1
ЕГИПЕТСКИЯТ ПРАГНОСИС и неговия зов във вечното днес отново провъзгласен и обяснен възоснова на (TABULA SMARAGDINA и на CORPUS HERMETICUM) ТАБУЛА СМАРАГДИНА и на КОРПУС ХЕРМЕТИКУМ (СМАРАГДЕНАТА ПЛОЧА и на ХЕРМЕТИЧНОТО ТЯЛО) на ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТОС от ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ
(Следва знак – кръг, и в него пентаграм)
ПЪРВА ЧАСТ ТРЕТО ИЗДАНИЕ 1991 Превод: Емил Кьосев
ROZEKUIS PERS – HAARLERM – NIEDERLANDE
2
Превод от холандски език Първоначално заглавие: De Egyptische Oernosis en haar roep in het eewige nu
Internationale Schule des Goldenen Rosenkreus Lectorium Rosicrucianum Hauptsitz Bakenessergracht 11-15 – Haarlem – Niederlande
ISBN Copyright 1982 Rozekruis Pers– Haarlem – Niederlande Niets uit deze uitgave mag worden verveelvoudigd en/of openbaar demaakt door middel van druk, foftfkopie, microfilm, of op welke andere wijze ook zonder voorafaande schriftelijke toestemmin van de uitgever. All rights reserved includin those of translation into forein languaes. No part of this book may be reproduced in any form, by print, photoprint, microfilm, or any other means without written permission from the publisher.
3
(на тази страница следва картината –Син на змиите) а на следващата следния коментар към нея)
Синът на змиите “Той (го) направи (превърна) (за, в) себе си, жив, на един гроб”(нем. “Er hat es sich selbst, lebend, zu einem Grabe gemacht”) От този гроб на природата се издига нагоре Синът, облечен със златната Сватбена дреха на новата душа. Той е новия Меркурий, три пъти големият Хермес. Главата му е украсена със златното чудно цвете на новата мисловна способност, ръцете му държат двете огнени змии на обновения спинален флуид, позитивния и негативния аспект. Петте контактни точки между новата душа и трансфигуриралата личност сияят като рози. Той е намерил своят Пимандер. Така обединен с Духа, той се издига от една прелест към друга и оставя смъртното и многото неуспешни опити в пустинята на диалектичното минало.
4
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор....................................................................................................................8 І
Хермес Трисмегистос................................................................................................9 Трите тройни аспекта на херметичния човек.......................................................... Тройната възвишеност на новото човешко развитие............................................. при класическите Розенкройцери............................................................................ Бягството от Египет...................................................................................................
ІІ
Табула Смарагдина..................................................................................................12 Обяснение...................................................................................................................
ІІІ Корпус Херметикум.................................................................................................16 Въведение................................................................................................................... Пимандер.................................................................................................................... ІV Първа книга: Пимандер..........................................................................................18 V Пимандер и Хермес...................................................................................................25 Единството между сърцето и главата...................................................................... Фундаменталното пречистване на сърцето............................................................. VI Мястото на диалектичния порядък в космическата седморност...................29 Неговата задача в космическия всемир................................................................... Египегския Гносис и Гносиса на Мани................................................................... Драмата на сливането на Духа с материята............................................................. Призванието на човека.............................................................................................. VII Спасение и изплашане на греховете...................................................................33 Обещанието, (предвестието, пророчеството) на помирението, (сдобряването): златното зърно на безсмъртието.................................................. Спасение чрез доброволна фундаментална жизнена промяна............................ Чудото на великият божествн план за помирение (сдобряване)........................ VIII Двойното същество (същина) на човека...........................................................35 Природният човек: едно привидно (илюзорно) същество.................................. Разделянето на половете......................................................................................... Причината за половите аномалии (анормалности).............................................. Седморното пречистване на сърцето.................................................................... IX Принуди безсмъртната душа към раждане........................................................39 Божието царство е във вас....................................................................................... Отец и аз сме едно.................................................................................................... Възлизането към скритото царство......................................................................... Голямата заблуда...................................................................................................... Аз трябва да загина, а той да расте......................................................................... X
Добрият край.............................................................................................................43 Завръщането към първоначалния живот................................................................
5
Не повече в кръга...................................................................................................... Добрият край............................................................................................................. Сигнатурата на душевно родения човек................................................................ Жътва и служба.(служене, служебност)................................................................. XI
Благодеянието на Пимандер..................................................................................47 Вдишване и издишване............................................................................................ Сънят на гностичния ученик.................................................................................. Химнът на Хермес (нем.Lobgesang des Hermes, муз.-хвалебна песен, цър.химн, благодарствена песен)...................................................................................
XII Структурата на гностичния ритуал.....................................................................49 Химнът на Хермес и числото девет....................................................................... XIII Диалектичната астрална сфера..........................................................................50 Нейните опасности за ученика.............................................................................. Драматичния живот на огледалната сфера.......................................................... Опасностите от сънищата...................................................................................... Един спешен въпрос.............................................................................................. XIV Изходът от астралната свързаност....................................................................53 Безстрастие (отсъсвие на желание, страст, влечение)........................................ Силата с лъвската глава........................................................................................ Необходимостта от позитивното ученичество................................................... Ключът към гностичния път................................................................................. Истинското желание за духовно оздравяване..................................................... Главният момент на ежедневието........................................................................ XV Пътя към състоянието: “чужденец в света”.....................................................56 Новото астрално раждане..................................................................................... Пътя на Розата и Кръста........................................................................................ Новата насока......................................................................................................... Вече няма място, където да положим глава....................................................... Състоянието на чужденец в света........................................................................ XVI Пробуждането на душата (I)................................................................................61 Гностичното астрално поле................................................................................... Трансфигурацията на душата................................................................................ Новият жизнен елексир.......................................................................................... Благодеянието на Пимандер.................................................................................. Най-важния момент в ежедневието...................................................................... XVII Пробуждането на душата (II)..............................................................................65 Възникването на еоните......................................................................................... Тринадесетият еон................................................................................................... Необходимостта от себеосвещението................................................................... Неувяхващата корона на великолепието............................................................. XVIII Реалността на освобождението..........................................................................69 Цвят и вибрация на новото астрално поле......................................................... Два вида умиране в диалектичните жизнени сфери..........................................
6
Премахването на бариерите................................................................................. Имитирането на гностичната помощ................................................................... Пазачите на границите.......................................................................................... Вдишване и издишване........................................................................................ Преминаване границите на смъртта.................................................................... XIX Практическото възпитание на мисленето........................................................72 Центъра на паметта................................................................................................. Липиката.................................................................................................................. Липсата на свобода в човешкото мислене............................................................ “Пет минути неразумно мислене...”..................................................................... Един пазач пред твоите мисли............................................................................. Един жизнен въпрос.............................................................................................. Как Гносиса прониква в нас................................................................................. Ключът към пътя е в нашите ръце....................................................................... Сънища.................................................................................................................... XX
Знакът на човешкия син.......................................................................................77 Хлябът и виното: Свещения Граал....................................................................... Двойното свързване с новото астрално поле...................................................... Образуването на златната сватбена дреха.......................................................... Третото око, златното чудно цвете...................................................................... Гностичната интуиция........................................................................................... Шлемът на блаженството (в Библията – на спасението)................................... Помощта на гностичната астрална светлинна баня...........................................
XXI
Светлинната баня и Консоламентум (Consolamentum).................................82 Видът на светлинната баня................................................................................... Безтелесните спящи души.................................................................................... Консуламентум.....................................................................................................
XXII Да живеем от новия душевен принцип............................................................ Съзнание, живот, душа.......................................................................................... Трите състояния на астралното тяло................................................................... Смущението (нарушението) на естествения магнитен порядък на микрокосмоса......................................................................................................... Смяната (обръщането) на полюсите.................................................................... Появата на новото съзнание................................................................................ Свързването с Духа.............................................................................................. XXIII Развитието на съзнанието в новото астрално поле..................................... Извънредното състояние на живото тяло на младия Гносис......................... Отговорността на ученичеството...................................................................... Два примера........................................................................................................ Помощта за ученика, напуснал тялото си........................................................ Повдигането на спящите души......................................................................... Жътвата и жътварите......................................................................................... Самостоятелно действащият, самостоятелно творящ свободен строител... XXIV Сватбената зала: Златната Глава.................................................................... Претеглянето на кандидата................................................................................
7
Царството небесно.............................................................................................. Отец и аз сме едно.............................................................................................. Кой никога няма да намери силата на Светия Дух.......................................... XXV
Книга втора: Пимандер към Хермес...............................................................
XXVI
Живото Богознание............................................................................................ Моят народ загива, защото няма познание..................................................... Претенцията на теологията............................................................................... Възникването на историческия материализъм............................................... Непркосновеността на истината...................................................................... Божията същност може да се разбере само духовно...................................... Божието познание е невъзможно без възстановяване на връзката с Духа..
XXVII
Универсалната Божия Любов....................................................................... Божията любов е вездесъща............................................................................ Любовта на диалектиката............................................................................... Два вида диалектика....................................................................................... Свещената Земя............................................................................................... Време на Бога и време на човека................................................................... Христовата смърт – живот за нас..................................................................
XXVIII Тайната на нашия произход.......................................................................... Какво е живот.................................................................................................... Бог и човек......................................................................................................... Духовната душа е Божието дете...................................................................... Там където е Божият Дух, е свобода............................................................... Освобождаването от кармичното бреме........................................................ Извънредния спасителен план на Бога.......................................................... Бог, изявен в плът............................................................................................ XXIX
Да застанем безмълвни пред Бога !................................................................ Атомът на духовната искра................................................................................ Меркуриевият човек........................................................................................... Единството между сърце и глава...................................................................... Адамовата ябълка (ларингса)............................................................................. Деветорният човек.............................................................................................. Трите човешки храма.......................................................................................... Светая светих...................................................................................................... Да застанем безмълвни пред Бога......................................................................
XXX
Какво е мъдрост?............................................................................................... Груповото единство в Гносиса.......................................................................... Божествената действителност на седмия лъч.................................................. Голямото приятелство........................................................................................ Десният път и левият път................................................................................... Светлина и огън.................................................................................................. Универсалният закон на Любовта.................................................................... Всичко е в Бога................................................................................................... Обяснителни бележки......................................................................................
8
ПРЕДГОВОР Тъй като света и човечеството отново са дошли до една периодична повратна точка в големите космически епохи, ние сега с особена радост и благодарност отново поставяме древното послание на египетския Гносис в светлината на обществеността. Това послание, образуващо фундамента за всяка освободителна дейност в арийския период на човечеството, все едно кога, къде и под какво име е било възвестявано, се обръща към всички, които съзнават трагичността в развитието на човечеството и с дълбока тревога в сърцето търсят все още един истински изход от фаталния кръговрат на смъртта, който в непроницаемата тъмнина на идващата космическа нощ непреодолимо тласка човечеството към гибел. Въз основа на темата тази книга се обръща непосредствено към онези, които, като ученици на Духовната Школа, се опитват да встъпят в гностичния път на истинското човешко предопределение. Затова всички сериозни търсачи на освобождаващата истина са в състояние да се приближат колкото е възможно по-добре към Духа на гностичното ученичество и в това себеориентиране да разберат дали и те са призвани към този път.
Ян ван Райкенборг
9
I Хермес Трисмегистос През последните дни на месец април 1956 г., по време на едно събрание на много ученици в нашето място за конференции “Ренова” в Лаге Вуурше, Холандия, ние обяснихме на събралите се, че трябва да се подготвят за една нова вълна на развитие и изява, която, след толкова важния за Духовната Школа месец май, ще започне в нашата работа през юни 1956 г. Голямото гностично световно дело, изхождайки от новото гностично царство в Европа, трябваше да започне тогава в предстоящите месеци. Повечето ученици знаеха колко много петорното живо тяло на Школата се разтърси под нарастващото напрежение на идващите събития. Те съзнаваха, че са навлезли в едно голямо време, в което ясно ще се докаже към кой лагер принадлежи всеки един към лагера на Гносиса или към обикновената природа. Предстоеше да се осъществи едно извънредно забележително разделяне. Трябваше да се основе вселенския Гносис, един коренящ се в пра-гносиса, в Гносиса на Хермес Трисмегистос вселенски събор (gnostische Ökumene). Затова е очевидно, че едно дълбоко осъзнаване на този пра-Гносис е от най-голямо значение за всички, които истински търсят светлината на освобождаващата Истина. Затова сега предоставяме ученията, предаваните досега само на учениците, също и на разположение на онези, които се намират още отвън, но поради своето вътрешно състояние и подготовка прирадлежат към жътвата на този жизнен период. Кой беше, или по-добре, кой е Хермес Трисмегистос? При отговарянето на този въпрос човек може да мисли за една личност, за образа на един възвишен божествен пратеник. Това е възможно без друго, само ако не мислите при това за един исторически образ, а за една поредица такива пратеници; защото според навиците на древните, сили и изяви бяха представяни символично като богове в човешки образ. Заатова трябва да се каже: Хермес е! Той е истинският небесен човек, който е прекрачил вратите на Златната Глава. Затова той се нарича “Три-смегистос”, това означава, “три-пъти-големият (великият)” или “трижди възвишеният”. Небесния човек е възвишен в троен смисъл, по отношение на религията, науката и изкуството. Те оформят в него един съвършено равностранен триъгълник. Ако говорим тук за религия, ние сме на мнение, че небесния човек изживява и изнася своята религия в единствено истинската форма, а именно от абсолютната свързаност с пра-същесвото на божеството. Един ученик по пътя, който се стреми да се доближи към тази религиозност, доказва това с голяма чистота, любов, истинност и голяма сериозност. Един такъв ученик доказва, че е докоснат в цялото си същество от тази любов, която е Бог, че желае да живее от тази Любов, че копнее за това и се стреми към съвършенство. В тази любов, в този един аспект, може вече да се различи един царствен равностранен триъгълник; защото този който желае да приеме тази любов, Божията любов и желае да бъде истински гностик, трябва първо да се откаже от целият си егоизъм и всички земни старания и действия; второ, в съотвотствие с това дистанциране към земната природа, той приема светлинните излъчвания на божествената любов и се изпълва с нея, и трето, всеки, който чрез това дистанциране приема божествената любов, може също и да излъчи тази любов. Така ученика по пътя се доказва чрез ясни, позитивно доказуеми, освобождаващи действия. Това е първият херметичен аспект на възвишеността. Вторият е последицата от това. Ако някой ученик приема любовната светлина на Гносиса – и то в степента в която побеждава своята егоцентричност – в този човек се развива голяма промяна в петте флуида на природното душевно състояние.
10
Себеотрицанието е абсолютна предпоставка за това. Ендура е основната формула; без нея “син человечески” , светлината на Гносиса не може да намери убежище в човешката система. Но ако човешкото сърце е отворено и гностичната светина може да се влее и да намери жилище в него, тогава светлината осъществава един ежедневен кръговрат в човека. Една от характерните последици от този кръговрат е просветление, или, както казват древните, “илюминяция”, промяна на съзнанието. Тогава се събуждат нови възможности на съзнанието. Те се намираха потенциално в системата, но до този момент не можеха да оживеят. Но когато новите възможности на съзнанието се събудят за живот, интелектуалния разум се отдръпва на заден план, и мъдростта се ражда. Науката коята се пробужда от тази мъдрост, е втория херметичен аспект на възвишеността. Този с право се нарича Розенкройцерския аспект, защото истинският Розенкройцер е мъдрец по Божия милост, един мъдрец в новородения смисъл. Той е човека на Голгота, който в ежедневно умиране закрепява бялата Роза на Кръста и така умира в Исус, нашия Господ. Също и в този втори херметически аспект на възвишеност сияе равностранният триъгълник. Мъдростта трябва първо да се роди от сърцето, от Розата на сърцето, от Витлеем. Тя се развива напълно в светилището на главата и също както любовта, се излъчва от цялото същество. Така може би сега виждате много ясно и третия херметически аспект пред себе си. Под изкуство се подразбира кралсктото изкуство; първо изкуството, действително да се живее като освободен човек; второ, изкуството, като истински небесно-освободен да бъдеш действително неприкосновен, и трето – изкуството, от този живот, от гова съществувание от Бога, да се служи на света и човечестото в човеко-освободителна работа. Така пред нас се появява Магът по Божия милост, брата или сестрата на Свещения Граал, служещият човек, просветлен от мъдростта на Розата и Кръста и от любовнта сила на Гносиса. Който по този начин, от тези три пъти по три аспекта е станал съвършен, е Хермес Трисмегистос, един небесен човек. Който започне да живее от тези девет аспекта и се насочва към това в пълна всеотдайност, върви по херметичния път, е дете, син на Хермес; той се приближава до състоянието на небесния човек. (нем. Himmlische Menschwerdung, което в църковния смисъл означава-въплъщение Христово) Значи това осъществяване на небесния човек възниква от една тройна възвишеност, която се отразява и в класическото Розенкройцерство: Първо кандидатът, след като е пречистил сърдечното светилище чрез себеотрицание, бива докоснат чрез тази врата на Витлеем от божествената Любов и по този начин запален от Божият Дух; Второ, чрез тази светлина на любовта той получава мъдростта, не като предадено интелектуално знание, но чрез кръговрата на огъня в него, от Витлеем към Голгота, чрез неговото пълно умиране в Исус, нашия Господ; Трето, след това той доказва тази възвишеност в ежедневното, наистина действитено свещеничество. Това е новораждането от Светия Дух. Новораждане в евангелския мисъл включва естествено съвършена саможертва. Върху това трябва много да помислите когато очаквате възвишеността, докосването чрез Гносиса и резултата от вашето вървене по пътя. Тайната на вашия успех се крие преди всичко в съвършената саможертва. Затова ако говорим за Хермес Трисмегистос, вие трябва да знаете, че ние не желаем да насочваме погледът ви към древното минало на човечеството, към праисторическите времена, когато някога един учител е казал много мъдри неща на човечеството, но че тук става дума за живото днес, за живото днес на на Гносиса на всички времена.
11
В това живо днес много ясно говори диалектиката, обикновеното природно състояние. Това природно състояние и неговите сили желаят съвършено да ви притежават, да ви абсорбират напълно, така че да мислите, че не съществува нищо друго. Може би вие цял живот сте търсили светлината и мистерийте. Затова ние ви казваме: В живото днес има мистерий, към които вие трябва да се приближавате след една тотална промяна във вашето жизнено поведение, ако наистина желаете, те да се разкрият и да засият пред вас. Диалектичното “днес” се обозначава в Библията като думата “Ирод”. Но скритото, което трябва да бъде разбулено, присъстващо в диалектиката от изгрева на времената, се нарича в Библията “Египет”. Ако вие сега като млади ученици на свещения Гносис сте докоснати от светлината на скритото, така че в тази светлина да се разкрие мистерията, тогава, преди разкриването да се осъществи напълно, природната сила на Ирод ще се опита да убие чуждият на нейната природа елемент. Затова на всеки сериозен ученик се дава съвета , да избяга “Египет”, както едно време бебето Исус. Това означава, дълбоко проникване в тайните на истинкия живот, който се изявява също и днес, ако можете само да го видите, ако можете само да проникнете до там; защото ние ви казваме, Свещения Граал живее! Накрая може би ще разберете, защо се казва, че много велики учители на човечеството, като Питагор и Платон, са получили своите познания от Хермес Трисмегистос и защо херметическата мъдрост е съвършено идентична с посветените учения на Изтока. Съществува само една мъдрост, която винаги е била запазена и от която хората по различните места на нашия свят през всички времена са черпили и винаги ще черпят. Също така ще разберете, защо се твърди, че Хермес бил написъл безброй много книги. Един автор съобщава дори за сто хиляди книжни свитъци, в които се намира мъдростта на Хермес. Обаче всички на света не могат да обхванат мъдростта на Хермес; защото тази мъдрост е свободна от всякакво предадено знание. В действителност тази мъдрост не се намира в никоя книга. Но тя става притежание на всички, които настина “закрепват Розата на Кръста” И ако ние в този труд въпреки това насочваме вашето внимание към една книга, към Корпус Херметикум, след като за въведение бяхте запознати с Табула Смарагдина , с фундамента и синтезата на тази древна мъдрост, тогава ние със сигурност не желаем да кажем с това: “Ето ви сега мъдростта”, но с това вие полагаме едно свидетелство от миналото за една мъдрост, която също и в живото днес трябва да стане ваше притежание. Затова ние не се спираме при пожълтялите пергаменти или при руините на разпадналите се светилища. Разбира се ние се отнасяме към тях с уважение и благодарим на Бога за предшестващите ни братства, които толкова много изтърпяха и изстрадаха за нас и чиято любовна сила сега нипомага да се приближим до Гносиса. Но ние никога не бива да забравяме, че като младо гностично Братство ние се намираме в живото днес, за да направим това, което древните извършиха в миналото. Ние изпитваме тяхното свидетелство с нашия опит. Като докоснати, като млади клонки на древния ствол, ние избягваме заедно в Египет. Ние потъваме в Мистерията, за да можем да изпълним като божии деца нашата задача днес.
12
II Табула смарагдина - Смарагдената плоча Това е вярно! Това е сигурно! Това е цялата истина! (нем. Еs ist Wahr! Es ist sicher! Es ist die volle Warheit) Това което е долу, е еднакво с това, което е горе, и това което е горе, е еднакво с това, което е долу, за да се осъществят чудесата на Единия! И така както всички неща са станали от Единия чрез едно посредничество, така те всички са родени от този Един, чрез пренасяне (предаване, нем. Übertragung) Техният баща е Слънцето; Техната майка е Луната. Въздуха ги носи в своя скут. Земята беше тяхна кърмачка (дойка) Бащата на всички талисмани в целия свят е вездесъщ. Неговата сила остава недокосната, когато се употребява на земята. Разделяй грижливо и с гоямо разбиране земята от огъня, финото от това, което е твърдо, гъсто и неподвижно От земята то се издига към небето и от там се спуска отново надолу към земята и при това приема силата на това, което е горе, и на това, което е долу. Така вие ще притежавате славата на целия свят, и затова от вас ще бяга всичката тъмнина. Това е могъщата сила на всички сили, защото тя побеждава всичко нежно (меко) и прониква (преминава) през всичко твърдо. Така е създаден света. От него по същия начин ще произлязат чудни творения. Затова ме нарекоха три пъти големия Хермес, защото аз притежавам трите аспекта на ученията на мъдростта на целият свят. Изчерпателно е (в смисъл комплектно, пълно) това, което казах за приготвянето на златото. Сега ние ви конфронтираме с едно свидетелство на древните, което е познато като Табула Смарагдина, Смарагдената плоча . За тази смарагдена плоча се носят легенди, които може би ще ви се сторят познати. Плочата за която тук става дума е един надгробен камък, покрит с надписи, които съдържат предадената от древните мъдрост.
13
Значи класическата мъдрост бе издълбана върху един камък. Под този камък бе намерено непокътнатото тяло на Хермес Трисмегистос Това ни напомня непосредствено на гробовния храм на Християн Розенкройц. Месинговата плоча, също така изписана с непокътнати формули на мъдростта, покриваше гроба на Християн Розенкройц, в който, точно както в Табула Смарагдина бе намерено непокътнатото тяло на нашия Баща, Брат Х.Р., облечено в одежди. Значи Валентин Андре и неговите съратници със сигурност не са написали оригинал при съставянето на Fama Fraternratis Roseae Crucis. Те и не са могли да бъдат оригинални, зщото зовът на Братството през всички времена е еднакъв, той дори трябва да е един и същ и винаги трябва да съдържа едно повторение на мъдростта на пра-Гносиса. Това което непосредствено ни допада в свидетелството на древните, с което ние сега искаме да се занимаем, е обстоятелството, че тук се съобщава за една смарагдена плоча. Смарагдът е скъпоценен камък с изключително красив зелен цвят. Скъпоценните камъни, както и металите притежават качеството да приемат, задържат и излъчват вибраций и излъчвания. Не всеки скъпоценен камък и не всеки метал притежава поляризация със същата вибрация. Всеки метал и веки вид камък има съвсем спесифичен характер и качество. И затова например в окултната наука многократно се използват познания за металите, камъните и цветовете, за да се усили въздействието на определени излъчвания, и да се намали на други. Също и в Библията често се говори за скъпоценни камъни. Да си спомним например за града, който в Откровението на Йоан се нарича “Новият Йерусалим”. Неговите дванадесет врати са украсени със скъпоценни камъни по особен начин, както се казва там, за да се поясни, че всички просветляващи, подкрепящи и даващи сила излъчвания проникват през дванадесетте врати, в резултат от което градът не се се нуждае повече от светлината на диалектичното слънце и диалектичната луна. Цветът, силата и излъчванията, които могат да се обозначат като смарагд, сочат върху базата, върху едно абсолютно начало, върху един фундамент, без които нищо не може да бъде започнато. Значи Смарагдената плоча е също и началото на херметическата философия. Без този ключ човек не може да разбере мъдростта на Гносиса. Това желаеха херметическите мъдреци от древността да изразят с името Табула Смарагдина. Смарагдената плоча, надгробния камък, под която лежеше непокътнатото благородно тяло на Хермес Трисмегистос, започва, както знаете с думите: Това е вярно! Това е сигурно! Това е цялата истина!, значи с едно тройно потвърждение на мъдрите (мъдростните) формули, които ни съобщава свещения камък. Ако разглеждаме това начало повърхностно, то ни изглежда не съвсем свободно от излишъци и като противно (обратното, антипод) на обективната трезвост. Не би ли било достатъчно на автора да каже: “Съдържанието съответства напълно на истината”? Не, това нямаше да му бъде достатъчно! Защото това тройно потвърждение се отнася до една магична формула с много дълбоко съдържание. В първия ред се дава израз на това, че истината, за която Смарагдената плоча свидетелства, съвършено се е доказала като опитност в собствената личност и в собствената микрокосмична система. Значи, когато херметичният човек казва: “Това е вярно”!, той има предвид нещо съвсем различно от това, което мисли диалектичният човек. Херметичният човек говори и свидетелства за истината, след като е изминал пътя и е изпитал съответните стойности. Когато чуете от този магичен човек едно такова свидетелство, вие можете абсолютно се доверите да неговата истинност, и разбирате, че също и вие, когато един ден извървите пътя на опитностите, със същата сигурност ще кажете ликувайки: “Това е вярно!” Истината има стойност и е вярна за вас, само когато вие лично сте я изпитали, когато сте я изживяли от първа ръка. Какво би ви дала една истина, която не следвате и не
14
изживявате? Само истина не може без друго да освободи никой, но може да го осъди (нем. richten); това означава, че един човек може да влезе в конфликт с истината, ако се опитва да върви по свой собствен път. Но когато се постарае да се доближи до истината, да я изпита и заздрави чрез собственото си жизнено поведение, той се освобождава от присъда (преценка, нем Urteil). Затова старозаветният човек винаги има причина да се страхува от истината и да трепери пред нейната присъда, докато новозаветния човек, когато се изпълва с истината, много я обича. С второто изречение: “Това е сигурно!” се изразява, че истината не надминава собствения опит, че не може да го надмине, и че всеки спекулативно-философски елемент ви държи далеч от истината. Вие знаете, че всяка една диалектична философия е почти съвършено спекулативна, както Духовната Школа вече често показа. Затова има толкова много противоречащи си философски системи. Те често са доказателство за висока мисловност, за безкраен копнеж към истината, но от самата истина те са много, много далеч. Истината, за която херметичния човек дава свидетелство, е, първо изпитана, и второ, свободна от всякакъв спекулативен елемент и, трето, тя трябва да бъде пълната истина. Чак когато истината е съвършенна, може да бъде освобождаваща. Обикновения човек казва често: “Това което е вярно да вас, не е необходимо да е вярно за мен”. Това иска да каже, че в този свят много противоречащи си една друга истини излизат на преден план. Това означава, че борещият се природен човек в своята самота често върви по един път, който за него често е необходим и правилен, но за някой друг може да бъде напълно ненужен и вреден. Но пълната истина в херметичния смисъл на думата е всеобхватна, отнася се до всички и е определена за света и човечеството. Затова Смарагдената плоча казва още отначало: Ние не говорим за една истина, която в даден момент е имала голямо значение за един определен човек, може би като романтичното описание на една биография, а за една истина, която трябва да се изпита, която не съдържа нито една спекулация и е съвършено всеобхватна, това означава: предназначена за цялото човечество. Такава една три пъти съвършена, неприкосновена истина съдържа Смарагдената плоча. Тя продължава: Това което е долу, е еднакво с това, което е горе, и това което е горе, е еднакво с това, което е долу, за да се осъществят чудесата на Единия! И така както всички неща са станали от Единия чрез едно посредничество, така те всички са родени от този Един, чрез пренасяне (предаване, нем. Übertragung). Вие разпознавате в това изказване познатата херметична аксиома: “Както горе, така и долу”. Добре е да останем за малко при тази аксиома. Защото общо погледнато, в тази толкова абсолютна теза нещо не е в ред. Невъзможно е човек да приеме, че истинското светлинно царство със своята слава и божественост се проектира в света на диалектиката в този смисъл, че диалектиката би била доказателството за това. Нопротив, съществува един огромен конфликт между гностичното “горе” и това “долу”на природата на смъртта. Затова е необходимо да се приближим по съвсем друг начин към херметичната аксиома, отколкото диалектичният човек. Преди всичко окултния човек влиза в грях чрез фалшиви тълкувания. С помощта на херметичната философия той се опитва да посочи собствените си егоцентрични стремежи като добри. При неговото насочване към царството на Егото, окултистът твърди, че следва божиите пътища, за да направи по този начин “както долу”, равно на “така и горе”, което естествено е невъзможно.
15
Изхождайки от сигурността, че в Смарагдената плоча се срещаме със съвършената мъдрост, ние тъкмо чрез херметичната аксиома можем за една секунда да установим, че във Вселенската изява (нем. Alloffenbarung, All-вселена, Offenbarung-изява, откровение) цари един голям конфликт. Значи ”така и долу” не е като “както горе”! И това е силата на Смарагдената плоча, че тя ви поставя непосредствено пред този го лям конфликт във Вселенската изява – не само да го изтъкне, но да посочи върху това, че той (конфликта) не само че може, но дори трябва да бъде премахнат в човека и света. От херметичната аксиома се доказаа голямата мисия на Смарагдената плоча. Всичко във Вселенската изява е произлязло някога от Божията сила. Затова в своето паднало състояние то може или да бъде унищожено в Божията сила, или да бъде издигнато отново към първоначалното състояние. Значи в тази сила то може също и да трансфигурира. Значи херметичната аксиома съдържа и дарява голямата тайна на спасението като една научна формула, като една неприкосновена теза: Ако вие се свържете с чудата сила на Духа на любовта, с Пимандер – което означава “Пастирят” или “Водачът на хората” – тогава естествено нисшето (долу) отново ще стане еднакво с висшето (горе). Затова Смарагдената плоча продължава: Техният баща е Слънцето; Тяхната майка е Луната. Въздухът ги носи в своя скут. Земята беше тяхна кърмачка (дойка) Бащата на всички талисмани в целия свят е вездесъщ. Неговата сила остава недокосната, когато се употребява на земята. Тази кратка формулировка е едно чудо по своята яснота. Авторът казва: Внимавайте, има двама бащи: бащата на природното царство и бащата на духовното поле. И природното царство трябва да произлиза и да се поддържа от духовото поле. Но възможно е един човек да започне да живее само от природнто црство – защото самото то е едно напълно съръжено творческо поле – и напълно се слива с това поле, поради което напуска и забравя Бащата на духовното поле, както това е случая с диалекичното човечесво. Тогава по този начин възниква конфликтът. Тогава на часа “както долу” вече не е еднакво с “така и горе”!Тогава възниква едно втвърдяане в расовото тяло, а също и други кристализаци съпровождат пдналият от духовното поле природен човек. Затова трябва да има едно решение; едно спасене. Тази възможост за спасение съществува, защото: Бащата на всички талисмани в целия свят е вездесъщ. Неговата сила остава недокосната, когато се употребява на земята. Ако желаете да употребите тази сила, трябва да внимават в рецептата на Смарагдената плоча : Разделяй грижливо и с гоямо разбиране земята от огъня, финото от това, което е твърдо, гъсто и неподвижно. От земята то се издига към небето и от там се спуска отново надолу към земята и при това приема силата на това, което е горе, и на това, което е долу. Така вие ще притежавате славата на целия свят, и затова от вас ще бяга всичката тъмнина.
16
Нападнете (нападайте, атакувайте) в силата на Гносиса, в силата на божествното любовно дихание цялото си природно същество, което е разделено от Всемогъщия Баща, от Духа. Вървете по пътя на Едура, по пътя на голямото превръщане, който вече от много години се провъзгласява и учи от Духовната Школа. И вие със сигурност ще победите. Който настина смело се свърже с могъщата сила на силите, един ден ще изпита благодатта. Тогава всичо е завършено (т.е. постигнато), което Гносиса ви е оповестил оносно добиването на Златото, на въздействието на духовнто слънце. ______________
III Корпус Херметикум След като се задълбочихме във фундаменталните мъдростни формули на Смарагдената плоча, сега ще се обърнем към Корпус Херметикум и ще сравним този ключ на древните с този на младия Гносис от днес. Ако изследваме доколко учението, животът и правилата на древните съоветстват на съвременните, ние можем ясно да разберем, дали младият Гносис взима (взаимства) правото, инициативата и водачеството в развитието на голямото световно дело, от истински стойности, или от залуда. Корпус Херметиум, в който ние в това издние желаем да се задълбочим, се състои от осемнадесет глави, или книги. Първата книга носи името Пимандер. Това е един разговр между Хермес и едно мистериозно същество, което се нарича Пимандер. Тук Хермес е природно родения човек, тръгнал по пътя на освобождението и преминал през Витлеемската рождена пещера, значи този, който вече е постигнал новороденото душевно състояние. Сега на базата на това новородено душевно състояние той се старае да изтъче Златната Сватбена Дреха. В същото време новото състояние на съзнанието, Меркуриевото или херметичното съзнание започва да се изявява. Когато това съзнание е налице, се появява Пимандер. Херметечния човек се свързва с Пимандер по силата на новата изява на неговото същество. Пимандер е вездесъщата божествена мъдрост. Да, Пимандер е Бог! Пимандер е словото, което бе в началото. Но не в неговото всеобщо значение както в пролога на Евангелието на Йоан: “В началото бе словото”, или в много места от Библията, където божието име се споменава в неговото общо значение. Не, Пимандер е мъдростта, словото, Божеството, което много определено, много специално се обръща към Хермес. Ако вие на много места в Библията четете, че Бог е говорил, че се е обърнал към някой Хиерофант или към някой друг служител, тогава там често става дума не за божестевения език (говор, реч) в общия смисъл на думата, а за това, че Логоса се обръща към този хиерофант или служител, към този херметичен човек по пимандричен начин. Вездесъщата мъдрост е излъчване, вибрация, универсална светлинна сила, една голяма, особена електро-магнитна сила. Тя е най-висшата радиация на вселената, радиацията на самия Дух. Когато един човек притежава пробивно херметично съзнание, тогава то е в състояние моментално да познае, изпита и провери радиацията на Духа. Тогава мажду универсалното духовно поле и херметичният човеквъзниква един фокус, един контакт, ослепителен и силно сияещ, една точка, фокусът, в който Духът и съзнанието стоят един срещу друг. Тогава духът на този фокус е Пимандер, съзнанието на Хермес.
17
Чрез споменатата дейност на фокуса възниква вървенето с Бога, диалотът, живият контакт между Бога и човека.Значи когато вие вървейки по пътя развиете и изпитате нещо от новото състояние на съзнанието, вие влизате същевременно в личен контакт с божеството, тогава се развива ежедневната общение с Бога. Вие ще разберете, както се надяваме, че това няма нищо общо със спиритистическите практики на безтелесните същества от огледалната сфера, които по отвратителен начин имитират контакта между Духа и човека. Разберете ясно, че всичко, което се отправя към природно-роденото съзнание, към Аз-съзнанието, е без всеко изключение имитация, заблуда и измама. Когато херметичното съзнание се отправя към Духа и поради това духовният огън се възпламени във фокуса на срещата, тогава се появява една сияеща структура от силови линии, тогава херметичния човек се среща с Пимандер. От оформената по този начин структура от силови линии* в херметичния човек се излива една сила, една вибрация. Тази вибрация притежава един звук, един цвят, и то в пълно съответствие с мотива, от който херметичния човек се издига в духовното поле. Така тази манифестация, тази среща получава един съвсем личен характер. Само по този начин Бог говори на човека. Тове е намирането и слушането на “неизразимото Име” Вие сигурно вече сте чули или чели нещо за това. Вие сигурно знаете, че с течение на времето мнозина са търсили да чуят неизразимото Име. Мъдростта на всички времена казва с право, че намирането и чуването на неизразимото име означава апогея на гностично-магичното развитие. Както казахме, мнозина търсиха и продължават да търсят по негативен начин с пририодното си Аз Хореб, планината на постижението. Не естествено е, че тези опити са осъдени на неуспех и ще останат без промяна, докато егото е база на тези старавия. Но ключът към този магичен апогей лежи в сърцето на всеки един човек. Когато човекът отвори сърцето си за Гносиса, той започва да крачи по пътя, който води до среща с Бога, по пътя, който води до ежедневно общение с Божеството. Колко бедна, колко просешки бедна, колко съвършено невежа е днешната теология, която разбира божието слово като книга и неуморно рови и търси в земята, за да намери божието слово, и е на мнение, че е достатъчно да се чете на ден по една глава от тази книга и да говори върху нея, за да чуе гласът на Бога. Нито един свещеник, нито едно свещено помощно средство не може да ви свърже с Бога. За да отпразнувате срещата с Бога, вие трябва сам да извървите пътя към вашия Пимандер! В тази светлина може би ще познаете и опасността от фалшивата медитация. Херметичния човек може да се издигне съзнателно медитативно до духовното поле. Херметичният човек, който разполага с новото съзнание, може да се издигне на крилата на това съзнание до духовното поле и да се срещнат с пламъка на Духа. Но когато нехерметични хора, независимо по каква причина и с колко добри намерения, потърсят Бога медитативно, за да се свържат с Него, винаги възникват негативни въздействия и последици, които причиняват за по-голямата част от тези хора свързвания с диалектични сили, с огледалната сфера. Създаването на тези свързания е целта на онези, които непрестанно подтикват и насърчават хората да действат медитативно чрез определени призовавания. Това е една част от “Голямата игра”. Затова ние сме убедени противници на подчертано медитативният живот. Ако желаете по всяко време да сте сигурни, тогава не търсете Бога чрез медитации, а чрез вашият жизнен път. Не приказвайте много, а действайте! Накарайте вашето ново жизнено поведение да говори чрез делата ви, чрез видимата жизнена действителност.Вървете по този начин по пътя! *Помислете като помощ за вашите представи за структурата от силови линии, която може да се забележи във всеки пламък.
18
Когато сме събрани в храмовете, нашите призовавания, ритуси и молитви не служат като средства за събуждане на една мистично-медитативна сфера, а винаги за съгласуване с постижимия и позволен вибрационен ключ на живото тяло на младия Гносис, който се намира по пътя. С това ние желаем да кажем, че всяко призоваване трябва да кореспондира с вашето състояние, с качеството на призоваващия човек, с неговото актуално изживяно настояще по пътя. И ако в този момент не можете сами да определите качествено вашето актуално настояще в пътя, тогава в молитвата “Отче наш” винаги ще намерите сигурна основа. Там се казва: “Насъщният ни хляб дай ни днес”. В това всеки ученик намира по всяко време сигурност. Всекидневния духовен хляб, който му се полага, той ще получи сигурно, когато молитвата се казва с желаеща душа. Личната среща на херметичния човек с духовното поле, се символизира като чуването на гласа, на тихият глас, за което често се говори в Библията. Така се казва и за Илия, когато той отива пред пещерата на планината Хореб: “Виж, гласът дойде до него”. И когато Аполониус от Тиана пожела да чуе тихият глас, той се зави, точно като Илия “в своята дреха”, един символ за извисяването към Бога в приетите стойности на Златната Сватбена дреха. Ние вярваме, че сега почвата е достатъчно подготвена за първата книга на Корпус Херметикум, книгата Пимандер. Ние нарочно направихме такова подробно въведение към тази тема, за да вие накараме преди всичко да познаете дълбоко, че когато се приближавате към Корпус Херметикум, вие се намирате на свещена почва. ________________
IV ПЪРВА КНИГА ПИМАНДЕР 1. Веднъж, като размислях за съществените неща и моят Дух се извиси, телесните ми сетива напълно заспаха, каккто при някой, който след пребогато угощение или вследствие на голяма телесна умора е обладан от дълбок сън. 2. Стори ми се, че виждам едно огромно същество с неопределена форма, което ме нарече по име и ми каза: 3. “Какво искаш да чуеш или да видиш, и какво желаеш да научиш и познаеш в твоята душа? 4. Аз казах: “Кой си ти?” 5. И получих отговор: ”Аз съм Пимандер, Духът (нем. das Gemüt, което означава както Дух, така и Душа) от само себе си произлизащото същество. Аз знам какво желаеш, и аз навсякъде съм с теб. ” 6. Аз казах: “Аз желая, да бъда поучен върху съществените неща, да разбера тяхното естество и да позная Бога. О, колко много желая да разбера!”
19
7. Той отговори:” Дръж в твоето съзнание много добре, това което желаеш да научиш, и аз ще ти преподавам”. 8. При тези думи неговият изглед се промени, и веднага за мен се отвори в миг всичко; аз видях едно неимоверно видение; всичко се превърна в една чиста и радвваща сърцето светлина, и аз се радвах извънредно на нейната гледка. 9. Малко след това в една част от светлината се появи една страшна и дълбока тъмнина, която се движеше надолу и се въртеше в извити спирали, като змия, както ми се стори. Тогава тъмнината се превърна в една влажна и неизказано смътна (мъглява, объркана, хаотична) натура, от която се издигаше дим като от огън, и издаде един звук, като неописуемо стенание. 10. Тогава от влажната натура се издигна един вик, един безименен зов, който аз сравних с гласът на огъня, докато от светлината върху натурата се разпростря една свещена дума и от влажната натура пламна нагоре един чист огън, светъл, ослепявящ и могъщ. 11. Въздухът последва чрез лекотата си огненото дихание: От земята и от водата той се издигна към огъня, така че изгледаше като закачен за огъня. 12. Земята и водата останаха където си бяха, много силно смесени една с друга, така че човек не можеше да ги види отделно; и те бяха доведени до непрестанно движение чрез диханието на словото, което се носеше над тях. 13. Тогава Пимандер каза: “Разбра ли, какво означава това видение? 14. Аз отвърнах: “Сега ще разбера това”. 15. Тогава той каза: “Светлината съм аз, Духът, Твоят Бог, който беше, преди влажната натура да се появи от тъмнината. Сияещото слово, което излиза от Духът, е Син Божи”. 16. “Какво означава това?” попитах аз. 17. “Разбери това така: Това което в тебе гледа и слуша, е словото на Господа, и твоят Дух е Бог, Отец. Те не са разделени един от друг, защото тяхното единство е животът.” 18. “Аз Ти благодаря”, казах аз. 19. “Сега отправи твоето сърце към светлината и я познай.” 20. При тези думи той се вгледа толкова проницателно в лицето ми, че аз потреперих от неговия поглед. 21. След като той отново вдигна главата си, аз видях в душата си как светлината, която се състоеше от безброй сили, се бе превърнала в един наистина безграничен свят, докато една много могъща сила обгърна огъня, усмири го и по този начин го доведе до равновесие.
