1
ЕГИПЕТСКИЯТ ПРАГНОСИС и неговия зов във вечното днес отново провъзгласен и обяснен възоснова на TABULA SMARAGDINA und des CORPUS HERMETICUM ТАБУЛА СМАРАГДИНА и на КОРПУС ХЕРМЕТИКУМ СМАРАГДЕНАТА ПЛОЧА и на ХЕРМЕТИЧНОТО ТЯЛО на ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТОС от
ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ
(Следва знак – кръг, и в него пентаграм)
ТРЕТА ЧАСТ ВТОРО, ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ 1985
REVOVA-BIBLIOTHEK V ___________________________________________________________________________ ROZEKRUIS PERS – HAARLEM - NIEDERLANDE
2
Übersetzt aus dem Niederländischen Ursprünglichen Titel: De Egyptische Oergnosis en haar roep in het eeuwige nu
Internationale Schule des Goldenen Rosenkreuzes Lectorium Rosicrucianum Hauptsitz: Bakenessergracht 11-15, Haarlem, Niederlande
ISBN 90 6732 012 9 Copyriht 1985 Rozekruis Pers, Haarlem, Niederlande
3
СЪДЪРЖАНИЕ I II
Предговор............................................................................................... Доброто е единствено в Бога и никъде другаде....................................... Мистерията на доброто..................................................................................... Човешкото добро и зло............................................................................................. Също и любовта е единствено в Бога..................................................................... Независимостта.........................................................................................................
III
Пътят на себеотдаването................................................................................... Асклепиос, търсещият, бъдещият спасител........................................................... Академичното море, и пътешествието към остров Кафар Салама (Caphar Salama), страната на мира........................................................................................ Себеотдаването......................................................................................................... Групово единство,: душевната общност.................................................................
IV
Пътят към освобождението................................................................. Ноевият ковчег на младия Гносис........................................................................... Пътят към единствено доброто................................................................................ Същността на душата................................................................................................ Рождението от страстта на сърцето........................................................................ Човешкото добро и неговата противоположност.................................................
V
Мнимото добро на злото (Der Gütewahn des Bösen)........................... Песимисти и оптимисти........................................................................................... Защо забравяме толкова лесно............................................................................... Неспособността на нашето сетивно състояние да възприеме единствено доброто...................................................................................................................... Двойното бреме........................................................................................................ Необходимостта за изживяване на Пътя............................................................... Присъстващата помощ.............................................................................................
VI
Разкаятелната песен на спасението..................................................... Независимостта......................................................................................................... Седморното сърце.................................................................................................... Разкаятелната песен на спасението........................................................................
VII Eдинадесета книга: Върху разума и сетивните органи..................... VIII Разумът и сетивните органи................................................................ Привързаността на земния човек към природата................................................ Хитростта на разсъдъка.........................................................................................
4
Чисто човешкото.................................................................................................... Себеразобличаването на природния инстинскт..................................................
IX Астрално повлияване........................................................................... Какво се случва по време на сън........................................................................... Наследствено и кармично предопределение........................................................ Влиянията на универсалната гностична верига................................................... Как човек стига до Духовната Школа................................................................... Кой ще ме спаси от тялото на тази смърт?...........................................................
X
Черният демонизъм............................................................................... От Земята и от Светът............................................................................................. Драмата на нашия живот........................................................................................ Противоестествена сексуалност............................................................................. Последиците от злоупотребата на астралните сили............................................. Черният демонизъм и пътя на освобождението...................................................
XI
Рецептурата на пътя към живота......................................................... Божественият посев................................................................................................. Светлината свети в тъмнината............................................................................... Законът на греха...................................................................................................... Ако вървите по пътя на плътта, ще загинете........................................................ Херметическата добродетел................................................................................... Херметическата умереност..................................................................................... Херметическото блаенство.....................................................................................
XII Земята, рождена утроба на света......................................................... Човешкото мислене................................................................................................. Нарушението на божествения порядък................................................................. Христос, Духът на планетата................................................................................. Най-могъщият херметически съвет.......................................................................
XIII Да получиш всичко, да се отречеш от всичко и чрез това да обновиш всичко................................................................................... Божествената диалектика на Света...................................................................... Отмъстителната диалектика на Земята.................................................................
XIV Целта на човека.................................................................................... Ритъмът на световния ход...................................................................................... Доказателството за греха е закона........................................................................ Опитностите на катарите и на богомилите със закона.......................................
XV Нашето жизнено поведение в днешните условия............................. Работният метод на старите братства................................................................... Дрехата на страната, в която живеем.................................................................... Необходимостта от живото душевно състояние.................................................. Меркурий, Бог на търговците и на крадците.......................................................
5
Упражняване на търговия (продаване) и новото поведение..............................
XVI
Кръговратът на гностичните светлинни сили................................... Блажени нисшите духом........................................................................................ Ретроградното движение ...................................................................................... Изливането (изпълването със) на Светия Дух..................................................... Четирите рози върху шапката на Християн Розенкройц...................................
XVII Ключът на Хермес Трисмегистос...................................................... XVIII Търсете първо Царството небесно и неговата справедливост........ Еднствено доброто................................................................................................ Една утешителна увереност................................................................................ Двата аспекта на фундаменталнатеа природа................................................... Влечение и желание............................................................................................. Съдбата на несвещеното влечение..................................................................... Същността на смъртта.........................................................................................
XIX
Свещената демокрация...................................................................... Зависимостта на Вселената.................................................................................. Нашите предци Уран и Хронос.......................................................................... Как се осъществява ретроградното движение..................................................
XX XXI
От живата душа към оживотворяващият Дух................................. Седемте периода на сътворението................................................... Възникването на състоянието на противоречие............................................... Епохи и периоди.................................................................................................. Грехопадението.................................................................................................... Опасността на отрицанието................................................................................ Драмата на Юда................................................................................................... Наказанието на прегрешилата душа..................................................................
XXII
Той трябва да расте, а аз да загина.................................................. Затъмнението на мозъчното съзнание.............................................................. Връщане към признанието................................................................................ Нашата вина към другите природни царства..................................................
XXIII
Човекът и пътят................................................................................ Човекът и божественият план............................................................................ Отрицанието и неговите последици................................................................. Кармичното висше аз.......................................................................................... Ключът към пътя................................................................................................. Необходимостта от спокойствието.................................................................... Какво е говорене? Какво е слушане?.................................................................
6
XXIV Душевният човек............................................................................... Творческата власт на светилището на главата.................................................. Говорене и слушане............................................................................................ Творческо действане в служба на Гносиса...................................................... Злоупотребата с висшите творчески функции.................................................
XXV
Пленничеството на сетивните органи............................................ Принудата за пътуване....................................................................................... Изкуство, наука, религия................................................................................... Грал, Катари и Кръст с Рози............................................................................. Отричане и признаване.....................................................................................
XXVI
Целият Гносис е безплътен............................................................. Познаваемото и непознаваемото...................................................................... Религията на Хермес.......................................................................................... Сърдечната душа (нем. das Gemüt)...................................................................
XXVII Светът и неговата задача................................................................. Карма................................................................................................................... Съкровището на Универсалната Верига........................................................... Облакът на свидетелите..................................................................................... Планетарният Бог на човечеството................................................................... Класическата картина на двете глави.............................................................. Телесното съзнание............................................................................................
XXVIII Дух и материя................................................................................... Природното съзнание........................................................................................ Необходимостта от свързването с Духа.......................................................... Да се закрепи Розата на Кръста....................................................................... Ретроградното движение..................................................................................
XXIX Съществената мистерия на човека................................................. Бог, свят и човек................................................................................................. Втората смърт: Победата................................................................................... Земната душа и Розата....................................................................................... Взаимната работа на земния и небесния човек...............................................
XXX
Мистерията на огъня (I)................................................................... Непознаваемият и познаваемият огън.............................................................. Изкуството за правене на злато........................................................................ Земният огън и духовния огън.......................................................................... Демаскиране........................................................................................................ Огън и вода.......................................................................................................... Коренният огън на Духа......................................................................................
XXXI
Мистерията на огъня (II)...................................................................
7
Дървото се познава по плодовете..................................................................... Плът и кръв не могат да наследят Божието царство...................................... Възкръсването на духовното тяло....................................................................
XXXII Каин и Авел....................................................................................... Духовният човек и природно роденият човек.................................................. Истинският човек и мнимият човек.................................................................. Легендата за Каин и Авел.................................................................................. Огнени типове и водни типове......................................................................... Еден, страната на небесните радости...............................................................
XXXIII Класическото предателство (измяна) (I)........................................ Децата на Бога.................................................................................................... Новосъздаването на човека-Авел.................................................................... Братоубийството............................................................................................... Неразрушимостта на църквата на Духа.......................................................... Крайната цел на свещениците на Еоните...................................................... Измяната против Духа...................................................................................... Константинополският концил......................................................................... Халкедонският концил.....................................................................................
XXXIV Класическото предателство (измяна) (II)........................................ Науката на Еоните............................................................................................... Теологията........................................................................................................... Истина и лъжа..................................................................................................... Възникването на Библията................................................................................ Магията на предателството............................................................................... Царството на Духа.............................................................................................. Жертвата на Каин............................................................................................... Пътят на Бого-посветените................................................................................
Обяснителни бележки........................................................................
8
Предговор Ходът на човечеството, който сега отново се е превърнал в съдбовен ход за земните хора, доказва посред цялото несвещено своеволие отново своята неприкосновена закономерност: “Дървото се познава по плодовете” и “Каквото посееш, това ще ожънеш!” Картината на днешното човечество с неговата заплаха и кървавочервена омраза, с неговото срамно израждане и безумни аспекти, произнася в тази светлина една унищожителна присъда, която оповестява приближаващият се край на този Ден на изява. Мнозина разбират този ход и са ужасени в най-дълбокото си същество от това, което произлиза от прехваленото човешко умение. В безизходността на нещата те търсат съзнателно или насъзнателно един път, който освен освобождаващо разбиране предлага възможност за постигане на конкретно поведение, и дарява вътрешно сдобряване с единия извор на живота. Третата част на книгата Египетският Прагносис и неговия зов във вечното сега сочи, извън свързаното със сетивните органи нисше съзнание, към единственото добро, което се намира само при Бога, към най-дълбокото същество на човека и предлага ключа към един освобождаващ живот по пътя на новораждането на душата. Който в тъмнината на снижаващата се нощ действително търси светлината, бива поставен пред практиктиката на Христовите думи: “Търсете първо Божието царство и неговата справедливост.” Тази практика се обяснява от херметическия закон: “Да получиш всичко, да се откажеш от всичко и чрез това да обновиш всичко.” Дано много търсещи да разберат зова на Гносиса за себеосъществяване и да употребят ключа на освобождението за вечното спасение на себе си и на цялото човечество.
Ян ван Райкенборг
(На цялата следваща страница следва картината с подзаглавие “ Вратата на Сатурн ”, а на следващата страница следва обяснение на картината)
9
Вратата на Сатурн
Сатурн е владетел на материята и причината за всички кристализационни процеси. Затова той е силата на възпрепятстването, на свиването и на упадъка. Задачата на Сатурн е също да разкрива всичко, което е създадено от човека. Ето защо той често бива представян като човек с коса и пясъчен часовник, като хиерофант на смъртта. Защото чрез него всички стойности на диалектичния и сатанинския живот, всички последици от егоизма, цялата дейност на нисшия живот се изваждат в един психологически момент на дневна светлина. Сатурн е бащата време, Хронос, който заповядва: “До тук и не по-нататък!” Освен това Сатурн е също и посветител. Който върви по пътя на жизненото обновяване и се завръща към хармонията на голямия универсален закон на живота, се среща със Сатурн като откривател на всичко ново, което е възникнало, на непреходните стойности, закотвени в душата. Тогава Сатурн, вестителят на смъртта на преходната природа, се превръща в херолд на възкръсналия, непреходен човек. Годината 1962, в която тази книга се появи за първи път, беше сатурнова година, една година, през която човечеството бе поставено пред избора: да остане в пътя на стария Сатурн, който води до смърт чрез разрушение – или да тръгне по пътя на освобождението, който с помощта на светлинните сили на универсалния Гносис води към вратата на новия живот, към златния град, към новия Йерусалим.
10
I Десета книга Доброто е единствено в Бога и никъде другаде 1. Доброто, Асклепиос, е изключително само в Бога, или по-правилно: Бог е доброто в цялата вечност. Затова доброто по необходимост е основа и същност на всички движения и развития: нищо не съществува без доброто! Доброто, обгърнато от една статична изявителна сила, е в пълно равновесие: то е цялата пълнота, произходът на всички неща. Ако аз наричам добро това, което изпълва всичко, тогава имам предвид доброто, което е абсолютно и вечно. 2.
То е едно качество изключително на Бога, защото няма нищо, което да му липсва, така че той не би могъл да стане лош чрез желание за притежание. Не същесвува нищо, което той би могъл да загуби, и чиято загуба би могла да му причини болка, защото страданието и болката са части на злото. Няма нищо, което е по-силно от него, което би могло да се бори срещу него, и да съответства на неговото същество, никой да може да го опозори. Нищо не го надминава по красота, което би могло да запали неговите сетива в любов. Нищо не може да му откаже послушанието си, така че той да избухне в гняв. Няма нищо по-мъдро от него, което би могло да възбуди неговата ревност.
3. Тъй като не може да се намери нито едно от тези душевни движения във Вселенското същество, в него няма нищо освен добро. И както в едно такова същество не могат да се намерят други качества, така и доброто не може да се намери в никое друго същество. Всички останали качества се срещат във всички същества, както и в малките, така и в големите, във всяко от тях и според собствения им вид; дори и в света, в наймогъщия и мощен (свят) на изявения живот. Защото всичко създадено е изпълнено със страдание*, тъй кото самото създаване е страдание. Там, където има страдание, със сигурност няма добро. Там, където е доброто, със сигурност няма страдание. Където е ден, няма нощ, където е нощ, няма ден. Затова доброто не може да живее в създаденото, а само в несъздаденото. Но тъй като материята на всички неща има участие в несъздаденото, тя има участие и в доброто. В този смисъл светът е добър; и понеже създава всички неща, той в известно отношение е добър. Но във всички други отношения не е добър. Светът също е подложен на страдания, той е променлив, и е Майка на създания, подложени на страдания. 5. Хората поставят норми за доброто чрез сравнение със злото. Не дотам голямото зло тук важи за добро, и това което тук се определя като добро, е най-малката част на злото. Значи невъзможно е за доброто тук да бъде свободно от нечистотията на 4.
*
Патос: означава страдание, болка, също страданието на душата и страст; всички душевни движения се съдържат в това понятие.
11
злото. Тук доброто се обхваща от злото и престава да бъде добро. Така доброто се разваля и става зло. Следователно доброто е само в Бога, да, Бог е самото добро. 6.
При хората, Асклепиос, доброто може да се намери само по име, но никъде в действителност. Това е невъзможно също, защото доброто не може да намери място в едно материално тяло, което почти се задушава от беди и мъчителни затруднения, болки и влечения, инстинкти и представи на сетивата.
Но най-лошото, Асклепиос е, че на всички горепосочени неща, които хората вършат, тук се гледа като на най-голямото добро, а не като на извънредно зло. Инстинктът на корема, подстрекателя на всички злини, е една заблуда, която тук ни държи далеч от доброто. 8. И аз благодаря на Бога, че откри на моето съзнание познанието за доброто, което не може да се намери в този свят. Светът е изпълнен с изобилието на злото, така както Бог е изпълнен с изобилието на доброто, или както доброто е изпълнено с изобилието на Бога. 9. От Божественото същество сияе красотата, която действително живее в Него в най-висша чистота и съвършенство. Ние се осмеляваме да го произнесем, Асклепиос: Божието същество, доколкото е възможно да се говори за него, е красота и добро. 7.
10. Красотата и доброто не могат да се намерят в онези, които са в света. Всички възприемчиви за очите неща са недействителни и приличат на силуети. Но всичко, което се намира извън сетивата, се приближава до съществото на красотата и доброто. И както окото не може да види Бога, то не може също така да види красивото и доброто. Тези двете са в съвършенство части на Бога, те са негови и са свойствени само за него, неразделими от неговото същество, и са израз на найвисшата Любов на Бога и към Бога. 11. Ако можеш да познаеш Бога, ти ще познаеш красотата и доброто в най-висшето им великолепие, просветлен изцяло от Бога. Красотата е несравнима, доброто е неподражаемо, също както и Бог е несравним и неподражаем. В степента, в която започваш да опознаваш Бога, ти започваш да опознаваш също красотота и доброто. Те не могат да се предадат на други същества, защото са неразделни от Бога. 12. Ако търсш Бога, ти търсиш също и красотата, защото съществува само един път, който води от тук към красотата: един дейностен живот в служба на Бога, хванат за ръката на Гносиса. 13. Затова онези, които не са с Гносиса и не вървят по пътя на страхопочитанието от Бога, могат да се осмелят да нарекат човека красив и добър, този, който дори и на сън не е видял доброто, който е обхванат от много форми на злото, който гледа на злото като на добро и така го приема в себе си, без да може някога да му се насити. Той се страхува, че ще му го отнемат и се бори с всички сили не само да го задържи, но и да го увеличи. 14. Такива са, Асклепиос, човешкото добро, и човешката красота. И ние не можем нито да избягаме от тях, нито да ги мразим: защото най-трудното е, че те са ни необходими, и че без тях не можем да живеем.
12
_______________
II Мистерията на доброто Без съмнение вие познавате евангелския разказ за богатия младеж, който попита Исус: Добри майсторе, какво да направя, за да постигна вечния живот”? Преди да отговори на въпроса, Исус му отвърна: ”Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен един, това е сам Бог!” Когато четем десетата книга на Хермес, ние ще забележим, че току-що цитираните евангелски думи произлизат от херметическата философия. Това може да се установи със сигурност, защото херметическата философия е съществувала хиляди години преди появата на християнските евангелия. Още в първия стих четем следното: Доброто е изключително само в Бога, или по-правилно: Бог е доброто в цялата вечност. С тези думи се установява непосредствено, че за нас доброто е непознаваема реалност; споменаването на едно състояние, което не можем да схванем дори и приблизително. Ако се замислите, ще разберете че това, което сте свикнали да наричате добро, се отнася до нещо съвсем друго. То е едно напълно относително понятие, което за егоистичния човек има стойност само за ограничено време. Вие знаете също, че това, което наричате добро, може да бъде възприето от други като много лошо или съмнително. Това, което за един човек е най-благородното, се възприема от някой друг като най-отвратително. За доброто и злото съществуват толкова много норми, колкото и хора. Обикновено хората считат за добро това, което им изглежда хубаво и приятно, или което съответства на техния жизнен стил. А противоположното тогава наричат зло. Следователно в това отношение цари ужасен хаос, защото в нашето жизнено поле не съществуват истински добри хора, така както и доброто, единствено доброто, не може да се намери в нашето жизнено поле. Диалектичните стойности “добро” и”зло” нямат основа. Затова те не са норми, върху които може да се построи една освободителна философия. Дори в това отношение цари една добре обмислена измама. Всеки народ, всяка раса, всяка група, всяко движение застава на така наречената база и казва: “Така, както ние виждаме и вършим нещата, е добре. Затова погледнете към нас!” Това обаче не е особено умно, но е опасно, защото, който допуска подобно самохвалство, винаги много се разочарова. Законът на противоположностите неизбежно ще го достигне. Никой не може да има нещо против това, че човечеството винаги се старае да разреши своите проблеми колкото се може по-добре. Безброй хора желаят от сърце да сътрудничат за постигането на тази цел. Но не очаквайте от това да излезе нещо съществено. Не очаквайте доброто. Това, което в нашето жизнено поле се възхвалява като добро, е лъжа или заблуда. Това бе установено със сигурност още преди хиляди години. Върху тази точка в света вече мнозина са философствали. Помислете например за Ницше, който с право смяташе, че разликата между понятията добро и зло е напълно несъществена. Също и философът Кант позна, че тук доброто и злото зависят от човешката оценка. Това, което изглежда за Вас добро, е добро за Вас; но някой друг
13
може да е на абсолютно противното мнение. Значи, който се придържа към това, никога няма да намери решение. Колко ли разговори сте водили вече, абсолютно безполезни разговори, върху вашите толкова често различни мнения по отношение на доброто и злото. Затова ние нямаме никакво намерение да ви доскучаваме с нашето схващане за добро и зло. Не, намерението ни е, да ви освободим изцяло от това, и да насочим вниманието ви към едното истинско добро, което е само в Бога. Накрая на десетата книга, в стих 14-ти, с оглед на човешката обърканост по отношение на доброто и злото, се казва: Такива са, Асклепиос, човешкото добро, и човешката красота. И ние не можем нито да избягаме от тях, нито да ги мразим: защото най-трудното е, че те са ни необходими, и че без тях не можем да живеем. Нашата цел е, да ви издигнем към становището на Хермес, ако това е възможно. Ако наблюдавате човешкото “добро” поведение на различните групи в света, ако се движите между тези опити за вършене на добро, вие, в случай че сте истински търсещ истината, никога няма да можете да цените всичко това. Естествено в известни отношения вие ще можете да видите някой полезен елемент. Това понякога може дори да е приятно. Ако видите всичко това в херметическа светлина, вие ще откриете непосредствено незадоволителността и безнадеждността на тези старания за вършене на добро. Впрочем за любовта важи същото както и за доброто. Както доброто е само в Бога, така и любовта е само в Бога. И двете не могат да се намерят в диалектичния човек. Затова няма смисъл за търсачите на истината да ги търсят там, където не могат да се намерят. Но вие не бива да мразите човешкото добро и красота, защото омразата изгаря, унищожава. Любовта също изгаря. Любовта е една астрална сила, която е свързана със сърцето. Когато един човек, който търси любовта, се разочарова, той винаги изживява едно пречистване, и жадата за единствено необходимото става все по - чиста и напориста. Но огънят на омразата, който също така е астрално излъчване в сърдечното светилище, унищожава сърцето, и го кара да се свие. За човека, който мрази, не остава нищо повече. Но съществува и едно трето жизнено поведение, при което човек не очаква невъзможното, поради което и не го търси. Тогава по отношение на тези неща човек заема едно чисто обективно становище и по този начин запазва един вид неутрална доброжелателност, като приема нещата просто такива, каквито са. Затова Хермес казва: Ние не можем да мразим и да избягаме от човешкото добро и човешката красота: защото най-трудното е, че те са ни необходими, и че без тях не можем да живеем. Докато се намирате в природно родения живот, вие се нуждаете от него и от неговите качества. Затова съветът гласи: Не изпитвайте омраза по вашия жизнен път през природата на смъртта и не се опитвайте да избягате от нея. Но какво да правим тогава? Ако нито мразите, нито обичате човешкото добро и красота и не се опитвате да избягате от тях, тогава вие сте независим по отношение на диалектичната природа. Тогава няма нищо, което ви свързва с нея, и също така няма нищо, което може да ви задържи. Вие изпълнявате вашите ежедневни задължения без роптания и въздишки, без чувства за отмъщение и без всякаква съпротива. Вие вървите през тъмния живот на смъртната природа по силата на един закон, който ви подтиква към това. Вие не можете да се отречете от вашето природно рождение. Затова
14
изпълнявайте дълга си в лицето на факта, че трябва да го правите само един път, и го вършете с вдигната глава; без омраза, без страх и без любов. И ако срещнете по пътищата на живота някой търсач на истината, ограничете се с един разбиращ поглед. Накъде отива този търсач на истината по този път? Той се завръща към основата на нещата, към основата на всички развития, на единственото добро. Доброто може да се намери единствено в Бога. И който намери Бога, който получи участие в доброто, престава непосредствено да бъде от този свят. Когато намерите Бога, вие съществувате заедно с другите братя и сестри в новото жизнено поле, в душевния свят. Сега внимавайте върху следното: Човекът може да има участие в доброто, но не може да бъде доброто, казва Хермес. Доброто винаги ще се различава от човека. В това отношение никой не е добър, нито един. Затова ние трябва да изследваме какво и кое е доброто и как човек може да участва в него. Освен това трябва ясно да разберем кой тип от живите същества представлява действително природно роденият човек. Между природно родения човек и доброто се намира пътят към получаване участие в доброто. Който желае да върви по този път, трябва да започне с това, да не се свързва с нищо, както вече обяснихме. Ако не се свързвате повече с природата, в която сте родени и възпитани, нито с любов, нито с омраза, тогава ще можете да отидете с душата от Витлеем до Голгота. Тогава ще можете да вървите по пътя към Божието единство, към единственото добро. Нека сега да застанем като копнеещи пътешественици пред мистерията на доброто и да се опитаме да разкрием тази тайна. _____________
III Пътят на себеотдаването Доброто е изключително само в Бога, или по-правилно: Бог е доброто в цялата вечност. Затова доброто по необходимост е основа и същност на всички движения и развития: нищо не съществува без доброто! Доброто, обгърнато от една статична изявителна сила, е в пълно равновесие: то е цялата пълнота, произходът на всички неща. Ако аз наричам добро това, което изпълва всичко, тогава имам предвид доброто, което е абсолютно и вечно. То е едно качество изключително на Бога, защото няма нищо, което да му липсва, така че той не би могъл да стане лош чрез желание за притежание. Не съществува нищо, което той би могъл да загуби, и чиято загуба би могла да му причини болка, защото страданието и болката са части на злото. Няма нищо, което е по-силно от него, което би могло да се бори срещу него, и да съответства на неговото същество, никой да може да го опозори. Нищо не го надминава по красота, което би могло да запали неговите сетива в любов. Нищо не може да му откаже послушанието си, така че той да избухне в гняв. Няма нищо по-мъдро от него, което би могло да възбуди неговата ревност. Нека сега да помислим върху тези думи от десетата книга на Хермес. Тук се вижда, че понятието на херметическата философия за Бога със сигурност произлиза от едно
15
автономно, непроменливо Божество. Същевременно ние откриваме, че въпреки нанесените на херметическите учения осакатявания, те са проникнали до почти всички важни религиозни групи в света. Представете си, доколкото ви е възможно, седемте космически области, които не се намират една под друга или една до друга, а лежат концентрично една в друга. Цялото това взаимодействие на Творението, на пълнотата на Творението в седемте космически области, неговите движения и въздействия, не е Божеството, но намира своята основа и същност в Божеството. Бог, Непознаваемият, доброто, е обгърнат от една статична сила на изява, която е извора на Вселената, произхода на всички неща. Това абсолютно и вечно добро, което изпълва всичко, е свойствено изключително на Бога. Не същесвува нещо, което може да му липсва. Той е всичко в самия себе си. От това единствено, непознаваемо същество, излиза едно могъщо, изпълващо всичко излъчване. Чрез могъщото излъчване на едното Божество, което е вездесъщо и изпълва цялата Вселена, тя бе създадена и се поддържа от него. Значи от една страна съществува Бог, единствено доброто, и от друга страна Творението и съществата в тяхната безкрайна сложност. Ако можете да задържите тази идея като изходна точка на едно жизнено поведение, ако можете да разберете всичко това, вие трябва някога да се запитате, защо Хермес се обръща с тези неща към Асклепиос? Може би заради едно догматично учение? Не, Асклепиос трябва да стане лечител, това означава жрец, свещеник, и затова естествено трябва на първо място да излекува себе си. Като създание Асклепиос трябва да се издигне към една най-висша цел, която се съдържа само в единствено доброто. Но в началото Асклепиос вижда пред себе си безмерната сложност на Творението и на създанията. Всъщност милиони от тези същества са наши ближни в тесния смисъл на думата. И измежду всички тези раси и другари по съдба мнозина заемат едно становище против другите. Помислете например за многото авторитети, които ви заповядват: “Ние ви казваме и вие ще ни слушате” Ние знаем, ние можем и го вършим. Вие трябва да вървите по този път.” В историята на човечеството имаше периоди, когато класите на авторитетите упражняваха насилия, застрашаващи живота. В това отношение братята и сестрите от Тройния Съюз на Светлината, състоящ се от: Грал, Катари и Розенкройцери бяха преследвани жестоко. В наше време отново се появават тенденции на насилие върху съвестта както в голям, така и в малък мащаб. В много области на живота и по различни мотиви се упражнява насилие (натиск) върху съвестта. Например съществува семейна тирания, а в много страни също и групова тирания. По-нататък в това отношение ние мислим за жителите на огледалната сфера и за жизнените вълни на етерните жители, за жителите на други небесни тела, за Еоните и за Архонтите на Еоните. Между всички тях има създания, постигнали едно могъщо развитие, които се украсяват или се оставят да бъдат украсявани с имената на боговете. Също така има орди, които разиграват “голямата игра” *, накратко казано:съществуват милиарди същества с милиарди възможности за измяна, умишлено подвеждане и насилие. И всички те се обръщат към вас с думите: “Ние притежаваме доброто!” И сега ние говорим за Асклепиос, търсещият в океана на живота, за съществото, намиращо се между своите ближни. Той започва да потъва и вълните го подхвълят от една страна на друга. *
Виж книгата Демаскирането от Ян ван Райкенборг, Rozekruis Pers, Haarlem, Niederlande, 1984 г. (още не е преведена на български език. Б.пр.)
16
Повечето от читателите на тази книга са истински търсещи по рождение. Какво ли не са търсили досега? Каква ли не литература са погълнали вече? Но не се ли срещнахте с Духовната Школа на Розата и Кръста като че ли случайно, чрез едно независещо от вас стечение на обстоятелствата. Какво трябва да направи Асклепиос в пожара на своето търсене? Какво може да направи той? Какво се случва с него, накъде го отвеждат вълните на живота? Хиляди гласове го призовават: “Доброто е тук!” Какво ще стане с него? Защото при грехопадението злото се показва в многочислени образи. Затова в текста на десетата херметическа книга се обяснява, че това, което тук в света на диалектиката се обозначава като добро, в найдобрия случай е най-малката част на злото. Кой може да познае действително истината във всички тези недействителни явления, между тези призраци, които ни се предлагат. Кой е в състояние да прозре цялата тази инсценировка, цялата тази заблуда, цялта тази престъпност? Как може човек да прогледне през този безкраен хаос. Кой може да остане праведен измежду всички тези разюздани опасности? Не е ли това невъзможно? Напротив, това е абсолютно възможно! За тази цел сега ни служи съдържанието на десетата книга на Хермес, което се обръща към човека, който желае да стане като Асклепиос. Фактът, че единствено доброто е независимо, фактът, че единствено доброто и неговото могъщо излъчване са съвършено отделени от всичко създадено, фактът, че в единствено доброто не може да се намери нищо от богатия на измами вид на Творението, че единствено доброто съществува в абсолютна, вечна чистота , и че Божеството въпреки всичко прониква със своята могъща светлина през цялото Творение, през целия хаос, и че не може да се намери място, където тази светлина не е вездесъща, това и единствено това помага на тъсещия Аскрепиос да остане верен на себе си и да намери своя път в този лабиринт. Ние вече имахме правото да ви предадем рецептата за това. Ако желаете да бъдете свещеник на Гносиса, ако желаете да станете като Асклепиос, т.е. лечител на човечеството, не се свързвайте с нищо, нито с любов, и в никакъв случай с омраза. Бъдете чисто обективни, добронамерени, колкото се може повече, но не свързани. Не слушайте нито един глас, нито един импулс, нито едно влияние. Не приемайте без друго също така и нито една от нашите думи за верни. Бъдете доброжелателни, обективни, докато откриете вътрешно нещо от истината. Ние повтаряме: не слушайте нито един глас, не следвайте нито една принуда на сегашния си сетивен организъм. Застанете без самовнушение като независимо същество във Вселенската изява. Но същевременно останете изключително будни, защото когато започнете да навлизате в независимостта, върху вас ще се нахвърлят всички Еони и Архонти. Тогава много богове на Творението, много могъщи същества ще проявят интерес към вас! Модерната Школа на Розенкройцерите е станала това, което е сега само по описания начин, а именно чрез независимост. Онези, които започнаха с работата на младата гностична Духовна Школа, въпреки че бяха извънредно доброжелателни и коректни, заеха още от самото начало становището: На този свят няма нищо добро. Никой не е добър, нито един. Затова желаем да сме независими. Божеството, могъщото изпълващо всичко Божество, може да ни докосне със своето излъчване само в тази обективност, в тази независимост. Само по този начин пълнотата на неговото излъчване може да ни предаде чистотата на Вселенското послание.
17
От момента на основаването на Школата върху нас действително се нахвърлиха всичките Еони и Архонти: мисловно, етерно, с четмо и писмо. Какво ли не се твърдеше по адрес на Школата и нейните сътрудници? В какво ли не ни обвиниха в течение на годините? Слава Богу, ние бяхме в състояние да останем независими и до този час. Затова, имайки този пример пред очи, не се тревожете. На вас ще ви се даде. И бъдете проникнати от факта, че потенциално сте като Пистис София (виж обяснителни бележки), каквито и да сте в момента. Защото – и това е тайната – всепроникващите, вездесъщите излъчвания на единствено доброто са тук, те съществуват. Вие можете да се свържете с тях. Между тези излъчвания на единствено доброто и самите вас не се намира нищо, няма Творение, няма създания, няма теология, няма и духовен ръководител на една Духовна Школа! Като автономно създание Вие се намирате изключително само пред “Него”. Възможно е да се живее и съществува от излъчванията на единствено доброто. По отношение на всички явления в света на създанията, по отношение на всичко създадено, в силата на единствено доброто вие можете да бъдете все могъщ и можете съвършено свободно да стигнете до целта на вашия път. Сега може би ще кажете: “Но нали самите вие казахте, че човек не трябва да се свързва с нищо. Тогава как можем да се свържем с излъчванията на седморния Дух? Не е ли възможно при това да стане грешка? Да, вие не бива да се свързвате с нищо, докато съществувате още в природно роденото си състояние. Ако го направите въпреки това, винаги ще ставате жертва. Ако например заемете становището: “Аз вече го имам, аз съм го постигнал, аз го мога”, тогава непрестанно ще бъдете заблуждавани от Аутадес, от силата с лъвската глава – спомнете си в това отношение за гностичното евангелие на Пистис София. Под това се разбират силите и образите, които имитират Христовото същество. Когато един теолог говори за Господ Исус, или върху Христос, той не е нищо друго, освен служител на силата с лъвската глава. Но когато влезете в небитието, отворите съществото си и останете същевременно несвързан, тогава универсалното излъчване на единствено доброто ще ви докосне, и в един определен момент ще знаете, че сте свързан с него. Значи вие не бива да се свързвате с нищо, докато съществувате още в природно ро(ж?)деното състояние. Иначе винаги ще ставате жертва. Тогава потъвате в академичното море, както го нарича Йохан Валентин Андре (виж обяснителните бележки в края на книгата) и никога няма да стигнете до Кафар Салама, страната на мира. Затова в процеса на гностичното ученичество съществува една подготовка към единение с единствено доброто, това означава: да се посветите на автономията на Себето на Розата на Сърцето. Когато се посветите на Розата на сърцето, с всички свързани с това последици и закономерности, вие се посвещавате на автономното Себе, на Себето в истинския смисъл на думата. Това означава първо, че вие, заедно със седалището на аза, със светилището на главата в неговото природно състояние се подчинявате на сърдечното светилище, за да събудите за живот вашата безсмъртна душа. Когато успеете да подчините главата на сърцето, ние в Школата говорим за себеотдаване. И когато душата се пробуди за живот, сърцето се посвещава на главата. Защото когато сърцето се отвори за светлината на Гносиса и може да се изпълни изцяло с нея, след това чрез сърцето трябва да се отпразнува пробива към светилището на главата, за да се премахне всичко, което няма място там. И тогава, докато автономното Себе контролира цялата интелигентност и сетивното възприятие, в светилището на главата ще се изяви сияйната пълнота на Духа. Значи намерението е, чрез себеотдаване (което можете да практикувате чрез независимост) да отворите светилището на главата за Пимандер, за сияещата пълнота на единствено доброто.
18
Така Духът, извървявайки пътя от Витлеем до Голгота, заема място на трона на автономното Себе. Тогава сте постигнали своята цел, прекосили сте морето на заслепението и сте стигнали до другия бряг. Но сега отново може да поставите един практичен въпрос . Ако аз съвсем съзнателно нито мразя, нито обичам и вляза във важното състояние на отрицание, тогава няма ли да изпусна от погледа си истинските Божии деца? Сигурно има мнозина, които са минали по пътя на единствено доброто, или още вървят по него. Но човек не бива да приема становището: “Ние нямаме нищо общо с никого и по-добри от нас няма.” На този свят, слава Богу, безсъмнено се намират много Божии деца. Но вие можете абсолютно да ги познаете. Когато се новородите душевно, когато този процес вече действа във вашето сърце и във вашата глава, вие вече не можете да сбъркате в това отношение. Когато вече сте душевно новороден, вие изцяло ще се слеете в единство с всички други новородени души. И където да се намирате по света, вие при всички обстоятелства ще познаете братята и сестрите. Една душевната общност няма нужда от образуване, тя Е! Вие трябва само да влезете в нея, като накарате Розата да се разцъфти. В Школата ние често чуваме някои да казват: “За мен е много трудно да изживея, да вляза в груповото единство така, както го разбира Школата.” Една такава забележка действително е голяма глупост. Който казва това, дава да се разбере, че още не е душевно новороден. Когато се новородите душевно, когато във вас се намира дори и само една искрица от това душевно състояние, единството за вас не е проблем. Тогава дори не сте в състояние да избегнете влизането в груповото единство. Екзистенциално душата е абсолютно едно с всяка друга душа. Това е великолепието на голямата душевна общност. Затова, когато в младия Гносис успешно бе концентрирана достатъчно нова душевна сила, мигновено възникна една връзка с голямата душевна общност на Универсалната гностична верига. Ние не търсихме, не измолихме, не водихме кореспонденция за тази връзка, ние се срещнахме едни с други! И при това много братя и сестри бяха свидетели. Една душевна общност няма нужда от сформиране, тя Е! Затова: вървете по пътя! А освен това не забравяйте предупреждението от познатата ви Библия: “Бъдете верни и не се доверявайте на никого.” “Не вярвайте на всеки дух, но проверявайте духовете, дали са от Бога”, казва Йоан. Това са два твърде херметически съвета. Ако се придържате към тях, няма да ви се случи нищо лошо. В противния случай върху вас винаги ще идват стадания и болки, защото те са част от злото. ___________
IV Пътят към освобождението Ако бихте преминали към приложението на скрития в Гносиса автономен метод, наречен така, понеже води до резултат само когато (ако) се развие без помощ и контрол на авторитети, т.е. (ако преминете) към метода на независимостта, който бива последван от гностичното душевно новораждане, тогава вие ще вървите по вашия по-нататъшен път през областите на смъртната природа без страдание и болки. Тогава ще можете да завършите този път без страдания и болки. Защото Хермес казва: Страданията и
19
болките са части на злото. И само чрез прилагането на този единствен метод на освобождение вие ще можете да се свържете с излъчванията на единствено доброто. Ние различаваме това лъчево богатство в седем аспакта и тогава говорим за Светия седморен Дух. В седморния Дух изживяваме славата на единствено доброто. В неговото излъчване не се намира нито страдание, нито болка. Те винаги са резултат от лутането на създанията, които не познават пътя на освобождението и ден след ден се изсмукват и експлоатират взаимно въз основа на закономерността на смъртната природа. Основателите на херметическата философия познаха качествата на единствено доброто от вида на седморния Дух. Затова когато излъчванията на седморния Дух ви достигнат позитивно, вие ще изпитате същото, което изпита и Хермес Трисмегистос. Затова той свидетелствува за единствено доброто: Няма нищо, което е по-силно от него, което би могло да се бори срещу него, и да съответства на неговото същество, никой да може да го опозори. Нищо не го надминава по красота, което би могло да запали неговите сетива в любов. Нищо не може да му откаже послушанието си, така че той да избухне в гняв. Няма нищо по-мъдро от него, което би могло да възбуди неговата ревност. Тъй като във Вселенското същество не може да се намери нито едно от тези душевни движения, в него няма нищо, освен добро. И както в едно такова същество не могат да се намерят други качества, така и доброто не може да се намери в никое друго същество. Значи за търсещия, молещ се за спасение човек има само един изход: да се свърже по описания начин с единствено доброто. Всички други пътища за търсещия освобождение са без резултат и са напълно изключени. Разберете това добре: пред вас се намират всички възможности. Хилядократно прозвучават гласовете: “Елате при нас, следвайте нашия път!” Но ако разполагахте с времето, за да вървите по всички тези пътища, накрая щяхте да откриете, че съществува само едно спасение: свързването с единствено доброто. Затова насочването, от което ние като Духовна Школа от години изхождаме, е твърде просто: Независимост, Себеотдаване на Розата на сърцето, Новораждане на душата и Новораждане чрез душата. Живото тяло на младия Гносис е като един прекрасно построен кораб (“Ноев ковчег”). В класическия “Ноев ковчег”, за който се съобщава в Стария Завет, и за който подробно ни учат също и египетските мистерии, се намират всички действителни стойности и сили на Духа, на душата, и на материята. Те се крият и пазят много добре в този “кораб.” И понеже вие като ученик сте приет в живото тяло на младия Гносис и познавате целта, към която нашият “кораб” трябва да се отправи и в наши дни, става ясно, защо модерният Гносис трябва да се държи абсолютно настрана от всичко, което съществува в нормалното поле на Творението. Ако би заела противоположното становище, Школата би застанала в противоречие с принципа на независимостта. Съществува само един път на освобождение: свързването с единствено доброто. Всеки друг път, колкото и до е красив, показва негативни разултати. Винаги е имало негативни настроения против Школата, поради нейното желание да бъде свободна от всичко съществуващо. Върху това хората винаги са говорели с пренебрежение и са го наричали сектанство. Но сепаратизма на Школата се отнася само до
20
онези хора и групи, които търсят своето спасение в диалектическото поле, и използват знамето на единствено доброто, за да покриват с него своите стоки. По отношение на абсолютното сепаратизъм естествено не може да важи, това би било напълно невъзможно, защото който върви по пътя на единствено доброто, влиза в новораждането на душата, след което винаги следва съединявянето с всички други души. И ако в света има различни стремящи се групи, които вървят по същия път на освобож дение, те в определено време със сигурност ще се срещнат. Тогава по-слабите с радост и готовност ще се подчинят на по-силните в сигурното знание, че няма да бъдат експлоатирани. С течение на годините фактите доказаха, че модерната Духовна Школа винаги е вървяла по този херметически път. И това което започна толкова малко, е на път да стане голямо. Ние установяваме това без превъзнасяне. Ние само посочваме върху това, защото пътят на развитие на Школата доказва истината на херметическия път. Който търси единствено доброто в независимост, винаги ще побеждава. Ние много се надяваме, че ясно ще разберете следното: силата е в единствено доброто. Затова ако успеете, като привидно самотен човек, като пътешественик в тези земни събития, да осъществите свързването с единствено доборото, вие сте по-силен от някой, който превзима цял един град. Който търси единствено доброто в независимост, винаги ще побеждава. Така в съответствие с текста на десетата книга ние отново установяваме: както в Божественото Същество няма никакво зло, така и в никое друго същество няма добро. Всички останали качества се срещат във всички същества, както и в малките, така и в големите, във всяко от тях и според собствения им вид; дори и в света, в най-могъщия и мощен (свят) на изявения живот. Защото всичко създадено е изпълнено със страдание, тъй като самото създаване е страдание. Това означава между другото, че всички създания, родени от волята на човека, от процеса на размножаване, не притежават единствено доброто, а само другото (т.е., противоположното, злото). Животинското жизнено състояние не може да участва в единствено доброто. На това е способна само душата; защото тя не произхожда от животинското жизнено състояние. Когато едно дете се роди, в началото още не се знае, дали ще притежава душа. Това, което във философията на модерната Духовна Школа се нарича новораждане, означава, че се пробужда нещо, което съществува. Едно такова раждане не може да се предаде на други чрез размножение. Вие не можете също така да принудите вашето дете да живее от душата. Вие можете да упражните много добро влияние върху вашите деца, единствено чрез чисто личния си пример. Също и силата за пробуждане на душата не може да се извлече от природата на смъртта. Инстинктът за размножение е една сила от астрален вид, тя е един огън, който се съобщава на сърцето. Затова се говори за страст на сърцето. Под това не се разбира някое състояние на перверзност. Не, погледнато чисто закономерно, всяко раждане в природата е следствие на сърдечна страст, на астрална концентрация в светилището на сърцето. Затова в стих 4-ти на десетата книга Хермес казва: Там където има страдание, със сигурност няма добро. Там където е доброто, със сигурност няма страдание. Където е ден, няма нощ, където е нощ, няма ден. Затова доброто не може да живее в създаденото, а само в несъздаденото.
