Мъглиж и мъглижани през XX век

МЪГЛИЖ И МЪГЛИЖАНИ ПРЕЗ XX ВЕК

Книгата се издава с финансовата подкрепа на спонсорите дарители: Михаил Христов Мухтаров Иван Йовчев Гойчев Стоян Иванов Съргойчев Костадин Колев Гаргов Тотка Дамаскинова-Стоянова Мария Димитрова Арабаджикова-Иванова Дуси Минчева Чернева-Шварц

Първа корица – изглед към Мъглиж. Последна корица – водопадът „Големият скок“ при Мъглиж, височина 15 метра.

МЪГЛИЖ И МЪГЛИЖАНИ ПРЕЗ XX ВЕК

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ София • 2013

© 2013 Ангел Костадинов Христов, Горан Георгиев Готев, Добри Минчев Азманов, Марийка Щерева Костова-Лолова, Мими Стоянова Герганова-Христова, Митко Чернев Инджов, Недка Танчева Стрешкова, Николай Емилов Вапирев, Петкана Тотева Павлова, Радка Станчева Топоркова, Смил Руев Йовчев, автори © 2013 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ ISBN 978-954-07-3609-9

Съдържание

Предговор ........................................................................................................... 7 Мими Христова Мъглиж ............................................................................................................... 9 Таньо Клисуров Списък на оказалите съдействие по събирането и подготовката на материалите за книгата ............................................................................... 11 На път: мисли, случки и впечатления ............................................................ 13 Димитър Стерев Одисеята на първите ........................................................................................ 15 Петър Манджуков Спомени за Мъглиж......................................................................................... 19 Добри Азманов Уста Генчо Новаков ......................................................................................... 39 Христина Милчева Из архивите на вестник „Казанлъшка искра“ ............................................... 45 Николай Вапирев Антифашистко движение ................................................................................ 54 Смил Йовчев Община Мъглиж .............................................................................................. 70 Мими Герганова-Христова Кооперативно селско стопанство ................................................................. 108 Ангел Христов Кредитни и потребителски кооперации ...................................................... 140 Смил Йовчев Телеграфо-пощенски и телефонни услуги .................................................. 146 Петкана Павлова Горско стопанство.......................................................................................... 149 Смил Йовчев 5

Социална дейност .......................................................................................... 155 Марийка Костова-Лолова Банка ДСК....................................................................................................... 157 Смил Йовчев Централна кооперативна банка .................................................................... 158 Радка Топоркова Основно училище „Христо Ботев“ ............................................................... 160 Николай Вапирев Професионална гимназия по селско стопанство „Гео Милев“ ................. 172 Николай Вапирев Училище за глухи деца .................................................................................. 184 Недка Стрешкова Дружество за физкултура и спорт „Балкан“ ............................................... 194 Митко Инджов Читалищна дейност........................................................................................ 197 Смил Йовчев Читалищният хор ........................................................................................... 201 Неделчо Малаков Театърът .......................................................................................................... 203 Петър Кундурджиев, Мима Герганова Красив ресторант в младия град ................................................................... 205 П. Хлебаров Училището се строи с хора, не с камъни ..................................................... 207 Матей Бонев, Лъчезар Лазаров Да си говорим за Мъглиж ............................................................................. 209 Ангел Русков Потомък на стар мъглижки род .................................................................... 214 Горан Готев За мъглижани – кратки биографични данни ............................................... 220

6

ПРЕДГОВОР Род, роден дом, родно място, роден край, родолюбие! С това се е запазила нашата Родина – България. А нейната история е богата. История има и Мъглиж – древно селище – грабено, палено, разрушавано, но останало живо. Казват, че историята е най-мъдрият съветник на поколенията. С кратки спомени и щрихи от интересния бит на мъглижани ни запознават авторите на настоящата книга. Опирайки се на лични преживявания, на помощ от свидетели на събитията, на публикувани и непубликувани материали, фотоси, спомени и др., те написаха и пресъздадоха това, от което нашият град се нуждае. С благоговение посрещаме жеста на известния български поет Таньо Клисуров, създал стихотворение – преливащо от дълбока обич, възторг от живописния Мъглиж и чувство на синовна гордост. Значителен е приносът на оказалите съдействие по събирането и подготовката на материалите, на спонсорите-дарители за отпечатването на книгата. Оригиналното е, че тук са биографиите на над 130 мъглижани – родени, живели и работили през XX век и напомняли за Мъглиж в родината си и в други страни. Снимковият материал също допринася за колоритността и правдивостта на изложението. Не са поместени имената на представителите на изпълнителната власт в община Мъглиж от началото на XX век до септември 1944 г. поради липса на точна информация. Извинявайте за пропуснатите и други имена и факти. С благодарност ще се приемат препоръки и мнения. Уважаеми читателю, разлиствайки страниците, дано успееш да обогатиш познанията си за нашия малък, но красив исторически град, за неговите хора и почувстваш гордия дух на рода мъглижки.

април, 2013 г.

Мими Христова

7

МЪГЛИЖ Мъгла се спуща бавно от Балкана. Но слънце се усмихне, току-виж и от мъглата нищо не остане – освен градчето, кръстено Мъглиж. Такова малко, а така красиво на фона на скали и на гори! Не ме съветвай ти по-пестеливо да го описвам, а ме разбери, че тук историята спирала е често и славата £ му принадлежи, че хората му са добри и честни и пазят името му чисто от лъжи. Аз тук съм се родил. Добре го помня. Какво че има градове, места многомилионни, с имена световни? За мен е тук сърцето на света. Завръщам ли се, бърша си сълзата. А ти не бързай да ме укориш – аз с обич зърнал съм в далечината градчето мое, кръстено Мъглиж!

Таньо Клисуров март 2013 г., Стара Загора

9

Списък на оказалите съдействие по събирането и подготовката на материалите за книгата:

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22. 23. 24. 25. 26. 27. 28. 29. 30. 31. 32.

Ангел Костадинов Христов – живее в Мъглиж. Бончо Дончев Калайджиев – живее в Казанлък. Виделина Иванова Алавойдова – живее в Казанлък. Галя Михова – пом.-директор на ПГСС „Гео Милев“ гр. Мъглиж. Георги Йовчев Смилов – живее в Мъглиж. Гергана Велкова Велкова – живее в Мъглиж. Деньо Добрев Азманов – живее в Казанлък. Димитрина Ангелова Попова – живее в Мъглиж. Димитър Иванов Лидарев – живее в София. Димитър Иванов Манафов – живее в Мъглиж. Дончо Смилов Дончев – живее в София. Иван Денев Мухтаров – живее в София. Иван Йовчев Гойчев – живее в Стара Загора. Иван Петков Кучков – живее в Мъглиж. Йовка Атанасова Алавойдова – живее в Мъглиж. Йовка Иванова Гевгалова – живее е Мъглиж. Йовка Челебиева – живее в Мъглиж. Калина Гладичева – живее в Мъглиж. Катя Иванова Лесова – живее в Мъглиж. Катя Попова – живее в Стара Загора. Красимир Бозаджиев – учител в ПГСС „Гео Милев“, гр. Мъглиж. Кръстьо Михайлов – живее в Мъглиж. Маргарита Руева Цигуларова (по мъж Караиванова) – живее в Стара Загора. Мария Димитрова Арабаджикова (по мъж Иванова) – живее в София. Мария Костова-Лолова – директор на Дирекция за социално подпомагане в Мъглиж. Милена Стойкова Златева – живее в София. Мими Стоянова Герганова-Христова – живее в Мъглиж, бивш кмет. Митко Чернев Инджов – председател на Наркооп, Мъглиж, живее в Мъглиж. Михаил Христов Мухтаров – живее в Стара Загора. Недка Танчева Стрешкова – живее в Мъглиж. Петкана Тотева Павлова – началник поща в Мъглиж. Петко Стефанов Танев – преподавател в ПГСС „Гео Милев“ – гр. Мъглиж. 11

33. Петър Иванов Заяков – директор на Районна дирекция на горите в Стара Загора. 34. Петър Митев Кундурджиев – живее в Мъглиж. 35. Поля Дайрова – живее в Стара Загора. 36. Радка Митева Малакова – живее в Мъглиж. 37. Смил Денев Топорков – живее в Мъглиж, бивш кмет. 38. Смил Руев Йовчев – живее в Стара Загора. 39. Станислав Вътев – директор на Горско стопанство в Мъглиж. 40. Стефан Димитров Попов – живее в София. 41. Стойко Минчев Димитров – бивш кмет, живее в Казанлък. 42. Стойчо Иванов Цанев – живее в Мъглиж, бивш кмет. 43. Стоянка Енчева Йоргова – живее в Мъглиж. 44. Танка Руева Орешкова – живее в София. 45. Танка Тошева Павлова – живее в Мъглиж. 46. Таньо Стоянов Клисуров – живее в Стара Загора. 47. Таня А. Съртонева – живее в Мъглиж. 48. Тодор Дамаскинов – починал през 2012 г. в Мъглиж. 49. Тотка Стоянова Азманова – живее в София.

