І. Литературни понятия 1. Повествовател = разказвач (само в прозата: романи, разкази и повести). 2. В лириката носителят на лирическото чувство се нарича: лирически герой, лирически субект, лирически Аз, лирически човек, лирически говорител. 3. Литературни родове и видове: Литературни родове 1. Епос – разказване за събития = проза, белетристика
2. Лирика – изразяване на чувства = поезия
3. Драма – за игра на театрална сцена
Литературни видове = жанрове 1. Разказ 2. Повест 3. Роман 4. пътепис 5. Фейлетон (творба на границата между литература и публицистика; осмиване и изобличаване на злободневно събитие или герой) 1. Стихотворения -ода – за възхвала -елегия – преобладаващи тъжни чувства -сонет – стихотворение от 14 стиха (реда) (Димчо Дебелянов – “Пловдив”) -балада – обикновено се разгръща темата за смъртта; характерни са митологичните и фантастичните елементи (Христо Ботев – “Хаджи Димитър”) -лирическа миниатюра – кратко стихотворение, в което се изобразява найчесто природна картина и чрез нея се изразява чувство; съзерцателност (Пенчо Славейков) -епиграма – кратко хумористично стихотворение с изобличителен характер 2. Поема – обемиста лирическа творба, често с епически елементи и наличие на сюжет 1. Трагедия – конфликт с трагичен край 2. Комедия – конфликт с комични характеристики 3. Гражданска драма – драматически конфликт; диалози и монолози на героите
4. Сюжет – подреждането на събитията в епическите творби (понякога се среща и в по-големите лирически жанрове) 5. Композиция – последователността от ключови елементи: -експозиция – встъпителна част - завръзка – начало на сюжетното действие - кулминация – най-напрегнатият момент в творбата - развръзка – завършек на сюжетното действие - епилог – коментар за последвалите събития 6. Тропи и фигури -метафора – пренасяне на качества от един обект върху друг въз основа на сходства помежду им (златни коси, спи езерото)
- олицетворение – придаване на човешки черти на неживи обекти (“Балканът пее хайдушка песен”) -метонимия – свързване на два обекта поради някаква зависимост между тях (“Върхът отговори с други вик...”) -синекдоха – назоваване на цялото чрез негова част (бащино огнище вм. бащин дом) -епитет – художествено определение (величествена планина, уханна роза) -сравнение – съпоставка между два обекта (използва се думата като) -алегория – казва се едно нещо, а се разбира друго; среща се в басните, когато чрез изобразяване на животни се представят човешки качества -хипербола – преувеличение -литота – преумаляване -антитеза – противопоставяне -оксиморон – съчетаване на несъчетаеми понятия (жив труп, слепци с очи) -анафора – повторение на дума или израз в началото на няколко последователни стиха -мезофора – повторение на дума или израз в средата на няколко последователни стиха -епифора - повторение на дума или израз в края на няколко последователни стиха -инверсия – обръщане на словореда -асонанс – повторение на определен гласен звук за постигане на внушение (жЕтварка пЕЕ нЕйде в полЕто) -алитерация – повторение на определен съгласен звук за постигане на внушение (ГаРванът ГРачи ГРозно) -ирония – лека насмешка, подигравателно изтъкване на отрицателни качества - сарказъм – язвителна, жестока насмешка -гротеска – парадоксално и деформирано изображение на даден обект ІІ. Автори и творби
Автор Христо Ботев 1848, Калофер – 1876, вр. Вола поетреволюционер
Творби "Майце си"
"Към брата си"
"Елегия" "Борба" "До моето първо либе"
Тема, идеи първото публикувано Ботево стихотворение; лирическо обръщение към майката; мотивите за клетвата, скиталчеството обръщение към брата (не само кръвен роднина, но и брат по съдба) картина на робството; борбата за освобождение обръщение към либето; мотивите за песента и любовта; конфликтът между уседналия патриархален живот и стремежът към свобода; любовта, която спира поривите към
Герои
Забележки
"На прощаване"