21
Да, но за да не бъдем разбрани погрешно, трябва да кажем: Невъзможно е в роденото да живее доброто. То живее само в Едно-родния. (нем. Ein-Geborene) Може би това е трудно за разбиране, и още по-трудно за приемане. Но не са ли Хермес, Асклепиос и всички голями и стремящи се Розенкройцери също така родени от страст? Нали нито един микрокосмос не може повече да бъде оживен в това жизнено поле по друг начин? Как може тогава Хермес да говори против това! Той не е против, а само констатира. Той обяснява своето мнение: Но тъй като материята на всички неща има участие в несъздаденото, тя има участие и в доброто. В този смисъл светът е добър; и понеже създава всички неща, той в известно отношение е добър. Но във всички други отношения не е добър. Светът също е подложен на страдания, той е променлив, и е Майка на създания, подложени на страдания. С това Хермес желае да каже: Съществува един план, според който падналото човечество трябва да се държи в изява в асталното поле на смъртната природа. С този план са свързани различни царства; помислете например за минералното, растителното и животинското царство, които са свързани много тясно с човешкото царство. Основите на плана, които възнамеряват да осъществят нови възможности за изява на падналите микрокосмоси и чрез това една нова възможност за освобождение, са по природа абсолютно добри; защото произлизат от Божествения план за света и човечеството. Но функциите – изработването на плана – трябва да се осъществят чрез природно роденото създание. Затова процесът на поддържане и взаимодействието на природните царства в тази работа, както и тяхните начални резултати, нямат нищо общо с единствено доброто. Вие трябва да разберете това така: Когато едно дете се роди и се намира в началото на своя жизнен път, то притежава различни възможности за освобождение. Естествено е че те в известно отношение могат да се нарекат добри, но въпреки това те нямат нищо общо с абсолютното, с единствено доброто. Илюзия е, че човекът трябва без друго да бъде добър, както по-рано се смяташе понякога в идеалистичните кръгове, това е едина мечта, която Хермес непосредствено разрушава. Той казва: Хората поставят норми за доброто чрез сравнение със злото. Не дотам голямото зло тук важи за добро, и това което тук се определя като добро, е най-малката част на злото. Значи невъзможно е за доброто тук да бъде свободно от нечистотията на злото. Тук доброто се обхваща от злото и престава да бъде добро. Така доброто се разваля и става зло. Представете си, че в един определен момент вършите нещо мило, нещо добро, както казват хората. Но кой казва, че след един час ще правите същото добро? Да приемем, че в един определен момент, седейки в храма, вие решите да тръгнете по пътя. Тогава това е едно много добро решение. Но сигурен ли сте, че след един час няма да забравите това решение? Не усещате ли, че едно такова решение не произлиза от единствено доброто? Вашето добро решение е свързано със силите на противоположното и може би след това или утре ще се превърне в зло. Тогава вие може да приемете становището: “Когато бях в храма аз се намирах в състояние на екзалтация, но сега трябва да се съобразявам с конкретните неща на диалектическото съществувание.”
22
Всичкото наше така наречено добро е подложено на промяна, казва Хермес. Ако вашето добро решение не се осъществи директно в служба на душата, то се превръща непосредствено в своята противоположност. Чрез природното добро вие винаги предизвиквате противоположното. Затова ви е толкова трудно. Вие винаги сте пълен с добри намерения. Но непосредствено след това почти се удавяте в противополжоното. “Доброто се обхваща от злото и престава да бъде добро”, забелязва Хермес лаконично. И тогава в 6-ти стих присъдата се изпълнява с херметическа яснота: При хората, Асклепиос, доброто може да се намери само по име, но никъде в действителност. Това е невъзможно също, защото доброто не може да намери място в едно материално тяло, което почти се задушава от беди и мъчителни затруднения, болки и влечения, инстинкти и представи на сетивата. Значи съществува една разделна линия, остра като бръснач. Във вас и в нас има една малка възможност, която в най-добрия случай може да се нарече най-малката част на злото. Тази възможност, тази сила с течение на годините става все по-малка и по-слаба. Докато още притежавате тази най-малка, изтичаща част на злото, вие трябва да я употребите за себеотдаване, за пробуждане на душата, така че да възникне един друг живот, който може да се спаси от блатото на живота. Ако не се възползвате от тази възможност, тогава цялата ви личност ще започне да се свързва все повече с една от изявите на злото, каквото и да предприемате против това. Тогава цялостният ви живот ще се изпълни с мъчителни старания, с беди, болки и влечения в хиляди форми, и чрез инстинкти, разочарования и сетивни представи вие ще се заплетете в много неприятности. С колко примки сте завързан? Колко много са вашите страдания и болки? Използвайте вашите възможности, докато още ги имате. Защото иначе краят на важата жизнена песен ще бъде такъв, че вие вече няма да сте в състояние да разберете едната спасителна идея, която Хермес предава на Асклепиос. Кой може да каже, кога в един човек е угаснала и последната искрица за възможността на едно освобождаващо жизнено действие? Затова използвайте вашето време! _____________
V Мнимото добро на злото (нем. Der Gütewahn des Bösen) В по-нататъшния текст на десетата херметическа книга подробно се обяснява една трудна точка, една, така да се каже опасна, подмолна скала, което е от най-голямо значение за всички. В стиховете 7-10 Хермес казва: Но най-лошото, Асклепиос е, че на всички горепосочени неща, които хората вършат, тук се гледа като на най-голямото добро, а не като на извънредно зло. Инстинктът на корема, подстрекател на всички злини, е една заблуда, която тук ни държи далеч от доброто. Затова благодаря на Бога, че откри на моето съзнание познанието за доброто, което не може да се намери в този свят. Светът е изпълнен с изобилието на злото, така
23
както Бог е изпълнен с изобилието на доброто, или както доброто е изпълнено с изобилието на Бога. От Божественото същество сияе красотата, която действително живее в Него в най-висша чистота и съвършенство. Ние се осмеляваме да го произнесем, Асклепиос: Божието същество, доколкото е възможно да се говори за него, е красота и добро. Красотата и доброто не могат да се намерят в онези, които са в света. Всички възприемчиви за очите неща, са недействителни и приличат на силуети. Но всичко, което се намира извън сетивата, се приближава до съществото на красотата и доброто. И както окото не може да види Бога, то не може също така да види красивото и доброто. Тези двете са в съвършенство части на Бога, те са негови и са свойствени само за него, неразделими от неговото същество, и са израз на най-висшата Любов на Бога и към Бога. Сега е необходимо да поставим всички тези думи в живото днес. Вие без съмнение ще се съгласите с нас, че доброто не може да се намери в този свят, и че живота носи само трудности и разочарования, болки и страдания на хората. Но освен песимисти има и оптимисти, освен меланхолици има и весели хора. Има хора, които приемат живота такъв, какъвто е, но има също и такива, които отчаяно се борят с него. Ние познаваме както угрижените, така и примирилите се. Но почти всички знаят в най-дълбокото си същество, че доброто, към което се стремят, или вярват, че са постигнали, е само една сянка, една недействителност. И там, където това знание липсва, отвреме на време се появяват чувства на съмнение, а често и на отчаяние. Това е така, защото накрая излиза, че доброто не е чак толкова добро и се оказва че то е само една по-голяма или по-малка част от злото. Вие разбирате, че при това ние изключваме хората с жизнена искра, които не могат да разберат нищо от тези неща. Те са подобни на животните, защото не притежават и не познават вътрешен живот. Но ако сте ученик на младия Гносис, обърнете вниманието си сега към самия себе си. Вие разполагате с много големи възможности, защото сте свързан с живото тяло на Школата. Но ние ви питаме: Щастливи ли сте сега? Издигнахте ле се вече над болките и нещастията? Освободени ли сте от страдание и болки. Напуснаха ли ви страданията? Не сте ли подложен на безбройни променливи душевни настроения? Намирате ли се от ранно утро до късна вечер в радостите на Божиите деца? Не вървите ли, преди всичко в днешно време, по един много труден път, не сте ли заплетени в безбройни проблеми и мъчнотий? Коя е причината за това? Не забелязвате ли колко много хора се оплакват от своето “здраве”? Това често се случва и при учениците на нашата Школа. Мнозина изглеждат зле. Преди всичко хората се оплакват от умора. Човек получава впечатлението, че мнозина имат проблеми поради продължително натоварване без достатъчно спазване на паузи за почивка. Вероятно също и храненето не е идеално при много ученици. Това е един симптом на нашето време. Ние вярвяме, че в това отношение учениците не представляват изключение в сравнение с масовия човек. Също и извън Школата, в целия свят може да се установи пълна отпадналост. Това състояние, в което сега сме попаднали, беше предсказано от модерната Духовна Школа още преди много години. Ние често отправяхме съответни предупреждения към нашите ученици. Защо едно предупреждение? Какво може да се направи против това? Не са ли всички природно родени хора заплашени от едни и същи опасности? Но една от трудностите на нашето време е, че хората много трудно слушат и много трудно разбират. Освен това
24
те забравят много бързо. Всичко, което им казваме днес, утре вече напълно го са забравили. Това не става умишлено, не е примитивност, те просто го подтискат! Атмосферата в която живеем, е променена. Разиграва се “Голямата игра”! Внимавайте в това, какво се разиграва в света в съответствие с Голямата игра, в демаскирането (Виж книгата: Demaskierung, (Демаскиране) Jan van Rijckenborg, Rozekruis Pers, Haarlem 1984). Но внимавайте също в това, как Голямата игра се занимава прилежно с това, да си играе с вас? Започна едно всеобщо разболяване, омаломощаване, едно отравяне на цялото човечество. Ние го съобщихме много преди то да започне, за да не бъдете пожертван чрез него. Но всички оплаквания дават израз на едно. Ние всички биваме повлечени от голямото течение на упадъка. Ние ставаме бледни и малокръвни и се натоварваме с различни болестни симптоми, повлечени неудържимо от течението. Поради това цари всевъзможно обезпокояване и известно обезкуражаване. Хората се питат: Накъде води това, какво става? Десетата книга на Хермес ни дава възможност за обективен отговор: хората от този свят не могат да възприемат! Това, което виждат очите, казва Хермес, е само привидност, сенките на нисшата природа. Защо е така? Причината е състоянието, в което се намира светилището на главата, състоянието на сетивните способности. Цялото светилище на главата на природно родения човек е съгласувано напълно с природата на смъртта. Неговите сетивни способности, все едно груби или извънредно фини, реагират само на диалектиката, на нормалната природа. Това състояние на съзнанието е напълно негодно да възприеме единствено доброто, единственото добро, което е най-малко екзистенциалното състояние на живото душевно състояние. И скритото за вашите очи се приближава най-много до съществото на доброто. Най-могъщото, абсолютно прекрасното убягва изцяло на центровете на съзнанието, на сетивните органи на светилището на главата. С това ние нямаме предвид ясновидството, етерното виждане или нещо подобно, защото всичко това е само разширение на виждането на безутешността. Мърсотията и нещастието на материалната природа може да се забележи в още по-голяма степен в т.н.огледална сфера. Десетата книга изразява това така: Доброто, единствено доброто не може да се намери в този свят. Но излъчването на доброто, на универсалния седморен Дух е вездесъщо въпреки това. Вие можете да участвате в това излъчване. В него се крие възможността за освобождение. Но познанието за това не е още достатъчно; това означава само, че вие го разбирате с разсъдъка. Докато това знание остава разсъдъчно схващане, то с нищо не ви ползва. Ако сте ученик на Духовната Школа, ние можем да опишем вашата ситуация както следва: Първо: вие познавате пътя. Второ: вие проявявате интерес към пътя и сърцето ви го желае. Трето: в резултат от това вие сте приет в едно гностично живо тяло. Четвърто: тогава вие възприемате неговото интезивно влияние. Пето: от една страна се намирате изцяло в природата на смъртта и под нейните влияния, а от друга страна привличате излъчванията на Духовната Школа. Шесто: факт е, че световната атмосфера непрекъснато става все по-зла и окаяна, докато същевременно влиянието на Гносиса, което се изявява във вас и в живото тяло, става все по-интензивно. Седмо: поради това вие носите двойна тежест и като че ли се разкъсвате; от една страна е природата на смъртта, а от друга влиянията на живото тяло.
25
Това буквално ви разкъсва. Никой не може да издържи дълго на това. Освен ако вие вървите по пътя, съблюдавайки всички негови последици, които познавате толкова добре на теория. Разберете ни добре. Ние не ви укоряваме. Ние само насочваме вашето внимание към едно изцяло или частично съществуващо действително състояние. Вие обичате Школата от сърце. Вие вършите работата си с любов. Вашата всеотдайност е голяма. Но какво е необходимо сега? Необходимо е с най-голяма скорост и мигновено да започнете да изживявате (изпитвате) вашия път! Необходимо е да скочите в средата на актуалността на вашето ученичество; изживяването на пътя; директното позитивно осъществяване на ученичеството. В една окултна Школа може да се каже: “Днес ще намаля малко упражненията. Аз разполагам с малко време, а освен това не се чувствам много добре и нещо съвсем не ми пасва.” Но в една гностична Школа не можете да си позволите такова нащо! Там става дума за: “да бъда” или “да не бъда”, преди всичко в едно време като нашето, за моменталното приложение на всички норми, което Школата на Розата и Кръста толкова изобилно ви предаде, без да губите нито час. Един въпрос: Намирате ли се в непосредственото и актуално ученичество, от рано до късно, час след час? Отговорете си сам на този въпрос. Седморното състояние, което ви описахме, не можете да издържите дълго. Тогава във вашия живот и обкръжение ще ви постигнат различни събития. В момента вашите очи ще продължават да виждат само сенки, понеже и вашето съзнание остава такова, каквото е създадено от природата, защото можете да познаете доброто само на теория. Но и вътрешното око – разберете го добре – не може да види великолепието на доброто. Така вие носите бремето на природата и вътрешната разкъсаност поради влиянията на Гносиса, които същевременно изпитвате! Значи това е една двойна тежест, и няма нито едно изравняване (балансиране, компенсиране), освен може би една конференция в някой от нашите центрове, където се издигате от рутината на навиците, където всичко е друго и сте обгърнат от силата на храма. Може би това е единственото изравняване, което имате. Но свен това във вашия живот няма нито едно равновесие, никаква хармония. Ние сме на мнение, че много от учениците още никога не са видели това, което е добро, единственото добро. Това е така понеже по силата на своето природно рождение те естествено са свързани с всичкото зло. Никой не може да издържи да живее само от теорията. И доколко следващото се отнася до вас, тябва вие сами да решите. Хермес указва въху факта, че хората не само са свързани с цялото зло, но дори мислят че е добро. Всичко това, към което земната природа принуждава човека, се смята тук за най-висшето добро, а не за извънредно зло. Човекът се страхува че ще му го отнемат и се бори с всички сили не само да го задържи, но дори да го увеличи. Разбирате ли сега, че в една Школа като нашата истината в един определен момент винаги се доказва? Разбирате ли също така въз основа на споменатите факти, че мнозина се намират на ръба на пропастта? Затова е крайно време, пред вид ускорението в хода на събитията и развитията по света, радикално да се намесите във вашето собствено жизнено състояние. Вие трябва да нападнете всичко негативно, което се намира във вас, докато това още е възможно. Вие познавате пътя. Методът ви е познат. Същевременно силата за пробива ви се дава на разположение. Защо въздишате! Няма нищо за въздишане, защото хиляди ръце са простряни, за да ви изтеглят от тресавището. Но ако не се хванете за някоя ръка, как може да ви се помогне?
26
_________
VI Разкаятелната песен на спасението Мнозина познават от опит болката на вътрешната разкъсаност, за която говорихме преди. От една страна тук е диалектиката, злото, а от другата страна привличането, което Гносиса упражнява върху вас поради участието ви в живото тяло на Духовната Школа. Затова е необходимо едно спешно решение, и то по най-бързия начин. Сега може да се постави конкретният въпрос: Съществува ли въобще едно решение? Отговорът на Школата гласи: Да, има едно решение, и то се състои в пътя, в прилагането на метода, за който ви дадохме указания и който отново ви се показва. Сега трябва да преминете към това, нито да не обичате, нито да мразите нещата, които принадлежат към природата. Поставете се в обяснената вече независимост. Останете обективен по отношение на всички явления. Изпълнявайте жизненият си дълг, правете всичко коректно, но не повече. Чрез това астралните сили на смъртната природа, на обикновеното жизнено поле, ще стават все по-малък фактор във вашето сърдечно светилище. Сърдечното светилище притежава седем кухини, седем камери: четири нисши (пониски) сърдечни кухини и три висши (по-високи) сърдечни кухини. Индийската философия говори за четирилистния лотус на сърцето и за седмолистния лотус; докато вътрешната Школа на младия Гносис говори за триъгълник, съответно за четириъгълник на строенето. Четирите нисши сърдечни кухини (камери) образуват четириъгълника на строенето. Над тях горят три пламъка, три етерни факли, трите по-висши принципи, които притежават един повече или по-малко голям акционен радиус. Те водят, активират нисшите процеси, които трябва да се развият върху четириъгълника на строенето. Ако останете независим, целеосъзнат и търпелив, вие правите единият, двата, или всичките три висши принципа на сърцето годни за това, да могат да повлияят по силен, стимулиращ начин на четирите по-нисши сърдечни камери, като по този начин постигате едно напълно друго жизнено състояние. Ако обичате нещо в природата на смъртта, вие го привличате. Ако мразите, вие го отблъсквате. За тези два процеса на привличане и отблъскване вие винаги се нуждаете от диалектичните астрални течения. Така в аурата на сърцето поддържате огъня на смъртта жив. Всички интереси, насочени към живота на хоризонталната повърхност –(привличане) - и всичките ви отрицателни становища в този живот – (отблъскване) –поддържат заедно обикновеното природно състояние на сърдечното ви светилище. Така може да се говори за страсти, за бури от астрален вид, които докосват сърдечното светилище. Значи тези астрални течения на обикновения живот играят една голяма роля във вашето сърце и във вашия живот. Вие ще разберете следното: По време на една храмова служба аурата на сърцето се зарежда по друг начин, в резултат на което изпитвате тези влияния както телесно, така и в съзнанието. Но ако след това просто преминете без себеконтрол към обикновения живот, тогава новият астрален огън, който бе запален, ще бъде веднага
27
неутрализиран, и старото състояние ще заеме с всички сили отново своите позиции във вашия живот. В резултат от това цялото ви съзнание, седморният светилник в светилището на главата и целият сетивен организъм, както и сърцето, остават съгласувани с природата на смъртта. Тогава те взимат всичко, което се намира в главата, така да се каже в плен. Всички астрални течения, от които живеете се превръщат в етерни сили. Целият ви сетивен организъм работи, гори, функционира чрез етери. Етерите са горивното вещество за апарата на сетивните органи. Етерите се извличат от астралните вещества. Тъй като астралните вещества, които владеят цялото ви същество, произлизат от природата на смъртта, вие винаги оставате природно роденият човек, който сте били още от самото начало, това вие сигурно ще разберете. Затова в стх. 10 и 11 Хермес казва: И както окото не може да види Бога, то не може също така да види красивото и доброто. Тези двете са в съвършенство части на Бога, те са негови и са свойствени само за него, неразделими от неговото същество, и са израз на най-висшата Любов на Бога и към Бога. Ако можеш да познаеш Бога, ти ще познаеш красотата и доброто в най-висшето им великолепие, просветлен изцяло от Бога. Красотата е несравнима, доброто е неподражаемо, също както и Бог е несравним и неподражаем. В степента, в която започваш да опознаваш Бога, ти започваш да опознаваш също красотота и доброто. Те не могат да се предадат на други същества, защото са неразделни от Бога. Затова човекът, който действително търси решение, действително търси освобождение, трябва първо да стане независим. Без тази независимост неговата работа остава без резултат. Защото следното е ясно: първо трябва да доведете силното бушуване на астралния огън на смъртната природа до покой, да го неутрализирате колкото се може повече. И когато сърцето е освободено, вие самият, заедно със светилището на главата, трябва да се подчините с пълна всеотдайност на светилището на главата. Така станалото обективно съзнание тогава ще запее своята разкаятелна песен, разкаятелната песен на спасението. И когато съзнанието смирено и с пълна всеотдайност се “установи”(засели) в сърцето, както казват мистиците, тогава от новия астрален огън непосредствено ще се влеят светлинни сили в това сърце. Образува се една нова сърдечна аура и вие сякаш се подмладявате. Вие влизате в новата младост, в младостта на новороденото душевно състояние. Този астрален огън на Гносиса, на душевния свят, ще ви проникне и ще ви изпълни съвсем.; той ще ви обгърне като една дреха. И като резултат от това, съзнанието и светилището на главата с всички негови способности (възможности) ще бъдат докоснати, изпълнени и променени, и през прозореца на душата ще можете да видите “златното чудно цвете.” Започва един радикален процес на промяна и във вашия живот веднага настава равновесие. Страданията, болките и проблемите остават, защото обикновената природа върви по своя път. Но отсега нататък отношението ви към тях е толкова различно, че те не могат повече да ви засегнат. Вие вече не изпадате в морален или духовен задух. Във вашия живот настава хармония. Така човек получава толкова много уравновесеност, че може да понася всички беди с весело сърце. Така човек придобива една уравновесеност, за да може да запази своята хармония в природата на смъртта.
28
Хермес нарича това ново състояние: един дейностен живот в служба на Бога, хванат за ръката на Гносиса. Това е осъществяването чрез седморният Дух, осъществяването чрез Бога (нем. Das ist die Erfüllung[което означава също-изпълването чрез седморния Дух] durch den Siebengeist, die Erfüllung durch Gott.) Това е най-висшето и благородно щастие, което човек въобще може да изживее. Това е участието в единствено доброто, приемането в излъчванията на седморния Дух, доколкото това е отсъдено на природното същество. Вие можете да отпразнувате това блаженство в абсолютното днес, ако изпълните последиците (условията, предпоставките, нем. “die Konsequenzen des Pfades”) на пътя. Чак тогава ще можете да се справяте радостно с живота. Защото чак тогава ще успеете да разкриете мистерията на единствено доброто за себе си и вътре в самият себе си. ____________
VII
Eдинадесета книга: Върху разума и сетивните органи 1.
Вчера, Асклепиос, говорих за “състоянието на възрастния човек”. И сега във връзка с това считам за необходимо да говоря подробно върху сетивното възприятие. Хората смятат, че между сетивното възприятие и дейността на разума съществува разлика, в смисъл, че първото е материално, а второто духовно.
2.
Но аз мисля, че двете са свързани много тясно едно с друго и че въобще не се различават, във всеки случай поне не в човека. Както сетивното възприятие при останалите животни е свързано изцяло с природата, така е при човека също и с разума.
3. Мисловната способност се отнася към дейността на разума също така, както Бог се отнася към божествената природа. Защото божествената природа произлиза от Бога, а дейността на разума от мисловната способност, която е сродна с думите. 4. Или още по-добре: дейността на разума и на думите са инструменти, които си служат взаимно; защото думите не могат да се изговорят без дейността на разума, а дейността на разума не може да се изяви (прояви) без помощта на думите. 5.
Значи сетивното възприемане и дейността на разума се проявяват заедно в човека, те са като че ли впленени едно с друго, защото дейността на разума не е възможна без сетивното възприятие и обратно.
6.
Възможно е да си представим една дейност на разума без непосредствено сетивно възприятие, както например картините, които виждаме на сън.
7. Но аз мисля че двете дейности се пробуждат чрез появата на сънните картини. 8. Възприемането се случва както в материалното, така и в астралното тяло Когато двете части на възприемането се съединят, мисълта, предизвикана в разума, се изразява чрез съзнанието.
29
9.
Разумът създава всички мисловни картини: добри картини, ако е приел семената им от Бога; лоши картини, ако произлизат от някой демон. Понеже няма място в света, свободно от демони, това означава от демони, на които липсва Божията светлина. Те влизат в хората и посяват в тях кълновете на собствента си дейност. Тогава съзнанието се опложда с посевите на: брачна изневяра, убийство, лошо поведение към родителите, оскверняващи дела, безбожни постъпки, самоубийство чрез обесване или хвърляне от скали, и много други неща, които са дело на демоните.
10.
Ако става дума за посевите на Бога, те не са много, но са голями, красиви и доабри. Те се наричат добродетел, умереност, (въздържаност) и благочестистивост (също блаженство). Благочестивост е Гносиса, познанието, което е от Бога и в Бога. Който притежава това познание, е изпълнен от всичко добро и получава своите мисли от Бога, които са съвсем различни от тези на масата.
11.
Затова онези които вървят в Гносиса не се харесват на масата, и обратно. Тях ги смятат за глупаци (неразумни, безразсъдни), те са предмет на насмешки и подигравки, тях ги мразят, ненавиждат и понякога ги убиват, защото, както казах, злото трябва да живее тук, понеже произлиза от тук. Неговата родина е земята, а не Светът (Хермес прави съществена разлика между земята и света, като светът за него е една по-висша жизнена област Б.пр.) както някои богохулници твърдят.
12. Обаче който живее в страхопочитание и любов към Бога, понася всичко, защото има участие в Гносиса. За един такъв човек всичко се превръща в добро, дори и това, което за другите е лошо. И дори да му направят засада , той понася всичко като жертва за Гносиса, и дори само чрез това превръща всичкото зло в добро. 13. Сега аз се връщам към моите обяснения въху възприемането. Значи за човекът е свойствено, да слива възприятието и дейността на разума. Но както вече казах, не всеки човек разполага с разум; защото има два вида хора, материалният човек и духовният човек. Свързаният със злото материален човек възприема, както казах, кълновете на своите мисли от демоните; духовният човек е свързан с доброто и Бог се грижи за неговото благополучие. 14.
Бог, Демиургът на Вселената, сътвори всичките си създания по свой образ и подобие. Но тези, в пра-основата си добри същества, се отклониха при употребата на своята активна сила. Оттам идва, че трибута на земята, всичко разрушаващ, създава половете (поколенията) с различно естество (устройство, направа), някои омърсени със злото, други пречистени чрез доброто. Защото, Асклепиас, също и Светът (не бива да се забравя, че в текста се прави съществена разлика между понятията Земята и Светът -Б.пр.) има своите възприемателни способности и разумна дейност, не както при хората и не толкова многостранни, затова пък попревъзходни, по-прости, по-истински. (изписвам за всеки случай и немския текст, за да могат специалистите евентуално да помогнат - Б.пр)
14.Gott, der Demiurg des Alls, erschuf alle seine Geschöpfe nach seinem Ebenbild. Aber diese, ihrem Urgrund nach guten Geschöpfe, wichen im gebrauch ihrer aktiven Kraft ab. Daher kommt es, daß der Tribut der Erde, alles zermalmend, die Geschlechter in unterschiedlichter
30
Beschaffenheit hervorbringtq einige mit dem Bösen beschmutztq andere durch das Gute dereinigt. Denn, Asklepios, auch die Welt hat ihr Wahrnehmungsvermögen und ihre Verstandeswirksamkeit, zwar nicht in der Art der Menschen, auch nicht so vielseitig, dafür aber vorzüglicher, einfacher, wahrhaftiger. 15.Възприятието и мисловната способност на Света, създадени чрез волята на Бога като инструменти, които дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си, за да могат те, докато запазват в себе си всички получени от Бога семена за посев, да създадат всички неща в съответствие с тяхната задача и призвание, и като ги родят (нем. entbinden: отделям, освободждавам -) отново, да дарят обновление на всички. Затова след като ги родят (отделят, освободят), те, като вещи градинари на живота, им осигуряват обновяване, като ги оставят да се изявят по друг начин. (ето един пример за немски словоред и начин на изразяване. Но явно е че немския преводач е имал известни проблеми с холандския текст! Затова изписвам и № 15 на немски език.) 15. Die Wahrnehmung und das Denkvermögen der Welt, als Werkzeuge durch den Willen Gottes dazu erschaffen, geben allen Dingen Form und lassen sie wieder in sich selbst vergehen, damit sie, während sie allen Saaten, die sie von Gott empfangen haben, in sich selbst bewahren, alle Dinge übereinstimmend mit ihrer Aufgabe und Berufung hervorbringen und dadurch, daß sie sie wieder entbinden, allen Erneuerung schenken. Darum verschaffen sie ihnen, nachdem sie sie enbundedn haben, als kundige Gärtner des Lebens Erneuerung, indem sie diese sich auf andere Art offenbaren lassen. 16. Не съществува нищо, което не е приело животът си от Света. Той (Светът) създава всичко и го изпълва с живот. Той е както жилище, така и Създател на живота. 17. Телата се построени от най-различнви видове материя, отчасти от земя, отчасти от вода, отчасти от въздух, отчасти от огън. Всички са сложно съставени, някои повече, някои по-малко. По-сложно съставените са тежки, по-малко сложно състовените са по-леки. 18. Тук скоростта на оформянето предизвиква цветното многообразие на видовете: защото непрестанно действащото дихание на Света дарява на телата непрекъснато нови качества както и пълнотата (изобилието) на живота. 19. Значи Бог е Бащата на Света, и Светът е създателя на всичко, което е в него; Светът е Божият Син, и всичко което е в Света, е станало чрез Света. 20. Затова Светът с право се нарича също “Космос”(това означава: ред, украшение, скъпоценност), защото той подрежда и украсява Вселената чрез различията на създанията, чрез непреривността на живота, чрез неуморимостта на изявителната сила, чрез скоростта (бързината) на съдбата, чрез състава на елементите и реда на всичко това, което попада в Битието (израз - на нем...und die Ordnung alles dessen, was ins Dasein gelangt - в смисъл: на всичко което се пробужда за живот- Б.пр.) Значи светът се нарича “Космос“ както поради неговите фундаментални закони, така и поради неговото устройство (или Божия промисъл)(нем ...als auch wegen ihrer Fügung Fügung означава както Божия промисъл, така и устройство!Б.пр.)
31
21. Така във всички живи същества възприятието и разума идват отвън, както вдишането на въздуха, който ги обгръща. Но при тяхното създаване в миналото светът ги прие завинаги от Бога (или – ги прие от Бога завинаги – нем. Die Welt aber hat sie einst bei ihrer Enstehung für immer von Gott empfangen). 22. На Бога не му липсват възприятие и разум, както смятат някои. Който говори така, опозорява Бога от фалшиво разбрана почест. Защото, Асклепиос, всички същества са в Бога. Те са станали (създадени от) чрез Бога и зависят от Него, все едно дали се изявяват чрез материално тяло или се издигат като душевно същество; дали са оживени чрез Духа, или пък са приети в царството на смъртта, всички се намират в Бога. 23. Още по-правилно е да се каже, че всичките същества не са вътре в него, а че в действителност Той самият е всички същества! Той не ги прибавя към себе си отвън, но ги създава от своето собствено същество, и ги изявява от самият себе си. 24. Това сега са възприемането и мисловната дейност на Бога: непрестанното движение на Вселената. И никога няма да настане време, в което и най-малката частица от това, което съществува - това означава някаква част от Бога - би могла да се изуби. Бог държи всичко в себе си, нищо не съществува извън Него, и Той е във всичко. 25. Ако можеш да схванеш тези неща, Асклепиос, ти ще ги познаеш като истински. Но ако не ги разбереш, те ще ти се сторят неверни. Истинско разбиране означава: да притежаваш жива вяра, докато липсата на вяра означава липса на разбиране. Обаче не разума води към истината, но свързаната с Духа душа има власт, след като е била водена по тези пътища първо от разума, да достигне до истината. И когато премисли цялата Вселена във всеобхватно познание и открие, как всичко съответства с нещата, които разбиращият разум вече и е обяснил, тогава нейната вяра се издига в знание, и в това красиво верово познание тя намира своето спокойствие. 26. Ако някой схване вътрешно оповестените от мен думи, които са от Бога, те ще се превърнат за него във вяра. Но в онези, на които липсва живото разбиране, те предизвикват недоверие. Това беше, което исках да ти каа върху разума и сетивните органи. _________
VIII Разумът и сетивните органи Вчера, Асклепиос, говорих за “състоянието на възрастния човек”. И сега във връзка с това считам за необходимо да говоря подробно върху сетивното възприятие. Хората смятат, че между сетивното възприятие и дейността на разума съществува разлика, в смисъл, че първото е материално, а второто духовно.
32
Но аз мисля, че двете са свързани много тясно едно с друго и че въобще не се различават, във всеки случай поне не в човека. Както сетивното възприятие при останалите животни е свързано изцяло с природата, така е при човека също и с разума. Ние желаем да насочим вашето внимание първо към вашите сетивни органи, към петте познати сетива: слух, зрение, мирис, вкус и осезание. Те заедно образуват основата на човешкото съзнание. Защото без една от функциите на сетивните органи съзнание не би било възможно. Сетивата помагат на човека, да живее и да се изразява съзнателно в този свят. Освен това ние познаваме мисловната способност. Обикновеният човек и неговите авторитети свързват мисленето с човешкия дух. За онези, които умело употребяват мисловната си способност, се приема че притежават повече ил по-малко духовни способности. Но при по-подробно наблюдение човек трябва напълно да се откаже от твърдението, че разума е свързан с човешкия дух, защото при природно роденият човек сетивните органи са напълно едно с разума. Според думите на Хермес те са свързании много тясно и в никой случай не се различават. От това следва че нито мисленето, нито сетивните органи на свързания със земята човек, нито произхождащото от тях съзнание имат нещо общо с Духа. Природно роденият човек се различава от останалите животни само по това, че освен сетивните органи притежава разум. Значи при животните сетивното възприятие е свързано с природата, а при човека освен това и с разума. Така човек трябва да стигне до резултата, че човекът е много по-свързан с природата, че е насочен много повече към нея, отколкото което и да е друго животно. Че това наистина е така се показва от цялото поведение на човека. Дори така наречената религия, метафизиката на човека, говори на всички езици за неговата природна свързаност. Божеството трябва да дава здраве на човека през целият му живот. Всичко което човекът пожелае, той измолва от Божеството И за всичко, което Божеството, както се предполага, дарява в тази област, човек отвреме на време отговаря с голяма благодарност. И когато живота свърши, хората измолват от Божеството едно подобаващо място в отвъдния свят, заедно със семейството, приятелите и роднините, и то завинаги, а също небесна слънчева светлина и небесна радост. Всичко това е много логично, защото метафизиката на природното същество може да го доведе само до там. Ето защо вие трябва напълно да прозрете това религиозно схващане, дори и когато, предимно на запад, често го украсяват с името на Христос, с християнския кръст и с много други откраднати и променени насоки на една тотално друга идея, която не е от този свят. В това отношение животното стои много по-високо от човека. То просто е едно с природата, и нищо повече. Рафинираното себеутвърждение на човека в неговите многобройни форми на изява са чужди на животното. Човекът е най-дълбоко пропадналото природно създание, най-свързаното същество, и то поради факта, че сетивните органи и разума, значи тоталното съзнание, представляващо целият човек, е напълно едно с природата. Това не е нито ласкателно, нито приятно. Но просто е факт. Хермес казва: Сетивното възприятие и дейността на разума влезат в човека като взаимно преплетени. Без сетивно възприятие няма разумна дейност и без дейност на разума няма възприемане. Животното е насочено към своята природна цел, и то показва тази насока ясно и открито. В това отношение животното е абсолютно честно и откровено. Но това не може да се твърди за човека. Той също е насочен напълно към своята природна
33
цел, но не го показва ясно и открито, и в това отношение нито е честен, нито е откровен. Той е принуден към това от закономерността на себеутвърждението. Хората се заблуждават взаимно по най-различни начини заради коварността на своето съзнание. Вие трябва много добре да наблюдавате – като започнете със себе си – как хората взаимно се лъжат, измамват и подвеждат. Как придават на лицето си подходящ за момента израз, приятелски или строг, радостен или тържествен. В това отношение трябва да наблюдавате човека като едно животно, като най-опасното животно. При това вашите изследвания трябва да започнат при самият вас. От време на време в света се появяват движения, които разкриват наглото лицемерие и лъжливост на природния човек и разобличават недостойната игра на целия човешки обществен живот. От време на време подобни движение предприемат опит да разкрият всичко това, и пропагандират една чиста и свободна човечност. В някои центрове на световните градове младите - старите не се осмеляват! – живеят по чисто човешки начин. Но ако имате възможност да видите това, което тези младежи разбират под това, вие скоро ще кажете: “До, но това не може да бъде. Това наистина не може да бъде. Да живееш ей така, просто чисто човешки, това е изключено!” Ако природния човек желае да живее чисто по човешки, ако би пожелал да изживее своите диалектичните интереси, тогава, драги приятели, знаете ли каква лудница ще настане? Тогава ще настане един толкова ужасяващ ад, че някои сфери от астралния свят, където оргиите на човешките инстинкти се изживяват като вентил на един пълен с напрежения свят, напълно ще избледнеят пред тях. И когато младежите от световните градове преминат към това, да живеят чисто по човешки, както това се изпробва през последните години, тогава виждаме, че полицията се бори против това. Полицията се намесва, когато младежта протестира против срещу голямите лъжи на човешкия обществен живот. И така възникна едно свръх голямо напрежение, което се издържа все по-трудно в света, както всички ние чувстваме. Защото човекът не е призван да бъде най-интелигентното и чрез това и най-опасното от всички животни на света! Но кой е в състояние да обясни това на младежта по световните градове? В продължение на колко столетия бе измамена световната младеж? Не беше ли тя раждана, възпитавана и дресирана, за да баде заклана по бойните полета на света. Каква висока, благородна, освобождаваща цел може още да се предложи на младите хора? Не се ли намира светът от началото на миналия (XX-ти) век непрекъснато в огън и пламъци? Има ли религиозни идеали, социални или научни норми, които могат да важат като освобождаващи? Много ли е чудно, когато младежта заева прастарото становище: “Нека да ядем, да пием и да се веселим, нека да бъдем чисти животни, защото утре ще умрем.” “Това е добре”, казват казват съвременните теолози, свещеници и пастори, “това е много добре, да живееш често по човешки. Ние разбираме младите. Само така, обаче при нас. Естествено трябва да бъдете малко по-прилични. Наживей се в нашите събирателни организации, под ръководството на Евангелието.” (Знаете ли какво означава това? Това не е по-малко от рухването на църквата в наши дни!Бележка: Изречение от оргиналния текст на Ян ван Райкенборг. Отпада в новото издание. Б. на Пр). И вие трябва добре да наблюдавате, как това ще се развие в близкото бъдеще и какви ще бъдат последиците. Скоро ще станем свидетели на това, как младежта ще играе “рок енд рол” в църквите.
34
Ние се намираме в последните дни. Цялата научна гениалност на природните инстинкти се изявява, както знаем, в най- ужасните практики и в най-отвратителната жестокост, в най-голямия кръвен инстинкт. Знаете ли какво се разиграва от години в Африка? Практиките на нацистите, от които ние в Европа толкова много се страхувахме, страшните ситуации в подземията за изтезания и концентрационните лагери бледнеят пред това, което става в Африка заради извънредното себепотвърждение на човешкото животно. И като знаем всичко това, не е ли подигравка да излезем със словото и светлината на Гносиса? Защото кои сме ние? На какво сме в състояние? Не принадлежим ли и ние към най-перфектните животни на света? Ако задръжките ни паднат или бъдат премахнати, какще се държим тогава? Кои сме ние? Как се стига до там, че се събираме в тази Школа? Това не е ли също спекулиране? Спекулирането на природните инстинскти? Защо учениците идват винаги отново в голям брой за няколко дни на конференции? Защо посещават те толкова вярно храмовите служби? Това са важни въпроси в светлината на диалектическата действителност. Въпроси, които заслужават да бъдат поставени. Хермес дава отговор на тези въпроси. В шестият, седмият и осмият стих на единадесетата книга той казва: Възможно е да си представим една дейност на разума без непосредствено сетивно възприятие, както например картините, които виждаме на сън. Но аз мисля че двете дейности се пробуждат чрез появата на сънните картини. Възприемането се случва както в материалното, така и в астралното тяло. Когато двете части на възприемането се съединят, мисълта, предизвикана в разума, се изразява чрез съзнанието. Това са важни думи, въпреки че на пръв поглед важното в тях не може де се открие. Затова ние трябва да говорим подробно върху тях, защото те съответстват напълно на вашето състояние. Те желаят да ви обяснят вероятно първите, може би малко непохватни и несигурни опити да реагирате на Гносиса. Може би отвреме на време вие сте една истинска загатка за самият себе си, от една страна човешкото животно в различните му форми на изява, от друга страна наистина насочен към Гносиса. И затова може би често сте си задавали въпроса: “Какво търся аз всъщност в тази Школа?” Хермес Трисмегистос разрешава тази загатка. Той ви обяснява, кой и какво сте вие в този момент. И той ви дава съвета, да не останете при този момент, а да продължите да вървите и да събирате сила, за да пробиете. _____________
IX Астрално повлияване Ако наблюдаваме цялостното поведение на природно роденото човечество и напълно познаем, че човекът е най-съвършеното животно, животното на животните, и че ние
35
самите също принадлежим към това природно родено (родено в, от природата) човечество, тогава възниква въпросът: Как се стигна до това, че ние се събрахме в тази Школа? Не е ли възможно просто да гоним една метафизическа спекулация, различна от тази на масата? Възможно ли е да принадлежим към едно езотирично движение, така както някои са присъединени към католическата църква, а други към протестанската религиозна общност? Хермес отговаря на този напиращ въпрос с думите: Възможно е да си представим една дейност на разума без непосредствено сетивно възприятие, както например картините, които виждаме на сън. Какво иска да каже Хермес с това? Когато вашата личност заспи, тя се разделя на един материален аспект и на една пофина част. По-фината част изтегля навън също една част от съзнанието, по-специално от (това на) астралното тяло. Тогава астралното тяло на раздвоената личност попада в астралната сфера и се свързва с нея, тъй като е съгласувана с цялото състояние на съответния човек. Тогава в някои от центровете на разума на материалното тяло се запечатват различни впечатления от съответната астрална сфера . Значи това е така: През нощта, докато спите, вашата личност се раздвоява и астралното ви тяло се свързва със съответстващото му астрално поле, чрез тази връзка центровете на вашето съзнание се зареждат като акумулатор. И тъй като разума образува съвършено единство със сетивата, става ясно, че сутрин при събуждане се осъществява една моторна сетивна реакция във връзка с всичко, което е било предадено астрално на разума. От това на първа линия се обяснява вашето насочване към Школата, вашето ученичество в тази Школа. В началото един разумно-сетивен подтик, произхождащ от различни астрални влияния, ви доведе до Духовната Школа. Това означава, че вие сте възприемчив за подобни астрални влияния. Значи ако сте избрали вашето ученичество вътрешно позитивно, напълно независимо от други, това може да се обясни само от факта, че определени астрални влияния, за които сте били възприемчив, са ви довели до тази Школа. Това може да бъде например резултат от едно наследствено влияние, значи от родителите и прадедите. Значи тогава вие имате едно съответстващо на тази ситуация кръвно състояние или една вътрешна секреция, чрез която сте отворен за това влияние. Възможно е също да сте предопределено кармично, да имате в ауричното си същество една силна концентрация на гностично насочени влияния, които се вливат в личността. Ако едно такова кармично предопределение е свързано с подобна наследствена заложба, тогава тези астрални импулси действат много силно в човека, и в него още на млади години се развива една силна реакция. Възможно е също така, в някого да се намира наследствена заложба и съответстваща на нея импулсивна дейност, но пък да липсва кармична основа. Тогава реакцията е налице, но поне в началото е от много повърхностен характер. Защото кармичната основа винаги говори за опит. И ако на един човек липсва опит, ние знаем, как се развиват при него нещата. Възможно е евентуално да съществува кармична база, но да липсва наследствена заложба. Тогава тялото, кръвният тип и нервния флуид не са много пригодени да дадат израз на ученичеството, докато от страна на кармата се упражнява много силно влияние върху тялото, върху личността. За подобни хора това често е много трудно. Обикновено трябва да минат много, много години, докато те се освободят от наследствените си влияния. Понякога това трае до четиридесет и петата или до петдесетата жизнена година, както при мъжете, така и при жените. Такива хора идват в Школата когато са вече твърде стари.