20
22. Всичко това аз различих във видението чрез словото на Пимандер. Когато напълно се намерих извън моето себе, той отново ми заговори: 23. “Сега ти видя в Духът си чистия, първоначален човешки образ, първообраза на началото без край.” Тези думи ми каза Пимандер. 24. “Откъде са дошли елементите на природата? попитах аз. 25. Той отговори: “От Божията воля, която, когато той бе приел словото в себе си и видя чистия праобраз на света, го създаде според този модел като един подреден свят от елементите на своето собствено Същество и от родените от самият него души. 26. Бог, Духът, който е мъж и жена в самият себе си и е изворът на живота и на светлината, създаде чрез една дума едно второ духовно същество, Демиургът, който като Бог на огъня и на диханието създаде седем Ректори, които обгръщат сетивният свят със своите кръгова и го управляват чрез това, което се нарича съдба. 27. Веднага се отдели Божието Слово от елементите, действащи долу, в чистата област на природата, която току-що бе създадена и се съедини с Демиурга, с който тя е едно по същност. 28. Така нисшите елементи на природата бяха оставени на самите себе си, без разум, чрез което те не бяха нищо повече от обикновена материя. 29. Но съединен със словото Демиургът доведе, докато обхвана кръговете и ги накара да се въртят много бързо, кръговрата на своите създания в движение, от неопределеното начало до безкрайния край, защото края съвпада с началото. 30. Това въртене на кръговете създаде според волята на Духа от потъналите елементи безразсъдъчни животни, тъй като те вече нямаха словото в средата си; въздуха създаде крилати птици и водата плуващи жживотни. 31. Земята и водата бяха според волята на Духа разделени, и земята създаде от скута си животните, които държеше затворени в себе си; четирикраки животни, пълзящи животинки, диви животни и домашни животни. 32. Духът, Бащата на всички същества, който е живот и светлина, създаде един човек, подобен Нему по образ и подобие, и пламна в любов към своето собствено дете. Защото човекът, като образ и подобие на своят Баща, беше много красив; Така Бог започна наистина да обича своят собствен образ и му предаде всичките си творения. 33. Но когато човекът възприе Творението, което Демиургът бе създал във огъня, той пожела сам да сътвори нещо, и Бащата му го позволи. И когато той влезе в творческото поле на Демиурга, където трябваше да има свободна ръка, той видя творенията на своят брат, и Ректорите се запалиха от любов към него, и всеки един от тях му позволи да учавства във собственият му (на съответния Думиург) кръг в иерархията на сферите.
21
34. И когато той след това се запозна с тяхното същество и взе участие в техният вид, той пожела да пробие границите на кръговете и да се запознае с властта на този, който владее над огъня. 35. Тогава човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и безразсъдните животни, се наведе, чрез свързващата сила на сферите, чито обвивки тай беше пробил и се показа на природата долу в красивия образ на Бога. 36. Когато природаота го видя, този, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на седемте Ректора, свързани в образа на Бога, тя се усмихна пълна с любов; защото беше видяла чертите на тази прекрасна форма на човека да се отразяват във водата и забеляза неговата сянка върху земята. 37. Колкото до него: Когато забеляза тази форма чрез отражението във водата на природата, която толкова много приличаше на него, той се влюби в нея и пожела да живее там. Това което пожела, направи веднага, и така той започна да живее в безрасъдъчната форма. И когато природата прие в себе си своят любим, тя го обгърна напълно, и те станаха едно; защото пожара на желанието и беше голям. 38. Затова от всички създания в природата само човекът е двоен, а именно смъртен според тялото и безсмъртен според действителния човек. 39. Защото въпреки че е безсмъртен и има власт над всички неща, той изпитва съдбата на смъртните, понеже подлежи на съдбата. Чрез това той се превърна в тази сила на роб, въпреки че неговата родина е над свързващата сила на сферите; и въпреки че е мъж-жена, защото произлезе от един Баща, който самият е мъжжена, и въпреки че е свободен от сън, защото произлезе от едно същество, което е свободно от сън, той бе победен от желанието на сетивата и от съня.” 40. На това аз отвърнах: “О, Дух в мен, аз също обичам словото.” 41. Пимандер каза: “Това което ще ти кажа, е тайната, която до тези дни беше скрита. Когато природата стана едно с човека, тя сътвори едно удивително чудо. Човекът притежаваше в себе си вида на всички седем Ректора, които, както ти казах, бяха създадени от огън и дихание; сега природата създаде незабавно седем човека, в съответствие с вида на седемте Ректора, същевременно мъж и жена и с изправено тяло (нем. und von aufrechten Gestalt ?!).” 42. Сега аз извиках: “О, Пимандер, сега в мен възникна едно особено желание, и аз изгарям от желание да го чуя. Моля ти се продължи!” 43. Пимандер каза: “Замълчи, аз още не съм свършил с моето първо обяснение!” 44. “Аз вече мълча”, отговорих аз. 45. “Добре, създаването на първите седем човека стана по следния начин: Земята беше Матрицата (Matrix), водата на събуждащият елемент; огънят доведе процеса на възникване до узряване, природата получи от етера диханието на живота и създаде телата според формата на човека.
22
46. Човекът от живот и светлина стана на Душа и Дух(нем. Seele und Gemüt) животът стана Душа, светлината Дух. Всички същества на сетивния свят останаха в това състояние до края на кръговрата и до началото на видовете. 47. И сега внимавай в това, което желаеш толкова много да чуеш. Когато този кръговрат напълно привърши, връзката, която свързваше всичко, бе скъсана по Божия воля. Всички животни, които до този момент бяха едновременно мъжки и женски, бяха разделени, както и човека, на тези два аспекта, и така някои животни станаха мъжки, а други женски. Тогава Бог изрече свещените думи: ‘Растете и се увеличавайте на брой, размножете се, всички вие, които сте създадени. И оставете тези, които притежават Дух (Душа), да се познаят като безсмъртни и да знаят, че причината за смъртта е любовта към тялото и към всичко земно.’ 48. Когато Бог изрече това, Провидението причини чрез съдбата и свързващата сила на сферите смесването и размножението започна; и всички същества се размножиха според своят вид; и който разпозна себе си като безсмъртно същество, е изран преди всички. Който обаче обичаше тялото, което бе произлязло от заблудата на желанието, трябва да продължава да се лута в тъмнината и да изстрада изживяването (изпитанието) на смъртта.” 49. “Каква ужасна грешка”, извиках аз, “са направили онези, които не знаят, че безсмъртието им е отнето?” 50. “Аз смятам, че ти не си помислил върху това, което си чул. Не те ли помолих преди всичко да внимаваш?” 51. “Аз размислям”, казах аз, “ и сега си спомням и ти благодаря.” 52. “Когато размислиш, кажи ми, защо онези, които се намират в смъртта, заслужават да умрат?” 53. “Защото извора, от който възвиква тяхното тяло, е тъмнината, която създаде влажната природа; тази състави в сетивния свят тялото, в което смъртта утолява своята жажда.” 54. Ти добре разбра това. Но защо този, които е познал себе си, отива при Бога, както се казва вБожето слово?” 55. “Защото”, отговорих аз, “Бащата на всички неща, от когото е роден човекът, е Светлина и Живот.” 56. “Да, Светлина и Живот, това е Бог Отец, от когото е роден човекът. Значи ако ти знаеш, че си произлязъл от Живот и Светлина и че си съставен от тези елементи, ти ще се върнеш към (при) живота.” Това беше, което ми каза Пимандер. 57. “Но кажи ми още, о мой Дух, как ще вляза в живота?”, попитах аз. “Защото Бог каза: ‘ Оставете човека, който притежава Дух, да опозное себе си.’ Не притежават ли всички хора Дух?”
23
58. “Внимавай в това, което казваш! Защото аз, Пимандер, Духът, идвам при онези, които са святи и добри, чисти и милостиви, при тези, които имат страх от Бога; моето присъствие им е помощ, така че те веднага разбират всичко; и чрез любовта си те намират благоволение в Бащата и Му благодарят с детска привързаност с хвалебствията и песните, които му дължат. Преди да предадат тялото си на смъртта, на която то принадлеи, те презират сетивата си, защото много добре познават тяхните въздействия. 59. Да, аз, Духът, в никой случай няма да допусна, въздействията на тялото, които ги нападат, които упражняват своето влияние върху тях: защото като пазач на вратите аз ще възпра достъпа на зли и срамни дела и ще предотвратя несвещени представи. 60. Но аз стоя на страна от безразсъдните, от лошите, от опорочените, от недоброжелателните, от алчните, от убийците и безбожните; аз ги предоставям на отмъщаващия демон, който обработва такива хора с бича на огъня, като ги насърчава да действат в техния смисъл и така още повече ги подтиква да вършат безбожни дела, за да бъдат наказани още по-тежко. Тогава влечението на тези хора непрекъснато търси все по-голямо задоволяване и ги кара да върлуват в тъмнината, без да могат да се наситят. В това се състои тяхното мъчение, и чрез това пламъкът, който ги изгаря, гори все по-високо.” 61. “Ти ми обясни, о Дух, всички тези неща, точно както желаех. Но разкажи ми сега, как се развива пътя нагоре.” 62. На това Пимандер отговори: ”Първо, в процеса на разлагането на тялото, това тяло се подлага на промяна, и формата, която ти имаше, вече няма да бъде видима. Ти предаваш обикновеното си Аз, което от сега нататък вече е без дейност, на демона; телесните сетива се връщат обратно към своя произход, чиято част те отново стават, и те отново стават едно с неговите дейности, докато силите на инстинктите и желанията се връщат към безразсъдната природа. 63. Така човекът продължава да се издига през свързващата сила на сферите. На първия кръг той предоставя силата на уверичаване и намаляване, на втория кръг способността за зло, и безсилна станалата хитрост, на третия кръг от сега нататък, безсилната измама на влечението, на четвъртия кръг, суетата на желанието за власт, която не може повече да бъде задоволена, на петия кръг, безбожната надменност и бруталната безразсъдност, на шестия кръг, станалата чрез това безрезултатна привързаност към богатствата, на седмия, непрестанно поставящите примки лъжи. 64. И когато се освободи от всичко, което е произлязло от взаимодействащата сила на сферите, той влиза, сега в притежание на своята собствена сила, в осмата природа и пее заедно с всички, които са там, химни за слава на Бащата; и всички се радват на неговото присъствие. 65. Когато стане равен на тях, той чува химни, славещи Бога, които се пеят от определени сили, намиращи се над осмата природа. И тогава те се издигат в правилен ред към Бащата, отдават себе си на силите, превърнали се от своя
24
страна на сили, и влизат в Бога. Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса: че се превръщат в Бог. 66. Но...защо сега се бавиш? Няма ли да отидеш, след като получи всичко от мен, при онези, които заслужават да им бъдеш водач, за да може благодарение на твоето посредничество човешкият род да бъде спасен чрез Бога?” 67. Като каза това, Пимандер се смеси пред очите ми със силите. И аз, който сега бях облечен със сила и бях поучен върху вида на Вселената и възвишеното видение, благодарих и възхвалих Бащата на всички неща. И аз започнах да възвестявам на хората красотата на отправения към Бога и Гносиса живот: 68. “О, вие народи, вие хора, родени от земята, които сте се отдали на опиянението, дрямката и невежеството по отношение на Бога, изтрезнейте и престанете да се въргаляте в порочност, омагьосани, както сте, чрез един животински сън.” 69. Като чуха това, те дойдоха единодушно при мен. И аз продържих: “О, вие родени на земята, защо се предадохте на смъртта, при все че имате власт, да бъдете безсмъртни.? Разкайте се, вие които вървите в заблудата, които сте приели невежеството за ваш водач. Освободете се от тъмната светлина и вземете участие в безсмъртието, като се сбогувате завинаги с падението." 70. Някои от тях ми се подиграха и продържиха нататък; защото вървяха по пътя на смъртта. Но други, които се хвърлиха на колене пред мен, ми се помолиха да ги поуча. Аз ги изправих и станах водач на човешкия род, като ги поучавах, по кой начин могат да бъдат спасени. Аз посях в тях думите на мъдростта, и те се напоиха с водата на безсмъртието. 71. Когато настана вечер и светлината на Слънцето беше почти изчезнала, аз ги помолих да благодарят на Бога. И след като благодариха, всички се върнаха при стадата си. 72. Аз обаче записах благодеянието на Пимандер в себе си; и като се изпълних изцяло с това, върху мен дойде най-висшата радост. Защото съня на тялото се превърна в трезвеността (будността) на душата, затварянето на очите в истинското виждане, мълчанието ми в бременност с доброто и разпространяването на словото в плодотворни дела на спасението. Всичко това дойде при мен, защото аз приех от Пимандер, моят Дух, който е произлязлото от само себе си същество, словото на началото. Така аз сега съм изпълнен с божественото дихание на Истината. Затова аз сега посвещавам с цялата си душа и със всичките си сили тази хвалебствена песен на Бог-Отец: 73. “Свещен е Бог, Бащата на всички неща. Свещен е Бог, чиято воля се осъществява чрез Неговите собствени сили. Свещен е Бог, който желае да бъде познат и ще бъде познат от тези, които му принадлежат. Свещен си Ти, който Си извикал цялото Битие към живот. Свещен си Ти, по чийто образ е станала цялата Вселенска природа. Свещен си Ти, който в никой случай не си създал природата. Свещен си Ти, който си по-могъщ от всички власти.
25
Свещен си Ти, който си по-превъзходен от всичко, което е. Свещен си Ти, възвисен над всяка хвалба. Приеми чистите жертви, които бяха пробудени чред Словото в моята душа и моето сърце, коеито се отправят към Теб, о Неизразими, о Безименни, чието име може да промълви само тишината. Чуй ме, аз те се моля за това, никога да не бъда разделен с Гносиса, с истинското познание, което е едно с ядрото на моето същество. Наведи се към мен и ме изпълни с Твоята сила: С тази милост аз ще донеса светлината на всички онези от моята раса, които живеят в незнание, на моите братя, на твоите синове. Да, аз вярвам и свидетелствам с моята кръв: Аз отивам към живота и към светлината. Слава на Теб, Отче, твоят човек желае да спасява с Теб, за което Ти му даде цялата власт.” ________________
V ПИМАНДЕР И ХЕРМЕС За да посочим мъдростта на Корпус Херметикум според нашите възможности, ние няма да следваме текста стих по стих, но ще се опитаме доколкото е възможно, да направим общ преглед, за да можете още при четенето да си създадете представа за цялата книга Пимандер и за следващите съчинения на Хермес. Ако не следваме този метод, ще е необходима една обработка с необятни размери. Както обяснихме в третата глава, херметичния човек, който чрез вътрешното си състояние и трансфигурираща жизнена промяна притежава възможността за това, се свързва с Универсалното Духовно поле. Във фокуса на едно такова свързване тогава възниква следната структура от силови линии: Пимандер се изявява. Произлизащ от Духа, Пимандер се появява на преден план. Но той не е отделно същество, което живее в духовното поле, а едно запалване на Духовното поле, една жива действителност, една неразделима и съвършена част от Духовното поле. Въпреки това този запален огън е Пимандъра на Хермес. Защото неговата изява се намира в пълно съответствие със състоянието и качествената сила на Хермес. Каза се: когато Хермес размисляше върху съществените неща и Духът му се издигна, появи се Пимандер, който е и въпреки това не е. Когато херметечния човек престане да се концентрира за един момент върху духовното поле, образът на Пимандер изчезва и се разтваря във вездесъщата светлина. Тогава пламъците на огъня угасват. Пимандер е, и въпреки това не е , защото е съвършено единен със светлината. В началото на текста ни вълнува, че Хермес размисля над съществените неща и че неговият Духсе възвисява. Вие добре трябва да обърнете вмнимание на това; защото за херметечния човек този процес е условие. Той доказва идеалното взаимодействие между главата и сърцето, което е толкова необходимо. Със своето взаимодействие сърцето и главата определят живота. Това можете да приемете като аксиома.“Те са неразделни”, казва Пимандер И поради това вие трябва да се запознаете с тайната на сърцето.
26
Вие знаете, че човекът притежава четири тела: материалното тяло, етерният му двойник, астралното и мисловното тяло. Етерното тяро строи и поддъра материшалното тяло; астралното тяло определя наклонностите, вида , характера, залобите на човека, значи цялото му същество. Отправете сега цялото си мнимание към астралното тяло, към звездното тяло, както казва Парацелзий. Астралното тяло ни обгръща и прониква от всички страни, а астралните флуиди минавайки през черния дроб попадат в нашата материална система. Това е една непрекъсната циркулация на тези сили, които се втичат и изтичат през черния дроб. Най-важния фокус на астралното тяло е черния дроб. В съответствие със състоянието и вида на астралното тяло, така катно сте го получили по родение и както се е развило през годините след това, е също и качеството и вида на вашата сърдечна дейност и дейността на светилищетао на главата. Главата и сърцето при природно роденият човек са роби на астралната натура. Целият процес на функциите на вашето сърце и менталитет, на вашето мислене се управляват от вашето тазово светилище. Чувството, сърцето вашето мислене като човек от тази природа се регулират и направляват от вашето тазово светилище. Значи вие живеете от тазовото светилище, от системата далак – черен дроб, свързани според природното си същество за материята, отправени към материята, желаещи и мислещи за всичко, което е от обикновената природа. Всички астрални радиации проникват в черния дроб в съответствие с въздействията на вашия астрален вид. Когато един човек, след безкрайни разочарования по траурния път на опитностите стигне в свързания с природата живот до задънена улица, възможно е той да пожелае промяна, да започне да търси освобождаващ изход; да започне в него да се развива нещо като желание за духовно оздравяване, като стремеж да осъществи спасението в себе си, за да излезе от гроба на смъртта. Това състояние на стремеж към обновяване, това копнеещо търсене в нарастващо осъзнаване на спасението е най-висшата форма на желанието, на която е способен природно родения човек. Той не може да стигне повисоко. Това което във вашето сърце ври и кипи като природно същество, е съвършено желание. Най-висшето, качествено най-висшето е желанието за духовно оздравяване. Това е най- висшето състояние, граничното състояние на диалектичните астрални радиации. В това гранично състояние ви докосва Гносиса; не в черния дроб, а в сърцето. Първото докосване, основното докосване на Гносиса, винаги се осъществява чрез сърдечното светилище, но винаги като отговор на еланието за духовно оздравяване на човека. Ако някой се приближи до храма на на една гностична школа само експериментално или от любопитство, това абсолютно не го ползва. Човек може да остане успешно в един гностичен фокус само ако сърцето му по някакъв начин се отвори за Гносиса; значи в резултат на най-висшето желание, на стремежа към духовно оздравяване( изцеление, спасение). В Гносиса Сърцето се нарича “светилището на любовта”. Но поради различни влияния на кармата и на прадедите, които от часа на рождението действат във вас и неизменно определят вашият жизнен път през годините, сърцето на природно роденият човек вече отдавна не е светилище на любовта. В неговото сърце не се намира и следа от от истинската любов. Сърцето на човека от този свят е свърталище на убийци, една пещера на чумата. Ако сърцето от древността се нарича “светилището на любовта” с което се има предвид сърце, приготвено за жизнена сила, жизнено изобилие, зе една жизнена възможност, която с право може да носи името “любов”. Всичко, което се намира под тази висша норма на любовта, е състояние на влечение, на егоцентричност. Също и желанието за духовно оздравяване е началото едно желание за Егото. Егото е
27
притеснено и търси едно решение и търси спасение за “себе си”. То търси “своето” спасение. Понеже човекът в това състояние е един толкова голям нещастник, Гносисът го докосва със своята непреходна любов, за да му помогне. Всичко, което в диалектичната природа се изявява под равнището на тази любов, е едно състояние на желание. Любовта, която се има тук предвид, любовта, която е достойна за това име, не може да бъде намерена в съществото на диалектичната природа. Та е от един по-висш порядък, тя принадлеи към истинския, към новия живот. Тя е Дух, тя е Бог. Затова Пимандер казва в 17-ти стих: Духът е Бог-Отец. И в стих 19ти: Сега отправи твоето сърце към светлината и я познай. – При тези думи, така продължава Хермес, той ме погледна за един момент толкова приншцателно в лицето, , че аз се разтреперих от неговия поглед. Сега това е изпита: Какво се намира отсега нататък във вашето сърдечно светилище, желание или любов? Сега отправи твоето сърце към светлината и я познай. За да може светлината да живее в сърдечното светилище, тогава природата на неговото желание трябва да изчезне, тогава тази егоцентричност трябва напълно да бъде угасена. Така вие трябва да разберете: Сърдечното светилище е голямата база за Духа, в с сърдечното светилище трябва даживее Духа, и то трябва да бъде подтготвено за това състояние във всичките си аспекти. Там където е сърцето, казва Пимандър, там е животът. Когато сърцето е готово за своята служба, вие забелязвате в Духът, в сърцето си чистото, първоначално човешко същество, праобразът на вашето човешко съществувание, древния принцип от преди началото без край. Диалектичният човек направи от сърцето си еднои място на желания, разберете това ясно и точно. Вътре в него бушува огъня на себелюбието, докато сърцето е призвано да бъде жилище на Духа, на Бога във вас, който потенциално се намира в пра-атома. Разбирате ли колко извънредно болни и колко необикновено много сте паднали? Светилището на сърцето, храма на Бога нън вас се е превърнал в свърталище на убийци! Който желае и може отново да посвети сърцето си в служба за Бога, ще отвори сърдечното светилище за неговата свещеническа, служеща на хората задача. Там вие ще моете да размислите върху “съществените неща”.Защото от обновеното сърце ще се роди меркуриевото съзнание. Поради психическото състояние на вашето сърце, Гносиса гледа на вас като на болни, като на пациенти. Затова той ви търпи. Затова може да изтърпи толкова толкова много от вас. Само от обновеното сърце може да се роди меркуриевото съзнание, трите нови способности: мислене, желание и действие. И ако човек обмисли съществените неща, възможно е той със пречистеното сърце да се издигне във вездесъщите полета на Духа. Значи херметичното развитие и херметичния живот се основават върху обединението и взаимодействието между сърцето и главата, следователно не върху обединението и взаимодействието на егото с главата, а на пречистеното сърце с главата. Поради (липсата на) тази необходимост пропада света. Хората добре забелязват хаоса и объркаността около себе си, ясно виждат че света пропада; и егото пита : ”докъде ще доведе това”? и хората с огромна енергия и динамика провеждат много експерименти, но не успяват, защото забравят да пречистват сърцето и да то посветят на службата му. Чак когато сърдечното светилище е пречистено, посветено и отворено за светлината, възниква един съвсем друг менталитет. Чак тогава човек може да постави пръстите си (в смисъл, да положи ръце за лекуване) върху болните места на този свят, на този обществен порядък. Ако сте призвани от Гносиса, тогава познайте и изпълнете задачата: пречистете сърцето си. Вашето сърце трябва да се освободи от принудата на желанията и от егоизма; то трябва да се отвори за голямата любов. В тази истинска подготовка трябва
28
да упражнявате вашето сърце. Защото с това се започва. Тогава главата ще го последва, още повече, трябва да го последва. И тогава ще срещнете вашият Пимандер. Пимандер се ражда от божията любов, а не от принудата на волята, не от волевите дейности на човек, стигнал до задънена улица. Хермес Трисмегистос идва да ви каже, че ключа към Гносиса, към единия, истинския живот е пречистването на сърцето, съвършеното отдаване на сърцето. И ако вие сега вървите по този път и вършите това дело, тогава също и за вас ще прозвучи благият глас: Какво желаеш да чуеш и да видиш? И какво желаеш да научиш и познаеш в твоят Дух? Какво друго ще желаете да научите, да знаете и познаете, освен съществените неща? И кое в началото ще бъде същественото, което трябва абсолюттно да знаете? Естествено истината, действителността, която се отнася до самият вас. Защото ако не познаете себе си, как ще успеете да познаете другите? Затова херметичният човек вижда при този първи опит за познание една могъща светлина, чиста и радваща сърцето, и в тази светлина, в едно спираловидно, насочено надолу движение, едно блато на тъмнината, на ужаса и мизерията, неизмеримо печално, постоянно в движение и в една неизразразима обърканост. Тъмно червени пламъци се издигат от всички страни. От този ад на объркването, в тази черна тъмнина прозвучава един глас, един ням зов, кореспондиращ със светлината, която се разпространява наоколо. От тази светлина прозвучава една свещена дума. Това което в тази тъмнина е истинско чисто, се издига от тъмната пещера на рождението, от тъмната природа, и започва да се оформя в една атмосфера, която се съгласува с първоначалната светлина, и под нея влажната тъмнина от земя и вода: диалектичното състояние на кандидата, но на един кандидат, който е пречистил сърдечното си светилище, или осъществява това пречистване на своето сърце в момента; влажната тъмнина от земя и вода, движена от гласът на думата (словото), което е от светлината, на словото, върнало при светлината. Разбра ли сега това слово?, така ни пита Пимандера на живото тяло на младия Гносис. Той самият ни отговаря: “Светлината съм Аз, и тя живее сега в сърцето на истинския кандидат”. Това е Бог, изявен в плът, завръщащият се Озирис, завръщащият се Христос. Сияещото духовно поле е първоначално Пимандер, структурата на силовите линии на вселенската изява. Но, о прекрасно чудо, светлината, могъщата светлина, Божественият пламък, избира за свое жилище сърцето. Така божеството става Син. Защото спящото от еони в сърцето се пробужа чрез това: Синът на божеството се изявява във вас. Синът на божеството притежава еднамогъща способност. Пимандър я нарича “думата” или “гласът”. Затова, когато Пимандер в кандидата, той говори и свидетелства в сърцето; защото сърцето е жилището на Бога, в което, когато настане времето за това, Синът на божеството говори. Бог и Синът, светлинното поле и излъчващата се светлина не могат вече да се разделят. От тяхното съединение е ивота, новият ивот. Когато сте облагороден за това чрез отричане от егото: отправете Вашето сърце към Светлината и я познайте. Когато я познаете, вие виждате могъщите и прекрасни възможности на живото слово в себе си. Вие виждате и изживявате в сърцето си една светлина от безброй сили, един наистина неизмерим свят, Златната Глава. Вие разбирате, как под директното ръководство на светлината и на говорещото чрез нея във вас слово, бушуващият огън на нисшия порядък с голяма сила се обхваща, побеждава и по този начин се привежда в равновесие. Така вие виждате и изпитвате, че чрез сияйната светлина на Гносиса, родила се във вас, нисшата природа загива чрез това, което ние наричаме Трансфигурация или новораждане.
29
Това е прагносиса, херметичния Гносис, Истината, която се провъзгласява на човечеството от самото начало. Това е словото на Пимандер. Помислете сега, дали това слово съответства на словото, което също и младия Гносис от години отправя към вас; свидетелството отнасящо се за човешкия първообраз, за първоначалния човешки образ от “началото без край”, човешкият образ, който беше и е до този час. _________________
VI Мястото на диалектичния порядък в космическата седморност Корпус Херметикум продължава по-нататък с описанието на първоначалната космологична изява, с възникването на днешния свят и човечество. Пимандер показва на Хермес, издигнал се в духовното поле, във вездесъщото поле на Божията любов, първоналния, вечно съществуващ световен ред на истинския небесен човек, световния порядък, в който (където) ние желаем да се завърнем; световния порядък, в който херметичният човек може да вижда, и предверието, до което получава достъп, когато влиза в Златната Глава. Аз видях в душата си как светлината, която се състоеше от безброй сили, се бе превърнала в един наистина безграничен свят, докато една много могъща сила обгърна огъня, усмири го и по този начин го доведе до равновесие! Ние разглеждахме този аспект отдолу нагоре, от гледна точка на приближаващия се кандидат. Ние желаем подчертано да установим, че този първоначален природен порядък от самото начало беше и е световния порядък на небесното човечество, което се отваря отново за вас, ако вие отново получите достъп до шестата космическа област. Сега в сърцето на Хермес се издига един въпрос, който ние желаем да преведем на нашата собствена терминология: “Как се вмества диалектичната природа в рамките на тази прекрасна изява, което имах право да видя чрез теб, Пимандер? Какво да мисля за диалектичния порядък, за диалектичния универс? Как е попаднал небесния човек в плен на диалектичната природа и как е дегенерирал до това, което е денес? Може ли диалектичната природа да се обясни от пра-съществото? Чрез какво този природен порядък е станал толкова зъл?” Пимандер дава отговор на всички тези въпроси. Той казва: Диалектичната природа е създадена според чистия праобраз на света чрез развитието на неизмеримия творчески процес. Бе създадена една гигантска работилница, една огромна алхимическа лаборатория, в която човекът трябваше да съдейства за прекрасните проекти на вселенската изява. Защото творящото божество дарява на своите творения, на своите деца, всички божествени качества (възможности, сили), които сам Той притежава; Бог не само им дарява живота, но има дава и една задача: да работят за напредъка на вселенската изява; затова Той им подарява една гигантска алхимическа лаборатория, седмият космос. Гностичната философия отдавна обяснява, че цялата диалектична природа представлява това работно поле. В цялата диалектична изява вожи един и същ закон: закона на разрушение, на възникване, разцвет и упадък и на непрестанните кръговрати. Нещата идват и си отиват и винаги се завръщат отново кам първоначалната изходна точка. В диалектичния универс се осъществява непрекъснато превръщане на елементите, на материята.
30
Това е един природен порядък, чиято дейност се нарича Фатум или съдба, така казва Пимандер, и посочва с това върху фундаменталния закон, върху съществото (т.е. същината) неминуемите кръговрати. В съществото на диалектиката като седма космическа област ние можем въпреки това да открием един порядък, един величествен възвишен план, който се намира в тясна зависимост с другите шест космически области. Това гледище веднага ще стане ясно, ако размислите, че, както току-що обяснихме, диалектичната природа първоначално бе предвидена като гигантска космическа лаборатория. Египетския, херметичния Гносис разглежда изявената природа от тази гледна точка, докато например Гносиса на Мани вижда диалектиката в нейното изявено зло, в нейния доказуем сатанизъм; както и ние също винаги сме го виждали. Гносиса на Хермес гледа така да се каже, над падението на нашия природен порядък, към нейната първоначална божествена цел. Гнтосиса на Мани желае да покаже на хората, че земята се стреми към това, да задържи борещият се и изпитващ болка човек. Затова манихеите като реалисти проклинаха този лош свят. Те обясняваха че тази зла, порочна природа в никой случай не може да е създадена от Бога, а само от Луцифер. При наличието на нашите опитности в природата на смъртта, ние също приемаме становището на Мани. Но същевременно ние я разглеждаме във взаимоотношение със становището на Хермес. В своите късни съчинения Хермес се доближава до манихеите. Вече в първата книга Пимандер, когато в своето ново състояние на просветление се обръща към човечеството, Хермес говори с езика на манихеите (в стиховете 68-70): О вие народи, вие хора, родени от земята, които сте се отдали на опиянението и дрямката и невежеството върху Бог, изтрезнейте, и престанете да се въргаляте в порочност, омагьосани, както сте, чрез един животински сън. О вие родени на земята, защо се предадохте на смъртта, при все че имате власт, да бъдете безсмъртни.? Разкайте се, вие които вървите в заблудата, които сте приели невежеството за ваш водач. Освободете се от тъмната светлина и вземете участие в безсмъртието, като се сбогувате завинаги с падението." Някои от тях ми се подиграха и продържиха нататък; защото вървяха по пътя на смъртта. Но други, които се хвърлиха на колене пред мен, ми се помолиха да ги поуча.Аз ги изправих и станах водач на човешкия род, като ги поучавах, по кой начин могат да бъдат спасени. Аз посях в тях думите на мъдростта, и те се напоиха с водата на безсмъртието. От това се обяснява, че в същност между манихеите и привържениците на Хермес Трисмегистос няма разлика. От време на мреме, дори често е необходимо, да се посочва върху злото на природата в нейната днешна изява, за да може чрез това сияйната родина на човечеството да се постави още по-ясно пред съзнанието. Но също така е необходимо да се напомня от време на време, че седмата космическа област е голямата лаборатория на небесното човечество. Гносиса на Хермес и Гносиса на Мани показват един и съъщи път. Те бяха братя от едно и също племе. Ние смятаме за наш дълг, да посочим върху това, защото имаше времена, когато в кръгове на търсещи хора накои спореха върху въпроса, дали и доколко манихейството противоречи на Херметизма. Така например от време на време такива спорове възникват във Франция. Но в действителност противоречия няма и не може да има. Херметизма е представител на философската яснота. Манихействотопризовава към една голяма революционна действителност, към позитивно и положително сбогуване от нисшата природа. С тази ориентация манихейството по свое време имаше голяма власт
31
върху човечеството. Затова врагове му изпитваха толкова много страх и умраза към него и го преследваха още по-убийствено от катарското движение. Ако враговете на Катарите ги унищожаваха чрез клади и гладна смърт, то манихейските братя и сестри биваха осакатявани и измъчвани до смърт по непредставимо жесток начин. Ние знаем, че катарсвото, въпреки че философски се намираше повече върху херметична основа, бяха одушевени от същата цел, като манихеите. Понеже целта бе една и съща катарите бяха обвинявани в манихейство, с умишленото намерение, да могат поради това да ги преследват и унищожат по същия начин. Младият Гносис дължи неизказана благодарност и на двете братства. Но ние желаем сега да продължим нашите размишления върху книгате Пимандер. В седмата космическа област, значи в диалектичната вселена, ние виждаме, че поголеми системи винаги се изявяват във все по-малки, като например; галактики в зодиакални системи, тези в слънчеви системи, а те в планетарни системи. В нашата слънчева система, ксъщо както и в милиарди други подобни системи, ние виждаме една система от седем взаимодействащи и взаимно определящи се сили. За да опише тези сили, Пимандер говори за седем Регента или Ректори, които обгръщат със своите кръгове сетивния свят. Представете си че се намирате на едно геоцентрично място и наблюдавайте от там хода на звездите, дейностите в слънчевата система. Слънцето, Луната и планетите описват своите орбити около вас. Те ви изпращат своята светлина и сили. Значи те се определят взаимно, но определят също и вас. Така всичко, което се намира на земята, се намира под управлението на седемте Ректора. Те определят участта, съдбата на природнородения човек. Ако сте се занимавали с астрология, вие знаете, че винаги трябва да се съобразявате с добри и лоши аспекти. Съдбата определя всичките ви пътища в диалектичната природа. Така вие сте заплетен в мрежата на съдбата. Всичко земно, всичко природно се намира под управлението на седемте Ректори. В началото намерението беше такова, че всички потънали, (паднали) елементи, всички изяви на диалектичната природа, трябваше да бъдат оставени без разсъдък, да бъдат само материя. Защото когато една материя, един елемент се свърже с Дух, възниква едно почти невъзможно състояние. Тогава в материята възниква, както казва Пимандер, едно духовна дейност, и материята, която е подложена на непрестанна промяна, влиза заедно със своя пленник в съществото (или същината, нем, in das Wesen) на смъртта. Това означава: когато сияйната искра, Духът, се свърже по неправилен, ненаучен (антинаучен, противонаучен) начин с материя, тогава те (Духът и материята) се сливат. Духа е вечен и непроменлив, докато материята непрестанно се променя, непрекъснато се превръща. Когато те се съединят, материята повлича Духа, сияещата искра със себе си. Чрез това противоестествено свързване възниква кристализация. Материята се съпротивлява, а Духа се опитва да се утвърди( евент. наложи). И от въздействието, което произлиза от Духа, от светлината, за да се утвърди, за да остане, в материята възниква сгъстяване, кристализация; защото сега всичко се съпротивлява на промяната. Така вечността е затворена в болката. Като модерен човек, който е чувал за изследванията на съвременното природознание, вие знаете, че в материята се намира живот. Във всеки материален атом има живот и сила, н не в смисъла на живото човечество, не в смисъла на Духа. Затова – помислете тук за райската заповед – небесното човечество би трябвало да използва материята като алхимичен материал и да я подтиква към нейната цел, но не бива да се свързва с нея. Небесното човечество би трябвало да употребява материята така, че от живота и силата и в определено време би трябвало да възникне нещо, което може да се освободи от нея. Помислете в това отношение за известния разказ “чиракът магьосник”, който от
32
любопитство се свързва със сили, които не може да владее; тези сили се развързват, обладяват го и го завличат в жизненото море. Значи когато съзнателен живот, Дух, се свърже и напълно се съедини с материята на седмата космическа област, винаги възникват болки и смърт. И когато Духът се опитва да се утвърди в материята, започва това, което ние наричаме кристализация. Всички елементи на природата с техните въздействия, сили и възможности в миналото бяха предадени на висшето божествено създание, на небесния човек, на едно действително божествено човечество, което действаше в една истинска божествена работилница. Небесния човек влезе в една чудна градина, в един рай. Той се опитваше да работи заедно със седемете Ректора и изследваше всичко, което от природата се събуждаше за природен живот. И понеже работното поле беше чудно красиво, небесния човек постепенно забрави своята истинска родина и остана в чудната градина. Той видя себе си в нейната среда. И когато той видя своя образ във водата, влюби в него и пожела да жиевее заедно с него. В този момент волята създаде една твърде неразумна картина. Така възникна състоянието, в което природата, материята обгърна своят любим и се свърза напълно с него. Небесният човек, който бе получил градината на боговете като (за) дворец, бе пленен. Затова отвсички създания на земята само човекът е двоен, а именно, според тялото смъртен, т.е., доколкото се отнася до материята, и безсмъртен според небесния принцип, сроредсъщественият човек. Така безсмъртното изстрадва нетърпими балки поради своята свързаност с материята, която подлежи на преходността. Въпреки че висшия небесен принцип, който лежи в диалектичния човек, е по-благороден от своята обвивка, за съжаление е станал слуга на обвивката. В началото на смесването ва небесния човек с природния порядък още не се показаха фаталните последици, така както ги изживяваме днес. Тук Пимандер обхваща една редица от милиарди години. Тези последици се развиват съвсем постепенно. Мужду началните фази на смесването и окончателната тотална промяна и кристализация в най-голямата дълбочина на материята се намира цялата история на човешкото падение; една световна история, която започна с развитието на седемте раси. Небесния човек беше мъж и жена в самият себе си и поради това можеше да се размножава сам. Така от групата на небесното човечество произлязоха седем под типа, съответстващи на седемте Ректора, на седемте аспекта на слънчевата система. Тези седем главни (основни) раси, както те се наричат в Универсалното Учение, не населяваха само земята, но в голяма слава също и целия Универс, цялата слънчева система. Така божественото човечество постепенно се свърза със своите собствени творения и създания. По късно в така промемения човек изчезна един от половите аспекти, и чрез разделянето на половете възникнаха човешките отношения (или състоянието) което познаваме днес. Така Пимандер поставя Хермес пред гигантската история на човечеството. Хермес научава това не както ние в този момент от една книга, която ние познаваме като Пимандер, не, той чете със своето меркуриево съзнание в паметта на природата, и картините минават като панорама прид него. И така се показва, че идеите, които тук се развиват за Вас, космологията на Пимандер, Херметическата философия, могат да се намерят в цялото Универсално Учение и в многообразието на свещените писания. Ние се сещаме за апостол Павел и за силният му херметичен уклон, когато той говори за плененото в материята Божие създание и неговия копнеж към спасение и освобождение. Помислете за неговото ликуване, когато той установява, че цялото Творение с копнеж очаква изявата на Боижите деца. Тази изява се осъществява по гностичния спасителен план, който е толкова величествен и гигантски, че думи не могат да го опишат. Помислете само за първоначалното небесно човечество, от което
33
произлязоха седемте глвни раси, ок които пък възникнаха многобройните подраси. И помислете по-нататък за милиардите същества на тези подраси. Във всички тях е вложен светлинния принцип. Светлинната искра, която в миналото беше съвършена светлина, лежи потънала също и в тях като една светлинна искрица, като “Христовото житно зърно”. Значи и те могат да вземат участие в спасителният план. Ако те желаят, процесът на тяхното спасение може да се осъществи много бързо, само ако се посветят напълно на своето освобождение; ако действително се простят (се сбогуват, откажат) с диалектиката, съвършено разделят светлината от тъмнината, Духът от материята, вечното, от това, което е съдба и преходност. Но преди Вие да започнете с този процес, преди да можете да разделите водата, така че да може да се различава дясно и ляво, т Вие трябва да пречистите сърдечното светилище, трябва да допуснете в него Духът, Пимандер, за да може светлинния принцип във Вас да оживее. Така Вие трябва да се посветите съвършено на вашето призвание. ________________
VII Спасение и изплащане(изкупление) на греховете Преди да продължим с нашето изложение върху Пимандер на Хермес Трисмегистос, ние считаме за необходимо да се занимаем по-подробно с описаните по-горе последици, възникващи за всички, които истински желаят да вървят по пътя на спасението. Затова нека да се обърнем към Евангелието на Йоан, гл. 15, стх. 9-17: “Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз упазих заповедите на Отца си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде моята радост във вас, и нашата радост да стане пълна. Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, , защото слугата незнае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си. Вие не избрахте мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. Това ви заповядвам, да се любите един друг.” Ако си припомним още веднъж обясненото досега от книгата Пимандер, ние първо виждаме небесният човек в пълната си слава; второ, как небесния човек се смесва с диалектичната природа; трето, че от небесното човечество произлизат седем раси, които заселват диалектичния Универс. Накрая ние виждаме, че всички ители на планетите, в тяхните различни форми и жизнени състояния, съ произлезли от подрасите на тези първоначални седем раси. С други думи: Първоначалния небесен принцип беше разделен все повече в тези милиарди същества. Но това разделяне продължи само до един определен момент, докато в безбройни същества остана само едно зърно от първоначалното великолепие на Боиите деца. Ние всички сме една част от онази безчислена група, които носят в себе си само едно зрънце от първоначалното. Но че по-дълбоко падение в диалектичната природа, и с това още по-голямо разделяне на светлинния посев не е възможно, може да се разбере от следните факти. Духът не може да се деференцира и излъчва, защото носителят му не съзнава неговото притежание. Мнозина, които носят Христовото семе, пра-атома в себе си, не
34
съзнават това. Тогава семето лежи скрито и латентно в тях и е напълно негодно да се раздели. Освен това, всички микрокосмоси отделили се от седемте първоначални главни раси, за да могат да се утвърдят в съответствие със своят вид, трябва да отговарят на формулата на първоначалната диалектична природа, от която са произлязли. Това е при милиони същества, в които Христовото семе е латентно все още така, докато те се намират в съответствие с нисшите точки на закона на диалектичната природа. С други думи: семето остава в математичния център на микрокосмоса, докато свързания с природата микрокосмос е в съгласие със закона на природата, на материята. Ако жизнената норма на едно същество падне под закона на природата, тогава чрез унищожителните процеси на съдбата, микрокосмоса се отделя, денатурира и се разпада на елементите на материята. Тогава умира не само личността, която в един определен момент е обгърната от микрокосмоса, но и самият микрокосмос. Тогава той е станал негоден да напада материята и да се освободи от нея. Тогава семето на първоначалната светлина, което е било пленено в един такъв микрокосмос, вече няма жилище и се завръща неизявено към своя произход. Ние желаем да обясним още веднъж: Микрокосмоса мое да падне до надира, до найниската точка на диалектичното подение. Ако след това падение не последва възход, тогава този микрокосмос остава невъобразимо дълго подложен на преходните закони на материята и на повторните съживявания на личността. Това може да се обозначи като състояние на неутралност. Падне ли микрокосмоса под закона на материята, тогава той се отнделя, материята се връща към материята и светлинния принцип към светлината. Това е състоянието на унищожение. Като трета възможност съществува спасението, началото на завръщането от надира в първичната родина. Към това завръщане Ви призовава Духовната Школа на Златния Розенкройц. Вие като микрокосмос сте прекарали може ли еони от време в неутрално състояние, защото не осъзнавате светлинния принцип във вас. Чрез старанието и привличането на Школата този светлинен принцип може да се пробуди и да започне да действа във вашият живот. Тогава ще ви посъветваме да поставите този светлинен принцип над всичко и да посочите на диалектиката второто място. Условие за това е пречистването на сърцето. Светилището на сърцето трябва напълно да бъде освободено от хватката на желанието, на ужасната дегенерация, на която бе подложено по време на безбройни животи. Ако преминете (пристъпите) към пречистване на сърцето, светлинният принцип ще оживее във вас и ще проникне (в смисъл- достигне до) срещата с Пимандер. Ако светлинния принцип се е събудил във Вас и Вие успеете отново да му осигурите чисто светилище, тогава той ще може да действа и в служба на вашите ближни. Ако светлинния принцип е латентен във вас, вие можете да се посветите на хуманистично, т.е. диалектично служене на ближните, тогава можете да се постараете по различни начини, като някой, “който изпълнава своята задача в света”, както се казва. Но да излезете на преден план като Божие дете ще можете само, когато светлинния принцип се пробуди, спечели пространство във вас и започне да излъчва. Помислете за онези, които междувременно са задействали този светлинен принцип и съществуват в чистотата на сърцето в гностичния смисъл на думата. Когато в семейството на такива хора се родят деца, тогава чрез тази сърдечна чистота на родителите светлинния принцип се запалва и в техните деца. Помислете веднъж върху тоза, че чрез вашият живот вие приготвяте място за вашите деца в Гносиса още преди тяхното раждане. Когато светлината в един човек се пробуди, той може с нея да действа в служба на всички. Значи третото състояние, това на спасението, е изключително, то е началото на завръщането в първоначалната родина. Това завръщане накрая води към съвършената
35
свобода, към съвършеното отделяне от материята; то ще доведе до едно, по своята субстанция безтелесно съществувание и до влизане в областта на Духа, както е при пимандричния човек. Но преди да се стигне до тази крайна точка, трябва в много стадии, в много състояния да се работи със субстанцията, и светлинния принцип, който се обгръща с все по-фини материални тела, трябва да измине обратния път през материята. Когато ние говорим за “златната сватбена дреха” и ви призоваваме, да я изтъчете, ние имаме предвид едно тяло, което в сравнение със сегашното ни е несравнимо по-фино. Така трябва да се извърви обратният път; съществата трябва, облечени във все по-фини материални “обвивки”, да тръгнат по обратния път през материята, през всички първоначални подраси и гравни раси, в притежание на непрестанно нарастваща слава. И какво неизмеримо чудо ще се осъществи тогава накрая! Опитайте веднъж се да си представите това! Първоначалната вина на прегрешението и падението на един ограничен брой небесни хора ще се изплати от факта, че една група, който никой не мое да преброи, ще увеличи техните редици. Защото ако в някой човек все още се намира една искрица светлина, едно зрънце от първоначлната светлина, тогава според законите на Духа това зрънце може да се развие до едно божество, о божествено чудо, чрез падението и грешката на една първоначално ограничена (на брой)небесни хора, редиците на Божествения народ се увеличава до едно множество, което никой не може да преброи; небесни хора, издигнали се от дълбочината на смъртта; божествени хора, произлязли от безбройните зрънца на светлината, посяти в древни времена в нивата на материята, и с това свързани с нея. Така от вина става изкупление, от изкупление благословия, от благословия растеж, а от растежа реколта. Така дори от дълбочините на ада се извоюва победата на любовта. Който може да го разбере, да го разбира. Сериозни търсещи, братя и сестри, които и да сте, осъзнайте, че притежавате първоначалното семе! _________________
VIII Двойното същество на човека (евентуално: двукратната същност на човека) От всички създания в природата единствено човекът е двоен, така установява Пимандер. От една страна в човешката система се намира семето на безсмъртието, духовната искра, обозначена също като Розата на сърцето; от друга страна е смъртното човешко природно същество. Вие не можете да намерите нито едно друго същество, което притеава тази двойна природа. Така чрез падението на първоначалните Боижи синове възникна странното състояние, при което семето на Духа се раздели в милиарди смъртни същества; и че всички тези милиарди същества, в които се намира Божието семе, като народ на Боижите деца може да се превърне в една група, която никой не може да преброи. Така може да стане и ще стане, че всичко, което в миналото започна в грях и вина и показваше съответните последици, накрая ще се превърне в едно по-интензивно и помогъщо великолепие, отколкото е било възможно досега, в една неочаквана благословия. Но за да се се изяви тази благословия действително, е необходима много интензивна намеса. Тогава нещо трябва да стени.! Но точно в това се крие огромната мъзможност,
36
се крие тайната, че от едно падение, от грях и вина мое да възникне една такава благословия, като доказателство, че Духа, любовта, винаги остава победител. Който получава прозрение (проникне, разбере) във вида на своето природно родено същество, е годен, да се освободи от своята двойственост (двойност, двукратност) и да се завърне при първоначалната си божественост. Разберете това, ако осъзнавате в този момент най-малко (поне) това, че притежавате една духовна искра. Разберете това, ако в този момент осъзнавате вашата двойност, а именно, от ена страна, вашето природно родено същество и от друга, на Розата в сърцето, на първоначалния, истински човек. Разберете вашата възможност за освобождаване, ако сте осъзнали, че притежавате една духовна искра. Тогава вие като природно същество не сте лично виновен за грехопадението, както се опитват да ни внушат нашите ортодоксални реформирани старейшини; защото като природно родено същество вие сте съвършено едно със съществото на диалектиката. Развитието на нещата в седмата космическа област бе и е неминуемо за всяко същество, свързано с тази природа. Не, като, като притежател на Роза вие можете да осъзнаете само екзистенциалното недостойнство, безсмислието на пленничеството. Това е съзнанието за грях, както Универсалното Учение го разбира от самото начало, че истинския духовен човек осъзнава своя затвор, своето моментално жизнено състояние. Греховно съзнание според стих 39 е, съзнанието за своето абсолютно безсмъртие и властта над всички неща, и въпреки това изжживяването участта на смъртния, защото се е подчинил на съдбата; да е по-благороден от всичко диалектично и въпреки това, да бъде негов слуга., да знае “Отец е в мен, Той, който не спи, владее върху мен, но въпреки това съм пленен във властта на подсъзнанието.” Това е греховно съзнание И думите на Хермес доказват, че той го познава. Херметичния човвек разбира тази ситуация. Но за повечето хора всичко това е едно голямо чудо; чудото на смесването на природата с човечеството; и драматичния му аспект: очевидното падение, което се изразява в него, вината, която произлиза от него, и че въпреки това Духът, който иска да победи, чрез това драматично събитие се разделя на милиони частички и чрез това дарява на всички тези милиони властта, отново да станат Божии деца. Затова стих 41 казва, че чрез смесването на природата с човечеството бе породено едно удивително чудо. Пимандер описва появяването на това чудо (стих 45) Земята беше Матрицата (Matrix), водата на събуждащия елемент; огъня доведе процеса на възникване до узряване, природата получи от етера диханието на живота и създаде телата според формата на човека. Когато Пимандер говори за “човека”, той има пред вид първоначалният, божественият човек, духовното същество. Иначе той говори само за тялото, за природния образ. Тялото получи един псевдо-човешки образ. По-нататък тук се описва, как природното създание бе породено от астралните и етерни радиации на природата. Значи природното създание без друго бива наречено “тялото”, и то е, което в диалектичният свят обикновено нарича “човек”. Каква заблуда! Тя може да се обясни само чрез това, че природното същество по силата на вида си има един собствен живот, притежава едно собствено съзнание, което означава, че е живо същество. Два живота има във вас: първоначалния живот и ивота на природното същество. Пимандер го изразява с думитеи: Истинският човек е от живота и от светлината. Истинският човек е произлязъл от божествения живот като душевно същество и от универсалната светлина като сърдечно-душевно (нем. Gemütswesen) същество , това означава, като същесво но чувствата от особен душевен вид, което е свързано с Духа.