"Хаджи Димитър"
"Моята молитва"
"Обесването на Васил Левски"
Иван Вазов 1850, Сопот, 1921, София пръв български професионален писател; твори в почти всички възможни жанрове; централен за него е образът на България
"Българският език” (ода)
"Отечество любезно", "При Рилския манастир" (оди)
"Елате ни
революция поема; прощаване с майката; изливане на чувствата при раздялата; опозициите дом-път, робство-свобода, живот-смърт; балада; възпяване на безсмъртния образ на бореца за свобода; пространствата на Балкана (където умират смелите) и полето (където се пее робската песен); природата като съпричастна на юнака жанрът на молитвата; обръщение към Бога, но не християнския, а този на разума и свободата елегия; посветена на конкретно събитие; мотивите за зимата и плача; бесилото като символ на саможертвата посветено на родната реч, която според Вазов е достатъчно красива и мелодична, за да бъде наредена сред останалите културни езици; гневен упрек към тези, които отричат българския език като груб природата като майка; като благодат и бягство от ежедневните проблеми; място, където човек черпи хармония и се чувства жив; природата като вдъхновение за поета писани след
вижте", "Линее нашто поколение"
"Епопея на забравените" "Левски", "Паисий", "Кочо", "Опълченците на Шипка"
разказът "Дядо Йоцо гледа"
повестта "Чичовци"
Освобождението; възмущението на Вазов от мизерното съществувание и липсата на духовни идеали у следосвобожденския българин “Епопеята” е цикъл от 12 оди, които проследяват израстването на народното съзнание преди Освобождението. Не са подредени хронологично. Първа е одата “Левски”, а последна – Опълченците на Шипка”. Основен е мотивът за словото; явяват се опозициите позор-слава, геройнарод, миналонастояще, тъмнинасветлина; проследяват се както отделни значими личности от епохата на Възраждането, така и събития (защитата на Перущица в одата “Кочо” и опълчението по време на РускоТурската война в “Опълченците на Шипка”) писан след Освобождението. Дядо Йоцо е слепец, който обаче с душата си вижда какво се случва с България и се възмущава от следосвобожденскат а действителност битова хумористична повест; действието се развива в Бяла черква. Основният
основна идея за Вазовите разкази е националното, българското; характерен е авторовият коментар; действието се развива хронологично Иван Селамсъзът и Варлаам Копринарката
романът "Под игото"
Алеко Константинов 1863, Свищов – 1897, с.Радилово
Разни хора – разни идеали”
конфликт е спорът между двама съседи (Тарильомът и Селямсъзът) заради един капчук. На този фон се разгръща картина на българското възрожденско общество от малкия градец първият български роман; действието се развива в Бяла черква; битови сцени, подготовката на Априлското въстание; започва с идването на Бойчо Огнянов и завършва със смъртта му
цикъл от 4 фейлетона; картина на отрицателните черти в обществото. І част – помощникрегистраторът, който иска да стане регистратор и се стреми към този пост с цената на всичко – кариеризмът и грубите му проявления ІІ част – освободените по закона за амнистията затворници, които си припомнят престъпленията си и възхваляват безнаказаността в България ІІІ част – желанието
(Тарильомът) част от героите се срещат и в романа “Под игото”(Мичо Бейзадето, хаджи Смион, Фратю, Мунчо, Иванчо Йотата) Бойчо Огнянов (прякор на Иван Краличът); Рада Госпожина; д-р Соколов; чорбаджи Марко; Мичо Бейзадето – положителни персонажи. Кириак Стефчов, чорбаджи Йордан Диамандиев, хаджи Ровоама – отрицателни персонажи
“Бай Ганьо”
Пенчо поемите "Cis Славейков moll” и 1866,Трявна – "Ралица" 1912, Брунате, Италия, представител на Индивидуализма (акцент върху силната човешка личност, която