36
За астралните импулси, които по време на сън се впечатват в разума и тяхните евентуални последици не бива да си обещавате златни планини (т.е....не си обещавате кой знае колко много! нем....müssen Sie sich keine goldenen Berge versprechen). Вие не бива да мислите за някой специално за вас определен призив, или специално послание като например: “Ти си толкова грандиозен, ти си предопределен, върви по пътя.” Това със сигурност не е така! В астралната сфера на обикновения природен живот се появяват различни излъчвания, различни влияния, като се започне от най-нисш и подъл характер, и се стигне до найвъзвишен и чист вид. В астралната сфера на нашата земя могат да се намерят найстрашните влияния, но също и астрални влияния на Универсалното Братство. В астралната сфера нещата се се осъществяват преди тези в материалната сфера. В материалната сфера нещата имат инертен, бавен ход; в астралната сфера те се изявяват много по-бързо. С други думи: това което в астралната сфера се развива в момента, се осъществява в материалната сфера утре, други ден или много по-късно. Затова астралната сфера, астралното тяло и астралните влияния общо взето дават винаги тон (т.е. са определящи) в нашият живот. Астралните влияния ни принуждават към осъществяване на онова, което вече съществува в астралната сфера. Както вече казахме, в астралната сфера на тази природа действат влияния на Универсалната верига, влияния, които могат да се установят във всяка астрална област. Ако някой притежава наследствени заложби или съответстваща на тях карма, тогава влиянията на Братството се впечатват в тези хора, и в по-голямата част от случаите те реагират. Те показват например интерес към философията и литературата на Школата на Златния Розенкройц. Възможно е също някой да реагира по такъв начин, че да попадне в някоя школа като нашата. Защо вие като ученик улавяте влиянията на Универсалното Братство, а други не! Това е, както казахме, въпрос на наследсвените или кармични заложби. Как са възникнали тези заложби? Вие вече познавате отговорът на този въпрос. Първо: Ако реагирате само наследствено, поради многообразието на горчивите опитности на вашите родители и прадеди. Ако във вашия живот очаквате всичко от диалектиката, значи ако сте силно насочен към това, да вървите позитивно по хоризонталната повърхност, в едно определено време настава моментът, когато всичко ви се изтръгва от ръцете и попадате във всякакви беди. Астралните влияния, които са ви тласкали по досегашният ви път, вече не ви задоволяват. Така във вашата система се появява един подтик към нещо друго. Тогава чрез този подтик във вас може да заговори астралното влияние на Гносиса. Значи ако сте в модерната Духовна Школата на основата на чисто наследствени фактори, вие може да установите при вашите родители и прадеди жизнени постъпки, които водят до това. В този случай вашите родители и прадеди са пили от горчивата чаша на страданията. Второ: Ако реагирате изключително кармично, тогава кармичните влияния са впечатани във вашата система следствие горчивите опитности на предшествениците в собствения ви микрокосмос. Тогава в известен смисъл тези опитности сега стават и ваши опитности, или най-малко една верига от опитности, върху които сега разполагате твърде частно. Значи и и в този случай питието от горчивата чаша на опитностите ви е довело накрая до тук. И това говори преди всичко от третия тип ученик, който трябваше сам да изпие тази чаша до дъно. Така опитностите на първия, втория и третия тип, или една комбинация от тях, ви доведоха до ученичестното. Други много хиляди хора още не са дошли, защото сетивните реакции на дневното им съзнание ги водят засега в други области. Но в основата си между
37
вашият и тяхния живот, между вашето и тяхното начално състояние няма никаква съществена разлика. Откровеността ни принуждава да кажем: също и вашето влизане в Школата беше най-вече една метафизична спекулация. Какво е обикновено състоянието на един ученик, когато влиза в Духовната Школа на Розата и Кръста? Той търси мир, сигурност, разрешение на сложното си жизнено състояние. Той търси спокойствие. И ако се наложи, той също е едно животно, търсещо закрила. И неговият инстинкт го тласка чрез един астрален импулс в тази посока. Гоненото, изморено или пребито животно търси сигурност в храма на Гносиса. Възприемането се осъществява както в материалното, така и в астралното тяло, казва Хермес, и когато двете части на възприемането се съединят, мисълта, предизвикана в разума, се изразява чрез съзнанието. Човек може да си зададе въпроса, какво става с умореното, смазано човешко животно, когато то влезе в храма? И какво става, когато то си почине донякъде? Тогава човешкото животно се нагажда към новата обстановка и започва отново да постъпва в пълно съответствие с истинския си вид. Докато се гизди със илюзията на ученичеството, то продължава да живее неподправено от спекулативния елемент, съоръжено с брилянтните качества на човешкото животно. Но по този начин влизането в Школата на Розенкройцерите не носи никакво разрешение; тогава горчивата чаша на страданията, напълнена до ръба, отново се поставя пред него. Астралните течения продължават да текат, сетивата непрестанно се активират, жизненият ход с неговите многобройни опитности си остава напълно същият като на неговия кармаобразуващ наследодател. Значи по този начин не се показва (постига) абсолютно никакво решение. Човешкото животно бе еднин метафизичен спекулант и си остава в Школата също такъв. Тогава с течение на времето Школата също не донася удовлетворение, и това което следва може лесно да се предвиди: вие ругаете Школата и намирате, че в нея нещо не е в ред. Вие сте пълен с критика. И вие продължавате със спекулациите. Едните ценни книжа не донесоха много печалба, може би ще се опитате с други ценни книжа. Така вие сменяте посоката или намирате друго прекарване на времето. Бедно, глупаво човешко животно! Защото вие знаете, че когато астралното повлияване се възприеме равномерно от материалното и астралното тяло, тогава мисълта, родена по този начин, приема образ в съзнанието и вие постъпвате по начин, който съответства на вашите качества. Вие поемате астралните влияния според вашият тип, вид и насоченост и трябва да реагирате в съответствие с това. Ако вашият разум и сетивеният ви организъм се зареждат през нощта с астрални влияния, вие трябва да реагирате. Вярно е че можете да кажете: “Аз няма да го направя” (т.е. няма да реагирам), но вие трябва да реагирате! Вие не можете иначе. Както рибата се нуждае от водата като жизнен елемент и не може да живее на сухо, така и едно човешко животно не може да води гностичен живот. Но ако ви докосват също и гностични астрални влияния? Тогава във жизненото ви поведение се показва едно разделяне. Тогава вие от една страна сте насочени към Гносиса, а от друга страна постъпвате като обикновено човешко животно. Има ли това някакъв смисъл? Един такъв човек мами себе си и Гносиса без да знае точно за това, и за съжаление, без да може да постъпва по друг начин. Затова ние говорим за тези неща не в обвинителния, а в установяващия смисъл на думата. Защото сигурно е полезно, освободен от всичко излишно, да се придържате към реалността, и да се запипате: “Какво е сега моето действително положение?” И сега в деветия стих на единадесетата книга Хермес казва:
38
Разумът създава всички мисловни картини: добри картини, ако е приел семената им от Бога; лоши картини, ако произлизат от някой демон. Понеже няма място в света, свободно от демони. Вие знаете че това е напълно вярно. Седемте камери в светилището на главата, също както и тези на сърдечното светилище се зареждат по време на сън. Астрални стойности и сили развиват чрез тях в учениците сили от гностичен, зовящ вид: добри сили и стойности, но също и сили от съвсем друг вид: тези на демоните. Така учениците, във всеки случай много от тях, вървят по своят жизнен път, по един път, който уморява толкова смъртно. Ние желаем веднъж основно да осветим този път. И понеже не може да бъде иначе, отново ще се издигне смъртният вик на човешкото животно, попаднало в беда. Затова ние цитираме тук херметическият вик на апостол Павел в посланието до Римляните, гл.7: “И тъй намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото е до мен. (в немската Библия се казва: ...искам да върша добро, но върша зло Б.пр.) Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” ___________
X Черният демонизъм Разумът създава всички мисловни картини: добри картини, ако е приел семената им от Бога; лоши картини, ако произлизат от някой демон. Понеже няма място в света, свободно от демони, това означава от демони, на които липсва Божията светлина. Те влизат в хората и посяват в тях кълновете на собствента си дейност. Тогава съзнанието се опложда с посевите на: брачна изневяра, убийство, лошо поведение към родителите, оскверняващи дела, безбожни постъпки, самоубийство чрез обесване, хвърляне от скали и много други неща, които са дело на демоните. Ако става дума за посевите на Бога, те не са много, но са голями, красиви и доабри. Те се наричат: добродетел, умереност, (въздържаност) и благочестистивост (също блаженство). Благочестивостта е Гносиса, познанието, което е от Бога и в Бога. Който притежава това познание, е изпълнен от всичко добро и получава своите мисли от Бога, които са съвсем различни от тези на масата. Затова онези които вървят в Гносиса не се харесват на масата, и обратно. Тях ги смятат за глупаци (неразумни, безразсъдни), те са предмет на насмешки и подигравки, тях ги мразят, ненавиждат и понякога ги убиват, защото както казах, злото трябва да живее тук, понеже произлиза от тук. Неговата родина е земята, а не Светът (Хермес прави съществена разлика между земята и света, като светът за него е една по-висша жизнена област Б.пр.) както твърдят някои богохулници. Както установихме в горните обяснения, природно роденият човек е отворен за две различни астрални сфери на влияния: за астралната сфера на земята, и за тази на Света. Когато размисляте върху херметическата философия, вие винаги трябва да се съобразявате с това, че там се прави ясна разлика между Земята и Света. Земята е нашето жизнено поле, или казано по-добре, прашинката в Света, където ние живеем. За разлика от
39
това Светът е свещената планета, неприкосновената изява на универсалния Божествен план. Затова в стих 11-ти се казва: Злото трябва да живее тук, понеже произлиза от тук. Неговата родина е земята, а не Светът, както твърдят някои богохулници. Природно роденият човек е от земята, от земен вид; но като микрокосмос той е от Света. Затова е ясно, че съществуват две астрални сфери на влияние, които го поставят, поне засега, пред почти неразрешими проблеми. Затова в кризата на своята проблематика апостол Павел извиква: “И тъй намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото е до мен. (в немската Библия се казва: ...искам да върша добро, но върша зло Б.пр.) Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” Отвреме на време вие изпращате в пространството това оплакване във всички възможни гами, понеже същността на съществото ви се докосва и от двете сфери на влияние, както от добрите, така и от демоничните астрални сили. Нека сега да предположим, че вие, пречистен и подтикван чрез беди и позор решите най-после да намерите едно разрешение за себе си. Тогава на първо място е необходимо да познавате закона, за който апостол Павел говори: “Когато желаем да вършим доброто, злото вече е наблизо.” Нека сега да се опитаме да разберем скритите причини на този закон. Какво е един демон? Той не е нищо друго освен една природна сила. Някъде в древната мъдрост се казва, че демоните са били създадени, преди да може да се говори за създаването на един жизнена вълна. Може да звучи странно, но въпреки това е много логично. Всяка изява възниква в едно астрално поле. Защото от различните астрални огньове се пораждат етерите, а те във взаимодействие с материалните атоми се съединяват в една изява. Значи идеята за една изява трябва първо да се впечата (проектира, гравира, ецва) в едно астрално поле. Това предизвиква развитието на въздействия, фокуси, силови вихрушки: демонът на началото (нем. der Demon von Anbegin) започва със своята работа. Тези природни сили или демони, разбрани в първоначалното значение на думата, придават на изявяващата се идея предвиденият за нея характер. Тези осъществяват, привеждат плана в изпълнение. Така в миналото на земята (внимавайте в това, че казваме на земята) бе поставен в действие един план, който имаше за цел да извика човешките същества на живот. Това беше едно много трудно начинание, защото тези човешки същества трябваше да разполагат с една собствена мисловна способност. Тази способност не може да се разглежда само като разсъдъчен капацитет, но същевременно и преди всичко като способност, която трябва да служи за изследването на земята и на Божието намерение. Затова мисловната способност трябва да се разграничава от една страна като разум, а от друга като разсъдък. Разумът, Божественият разум използва (се възползва от) разсъдъка. Съществата, които бяха създадени, трябваше в известно отношение да бъдат като небесния Баща. Както казахме, в един определен момент на земята започна изпълнението на този могъщ план. Земята е голямото и завършено творческо поле на Света, на божествения Свят. Според херметическата философия земята е рожденото поле, в което човекът трябва да живее в своето ембрионално състояние. Човекът и другите същества на земята още не са излезли от ембрионалното си състояние. Такава е и сегашна ситуация
40
на човека. Затова Господ Исус каза: “Аз дойдох при вас на Земята, за да ви помогна да се издигнете до най-високите небеса на широкия и прекрасен Божи свят.” Мнозина, безброй много хора са минали преди вас по този път и като истински родени, като истински спасени са влезли в Божествения свят. Но вие все още се лутате, все още обикаляте във вашето ембрионално поле. Вие сте като пленени в него. Това се предизвиква от негативните въздействия на вашия собствен вроден божествен вид. На вашия божествен вид? Вашата божествена способност, божественият атрибут е могъщата мисловна способност, с чиято помощ един ден вие можете да станете истински човек и истински Бог. Във вас започва да просветва нещо от този пламък и както в началото, така и сега това ви поставя пред най-големи трудности. Вие, който някога трябва да станете истински човек, може да бъдете спасен от земята само когато това човешко състояние действително се покаже. Защото вие сте съоръжен с божествената мисловна способност, въпреки че тя е още в ембрионално състояние. Това означава първо, че притежавате едно астрално тяло. Второ, че чрез него имате достъп до астралната сфера на земята; трето, че винаги се намирате във взаимодействие с астралната сфера на земята и нейните природни сили, с нейните демони, и освен това, че чрез слабо светещия пламък на вашата мисловна способност вие влияете на вида и качеството на астралната сфера. Представете си веднъж тази ситуация, защото тя е драмата на вашия живот. Идеите на човечеството се впечатват в астралното поле, в астралния огън, и тъй като мислите са действащи сили, в астралната субстанция възникват вихрушки, от които се развиват процеси на реализация: това е творчество. Вие имате достъп до това извънредно отбрано астрално поле.(нем...zu diesem außerordentlich erlesenen (отбрано, изискано) astralen Feld) Това е драматичното! Защото точно с това вие блокирате пробуждането от вашето ембрионално състояние. Защото вие винаги сте били и продължавате да сте постоянно заети с това, да населявате астралната сфера на земята с природни сили, с демони. Със своите различни въздействия, образи и сфери на действие тези демони влияят по силата на своето същество на етерите и чрез това на тяхното оформяне. (на изявата на тяхните [етерни] форми). Така в нашето земно жизнено поле възникнаха разюздан хаос и опороченост, а също и безбройните, свързани за своите страсти и измъчвани от самосъздадените демони животински хора, (хора-животни) които гъмжат като в мравуняк. Те се жилят, хапят, нараняват и изнасилват взаимно. И от време на време различни демонични сили вдигат твърде подчертано своята глава, както в наши дни е с демона на противоестествената секуалност. Сякаш целият свят е наводнен от една (хомусексуална, Забележка: по решение на литературната комисия на ИДР –интернационалното духовно ръководствотази дума трябва да се замени в новото издание с противоестествена сексуалност? Тук аз превеждам оригиналният текс, за да се знае какво е писал Гросмайстор Ян ван Райкенборг - Б. на Пр.)вълна на противоестествена сексуалност, която прониква във всички кръгове, (така че в различни страни правителствата възнамеряват да променят законите - също оргинален текст, който отпада Б.пр.)И ако обсебените от противоестествена секуалност се хвърлят в затвора, тогава трябва ще пострадат и много авторитети. Затова се търсят други законни предписания. В световната история винаги е било така: Когато земята се приближава към спускащата се космическа нощ, от измета на астралното поле на падналата диалектика изправят глава най-ужасяващите демони, и над човечеството се надвесва огненият пламък на сексуалността. Противоестествената сексуалност е нещо твърде различно от разхищението на прекаления (“нормален”) секс. Сексуалната сила е творческа сила, една божествена
41
способност, с която е съоръжено човечеството. В ембрионалното поле тази сила е призвана към това да бъде облагородена в истинска божествена творческа способност, която е свъзана с чакрата на адамовата ябълка (или ларингса). Значи вие можете да си представите, че разхищението на сексуалната сила е вредно, и то на първо място за идеята, която лежи в нейната основа. (Но чрез противоестествената сексуалност в материалното, в етерното, а също и в астралното тяло се разрушават всички поляризации и пламъка на мисленето угасва. Това изречение в новото издание отпада. Б. на пр.) Чрез тази изява човекът се превръща в хаос и унищожава в себе си всяка възможност за спасение. Сега, когато човечеството се намира на края на дните си, то стене под вълната на този демонизъм, на тази ужасна еротична чума, която се опитва да проникне тук и там дори в Школата, вие ще разберете, че ние трябва да държим подобни извращения далеч от нея. Защото би било чудовищно да допуснем призрака на най-големя и извратен грях между нашите редове, докато в същото време Гносисът се спуска в нашето жизнено поле, за да ни спаси и издигне в божият радостен и действителен свят. В това отношение ние няма да отстъпваме като някои държавници, а ще изкореним тези неща до дъно без оглед на личност, където и да ги открием. Ние казахме че хората се жилят, хапят, раняват и изнасилват. И над всичкото това гъмжене, над всичкия анимализъм, над този ураган от страдания се издига уплашеният вик на търсещия човек: “Аз окаян човек, кой ще ме спаси от тялото на тази смърт?” Ние живеем в едно поле на развитие, където подчертано чисти първоначални демони, първоначалната, чиста, огнена астрална сила, все още изпълнява своята задача. Но чрез описаната злоупотреба с астралните сили, в която се провинява цялото човечество, в един определен момент астралната сфера на земята става толкова черна и дяволска, толкова пълна с нередности и дегенерации, материалното поле така се пресища от кръв и сълзи, че повече не може да се търпи. (Защото това което се развива в астралната сфера, трябва да се изяви на земята. И ако се намирате във връзка с една астрална сила, тя се изявява във вашия живот и във вашето тяло). Като резултат от това накрая трябва да се пречисти цалата земя, цялото творческо поле на земята, като се започне от астралната сфера и се стигне до материалната сфера. Тогава всички намиращи се вътре микрокосмоси се изчистват от тяхната нечистотията и се предават в забвение. Всички микрокосмоси си опразват от своята карма. И тогава те трябва да започнат отначало, защото Логосът не оставя създанията на своите ръце. Така първичните ембрионални процеси на възникване трябва да започнат съвсем от начало. Значи представете си колко време може да се изгуби! Но слава на Бога, всяко ново съживяване на микрокосмоса (т.е. приемане на една временна личност в него) представлява една нова възможност за съответния човек. Разберете добре тази ситуация. Каква е вашата реалност? Както казахме, вие живеете под влиянието на две астрални сфери, на първоначалната, чиста астрална сфера и тази на диалектичния демонизъм. Така вие намирате в себе си този закон: “Когато искам да върша доброто, злото вече не е далеч от мен. Защото по силата на моето природно рождение, по силата на моето минало, на цялото ми диалектично състояние съм свързан с цялата мърсотия на земната астрална сфера.” Вие сте ученик на Духовната Школа и взимате участие в нея, така че първоначалния, зовящ глас, първоначалната сила още е свързана с вас. Но още колко дълго ще трае това под бича на черния демонизъм.? “Когато желая да върша доброто, при мен е
42
същевременно и злото.” Естествено, защото всичките орди астрални демони са извикани за живот от вашите другари по съдба и от самите вас и с това вие имате по близо или подалечно участие в тях. Значи така съществува както едното, така и другото. Колко ужасно! Затова и викът: “Аз окаян човек, кой ще ме спаси от тази смърт, от това най-ужасно нещастие!” И вие ли ще трябва да потънете отново в хаоса на една космическа нощ, в голямото всеобщо пречистване на ембрионалното земно поле? Тук Хермес се оплаква: Демоните влизат в хората и посяват в тях кълновете на собствената си дейност. Тогава съзнанието се опложда с посевите на: брачна изневяра, убийство, лошо поведение към родителите, оскверняващи дела, безбожни постъпки, самоубийство чрез обесване, хвърляне от скали и много други неща, които са дело на демоните. Ние бихме могли да продължим това изброяване по най-различни начини без някога да го довършим напълно. И ние ви питаме: Трябва ли да продължи и с вас така, и при вас, който откровено казано, гонен от демоните е избягал в Школата. Няма ли разрешение? Да, разрешение има. Но тогава трябва много силно да се съвземете. Школата вече от години ви обяснява, че има едно разрешение, но вслушахте ли достатъчно в това? Ние ви показваме пътя с всяка една дума, ден и нощ. Но може би всички правила и добрите съвети, позитивното помагащо влияние, което идва от Школата непрестанно до вас, влиза в едното ухо и излиза през другото, така че демоните, които имат толкова голямо влияние върху вас, отново систематично унищожават посятите семена или негативно променят цялата узряла реколта. Докато живеете има още надежда и вие можете да започнете всеки ден отново. Но дали ще започнете днес отново? Изправете се обективно и твърдо решен пред могъщия проблем на вашия живот, като че ли досега въобще не сте го изучавали. И тогава ще имате правото да се подкрепите в сигурността, за която Хермес говори в 12-ти стих: Обаче който живее в страхопочитание и любов към Бога, понася всичко, защото има участие в Гносиса. За един такъв човек всичко се превръща в добро, дори и това, което за другите е лошо. И дори да му направят засада, той понася всичко като жертва за Гносиса, и вече чрез това превръща всичкото зло в добро. Значи вие сте в състояние напълно да промените своето поведение към астралната сфера. По принцип можете да унищожите и да промените цялото си астрално състояние. Можете да възстановите чисто ембрионалното си състояние и вашето отношение към първоначалните демони, и действително да се родите като човек в божествения свят. Във вашата ситуация това сигурно ви звучи като една приказка, като едно чудо. Ние имаме правото да разкрием пред вас това чудо. Но първо трябва да се уговорим, че ще приложите съвършено рецептата, която Школата ви подари. Когато например нещо ви заболи, вие отивате на лекар и обикновено се придържате стриктно към рецептата, която той ви дава. Но защо не постъпвате по същия начин при най-важния проблем на вашия живот? Като диалектичен човек вие още никога не сте имали такива големи трудности както сега. Човешката жизнена вълна никога не е била толкова интензивно болна и опорочена както в този час. И ако като ученици на гностичната Духовна Школа отново получите от нас рецептурата на пътя към Живота, ще изпълните ли с вярност нейните изисквания? ___________
43
XI Рецептурата на пътя към живота Сигурно сте разбрали че специалното ви отношение към астралната сфера на земното жизнено поле е причината за вашите страдания и мъки. Някои от нашите ученици имат много тежък живот, но вината за това се намира в самите тях. Всичко, което проектирате в астралното пространство, получавате в даден момент обратно под формата на проблеми във вашия живот. Значи вашето отношение към астралният свят е причината за страданията и мъките, за вашата раздвоеност и заблуда, защото въпреки че сте призван и избран за божествен човек вие постоянно употребявате мисловната си способност по неправилен начин. И въпреки че сегашната ви мисловна способност е все още извънредно слаба и несъвършена, вие създавате със своя менталитет различни сили и демони в земната атмосфера.Това са сили, които в един определен момент ви завладяват, защото като природно родено създание вие трябва да реагирате на тях. Поради това вие не можете да превъзмогнете вашето ембрионално състояние и оставате малолетни. Така не успявате да се освободите от земята и оставате привързан за закона на диалектиката. Ако желаете да се освободите от това нещастие, вие трябва да унищожите сегашното си астрално състояние като се отворите напълно за светлинните сили на Гносиса, за “божествения град”, както го нарича Хeрмес. В Алхимическата сватба на Християн Розенкройц се разказва, че при изпитанието на везната Християн Розенкройц е издържал всички тежести, защото е бил облечен в чудна, разкошна и великолепна орденна дреха. Свещеническата дреха на Християн Розенкройц е неопетнена. Тази дреха представлява астралното тяло. Вие можете да се освободите от земята и да влезете в освобождаващия живот при условие, че с помощта на божественото семе пречистите съвършено своята “дреха”, т.е. астралното си тяло. Божественото семе, за което говори Хермес, е чистият астрален огън. Той е първоначалната (първичната) природна сила, която владее астралното поле на нашето ембрионално състояние. На болезнения вик на апостол Павел: “Окаян аз човек, кой ще ме спаси от тялото на тази смърт?” отеква отговорът: “Слава на Бога, чрез Спасителя Исус Христос, нашия Господ”. При това ние не мислим за една историческа личност, за Бога и за заблудата на църквата, а за това, което се засвидетелства в пролога на Евангелието от Йоан с думите: “Светлината свети в тъмнината”. На тази светлина бе предадена цялата земя. Без нея ние не можем да постигнем нищо. Всички свещени писания свидетелствуват за тази сигурност: Исус Христос е спасителната, носеща изцеление светлина, чистата астрална светлина, от която и чрез която трябва да се пробуди истинското раждане. Сега големият проблем застава съвършено ясно пред нас. Дава ни се решението на всички наши проблеми. Обещава ни се раждането на истинския човек. Апостол Павел казва известните думи: “И тъй намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото е до мен. (в немската Библия се казва: ...искам да върша добро, но върша зло Б.пр.) Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Слава на Бога, Исус Христос, нашия Господ!” Чистата, божествена, астрална светлина. И тогава в посланието към Римляните, гл.7, стх.26 следва точното му заключение, че трябва да служи на Бога със своята сърдечна душа (нем. Gemüt), това означава, със своята душа. Но с плътта, т.е. с природно родената личност служи на закона на греха.
44
Ако анализираме това заключение ще видим, че често се намираме в същото положение. По душа повечето от нас са заети с това да се пробуждат в Госиса. По силата на душевното си естество те биват въведени в живота на гностичните деца, в живота на прославата. За почти всички ученици на младия Гносис може действително да се каже, че за тях живота на душата е голяма радост. И не само да се каже, но и да се докаже. Те сякаш не могат да получат достатъчно от едната истина, от Гносиса. За тях животът на Духовната Школа е станал абсолютна вътрешна необходимост. Затова свидетелствува например факта, че нашите конференции са винаги много добре посетени и че числото на записванията за тях постоянно се увличава. Тези цифри нарастват и в бъдеще ще се увеличават още повече. Значи в духовен аспект в нашата школа се осъществява едно могъщо развитие Явно е, че учениците имат интензивната вътрешна необходимост да участват в духовното дело, за което повечето от тях поемат върху себе си най-големи трудности. Всичко това е прекрасно и ни изпълва с благодарност, защото доказва, че почти всички ученици се намират в пробуждащия живот на душата. Със сърдечната душа (нем.Gemüt) вие служите на божествения закон. Но въпреки това в мнозина остава това ужасно раздвояване. Със сърдечната си душа служите, доколкото ви е възможно, на божествения закон, но личността ви все още се движи от вашите земни демони. Според личността си вие твърдо държите на вашия тип, на вашия характер, който притежавате от младостта си до днес. И така все още не можете да се освободите от земната си личност, която се намира под закона на греха. Къде се намира решението на този проблем? Апоспол Павел отговаря също и на този въпрос във великолепната 8-та глава от посланието към Римляните, където се казва: “И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух. ...Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух , за духовно.” Тук се срещате в пълен обхват с трудностите, за които говорихме. Вие познавате живота на пробуждащите се душевни потребности, в който сте съвършено задоволен. Разделен от това е ежедневният домашен живот, животът на обществената позиция, на интимността зад пердетата на вашето жилище, далеч, много далеч от Гносиса, в съвършено съответсвие с вашия собствен тип, характер и двигателната сила на земните ви демони. Това е животът, който се владее напълно от астралните течения на смъртната природа. Така вие очевидно живеете два живота, което може да причини вашето падение. И дори много да обичате Духовната Школа и да не пропускате нито една конференция, споменатото вътрешно разкъсване увеличава ежечасно вашето нещастие. Защото трябва да знаете: астралното влияние на смъртната природа се увеличава непрекъснато по сила, и поради това вие загивате дори и ако сте новороден по душа, ако сега не се намесите радикално в своя живот. Как трябва да се намесите? Каква е рецептурата (рецептата)? Успоредно с живота на душата вие трябва да решително и научно да приложите жизненото поведение, което не съответства на плътта. Това е единственото решение за млад и стар. Колкото помлад започнете, толкова по-добре, защото ако ви липсва силата, ако не можете вече да мобилизирате виталността в природното си състояние, тогава усилията ви са почти безнадеждни. “Защото, ако живеете според плътта, ще умрете.” Разберете добре какво иска да каже апостол Павел с това: тогава оставате пленен в ембрионалното поле и потъвате в космическата нощ. Тогава всичко, което е възникнало като душевна карма във вашия микрокомос, бива унищожено. И когато му дойде времето, може би след няколко стотин
45
хиляди години, вие можете да започнете отново. “Вие”, това означава, вашият микрокосмос. “Защото, ако живеете според плътта, трябва да умрете, но ако чрез духа победите плътта, ще живеете.”, като истински човек в радостния, велик свят на Бога. Възможно ли е това? Човек не може да отговори общо на този въпрос. Затова променяме въпроса така: “Можете ли това вие, като сериозен ученик на Духовната Школа? На това може да се отговори: “Вие сте в състояние да го постигнете.” И ние ви го доказахме и се опитахме да ви обясним, че притежавате възможността за това. Сега можете да проверите в себе си доколко това е така. Но въпреки всичко във вас се е пробудил един нов душевен живот. Апостол Павел казва в посланието към Римляните, гл. 8-ма, стх.2: “Но ако във вас живее Христовия Дух, той ще направи мъртвите ви тела живи”, т.е. ще ви приеме в този могъщ процес на възстановяване. Значи като ученици на Духовната Школа, като хора, заети с това да доведат душата до разцъфтяване, вие можете да осъществите тази работа, защото силата за това вече ви е дадена и живее във вас. Сега зависи само от вас, дали желаете да приложите (да употребите) тази сила, дали ще започнете непосредствено с това и ще намерите достатъчно сила и издръжливост, за да премахнете първите тежки препятсвия от демоничен вид. Някои от вас така са развалили и опорочили личността и жизненото си състояние, че в началото ще е много трудно в тях да се въведе един основен ред. Но нека сега да предположим, че желаете да започнете с това, тогава Хермес ви казва: Ако става дума за посевите на Бога, те не са много, но са голями, красиви и доабри. Те се наричат: добродетел, въздържание и благочестие. Какво трябва да разбираме тук под добродетел? Добродетел в херметическия смисъл на думата е едно последователно поведение в живота, съответстващо на новите жизнени сили, които се изявяват като база във вас. Възприемчив ли сте по душа? Разбирате ли, изпитвате ли това, което гностичната светлина желае да ви предаде? Да имате последователно поведение в живота в съответствие с това, което възприемате по този начин, да го познаете, да го разберете, това е добродетел в херметическия смисъл на думата. В това жизнено поведение, което се разкрива по този начин на вътрешния ви поглед, трябва да вярвате. С това жизнено поведение трябва да се слеете в най-съкровен вътрешен стремеж. Вие трябва да копнеете за това, както се казва в блаженствата: “ Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно.” Познавате ли вече могъщия всеизгарящ копнеж, съответстващ с живота, който се проектира в душата ви? Нали когато присъствате на една храмова служба, нещо става с вас? Тогава сърцето ви, съществото ви, душата ви се докосват от светлинната сила на Гносиса! Ако тогава поемете Словото, ако абсорбирате светлинната сила, вие ще пожелаете от дълбочината на съществото си да живеете в съответствие с тези неща. И ако тогава наистина упражнявате тази добродетел, във вас възниква едно могъщо свързване с астралната сила на първото начало, с астралната огнена сила, в която Логосът е впечатал идеята за човешкото сътворяване. Сега е важно дали вярвате вътрешно в тази светлинна сила, която ви е докоснала, дали вярвате че можете да влезете в новото жизнено поле. Ако имате такова желание, ако копнеете и вярвате в собствената си душа, в собствените си възможности, в Божията любов, в божествения подтик към истинското новораждане, тогава като реакция от това във вас ще се появят нови мисли. Тогава в мисловния ви живот настава ред и вие желаете да мислите по друг начин, защото копнеете за новото царство.
46
Когато един човек желае нещо, мислите му винаги се насочват в съответната посока. Това означава, че когато някой с пълен копнеж се насочи към новото жизнено състояние, в съответствие с това той идва до други мисли. И в момента, когато манталитета ви се пречисти, астралните връзки с демоните на унищожението се премахват. Доколкото става дума за вашите лични демони, те напълно изчезват. Колкото до участието ви в колективно създадени и подържани демони, вие бивате изяло освободен от тях. Помислете в тази светлина за херметичната добродетел, върху новото жизнено поведение. Какво разбира Хермес под въздържание (умереност)? С това той иска да каже, че с голямо постоянство и благоразумие трябва да се отречете от цялата диалектика и преди всичко, че не бива повече да ставате нейна жертва. Херметичното въздържание има предвид следното: “ В света, но не повече от света”. Обрантото на въздържаност е невъздържаност, (обр. на умереност –без мярка) Невъздържаност в гностичния смисъл означава, да се отдадете изцяло на нормалния живот; въздържаност означава: да следвате една отговорна посока, като вземете предвид всички обстоятелства и ситуации, така че съпротивата да се отстрани колкото се може повече при проникването на душевните сили в личностната ви система. Новото жизнено поведение притежава много аспекти. Помислете в това отношение например за толкова могъщия еротичен елемент при средният човек, за секуалния натиск, който се упражнява върху него. Половият инстинкт е свързан – във всеки случай при днешното човечество – с най-ужасния демон на астралното поле. Затова преди говорихме за чумата на хомосексуалността. (Това отвратително извращение е толкова разпространено в света, че различни правителства, като например това на Англия, на Швейцария и на други страни възнамеряват да променят законите в това отношение, тъй като това зло нараства в ужасяваща степен, от горе до долу и от ляво на дясно и хиляди хора биват обхванати от този бич. Забележка: По решение на литературната комисия на ИДУ (интернационалното духовно управление) от 6.8.94/96: това изречение трябва да отпадне в следващото издание. Тук аз го превеждам, за да се знае какво е писал Гросмастора Ян ван Райкенборг в първото оригинално издание Б.на пр.) С това отново се доказва, че краят е много близо. И понеже вие притежавате живата душевна сила, възползвайте се сега от възможностите, които са осъществени във вас! Добродетелта, към която Хермес ви съветва, и въздържанието, за което той говори, са извънредно необходими при това. Ако го послушате, тогава блаженството, съвършеното божие познание ще дойде при вас. Това е истинското рождение като човек, това е освобождението. Ако изберете новото жизнено поведение на основата на намиращата се сега във вас душевна сила, на светлинната сила на нашия Господ Исус Христос, и отстраните в безусловно желание и вяра всичко, което ви пречи, ще спечелите наградата на истинския душевен човек: абсолютното освобождение. Естествено ние можем много дълго и подробно да говорим върху тези неща, много по-подробно, отколкото тук. Но ние нямаме желание затова. Ако сте разбрали какво искаме да ви кажем, тогава въпросът е следният: Желаете ли заедно с нас да приложите тази рецептура? Желаете ли заедно с нас да приемете новото жизнено поведение? Защото иначе вашето ученичество няма никакъв смисъл. Но ако желаете заедно с нас да вземете решението да вървите по този път, твърдо и с постоянство, тогава един ден ще откриете като блажен човек, че чрез заблудата и невежеството цялото диалектично ембрионално поле е станало и си остава зло. Който унищожава в себе си тази заблуда, ще види и изпита всичко в голяма чистота. И така според думите на Хермес: всичкото зло ще се превърне в първоначалното добро.
47
XII Земята, рождена утроба на света При разглеждането на първата част на единадесетата книга на Хермес ние имахме правото да ви обясним, че той прави ясна разлика между понятията свят и земя. В херметическата философия светът е съвършената, свещената, изявената чрез Бога планета, докато земята е само една малка част, един аспект от света, а именно частта, която обозначаваме като ембрионалното поле, или утробата на света, където трябва да се роди истинският човек. Чрез много инциденти в процеса на човешкото възникване това ембрионално поле се е материализирало. Този процес и неговите съответни последици Хермес нарича процес на злото, т.е. процес на небожествено развитие, тъй като материализацията е кристализация, един процес, който накрая води до вкаменяване, значи до окончателен застой. В един определен момент кристализиралата, вкаменена земя вече не е в състояние да служи като жизнено поле за ембрионални същества, т.е за такива, които още се развиват. Затова в световната история, в земното поле непрестанно има възход и упадък, една увеличаваща се кристализация и нейното постоянно разрушаване, за да може това земно поле отново да стане поле на развитие. Причината за винаги заврършващото се материализиране се намира, както казва Хермес, в семената, които разума получава от демоните. Демоните са пририодни сили. Както вече обяснихме, те, погледнато чисто техническо-философски, са астрални силови принципи, създадени чрез нашата интелектуална мозъчно съзнателна дейност. Има и други причини за демонични развития, но доколкото се отнася до хората, горепосчената дейност е една от главните причини. Ние повтаряме: демоните са астрални принципи, които се развиват чрез интелектуалното мозъчно съзнание на човека. Един такъв принцип може да бъде създаден в астралното поле на земята от една група, а отделният човек може да го създаде в собственото си астрално тяло. Семената на мисленето е разсъдъчното мислене, дейността на нашия мозък. Разсъдъчното мислене се намира непрекъснато в движение, и това което се произвежда от него, въздейства непосредствено на астралното тяло. Значи чрез разсъдъчното мислене човекът има достъп до своето астрално тяло, но и до астралното тяло на земята. Чрез разсъдъчна дейност човекът причинява в астралното тяло на земята и в своето собствено астрално тяло един бързо въртящ се, изпускащ искри, светещ принцип, които излъчва както навън, така и навътре. Тези сили, тези астрални въздействия се изявяват между другото също и в центъра на микрокосмоса и в сърцето на човека като един одушевяващ принцип. Одушевяващият принцип на нашата личност и на нашия микрокосмос не е нищо друго освен едно астрално въздействие, чрез което цялата личност се довежда до равновесие, в съответствие с вида на ротацията (въртенето), причинена в астралното тяло. Вие можете лесно да си го представите: вие упражнявате една определена разсъдъчна дейност. Чрез това ръзсъдъчно мислене вие причинявате едно определено състояние в астралното тяло, което ви обгръща от всички страни (астр.тяло). От това астрално тяло се одушевява средата (центъра, нем. die Mitte) на личността, средата (центъра) на вашия микрокосмос. А средата на вашия микрокосмос кореспондира със сърцето.
48
Затова, ако астралните огнени принципи се създават от вас спекулативо чрез спонтанната, хаотична мозъчна дейност на ембрионалния човек, тогава неговата одушевяваща сила не съответства на никакъви правила и ред, да не говорим за божествените правила и ред. Значи логично е, че това безредие си отмъщава, преди всичко ако съобразите, че мозъчната дейност на човека е почти изцяло хаотична. Наблюдавайте при себе си, накъде отиват мислите ви в хода на деня, какви мисловни напрежения се развиват, какви мисловни протести изразявате. Наблюдавайте критичните си мисли и всичко, което е свързано с тях и е малоценно. Тогава ще можете да си представите, каква раздвиженост (евент. развълнуваност) предизвиквате в астрално си тяло и как изглежда одушевяващият елемент на вашето същество в своята цялост. В най-дълбокото ядро на нещата съществува само един универсален порядък, само един план на възникване, а именно, Божият план, планът на Бащата на всички неща, Божественият план за света и човечеството. И този план (доколкото се отнася до земята и човечеството) се нарушава чрез демоничните семена на разсъдъка, чрез чисто произволния, спекулативен, безреден, безразсъдно действащ мозъчен разум. Чрез това човешката изява се изважда от поставения от Бога порядък и са подлага на кристализация, вкаменяване, болести и смърт, докато настъпи краят. Това е материалното зло, както констатира херметическата философия. В земното поле, където живеем, в полето, което и в наши дни се е материализирало във висша степен и е станало зло, понеже разрушението и пречистването отново са застанали пред вратата на времето, трябва също и ние да се съобразяваме с доброто и злото. Ние говорим за “лоши” и “добри” хора. Тук трябва да се спрем за малко, защото тези стойностни обозначения нямат нищо общо с дефиницията на Хермес за зло и добро. Човекът, който в херметическия смисъл на думата се намира в злото, т.е. в материализирането, нарича лош например един престъпник. А един добър човек в неговият смисъл, също така потънал в материалното, той нарича коректен, честен и хуманен. Но внимавайте в това, както добрият, така и лошият човек се намират в материализацията, те и двамата стоят в кристализацията, във вкаменяването. Значи и двамата се намират в злото. И както има херметическо зло, т.е. засядане в материализирането, в кристализацията, така естествено съществува и херметическо добро. Както знаете, Хермес го нарича просто доброто и тогава той има предвид абсолютната доброта, която е от Бога, от Логоса, от Бащата на Вселената, доброто, което включва в себе си съвършения порядък на божествения план, с което истинският, духовният човек живее в съвършено равновесие. За този човек Хермес казва: Той е свързан с доброто и Бог закриля неговата святост. Вероятно сега ще разберете тези думи. Когато кристализиращият, загиващ в злото човек се обърне действително към доброто, т.е. към божествения порядък, към Гносиса, тогава неговото загиване се превръща непосредствено във възход. Тогава кристализацията и нейните последици се превръщат в една пълна Трансфигурация. И тогава той превръща, както се обяснява в единадесетата книга, цялото зло в добро. Как е възможно това, ще можете да разберете, ако добре запомните, че под зло Хермес разбира кристализацията във всичките и аспекти, вкаменяването, което е причината за всички болести и за смъртта. Ако се обърнете към доброто, кристализацията престава и отстъпва място на процесите, които водят до прославяне. В стих 14-ти Хермес казва: Бог, Демиургът на Вселената, създаде всички същества по сваой образ и подобие. Вие можете да разберете това. Същественото, вътрешното на всички явления в цялата Вселена е станало възможно чрез Строителят на всички неща, те са възникнали чрез Него. Ако измърсеният от злото материализиран човек се обърне
49
отново към единственото Добро, той ще бъде пречистен чрез него. Защото доброто е същественото, злото е заблудата, несъщественото. Хермес казва тези думи на Асклепиос, на човека, който желае да се излекува сам. И това наистина е една добра вест. Който обърне своят кристализационен процес, като се насочи към доброто, превръща всичкото зло в добро. Ние знаем, че всичко, което притежава форма, е породено от астралното поле. Светът има астрално поле, а също и нашата земя, която е един определен аспект на света. Чрез поведението на хората земното астрално поле е станало много тъмно и опасно. В него се появават природни сили, които не са от Логоса. И въпреки това земното астрално поле трябва някога да стане съвършено еднакво с чистото астрално поле на божествения свят. Нито принципни, нито фундаментални разлики не съществуват между свещеното астрално тяло на Света и астралното поле на нашата мрачна земя. Вярно е, че дегенерацията и материализацията се причиняват чрез астралното поле, но по същество те не са част от него. С други думи: Ако човекът принципно се обърне към доброто и предприеме пречистването на своето астрално поле, тогава не може да бъде иначе, освен злото да се превърне в добро. “Тогава злото се измива от доброто” се казва в Библията. Това е тайната на спасението, която Хермес желае да обясни на Асклепиос. Като ембрионално същество човекът живее напълно от мрачното поле на земята и цялата мърсотия на това поле се доказва чрез кръвта. Но ако се обърне към единствено доброто, той получава в рамките на един процес участие (достъп) в астралото поле на свещения свят, на свещената майка земя, в първоначалната, създадена от Бога планета. И тази астрална сила го чисти от всички миазми. Това е тайната на спасението! Затова се казва например в първото послание на Йоан: “Кръвта на Исус Христос, неговият Син, ни чисти от всички грехове.” Тук става дума за планетния Дух, за съществото на Христос. Значи думите на Йоан са чисто херметически. Който е търсил Гносиса и го е намерил, в резултат от което съвършено вярва и се надява, отправя сърцето си към него. Той се изпълва с могъща милост, с един огън, който му дава сила да осъществи пречистването от всичкото зло. Който желае да върви по този път, получава следният съвет в 15-ти стих на единадесетата книга: Възприятието и мисловната способност на Света, създадени чрез волята на Бога като инструменти, затова дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си, за да могат, докато запазват в себе си всички получени от Бога семена за посев, да създадат всички неща в съответствие с тяхната задача и призвание, и като ги родят (нем. entbinden: отделям, освободждавам -) отново, да дарят обновление на всички. Затова след като ги родят (отделят, освободят), те, като вещи градинари на живота, им осигуряват обновяване, като ги оставят да се изявят по друг начин. (текстът е труден затова изписвам № 15 и на немски език.) Die Wahrnehmung und das Denkvermögen der Welt, als Werkzeuge durch den Willen Gottes dazu erschaffen, geben allen Dingen Form und lassen sie wieder in sich selbst vergehen, damit sie, während sie allen Saaten, die sie von Gott empfangen haben, in sich selbst bewahren, alle Dinge übereinstimmend mit ihrer Aufgabe und Berufung hervorbringen und dadurch, daß sie sie wieder entbinden, allen Erneuerung schenken. Darum verschaffen sie ihnen, nachdem sie sie enbundedn haben, als kundige Gärtner des Lebens Erneuerung, indem sie diese sich auf andere Art offenbaren lassen.