37
Истинският човек притежава чисто сърце, той е сърцето. Той живее като един Бог в природното същество. Истинският човек е също, както установихме по-нататък, двуполов във самият себе си, въпреки че външно е мъж или жена. Природните същества обаче бяха разделени на полове. Това трябва добре да запазите в съзнанието си ако елаете добре да разберете всички тези неща. Природното същество е разделено по пол, то е мъж или жена. Душевното същество напротив, е както мъко така и женско, въпреки че по външен вид е мъжко или женско. Значи има мъжки душевни същества и женски душевни същества, въпреки че полово не са разделени. Но природното същество винаги се явява в познаното ни полово разделение, за да може чрез безкрайни опитности и раждания спасителният план да бъде изпълнен. Чрез непрестанното смиляне на природата на смъртта, чрез непрестанното оживяване на микрокосмоса се създава винаги една конкретна възможност за завръщане към първоначалния живот. На вас без съмнение ви е известно от вестници, списания и друга литература, че в момента се правят интензивни изследвания за удължаване на живота. Учените вярват, че в сравнително кратко време, например в рамките на сто години, ще бъдат в състояние да удължат живота до осемстотин години. Но как желаят те да осъществят това? Както знаете, атомът съдържа чудовищни сили. Жизненият елемент, жизненият елексир на човешкото същество се намира в атома. И факта, че остаряваме, говори за това, че човекът не може да използва в достатъчна степен жизнения елемент на атома. Сега обаче, хората, които вече са открили жизнения елексир, искат да го употребят. Те желаят да го произвеждат и посредством инжекции да продължават живота на хората. Но ако размислите какъв ужасен хаос предизвикват хората и сега, при една средна продължителност на живота между седемдесет и осемдесет години, тогава ще разберете: че ако всички хора достигнат до възраст двеста, триста или дори осемстотин години, то в течение на това време целият обществен порядък би трябвало да загине. Затова предвиденото продържение на живота, означава без съмнение края на цялото човечество. И затова е многозначителен и закона, който важи за всеки един истински Розенкройцер (спомнете си в това отношение например за дипломата на Бакстром), където секазва: “че той няма да желае да живее по-дълго, отколкото му е определено от Бога”; а именно, защото диалектичният човек, подтикван от природното си състояние, винаги е засташен от това, да падне под нивото на диалектичния порядък.. Разделянето на половете има за задача, да се грижи за непрестанното раждане на нови природни същества, а самият живот се грижи за това своевременно да ги унищожи. По този начин, чрез суровата щкола на опита, се изпълнява спасителният план. По този начин може да се измине пътя към себепознанието. Разделянето на половете на природните същества е условие за това. Защото чрез това колелото на раждането и смъртта се върти непрестанно; и преминаването през живота е неизбежното училище на опита, както казва Пимандер. Който в това училище на живота бива подтикван напред и притежава сърцето, т.е. сърдечното светилище, което може да вибрира в съответствие с Розата и е отвоно за гностичната светлина, ще познае един ден истинският си вид и ще върприеме дълбоко своята двойност. Тогава един такъв човек знае, че любовта към природното създание, желанието на плътския затвор е причината за смъртта и всичките и последици. Така бе въведено смесването и започна размножаването на видовете чрез разделяне на половете, точно както и в животинското и растителното царство. Който по този път постигне себепознание, ще бъде воден по пътя на душевното човечество; който се вкопчва за природата, продължава да се лута в тъмнината и изпитва по болезнен начин, какво е смъртта.
38
Може би е добре във връзка с разделянето на половете тук да се посочи върху появяващата се през всички времена ненормалност и нейните последици. От време на време при един голям брой хора възниква едно природно същество, което не е нито мъж, нито жена. Един такъв човешки тип се развива от една страна поради отричането на Божествения план, който тласка хората във вина и покаяние през материята, а от друга страна поради отричането на разделянето на половете и неговите последици. Тези хора не желаят да признаят Божият план, който помага на човека да се издигне към първоначалния душевен образ, и освен това те се отклоняват и от неумолимите последици на този път, а именно, да живеят в диалектично жизнено състояние. Така например се развива ховосексуалния човешки тип. Този тип е продукт на жизнената изолация на природното същество, което не върви по пътя на освобождението, по пътя на истинското себепознание. Лечението за обременените с тази болест, първо е, да престанат да практикуват своето извращение, и второ, да се насочат в пълна всеотдайност към пътя и твърдо решени и да вървят по него. Диалектичния човек може да се отрече от диалектичното си същество само чрез съзнателен копнеж и интензивно старание да се издигне отново до душевното създание. Но ако човек не търси пътя нагоре и не желае да върви по него и хормоналните инстинкти остават напълно верни на своят вид и продното същество остане в този хормонален огън, тогава едно противоестествено развитие е неминуемо. Мнозина, които в хода на вековете, се отдръпнаха, така да се каже, от живота и отидоха в манастири, се денатурираха самите себе си. В стих 48 на книгата Пимандер се намира още един аспект, който ние трябва да ви посочим. Хората винаги са разбирали този стих по неправилен начин и искали да разбират споменатото изказване на Хермес като един вид предупреденниеV Там се казва: Който обаче обичаше тялото, което бе произлязло от заблудата на желанието, трябва да продължава да се лута в тъмнината.” Тези думи хората често са разбирали като едно предупреждение на Хермес против земният брак и неговите последици. Но това не е случая. Напротив в Прагносиса се показва колко необходимо е разделянето на половете с всички последици, за да се държи в движение колелото на раждането и смъртта. С любовта към тялото, което е произлязло от заблудата на влечението, се разбира любовта към диалектичната природа, за която се говори във стихове 37, 38 и 39, вседствие на която се появи смъртното природно същество. И дали вие сега сте женен или неженен, дали се отвръщавате или не от природата, сам или по двойки, това не прави никаква разлика. Който желае да се освободи от природното същество, трябва в съответствие с Божестевеният спасителен план, да напусне самият диалектичен свят и всичко което е свързано с него, за да може да тръгне по пътя на душата, по пътя, който води нагоре. И ако скоро на днешното човечество бъде попречено, да върви по пътя на своята природа, и ако опита за продължение на живота "успее", това означава неминуемият край; защото тогава целия този авариен порядък много бързо след това ще потъне под нивото на природната закономерност. Любовта към собственото природно същество, пълното сливане с това природно същество, да се постява то като център, като истинският човек, това е грешката, за която Хермес говори в стих 48. И ако разбирате сега всичко това и се питате, как да постигнете чистотата, пречистването на живота, условието за издигането към свободата, тогава трябва да знаете, че чистотата, към която трябва да се стреми един човек в своето природно
39
същество, е винаги чистотата на сърцето, седморното пречистване на сърдечното светилище. Сърцето е в известен смисъл жилището на Розата. Сързечното светилище е огледалото на Универсалната Светлина. Сърдечното светилище е Бог. Пимандър говори на кандидата в сърцето. Затова всеки сериозан ученик на Гносиса се стреми към истнинско седморно пречистване на сърцето. Когато един човек пречисти своето сърдечно светилище, когато кандидатът откровено и с постоянство се стреми към едно такова пречистване, вледствие на което светлината може да намери жилище в ннего, тогава заедно с живота на чувствата се променя съвършено също и живота на мислите, и живота на делата съответства напълно с това седморно пречистване на сърцето. Тогава човекът е чист във всичко, което върши. Чак тогава се променят също и хормоналните функции в човешката система и кандидата влиза в сферата на Доброто, както я нарича Пимандер: в състоянието на истинското душевно растене. ________________
IX Принуди безсмъртната душа към раждане Херметичния Гносис ви обяснява много ясно, че вашето природно същество не може да очаква освобождаващо изцеление. Вие живеете в една смъртна природа и като природно роден сте едно с нея. Затова цалото природно същество е подложено на смъртта. Като природно явление вие сте произлязли от една тъжна тъмнина, която предшества всичко диалектично. За учениците на модерния Гносис това не е нищо ново. След всичко, което модерната Духовна Школа учи и обяснява в това отношение, вие сте напълно убедени в това. Но важно е, че пра-гносиса потвърждава всичко това. Освен това от значение е, че на едно друго място от своите обяснения Пимандерпосочва върху човешката двойност. Не може да се повтори достатъчно, и вие не можете да се проникнете достатъчно от това, че човекът, за когото говорят и свидетелствуват Универсалното Учение и Библията , е един съвсем различен от тялото, което погрешно се смята за човекът. Вие сте едно двойно същество. Във вас истинският човек, плевен в природното същество, копнее за освобождение. Ако вие ежедневно си припомняте това, ще направите голяма услуга на самият себе си! Пимандер указва върху още една възможна грешка в общоприетото разбиране. Бащата на всички неща не се състои от живот и светлина, Той самият е живот и светлина! Когато нещо е създадено от живот и светлина, то се намира в едно разделено, ограничено състояние. Тогава винаги съществува възможността, при едно функционално смущение от него да не остане нищо, или пък да остане нещо твърде повредено. Но когато се казва, че Бащтата на всички неща е живот и светлина, тогава това сочи към непреходното, неразрушимото, вездесъщото. Така също и плененият в природното тяло истиниски човек не е създаден от живот и светлина, но той е живот и светлина. Той е Баг. Затова и Исус, нашият Господ с право може да каже: “Отец и аз сме едно.” А на природното същество, на природно родения човек, значи на вас и на нас, в Библията се казва: “Божието Царство, Божественият Човек, е във вас!” Някои ученици, които чуват за пътя и за новото освободено жизнено състояние, придобиват един израз на лицето, който говори цели томове, томове на очудване и също на недоверие, или с други думи: на недостатъчната вяра в себе си, което се изразява в
40
думите: “Аз никога няма да постигна това!” Такива ученици са дошли наистина прекалено рано в Школата; тяхното очудване или недоверие доказват, че от липса на жизнен опит те още не са открили скритото в тях Царство. Затова те още не могат да употребят ключа към освободаващият живот. Който се намира в това състояние и още не може да вярва от дълбоко опитно познание в самият себе си, изгубва обикновено и вярата в Духовната Школа. В подобно състояние един ученик лесно изпада във враждебност, което лесно можде да се докаже от историята на нашата Школа и на целия човешки род. Спомнете си само за Библията. Когато Исус, нашият Господ като херметично съзнателен човек свидетелстваше: “Отец и Аз сме едно, теолозите на Неговото време бяха на мнение, че Той богохулства, че е луд и Го наричаха глупак. И когато съвършените катари доказаха откритата от тях тайна на Царството чрез своето жизнено състояние, свещеничестовото на онези дни, което сравнено с тях беше нищо, се разяри и реши да ги убие. В Хермес се издига един проблем, който без съмнение е също и ваш проблем. Кажи ми, казва Хермес на Пимандер, как ще вляза в живота, в живота на скритото Царство? Пимандер отговаря: Остави човекът, който притежава сърдечна душа (нем.Gemüt), да познае себе си, с което иска да каже, че човекът, който притежава сърдечната душа, ще познае себе си чрез нея. Но, реагира Хермес, не притежават ли всички хора сърдечната душа? На което получава в отговор: Внимавай в това, което казваш! Защото аз, Пимандер, сърдечната душа, идвам при онези, които са свещени и добри, чисти и състрадателни, които имат страх от Бога; моето присъствие ще им помогне, така че те веднага ще разберат всичко. Нека сега да предположим, че Вие, уважаеми читателю, от опит по многобройни пътища, удрян и подритван от живота, сте осъзнавал скритото във вас Царство и нечуваните възможности, които се намират в него. Нека да предпоставим, че по драматичния път на микрокосмоса през смъртната п рирода, в много жизнени състояния, под бедите на ивота и многообразните последици от разделянето на половете, осъзнаването във вас е узряло във сигурност и притежанието на скритото Царство е било напълно прието от вас. В това състояние се издига проблема, под който въздишат милиони и също така милиони биват подведени до този час, а именно въпросът: по кой начин трябва да се освободи вътрешното Царство; по кой начин ще заживее вътрешният Човек; по кой начин може да се влезе в скритото Царство. Милиони са открили по време на живота си скритото Царство. Точно чрез това милиони са били и безброй хора и сега биват заблудени, защото след това откритие те мислят, че живеят от притежанието на това Царство и че вече са влезли в него. Да приемем, че притежавате една силно говореща Роза на сърцето, и че във вашето сърдечно светилище пулсира този скрит живот на Гносиса, и поради това посредством сърдечното светилище Гносиса непрестанно ви докосва до кръв, до последната фибра на вашето същество, така че вие знаете вътрешно: “това, което се провъзгласява в Школата на Златния Розенкройц, е вярно.”, което ви кара да мислите, че вече сте влязли в Царството. Тогава това би била една голяма заблуда! Защото когато вие като природен човек осъзнаете скритото Царство, тогава процеса тепърва започва. Заблудата, в която сте попаднали, е напълно обяснима, но също така и опасна. Защото какво ще направите сега? Вие поддържате и отглеждате това Царство с вашено природно Аз-същество , със съзнанието на вашето природно същество; вие медитирате и фантазирате; вие мъркате като едно малко котенце от себедоволство. Вие тиктакате като будилник, толкова сте изпълнен от мистично напрежение. И вие говорите върху
41
това часове наред с вашите приятели. Вие сте открили в живота си нещо голямо и сега дърдорите върху него; защото това което правите в тази ситуация, дори не е нормално говорене. Но в действителнос във вас не е родено още нищо ново. В действителност във вас още нищо не се е случило. Вие само се втренчвате в себе си в образа на скритото Царство, чието съществувание ви е станало известно. И затова вие сега стоите, говорите и фантазирате... Това е суровата истина, която сега изговаряме, но вие трябва да имате смелостта, да я погледнете в очите. Затова ви говорим за Пимандер. Осъзнаването на вътрешното Царство не означава още неговото притежание. И който още не го притежава, проявява лесно склонност към това, да протегне ръцете на природното Аз и със своето природно същество да тласне истинският Човек в едно още по-голямо пленничество. Защото накрая илиза така, че вашето природно Аз живее, сияе и се смее, поради играта, която Вие играете, а именно, че вече сте постигнали, че сте победили. Но природния човек в това отношение няма какво да победава. Той трябва да загине и небесният Друг трябва да расте. Ако човекът продължи да върви по пътя на тази грешка, той ще попадне в окултните или в природно-мистичните пътища. Това е голямата грешка на всички, които при първото откритие на скритото Царство смятат, че вече го притежават. Но каква е сега тайната на успеха? Вие трябва да имате предвид факта, че след това прекрасно откритие първо трябва да преминете към осъществяване, а именно към строене, към раждане на Душата, на сърдечната душа, (нем. Gemüt) както я нарича Хермес. Когато откриете във вас Царството, Вие трябва да му направите едно жилище. Затова става дума! И когато ние в Школата говорим за това, че трябва да напуснем философския аспект и ви казваме: “Построете душата”, тогава не трябва да мислите, че желаем да проповядваме. Това изискване на пътя е съществено, е абсолютно необходимо. И Пимандер свидетелства за това. Ако сте придобили знание от опит, вие трябва да преминете към осъществяване, към строене и раждане на душата. Защото Вие не притежавате без друго (току така) една душа в Гностичния смисъл. Това е голямата грешка на мнозина. Когато вие се срещате в нашите работни места като природни същества и меду вас цари едно чисто и истинско разбирателство, пълвата задача, към която трябва да се отправите е, да подтикнете душата към раждане. Защото човекът, който претужава душата, може да съществува от светлина и живот, може да освободи Пимандер, Бога в себе си. Вие притежавате без съмнение във вашата природно родена система едно количество действащи флуиди, които одушевяват, оживяват и поддържат на живот това природно същество, но тези сили се придобиват от смъртната природа. Но безсмъртната душа и нейното пимандрично съзнание, новото изнено състояние, пълният със слава живот, идват само при святите, добрите, чистите и състрадателните, при онези, които живеят в истинско страхопочитание пред Бога. Те не падат някому от небето, а трябва да се извоюват против съпротивата на природата. Затова модерния Гносис няма да се откаже да свидетелства за тази необходимост и да насочва учениците си към това, по какъв начин, а именно, чрез себеотверженост, да пречистват и освещават цялото човешко същество, за да може душата да се роди и подтикне към растеж. Душевния растеж свършва в Пимандер, в образуването на този фокус между Духа и душата. От този момент нататък Пимандер е една помощ за кандидата. Разбирате ли, колко колосално е това? Когато чрез фундаментална промяна във вашия жизнен път вие сте събудили душата към рождение, пимандричното съзнание веднага става една голяма помощ за вас, така че вие можете моментално да познаете и да знаете всичко и да се молите на Бащата чрез любовно действие. Чрез това любовно действие кандидатът се
42
отправя към всички, които са пленени още в природното рождение. Преди да предаде тялото на смъртта, той презира всички сетива на диалектичното природно същество, защото, както казва Пимандер, техните въздействия вече са му прекалено познати. Когато душата се роди, душевната сила става водеща при превъзмогване на всички земни свързаности, на техните въздействия и последици. Поради едно неправилно разбиране хората винаги обръщат нащата! Когато в даден момент определено качество на характера ви пречи, вие се борите против него и чрез това оживявате (подсилвате) закона на диалектиката: възникване, разцвет и упадък. Днес вие вярвате, че сте постигнали, утре вече е нищо. Затова Вие трябва, за да постигнете истинско жизнено пречистване, първо да събудите душата. Тогава душевната сила ви пренесе през всички трудности. Чрез душевно качество всичко във вашият живот ще бъде променено. Тогава ще откриете, че всичко, над което преди сте размисляли и с което толкова много сте се затруднявали, отпада от вас в рамките на един процес. Затова в Пимандер, стих 59, се казва много ясно: Да, аз, Духът, Дух-Душата, новото душевно състояние, в никой случай няма да допусна, въздействията на тялото, които ги нападат, които упражняват своето влияние върху тях: защото като пазач на вратите аз ще възпра достъпа на зли и срамни дела и ще предотвратя несвещени представи Кои са лоши и срамни действия? Вие трябва да се освободите в това отношение от известната морална теология, защото “лошите и срамни действия (постъпки)” в това отношение със сигурност не се отнасят до на първа линия до анималния (животинския) живот, въпреки че перверзността със сигурност трябва да се причисли към злото. Но сериозно стараещият се по пътя ученик бива насочен тук към гибелните последици в дихателното поле, които произхождат от ревност, страст, омраза, клюкарство, критика, канфликти и пособни неща. Понататък в стих 60 се пояснява, в кои хора душата никога няма дъ се роди; на които тогава Пимандер естествено никога няма да говори: Но аз стоя на страна от безразсъдните, от лошите, от опорочените, от недоброжелателните, от алчните, от убийците и безбожните; аз ги предоставям на отмъщаващия демон, който обработва такива хора с бича на огъня, като ги насърчава да действат в техния смисъл и така още повече ги подтиква да вършат безбожни дела, за да бъдат наказани още по-тежко. Тогава влечението на тези хора непрекъснато търси все по-голямо задоволяване и ги кара да върлуват в тъмнината, без да могат да се наситят. В това се състои тяхното мъчение, и чрез това пламъкът, който ги изгаря, гори все по-високо.” _______________
X Добрият край В стих 60-ти Пимандер говори за съществата, при които той не отива. Той обяснява какви са последиците, когато в едно жизнено поле като нашето, същества, които се вкопчват за природното тяло, т.е. обикновените хора, и душевно родени хора се намират в едно и също пространство.
43
Светът е населен от много милиони хора; а измежду тях се развива една все по-силна ставаща група от гностични същества, една група, в която в един определен момент светлината на душата ясно се декларира. Този душевен огън и тъмночервения земен огън не се търпят взаимно. И ако душевният огън не може да действа пречистващо и освобождаващо, тогава той действа винаги наказващо, както казва Пимандер: Онези ги предоставям на наказващия Дух, на отмъщаващия демон, който обработва такива хора с бича на огъня, като ги насърчава да действат в техния смисъл и така още повече ги подтиква да вършат безбожни дела, за да бъдат наказани още потежко. Тогава влечението на тези хора непрекъснато търси все по-голямо задоволяване и ги кара да върлуват в тъмнината, без да могат да се наситят. В това се състои тяхното мъчение, и чрез това пламъкът, който ги изгаря, гори все повисоко.” Това е пътя на горчивия опит. И може би вие сте го изпитали във вашия живот: Който още не може да се научи от горчивината, трябва да мине през все по-голями горчивини, докато...вече не могат да се издържат и човекът, смазан и уморен, накрая узрее за голямата лекция. Целият този дълъг път на опитности, този дълбок, сляп ход в тъмнината няма друга цел, освен накрая да доведе до окончателния триумф на Духа. Който е разбрал това и знае, че раждането на Душата е първата крачка към спасението, може да се запита, каква обхваща освен това завръщането в първоначалното светлинното Царство, пътя нагоре към първоначалния живот. Стиховете 62 – 65 на Пимандер отговарят на този въпрос: Първо, в процеса на разлагането на тялото, това тяло се подлага на промяна, и формата, която ти имаше, вече няма да бъде видима. Ти предаваш обикновеното си Аз, което от сега нататък вече е без дейност, на демона; телесните сетива се връщат обратно към своя произход, чиято част те отново стават, и те отново стават едно с неговите дейности, докато силите на инстинктите и желанията се връщат към безразсъдната природа. Така човекът продължава да се издига през свързващата сила на сферите. На първия кръг той предоставя силата на уверичаване и намаляване, на втория кръг способността за зло, и безсилна станалата хитрост, на третия кръг от сега нататък, безсилната измама на влечението, на четвъртия кръг, суетата на желанието за власт, която не може повече да бъде задоволена, на петия кръг, безбожната надменност и бруталната безразсъдност, на шестия кръг, станалата чрез това безрезултатна привързаност към богатствата, на седмия, непрестанно поставящите примки лъжи. И когато се освободи от всичко, което е произлязло от взаимодействащата сила на сферите, той влиза, сега в притежание на своята собствена сила, в осмата природа и пее заедно с всички, които са там, химни за слава на Бащата; и всички се радват на неговото присъствие. Когато стане равен на тях, той чува химни, славещи Бога, които се пеят от определени сили, намиращи се над осмата природа. И тогава те се издигат в правилен ред към Бащата, отдават себе си на силите, превърнали се от своя страна на сили, и влизат в Бога. Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса: че се превръщат в Бог.
44
Когато душата е родена и душевното тяло се развива, старото природно тяло изчезва. То като че ли се разтваря. Но както и при обикновеното умиране на материалното тяло също и при този процес природното същество не изчезва изведнъж напълно. Когато душата се роди и златната свадбена дреха се тъче, старото природно тяло започва да отслабва по сила и в един определен момент изчезва съвсем; ние наричаме този двоен процес Трансфигурация. Но в началото силите на старото същество временно се запазват. Също и тези сили, които в началото осъществиха зачеването, раждането и поддържането на природното същество, трябва да изчезнат; те трябва да бъдат неутрализирани, разложени и да се върнат на първоначалното си място. Ние говорихме вече за “кръга – не по-нататък”, както той се нарича в Универсалното Учение. Този кръг се отнася до микрокосмоса. В ауричното същество, магнитната система на микрокосмоса, ние намираме седем кръга, седем магнитни сфери, които кореспондират със седемте космически области. Всяка една от тези седем магнитни сфери се подразделя (или: се състои от) също на седем аспекта. Значи в ауричното същество се намират седем пъти по седем, това се четиредесет и девет магнитни аспекта, четиридесет и девет магнитни разлики. Когато душевният човек се роди, порастне и кореспондиращите с тях магнитни области, магнитните състояния на шестата космическа област се събудят за живот, в резултат на което съотвентото магнитно небе засияе, тогава седмата магнитна сфера бива неутрализирана.; тя действително се угасява и се поставя извън употреба. Това се описва не само в херметичния Пимандер, но и в книгата Пистис София, като едно пътешествие на душевния човек през всички седем аспекта на седмата космическа област. Той оставя там зад себе си всички сили на старото, разпаднало се и невидимо станало жизнено състояние. Така накрая, освободен от всичко старо, той достига до осмата сфера, това е първата сфера на шестата космическа област, която в терминологията на днешната Духовна Школа се обозначава като “Златната Глава”. Там в тази област на освободения живот, в своята собствена нова сила, той съвършено се слива с нея (с областта). Затова в стих 65 се казва: Когато стане равен на тях, той чува химни, славещи Бога, които се пеят от определени сили, намиращи се над осмата природа. Това ново чуване няма нищо общо с ясночуването. За него говори и старата китайска философия. Когато светлината на Гносиса докосне един човек, влезе в него и започне своят кръговрат, тя влияе не само на виждането, но също и на чуването, а именно, на виждането и слушането на новородения духовен човек. И както този деховен човек в един определен момент вижда Пимандер, така в един определен момент той ще започне и да чува. Затова е естествено, че брата, или сестрата, които влизат в Златната Глава, напълно са снабдени със сетивата на новата душа. Така душевният човек чува силите, намиращи се над осмата природа, да пеят хвалебствени химни на Бога. И така той продължава по-нататък и се издига към всички сили на новото жизнено състояние. И накрая той влиза в Бога. Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса, истинсктото познание за Бога: че стават Бог. Тази точка на постигането винаги се нарича в Гносиса “добрият край.” При своите служби катарите си пожелаваха взаимно: “Нека Бог да те доведе до добър край!” И когато в един гностичен ритус се казва: “Ние се надяваме се молим да успеем да доведем всичко до един добър край”, вие от сега нататък ще разберете напълно тези думи. Добрият край в новото жизнено състояние е същевременно и едно ново славно начало.
45
Така херметичният човек се въвежда (поучава) в големия процес на завръщането, в който той самият участва, като се старае, стъпка по стъпка да доведе всичко до един добър край. Нека сега да предположим, че вие, уважаеми читателю, сте влезли в този процес, че вече сте направили първата стъпка към осъществяването на новораждането на душата. Тогава думите на Пимандер от стих 66, се отправят както до Хермес, така и до вас: Но...защо сега се бавиш? Няма ли да отидеш, след като получи всичко от мен, при онези, които заслужават да им бъдеш водач, за да може благодарение на твоето посредничество човешкият род да бъде спасен чрез Бога?” И по-нататък в стих 67 се казва: И аз, който сега бях облечен със сила и бях поучен върху вида на Вселената и възвишеното видение, благодарих и възхвалих Бащата на всички неща. И аз започнах да възвестявам на хората красотата на отправения към Бога и Гносиса живот: Това е сигнатурата, върху която вие преди всичко трябва да внимавате: който е станал херметичен, душевно роден човек, вече не може да стои бездеен в хода на Битието. Напълно е изключено, че такъв един човек с години ще стои бездеен и с години ще наблюдава, как други действуват. Ако някой само наблюдава със скръстени ръце и критични очи, как други работят в служба на Гносиса, тогава можете да бъдете абсолютно сигурни, че този човек не е душевно роден. Това не е възможно. Той може да притежава някакво понятие за вътрешното царство, той може евентуално да изпита присъствието на вътрешното царство, но тогава той е спрял при това. Такъв един човек се е изгубил в окултна или мистична заблуда и се наслаждава на собствената си измама. Тогава той прилежно е зает с това да държи със своето Аз вътрешното си откритие и вътрешното си разбиране в плен. Вие можете да намерите в световната литература описанието на такива хора, които в пълния смисъл на думата могат да се нарекат богати момци. Те са натоварени с богатства, но не правят нищо друго, освен да им се наслаждават в себе-рефлектиращо, егоцентрично мислене. Те често пишат дебели книги за това. Тогава в най-добрия случай съдържанието се състои от няколко страници повече или по-малко прилична работа, украсени тук и там с някоя пра-гностична искрица. Всичко друго е чисто описателно, егоцентрично дърдорене, често твърде интелигентно съставено и рафинирано измислено. Но каква полза има всичко това от гледна точка на службата за освобождаване на човечеството? А точно за това става дума: Ние трябва да запретнем ръкави и енергично да пристъпим към действие, трябва да сме готови, ако е необходимо, да минем и през калта, за да спасим човешки души. Гносиса работи непрестанно за спасението на човечеството, било за възкресение, т.е. за директно спасение, или за падение, т.е. за спасение в далечно бъдеще. Но поради това никой гностичен брат или сестра никога няма да пожелае нечие падение: “Вървете спокойно по-нататък, вие ще се научите чрез този горчив опит”! Любвеобвилното сърце никога няма да престане съкровено да се надява, че всичко ще се развие позитивно! Тогава душевно роденият човек няма да гледа спокойно, какво става или как някой друг вади кестените от огъня, но твърдо решен ще се залови на работа и ще постави раменете си заедно с другите под свещеното дело. Затова сигнатурата на душевно роденият човек е винаги и постоянно един деен живот в служба на Гносиса, независимо къде и как и с помощтта на всичките си сили. Затова на края на първата книга на Корпус Херметикум, последствието, което важи за всички душевни същества, се описва
46
толкова подробно в стиховете 68 – 71. Ние откриваме там известните аспекти на работниците в Божието лозе. Хермес трябва да говори на народите: Освободете се от тъмната светлина и вземете участие в безсмъртието, като се сбогувате завинаги с падението. Но хората не желаят и не разбират това, защото мислят че тъмната светлина е истинската. Ако ние отидем при някой, който е открил притежанието на вътрешното Царство, но живее силно егоцентрично, и като “богат момък”(библ.) негативно употребява своите богатства, и му кажем: “Вашето жизнено поведение е негодно, вие живеете в заблуда”, той със сигурност ще се озлоби много. Ние споменаваме този откъс, защото той принуждава читателя към себе-преценка и защото желаем да Ви подтикнем към себепознание. Освободете се от тъмната светлина и вземете участие в безсмъртието, като се сбогувате завинаги с падението. Тези думи на освобождаващата любов, на винаги действащия Гносис, хората не желаят да приемат, и може би те още не ги разбират, защото мислят че тъмната светлина е истинската. Диалектичният човек е едно царствено същество в Вселената, надарено с могъщи сили. Всички възможности на диалектичната природа могат да се освободят в него и чрез него. Този цар не се оставя току така да бъде детрониран. И ако не винаги, хората често мислят, че природното същество е истинският човек. Затова херметичния служител събужда в мнозина недоверие, подигравки и съпротива. Затова тъкмо херметичния човек, без да го желае, тласка мнозина по пътя на смъртта, по безкрайния път на опита, на наказанието, на все по-големите горчивини. Но слава на Бога, има и такива, които слушат и разбират. Те заедно образуват жътвата (реколтата). Тази жътва оформя една група, която тръгва по пътя, така да се каже, отдолу. Тази група образува едно Братство, един Гносис и едно работна място. Така расте едно гностично-магнитно лъчево поле, едно живо тяло, което става петорно и прониква към областите на божестевното изобилие. При тази работа на мнозина, чрез мнозина, за мнозина, всички душевни работници учат (научават) пътищата и средствата, които могат да доведат да победа. Накрая всички биват потопени в елексира на мъдростта, във водата на истинския живот. Така се доказва, че всичко това е напълно познато на всички участници в младия Гносис. Те се приети в една група и образуват заедно херметичното Братство. Прагносисът, който от хилядолетия свидетелства за това в Пимандер на Хермес, се доказва така в наши дни с най-голями подробности отново в модерния млад Гносис. (или: съвременния нов Гносис). И ние също продължаваме да вървим, от сила към сила, до сигурна победа; при условие че вървите заедно с нас и вземате предвид последиците; защото само тогава ученичеството в една гностична Духовна Школа има смисъл. Едно ученичество, което игнорира последиците, създава за съответния ученик само опаснасти, защото при една такава негативна собствена изява, той неизбежно трябва да върви по пътя на все-по големи горчивини: по пътя на смъртта, както го нарича Пимандер. Прочетете накрая внимателно стих 71:
47
Когато настана вечер и светлината на Слънцето беше почти изчезнала, аз ги помолих да благодарят на Бога. И след като благодариха, всички се върнаха при стадата си. Отправената към Гносиса група трябва душевно да образува едно цяло, което остава съвършено неприкосновено, независимо от това, къде се намират неговите членове по света. Една група душевно родени, дори да е разпръсната навсякъде по света, образува въпреки това едно живо единство чрез чудото на душевната сила. След тяхната среща те винаги се връщат при стадата си. Точно това е освобождаващото. Защото всеки път, когато ние след завършването на една конференция се прибираме по домовете, ние отново разпростираме чрез това нашата душевна общност над целият свят. Немските, френските, швейцарските братя, тези от Белгия, Австрия, Холандия, Швеция, Бразилия и т.н., винаги се връщат отново към своите стада. А мнозина в началото казват: “Колко жалко, че не можем да останем заедно.” Но пимандричният Дух ликува: Колко красиво, колко неизразимо прекрасно е, че се връщаме по нашите домове! ! Защото разберете, братя и сестри, по този начин ние заедно разпространяваме магнитното поле на нашата душевна общност над целия свят. И никой не може да ни се противопостави! За живот или смърт, но винаги за спасението на всички! ____________________
XI Благодеянието на Пимандер Така ние се приближихме към края на първата книга Пимандер на Хермес Трисмегистос. По време на бързото пътешествие през това впечатляващо Свещено писание ние видяхме от какъв вид е истинският човек и че в природното същество той е пленен и окован като в затвор. Цялата история на човечеството, разказана по завоалиран начин, се обяснява в тази книга, и ние познахме пътя на освобождението: появата на херметичния, на душевния човек, който е намерил своят Пимандер. Накрая ние видяхме в съкратена форма възникването на една гностична Школа от дейността на група дешевно родени, растежа на едно разпространяващо се над целия свят живо тяло. На края на първата книга ние биваме върнати назад към самия Хермес, който също като Християн Розенкройц е прототип на освободения човек, все още разполагащ с природното си същество. Той е изпълнил своето призвание спрямо Бащата на всички неща и човечеството; и продължава да върши това с непрестанен стремеж и борба. И когато установява, че Гностичното Царство е разпръснато като обширно жътвено поле по света, той се изпълва с благодарност и една постоянно обновяваща се, безмерна енергия. Той написва, както се казва в стих 72, “Благодеянието на Пимандер в себе си”. Той се зарежда с непреходната и неизмерима сила на Духа. Тук се крие една голяма прелест, която може да бъде от голяма практическа стойност. Първата книга Пимандер е като описанието на един ден, който естествено вечерта отива към своят край. Всяка работа в служба на Гносиса се осъществява ритмично, вълнообразно, с начало, кулминация и край. Когато една вълна премине, следва пауза, вдишване, след което се издига нова вълна. В стих 72 се описват кратко процеса и последиците на едно такова вдишване. За всички, които се намират в полето на службата тук се дават много ценни указания; и ако човек ги следва, то при съответните сътрудници без съмнение ще се покажат положителни резултати.
48
Който работи в служба на Духовната Школа, гностично казано, е направил едно издишване. Той е излъчил приетата светлина и сега може да се зареди с благодеянието на Пимандер. Значи това вдишване, това спокойствие, също е интензивна работа. Асимилацията на гностични сили, необходими за извършване на работата, изисква от сътрудника, от кандидата една друга нагласа и друго телесно състояние, от тези при излъчване на силите. Затова работещия в служба на Гносиса не трябва да изпада в голямата грешка да занемарява периодите на почивка. Но ако ги игнорира, той в един определен момент ще стане гностично безсилен. Тогава резултати няма да има. Тялото, което се поставя в служба на Гносиса, значи тялото на човек, намиращ се в истинско “състояние на Йоан”, трябва да реагира както на силовата асимилация, така и на светлинното излъчване. Ако например един служител на Гносиса преди лягане, с голяма благодарност за делото, което е имал право да извърши, се изпълни с благодеянието на Пимандер, т.е. със светлинна сила, тогава съня на тялото ще се превърне в будност за душата, затварянето на очите в истинско виждане, мълчанието в бременност на доброто и разпространението на словото в плодоносни дела на спасението. Наистина един прекрасен предмет за по-подробно наблюдение и размисъл! Върху дневната страна на практичното ученичество е известно вече твърде много; за нея е говорено и продълава да се говори и пише. Но какво знаете за нощните часове на ученичеството? Какво вършат сериозните ученици, които са успяли да подтикнат душата до рождение, през нощта! Може ли да кажем нещо за това, без да изпаднем в познатите спекулации на известния живот на сънищата? Обясненията, които ще направим върху това, нямат абсолютно нищо общо с окултизма. Въпросът, който си поставяме не е: Какво прави едната половина, когато при една раздвоена личност другата половина лежи в леглото и спи? Ние ще изучаваме нашата тема изключително от (въз основа на) съществото на новороденото душевно състояние, значи с помощта на 72 стих от книгага Пимандер. Постепенно става необходимо, учениците на Духовната Школа да разберат това, за да може също и през нощтната част на живота Делото да придобие организиран прогрес. Който желае да следва Гносиса, трябва да има познание. Той трябва да знае, какво е срещнал Хермес, какво е получил от своята сърдечна душа, за да може и той някога да може да каже: Всичко това дойде при мен, защото аз приех от Пимандер, от моят Дух, от произлязлото от само себе си същество, словото на началото. Така аз сега съм изпълнен с божественото дихание на Истината. Затова аз сега посвещавам с цялата си душа и със всичките си сили тази хвалебствена песен на Бог-Отец: “Свещен е Бог, Бащата на всички неща. Свещен е Бог, чиято воля се осъществява чрез Неговите собствени сили. Свещен е Бог, който желае да бъде познат и ще бъде познат от тези, които му принадлежат. Свещен си Ти, който Си извикал цялото Битие към живот. Свещен си Ти, по чийто образ е станала цялата Вселенска природа. Свещен си Ти, който в никой случай не си създал природата. Свещен си Ти, който си по-могъщ от всички власти. Свещен си Ти, който си по-превъзходен от всичко, което е. Свещен си Ти, възвисен над всяка хвалба.