12

НА ПЪТ: МИСЛИ, СЛУЧКИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Димитър Стерев1

Селото е сгъстено в самия проход Мъглиш – Селце – Трявна, най-късия път за Търново – Свищов. Има около 8-9 стотин къщи, двукласно училище, малка, но с вкус съградена църква с украсено кубе. Гледана от горния край на селото в рамките на прохода, към пространството на полето и Средна Гора, тя изглежда вълшебна. Наскоро откриха в селото и телеграфопощенска станция, и скромно читалище. Над селото на север под един връх Побък е манастирът, дето живеят лете люде от други места; удобно е да се живее: до Казанлък 12 км, до стара Загора 20, до Трявна 30, до Чанакчийските бани 5-6, също и до Тунджа. Тръгнах през средата на селото, за да видя селяните, на които едно време услужвах, разбирах тъгите им, радостите и старите познати весело ме посрещаха с „добре дошъл“. Излизам на горния край на селото. Зяпам околностите, старите места, познати върхове, по които се катерех като коза, гори, сипеи, скалите към живописния водопад, дето се къпех всяка вечер, и въздъхнах. Защо? И аз не зная. Често в живота се въздиша така от необяснима мъка, тъга, униние, изгубени мечти, минали спомени – въздишаш и забравяш... Тепавиците край реката все така като тогава си тупаха – еднообразно, както сега. Те са около 32 по течението на реката над селото към север. Мнозина отричат изобретателна способност у българина. Тепавицата е една примитивно измислена машина, доста проста по направа, ала твърде практична по работа и необходима за дрехи в къщи. Едно колело, което се кара от вода, с дълга вдадена ос. На тая ос прокарани срещуположно по две дебели дървета, издадени около един метър. Над тях успоредно дебели греди, с издълбани долу улуци, в които се движат два или четири плоски дървени чука, дълги до един метър, и които са закачени горе на дърветата, успоредни с долните. Колелото се върти, издадените в оста дървета закачат отдолу чуковете, подигат ги, отминават по ред и чуковете бият в една площ отпред, дето се туря шаяка. Предницата на чука (бута) е направена на тераси (стълби). Шаяка се тепа 24 часа. А след това го хвърлят в една фуниеобразна каца, дето тече вода отстрани, та образува водовъртеж. Тука шаякът се валя. Шаяците, които не се тепат, са редки, не толкова здра1 Димитър Стерев. На път: Мисли, случки и впечатления. Книга трета, Свищов, 1905, с. 56–58. Димитър А. Стерев е роден в гр. Свищов през 1861 г. Бил е писател, драматург, учител в различни краища на България, пътеписец. Около 1883–1884 г. е бил учител в с. Мъглиж. През периода от 1904 до 1912 г. Стерев издава 13 пътеписа под заглавие „На път“ в поредица „Туристическа библиотека“. През 1905 г. се установява за постоянно в гр. Бургас. Умира на 11 март 1920 г.

13

ви, не топлят и не са прилични. Когато се отепа и оваля, шаякът се скъсява с 10 см на метър на длъж и шир. Мъглиж е напреднал, ала не е вече оня Мъглиж, девствен от низки партийни ежби, доволен богат и охолен! Той има сега хубава църква, телеграф и поща, хубаво шосе за Казанлък (сега се работи и за Селце – Радевци, дето през Кръстец ще се съедини с Тревненското), ала с десетки селяни, които бяха в мое време богати, днес нямат нищо. Гюловото масло, което тука се произвежда доста много, фалшифицирано с тереше2 от неколцина алчни за злато люде, се обезцени и те са принудени или да го пастрят, или да го продават за ниска цена; тежките данъци върху сливовите градини: данък като ливада, като градина и акциза върху произведението, три кожи от една овца, охладиха селянина към тях; заловиха се мнозина за тютюн, който вирее тук добре, ала и тук не им провървя: докле дойде канапа, пломбата и пристигне чиновника, заваля дъжд, разсипа го и принудени бяха да продават килото по 30 стотинки. Какво единодушие владееше някога, какво доволство и как бяха добре общинските им работи! А сега, партийни ежби, гонения, борба между нови крайни понятия и стара рутина, преследвания и грабеж! Надали ще има селце в отечеството ни, което да не е разпънато на кръст от найдолно и ниско партизанство; общините изден вден задлъжняват и време не остава да се мисли и тури основа на нова култура, нов поминък. Уви! Ако върви така още 25 години, ний сме изгубен народ нравствено и икономически: нравствено, защото младежта не се възпитава, а се учи, икономически, защото от Освобождението досега дължим стотици милиони, а пък душата на страната – земеделието – е все такова, каквото си беше и в турско време! Само от заеми, от държавна трапеза и от една зелена маса не се повдига земеделския дух на народа! На другия ден се запътих за Казанлък. Духаше такъв силен вятър, щото едва можеше да се върви. В розовата долина често духат такива ветрове, ала благодарение на гористата местност не принасят голяма вреда. В далечината към Калофер стърчаха белите конуси на високите над него върхове, обвити в бели облаци, като димовни вълна, над тях синьо небе; облаците тежнееха над върховете и мъчно се различаваха от тях. На юг печално стърчаха редове върби край Тунджа, а по-нататък почернялата Средна Гора замислена, печална.

2 Тереше или индрише (Pelargonium roseum) е растение от рода на мушкатото и здравеца със силно, приятно ухание. Типичната му употреба в България е като подправка за ароматизиране на сладка. Индришето е популярно и като билка. От растението се добива етерично масло чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. С него се фалшифицира розовото масло.

14

ОДИСЕЯТА НА ПЪРВИТЕ

Петър Манджуков1

Въпросът за залесяването и укрепяването на пороищата е неразривно свързан с въпроса за ограничаването и регулирането на пашата. Действително при неограничена и нерегулирана паша най-опасните пороища се появяват върху местата с дълбока почва по стръмните южни и западни склонове на планините – там, където снегът се задържа най-малко и се топи най-бърже, където напролет най-напред се явява трева за паша на добитъка; където при нерегулирана паша растителността няма възможност да се възпроизвежда чрез естествено осеменяване. Навсякъде, където почваше да функционира, Службата за укрепяване на пороищата и залесяването се натъкваше на всевъзможни неприятности поради ограничаването или забраната на пашата. Свикнало да пуска на паша неограничено число добитък, когато ще и където ще, населението биваше много засегнато от налаганите му ограничения и живо реагираше против тях. Местните водачи на политическите партии използуваха случая, за да печелят привърженици между недоволните, обещаваха свободна и неограничавана паша. Те засилваха своето влияние сред населението за сметка на изтощаването на почвата, намаляването както на нейното производство, така и на общото благосъстояние. Пак по тая причина управляващите партии упражняваха давление върху Отделението за горите. Оттам по обратен път много често се получаваха нареждания относно пашата в строго охранителните места, които бяха в разрез със здравия разум, с логиката и със закона. Така Службата за укрепяването на пороищата и залесяването беше попаднала, както се казва, „между чука и наковалнята“. За да респектира населението, без да прибягва до съдействието на властта, Вожели проявяваше удивителен такт и умение. Като илюстрация на това ще посоча следния случай. Трябва да беше в ранната пролет на 1910 г. Предстоеше залесяването на местността Равня в землището на с. Мъглиж – местност, от която се зараждат няколко опасни пороища. По времето, за което разказвам, те отрупваха с чакъл и пясъци лозята и работните земи, разположени западно от нея. По онова време кмет на с. Мъглиж беше Петко Анастасов. При залесяването на тая местност в Бюрото се очакваше съпротива от страна на населението. Аз бях натоварен с ръководството на работите по 1

Петър Манджуков. Одисеята на първите. С., 1978, с. 57–63.