на главния герой да стане управител на Солунската митница, за да трупа облаги ІV част – диалогът между чичото и племенника. Племенникът иска да стане политик, но честен, а чичото твърди, че в България няма честни политици и идеалите са осъдени на смърт няма точно определена жанрова структура; съдържа 2 части – “Бай Ганьо тръгва из Европа” и “Бай Ганьо се върна из Европа”. В І част героят е сам, налага своите интереси, опитва се да превземе Европа, да я пригоди към собствените си вкусове; проявява отрицателни черти от характера си. ІІ част – връщайки се в България, Бай Ганьо си намира съмишленици в лицето на Гочоолу, Дочоолу, Данко Харсъзина. Влиза в различни социалнополитически роли – журналист, организатор на избори, кандидат за депутат поемите на Славейков са поместени в книгата “Епически песни”. делят се на фолклорни поеми ( “Ралица” и “Бойко”) и философски поеми (“Фрина”, “Сърце на
Бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу, Данко Харсъзина – отрицателни персонажи. Иваница Граматиков – прототип на този герой е самият Алеко – това е човекътидеалист, осъден на неразбиране в обществото, защото Бай Ганьо е навсякъде и не оставя останалите да се изявят
Кръгът “Мисъл”– 90-те години на ІХІ век, включва: д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров. Те въвеждат Модернизма в
оцелява въпреки трудните обстоятелства, и съхранява човешкото в себе си)
Пейо Яворов 1878, Чирпан – 1914, София пръв български символист (1906 г. – цикълът “Безсъници”) участник в МакедоноОдринстоко освободително движение
сърцата”, “Микел Анджело”, “Cis Moll”). Фолклорните се основават на българската традиция, а философските се спират върху живота на известни личности и предават драмата в живота им – “Cis Moll” е посветена на глухотата на Бетховен "Ни лъх не лирически дъхва над миниатюри от полени", "Спи книгата “Сън за езерото; щастие”, която белостволи съдържа над 90 буки","Самотен подобни гроб в самотен произведения. кът"; Съзерцателност, спокойствие, природни картини, чрез които се внушава определено чувство
"Градушка"
социална тематика; тежкият живот на българския селянин, градушката като метафора на унищожителното битие
"Заточеници"
национална проблематика; мотивът за заточениците, които се прощават с родината
българската литература, търсят европеизирането на родното творчество, вглеждат се в съдбата на индивида
Славейков има и още една книга – “На Острова на блажените”, която е книгамистификация, защото зад измислени имена на поети Славейков помества собствените си творби. Подредбата е на антологичен принцип – найдобрите произведение от въпросните измислени автори
"Ще бъдеш в бяло", "Две хубави очи", "Стон"(=”На Лора”), "Сенки" "Песента на човека", "Маска", "Две души" Елин Пелин – 1877, Байлово1949, София писател на българското село
"Ветрената мелница", "Косачи", "Задушница", "Мечтатели", "На оня свят", "Андрешко",
"Чорба от греховете на отец Никодим", "Занемелите камбани";
повестта "Гераците"
любовна лирика, посветена на двете музи на поета – Мина и Лора; образът на жената едновременно като ангел и дявол, като невинност и грях символистични творби – личното страдание, драмата на човешката душа, двойствената природа на човека разкази, посветени на българския селянин, за когото трудът и любовта са начин за съхранение на душевността; начин за себеизразяване
разкази от цикъла “Под манастирската лоза”; алегорична проза, приличаща на библейско иносказание; главните герои са монаси ли духовни лица, които проявяват чисто човешки слабости; мотивът за човека като сбор от положително и отрицателно, от черно и бяло разпадането на патриархалните отношения в българското село;
“Ветрената мелница” – Христина, Лазар Дъбака, дядо Корчан; “Косачи” – Лазо, Благолаж “Мечтатели” – Рустем, Акима; “Задушница” – Станчо и Стоилка; “На оня свят” – дядо Матейко “Андрешко” – Андрешко и съдияизпълнителят разказвач е отец Сисой
Йордан Герака, баба Марга, синовете им
Разказите на Елин Пелин са на социална тематика. Природата участва в разказа, свързва се с преживяванията на героите. Композицията е стремителна.