50
С тези думи ни се дава най-могъщия херметически съвет на всички времена. Върху тези думи, които се обясняват в продължението на единадесетата книга, желаем сега да се спрем още по-подробно. Те искат да ни кажат, как материализираният и все покристализиращ човек трябва да живее, за да се освободи от хватката на злото и да успее да се свърже с доброто. Сега за нас е голяма привилегия да можем да се насочим заедно към жизненото поведение, което е абсолютно необходимо затова. Защото земята, земното поле, в което страдаме, отново ще бъде подложено на една голяма атмосферна и космическа революция. Затова ние имаме правото и можем да се обърнем към това жизнено поведение и да се спасим от гибел, ако го приложим в живота. От това поведение зависи възхода и освобожденето, или още по-голямо падение. В това отношение е обходимо да направим съответна проверка, защото в херметическата философия тези неща се изискват много принципно. Но съблюдавайки този принцип, човек трябва да се съобрази с обществените отношения, в които живее. Всички досегашни гностични братства са се съобразявали в един определен момент с този херметически жизнен принцип, с това жизнено поведение, от което всичко зависи. Но те всички трябваше да се съобразяват с отношенията на епохата, в която жевееха. Този херметически жизнен принцип, това жизнено поведение, се определя от тезата: Да получиш всичко, да се отречеш от всичко и чрез това да обновиш всичко. Да запазиш в себе си всички, получени от Бога семена, за изявиш всички неща, и като се освободиш от тях, да обновиш всичко. ____________
XIII Да получиш всичко, да се отречеш от всичко и чрез това да обновиш всичко Възприятието и мисловната способност на Света, създадени чрез волята на Бога като инструменти, затова дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си, за да могат те, запазвайки в себе си всички получени от Бога семена за посев, да създадат всички неща в съответствие с тяхната задача и призвание, и като освободят (нем. entbinden-отделям, развързвам, раждам) отново, даряват обновление на всички. (текста е труден и затова изписвам 15-ти стих в оригинал.) Die Wahrnehmung und das Denkvermögen der Welt, als Werkzeuge durch den Willen Gottes dazu erschaffen, geben allen Dingen Form und lassen sie wieder in sich selbst vergehen, damit sie, während sie allen Saaten, die sie von Gott empfangen haben, in sich selbst bewahren, alle Dinge übereinstimmend mit ihrer Aufgabe und Berufung hervorbringen und dadurch, daß sie sie wieder entbinden, allen Erneuerung schenken. Тези думи ни дават основание,първо, да изследваме вида и същността на света. Затова ние още веднъж ви напомняме, че Хермес прави разлика между свят и земя: между света като божествена изява и земята като част от света, като поле за възникване на човечеството. Светът, казва Хермес, е директен инструмент на Бога. Той е една чудна
51
голяма и прекрасна система с различни аспекти, а земята е един от тези аспекти. Хермес казва, че Бог, Бащата на света, е създал света като една съвършена система. Светът е могъщ институт за учение и развитие, училище както за пълноценни човешки същества, така и за други жизнени вълни. Когато човекът действително се роди по отношение на най-висшето си вътрешно същество, той трябва да продължи да върви през всички области на света като през космически университет, за да осъществи цялата си учебна програма. Значи в по-висшия смисъл на думата, както светът, така и земята са поле на развитие, те са божествен учебен институт. Обърнете тук внимаайте на следното: Възприятието и мисловната способност на Света[...]дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си. Значи светът не е крайната цел на човешката изява, но се използва като божествено средство, с което хората се подтикват към крайната цел. В Универса съществуват милиарди слънчеви системи и безчислени милиарди планети. Всяка планета представлява поле на развитие, което подтиква великия план на Бога към изпълнение. Възприятието и мисловната способност на света дават на всички неща форма и ги оставят отново да загинат в самите себе си, и като ги изявят, остават ги да загинат, за да ги създадат след това отново. Целият изявен в света живот се определя чрез диалектиката, чрез поява, разцвет и упадък, за да бъде след това създаден отново. Диалектиката на Света действително се различава от диалектиката на нашата земя. За света тя е божествена, вродена, действителна; за нас диалектиката е едно нещастие, наказание, доказателство за безплодност. Ако наблюдаваме диалектиката, водени от херметическото разбиране, значи от една повисша гледна точка, ние откриваме, че чрез диалектиката светът се превръща в голяма школа за упражнение на (където се подготвяме за вечността) вечността. Диалектика означава непрекъснато движение, непрестанна ротация (въртене) на всички явления, където всичко възниква и загива. В света съществува едно почти безкрайно разнообразие от форми, тела, сили и явления. Светът ни ги показва, унищожава ги и отново ги създава. Това доказва, че светът показва определени възможности, определени стойности, че трябва да изяви известни сили, без обаче да желае сам да бъде тези сили, възможности и стойности. Това е така, защото същественото, божественото Себе се намира зад тях. И както гностичната Духовна Школа не е за нас действителността, а се опитва да ни покаже действителността, така и светът е предверието на божественото Себе. Ако видим нещата така, ще познаем диалектиката като нещо велико, прекрасно и могъщо. Тогава ще разберем стих 19: Значи Бог е Бащата на Света, и Светът е създателя на всичко, което е в него; Светът е Божият Син, и всичко което е в Света, е станало чрез Света. Ние се състоим от материята на този свят. Ние сме деца на света, и всички стойности, сили и възможности се изявяват около нас и в нас. Затова висшата диалектика на света съвършено ни определя: защото като деца на света ние самите сме диалектика, докато съществената цел се изяви: да станем деца на Бога! Тази цел ни отвежда от света в Божията царствена вечност. Някога седморният Дух ще ни вдъхне божествения Дух. Тогава ние ще излезем от школата за упражнения и ще влезем във вечността на Бога. Вие лесно може да схванете всичко това с помощта на разума. Но да приложите и доведете до добър край всичко, което този път очаква от вас, ще изисква едно почти свръхчовешко усилие. В това се състои херметическият жизнен принцип. Тъй като Бог е
52
Бащата на света и ние сме деца на света, ясно е, че божествената същност се намира и в нас. Затова трябва да гледате на света с неговата природна диалектика като на школа за упражнения. Не школата е целта, а истинският живот; не светът, а всичко това, което се намира зад него. Затова вие трябва да подредите и да изживеете целия си живот, цялото си жизнено поведение в съответствие с това. Светското във вас, цялата ви личност заедно с интелектуалното мозъчно съзание е един комплекс на диалектиката: това е една действителност, която се появява и изчезва, която е преходна. Но всичко, което Бог представлява и върши, целият божествен план за света и човечеството: подрежда и украсява Вселената чрез различията на създанията, чрез непреривността на живота, чрез неуморимостта на изявителната сила, чрез скоростта на съдбата, чрез състава на елементите и реда на всичко това, което възниква в Битието (нем...und die Ordnung alles dessen, was ins Dasein gelangt) Значи светът се нарича “Космос“ както поради неговите фундаментални закони, така и поради неговото устройство (или Божия промисъл)(нем...als auch wegen ihrer Fügung). Така във всички живи същества възприятието и разума идват отвън, както вдишането на въздуха, който ги обгръща. Но при тяхното създаване в миналото светът ги прие завинаги от Бога. Значи светът демонстрира само универсалното, което е от Бога, действителното, това което “е”, а също и това, за което са призвани създанията. Ако не приемете и изживеете създадения от Бога свят като школа за упражнение, няма да ви очаква нищо добро. Тогава се задейства другата диалектика, диалектиката на отмъщението. Чрез света вие бивате оплоден с божиите семена, това означава, ако притежавате една чиста душа, която работи заедно с едно пречистено разумно мозъчно съзнание. В противен случай ще бъдете смъртно отровен чрез семената на демоните. Тогава се задейства другата диалектика. Значи тук става дума за това дали ще приемете божествения план и неговата дейност с всички последици. Ако това не стане, вие попадате в злото, в творението на кристализизацията, на материализирането. Значи вие трябва да избирате между божественото добро и демоничното зло. Демоничното зло възниква, когато едно същество въстане в себе си и във всичко против необходимата диалектика на света. Тогава възниква кристализацията, вкаменяването, и накрая смилането, разрушението, след което идва извънредно мъчителното съвършено ново начало. Ние всички познаваме драматичната, толкова извънредно болезнена диалектика на смъртната природа. Вместо могъщото, динамично движение на царствения ритъм в света, вследствие на кристализиращите фактори възниква едно общо забавяне, докато накрая се стигне до пълен застой в това, което с право се нарича природа на смъртта. Природата на смъртта е карикатурата на въведената от Бога в света диалектика. Вие можете непосредствено да се освободите от тази фалшива картина и нейните явления, от тази шарена поредица на демоничното, ако в постоянството на едно ново жизнено поведение се свържете със света на действителността, а именно с Божият Син. И затова когато се казва, че Исус-Христос е планетният Дух на света, това не е само мистичнен образен език. Вие можете непосредствено да станете част от Христос, от съществото на божествената планета, защото сте от този свят. Вие можете непосредствено да се обърнете към доброто, към божествения план за света и човечеството. Ако разбирате всичко това, ако го признаете и приемете като вярно, вие доказвате, че вашата душа и мозъчното ви съзнание
53
са пречистени и че вече притежавате херметическата сърдечна душа (нем. Gemüt). И основата на жизненото поведение, с което трябва да се слеете (към което трябва да се издигнете) е природо-съобразна: “да получиш всичко, да се отречеш от всичко и чрез това да обновиш всичко“; да се приспособите и подчините напълно на божествената диалектика на Света. Тази задача ви поставя естествено пред най-големите проблеми, към които не бива и не може да се отнасяте с лекота. Изхождайки от реалността на взаимния ни живот, вие ще откриете, че ситуацията е извънредно сложна, защото в света действително чистото е напълно смесено със злото. (нем...weil das wirklich Reine der Welt völig mit dem Bösen verknüpft ist). И ако желаете да живеете в съответствие с мащабите на дадената от Бога на света диалектика, да приемате всичко спонтанно, за да го употребите така, както трябва да бъде употребено, тогава не възниква ли опасността от това, че може да приемете и да употребите нещо от злото и демоничното? И ако се отречете или просто отблъснете определени неща, стойности и възможности, не съществува ли опасност от това да отблъснете нещо, което принадлежи към закона на Света? Безброй хора постъпват така в пълна вяра, заблуждавани от авторитетите. И ако не успеете интелигентно да разберете и да схванете тази задача, тогава това, което е необходимо в никой случай няма да се обнови по правилен начин, на правилното място и в истинското време. При това вашето лично отношение към тези неща е един извънредно важен фактор. Готов ли сте да водите едно жизнено поведение, което по природа може би изобщо не ви лежи? Мнозина са извънредно консервативни по отношение на безброй неща. Но да се придържате към привичното не пасва в новото жизнено поведение. То изисква от вас готовност да се освободите веднага от всичко, което сте приели. Може би разбирате, че това е едно жизнено поведение, което трябва да се изследва и обясни с най-голями подробности. Ние трябва да преценим, как всичко трябва да се съгласува с нашето модерно време. Вече казахме, че всички гностични братства са били изправени пред тази задача. И след дългогодишните ни старания да спечелим душата, което трябва да е основата на новото жизнено поведение, не бива да ни учудва факта, че сега отново се изправяме пред тази голяма задача. В следващите месеци и години групата на младото гностично братство трябва да получи една съвършено нова сигнатура. _________
XIV Целта на човека С проблема, който разгледахме в предишната глава, ние естествено не можем да конфронтираме суровия природно ориентиран човек, чиято душа още не е родена. Той е малолетен и напълно земен, не вижда още хоризонтите на новото човешко раждане и поради това не се стреми към тях. Проблемът важи само за онези, които са родени по душа, живеят от пречистено сърце и са постигнали свързването с разсъдъчното мозъчно съзнание, и така с право могат да се
54
вглъбят в състоянието на Божи Син. Това състояние трябва да бъде прието в този свят, (в случая – на земята) въпреки че самото то не е от този свят. Според херметичната философия Светът за нас е школа, в която можем да се упражняваме за вечността. Той не желае и не може да ни държи в плен. Той не желае да ни държи в плен, защото Светът е Божи син и Божественият план изцяло ще бъде изпълнен от него. Освен това той не може да държи в плен, защото неговата същност и дейност са напълно диалектични, т.е. винаги пораждат, разрушават и отново създават. Нека да предположим че разбирате вътрешно всичко това, и че влизате в новия световен порядък, в истинския световен ред на живото душевно състояние, така че разпознавате различните аспекти на истинския свят. Тогава вие естествено ще желаете напълно да сътрудничите в смисъла и същността на Света. Вие ще възприемате това като необходимост. Защото тогава сте се освободили от земята и сте влезли в голямата божествена школа за упражнения. В това състояние сега ние ви конфронтираме (срещаме, изправяме пред) с неоспоримия основен принцип на истинското гностично жизнено поведение: “да получиш всичко, да се отречеш от всичко и чрез това да обновиш всичко“. В по-възвишения ход на света всички неща, сили и възможности имат определен ритъм. Чрез душата ние приемаме чистите астрални сили, с чиято помощ можем да осъществим всичко, което ни учи Божият план, можем да помагаме при построяването на великото вечно жилище. Чрез пречистеното разсъдъчно съзнание, което напълно взаимодейства с душата, приемаме внушенията, божиите пратеници от онези, които стоят зад света, както се описва в книгата Алхимическата сватба на Християн Розенкройц. Но ние се намираме в една актуална ситуация, актуална екзистенция, в определена местност, в която идеите и силите стигат до нас. И сега трябва да внимаваме в това, че нито тази ситуация, нито екзистенцията и местността са действителни в божествения смисъл на думата, защото днешната действителност ни най-малко не е крайният резултат, короната на нашето развитие. Днешната действителност трябва да претърпи още безбройни промени. Ще дойдат (ще бъдем засегнати от) трансфигурации и ние ще им бъдем изцяло подчинени. Затова кандидатът на гностичните мистерии не бива и не може да разбира и преценява днешната действителност като статична. Ако това се случи, ако закотвим в сегашното нещата, които притежаваме, ще се свържем непосредствено със злото. Тогава ние забавяме течението на висшата диалектика на Света. Появяват се забавящи фактори, всичко се материализира, вкаменява и бива разрушено. Затова кандидатът, след като е получил всичко за своето голямо развитие, след като е вдишал всичко, трябва веднага да се откаже от непосредственото сегашно. Кандидатът не бива да се задържа при него. Той за нищо не бива да казва: “това ми принадлежи.” Важна е само една цел: окончателното обожествяване. Сегашната ситуация, сегашното съществувание имат стойност само защото помагат на съответния човек не само да приеме, да вдиша сила и познание, но да ги приложи конкретно и непосредствено за строене. Иначе всичко съществуващо няма никакъв смисъл. Затова кандидатът е готов във всеки момент да се отрече от всичко и да не приема нищо за свое притежание. Той дори и не мисли за това. За него тази задача не е проблем. Ако някой приема всичко по този начин и нищо не му пречи, тогава големият процес на обновяване, процесът на постоянно превръщане ще продължи да се развива безпрепятствено до своя окончателен край. “Приехте всичко даром, дайде го също даром”, така се казва в планинската проповед. Това не важи само за грубата
55
материя, но и за всичко, което сте вие, за всичко, което желаете, за всичко, което служи на истинския ви мир. Представете си сега, че влезате в това жизнено поведение, че действително и без всяка задръжка приемете за себе си херметическото жизнено поведение. Това би било прекрасно. Но докато се намирате в порядъка на природното рождение, трябва да живеете заедно с едно земно човечество, което поради незнание и демонично обсебване не желае да върви по пътя на по-висшето човешко развитие. Ако Вие сте неограничен, жив образец за новото жизнено поведение, децата ви скоро ще последват вашия пример. Но преди вашите деца да вземат участие в живота, обикновено вече са пострадали частично от методите на възпитание, на които са били подложени. Вие заемате становището: “ Аз трябва да подготвя децата си за живота. Аз имам работа с едно земно човечество, което в голяма степен е консервативно, което зависи от привичното и се вкопчва във всичко. Това човечество желае да приема, но не и да се отрича.” Тук съществува необходимостта от обществена длъжност, за да могат да се задоволят материалните нужди на семейството. Следствие на това вие трябва ежедневно да се занимавате със света на злото. Съществуват също и земни закони, които регулират взаимоотношенията, доколкото това е възможно. И вие трябва да се съобразявате с тези закони и да се подчинявате на властващите, които ги създават и прилагат. В едно от писмата към коринтяните апостол Павел прави една странна забележка, с която той свързва закона със същността на греха, т.е. със същността на злото, на материализирането: “Доказателството за греха е закона.” Законите, които регулират отношенията в живота, илизат напълно от предположението, че човекът желае да се освободи от тяхното иго, че непрестанно се съпротивлява на взаимния живот и че е зает с това да подкопава неговите принци. Почти всеки закон, който регулира обществените отношения е инспириран от факта , че човекът непрекъснато престъпва тези закони. Странно е че и гностично ориентираният човек във всяка секунда влиза вътрешно в конфликт с тези закони, не защото желае да ги престъпи, а понеже желае да се освободи от този взаимен живот и да се издигне в божествения свят. Но законодателят не може да се занимава с това. Всяко престъпване на закона се наказва. Затова човекът е длъжен да съблюдава законите на обществения ред , във всеки случай ако желае да живее в мир. Но с това са свързани големи проблеми, които не могат да се разрешат лесно. В това отношение за старите, предшестващи ни братства беше по-лесно. Тогавашното общество не беше индустриализирано, не бе подчинено на техниката. Учениците бяха селяни или занаятчии. Освен това тогава земята не беше толкова населена и братствата имаха възможност да образуват общини и колонии на самотни и отдалечени места. Така те без проблеми се отделяха от светското общество и по този начин избягваха всякакъв конфликт. Затова катарите потърсиха самотността на пещерите още преди да бъдат бъдат преследвани. Те създадоха своите общини в цялата южна област на катарската земя, които бяха закриляни от мнозина симпатизиращи благородници. Може би познавате също историята на богомилските общини, които бяха сродни с Катарите. Те образуваха селски общини в славянските страни и живееха от продуктите на земеделието, упражняваха необходимите занаяти и задоволяваха по този начин своите нужди. Тези общини разполагаха със собствени закони. Те не се занимаваха нито с оснаналото човечество, нито с властващите, и живееха в пълно съответствие с херметичната мъдрост. Те образуваха истински, чисто гностични комуни, които в никой
56
случай не бива да се сравняват или бъркат с това, което в природата на смъртта се нарича комунизъм. Защото при тях нямаше нито комунистическа, нито фашистка, нито дирижираща държавна власт. При тях имаше практическо прилагане на основния закон: да приемеш всичко, да се откажеш от всичко и накрая да се издигнеш в божествения живот на непрестанното обновяване. Нищо не можеше да ги спре. Те бяха напълно независими от природата на смъртта. Но както катарите в определен момент бяха преследвани и унищожени, така се случи и с Богомилите. И както останалите живи катари в западна Европа продължиха работата си тайно под името на Розата и Кръста, така и работата на Богомилите премина в нелегалност, за да възкръсне по-късно отново в източните славянски страни. Но ако разгледаме втората страна от историята на Богомилите, ще открием, че те вече не можеха толкова лесто да продължат да живеят според старите си строги убеждения. В началото, в страните, където богомилите живееха, властващите не ги преследваха, но изискваха от тях да спазват законите. Тъй като останалите жители на тези страни трябваше да спазват законите, защо не и братствата на Богомилите? Следователно като граждани на държавата те бяха принудени да спазват законите на страната. Но от това зависеше целият живот на Богомилите. Затова те се оттеглиха в посамотни области. Безкрайната площ на една страна като например Сибирия носи следите на богомилския живот. Навсякъде под дебелите снежни и ледени пластове намираме тяхните следи. Но дори и там законът ги застигна и ги преследва до ден днешен. Доколкото знаем, към края на предишния век .(т.е. 19-ти век) една богомилска секта отиде в Канада и построи там едно затворено, чисто и благородно общество, обгърнато и закриляно от безкрайните широти на горите и планините. Но тъкмо през последните години това общество влезе в конфликт с канадската власт, защото тя създава закони за селското стопанство и други предписания. Почти във всички страни има закони за сечене на дървета и на цели гори. Освен това съществуват интереси от селскостопански вид. Строят се също така железопътни линии и пътища. Така в последните петдесет години тази секта непрекъснато се отегляше на север, докато неизбежното отново се случи и проблемите отново станаха актуални. Къде би трябвало да отидем, ако имахме план да образуваме едно такова общество в нашите гъсто населени страни? Проблемът стои ясно пред нас: какво е поведението на гностичния човек, който желае да живее според херметичния закон, спрямо човека на смъртната природа, за когото този свят е целта на неговото съществувание? Разбирате ли, че това не е толкова лесно? Естествено тази ситуация е много трудна за нас. Затова трябва да се направи избор, необходимо е ново жизнено поведение. Днешното общество не ни дава възможност да се дистанцираме от него както учениците от предишните братства. Следователно остава въпросът: Как да разрешим този проблем? ________
XV Нашето жизнено поведение в днешните условия
57
“Да приемеш всичко, да се откажеш от всичко и чрез това да обновиш всичко” е неотразимият основен закон на гностичното жизнено поведение. Както видяхме, това жизнено поведение бе едно и също през всички векове и се спазваше от всички гностични братства. На тази принципна база трябва да се променя само метода на осъществяване в зависимост от времето и обстоятелствата. В далечното минало гностичните групи бяха много изолирани. Те не разполагаха с модерни средства за комуникация и публикация и техния радиус на действие беше твърде ограничен. Затова е много учудващо, че по онова време например Богомилите бяха успели да повлияят на целия Балкански полуостров и на големи части от Русия, а Катарите дълго време даваха тон в почти цяла южна Франция, кадето напълно надминаха властващата църква. Изненадващо е също така как по-късно идеята и мисията на Розенкройцерите се разпространи почти светкавично в цяла Европа, въпреки че тогава разстоянието например между Калв и Хаарлем беше образно казано, почти околосветско пътешесвие. Затова ние питаме: Как посланието на Розенкройцерите успя толкова бързо да достигне севера, и как севера успя толкова бързо да отговори на това послание? Ние ще се опитаме да дадем отговор на това, а също и на въпроса, как без комуникационните и публикационни средства, с които днес разполагаме, беше възможно тогава работата на Гносиса да започне почти едновременно по бреговете на цялото Средиземно море, която се разпространи звездообразно навътре към сушата. Сега едно такова развитие не е възможно. Старите братства работеха с определена стратегия. Участниците в голямото Дело разполагаха индивидуално с висши способности, и някои от тях (от участниците) се разпространяваха според определен план във всички местности, където трябваше да се основат центрове. Всички водещи братя и сестри разполагаха (притежаваха) с висши способности. Независимо от местоположението, те се намираха в телепатичноинтуитивен контакт. Те бяха също в състояние по време на сън да влизат в душевен контакт един с друг. Така още от самото начало бе осигурена отлична координация на цялата работа. Понататък е важно да се знае, че расовото тяло на тогавашните хора далеч не беше толкова сгъстено и кристализирало както днешното. Освен това хората живееха в спокойствието и тишината на средновековието. Днес ние почти не можем да си представим това. Тогава човекът беше още отворен, защото мисловната способност, разсъдъчното съзнание не бяха още опорочени. Чрез това астралната сфера не беше още толкова замърсена, колкото е днес. Когато преследванията от страна на държавата и църквата започнаха, от държавата със съгласие на църквата, и от църквата със съгласие на държавата, твърде много братя и сестри успяха да се спасят и продължиха работата по различни начини. Затова не може да се посочи ден или час в световната история, през които свещената работа да е била прекъсната. Ние говорим за всичко това, за да ви посочим, че херметичното жизнено поведение без много смущения е възможно. В зависимост от степента на развитие на учениците на младия Гносис, по този въпрос естествено могат да се кажат още много неща. Групата може при всички обстоятелства да извърши работата, без да привлече особено много вниманието към себе си. Сега въпросът е следният: като вземем под внимание всички фактори, какво трябва да е нашето жизнено поведение, за да отговорим на минималните изисквания. Този въпрос въвежда проблема на едно ново жизнено поведение, което групата съвършено трябва да приеме в идващите години. Ние трябва да се възприемем основния принцип на това бъдеще жизнено поведение, в което и нашата група,
58
съобразявайки се с обстоятелствата и аспектите на модерните времена, трябва да крачи напрад към славният край. Какво трябва да правим например, за да не ни смятат за врагове на държавата или за екстремисти? Какво трябва да правим, за да постигнем практически резултати в нашето ученичество, а именно в освобождението, в действителността на обновлението? Ние трябва да се съобразим с факта, че животът ни е толкова обвързан с обществото и държавните институции, че не можем да се освободим от тях без друго. В това отношение ние трябва да приложим златните правила на старите Розенкройцери, според които всеки брат и всяка сестра “трябва да облече дрехата на държавата”, в която живее. Но това трябва да стане на основата на живото душевно състояние! Защото ако душата във вас не е свободна, ако душата във вас не е изявена, вие няма да можете да издържите на новото жизнено поведение. Тогава винаги ще влизате в конфликти и ще стигате до задънена улица. Само чрез душата ще се освободите. В изминалите години ние непрекъснато подчертавахме тази необходимост, което богато се отразява навсякъде в нашата литература. На първо място е необходимо да се спечели душата, да се освободи душата чрез новораждане. Ако притежаваме душата, ние имате основата да победим всичко, което се противопоставя на пътя на нашето ученичество. На тази основа всеки ученик ще успее да се подчини на така наречените демократични закони и държавни институции на своята страна. Това ознава, докато свободата на печата, на религията и на съвестта, на правото на свободни събрания, не бъде ограничена и свободните човешки права не бъдат много застрашени. Тогава няма да е особено трудно, на основата на душата да се движите в тази тъмна страна. Но когато свободните човешки права се оковат във вериги, настъпва една съвсем друга фаза: тогава групата ще знае как да си проправи път с гностично-магични средства и ще премине с външната си работа в нелегалност, към което беше принудена също и през годините 1940-1945. През онези времена работата на Школата бе забранена от властта. Но делото не престана нито за минута, нито за секунда. Когато тази ситуация се появи, естествено имаше ученици, които се оттеглиха и ни го казаха съвсем открито. Някои от тях дойоха при нас и ни казаха: “Вие разбирате, че заради моята обществена позиция не мога да остана повече в Школата. Ние изпитваме към вас и към Школата много сърдечни чувства, но сега не можем да продължим ученичеството.” Това беше възможно, но съответните ученици не го разбраха тогава. И когато най-много се нуждаехме от подкрепа, някои, като ни засвидетелствуваха своето приятелство, ни изоставиха. Имаше и други, действително твърдо решени, които останаха, ако можем така да се изразим, ден и нощ вярни на Школата. Така ние можахме с общи усилия да продължим работата, докато през 1945 г. излязохме от нелегалност и отново стъпихме на работното поле. Когато братята и сестрите на Златния Розенкройц трябва да преминат в нелегалност, те трябва да са достигнали до пълна яснота по всички тези въпроси със съвестта си, т.е. с душевното си състояние. Защото в един такъв период, когато в световната история се пишат тъмни страници, ученикът не трябва да изпитва ни най-малка омраза: той трябва да бъде отворен и да се отнася към всичко с пълна душа и любов. Тогава ще може да издържи в нелегалност, без да пострада и косъм от главата му. Тук трябва да се подчертае, както се казва и в нашето принципно обяснение (нем. Grundsatzerklärung), че братята и сестрите на Златния Розенкройц през всички времена
59
и обстоятелства няма да се занимават с политика, в каквато и да било форма. Защото чрез политически активности хората се натоварват с отговорност, която по-късно ги заплита и може сериозно да попречи на тяхния път в служба на Гносиса. В хода на историята веднъж се случи един гностик да заеме висок пост в държавата. Но това имаше особен смисъл и стана в служба на едната цел, която гностикът си поставя, и се намираше напълно извън политическата повърхност. Гностикът трябва да заеме своето място в обществения живот. Това е естествено, при условие, че може да върши своята работа напълно коректно и с абсолютна честност. Един пример може да изясни това. В съвременния търговски живот се явяват безбройни форми на нечестност. Вероятно вие познавате такива премери. Това е една от главните причините за повтарящия се упадък на обществения живот. Търговците изхождат от желанието за притежание, но не за това, което е необходимо за задоволяване нуждите на собствения живот, колкото една алчност, която се упражнява като вид спорт. От митологията сигурно ви е известно, че Меркурий е бог на търговците и крадците. Меркурий – търговски сделки – крадци, споменати на един дъх! Знаете ли кой е Меркурий? Меркурий е Хермес Трисмегистос – трижди величайши! Херметизмът е прекрасната, велика идея на Меркурий, религията на мисленето, на Духа, които служат на небесния Баща. За да може да се развие това могъщо мислене във взаимодействие с Духа, човекът получи разумно мозъчно съзнание. Но в своята порочност, в грехопадението си човекът злоупотреби с разума, който трябваше да му помогне да стане Меркурий, Хермес, служител на божествената Йерархия и падна до нивото на слуга на търгашеството, на културата на притежанието и стремежа към власт, на култа към егото, който се разпростря върху почти цялото човечество. Меркурий, богът на търговците и крадците! Не се ли потвърждава тук истината на думите: “Опорочаването на най-доброто e най-лошото?” Затова голямата рана, от която кърви човечеството, е духът на търгашеството, което е дух на злото. Защото е така: Интелектът се използва за намиране на пазари. И когато такива се намерят и необходимите за тях предприятия функционират, тези пазари трябва да се запазят със всякакви средства и на всяка цена. Често в световни обединения, което понякога струва милиони човешки животи. Който се задълбочи в причините на много войни, който е изследвал причините на Първата и Втората световна война, може да получи сърдечна атака от ужас и отвръщение. Литературата, като например книгата на американския журналист Pierere van Paassen, Дните на нашите години успяха да повдигнат един малък край на завесата. Търговците на тази земя контролират държавата, религията и философията. Всички се намират на тяхна служба. Меркурий, Хермес Трисмегистос, Богът на търговците и на крадците! Колко ужасно, колко характерно за падналото състояние на човечеството. Ако участвате в това, вие попадате не само в една нечестна практика, но чрез това опорочавате и цялата си личност. Когато насочите мислите си към това, как да постигнете печалба и сте готови да приложите определени практики, вие опорочавате непосредствено цялото си астрално тяло. И когато по този начин доведете астралното си тяло в съответствие с мислите и желанията си, скоро и цялото ви кръвно състояние ще се настрои съответно. Вие ще разберете, че ученичеството при такова жизнено състояние е възможно само философски, т.е. вие може да пасещавате служби и конференции, да четете книги и да говорите с други за Гносиса. Но какво печелите от това? Вие трябва да спечелите свободата, вечната пълнота! Затова Школата е тук. Затова трябва съвсем решително да скъсате с вашето досегашно жизнено поведение. В ситуациите, които описахме, ученичеството ви не е съвсем безполезно, но по този начин
60
никога няма да ви донесе освобождение. Който като търговец или бизнесмен не е абсолютно честен и коректен в съответствие с нормите ва Школата, поврежда живото тяло и самият себе си. Ако се намирате в живота на бизнеса, ако вие самият притежавате бизнес, тогава гледайте на него така, както старите занаятчии разбираха професията си. Не използвайте професията си за забогатяване, защото ще загинете безвъзвратно според душата, преди всичко в Школа като нашата. И ако не сте в състояние да разрешите този конфликт, изберете друга професия. Така според нас хората не бива да работят в предприятия, които вредят на света и човечеството, като например фабрики, произведащи средства за унищожение, или лаборатории, които се занимават с атомни опити и други подобни. Според нашето мнение такива длъжности не могат да се поемат от учениците на една Духовна Школа. Дори написването на обикновено писмо или воденето на телефонен разговор могат тежко да повредят астралното ви тяло чрез вида на чувствата и мислите, които действат в тях. Както и да е, в това отношение всеки един трябва да се осъзнае и да вземе решение. Това решение може да се вземе много бързо на основата на едно живо душевно състояние. Вашето мислене трябва да е напълно чисто, разсъдъчното ви съзнание трябва да е съвършено пречистено. В противен случай ученичеството ви е само илюзорно и привидно. Родителите трябва да се постараят да дадат правилна посока на възпитанието и обучението на своите деца, за да ги предпазят от упадъка или повреждането на тяхната възприемчивост за милостивата помощ на Гносиса, преди да стане късно. Внимавайте в това, защото в обикновения обществен живот се крият смъртни опасности, особено за хората, които се стремят към Гносиса. Затова модерната Духовна Школа трябва да насочи вниманието на своите ученици към проблема на обществените функции, за да закриля Школата и живота на учениците от излишни трудности. В това отношение е добре да обърнем вашето внимание към фактора страх. Много хора се страхуват от всевъзможни неща, например от това, да се разделят с нещо негодно, страх от неприятни ситуации, които се намират под техните жизнени норми. Вие ще разберете, че в светлината на херметичното основно правило “да приемеш всичко, да се откажеш от всичко и чрез това да обновиш всичко”, едно такова поведение на страх е абсолютно невъзможно. Който по принцип живее изцяло в съответствие с душевната сила, в съответствие с изискванията на освобождаващия живот, няма нужда да се грижи за нищо. Страхът е заблуда. Ако живеете от душата, не може да пострада и косъм от главата ви без волята на нашия небесен Баща. Затова планинската проповед ни напомня: “Бъдете безгрижни. Търсете първо Царството небесно и неговата справедливост и всичко друго ще ви се придаде.” Освен това страх, грижа и боязън повреждат във висша степен астралното тяло. Те го отварят за демони, така че ученичеството се превръща в самоизмама. Една друга важна точка е може би все още съществуващото желание за задържане на определени неща. Вие не желаете или не можете да се освободите от всичко, което е вредно или безполезно за голямата цел. Желанието (или по-добре проблемът) за задържане е при всички хора различно оцветено. С това ние желаем да обясним, че при вас необходимата независимост още не е пълноценна. Вашата независимост от неща, материя или пари, от ситуации, от хора, намиращи се извън нормите на Гносиса, поврежда астралното ви тяло с всички съответни последици. Астралното тяло е много огнено, и с този огън можете да изгорите себе си и да навредите в “несвещеност” и на други.
61
Ако желаете да доведете пътуването към освобождаващият живот до добър край, тогава трябва също като Християн Розанкройц да започнете вашето най-важно жизнено пътешествие с четири рози на шапката. __________
XVI Кръговратът на гностичните светлинни сили Преди да проникнем до ядрото на нашето обяснение, трябва подчертано да установим, че проблемът на новото жизнено поведение, за което говорихме, важи изключително само за душевно родените, които живеят от чисто сърце и са постигнали връзката между новите душевни сили и разсъдъчното мозъчно съзнание, т.е. контролират това съзнание. Без този контрол не може да има стремеж към астрална чистота и за ученика не е възможно да се освободи от злото и да следва единственото добро. Първо трябва да се осигури кръговрата на гностичните светлинни сили в системата на кандидата. Това е ядрото на всяко истинско гностично развитие. Целият процес, към който сега отправяме вашето внимание, има десет аспекта. Първият аспект ни напомня за блаженствата: “Блажени бедните духом”. Основата трябва да бъде един сериозно стремящ се към освобождение живот. Когато станем истински вътрешно търсещи хора, в резултат от това посредством разсъдъчното мислене възниква едно астрално въздействие. Не е възможно да копнеете за Гносиса, без това да докосне вашите мисли. Ако във вас се намира истински копнеж, тогава дейноста на разума ще предизвика във вашата система също и една астрална дейност. Тя се изявява както навън, така и навътре. Когато в астралното поле на човешката система се запали нова сила, тогава един лъч се насочва навън, а един друг навътре. В средата на микрокосмоса възниква едно светлинно поле като огнено напрежение, напълно съответстващо с копнежа на ученика; и светлинното поле асимилира, извлича (нем. Extrahiert) гностична светлинна сила. Ако ученикът постоянства в своя копнеж и стремеж, минавайки през всички неизбежни съпротивления, тогава тази концентрирана в средата светлинна сила ще докосне неговото сърдечно светилище, ще проникне в него и ще се смеси с кръвта. Така заредената кръв протича също и през мозъчния организъм и влияе на различни центрове в светилището на главата, мужду тях и на много латентни центрове. Сега е важно дали мозъчната система с различните си центрове може да реагира на атаката на гностичните влияния, които идват с кръвта. Ако това е така, в светилището на главата възниква ново разумно мислене. Това ново развитие на разсъдъчното мозъчно съзнание влияе от своя страна на астралното тяло. По този начин астралното тяло се пречиства. Вие можете да пречистите астралното тяло само чрез ново мислене, породено от кръвта. Тогава ще се освободят нови астрални сили, които ще се разпаднат на четирите чисти етера, на четирите свещените храни. Тези етери докосват етерното тяло и се отправят към всички органи и флуиди в материалното тяло, които осигуряват живота и неговите дейности. Накрая те отново се изявяват в кръвта.
62
Така възниква кръговратът: процесът започна в кръвта, изяви се в мисленето, понататък в астралното тяло, в етерното тяло и отново в материалната обвивка и в кръвта. Тогава чрез новото одушевяване Гносисът постига контрол върху цялата система на ученика. Когато в резултат на това десеторният процес започне, съответното жизнено поведение може да се издържи без ни най-малка принуда. Когато кръговратът на гностичните светлинни сили, наречен в древния китайски Гносис “ретроградно движение”, се роди в системата, вие нямате никакви трудности да поддържате гностичното жизнено поведение. Когато новото жизнено поведение стане факт, кандидатът забелязва, че то е необходимо на системата. Това жизнено поведение отрича напълно диалектиката на смъртната природа и възлиза, първо: в непоклатима всеотдайност; второ: в абсолютна творческа хармония; трето: в практическа интелигентност; четвърто: в свещеническо служене. Ако се замислите върху това жизнено поведение, ще откриете, че то естествено излиза първо от душата. Само един изпълнен от душата човек може да приеме и приложи това поведение. Но на второ място това жизнено поведение излиза по природна необходимост от светилището на главата. През последните години ние имахме правото да ви насочваме непрекъснато към светилището на главата, към новото душевно състояние, което трябва да се роди в него като във Витлеем. Но сега настана времето, когато ние трябва да отправим вниманието ви преди всичко към новото раждане, към Възкресението, което трябва да стане в светилището на главата. Разсъдъчното мозъчно съзнание, подтиквано към това чрез десеторния процес, се превръща в основа за изливането на Светия Дух. Това е един нов процес, който може да се обозначи като алхимическа сватба с Духа, с Бога, с небесния Баща. Тогава кандидатът е направил първата фундаментална крачка в религията на мисленето, или както древните казваха: в Манихейството, понятие, произхождащо от Мани, или Манас, което означава Мислител. Това означава, да се намираш в света в служба на великата свещена работа, в света, но не от света, за да осъществиш накрая в царствеността на Духа великото дело, независимо от това, какво ще изисква то от ученика. Единствената цел на Гносиса е, след раждането на душата да ви доведе до тази победа. Вратата към това е новото жизнено поведение на четирите рози, вратата на Манихеите, вратата към мистерийният Храм на нашия Баща, Брат Християн Розенкройц. Ние се надяваме и се молим, че ще имате правото да преминете през тази врата. _________
XVII 6. . Земята не може да понася огъня.; дори и само една искра би била в състояние да я подпали. Затова и почти цялата земя е обгърната с вода, която я пази като отбранителна стена от пламъците на огъня.
63
Ключът на Хермес Трисмегистос* 1. Хермес: Асклепиос, аз ти обясних вчерашните си размишления, и затова е добре да посветим днешните на Тат, защото те представляват обобщение на общите обяснения, които му дадох. 2. Бог - Бащата и Доброто – притежават същата природа, или по-добре казано, същата действаща сила. 3. Думата “природа” обхваща всичко, което по Божия воля се появава и расте в Битието, както подвижните и променливите, така и неподвижните и непроменливите, както божествените, така и човешките неща. 4. Но действащата сила в божествените и в човешките неща е различна, както вече посочихме. Това трябва да запомниш добре. 5. Действащата сила на Бога е неговата Воля, а неговото същество е желанието да извика всички неща към живот. Какво друго е Бог, Бащата, Доброто, освен причината за съществуването на всички неща, дори на онези, които досега още не съществуват? Наистина Бог, Бащата, Доброто, е основната причина на Вселената и затова за Него други имена са немислими. Светът и слънцето също събуждат същества за живот, но не са в същата степен причина за доброто и за живота както е Бог. И те взимат участие в тази причина изключително само чрез неизбежното действие на волята на доброто, без което нищо не може да съществува и да бъде извикано за живот. 7. Бащата е причината за (съществуванието на) неговите деца, за тяхното възникване, растеж и развитие; от слънцето те получават стремежа към доброто; защото доброто е създател на Вселената. Това не може да се каже за никой друг, освен за Онзи, който никога не получава, но желае всичко да съществува. 8. Аз не казвам, о Тат, този “който създава всичко”; защото този който създава нещо, прави понякога грешки чрез промяна на качеството, поради голямото разнообразие или чрез това, че веднъж създава нещо, а след това противоположното. Но Бог, Бащата, Доброто, е самото съществувание на Вселената. 9. За онзи, който може да “вижда”, е така: Бог желае съществуванието, и Той е съществуванието. И всичко, което е, съществува само от едната причина, че доброто се изявява в съответствие с неговата същност. 10. Тат: О, Отче, Ти ни изпълни изцяло с това прекрасно, красиво видение, така че чрез това насочване духовното ми око се приближи до духовното изцеление. 11.
*
Хермес: Сигурно, защото това вътрешно видение на доброто не е като огненото излъчване на Слънцето, чиято светлина заслепява очите и ни принуждава да ги затворим. Вътрешното виждане действа просветляващо, и то толкова повече,
Читателят трябва да знае, че дванадесетата книга е вероятно най-фалшифицираното съчинение на Хермес.
64
колкото човек е по-възприемчив за вливането на излъчването, даряващо разбиране. То действа с голяма сила дълбоко в нас, но никога на причинява щети и е изпълнено изцяло с божественост. 12. Който може да черпи напълно от едно такова вътрешно видение, се слива с найкрасивите наблюдения, когато тялото напълно почива, също като нашите предци Уран и Хронос. 13. Тат: Дано да стане и с нас така, о Отче! 14.