15

залесяването в серия Мъглиж от Вожели2, който ми даде своите напътствия как да постъпя в случай, че срещна някаква съпротива. Не мина и половин час след почване на работата по залесяването, когато по пътя откъм селото се зададе група хора начело с кмета. Щом стигнаха при нас, кметът се развика и заплаши работниците с глоба, ако веднага не преустановят работата и не се върнат в селото. Според дадените и на тях от Вожели наставления работниците продължаваха мълчаливо да работят, без да отговарят каквото и да било на отправяните им заплашвания. Кметът кипна, приближи се до един от тях и му изкрещя: – Тебе думам! Чуеш ли? Няма да копаеш! Работникът не отговори и продължи да работи. Кметът се хвърли отгоре му, изтръгна от ръцете му копача и го хвърли на земята. Без да продума нещо, работникът мълчаливо се оттегли и застана настрана. По същия начин кметът изтръгна и захвърли копачите на всички работници, а те мълчаливо се оттегляха и се нареждаха прави един до друг. Когато кметът, цял запенен от ярост, свърши, той обяви, че глобява работниците по 5 лева за неподчинение на общинската власт. След това заедно с групата общински съветници, които го придружаваха, той тръгна да си върви. Според както му бях наредил, горският стражар Теню Тиков избърза напред, за да слезне по-рано в селото. Заедно с работниците, които ме бяха заобиколили, тръгнах и аз след групата на кмета. Последният се обърна към мене и ме запита: – Защо оставихте неприбрани копачите и лопатите? – Кои копачи? Какви лопати? – Ония, на Бюрото, с които работеха работниците. Защо ги оставихте на поляната? – Ако те бяха на Бюрото, щяха да бъдат в ръцете на работниците. Сигурно ще да са били ваши, господин кмете, щом вие им ги изтръгнахте от ръцете. Тогава аз няма защо да се грижа за тях. Ваша работа остава да си ги приберете или не. Ние продължаваме да слизаме към селото, като по пътя си приказвахме най-любезно, без да коментираме начина, по който бе спряно залесяването на Равня. Когато дойдохме при общинското управление, горският стражар Теню Тиков ни посрещна при вратата, козирува и каза на кмета: – Господин кмете, моля да подпишете акта! – Какъв акт! – Акта, с който се констатира, че днес чрез насилие вие попречихте на законно установената власт – Бюрото – да изпълнява своята служебна работа. 2 Феликс Луи Мари Вожели, французин, началник на Бюро за укрепване на пороищата и залесяване. Бюрото е създадено със заповед № 1425 от 8 октомври 1904 г. Деловодител е бил Петър Манджуков. Спомените си Манджуков е написал около 1950 г., публикувани са през 1978 г. В това Бюро освен Вожели и Манджуков са работели още седем човека. Залесявали са в землищата на селата Шипка, Енина, Гюсово и Мъглиж.

16

– Аз няма да подпиша тоя акт! – То остава ваша работа, господин кмете! Ще го подпишат свидетелите, които ще потвърдят фактите, изложени в него. И Теню Тиков поднесе на мене и на работниците акта за подпис. Аз прочетох на глас съдържанието на акта и го подписах; след мене, като свидетели, подписаха всичките работници, на брой 19 души, ако не ме лъже паметта. След подписването на акта горският стражар веднага тръгна за Казанлък. – Ама каква е тая работа, бе джанъм? – запита кметът Петко Анастасов. – Къде ще пратите тоя акт? – Къде ли? В Стара Загора, бай Петко, при прокурора на Окръжния съд. От него ще искаме да ни се върнат и инструментите. – Бе, възгеч! Няма ли как да се спре тая работа? – Не знам, бай Петко! Иди в Казанлък при началника, при французина. Ако може да се спре, той ще я спре. Аз не мога нищо да направя. След като си починах, аз яхнах коня и заминах за Казанлък. Горският стражар Теню Тиков беше дошъл преди мене и беше предал акта на Вожели. Половин час след моето пристигане в Бюрото нахълта и бай Петко Анастасов. Разправията между Вожели и кмета не трая дълго и мина при пълно спазване на спокойствието и благоприличието. Между началника на Бюрото и кмета на с. Мъглиж биде постигнато следното съглашение: Ако в продължение на една година от днес кметът на с. Мъглиж Петко Анастасов остави на спокойствие Службата за залесяване и укрепяване на пороищата и £ съдействува било лично или чрез общинските съветници, било чрез други жители на с. Мъглиж, на акта няма да се даде ход. Ако през това време кметът Петко Анастасов, някой от общинските съветници или от жителите на с. Мъглиж упражни каквото и да било насилие спрямо работниците или служащите при Бюрото, за да им пречи при извършването на предприетите от Бюрото работи или агитира между населението, за да го възбужда към противодействия на Службата за залесяването и укрепяването на пороищата, на съставения акт веднага ще се даде ход с ходатайство пред прокурора за бързо и най-строго наказание. На следния ден залесяването на Равня биде подето отново. При кмета почнали да идват негови политически съмишленици и противници и му съобщавали: – Господин кмете! Пак залесяват Равня! Защо не ги спреш? – Не Равня, а ей тука да ми садят борчета, пак няма да ги спра! – отговарял кметът Петко Анастасов, навеждал си главата и с ръка посочвал темето си... През 1904 г. Мъглижкият общински съвет взел решение да отпусне част от общинската мера за създаване на горски разсадник. По това време кмет на 17

това село беше Димитър Лидаров, а общински съветници – Калчо Гидиков, Димитър Герганов и Тоню Бояджиев. Те и четиримата бяха фанатични привърженици на идеята за залесяването. В Мъглиж, на десния бряг на Стара река, непосредствено до моста, срещу общинското управление, което се помещаваше в едно здание близо до левия бряг на реката, имаше кафене. Негов съдържател беше Петър Маказчиев, човек красноречив, върл противник на залесяването и на Службата за укрепяване на пороищата, по партийна принадлежност народняк. По негово внушение мъглижкият кмет Петко Анастасов, придружен от няколко общински съветници, през 1910 г. се опита да спре залесяването на Равня. Когато Петър Маказчиев научи резултата от срещата на кмета Петко Анастасов с Вожели, излезе от кожата си. След като залесяването на Равня биде привършено, преди да си замина за Казанлък, отбих се в кафенето на Петър Маказчиев да пия едно кафе. В тоя момент притежателят на кафенето горещо спореше с едного от общинските съветници – Калчо Иванов Гидиков. – Какво е това чудо? – говореше Маказчиев. – В Мъглиж не остана вече педя място за паша на добитъка! Няма къде човек да пусне магарето си да пасе! Че то излиза ли се на глава – да храниш добитъка си цяла година на ясла? – Ще му дойде редът и за това – спокойно отговаряше бай Калчо Гидиков. – Ще се намери колай и за изхранване на добитъка. Всичко ще си дойде на мястото, когато му дойде времето. – Ще му дойде времето, когато си видиш ушите! – горещеше се Петър Маказчиев. – Когато добитъкът измре от глад, триста колая за пара! – Ти си гледай кефа, бай Калчо! – намесих се аз. – Ще дойде ден, когато мъглижени ще издигнат на вас, четиримата, паметник! – Я гледай ти какво било! – злъчно забележи Маказчиев. – И аз се чудя отде се е взел тоя мерак у Калча, у Тоня, у Димитра и у Гергана да се дърлят за залесяването на мъглижкото землище! То било, за да им се издигне паметник! След една година Петър Маказчиев стана кмет на Мъглиж. Когато Г. Зайков замести Вожели, Петър Маказчиев почна да се разпорежда със Службата за укрепяване на пороищата и залесяването като със своя мошия и създаде хиляди мизерии както на надзирателя и работниците от мъглижката серия, така и на ония мъглижки жители, които бяха привърженици на залесяването. И при все това... При все това посадените фиданки продължаваха да живеят. Създадената борова гора порасна и окръжи като зелен венец от всички страни селото. Сега тя представлява един действително величествен паметник на тия четирима скромни, но фанатични привърженици на залесяването в мъглижкото землище. 18

СПОМЕНИ ЗА МЪГЛИЖ

Добри Азманов1

Зная, че за Мъглиж е писано много и от много хора, но повечето от тези мемоари са за политическите и революционни борби на селото, докато за бита на мъглижани около 9-ти септември2 и преди това малко е писано. И така, пиша според силите си и възможностите си и още повече съм далеч от мисълта, че това изложение може да бъде пълно, отразяващо многообразния живот на хората. Поминък Кога Мъглиж е заселен на това място, се знае малко. Но се знае например, че в „Грамадня махала“ има подземни останки от старо строителство. Това беше установено при прокарването на водопровода 1933/34 г. Тези останки от строителство говорят, че от древни времена тук е съществувало селище. По шосето за с. Селце, на два километра северно, има останки от средновековно градище. И още такива стари паметници на строителство има много в околностите на Мъглиж. Навярно едно по-обстойно изследване може да определи по-точно кога Мъглиж се е заселил на това място. Около 9-ти септември населението на Мъглиж наброяваше 4500 жители, докато през 1918 г. жителите на селото са били 56003. Тези цифри говорят за едно системно емигриране на мъглижани, и то най-вече от интелигенцията. Най-много изселени мъглижани има в София, Казанлък, Стара Загора. А в Старозагорски окръг и други окръзи са останали да живеят много учители и бъчвари, отишли на работа и създали семейства там. Като голямо селище Мъглиж имаше и голямо землище. До кооперирането на земята това землище граничеше както следва: на изток със землището на с. Дъбово, на юг със с. Юлиево и с. Ягода, като опираше до река Тунджа. Село Тулово заедно със землището си беше вклинено в землището на Мъглиж. На запад и северозапад граничеше със землището на с. Черганово и на с. Горно Изворово. След кооперирането на земята4 тези съседски граници загубиха онова значение, които имаха дотогава. Колко ревниво пазеха мъглижани тези граници, говорят следните факти: между Мъглиж и Черганово се водеха истински войни за територия главно като пасища за добитъка. С 1 2 3 4

Добри Минчев Азманов (1915–1992), написал е спомените си през 1988 г. Става въпрос за 9.IX.1944 г. За сравнение например през 2010 г. населението на гр. Мъглиж е 3500 души. Около 1955 г.