49
Приеми чистите жертви, които бяха пробудени чред Словото в моята душа и моето сърце, коеито се отправят към Теб, о Неизразими, о Безименни, чието име може да промълви само тишината. Чуй ме, аз те се моля за това, никога да не бъда разделен с Гносиса, с истинското познание, което е едно с ядрото на моето същество. Наведи се към мен и ме изпълни с Твоята сила: С тази милост аз ще донеса светлината на всички онези от моята раса, които живеят в незнание, на моите братя, на твоите синове. Да, аз вярвам и свидетелствам с моята кръв: Аз отивам към живота и към светлината. Слава на Теб, Отче, твоят човек желае да спасява с Теб, за което Ти му даде цялата власт.” ________________
XII Структурата на гностичния ритуал Ако се задълбочит в хвалебния химн на Хермес в стих 73, ще забележите, че той започва с едо деветорно “свещен”. В думата “свещен” освен много употребявяното в Духовната Школа понятие “освещаващ”, се съдържа също и идеята за чистота, съвършенство и безгреховност. Бащата на всички неща е свещен, е съвършен. В Синът това съвършенство идва при нас и ни докосва. И в Светия Дух това докосване се превръща за нас в духовно оздравяване (изцеление). Който отвори пречистеното си сърце за Гносиса, отваря същество си за Съвършения. Който има правото да получи силата на съвършенството, я приема за една двойна цел. От една страна докосването пробужда истинският човек в системата и го снабдява с необходимата храна, и му дарява отново една възможност за живот. От друга страна в силата на това докосване трябва да се разруши възпиращото състояние на продното рождение и да се смени с едно ново тяло-носител(нем.Trägerkörper). Значи природното създание носи един кръст, кръста на гибелта, но също така и кръста на новораждането, на Трансфигурацията. Всичко това се издига от непоклатимото вечно “свещен”, което прозвучава девет пъти в хвалебствения химн. Девет е числото на човечеството, на истинското човечество, което е пленено в псевдо-човешкото състояние на природното рождение. Това е числото на възвишения, универсален човек, който от своето падение е възкръснал към първоначалното сияние. Ако си представите цифрата девет, вие ще видите, символично погледнато, универсалният кръг, от където излиза един светлинен лъч, проникващ в земята. Който върви по пътя и освобождава в себе си Царството Божие, е станал отново светеща колона на храма в кръга на вечността. Сега ще разберете, защо числото девет символизира универсалният човек. Значи този хвалебствен химн предава символичната сила на числото девет както чрез свещеното му призоваване, така и чрез по-нататъшното си съдржание. След деветорното призоваване идва едно деветорна молба и изповед. В този химн ние притежаваме един магичен, херметичен ритуал на молитва и благодарност, който като
50
цяло отново се слива в числото девет като сияен пламък от кръга на вечността. Ако разгледате още веднъж текста на стих 73 и помислите, дали ще можете отново да откриете магичното оформяне на този херметичен хвалебствен химн, трябва непременнно да се съобразите с факта, че както винаги първоначалния текст донякъде е пострадал чрез превода. Ние сметнахме за необходимо да ви говорм повече за гностично- научното намерение на този прекрасен химн, отколкото за неговия текс, който не се нуждае от по-нататъшно обяснение. Преди всичко ние желаем да ви обясним, че в практиката на истинският човек една молитва, една благодарствена дума, една песен, не са само една поредица от хубави и звучни думи и не са само групиране на думи, които изразяват една красива и смислена идея, но че в практиката на Гносиса ритуалните обичаи се издигат високо над всичко това. Едно гностично-ритиуално пеене или молитва изразява първо една мисъл, която е подходяща за момента, и е станала необходима чрез него. Второ, този ритуал е свързан с едно състояние на чувствата, съгласувано и обяснимо само с този момент. Трето, зад един такъв ритуал действа един могъщ подтик на волята, за да изяви чрез действие това, което се изисква в ритуала. И четвърто, всичко това вече се поддържа (носи)от един предшестващ крайната победа дейностен живот (поведение). Но с това закона на гностичния ритуал още не е изпълнен. Всичко това е още началото. Освен това ритуала според своето звучение, ритъм, строеж и в съответствие с математическите закони трябва да проникне без затруднения до областите, към които е отправен. Там той трябва да развие една сила и да върне със себе си отговора. Хвалебствения химн на Хермес отговаря на всички тези могъщи условия. Ние се надяваме много, че някога ще ни бъде позволено заедно да се задълбочим още повече в тези прекрасни закони на гностичните ритуални песни и молитви. _________________
XIII Диалектичната астрална сфера Аз обаче записах благодеянието на Пимандер в себе си; и като се изпълних изцяло с това, върху мен дойде най-висшата радост. Защото съня на тялото се превърна в трезвеността (будността) на душата, затварянето на очите в истинското виждане, мълчанието ми в бременност с доброто и разпространяването на словото в плодотворни дела на спасението. Този текст от 72-ри стих на Пимандер от Хермес ни дава повод да ви въведем в още непознатата страна на ученичеството, а именно за нощната страна на ученичеството, когато тялото спи. Вие със сигурност прекарвате една трета от двадесет и четирите часа на денонощието в това състояние на почивка, без действително да взимате ясно съзнателно участие в него. Така може да се каже, че една трета от вашият живот минава несъзнателно. Това е една много неприятна мисъл. Никой не обича да минава неподготвен и невъоръжен през непознатото. Затова за сериозния ученик в това отношение е от най-голяма важност да проникне до едно абсолютно познание. Съществуват опасности в живота и жизнените процеси, за които хората абсолютно нищо не знаят; което има за последица, че мнозина ежедневно биват ппожертвани. В
51
човека също така има много възможности, които поради това незнание остават неизползвани. Ние със сигурност не възнамеряваме да ви говорим за нощните опитности на човека в общия смисъл на думата. Това е една любима тема на негативно или окултно настроени хора, а освен това на тази тема е говорено и писано предостатъчно. Така например съня е добра база за едно психологическо изследване, защото с негова помощ могат да се установят най-дълбоките и най-подсъзнателните двигателни пружини на един човек. Не, в нашето обяснениение ние се насочваме почти изцяло към живота на душевния човек по време на часовете на телесният сън. Ние се насочваме най-вече към ссъстоянието на сериозния ученик, при когото раждането на душата е явно, т.е. се познава по жизненото му поведение. За да ви обясним това състоянние, ние първо трябва да говорим общо взето за състоянието на сън. Когато заспите се стига до едно раздвоение на личността, т.е. една част от личността илиза. Но на вниманието на изледователите най-често се губи факта, че заедно с раздвоението на личността се стига и до разделяне и на съзнанието. Диалектичното съзнание възниква чрез органичното взаимодействие на всички атоми, които в един определен момент принадлежат към нашата система. Значи в съответствие с това ние можем да различим четири явления насъзнанието: две явления на съзнанието, които принадлежат повече към материалната странна на нещата, към физическото и към етерното тяло, и две, които принадлежат повече към фината страна нанещата, към астралното и мисловното съзнание. Когато един човек заспи и по-фината част излезе от тялото, съзнанието също се раздвоява (разделя, разцепва). Материалният аспект на съзнанието остава до материалната страна, понякога в едно латенто и бездейно състояние, понякога в състояние на полу дейност. Да това се стига, когато например през деня тялото е било извънредно напрегнато, извънредно ннервно или е било измъчвано от голями грижи. Другият аспект на съзнанието съпровожда излизащите астрално и умствено тела. И тъй като мисловното тяло на повечето хора е все още много елементарно и твърде примитивно организирано, по време на съня тялото се командва практически изцяло от астралното съзнание. Затова за днешните хора спокойно може да се каже: тяхното сънно съзнание е астралното съзнание. От това установяване човек може и без други изследвания да се заключи, че нощният съзнателен живот не може ни най-малко да се сравява с обикновения съзнателен живот в материалната сфера, когато четирите агрегата на съзнанието, намиращи се концентрично един в друг, действат заедно и по този начин се намират под взаимен контрол. Нощното съзнание на човека е изключително астрално съзнание. Който знае какво означава това, който действително знае това, вече няма да става жертва на безчислените заблуди, в които човек в тази точка винаги отново попада и винаги ще попада. В нашия жизнен период астралната сфера на нашата планета е станала във висша степен замърсена и сложна. Ако някоя жизнена област на нашата планета доказва, какво представлява жизненото ниво на днешното човечество, това е астралната сфера. Там се осъществява всичко, върху което хората в природно религиозните, окултни и негативни движения се възбуждат толкова много. Може със сигурност да се каже, че целият живот в астралната сфера е заблуда. Това не означава че в астралната сфера няма живот и движение; напротив, там просто гъмжи от живот. Но този живот и движение няма действителна основа и съдържание. Той е празен и фалшив. Той е само една картина, една привидност, която се взема от всички незнаещи за действителност. Който се вторачи в диалектичния астрален живот и го смята за много красив и възвишен, е абсолютно изгубен.
52
Нека сега да се върнем малко назад. Когато в един човешки период започне един нов ден на изява – и значи след едно пречистване на всички световни сфери действитлно започва едно ново начало – и тази част от човечеството, която е останала в диалектиката, отново се доведе до изява, тогава чистата астрална сфера е само една област, в която определени идеи, учения и процеси се проектират като картини и поредици от картини. Вие можете да ги сравните с един полезен и поучителен филм. Тъй като всеки човек в нощно-съзнателния живот възприема астрално, инструктиращото астрално виждане е извънредно важно за всички. В една чиста, насочена към най-висшата цел, това нощно виждане упражнява добро въздействие върху върху дневния действен живот, и така човекът ще знае какво да прави и какво не. Представете си , че астралната сфера в момента е напълно чиста и че гностичната верига е заредила цялото това поле със своите сили и знания. Тогава вие бихте могли, когато при заспиване излезете с астралното себе, да се заредите с всички тези прекрасни сили, с всички тези поредици от картини, които са разпространени в астралната сфера от Универсалното Братство за наша полза. Тогава при събуждане вие ще донесете в будното съзнание всичко което сте получили, цялата тази подкрепяща красота и по този начин ще извлечете вътрешна полза от това. Но астралната сфера бе замърсена. Между другото окултистите завладяха тази сфера и братствата на огледалната сфера построиха там своите чудни замъци, църквите издигнаха там своите така наречени небесни катедрали, и безброй несправедливости се натрупаха там. Поради това асталната сфера не можеше повече да служи като вътрешна сфера за инструкции. Поучаването на истински търсещите хора стана извънредно трудно, още повече, приложено по привичния в момента начин, то се превърна в смъртна опасност. Тогава Брастството трябваше да потърси съвсем други пътища, за да може да помогне на искрения търсещ. Тие трябва добре да познаем тези опасности, защото вие всяка нощ попадате с вашето обикновено нощно съзнание в астралната сфера. Значи всичко с което вие тук се занимавате, се отнася съвършено до Вас! И е изключено, вие да можете да се дистанцирате без друго от тази астрална сфера. Всяка колективна, групово съзнателна идея образува в астралната сфера една проекция, една огледална картина. Затова философията на Розенкройцерите нариа тази област “огледалната сфера”.Затова в момента в астралната сфера на тази природа на смърттасе намира също така една огледална картина на нашето дело, на нашия работен апарат. Това е една голяма действителност, но същевременно една извънредно опасна действителност. Защото в тази толкова много замърсена и опорочена астрална сфера на диалектиката живеят несвещените сили, които злоупотребяват с всички проекции, за да заблудят човечеството. Има хора между нас, което са силно астрално-съзнателни и затова са способни да прехвърлят астралните си впечатлениия в будното си съзнание. Особено такива хора най-често стават жертва. Поради това те например мислят, че взимат участие в Златната Глава и във вътрешния живот на Гносиса. Но така те заблуждават себе си и другите. Затова сънния живот в много случаи е една голяма опасност, особено понеже онези, които имат интерес да ви заблудят, се появяват точно в тези поредици от картини, които вие толкова обичате да наблюдавате. Така както във всяко студио може да се заснеме филм, който може да бъде прожектиран dioramisch?, така и астралната сфера може да се сравни с един театър, който вие посещавате всяка нощ, за да видите това, което ви харесва. Ако вие в бъдно състояние се стремите към това да бъдете добър ученик, но в сънното съзнание още не можете да бъдете такъв, тогава заставате на една мъртва точка. Тогава вие не можете да преминете една оппределена граница във вашето ученическо състояние. Ако вашено жизнено поведение в будно съзнание се декларира позитивно по
53
отношение на Школата и Гносиса, тогава в повечето от случаите всички светлинни сили, които ви се подаряват през деня, ви се отнемат отново през нощтните часове. Вие трябва да приемете съдбата на Пистис София също като своя собствена съдба. Пистис София идва до вратите на Братството, но бива изпратена обратно, за да продължи да върви по своят път. И когато се бори и старае да напредне, тя с дълбока болка трябва да изпита, че светлинната и сила винаги отново бива открадната от Аутадес* (виж обяснителните бележки в края на книгата) или неговите съпътници. Който е изучил гностичното евангелие на Пистис София, сигурно ще си спомни за това. През всяка нощ, когато не успеете сам да се дистанциате от астралната сфера, вашата светлинна сила бива ограбена и се намирате при събуждане точно на мястото, на което сте се намирали предишният ден. Системата ви е отслабена, разочарованието ви се е увеличило и вашето време си минава напразно. Ако разбирате добре това, тогава ще знаете, че ежедневният автоматичен престой в астралната сфера винаги крие в себе си една смъртна опасност. Затова накрая ние поставяме един спешен въпрос: Възможно ли е дистанцирането от астралната сфера, която трябва да се разглежда като едно от най-важните свързвания със света на диалектиката? Може ли човек да се наслаждава на нощния покой и въпреки това да избегне тази неизмерима, почти автоматична опасност? Да, това е възможно. Това е причината, поради която ние пишем върху тази субтилна тема. Възможно е да се освободите от тази голяма опасност, която ви застрашава, в която вие взимате участие, в резултат от което през всяка нощ, както Пистис София, вашата светлинна сила ви се отнема, поради което вие трябва винаги да започвате отново. Сега ние желаем да ви обясним, как учениците на Гносиса могат да избегнат тази опасност. _____________
XIV Изходът от астралната свързаност Възможно ли е да се дистанцираме от астралната сфера на нашето жизнено поле? Това зависи изцяло от жизненото състояние на четворното природно Аз. Това четворно аз или съзнанието е от едно определено качество, което се съобщава по равно на всички четири аспекта на съзнанието и се изявява в него. Значи когато един човек мисли за нещо, което всъщност не желае, тогава интересът за това нещо много бързо изчезва от неговата система. Представете си, че не познавате Духовната Школа и някой се опитва да събуди вашият интерес за нея; тогава той може би ви ще каже: “Прочетете тази книга още веднъж и размислете върху нея”. И ако вие нямате действителен вътрешен интерес към Гносиса, тогава насочването ви към книгата скоро ще изчезне съвсем от вашата система; тогава Вие ще скучаете. Съзнанието не би могло да задържи прочетеното. Найчесто ние мислим за това, което действително желаем, за това, което нашето влечение търси. Влечение или желание е мисленето на сърцето, една дейност на сърцето. Желанието събужда към активност всички способности на системата, включително и тези на светилището на главата. Затова без ни най-малко преувеличение може да се каже, че в четворното съзнание астралното тяло - тясно свързано с желанието, влечението и емоциите – дава тон в човешката система. Нас ни владеят, водят и живеят чрез желанието, значи чрез астралното съзнание. Ако човек желае да се дистнцира от астралната сфера на нашето жизнено поле и от всички свързани с него заблуди, той
54
тябва да реши да постигне едно състояние на желание, върху което астралната сфера на обикновената приода няма влияние, на което тя не може да отговори. Обикновено това състояние се обозначава като липса на желание. Но вие ще разберете, че не е възможно да се постигне липса на желание с принуда и че това би било напълно безполезно. Мнозина са се опитвали, но са се отказали, защото в никой слуай не са успяли в това начинание, а напротив, точно обратно. Когато един човек в будното съзнание не се показва такъв, какъвто е наистина, значи когато жизненият му път не може да се нарече съвършено верен и той живее например така, както неговото обкръжение го принуждава в пълно противоречие с неговият природен вид, тогава той самият живее в ограничение и принуда. Навиците на нашата цивилизация му налагат една такава принуда. Често вътре в един човек цари интензивна възбуда, без той да я показва, защото в определена ситуация това не е желателно. Повечето хора са свикнали да живеят твърде сценично. Меко казано действителността изглежда така: Те се сдържат и вървят по пътя, към който ги задължава тяхното обкръжение и непрестанно подтискат истинският си вид. Чрез това те събуждат едно напрежение в астралното съзнание. Тогава е съвсем игурно, че при следващото заспиване на тялото, астралното съзнание излиза по привичния начин в астралната сфера на своето жизнено поле и се зарежда там с астралните сили и картини, които съответстват на неговия действителен фундаментален вид. Тогава след събуждането, астралното съзнание ще вземе още по-силно ръководството на вашият живот в ръката си. Тогава на този човек остава само още една възможност: или да покаже истинският си вид, или да го живее скришно, както действително го правят повечето хора. Ние мислим също за една определена враждебност по отношение на Школата, която може също така да мъждука в един ученик. Тази враждебност е налице, защото моментното астрално съзнание съдържа една естествена и разбираема враждебност против Гносиса. Възможно е също така, ученикът да не съзнава това или пък да го долавя съвсем неопределено, защото например към Школата, т.е. към Гносиса, го тласка кръвното му състояние или едно кармично влияние. Може би той е гностично възприемчив по наследство, поради което е търсил още доста млад контакт с Школата, но още нищо не е направил за толкова необходимата промяна на астралното съзнание в себе си. Тогава неговото астрално съзнание е същото както преди години: Доколкото се отнася до това, той все още е пещерният, първичният природен човек, буйно ревящият човек, въпреки че поради кармично влияние или по наследствени причини е станал ученик на Духовната Школа. Тогава по силата на астралното му съзнание в него се намира едновременно враждебността срещу Гносиса и интереса към Школата. В началото тази враждебност ще се изрази отвреме навреме като една определена досада, като недоволство или раздразнение, например защото според него Школата твърде много се намесва в неговия живот. Когато Школата се обърне към него с едно определено правило за доброто на делото, той се чувства раздразнен. Той дълго ще се бори в името на ученичеството против тази враждебност и ще размисля върху тези неща вътре в себе си и с помощта на доверени приятели, които умело ще включва в разговори. Но враждебността расте! Когато човек се опитва да укроти астралното съзнание, тогава, точно както в най-висшата гореща сфера, се образуват напрежения , и в един определен момент бурята избухва. Тези напрежения се разреждат рано или късно. Това е неизбежно. Същото развитие се осъществява, ако ученикът поради семейни причини или със съзнателни намерения попадне прекалено много под влиянието на една група или сила на астралната сфера. Тогава този ученик, без дори да го съзнава, ще използва всеки възможен момент против Школата и учениците, за да спъва и пречи на работата и така по възможност да неутрализира жътвата на Братството.
55
По този начин “Силата с Лъвската глава”– за да говорим на езика на Пистис София – се опитва да върши злите си дела между нас. Силата с Лъвската глава, която съществува в астралната сфера на смъртната природа, винаги имитира Гносиса и раздава с щедра ръка камъни вместо хляб. Ако вие сте приели в астралното си съзнание много от този хляб-сурогат, вие вярвате че притежавате Гносиса и се дразните, ако Школата не ви признава. Може също така да се случи, че някои, които са отворени за това, да бъдат използвани, за да излъчват враждебни астрални сили в Школата. Ако оставим такива ученици да вървят по пътя си, първо Школата ще претърпи голями щети, и второ тези ученици ще се натоварят с голям грях. Ако бихме узнали за някои ученици, че в найдълбокото си същество вредят на Школата и че поради това се натоварват с тежка кармична вина, тогава, освен лошите последиците за Школата, би било много безсърдечно това да се допусне. Затова в един такъв случай ние помолваме съответните ученици да ни напуснат колкото се може по-скоро, защото това е най-доброто за тях. Кармичната вина, с коята се натоварва един човек, когато се бори против Гносиса, е много голяма. Значи ние в никой случай няма да задържаме или приемаме в Школата хора от фалшиво състрадание или от глупав хуманизъм, които очевидно са изцяло завладяни от астралното им съзнание. В противен случай ние бихме им дали съзнателно възможност да предприемат един неизвиним грях. Значи когато някой не се допусне до Школата, това е признак на голяма любов, един признак на предвидлива симпатия към потенциалния грешник. Затова сътрудниците на Школата още в началото на своята работа получават най-строги указания от духовното ръководство, подчертано да внимават за необходимата минимална годност при допускане до ученичество. Тук се намира едно много строго предписание в интерес на двете страни, защото астралната сфера на нашето жизнено поле с всеки час става все по хаотична и представлява един съществен фактор в “Голямата игра”* (виж книгата Демаскиране от Ян ван Райкенборг, Роцекруис перс, Хаарлем 1985) Враждебността против Гносиса се увеличава, колкото повече той се приближава до своята цел. Може би звучи сурово, но трябва да се каже, че хора, които от ранна младост са се оставили да се водят по разюздан начин от астралното си съзнание, от дивото, разкъсващо животно в себе си, не могат да очакват в наше време, когато астралният огън беснее така ужасно, да бъдат освободени от него, дори и с помощтта на Школата. Тези хора трябва да затънат напълно в горчивите опитности; чак тогава ще може да им се помогне. Духовната Школа не помага с едно: ”Елате само при нас, тогава всичко ще се оправи”. Всеки ученик трябва да започне с това, да помогне на самият себе си, и Школата ще му показва пътя за това. Само ако наистина върви по пътя, той ще получи силата, излъването и помощта на Гносиса. Значи ключът към пътя на освобождението се намира във възможността на ученика да даде чрез астрално-съзнателното Себе друга посока на астралното съзнание. Никой друг ключ няма да пасне за вратата на пътя. Астралното Себе не се променя, само защото сте доведени в Школата от родителите си или от някой приятел; защото апелират към вас; или от състрадание към вас. Вашето астрално Себе трябва спонтанно или в голяма беда да е потърсило пътя и да е постъпвало в съответствие с него. Ние нямаме нужда само от търсещи, а от такива, които когато намерят пътя, ще постъпват по съответният начин. Повечето от хората живеят от системата далак-черен дроб, от своите естествени нужди и инстинкти. Астралното Себе има своето седалище в системата далак-черен дроб, по точно в слънчевия сплит, и функциите на сърцето и главата са напълно подчинени на това астрално Себе. Сърцето и главата могат да са извънредно култивирани; сърцето например, доколкото се отнася до вкус и чувствителност, а главата, до способността за разумно схващане. Но докато астралното Себе е пленено в слънчевия сплит, следствие на което човекът е себеутвърждаващ, егоцентричен и
56
напълно земен, ученичеството в гностичната Духовна Школа е напълно безполезно. Школата може да помогне на някого, само ако той докаже, че се старае да освободи астралното Себе от слънчевия сплит - седалището на природната закономерност - и да го изтегли нагоре в сърцето. Когато някой се стреми към това – човек не може да го желае, а трябва да е стигнал до там – тогава той доказва, че е затънал напълно в природата и е познал безизходността на диалектичния свят. Тогава той на часа побеждава своят главен природен инстинкт, с който той е едно и който носи в природата толкова щастие. Когато един човек се старае да изтегли астралното Себе нагоре в сърцето, когато астралното Себе на един такъв заживее в сърцето, където то действително е в къщи, той веднага ще открие нещо чудесно. Сега, когато се е издигнал над своето природно ниво и вече не гледа на света през слънчевия възел, а през сърцето, той намира потвърждение за това, което вече подсъзнателно е предполагал, или частично е разбрал: безнадеждността на диалектичния свят, на природата на смъртта. Вие можете да повтаряте този факт, да шепнете тази истина, да я чуете от някой друг, но ще я откриете сам, когато изтеглите астралното съзнание нагоре в сърцето. Тогава ще я познаете телесно. Тогава вие не я установявате на базата на една верова причина или поради философски размишления, не, тогава вие го знаете. Съзнанието на човека може да бъде заблуждавано от астралната сфера и нейните почти безгранични възможности за изява, докато астралното съзнание лежи закотвено в системата далак-черен дроб. Но когато съзнанието се издърпа в сърцето, настъпва край на заблудата. И тъй като астралното себе винаги желае, винаги се стреми към постигане на едно или друго, трябва да се развие едно ново желание, а именно желанието за духовно оздравяване (нем. Heilbegehren). Желание за духовно оздравяване от слънчевия сплит е безсмислица, винаги представява един етикет; в действителност то винаги е желанието за задоволяване на егото за сметка на другите. Истинското желание за духовно оздравяване обаче се събужда от сърдечното светилище: едно до тогава непознато желание на основата на едно отричане, нежелание на диалектиката. Чак тогава на астралното съзнание се дава позитивно една нова насока. Астралната сфера наа диалектиката може винаги за отговори на един човек, винаги да го задоволи, докато желанията му не се издигнат над обикновената егоцентрична, его-съзнателна степен, значи над обикновената природна плоскост. Но ако човекът се освободи от тази степен, спасението е близо; тогава Гносиса ви пресреща по вашия път. Но тогава първата ви задача е пречистването на сърцето. Но, както вече казахме, под ръководството на астралното съзнание, живеещо в слънчевия слит, сърдечното светилище – и не по-малко от него светилището на главата – е от младини толкова много злоупотребявано чрез дивото животно в човека, че когато изтеглите астралното съзнание нагоре в сърцето, в едно светилище, което е толкова повредено и ужасно западнало, че трябва да бъде съвестно възстановено и пречистено. _____________
XV Пътя към състоянието: “чужденец в света” Когато вие, след много дълъг опит в един живот от слънчевия възел, се издигнете над обикновеното нисше природно състояние като изтеглите астрално-съзнателното Себе нагоре в сърцето, тогава намирате, както вече установихме, сърдечното светилище в едно много повредено състояние. То толкова дълго е било угнетявано и подчинявано от
57
нисшата природа, че егоцентричния живот от слънчевия сплит е затворил латентните възможности на сърцето много по-силно, отколкото състоянието по рождение. Затова може да се каже за почти всички хора, че техните възможности на млади години са много по-голями, отколкото по-късно. Чрез многогодишного спъване в света на диалетиката в сърдечното светилище са възникнали голями щети. Затова когато се пробудите в новото гностично утро, вие трябва от този момент нататък да предприемете интезивно пречистване на сърцето. Добре е в това отношение да опишем средния ученик, който в момента се намира в Духовната Школа на Златния Розенкройц. Може да се каже, че почти всички ученици се стараят да изтеглят астралното съзнание нагоре в сърцето. Значи те отварят в природонасоченото си състояние действително един прозорец, през който засиява една нова светлина като зората на изгрева. И когато прогледнете през този прозорец на сърцето, вие прониквате към знанието, че можете да намерите вашето истинско вътрешно щастие само върху една съвсем друга спирала на живота. Същевременно чрез това ново състояние, в което сте влязли, започва да говори Розата на сърцето. Трето, гностичната светлина е проникнала в кръвта ви и е причинила съвсем други пориви във вашата система. Значи в повечето случаи това са хора, които се намират пред вратите на един съвсем нов процес на развитие. Или, за да употребим езика на гностичното Евангелие Пистис София: Те е намират пред вратите на тринадесетия Еон. Когато достигнате това състояние, старият процес на развитие още не ви е напуснал. Старият живот вече е оставил дълбоки следи във вашето сърдечно светилище. Затова то трябва да бъде пречистено. Защото докато сърцето не се пречисти според гностичните мащаби, другата насока, която сте дали на астрално-съзнателното Себе ще бъде само частична.Тогава латентните възможности на сърцето няма да могат да се освободят; старото жизнено състояние продължава да играе важна роля в живота ви, и така сънното съзнание ще се връща всяка нощ отново в астралната сфера на пиродата на смъртта, с всички свързани с това последици. По силата на вашето жизнено състояние вие винаги сте предмет на старанията на силите от огледалната сфера; и дори в по-голяма степен от обикновено, защото жителите на огледалната сфера знаят, че същесвува възможността да ви загубят. С това става ясно, че вашият жизнен път в момента е затруднен; защото в състоянието в което се намирате, в живота ви и Гносиса и природата играят една роля. Чрез това вътрешният конфликт естествено продържава да се изостря. Вие можете да проследите този ход на нещата в Гностичното Евангелие на Пистис София. Това Евангелие от началото до края се инспирира от хода и пътя на опитностите на ученика, който се пробужда от природния, нисш живот в сърцето и с пълна сериозност тегли последиците от това. Който изтегли астралното съзнание нагоре в сърцето, прониква спонтанно в свещените пространства на Универсалното Гностично Братство. Но много скоро кандидатът, както Пистис София, бива върнат назад, за да пречисти в различни стадии сърцето си от много недостатъци. Като ученик на Духовната Школа вие търсите нефалшифицираната, чиста светлина. Вие търсите един във висша степен освобождаващ живот. И чрез факта, че сте издърпали съзнанието си нагоре в сърцето, вие знаете вътрешно, че чистата светлина съществува. Това е чистата, първоначална астрална субстанция, чистата астрална сиила, така както тя съществува в Универсалната Гностична Верига. И сега става дума за това, че трябва да оформите по напълно нов начин астралното си тяло в съответствие с мащабите на Гносиса. Това всеки ученик трябва да проведе: Трансфигурацията на астралното Себе, което трябва да стане чисто като гностичната светлина. Затова преди всичко ви докосва светлината. Значи според степента на вашето ново вътрешно знание
58
вие можете да питаете надеждата, че ще успеете да осъществите това необходимо пречистване, първата форма на Трансфигурацията. Затова например в първото съборно послание на Йоан гл.3-та, стх. 2-3 се казва: “Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е. И всякой, кой има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист. Затова вие трябва основно да нападнете (атакувате) вашето Себе. При това вие не бива да се насилвате, защото това би причинило още повече напрежения. Но вие атакувайте вашето Себе в основата му. Тогава се развива онзи могъщ и великолепен процес, върху който ние досега толкова подробно говорихме. В пречистеното сърце се ражда безсмъртната душа, това означава: Базата за един съвсем нов човешки тип. На тази душевна база съответстват четири нови принципа на съзнанието: основният принцип на новото материално съзнание, този на новото етерно съзнание, на новото астрално съзнание и този на новото мисловно съзнание. Първо астралното съзнание трябва да стане съвършено, след това мисловното съзнание и накрая етерното и материалното съзнание. Така новото душевно състояние ще се докаже в кръвта и в нервния флуид а също и в астралния флуид на вашето същество, от който зависи вашето новораждане. Накрая обновителният принцип се постарава за това, да издигне на тази база новата мисловна способност, с което тогава новото състояние на съзнанието е станало съвършено. Целиятпроцес се обозначава като новото (сидерическо) астрално раждане. Това ново астрално раждане и всички процеси, които са свързани с него, образуват работният предмет с който ние се занимаваме в Духовната Школа. Ако развитието на един ученик е добро, тогава той, независимо от това как формулира мотивите си, действително е дошъл в тази Школа, защото астрално-съзнателното Себе в него се е старало да се освободи елементарно от системата далак-черен дроб и да проникне в сърцето. На тази база той бива посрещнат с добре дошъл в Школата и трябва да влезе в голямото работно място на сърдечното светилище, за да осъществи там изцяло астралното раждане, новата действителност на съществото с постоянството на един действен живот. Зтова в един от нашите ритуси се казва: “Ние посвещаваме днес нашата Роза, за да може (тя) да се превърне в корона, която Ти, о Гносис, ще поставиш на главите ни.” Този ритус се е употребявал от всички предишни братства; и сериозните кандидати, борещите се в Школата същества, също го доказват в твърдо решено, ежедневно старание. Короната отправя вашето внимание към новото състояние на съзнанието. Значи да посветите Розата на сърцето на голямия и свещен гностичен процес, на пътя на Пистис София във вас, не е само една мечта, една възможност, която ви е обещана, но за всеки, който с успех желае да се изяви в Школата на младия Гносис, за всеки, който желае да се издигне от буйния пожар на своите напрежения към освобождение, това е една необходимост. Значи вие трябва да започнете този процес със цялата си сила. Когато изтеглите астралното съзнание в сърцето, вие ставате чрез тгова предмет на старанията на два свята. Тогава и старото и новото ви атакуват; това е едно състояние, което ставе все по-нетърпимо поради напреженията, което то носи със себе си. Затова вие трябва да вземете вашият ръст, вашият розов кръст на раменете си и да вървите по пътя, който води от Витлеем до Голгота, за да можете един ден да вървите в новата светлина, там където и Той е в светлиина. Затова на първо място е необходимо, астралното съзнание във вас по време на сън, по време на нощите часове, вече да не попада в астралната сфера на природата на смъртта. Това е първата задача. Представете си че за няколко нощи ви се отдаде да се освободиите от астралната сфера на диалектиката, тогава бихте изживяли, колко голяма благословия произлиза от това.
59
Затова трябва да приложите вашите нови възможности директо, като започнете да живеете от тях, да се свързвате с тях по всяко време на деня и да теглите последиците от това. Вие не бива да се повлиявате повече от обикновените постъпки на хората, нито като отделна личност, нито като група, но от сега нататък трябва да бъдете изцяло насочени към голямата цел и да съгласувате съществото си с нея. Така както на младини обикновено старанията са отправни към това най-после да станем възрастни и към кариерата в обществото, така трябва и сега, в първата нежна и толкова пълна с надежда младост на вашето гностично ученичество, намирайки се пред вратите на новия живот, напълно да се подготвим за него, даставем възрастни като душевни хора и да напреднем в душевния свят. Естествено вие тук трябва още да изпълнявате вашите обществени задачи. Ние всички имаме нашите задължения и отговорности, които чакат своето изпълнение и ни тежат. Но вие не бива да занемарявате своите задължения! Но ако вие виждате пред себе си голямото, вечното значение на душата, необходимостта от това да събудите в себе си духовния човек за живот, тогава всичко друго, всичко обществено и диалектично толкова необходимо, че ще трябва временно още да се занимавате с него, ще отстъпи тогава на второ място. Това значи, че всички тези земни неща не са важни, а че Едното, Великото, трябва да има предимство във вас ден и нощ. Всичко друго ще се падчини спонтанно на това. Докато вие сте заети с вашите всекидневни грижи, независимо какви са те, гласът на душата ще се чува, и вие ще слушате нейните ликувания. Всичко друго ще отстъпи на заден план като от само себе си, когато астралното съзнание във вас, издърпано нагоре в сърцето, изрази своето влечение към новият живот. Това желание трябва да звучи във вас ден и нощ като един постоянен камбанен звън. Тогава вие вървите, директно и практично, един път на себе отдаване, по един логичен път на Трансфигурацията. Вие познавате това желание. Каква ли не сте вече желали в този живот! И ако се върнете назад и си спомните за всички тези най-разнообразни желания, тогава ще разберете, че едно желание може да бъде толкова голямо, че е възможно да завладее един човек изцяло. Ако вашето желание към освобождаващият живот, към Гносиса, е толкова голямо и дълбоко, тогава астралното Себе във вас се посвещава в себеотдаване изцяло на (нем.“Es”), на Тао, на Розата на Розите, на Гносиса. Тогава по този начин вие пеете вашите тринадесет разкаятелни песни, о Ристис София! Ако се намирате в това състояние, ако се намирате в този процес без ни най-малкото форсиране на волята, тогава вашето астрално Себе вече няма да може да вирее, да живее, да диша в астралната сфера на смъртната природа. Ако сте толкова изпълнени от желанието за спасение, тогава вашето астрално Себе вече няма да може да влезе в астралната сфера на смъртната природа; тогава астралното Себе на вашето обикновено природно състояние ще умре, и тогава астралната сфера на смъртната природа естествено трябва да ви освободи, да ви пусне, защото вече не може да ви достигне и да ви задържи. Тогава, доколкото се отнася до астралното Себе, вие сте умрял според природата. Но какво става от тук нататък? Какво ще стане, когато за вас стане действителност и истина това, което се казва за Господ Исус: че не е имал място на земята, където би могъл да положи глава? Разбирате ли, какво прекрасно значение има това? Невежия природно религиозен човек го изживява като нещо ужасно: Господ Исус, който нямаше място, където да положи главата си! В действителност тук става дума за една непонятна милост. Когато вие по силата на вашето астрално Себе не можете повече да влезете в астралата сфера на смъртната природа, защото действително раздвояване на личността вече не е възможно, и истинското сънно състояние, което в диалектичния живот е нормално, вече не може да
60
се състои, значи когато за нощно-съзнателното себе, за вашето сънно съзнание, в природата на смъртта вече няма място, където можете да положите глава, тогава какво се случва? Тогава за вас се отваря Другото! Младият Гносис притежава едно групово тяло, едно ново жизнено поле, една нова, чиста астрална сфера, което групата е образувала около себе си. Тогава това е вашето ново място за почивка; едно място за почивка, което се съгласува с необходимостите на вашият насочен нагоре ход на развитие, едно прекрасно, чисто място, където вие можете да прекарате нощният си живот с пълна сигурност в живото тяло на Гносиса. Съществува и един друг аспект, който ние трябва да ообясним по-подробно. Досега ние разглеждахме астралното новораждане само във връзка със собствения ход на развитие. Но човекът, който върви по пътищата на душевното развитие, няма да спре при това, а ще докаже в непрекъсващо нарастваща степен характерните качества на душевния човек, например една неизчерпаема безлична любовна сила, пълното подчинение на собствените интереси, едно спонтанно и абсолютно служене. Който постави в живота си душата и нейният жизнен път на първо място, ще постави целият си живот, както в обществено, така и в частно отношение и всички ежедневно завръщащи се привични задължения и отговорности, всичко, което произхожда от все още продължаващото природно рождение, в един съвършен, солиден и хармоничен ред. Ако започете да живеете от душата, ако сте подновен според астралното себе и вашето най-дълбоко и най-висше желание е насочено към Школата и нейната възвишена цел, тогава във вас ще настъпи не само покой, тази покой, тази хармония ще излиза от вас, също и във вашето частно обкръжение. Тогава във вашата частна област се осъществява нещо ново. Тогава също и там настава покой, тишина и равновесие. И всички неща, които може би досега са ви причинявали мъка, тогава изчезват. Те стават толкова незначителни, колкото например подскачането на едно врабче по покрива на вашата къща или жуженето на една муха на прозореца. Всичко, което тогава във вашето най-дълбоко същество отива на второ, а дори може би на трето място или на последно място, вече няма да представлява пречка за вас. То вече няма да причинява трудности и няма да предизвиква конфликти, вие просто го изоставяте, защото вие се сливате с този могъщ, прекрасен живот на душата. Вие се виждате един друг с погледа на душата, вие разбирате другия, който върви до вас, и вие разбирате старанието и борбата във всички, които може би се измъчват поради едни или други напрежения и поради това вършат някои неща неправилно или по друг начин, отколкото вие сте свикнал. Който живее главно от душата, допринася за укрепването на истинска хармония във всички области на живота, в които той се движи. Служенето за човечеството, подтикнато от душата, съдържа в себе си всички жизнени аспекти. Който се слее напълно с това,е станал съвършено един чужденец на земята. Който е трансфигурирал според астралното Себе, не се чувства чужденец на земята, той е такъв. За своето вътрешно същество той вече няма място на земята: Той е като изгонен. За него се отваря голямата родина на душите, Златната Глава на живото тяло, новото гностично астрално поле. За него съня на тялото се превръща в будност на душата, затварянето на очите в истинско виждане, мълчанието в бременност с доброто и разпространението на словото в плодотворни дела на спасението. ______________
XVI Пробуждането на душата (I)
61
В предишните глави ние обяснихме, че чрез осъществяване на ученичеството във фундаменталния смисъл на думата, ученикът непременно става чужденец на тази земя. Вие трябва добре да разберете значението на това. С това ние със сигурност не сме на мнение, че ученикът трябва да приеме едно ексценрично държание към всичко, което в Школата се нарича “диалектично”. Също така състоянието “чужденец на земята” не бива да се разбира като един вид безразличие към всичко, което живее и съществува. И също така е сигурно че нямаме предвид едно революционно поведение към обществото и хората. Не, “чужденец на земята” е едно фундаментално състояние, при което ученикът не може иначе, едно състояние, което възниква чрез промяна на личността. Когато тази промяна е станла факт, тогава за съответния ученик в природата на смъртта няма повече място за почивка. Когато при заспиването вътрешната, фина част на личността напусна тялото, в природата на смъртта не може повече да се намери място, където тя би могла да си почине. В резултат от това този ученик се чувсва като прогонен. Това състояние достига всеки ученик, който е изтеглил астралното съзнание в сърцето, подпомогнат от постоянство в ученичеството, непрестанно пречистване на сърцето и един не-егоистичен, служещ живот. Тогава той попада в тази, понякога за щастие краткотрайна, особена ситуация, при която, търсещ нощният покой, той действително не може да заспи. Защото когато поради умората на тялото той заспи, фината част на личността застава като пред една стена и се отблъсква отново назад в тялото, защото за астрално-съзнателното Себе той не може да намери жизнено, или дихателно поле. В действителност това доказва, че личността се променя. Ако в тази ситуация ученикът не знае как да постъпи, твърде е възможно да се появят телесни проблеми. Затова ние говорим върху тези неща. Много ученици вече познават състоянието “чужденец на земята”, и слава Богу, все повече ще попаднат в тази току-що обяснена особена ситуация. Тогава те трябва да знаят как да постъпят. Те трябва да знаят, че за тях съществува едно място, едно гностично астрално поле, което вече е приговено за тях. Чак тогава кандидатът ще разбере, какво означава Школата за него. Духовната Школа като живо тяло, като гностична група, поддържа за учениците едно такова пълно с милост място за почивка. Както около нашето физическо тяло се намира едно астрално тяло, по-голямо от физическото, тъй и около тялото на Духовната Школа се разпростира едно астрално тяло. Живото тяло на Школата притежава един астрален аспект. Той се захранва с астралният хляб на чистата гностчна природа. Това астрално поле диша в Универсалния Гносис, в първоначалната астрална субстанция. Това е душевната родина за всички, които поради своето растрящо душевно състояние се чувстват чужденци на земята. Ние желаем да ви обясним, че душата притежава един много ясен, позитивен астрален аспект, който още в началото на душевното развитие ясно се разпознава. Отначало душата се обгръща в една дреха от астрална субстанция. Когато ученикът подкрепя растежа на душата чрез решително, позитивно жизнено поведение и в един определен момент вече не може да диша, не може да живее в пълната с големи опасности астрална сфера на смъртата природа, тогава естествено не бива да има вакуум, а една нова душевна родина трябва да поеме ученика. Тук трябва да се отбележи, че в степента, с която се развива новата астрална дреха, старата астрална дреха изчезва. В гностичния път няма астрална култура, няма етика на желанието, с която в живота толкова често се позира. В диалектичният свят хората се опитват винаги отново да избегнат породените от желанията напрежения, при което те изграждат една етика на желанията, която например наричат аскетизъм. Но ученикът на Духовната Школа не упражнява аскетизъм, нито астрална етика, нито етика на желанията. Той осъществява не повече и не по-малко от една астрална Трансфигурация.