Хермес: Дай Боже, сине мой! Но засега ние не сме способни за такова виждане, още не сме в състояние да отворим очите на сърдечната душа и да се издигнем в съзерцание на непреходната и невъобразима красота на Гносиса. Ти ще я видиш едва когато се отучиш да говориш за нея; защото Гносисът на Доброто е както божествена тишина, така и покой на всички сетива.
15. Който веднъж е намерил Гносиса на Доброто, вече не може да обръща внимание на нещо друго. Който веднъж го е познал, няма повече очи за нещо друго, не може повече да слуша нещо друго и дори тялото му взима участие в тази неподвижност. Докато всички телесни възприятия и дразнения са изчезнали от неговото съзнание, той остава в спокойствие. 16. Когато Гносисът просветли цялото съзнание, той отново възпламенява душата и я издига, като я освобождава (отделя) от тялото. Така той трансформира целия човек в неговия съществен вид, тъй като обожествяването на душата, която съпровожда съзерцанието на красотата на доброто, не може да се осъществи в тялото. 17. Тат: Какво разбираш под обожествяване, Отче? 18. Хермес: всяка отделена душа подлежи на промени, сине мой. 19. Тат: А какво означава “отделена”. 20.
Хермес: Не чу ли в общите ми обяснения, че всички души, които сноват по света и са като посяти на определените им места, произлизат от едната Вселенска Душа? Тези души са подложени на много промени, някои в пълно с милост издигане, други точно в обратното.
21. Пълзящите (влечугите) се превръщат във водни жители, водните в земни жители, земните в същества на въздуха, въздушните жители в хора. И хората накрая влизат в безсмъртието, като се превръщат в демони и възлизат в божествения хор. 22. Има два хора на боговете: хорът на подвижните или на променливите Богове и този на неподвижните или непроменливи Богове. 23. Последното състояние е съвършеното и най-висшесто блаженство на душата.
65
24. Но ако душата при влизането в човешкото тяло остане в греха, няма да изпита нито безсмъртието, нито ще вземе участие в доброто. Тя се връща в своя път назад до състоянието на пълзящите животни (влечугите). Това е наказанието на греховните души. 25. Лошото на Душата е нейното невежество, липсата на Гносис, на божествено познание. Ако душата е невежа по отношение на съществените неща, на собствения си вид, на доброто и е напълно сляпа за всичко това, тя ще се заблуди и ще бъде нападната от интензивни телесни страдания. 26. Чрез липсата на познание за собственото си същество нападнатата от злото душа се обременява с чужди и недостойни за човека тела. Тя влачи като тежест това тяло, което не владее, но което владее нея. Такова е злото на душата. 27. Противно на това, добродетелта на душата е Гносисът, живото божие познание. Който притежава това познание е добър. Той е посветен на Бога и е вече божествен. 28. Тат: Що за човек е това, Отче? 29.
Това е човекът, който говори малко и дава ухо на малцина.
30.
Който прекарва времето си в диспути, се бори срещу сенки. Бог-Отец, Доброто не може нито да се произнесе с думи, нито да се възприеме със слуха.
31.
Въпреки че всички същества имат сетива, защото без тях не могат да живеят, живото познание за Бога е много различно от обикновеното възприятие. Сетивните възприятия възникват чрез влияния и впечатления, които получават власт върху нас. Гносисът обаче е съвършенството на всички познания, познанието, което е една божествена дарба.
32.
Гносисът е безплътен. Инструментът с който той си служи, е сърдечната душа (нем.Gemüt), която от своя страна си служи с тялото като инструмент. Така на тялото въздейства както душата, така и материята, тъй като всичко трябва да възникне за живот от противоречие и противоположност. Това не е възможно по друг начин.
33. Тат: Кой е този материален Бог? 34. Хермес: Светът, който е красив и целесъобразен, но не е добър, тъй като е материален и е много възприемчив за страдания. Той е първото от всичко, което е подложено на страдания и е второто от всички същества, защото не съществува от самия себе си. Неговото възникване има начало; но въпреки това той е вечен, защото същността му е вечно развитие. Причината за неговото вечно развитие е сътворението на качествата и количествата, защото цялото движение на материята е възникнане, пораждане. 35. От божествената неподвижност възниква движението на материята както следва: Светът е кълбовиден като една глава. Няма нищо материално, което да надвишава
66
тази глава, така както под краката няма нищо духовно, а само материя. Но Духът е също кълбовиден, както главата, която се движи като кълбо. Всичко което в главата докосва пласт, където се намира мястото на душата, е безсмъртно, тъй като тялото е създадено сякаш вътре в душата и душата е повече от тялото. Но всичко, което се намира на известно разстояние от този пласт, е смъртно, защото е повече телесно, отколкото душевно. Така всички което живее, също като и Универса, е съставено от материя и Дух. 36. Светът е първото творение; човекът е, след света второто живо същесттво, но е първото между смъртните. Както и останалите живи същества, той притежава одушевяващият елемент. И не стига че “вече не е добър”, но поради смъртно си състояние е дори лош. 37.
Светът не е добър, защото се движи, но не е лош, защото е безсмъртен.
38. Човекът обаче е двойно лош, защото е както подвижен, така и смъртен. 39. Душата на човека се изявява по следния начин: Съзнанието (се иявява) в разума, разума в силата на желанието, силата на желанието в жизнения флуид, който се разпространява чрез артерийте, вените и кръвта, като привежда животинското същество в движение и го поддържа живо. 40.
Затова някои смятат, че кръвта е душата. Но така се заблуждават по отношение на природата и на двете. Те не знаят, че жизненият флуид се отдръпва първо в астралното тяло, поради което кръвта се втвърдява. И когато в резултат от това артериите и вените се опразнят, съществото трябва да умре. Така се осъществява смъртта на тялото.
41. Всичко се поддържа от един принцип, който самият се поддържа от Единият Бог. 42. Този принцип се задвижва, за да може от своя страна да бъде основен принцип на Вселената. Но Единият е непроменлив и неподвижен! 43. Така съществуват тези три: Бог-Отец-Доброто, Светът и Човекът. Бог обгръща света, и светът човека. Светът е Син Божи, човекът е сина на света, с други думи племенник на Бога. 44. Не е вярно, че Бог не познава човекът, напротив, Той го тознава съвършено и желае да бъде познат от него. 45.
Само това е освобождаващо, спасяващо, изцеляващо за човека: Гносисът, познанието за Бога. Той е пътя, който води нагоре към Олимп. Само чрез него душата ще стане истински добра; не веднъж добра, а след това отново лоша, а добра от вътрешна необходимост.
67
46. Тат: Какво искаш да кажеш с това, о, Трисметистос (трижди величайши)? 47. Хермес: Помисли веднъж за душата на едно дете, сине мой. Когато оделянето от Себето още не е съвършено, когато тялото е още много малко и не е достигнало до пълен растеж, колко красиво е това за окото. Тогава то още не е покварено от страданията на тялото и във висша степен е свързано със световната душа. 48. Но когато тялото порастне и душата е притеглена надолу в бремето на тялото, Себето съвършено се отеля и душата попада в забрава. Тогава тя няма участие в красивото и доброто, и забравата поражда злото. 49.
Същото се случва и при онези, които напускат земното тяло. Защото когато душата се завърне при самата себе си, жизненото дихание се свива (сгъстява, концентрира, отдръпва в) вкръвта, докато азът (егото) се свива (оттегля, сгъстява) в жизненото дихание Но когато душата се пречисти от своите обвивки, понеже е божествена, приема едно огнено тяло, прекосява цялото пространство и предоставя материята на присъдата.
50.
Тат: Какво искаш да кажеш с това, Отче? Нали каза, че Духът (сърдечната душа, нем.Gemüt) се отделя от душата, душата от жизненото дихание, докато каза също, че душата е дреха на сърдечната душа и че жизненото дихание е дреха на душата?
51. Хермес: Който слуша, сине мой, трябва да бъде в съзнанието си едно с говорещият и да го следва с мислите си. Дори слухът му трябва да е по-остър и по-бърз от гласа на говорителя. 52. Съставът на обвивките, сине мой, възниква в земното тяло, тъй като поради своята същност сърдечната душа (духовната душа) не може да се настани необлечена в едно земно тяло. Това е така, защото нито земното тяло може да издържа една толкова голяма божественост, нито пък една толкова прекрасна сила може да търпи директно свързване с едно подложено на страсти тяло. 53. Затова Духът се обгръща с душата. Душата, която в известен смисъл също е божествена, си служи с жизненото дихание, докато това дихание ръководи създанието. Когато духовната душа (нем.Geistseele) се отдели от земното тяло, тя ведната се облича отново със собствената си дреха, с огнената дреха, която не можеше да задържи, когато влезе в земното тяло
68
54. Затова Духът, най-бързото от всички божествени мисловни творения, притежава за тяло най-бързият от всички елементи: огъня. Духът, като Творец на всички неща, употребява огънят като инструмент за своята творческа работа. 55. По този начин Униврсалното мислене създава Вселената. Човешкото мислене създава само това, което е от земята. Тъй като мисловната способност на човека не притежава огнена дреха, то не е способно да създава божествени неща, и се ограничава от свояата телесност в това, което е човешко. 56.
Човешката душа – но не всяка, а само истински посветилата са на Бога душа – е в известен смисъл положително демонична и божествена. Когато една такава душа се отдели от тялото, след като е минала по пътя на истинското божествено блаженство (благочестие) – по пътя, който води към познание на божественото и към въздържане от всякаква неправда или вреда спрямо всички хора, тя става съвършена Духовна душа (Дух-душа).
57. Противно на това безбожната душа не променя своят вид, тя се разрушава и наказва сама и търси ново земно тяло, в което може да влезе, но човешко, защото никое друго тяло не може да приюти човешката душа. Божията промисъл не позволява на човешката душа да се унизи дотолкова, че да влезе в тялото на лишеното от разум животно. Това е божествен закон, който предпазва човешката душа от един толкова голям позор. 58. Тат: Но как бива наказвана човешката душа, Отче? 59. Хермес: Сине мой, има ли по-голямо наказание за човешката душа от безбожността? Кой огън е по-изгарящ от пламъка на безбожността? Кое диво животно унищожава толкова много тялото като безбожността на душата? Не разбираш ли какво страдание изпитва една безбожна душа, когато вика за помощ: “Аз изгарям, пламъците ме стопяват. Аз незнам какво да кажа или да правя. Мен бедната ме поглъщата злините, които ме владеят. Аз вече нищо не виждам и не чувам. 60. Не са ли това виковете на една наказана душа? Но ти, сине мой, няма да вярваш като масовият човек, че душата след като напусне тялото приема формата на животно? Това е една много голяма заблуда. 61. Душата се наказва само по следния начин: винаги когато духът става на демон, той е длъжен да приеме в служба на Бога едно огнено тяло. Ако този демон влезе в една много безбожна душа, той я наказва със собствените и грехове. Под натиска на тези наказания безбожната душа се впуска в човешки злини като убийство, подлост, безбожност и насилие.
69
62. Но ако духът влезе в една богобоязлива душа, той я води към светлината на Гносиса. Тази душа никога няма да се умори да хвали Бога, и по примера на Отца с думи и дела да върши по най-различни начини добрини на всички хора. 63. Затова, сине мой, когато благодариш на Бога, помоли Го да ти изпрати един благороден Дух. Тогава душата ти ще се издигне към по-висши ценности, и падението за нея ще е невъзможно. 64. Съществува една общност на душите: душите на Боговете се намират във връзка с душите на хората, душите на хората се намират във връзка с тези на неразумните животни. Висшите същества са поставени над низшите: Боговете над хората, хората над неразумните жизнени форми. И Бог се грижи за всички. Той стои над всички; всички са по-малки от Него. 65. Светът е подчинен на Бога, човекът на света, неразумният живот е подчинен на човека; Бог стои над всичи и всичко и обхваща всичко със своите грижи. 66. Активно изявяващите се сили на Бога са лъчите на неговото слънце. Силите на природата са лъчевите въздействия на света. Сръчността и жаждата за знание са лъчевите въздействия на човека. 67. Лъчевите сили на Бога се изявяват чрез света и действат чрез природните излъчвания на света върху човека; природните сили се изявяват чрез елементите, хората чрез своята сръчност и стремеж към познание. 68. Така Вселената се управлява в съответствие със съществото на Единия, чийто Дух прониква всичко. 69. Нищо не е по-възвишено и по-въздействащо от неговият Дух, и нищо не стимулира повече от Него обединението на хората с Боговете и на Боговете с хората. Неговият Дух е добрият демон. Щастлива е душата, която е изпълнена изцяло с Него; нещастна е душата, на която Той изцяло липсва. 70. Тат: какво искаш да кажеш с това, Отче?
70
71. Хермес: Сине мой, мислиш ли, че всяка душа притежава духът на доброто? Защото за този дух говоря сега, а не за подчинения дух, за когото говорих преди, който божествената справедливост изпраща надолу. 72. Без духът душата не може нито да говори, нито да действа. Често духът се оттегля от душата и в това състояние тя не може да вижда и да чува. Тогава тя прилича на безразсъдно животно. Толкова голяма е потенциалната власт на Духа. Но Духът не понася душата, която не е в състояние да разбира и я изоставя, свързана с нейното тяло, поради което тя тук долу няма глас. 73.
Една такава душа, сине мой, няма връзка с Духа. Такова същество не може дори да се нарече човек, защото човекът е божествено същество, което не може да се сравнява с други живеещи на земята същества, а с тези които са от Висините, с Небесните, наречени Богове.
74. Или още по-правилно, ако се осмелим да кажем истината: човекът, истинският “Човек” стои над Боговете, или е най-малко равен на тях по способности. 75. Защото никой от небесните богове няма право да прекрачва небесните граници и да слиза на земята. Човекът обаче се издига в небето и го измерва; той познава както възвишеността на небето, така и нещата, които се намират под него, той приема в себе си всичко с толяма точност, и, което е най-великото: за да се издигне на небето, той няма нужда да напуска земята. Толкова голямо и обширно е това, което неговото съзнание може да обгърне. 76.
Затова ние се осмеляваме да кажем: земният човек е смъртен Бог, небесният Бог е безсмъртен човек.
77. Затова всичко се изявява чрез тези две: чрез Светът и чрез човекът, но всички неща са от Единия. __________
XVIII Търсете първо Царството небесно и неговата справедливост В единадесетата книга Хермес се обърна към Асклепиос с общ преглед върху един много голям проблем, който се отнася до всички, които чувстват вътрешна необходимост от себеизцеление, поради което трябва да проникнат до дълбокия смисъл на нози въпрос, за да могат да преминат към освобождаващи дейности.
71
Дванадесетата книга продължава понататък и се обръща към Тат. Тат е човекът, който, след като е достигнал до познание, желае да премине към освобождаващо действие. Който желае да върви по същият път, трябва добре да разбере следното: Въпреки че съществува рязка граница между божествените и човешките неща, няма фундаментална раздяла между Бог и творение, между Бога и неговото създание. Между Бога и Творението няма вакуум, понеже от Божеството излиза едно излъчване, едно силово течение, което изпълва цялата вселена. В херметичната философия това излъчване се нарича Доброто, или единственото Добро. Говори се също така за фундаментална природа. Тук става дума за божествената дейност в нейната най-голяма чистота. Единственото Добро може да породи само добро. В единадесетата книга се описва подробно, че то подлежи на изтичане, но затова пък се подновява непрестанно. Както знаете, съществува и друго “добро”, което във всички ситуации се превръща в своята противоположност – злото. Но единствено Доброто и доброто, което се променя в своята противоположност, са от една и съща природа. Силовото течение, което излиза от божеството и прониква цялото пространство, цялата Вселена, е фундаменталната природа, която е вездесъща. Но в цялата Вселена се изявява голямо многообразие от природи. Ако желаем да разберем нещо от дванадесетата книга на Хермес, трябва да познаем, че съществува само една фундаментална природа. Всички природи, които се намират в противоречие с нея ще бъдат разрушени и накрая ще се върнат към едната природа. Тази неизказано утешителна мисъл, тази утешителна сигурност ни се дарява в началото на дванадесетата книга. Следователно божественото течение се обозначава с думата “природа”, обхващаща всичко, което се поражда и расте.. Всички движения и въздейсвия, все едно от какъв вид, възникват с помощта на седморното течение на божествената природа. Но внимавай в това, както се казва в текста на четвъртия стих, действащата сила в божествените неща е много различна от човешките неща. Ние не бива да забравяме това. Не е необходимо те да са различни, но в сегашното ни състояние е така. Коя е причината за това, че много въздействия в човешката природа са толкова извънредно негативни или лоши, след като съществува само една фундаментална природа? Би трябвало да се очаква, че всичко се намира в съответствие с тази фундаментална природа. Но защо при толкова много неща намираме противоположното? За да се обясни този факт, трябва да се знае, че фундаменталната природа притежава два аспекта. Хермес ги нарича: влечение и желание (нем. Begehren und Wollen – буквално желание и воля). Той казва, че съществото (същината, същностт) на фундаменталната природа е желание или влечение, а нейната действаща сила е волята (нем. das Wollen – означава желание, но в случая –воля, т.е тук ясно се разграничават желание, влечение и воля, Б.пр.) Проверете това в самия себе си. Вие сте произлезли от природата и сте нейно създание, природно същество. Затова и двата аспекта на фундаменталната природа са намират във вас. От първия ви рожден вик до този момент вас ви тласка едно определено желание. Това е основният тон на природата, както в божествената, така и в човешката и изява. Вие фактически сте едно голямо желание и влечение. И сега чрез волята, която ви подтиква като магическа сила, трябва да осъществите това, което желаете. Чрез волята като магическа сила се постига, или може да се постигне същественото на вашата природа. Тези два аспекта се намират във всички същества.
72
Затова е абсолютно сигурно, че ще проникнете към освобождаващия живот, ако вашето желание, влечение, копнеж се настрои в хармония с желанието на фундаменталната природа. Ако природата, вида на вашето желание се намира в пълна хормония с фундаменталното желание на природата, тогава ще притежавате, ще изпитате и почувствате силата, с която ще постигнете това, което желаете. Когато в Библията се казва “не пожелавай”, и универсалното учение говори за липса на влечение, това винаги се отнася до насоки, които се отклоняват от двойния вид на фундаменталната природа, чрез което в природата се появява една анти-природа (противо природа). Ако можете да разберете всичко това, трябва да проникнете дълбоко в значението ва петият стих: Какво друго е Бог, Бащата, Доброто, освен причината за съществуването на всички неща, дори и на онези, които още не съществуват? Преди да поискате нещо, трябва първо да изпитате влечение към него. Действието или изявата са винаги следствие на волята, не на влечението?!. Но влечението винаги предшества волята. Волята се развива чрез влечението. (нем. Bevor Sie etwas wollen, müssen Sie es zuerst begehren. Eine Handlung oder eine Offenbarung folgt immer auf das Wollen, nicht auf das Begehren. Aber das Begehren geht dem Wollen voraus. Das Wollen wird durch das Begehren entwickelt. Предполагам че тук става дума за воля и желание. Засега го превеждам временно така, защото на немски думите Wollen и Begehren са синоними, поради което точния смисъл не е ясен. Най-вероятното обяснение засега е, че в случая поискването отговаря на взимане на волево решение –като волева функция на лявото мозъчно полукълбо –главата, а като следствие на пожелаването, което е функция на сърцето. Виж евентуално фунцията на огнения триъгълник – тригонум игнеум)! Трябва да се намери тънката разлика между тези понятия, което значи, че както винаги в такива случаи трябва да попитам по-старите ученици. Б.пр) Тогава желанието носи в себе си също и идеята, докосването на универсалния план. Желанието е астрална радиация (излъчване). Това е същността на цялата природа. Силите които се концентрират във вашето астрално тяло, се разпространяват също и около сърцето. Аурата на сърцето е от чисто астрален вид. Всички сили, всички радиации, които кръжат около личността, като влизат излизат през черния дроб, са от астрален вид. Ние живеем чрез астралните сили. Затова и този орган, намиращ се в дясната ни страна се нарича – (Leber, на немски думата Leben означава живот, а Leber –черен дроб- означава – този, който оживява). В материалното тяло черният дроб е входната врата за всички астрални сили. Цялата ви астрална природа (природа на желанията), всичко което желаете, възниква и се образува във вашето астрално тяло. Затова влечението е астрална радиация, то е същността на природата. Влечението е нещо което още не е осъществено, защото осъщественото не се нуждае повече от желание, а трябва само да се поддържа. Ако човек се съгласува със същността, с желанието на фундаменталната природа, ако като ученик на Духовната Школа на златния Розенкройц се съгласувате с чистото, девствено астрално поле на живото тяло, вие приемате чистата фундаментална природа изцяло във вашето същество. Същевременно вие бивате снабден с една могъща сила, с една “петдесятъчна”сила, която ще ви помогне да осъществите това, което желаете. Защото след желанието следва волевото решение. Тогава вие се запознавате с
73
освобождаващия волев аспект на фундаменталната природа. Затова се казва например в пролога на Евангелието на Йоан: “Но на тези, които Го приемат, Той даде власт отново да станат деца Божии.” Когато съгласувате вашето същество със съществото на фундаменталната природа и желанието ви е в хармония с нея, вие получавате силата –властта, възможността) отново да станете Божие дете. Всичко това съдържа в себе си естествено едно изключително важно учение за онези, които желаят да работят в Божието лозе, за всички, които желаят да служат на Духовната Школа по един или друг начин. Силата за осъществяване (извършване, изпълнение) на неговата задача, силата, с която може да доведе тази задача до добър край, работникът получава само когато с цялото си същество се съгласува с фундаменталната природа и се съедини с нейната същност. Това трябва добре да запомни всеки, който желае да е като Тат. По същия начин трябва да разбирате и думите на планинската проповед: “Търсете първо Царството Божие и неговата справедливост, и всичко ще ви се предаде.” Око объркате тези два аспекта никога няма да постигнете и най-малкия успех. Никога няма да постигнете целта: работата ще се изплъзне между пръстите ви. Един друг аспакт на тази истина е, че сега можете да си обясните (да разберете) всичките напрежения във вашето същество. Много ученици изпитват отвреме на време най- интензивни вътрешни напрежения. Сега те могат да си ги обяснят, също и многото напрежения, които се развиват в нашето жизнено поле, в обществения живот. Вие знаете също, че всяко напрежение трябва в определен момент да доведе до експлозия. Вие можете да избегнете или да унищожите всички тези напрежения във вашия частен живот и в живота на вашето обкръжение или група, както и експлозиите, които следват от тях Ние се опитахме да ви обясним, че по силата на вашето същество, вие сте напълно едно с природата, защото цялото ви съществувание, също и като микрокосмос, произлиза от природата. Затова също и вашата природа притежава два аспекта : желанието и волята, същината и въздействието. Без фундаменталната природа и нейните два аспекта ние нямаше да сме нищо. Когато вашата същност, т.е. вашето желание не е съгласувано със съществото (същността) на фундаменталната природа, винаги непосредствено се развива напрежение. Ако при това останете в неправилната посока, напрежението ще нарастне ежечасно и накрая ще доведе до експлозия, до явен конфликт във вашето същество или до конфликт с други. Природо-научно всичко това е естествено, преди всичко, когато разберете, че влечението е привличане, а волята излъчване. Следователно фундаменталната природа привлича чрез своето същество всички създания към себе си, и затова се обозначава във философията на Розенкройцерите като Майката или Матрикс. Фундаменталната природа привлича всяко създание към себе си, за да го изпълни с фундаменталните мисли (идеи) на Откровението. Ако създанието се противопостави, възниква по природна необходимост напрежение. Това увеличение на напрежението се осъществява в съответствие с един закон, защото когато се достигне най-крайната граница, винаги се стига до експлозия. Тогава нещата се разчупват на две и това е съществото на смъртта, падението на отклоняващата се сила!? Това което остава, се връща при фундаменталното, отново се привлича от него. Така може да се каже: колкото и време да трае, фундаменталната природа винаги ще извоюва победа, накрая ще триумфира само единственото Добро.
74
Сега видът на творческото поле може напълно да се определи. В своето незнание природно религиозни хора често твърдят, че Бог е създал всичко; и че поради това всичко което съществува, трябва да се поддържа. Това е една голяма и тъжна грешка. Затова в стих 7 се подчертава толкова изрично: Аз не казвам, о Тат, този “който създава всичко”; защото този който създава нещо, прави понякога грешки чрез промяна на качеството, поради голямото разнообразие или чрез това, че веднъж създава едно нещо, а след това неговата противоположност. Но Бог, Бащата, Доброто, е самото съществувание на Вселената. С това Хермес желае да каже на Тат, че вселенската изява не се осъществява автоматично, не оставя отворена само една възможност, само един път. Не, едно същество, което в даден момент осъзнае че притежава две фундаментални сили, може да върви по различни пътища. И когато Гносисът ви дава своя пълен с любов съвет, вие можете да го последвате, или не. Вие винаги можете да вървите по различни пътища. Но накрая ще се покаже, дали постигнатото се намира в съответсвие с фундаменталната природа или е насочено срещу нея. Ако последното е случая, тогава се развива напрежение и следва експлозия; тогава се развива съществото на смъртта. Опасностите и възможностите, които се съдържат в нея, са толкова голями и могъщи, че ние трябва да се занимаем по-подробно с тях.
XIX Свещената демокрация Гносисът на Хермес идва от незапомнени времена при нас и ни обяснява свещената демокрация. Той ни говори за съвършено еднаквите възможности за всички, закотвени във фундаменталната природа още от основаването на вселенската изява. Ако изобщо може да се говори за свободни права на човека, то тъкмо в Гносиса на Хермес. Същността на фундаменталната природа и нейните качества, т.е. желанието и волята, се намират във всички, за да подарят на всички същества идеята и силата за постигане на висшето богочовешко състояние. Всъщност с течение на времето е абсолютно невъзможно да не се изпълни интензивната Божия милост. Чрез същността и качеството на фундаменталната природа всеки може да работи за собственото си осъществяване. Ако накрая се окаже, че постигнатото притежава вид, противен на фундаменталния план, това ще предизвика напрежение и корекция, както обяснихме по-горе. Следователно всяка грешка излиза на дневна светлина. Тогава може да се каже, че свещената демокрация във вашето същество е едно чудо. По пътя на себеосъществяването, това което се противопоставя предизвиква вследствие на логични процеси една автоматична корекция, така че последващото себеосъществяване се осигурява безвъзвратно. Който разбира това, разбира сърдечният поздрав на Тат, когато той казва: О, Отче, Ти ни изпълни изцяло с това чудно красиво видение, така че чрез това насочване духовното ми око се приближи до духовното изцеление.
75
Фундаменталната природа е всеобхватното и всепроникващо слово, което е в началото, словото, за което Йоан Богослов говори в пролога на своето Евангелие: “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Слобото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него, “в тази фундаментална природа”, “бе живота, и животът беше светлината на хората”. Този живот трябва да бъде или да стане ваш живот. Разбирате ли, чувствате ли, че тази голяма божествена способност, което явно се намира във вас, макар и още не съвсем ясна в своя израз, е първоначалната божествена способност? Ние видяхме, че цялото ви същество представлява динамично желание и воля: това е божествената основа във всички хора. Следователно божествената способност се вижда ясно във вас и е безкрайно понепосредствена отколкото например светът или слънцето. Дванадесетата книга на Хермес ни обясни, че светът, свещеният свят и Вулкан, духовната светлина, която се намира зад него, са също от небесния Баща и поради това също са божествени. Но в стих 5-ти се казва: Светът и слънцето също събуждат същества за живот, но не са в същата степен причина за доброто и за живота както е Бог. Естествено Светът, слънцето и другите абсолютни небесни тела са продукт на единственото Добро, на фундаменталната природа/БОГ/. Как би могъл тогава човек да постави света, който е произлязъл от фундаменталната природа, над самата нея, с която всеки може да се свърже лично и телесно? Това би било неразумно и освен това неправилно. Наистина светът е нашата майка, ние сме родени и възпитани от нея, но в цялата си взаимна връзка с него се намират още безброй много ембрионални развития, фантомни и подчовешки полета. Помислете например за нашата смъртна природа. От всички ембрионални развития излизат противопоставящи се въздействия. Помислете за всичко, което ври и кипи около старото средиземно море, за напреженията, които се развиват в прастара Европа. От всички тези народи, раси и групи излизат много противоречиви излъчвания. Безброй много хора още не се намират в равновесие със свещената демокрация и не разбират нейната същност. Поради това те още не могат да живеят в равновесие с фундаменталната природа. Затова ако се обърнете към групи, раси и народи и се насочите към многообразието от идеи, със сигурност ще попаднете в много голямо объркване. С други думи: от света като поле за произход и развитие на божиите деца, на съществата от човешката жизнена вълна, излизат излъчвания, които от една страна принадлежат към абсолютното добро, но от друга са противопоставящи се. Освен това световната радиация се намира във връзка със слънцето и безбройни небесни тела, които притежават свои собствени полета на развитие. На много от тези небесни тела също така се развиват твърде големи проблеми. Затова в нашата природа, в нашето жизнено състояние цари ужасен хаос от влияния, и то от нашия собствен свят, от жителите на нашата планита и от милиардите други небесни тела. Всичко това е извънредно сложно и объркващо. С това Хермес иска да каже, че противоречивото развитие на някоя планета от нашата слънчева система, упражнява голямо влияние върху радиациите (излъчванията) на всички други
76
планети от същата система, дори и върху слънцето на тази система. Затова Хермес казва, че светлината на Слънцето може да заслепи очите. За да се избегнат всички трудности, на които съществата винаги стават жертва, когато се свържат с тях, съществуват първоначалната природа, словото, живота и светлината. В тяхното същество лежи целият план на творението, цялата фундаментална идея като едно могъщо привличащо желание. По - нататък във фундаменталната природа съществува едно въздействие, желание, сила за осъществяване, т.е. – за живот. Този живот е непреходна светлина (непроменлива, нем. unwandelbares Licht). Това е светлината, към която ние всички сме призвани, светлината на бого-човешкото състояние. И не е ли прекрасна и утешителна мисълта, че по средата на шареното гъмжене на нещата, по средата на безбройните излъчвания, които ни нападат, в нас е скрито едно божествено дву-единство, което може да ни свърже с фундаменталната природа? Не е ли прекрасно да притежаваме това неизмеримо съкровище извън всички тези милиарди влияния, опасности и радиации на безбройните развития,? Може би сега по-добре ще разберете радостния вик на Тат: О, Отче, Ти ни изпълни изцяло с това чудно красиво видение, така че чрез това насочване духовното ми око се приближи до духовното изцеление. Хермес прибавя към това: Сигурно, защото това вътрешно видение на доброто не е като огненото излъчване на Слънцето, чиято светлина заслепява очите и ни принуждава да ги затворим. Вътрешното виждане действа просветляващо, и то толкова повече, колкото човек е повъзприемчив за вливането на излъчването, даряващо разбиране. То действа с голяма сила дълбоко в нас, но никога на причинява щети и е изпълнено изцяло от божественото. Не е ли това, което имаме правото да ви дадем, едно възвишено петдесетъчно Евангелие? Колко безкрайно много неща има около нас, които могат да ни заслепят, да ни попречат и ни се противопоставят. Колко извънредно объркващи и нещастин последици може да има всичко това? Но вие можете де се освободите от него директно и съвършено. Вие можете да се сбогувате окончателно, защото имате словото, живота и светлината близо до вас, около вас и във вас. Привидно абстрактния пролог на Евангелието на Йоан Богослов е толкова конкретен, колкото въобще може да бъде. Фундаменталната природа с нейната пълна девственост се свързва с всички ученици чрез живото тяло на младия Гносис. Школата се обръща към вас с този конкретен факт, за да вземете скоро участие в него. И вие участвувате в него, ако желаете да влезете в новото жизнено поведение. Освободете вашето мислене, вашето ръзсъдъчно мозъчно съзнание от противоречивото и експерименталното, и подновете по този начин ретроградното движение. Но тук има още неща, и стих 11-ти на нашия текст насочва вниманието ни към тях: ако действително напълно схванете идеята, която тук се развива за вас (ние нямаме предвид да го разберете с разума, защото всеки, който притежава разсъдъчно мозъчно съзнание, може да го разбере), ако тази велика и прекрасна истина и действителност ви докосне, развълнува и въодушеви до последната фибра на вашето същество, тогава вие, както казва Хермес: се сливате с най- красивите наблюдения, когато тялото напълно почива, също като нашите предци Уран и Хронос. Тук Уран и Хронос са възвишените светлинни сили, в които времето и вечността бяха съединени в красиво единство, и които в края на атлантската епоха, при изгрева на
77
арийската култура, се съединиха с човечеството. Тук става дума за духовните откровения на Бога, които бяха подкрепени и заздравени от тези същества преди много милиони години. Тези сеячи или Сатурналии (Хронос=Сатурн) донесоха златното зърно на новоизявеното човечество. Те бяха в света, не не бяха от света, бяха в тела, но излизаха извън тях, за да свидетелстват от първа ръка за прекрасните видения на царствеността на фундаменталната природа на онези, които се намираха още отвън. Ретроградното движение трябва да излиза от мисленето. Вашето мислене, вашата разсъдъчна мозъчна дейност трябва да бъде напълно пречистена и да се доведе до равновесие с фундаменталната идея. Всичко объркващо, нечисто, критично, свързано със земята във вашето мислене трябва да изчезне от вашия мисловен, функционален орган във светилището на главата. Върху основата на това пречистено мислене може да започне ретроградното движение. Ако в съответствие с вашето призвание мислите чисто, в същия момент в съответствие с вашия менталитет астралното ви тяло ще се запали като огън. Астралното ви тяло реагира за част от секундата на всяка от вашите мисли. Като удар от светкавица всяка мисъл причинява в астралното ви тяло огромен огън. В зависимост от състоянието на астралното тяло, етерното тяло също се привежда в определено състояние. Освобождават се етери и проникват в целият ви материален организъм, във всички органи, всички флуиди, до кръвта. И когато кръвта е заредена с последиците от вашите мисловни светкавици, тя отново протича през всички клетки на мозъчните нерви и пренася това, което вие сам сте причинили, отново към вашият разсъдъчен мозъчен център. Забелязвате ли сега ретроградното движение? Мислене, астрално тяло, етерно тяло, материално тяло, кръв, и чрез кръвта отново обратно към светилището на главата. Така ретроградните движения осъществяват своят кръговрат. Ако мисленето ви е изцяло насочено към земята, този кръговрат може да бъде за вас затворническа стена., една непроходима тъмница. Но ако пречиствате мисленето си, ако научите чистото, славно мислене в съответствие с фундаменталната природа, ще пробиете стените на затвора. Тогава те ще паднат и вие ще излезете на свобода. Тогава вие излизате от затвора за видите една чудна гледка. Вие не сте получили мозъка си, този чудесен организъм, за да се насочвате към земното и да пълните главата си с незначителните неща на природата. Вие сте получили мозъчния си организъм, за да ви служи като основа за изливането (приемането, изпълването с) на Светия Дух, за осъществяването на петдесетъчния празник! Разбирате ли това? Човекът, който е пречистил ретроградното движение в своята система и по този начин се е отворил за фундаменталната природа, се свързва с нея органично. И както виждаме външната природа с нашите очи, така тези хора виждат вътрешната, истинската природа. И вие сигурно ще разберете че това виждане няма нищо общо с гледането в огледалната сфера. Защото тя не е нищо друго, освен отводния канал, боклукът на диалектичната природа. Съкровеното отношение към силите-близнаци на фундаменталната природа означава винаги и непосредствено едно вътрешно, ново пробуждане на сетивните органи. Това е сигнатурата на истинското ученичество, ученичеството на единственото Добро. И така ще разберем желанието на Тат за духовно изцеление: “Нека и с нас да се случи така!”
XX
78
От живата душа към оживотворяващия Дух Както вече казахме, влизането в съкровено отношение със силите-близнаци на фундаменталната природа означава винаги едно вътрешно, ново пробуждане на сетивните органи. Това доказва ученичеството на единствено Доброто. Но това ученичество и качествата, които произлизат от него, са невъзможни, докато кандидатът не постигне покой. Това означава нова фаза в ученичеството, една фаза, която започва, когато оживеното занимание на ориентирането, на непрестанното премисляне и борба по пътя вече са преминали. Чак тогава се развива способността на новото сетивно пробуждане. Чак тогава се появява гласът на тишината. Затова Хермес казва: ...защото Гносисът на Доброто е както божествена тишина, така и утихване на всички сетива. Фундаменталната природа е постоянна тишина и поддържа едно непроменливо течение на вашето същество – желанието, и на вашата воля – дейността. Желанието обхваща, съдържа цялостната идея на Бога, съвършения план на изява на Бащата (Отца), абсолютната мъдрост. Дейността на това течение показва в картини, в мисъл-форми, това, което одушевява идеята. Висшата действителност на божественото мислене, мислите на Бога са това, което трябва да се осъществи от съвършеното човечество. Фундаменталната природа сякаш говори на кандидата. Затова пролога на евангелието на Йоан свидетелства за “словото”. Божието слово не е написан или напечатан говор, съставен с много дискусии и дебати на някой църковен концил; Божието слово е гласът на фундаменталната природа. Затова не бива да се учудвате, че сте способни на същата дейност. Мислите, които пораждате се изявяват като картини. Когато мислите за едно дърво, цвете, растение или за някой човек, в аурата на светилището на главата същевременно се оформя съответната картина. С помощта на тези тези мисловни картини вие можете да говорите. Вие можете да осъществите контакт с другите само чрез размяна на мисловни картини. Това е “словото”, за което става дума. Словото Божие е гласът на фундаменталната природа. Божествената мисъл действа заедно с фундаменталната природа. Така възникват цели поредици от мисловни картини на Бога. И сега този глас, това слово, може да се разбере в тишината. Но не мислете че това има нещо обощо с медитациите и концентрациите на някои йогически упражнения или на интензивен молитвен живот. Тук става дума за абсолютната вътрешна тишина на цялото същество, което евентуално е заето с обикновената ежедневна работа. Това спокойсвие може да се развие само от обновеното, ретроградно движение, което става възможно само чрез новото жизнено поведение: От желанието на освобождаване да притежаваме душата, от една такава душевна есенция да обновим мисленето чрез кръвта, това означава: на базата на чистото душевно състояние, разсъдъчното мозъчно съзнание да бъде въведено в чистотата, независимостта, липсата на критика, жизнената хармония и любовта. Тогава в сърцето и в главата се пробужда сърдечната душа (нем. das Gemüt), както Хермес нарича взаимната връзка между сърцето и главата, и тогава тази система изживява голямо вътрешно спокойствие. Тогава ученикът изживява сетивно бездънната тишина на фундаменталната природа.
79
В тази тишина огънят на астралното тяло се запалва в мекота. Интензивността на астралните пожари и всичките им последици изчезват. Затова свидетелства аурата, която обгръща сърцето. Новото състояние на астралното тяло прониква и храни етерното тяло. Четирите свещени етера се освобождават като четири свещени храни, които захранват цялото материално тяло с всичките му органи и кръвта с новородената тишина, с вътрешния мир. Само по този начин ще узрее цялото същество за възприемането на гласа на тишината, за словото на двойната фундаментална природа. И без да е необходимо да говорите за това, вие ще виждате, ще разбирате. Вътрешното разбиране не е борба. Когато подготвите съществото си, ще разберете гласът на тишината. Тогава ще познаете онзи, който желае да бъде познат. И тогава ще насочите жизненият си курс към него. Защото който живее от едно такова състояние: Който веднъж е намерил Гносиса на Доброто, вече не може да обръща внимание на нещо друго. Който веднъж го е познал, няма повече очи за нещо друго, не може повече да слуша нещо друго и дори тялото му взима участие в тази неподвижност. Докато всички телесни възприятия и дразнения са изчезнали от неговото съзнание, той остава в спокойствие. Посред интензивните дейности на природата на смъртта той се намира във фундаментално спокойствие. Когато Гносисът просветли цялото съзнание, той отново възпламенява душата и я издига, като я освобождава (оттделя) от тялото. Така той трансформира целият човек в неговия съществен вид, тъй като обожествяването на душата, която съпровожда съзерцанието на красотата на доброто, не може да се осъществи в тялото Вие забелязвате, че новото жизнено поведение е фундаментално. Ако желаете да напреднете в пътя, ако желаете действително да се освободите, (за което всъщност сте влезли в Духовната Школа) тогава упражнявайте прилежно ретроградното движение. Пречиствайте разсъдъчното си мозъчно съзнание въз основа на сърцето, на базата на душата, и постепенно ще навлезете в тишината. И когато постигнете спокойствие, светлината ще освети душата ви, ще я издигне, ще я създаде отново и ще я въведе в съществото на Бога. Така ние отново постигаме основата за развитие на душата. Само живата душа може да се приближи към животворящия Дух; към обожествяване, както го нарича Хермес. Но тогава душата трябва да се съгласува с фундаменталната природа и да вземе участие в нея. Тогава става възможно съединението на душата с Духа. Тогава може да се отпразнува алхимическата сватба на Християн Розенкройц. Затова голямата задача за ученика е да доведе смъртната душа, душата, която греши до новораждане и от новораждането до обожествяване. Значи вие трябва да се занимавате с големия проблем на обожествяването, при условие, че междудувременно новораждането на душата вече е станало факт. Всяка отделена душа, казва Хермес, изживява (претърпява, преминава през) промяна на своя образ. Тези трансмутации могат да се развият както напред, така и назад. За да се държи насоченото назад развитие на душата в граници, съществува вече обясненият път на напрежение и унищожение. Когато поривите на душата ви, а с това и на вашия менталитет и на цялото ретроградно движение се отклонят от фундаменталната природа, в живота ви
80
се появяват нарастващи напрежения, което в определен закономерен момент води до експлозия. И тогава евентуално можете да започнете отначало. По този начин насоченото назад движение на душата се държи вътре в границите на закона. Това не става с намерение да бъдете наказани, а само за да бъдете включени отново в процеса и да ви се дава винаги възможност да започнете отново и да получите нов шанс. Колко често сте започвали като микрокосмос отново! Затова на базата на собствените ви болезнени опитности вземете най-после решението да влезете в другите трансмутации на душата, а именно в ретроградното движение, на базата на новораждането на душата. Затова, ако желаете да вървите успешно по пътя трябва много добре да проникнете в тайната на душата. Поради тази причина в дванадесетата книга Хермес с всички сили се опитва да обясни, да разкрие на Тат тази мистерия. Хермес: Не чу ли в общите ми обяснения, че всички души, които сновят по света и са като посети на определените им места, произлизат от едната Вселенска Душа? Тези души са подложени на много промени, някои в пълно с милост издигане, други точно в обратното. За да разберете как възникват душите е необходимо обяснение, едно повече или по-малко догматично, академично изложение. Но вие може да го следвате въз основа на напълно известните ви факти. Душата действително не е нещо друго, освен един микрокосмос. Както знаете, Гносисиът учи, че Розата на сърцето е душевното ядро, центърът на микрокосмоса. Розата на сърцето не е тайнствен телесен орган, а математическият център на микрокосмическото кълбо. Около този център, това душевно ядро се намира едно поле на изява, едно отворено пространство, което от своя страна е обгърнато от едно седморно аурично същество. Помислете например за един атом. Всеки атом притежава ядро, около което се движат различни електрони като планети около слънцето. Така също и микрокосмичния атом има ядро с излъчващо поле, полето на изявата, около което се движат седем микрокосмически планети, това е седморното аурично същество. В това отворено пространство – излъчващото поле около ядрото на микрокосмичния атом, се развива личността. Ядрото или душата на микрокосмоса се свързва със сърцето на личността. Затова може да се говори за душата на личността или за душата, която е в кръвта. Излъчващата сила на Розата не се развива само в сърцето, но се изявява също и в кръвта. Всичко това често предизвиква объркване. В нашата личност действително се намира една одушевяваща сила. Но тя излиза от ядрото на микрокосмоса. По-нататък в кръвта и във вътрешната секреция играят една роля също и наследсвени фактори, а от седморното аурично същество в нас прониква всичко, което се е насъбрало в микрокосмоса като карма. Следващият въпрос, който изисква отговор е следният: Как възниква микрокосмоса? От какво възниква? Микрокосмосът възниква от вече споменатата фундаментална природа. Божествената природа, както видяхме, е като едно двойно течение от същество и воля, от желание и дейност. Това течение не е Бог, но възниква от Бога. Това двойно вездесъщо, всеобхватно течение на фундаменталната природа е едно могъщо, много огнено астрално поле, което изпълва цялата Вселена. Както вече казахме, със своето разсъдъчно мислене човекът възпламенява собственото си астрално поле.