19

дъбовци по „плацдарма“ на Кадиевец5 ние малките пастирчета редовно се сражавахме със сопи и камъни. За пасбището в местността Кабъклъка водехме такива битки с юлиевци, подобни действия водехме и с чанъкчийци (Ягода) за пасбището около река Тунджа. Тези вражди не прекъсваха с времето. Съществуваше образцова приемственост на поколенията. Отивайки си, големите предаваха дряновите тояги и прашките на новата смяна. Но ако в нашата, Долната махала се биеха само децата и юношите, то горненци водеха с черганци истинска война, в която участваха и много възрастни. Новата власт тури край на тези междуселищни вражди. В тези граници работната земя на мъглижани възлизаше на около 30 000 декара. Освен тях дотогава имаше и около 10 000 декара полски пасбища (мери). В тези граници почти всяко семейство притежаваше известно количество земя. Изключение правеше само циганското малцинство, което тънеше в дълбока мизерия. Вярно е, че някои семейства имаха съвсем малко земя, но и големи земевладелци нямаше. Най-заможните стопани на Мъглиж не притежаваха повече от 120 декара земя. Огромната част от семействата притежаваше между 30–40 декара земя. Тъй че като поставям земеделието като основен поминък, имам предвид именно това, че всички притежаваха земя. Част от тези притежатели на земя – чиновници и учители – не я обработваха сами, а я отдаваха на „ючорджум“, т.е. получаваха 1/3 от добива. Освен земеделие огромната част от жителите на Мъглиж упражняваха и по някой занаят. Повече от 3–4 чисто земеделски семейства аз не познавам. Обработката на земята – сеитба, жътва и вършитба – се извършваше напълно примитивно. Друга теглителна сила освен животинската не беше позната. Жътвата и коситбата се извършваха на ръка със сърпове и коси. Вършитбата се извършваше с дикани. От впрегатния добитък най-широко се използваха катърите, по-малко конете и воловете. Не бяха малко дребните собственици, които оряха и работеха съвсем примитивно и неефективно с чифт крави, с една крава или един вол, само с един кон или един катър, а имаше и такива, наречени пишман земеделци, които работеха с крава и магаре или пък с две магарета. Добивите от такава обработка на земята се знаят. А такива стопани в Мъглиж имаше много. Те грубо и жестоко измъчваха тия животни, измъчваха себе си, жените и децата си. Тъй като тези животни биваха слаби, при оран те не вървяха направо, препикаваха често, не следваха браздата. Трябваше някой да ги води. Тази работа най-често вършеха децата. Хванало поводите, обикновено босо, детето водеше кравите. Бащата, майката или по-големият брат натискаше и направляваше ралото. А слънцето прежуря. Мухите беснеят, хапят кравите като кучета. Животните се бранят, въртят и премятат опашки. Но само опашката не стига. Ето защо внезапно, с голям замах назад, кравата се стреми с муцуна да пропъди мухите. Тоя замах пов5

Местност, 3–4 км източно от Мъглиж.

20

лича малкия и той пада в угарта. Пада и става и много пъти все тъй с часове. А има и случаи, когато с копитото си животното застъпва босия крак на водача, водач на когото няма кой да завиди. При суха почва или при среща с камък ралото се отплесва, на кравите им олеква и те се устремяват напред. И този път контрата обира пак водачът – хомотът го блъска в гърба и погледай, намерил се отново на земята. Такава мъка, мъка тежка и дива, придружаваше бедняка. При такава мъка тежка и непоносима растяха децата на този бедняк. Тази мъка не свършваше с оранта. Копанта, жътвата, коситбата и вършитбата не бяха по-леки от оранта. И при тях участието на децата беше задължително. И въпреки тази мъка земеделието за голяма част от стопаните не беше в състояние да изхрани семейството. Стопаните търсеха и други пътища за прехрана, търсеха и други доходи. Защото издържането на семейството не опира само до храната. Трябваха и пари – за облекло, за обувки, за данъци и за какво ли не. В Мъглиж почти нямаше стопанин, който да не упражнява и друг занаят. Изобилствуваха бъчварите, може да се каже, че във всяка втора къща имаше и бъчвар. В по-малка степен бяха застъпени и други занаяти. Източник за препитание беше и гората. Много от хората добиваха дърва и дървен материал, част от който и продаваха. Изминеше ли зимата, за мъглижанина нямаше почивка, нямаше неделя, нямаше празник. Особено настъпеше ли жътва и харман, работният ден продължаваше по 17 и 18 часа. Прибирането на „хляба“, както всички се изразяваха, беше найважното дело, по-важно от него нямаше. То трябваше да става бързо и навреме. Всички се ръководеха от максимата „Ден година храни“. Жътвата се извършваше също примитивно, нямаше такъв стопанин, който да жъне дори с конска жътварка, камо ли с моторна. Всички жънеха ръчно, със сърпове и паламарки. Тези инструменти сега могат да се намерят само в музеите. Жътвата започваше около 20 юни, първо с ечемика, който узряваше найрано, и свършваше с пшеницата. Тогава нивите на стопаните бяха много раздробени. Имаше ниви по-малки от половин декар, а най-големите достигаха не повече от 5–6 декара. И тук детският труд беше широко застъпен. Вече 10–12 годишни деца жънеха с възрастните. По-малките приготвяха въжета за вързача на снопи, това особено много се налагаше, когато зърнената култура беше недорасла. Малките не жънеха, а скубеха житените стъбла за въжета. Други задължения на такива малчугани бяха да доставят със стомни и кратунки вода за жътварите, да пасат и поят добитъка. И тъй жътвата с найусилени темпове не продължаваше повече от 20 дни. Обикновено започвайки от 20 юни, без всякакви ритуали, приключваше около 10 юли с малък ритуал. Той се състоеше в оставянето на тъй наречената „брада“. Оставяха се не повече от 50–60 стръка пшеница, оплитаха се с цветен конец и до тази брада се поставяше парче хляб. Това беше символ и пожелание за нова богата реколта. Навързаните снопи след пожънването на нивата се събираха по 21

средата на същата и се складираха по десет на кръстци в права редица. От края на жътвата до началото на вършитбата преминаваха около 20 дни. През това време напрежението на полските работи не спадаше. Напротив, някои полски работи бяха по-трудни и от жътвата. Такава беше коситбата на ливадите и на фият. Преораваха се втори път царевиците, прекопаваше се бобът, слънчогледът, бостанът, лозята и др. По неписан закон возитбата на снопите в Мъглиж започваше на Илинден, т.е. на 2 август6. Но дотогава трябваше да се приготви и харманът. Това също не беше лесна работа. Всеки земеделски стопанин имаше свой харман вън от селото. Приготвянето му за вършитба изискваше редица операции. Първо да бъде остъргана с мотика тревата, да се докарат 5–6 каруци глинена пръст. Такава докарвахме от Манашарската мера, едно разстояние от близо 4 км. Тази пръст се разпръскваше равномерно по целия харман, след което вкарвахме вода за размекване на тази пръст. А голяма част от стопаните, живущи в Горната махала, си правеха харманите далеч по нивите и караха вода с каците. След като пръстта се размекнеше, впрягахме добитъка в един влак, направен от храсти. Запретнал крачолите и бос, един от нас повеждаше добитъка и го въртеше в кръг, докато пръстта напълно се разкаши и грубо заглади. След това с греблата, като се започваше от центъра към периферията, също боси и със запретнати крачоли, заглаждахме повърхността на хармана. На следващия ден полуизсъхнал и да не се нацъфка от силното слънце го посипвахме със стара плява. Едва към третия ден харманът биваше готов за вършитба. Превозването на снопите и направата на хармана съвпадаха по време. Снопите, докарани от нивата, се складираха в полукръг от южната страна на хармана, на купни. Всеки купен имаше формата на дом, изграден в готически стил. Купните се изграждаха плътно един до друг. Отначало снопите се нареждаха с класовете навътре в четириъгълник. Като достигне на около два метра височина, този четириъгълник започваше да се свива и получаваше една форма като покрив на сграда, като снопите се нареждаха с класовете навън. Най-отгоре се нареждаха снопи, плътно притиснати един до друг и забодени с дървени шишове, за да не се събарят от вятъра. И въпреки непосилния селяшки труд, песента не го напускаше. Особено много бяха жътварските песни. Често в най-задушната лятна горещина, в непоносима жега ще се проточи ясен женски глас: „Хладен вятър духа мале, че кой ли го пратил мале. Пратила го е бяла Рада, да разхлади ерген Петра“ /според името на любимия/. С тези няколко думи съвсем не изчерпваме темата за селяшката мъка, за неговия непосилен труд да осигури своята прехрана и на семейството си. 6