62
Когато някой упражнява определена етика, следствие на което се чувства тук като чужденец, тогава той може, като премахне съответната етика, да застане непосредствено отново на своето място, така както например някой за един ден се приспособи към навиците на определена месност, за да се върне след това към собствените си жизнени навици и евентуално при желание да премине дори към съвсем противоположни навици. Но в ученика се осъществява не повече и не по-малко от една Трансфигурация, Трансфигурацията на неговото астрално състояние, което предшества развитието на новата мисловна способност. Между другото ние посочваме върху следното: Когато в Школата се обясняват определени теми, това означава, че времето за тяхното осъществяване вече е дошло. Така за всички, които се обръщат към сериозното ученичество, казаното дотук е като едно подканване към осъществяващ действен живот. Горната зала е готова, и гласът на младото гностично Братство моли всички: “Влезте вътре, съблюдавайки необходимите условия!” Нека сега да предположим за един момент, че сте изтеглили астралното съзнание нагоре в сърцето и че сте един извънредно сериозен и динамичен ученик, който успява да се наложи, значи не се плаши от принудителни последици и не прави компромиси. Тогава душата е родена във вашето сърце. Ако продължите интензивно с пречистването на сърцето, така че новородената душа да може да се разшири, тогава в съответствие с това новата астрална дреха ще се развие. Тогава строежа (естеството, структурата, направата) на вашата личност ясно се различава от тази на обикновените хора. Когато се осмелите да започнете ученичеството, започва една трансфигурация, която води до един кризисен момент, който ние обозначихме като “чужденец на земята.” Тогава вашето тяло се отличава структурно видимо от това на другите диалектични ближни. Тогава вие имате очевидно нови астрални жизнени потребности, необходими за цялостната ви личност. Има много доказателства за това, че групата на учениците на младия Гносис много ясно усеща тези нови жизнени потребности. Един пример за това е темпото, с което се увеличава броя на посетителите на конференциите. По силата на вътрения подтик на съществото си, доколкото им е възможно, контакт с центровете, храмовете и групата. Къде би могъл да се осъщести по-добре този контакт, освен по време на престоя от няколко дни в нашите места за конференции? Това е една от най-важните причини за силното увеличение броя на посетителите. Ако разбирате това, вие можете да решите за себе си, дали живеете вече от новите астрални жизнени потребности, и дали цялото ви същество вече се стреми към новия жизнен елексир. Попитайте себе си, дали във вас съществува един постоянен подтик към това, да не пропуснете по възможност конференция? Школата до скоро можеше да задоволява тези потребности за астрални хранителни вещества от особен характер чрез храмови служби и конференции. Но заедно с развитието на трансфигурацията в учениците се увеличава и потребността за гностични астрални възможности за ханене, за строителни материали за този растеж. На това може да се отговори напълно в пригоденото за това астрално поле на младия Гносис. Затова не трябва да бъдете с нас в един от нашите храмове само с вашето дневно съзнание , но в съответствие с развитието на Делото сега става необходимо, вие, когато сте готови за това, по време на телесния сън да престоявате с нас в обширните свещени пространства на младия Гносис, в дневно съзнание на душата. И ако сега прочетете в Откровение 21:23 за новия Йерусалим, ще разберете, че за новородената душа няма нито ден нито нощ, а само един непрекъснат живот в светлина.
63
Асталните жизнени необходимости на повечето от нашите ученици се увеличават с едно много бързо темпо. Техният живот се придвижва ясно в дадената посока. Значи сега се повдига важният за вас въпрос: “Как можем да влезем в това ново астрално поле, , в това ново тяло на Школата? Как можем да употребим тази голяма милост? За да вземем участие в гностичното астрало поле на Духовната Школа, е необходимо да се освободите вътрешно напълно от рутината на ежедневието и жизнената сигнатура на природно родения човек, така че целият ви дейностен живот да се намира в знака на душата. Вашият дневен живот трябва да бъде едно постоянно прилагано, живо (букв. оживено) ученичество в себеотвержено служене, носено от очевидното (явното, несъмненото) човеколюбие на истинската душа и в пълна липса на спор. Вие не можете да вдълбаете достатъчно дълбоко в съзнанието си, че нормалното, природно роденото жизнено поведение на конфликта, непрестанното обсебване от страсти, раздразнения, настроения и подобни състояния, унищожавт всичко което е било създадено във вас като ново астрално съзнание. Затова един живот без конфликти и спорове е абсолютно необходим. Един такъв дневен живот е сам за себе си е вече една интензивна милост, интензивна възможност за растежа на душата. Във висша степен е прекрасно да стоите като природно родени хора обективно в света, и да оставяте тези неща, които по-рано означаваха толква много за Вас, изискваха целият Ви интерес и довеждаха вашият темперамент до най-голямо вълнение, сега да минават покрай Вас, така че Вие само да ги регистрирате, без да реагирате. Не от безразличие, а поради състоянието на вашето ново душевно рождение. Ако видите някой да върши най-глупави и лоши неща, вие можете да реагирате с лицемерие, надменност или безразличие; с едно, “добре, че не съм като този”, или “не искам да имам нищо общо с това” или “това ми е безразлично”. Но вие можете също така да възприемете другият обективно и с вътрешно състрадание да се обърнете към него с цялата любов на вашата душа. Тогава вие няма да се свържете с фалшивото (неправилното) състояние на съответният човек – което обаче в другият случай със сигурност вършите – и освен това ще го подкрепяте във всеки един момент с излъчването на вашата душа. Който познава благословийте на един такъв дневен живот, разбира също и жизненото поведение на душевно родения човек: който привидно нищо не вижда, на нищо не реагира, привидно пропуска всичко да мине покрай него, но въпреки това действа във висша степен позитивно. Който познава благословийте на един такъв дневен живот, ще може вечерта без съмнение да повтори думите на Хермес: Аз обаче записах благодеянието на Пимандер в себе си; и като се изпълних изцяло с това, върху мен дойде най-висшата радост. Когато един човек живее от душата, той във всеки момент на (от) деня осъзнава голямата милост и любов на Гносиса. Когато сте душевно роден и учавствувате в Гносиса, на вас нищо не може даа ви се случи, тогава никой не може да ви притесни, тогава, според думите на Библията, няма да падне косъм от главата ви. Да имате правото да учавствувате в едно жизнено поле, където не съществува раздвоеността на диалектиката, в което няма враждебност и в което огнените пламъци на умразата, на критиката, на конфликта и порочността липсват, това дарява безкрайна радост. В цялата човешката история много душевни хора свидетелстввуват за това. За душевно родените хора е необходимо да завършат денят си по следният начин: когато завършили дневната си работа отидем в спалнята и положим тялото си за почивка, нашите мисли и разсъждения не бива да се спират при многото аспекти на диалектичният свят, защото той винаги е едно бедствие. Той винаги ни настройва
64
трагично и винаги се обръща към природно роденото аз. Не, на края на деня ние записваме в себе си словото на Пимандер. Ние оставяме интензивното течение на гностичните благословий да минават през нас, така че да се изпълним от една чиста радост, дори и в онези часове, в които, диалектично казано, във всяко отношение бихме имали причини, да се оплакваме или да сме загижени за нещо. И когато ние по този начин постигнем хармония със спасението на Гносиса и нашето дишане приеме спокойният ритъм на вътрешната задоволеност и благодарност, тогава човекът заспива като едно дете, изцяло насочен към истинската светлина. Тогава сънят на тялото се превръща в трезвеността на душата; това означава, съвършената будност на душата във нейият собствен свят, в гностичното астрално поле. Сънят на тялото, както казахме, не трябва да започне в една обща, типично диалектична егоцентрична насока, дори и ако тя е от невинен вид, но в едно съвършено душевно насочване. Ако живеете през деня от душата, ако поставите всичко друго зад душевното насочване, това няма много да ви затрудни, и по този начин вие ще насърчавате душевното съзнание и с това пробуждането на душата в определеното и приготвено за вас поле. Това е същевревемнно и едно основно положение: Когато заспивате отправени към душата, душата става съзнателна, тя се пробужда. След всичко казано досега вие ще разберете необикновеното предимство и голямото значение на това поведение. Тук става дума преди всичко за нассочването, за за вибрацията на астралното Себе при заспиване на тялото. Това е определящо за всичките ни нощни опитности. Който е изживял това, знае, че човек винаги се събужда така, както заспива. Ако един угрижен човек говори за своите проблеми, той казва: ”Аз ставам и си лягам с моите грижи”. Това говори само за себе си! Но той сам ги предизвиква: неговата фалшива насока е това, което го държи в плен. Вие ще се събудите със същата вибрация на астралното Себе, която сте имали по време на заспиването. С определеното насочване, което по време на съня ви завежда в една съответна обстановка, вие ще се събудите отново. Един подтиснат и угрижен човек, който вярва, че има причини да се сърди на някого, се чувства така: След един много труден ден той си ляга за сън с изтощено тяло. Преди да заспи, той остава в мислите си при всички трудности и неприятности и при всичко, настроило го толкова зле, и в това състояние той заспива. Но както заспива, така и на другата сутрин ще се събуди. Телесно той е донякъде възстановен, тялото е заредено до определена степен отново с виталност, но при първото отваряне на очи, пред него отново се изправя лицето на врага, на така нареченият враг, и изгарящата болка на всичко, което поддържа злото, прониква в неговите чувства. И със своята нова виталност той решава: днес ще го направя, днес ще му кажа, ще взема едно или друго поведение към него.” Така той още при събуждането е готов за кавга. Същата борба започва отново. Така той никога няма да се освободи от своята враждебност! Но същият закон може да се приложи с освобождаващо въздействие. Който заспи с душевно насочване, изпраща душата си в дома на душите, който е осъществен за него в Школата. Подобното привлича подобното. Сега не бива да се питате с уплаха: “Дали сега аз при заспиване съм напълно насочен към душата? Не бива да се задълбавате във въпроса, дали прилагате правилният метод или не. Вие трябва да поставите ударението (акцента) върху вашият дневен живот! Целият ви ден трябва да се намира (да стои, да премине) под знака на душата, в един служещ живот. Тогава на края на деня, преди лягане, душевно отправени, вие ще се проникнете от голяма благодарност. И когато сънят дойде, душата ще попадне непосредствено в астралното поле на Школата в едно състояние на трезвост, на будност, което съответства на степента на душевното развитие, което ученикът е постигнал.
65
Естествено в душевното развитие има разлики. Между учениците се намират много зряли души, повече или по-малко зряли и току-що пробудили си души. Но каквото и да е тяхното душевно състояние, едно е сигурно, когато заспивате отправени към душата, душата попада в домът на душите, в гностичното астрално поле. Тя там ще бъде непосредствено в онова състояние на будност, ккоето съответства на степента на нейното душевно развитие. Всичко което изпита в това състояние, душата на другата сутрин го донася като едно съкровище в тялото. Тогава тялото вече си е отпочинало, заредило се е с жизненост, и вие сте готови да подтикнете новото поведение напред към по-голяма слава. Вие ще имате силата, да не оставите това само като една мисъл, като едно желание, но да преминете към дела. Нови по-силни способности (възможности, сили) ще изпълнят вашето същество, и в съответствиес това процесът на Трансфигурацията ще бъде ускорен. Вие със сигурност ще разберете тази неотразима истина, а именно в познанието, че вие самите държите степента на вашето гностично развитие в своите ръце. Вие държите в ръцете си вашата собствена съдба. В света на диалектиката човекът е жертва на владеещата го съдба, но в Гносиса той държи в ръцете си собствената си съдба. Пътят на Гносиса не познава тежки, трудно за разбиране методи, системи за дишане и тем подобни и не познава многобройни молитвени правила. Той изисква само, вие да сте отправени към душата. Това е ключът на вашето спасение. Ако виждате това ясно пред себе си и се издигнете (извисите) към един истински душевно насочен (ориентиран, отправен) живот, към животът на душевно родения човек, тогава и вие ще напишете в сърцето си благодеянието на Пимандер и с безкрайна радост ще посрещате часът на ежедневното (всекидневното) пробуждане на душата. Ако вие веднъж изживеете това, то никога вче няма да ви (из)остави. Такава една опитност не е като диалектичната радост , тя не е възвишено настроениие, което скоро отминава како един единствен слънчев лъч от заоблаченото небе. Не това е една продължителна радост, едно продължително спасение (или духовно изцеление, оздравяване), което съвършено изпълва сериозният ученик. ________________
XVII Пробуждането на душата (II) Темата, към която се обръщаме сега, се отнася до такъв вид нови аспекти в развитието на ученика, че ние считаме за добре първо да прегледаме накратко обясненото досега. Ние обяснихме значението на 72 стих от Пимандер на Хермес, където междудругото се казва следното: Сънят на тялото се преврна в будност на душата, затварянето на очите в истинско виждане, мълчанието в бременност с доброто и разпространението на словото в плодотворни дела на спасението. Ние поставяме въпроса: Къде остава онази част на личността, която излиза от нея, докато тялото спи, и какво върши тя по време на нащните часове, или по-добре: Какво се случва с нея? Ние узнахме, че нащтният човек, ако можем да се изразим така, остава през нощните часове в астралните сфери на диалектическата природа, и ние изследвахме характера на тази сфера. Астралната сфера притежава една силно оформяща способност. Желания, чувства и обекти на волята се проектират в нея. Имайки предвид живота в огледалната сфера и
66
общото поведение на живеещото сега човечество, става много ясно, че астралната сфера на диалектичната природа е замърсена и усложнена във висша степен, тя не е нищо друго освен заблуда и е напълно негодна за всякакъв гностичен живот, тъй като астралната материя е необикновено магнитна. Всичко което не съответства с вида на астралната сфера, бива просто отнето на “нощният човек”, т.е. на финоматериалната личност, която попада в астралната сфера. В замяна на това нощният човек получава съответстващата на астралната сфера астралната субстанция. Затова ние четем в гностичното Евангелие на Пистис София, че на нея непрекъснато и отнемат светлинните сили. Астралната сфера на обикновения живот е изпълнен с силите на еоните, които могат да бъдат обозначени като природни сили. “Еон” означава буквално: течение на времената, неизмеримо времетраене. С помощта на това понятие на нас ни става ясно, какво представляват еоните във връзка с астралната сфера. Еоните са астрални сили, астрални въздействия, които са се образували в дълги периоди от време и са станали много могъщи; например проекций на човешки желания и мисли, които толкова дълго са били подхранвани, че накрая са оживяли в астралната сфера. Нека да допуснем, че сме си представили мисленно една определена картина и че години наред задържим тази картина, така че тя може да се се запомни от нашите деца и он всички, които живеят с нас; че хората на изкусвото ще я рисуват, изваят в камък и възпяват. Тогава ще можете да си представите, че по този начин в астралната сфера се образува един Еон. Това са проекций на постоянни течения от човешки желания и мисли, които в края на краищата стават толкова живи, че започват да владеят и заробват хората. Тези Еони, чиято сила постоянно нараства, защото непрекъснато се подхравнат от хората, обират светлинната сила на всеки гностично насочен човек, който попада в астралната сфера. Обикновенно това се случва всяка нощ с всеки ученик, когато довери тялото си на покоя и съня. От това за всички сериозни ученици произлизат много важни последици, между които логичното и необходимо изискване, те (учениците) да се оттеглят от астралната сфера на смъртната природа. Когато един човек установи, че всеки път, когато през нощните часове попадне в астралната сфера, става жертва на необикновено опасното влияние на това поле, тогава въпросът е актуален: По кой начин мога де си освободя от това? Как ще успея да се предпазя от тези влияния? Това е първата последица. Втората последица е, че съответните ученици, щом са се освободили веднаж от астралната сфера на смъртната природа, отвеждат фината част на своята личност през нощта в едно друго астрално поле, където горепосочените замърсявания и опасности не съществуват. Вие сигурно ще се съгласите с нас, че тези изисквания са елементарни и никой не може да ги избегне. Без осъществяването на тези изисквания всяко гностично ученичество е просто една заблуда. При това никой не е в състояние да се форсира, да се насили, ако се опитате въпреки да това в продължение на един или няколко дена, ще се убедите, че няма да можете да издържите. Тази борба сигурно ще свърши със загуба. Затова ние вече установихме: Ключът към гностичния път се намира във възможността, астралното съзнание да се насочи в друга посока посредством астрално-съзнателното Себе. Затова първо е необходимо, ученикът да изтегли от системата далак-черен дроб ядрения принцип на своето Его-същество нагоре в сърцето. Човекът, чието Аз е централизирано в в системата далак-черен дроб, в слънчевия сплит, е олицетворението на гранитно твърдият, егоцентричен природен човек, който се вкопчва здраво в материята и очаква всичко от нея. Но след кратко или дълго време за този човек, често след многобройни съществувания в микрокосмоса, идва въпреки това момента, когато той напълно потъва в материята, и открива, че съществуването му е един безнадежден, безкраен кръговрат. Но докато живее все още от системата далак-
67
черен дроб, т.е докато доказва с живота си себеутвърдаване и егоцентричност, за него ученичеството в една Духовна Школа е напълно безполезно. Само този, който е в състояние да изтегли съзнанието си нагоре в сърцето, може да победи своите първични природни инстинкти. Тогава неговото астрално Себе ще избере за жилище сърдечното светилище. Чак тогава той ще бъде в състояние да види света такъв, какъвто е в действвителност. Тогава от астралното Себе ще се появи едно ново желание, едно ново влечение към истинското, есенциално освобождение, наречено на свещения език “копнеж към духовно изцеление.” Чак този копнеж отваря сърцето на човека за Гносиса, за светлината на свещения Граал, и така се докосва Розата на сърцето. По този начин ученикът застава пред вратата на едно тотално ново жизнено състояние, а именно чрез копнежа към духовно изцеление, което възниква чрез изтеглянето на астралносъзнателното Себе нагоре в сърцето. Много милиони хора стоят пред тази врата, много милиони вече отдавна копнеят по този начин за един истински освобождаващ живот. Така тези свързани един с друг хора също са създали един общ Еон, наречен в гностичните писания - тринадесетия Еон. Между този тринадесети Еон и копнеещият, въздишащ човек се е създала една взаимна връзка, в резултат от което огъня на неговото желание става все по-голям и поинтензивен. Усещането и разбирането за състоянието на разруха, в което той се намира, нараства непрестанно. Сега само копнеж вече не е достатъчен. Също и тогава остралното Себе ще престоява в нощните часове в астралната сфера на смъртната природа и на следващата сутрин ще се върне в такова състояние, че повредите ще бъдат по-голями от преди това. Затова четем за непрестанно повтарящите се песни на разкаяние, които Пистис София пее. Така вие разбирате, че освен копнеж за духовно изцеление е необходимо също така и себе-изцеление (нем. Selbstheilung – т.е.изцеление със собствени сили). Който наистина копнее да бъде духовно излекуван ще се опита да направи всичко възможно, че дори и всичко невъзможно, за да се приближи до това изцеление. Това е логично. Тогава едно силно собствено действие (нем. Selbstwirksamkeit) трябва винаги да доказва, че човекът е пречистен от огъня на копнежа за духовно изцеление. Това собствено действие трябва винаги да излиза от сърцето на човека и така да повлиява на цялото жизнено състояние. Затова в Духовната Школа ние винаги говорим за това толкова необходимо пречистване на сърцето. Затова който заедно с копнежа за духовно изцеление постигне също и действително себепречистване, приема това изцеление с всичките му последици в раждането на новата душа. Вие сигурно познавате противните превземки на мнозина, които крещят за помощ и се молят за подкрепа за всичко възможно в диалектичния живот. Но човекът трябва да разбере, че за да постигне истинско спасение, той трябва първо да постави в действие самият себе си и цялото си жизнено състояние. Заедно с копнежа за изцеление трябва да се развие и себеизцелението. Тогава, както се казва, изцелението ще се докаже в раждането на душата. Ако разгледаме още веднъж вече обясненото развитие, ще се покаже, че от кандидата първо се изисква издърпването на астралното Себе от системата далак-черен дроб нагоре в сърцето, с което той побеждава своето природно състояние; второ развитието на копнежа към духовно изцеление и себе разкритието на смъртната природа; трето собствената дейност, себеизцелението, пречистването на сърцето и на целия живот в пълно себеотдаване, което има за последица раждането на дешата. Раждането на душата е първо раждането на едно ново астрално същество. Едно душевно същество е на първа линия едно астрално същество, едно същество, което след раждането си моментално се съобщава на кръвта, , на нервния флуид, на вътрешната
68
секреция и повлиява също и на органите на интелигентността. Когато нещо от новото душевно същество проникне във вас и се изяви, във вас възниква една способност. Тогава една нова сила циркулира през цялото ви същество и започва да влияе на всичките ви нормални човешки способности. Така вие разбирате четвъртата стъпка, която тогава се намира изцяло във ваша власт: постоянното, систематично предаване на управлението на живота ви на новородената във вас душа, на новите възможности във вас. Това означава че според егото вие отстъпвате с природното си Себе напълно на заден план, че не постъпвате повече според нашата обикновена природа, а оставяте душата да управлява целият ви живот. Тогава във вас.новото астрално същесктво, новото душевно състояние ще започне да расте. Ще се изяви едно съвсем ново астрално тяло, и старото същество на желанията, старият чувствен живот ще изчезнат тотално. Тогава вие вече сте навлязъл в Трансфигурацията. В степеннта, в която се утвърждава новото развитие, вие умирате за астралната сфера на смъртната природа; в един определен момент вие дори вече нямате достъп до нея. Там вие не намирате място за новото си астрално Себе. И тогава се отваря новото астрално поле на живото тяло: Чежденеца в земните суети се приема с добре дошъл в новата си родина. Нашите досегашниобяснения имаха преди всичко за цел, да ви уверят в това, че една такава родина съществува, която с помощта на мнозина възникна специално за младия Гносис. Значи не се спекулира за едно бъдещо спасение, за едно по-късно или скоро идващо освободение, не, днес за всеки има една родина на свободата, в която можем да отидем, ако притежаваме необходимите ключове и приемем последиците. Условие за това е притежанието на една душа, и доказателството за това се намира в целият ви дневен живот, т.е. на дневния живот на постоянното практически приложено ученичество, в самоотвержено служене, носено от несъмненото човеколюбие на истинското душевно състояние. Всеки душевно роден човек трябва, също и след завършена дневна работа, да постави съвършено животът си в сферата на душата и преди лягане да не остане при аспектите на диалектичния свят. По този начин съня на тялото ще бъде будност на душата. Ако си легнете насочен към душата, тя ще бъде съзнателна, ще се събуди. Вибрацията, насочването на астралното Себе при заспиване е определящо за целия нощен живот и следващият дневен живот. Който подготвен по този начин отиде в новото астрално поле, изживява всеки ден с нарастваща сила, с все по-голяма яснота, че съня на тялото означава събуждането или будността на душата, че причинява едно истинско виждане и едно ново развитие, короновано от ново състояние на съзнанието, което на днешен език се нарича неувяхващата корона на великолепието. _______________
XVIII Реалността на освобождението Астралното тяло на живото тяло на младия Гносис, външно погледнато, се характеризира (отличава) чрез цвят и вибрация. Цвета на това поле може да се обозначи най-добре като златен, смесен с виолетово; не червено или синьо виолетово, а един постоянен, много спесифичен цвят, който излъчва златно-виолетово сияние. Може би знаете, че златното е цвета на новороденото душевно състояние. Затова ние говорим за златен Розенкройц и пеем за чудното златно цвете. От древността се знае,
69
че сиянието, вида и вибрацията на златото могат да се сравняват с новороденото състояние. Помислете например за старото, примитивно рисуване. Затова и храмът в Ренова е посветен на двата цвята виолетово и златно. Най-външният, чист виолетов цвят е основния цвят на новия спектър, спектъра на душевното човечество, в което новородената душа, златното чудно цвете, може да бъде приета за един нов жизнен път. Може би сте се очудвали върху това, че в предишните тглави говорихме за едно астрално поле на смъртната природа и за едно новопостроено поле на живото тяло на модерната Духовна Школа; може би това ви се е сторило прекалено земно, че тези две полета съществуват едно до друго, но разделени и закриляни по различен начин. Но вие без съмнение ще мислите по този въпрос съвсем различно, ако знаете, че това е въпрос на вибрация. Астралната субстанция има една вибрационна скала, която в седмата космическа област вариира от около 450 билиона трептения в секунда до приблизително 700 билиона в секунда. Тези цифри се дават от Универсалното Учение. Вътре в тази вибрационна скала се изявяват различните астрални явления, форми и дейности, свързани със седмата космическа област; изявени като цветове като крещящо червеното, най-ниската вибрация, до синьото виолетово, най-високата вибрация, възможна в диалектичното изнено поле. Свързаните с тях излъчвания имат дължина на вълната от около 650 до 450 нанометъра (един нанометър е една милиардна част от метъра); най-бързите вибраций имат естествено най-късите дължини на вълните. Когато границите на вибрацийте и дължините на вълните се преминат в негативния смисъл, значи когато се появи едно забавяне или отслабване, което се разпространи и под долната граница на седмата касмическа област, тогава винаги следва разлагане, разрушение, експлозия, смърт, смъртта на ликвидирането. Но когато един човек премине тези граници в позитивния смисъл, значи нагоре, в посока на шестата космеческа област, той влиза в нея и трябва да последва една нова форма на изява, а именно душевния човек. Значи прехода от едното към другото поле, от седмата към шестата космическа област, винаги причинява една Трансфигурация; това е една научна необходимост. Ако една личност, един микрокосмос бива поддържан в постоянна вибрация, чрез което телата на тази личност лежат концентрично едно в друго, тогава в съответствие с това посредством наличните възможности на личността се въвежда една виталност, която поддържа живота. Ако (силата на) личността отслабне, тогава това е свързано с едно забавяне на жизнената вибрация. В един определен момент вибрацията е толкова отслабнала и забавена, че личността не може повече да се утвърди в тялото и умира. Това, накратко казано, е причината за телесната смърт. Другата възможност е, че можете да бъдете докоснати от едно поле с по-висока вибрация от тази, с която сте свикнали. Тогава е важно, дали ще можете да отговорите на това. Ако се слеете с това поле, ако реагирате позитивно, тогава вибрацията на това поле в рамките на един процес от време на време ще се повишава. В резултата на това повишаване на вибрационната скорост, която надвишава диалектично-нормалното, започват да се променят вашето същество, вашият микрокосмос, ауричнотото ви същоесто и с това също и личността. Това е Трансфигурацията. В един определен момент Трансфигурацията става научна необходимост човека. В първия случай последицата е смърт чрез ликвидиране, в другият случай смърт чрез новораждане ; два вида смърт, два вида умиране в диалектическите жизнени сфери. Но каква неизмерима разлика! Едната смърт означава поредното повтовение, окован за колелото на раждане и смърт. Другата смърт умирате саме един път. След тази смърт следва възкресението във вечния живот. Така ще разберете, какво представлява новото астрално поле за модерната Духовна Школа. То е едно концентрационно поле от астрална субстанция, в което действат вибраций, най- долната граница на които надвишава 800 билиона херца (трептения за секунда), докато най-високата дължина на
70
вълната се намира на границата на 400 нанометъра. Ако намалите мислено още повече дължината на вълната и увеличите броя на вибрациите, ще получите представа за космическите области, които се намират над шестата космическа област. В един определен момент в тези области престава да съществува също и фактора време, и се ръзвива едно ново състояние, към което можем да се приближим с помощта на понятието вечност. Въз основа на казаното досега вие ще можете да разберете, че едно астрално поле, което по вибрация и дължина на вълната надвишава седмата космическа област, е недостъпно за едно същество от седмата космическа област. Значи новото астрално поле на модерната Духовна Школа се закриля само и е неприкосновено в най-дълбоката си същност. Но това астрално поле на живото тяло има действия – и вие можете да се радвате на това - чрез които от време на време то се поставя привидно в опасност. Това можете да разберете най-добре, ако мислите за един пламък, който поради някаква причина от време на време става по-слаб и периодично забвя светлинната си вибрация. Едно гностично астрално поле, съобразно периодични закони, предизвиква от време на време преднамерени отслабвания във вибрациите и дължините на вълните на своите излъчвания, чрез което границите на седмата космическа област се преминават и излъчванията на Гносиса, те.е на новото астрално поле, и действително слизат в диалектичното жизнено поле, във времето и пространството. Чрез това мнозина, които живеят на вибрационните граници на седмата космическа област, могат с голямо усърдие да използват временното вдигане на бариерите, за да попаднат в шестата космическа област. Така възниква една ситуация, каквато например се описва в книгата Алхимическата сватба на Християн Розенкройц. Ако сравним новото вибрационно поле с един храм на посвещение, което то в действителност е, в един определен момент чрез преднамереното отслабване на вибрацията в него попадат също и съвсем неподходящи хора. Тези непоканени имат наклонността да се сядат на първите места, и в началото Християн Розенкройц е много разочарован, когато вижда това. Но тогава следва “претеглането”, проверяването на кандидатите, с други думи: Вибрацийте на храмовото поле се завръщат към първоначалната си интензивност. Степента на вибрациите се увеличават отново, и тогава се вижда, кой не се намира в съответствие с тях. Който по силата на своето същество не може да понесе тази светлинна сила и следователно бива намерен за прекалено лек, трябва да напусне светилището. Тези колебания във вибрациите на новото астрално поле трябва да дадат възможност на онези, които са достойни, които имат нужда и са стигнали до там, да влязат в свещените зали на обновяването. Затова на много места в Библията се казва, чече Господаря на живота пресреща пилигрима по пътя. При това вие не бива да мислите за някакъв достолепен образ, който идва да посрещне умореният пилигрим, който крачи по своят път, а за едно забавяне на светлинната вибрация, която обгръща съответния ученик и го изтегля нагоре към новото жизнено поле. Ние подчертаваме това още веднъж, защото в света има много диалектични магий, които имитират универсалната гностична верига, например с помощта на музиката. В различни диалектично-магични храмове се употребява един определен тон, който постепенно увеличава своята вибрация, след което отново я намалява, с намерението, да плени определени групи, които посещават храма, да ги приеме в едно вибрационно поле и да ги отведе в определени, финоматериални области на огледалната сфера. Може би вие сега разбирате нещо от голямата жертва, която Гносиса и неговите служители принасят за света. Когато един човек премине горната граница на седмото вибрационно поле, на седмата космическа област, вече няма застой. Съответният ученик продължава да крачи все по-напред, по-високо в универсалното светлинно и
71
вибрационно поле. Вибрацията става все-по сияеща и могъща, и ние можем частично да си представим нейните резултати и то само с помощта на математиката. Това би означавало, че всички, които следват по-късно, няма да могат да осъществят връзката поради неизмеримата бездна, които техните вибраций и дължини на вълните ги разделя от тези на техните предшественици. Затова винаги има едно гностично Братство, или група в едно Братство, която се заема с това, да задържи връзката; те биват наречени “Пазачи на границата.” Нашият брат и приятел Антоан Гадал беше един от тези пазачи. Той беше патриарха на предшестащото ни Братство, който беше поел задачата да ни чака. Както казахме, във време-пространственият порядък има едно гностично Братство, което приготвя като любовна жертва едно място за всички, които желаят и могат да дойдат. Тези пазачи не продълават да вървят с групата, към която принадлежат, а остават обратно, за да помогнат на идващите по-късно. Сега може би ще разберете и следните думи на Исус, нашият Господ от Евангелието на Йоана: “Аз отивам да ви приготвя място. Добре е за вас, че отивам. Защото ако не отида, няма да дойде Утешителят при вас; но ако отида, ще го изпратя при вас. Когато Утешителят дойде, когото аз ще изпратя от Отца, Духът на Истината, който излиза от Отца, и той ще свидетелства за мен.” Астралното поле на пазачите на границата изпраща една вибрация, едно излъчване, което е съгласувано с всички кандидати, с всички действително стремящи се, за да могат те, докосвани винаги и отново от това излъчване, да се хванат за въжето на свързването, за да избягат от дълбочината на диалектиката. Затова в Евангелието на Йоана се казва също така: “Когато отида и ви приготвя място, аз ще се върна и ще ви взема, за да сте там, където съм и аз.” Дано да разберете тези упътвания на гностичната наука на спасението! Разберете, че тази свещена наука е прилагана и се прилага във всички епохи. Когато ние тук говорим за астралното поле на живото тяло на младия Гносис, тогава това означава, че за всички, които откровено търсят освобождение, отново е приготвено едно място, което е съгласувано напълно с нас и с нашата епоха; и че този нематериален посветителен храм на Брат Християн Розенкройц отново излъчва едно утешаващо, помагащо, всичко изпълващо излъчване, което, ако притежавате новата душа, ви помага още сега да съществувате в два свята; в седмата космическа област по силата на вшето родено състояние в тази природа, и поне по време на едната трета на двадесет и четирите часа на денонощието, в посветителния храм на Християн Розенкройц по силата на вашето ново рождено състояние в астралното поле на живото тяло на младия Гносис. Вие можете да го сравните с издишване и вдишване. От новия гностичен храм на посвещение всеки ден се изпраща една астрална радиация, един оздравяващ, подсилваш импулс. Който реагира положително на този импулс, който действа заедно с него във вярност и ежедневно приложение, ще бъде заведен от вдишващото течение в гностичния астрален храм, когато заспи, и ще изпита чрез това милостта, когато на другата сутрин се събуди, зареден с чисти сили за по-нататъшното вървене по пътя. По този начин връзката на душата с гностичното астрално поле става все по-съкровена, все по-силна, докато стане почти неразривна и продължи и през дневния живот на кандидата. Намирайки се в седмата космическа област, той живее същевременно и в шестата космическа област. Тогава той вече е преминал границите на смъртта! Тогава какво може още да му се случи? Тогава смъртта на материалното тяло вече не представлява опразване на микрокосмоса, а само освобождение от природното, докато същественото остава в непреходното. Затова при тези обстоятелства смъртта не носи раздяла. И всичката
72
печал, която винаги съпровожда диалектичната смърт и огромната, толкова силно усещана празнота, която тяоставя след себе си, тогава напълно отпадат. Така в живото тяло на младия Гносис ние скоро започваме да различаваме само душевни хора без диалектично тяло и душевни хора, които още го притежават. Но между тези два вида е възможно живо общуване. Ние казваме това, за да ви убедим, че всяка форма на траур поради смърт е излишна, ако живеете ученичеството си с пълна сериозност и ако заминалите преди нас приятели и роднини също са живели по този начин. Ние познаваме братя и сестри от Духовната Школа, които съществуват в астралното поле на младия Гносис в една прекрасна младост, докато останалите тук роднини страдат в голяма мъка, защото още не разбират прекрасните освободителни възможности и още не са проникнали до тази сияйна реалност. Траура е напълно безполезен. Между двата вида душевни хора, едните с диалектично тяло, и другите без такова е възможен един жив контакт. Но за да се изключи всякакво обсебване от огледалната сфера, трябва живеещият на земята душевен човек да се издигне в будността (трезвостта) на душата, в пълната пробуденост; защото душевните хора, които вече са се освободили от материалното тяло, няма да могат да се изявят повече в материалната сфера в плът поради току-що споменатите разлики във вибрациите и дължина на вълните. Ние можем да ги познаем само като излъчване. Когато по време на служба ние сме заедно, всички предшестващи ни братя и сестри на Универсалната Верига, са винаги между нас и ни изпращат своята светлина. __________________
XIX Практическото възпитание на мисленето Човешкият мозък, един сбор от мозъчни клетки, притежава много чудни способности, между които например е паметта. Всички мозъчни клетки имат способността да приемат и задържат определени впечатления, често много впечатления от твърде различен вид. Това важи особено за центъра на паметта. Степента и вида на нашата възприемчивост за впечатления са напълно зависими от своеобразността и ориентацията на личността. Когато една група хора се намират например на храмова служба, те със сигурност на слушат и не възприемат в себе си впечатленията от нея по един и същи начин, така че накрая на службата те не са настроени еднакво. Това би било желателно, но в днешното им състояние още не е възможно. Вашата възприемчимост за впечатления, както установихме, зависи от своеобразността и ориентацията на личността и от състоянието на магнитната ви система, на липиката. Под липика разбираме мрежата от магнитни точки в седмия кръг на ауричното същество. Тази магнитна мрежа, в която се намират всички кармични влияния, се проектира в мозъка и поддържа мозъчните клетки в едно определено състояние. Тя не се проектира само навътре, но също и навън, в астралната сфера. Значи съществува едно тясно роднинство, една силна връзка между различните аспекти и сили на астралната сфера от една страна, и човешката личност от друга. Магнитната система е свързана от една страна с астралната сфера, а от друга с мозъка. По-нататък в светилището на главата гори един огън, един пламък: пламъка на вашия менталитет, на нисшето, обикновеното мозъчно мислене. Този пламък се развива
73
(образува) от седем фокуса, намиращи се в седемте мозъчни кухини. Така възрастната човешка личност притежава един менталитет, който съвършено съответства на естеството на мозъчните клетки, на липиката, на магнитната система и на астралната сфера на обикновената природа. Значи вашият природно роден менталитет е в съвършено равновесие с целия вид на астралната сфера на смъртната природа. Значи може да се каже, че астралната сфера на смъртната природа, и особено някои специални области, сили или Еони, контролират човешкото мислене. Значи когато по време на телесния сън човешката личност се раздвои, след което астралното и ментално тяло попаднат в астралните области, съвсем нормален процес е, мозъчните клетки да бъдат заредени и съгласувани със силите и влиянията, които съответстват на естественото състояние на човека. Това преди всичко е естествено, защото по време на дневния живот всички мозъчни клетки са заредени с онези насоки на съответния човек, които са концентрирани силно в паметта. Освен менталитета, в светилището на главата се намира също така и способността на човешката воля. Във волевия център ние намираме също така една силна концентрация от астрални радиаций, които сияят също като огън. Значи в главата горят два огъня,; пламъка на мисленето и този на волята, и двата произхождат от астралното поле, от астралните излъчвания. При един нормален човек мисълта възниква преди желанието или влечението. Тогава мисълта въздейства на мозъчните клетки и така събудените раздвижвания на мозъчните клетки действат отново кърху органа, където се намира седалището на волята. Тогава волята, или желанието, се събужда за действие или за бездействие. Значи винаги е мисленето, което определя и задейства желанието или волята. Затова Универсалното Учение отправя към всички кандидати на пътя сериозното предупреждение: “Пет минути неразумно мислене може да разруши работата на цели пет години.” Тези думи се запомнят лесно и са пределно ясни. Ученикът трябва да бди над своите мисли. Фалшивите мисли трябва да се премахват, преди желанието да се събуди. Понякога вие усещате, как огъня на влечението или желанието пламва във вас и ви тласка към действия, за които след това съжалявате. Вие много силно се съпротивлявате и се опасявате, че тези неща ще връхлетят върху вас, но – мисленето винаги предхожда желанието. Затова фалшивото мислене трябва да бъде погасено във вас, преди желанието да бъде унищожено. Преди да станат съществени промени в системата на стремящият се напред човек, трябва да се промени мисленето. Но обикновения човек в никой случай няма контрол над мислите си. Той мисли само наслуки. Кой е “той”? Егото, чието седалище при обикновения човек се намира в системата далак-черен дроб. Съществото на вашето аз мисли само наслуки. И вашите мисли са в пълно равновесие с вашата естествена ориентация и определят вашето желание, действие, значи вашето кръвно състояние и цялото състояние на вашето същество. С помощта на вашия менталитет цялата ви личност се дирижира от астрални влияния и се поддържа в едно определено състояние. Който няма контрол над мислите си и не може да промени напълно своят менталитет, не бива да мисли че може да бъде ученик на Духовната Школа в истинския смисъл на думата. Когато влезете например в един храм, вие седите там все още с най-различни и често твърде неподходящи мисли. Ако имаше инструменти, които можеха да запишат и възпроизведат вашият менталитет, тогава вие бихте могли да чуете, какво сте мислили от момента, когато сте влезли в храма и сте седнали на мястото си, какво сте мислили общо взето и по-специално за вашите съученици, и какви мисловни светкавици сте изпуснали минавайки покрай тях. Тези колела се въртят във главата ви без всякакъв контрол от ваша страна. Затова ние казахме: Който не контролира мислите си, който не може да промени коренно своят менталитет, не бива да мисли, че е истински ученик.
74
И когото, заедно с другите ученици седите в храма с тези най-различни мисли, напълно обясними с вашето природно състояние, вие причинявате, докато привидно седите толкова мирно, един много хаотичен вихър от астрални радиации. Това е така, защото вашият менталитет произхожда от обикновената астрална сфера. И в този хаос от астрални вихрушки, в тази силна астрална буря трябва да се извърши работата. Разбирате ли колко опасни са “навиците на гражданската ви култура”? В действителност вие не сте образовани (възпитани), а сте извънредно необразовани (невъзпитани), и в съществото си приличате още напълно на пещерния човек с боздугана.* (Der Keulenmensch, ein Aufruf an jungen Menschen, von J. van Pijckenborg, Rozekruis Pers, Haarlem, 1983`) Да, вие се обличате по модата и вземате във всички ситуации предписаното държание. Вие играете роли с най-добри намерения, но метнална чистота общо взето не е налице. Вие много трябва да се замислите върху тези неща. Сега във връзка с тази тема ние обясняваме само някои аспекти. Но въпросът, за който сега става дума, е този, как да успеете колкото се може по-добре и по-бързо да запазите(оградите), вашата система от влиянията на диалектичната природа и да попаднете колкото се може по-добре и побързо в акционния радиус на новото астрално поле. И сега когато говорим за тези неща, вие трябва да установите каква е вашата реакция. Дали нашите думи са само една теоретическа даденост, при което вие оставате равнодушен (на немски: при което не ви става нито топло, нито студено) или във вас се появява един дълбок интерес, когато говорим за тези проблеми? Дали тогава във вас с голяма топлина се издига съкровеното желание, това скоро да се осъществи, и дали ще можете да се свържете с новото жизнено поле? Вашата реакция може да бъде също така, че за вас е много интересно да научите нещо за вида и последиците на престоя в една друга астрална сфера, така че да се отнесете към нашите обяснения като към чисто научен обект. Но с това ще докажете, че в жизненото ви състояние в действителност още не се е осъществила никаква промяна. Ние ви обяснихме, че; астралната сфера, мрежата на магнитните точки в ауричната система, мозъка, менталитета, волята, желанието, кръвта, тялото и живота образуват едно съвършено единство, областта за една поредица от взаимно обуславящи се процеси, които работят в организма като една система от зъбчати колела. Затова трябва много да се случи, за да се влезе в този организъм и да се даде на вашата природа (натура) една друга посока. Ако проблема за влизането в новото астрално поле и участието в този прекрасен, божествен астрален живот се радва на най-горещ интерес от ваша страна, ако съкровенно копнеете за това, тогава вашето състояние е много надеждно. Защо? Ако от вас излизат такива мисли на горещ интерес към Гносиса и неговото спасение, ако копнеете да учавствувате в новото астрално поле, и ако с това желание е свързано дори и най-слабото волево действие, тогава вашите мисловни и волеви активности със сигурност не могат да се обяснят от обикновеното ви природно състояние. Тогава това очевидно са влияния от не-диалектичен вид. Ние току-що ви показахме, как цялото ви същество и неговите дейности са свързани с астралната сфера, как започвайки мисловният си живот по този начин, вие сте сварзани с природата на смъртта. Но тогава как е възможно вашите желания и мисли да се отправят към Гносиса? Усещате ли, че това е един жизнен въпрос? Че е жизнен въпрос да помислите върху нещата на гностичния живот? Затова и наблягаме толкова много и отправяме вниманието ви към тези неща. Както казахме, един жив, истински, горещ интерес към Гносиса не може да се обясни от обикновената природа, защото вашето обикновено природно състояние се намира под управлението на смъртната природа. Но тогава как възникват във вас другите не-
75
диалектични мисли и чувства? Те могат да дойдат до вас само отвън. Те са проникнали във вашата система и са тласнали вашият менталитет в друга посока. Ако познаете описаното състояние като ваше, това означава, че в момента вие изтегляте съзнанието си от системата далак-черен дроб нагоре в сърцето, и само едно такова съзнание е в състояние да приеме в системата гностични влияния. Тогава сърцето се отваря за гностичните радиаций. Те се смесват с кръвта, проникват посредством малкия кръг на кръвообръщението в светилището на главата и упражняват особено влияние върху вашият менталитет, така че във вас възникват мисли, които не кореспондират с хоризонталната линия на обикновения живот. Така Гносиса прониква в системата на човека и му подарява една нова способност. В началото това е може би само една мисловна светкавица, при което във вас възниква един волев тласък, един импулс на желание, за да имате правото и да можете да приемете спасението, което се крие в Гносиса. Значи когато Гносиса проникне във вас, когато във вас се събудят мисли, които не могат да се обяснят от кармата, от липиката, не са от астралната сфера и от природната кръв, а са родени от Бога, тогава вие ще можете на часа да слушате гласът на душата; мистично казано: Божият тлас. Тогава вие сте свързани с новото астрално поле, с Гносиса, с универсалната гностична верига. Сега вие можете да намерите в самият себе си доказателството, дали притежавате нещо от това. Ако е така, радвайте се заедно с нас; защото тогава вие държите ключа към пътя в собствената си ръка, във вашата собствена система. Тогава с помощта на тази нова способност вие ще можете например да спрете старите мисли, които се издигат от природното ви Себе и да дадете на мисленето си една съвсем нова посока, която съответства на изискванията на пътя. Ако не можете това, вие ще възприемете казаното само интелектуално и ще бъдете в състояние да го повторите, но няма да спечелите нищо от това. Тогава във вас нищо не се променя. Вие трябва да употребите тази способност във вас незабавно – дори ако това, което притежавате от нея е все още в самото начало – за да нападнете (атакувате) вашето мислене, за да дадете на мислите си съвсем друг ход. Ако това ви се отдаде, вие ще можете да контролирате също и вашата воля, желания и влечения, защото, както вече обяснихме, мислите предшестват желанията. Така вие ще получите контрол и над своите действия, които тогава ще бъдат в съгласие с изискванията на това прекрасно влияние във вашия живот. Значи вие трябва да започнете своето себеизцеление, своето себеосвобождение с вашият мисловен живот. Който още не може това, трябва да чака, докато съзнанието не бъде изтеглено от системата далак-черен дроб нагоре в сърцето. Но ако вече притежавате тази нова способност, а не я употребявате (прилагате), вие разваляте процеса на вашето ученичество. Затова винаги мислете за предупреждението на Великите: Пет минути неразумно мислене, пет минути на извънредно гневни мисли, на критика, завист, омраза и т.н. унищожават напълно делото на вашето ученичество. Зтова практическото възпитание на мисленето е спешно необходимо за всички, които желаят да вървят по пътя. Вие трябва да са подложите на това интелектуално възпитание в модерната Духовната Школа. Това е пътя към себеосвобождението: Пречистване на мисловния живот, съвършена истинност в мисленето. Разбирате ли огромното значение на това? Така трябва да започне вашата собствена революция. Който започне с пречистването на мислите си, разкъсва връзките между системата на личността и липиката, значи връзките с астралната сфера. Тези връзки ви превръщат в действителност на кукла, защото ви карат да действате в съответсвие с импулсите на астралната сфера. Ако сега започнете да променяте своят менталитет в силата на Гносиса, която е проникнала във вас, вие се освобождавате от това гибелно (фатално, съдбоносно) влияние.