81
Когато произвеждате мисловни картини във вашето тяло се развиват определени астрални въздействия. Тогава това възпламеняване (запалване) причинява в астралното тяло една искра със всички последици на ретроградното движение. Може би сега ще разберете как божественото мислене, което се намира извън фундаменталната природа възпламенява и разтърсва със своите мисли могъщото астрално поле на фундаменталната природа. Така в нея възникват астрални искри, астрални огньове. По този начин се създава една жизнена вълна: пробудена, изявена чрез божествената мисъл. Затова микрокосмосите се наричат също духовни или Божествени искри. Следователно микрокосмосът е една астрална искра, освободена от фундаменталната природа. Това означава че всички ние сме свързани много тясно с тази природа. Затова микрокосмосът, духовната искра носи в себе си нейния цялостен вид: защото искрата е произлязла от нея. Чрез желанието и волята на майчиното поле вътре в искрата се освобождават етери, защото зад искрата стои божествената мисъл, която възпламенява майчиното поле. Една жизнена вълна се разпръсква като експлозия от астрален огън във Вселенската изява, и всяка искра от този огън е възпламенена от божествената мисъл. Етерите, които се освобождават от тази искра, се концентрират около ядрото на микрокосмическия атом, около Розата, около душата на микрокосмоса. В тази етерна концентрация възниква една изява, една система от силови линии, която приема човешка форма. Божествената мисъл през целия3, процес се изявява около Розата. Това означава,че етерният облак се оформя като отражение на фундаменталната идея, която се намира в майчиното поле. Така се появявя в прославен, етерен образ истинският, първоначален душевен човек, в когото се отразява душата или ядрото на майчиното поле. Там където целият този процес се развива в хармонично отношение с искрящата божествена мисъл, тази мисъл е свързана също с душевното ядро и етерно-материалното същество. По този начин чрез това състояние душата и Духът при първоначалния човек се намират още от самото начало в пълно единство. Така живата адамитска душа може да продължи да върви към все по-голями ценности и накрая да се превърне в животворящо духовно същество. Нека всичко това ви помогне да придобиете представа за това, как възниква един микрокосмос, и как от него се развива човекът чрез един изцяло друг процес на раждане и поддържане. Сега вие може лесно да установите колко много е нарушен този прекрасен, засягащ човека божествен процес. Защото неговата личност трябва да се роди от земния процес на поддържане и да се свърже с един празен, безсилен микрокосмос. С помощта на добре познатия ни авариен (бедствен) процес на спасение трябва да се направи опит, да се възстанови временно старото състояние. Освен това първоначалният етерно-материален образ на душевния човек е подложен на твърде много кристализационни процеси. Той представлява заедно с обгръщащия го микрокосмос само бледо отражение на първоначалното намерение на Логоса. Затова отеква зовът: “Върнете се обратно, о Синове на Огъня!” Не сте ли Вие дете на огъня? Не напира ли във вас първоначалната Божествена искра? Тогава върнете се обратно, о Синове на Огъня! И използвайте своето време!
82
XXI Седемте периода на сътворението Така вие ясно разбирате, както се надяваме, как чрез раздвижване на божествената мисъл от фундаменталната природа се ражда една душевна жизнена вълна, душевни искри от астрален вид, които образуват ядрата за същият брой микрокосмоси. Преди едно божествено същество да заживее и се изяви в такава микрокосмическа система , току що отделеният от прасубстанцията микрокосмос и съответното душевно ядро преминават през различни промени. Може би ви е известно, че след новораждането на душата започва Трансфигурацията. На първо място тя включва в себе си възстановяване на това, което бе кристализизирало и развалено (опорочено) в микрокосмоса. Когато то стане факт, започва Трансфигурацията, в непрекъсната смяна от сила към сила и от красота към красота. Затова е логично също да установим, че в първото начало, преди да започне днешното жизнено състояние, тази част от жизнената вълна, към която ние принадлежим, имаше съвсем други микрокосмически тела. Хермес казва, че когато се създадат духовни искри, те подлежат на много промени, някои в пълно с милост въздигане, или в точно противоположното. Нека сега да изследваме, как може да се развие такава съпротива, каква са причините и последиците и в каква посока трябва да се търси разрешението. Събитията, чрез които би могла да се развие една съпротива, чиито последици ние носим до днес, лежат в eдна много далечната пра-епоха. Старите предания съобщават винаги за Сатурнова епоха, след това за Слънчева, за Лунна, и накрая за Земна епоха. Всяка от тези епохи притежава седем кръга или периоди. В Земната епоха, в която се намираме сега, ние в началото сме минали през Хиперборейският период, след това през лемурийският, тогава се разви третият кръг на нашата земна епоха: Атлантическият, а сега се намираме в средата на Арииския период. Това означава че сме изминали три и половина периоди на Земната епоха, и сега се намираме във втората и част. За всички тези неща можете да прочтете подробности в книгата Космогония на Розенкройцерите от Макс Хайндел или в литературата на антропософите. Ученията на Макс Хейндел са също антропософски, защото той беше ученик на Рудолф Щайнер Ние притежаваме един екземпляр ат първите американски издания на Космогонията, където на първата страница Макс Хайндел собственоръчно е написал посвещение на своя учител Рудолф Щайнер. Тези неща може да намерите също и в книгата Тайното учение на Г-жа Х.П.Блаватска, където освен това са описани много стари расови типове в една величествена поредица от образи от състояния. За всички тези промени на душевните образи Хермес казва в стих 20-ти: Пълзящите (влечугите) се превръщат във водни жители, водните в земни жители, земните в същества на въздуха, въздушните жители в хора. И хората накрая влизат в безсмъртието, като се превръщат в демони и възлизат в божествения хор. Вие не бива де се плашите от думата “демон”, защото първоначално тя означаваше: “астрален принцип”. С това херметичният текст иска да каже, че човешките души, които
83
желаят да станат безсмъртни, трябва да се превърнат в огнени сили. Накрая те влизат в божествения хор. Към това Хермес допълва още, че преди достигане на състоянието на неподвижен Бог, трябва да се премине състоянието на подвижен или променлив Бог. Но състоянието на неподвижност е най-съвършеното и най-висшето блаженство на душите. Това изброяване на Хермес напомня силно за теорията на материалната наука, която желае да докаже еволюционното развитие от влечугите до човека, но както може би знаете трябва да признае, че в предполагаемото доказателство все още и липсва едно звено. Но изброяването на Хермес има пред вид нещо съвсем друго. Ние ще се опитаме до ви обясним това. Когато духовната искра се създаде, т.е. един микрокосмос съществува, и структурата от силови линии от етерно-материален вид се изявява около душевното ядро, душата в това младо състояние на микрокосмоса още не е годна да се ориентира или да взима решения. Вече съществува една дейност, но тя се намира в хаотично състояние. Това са явления на астрално разреждане, които се извършват в микрокосмоса, без да може да се говори още за собствено съзнание. Това е само една сила, която по природна закономерност трябва са се изяви. Тази първа изява може да се сравни с едно влечуго, с пълзящо напред животно със съскащо змийско тяло, в което напира смътен, тъмен инстинкт. Духовната искра в началото не е влечуго, но нейната възможност за изява може да се сравнява с него. В това състояние тя още не притежава органи за излъчване, с които може да се изяви. Както вече казахме, в нея се намира само една сила, която се изявява и причинява движение. След този пръв период душевната искра бе свързана с апокалипсиса на четирите елемента. Първият период се нарича Сатурнова епоха. Помислете при това, какво казва Хермес за Уран и Хронос. Сатурн сочи към Сатурновците, към Сеячите. Тук се говори за Сатурновия период, защото тогава микрокосмосът бе оформен и в него бяха изявени, посети определени сили. След този период душевната искра бе свързана с елемента вода. Може би е ясно, че този елемент може да се сравнява символично само с днешните риби. В Универсалното Учение елементът вода означава първото влизане в малко или повече организиран живот. Тук говорим за Слънчевата епоха, защото след Сатурновата епоха се пробуди светлината. Със светлината дойде и първото влизане в живота. Ако първият период беше носене и плъзгане над водата, подготвяне на посева, то вторият период беше влизането в изявата на живота, която представлява голямата цел на душевната искра. Третият период доведе до свързване със земята, с чиято помощ трябва да се осъществи цялото душевно пътешествие. Тук говорим за Лунната епоха, защото сега започва работата за душевния човек, която се намира под ръководството на лунните ангели (свещени духовни сили). Произлязла от фундаменталната природа, жизнената вълна достига до определеното и жилище, до посоченото и работно място – Земята. Затова говорим за земна епоха. Земната цел, работното място е постигната, и тук голямото освобождаващо пътешествие трябва първо да бъде подготвено и после да се продължи. И от това работно място, когато работата се осъществи, душевното същество отива в четвъртия период, за да отпразнува свързването с въздушния елемент. Елементът въздух е символ на Духа. Помислете за гълъба, който като жител на въздуха, символизира слизането на светия Дух. Така в четвъртия период душевното същество се свързва с Духа. Душата празнува своята алхимическа сватба с Духа.
84
Сега вие ще разберете намерението на Алхимическата сватба на Християн Розенкройц, а именно, да освободи човека, който на земята, в земната епоха е като е пленник и да го подтикне в неговото пътешествие към следващия период. Така женихът и невестата влизат в петия период. Чак сега съединената с Духа душа се превръща в истински душевен човек, Манас-Мислител, което означава: мислещо същество в най-висшия смисъл на думата. Така човекът влиза в огнения елемент. Той е осъществил пътешествието. Роден в миналото от астралния огън, той сега се завръща като божествено, самостоятелно творческо, (нем. selbstschöpferische, евент. себе-сътворяващо се) безсмъртно същество обратно в астралния огън, изцяло обединен по същество и дейност с астралния природен принцип, с демона на фундаменталната природа. Така той влиза в шестия период, в шестия ден на Творението. Това е денят на творението на съвършенството, на завършека (изпълнението, осъществяването), той влиза в редицата на непроменливите, безсмъртни същества, на бесзмъртните Богове. Седмият период, седмият ден на Творението, е ден за почивка, той изисква (нем. fordert, евент. –осигурява) вечното, непроменливо спокойствие на истинския божествен народ. “Спокойствието (покоя) на божия народ” не бива да се разбира по диалектичен начин. С това се обозначава голямото и прекрасно равновесие със самия Отец. Хермес казва, че от тази хармония произлизат две групи Богове: подвижните и неподвижните, работещите в изявата (сътворението), в жътвените полета на света, и завръщащите се групи, които се издигат към по-висши цели. Но в този прекрасен процес на развитие съществува един тъмен, мътен аспект, а именно, възможността за нарушение на развитието, един възпрепятстващ фактор, които може да предизвика злото и противопоставящия се елемент. Ние познаваме това от опит, понеже по време на пътешествието към небесния Баща всички ние сме съгрешили . “Никой не е добър, нито един”, казва Господ Исус. Ние всички сме се отклонили. Ние принадлежим към онази част на нашата жизнена вълна, която е паднала и поради това имаме най-голям интерес да се запознаем с причините на това падение. Запознаем ли се веднъж с причините, тогава решението, спасението е “по-близо от ръцете и краката”. Възможността за едно такова нещастие, чрез което ние бяхме пожертвани, се намира между третият и четвъртият период Третият период, както установихме, означава влизане в посоченото работно място, пристигането на нашата жизнена вълна в земната епоха, а четвъртият период – влизането на Духа в светилището на главата, продължението на пътешествието от земята във въздушния елемент. В този четвърти период Духът ни прави годни да отпразнуваме с Него алхимичната сватба в светилището на главата. Но преди Духът да може да влезе в светилището на главата, като база трябва абсолютно органично да се намира едно развито разсъдъчно мозъчно съзнание. В момента, когато човекът влезе в третия период, бе поставена органично основата за развитието на разсъдъчното мозъчно съзнание в земния период, за да може човекът на тази основа да продължи да върви към въздушната епоха. Но в момента, когато душевната искра стана разумно съзнателно същество, в момента, когато етерно-материалното същество стана същество, съоръжено с разумно съзнание, се появи една опасност, опасността от отрицание, невежеството поради раздялата с Гносиса. Злото на душата е нейното незнание, липсата на Гносис, т.е. познание от Бога. Когато един съоръжен с разсъдъчно съзнание душевен човек влезе в земното работно място, той клони към мнението, че вече е постигнал голямата цел. Затова хората, когато напреднат в обществения живот, имат склонността да си построят гнездо, и тогава тяхната
85
вила получава име съответстващо с психиката им. Нашата склонност като хора, като част от жизнената вълна явно е насочена към това, да гледаме на земята, на този земен период като на крайна цел. И в тази ситуация се намира отрицанието. Това е голямата опасност. Човекът се вкопчва в земята и се стреми към основаването на едно земно царство. Той не желае да продължи пътешествието си. Той форсира всяка една възможност, за да се утвърди тук. Юда, един от любимите ученици, един от най-интелигентните служители на Бога, се опита да принуди своя Господ да издигне едно земно царство. Той изхождаше от налудничавата идея: “Сега ние сме напреднали, нека да останем тук. Ние сме съоръжени с разсъдъчното мозъчно съзнание, и по този начин можем да мислим, към какво повече да се стремим?” Това е опасността на незнанието, на отделеността от Гносиса: нежеланието да се върви по-нататък. Последицата от това беше, че формата на изява (изявителната форма) на етерно-материалния човек кристализира. От това произлязоха всички трудности, което познаваме прекалено добре. Значи падението не е нищо друго освен задържане (забавяне) на нашето развитие. Това задържане се превръща в парализиращ, кристализиращ процес, в който смъртта трябва да се намесва винаги отново в коригиращ и разрушаващ смисъл. Разрешението на този конфликт лежи на първо място в това, да се освободим от незнанието, от съпротивата и да преминем към познание! В продължение на дълго време едно душевно същество може само да разчупи задържащия фактор, да се възстанови и трансфигурира, естествено на първо място това, което е кристализирало и разрушено, и след това да продължи по пътя на божествения план до крайната цел. Ако пробива, собствената корекция не се състои, възходът на духовните искри се превръща в падение. Тогава микрокосмосът се завръща към своя произход, приема се в първата фаза на своето развитие и се връща към сатурновата епоха до полето на фундаменталната природа, от която е произлязъл. Затова в стих 23 се казва: Но ако душата при влизането в човешкото тяло остане в греха, няма да изпита нито безсмъртието, нито ще вземе участие в доброто. Тя се връща в своя път назад до състояанието на пълзящите животни (влечугите). Това е наказанието на греховните души. Това е проклятието на лошите души, които не желаят да вървят по пътя. Който отрича това вървене по пътя, трябва по силата на природния закон да се върне обратно. Движението е фундаментален закон на Творението. Така ние разбираме, че описаното незнание, отделеността от Гносиса, е фактически отричане на самия себе си. Чрез липсата на познание за собственото си същество нападнатата от злото душа се обременява с чужди и недостойни за човека тела. Тя влачи като тежест това тяло, което не владее, но което владее нея. Такова е злото на душата.
86
Това значи е злото на душите, изчистено от всички мистични украшения, от ада и проклятието. От всички грехове, най-големият и фундаментален смъртен грях е този: отрицанието на самото Себе, неразбирането на факта, че ние сме призвани Божии деца.
XXII Той трябва да расте, а аз да загина (умра) Ние вече обяснихме, че отрицанието предизвиква задържане в процеса на седморното съвършенство и че преди всичко причинява много дисхармонични действия и въздействия. Микрокосмосът, възникнал от астралната сфера на фундаменталната природа и съоръжен с много могъщи сили на това поле, смущава тъкмо това поле чрез факта на отрицанието. Това е причината за неизказаното нещастие както в нашето собствено съществувание, така и в живота на обществото. Астралният екстремизъм отравя целия човешки живот и този на останалите природни царства, с които трябва да работим заедно. Ако не следваме нашето призвание и го отричаме, ние предизвикваме астрално изригване в нашето огнено астрално поле, чрез което повреждаме цялата личност. Вие ще разберете без съмнение това, ако си спомняте нашето обяснение относно ретроградното движение. Ако това смущение трае дълго време, последицата е затъмнение на разсъдъчното мозъчно съзнание, така че накрая човекът не знае, че отрича своето призвание. Тогава започва денатурирането, и от този момент нататък се развива борбата за съществувание. Човекът се вкопчва за земята, защото вярва че това е необходимо. Той вече не знае нищо за великото си призвание. Разсъдъчното мозъчно съзнание, което трябваше да бъде основа за Духа и мъдростта, се подлага на култура, за да може да води суровата борба за съществувание. Така в света възникват големи жестокости, омраза и ужасни страдания. И понеже всичко се предизвиква от астралната разруха, която дезорганизира и отравя цялото астрално поле на нашата жизнена област, накрая в четирите природни царства нищо не може да се развива хармонично. Ние сме длъжни да работим хармонично с другите три природни царства. Но чрез нарушеното жизнено поведение на човечеството четирите природни царства се дезорганизират напълно и се израждат в голяма взаимна вражда. Както минералното, така и растителното и животинското царство биват смущавани в развитието си, чрез което нашата вина расте. Злото обхваща животинското и растителното царство. И със затъмненото от отрицанието съзнание, достойното за съжаление човечество се опитва с да намери решение по неразумен начин. Отровената при самото покълване храна се облъчва и пръска с други отрови, а натуристите отглеждат отново, както казват, естествена храна. Но, бедни хора, естествена храна вече няма! Вярно е че хората казват: “Вие трябва преди всичко да ядете това и да избягвате онова, защото не е полезно.” Но кое е добро, и кое не? Топло или студено, пресовано или не, пораснало с изкуствени или естествени торове, всичко е едно и също. Затова Исус казва: “Не това което влиза в устата замърсява човека, а което излиза!” Защо ние от младия Гносис се въздържаме от животинска храна? Не само от вегетариански, природни или други подобни причини. Ние отричаме животинската кръв и животинските пикочни киселини, защото желаем да превърнем процесът на отрицанието
87
в процес на познание. При това животинската кръв и нейното бреме са един голям предотвратяващ фактор. Освен това ние сме не желаем да причиним лично страдание на нашите по-млади роднини от животинското царство. И да прибавим в същия дъх: ако при нашето хранене беше възможно да се откажем от растителната храна, ние бихме се дистанцирали непосредствено и от нея. Защото и храната, която приемаме от това царство, е в истинския смисъл на думата една пречка при лечението на нашата фундаментална болест, отрицанието. Колкото по-сурова растителна храна приемате, толкова по-силно и “по-позитивно” се свързвате с твърдата като гранит природа на отрицанието. Помислете при това, че ние не живеем, за да ядем, а ядем за да живеем. А ние желаем да живеем, за да можем по възможност да изплатим вината си също и по отношение на опорочените чрез нас природни царства. Вземайки предвид всички тези аспекти, ние трябва да постигнем едно тотално ново ориентиране, едно напълно ново жизнено поведение. Върху това могат със сигурност да се кажат още много неща. Ние трябва да се занимаем много дълбоко със същността на отрицанието и да приемем съответните последици. Голямото спасение на душата означава, да влезем с личността-Йоан в добродетелта на душата, защото тя знае и осъществява: “Той, небесният, Другият, трябва да расте, а аз трябва да загина (да умра).” ___________
XXIII Човекът и пътят Последните ни обяснения имаха за цел да проникнем дълбоко в същността на нещата и в големия и дълбок проблем на истинското човешко съществувание. Ние узнахме, че една жизнена вълна попада в Битието и че всяко същество от тази жизнена вълна е един микрокосмос, който притежава в сърцето си ядро или душа, в която се отразява и изявява божествената мисъл, лежаща в основата на божествения план. Около това ядро от астрален огън се отделят етери, които изтичат от ядрото. Тези етери са израз на Духа, който се намира в душевното ядро. Етерната форма, етерното тяло в началото бе истинският, небесният, изявеният от Бога Човек. Въз основа на тази етерна матрица се образува една материална изява, понеже етерните атоми привличат материалните атоми, като знаем междувременно и от съвременната наука. Обмяната на веществата на пра-човекът беше толкова идеална, ориентирането на духовната душа бе толкова съвършено, че нямаше ни най-малка кристализация и вечното съществувание на тоталния човек беше осигурено. Ние говорим за тотален човек, защото целият микрокосмос вземаше участие и съществуваше в него. Висшето и низшето аз бяха равностойни и се намираха в съвършено равновесие. Съществуваше само едно Себе, което се изявяваше в тоталния микрокосмос. В началото на своята изява Себето се намираше па пътя на осъществяването на един славен план на вечно изобилие, на вечно развитие, от красота към красота: на вечният божествен план на Бога в него. Но предпоставка за това беше, че съответното същество трябваше да се отдаде изцяло и в пълно признание на тази велика цел, и то отвътре, в свобода и любов, без да се отклонява от нея в каквото и да било отношение.
88
Но във великолепието на това Битие, в замайващото величие на Бого-човешката царственост, Човекът забрави че е творение, че от най-външната част на микрокосмичното поле до неговото ядро, и от ядрото до неговата изява трябва да се посвети на закона, който лежи в основата на неговото същество. Със своите гигантски възможности Той престъпи закона. Той експериментираше със божествените си възможности и с това навлезе в “Отрицанието” Така се развиха кристализации и сгъстявания. Последиците от престъпването на Закона станаха явни. Други, фалшиви астрални огньове започнаха да горят, и ние всички знаем, че отрицанието, грехът на незнанието бяха последвани от смъртта, това означава, че в началото когато кристализацията, чуждите елементи и силови форми достигнаха върховната си точка, те бяха разрушени и унищожени отново. В един определен момент човекът видя как всичко което бе изградил, се сгромоляса и разруши. И понеже основният грях на отрицанието продължи, душевно-духовното ядро не можеше повече да се изяви. Тогава божественият човек, духовният човек като изява на душевно-духовното ядро изчезна. Неговите силови линии се прибраха обратно в ядрото, божественият човек изчезна, бе жив умрял. От “образът с мъртвите очи”, както го нарича Густав Майринк, той се завърна в принципа на душата. Микрокосмосът, вечното творение на Бога, бе опразнен и не можеше вече да се изявява отвътре. Но ние знаем: “Бог не изоставя творенията на своите ръце!” Така бе създаден извънредният бедствен (авариен) порядък. Сега ние няма да обясняваме как се разви този порякък, а ще се ограничим с това да установим, че смъртни същества, родени от земния процес на поддържане на живота, бяха вкарани и свързани с опразнените микрокосмоси с цел да се пробуди от смъртния си сън старото душевно-духовно ядро и по този начин да се подари живот на образа с мъртвите очи. Тези, които осъществяват това велико славно дело, изпитват сами чудната промяна, която ние обозначаваме като Трансфигурация, това означава, съединението на природно роденото низше аз с новосъживяващото се истинско висше Аз. В това отношение е добре да направим едно предупреждение. В микрокосмоса съществува също и едно фалшиво висше Аз, което е предизвикало вече безброй жертви. То е продукт на многото природно родени същества, които са живели в микрокосмоса преди вас. То е кармичното себе или ауричното същество. Милиони антропософски, теософски и религиозно настроени хора стават жертва на кармичното себе. Вие знаете, че всеки природно роден човек остава следи в ауричното себе, последиците от неговия несвещен жизнен ход. Тези следи, тази карма се натрупва. Всеки природно роден, който встъпва на големия път на освобождението, се изправя за съжаление пред една двойна задача. Преди да тръгне по пътя на Трансфигурацията той трябва първо да унищожи кармата, кармичното себе. Спомнете си за Господ Исус и неговата съблазън в пустинята. Той също трябваше първо да унищожи кармичното себе. Тази карма до известна степен е жива в собственото себе. Тя е микрокосмичният противник, който трябва да бъде познат и победен. Но егоцентричните хора винаги стават негова жертва. Кармичното себе е зависимо от културата на смъртната личност. Ние като участници в младия Гносис, обединени в живото тяло, които желаем да тръгнем отново по пътя на древния Свещен Грал, сме се съединили по силата на нашето изповедническо ученичество отново с чудното ядро на нашия микрокосмос. Старото ядро, което от неизказано дълги времена спи в нашата система, се отваря отново в нас, които желаем да се посветим на свещения Розенкройц. Тази безсмъртна душа, това чудно божествено ядро говори отново на нашата природно родена душа; образът с мъртвите очи
89
започва да ни гледа с онзи проницателен поглед, който човек вече не може да забрави ден и нощ. Така ние отново стоим заедно на прага на пътя към завръщане в Бащиния дом. Но какво е необходимо сега? Първо, новораждането, новосъживяването на първоначалната душа; второ, нашата собствена Трансфигурация.; трето, съединението на първоначалната душа, на истинското висше себе с природно роденото низше себе; съединението на трансфигуриралия природно роден човек с първоначалния душевен човек. Който желае да върви по този път, получава един ключ. Хермес казва на Тат: Лошото на Душата е нейното невежество, липсата на Гносис, на божествено познание. Ако душата е невежа по отношение на съществените неща, на собствения си вид, на доброто и е напълно сляпа за всичко това, тя ще се заблуди и ще бъде нападната от интензивни телесни страдания. Чрез липсата на познание за собственото си същество нападнатата от злото душа се обременява с чужди и недостойни за човека тела. Тя влачи като тежест това тяло, което не владее, но което владее нея. Такова е злото на душата. Противно на това, добродетелта на душата е Гносисът, живото божие познание. Който притежава това познание е добър. Той е посветен на Бога и е вече божествен. В своята яснота този език на херметичната философия е точно упътване по пътя. Който осъзнава неговият вид и цел дълбоко в съществото си и се стреми към добродетелта на душата, трябва да постигне пълна промяна в живота си, едно всеобхватно ново жизнено поведение, към което Духовното Школа насочва своите ученици, новото жизнено поведение, което ни прави способни да се свържем и обединим съкровено и вътрешно с Духа. Тат пита: Що за човек е това, Отче? Хермес отговаря в стих 28 и 29 на дванадесетата книга: Това е човекът, който говори малко и дава ухо на малцина. Който прекарва времето си в диспути, се бори срещу сенки. Бог-Отец, Доброто, не може нито да се произнесе с думи, нито да се възприеме със слуха. Хермес установява, че някой, който се намира в новото жизнено поведение, който е осъществил жизнената промяна, не говори повече отколкото е необходимо. Тези хора са се отказали от празното дърдорене, от всякакви диалектични разговори. Те са оставили зад себе си цялата породена от природата проблематика. Затова тишината заема толкова важно място по време на конференциите на Школата. Школата никога няма да се умори да обяснява на своите ученици необходимостта и ползата от тишината. Тя се старае с всички сили да ви подтикне към новораждане на душата, за да можете с променената новородена душа да са срещнете с Духа. Но тук съществува опасност от това, че мнозина остават в пречистеното, променено състояние, защото според душевното си състояние се изтощават вече по хоризонталната линия. Защото душевният човек е пълен с любов и братска помощ и е готов да направи всичко за другите. Затова душевният човек бива експлоатиран в този свят без остатък. Затова Хермес казва на Тат, че душевният човек, който наистина търси Бога, душевният човек, който влиза във връзка с Духа, говори малко и дава ухо на малцина. Какво представлява говоренето? То е произвеждане и излъчване на творческа сила, силата на природно роденият човек, от която той се нуждае, за да осъществи едното дело, за което е призван. Затова търсещият Бога говори само ако е абсолютно необходимо.
90
Какво представлява слушането? То е сетивното приемане на същата сила, която другите изгубват (букв. – разсипват) чрез говора. Когато говорите и някой ви слуша, той приема в себе си силата, която вие освобождавате при говора, което в този свят обикновено е извънредно опасно. Затова както говоренето, така и слушането са много проблематични дейности, при които учениците трябва особено да внимават. При сериозното ученичество както говоренето, така и слушането са подложени на един свещен закон, който важи изключително за нивото на освободения душевен човек. Всяко говорене и слушане под едно опредлено ниво поврежда човека и го привързва към низшата природа. Тогава сериозният ученик вече не живее два живота. Той не е от една страна ученик на Гносиса, а от друга обикновеният природно роден човек на шаблонното поведение и повърхностните клюки. Който има две жизнени поведения и по този начин служи на двама господари, т.е. трябва да се съобразява с две отправни точки, се бори ден и нощ със собствените си сенки, казва Хермес Трисмегистос.
XXIV Душевният човек Душевният човек говори малко и дава ухо на малцина. Който прекарва времето си в диспути, се бори срещу сенки. Бог-Отец, Доброто, не може нито да се произнесе с думи, нито да се възприеме със слуха. Светилището на главата е могъщ творчески орган, както в позитивния, така и в негативния, както в творческия, така и във възприемащия смисъл на думата. Това хората не разбират в достатъчна степен. В светилището на главата се развиват нашите разсъждения. Те се динамизират чрез волята, след което се изговарят с помощта на адамовата ябълка (ларингса) или се записват на ръка. Вие знаете, че движения на ръцете, всичките ни жестове са свързани с функциите на светилището на главата. От това възниква един резултат: последицата от нашата по-висша творческа дейност става видима и ясно доказуема. Сега обърнете внимание на втория аспект на тези неща. Някой говори и вие слушате. С други думи: вие отваряте сетивните си способности, т.е. вашият възприемателен висш творчески орган за другия, и това не остава без последици. Тук се развива един вид сношение, една връзка, защото някой изсипва върху творческата си сила. И вие слушате, приемате. В почти всички случаи това е извънредно фатално и опасно, дори смъртоносно за развитието на душата. Защото кои са онези, които от сутрин довечер дърдорят като картечница? Кой е препълнен с проблеми и напрежения? Кой търси поради това контакт с другите, за да отреагира напреженията си чрез безкрайни разговори. Това са или съвсем млади, или застаряващи хора: т.е. млади хора с още недоразвити тазови полови органи, или застаряващи с вече неутрализирани или намиращи се в процес на неутрализация функции на полови органи.
91
Както знаем, младежта е пълна с желание за приказки и е почти неудържима в своето многословие. Но то в повечето случаи е най-безопасното, защото тяхното многословие в много отношения е още чисто, въпреки че за слушателите е често уморително. Но за по-възрастните по-голямата част от живота вече е преминала. Кармата действа с пълна сила, природата изцяло се е изявила в тях и целият жизнен резултат се намира в кръвта. И когато половите функции се неутрализират, това което ври и кипи в кръвта и това, което чрез ретроградното движение пробива навън като огън, винаги намира един път през светилището на главата, чрез адамовата ябълка (т.е. чрез говора посредством ларингса). Затова в Библията се казва: “Не това, което влиза в устата, но това което излиза от нея, замърсява човекът.” Това което излиза от устата често е смъртно опасно. Затова на въпроса на Тат, кой човек е наистина търсещ освобождение, Хермес отговаря: Един човек, който говори малко, и дава ухо на малцина. Внимавайте в това, когато се казва: “Един човек, който малко товори и дава ухо на малцина.” Вие не бива да се приближавате до тези неща по екстремен начин. Ние сме получили езика като помощно средство. Например ние притежаваме форми на общуване и разполагаме с определен брой думи, с които можем да изразим всичко, което изисква нормалния обществен живот. Но да се изисква едно общество от пълни мълчаливци, това лежи далеч от намеренията на херметичната философия. Но когато при даден разговор на преден план излязат напора, напрежението, раздвоението, сложността и безнадежността на един цял човешки живот, тогава бъдете предпазливи. Когато човекът е пропилял целият си животи изпълнен до горе с напрежения, тогава внимавайте много. И когато адамовата ябълка трябва съзнателно да се използва, за да се говори творчески в истинския смисъл на думата, и сетивния орган на слуха, за да се слуша в истинския творчески смисъл, тогава за кандидата на гностичните мистерии трябва да съществуват много важни и необходими причини. Ние често говорим в нашите храмове на учениците. Защо? Защото желаем да отреагираме нашите лични напрежения? Не, ние не сме се поставили сами на тези места. Там ние провъзгласяваме гностичното спасително учение, живото Слово, което не е от нас. За да имаме правото и да можем да изпълним тази задача, ние трябваше да се подготвим, за да можем да действаме творчески и да съответстваме на това, което провъзгласяването изисква от нас. И вие - за това трябва добре да помислите – приемате чрез слушането тази творческа сила със сетивната си отвореност. Тя действа във вас за възкресение, или за падение. Разпознавате ли в това някои елементарни аспекти на гностичната магия? Така сега ще можете да разберете, че всеки човек в природно рождения смисъл е все още двуполов: той притежава адамова ябълка (ларингс) като позитивен творчески орган и сетивната способност ( на слуха) като приемащ, негативен творчески орган. Следователно човекът е двуполов и остава тъкъв. Ако вървите по пътя и чрез това влезете в душевното рождение и Трансфигурацията и придобиете за себе си безсмъртието, вие влизате в една група, която вече не се нуждае от естественото си възпроизводство за осигуряване на човешкото поколение. Новият човешки пол, небесно-човешкото поколение пол е постигнало безсмъртието, чрез което висшата творческа способност се освобождава в цялата си чистота, истина и действителност. Сега вие трябва да размислите върху тези обяснения колкото се може по-основно. Тогава неминуемо ще стигнете до едно голямо прозрение. Вие ще разберете, че в нашето жизнено поле, в нашето природно родено състояние въздействията на обяснените вече по-
92
висши творчески способности обикновено са много по-фатални, смъртоносни и отровни от така наречените низши творчески способности! Многобройни хора, които живеят в нисшите творчески способности и нямат понятие от висшите, често са по-чисти от хората, които имат познание за тях. Защото нищо не привързва за диалектиката толкова много, колкото нечистото говорене и слушане, злоупотребата с по-висшите творчески способности на адамовата ябълка (ларингса) и сетивните способности. В този свят има хора, които тъкмо чрез говоренето и свързаното с него пеене, например чрез пеене и изговаряне на магични ритуали, вземат и дължат в плен поголямата част от човечеството. За цялост на обяснението трябва още да допълним, че не само слуха е приемател на сила, но също и зрението, чувството, обонянието и вкуса. Сага може би ви е станало ясно, защо носителят на истинска сигнатура нито много говори, нито много слуша. Той употребява ежедневният език изключително за нормални и необходими обществени контакти, без екстремизъм, любезно, вежливо и добронамерено на базата на вътрешните стойности. Какво желае да каже Хермес с Думите в стих 29-ти: Защото Бог-Отец-Доброто не може да се изрече нито с думи, нито да се възприеме със слуха. Ако разбирате вътрешно тези думи, вие сте на прав път. Представете си следното: един човек получава някоя свещена книга и чете на глас вечното слово, а други го слушат. Мислите ли, че той предизвиква (освобождава) сила? Не, това е само език, произнесен с устните. Само ако Духът- който е Бог, живее във вас, може да се развие сила. Ако освободите Духът –който е Бог, и желаете да го изнесете като творческа сила, трябва първо Божият Дух, седморният Дух да се намира във вашият живот. Ако Божият Дух ви е докоснал, вие естествено ще излъчвате хоризонтално това, което сте получили вертикално. И ако четете от Библията, тогава чрез Духът, който е във вас, буквата – която иначе е мъртва – ще се освободи напълно. Обратната работна процедура е напълно невъзможна. Човек трябва да притежава Духът и душата. Те не могат да бъдат предадени на другите посредством висшите творчески способности. Точно така е и със Словото. Когато ни слушате, докато ви говорим в съответствие с нашата задача и призвание, чрез гностичната магия във вас възниква наймного едно възвишено вълнение. Слухът ви насочва към пътя, но той нито ви дарява нито пътя, нито Духът и душата, дори и да ви говорим в продължение на дълги години. Не, слухът може да пробуди във вас най-много едно успоредно движение; или пък противоположното, отрицание, съпротива. Затова някои са много въодушевени от нашите думи, а други са пълни със съпротива и отбрана, докато трети изпадат в съмнение. Най-висшето което може да предизвика слухът, е вярата. Затова в Библията се казва: “Вярата идва от слуха”. Но след това трябва да тръгнете по пътя.! Защото Бог и Духът не могат нито да се изговорят, нито да се чуят. Може би вие слушате за Бога още от детството си. Това е предизвикало вяра във вас само до известна степен. Това би трябвало да ви подтикне да тръгнете действително по пътя, защото само чрез това Бог, Духът, може да приеме образ. И ако установим, че при някой ученик словото на Школата не е довело до никакъв резултат и че той върви по своя нормален житейски път както преди и чрез Словото в храма в него не възниква никакво вълнение и промяна, и ако той не предприема нищо, за да постигне дори и най-малкия успех, тогава за един такъв ученик употребата на висшите творчески способности е неуместна и дори безнравствена. Тогава контактът с него се прекъсва. Затова в планинската проповед се казва, може би с известна суровост, но твърде ясно: “Не давайте
93
свещеното на кучетата и не хвърляйте перли на свините.” Розенкройцерите прибавят към това: “Не хвърляйте рози на магаретата.” На тазиоснова трябва да обърнете вниманието си още веднъж към 30-ти стих: Въпреки че всички същества имат сетива, защото без тях не могат да живеят, живото познание за Бога е много различно от обикновеното възприятие. Сетивните възприятия възникват чрез влияния и впечатления, които получават власт върху нас. Гносисът обаче е съвършенството на всички познания, познанието, което е една божествена дарба. Всички същества притежават различни стимули за действие, които се наричат качества или наклонности. Това са астрални сили, които подтикват съществото напред и го поддържат чрез ретроградното движение. Следователно това е едно определено жизнено насочване, което е свързано много тясно със сетивните органи на човека. Но тази всеобща сетивна насоченост на диалектичното човечество означава, казва Хермес, загубата на властта над себе си. Нека сега да разгледаме това изказване по-подробно.
_______ XXV Пленничеството на (чрез) сетивните органи Всички хора се раждат с определени наклонности. Някои от тях приемаме по наследство, а други са от кармичен произход. Всички тези наклонности, закотвени в кръвта, се поддържат от вече обясненото ретроградно движение. Така наклонности, които се показват още на млади години, се развиват с възрастта и накрая напълно определят типа, характера на природно родения човек. Когато типът се оформи изцяло, става много трудно в него да се извършат някакви промени. Менталитетът определя напълно процеса на астралната циркулация, а кръвта оформя толкова много менталитета в сферата на изявяващите се наклонности, че съответният човек изгубва цялата власт върху собственото си себе. Той мисли че живее и дъжи кормилото на своя живот в ръка, но всъщност се движи между затворническите стени на ретроградното движение. Човекът намира всичко прекрасно, разкошно и добро, само когато следва своите наклонности. Тогава той е доволен от себе си. Ние желаем на дадем няколко ясно говорещи за това примери. Представете си един човек, който обича дълги пътешествия. Този тип се среща често, той е в кръвта на хората още от младини. Тази склонност е лесно обяснима, защото в милиони хора е вроден копнежът да отпътуват към истинската, но още непозната родина. Този подтик е найстарото качество на ембрионалния човек и може добре да се разбере от психологическа гледна точка. Но тъй като тази склонност е напълно замъглена и опростена от хода на поколенията и нейния смисъл вече не се разбира, милиони хора пътуват на групи в голям стрес от страна в страна, от планина в планина, наслаждавайки се на невидяното с големи далекогледи и фотоапарати. Вие познавате този човешки тип с фотоапарат през рамо. Той се завръща в къщи, опиянен от самадоволство. След известно врете пътните активности се повтарят.