Днес Илинден се празнува на 20 юли. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар (от стар към нов стил), необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, разликата е 12 дни, а понякога погрешно се добавят 13. През 1968 г. е извършена календарна реформа и в Българската православна църква относно стария и новия стил на календара.

22

Училище Едно важно строително мероприятие, което заслужава да отбележим, е построяването на училището на мястото на някогашния турски конак. Това училище е построено по време, когато на власт е бил Българският земеделски народен съюз начело с Александър Стамболийски. Инициативата за неговото построяване обаче е подета от Мъглижката партийна организация на комунистите. До тогава учебното дело в селото е било в окаяно положение. Учебните занятия са се водели в различни неподходящи помещения, пръснати в различни сгради на селото. Още повече се влошава положението на учебното дело, след като и малкото по размери старо Куленско училище7 бива напълно унищожено от пожара. И днес са пред очите ми някои от тези неподходящи тесни и задушни стаи. Помня ги двете такива стаи от „време оно“, и то на земя в конашкия двор. Помня стаята в двора на църквата „Св. Богородица“. Стара, ниска и задушна, намираща се в североизточния ъгъл на този двор. В такива помещения се водеше преподаването на уроците, там се обучаваха децата на четмо и писмо. Но неудобството на такова обучение се криеше не само в неподходящите помещения, а голямо неудобство представляваше и разпръснатостта на тия помещения. Липсата на един център, с всичките му предимства, създаваше не по-малко неудобства на учебното дело. Всички те бяха премахнати с построяването на новото училище. То за първи път отвори своите врати в началото на учебната 1923 г. Но това стана, след като предварително беше осквернено от фашистките погромаджии, тъй като огромното мнозинство от мъжкото население беше арестувано и малтретирано в стаите на училището през Септемврийското въстание. Водоснабдяване Още две големи мероприятия бяха осъществени до Девети септември в Мъглиж. Те бяха водоснабдяването и електрифицирането му. До 1934 г. мъглижкото население страдаше много за питейна вода. В цялата Долна махала съществуваха всичко на всичко четири чешми. И то трите от тях бяха с нищожен дебит питейна вода. Те се подхранваха от един каптаж, който се намираше в дола над горското стопанство. Първата от тези чешми се казваше „Вълневата чешма“ по името на живущия най-близо до нея – Стоян Вълнев. Втората се казваше „Конлушка чешма“, тъй като се намираше по средата на площад „Конлука“. И третата се казваше „Гаджевата чешма“, пак по името на най-близките съседи Гаджеви. Тези чешми, разположени една под друга на разстояние пет-шестстотин метра, бяха с много нисък дебит. Течаха постоянно, защото бяха без спирателни кранове, но техните струи приличаха на струите на ракиен казан. До нашето семейство се намираше най-близко Конлушката чешма, от нея ние се снабдявахме с вода. Като каз7

Намирало се е до църквата „Св. Димитър“, изгоряло при пожар около 1918–1920 г.

23

вам, че тя беше най-близко до нас, трябва да кажа, че това близко беше приблизително цял километър. С два бакъра, окачени на кобилица на рамо, пренасяхме водата. И мъката по пренасянето не беше тъй голяма, както мъката от чакането на ред, което понякога траеше с часове. Често там се набираха няколко десетки чакащи ред за вода. Само една чешма с два чучура съществуваше на източния край на селото. Тя се казваше „Селската чешма“, тъй като от цялата Долна махала на нея ходеха хората за вода, макар да им беше много далеч. Тя се захващаше от Чешмян дол. Обаче по вкус водата £ отстъпваше пред водата на другите чешми. Тъй че водоснабдяването на Мъглиж до 1934 г. едва задоволяваше питейните нужди на хората. За добитъка, за пране, та дори и за измиване на съдове се ползваше вода от реката и вадите, които течаха през селото. Съществуваше и тъй нареченото „Нешово кладенче“. То беше до самата река и водата му не отговаряше за питейни нужди. Такова жалко беше водоснабдяването на Долната махала, не по-добро беше и водоснабдяването и на Горната махала. Ето защо, когато започна прокопаването на канали за едно обилно снабдяване на селото с питейна вода, населението го прие с голям ентусиазъм. Всички участваха с доброволен труд по това прекопаване, а то обхващаше едно разстояние в близо десет километра дължина. Каптирането на водата ставаше на землището на с. Горно Изворово, в местността Хумата. Аз не съм в състояние да кажа кога точно започна това голямо дело за мъглижани. Зная само, че водата беше докарана в селото през 1934 г. Голяма заслуга за захващането на вода от тази местност имаше инж. Лисичков. Той служеше в Окръжен народен съвет – Стара Загора, и отлично познаваше водните ресурси в нашия район, а може би и в други райони на окръга. Десет години по-късно, когато на Девети септември 1944 г. оглавих Мъглижката община, се наложи да разширяваме водоснабдяването на селото, аз имах много срещи с този човек и бях удивен от неговото познаване на много местности от землището ни, заредени с подпочвена вода. Така че заслугата му Мъглиж да притежава в достатъчно количество и с отлични питейни качества вода е голяма. Електрификация И това мероприятие извършено, преди Девети септември 1944 г., е от много голямо значение. Краят на газените лампи дойде през 1939 г. През същата тази година Мъглижката община, разполагаща с необходимите средства, реши да обяви търг и възложи изпълнението на това мероприятие на онзи предприемач, който даде най-изгодна оферта за целта. На обявения търг още в началото на годината се явиха няколко предприемачи. Задачата се състоеше в следното: предприемачът трябваше по определен 24

план да построи уличната електрическа мрежа в Мъглиж и Тулово със свои средства и в най-кратък срок да я предаде в пълна изправност на общината. Предложенията на участващите предприемачи се подаваха до общинската комисия тайно. От постъпилите шест предложения общинската комисия намерила за най-изгодно предложението на инж. Деньо Неделчев Азманов8 и възлага търга върху него. Тъй като инж. Деньо Неделчев е от Мъглиж и се ръководи от местни патриотични подбуди, решава на всяка цена да спечели търга. По тази причини той предлага най-ниска оферта и в най-кратък срок да извърши електрифицирането на своето родно село. Но уви! Колкото беше добър като инженер Деньо Неделчев, толкова се оказа лош търговец и предприемач. Патриотичните си чувства той заплати с голяма загуба от това първо негово предприятие, което остана и последно. То му стопи капиталеца, който беше събирал много години като служител. И тъй, поемайки търга върху себе си през 1939 г., инж. Деньо Неделчев веднага започва работа. Скоро нашият двор стана склад на медна жица, на изолатори, на аплици и дървени стълбове. За ръководител на непосредственото строителство той назначи един случаен техник, когото не само че не познаваше, но и никой от селото не го познаваше. Той беше от македонски произход и никой не знаеше от къде той пристигна в Мъглиж, наричаха го Илия Сърбина. Тъй като в София заедно с друг съдружник инж. Неделчев беше разкрил и магазин за търговия с радиоапарати, трябваше да ходи и там. Без да се колебае, той даде известна сума пари на този Илия, който трябваше да събере работници, да започне работа и да плаща на същите. Такива работници много лесно се намираха тогава. Първата операция започна с изкопаването на дупки и изправяне на стълбове. Работата бързо напредваше. Работниците изправяха стълбове, завинтваха изолатори и поставяха улични лампи там, където е отбелязано по плана. Но когато работниците отправили искане към Илия Сърбина да им заплати аванс, оня спокойно им отговарял, че те ще получат такъв само от инженера. А в това време той се залюби с дъщерята на починалия преди десет години Иван Чернев Клисуров, започна годеж, сватба и пътуване по сватбен воаяж. С предоставените му пари за работниците той започва да разполага като със свои. Към края на лятото, когато работата наближаваше да свършва, чичо ми дойде в Мъглиж. То беше неделен ден. Той излезе и до късно вечерта проверявал извършената работа. На сутринта тъкмо се разположи под хасмата до поставената там импровизирана маса и аз първи забелязах, че зад пътната врата са се насъбрали работници. Като му известих за тях, той ми каза да отида да им отворя и да дойдат при него, за да разбере какво искат. Като наближиха, той ги запита: – Какво има момчета? 8

Деньо Неделчев Азманов е чичо на автора на тези спомени Добри Азманов, най-малкият от братята на баща му.