Димчо Дебелянов – 1887, Копривщица, 1916, Демирхисар умира на фронта по време на световна война поет-символист
"Черна песен", "Пловдив" (сонет), "Да се завърнеш...", "Помниш ли, помниш ли...", "Спи градът"
"Миг"
Христо Смирненски – 1898, Кукуш, 1923, София постсимволист
"Един убит", "Сиротна песен", "Тиха победа" "Да бъде ден!", "Ний", "Йохан", "Юноша"
основни образи са кръчмата, къщата, борът, които в началото на повестта се свързват със статута на Гераците, а в края кръчмата е затворена и приютява жертвите на разпадащото се семейство; къщата е разделена между синовете, борът е отсечен страданието на човешката личност; мотивите за невъзможното завръщане в уютния свят на детството; образът на града като зловещо пространство, което потиска човека символистична творба военна лирика, писана на фронта;
лирика, посветена на революцията. Според Смирненски чрез революцията ще се разруши Старият свят и ще се съгради нов – пролетарски. Цветова символика, метафоричност; образите на урагана, бурята, които се свързват с революцията "Стария социалното музикант", страдание, жертвите "Цветарка", на сляпата съдба, "Зимни вечери" образите на децата, (поетически старците, уличната цикъл от 7 жена, болните от части-картина туберкулоза, на социалното циганите страдание в крайния квартал)
Божан, Петър и Павел; Йовка, Елка, Захаринчо; слугата Матей Маргалака
Гео Милев 1895, Раднево – 1925, София експресионист
“Септември”
Творбата е посветена на Септемврийското антифашистко въстание от 1923 година. Поема в 12 части, която условно може да се раздели на 2 тематични кръга– подготовка за въстанието и разгром на въстаниците. 7-ма част е преходна и съдържа само две думи: “Започна трагедията”. На преден план изпъква образът на поп Андрей. Последната част е възторженопатетична и прави препратки към миналото, митологията и историята, като по този начин се търси обобщение
Атанас Далчев – 1904, Солун – 1978, София предметна и философска лирика; интелектуалното начало в поезията. 1927 – стихосбирката “Прозорец”. В края на живота си Далчев създава своите “Фрагменти” – кратки размисли за живота и изкуството
"Прозорец", "Болница", "Стаята", "Къщата", "Повест", "Книгите", "Камък", "Дяволско"
Елисавета Багряна – 1893, София – 1991, София първа
"Кукувица", "Стихии", "Потомка", "Вечната"
Рядко оттласкване от символизма, като на мястото на символите и темата за човешката душа идват предметите и внушенията за смисъла на човешкия живот. Вещите изместват човека от пространството, надживяват го; поставя се съмнението за съществуването на лирическия персонаж. Основни образи в тази лирика са: портретът, огледалото, стаята, къщата, смъртта Женският глас в българската поезия. В първата си стихосбирка акцентира върху
Експресионизмът се заражда в Германия и Австрия през 20те години на ХХ век като отзвук от войните. Поезията използва огрубен език, оварварява се; цели се шокирането на читателя; поетика на ужаса; използват се фрагменти – читателят сам трябва да прави логическите връзки; разчита се на интуицията. Гео Милев издава 2 списания: “Везни “ и “Пламък”, които са със символистична насоченост
стихосбирка – “Вечната и святата”
Йордан Йовков – 1880, Жеравна – 1937, Пловдив
"Последна радост"
"Шибил", "През чумавото", "Индже" (всеки от разказите има мото, взето от фолклора)
"Песента на колелетата"
"Албена"
волността, младостта, жизнеността на лирическата героиня, която не се вписва в патриархалните традиции. Покъсните й стихове се насочват към размисли за смисъла на живота. Разказ, в който присъства темата за войната. Люцкан живее хармонично, като за него смисъл на живота са цветята, които продава. Мобилизиран и изпратен на фронта, героят се чувства не на мястото си. Умира с ръка, протегната към една мъничка лайка – символ на търсената хармония. Войната не се отрича директно, а чрез смислите, заложени в творбата. От цикъла “Старопланински легенди” – пространството на Балкана, което е обитавано от силни личности, притежаващи физическа красота. Героите се променят към добро, реализира се вярата на Йовков в положителното начало у всеки човек.