94
В предишните векове, когато човекът не беше толкова индивидуализиран, когато също както в животинското царство съществуваха още народни и групови реакции, възникнаха големите преселения на народите, породени от същите психологически причини Народът бе подбуден от своите религиозни водачи и по този начин преселванията започнаха. Проблемите идваха от това, че един народ желаеше да се премести в областта на друг народ. Спомнете си само описаните в Стария Завет преселвания на старата семитска раса. По онова време споменатата там обетована земя беше гъсто населена и поради това настана голямо масово убийство. Една друга свързана с това наклонност е широко разпространеният многообразен интерес към така наречената мъртва и жива природа. Тази наклонност също е остатък от първичния подтик на човека към фундаменталната, първоначална природа, в която той иска да се върне и за която желае да знае всичко. Изгубили се в една поредица от науки и напълно объркани, насочените към природата хора търсят и ще продължават да търсят. Геолозите изследват земните пластове и камъните, пещерните изследователи изучават пещерите. Но това което намират и вярват, че могат да установят, е само една частичка от първоначалното познание и поради това е много заблуждаващо. Въз основа на тези два, повече или по-малко говорещи примера, които можете самостоятелно да разширите по всички посоки, вие ще откриете, чи всички хора са изпълнени с наклонности, от съвсем открити до напълно тайни, обикновени и особени. Но да се върнем към изходната точка: в мнозина съществува една развита на същата основа и доказуема поради същите причини тройна фундаментална склонност, а именно, една сетивна насоченост към изкуството, науката и религията. От първоначална гледна точка това е наклонността, призванието към кралското изкуство, към универсалната наука и към фундаменталната религия. В тези три посоки се движат вашите наклонности. Те придвижват вашите сетива по-нататък. И вие сте се заблудили и заседнали в една от тези посоки или в тяхната смесица. В съществата на всичките жизнени вълни се намира нещо от тази тройна наклонност. Помислете за младия Гносис, който желае да осъществи отново нещо от този троен съюз: Грал, Катари и Кръст с Рози; кралското изкуство, универсалната религия и кралската религия. В съществата на всичките жизнени вълни се намира нещо от тази тройна наклонност, защото първичният подтик за осъществяване на Божия план, от който в началото всичко е произлязло, изпълва всички и всичко до всеки атом. Така и Вие сте станал ученик на младия Гносис от един определен подтик, от кръвта на природата или от кармичните влияния, воден и подтикван чрез вътрешният ви глас. И когато сте задоволили по един или друг начин сетивата си, и ако поради вътрешния подтик на вашия глас сте дошли в Школата, тогава Вие сте се завърнал в къщи, в пълно съответствие с вашите наклонности. Може би вие години наред седите много удобно на вашия стол и дишате разкошно в полето на школата. Вие сте в съвършено съответствие с вашите сетива там, където по силата на природното ви раждане желаете да бъдете. Но, внимавайте в това, по този начин вие сте загубили цялата си власт. Бихте ли могли с право да твърдите, че когато следвате вашите наклонности, можете да задържите кормилото на своя жизнен кораб здраво в ръце? Не, вашите сетива, вашите наклонности са тези, които движат този кораб. Когато следвате сетивата си, колкото и да са култивирани, това не донася ни наймалката промяна във вашето фундаментално отклонено (от правия път) състояние. Това са само външни неща. Ако боядисате едно гнило дърво с бяла боя, тогава то обновено ли е? Тогава външният вид се намира в пълно противоречие с неговото истинско състояние. Ако вие, следвайки своите наклонности, влезете в живото тяло на младия Гносис, станали
95
ли сте тогава обновени хора, новородени божии деца? Ние не казваме нищо против вашите наклонности, защото вие не можете да живеете без тях и те са ви довели до тук. Но сега не са оглеждайте наоколо със самодоволство, докато сядате на мястото си с въздишка на облекчение и казвате на своя съсед: “Всичко това беше в мен още от моето детство”. Още от най-ранно детство бях насочен в правилната посока и ето сега съм тук. Виждате ли ме? “Действително, ние ви веждаме, но това още не е сигнатурата на обновения божествен човек. Ако живеете според сетивата, това означава край на властта върху самия себе си. Но тогава какво да правим? Да признаем Хермес – защото иначе доволството от резулта на вашето сетивно съществувание е короната на отрицанието В предишните страници ние подробно ви описахме липсата на Гносиса, краят на познанието, което е дар Божи. Описахме ви също така и същността на отрицанието, което следва от липса на познание, а именно непоследването на великия план, който лежи в основата на нашия микрокосмос, кристализацията и нейните разрушителни последици. Противоположното на това е приемането. Това приемане (признание) на божествения план за вас започва с голямата промяна, с пътя и процеса, за които свидетелствуват всички предшестващи ни братства. Може би нещо от пътя на старите братства действа кармично във вашия микрокосмос. Тогава старите стремежи са ви довели отново до тук, за да постигнете най-после приемането (признанието) в практичния, осъществяващ смисъл на думата. Пътят на Гносисът е този, които ви прави годни, да извоювате обратно властта над себе си. Това е този път, който понякога води до истинска война против вашето самодоволство и спокойни (удобни) наклонности. Какво печелим ние от вашите наклонности? Във вас трябва да се изяви чистото, истинско ученичество! Голямата жизнена промяна трябва да стане ясно видима във вас, поведението на извънредно будният човек, който води борбата на себеотдаването, което на практика води до това, че вие никога не можете да се задоволите с резултата на сетивното съществувание. Това не става умишлено, но по силата на неговата същност и на ситуацията, в което ви въвежда, то (сетивното съществувание) е много измамно. Затова признанието на пътя е собствената революция, която разкъсва тъканта, изтъкана от вашите сетивни органи. Как може да постигнете това признание? Като се обърнете към Гносиса. Хермес казва: Защото Гносисът е съвършенството на цялото познание, което е Божия дарба. Ние ще се опитаме да ви обясним какво Хермес иска да каже с това. Признанието на истинската цел на човешкото съществувание, истиската цел, която лежи в основата на микрокосмоса и приемането на процеса, който води към нея, причинява влизането в универсалното вездесъщо познание и участието в него. Както въздухът е вездесъщ и ние с всеки дъх живеем от него, така и божественото познание, Гносисът е като една атмосфера. Накъдето и да се обърне човек, накъдето и да се насочи, универсалното учение се влива в него като въздуха при дишането. Затова знанието, тази мъдрост е кислородът, действително необходимото жизнено дихание на новородения душевен човек Участието (принадлежността) в универсалния извор на мъдростта, съединението с него, означава естествено пълното отделяне, безостатъчното освобождаване от цялото предадено, диалектично познание. Защото всяка диалектична наука в същността си е заблуда, свързана с въздействията на сетивата. Когато влезете в жизнената промяна на себето и осъществите пътя в пълен обхват, вие получавате участие в Духа. Тогава дишате в божествената жизнена атмосфера, взимате участие в свещения седморен Дух. Земната наука обаче живее в сложния мозък на онези, които живеят от съзнанието, свъзано изцяло със сетивата. Затова земната наука съществува на базата на сетивните
96
резултати. Земната наука произлиза изключитлно от изследванията на разсъдъка. Противно на това божествената универсална наука, Гносиса, науката, за която свидетелства Хермес, не произлиза от някой човек или човешка група, не е подразделена на специални области, а е вездесъща като атмосферата. Затова всички, които живеят и се учат да дишат в тази атмосфера, ще стигат през всички векове до един и същ резултат и до едни и същи заключения. Затова в Света не съществува никаква разлика в познанието или отношението към нещата между тези, които Бог познава, дори и когато външно (по отношение на природната си форма) никога не са се виждали: между всички цари абсолютно единство. __________
XXVI Целият Гносис е безплътен Един микрокосмос с душевно ядро в средата може да се определи и опише. Ние можем да познаем развиващото се в микрокосмоса душевно същество. Всички тела в микрокосмоса, всички въздействия в тези тела могат да се установят, техният живот и движения могат да се проследят в рамките на един процес. Всичко което принадлежи към създаденото и произлиза от него, микрокосмос, космос или макрокосмос, е принципно познаваемо. Всичко в пространството е изявено. В тази прекрасна и голяма Вселенска изява се осъществява процесът на развитие на всички жизнени вълни. Всички намиращи се в това пространство неизброими мистерии ще бъдат някога изследвани. Това са мистериите на създанията и на всичко сътворено. Осъзнайте обаче това, че извън Вселенската изява се намира още нещо друго, което не може да се познае, да се определи, да се види, което не е нито е пространствено, нито екзистенциално, и не е достъпно за никое същество, независимо от какъв вид. Това Друго Нещо е същевременно толкова всеобхватно и величествено, че цялото пространство на Вселенската изява заедно с всички милиарди звездни системи е нищо в сравнение с него. Както е известно, в пространството съществуват седем измерения; но Другото е свръх и извън измеренията. Няма думи, с което То може да се опише. Затова Лао-Цзъ говори само за “то”( Тао, “него”, нем.“Es”). Разберете това така: “Тао”( да го наречем временно така Б.пр.) е всичко във всичко. Вие разбирате, че говорим за Духа, за Бога. Отправянето към това, което наричаме ”Тао” накара апостол Павел да ликува в посланието към Римляните: “О каква дълбочина на богатството на мъдростта и на Божието познание! Колко неразбираеми са неговите присъди и неизследваеми неговите пътища. Защото кой е разбрал мисълта на Господа, или кой е бил негов съветник? Кой му е дал нещо, за да му бъде отплатено. Защото от Него, чрез Него и към него са всечки неща. Слава нему във вечността! Амин. (да се намери точно мястото в Новия Завет) Ето защо, всичко което е създадено, трябва да се отправи към “Тао”, защото в него се крие едната цел на нашето съществувание. Вселенската изява е морето на изобилието, и това море се обхваща, поддържа и носи от “Тао”. Само в него намираме корените на Битието, на всичко съществуващо. Защото всичко което ни обгръща, ни просветлява и възпламенява с неговата сила. Помислете сега за картината, която ве показахме предишната глава: картината на универсалното знание, на универсалната мъдрост, която ви обгръща като атмосфера, в
97
която трябва да дишате. Тогава ще разберете много добре, че цялата Божествена мъдрост не е телесна, а безплътна. В сравнение с “Тао”, знанието, което се намира в един човешки мозък е едно жалко нищо. Затова е неразумно да сравняваме Божественият Дух с нашето съзнание и да го обозначаваме като човешки дух. Знанието което живее в един човешки мозък трябва да бъде изговорено или написано, за да може да се разпознае. То никога не може да бъде универсално. Но във всеобхватната изява на “Тао”, в този първичен принцип без форма и субстанция, от който е произлязла Вселената, мъдростта трябва да живее вездесъщо, Вселенското знание без форма и субстанция. Участието като създание в тази действителност без субстанция, в тази Вездесъщност, в този извор на мъдрост и любов, трябва да се обозначи като най-висша форма на религията. Това е религията на Хермес. Това е религията на Прагносиса, религията на мисленето, това означава, пълното отдаване на сърцето и главата на “Тао”, така че Духът на мъдростта и любовта да могат да докоснат съществото и да се изявят в него. Вселената на сътвореното, и с това всяко създание, намират най-висшата си цел в “Тао”. Затова нашата най-висша цел като същество е да се свържем с “Тао”. Така ще стане възможно целта на Духа да се предаде директно на създанието. По този начин Бог и създанието трябва да станат едно, за да може най-висшата цел на Логоса по отношение на неговата творческа идея да бъде осъществена. Така ние установяваме, че целия Гносис, цялата Божия мъдрост са безплътни. И ние се надяваме, че ще разберете това като истински Тат. Когато се приближавате до религията на мисленето, избягвайте да го вършите по обикновения мистичен, църковно-теологичен начин. По обикновения начин се приближават онези, които чуват звъна на камбаната, но не знаят къде се намира самата тя. Те разбират интуитивно, че Бог е този, който управлява Вселената, че Духът е вездесъщ, но не вървят по необходимите пътища, за да станат синове на Духа. Те остават в диалектичните си ситуации. Помислете още веднъж за картината, която ви представихме, закартината на универсалната мъдрост, в която трябва да дишаме: Как може мъдростта, която е от Бога, да се приеме от създанието и да намери израз в него? Хермес дава отговор на това в стих 31: Гносисът е безплътен. Инструментът с който той си служи, е сърдечната душа (нем.Gemüt), която от своя страна си служи с тялото като инструмент. Така на тялото въздейства както душата, така и материята. Духовната душа (нем. Gemüt), както знаете, е обозначение на идеалното, предвидено от Създателя взаимодействие между сърцето и главата. Тя е отвореното за Гносиса, за първоначалната душа сърце, чрез което се приготвя небесното сърце в светилището на главата. Сърцето, новородено веднъж като врата и основа на душата, се изявява в светилището на главата и подготвя там тронът за Духа чрез правилното ретроградно движение. Това истинко, ретроградно движение провежда цялата подготовка и приготовление на единството сърце-глава. Затова ще разберете, че цялата гностична Духовна Школа, нейният метод, провъзгласеното и разпространено от нея учение, както и цялата литература желаят да ви подтикнат, да ви доведат до това подготвяне, до това приготовление. Ако реагирате както трябва и сте подготвен по този път, тогава същевременно може да се познае присъствието на Духа, на Отца. Тогава изливането на Светия Дух става факт, изливането на мъдростта, която е всичко във всичко.
98
Кандидатът, който се е посветил като служител на тази голяма свещена работа, може да черпи от този вечен извор по всяко време. Когато е необходимо, изворът тече. Така той знае и познава всичко, което трябва да се знае и познае чрез духовната душа като инструмент. Дух и сърдечна душа (нем. Geist und Gemüt), свързани в Пимандер, започват да действат в мисловното и материалното тяло. Така човек в истинския смисъл на думата може да бъде служител на Отце, на Бога, на Духа. Описаните тук процеси действат с най-голяма точност, като прецизен инструмент, с най-голям финес. Свързаните с Духа не познават нито една секунда, в която Духът няма да бъде с тях, когато се нуждаят от Него. Служителите и служителките на Братството, които са се облагородили до състоянието на свързани с Духа, могат да черпят денонощно от извора на мъдростта. Но този извор престава да тече на секундата, когато съответните служители, извън своите директни задачи трябва да се занимават например с нормалното жизнено поле, с обикновени обществени и лични работи. Понякога едно обществено занимание може да е много тясно свързано с духовната работа и задачи на служителя. В тези случаи възниква един вид междинно състояние, в което Духът веднага се оттегля, когато центъра на тежестта на дейността се премести в посока на природното поле. Ние ви обясняваме всичко това толкова подробно, за да ви стане напълно ясно, че Духът при никакви обстоятелства не се проституира и не се оставя да го експлоатират. Духът никога не се подчинява на природното. От това трябва да заключите колко неразумно е, когато при природно религиозните практики Божествената помощ се призовава за щало и и нещяло. Едно такова призоваване никога не може да достигне Духа! Това което тогава отговаря на зова, е излъчванито на природните Еони, с което съответните служители се свързат чрез своето призоваване. Но Духът при никакви обстоятелства няма да служи на природно родените. Някои хора са на мнение, че с помощта на определена телесна поза или облекло, чрез известно изражение на лицето или по други външни начини могат да бъдат взети за посветени или духовни хора. Но такива поведения и средства са доказателство за точно обратното. Внимавайте върху това: който желае да притежава Духа, трябва да изуби себе си. Когато себето се изяви или желае “да се появи на сцената”, Духът се оттегля. Това е закон, покрай който никой не може да мине. Ние ще разберем това още по-добре, ако накрая насочим вниманието си към към стих 31-ви от дванадесетата книга на Хермес: Всичко трябва да възникне за живот от противоречие и противоположност. Това не е възможно по друг начин. Ако виждате ситуацията добре пред себе си, и ако предположим че вървите по пътя с всичките си сили, с цялата си себеотдайност, вие ще имате участие в Духовното поле. Тогава Божествената мъдрост ще се изяви на Духовната душа, а тя на менталното тяло и на останалите тела-носители на личността. Така вие трябва да служите на Духа заедно с всички братя и сестри, които образуват найниското звено на Универсалната верига. Чак тогава ние можем да бъдем истински участници в живото тяло. Ние образуваме като група едно достойно звено на Универсалната Верига само когато Духът може да проникне у нас и ние можем да му служим вътрешно в природата на смъртта. Това означава, че в това възвишено състояние ние трябва да притежаваме същевременно нашето природно тяло и да съществуваме в природата на смъртта, в света на противоположностите. Това означава, че от една страна стоим заедно с цялата наша
99
жизнена вълна в творческото поле на създанията, а от друга страна сме свързани с Духа. Можете ли да си представитте по-голяма и по-болезнена противоположност? Да се издигнете до Духа, да сте свързани с “Тао” и същевременно да бъдете конфронтирани с гранитната действителност на смъртната природа. От една страна да се слеете с Духа, а от друга да участвувате в природното поле. Това е една противоположност и често едно противоречие, а най-вече, голяма горчивина. Но, Хермес казва: Всичко трябва да възникне за живот от противоречие и противоположност. Това не е възможно по друг начин. Защото за всички които са свързани с Духа, е вроден висш дълг, никога да не изоставят делата на Божиите ръце. Вселената е произлязла от Духа. Това което се намира пред падение, трябва да бъде атакувано, да бъде спасено, дори и ако се намира в най-голямите дълбочини на ада.Това е един висш вроден дълг. Съществува един Логос на Духа и един Логос на природата. Призваните и спасени Божии Деца трябва да служат и на двата Логоса. Следователно съществуват две фундаментални задачи: от една страна службата за Духа, истинската служба за Бога, и службата в природата на смъртта. Но втората трябва да произлиза от първата. Тогава втората ще постигне изобилието. Ако двете задачи се обърнат, първо природата и след това Духът, тогава човек подчинява истинската задача на втората служебност и накрая запазва само природата на смъртта. __________
XXVII Светът и неговата задача Когато четете дванадесетата книга безсъмнено ще откриете, че е трудна за разбиране. Съдържанието събужда впечатлението, като че ли авторът се опитва да обясни нещо, но без успех, защото му липсват истинските думи, така че събудените чрез тях картинини не се намират в логическо взаимоотношение. Вие не бива да обвинявате Хермес Трисмегистос за това объркване, защото първоначалният текст на херметическата философия без съмнение е чист и ясен като кристал. Но доколкото знаем, вече никой не разполага с този текст. При всяко преписване първоначалният текст е претърпявал насилие, понеже е фалшифициран преднамерено. Накрая са останали само няколко гръцки и коптски ръкописи, на които се основават нашите преводи. Затова с тези ръкописи като база трябва отново да се опитаме да се върнем към това, което се нарича природна памет, за да четем в нея и да разберем първоначалното съдържание на този текст. За да не приемете тези обяснения като несъществени и фантастични, трябва да знаете какво се разбира под понятието природна памет и какво може да прочете в нея кандидатът на гностичните мистерии. Както ви е известно, всеки микрокосмос притежава едно аурично същество, в което е записана цялата микрокосмична карма. Всичко което предишните личности във вашия микрокосмос са мислили и вършили, е записано като карма в ауричното същество. В кармата съществува една част, която през сакралния сплит непрестанно се влива в личността, в зависимост от тава как протича жизненият път. Но в микрокосмоса на някои хора съществува също една карма, която е съставена от качества, способности и таланти, призвания и могъщи опити да се служи на Бога и човечеството. Тази карма се влива в
100
личността само ако съответният човек я извика чрез своята духовна ориентация и преди всичко чрез своето жизнено поведение. Тогава съответният човек живее буквално и телесно в микрокосмическата памет на природата. Една трета възможност е четенето в паметта на природата на други личностти. Всички велики световни учители и тяхните директни сътрудници, накратко, всички гиганти на Духа, които в хода на столетията са работили за света и човечеството, притежават голями, прекрасни аурични съкровищници с могъща излъчваща способност. Там се пази всичко, което те са казали, извършили и учили. Нищо от тези съкровища не може да се изгуби. Всеки който се облагородява, дори и само донякъде, за да проникне в това излъчващо поле, е в състояние, ако собственото аурично същество му помогне, да чете в паметта на природата всичко, което служи за мира, свободата и блаженството на човечеството. Така съществува една памет на природата, която може да се обозначи като инцидентна, която изтича като поле на напрежение и може да бъде унищожена; но към паметта на освобождаващото, на същественото на цялата Универсална Верига човек винаги може да се приближи. Затова ние не говорим само за съкровищницата на Катарите, на предшестващото ни Братство, а в този смисъл за съкровището на цялата Универсална Верига. Така за нас, които се намираме в живото тяло на младия Гносис, става възможно, ако живеем в Духа и чрез Духа, да приемаме първоначалната херметична мъдрост и истина, защото това познание никога не е притежание на някой отделен човек. То не е било притежание само на някое същество, което в миналото се е наричало Хермес Трисмегистос, то е притежание на една част от Универсалното Учение, което се излъчва от свързаните един с друг микрокосмоси на цялата Универсална Верига като един “облак от свидетели”, както се съобщава в Библията. Така сега се обръщаме към нашата тема със знанието, че ще я разберем съвършено, ако сме обединени в Духа. В стих 21-ви на дванадесетата книга се казва, че има два вида богове, подвижни или променливи и неподвижни или непроменливи. Под това се разбират материалните и нематериалните богове. Сега Тат в стих 32-ри задава въпрос във връзка с нашето човечество: Кой е този материален Бог? И отговорът гласи, както не може да бъде иначе: Светът, който е красив и целесъобразен, но не е добър. При това не бива да мислим за ембрионалното поле, в което живеем, а да насочим вниманието си към прославения свят. Но колкото и да е прекрасен този свят, ние не бива да направим фундаменталната грешка, да го смятаме за най-висшия. Защото светът, както казва Хермес, трябва ярко да различава от единствено Доброто, това означава, да се различава от светлината, която сияе директно от Бога, от Духа. Светът е възникнал чрез Божията воля от фундаменталната природа; значи той е материален и е подложен на противоречието на диалектиката, това означава, на природно необходимите: възникване, разцвет и упадък. Задачата на света е да бъде поле на възпитание, школа за упражнение на човешки същества. Затова в света нищо не е статично, всичко идва и си отива. От света не излиза постоянно, непроменливо статично излъчване. Напротив: излъчванията, които излизат от него причиняват противоположности и противоречия, за да могат съответните същества да се учат от събудените напрежения и да тръгнат по истинските пътища. Самите силите и излъчвания на света непрестанно разрушават своите творения и създания. Затова същността на земните неща се намира по природна необходимост в равновесие, в съответствие с това. Както водещото, причинното, така и това, което произлиза от него, е и остава преходно, като създава непрестанно промени.
101
Планетният Бог имаше едно начало. Нашата планета, нашата майка-земя бе родена в миналото. Но тъй като изнася и изпълнява волята, идеята на универсалния Дух, тя, въпреки че има начало, ще съществува винаги. Следователно светът е безсмъртен, вечен, въпреки че е само едно творческо, рождено поле, в което създанията се извикват за живот. И въпреки че са снабдени с един инстинкт за живот, те сами за себе си подложени на безплодност. Какъв смисъл би могло да има едно съществувание, което е напълно свързано с тъкънта на преходността, един свят който непрестанно е подложен на движение и на един вихър от постоянно сменящи се мисли и форми? Посредата на Вселенското движение и като последица от него в нашето творческо поле се намира една безчислена армия от създания, които пламват, проблясват и отново изчезват като скри на буен огън. Какъв смисъл има това космическо море от пламъци? Като ученици на младия Гносис вие трябва напълно да проучите това. Хермес казва: От божествената неподвижност възниква движението на материята. Светът е кълбовиден, подобно на една глава. Както знаете, това кълбо има различни сфери, различни състояния на гъстота. Нашата планета в своята цялост, заедно с всички принадлежащи към нея сфери се намира в едно друго кълбо, в кълбото на божествената неподвижност. Както цялата вселенска изява обгръща фундаменталната природа и се прониква от Духа, така и всяка планета се обгръща и прониква от Духа. Всичко което се намира във Вселенската изява, се движи от Духа. Така тук ни се показва древната класическа картина на двете глави, главата, в чиято вътрешност се намира още една глава: духовното кълбо, в което се върти материалното кълбо, материалната планета. Също така: микрокосмосът, в който съществува личността. Защото не гласи ли херметическият закон: “Както горе, така и долу”? Така както около планетата, около слънчевата система, около галактиката, около Вселенската изява съществува духовното поле, така около нашият микрокосмос съществува Духът, едно духовно кълбо. Сега погледнете себе си като личност, като създание. Вие не сте създаден като произволно пламтящо и същевременно умиращо явление, като произволен продукт от срещата на вашите родители или чрез огнената игра на диалектиката. Когато е налице едно създание, възникнало в хаоса на прекрасния свят като четворно личностно битие, тогава същевременно съществува една всеобхватна духовна неподвижност, едно духовно поле около искрата. Тогава всичко зависи от това, дали е налице един позитивно действащ посредник между искрата и Духа, между четворната личност и духовното поле, която я обгърща. Този посредник трябва да бъде душата, специалната душевна екзистенция, която в херметичното учение се нарича сърдечна душа, (духовна душа) (нем.Gemüt). Ако този посредник се намира в една човешка система, тогава за този човек важат думите от стих 34-ти: Всичко което в главата докосва пластът, където се намира мястото на душата, е безсмъртно, тъй като тялото е създадено сякаш вътре в душата и душата е повече от тялото. Тогава умирането на искрата на диалектичното съществувание принадлежи непосредствено на миналото, въпреки че създанието, както и света, остава подложено на промяна. Тогава трансмутирайки, трансфигурирайки, безсмъртието се превръща във факт. Когато искрата се свърже с четворната личност, когато душата и Духа се обединят, тогава вечността може да се отпразнува във времето. Следователно трябва да съществува едно
102
душевно сътояние, изцяло насочено към голямата взаимовръзка и към идеята на цялата Вселенска изява: Дух, душа и материя (тяло) в извънредно красива, прекрасна хармония. Накрая стих 34-ти посочва предупреждаващо противоположното и неговите последици: Но всичко, което се намира на известно разстояние от този пласт, е смъртно, защото е повече телесно, отколкото душевно. Накъде насочвате центъра на вашия интерес? Към материята? Към земята? Вкопчвате ли се здраво в материята на тази природа? Или отправяте фокусите (нем. букв. die Kernpunkte, т.е. основните точки, но не звучи на български Б.пр.) на вашето същество към Духа? Тялото, вашата личност е изградено от милиарди атоми и се поддържа чрез непрестанен обстрел с атоми. Всички атоми на тялото притежават един живот и сумата от живота на атомите образува вашето съзнание. Затова по отношение на диалектичнното човечество Хермес говори за “животни”! По силата на природното си рождение вие разполагате само с едно животинско, телесно, атомарно съзнание. Ако вашето съзнание се отправи само към тялото и цялото ви внимание и грижи се въртят само около неговото задоволяване, закрила и поддържане, което е случаят при по-голямата част от човечеството, тогава животинското, атомарното съзнание нараства в едно Аз, което става все по-силно и накрая завладява всичко. Съответните последици тогава са нещастие, болка и смърт. По-нататък в такива състояния на денатуриране попадат душата, душевното ядро, Розата, която съществува в средата на микрокосмоса. Тогава тази Роза затваря цветчето си, душевното ядро закърнява до едно семе за посев. Така на практика духовното поле се отделя от създанието. Тогава чудно ли е, че това създание трябва да умре? Затова вие трябва да възстановите първоначалната душевна дейност във вашата система своевременно, да осъществите с новородената душа свързването с Духа и да живеете от този Дух. Тогава вие побеждавате смъртта. Как става това? Чрез неутрализация на превърналото се в Сатана Аз. На вашата животинска душа, на вашето Аз-съзнание трябва да се наложи мълчание. Вие трябва да се откажете (отречете) от вашето обожествяване на материята. Всички жизнени акценти трябва да се поставят върху Духът, върху Свещеният Седморен Дух. __________
XXVIII Дух и материя След нашето въведение без съмнение сте разбрали, че в дванадесетата книга Хермес ни поставя пред един огромен проблем, който в световната история мнозина много съзнателно не желаят да разрешат, а именно, проблемът за практическото разделяне между Дух и материя. Всяко създание, дори и най-микроскопичния микроорганизъм притежава един материален и един духован аспект. Затова в стих 34-ти се казва: Всичко което живее, както и Универса, е съставено от Дух и материя. Но това не означава, че едно същество е едновременно материално и духовно. Не, всяка материална изява притежава живот в (самата) себе си и чрез (самата) себе си, и то поради
103
фактът, че се състои от живи атоми, както обяснихме по-горе. Тази изява, създаденото същество се обгръща в по-широко или по-тясно отношение от едно духовно поле. Както цялата вселенска изява се намира вътре в божеството, в Духа, така е и с всяко създание. Но ако създанието не може да даде израз на обгръщащия го Дух, на идеята, заложена в основата на неговото съществувание, то се разлага, умира когато животинската му жизнена сила престане да вибрира. Човек не може да каже, както се случва често: “Тялото без душа е мъртво”. Защото едно тяло без душа не е тяло. Когато едно тяло не притежава душа, то не може да живее и затова не може да умре. Такива описания произхождат от онези, които отричат или не познават Духа, но притежават малко или повече култивирано природно съзнание, което обозначават неправилно като душевен живот. Това обаче е само животът на тялото. Който се е подчинил на неговата култура, не желае да се откаже от резултатите на това старание. Но той е предпочел смъртта пред живота, пред животът, който може да се пробуди само от Духа и чрез Духа. Има два вида живот, така както има и два вида души. Защото (ние повтаряме): всеки атом притежава живот, всеки атом е одушевен. Един състав, система от атоми съдържа съзнание, един вид душа образувана от живота, който се намира в тези атоми. В този случай ние говорим за природна душа и затова за природен живот. Но природният живот, природното тяло винаги са обгърнати от духовно поле. Отношението на това тяло към неговото природно съзнание, към Духа определя всичко. Ако природната душа и природното тяло съществуват в заблудата: ”Ние имаме, ние притежаваме, ние сме Дух, душа и тяло”, те са подложени на смърт. Тогава те са: “живи мъртви”, както се казва в Библията. Ние всички притежаваме природна душа, всеки по свой собствен начин и в съответствие със своите повече или по-малко култивирани наследствени заложби и кармични обстоятелства. Ние се наричаме цивилизовани хора, живеем според определени етични норми и във всяко отношение се опитваме да живеем колкото се може по-добре. Но всичко това не носи ни най-малко разрешение, не носи мир, радост и щастие, защото злото и лошото вървят ръка в ръка с природното добро. Чрез природната си душа вие ставате действително нещастен. Вашият живот е живот на тялото. Изхождайки от идеята, че всеки атом притежава живот и че всяко съединение от атоми може да демонстрира колективен живот, през всички времена и до днес съществуваше един вид магия. Някои църкви винаги са използвали тази магия, и с нейна помощ накарха тук и там някоя картина от дърво, камък, метал или друг предмет да проговори, да се движи или пролива сълзи. Помислетне например за картината на дева Мария в Лурд (известно градче във Франция, където стават много “чудеса”, Б.пр.) Недейте да мислите, че тези случаи почиват на заблуда. Чрез определено мисловно облъчване животът на една картина, т.е. силата на нейните атоми, може да бъде доведен до известна дейност. Ако въз основа на тези обяснения направите съответни изследвания, ще намерите безбройни доказателства. Ние ви посочваме тези неща, за да ви накараме да разберете окончателно, че абсолютно нищо не означава, когато със своята телесна, природна душа, със съзнанието на личността проливате сълзи от умиление, говорите интензивно относно Гносиса и хиляди пъти дискутирате разсъдъчно върху свещената философия и други дълбокомислени теми. Важно е единствено това, дали притеавате нещо от безсмъртната душа, дали познавате нещо от другия живот, дали Духът говори във вашия живот. Затова става дума. Хермес казва:
104
Светът е първото творение; човекът, след света е второто живо същесттво, но е първото между смъртните. Както и останалите живи същества той притежава одушевяващият елемент. И не стига че “вече не е добър”, но поради смъртно си състояние е дори лош. Светът не е добър, защото се движи, но не е лош, защото е безсмъртен.Човекът обаче е двойно лош, защото е както подвижен, така и смъртен. Всичко което е създадено не може никога да бъде добро в смисъла на единствено Доброто. Светът не е добър поради това, че е подвижен, диалектичен, защото познава диалектичните: поява, разцвет и упадък. Защото всичко което преминава и се превръща в нещо друго, доказва чрез това, че се намира в процес на развитие, на изява. Светът обаче притежава безсмъртието, с което доказва, че не подлежи на злото. Хермес казва: такъв е светът, подвижен но безсмъртен. Но човекът е подвижен и същевременно смъртен. Затова светът стои над човека. Следователно човекът не цари над света, както телесната душа си мисли в нейната заблуда, а обратно, светът цари над човека. Ако сте приели това в себе си, можем да насочим вниманието ви още веднъж към другото душевно състояние, което тогава би било една контактна точка между обгръщащият ви Дух и телесното съзнание, респ. животинската душа. Животинската душа, съзнанието на природно родения човек трябва да осъзнае своето призвание. За какво сте роден? За да се посветите на живата душа и на Духа! Вие трябва да служите на Духа, да разберете Неговата идея и да и се доверите. Ако животинската душа, нормалното съзнание, отрече това, тя умира; тогава се подлагате на смъртта на разложението. Посветите ли се на вашата задача, вие умирате за да живеете, това означава: тогава се издигате в процеса, наречен „Трансфигурация“. Това е издигането на смъртното в безсмъртното. Истинската дадена от Бога душа, Розата, ядрото на микрокосмоса, трябва да бъде съживена и освободена. Розата трябва да се закрепи на кръста. Когато по този начин станете истински Розенкройцер, може да се отпразнува тържественото влизането на Духа и да се осъществи (изпълни, завърши, нем. Vollbracht werden) възкресението. Цялото това обяснение се потвърждава кратко и силно от Хермес Трисмегистос в стиховете 38 и 39: Душата на човека се изявява по следния начин: Съзнанието (се иявява) в разума, разума в силата на желанието, силата на желанието в жизнения флуид, който се разпространява чрез артерийте, вените и кръвта, като привежда животинското същество в движение и го поддържа. Затова някои смятат, че кръвта е душата. Но така те се заблуждават по отношение на природата и на двете. Те не знаят, че жизненият флуид се отдръпва първо в астралното тяло, поради което кръвта се втвърдява. И когато в резултат от това артериите и вените се опразнят, съществото трябва да умре. Така се осъществява смъртта на тялото. Животинската душа, обикновеното природно родено съзнание съществува само докато формата се разпадне. Но другата душа, истинското душевно състояние, се задвижва по напълно различан начин. Първо се изявява духовната душа, това означава, пробудилата се за живот Роза на сърцето, душата на ядрото в микрокосмоса се свързва с духовната
105
радиация. Духовната душа се свързва с разума, който чрез това се изпълва с Духа, така разсъдъчното мозъчно съзнание се посвещава на своята задача, в резултат на което цялото диалектично жизнено състояние започва да съответства на своята цел. Сега възниква едно взаимодействие. Изпълненият с Духовната душа разум се свързва с обикновеното съзнание; в отговор на това съзнанието се свързва отново с Духовната душа, духовната душа с Духа, Духът с разума. С други думи: когато истинската душа може да отпразнува срещата си с Духа, възниква едно вливане на седемте лъча в светилището на главата Светилището на главата се изпълва от Духа, след което аспектите на разсъдъчното мозъчно съзнание са в състояние да се развият по правилен начин. Същевременно чрез Духа се развива едно повлияване на цялото същество. Така вие откривате едно регрогродно движение: от разума в главата и посредством кръвта през цялата система; от сърцето на кандидата протичащо към духовната душа, от духовната душа към Духа, от Духа отново до разума. Това е едно ретроградно движение, което поддържа другото ретроградно движение, за което вече говорихме. По този начин Духът започва да действа и да се забелязва в цялото съществувание на човека. Но тъй като от милиони години насам мнозина познават всички тези неща само по слух, между хората се е утвърдило мнението, че кръвта е душата, душата, която е свързана с Духа. Хората се заблуждават също така по отношение на вида на душата и не знаят, или не искат да знаят, че Духът трябва първо да се върне обратно в душата. Чак тогава човекът ще стане равен на свещения свят. Чак тогава човекът ще стане безсмъртен чрез Трансфигурация. Тогава ще настанат ново небе, нова земя и нов човек. Нови хора можем да бъдем само ако живеем свързани с Духа. ________
XXIX Съществената мистерия на човека В нашето разглеждане ние се приближаваме до една от основните мистерии в дванадесетата книга на Хермес, която може да се нарече съществената мистерия на човека. Ние ви обяснихме, че Хермес различава два вида живот: природно роденият и истинския духовен живот. Той казва: Този принцип се задвижва, за да може от своя страна да бъде основен принцип на Вселената. Но Единият е непроменлив и неподвижен! Така съществуват тези три: БогОтец-Доброто, Светът и Човекът. Бог обгръща света, и светът човека. Светът е Син Божи, човекът е сина на света, с други думи, племенник на Бога. Бог създаде светът, но светът създаде човека. Светът е Син Божи, но човекът е син на света. Вие забелязвате колко много се различава това становище от официалната теология, в която всяко природно родено дете се смята за създание на Бога. Вие познавате обичайните обръщения и рождени съобщения: ”Днес Бог ни зарадва с раждането на един син, или дъщеря”. Това може да е вярно, в случай че под Бог се разбира светът. Но природно религиозният човек няма такова намерение. Напротив! Природната
106
религия смята че изповядва и служи и Бога-Отец и на доброто, защото изхожда от голямата заблуда, че вече притежава Духа. От фундаменталната природа възникват в непосредствения смисъл звездните и слънчевите системи: Бог действително е създал света. И сега в този свят се извикват на живот различни жизнени вълни, най-представителната (нем.Vornehmste) от които е човечеството, във всеки случай доколкото засяга нашата планета. По силата на нашето Битие ние сме създадени директно от света. Ние сме земни, от земята. Земята с нейното изобилие е нашето жизнено, рождено и работно поле. Хермес казва: Не е вярно, че Бог не познава човека, напротив, Той го тознава съвършено и желае да бъде познат от него. Но не защото ние сме в директен смисъл от Божестен пол, а защото нашето съществувание като земно родени е обгърнато от едно микрокосмическо духовно поле. Както земята като космос е обгърната от Духа, така и обгръщащият ни микрокосмос. И въпреки че според четворната си личност е съвършено от земята, за земно роденият съществува възможността за едно ново човешко развитие, за едно друго, съвсем ново битие, извън човека, до него, но свързан с него чрез докосването на духовнотополе. За това става дума в Универсалния Гносис. Само това е освобождаващо, спасяващо, изцеляващо за човека: Гносисът, познанието за Бога. Той е пътят, който води нагоре към Олимп. Само чрез него душата ще стане истински добра; не веднъж добра, а след това отново лоша, а добра от вътрешна необходимост. Намирайки се около нас нас и въпреки това съкровено свързано с нас, може да съществува едно напълно друго създание, съвсем ново човешко развитие. Не ние земно родените сме тези, които стават ново същество, а един напълно друг. Тогава до земния човек стои духовният човек. Единият от земята е земен; другият от небето е небесен. Ако при това помислите за първото послание към Коринтяни (гл. 15, стх. 35), тогава ще знаете, ще почувствате, и ще разбирате, че апостол Павел черпи тук от херетическата мъдрост. Това означава, че не един се променя, а двама. Във всеки случай могат да бъдат двама, един земен и един небесен човек в един и същ микрокосмос. Сега ще разберете до каква степен е осакатена и фалшифицирана предадената ни Библия, защото хората не разбраха, или не желаеха да разберат всичко това, защото хората попаднаха в това създадено от самите тях голямо заслепение, в голямата заблуда, че могат да превърнат земният човек в небесен. Това е заблудата, да бъде земен човек, за служи на земята и да я обожествява, да се вкопчва за нея, да изпитва страх и грижа за тялото; да е готов на всичко за да поддържа това земно тяло, например чрез терапия с животински клетки и същевременно да мисли, че е от божествен произход! Разбирате ли сега, какво искаше да каже Исус Христос, който дойде при нас като небесният, като съвсем Другият човек, с думите: “Моето царство не е от този свят?” Земният човек никога не може да се превърне в небесен, това е изключено, защото тук става дума за две различни творения, за две много различни създания, за две същества, които трябва рязко да се отличават едно от друго. Но тогава какво представлява Трансфигурацията, за която се говори толкова много в Школата на Розенкройцерите? Разбрали ли сте добре това учение? В дълбоката си същност Трансфигурацията представлява следното: земният, природно роден човек да се посвети изцяло на Създанието, на развитието на Другия, за да може “образът с мъртвите очи” да оживее.
107
Може ли човекът да постигне това? Да, той може! Това дори е неговото призвание, неговата задача. Затова той е създаден. Ако следва без друго природния подтик като земно същество, тогава по пътя на диалектичната опитност на поява, възход и упадък в един определен момент го застига смъртта. Но ако следва своето призвание, в неговия микрокосмос възниква един небесен човек, един съвсем Друг, пред когото той се изправя. И тогава чрез своето себеотдаване на Другия, земният човек в един определен момент ще умре, ще се издигне, ще възкръсне в Небесния Човек. Тогава тази втора смърт означава превъзмогването на смърта (или победата над смъртта). Така ние виждаме две форми на духовен живот една до друга. “Псевдодуховният живот” на природно родения човек, който пее оди, слуша проповеди и живее според една етика. И успоредно с това: изпълненият от Духа, посветен на Гносиса живот, в резултат на което можем да съживим Другият Затова Хермес казва: Само това е освобождаващо, спасяващо и изцеляващо за човека: Гносисът, познанието за Бога. Той е пътят, който води нагоре към Олимп. Само чрез него душата ще стане истински добра; не веднъж добра, а след това отново лоша, а добра от вътрешна необходимост. Има сравнително малко хора, които разбиррат нещо от това призвание на човечеството, ако въобще са някога са чули за това. Когато човек е млад, една млада природна душа и още не е обременен, той може още да чуе, да възприеме този първичен призив. Но когато тялото остарее и наежи, когато природната душа е претоварена със земни неща и проблеми, тогава тялото повлича душата надолу в забравата на Творението. Тогава човек няма повече участие в неизказаната красота на истинското човешко призвание.Това забравяне на същественото в нашето съществувание е най-големия грях, това е злото. Всичко което се опитахме да ви обясним, принадлежи към херметическата религия, към религията на Духа, на мисленето. Това е чист Гносис, чисто гностично изживяване, религозната практика, чрез която цялото природно родено същество трябва да бъде пригодено за неговата истинска задача. В това приготвяне “Другият” в микрокосмоса се издига ногоре към голямо великолепие и се съединява с прородно родения в едно единство. Това е едно необикновено особено единство. За него Хермес казва: Но когато духовната душа се пречисти от своите обвивки, понеже е божествена, тя приема едно огнено тяло, прекосява цялото пространство и предоставя материята на присъдата. Състава на обвивките възниква в земното тяло, тъй като духовната душа поради съществото си в никой случай не може да слезе необлечена в едно земно тяло. Земното тяло не може да обхване една толкова голяма божественост, а една толкова прекрасна, чиста сила не може да понася да бъде свъзана в директен досег с тяло, подложено на страдания. Затова духовната душа се обгръща с душата. Духата обаче си служи с жизненото дихание, а то упралвява създанието. Затова когато духовната душа се оттегли от земното тяло, тя веднага се обгръща (облича) със своята собствена огнена дреха, но земното тяло не може това. Духовната душа е взаимното сливане на чистата новородена с духовните радиации (излъчвания) ; свърсването натова, което наричаме атома на духовната искра или Розата на сърцето, на микрокосмическия център с излъчванията на седморния Дух.
108
Необходимо е добре да различавате между земното съзнание с неговото ядро, одушевяващият земен принцип в светилището на главата; и Розата, ядрото на чистата, първоначална душа, която се намира в центъра на микрокосмоса. Това първоначално ядро може да стане едно със сърцето, ако Вие го отворите за това. Земната душа трябва да служи в пълна всеодайност на Розата. Тогава душевната Роза се отваря и вие закрепвате Розата на Кръста, след което душевната Роза се свързва с духовните радиации, превръща се по този начин в духова душа и започва да говори на сърцето на земния човек.Тогава духовната душа се появява като Пимандер в светилището на главата и изпълва земният човек, обгръща го и продължава да го води по пътя. В това взаимодействие по-нататък се развива едно ново съществувание; създава се едно ново тяло. Хермес го нарича огнено тяло. То е по-ослепително от лъч на светкавица и е напълно независимо от земното тяло на личността. То с право е едно духовно тяло, едно тяло образувано непосредствено чрез Духа от астрална прасубстанция, това е soma psyhikon – психическото тяло – златната Сватбена Дреха. Хермес казва подчертано: И въпреки че това приготвяне става с помощта на едно земно тяло, то не може да понася една толкова голяма божественост. Ако се осъществи прекалено тесен контакт между огнената дреха и земното тяло, то несъмнено би изгоряло. Така в един определен момент съществуват две отделни същества: земният човек и небесният човек. Небесният човек употребява своят душевен аспект, за да се изяви в съзнанието на земния човек. Съзнанието владее всички тела-носители на земния човек. По този начин се осигурява една съвършена връзка и хармонично взаимодействие между земният и небесният човек. Има много братя и сестри, които са облечени с небесната дреха. Помислете само за предишните братства на универсалната гностична верига. Възможно е също и вие чрез голямо старание да породите едно такова небесно тяло, така че скоро и във вашия микрокосмос да съществуват две съзания. Тогава ще се случи така, че всички небесни жители ще могат да отпразнуват голямата прекрасна среща с вас, когато дойде времето за това. За да осъществите това чудо на чудесата, за да извършите тази голяма, прекрасна божествена работа, за да постигнете тази божествена магия сте дошли в Школата на Златния Розенкройц. Това е Гносисът. __________
XXX Мистерията на огъня (I) Сега ние желаем да насочим вниманието ви към сияйната и царствена мистерия на огъня. Хермес я обяснява много подробно. Може би знаете, че с нея се занимават всички свещени писания и мистични философи. Който е в състояние да изследва значението на мистерията на огъня, притежава ключа към всички други мистерии. За един такъв човек по принцип вече няма тайни. Нека сега се обърнем към Библията. Въз основа на някои библейски познания можем да получим познание за различните аспекти на огъня. Да вземе например книгите на Мойсей Бог говори на Мойсей в горящата капина. Бог му говори на планината посред огъня. Данаил премина през средата на огнената пещ. Йезекил се срещна с облака на огъня. В
109
Новият Завет също често се говори за огън. Така Йоан казва: “Аз ви кръщавам с вода, но онзи, който иде след мен, ще ви кръсти със Светия Дух, с огън.” Над главите на учениците по време на Петдесетницата се виждат пламъци. В Откровението на Йоана се казва: “Главата и косата Му бяха като снежно бяла вълна, а очите му като огнени пламъци.” Тези няколко цитата от Бибията, в които се говори за огън могат да се допълнат с още много други, например, за огненото блато, (нем. Feuerpfuhl). Те са достатъчни, за да ви изяснят, че под огън не се разбира нищо друго, освен чистият неопетнен Дух. За него свидетелстват и думите: “Господ, твоят Бог е всепояждащ огън.” Когато Духът се спусне върху някой ученик и от това възникне взаимодействие с цялото му съществувание, се образува естествено огън, пламък и едно ново тяло, тялото-носител на огъня (нем. Der Träger-Körper der Flamme). Който може да издържа това тяло-носител се обозначава през всички времена като “Син на огъня”. Хермес казва, че за земното тяло е невъзможно да понесе една толкова голяма божественост. Когато чрез съответно жизнено поведение едно същество, един ученик на гностичните мистерии се свърже с огъня на Духа, същевременно се развива един могъщ пламък, подобен на светкавица. Свързването на Духа с астралната субстанция на личността причинява непосредствено един могъщ огън. Вие ще разберете, че едно нормално, природно родено тяло не може да издържи този огън. Съществува един непознаваем огън и изхождайки от това, един познаваем огън. Непознаваемият огън е девственият Дух. Познаваемият огън е Духът, който се свързва с астралната субстанция. Всеки ученик познава теоритично пътя към снижаването на Духа (в кандидата), пътя, посредством който непознаваемият огън може да се превърне в познаваем огън. Класическите Розенкройцери наричаха това “изкуството за правене на злато”. Първоначалните “производители на злато” вървяха по пътя на Духа, чрез което успяваха да породят златният огън, златният пламък. Обожанието на огъня беше първоначално обожание на Духа. Слънчевият култ е култ към Духа. Но човек не може да спре при него, при обожанието на Духа, както всяка природна религия го върши в негативно изживяване. Но това за което става дума е самото огнено осъществяване, самото “правене на злато”. Както знаете, съществува и един друг огън, а именно огънят, който познаваме. Този огън е едно явление, което възниква при едновременно въздействие на светлна и топлина. Ако горещината се увеличи и налице е достатъчно количество кислород , тогава се появява пламък с безбройни разлики по вид и горещина. Затова огънят е прекрасен пример за Духа, но не е Дух. Въпреки това земният огън трябва да се свърже с духовния огън, защото чрез обгръщащият духовен огън и седемте излъчвания, които излизат от него, в обгърнатото от Духа творческо поле възникват различни елементарни (елементни?,т.е.на елементи) съотношения, различни напрежения, които пробуждат една огнена, (? нем. vergegenwärtigende?) сила в творческото поле. Една такава сила познаваме като електричество. Чрез триене и въртене в творческото поле от тази сила възникват светлина и огън. Електическата сила винаги е латентна във всяко творческо поле или динамично действаща. В нашата слънчева система се намират огромни електромагнитни силови извори. Помислете само за слънцето. Ако тези сили биха се освободили по неправилен начин, тогава слънчевата система и нашата планета съвсем сигурно биха изгоряли за част от секундата. Ако помислим за животинския магнетизъм, ние знаем, че във всяко същество се намират много електрически явления и действия. Но те не надминават нормите на нашето творческо поле. Така всяка магия почива също на електромагнитни излъчвания.