25

Почти всички в един глас му отговориха: – Идваме да ни платиш за извършената работа. Тогава той повторно ги запита: – Илия нищо ли не ви е плащал? Следва отново дружен отговор: – Нито пукнат лев! Чичо ми цял затрепера, позеленя, побледня и дълго нищо не отговори. Едва когато се окопити, каза: – Ах, тоя мошеник! Бавно взе чантата от земята, качи я на масата и още по-бавно, треперейки, започна да я разтваря. Извади ведомост, започна да изчислява по колко пари се падат на всеки според изработените дни и започна да се разплаща. Това беше чиста загуба, която той понесе в името на своята вродена наивност и в името на желанието си да бъде полезен на родното си село. Можеше ли да се съди със сърбина? Можеше. И в началото той се закани да го съди. Но по-късно се отказа, защото разбра, че от такова дело няма нищо да излезе, тъй като парите, които му беше дал в аванс, бяха дадени на юнашка вересия. Пък и да го съдеше, оня нямаше нищо друго освен млада жена. По-късно в София той бил изигран и от своя съдружник в търговията с радиоапарати и най-сигурна му останала пенсията. Но работата беше свършена. Мъглиж и Тулово бяха електрифицирани. Спрях се подробно на това дело, тъй като то ставаше пред очите ми и за това, че едва ли има някъде написан ред за него от някого. *** Ето това са най-важните мероприятия, проведени през периода от Освобождението [до 1944 г.]: залесяване, построяване на училище, прокарване на водопровод за питейна вода и електрифициране. Като говорим за тези мероприятия главно от строителен характер в засегнатия период, това не означава, че не е направено нищо друго. В своето историческо развитие трудовият Мъглиж, а той обхваща почти цялото население, е водил борба за по-сносен живот, за подобрение на своя хал. Наред с политическите борби, стигнали своя апогей през Септемврийското въстание [1923 г.], което е първото антифашистко въстание в света, а в Мъглиж пукна първата пушка на това въстание, той е водил и икономическа борба срещу експлоатацията на капитала. Фронтът на тази борба е била кооперативната. Като първа изява на тази борба е основаването на кооперация „Мравка“. Но тя бързо се е провалила. За нея е останал само афоризмът „Кооперация мравка изяде всяка кравка“. Друга кооперация е била основана в края на Първата световна война. Нейни инициатори са били социалдемократите от Долната 26

махала. Те са избрали за неин председател социалдемократа Неделчо Иванов Ахмаков. Основната £ дейност е била изкупуването на тютюна от производителите. Тя същo не е просъществувала много. Нейният председател е бил начетен9, от който начет се е издължил, като продал няколко декара от собствените си ниви. За пояснение на мотивите за образуване на такава кооперация следва да кажем, че някога в Мъглиж широко беше застъпено отглеждането на тютюна. Почти всяко семейство засаждаше от един и най-много до два декара тютюн. Неговото отглеждане е много трудоемко. Освен това прибирането му съвпада с прибирането на други селскостопански произведения. Това беше причина да не могат да бъдат засадени по-големи имоти с тютюн. Прибирането съвпада с вършитбата. Трудолюбивите нашенци ставаха по тъмно, впрягаха каруците и още не съмнало, пристигаха на тютюна и почваха кършенето на листата. Бързо пълнеха ритлите и още по-бързо се устремяваха обратно. Стоварваха узрелите листа на тютюна в дворовете, и то непременно на сянка – обикновено под хасмите. И почти при изгрев слънце бягаха вече на хармана. А харманите бяха вън от селото, на три, четири и повече километра. Пръскаха върху хармана 100–200 житени снопа и тук оставаха най-много двама души – единият да кара диканята, а другият на определени интервали с дървени вили да омесва пшеницата. След като стеблата и класовете се надробяваха от диканята, започваше месене с изламачета, също дървен уред като вилата, само че не с два рога, а с повече рогове. Когато сламата станеше още по-ситна, се месеше за последно с дървени лопати. Тази последна операция превръщаше сламата в плява и почти всичкото зърно изпадаше от житените класове. Краят на това действие обикновено завършваше към 3-4 часа следобед. Останалите членове от домакинството, отишли сутринта да нижат тютюна в селото, трябва да са прострели низите за изсушаване и към 2 часа да се отправят отново към хармана. Там предстоят още операции. Плявата със зърното се събираше накуп сред хармана със специални гребла. После харманът се измиташе с метли и при наличието на вятър започваше веенето, т.е. отделянето на зърното от плявата. И колко още операции следваха, докато се стигнеше до белите самуни, само ние си знаехме. То беше труд примитивен, тежък и непосилен. Но да пиша ли, че не всякога добрият вятър слушаше хората, че не всички дни бяха слънчеви, че при буря и дъждове, които през лятото не липсват, настъпваше паника и процесът на вършитбата спираше. Ах, колко жалко звучи нашето мърморене днес, че сме много натоварени с работа! Но да се върнем на въпроса. Отглеждането на тютюна, колкото и трудно да беше, той беше една от малкото култури, които донасяха на стопаните пари. А пари 9 „Начетен“ означава материално отговорно лице – магазинер, касиер и др., което е вземало пари за себе си от касата, без да ги плаща, и след ревизия се установявало, че парите липсват.

27

трябваха, трябваха за сол, за газ, за памук, обувки, за плащане на данъците и какво ли не. Изкупуването на тютюна от стопаните ставаше от търговци, които всячески се стремяха да ограбват труда на производителя. Именно за да се предпазят до известна степен от това ограбване, мъглижани основават кооперацията, която нарекли „Кооперация Труд“. Дейността на същата е била да изкупува тютюна от производителите на по-изгодни цени. Другата кооперация, основана през 1926 г. по инициатива на Комунистическата партия, беше Популярната банка. За нейното основаване найголяма е заслугата на Кръстьо Марков, който от самото начало е избран за директор на същата и продължи да я ръководи над двадесет години. С всяка измината година дейността и членският състав на банката растеше. Членове със свой дялов капитал отначало бяха само мъглижани, а впоследствие в нея навлязоха стотици членове и от околните села. Общият брой на членската маса, ако не ме лъже паметта, достигна към две хиляди души. На първо време дейността на банката се състоеше в раздаването на заеми на изпаднали в нужда кооператори със сравнително по-малък лихвен процент. По-късно банката откри всестранен магазин, който успешно конкурираше частниците. А както ще видим по-нататък, банката разкри огромна за мащабите на Мъглиж стопанска дейност. И докато в много населени места на страната през военните години се получи стопанска криза, то в Мъглиж настъпи голямо стопанско оживление. Германски войски в Мъглиж По средата на трийсетте години на двадесетия век, както е известно, атмосферата над Европа „замириса на барут“. Италианският и германският фашизъм начело с Мусолини и Хитлер открито се готвеше за война. Тяхната цел беше двойна – завладяване на чужди страни и народи, превръщайки ги в колониална зависимост със силата на оръжието. Втората им цел беше антикомунистическа, т.е. война срещу Съветския съюз и завладяването му. Но тези събития са известни, по тях е писано много, точно и компетентно, моята задача е по-скромна – да пиша за Мъглиж. На първи март 1941 г. Хитлеровата армия нахълта в България. Царят и правителството бяха дали съгласието за това. В Мъглиж още на другия ден се установи на лагер един германски артилерийски батальон. И тъй нашата страна стана изходен пункт за нападение над съседите ни Югославия и Гърция от немско-фашистките агресори. Германските военни части в България донесоха със себе си много новонасечени български пари. Това стана причина магазините бързо да се опразнят. Те купуваха всичко за ядене, за обличане, за изпращане в Германия на подаръци, купуваха безогледно, без да се пазарят. Най-напред свърши бирата. Последствията от това се знаят: инфлацията подкара коня в галоп. По него време се намирах 28