76
Междувременно сърцето започва все повече да се отваря, вие се очуждавате с всеки ден по отношение на смъртната природа и астралната и сфера, и тогава гностичните сили проникват на голями вълни във вашата система. Така вашата нова способност нараства по сила с часове и по този начин вие работите с голяма бързина за Трансфигурацията на астралното ви тяло. Значи сега вие се намирате непосредствено пред едно съвършено ново начало. Помислете още веднъж върху това: “Съществува ли наистина в мен този съкровен копнеж да се приближа до Гносиса и да встъпя в новия живот?” Този копнеж истински ли е? Ако вашият отговор е едно сигурно Да, вие вече сте встъпили в новото начало, вече сте приели новата способност. Сега остава само едно, да я прилагате с постояанство. Чак тогава ще можете да говорите с право и с успех за живота на душата в новото астрално поле. Ние се опитахме да ви покажем, че началото се намира напълно във вашите ръце. Започнете сега като душевно новороден! Тогава ние действително ще можем с голям успех да продължим да говорим върху великолепието, което ви очаква в новото астрално поле. Накрая още нещо: Не се тревожете поради сънища от диалектичен вид, които ви карат да мислите, че може би през нощните часове не сте участвали в новия астрален живот. Освободете се от тези грижи, защото много, ако не и всички подобни сънища, са последица от разрежданията на мозъчните клетки, специално на центъра на паметта по време на нощните часове. Ако например притежавате силна фантазия и през деня сте мислили за различни банални неща и, така да се каже, сте се разпуснали ментално, тогава мозъчните клетки се зареждат с твърде много сили и когато през нощта тялото спи, те се разреждат и причиняват сънища, които в голяма степен са объркани и частични и имат общо с вашите дневни фантазии. Още един пример: Възможно е, през деня да сте имали много работа и в обществената си позиция да сте се занимавали с много задължения, така че да сте заспал много уморен. Тогава мозъчните клетки са презаредени и нощно време се разреждат и причиняват като страничен ефект различни сънища. Не се тревожете поради това, не обръщайте внимание на сънищата си, дори и да ви се виждат извънредно многозначителни. Дръжте ги затворени в покоя на вашето собствено същество и тогава скоро ще разберете, каква е истинската им същност. ___________________
XX Знакът на човешкия син Когато ученикът живее с радост в стадия на новото начало, за което говорихме в предишната глава, и се грижи за Розата на сърцето с един всеотдаен, постоянен стремеж за осъществяване на своето ученичество, неговата готовност да приеме гностичната прана в светилището на сърцето расте непрестанно. Той се отваря напълно, за да може ежедневно да живее от гностично-магичните прерарати, от “Хляба” и от “Виното”, или с други думи: от Свещения Граал.
77
Братството на Свещения Граал е едно свещеничество, което се изявява на всички гностични групи, за да предаде универсалната прана на Бога, водата на жизненото течение, която извира от трона на Бога и на Агнеца в две котцентрирани, магично приготвени състояния на всички, които са готови да ги приемат и да живеят от тях. Братството на Свещения Граал се образува през всичките времена от онези, които биват наречени “Пазачите на границите”; това са онези братя и сестри, които чакат всички, докато най-после дойдат; и те ще чакат, докато и последният пилигрим премине границата на новото жизнено състояние. Те дават, както казахме, двете магично приготвени сили на всички, които желаят да живеят и действат от тях, и жадуват за праната на Бога като хранителен елемент. Вие разбирате, че човек може да се храни с този елемент, когато неговата система действително го желае, защото се нуждае от него. Значи кандидатът, който приема този хляб доказва, че живее от него, защото иначе нямаше да му бъде нужен. Второ, кандидатът може да приема праната на живота също и като “Вино”. Хлябът на Свещения Граал храни новият мистичен човек, човекът, който се е посветил на новия живот. Виното е магичният аспект: заедно с новия мистичен аспект на съвършената всеотдайност се намира и новият магичен аспект на съвършеното, активно служене. Който има правото да приеме Свещения Граал в неговата двойност, върви по пътя на всеотдайността и на службата. И когато в “Откровението на Йоана, гл. 22 се казва: “След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето”, тогава вие ще знаете, че тук става дума за двойния Граал: праната като храна и като спасителен елемент. Когато в един от храмовете на младия Гносис също и на вас се говори за тези много свещени сили, тогава и вие бивате конфронтирани с тези свещени жреци, и в този момент, онези които олицетворяват това свещеничество, ви предлагат Свещеният Граал с молбата: “Братя и сестри, нека Хлябът на живота и Виното на истинското служене ви бъдат дадени за храна и питие от сега до вечността. Амин.” Човекът, който започне за живее от това двойно, концентрирано, непрестанно извиращо божестевено течение, е станал чрез него душевен човек. Двойната гностична светлина пробужда Розата в отвореното сърце, и всички жизнени флуиди на системата се изпълват с тази светлина, и то с всички последици, които вече обяснихме. Светлината прониква в светилището на главата, след като е намерила своят път през сърцето и кръвта. Тя нажежава цялото дихателно поле и започва с Трансфигурацията на астралното тяло на кандидата. Ако кандидатът сега непрестанно съ съобразява с предупреждението на Великите: “Пет минути неразумно мислене могат да унищожат работата на пет години”, тогава много скоро ще дойде моментът, когато този ученик ще се свърже с новото астрално тяло на Духовната Школа. В съответствие с мистирията на Свещения Граал тази връзка също е двойна: една връзка като “дневен” човек, който живее в тялото на природното рождение, и другата връзка като “нощен” човек, който живее извън тялото на природното рождение. Ние вече ви казахме, че външният аспект на астралното тяло на живото тяло е едно златно на цвят поле, смесено с виолетовото на шестата космическа област. Ученикът който продължава да върви позитивно в двойния гностичен светлинен процес, започва много скоро да показва в дихателното си поле това златно украшение, златно излъчване на жизнената прана. Затова Библията говори за златна сватбена дреха. Който напредва по пътя на живота в позитивния смисъл и се приближава към Гносиса, приема (получава) астралните качества на астралното поле на живото тяло. Тези светлинни сили проникват в сърцето, смесват се с кръвта, издигат се нагоре в светилището на главата и се разпространяват около тялото.
78
Сега може би разбирате думите от Откровението на Йоана, гл.3, стх.18: “Аз те съветвам да купиш от мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш.” Това златно излъчване е образът, което променящото се астрално тяло на кандидата започва да приема. Астралният човек на обикновения, култивиран, диалектичен вид има една смътна, мъглива, червено-виолетова форма, обгърната от един яйцевиден кръг от нежно синьо. Извън всичко това прозират другите обикновените спектрални цветове в много нюанси като кръгове във вода. Когато слънцето грее и един повей на вятъра раздвижи водата, възникнат различни цветни въздействия, които се отразяват и плъзгат по повърхността. Така блещукат горе-долу всички тези цветни нюанси в червеновиолетовата форма на астралното човешко тяло. Те показват с какво се занимава човекът; в тях се изразява естеството на неговия характер, например неговата ориентация, това за което мисли, всичко към което съществото му е отправено в момента. Всяка мисъл, всеко желание, всеки действащ обект на волята предизвиква в дихателното поле съответно цветно явление. С това човекът винаги е като отворена книга за виждащия наблюдател. Когато Гносиса докосне кандидата и той започне да живее от това докосване, неговото дихателно поле приема един друг основен цвят. То получава един разкошен златен цвят. Затова наблюдателя не взема под внимание нито това, което някой казва, нито неговото поведение, а дали той, гностично изразено, действително тъче тази златна дреха, дали астралната му дреха наистина започва да става златна, и дали синият цвят на ауричното същестнво започва да изчезва. За това явление би могло да се каже, че, ауричната дреха действително напълно изчезва в златната жар на сватбената дреха. Дихателното поле на обикновения диалектичен човек, както споменахме, се характеризира от различни, често сменящи се цветове. При гностично насоченият човек, който наистина върви по пътя, всички нисши цветни тонове изчезват. Например червеното на силно насоченият към материята живот изчезва. Мътво зеленото на човека, който очаква цялата помощ и щастие от живота и стремежа по хоризонталната линия, изчезва също така. Също така и виолетовото на обикновените етери: то отсъства при един такъв ученик. При него остава само златното излъчване. По-нататък се показва, и това е много важно, един огнен пламтящ знак, който кореспондира с челото и темето на главата, с третото око. Този огнен знак, този огнен пламък покрива целият череп от темето до челото. Това е знакът на човешкия син, за когото се говори в Откровението на Йоана, гл.7. Значи тук не става дума за мистичен намек, а за научен факт. Това е знакът на новородената душа. Когато ученикът отвори сърцето си за Гносиса, когато праната на живота проникне в него, смеси с жизнените флуиди, успее да стигне до светилището на главата и ученикът издържи, като постави един “пазач” пред мислите си, тогава този пламък започва много скоро да се изявява: Знакът на човешкия син, знака на новородената душа, златното чудно цвете, за което ние пеем в нашите храмови песни. Когато този знак се покаже, значи когато ученикът започне да се облича с новата си душевна дреха, тогава вече се е осъществила една връзка между кандидата от една страна, и новото астралното поле на живото тяло от друга. Всъщност досега съществуваше една връзка между гностичното астрално поле и сърцето на човека, но сега се развива също и една директна връзка между това поле и светилището на главата, между астралното поле и Златната Роза. Човекът, който носи на челото си знака на човешкия син, тогава е един спасен човек, свързан с вечният живот (нем. ewigen Heil). И когато третото око, наречено още златната Роза или златното чудно цвете, се развие, тогава възниква едно непрестанно виждане в душевния свят, и за пробудената душа вече не съществува тъмнина. Това виждане ние наричаме гностична интуиция. Това е виждането на душата и същевременно развитието на новия разум, на новото състояние на съзнанието, свързано
79
с това, както и на третото око с пинеалната част на мозъка. Всичко това мистично се нарича, например в Ефесяни, гл.6, “шлема на спасението”, докато херметичната философия говори за “Пимандер”. Ах, хората винаги са знаели за всичко това, тази прастара мъдрост винаги е била свързана с човечеството. Но както дегенерацията на първоначалното и истинското се показва навсякъде в диалектичния свят, така е също и случая с прастарата мъдрост за “шлема на спасението”. Помислете например за войниците на кавалерията от миналото. Те носеха на главите си шлем с голям сноп от пера: една дегенеративна представа за “Шлема на спасението”. Човек може да се смее над това, но същевременно то е извънредно трагично. Когато при богати приеми и други официални случаи авторитетите се събират заедно, тогава като знак на достойнство те поставят на главата си една смесица от импозантни украшения, но това са напълно обезсилени външни изяви, безсмислени представи на шлема на спасението! А какво става със сърдечното светилище? Като знак за достойнство и заслуги хората покриват гърдите си редици от ордени. Също и тук се показва упадъка на прастарата мъдрост на спасението, доказателство за пълно незнание за прастарата мъдрост на миналото, когато човечеството познаваше непреходните богатсва, които карат сърдечното светилище да сияе, ако съзнаващия своят произход и предопределение човек отвори сърцето си за Гносиса и в тотална себеотдайност тръгне по пътя към вечният бащин дом. Вие не бива да се чувствате обезпокоен, когато ви поставим пред славният краен резултат на гностичния спасителен процес. Добре е да гледате на този краен резултат като на мечта, и на тази основа да притежавате радостното знание: “Аз вече вървя по пътя на спасението.” Ако вие ежедневно си приромняте основните изисквания на пътя и истинно се стремите да ги осъществите в живота си, тогава още в първия стадий вие ще можете да бъдете сигурни, че съществува една нишка, която ви свързва с новото астрално поле на живото тяло. Но тук има повече, още много повече, защото съня на тялото се превръща в будност на душата. Затова ние сега преместваме нашето внимание от “дневния” към “нощния” човек. Когато новият център зад челната кост започва да се утвърждава и светлината на Гносиса започва там да гори, когато шлема на спасението, т.е. знака на човешкия син се образува елементарно, и в съответствие с това се изяви новата, златна астрална дреха, тогава кандидатът, който прилежно е зает с тази свещена тъкачна работа, влиза по време на телесния сън в новото астрално поле, където получава помощ за по-нататъшния си път. В началото това още не е действително съзнателен душевен живот, не е истиско пробуждане. Но в началото има пробуждане само в смисъл на младост и чистота, като свобода от заблудата на материята. Когато нови кандидати попаднат в астралното поле на живото тяло с новороденото си душевно състояние, т.е. с кореспондиращото с това поле астрално тяло, тогава те още далеч не са в състояние да реагират със сетивните си органи. Те са като новородени, и Библията ги нарича “души, които още спят”. Затова в новото астрално поле те биват обгърнати от едно излъчване. В младенческата си чистота те биват обляти със светлинните сили на Свещения Граал, значи с най-висшите дарове, с които живото тяло може да ги дари. Вие разбирате, че тази светлинна баня оказва едно голямо и прекрасно въздействие. Сътрудниците на новото астрално поле не ви изоставят, когато нощните часове преминат. Тук съществува още връзката на новото астрално поле със златната Роза, връзката с третото око, с образуващият се шлем на спасението, с чудното цвете, с Пимандер, които вече са възникнали едновременно. С това непрестанно интуитивно течение първосвещениците на обновлението могат непрекъснато да помагат на ученика
80
както през деня, така и през нощта. Възможно е в това състояние една още нежна душа да се пробуди от телесният си сън и абсолютно да не може да си спомни за светлинната баня на спасението, която е имала право да приеме в новото астрално поле. Това още не е възможно поради спящото състояние на душата. Но тогава се показва въпреки всичко колко много този изживян, но още неосъзнат час, “съдържа в себе си бременността с доброто”, както се изразява Пимандер. Защото светлинната баня на душата се стреми към определени резултати, на които кандидатът трябва да реагира в будното състояние на тялото, което без съмнение става. Тази светлинна баня между другото има такива последици, че в новообразуващото се астрално тяло остават много силни впечатления. В подходящите за това моменти, заложените на тази база в астралното тяло импулси, попадат в кандидата посредством гностичната интуиция, или вътрешно, чрез влиянията на астралното тяло. Те докосват главата, сърцето и кръвното състояние. Тогава кандидатът често има впечатлението, че отново открива това, което вече отдавна е знаел, или постъпва в съответсвие с вече взето решение, или разговор, който вече е водил, но сега не може да си спомни, къде и ского. Ако се приближите по този начин до истините на 72-ри стих от книгата Пимандер, ще разберете защо Хермес при разглеждането на тези истини, възкликва: Всичко това дойде при мен, защото аз приех от Пимандер, моят Дух, който е произлязлото от само себе си същество, словото на началото. Така аз сега съм изпълнен с божественото дихание на Истината. Затова аз сега посвещавам с цялата си душа и с всичките си сили тази хвалебствена песен на Бог-Отец. ________________
XXI Светлинната баня и консоламентум (Consolamentum) Съществуват още два аспекта на разгледаната в предишните глави тема, които желаем да предложим на вашето внимание. Ние ви говорихме за светлинната баня, която непробудената, още неосъзната природо родена душа получава в новото астрално поле. Ние поставихме въпроса: От какъв вид е тази баня? Вие знаете, че едно астрално поле притежава силно оформяща способност за възприемане. Затова универсалната гностична верига проектира всички аспекти, всички сили на Пътя, всички степени на спасителния процес, които са важни за учениците, в астралното поле на Школата. Цялата гностична верига се съобщава чрез себепроекция на новото астрално поле на Школата. Значи това астрално поле обхваща, така да се каже, едно универсално учение, една гностична философия, едно всеобхватно познание, които бяха проектирани в субстанцията на това поле като една поредица от картини и символи. Всичко от което се интересува кандидатът в един определен момент, се впечатва и предава по време на телесния сън, по време на гореспоменатата светлинна баня, в астралното му тяло. Значи той се събужда в тялото, така да се каже, с впечатаното в астралното му тяло послание на Братството. Тези впечатления, тези импулси, въздействат естествено върху будният (т.е. дневния) живот на кандидата. Астралните вещества на дихателното поле обикалят около цялото тяло и го проникват.* (Виж Ян ван Райкенборг, Идващият нов човек) При това черният дроб играе значителна роля. Астралните сили текат от черния дроб нагоре около тялото и след този кръговрат се връщат отново в тялото. Ясно е, че всички импулси, попаднали в
81
астралното тяло на кандидата по време на светлинната баня, осъществяваща се в астралното тяло на Школата, в един определен момент докосват органите на интелигентността и остават в тях. Резултатът от това е най-често една съответна постъпка, която представлява принос за насърчаване на ученика по пътя и същевременно причинява в него още по-голяма отвореност (възприемчивост) за гностичните светлинни сили в центъра на интуицията, в центъра на Златната Роза, в центъра на знака на човешкия син. В резултат от това полето на Школата може да се свърже все по-директно със съответната душа. Значи вие можете да сте убедени в това, че Братството на Свещения Граал действа всеки ден във вас и за вас, доколкото съществува и най-малката възможност за това. Накрая ние желаем да насочим вниманието ви към спящтите още души, които вече са изгубили материалното си тяло чрез смъртта. В рамките на един процес те биват приети в светлината баня на гностично-астралното поле, което накрая неизменно води до окончателното им пробуждане и ги предпазва от ново потъване в материята. Но за да успее това могъщо и прекрасно дело, Школата трябва да разполага с една непрекъснато нарастваща група от сътрудници, които могат да действат в Златната Глава. Универсалното Учение, така както е впечатано със символични знаци в астралната субстанция на Златната Глава, може да действа освобождаващо само ако има опитни работници, които могат да осигурят една силна, освобождаваща проекция на символите в астралното тяло на спящите още души, за да могат те да се събудят. Прави се всичко възможно, за да ви се отвори достъп до гностичната астрална сфера. Целият външен аспект на живото тяло на Школата е едно точно отражение на всичко това, което се изявява в астралната сфера на новото жизнено поле, в астралната сфера на живото тяло, както е било винаги при всяко гностично братство. Помислете например за Свещената Планина на Ussat (Усат ле Бен). Цялата тази пещерна система с всичките си различни значения е едно точно копие на различните символични качества, които се изявяват също и в астралната сфера на живото тяло. Затова ще разберете, както съкровено се надяваме, каква извънредна привилегия е, да имате правото като жители в Божия Дом да бъдете една част от населението на новото астрално поле и по този начин да прекрачите границите на смъртта. Вие можете също да си представите, каква голяма е също и привилегия за онези, които имаха правото да напуснат земното си тяло, за да могат съвършено да живеят и действат в новото астрално поле. Затова ние имаме правото да ви съобщим: Ако издържите като сериозни ученици в този смисъл, за който говорихме досега, и съвършено влезете в процеса на спасението, тогава ние, като последователи на всички предшестващи братства имаме правото да прекратим всички евентуално съществуващи още несигурности чрез сакрамента Consolamentum. Този сакрамент утвърждава всяка сестра и всеки брат в новото жизнено поле. На всеки сериозен ученик, който се приближава до момента, в който трябва да се освободи от земното тяло, сакрамента консуламентум ще донесе сигурността, че ще бъде свързан и приет в новото астрално поле на живото тяло. Така смъртта за него не е нищо друго, освен радостното напускане на земната долина на сълзите. ________________
XXII Да живеем от новия душевен принцип
82
Изхождайки от току-що казаното, сега ние желаем да се спрем на съзнателния, буден живот на душата и да помислим, как се развива това съзнание в новото астрално поле, по кой начин се изявява там, как се осъществява този живот и какви изгледи предлага. За да можем да отговорим на тези въпроси, е необходимо преди това да получите ясна представа за понятията съзнание, живот и душа. Съзнание възниква, когато одушевяващият принцип, който поражда живот, е съвършено вътрешно живеещ (нем. буквално- innewohnend - живеещ вътре, вроден, присъщ, свойствен,) на системата, т.е. образува центъра на тази система. Както може би знаете, във видимата природа има много живот, който действително притежава одушевяващ принцип, но той не живее вътре (присъщ, свойствен, вроден), а въздейства отвън върху съответната жизнена система. Значи в една такава жизнена изява не се намира съзнание. Тук ние имаме предвид например растителното царство и света на инсектите. Твърде много, вероятно повечето животински видове не притежават дори индивидуален одушевяващ принцип. Повечето от животинските видове съществуват от една групова душа. Други животни живеят в известна степен в едно полусъзнателно състояние. Тогава одушевяващият принцип живее вътре само отчасти; той не лежи напълно концентрично в телата, а се намира частично отвън. При някои по-висши животински видове, като коне и някои кучета одушевяващият принцип се доближава почти съвършено до вътрешно живеещият, както е при човека. Ако еволюцията на съответните животни би продължила, тогава според природно роденото си състояние кучетата, конете и хората биха достигнали до едно съвършено еднакво равнище, и тогава ще се случи това, което много автори в хода на историята са смятали за възможно: изявата на мислещи, съзнателно живеещи животни и образуването на животински общества. Спомнете си например за известния писател Джонатан Свифт. В своята книга Пътешествията на Гъливер той описва една група от коне, които действат, мислят и живеят като хора. Вътрешно живеещо одушевяване, почиващо концентрично в телата на личността, осъществява също и мисловна дейност, във всеки случай мозъчна активност в природно човешкият смисъл. Материалното тяло е построено от клетки и атоми. То жевее и е витално, защото притежава един етерен двойник. Този етерен двойник непрекъснато снабдява организма с една четворна жизнена сила. Ако етерното тяло на един човек не функционира добре, възникват много телесни проблеми. Общността състояща се от материалното тяло и етерния двойнек, се оживява от един одушевяващ принцип. Ако нишката между одушевяващият принцип и организма се прекъсне по един или друг начин, настъпва смъртта и организма се разпада. Тогава одушевяващият принцип не може да се утвърди повече в системата. Значи живот възниква от взаимодействието на един одушевяващ принцип, един етерен двойник и един материален организъм. Съзнание възниква, когато одушевяващият принцип е съвършено вътрешно живеещ. Така могат да се различават също и различни състояния на съзнанието, като полусъзнание и т.н. които се причиняват от поведението на душата по отношение на организма. Лежи ли душевния принцип съвършено концентрично в телата или само отчасти? Това винаги е въпросът? Значи нашето изследване показва, че душевния принцип далеч превъзхожда живота, неговите форми и явления. Всичко зависи от душевния принцип, от одушевяването. Какво представлява душевният принцип? Душевният принцип е от астрален вид. Той може да бъде свързан с астралното тяло на личността, което обгръща като дреха материалното и етернтото тяло. Това астрално тяло е съставено също така от атоми, но те са по фини и от по-висша степен от етерните и материалните атоми. Значи има различни материални, етерни и астрални атоми, кореспондиращи със съответната материална, етерна и астрална сфера. Материалното тяло на земята е обгърнато от една етерна сфера, а тя от своя страна е обгърната от една астрална сфера. По време на нощните часове астралното тяло на
83
човека бива привлечено от тази астрална сфера и престоява в нея. Астралното тяло съществува в три жизнени състояния, в три степени на сгъстявяне, може още да се каже – в три различни вибрационни единици. В света на диалектиката – и тук трябва да внимавате, защото тогава ще разберате какво е Трансфигурацията - едно от тези състояния действа позитивно, а другите две негативно. Позитивният полюс на астралното тяло кореспондира със системата далак-черен дроб, особено с черния дроб, докато двете негативни състояния кореспондират със сърцето и с главата. При почти всички диалектични хора седалището на съзнанието също е централизирано в системата далак-черен дроб, и живота на чувствата и мислите са съгласувани с него. Така описаното състояние е базисно, то е естеството на живота на всички природно родени хора. От този кратък увод ние можем да вземем достатъчно данни за едно прегледно занимание с нашата тема. Вие желаете като душевно роден да встъпите в едно ново начало. Това значи: Вие се стремите към осъществяването на един нов астрален принцип. Принципът, който ви одушевява от вашето раждане, е от диалектична структура. Вие идвате в Духовната Школа, в младия Гносис, за да получите един нов душевен принцип и да го подтикнете към силна активност във вашия микрокосмос. Ако направите това, значи ако изпълните това, към което се стремите, вие ще изпитате, че то ще има неизмерими и чудни последици, които въпреки това могат да се обяснят по съвършено природно-научен начин. Като природно родени същества вие сте одушевени от едно астрално Себе, чийто атомен състав е напълно от смъртната природа. Но при много ученици жизнените ситуации, за които говорихме, са довели до това, че те изтеглят центъра на своето съзнание от системата далак-черен дроб нагоре в сърцето. И вече това начало причинява едо странно нарушение в обикновения жизнен процес. Човекът, който знае как да изтегли съзнанието нагоре в сърцето, не отваря чрез това само вратата на сърцето за гностичната светлина, а освен това изважда астралното Себе, одушевяващият природно роден принцип, който досега владееше целият му живот, напосредствено от неговата поляризация, от магнитния му порядък. Помислете в това отношение за гностичното Евангелие на Пистис София. Когато Пистис София пее своите тринадесет песни на разкаянието и преминава през различните жизнени области на смъртната природа, тя смущава, както се казва, реда в тези различни области. Така също и сериозния ученик на Духовната Школа трябва да смущава собствения порядък на природно родения принцип, който го одушевява, вълнува, от който той живее. Това му се отдава, когато успее да изтегли центъра на съзнанието от системата далак-черен дроб нагоре в сърцето. Той осъществява това когато копнее интензивно за освобождаващата светлина, когато търси упорито и постоянно тази светлина. Проверете в самият себе си, дали познавате този копнеж, това търсене на светлината. Ако това е така, тогава изтеглете също така центъра на съзнанието на вашето природно родено състояние от системата далак-черен дроб нагоре в сърцето. Чрез това желание за духовно изцеление, чрез този копнеж на сърцето, вратата на сърцето се отваря на часа за светлината на Гносиса. Тогава редът на позитивния чернодробен център и на негативния сърдечен център бива разрушен. Чрез тази промяна, чрез това смущение на магнитния ред, хватката с която астралния свят на смъртната природа държи кандидата, започва да отслабва. При това същевременно се създава възможност за един друг душевен принцип, който вече е проникнал в сърцето и е пробудил розовата пъпка от смъртния и сън, да се развие и да проникне в съществото. Значи за едно позитивно ученичество на първа линия е важно, дали на кандидата ще се отдаде да осъществи Трансфигурацията на душата. Това е ключа за успеха в пътя.
84
Когато човекът върви по пътя на новорадената душа, в началото е точно като при едно растение или животно, както току-що споменахме: а именно, докато астралният принцип, новият душевен принцип още не лежи концентрично в останалите тела, още не е възможно да има ново съзнание. Вярно е, че новия душевен принцип вече е налице, той действа и напира в него и го принуждава към много други жизнени действия, но новото съзнание още отсъства, защото новия душевен принцип още не се намира концентрично в останалите тела. Тогава новата душа влияе на живота и слава Богау вече съществува един нов, растящ душевен живот, но той е още неконтролиран, не е съзнателен, и затова още не може да бъде изживян. Затова в Школата, както и винаги в универсалния Гносис непрекъснато се набляга върху това, че чрез своята саможертва и съвършено служещо сътрудничество, ученикът трябва да води животът си в съответсвие с нормите на новото душевно състояние. Повечето от учениците, ако не и всички, са докоснати и белязани от светлината. Затова Школата постоянно ви говори: “Дали съзнавате това или не, живейте от новия душевен принцип, от това, което вече притежавате като нова душевна сила. И тогава един ден вие ще живеете истински!” Ако вършите това, вашето ново жизнено поведение ще стимулира така наречното “приготвяне на жилище”. Исус, нашият Господ казва в Евангелието: “Аз ще дойда и ще взема жилище у вас”, това означава: Новият, безсмъртен душевен принцип трябва да заеме напълно концентрично форма в другите тела. Значи душата на обновяването трябва да може съвършено да вземе жилище в кандидата. Така както старата душа се намираше конценрично във всички тела, така трябва да бъде и с новия душевен принцип. Но тук безсъмнено съществува една огромна разлика в превръщането (промяната). При старото, природно родено душевно състояние, позитивния полюс се намираше в системата далак-черен дроб, а негативния полюс в главата и сърцето. В новото душевно състояние е обратно, т.е. позитивният полюс е издигнат в главата и сърцето, докато негативният полюс почива в системата далак-черен дроб. Ако осъществите това превръщане и живеете с постоянство от новата душевна сила, тогава се разцъфтява и новото душевно съзнание и се показва един съзнателен, пробуден живот на душата в гностичния смисъл на думата. Така ние можем да кажем: душевното състояние, от което се живее в новото астрално поле, се отнася до едно астрално тяло с тотално противоположна поляризация. Значи обръщането към гностичната светлина означава едновременно покаяние (покръстване), едно превръщане, обръщане в буквалния смисъл на думата. Помислете в това отношение за разказа на Мария, божията майка, в който се казва: “Когато Светия Дух дойде при нея, тя се обърна. И Го видя.” Ние още не сме говорили за това, че също и астралния принцип на човека, астралното тяло, душевното същество, е свързано с един извор, от който живее и се храни. При природно роденият човек този извор се намира директно в астралния свят, при природните Еони. Но в Трансфигуриралото душевно състояние, в превърнатото душевно състояние, кандидатът стига до основния живот на произхода, на началото, от което започва истинската, вечна еволюция. В това душевно състояние вече не съществува връзка с природните Еони, а изключително само с Духа, с първоначалната, пробуждаща към живот, животворяща сила на вселенската изява. Чак в новото душевно състояние свързването с Пимандъра на първоначалото се превръща във факт и това което в миналото бе разрушено, сега се възстановява отново. Тогава вечният Дух се изявява чрез безсмъртният душевен принцип в цялото жизнено състояние. Затова има един свещен, универсален закон: Който обновява душата, намира Духът, среща се с Него. ________________
85
XXIII Развитието на съзнанието в новото астрално поле Новото астрално поле на Школата на Розенкройцерите, Златната глава, се различава, както вече казахме, от диалектичния астрален свят чрез една интензивно по-висока вибрация. То е астралното поле на шестата космическа област, базисното поле на първичното начало, в което Духът може да се изяви и човекът е в състояние действително да живее с Духа. Това астрално поле се състои от същия вид атоми, както тези на седмата космическа област. Но те имат една по-висока вибрация и съвсем други качества. Така вие можете да си представите, че в жизнените полета на шестата космическа област възниква един съвсем друг свят, съвсем различен космос, в резултат на което за същества като нас се образува и една съвсем друга жизнена сфера, съвършено друга земя, свещената първоначална земя. Тази чужда територия, ако можем да се изразим така, е свързана прородосъобразно с шестата космическа област, и Духът може да се изяви в това астрално поле на живото тяло. Но това е едно необикновено (извънредно) състояние. Защото това е душевно-духовното поле, което младият Гносис издигна около себе си, докато иначе все още се изявява изцяло в природата на смъртта. Значи живото тяло на Школата се изявява в две космически области, от една страна в смъртната природа, и ако е необходимо също и до най-голямите и дълбочини, защото божествената любов евентуално прониква и до средата на ада, за да помогне и служи там на някое изгубило се човешко дете. От друга страна живото тяло на Школата се издига, доколкото е възмоно, до най-високите области на астралната сфера, в едно състояние, което отговаря на астралната сфера на шестата космическа област. Как е възможно, ще попитате вие, да се изяви едно такова необикновено поле, което съществува едновременно в две космически области? Това може да се обясни с два фактора. От една страна има една лъчева сила, която от шестата космическа област излиза във всемира (нем. All-Umringende?: All-все, или Вселена, Umringen-обгръщам, обхващам, т.е. Все-Обгъщащото (пространство?), една лъчева сила на първичното начало; това значи, една лъчева сила на Духа, на чистия астрален огън, на свещеното етерно поле, свещените етери и различни по вид материални сили, каквито тук не познаваме. От друга страна са необходими стремящи се хора. Трябва да има стремящи се хора, които осъществяват Трансфигурацията в съгласие със свещените гностични методи на миналото. Чрез това те действително свалят надолу сили от шестата космическа област. Те се хващат здраво за тези космически излъчвания и се издърват с тяхна помощ нагоре. (Спомнете си в това отношение за въжето, с помощта на което Християн Розенкройц се спаси от тъмницата на смъртта.) И когато това стане, осъществено от мнозина в интелигентно групово единство, от този голям стремеж се изявява един необикновен резултат. Освен това трябва да знаем, че в един такъв процес предшестващите ни братства със сигурнос ни указват една голяма, прекрасна, пълна с любов помощ. Школата на младия Гносис притежава едно такова специално астрално поле, което се поддържа в своето състояние чрез освобождаващата се в Школата душевна сила. И понеже тази душевна сила непрекъснато се увеличава, възможностите стават все поголями. Ако групата и всичките и учстници вървят по пътя в съгласие с правилата на универсалния Гносис, тогава възможностите на общата светлинна дреха на групата – и това не може да бъде иначе – ще водят до все по-прекрасни изяви. Значи тук става дума за един процес на разпространение и осъществяване, които задълбочават все повече
86
връзката с шестата космическа област и накрая гарантират съвършеното завръщане, пълното приемане в шестата космическа област. Вие трябва добре да разберете, че състоянието на астралното поле на Школата съответствува естествено на душевното състояние и качество на построилите полето ученици, и че това състояние се намира в съвършено равновесие с тези качества. Това е още една причина за учениците да се постараят с всички сили, за да могат възможностите да станат още по-голями и всеобхватни. Астралното поле е една душевна област: а душевното поле и душевното състояние винаги са напълно едно и се сливат едно с друго. Всички които се намират в процеса на превръщане на душата, вземат в съответствие с това участие в новото астрално поле, докато онези, които още не са започнали с този процес, естествено се намират напълно извън полето. По-нататък трябва да си припомните, че ново душевно съзнание е възможно само когато душата живее вътрешно. Значи притежанието на душевно съзнание действително е нещо различно от това, да вземаш участие в астралното поле и да образуваш една клетка в тялото на Школата. Значи целта на ученичеството е, веднъж придобитото душевно състояние да се доведе до душевно съзнание. Затова , задачата, пред която застава ученикът, е тройна: 1. да има участие в новото астрално тяло на Школата, значи да влезе в полето; 2. чрез извисен, засилен нов душевен живот, да помогне на душата все повече да живее в собствената жизнена система; 3. и накрая чрез това да придобие неминуемото притежание на душевното съзнание. Ученикът придобил душевно съзнание може да говори както Хремес Трисмегистос със своя Пимандер, да влезе в жив контакт с Духа и да служи във всички вътрешни аспекти и области на живото тяло на младия Гносис. Представете си например съществата на два ученика на Духовната Школа: единият, който още притежава диалектичното тяло, и другият, който вече е изгубил това тяло чрез смъртта. На първият, който живее още тук, докато процесът на приготвяне жилище за новата душа още не е завършен, ще бъде оказвана всяка възможна помощ от астралното поле на Школата по време на телесният сън; и ние сме сигурни, че през нощта той ще престоява там по няколко часа. Обикновено съня на средния ученик може да се раздели на три периода. В първата част на нощта ученикът остава в обикновената астрална сфера на смъртната природа. Често дневният живот е толкова интензивен и насочен към хоризонталната линия на живота, че в началото на ученика ще му е много трудно да се отдели (откъсне) от обикновената астрална сфера на диалектиката. Но когато след първите няколко часа сън тялото донякъде си отпочине и преди всичко равновесието на автоматичната система повече или по-малко се възстанови, тогава във втората част на съня се осъществява едно докосване между астралното тяло на Школата и ученика. Накрая на нощната почивка, в третата част на съня, ученикът обикновено се завръща от крайните области на обикновената астрална сфера.Тогава в спящия се образува едно смесване на впечатленията от астрална сфера и често възникват полу-гностични и полудиалекгични сънища, различни представи и ситуации, които обикновено се превръщат в един възел, който не може да се разплете. Така често в един сън има нещо вярно, но също нелепост и обърканост. Затова вие трябва много да внимавате с вашите сънища, и ние подчертано ви съветваме: не ги взимайте насериозно и не им обръщайте голямо внимание. Спомняйте си за тях само когато е полезно и необходимо, тогава по-късно ще разберете на практика, от опит, какво те евентуално могат да означават. В степента, в която се развива процеса на душевното превръщане, се увеличава и средния период на нощния опит. Периода на съединението с астралното поле на живото тяло започва да се удължава. Неговите граници се увеличават и разширяват, докато в
87
един определен момент целият покой на съня, цялата почивка на тялото означава една връзка с астралната сфера на живото тяло. При вторият ученик на нашия пример, който телесно вече е умрял, ситуацията естествено е друга. Ако душата се е пробудила преди умирането на тялото, всичко е много лесно: Душевният човек, който притежава златната сватбена дреха, с правилно поляризирано астрално тяло, което тогава е станало безсмъртно, продължава да крачи от сила към сила. Но нека да предположим, че новата душа, въпреки че вече се развива, още не се е събудила, както е случая при много ученици на Духовната школа, и че в тази ситуация умира диалектичното тяло; тогава положението става по-трудно. Естествено е че непробудената душа не е активна. Развиващата се нова душевна способност не може да действа докато не лежи напълно концентрично в ученика, така че той да може да я употребява. Значи непробудилата се още душа не може да бъде активна и поради това за нея трябва да се полагат грижи. Ако чрез смъртта на материалното тяло и на етерния двойник един микрокосмос бъде опразнен, в него остава едно много сложно астрално тяло, по-добре казано, две астрални тела: едното е насочено към диалектиката, а другото към новото жизнено роле. Това двойно астрално тяло не е още поляризирано, то е навлязло само частично в процеса на промяна. В едно такова състояние починалият бива привлечен от две астрални полета: от диалектичното и от това на Духовната Школа. В единия случай може да се окаже, че диалектичното астрално насочване е по-силно от другото. В този случай това същество е изгубено за новото жизнено поле; в смисъл, че този микрокосмос трябва да слезе още веднъж в материята. Но вече спечеленият душевен потенциал не може да се изгуби. Той остова впечатан като силов фокус в ауричното същество. И въпреки че не довел до пълно спасение, преминалият живот остава с тази печалба, от която се ползва новата личностна изява в микрокосмоса. Често се случва така, че при смъртта на тялото, новото душевно състояние на един ученик е много младо и нежно, в резултат на което душевната печалба е сравнително твърде малка. Но ако този ученик въпреки това е насочен към новия живот и себеотдаването на Йоан, ако напълно се слее с Школата, въпреки че притежава твърде малко ново душевно качество, но принципно отрича цялата диалектика, тогава е сигурно, че когато тялото умре, той ще бъде приет в новото жизнено поле. В Духовната Школа на Розата и Кръста този процес се подрепя чрез една сакраментална служба. Всички братя и сестри, които са още тук на земята, се опитват с помощта на светлинна сила да отведат починалият в астралното поле на Школата и да го оградят колкото се може по-добре от вредни влияния. Нека да предположим например, че душевната насока на починалия е деветдесет процента още диалектична, и е насочена само десет процента към новия астрал, тогава при пристигането в Златната Глава той ще изпита това по-голямо, диалектично астрално съзнание като слабо, и понеже астралното поле на Школата, което го приема, не съответства с това деветдесет процентово още диалектично астрално съзнание, той ще има усещането за една ослепителна светлина. Ученикът не може нито да възприеме, нито да изпита нещо: там има само светлина. Тази светлина, това светлинно възприятие става все по-слабо, светлината непрестанно намалява чрез развитието на един странен процес, при положение, че помощта която се дава, остане без успех. Ние вече ви обяснихме, че съзнанието на новата душа зависи от една нова поляризация на астралното тяло. В диалектичното състояние на човека позитивния полюс на астралното тяло е централизиран в системата далак-черен дроб, а негативния полюс в сърцето и главата. При възникване на новата душа тези полюси се разменят, така че позитивният полюс се свързва с главата и сърцето, а негативния със системата далак-черен дроб. Голямото астрално поле на Школата естествено е също
88
поляризирано, и то точно както новото душевно тяло. Значи стралното тяло на живото тяло, астралната сфера на шестата космическа област, е обратно поляризирана по отношение на астралното поле на седмата космическа област. Попадналата в асталното поле на живото тяло спяща душа се поставя в ред от силните полярни течения на полето, тя буквално бива изправена, например чрез насочване на ръцете и на главата в посока на позитвния полюс на съответното поле, а краката в противоположната посока. Новата душа бива изправена (се поставя в ред) от тези две полярни течения, бива силно наежена и оживена, и в момента, когато работата по това изправяне завърши с успех, душата е будна и съвършено съзнателна. Същевременно старото душевно състояние изчезва. Борбата която в диалектичната природа е продължила много години, тук успява за съвсем кратко време. В момента, когато душата се изправи, тя е напълно будна, жива и съзнателна И голямото, прекрасно чудо е станало: Микрокосмосът е освободен от колелото (кръговрата) на раждането и смъртта. Тогава последната личностна изява е свършила. Тогава вече няма да е необходимо ново слизане в нощ, смърт и ужас, освен ако съответната душа по-късно не избере доброволно този път, подтиквана от непреходната любов, която винаги се старае да намерии да спаси това, което се е загубило, в служба на нашия Господ Исус Христос. Но вие трябва да разберете, че полярните течения на астралното поле на Духовната Школа не действат автоматично. Теченията на Златната Глава трябва да се пробудят и постоянно да се поддържат. Тази работа се извършва от сътрудниците на Златната Глава, от братя и сестри, които са се посветили на тази задача в служба на всичките си приятели. Това е делото на вътрешния храм, едно дело, което се нуждае от все повече служители и служителки. Колкото повече работници излизат в полето на жътвата и прибират реколтата, житниците се пълнят и се привличат все повече същества, толкова повече жътвари са необходими. Накрая във вас може да възникне въпроса, какво става с душата, която се е пробудила чрез полярните течения на гностичното астрално поле. Тя се мигновено се свързва с Духа, с нейния Пимандер. Защото Духът също е една радиация, едно излъчване. Когато една душа е събудена и се изправи в новото астрално поле, в Златната Глава на гностичното живо тяло, Духът се съединява и слива с нея за частица от секундата. От този момент нататък ученикът е самостоятелно действащ, самостоятелно творящ, той е станал в най-висшият смисъл на думата “свободен строител”; сътрудник, строител в домът на живото душевно състояние. Сега ние съкровено се надяваме, че това обяснение ще ви помогне да получите ясно разбиране за спасението, което Гносиса е приготвил за всички. “На всички които Го приемат, Той дава власт, отново да станат Божии деца.” Разберете този зов към живот! И ако се смятате за наследници на спасението, приемете незабавно това наследство! ______________
XXIV Сватбената зала: Златната Глава Ние вече обяснихме по какъв начин се развива съзнанието на душевния човек в новото астрално поле и как той се отвежда за пробуждане в градината на боговете, в базисното (основното, главното) поле на действителния човешки живот. Защото в това поле на дейността, в душевното поле, разрушеното единство между Духа и Душата е възстановено, Пимандер и Хермес отново са станали едно.