Люцкан, Цветана, инженерът
“Шибил” – Шибил , Рада, Велико кехая, беят “През чумавото” – Тиха, хаджи Драган, Величко “Индже” – Индже, Пауна, Найден Гърбавото, Сяро Барутчията Сали Яшар, Джапар, Шакире
За смисъла на човешкия живот. Главният герой Сали Яшар търси смисъл и го открива в заниманието си – да прави “пеещи” каруци Цикълът “Женско Албена, Куцар,
Йовков е творецхуманист, който вярва в доброто начало у своите герои. Разказите му се характеризират повече с размишления и проследяване на трансформациите у персонажите, отколкото с действие. Композицията е кръгова
"Другоселец", "Серафим"
Никола Вапцаров – 1909, Банско – 1942, София разстрелян за антифашистка дейност
"Вяра", "Писмо" ("Ти помниш ли..."), "Песен за човека", "Сън", "История", "Завод", "Кино",
"Прощално", "Борбата е безмилостно жестока..."
Димитър Димов- “Тютюн” 1909, Ловеч – (роман) 1966, Румъния
сърце” – героинята е едновременно красива и грешна, но с красотата си предизвиква съчувствие у хората, които са готови да я оправдаят за извършеното от нея престъпление За състраданието като знак за човешкото.
От първата и единствена стихосбирка на Вапцаров – “Моторни песни” (1940 г.). Стихосбирката е разделена на 4 цикъла: “Песни за човека”, “Песни за родината”, “Песни”, “Песни за една страна” (за Испания). Мотивите за песента, вярата, завода, човека, изкуството, историята. Начупен стих, диалогичност, циклизация, реторичност. Предсмъртни стихотворения, писани в ареста няколко часа преди смъртта на поета. Първото е посветено на жена му и е прощаване с нея. Второто е насочено към всички, които ще дойдат след Вапцаров; приемствеността на идеите Творбата има 2 редакции, защото оригиналната версия не била приета от
Нягул
“Другоселец”– другоселецът, Торашко “Серафим” – Серафим, Павлина, Еньо
Борис Морев, Ирина, Мария, Татко Пиер, Костов, фон
Димов е автор на три големи романа : “Поручик Бенц”,
Димитър Талев – “Железният 1898, Прилеп – светилник” 1966, София
новата комунистическа власт. Затова Димов дописва романа и добавя нови герои (напр. Лила) и нови сюжетни нишки. В основата на изображението стои тютюневата фабрика “Никотиана” и хората около нея. Борис и Ирина са главните герои. И двамата са амбициозни и искат да се измъкнат от малкото си родно градче и да успеят в живота. Ирина завършва медицина, а Борис става шеф на “Никотиана”, но по пътя към върха и двамата губят човешкото у себе си и се превръщат в жертви на луксозния си живот. Пропадат духовно и нравствено. Борис се пропива и умира, а Ирина не намира смисъл в живота си, вижда, че светът й се разпада и се самоубива. Романът започва със създаването на Глаушевия род след сватбата на Стоян и Султана. На фона на съдбата на семейството се проектира темата за духовното освобождение на Македония. Действието се развива в гр. Преспа. Духовен водач на преспанци е Лазар Глаушев, който помага да се изградят
Гайер, Диенко, Шишко, Варвара
“Осъдени души”, “Тютюн”. Типични за творчеството му са фаталните жени и изобразяването на дадена пагубна страст
Стоян Глаушев, Султана, Кочо, Лазар, Катерина, Ния, Аврам Немтур, Климент Бенков, Андрей, Божана, Рафе Клинче
“Железният светилник” е първият роман от четирилогията, посветена на живота и съдбата на сем. Глаушеви и на Македония: “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”, “Гласовете ви чувам”
нова черква и училище. Резбарят Рафе Клинче, който идва, за да направи иконостас за черквата, въплъщава идеята за неспокойния творчески дух, за възрожденския творец