в Мъглиж. Както цялото българско население, тъй и мъглижкото посрещна германските войски радушно. Причините бяха две, едната се състоеше в това, че голямото болшинство от нашия народ вярваше, че с германското настъпление в Гърция и Югославия ще бъде осъществена неговата отколешна мечта – присъединяването на Македония и Беломорска Тракия към отечеството. Тази вяра се утвърди и порасна с факта, че преди една година със съдействието на германците Южна Добруджа беше върната на България. Втората причина се криеше в това, че подписаният в края на август 1939 г. пакт за ненападение между Германия и СССР е искрен и дълговечен. В интерес на истината ще отбележа, че такава наивна вяра беше обхванала голяма част и от нас, комунистите. Също фашистки настроените български граждани, особено офицерството, се радваха на този пакт. Хората си мислеха, че Германия и СССР, хванати ръка за ръка, са непобедими, а щом е така, обединението на българския народ в неговите етнически граници най-после ще бъде осъществено. Разбира се, имаше много хора, и то предимно пак сред комунистите, които правилно мислеха и разсъждаваха, че съветско-германският пакт е временен и неискрен от страна на германците. Сериозно мислещите хора не вярваха, че най-върлите антикомунисти, каквито бяха хитлеристите, са тръгнали на едно искрено и дълготрайно приятелство със СССР. Но така или иначе пактът съществуваше в момента и ние не бойкотирахме германците. Разговаряхме с тях, приемахме ги без злоба. До края на март 1942 г. бях в Мъглиж, а от 1 април същата година бях повикан да отбивам редовната си военна служба във втора трудова дружина гр. Пловдив – санитарна рота. Дотогава немските войници контактуваха с мъглижани, но целият разговор се обслужваше с няколко думи. Единствен беше един войник от Австрия, с когото аз имах по-широк разговор, съдържанието на който не съм забравил и до днес. Този войник знаеше френски. Искам да предам съдържанието му. Войникът се казваше Франц. Разговорът водехме в кръчмата на Борис Чернев. Попитах Франц какво мисли за войната, до кога ще продължи тя и кога ще завърши, след като Германия беше воювала вече две години. Той ми отговори, че това знаел само господин Хитлер, а той казал, че именно през тази година щяла да завърши. „А как мислиш ти?“, не го оставях аз. Без да ми отговори, той само свиваше рамене. Искаше да каже, че се съмнява в думите на господин Хитлер, но не смееше да го изрази гласно. Останах с подозрението, че този строен и хубав Франц е един прогресивен австриец. И тъй, още тогава, след като Северна Америка с огромния си икономически потенциал се намеси във войната на страната на Англия и Франция, умните хора започнаха да не виждат нейния край. А обезумелият „господин Хитлер“ правеше своите сметки без кръчмаря – да смаже СССР за два месеца и след това да постави на колене западните си противници. И тъй моят приятел 29

Франц едва ли дочака края на войната жив и здрав, защото тя продължи още 4 години. Съветски войски в Мъглиж След победата на 9.IX.1944 г. цялото население на Мъглиж с нетърпение очакваше пристигането на съветските войски. Всеки ден очаквахме да се покажат от изток. А те все се бавеха. Бяхме приготвили вече арката пред общината. И за нейното построяване стана малък комичен случай. Още първия ден от службата ми като кмет при мене се яви бай Радко Тянов. Разпери ръце и ме попита защо се бавя още да наредя за направата на арката. Всички знаехме, че бай Радко хвалеше германците в кръчмата на Борис Чернев, и сега, когато пръв се зае да правим арка и той като строител щял бил да даде гредите, на мене ми стана много смешно и не можах да се удържа, без да се усмихна. Той се досети на какво се дължи моят смях и побърза да каже: – Не гледай какво приказвах. Приказвах така, с цел да предпазя синовете си. Значи синовете му били комунисти и с приказките искал да ги предпази от репресии. И тъй арката за посрещането на братушките беше готова на другия ден, а тях все още ги нямаше. А ние със затаен дъх ги очаквахме след големия възторг от победата на 9-и септември. Вълнувахме се всички – мъже и жени, комунисти и безпартийни, но с най-голямо вълнение ги очакваха старците, защото те помнеха „Дядо Иван“ от 1877 г. Споменът за него не гаснеше в сърцата им. И ето сега неговите внуци идеха отново, идеха към нас, освобождавайки ни от друг тиранин, без чалма, а по-голям изедник. Идеха... наближаваха Мъглиж. Бай Димитър Топалов, новият кметски наместник в Тулово, говореше отсреща. Съобщаваше ми, че там са пристигнали група съветски бойци. Веднага полетях надолу по стъпалата, където дежуреше таксито на Груя – зет на дядо Петко Малъкрашев. С новоназначения без заплата комендант Стефан Лазаров се метнахме в колата и запрашихме към Тулово. През целия път мълчах. Съчинявах приветствено слово на руски, нали в гимназията бях го учил с мерак. Пристигнахме. Сред селото под каваците беше спряна товарна кола. Около нея се въртяха десетина бойци. Когато ни видяха, че приближаваме, към нас се обърна офицер с три звездички на пагона. Такъв пагон у нас носеха капитаните и започнах: – Другарю капитан, аз съм кметът на община Мъглиж. Много съм щастлив, че на мен се падна честта да ви срещна на наша земя, да ви приветствувам от името на всички наши граждани с „Добре дошли“, да ви поже30

лая близка победа, а при нас да се чувствате като сред братя. Вие сте наши скъпи гости и дългоочаквани гости. Спонтанно стопаните на богатия туловски чернозем готвеха разкошна трапеза. Върху набързо сковани скамейки и маси те трупаха най-различни гозби и питиета. Набързо сварени кокошки, сирене, яйца, ябълки, дини, грозде, вина и ракии. Носеха и се ръкуваха. Неповторима трогателна картина. Всеки искаше да стисне десницата на далечните гости. Далечни, а тъй близки до сърцата. Събраха се много хора и преди да започне обядът, бай Димитър го откри с гореща реч. Под хубава сянка, на зелена трева, край бистрата речица, мило тържество, не беше ли то първото за тези момчета от началото на войната? – За нашите скъпи гости, наздраве! Станали прави, с ръкопляскания изпратихме последните думи на бай Димитър. Седнал бях до командира и непрекъснато го увещавах да преминат през Мъглиж. Отначало отказваше. Бързали към Казанлък и нататък. Но след като похапнаха и посръбнаха, се съгласи. Потеглихме напред с раздрънканото такси на Груя, уж да ги водим. Но когато излязохме от селото и тръгнахме на север, техният Зис-5 набираше такава скорост, че нашият шофьор се изплаши и отби чак в стърнището. Може би с право се опасяваше човекът, нашите гости бяха сръбнали ракийка, а тя не беше по-слаба от руската водка. Когато стигнахме пред общината в Мъглиж, площадът беше претъпкан от народ, блокирали бяха Зис-а и всички слушаха реч от Иван Бакалов, прекъсвана от ръкопляскания и от викове „Ура“. На следващия ден стана масовата среща. От изток по шосето се задава пехотна колона. Вестта се разнесе светкавично. На часа се събира хиляди народ на площад „Конлука“. Побързахме и ние от ръководството. Наредени в шпалир, първата редица заеха старците. Застанали чинно, със снети калпаци, мнозина плачеха от радост, сълзите неудържимо се търкаляха по бузите. Настана неописуем хаос. Задните притискаха първите. Никаква сила не беше в състояние да закове шпалира на място. За шествието на братушките пътят беше преграден. Обърка се войнишката колона. Смесиха се мъглижани и червеноармейци – здрависваха се, прегръщаха се. Поднасяха плодове, цигари, дини и др. А в отговор от дън душа получаваха „Спасиба, балшое спасиба, братци“. А някои се отплащаха, бъркаха в дълбоките джобове, подаряваха по някоя пура с думите „Трофей, трофей“, „Бери, брат“. От този ден през Мъглиж вървяха устремени на запад разгневените синове на великата земя. Вървяха на танкове и камиони, препускаха на коне 31

и каруци. Летяха на самолети, вървяха пеша. А каросериите нашарени с лозунги: „За родину, за Сталину“, „Напред към Берлин“, към бърлогата на звяра. Вървяха ден и нощ, вървяха цели седмици. В Туловската кория остана едно поделение на почивка, командир му беше подполковник Баришников, а зам.-командир – майор Стрелков. За тях войната беше свършила. Тук те посрещнаха победата и преживяха близо две години.

Розоварна на Богданови, около 1920 г. Намирала се е близо до автогарата

Розоварна в двора на поп Стефан Дарадидов, 1918 г.

32

Изглед към селото, около 1910–1920 г.