89
Нека сега да разгледаме по-подробно въпроса, как този душевен живот се изявява и осъществява в астралното поле на Школата. Нека да вземем за пример отново сериозният, правилно насочен ученик, който върви по пътя на себотдаването и съпровождащото го душевно раждане, в резултат на което поради своята астрална Трансфигурация бива привлечен и приет в астралното поле на Школата, в Златната Глава на живото тяло. Нека да оставим настрана въпроса, дали този ученик е напуснал вече материалното си тяло, или се намира още в него: дали вече напълно е пробил, или успява да проникне като спяща душа само за няколко часа в астралното поле на Школата, при което този престой му дава само душевно изявяващи се импулси за материалният му живот. Подготвената душа, която попада в новото астрално поле, влиза в свещените зали на възвишения гностичен храм на посвещение: Златната Глава; това е храма на посвещение на нашия Баща, брат Християн Розенкройц. Това е един храм, който отвреме на време намалява своите вибраций и ги довежда в съответствие с границите на диалектичната вибрационна скала, като един вид поздрав, който осигурява достъп на една приближаваща се група. Когато тази сватбена зала се напълни с гости, започва големият празник на алхимическата сватба. Вие знаете от библийския разказ и от Алхимическата сватба на Християн Розенкройц, че там винаги попадат гости, които не притежават сватбена дреха. Те или веднага се изгонват, или след като ги поставят на везната и се окажт прекалено леки, също така биват изгонени, но този път с позора на присъдата. Сега вие ще разберете, че тези привидно романтични истории почиват напълно на истината и винаги се повтарят. Така насилниците на истината също и в наши дни се изгонват от сватбената зала. Вие трябва да си представите сватбената зала, Златната Глава, астралното поле на Школата, храма на посвещение на Християн Розенкройц като неограничено пространство, което въпреки това образува органично единство и по никакъв начин не отговаря на диалектичната представа за възвишеност. Там вие не влизате както в огледалната сфера, в могъщи етерни катедрали с куполи, кули и разкошни зали, сияещи в бяло и златно. В никой случай! В определени ситуации в обикновения астрален свят подобни представи могат да се сторят на някои хора полезни или значителни, но в сватбената зала на Гносиса съществува само едно неограничено пространство, което обаче се възприема като органично единство. Когато влезете в катедралата на Усат-Орнолак вие виждате само една пещера и усещате студ и тъмнина, но тя се къпе в гностична астрална светлина. Узрелият за това го изживява като вибрация от много особен вид, която се изявява в неограниченото пространство. Но ако желаете едно сравннение вие можете да си представите едно кълбовидно поле, в което кандидатът е приет. В едно такава поле възникват силни полярни (полюсни) магнитни течения, съвсем различни и диаметрално противоположни на тези на диалектичното астрално поле. Това поле на неограниченото пространство е найважната врата на гностичните мистерии. Който може да влезе там, не бива освободен, а вече е свободен. За по-добро разбиране даваме следното обяснение: Ние ви казахме, че душата, която влиза в това поле бива “приведена в изправност”, “изправена” от царящите там полярни астрални течения: но към това прибавяме още: или пък не! Защото това изправяне на душата, това възкръсване на душата е възможно само, ако душата е от истински вид, ако тя и нейното тяло съответстват на органичното състояние на златната сватбена дреха. Затова в пространството на новото жизнено поле няма повече мистификации; само този, който е истина, може да се свърже с истината. Този който само говори за истината, но не живее действително от нея, ще бъде напълно отблъснат от това поле. Привидното може да се изяви само в порядъка на мистификацията. В това жизнено поле ние сме обгърнати отвсякъде от заблуда, която
90
води хората по криви пътища. Но когато преминете през вратите на мистериите, всички мистификации свършват. Който със своето жизнено състояние не може да отговори на изискванията на преминаването (през вратите на мистериите), няма да може в никой случай да се утвърди (да издържи), когато споменатите полярни сили повишат вибрациите си. Така ние намираме свещените разкази и легенди потвърдени на практика. Помислите само за събитията в храма на посвещението, за които ни разказва Християн Розенкройц. В началото на първите места се настаняват многобройни крале, кайзери, принцове, барони, благородни и неблагородни, бедни и богати. В началото всичко е далеч от възвишеност, повечето вдигат шум за десет души. Когато Християн Розенкройц скромно влиза, извънредо благодарен, че е успял да влезе в последния момент, те му се присмиват, когато на въпроса: “О, брат Розенкройц, и ти ли тука?” той отговаря с думите: ”Да, братя, Божията милост помогна и на мен да вляза тук”. Тези братя изобщо не са имали трудности да попаднат вътре! Но когато “претеглянето” започне, това означава, когато полярните течения повишат трептениятя си, тези така наречени братя изчезват. Но за онези, които”устояват на всички тежести”, това поставяне в изправност, това извисяване на душата означава пълно пробуждане и осъзнаване. Освен това то означава един напълно нов живот във вечността. До тази точка кандидатът е доведен от една гностична, освещаваща сила, от силата на Светия Дух, на Спасителя. Който сега се пробужда по този начин, отново намира себе си като Божие дете, като дете на Духа, защото цялото пространство на Златната Глава като астрално поле е изпълнено същевременно с радиациите на Духа. Какво е Духът? Това не се подава на обяснение; човек не може да го обясни. Духът – който се различава от Свещения Дух – Универсалният Логос, изпълва цялото пространство със свещената си вездесъщност. Тогава душевният свят и небесното царство, мястото където пребивава Христовото човечество - са едно и също. Така както Исус Христос казва за себе си: “Отец и Аз сме едно”, така и възкръсналият душевен човек, завръщайки се в Златната Глава, може да кае същото; защото цялото това поле е наежено и облъчено от Божеството, Дух и Душа, Баща и Син, Бог и душевен свят там са съвършено едно. Както знаем от опит и също от Библията, в диалектичният живот цари раздялата от Духа. Следствие на това човекът започва да експериментира и сам създава заблудата на злото. В диалектичният свят той върви по своят път в мъки, трудности и страдания. Затова с примери от диалектиката ние не можем да правим сравнения за Духовното поле на Златната Глава. Единственото, което ние притежаваме тук в диалектиката, е Свещеният Дух ( Духът на Параклета). Единственото, което ни се изпраща тук в тази долина на сълзите, е Духът на Утешителя, светлинната сила на Свещения Дух. Това е една изцеляваща и освещаваща светлинна сила от Душевния свят, от шестата космическа област, която прониква в седмата космическа област. Това е една светлинна сила, която никога не се съединява с диалектичната природа, която се дистанцира от всичко диалектично, но въпреки това съществува и има за задача само да ни заведе в къщи, да ни изведе от диалектиката в живото душевно състояние. Затова е разбираемо, че теологични, църковни и сектантски кръгове непрестанно търсят Светият Дух, но никога не могат да го намерят и винаги попадат в безсмислието на спиритизма. Който желае да осъществи Царството Божие на земята, на хоризонталната линия, никога няма да намери силата на Параклета, колкото и смирено да говори за Христовото последование.
91
Но душата, която Параклета, Духът на Истината заведа в новото жизнено поле, в полето на Духа, в което душата и Духът се сливат в едно съвършено единство по силата на изявяването на Духа, изпитва истината на думите от Евангелието на Йоан 14: “Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете. В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас.” Ако вие бихте могли ясно и съзнателно да се извисите до “Бащиният Дом, в който има много жилища, вие бихте видяли и изпитали това, което ние се опитваме да ви обясним откъслечно и несъвършено: бихте изпитали това поле на единството между Духът и душата, това поле на вечността като; безсмъртие, всезнание, съвършена любов, абсолютно добро, абсолютно единство, свободно от всякаква раздяла, неограничено по пространнство единство, което обаче се изживява органично, съзнателно и интелигентно. Кандидатът който попада там, е станал Духовна душа (нем. Geistseele), участник в първоначалния Духовен порядък на Исус Христос. Сега можете да си представите, колко напълно правилно е това, което Господ Исус каза за Йоан Кръстител: Измежду родените от жена никой не е по-голям (велик) от Йоан, но и най-малкия в Царството Небесно е по-голям от него.” Към това Небесно Царство, което съществува в живото днес, сте призовани, и ви се предлага всяка възможна помощ. Духът на Параклета действа във всички фокуси и в цялото живо тяло на младия Гносис Става дума за живото днес, за сега, за този момент! Нека да поемем работата, делото, което Гносиса ни посочва! _________________
XXV Книга втора Пимандер към Хермес {Точната интерпретация на превода ще стане по-късно в колективна работа, защото този текст е извънредно абстрактен и позволява многообразни тълкувания. След излагането на 88-те тези започват обясненията на Г-н Райкенборг. След основно прочитане и осмисляне на тези тълкувания можем да седнем заедно и да коригираме текста окончателно. Това важи за всичките 88 тези. Б.пр} 1. “А сега, бъди тих, о Хермес Трисмегистос, и запази добре това, което ще ти кажа. Аз веднага ще ти кажа, какво ми дойде на ум (нем. was mir einefallen ist – т.е. какво ми хрумна, каква идея ми дойде, какво се сетих, спомних).”
92
2. “ За Бога и вселената е говорено много и от всички възможни страни, но мненията си противоречат, така че аз не можах в тях да открия истината. Желаеш ли, о Господи ( Господарю –нем.Herr) да ми обясниш това? Защото само на Твоето откровение ще повярвам.” 3. “Слушай тогава, сине мой, как стоят нещата с Бога и вселената; С Бога, вечността, света, времето и развитието (създаването, нем.: das Werden: 1.възникване, раждане, начало. 2. развитие, оформяне) .” 4. Бог създава вечността, вечността създава света, света създава времето и то създава развитието. 5. Доброто, красивото, блаженството и мъдростта оформят съществото на Бога; същината на вечността и непроменливост; същината на света е ред; същината на времето и променливост; същината на развитието е живот и смърт. 6. Духът и Душата са активните, изявителни сили на Бога; непреходността и безсмъртието са въздействията на вечността; връщането към съвършенство и денатурирането ( т.е.освобождаване от природата) са въздействията на света; увеличаване и намаляване са въздействията на времето, развитието има за въздействие качеството (die Eigenschaft: качество, свойство, своеобразност,.(нем. das Werden hat als Wirkung die Eigenschaft?!? 7. Така вечността е в Бога, светът във вечността, ввремето в света и развитието във времето. 8. Докато вечността почива около Бога, светът се движи във вечността, времето се осъществява в света и развитието възниква във времето. 9. Значи Бог е произхода на всички неща, същността им е вечността; и света е тяхната материя. 10. Вечността е потенциалната сила на Бога. Делото на вечността е света, който не познаваше начало, а възниква непрестанно чрез въздействието на вечността. Затова нещата които съществуват в света никога няма да преминат, защото вечността е непреходна; и никога нищо няма да бъде унищожено, защото светът е съвършено обгърнат от вечността. 11. “Но какво е Божията Мъдрост?” 12. “Тя е доброто и красивото, блаженството, всако добродетел и вечността. 13. Вечността оформя света в един порядък, като прониква материята с безсмъртие и непреходност. Възникването на материята зависи от вечността, така както самата вечност зависи от Бога. 14. Има развитие, а има и време, както на небето, така и на земята, но те се различават по вид; на небето те не се променят и са непреходни, наземята се променят и са преходни.
93
15. Бог е душата на вечността; вечността е душата на света; и небето е душата на земята. 16. Бог е в Духът; (нем. Gemüt, което означава дух, душа, сърце, емоционалност, но в случая явно Дух)Духът е в душата; душата е в материята, и всичко това е чрез вечността. 17. Това голямо тяло, което обхваща всички тела, е изпълнено от вътре и обхванато отвън с една душа изпълнена с духовно съзнание и с Бога, една душа, която дава живот на Вселената. 18. Отвън: продържителния и съвършен живот на света, Вътре: всички живи творения; там горе в небето той остава непреходен и остава един и същ; тук долу на земята той причинява промените на развитието. 19. Вечността поддържа всичко, било чрез така наречената съдба, провидението, природата, или чрез това, което човек ще вярва за тях сега или по-късно. Онзи обаче, който е създал всичко това чрез своята дейност, е Бог, изявяващата, активна сила на Бога; 20. Бог, чиято потенциална сила е ненадмината и с която нищо човешко, или божестено не може да се сравни. 21. Затова, Хермес, не вярвай, че каквото и да е нещата тук долу и от нещата горе, би могло да бъде равно на Бога; защото тогава ще се отделиш от истината, нищо не прилича на Вечният, на Бога, който е едно с вселената. 22. Така не бива също да вярваш, че той разделя с някого своята потенциална сила. Защото кой освен Него е Творец на живота и на безсмъртието и промяната? 23. И какво би трябвало Той да върши, освен да твори? Бог не е бездеен, защото тогава и целият космос щеше да бъде бездеен, защото всичко е изпълнено от Бога. 24. Затова никъде не съществува бездействие, нито в света, нито в някое друго същество. Бездействие е една празна дума, доколкото се отнася за Твореца, и за Творението. 25. И всичко трябва да бъде извикано на живот чрез влиянието, което е свойствено за всяко място. 26. Защото Творецът живее във всичките си творения. Той не остава специално в едно от тях, и не твори само в едно от тях, а ги сътворява всичките. 27. Тъй като Той е една постоянно действаща сила, за Него не е достатъчно само да създава същества, Той ги взима под своята закрила. 28. Разглеждай сега свитът чрез мен, така както той ти се представя и приеми дълбоко в себе си, колко е красив; едно чисто и непреходно тяло, вътрешно силно и младо и с постоянно нарастваща сила.
94
29. Виж също и седемте фундаментални свята, образувани според един вечен ред, които заедно, всеки според своя собствен ход, изпълван вечността. Виж, всичко е изпълнено от светлина, без която никъде няма огън. 30. Защото любовта и сливането на противоположностите и неравенствата са станали светлина, излъчваща се чрез изявяващата сила на Бога, Създателят на всичко добро, Владетелят и Царят на целия порядък на седемте свята. 31. Погледни Луната, предшественичката на всички тези светове, инструмента на естествения растеж, който тук долу превръща материята. 32. Погледни Земята в средата на Вселената, създадена като основа на този красив свят, хранителка и обезпечителка на всичко, което живее върху нея. 33. Внимавай в това, колко многочислена е групата на безсмъртните същества и колко многочислена е групата на смъртните, и виж, как луната върви по своя път между безсмъртните и смъртните. 34. Всичко е изпълнено от (с) душа, всички същества биват движени според собственият си вид; едни на небето, други на земята. Които трябва да вървят на дясно, не вървят в ляво, онези, които трябва да са от лявата страна, не вървят надясно; които трябва да са горе, не отиват надолу; които трябва да са долу, не отиват нагоре. 35. Че всички тези същества са създадени, не е необходимо да ти посочвам, драги мой Хермес: Това са тела, те притежават една душа, и биват движени. 36. Но всички тези същества не биха могли да станат едни единство, ако някой не ги обедини. Значи този някой трябва да съществува! И той трябва да е абсолютно единственият. 37. И понеже движенията са различни и многообразни, и телата също не са еднакви, докато всички заедно са подложени на една скорост, не е възможно да има двама или повече създатели. 38. Ако имаше повече, единството на реда нямаше да може да се запази, и щеше да възникне ревност към най-могъщият. 39. Ако предположим, че същесвува един втори творец за променливите и смъртни същества, тогава този би пожелал също да сътвори безсмъртни същества, а твореца на безсмъртните същества би пожелал да сътвори смъртни същества. 40. Освен това, ако съществуваха два твореца, и от една страна има материя, а от друга душа, тогава на кое от двете би трябвало да принадрежи Творението? И ако двете биха се грижили за творението, коя трябва да притежава по-голямата част от него? 41. Така знай, че всяко живо тяло, както безсмъртното така и смъртното, както надареното с разум, така и неразумното, са съставени от материя и душа. 42. Всички живи тела са одушевени. Това което не притежава живот, е само материя, докато само душата, причината за живота, остава в ръцете на
95
Твореца. Значи Творецът на безсмъртните е абсолютният Творец на живота. Тогава Той ли е Твореца на другите живи същества, на смъртните? 43. Как е възможно това, което е безсмъртно и създава безсмъртието, да не създаде също и всичко, което принадлежи към живите ? 44. Значи ясно е, че съществува някой, който създава всичко това. Че той е единствения (на немски: All-Eine; All- означава Вселена, Eine-Eдин, т.е. един с Вселената) не се нуждае от доказателство; защото една е душата, една е материята, един е живота.” 45. “Кой тогава е този Творец?” 46. Кой друг освен единият Бог! Кой друг е в състояние да създава одушевени живи същества, освен сам Бог? Затова съществува само един Бог. 47. Всъщност не е ли смешно: ако разбереш че има един свят, едно слънце, една луна и една божествена природа, тогава можеш ли да мислиш, че има повече Богове? 48. Значи Бог е, който създава всички неща. Какво всъщност е очудващото в това, че Бог създава живота, душата, безсмъртието и променливостта, след като ти самият също извършваш много различни действия! 49. Ти виждаш, гледаш, чуваш, миришеш, вкусваш, чувствуваш, вървиш, мислиш, дишаш. Да не би един човек да вижда, друг да чува, трети да вкусва, помирисва, върви, мисли и диша? Едно същество е, което върши всичко това. 50. Така и божествените дейности не могат да се отделят от Бога; така както ти няма да бъдеш повече живо същество, ако престанеш да вършиш всички свои дейности, така и ако Бог престане дъ върши своите действия, няма да е повече Бог. 51. След като доказахме, че никое същество не може да съществува в бездействие, колко повече важи това за Бога! 52. Ако действително би имало нещо което не е създал, , Бог щеше да е несъвършен. Но тъй като Бог не е бездеен, а напротив е съвършен, Той е създателя на всички неща. 53. Ако си малко по внимателен, о Хермес, сигурно ще разбереш, че Бог има само една цел; а именно да извика за живот всичко, което се развива, което е възникнало в миналото; всичко, което някога ще се развие. 54. Това, любими мой, е животът. Това е красивото, това е доброто, това е Бог. 55. И ако желаеш да разбереш всичко това от собствен опит, тогава наблюдавай какво става в теб, когато искаш да твориш. Доколкото се отнася до Бога, творческата дейност действително не е една и съща. Бог сигурно не чувства забележима радост, защото никой не му съдейства при творчеството. 56. И понеже действа съвсем сам, Той винаги живее вътре в своите дела и самият е това, което създава, както Създател, така и създание. Защото ако неговите
96
създания би трябвало да съществуват отделени от Него, те неминуемо биха загинали, защото щяха да бъдат без живот. 57. Но тъй като всичко ивее и животът е един, Бог със сигурност е единственият (на немски: All-Eine; All- означава Вселена, Eine-Eдин, т.е. един с Вселената). От друга страна: Тъй като всичко, както на небето, така и на земята, е живо, и животът е един във всички, животът е създаден от Бога и самият живот е Бог; всичко се извиква за живот чрез Божиите дела и животът е свързването на Духа и Душата. 58. А доколкото се отнася до смъртта, тя не е унищожаването на свързаните елементи, а премахването на свързващото (ги) единство. 59. Така Вечността е образът на Бога; светът е образа на вечността, слънцето е образа на света и човекът е образа на слънцето. 60. По отношение на промяната обикновения човек говори за смърт, защото тялото се разлага и животът отива в невидимото. 61. Но аз ти обяснявам, любими мой Хермес, че съществата които загиват по този начин, само се трансформират; всеки ден една част от света отива отвъд в невидимото, но в никой случай за да бадат освободени. 62. В това се състои страданието на света: кръговрат и загиване чрез това, което се нарича смърт. Но един кръговрят е повторение, въртене на колелото, и загиването е обновяване. 63. Светът притежава всички форми. Той не ги държи затворени в себе си, а във формите и чрез формите се трансформира. 64. Тъй като светът и създаден като Вселената, какъв би трябвало тогава да е неговият Създател? Ние не можем да кажем, че е безформен! И ако е като Вселената, трябва да е също и като света. А ако има и форма? Тогава в това отношение Той би бил по-малко от света. 65. Какво заключение трябва да направим от това? Защото нашето разбиране за Бога не трябва да има пропуски! 66. Има само един образ, който Бог притежава, един образ, който телесни очи не могат да възприемат, един безплътен образ, който изявява мсички форми чрез телата. 67. Не се очудвай, че може да същесвува безплътен образ. Помисли само за една дума, която ти изговаряш. Така е също и скартините. Човек вижда в тях планински върхове, които привидно си издигат високо във въздуха, докато в действителност картините са глатки повърхности. 68. Помисли още веднъж по-дълбоко и по-всеобхватно върху това, което ти казах. Така както човек не може да съществува без живота, така и Бог не може да живее, без да създава доброто. Защото то е така да се каже живота и движението на Бога: да дари на всичко движжение и живот.
97
69. Необходимо е дасе доближим до някои неща с особено разбиране, както например към следното: 70. Всичко е в Бога; но не като на едно определено място, защото едно мяста е телесно и неподвижно, и ако нещо има някъде място, то няма движение; нещата се явяват в безплътното и по един напълно друг начин. 71. Ако мислиш за Онзи, който държи всичко в себе си, тогава помисли преди всичко, че нищо не е в състояние, да ограничи безплътното, и че нищо не е по-бързо и помогъщо от Него. Ной е неограниченият, най-бързият и най-могъщият 72. Провери това веднъж и при самият себе си. Заповядай на своята душа да отиде в Индия, и тя ще бъде там, още преди да си и заповядал. 73. Заповядай и да отиде при океана, и тя в същият момент ще бъде там; не така, като че ли е предприела едно пътуване от едно място до друго, а така, като че ли вече се е намирала там. 74. Заповядай и дори да се издигне към небето, тя няма да се нуждае от крила затова. Нищо не може да я възпре, нито огъня на слънцето, нито етерите, нито закономерното движение на небето нито телата на звездите; тя ще премине през всички пространства и ще се издигне в полета си до най-далечното небесно тяло. 75. И ако поелаеш да преминеш през самият свод на Вселената , за да видиш, какво има отвън, в случай че нещо съществува извън света – тогава ти ще можеш да извършиш също и това. 76. Виж каква власт, каква скорост ти притежаваш! И ако ти можеш всичко, тогава не може ли и Бог всичко това? 77. Затова ти трябва да видиш (т.е. разбелеш) Бога така: Всичко, което е, Той държи в Себе си като мисли: светът, самият Себе Си, Вселената. 78. Ако не станеш самият като ( равен на) Бога, ти не можеш да Го разбереш; защото само еднаквото разбира еднаквото. 79. Порастни до безмерна големина, освободи се от всички тела, издигни се над всичкото време, стани вечност. Тогава ще разбереш Бога. 80. Остави се да те проникне мисълта, че нищо не е невъзможно за теб, гледай на себе си като на безсмъртен и годен да разбереш всичко, цялото изкуство, всички науки, вида на всичко, което живее. 81. Стани по-висок от всички височини и по-дълбок от всички дълбочини. 82. Събери в себе си усещанията на всичко създадено: на огъня и на водата, на сухото и на влажното, и си представи, че си едновременно навсякъде; на земята, в морето, във въздуха; че се още напълно несъздаден, че се намираш в майчината си утроба, че си юноша, старец, че си умрял и се намираш от другата стана на смъртта. Ако моеш да обхванеш всичко това едновременно в твоето съзнание:
98
времена, места, случки, качества и количества, тогава ще мажеш да разбереш Бога. 83. Но ако дъриш твоята душа паднала в тялото, ако непрестанно я подтискаш и винаги казваш: “аз нищо не разбирам, нищо не мога, страх ме е от морето, не мога да се издигна до небето; не знам какво сам бил и какъв ще стана, тогава какво общо имаш с Бога? 84. Защото ти не можеш да схванеш нищо от това, което е действително красиво и добро, докато обичаш тялото и си лош. Съвършеното зло е: да не познаваи Божественото. 85. Но да бъдеш в състояние да познаваш Божественото и да имаш волята и силната надежда към него, това е директният път към доброто, един лек път! Навсякъде при вървенето по пътя Той ще ти помага, навсякъде Той ще ти се изявява, дори когато и където абсолютно не То очакваш; било когато спиш или си буден, във вода или по суша, дени и нощ, когато говориш или мълчиш. Защото няма нищо(или нещо), което той да не е. 86. Искаш ли сега да кажеш: “Бог е невидим”?Кой се изявява повече от Бога? Той е създал всичко, за да Го познаеш във всички създания. 87. Това е прекрасното, великолепното на Бога, че се изявява чрез всичките си създания. 88. Нищо не е невидимо, дори и при безплътното: Духът се изявява в ивото наблюдение, и Бог се изявява в своята творческа дейност. Всичко това имах да ти открия, оТрисмегистос. Продъли да обмисляш всичко това по същият начин, и ти никога няма да се заблудиш.” __________________
XXVI Живото Богознание (Живото познание за Бога) Втората книга на Корпус Херметикум, която ние обясняваме тук, е както и първата, един разговор между Пимандер и Хермес Трисмегистос, един разговор, който е насочен напълно към съществото на Бога и се занимава с въпроса, как могат да се познаят и разберат съществото и дейността на Бога. Вие ще се съгласите с нас, че едно такова познание е от най-висша важност, още повече, че е то е крайно необходимо за всеки един човек. Под обозначението “Бог” ние разбираме винаги извора на всички неща, най-висшето Битие, от което произлиза всичко съществуващо. Който иска да върви по пътя на завръщането, намиращ се в найвисшето Битие, който осъзнава своето призвание, трябва да познава и разбира нашият общ Баща. Познанието за Бога винаги е било най-висшата цел на истинският гностик. От това познание може да зе установи и заключи за всичко друго. Всички природно религиозни общества говорят за Бога. Те го призовават и обожават с най-красиви мистични думи. Ежедневно се държат проповеди и се извършват
99
ритуали, при които темата и крайната цел е Бога. Има хиляди, които се наричат теолози. И въпреки това резултатите от живота и съвършено противоречивите убеждения на многобройните течения доказват, че човешкото богопознание е извънредно слабо, или че за богопознание изобщо не може да става дума. По-точно погледнато, всички набожни думи и книги, цялата действителност на природната религия е спекулация и папагалско повторение, поради което те всъщност нищо не казват. Който се насочва към тях и изследва в това отношение световната литература, накрая не знае нищо от това което е желаел да научи. Човек може да се удави в един океан от думи: догми, теология без съществена основа. През вековете мнозина заедно с нас откриха и установиха това. Така се разви също и отричането на Бога. Отричаше се съзнателно и позитивно това, което религиозните водачи твърдяха за Бога. Отричаше се и надменния авторитет, с който теолозите казваха и продължават да казват: “Така е и не иначе.”И хората се противопоставиха на църковните групи, които освен огромният си авторитет прилагаха също и насилие, жестокост, убийство, мъчения, клади, затвор и други дяволски измъчвания По-нататък се откри, че църковните водачи нямаха задръжки да крадат оргиналните писания и да ги крият, за да не могат следващите поколения да се запознаят с тяхното съдържание. В много от старите библиотеки в целият свят се крият драгоценни, автентични предания от много гностични братства. Тези писания се крият грижливо, за да не стане известно тяхното съдържание. Може би и поради това, че някои се надяват на материална печалба. С течение на времето се откри и рафинираната тактика на извесни църковни институции, които основно фалшифицираха съдържанието на автентичните писания, за да изнасилят по този начин истината и да докажат по този начин привидно правилността на църковните догми. Затова за съжаление човечеството притежава много лъжи тъкмо в свещенити писания. Така човечеството пази в сърцето си едно обременено с промени и фалшификации свещено писание. И така, винаги когато истината, действителността и първоначалното се опитваха да проникнат до човечеството, тези авторитети ги цензурираха и контролираха. Беше образувана една класа от авторирети, на която се дадоха титли. Говореше се за доктори по теология и доскоро тези теолози притежаваха голяма власт над човешките маси. Но всичко, което бе организирано толкова диалектично рифинирано, така че да изглежда съвсем истинско, намира в съответствие с основния закон на диалектиката своят окончателен и невъзвратимият край, краят на себеунищожението. Защото който избира смъртта вместо живота, ще намери смъртта. Както казахме, с течение на времето мнозина откриха голямата измяна, голямата заблуда. За съжаление те преминаха към атеизма и се отвърнаха радикално от религията. Резултатът бе възникването на историческия материализъм, един ужасен упадък с толкова страшни последици, защото там където стъпи кракът на историческия материализм и неговата воля триумфира, също остана една кървава следа. Днешното човечество все още страда от неговите последици. Който сега поставя въпроса за вината, трябва да стигне до онези, които по свое време се самоиздигнаха като свещеници, и като авторитети на масата и свещеници твърдяха, че познават Бога, че вървят по неговите пътища, но напълна забравяха да докажат това. Напротив, те проляха кръвта на безброй много хора. В миналото един отчаян теолог“ каза: “Атеизмът е една от неплатените сметки на църквата ”. Наистина! Така последиците от всички грашки винаги се връщат при своите причинители. И наследниците на изменниците приеха едно отвратително наследство. Но онези, които в течение на вековете или сега откриха, че официалните представители на религията не притежават истинско познание за Бога, не е необходимо
100
поради това да изпаднат в атеизъм или материализъм. Защото те можеха и могат съвършено да се освободят от предадената заблуда и измяна и сами да потърсят познанието за Бога. Който наистина търси, ще намери, защото истината е вечна и неразрушима. Старанието да се скрие истината е напразно и безмислено. Който желае истината, ще я освободи. Неправилно е да се говори за Бога като непознаваем и невидим, както става в този свят. Това е една догма, зад която се крие теологията. Когато Господ Исус казва: “Никой не е видял Бога, но Син человечески ни Го обясни”, той не иска да каже с това, че Гносиса е часно притежание на отделни хора, а че всеки, който се завръща към Гносиса, към произхода на божествения пол, към душевното човечество на душевния свят, отнова ще стане божие дете, божи син. За един такъв човек божествената тайна ще бъде ракрита. Херметическата философия, чийто автор бе един Божи син в най-висшия смисъл на думата, ни ни предава във втората книга на Корпус Херметикум една мъглява догма за Бога по начин, по който хората трябва да Му се молят, благодарят и почитат както в църквите. Теологията е довела човечеството да това, да благодари на Бога за всичко, което трябва да изтърпява и изстрада в света на диалектиката. Защото нищо не се случва без волята на небесният Баща, нали така? Най-абсурдните неща се приписвват на Бога, на небесното управление, било благословия, било наказание, награда или изкупление. Не, херметичата мъдрост ни разяснява начина, по който хората обсолютно могат да познаят Бога, извора на всички неща, неговите качества и дейности. “Бог”, както се казва в пролога на втората херметическа книга, “е и създава вечност, свят, време и развитие.” Възоснова на тези творения и дейности човек непременно може да проникне до същината на Бога, до самото божие изобилие. Мнозина може би ще кажат: “Но ние не сме забелязали много от това. Човечеството говори, пише и изучава от векове различните явления на Творението, за вечността, света, времето и развитието. Но всички науки, при които мнозина толкова много сияят, могат да се обобщят в рубриките: вечност, свят, време и развитие, но всички това още не ни е довело до познаниена Бога, напротив, най-много да е увеличило раздвояването.” Корпус Херметикум отговоря още в стих 6-ти на това възможно възражение, че съществото (същината) на Бога може да се разбере само по духовен начин, че Духът и душата образуват изявителната сила на Бога. Затова този проблем се разглежда във втората херметическа книга, след като в първата книга, Пимандер, се обяснява, че Гносиса като изявяващо се Божие познание идва до кандидата, който върви по пътя и като новородена душа се среща със своят духовен праобраз, с духовната картина на първоначалото. Чак човекът, който върви по пътя на новораждането и по този път намира своят Пимандер, своят изгубен Дух и отново се свързва с него, е узрял и годен да проникне до Божие познание. Който веднъж е станал по този начин Син Божи, едно Божие дете в истинския смисъл на думата, има правото да познава Бащата, който е над всичко и във всичко. Затова човекът, докато още не притежава Духът, докато се намира още напълно в природата на смъртта, няма да може да намери това, което принадлежи на Духа.. Но какво направи светът от това? Диалектичното мислене, смъртното съзнание, човешкото Аз, бяха представени като духовно същество! Изнасянето на това чудовищно учение и утвърдяването му в човека беше най-голямото престъпление, което някога бе извършено срещу човечеството. Затова Духовната Школа на Златният Розенкройц (Кръст с Рози), като наследица на Гносиса от всички времена, посочва на заблудените хора преди всичко необходимостта от душевно новораждане. Само новороденият душевен човек ще срешне своят Пимандер. И когато в човека Духът оживее по този начен, Божието познание ще му се изяви. _______________
101
XXVII Универсалната Божия Любов Само душевно роденият човек, който отново е свързан с духовното поле и със своят Пимандер, може да проникне до истинско познание за Бога; както казахме в предишнште обяснения. Нека на тази база да се опитаме да разберем донякъде втората книга на Хермес. При това ние трябва, както прочетохте, да осмислим понятията Бог, вечност, време и развитие (нем.Werden – също и създаване, пораждане) Бог създава вечността, вечността създава света, света създава времето и то създава развитието(нем: das Werden: означава също - създаване, раждане) . Доброто, красивото, блаженството и мъдростта оформят съществото на Бога; същината на вечността е непроменливост; същината на света е ред; същината на времето е променливост; същината на развитието е живот и смърт. Съществуват пет изяви във вселенската изява: Бог, вечност, свят, време и развитие (нем. Werden, означава още: раждане, възникване). Бог като изворът е Духа, универсалният Дух, който не е нищо друго, от когото не произлиза нищо друго, освен доброто, красивото, блаженството и мъдростта. Това което извира от този пра-извор на нещата, е вечно, постоянно, непроменливо, статично както като сила, така и и като способност. Значи може да се каже, че Бог и вечността са едно и също. Вечността, като главна изява на Бога, изявява доброто, красивото, блаженството и мъдростта, това означава: универсалната любов, най-висшето щастие, пълното, абсолютно, вездесъщо, всеобхватно познание. Това са стойностите, които нямат крой. Господ създава от самият себе си вечността, и тя притежава стойности, която (нем. in Einheit ?, което означава “ в единство”, но също и “в частност”, “отделно, за себе си”, тук смисъла трябва да се определи от контекста! Б.пр.) може да се обозначи като любовта. Универсалната Божия любов е вездесъща. Във вечността, която обгръща всички нас, тя съществува като едно лъчево богатство, като едно всеобхващащо поле. Вие не бива да си представяте вечността като нещо далечно. Вечността е тук ( и като последица от нея и универсалната любов) и вие би трябвало екзистенциално да ги възприемете сега и да станете част от тях. Това е съвсем различно от диалектичното състояние. Доброто, красивото, блаженството и мъдростта са вездесъщи във вечността, така както едно пространство може да бъде изпълнено с аромат на рози или със светлина. Тогава в това пространство не може да се намери място, където няма светлина или аромат. Така вселенската изява е изпълнена от Бога. Този факт е вечност в смисъл на продължителност, т.е. непрестанност, непроменливост. Ние можем да обясняваме това с думи, но когато получите нещо от душата, вие ще го изживеете абсолютно. В света на диалектиката това съвсем не е така. Колкото и добре да се почувствате някой ден тук, никога не свързвайте диалектични състояния и отношения с универсалната любов и вечността. Това е нещо съвсем друго. Когато получите отвореност на душата, вие непосредствено ще разберете това. Тогава ще разберете същевременно, че това могъщо, вездесъщо духовно поле, притежаващо толкова гигантски стойности, има една цел. Затова ние казваме в една от нашите молитви: “Любовта трябва да се изяви, това е причината за нейното съществувание.” Универсалната любов, която е от Бога, винаги желае да твори. Нейната най-висша цел е
102
създаването (сътворяването, нем.das Werden). И от създаването, от раждането, следва едно издигъне към самото себе си, за да може създаденото в любов да се наслаждава на най-висшето, най-прекрасното и най-великото щастие и да го разпространява във вечността. И накрая то ще се изгуби съвсем (в смисъл–слее, разтопи) в Божията любов, в цели, които в сегашното си състояние не можем да разберем. Тъй като Божията любов съществува, за да твори по един или друг начин, от вечността се развива светът, както казва Хермес в стих 13: Вечността оформя света в един порядък, като прониква материята с безсмъртие и непреходност. Възникването на материята зависи от вечността, така както самата вечност зависи от Бога. Всеки атом е потенциално зареден с универсалните, вечни стойности на логоса. Значи от вечността се развива пространството. В пространството е прасубстанцията, и от нея се образуват звездните системи и света. Не изпадайте сега в грешката, да мислите на първа линия за диалектичния свят. Светът, за който става дума тук, не е земята, така както я познаваме с нейните мъки и страдания. Не, тук се говори за свещенната Земя, за която говорят гностиците, свещената земя като подразделение на божествения Универс, красотата на който имат право да гледат онези, които са се издигнали до света на живото душевно състояние. Ясно е, че един изявен по този начин Универс притежава свой ред, своя закономерност, че трябва да съответства на този ред, на определени закони на излъчване, за да насърчава и постигне едната голяма цел. Затова същината на света е ред, един порядък, който се отнася съвършено хармонично към Логоса. Всеки свят познава и притежава един такъв ред, който по закон е съгласуван хармонично с голямото цяло, за да не бъде нарушаван поддържащият всичко закон. Така вие разбирате, че един такъв свят, основан на свой собствен порядък, притежава и свое собствено време. Всеки свят притежава свое собствено време. Всеки свят е изява на един процес, който трябва дъ бъде осъществен. Един закон или ред служи за това, да доведе определена цел, определено развитие до добър край. В нашият свят един закон често служи за ограничение на нещо. Но в универсалния живот един закон е свързан директно с определена цел, която е насочена към осъществяването на вечната любов. Когато Божествената любов по силата на своята същност трябва да се изяви, тъй като това е причината за нейното съществувание, тогава светът и неговото време служат за постигането на тази цел. Значи същността на времето е промяна. Вероятно вие си мислите, че познавате много добре същността на промяната. Но не се заблуждавайте! Защото човек трябва да се доближи духовно към това понятие и да го разбере също така духовно. В Библията се казва: „Има едно време на Бога, и едно време на човека“. Така ние трябва да различаваме два вида време. Когато се говори за времето на Бога, религиозният човек мисли, че в нашия живот се случват неща, че в нашето време могат да се осъществят процеси чрез сили от вън, чрез сили, независещи от нас. Когато в нашето време внезапно и експлозивно се случат непредвидени събития или ситуации, в религиозните среди се говори за Божии времена. С помощта на този възглед теологът учи своите лаици от една страна на преданост, а от друга на страх – преданост към страданията и страх от наказание, от невъзвратимото. Но Вселената се владее от лъчеви закони. Те периодически извършват промени, за да може чрез това накрая да се осъществи единият живот, който е самата любов, и по този начин да се постигне най-висшата цел на Божията любов. Това означава: най-висшето развитие на човека, въплътяването на словото в най-висшият смисъл на думата. Целта на развитието, същината на раждането е живот. Затова трябва да има едно Божествено
103
време с процес на промяна като същество, чрез което едното преминава в другото, все по-високо, все по-прекрасно, напредвайки от сила към сила и от красота към красота. Значи съществуват два вида диалектика. От една страна диалектиката, която познаваме, с нейната променливост, с временния живот завършващ със смъртта, диалектиката, която ни е толкова позната с нейните: поява, развитие и упадък. Но съществува и една херметическа диалектика, която може да бъде разбрана само духовно, която има отношение към процеса на вечното развитие (нем. des ewigen Werdens). Съществуването на тази диалектика, на това време, което не е смърт, а промяна, може лесно да се докаже. Когаго слънцето грее и излъчва светлина, то лъчите които ни осветиха вчера, на са същите, които днес стигат до нас. Вчерашните лъчи са стигнали до своята цел, а именно, до нашето същество, и са причинили в него едно определено въздействие, във всеки случай, ако сме били отворени за него. Значи тези вчерашни светлинни лъчи са минали през нас, са умряли в нас, те са изчезнали и изпарили. Днес обаче до нас са дошли нови лъчи. Ако използвате този пример като една гностична картина, вие ще знаете, че и светлината на Гносиса ежедневно умира в нас, след като е постигнала своята цел, а именно промяната. Значи от тази постоянно жертваща се светлина се осъществява един непрестанно променящ се живот, едно вечно развитие от прелест към прелест, от сила към сила. Затова Пимандер казва: “Съществото (същината) на сътворяването ? (нем. des Werdens) е живот.” Който се противопоставя на този процес, който не познава пътя на душевното развитие или не го желае, винаги ще става жертва на диалектиката на смъртната природа. Тогава той няма да спечели живота, а смъртта. Това не е диалектиката за която говори Пимандер, не е Божествената диалектика, а тази на смъртната природа, на небитието. Затова кандидатът може да победи само чрез Христос, само чрез светлината на Божествената природа. Светлината на Гносиса сияе винаги. Това е универсалната светлина, светлината на универсалното слънце, и тя се жертва непрестанно, точно както се жертва и светлината на диалектиката. Поради тази причина се казва, че смъртта на Христос, жертвата на Христос, в нас се превръща в живот. Ако оставим теологичните тълкувания настрана, ще можем съвършено да разберем това. Христовата светлина е вечна. Той се дарява за нас всеки ден, той умира в нас за да промени цялото ни същество. Всеки, който се отвори за това, има участие в херметическата диалектика. _______________
XXVIII Тайната на нашия произход Доброто, красивото, блаженството и мъдростта оформят съществото на Бога; същината на вечността и непроменливост; същината на света е ред; същината на времето е променливост; и същината на развитието е живот и смърт. Когато разглеждате това херметично изброяване, както ние направихме преди това, вероятно ще разберете разгледаните аспекти. Но целта на Корпус Херметикум е да
104