110
По-нататък ще разберете, че когато един човек престъпва природните закони, винаги възникват смущения, по-точно, смущения в електромагнитните съотношения на жизнената му система. Всяка болест не е нищо друго, освен нарушение в електрромагнитната система на съответният човек. Човекът често запалва един разрушителен, изгарящ огън в самия себе си. Тогава така нареченият адски огън може да се обясни. Бог не хвърля никого в огъня, а самият човек, който престъпва елементарните жизнени закони, запалва този огън. Също и легендата, че човекът след смъртта тябва да се появи пред съдийският стол, след което евентуално бива хвърлен в адския огън, сега става съвсем ясна. Един твърд като гранит природен човек, който с жизненият си инстинкт е престъпил всички елементарни природни закони, с което е предизвикал чудовищни напрежения в собствената си система, ще чувства интензивно изгаряне на остатъчната личност, когато материалното тяло при смъртта се отдели от остатъка на личността. Тогава в микрокосмоса се издига един пламък, едно интензивно сияние, един пламтящ огън. По този начин се осъществява себе присъдата, което обикновено е свързано с интензивно страдание за угасващото съзнание. В обикновените случаи този процес на изгаряне се осъществява много по-бавно. В книгата Демаскиране (Rozecruis Pers, Haarlem, 1984) се обяснява по кой начин жителите на огледалната сфера се утвърждават чрез кражба на светлинни етери. Светлинните етери са силно заредени с електричество. Хора които се обозначават като магнетизьори, работят постоянно със светлинни етери, т.е. с електрически сили. Сега може да си представите, по кой начин стават измами чрез същества от огледалната сфера, които често се представят за синове на огъня. Това което те представят е една нещастна имитация, защото, както казва Хермес в стих 51, земното тяло не може да издържи една толкова голяма божественост като тази на огъня, на Духа, нито като докосване, нито като поглед. Само онзи, който върви по пътя и е приел духовните радиации, ще издържи една подобна среща. Така казват и свещените херметически текстове в стих 53: Земята не може да понася огъня.; дори и само една искра би била в състояние да я подпали. Затова и почти цялата земя е обгърната с вода, която я пази като отбранителна стена от пламъците на огъня. В този стих се намеква за чудовищните електрически енергии, концентрирани в слънчевата система. Извънредно сложната планетарна атмосфера, която винаги се символизира чрез елемента вода, се грижи за това, нашето планетарно творческо поле да остане достатъчно изолирано. Всяка планета, всяка частичка на слънчевата система има своя собствена, специфична електромагнитна стойност. Но всяка изолация може да бъде разрушена и наранена, което би могло да причини много големи катастрофи. Ето защо един извънредно строг закон се грижи затова, всяко едно творческо поле, което съответства на свое собствено напрежение, да може да извърши своята работа без смущения. Загиването на земята чрез огън се отнася до едно нарушение на съответните природни закони, което бе причинено от известна част на човечеството. Помислете само за ядрената наука. Вероятно можете да си представите, какви огромни щети могат да се нанесат на земята като творческо поле чрез тези насилствени (нем. Willkürlich) ксперименти на ядрената наука. Може би знаете също, че Братството на свещения Грал винаги отново ще се опитва да наутрализиира доколкото е възможно застрашаващите катастрофи и
111
свързаните с тях страдания, и ака тези катастрофи въпреки това връхлетят над човечеството, да ограничат по възможност техният обсег. Коренният огън на Духа е най-могъщата сила в целия Универсум, една сила, която надминава всяка представа, всяка граница. Затова може би ще успеете да си представите какво огромно движение възниква в една човешка душа, когато седемте пратеника на Духа докоснат микрокосмоса. Когато тези сили веднъж се призоват, това означава живот или смърт! Вие можете вероятно да се представите, в каква фаза се намира модерната Духовна Школа от няколко години, тъй като тя сега е изправена пред задачата да се научи да действа със силите на Духа, и то както като Школа, така и в определени групи на тази Школа. Човечеството отново се намира във фазата на изливането на Светия Дух. Петдесетчният огън е запален отново. Това е нещо различно от честване на празници и ядене на петдесетъчен хляб! Това означава да се научим да боравим с най-могъщата сила в Универса, да действаме с нея и да реагираме на нея. Ние повтаряме: когато Духът ни изпълни, се образува един могъщ огън. Никое човешко тяло не може да издържи този огън. Затова през последните години в магнитното тяло на Школата се развива едно все по-могъщо напрежение. Всеки реагира на него по свой собствен начин. Ние се надяваме и се молим, да доведете задачата на вашето ученичество до един добър край, защото това е въпрос на живот и смърт. _________
XXXI Мистерията на огъня (II) Ние трябва да ви обясним подробно още мистерията на огъня и на Синовете на огъня, които прекосяват Вселената като огнени светкавици, за които говорихме в предишната глава. Колко необходимо е едно такова обяснение се показва в стих 55-ти от дванадесетата книга: Човешкото мислене създава само това, което е от земята. Тъй като мисловната способност на човека не притежава огнена дреха, то не е способно да създава божествени неща, и се ограничава от своята телесност в това, което е човешко. С това този природен закон ви се предава като едно обобщение на всичко, за което говорихме в предишните глави: взаимно действащите способности на земната душа и на земното състояние на съзнанието не са в състояние да създадат нито едно божествено творение. Затова ядрото на всяко човешко същество и основните намерения на всяко старание, на всяка работа в един определен момент се изваждат на дневна светлина и то чрез живот или чрез смърт, чрез изявата на победата или чрез загубата. Божественото дело пробива всички ограничения на времето и пространството и донася вечността и освобождението. Но земното съзнание, което не е в състояние да създаде нещо божествено, не може да продължи нищо освен възникване, разцвет и упадък. От това зависи всяко религиозно или хуманно старание. “Дървото се познава по плодовете”.
112
Така се показва в каква огромна криза се намира човечеството, и онези които тръгват по пътя на Гносиса, трябва да докажат дали действително са ученици на една мистерийна школа. Защото човечеството заплашва да загине поради безбожни старания, поради безбожна работа. Затова в световната история отново се появява на преден план едно ново Братство на Свещения Грал - третият аспект на Тройния Съюз на Светлината. Това Братство може да се появи само ако притежава коренният огън на Духа и ако произхожда от него. Вие знаете: “Кръв и плът не могат да наследят Царството Небесно”. Само този който живее и действа от седморния Дух, носи плодове, които преживяват времето. Всичко друго е подложено на безплодност. И Вие, които търсите истинско освобождение, знаете какво безмерно старание се полага, за да могат онези, които желаят да бъдат ученици на младия Гносис, да бъдат подтикнати към приемане на Духа; как вие всички по най-спешен начин бяхте и бивате подканвани да влезете в сватбената зала. Вие знаете какво е нужно за това, а именно: жертвата на цялото ви Себе и вашето интелигентно сътрудничество, при които не бива да се забравя и изпуска и най-малката подробност. Живото тяло е готово. Кой ще се включи в истинската свещеническа група, за да служи на този храм на Духа, на тази Златна Глава? Накрая ще разгледаме казаното досега още веднаж във връзка с първото послание на апостол Павел към Коринтяните, където всичко се обобщава с думите(трябва да се намери в Евангелието точно, защото има разлики) “Сее се едно естествено (природно)тяло, възкръства едно духовно тяло. Има ли природно тяло, има и духовно. (нем. Es wird gesät ein natürlicher Leib und wird auferstehen ein geistlicher Leib. Ist ein natürlicher Leib, so ist auch ein geistlicher Leib.” Когато на един ученик се отдаде да осъществи свързването между душата и Духа чрез пълно себеотдаване на истинското душевно състояние, така че да можем да говорим за действително жива душа, тогава в природно родената личност се развиват всички процеси, които вече обяснихме. Но най-важното е, чрез слизане на Духа в системата на подготвения по този начин кандидат, да се изяви едно могъщо електрическо явление. Контактът между Духа и астралното поле на ученика причинявя един огнен пламък, постоянно огнено пламтяща светлина като дихателно, жизнено поле. Тогава кандидатът е станал Син, дете на огъня. Той притежава тялото на Духа. Живото душевно тяло бе създадено в мъчително старание и борба; Духовното тяло обаче възниква като светкавица. Безсмъртният Син на огъня е създаден. Може би всичко това ви изглежда недействително и много далечно. Въпреки това то е истинското призвание на всеки смъртен човек. Понеже сте призван, вие притежавате в себе си всички възможности за осъществуване на това призвание. Нищо не може да ви попречи да вървите по този път и да го доведете до короноване. Който върви по пътя, трябва да дойде до единия добър край. В живото тяло на модерната Духовна Школа огънят на Духа е оживял. И този огън ни се декларира, идва при нас като присъда. Ще живеете ли в това докосване, ще живеете ли истински, или не? Отговорът се намира във вас. Както позитивният, така и негативният отговор се намира вътре в сферата на вашите възможности. Ще разрешите ли поради това накрая да ви кажем: Бъдете твърди и непоколебими. Старайте се непрестанно и прилежно в Божието Дело. Тогава ще знаете със сигурност, че вашата работа не е напразна. __________
113
XXXII Каин и Авел Ако сте мислили и разсъждавали върху досегашните ни обяснения, би трябвало да сте направили голямо откритие от спиритуален, космологичен, антропологичен и философски вид. Това откритие е едната и действителна цел на дванадесетата херметическа книга. Затова тя е вероятно най-осакатеното и фалшифицирано от всички съчинения на Хермес. Онези, които от древността насам са я преработвали, направиха от първа ръка, т.е. умишлено, или чрез обсебване почти всичко, за да унищожат истинският и вид. Това което днес е останало от нея е действително една тъмна реч, в резултат от което първоначалното намерение може да се открие много трудно. Хермес рязко различава духовният от природно роденият човек. Той ги поставя един до друг, за да може Тат да познае, че тук става дума за две много различни създания, които не могат да се сравняват, не могат да се слеят и имат твърде противоположни разбирания, поради което не бива никога да се объркват едно с друго За учениците на младия Гносис това не е учудващо, понеже под понятието “духовен човек” те са свикнали да разбират новороденият, трансфигурирал нов душевен човек, а под понятието “природно роден човек”, нормалният диалектичен тип, което евентуално може да се издигне до състоянието на Духа. Но ако се приближавате с тези мисли към дванадесетата книга и се опитате да я изследвате по този начин, ще направите една много повърхностна грешка, със сигурност няма да разберете истинският и вид и освен това ще се заблудите съвсем. Хермес различава: небесен човек от земен човек. Той казва в 51-ви стих на дванадесетата книга, като говори за небесния човек. Това е така, защото нито земното тяло може да издържа една толкова голяма божественост, нито пък една толкова прекрасна сила може да търпи директно свързване с едно подложено на страсти тяло. Сега вие трябва да се приближите до ядрото на проблема и да видите духовният човек в две екзистенции, първо: като универсалният човек в свобода, като син на огъня и второ, като плененият или паднал в природата на смъртта духовен човек. По-нататък трябва да видите природно роденият човек също в два аспекта, а именно, обикновеният, егоцентричен тип, оплетен напълно в мателията и до него деалектичният човек, който например чрез култура се стреми към към облагородяване на живота, т.е. типът, който може да се намери в църкви, в етични движения, понякога между държавниците, а също често и в модерната школа на Розата и Кръста. Следователно съществуват два фундаментални човешки типа, всеки от които притежава един подтип. Изявата която дава повод за духовния човек, е истинския, роден от Бога и поради това притежаващ дух тип. Чрез своят особен душевен вид падналият духовен човек също притежава фундаментално и принципно дух. Природно роденият тип обаче не е роден от Бога, той е създание на Еоните, както го нарича Пистис София, който не притежава дух, а в най-добрият случай е душевно същество.
114
Така в нашето жизнено поле живеят заедно духовни хора и одушевени хора без връзка с Духа като в една расова общност. Духовният човек е истинския, другият е привиден (псевдо, илюзорен) човекът. Състоянието на праатома на духовния човек е съвсем различно от това на привидния човек. Вие не бива да се очудвате на това, защото съответното познание винаги е принадлежало към вътрешното и към изявеното учение. Спомнете си например за първите страници на Генезиса, за историята на Каин и Авел. Обърнете внимание на имената. Каин е притежателя, Авел е привидния човек. Това означава, че там истинският и привидният човек се представят заедно. Истинският човек се намира в паднало състояние. В пра-старо време той бе част от първоначалния адамитски човешки род, един извънредно божествен човешки род, пленен и останал в земното поле на възникване. В това поле бе възникнал освен това един нов еонен род, създаден от Космократорите. Този еонен човешки род трябва да следва един път на развитие, който е съвсем различен от онзи на Духовния човек. Така се развива една извънредно сложна ситуация: човекът от божествения род и еонният човек са свързани един с друг, докато много силови линии са вплетнени една с друга. Духовният човек е призван да се завърне в Светлинното царство, да се обърне като блуден син към произхода на своето същество. Природният душевен човек обаче е призван да върви по един дълъг път на Еволюция. В легендата се казва че и двамата трябва да принесат една жертва: Каин, силният, притежателят и Авел, привидният човек. Внимавайте в това, двамата имат една твърде различна нагласа към божественото, а също и различна връзка с Бога. Каин е син на Огъня, Авел –син на водата. Това означава: Каин е от духовен, Авел от природен род. Като създания и двамата са произлязли от фундаменталната природа. Затова ги наричат братя. Каин носи на челото си знакът на падението. Това е знака на огъня, особеното състояние на четвъртия светилник, който се намира зад челната кост. Това е знака на присъдата. Въпреки това той същевраменно е знак на Духа, знакът на Човешкия Син. Каин се насочва от дълбочината на своето паднало състояние към Духа. Но в това жизнено състояние Духът не може да го докосне, Бог не може да го приеме. Това означава, че за съжаление неговата жертва не може да бъде приета. Авел, който е съвършено от земята, земен, свързан със земята, се обръща към своя Бог, към еонния Бог, Духът на света. И тази жертва естествено се приема. За този Бог няма препятствия. Тогава димът от жертвата на Авел се издига право нагоре. Каин е разгневен и това е един много особен гняв, както се показва. Богът на Каин казва: “Защо се гневиш и защо се променя твоето държание? Не се ли издигаш, когато вървиш по твоя път? Ако не, тогава греха лежи пред вратата?” Каин не разбира това и остава гневен? И както легендата разказва, той убива брат си Авел. Това е една смърт от съвсем особен вид, както ще видим. Между двата човешки типа на тази жизнена вълна е възникнал голям конфликт, който съществува и до сега: големият конфликт между двата човешки рода, между синовете на огъня и синовете на водата; между притежателите на Духа и естествено одушевените хора; между синовете на Гносиса и онези, които принадлежат например към църквите. Проклятието на природните еони е изречено. От тогава никое дете на огъня не може да намери спокойствие на земята и никой притежаващ дух не може да се почувства в къщи в тази диалектична природа. На тази земя той не може да намери спокойствие, родина, мир и щастие. Той живее в страната Нод, това означава, в страната на лутането, на постоянното проклятие, в непрестанно дистанциране от диалектичната природа и под проклятието, да не може тук да намери принципно и фундаментално нищо от самият себе си, от своето
115
собствено същество. Непрекъснато преследван, непрестанно заплашван, раняван и атакуван с една неизмерима омраза, която го напада навсякъде. По пророда, призвание и структура Каин е земеделец, това означава тип човек, който трябва да строи. Това е вашият жизнен инстинкт, във всеки случай, ако сте каинов тип човек. Той трябва да стои върху четириъгълника на строенето. Но той няма място за строеж! Вярно е че притежава строителен план, но няма място за строене.Той няма право и не може да осъществи този план в диалектичната природа. Той трябва да строи своята истинска къща, къщата Свети Дух, в която не е. Затова е беглец още от самото начало: той бяга от самият себе си. Каква неизмерима болка! Но същевременно и една неизмерима прелест. Това е една от причините, поради която синовете на водата, на църквата винаги разрушават в сляп гняв това, което се нарича Гносис. Защото ние не принадлежим към това жизнено поле и трябва да го напуснем. Но Господ каза на Каин: “Който убие Каин, ще изпита седморно отмъщение.” И Бог направи един знак на Каин, за да не го убива никой, който го намери. Четвъртият светилник в светилището на главата пламти нагоре като лъч на светкавица, за да заслепи всеки противник. “И Каин се махна от Божието лице и живееше в страната Нод, на изток, отвъд Еден.” Разбирате ли сега тези думи по начин, различен от преди. Земята не дава своите способности (евент. богатства) на истинските синове на Гносиса, които принадлежат към едно друго царство, към един друг род. Затова всичко изтича между пръстите им, когато се опитат да се установят тук. Вие сте призван да съберете синовете на огъня, да им помогнете, да ги спасите и върнете в къщи. Това е задачана на децата на огъня. Тяхната насока е противоположна на тази на синовете на водата. Синовете на огъня се отправят нагоре, към другото Царство; синовете на водата се насочват към земята. Единият човешки тип гледа нагоре, другият надолу. Борбата и преследването, които произлизат от това противоречие, продължават и до днес. Но внимавайте в това: “Който убие Каин, ще изпита седморно отмъщение.” Това означава, че универсалния седморен Дух, седемте лъча на универсалната светлина с тяхните седем пъти по седем (49) течения застават напълно на страната на онези, които търсят наистина седморният Дух и желаят да живеят от чудния знак на Свещения Грал. Така пред лицето на Бога синовете на Гносиса отиват в страната Нод, на изток, отвъд Еден. Те са скитници по земята, но по силата на съществото си, на своя произход те живеят във всяка секунда, с всеки сърдечен удар на своето съществувание в страната на утринния час, страната на изток, отвъд Еден. Те очакват своят изгрев, издигащата се зора. Те чакат, докато слънцето изгрее над страната на небесните радости: Еден. _________
XXXIII Класическото предателство (измяна) I Ако сте помислили върху казаното досега, вие без съмнение сте открили, че ако изследователят на човешкото минало желае да направи правилни заключения, трябва да види всичко в едно по-голяма взаимна връзка от тази която предполага повърхностното буквоядство.
116
Земята е населена от различни човешки раси с твърде различно минало и в много отношения също с различно бъдеще.Съществуват елементи, които свързват тези раси действително в една общност, но има несъмнено и такива, които ги разделят. Между всички тези хора с много различаващи се расови свойства ние намираме древните духовно родени, децата на огъня. В широкия смисъл (на думата) те са съществата, чийто микрокосмоси още съдържат елементите, които правят възможно пълното свързване с живота от Духа. Позволете ни същевременно да установим, че всички свещени писания в тяхното първоначално, непроменено състояние се обръщат изключително към тази особена класа на човечеството, т.е. към родените по Дух от първото начало. Универсалните научни тези, разгледани от определено становище са опасни по същество за всички други човешки раси. Защо са опасни? За да разберете това, трябва да осъзнаете, че божиите деца и децата на природата имат много различаващи се едни от други интереси. Божиите деца, доколкото се намират в състояние на плен, се опитват да избягат от този свят. Децата на природата търсят и желаят утвърждаване в този свят. Следователно стремежите на двата типа хора са диаметрално противоположни. В това отношение ние използваме думата “свят”в потесния и смисъл, за природното жизнено състояние, което обикновено се нарича “свят”. Ако Божиите деца биха поели управлението на земята, това би предизвикало тотална промяна в астралните условия на нашето жизнено поле. Астралното поле на природата на смъртта би станало напълно еднакво с гностичното астрално поле, едно поле от най-висша чистота. Отледалната сфера би се опразнила. Цялостната себеутвържаваща се дейност в огледалната сфера би станала невъзможна. Това означава, че всички условия в нашето жизнено поле биха се променили. Тогава земното жизнено поле не би могло да предложи никаква възможност за живот на съществата със жизнена искра. Тогава животът за милионите същества с жизнена искра, населяващи земята, би станал невъзможен и те би трябвало да загинат. Класическото братоубийство, старата драма между Каин и Авел би се повторила. Другата възможност е, че чрез новосъздаване на тяхните микрокосмоси, съществата с жизнена искра биха се превърнали в Божии деца. Това означава, че ако съществува някой, който не притежава класическият пра-атом на Духа, това би било възможно чрез новосъздаване на микрокосмическото поле, чрез това, че там ще се вложи Духът, т.е. нещо, което преди това не е било там. Всички създания произлизат винаги от фундаменталната природа. Първоначалното ядро на всяко създание идва от творческата идея, която лежи в основата на всяко същество. В случай че тези идеи и ядрото на създанието не са от Духа, тогава логично е, че от тях не може да се развие Божие дете. Но ако идеята е от Бога, тогава естествено се развива Божие дете. Следователно Божието дете е създанието, което трябва да постъпва в пълно съответствие с фундаменталната идея на неговото същество. Отклони ли се от нея, след много трудности и процеси на изгаряне, то накрая ще се върне отново към първоначалната идея. Ако идеята е от друга космокрация, възниква едно напълно друго същество, друго ориентиране, друга изходна точка, друга цел. Ние повтаряме обаче, че е възможно съществата от еонен произход да бъдат новосъздадени с идеята и чрез идеята на универсалния Дух. Условие за това е, първо; Универсалното Духовно учение да бъде разпространено навсякъде по света; второ: основаване и осъществяване на една истинска църква на Духа; трето: съвършеното
117
пригаждане на жизненото поле, на полето на възникване на човечеството към изискванията на Духа, чрез което всички създания ще се подчинят на Духа. По този начин всички, които не бяха Божии деца още от първото начало, чрез новосъздаване на микрокосмоса ще се превърнат в истински деца на Бога. Тройният съюз на светлината: Розенкройцери, Катари и Свещеният Грал предприема това могъщо начинание за новосъздаване на еонните същества. Универсалното Учение намира отзвук (отглас, резонанс) при Розенкройцерите. Новата църква на Духа, аспектът на Братството на Катарите, е основана. Голямата промяна на жизненото поле започваща с астралното поле според изискванията на Духа, се намира отново в развитие и Братството на Свещения Грал се изяви отново. Всичко това е една част от могъщите активности на Синовете на огъня. Затова идваха и идват освободените Синове на огъня на земята. Техните ученици и служители развиваха и развиват една все по-интензивна дейност, за да превърнат всички Авелови същества в деца на огъня, да издигнат всички паднали Каиновци и да ги приемат в общността на Бога. Всички действително свещени писания, всеко Универсално Учение полагат свидетелство за това могъщо и прекрасно старание, което се повтаря през цялата световна история. (Тук ние трябва да повторим, че не съществува универсално учение на еоните! Защо това е така, ще ви обясним веднага.) В много периоди от човешката история се създаваха, и продължават да се създават условия, за да се извика на живот тази велика и грандиозна работа на Духа. Истинската църква, църквата на Духа се е появявяла много пъти на земята. Да вземем например току що споменатата църква на Катарите. Помислете за Аполоний Тиански; за гностичните църкви около старото средиземно море; в Мала Азия, Гърция, на Балканския полуостров, в Египет и останалата част от северна Африка. Ние можем с голяма радост да установим, че във всички тези периоди твърде много същества са влезли в освободения живот. Това действително е едно множество, което не може да се преброи, събрано от всички народи, от всички раси на земята. Сега да се върнем още веднъж към легендата за Каин и Авел. При еднакви условия жертвата на Каин трябва винаги да се отблъсква, защото астралните условия в жизненото поле на природата на смъртта не са годни за успешна работа, поради което те трябва първо да бъдат променени. Каин, духовният човек от първото начало, разбира това. Но в спонтанната си наивност той забелязва фундаменталната грешка първо при Авел и се опитва да форсира неговите астрални условия. Така нареченото братоубийство, което оттогава се е повтаряло безброй пъти, не е нищо друго, освен опитът да се форсира астрално човекът Авел. Представете си, че в Школата на Розенкройцерите се намира някой, който абсолютно не разбира тези неща. Тогава не би имало никакъв смисъл той да се форсира. Той и без това ще се оттегли от Школата и ще се върне към обикновеното жизнено състояние и нормалния живот, докато някога неговото време дойде. Но такъв един човек не бива и не може да се насилва астрално. Ако направите това, вие смущавате неговите нервни функции. Тогава върху равновесието на мозъчните функции се упражнява насилие, и една такава личност наистина полудява. Това са причините, поради което хората, които идват в Школата форсирано, под натиска на други, накрая се обръщат с всички сили против нея. Един такъв метод на астрално форсиране е, с помощта на малко култура, един известен окултен метод, да се превърне съвсем просто някой в послушник на природните Еони. Затова класическото астрално братоубийство трябва напълно да се отрече. Никога не е
118
добре някой човек да се форсира към духовно свързване, към духовен живот. Този живот тряба да се роди. Как? Чрез Вашият личен пример. Да предположим, чи в семейството Ви цари голямо дисхармонично напрежение поради вашето насочване към Школата. Как може да премъзмогнете това? Като промените жизненото си поведение напълно. Като от сутрин до вечер и от вечерта до сутринта излъчвате любов, така че съответните хора да се запитват с пълно учудване: “Какво е станало с тебе? От къде идва това? Как е възможно, по кой начин вършиш всичко това? Тогава вие сте отворили нещо в тези хора и като продължите по този начин, ще победите. Църквата на Духа, на тройния съюз на Светлината никога няма да изпадне в грешката да форсира астрално един човек. Църквата на Духа никога няма да започне спор със същество, които са други (различни). Тя често е загивала чрез борба, но това беше винаги една борба, която се водеше против нея. Това означаваше преследване, което продължава и до днес. Духът не се нуждае от форсиране. Първо, църквата на Духа се опира на сигурността, че някога ще победи. Второ, тя знае, че е неразрушима. Но тя никога не може да се почувства вкъщи тук, в земното диалектично жизнено поле. Това се нарича, погледнато отдолу, проклятието на Каин. Но ако човек се опита да преследва Каин, ако се опита да го убие, в легендата се казва, че седморният Дух ще се намеси и ще го защити. Затова духовната църква е неразрушима. И понеже тя не може да бъде непрекъснато на земята, за да даде възможност на всички създания на Еоните да дойдат сами, понеже Каиновото братоубийство не бива да става, духовната църква идва на земята в един определен ритъм, за да се оттегли отново за известно време. Винаги има моменти, когато духовната църква оживява отново и ние знаем с абсолютна сигурност, че тя ще събере своите реколти в съответствие със законите на Духа. Нека сега се приближим към нашия обект на изследване от противоположната страна, от становището на природно родените, на онези, които не са синове на огъня, но желаят да станат такива. В този свят съществуват много стотици милиони същества, които не са създадени от Бога, а от еонните космократори, това означава, от идеята на природните сили. И понеже един творец винаги е свързан с творението си и по силата на природните закони не може да изостави делата на своите ръце, от природните сили винаги излиза един силен подтик, за да могат те да утвърдят своето творение и своите създания, както и полето в което живеят. Вие може да намерите подробни описания за всичко това в гностичното Евангелие Пистис София. Всички Еони са заети с поддържането на своите творения. Те не могат иначе. При това те служат само на себе си, защото ако творенията им загинат, те самите ще престанат да съществуват. Ето защо те поддържат в този свят едно йерархично организирано свещеничество, за което също може да прочетете в Пистис София. Това свещеничество има само една цел, една задача: да запази полето на възникване, жизненото поле на еонните същества в диалектичното им състояние. Тяхното намерение е да запазят този свят такъв, какъвто е, и съществата, които го населяват, трябва съответно да се подчиняват като роби на Еоните. Тези същества осъществяват своите безкрайни кръговрати през материалната и огледалната сфери. Така в огледалната сфера се поддържа един временен, така наречен “небесен живот”. Вие самите знаете, какво представлява този живот! По този начин Еоните се опитват да запазят себе си и своите създания. Затова се извиква на живот един свещен култ, който се
119
оживява винаги отново. Освен това те употребяват един поддържан до най-малките подробности окултен метод. Така духовната църква се изправя срещу природната църква. Но обърнете сега вниманието си към толкова природно необходимото предателство и към току що описаният опит да се унижожи Духа и да се преследва духовният човек по цялата земя. Църквата на Еоните не притежава универсално учение: защото ако разкрие и оповести едната истина, която лежи в основата на нейното възникване, тя трябва да признае, че Духът и духовния човек стоят над нея. Тогава нейното учение трябва да се подчини на духовното учение и това би означавало нейната гибел, нейната смърт, и с това нейното изчезване. Смъртта на Авел по нефорсиран начин, предизвикана чрез новите астрални условия на духовната църква, които тогава биха възникнали, тя не може да приеме по силата на своята същност. Затова поради запазване църквата на Еоните, Духът трябва да бъде предаден и Духовната църква трябва да се унищожи, където и да се появи. Тогава Духовният човек на първото начало се преследва и унищожава по цялата земя. Как бива предаден Духа? Между другото с помощта на теологични васали, които осакатяват духовното учение, след което с чисто еонни намерения и необходимосте се обявява един “божествен порядък”. Накратко чрез това, че с помощта на едно откраднато и осакатено духовно учение се осъществяват собствени земни цели. Защото когато Духът веднъж е предаден и осакатен, лесно е да се премине към преследване на Духовната църква и на духовния човек. Помислете за известното предателство във връзка с църквата на Катарите и за преследването на Розенкройцерите през всички времена. То стана и става под маската на необходимостта от преследване, за да се защити Духът, за слава на Бога. Когато диктаторските сили от ляво или дясно отново поемат властта в ръцете си, църквата на Гносиса, църквата на Духа моментално ще бъде преследвана. В тази светлина трябва да гледате на прочутия концил от Константинопол. В това църковно събрание Духът бе официално отречен с основанието: “ние вече притежаваме Духът”. Този концил се състоя в 381-ва година. Темата на събранието бе: регулиране учението за Светия Дух. Представете си само: “Ние регулираме учението за Светия Дух. Това вярваме, а онова не. Това приемаме, а другото не. Това ще правим, но онова там, не.” Така се работеше по време на този концил. Ние трябва да допълним, че гръцко-католическата (гръцко-ортодоксалната) църква никога не е признала този концил, за разлика от римско-католическата. Приетите там решения обаче се оказаха недостатъчни и седемдесет години по-късно, през 451-ва година се състоя още едно църковно събрание, известно като концилът в Калц(с)едон (Chalcedon). Там бяха приети официални решения относно свързването на божествената и човешката природа. Там се казва: Ние, “еонните същества”, “сме свързани с Христос”. Най-голямото предателство на всички времена, предателството против Христос, чието свято име бе залепено като етикет върху църковните тези, започна в годината 451. Там Христос и Мария бяха обявени за църковни парадни коне, за чисто еонни богове. Това също може да се прочете във вече споменатото гностическо евангелие Пистис София. Еоните приеха Христос. Това име се ръси и залепва навсякъде. Там се описва пътя на завръщане, как Господ Исус, преминамайки през всички сфери на Еоните и на Архонтите на Еоните, и как те изпадат във върховно обаркване и нервност, защото Господарят на целия живот минава през тяхната среда , без те да Го забележат. С други думи: предателството, класическото предателство от самото начало се неутрализира от всички, които вървят по пътя на Духа. __________
120
XXXIV Класическото предателство (измяна) II Ние се опитахме да ви предадем една ясна картина за синовете на огъня от една страна и на децата на природата от друга; за Духовната църква на универсалния Гносис и на църквата на всички онези, които по силата на своята природа се обръщат към природата на смъртта. Вие трябва да знаете всичко това, за да разберете голямите жизнени проблеми, и преди всичко за да можете да познаете предателството навсякъде където се показва. Ако не притежавате ключа за изобличаване, със сигурно ще станете жертва след известно време. Вие не бива да подценявате тази опасност, защото противникът с векове е рендосвал и полирал (немски израз, т.е. е работил по въпроса, се е подготвял), и дотолкова е осъвършенствувал това предателство, че почти цялото човечество в незнанието си е съгласно с него, чрез което именно става жертва. Всичко това ви се казва, първо, защото е необходимо, за да можете да схванете херметическата философия; второ, защото ако сте ученик, в близко бъдеще ще бъдете проверени и поставени на изпитание по отношение на вашето разбиране, доверие и вярност към Гносиса. Директно или индиректно чрез вашите прадеди, вие имате зад себе си едно църковно минало в еонният смисъл на думата. Ако това не е случаят, вие сте повлияни интелектуално от еонната църква по един или друг начин. Това е така преди всичко при онези, които общо взето се смятат за особено интелектуални и например приписват голямо значение на официалната наука като пътеводител в човешкия живот. Може би ви е известно, че от гледна точка на Духа може и трябва да се протестира срещу всяка така наречена наука. Този протест трябва да бъде различен за всеки клон на науката; в някои случаи може да се протестира против изходната точка на една наука, в други срещу нейните цели; често и срещу предизвиканите последици. Но във всички случаи има една наука, срещу която трябва абсолютно да се издигне протест, това е теологията. От началото на нашата епоха до днес официално се провъзгласяват много странни теологични лъжи, кристализирали в поредици от догми, фиксирани в легиони от стари писания, върху които са писани отново цели библиотеки. А този, който чете и изучава всичко това, и то на собствени и чужди езици и по-късно промовира, наричат учен човек. Дали наистина е мъдър човек в смисъла на една истинска наука, това е друг въпрос. Вие лесно може да познаете тези неща, ако ги изследвате. Проверете веднаж това, което твърдим. Ако проследите това, което така наречените църковници са написали в теологията на този свят, ще установите че те са се опитали да прогонят Духа и не са оставили никаква възможност за изява на Духовната църква в света. Вие ще установите, как теолозите са сменяли фундаменталните догми както им изнася, като веднъж са ги приемали, друг път са ги отхвърляли, променяли, разширявали и после пак са ги окастряли. Затова те векове наред са споряли и са се преследвали един друг. Заслепените реформатори от по-късно време трябваше по силата на своето същество отново да предадат Реформацията, защото за съжаление бяха теолози и поради това бяха невежи по отношение на истинското знание за Бога. Г-жа Блаватска направи веднъж от фундаментите на тази така наречена наука една хубава равносметка. След като описа много случаи и спорове на различните концили, тя каза: “Векове наред по време на концилите е имало спорове, караници и найпротиворечиви становища. Накрая от теоложките мозъците се появи Светото Три-
121
единство. Тази теза бе въведена в света със спорове, убийства и други престъпления, които изиграха голяма роля при това.” Нека сега да оставим тази точка намира. Ако имате интерес можете да изследвате тези неща по-отблизо. Главната цел на нашето доказателстно е да ви помогнем да различавате лъжата от истината. Преди всичко от най-голяма важност е да установим тук още веднъж, колко много и непрекъснато са фалшифицирани свещените писания, за да служат на Еоните. Ние трябва на първо място да ви напомним, че църквата на Еоните не разполага нито с универсално учение, нито със свое собствено свещено писание. Църквата на природата постоянно употребява Светото писание на Духовната църква. Но то не бе и не е годно за нейната употреба, ако се използва просто така (без друго). Затова тя първо трябва да преработи това писание. Един лош знак е например вече, че канона на нашата Библия е съставен чак през четвъртото столетие, естествено по време на концила в Никеа (Ницеа). Нито една от нашите новозаветни книги не е по-стара от това време. Защо човек се е подложил на всичкото това старание, докато например ученията на Хермес Трисмегистос са на възраст много десетки хиляди години? Защо цялото това мъчение, докато много векове преди началото на нашето летоброене сияеше мъдростта на Тао-те-Кинг от Лао-Тзе (Цзъ)? Защо всички тези мъчнотии, когато се показва, че почти всички ценни части на нашата Библия явно са взаимствани от херметическите писания? Ако освен това знаем, че всички библейски книги са съставени от църковници, които поради това са водили голями битки един срещу друг; и че накрая от тях е останало нещо съществено, това трябва да се обозначи като чудо, като например прекрасното Евангелие на Йоан Баогослов, Евангелието, което Братството на Катарите толкова много обичаше? За щастие тези фалшификации и преработки са станали с помощта на езика на Духа. Защото истинкият търсач на Духа може да разкрие истината, колкото и да е фалшифицирана, и да изрови истинското съкровище. Но при това винаги трябва да се съобразявате с направените досега обяснения. Човек не може без друго да каже: “ние отричаме Библията и се придържаме само към по-старите писания”, просто защото и те са фалшифицирани. Противникът винаги е издирвал и е правил всичко възможно, за да намери автентичните писания, да ги унищожи, или след като ги фалшифицира, отново да ги пусне по света. Никой не може да представи фалшиво учение или догма, без да развали изворите от които е черпил. В това отношение някои действително са извършили цяла работа. Следователно на нас не ни е останал нито един единствен външен извор, нито едно материално писание, от което можем да черпим без опасност. Затова към истинските търсачи на Духа винаги трябва да се отправя един знак на предупреждение. Вие се намирате по средата на едно интетнзивно и ужасно предателство, което е извънредно вредно. Ако Гносисът не се освободи вътре във вас, вие зависите от външни източници. А те по отношение на живата истина се отровени без изключение. Затова отровата е във вас, и с това, често без да го съзнавате, също и предателството. Вие разбирате само частично и затова може дори и при най-добри намерения да заслепите вашите ближни. В течение на вековете мнозина се отвърнаха от всички източници, от всяка теология, от всички църкви, за да бъдат на свобода, както се казваше тогава. Може би и мие смятате, че още от младини сте се спасили от това. Но не мислете, че не сте получили нищо от отровата, защото всеки е подложен на астралните влияния.
122
С всеки дъх, с всеки удар на сърцето, със всяко движение на вашата личност вие приемате силно отровната субстанция на астралната сфера на този свят. Във всички страни, от Африка до вътрешността на южна Америка и навсякъде, където и да търсите в астралната сфура чрез магични ритуали в астралната сфера се впечатват мислите на предателството. По този начин цялото човечество се пленява астрално. Затова отвръщането от източниците може би е най-голямата опасност, защото с мисълта: “на мен нищо не може да ми се случи”, вие приемате предателството с пълни глътки в себе си. Изучаването на източниците винаги може да се препоръчва, защото ако притежавате латентно нещо от Духа, винаги ще стигате до резултата: “Това тук май не може да бъде така, то се намира в пълно противоречие”. Така вие трябва да продължавате да търсите, да се стараете, с търпение и целенасоченост, докато най-после разрушите стените, които ви обграждат и видите истината. Как човек може да намери истината? Нека да се занимаем по-подробно с този въпрос. Обърнете първо внимание на думите на нашата храмова песен № 164: Божията мъдрост е безплътна, тя не познава нито време, нито пространство. И всеобхватно, вечно сияе съществото и. Това означава: неизследваемото творческо поле, в което цялото това заслепление и отричане се упражняват като окултно-научна изява, е обгърнато от Царството на Духа, от Царството Божие, от Царството, което е сам Бог. От Духа излизат течения, които движат Вселената. Ние говорим за седморния Дух, с неговите седем пъти по седем аспекта. Духът и неговото лъчево поле е по-близо до нас от ръце и крака. Този всеобхватен, всепроникващ Дух съдържа живота, Тао, Любовта, Мъдростта и с това цялата Истината, съвършеното познание и способността за осъществяване. Върху този Дух е постороено цялото ученичество на модерната Духовна Школа. Ако живеете живота, за да освободите този Дух в себе си, ако влезете в съществото (същността) на истинското ученичество, с всичко, което е у вас, тогава Духът ви докосва. Тогава вие освобождавате дейностите на Духа в себе си. И тогава веднага сте независим. Тогава се издигате над всички опити, да ви измамят и заблудят. Тогава Вие сте освободен завинаги. Тогава гледате с едно неописуемо състрадание надолу към цялото това дърдорене. Тогава се включвате в редовете на онези, които непрестанно се опитват да спасят цялото човечество. Когато Синът на огъня намери Духа, неговата Каинова жертва бива приета. Как трябва да намерите Духът, който е Бог? Чрез медитация? Чрез концентрация? Чрез едно или друго упражнение, чрез себепринуда на собственото астрално състояние? Не, има само един път към живота: чрез новораждането на душата, чрез придобиване на душевно качество.Само чрез душата може да се намери Духа. Но за съжаление повечето още не могат да проумеят какво трябва да се разбира под душа. Затова е необходимо да насочим вниманието си още веднаж към дванадесетата книга на Хермес, и по-точно към стиховете 55 и 56:
123
Тъй като мисловната способност на човека не притежава огнена дреха, тя не е способна да създава божествени неща, и се ограничава от свояата телесност в това, което е човешко. Човешката душа – но не всяка, а само истински посветилата са на Бога душа – е в известен смисъл положително демонична и божествена. Когато една такава душа се отдели от тялото, - след като е минала по пътя на истинското божествено блаженство, (благочестие) по пътя, който води към познание на божественото и към въздържане от всякаква неправда или вреда спрямо всички хора, - тя става съвършена Духовна душа. Както подробно обяснихме, еонният човек не притежава духовeн огън и поради това не може да се свърже с Духа. Еонната душа не притежава истинското астрално състояние за това. Демоничното или природно родено състояние на еонния човек (думата демон означава нищо друго освен природна сила) е съвсем различно от това на духовния човек. Затова за нас е важно да станем истински посветени на Бога, това означава, чрез едно напълно отправено към това ново жизнено поведение, непрестанно да се стремим към свързване с Духа. Това е пътят, който води до познание на Божественото и към отричане от неправда или нанасяне на беда по отношение на всички хора. Следователно известните думи от евангелието на Марко, гл 12-та, са несъмнено от херметически произход. „Коя заповед“, пита Господ Христос, „е най-първата от всички“. Отговорът гласи: „Ти трябва да обичаш Господа, твоят Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум. А вторият закон гласи: Ти трябва да обичаш ближния си като себе си. От тези заповеди по-големи няма“. Ако приемете това с всички последици, вие вървите по пътя на посветените. Тогава истинският вид във вашия микрокосмос ще се освободи. Тогава праатомът разцъфтява като прекрасна Роза. Тогава вие влизате в Розовата градина и празнувате Алхимическата сватба на Християн Розенкройц. Чрез това се развива един могъщ астрален огън, изявява се едно огнено тяло. Чрез това тяло, Сома психикон, (Soma psyhikon- психическото, душевното тяло) се свъзвате с Духа. Душата, която по този начин съществвува и живее, се превръща в Духовна Душа, тя става съвършена Дух-душа. Това означава, че новата пречистена душа е свързана с Духа и и по този начин се превръща в Пимандер. Тогава вие сте разрешили за самият себе си мистерията на огъня. Тогава сте станал един Син на Огъня. ______