разберете също и взаимоотношението между тези аспекти в един съвсем нов смисъл, а именно, най-дълбоката причина и истинската същност на живота. Твърде забуленото намерение на Хермес Трисмегистос е да ни обясни тайната на нашия произход. Ако попитаме няколко души: Какво е живота? вероятно ще получим най-различни отговори. В течение на вековете много философи са спекулирали на тази тема. Но със сигурност може да се твърди, че никой от отговорите и мненията на тези философи не съответстват с обясненията на Пимандер. На този въпрос Пимандер отговаря: Въздействието на сътворяването, въздействието на раждането (развитието, нем. die Wirkung des Werdens) е качеството(свойството). Наистина един странен отговор. Според него се оказва, че херметичния Гносис не разглежда нашето жизнено състояние като нещо цяло и независимо, а само като качество на един друг живот, като следствие от един определен съществуващ живот. Същността на раждането на четворната личност не е, както казва Гносиса, нищо друго освен едно качество, генерация (създание), пробуждане, изява на другият живот. При това читателят трябва да има предвид, че при нашите размишления ние не излизаме от природното състояние, а от живото душевно състояние; защото само душевното състояние може да разбира духовно. Така ние трябва да разберем, че истинският живот, за който Пимандер говори, който наистина заслужава това обозначение, е животът на Духа, на Бога; и че съществува една много съкровенна връзка между качеството, между жизненото явление и самият живот, т.е. между Бога и човека. Личностното състояние е само едно качество, състояние, изява на истинския живот. Но защо живота на Духа желае да се сдобие с такива качества? Тези качества трябва да послужат за разпространението на истинския живот и да го направят по-голям, по-могъщ и по-царствен. Целият ход на развитие за изява на качества, от доброто чрез вечността, от вечността през един време-пространствен порядък, чрез промяна към раждане, това гигантско развитие на качества не възнамерява нищо друго освен разпространяването, отварянето на Духовните възможности, изявата на славата на Божественото състояние. Затова в стих 6-ти на Втората книга се казва: Дъхут и душата са активните, изявителни сили на Бога. Пимандер, Духът, духовната душа е истинското жизнено ядро, духовният пламък, духовната искра. По силата на съществения си вид това жизнено ядро представлява живота. Това жизнено ядро е одушевено, или бива одушевено. Следователно Духът (в случая -нем. Gemüt?) и душата са едно. Пимандер и Хермес, Дух и Душа, са, или образуват Бога. Душата е светлината, формалната страна на Духа. Който е съвършено новороден според душевното си състояние, може да говори за Христос в себе си, за създаденият от светлината Бог в себе си. Дух и Душа, Баща и Син, Пимандер и Хермес, са едно. С Пимандер светлинната душа образува Божието дете. С Пимандер душата става трижди великият Меркурий, наречен Хермес Трисмегистос, едно обозначение, което указва върху издигането на новото състояние на съзнанието към възможно най-голямото великолепие. Всичко това се отнася до първоначалният душевен човек. Затова въздействвието на вечността е вечната продължителност, безсмъртието. Сега във вас може да се запали въпросът: Как е възможно душевният човек да изпадне в едно такова смъртно, адско състояние? Отговорът на този въпрос е сравнително лек. Въздействието на вечността е вечната продължителност, безсмъртието. Но душевният човек трябва да продължи със своята изява. Когато Духът стане светлина, т.е. душа, когато Бащата създаде сина, душевният човек трябва да продъли развитието си докато стане животворящ Дух. Нещо което е одушевено, трябва да продължи да се изявява. Затова ние казваме, че “нещо гори в
105
душата ни”. Който е одушевен от нещо, трябва да го изяви. Когато Духът стане светлина, когато Бащата създаде сина, тогава синът, душата, светлинната сила, трябва да продължи да се изявява. Тогава там има един огън, който трябва да се запали. Значи одушевяването на нещо никога не е самоцел. Душата гори, за да се изяви, за да върши нещо. Душевното естество (устройство, направа) е една възможност, концентрация на сили за изява, тя е само концентрационна точка, средство за постигане на една цел. Когато Духът стане светлина, нещо се случва. Затова душевното естество, душата, е в действителност един непрестанен стремеж. Когато духовната искра притежава качеството на душата, процесът трябва да продължи, той не може повече да бъде задържан. Но вие може би познавате думите от 2-рото послание към Коринтяни, гл.13, стх.17: ... “и гдето е Господният Дух, там е свобода.” Животът на Духа, приниципът на Духа е свобода. Духът не познава насилие. Затова душата трябва да продължи да се изявява в свободата, за да докаже какво я одушевява. Това, което се подчинява на насилието никога не може да бъде наречено истинско, защото никога не идва отвътре. То никога не може да бъде Дух; защото където е Духа, там е свобода! Затова в цялата вселенска изява принципа на свободата важи основно и практически. Затова, погледнато микрокосмически, това което изтърпявате като страдание и болка, произлиза и се поддържа от самият вас. Страдание и болка са последиците от многобройните глупости, които сте извършили в този живот, или от личностите които са живяли в микрокосмоса преди вас. Това чудовищно бреме се обозначава като карма и трябва в съответствие с принципа на свободата да бъде неутрализирана от самият привързан за това колело човек. Затова е толкова прекрасно, че ви се дарява възможност да унищожите кармата в сияещата светлина на Гносиса. Ако останете лично привързан за тази вина и трябва да изплатите всичко което се е събрало в микрокосмоса в течение на еони от време, вашето състояние би било практически безнадеждно. Затова Гносиса, Божията любов, идва да ви помогне. Не е ли прекрасно да знаете, че можете да се освободите от кармичнното си бреме, ако наистина вървите по гностичният път? Затова нека да ви стане ясно, защо във втората книга се казва: Връщането към съвършенство и денатурирането ( т.е.освобождаване от природата) са въздействията на света; увеличаване и намаляване са въздействията на времето, развитието има за въздействие качеството(свойството). Възникналата Дух-Душа се изпраща в свобода в седмата космическа област, в градината на боговете, в алхимическата работилница, за да може, водена, подтиквана и поддържана от духовната искра, да доведе до изява това, което я одушевява. Там, в Универса на седмата космическа област съществува абсолютната свобода за възход или за унищожение. Там всеки процес може да бъде увеличен или намален. Така всяка ДухДуша може да докаже своята самостоятелност, да изяви висшият си сан. И в Духът се намира Божият план, всезнанието, пълната рецептура. Ако душата в своят динамичан подтик се съедини с Духа, тогава в свободата всичко може да се постигне. Себеосъществяването е абсолютно възможно. Да се снабди с качеството, което ние наричаме инструментариума, личността, е едно от качествата на Дух-Душата. Тази Дух-Душа се изпраща в седмата космическа област, за да може първо да си създаде една идеална личност, значи един съвършен инструмент, за да докаже и осъществи великият Божествен план. Затова в легендата за Адам, който отиде в рая на боговете, се казва, че там му е било наредено да даде на всички същества едно име, това означава една сила. Защото име означава сила, сигнатура. Разбирате ли колко велик е Божият план за света и човечеството? Затова личността на всеки един човек може да се прецени като качество на ДухДушата и да се установи, дали качеството на ржадането доказва, че по време на процеса
106
е имало произшествия и поради това нещо в този човек не е в ред, или пък че в него големият алхимически процес е имал успех. В това отношение е полезно да се занимаем още веднъж накратко с обикновеното жизнено състояние в природата на смъртта. Човекът като личност е един инструментарий, но не може да се твърди, че по силата на неговото природно състояние, той е едно качество на първоначалната Дух-Душа. Съвсем други сили са, които го одушевяват, и това, което го одушевява, което го принуждава към действия, поражда като резултат материя, хоризонталната линия, диалектиката, природата на смъртта. По силата на своето природно състояние човекът като качество определено не осъвършенства целта на първоначалната душа. Душата, която първоначално обгръщаше духовната искра в микрокосмоса, злоупотреби със свободата си, чрез което връзката с Пимандер, с Духа, бе прекъсната. Духът е вечен, Духът е съвършен. Когато Душата на Духа се намира в несъвършенство и постъпва неправилно по отношение на най-висшия идеал, на великата цел, връзката се прекъсва. Без Духа, Душата е смъртна: “Душата която греши, трябва да умре”, се казва в Библията. Затова може да се каже, че в един определен момент вече не съществува жива душа. Като средство за помощ съществува диалектичният процес за поддържане на живота. Душата винаги притежава способността да се раздвои, да се размножи. Естественото поддържане на живота дарява постоянно възможност на душата, която в момента е смъртна, да призове чрез Ендура новораждането на първоначалната душа, чрез което връзката с Духа, с Пимандер се възстановява. Това е, което в Духовната Школа се нарича Божият план за помощ. Първоначалната душа злоупотреби със свободата си, чрез което тя, като израз на Духът умря. Но тъй като душата бе от Бога, едно живо свойство, тя продължи (да съществува?) и създаде личността в полза на душата. В степента, в която първите души се отклониха от пътя, връзката между Духа и Душата постепенно са разруши. Тогавашната душа живееше несравнимо по-дълго от сегашната, смъртна душа. Така тя получи възможността да оформи под влиянието на космократорите една душа, която постепенно денатурира до днешното състояние. И духовната искра замлъкна в сърцето на микрокосмоса. Затова разберете, колко логично е, че вашата личност е смъртна, и че грешната душа, егото, умирайки в Ендура, осъществява чрез новораждане на първоначалната душа възстановаването на връзката с Духа и прави възможно едно ново свързване с Пимандер. Тогава той отново ще засияе в сърцето на микрокосмоса и като Дух ще говори на херметичната душа. По този начин първоначалната грешка, грехопадението, ще бъде премахната. Затова ние не желаем да останем прекалено дълго при греховния вид на днешния човек, а да посочим към завръщането, към пътя на Трансфигурацията. Там грешката, изгубването, ще се поправят. И когато човекът застане на предишната основа, в душевния свят, в състоянието на душевния човек, той отново ще докаже: “Гдето е Господният Дух, там е свобода”. Тогава в крайна сметка грехопадението е само едно поризшествие в рамките на вечността. Затова не оставайте при примитивните си навици и греховни наклонности, но вървете твърдо решени по пътя на Трансфигурацията, и вие ще премахнете всички грешки. Следователно трябва да научите: Който желае да проникне до Гносиса, до познание на Бога, трябва да се превърне по пътя на Трансфигурацията в едно качество (свойство) на Дух-Душата. Тогава познаниието, което идва от нея, ще го накара да познае и да изпита, че всеко качество (свойство) на Дух-Душата произхожда непосредствено от
107
Духа, от праизвора, и че единството на Духа, Душата и Тялото наистина е : Бог, изавен в плът. Всяка новородена душа трябва да открие Бога в себе си, да се срещне с Него и да Го следва. Който има правото да спечели този Гносис, може да се помоли заедно с Хермес: Говори ми само за Божията мъдрост! Какво е Божията мъдрост? _________________
XXIX Да застанем безмълвни (да утихнем) пред Бога “А сега, бъди тих, о Хермес Трисмегистос, и запази добре това, което ще ти кажа. Така говори Пимандер в началото на втората книга. И Хермес отговаря: “ За Бога и вселената е говорено много и от всички възможни страни, но мненията си противоречат, така че аз не можах в тях да открия истината. Желаеш ли, о Господи (нем.Herr – Господарю) да ми обясниш това? Защото само на Твоето откровение ще повярвам.” В предишните глави ние се задълбочихме в обясненията на отговорите, които Пимандър даде на въпросите на Хермес. И понеже в крайна сметка става дума за това, че всеки кандидат, също както и Хермес, се учи вътрешно съвършено да разбира думите на Пимандер, ние намираме че е добре да ви дадем един съвет, с който Пимандер в началото се обръща към Хермес. Пимавдер започва с думите: “Бъди тих!” В Библията това особено спокойствие многократно се споменава. Спомнете си например за псалм № 4: “...размислете в сърцето си, и утихнете...”, и в псалм № 62: “Моята душа се обръща утихнала към Бога” По-нататък в думите на Исая, гл. 18-та: “Ще съм безмълвен и в обиталището Си ще гледам”, а апостол Павел съветва в първото послание към Солуняни своите ученици: “И усърдно да се стараете да живеете тихо” Това спокойствие говори за едно определено състояние на сърцето Сърцето на личността съвпада с центъра на микрокосмоса В този център се намира Розата, атома на духовната искра, първоначалната контактна точка на Гносиса с ученика, на Духа с душата, на Пимандер с Хермес. Но в естественото човешко състояние сърцето е място на различни бушуващи и буйни желания, на страхове и страсти. В обикновеното състояние сърцето на човека е всичко друго освен спокойно! Ако желаете да станете херметичен човек, един човек, който може да бъде наречен Хермес, Меркурий, тогава в сърцето ви трябва да настане спокойствие. Понятието “Хермес” или “Меркурий” обозначава човек, който се е пробудил в новото душевно съзнание, човекът, за когото се отваря божествената мъдрост, който издига светилището на главата към висшето му призвание. Но това призвание не може да бъде изпълнено, ако ученикът преди това не е се научил в спокойствие да отвори сърцето си за Духа. Да се постигане спокойствие на сърцето е една задача, която се поставя на всички, които наистина търсят Гносиса. Това означава, че сърцето трябва да бъде пречистено, напълно спокойно, уравновесено и отворено. Вие сигурно сте чували за малкото кръвообращение. То образува една особена кръвна връзка между сърцето и главата. Главата и сърцето са съвършено едно; затова ние трябва винаги да ги разглеждаме в тяхното взаимоотношение. Затова за ученика който
108
върви по пътя, равновесието между сърцето и главата в мислите, чувствата и постъпките, както и в реакциите и разбирането, е едно абсолютно изискване. Но ако сърцето ви е неспокойно, вие в никой случай няма да можете да мислите свободно и добре. Ако сърцето ви е пълно със страх и раздвоение, вашият сетивен организъм работи неточно и непостоянно. Тогава вие не можете ясно да видите или да прецените хората и нещата и често изпадате в критика с всичките и последици. Ако сърцето остане в обикновеното си непречистено състояние – и това е случая, когато цялото ви същество е съгласувано с природата на смъртта – тогава вие също не можете добре да слушате и да разбирате. Същността на смъртната природа винаги е хаос. Така в системата сърце-глава на природния човек винаги възникват напрежения, които го подвеждат към грешни постъпки. В системата сърце-глава се намира един авариен вентил, а именно ларингса, който е свързан с шийната чакра. Върху тази чакра и нейните истински функции в нашата Школа досега никога не бе говорено, защото времето не беше назряло за това. Затова е достатъчно в това отношение ако се каже, че диалектичния човек злоупотребява с ларингса, за да отреагира насъбралите се напрежения. Ларингса е един творчески орган. Непрестанно дрънкане, безкрайни разговори без съществено съдържание, или пък с негативно такова, са средствата, с които хората се опитват да се освободят от излишното напрежение. Това отреагиране става винаги за сметка и вреда на другите. Нека поради това необходимостта от мълчанието, от пречистването на сърцето, да ви се изясни един път за винаги. Ако сърцето ви е спокойно и чисто, тогава също и главата ще стане свободна за функциите, за които е призвана. Тогава сетивните органи функционират по съвсем друг начин. Чак тогава вие ще можете да слушате правилно. Братята и сестрите на прагносиса имаха навика винаги да си припомнат взаимно това. Затова в началото на техните срещи винаги се казваше: Нека да занемеем (да утихнем) пред Бога! За да можем да слушаме истински, и да можем да разбираме истински.” Както вече обяснихме, в светлината на херметичната философия човешката личност е качество на микрокосмоса, резултат на Дух-Душата. Значи качеството е въплътяването на плана, който е в Духа, и се изявава в душата като духовен подтик. В качеството, или въплътяването, Духът и душата образуват заедно с тялото едно три-единство. В Духът освен собственият му вид се съдържат също и вида на душата и вида на качеството, на тялото. В душата се отразява Духът, и качеството-тялото се проектира навън. В тялото трите са станали едно. Значи това са три пъти по три, т.е. девет аспекта на класическия деветорен човек. Затова числото девет винаги се нарича число на човека. В тялото ние намираме също три светилища, които са признани за това, да окажат почит на човешкото три-единство: Главата трябва да бъде светилище на Духа, сърцето – светилище на душата, системата далак-черен дроб, която обозначаваме като биологичният храм, светилище на тялото. Тези три светилища трябва да си взаимодействат хармонично, всяко едно в съответствие със състоянието и предназначението си. Биологичният храм е призван да управлява и осигурява всички естествени процеси на личността според вида на душата и на Духа. Ако центъра на тежестта се премести в биологичното, в диалектичното, в хоризонталната линия, както е при повечето от хората, тогава главата и сърцето започват да му си подчиняват. Тогава в личността възниква един процес на кристализиране, сърцето се превръща в хаос от астрални неспокойствия и мозъчният разум започва да действа само в обикновения,
109
естествен и животински живот. Тогава сърцето не може да застане спокойно пред Гносиса, пред Бога, а отразява борбата за същесвувание, която винаги завършва със смърт. Тъй като биологичното сърце съвпада със сърцето на микрокосмоса и в това сърце лежи пленен тихият пазач, Розата, Божественият човек, и понеже тази Роза непрестанно изпраща един зов в цялото същество, за да освободи от пустинния пясък истинският, безмълвен свинкс, е ясно, че Школата на Розенкройцерите винаги съветва своите ученици, да преместят центъра на тежеста на своят живот от биологичния храм, в храма на сърцето. Защото храмът на сърцето е храм на душата. Душата трябва да бъде светлината на Христос. Душата трябва да стане син на Бащата. Затова сърцето трябва отново да отпразнува своят Витлеем, своето новораждане. Това в никой случай не означава, че биологичния хрям трябва да се лиши от своето сияние, напротив! Когато вашият душевен храм отново се превърне в светлина, всички биологични процеси ще спечелят от това. Същевременно вие ще отворите вратата към Светая-Светих, към най-висшия храм, храма на главата, на Духа, на мъдростта. Така вие разбирате, че ключът на гностичните мистерии са намира в сърцето. Кралят, Духът, трябва да бъде освободен там и отново да заеме своят трон в най-висшето светилище, воден от светлината на Душата. Затова трябва също и за вас, в най-дълбокия смисъл, да прозвучат думите: Нека да утихнем пред Бога. Нека така да обърнем сърцето. Нека да отворим олтаря и да стоплим в светлината на универсалното слънце свещеното, което лежи скрито там. Нека да преустановим работата в биологичното светилище и да преместим позитивната олтарна служба в сърцето. Ако имате успех в това, във вас ще се влеят светлинните течения на спасението. Те ще изпълнят цялото ви същество и ще разпрострат около вас една дреха от нова светлина като дихателно поле, като златна сватбена премяна. Облечена в тази нечувана светлинна сфера, цялата личност ще бъде насочена към Трансфигурация. Това означава, след възстановяването на душата: свързване с живият Дух; изправяне пред Пимандер и накрая: цялостно обновяване на качеството, на инструментария, на личността. За този процес в един от нашите ритуси се казва: “Това е едната и изключителната мистерия, която Гносисът ни дава. От нас, природно роденият, отрязаният от дървото на живота дънер, ще порасне един филиз, връзката ще бъде възстановена. Чак тогава може да започне голямото дело на новосътворяването”. Това начало трябва да се отпразнува в сърцето. В тази чистота, в тази хармония, в тази тиха яснота може да бъде осъществено великото дело. Нека да утихнем така пред Бога, за да може деветорният човек на първопроизхода да се изправи от гроба. _____________
XXX Какво е мъдрост?
110
Какво е мъдрост? Наистина един класически въпрос! Със своя въпрос Хермес има предвид мъдростта, която лежи в основата на всичко същесвуващо. И херметичнния Гносис дава един отговор. С този отговор пред нас се явява и образа на Аполоний от Тиана , за когото - също както и за Исус - може да се каже: “От Египет извиках моят син”. “Но какво е Божията Мъдрост?” “Тя е доброто и красивото, блаженството, всяка добродетел и вечността. Вечността оформя света в един порядък, като прониква материята с безсмъртие и непреходност. В 12-ти и 13-ти стих се посочва на факта, че също и Божията мъдрос е неразривно свързана с прасубстанцията, с материята, с всеки атом. Абраксас със своите четири еманации, универсалното слънце, от което произлизат любовта, волята, мъдростта и действието, се намира във всеки атом. От праматерията, в която е скрит сам Бог, произлизат и се изградат качествата - при Хермес - личностите. В този процес на изграждане става една смяна на силите и елементите и непрекъснато се превръщат вещества и сили. Резултатът от това е, че личността е подложена на една непрестанна промяна, докато докато накрая не стигне до пълно равновесие с Духът и душата, с Пимандер и Хермес, Дух-Душата (духовната душа). И тогава цялото същество се намира в непроменливостта. Така Бог, вечност, свят и развитие се вливат заедно в едно. В това жизнено състояние Бог и неговото създание са съединени в истинският смисъл на думата. Тогава Бог е в Духа, Духът в душата, душата в материята, и то чрез вечността. Фактът, че от херметична гледна точка, във вселената Бог и създанието са едно същество, обяснява, защо ние в гностичната Духовна Школа говорим за “ групово единство”. Опитайте се още веднъж да проникнете дълбоко във това. Когато разберете, че духовното поле, душевното поле и полето на прасубстанциятасъществуват неразделно, тогава на вашето съзнание ще стане непосредствено ясно, че в светлината на Гносиса разделеност, отделно съществувание неможе да има. Отделното съществуване, прекаленият индивидуализъм, съзнанието “АЗ СЪМ”, особено характерно за западните европейци, са противни на природата на Логоса. В стих 17-ти ние четем: Това голямо тяло, което обхваща всички тела, е изпълнено от вътре и обхванато отвън с една душа, пълна с духовно съзнание и с Бога, една душа, която дава живот на Вселената. Значи вселенската изява е едно прелестно и красиво групово единство, но не една група като стадо, както го възнамеряват тоталитерните системи на църквата и държавата и Голямата Игра, която обяснихме в книгата “Сенките на идващите събития”. Това не е насилствено групово единство, а едно единство на истинската интелигентност в съвършена свобода , златната мозайка на свободните души; единството на светлината, единството на божествената действителност на седмия лъч, единството и действителността на съвършената седморна светлина. Вие знаете, че съществуват космически закони на излъчване. Лъчевият закон, лъчевото изобилие, което получава сега власт над човечеството, на което младия Гносис трябва съвършено да реагира, е закона на седмия лъч, на лъча, който желае да ви заведе в истинското групово единство. Светлината е всичко във всичко. В тази светлина чрез
111
дейността на Бога, Твореца на всичкото добро, владетеля и Царя на целия порядък на седмемте космически области, всички противоречия и неравенства са станали едно единство , обединени в любов; както четем в стих 30. Затова ние не се стремим към едно Братство в обикновения смисъл на думата, към едно Братство, което в този свят се нарича демократично, а се стремим към голямата любов, за която говори Исус христос. На кандидата на гностичните мистерии е дадено да види тази могъща, нова световна картина, и преди всичко да разбере, че всичко е одушевено. Той разбира, че всичко, в съответствие със своят вид се задвижва от ритмите на лъчевите закони, но в едно висше единство. Единството на всички във всичко и с всички трябва да стане едно абсолютно понятие за всеки един ученик на гностичната Духовна Школа, за което вие сега може би трудно можете да си създадете една представа. Освободеният гностичен човек знае, че това единство съществува, както с тези на дясната, така и с онези от лявана страна, както казва стих 34. Може би вие знаете какво означава това. Десният път е този на позитивния, съзнателно търсещиат Бога живот, пътя на умирането на егото, на душевното радане и на окончателното освобождение. Левият път е този на отдалечаването от Бога, пътя на измамата, на слепотата и заблудата. Ние принципно се държим далеч от онези, които вървят по левия път, тъй като се подчиняваме на универсалния закон, който владее живото душевно състояние. Но на практика ние не можем да се държим отделени от нищо и от никого. Всички и всичко образуват едно единство. Затова Божията любов говори и на дисхармоничното, на всичко, което се отклонява от универсалният закон и никога не отслабва в това. Тя върви с човека напреко на всичко, докато той се обвови в нейната сила. Как работи Божията любов? Отделните аспекти на лъчевият закон образуван заедно един единствен закон, един по-висш лъчев порядък. Този лъчев закон е Абраксас, любавта, универсалното слънце, което е скрито във всичко и всички. Който се подчинява хармонично на този закон на вечната любов, ще изпита своето блаженство. Но този, който се държи дисхармонично към него, ще изгори от същата светлина, която тогава се превръща в огън. Който смущава фундаменталната взаимна зависимост, ще бъде наказан от последиците на това смущение. Съответният човек винаги сам се наказва. Защото съществува само един единствен закон ва взаимна зависимост, законът на седмия лъч, закона на истинското групово единство, закона на ивото тяло на младия Гносис. Затова херметичната философия различава свветлина и огън. Светлината е топлината на Божият любов, огънят наказанието на тази любов. Така пише в стих 29-ти. Но в огъня, т.е. в наказанието, всемогъщата любов доказва своето присъствие и дейност, за да може накрая всичко и всички да стигнат до топлината на светлината. В стих 41 се казва: Така знай, че всяко живо тяло, както безсмъртното, така и смъртното, както надареното с разум, така и неразумното, са съставени от материя и душа. Човек може да попита: Дали божието старание е проникнало до всичко и до всички? Да, в абсолютния смисъл, да цялата жива природа, до всички природни царства с всички най-крайни последици; значи включително всички адски сфери, всички уаси и отрови. Защото в крайна сметка – помислете добре за това – всичко, колкото и да е пропаднало, ще бъде спасено чрез възмоностите и силите на великото седморно душевно царство. Това което е дисхармонично, може да се превърне, коригира и изцели чрез универсалния закон на любовта, който никога никого не изоставя.
112
Помислете за всичко, което се случва в нашия свят, за всички проблеми, за многото страхове, за умразата и ужасните заплахи. Вярвате ли, че всичко това може да се оправи само чрез насилие, убийсва, кръв и сълзи? Възможно е само едно решение: силата на любовта, любовният огън на Бога. Значи любовта трябва да слезе до най-голямите дълбочини, за да може да помогне на нуждаещите в истинския момент. Някои автори успяха да разберат и опишат в световната литература последиците от тази всичко поддържаща универсална любов. Да вземем например Якоб Васерман и прекрасното му произведение Christian Wahnschaffe. Помислете за образи като Буда, които бяха против унищожението дори и найнезначителните същества. Спасението на всичко паднало, възстановяването на хармонията на вселенската изява е възможно само чрез проявената любов. Затова Зигфрид се бори със змея (ламята) и Хермес стъпва върху съскащото тяло на змията. Но мечът, който Зигфрид и Хермес държат не е меч на насилието, на умразата, на заплахата и убийството, а мечът на любовния огън на Бога. , който ги прави непобедими. Ако разберете това и го познаете вътрешно, вие ще знаете, че също и природният порядък , наречен от нас природа на смъртта, не е безнадежден. В Школата на Розата и Кръста ние правим разлика между природата на смъртта и природата на живота. Ние трябва да правим това, защото трябва да се съобразим (да вземем под внимание) с действителното състояние и трябва да взаимно да се учим да се отвърнем от страната на огъня и да се обърнем към страната на светлината. Ние трябва първо да влезем и да се слеем със светлината, и тогава от нея да превърнем огъня в светлина, в служба за света и човечеството. Но в най-дълбоката същност има само една природа, само едно царство. Като душевни хора ние не можем вътрешно да осъществим раздяла. Вярно е, че по практически причини, за уточняване на нашия път, за по-точно определяна не нашата цел ние правим разлика е казваме: “Ние се обръщаме към светлината!” Но когато се издигнем в светлината, ние веднага получаваме красивата задача, да служим на човечеството с всички последици.. Ако останем при раздялата, ние сме както обикновените хора – както се казва в стих 60 от втората книга на Хермес. Те наричат промяната смърт, защото тялото се разлага и живота отива в невидимото. Но колко прекрасно е, че светлината се превръща в огън, за да може това, което гори да стане на светлина! Не сме ли изпитали всички ние в живота си огнената жар? Жарта на нещастието, на пречистването, на отчаянието, на изгарянето на всичко нисше, за да може от всепояждащия огън птицата Феникс да разтвори крилата си? Но нека сега да проникнем до по-открити размишления, които се издигат от Божието познание, и да разгледаме всички аспекти на понятието вездесъщност. Сега вие знаете: “Всичко е Бог”, значи също и вашата новородена душа, ако вече я притежавате. Всичко е в Бога, не не като на едно определено място, защото мястото е телесно и неподвижно, казва Пимандер в стих 70. И вие разбрахте, че душевното тяло и освободената личност са качества на Дух-Душата. Дух, душа и тяло образуват триединство. Затова трябва да откриете, че новороденият микрокосмос, като единство слят с Бога, е същевременно вездесъщ, всеобхватен. Целият Универс , в който Духът, душата и тялото съществуват в единство, е изпълнен от душа и духовно съзнание. Всичко е групово единство, това означава: Съзнанието на едната душа е същевременно вездесъщо съзнание. Затова новороденият микрокосмос е вездесъщ, всеобхватен. Имайте предвид, че погледнато така, няма никой който да разбира, да обхваща повече, да е по-надарен и по-могъщ от освободеният от природата на смъртта; че найинтелигентната, най-могъщата и най-бързата е преди всичко новородената Дух-Душа, както се казва в стих 71.
113
Заповядай на своята душа, (така възкликва Пимандер в стихове 72 до включително 74), да отиде в Индия, и тя ще бъде там, още преди да си и заповядал. Заповядай и да отиде при океана, и тя в същият момент ще бъде там; не така, като че ли е предприела пътуване от едно място до друго, а така, като че ли вече се е намирала там. Заповядай и дори да се издигне към небето, тя няма да се нуждае от крила затова. Нищо не може да я възпре, нито огъня на слънцето, нито етерите, нито закономерното движение на небето, нито телата на звездите; тя ще премине през всички пространства и ще се издигне в полета си до най-далечното небесно тяло. Който желае тази абсолютна свобода, той ще я получи. Нищо не може да му попречи за постигането и, ако той, което е естествено, върви по пътя към нея. Разбирате ли сега, каква власт притежавате! Вие вече притежавате властта на цялосността (пълнотата). Тя почива във вас. Вие само още не сте я употребили. Вие все още се вкопчвате в обикновените неща и се втренчвате прекалено много в измамните картини на хоризонталната повърхност. Вие сам се възпирате. Погледнете във вездесъщността! Освободете вашата душа, и вие ще осъществите всемогъщието на Бога в самият себе си. Освободете властта на цялосността в себе си, като вървите по пътя на светлината, по пътя на Гносиса на светлината. Тогава и за вас някога ще може да се каже: “От Египет извиках моят Син” Амин! _______________
Обяснителни бележки Абраксас: гностично обозначение за универсалното любовна същество на Бога например в учението на Аполоний от Тиана. Атом на духовната искра: виж Розата на сърцето. Аурично същество: олицетворява сбора от всички сили, стойности и свързаности като резултати от живота на различните личности в дихателното поле. Всички тези сили, стойности и свързаности образуват заедно светлините, звездите на микрокосмичното небе. Тези светлини са магнитни фокуси и в съответствие с вида си определят естеството на магнитоното духовно поле, т.е. вида на силите и веществата, които привлечени от амосферата се приемат в микрокосмичната система, а с товd и в личността. Значи видът на тези светлини определя личността и една съществена промяна на личността трябва да се предшества от съществена промяна на микроксмичното небе, и това е възможно само чрез саможертвата и тоталното разрушаване на егото. Аутадес: силата с лъвската глава; несвещената воля на материалния човек; също и несвещената дейност на егоценричния човек в общият смисъл. Името е взето от гностичното евангелие Пистис София, което се приписва на Валентинус.
114
Витлеемската порта: обозначение за състоянието на сърцето на ученика, който в истински копнеж за духовно изцеление осъществява пълната промяна на своя живот. Един такъв човек отваря сърцето си за гностичната светлина и подготвя “обора”, опороченото и нечисто сърце, за раждането на вътрешното христово същество. Така във всеки истински ученик Витлеем се превръща в началото на пра-стария път, който намира славният си край на Голгота, на черепното място, и то чрез възкръсването на истинския Божи син в микрокосмоса. Гносис: а) диханието на Бога, на Лотоса, извора на всички неща, който се изявява като Дух, любов, светлина, сила и универсална мъдрост.; б) универсалното Братство като носител и изявител на христовото поле на излъчване; в) живото божие познание, което се съобщава на всички влезли чрез душевно новораждане в светлинното раждане на бога – в пимандричното състояние на съзнанието. Голямата игра: организирана в голям стил активност на огледалната сфера, която цели, с участието на целия отвъден окултизъм и с приложението на невиждани явления от природно–научен вид да имитира второто пришествие на Христос. Подробности върху това интензивно подготвяно гибелно явление, което ще съпровожда краят на днешния космически ден и ще плени цялото човечество, като застрашава да го завлече в измамата на една илюзия виж в книгата на Ян ван Райкенборг: Демаскиране, Роцекруис перс, Хаарлем. Групово единство: Груповото единство, което насърчава съществото на Духовната Школа не е добронамерено външно явление на съпринадлежност, а вътрешното единство на растящия в Гносиса нов душевен живот, което се доказва в ново жизнено поведение, съответстващо на духа на планинската проповед. Демиург: Духовно същесво, произлизащо от Бог-отец; Демиургът е твореца на света от прасубстанцията, която не е създадено от него, а от Бащата. Той е едно със Словото, със световната Душа. Демон: буквално:“природна сила”. Когато човекът се свърже с тези сили, при което в доброволно послушание върши волята на небесния Баща, тогава по пътя на човека към обожествяване те му се изявяват като могъщи помощници. В противният случай човек ги изпитва като враждебни въздействия, като отмъстителни демони, като сили на съдбата. Също и предизвиканите чрез слепият природен живот на падналия човек природни еони се обозначават като демони, но тогава в определено негативният смисъл на думата. Диалектика: нашето днешно жизнено поле, в което всичко се изявява само във връзка с ъс своята противоположност. Ден и нощ, светлина и тъмнина, радост и болка, младост и старост, добро и зло, живот и смърт и т.н. са неразривно свързани едно с друго; едното следва неминуемо другото, и така едното създава другото. Чрез този фундаментален закон всичко в нашето изнено поле е подложено на непрестанна промяна и разрушение, на поява, разцвет и упадък. Чрез този закон нашето жизнено поле е една област на преходнос, на страдании, болести и смърт. От друга страна, погледнато от висша гледна точка закона на диалектиката е същевременно и закон на божествената милост. Чрез непрестаното разрушение и обновяване той предотвратява оконцателната кристализация на човека, т.е. неговото окончателно падение. Той му дарява винаги отново една нова възможност за изява и с това шанса, да познае целта на
115
своето съществувание и да тръгне по пътя на завръщането чрез Трансфигурацията, чрез новорадане от вода и Дух. Дихателно поле: директното силово поле, в което е възможнен живота на личността. То е свързващото звено между ауричното същество. В своята дейност на привличане и отблъскване на сили и вещества в полза на живота и поддържанетона личността, то се намира в пълно съответствие с нея. Духовна душа (Дух-Душа): Пътя на Ендура, пътя на ученичеството на една гностична Духовна Школаима за цел, да пробуди безсмъртната душа от смъртният и сън. Когато това стане се осъществява възстановяването и свързването с универсалният Дух, с Бога. Тази възстановена връзка между Дух и душа, между Бог и човек, се доказва в славното възкресение на Другият, на завръщането наистинския човекв бащиният дом. Душата, която има правото да отпразнува това свързване, това съединяване с “Пимандер” на Египетския Прагносис, е Духовната душа.Това е единството на Озирис (Духа) с Изис (Душата), Христос – Исус, Баща – Син, алхимическата сватба на старите Розенкройцери, сватбата на небесния жених със своята булка (годеница, невеста). Духовна Школа: мистерийната Школа на Христос- Хиерофант (виж Универсалното Братство) . Едура: Пътят на разрушаване на егото, пътя на последната смърт чрез предаване на аза на Другият, на безсмъртния човек, на Христос в нас. Това е пътя на Йоанейският човек на Йоан), който “приготвя пътищата за своят Господ”. Това е практичното изпълнение на думите “Той”- небесният, другият човек – трябва да расте, а аз трябва да намалявам” аз трябва да умра, за да ивее в мен другият, небеснеят човек. Пътя на ендура е класическият път на всички времена. По този път падналият човек може - чрез пречистващия огън на една тотална жизнена промяна – да се издигне към своето истинско, безсмъртно същество и да се завърне при небесният си Баща. Пътя на човека през света на диалектиката е един живот който води към смъртта Ендура е едно доброволно умиране, което води към живот: “Който изгуби (даде) животът си заради Мене , той ще го намери”. Житното зърно на Исус: Обозначение за атома на духовната искра в книгата Fama Fratrnitatis Roseae Crucis – Призивът на Братството на Розата и Кръста, класическият завет на Розенкройцерите(виж Розата на сърцето). Колело на раждане и смърт: в съответствие със закона на диалектиката, постоянно повтарящият се процес на раждане, живот и смърт на една личност, последван от новосъживяване на микрокосмоса посредством раждането на една нова личност. Космократори: седем могъщи природни същества, обозначени също като Богове, много тясно свързани с произхода на Сътворението, отговарящи за фундаменталните космически закони. Заедно те образуват Седморниятп Дух на вселенската изява. В книгата Пимандер те се наричат Ректори.(стих 26,33,36 и т. н.) Липика: ауричното небе, цялостта на сетивните центрове, силови точки и фокуси, в които е вградена цялата карма на човека. Земното смъртно същество е една проекция на това небе, което съвършено определя неговите възмжоности, оганичения и вид. Липиката олицетворява цялото греховно бреме на падналия микрокосмос.
116
Материална сфера/огледална сфера: двете жизнени сфери на диалектичния природен порядък. Материалната сфера е областта, в коята живеем в грубото веществено тяло. Огледалната сфера е областта, в която между другото протича процеса между смъртта и инкарнирането. Тя се състои, освен адските сфери и чистилището, и от сферата, обозначена от природните религии и окултизма като “небето” и “вечният живот”. Тези небесни сфери и животът там, са подложени, също както и живота в материалната сфера, на преходност и временност. Значи огледалната сфера е място за временно пребиваване на умрелите, което не означава, че починалата личност получава нов живот, защото съществуванието на четворната личност не продължава. Само найдълбокото ядро на съзнанието, духовната светкавица на диалектичната искра, се връща временно в ауричното същество и образува основата за съзнанието на една нова личност, която се построява от ауричното същество във взаимна работа с действащите в майката сили. Микрокосмос: Човекът като minutus mundus, като малък свят образува една сложно съставена, кълбовидна жизнена система, в която отвътре навън се различават: личността, ауричното същество, едно седморно магнитно духовно поле. Действителният човек е един микрокосмос. Това което в този свят се разбира под “човек”, е само осакатената личност на един дегенерирал микрокосмос. Днешното съзнание е личностно и поради това осъзнава само жизненото поле, към което принадлежи. Новото гностичното царство: гностичното астрално поле, образувано от чистата астрална субстанция на първичното начало, построено от младото гностично Братство във взаимна работа с Гностичната Универсална Верига, чийто най-млад член е то. Чрез неговата дейност в два свята (както в полето на възкресението на шестата космическа област, така и в нашето жизнено поле на седмата космическа област) то помага (докато трае жътвата) на търсещият спасение човек, посредством живото тяло да влезе в полето на възкресението. Значи живото тяло образува временният мост между двете области. Новото гностично царство олицетворява всички сили, от които се нуждае ученика, за да може да премине по този мост към живота. Праатом: виж Роза на сърцето. Прагносис на Хермес: Обозначение, което сочи върху факта, че всяка действителна гностична наука в днешния период на човечеството произлиза от праизвора на Египетския Прагносис, че всичката гностична спасителна работа се корени в празнанието, че освобождението на човечеството е възможно само чрез възкръсване на херметичния човек, на истинския божествен човек, който живее от просветеното в Бога съзнание. Затова свидетелството на Евангелието: “От Египет призовах моят син”също е едно указание за пра-основата на цялата спасителна работа. Природен човек: роденият в материята човек, подлжоен на диалектическия природан ред.
законите на
Пистис София: а) гностично Евангелие от второто столетие, приписано на Валентинус, запазено неприкосновено, което провъзгласява христовия път на спасение, пътя на Трансмутацията и на Трансфитурацията, описан с най-голями подробности във впечатляваща чистота. б) също и истинският ученик , който изтърпява до осъществяването.
117
Роза на сърцето: мистично обозначение на атома на духовната искра (наречен също пра-атом или Христов атом), който съвпада с най-високата точка на дясната сърдечна камера, с математическият център на микрокосмоса, закърнял остатък от божествения живот. Розата на сърцето, наречена също златното житно зърно на Исус или чудната скъпоценност в цветчето но лотоса, е кълнът на един нов микрокосмос, божестевното семе, което се пази като обещание на милостта в падналия човек, за да може някога да настане момента, когато той си припомни своят произход и се изпълни с желание да се върне в бащиният си дом. Себеотдаване: виж петорният универсален Гносис. Съвършени, (Parfaits, от френското–парфе): при катарите “Bonshommes”(добри хора), осъществили новородената душа, намерили своят Пимандер. Сърдечна душа:(нем.Gemüt) сърдечното светилище на диалектичния човек, което е освободено от всякакви природно родени влияния и съответни въздействия, и вибрира в хармонично съответствие с атома на духовната искра. Само в едно такова пречистено сърце може да се осъществи срещата с Бога, с пимандричното осъзнаване. Универсалният петорен Гносис: обобщаващо обозначение на петте фази на развитие, чрез които в ученика се изявява пътякъм Живота. 1. освобождаващо разбиране. 2. стремеж към духовно изцеление. 3. себеотдаване. 4. ново жизнено поведение. 5. Възкръсване в новото жизнено поле. Универсална верига: виж Универсалното Братство. Универсално учение: това не е “учение “ в обикновения смисъл на думата и не може да се намери в книги. В най-дълбоката си същност то е живата действителност на Бога, в която облагороденото за това съзнание се учи да чете и разбира всемъдростта на Твореца. Универсално Братство: божествената иерархия на неподвижното царство. Тя образува универсалното тяло на Бога. То се обозначава и с много други имена, като например: невидимата църква на Христос, Христовата иерархия, гностичната универсална верига, Гносис. В своята дейност в полза на падналото човечество тя се явява между другото и като Братството на Шамбала, Мистерийната Школа на Христос-Хиерофант, хиерофанталната Духовна Школа и приема образ в младото гностично Братство. Хиерофанти: виж Универсалното Братство. ______________
ИЗДАНИЯ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСКАТА ПРЕСА ТРУДОВЕ от Я Н ВАН РАЙКЕНБОРГ Елементарна философия на съвременните(модерните) Розенкройцери Идващият Нов Човек Гносисът в актуална изява Египетския Ур-Гносис и неговият зов във вечното днес (І,ІІ,ІІІ,ІV)-
118
отново оповестен и обяснен възоснова на Tabula Smaragdina и на Corpus Hermeticum Тайните на Розенкройцерското Братство Езотеричен анализ на Духовния Завет на Розекройцерския Орден 1 - Зовът на Розенкройцерското Братство Езотеричен анализ на Fama Fraternitatis R.C. 2 - Веруюто на Розенкройцерското Братство Езотеричен анализ на Confessio Fraternitatis R.C. 3/4- Алхимическата сватба на Християн Розенкройц (І,ІІ) Езотеричен анализ на Chymischen Hochzeit Christiani Rosencreuz Anno 1459 Божията Слава е неприкосновена (Dei Gloria Intacta) Християнската посветителна мистерия на свещения Розенкройц за новата епоха Мистерията на блаженствата Никтемерон на Аполон от Тиана (Das Nykthemeron des Apollonius von Tyana) Мистерията на живота и смъртта Човекът на боздугана (Der keulenmensch) Един апел към младите хора Демаскиране Не съществува празно пространство Универсалното лекарство Христианополис (Christianopolis) Светлината на света откъси от планинската проповед Един нов зов Гностичната мистерия на Пистис София ТРУДОВЕ от КАТАРОЗА ДЕ ПЕТРИ Трансфигурация Печатът на обновяването Седем гласа говорят Златният Розенкройц Тройният съюз на светлината Писма Живото слово ТРУДОВЕ ОТ КАТАРОЗА ДЕ ПЕТРИ И ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ Братството на Шамбала Универсалният път Голямата космическа революция Универсалният Гносис Апокалиптиката на нашето време Обновителни конференции на Водолея –(Аквариус обновителни конференции) (1) Светлинната дреха на новият човек, Билтховен – 1963 г. (2) Световното Братство на Розенкройцерите, Калв – 1964 г. (3) Могъщите знаци на Божественото решение, Бад Мюндер – 1965 г. (4) Освобождаващият Път на Розенкройцерите, Базел – 1966 г. (5) Новият жезъл но Меркурий, Тулуза – 1967 г. Reveille! Събуде се! Зов за пробуждане към фупдаментално обновяване на живота като изход в едно безисходно време
119
Китайският Гносис Коментари към Тао Те Кинг от Лао Цзе ТРУДОВЕ ОТ ДРУГИ АВТОРИ Н. Аббестее – Библия за младежта Карл фон Екартсхаузен – Облакът над светилището Антонин Гадал – Наследството на Катарите / Друидите Михаил Наими – Книгата на Мирдад Й. Шоотемайер – Телевизията като опасност за индивида Телевизията като инструмент на окултни сили Пътят на Розенкройцерите в наше време Живият Розенкройц
Rozekruis Pers, Postfach 1307, D 5276 Wiehl, BRD Rozrkruis Pers, Bakenessergracht 5, NL 2011 JS Haarlem, Niederlande Lectorium Rosicrucianum, Foyer Catharosa de Petri, CH 1824 Caux, Schweiz _____________