На хармана, около 1920 г. Втората отдясно – Райна Богданова

33

Изглед към селото, трийсетте години на XX в.

Изглед от р. Тунджа към Мъглижкия балкан, 1930–1940 г.

34

Майстор бъчвар Рую Димитров Руев със съпругата си Анка и дъщеря им Танка, около 1938 г.

Железаро-колар пред работилницата си – Петко Станчев Кучков, до него синът му Иван Кучков, пред него дъщеря му Пенка, вдясно съпругата Димана, горе вляво Танка Шунанова – съседка. Около 1930 г.

35

Вършитба на харман. На диканята – Пенка Лидарева (по мъж), в дъното се вижда Иван Вачев Шукюрлиев

Заораване, 1942 г.

36

Изглед към селото, 1943 г. Семейство Ганка и Атанас Алавойдови

Сватба в Мъглиж (Алавойдови), 1943 г.

37

Изглед към селото, 1955 г. От ляво на дясно: Галина Йовчева, Валентина Дончева Готева, Смил Йовчев, Велко Стойчев и още един

38

УСТА ГЕНЧО НОВАКОВ

Христина Милчева1

Както се издигат боазите и се синее горе проходът на Мъглижки извор, тъй се издига на възбог в просека на Балкана и тяхната църква. Нея направи Уста2 Генчо от Генчовци, най-голям майстор след Уста Генчо Големия. На старата църква бе стояло празно място и пак дойде време след свободата да се направи. Дотук е черковният двор, а тука е старото училище. Епитропи и настоятели бяха изпроводили на генчевските колиби хабер да слезе майстор Генчо да им направи църквата. Той слезе от Генчовци с майсторите и двамината си сина. Тук, в Мъглиж, намери топла и благодатна земя. Във всеки двор смокини, цъфти лавър, напролет сто казана с гюл, към боаза по реката воденици на по три камъка, тепавици и шум от потоци. От синьото кладенче се отива до Шипка, хората топли и гостолюбиви като въздуха. Хем топъл, хем тънък и здрав, тъй както идва от боазите. Старите майстори от Трявна бяха правили манастира над Мъглиж преди един пояс майстори. По тяхната диря дойде от Балкана и Уста Генчо Малък и направи църквата в Мъглиж – бяла и хубава като светъл облак. Колкото п¥ наближаваш, толкова п¥ се възвисява. Тя блести сред боазите, а през големите £ прозорци се вижда целият Балкан. Издигна я майсторът на топлата нежна хубост, сред боази, гюлови градини и потоци. Като млад момък той бе правил камбанария на Фичевската църква в Свищов, преди да срещне Рада в Генчевци. Пренесе тоя слънчев нежен купол от Дунавската равнина в Балкана и направи църквата. Колкото е високо бялото £ тяло, толкова и куполът се възвисява над него. Със сребърна луковица и вбит в небето кръст като писец. Както се върти слънцето, да пише той по лазура какви майстори е дала българската земя и колко много красота те са оставили по нея... Уста Генчо Новаков бе майстор на дяланите первази, на високите камбанарии. Но тази бяла църква майстор Генчо Новаков не направи с перваз от камък, а от дялан, лек бигор и кубето съгради така, както се гради фурна, а в купола £ няма нито едно препречено желязо. Уста Генчо разговаря и среща хората вежлив, а майсторите му, суваджиите, мажат с малко чоп камъка, скълцат го с тесла, разбъркват го с киреч. Отвсякъде скели, а те бележат и четири страни кивгири, а отгоре кубето, пак кръстосано с гривници от талпи. Майсторите вдигат по един метър стена и 1

Христина Милчева. За майсторите, цветорезците и зографите. Изд. ОФ, 1967, с. 47–51. 2 Уста – майстор (от персийски език през турски). Уста Генчо = майстор Генчо.

39

върху терка зидат камъка. Майстор Генчо ги нагласи, слезе да пие по едно вино отсреща у дядо Стоян Мутата и пак се качи на скелето. Отдолу седи дядо поп Раю, винеок, с дълга черна брада. Той пита майстора кое как ще е, а Уста Генчо все му обяснява. През пътя в същата кръчма се бяха събирали да говорят, да сбират шиник по шиник жито, да го продават, за да имат пари за градеж, а сега оттам гледаха как расте кулата. Белите кулички правят цял венец. Долу стряхата е втори венец от профили. Долепени до зида колони меко се извиват по кръжилата на прозорците и правят грамадна порта. Куполът е с много чела и на всяко кръжило има первазче, гиздаво и кръшно, така както са „веждите“ на прозорците в старата тревненска къща. Покривът на църквата е на „полички“, наддадени тухли, които правят светли башове от бяла сянка и светлина. Една вечер, когато майсторите бяха стигнали вече покрива и людете се прибираха от къра, една от талпите на скелето се откъсна. Един от малките чираци полетя с нея върху тежките йорсови камъни, пръснати сред двора около строежа. – Бре, бре, бре. Какво стана! – извика дядо поп Раю и се спуснаха да свестяват момчето. Увиха го в пресни сурови овчи кожи. След някой ден младият чирак пак тръгна по скелето, здрав и читав. Тогава заклаха още три овена курбан, че оздравяло момчето и че църквата няма да остане некръстена. Още по-голям мохабед и радост сториха, като осветиха църквата. Тогава настоятелите броиха на майстора плата по 14 гроша, а на другите майстори по 8 и 10 гроша според работата им. От скелите, върху които бяха вдигнали църквата, майсторите набързо сковаха дълги софри, а жените на Мъглиж ги постлаха с миндилите3 си за служба. На главната софра, под южното слънце на църквата, седеше майстор Генчо с епитропите, с дядо поп Раю и даскалите, а далеко под другите лица се виеха още софри. – Уста Генчо! – говореха грамотните люде. – Знаем, че трябва да се наснове кулата с железа, да не падне да се събори. – Няма да падне тя. Ние ще умрем, а тя ще остане – казва майстор Генчо. – Друг век ще дочака. И с образа на бялата кула в сърцето си и радостта, Генчо Новаков се върна с майсторите и синовете си горе на Генчевци да замисли и да работи темплото. Горе в Балкана бе тихо, по пътеките растяха звъниче и мащерка, а в бахчиите присади, така както бе в голямата нова къща сред Балкана, дето го чакаха Рада и двете малки деца. – Радо, ела – чу се отгоре топъл радостен глас. 3

Миндили – специално изтъкани платна за тържества.

40

Младата жена със стегнат фистан от вълнен плат, багрен кафяво, и кърпа, високо вързана на фундичка, тръгна към стълбата на горния кат. По стените, опрени бели липови дъски за канати, трупчетата за струговане и недоизкаран марангоз4. Подът беше пълен с тресчици, излезли при работа на марангоза, големи като детски шепи или по-малки като нокътчета. Отвсякъде идеше дъх на пролет и мед. Много пъти бе идвала Рада тук, много пъти бе гледала как Генчо реже цветята. Розата е цвете на гиздост и хубост и затова майстор Генчо я прави с листа сочни и плътни, венчетата им не са дълбоки, а обърнати, сочни от влага. Майстор Генчо е застанал прав до скеличката. Цели складища далти имаше тук. Той със салтамарка, бялата му риза едва се вижда над високо обточена яка, презрамчена отгоре мешинена престилка с джоб, хубаво стегната в кръста. Лицето му мило и будно, със сини очи, също като нейните. Той бе спрял да дипли листата на розите. – Радо, ша го харесаш ли?... Аз го аресвам, а ти? – тръпен от радост я пита той. А Рада отговаря: – Хубаво, и аз го харесвам, Генчо! По двете канатички за царските двери, що режеше с далтите си Уста Генчо за темплото в Мъглиж, се виеше клонка, с наредени листенца. Горе дверите бяха светла ажурна резба на два и три ката, а долу кабартма – подкопано дълбоко. В тях рози, хубавият градински гюл, цветове на красотата и доволството. Сред тях подхвръкнали пилета с изтеглени шийки и опнати крилца. Само с едно дялване на улуклията длето майсторът бе направил като трепнали крилцата им. Розите бяха разпукнати и меки като розите от гюловите градини в топлото поле на Мъглиж... Отде знаеше да сътвори тази хубост Уста Генчо Малък? Вместо кръст на върха на дверите той бе сложил две нежни пилета. Идеше ново време на силни и просветени люде и будителите на народа тъй както птичетата сред природата трябваше да имат достойно място. Изрязаните птичета по дверите кълвяха не грозде, а слънчоглед – зърната на знанието. Баща му Новак бе кираджия. Имаше си дружинка5 имот, петима сина, но ни един от тях не бе майстор като Генчо. На 18 години Генчо Новаков бе майстор по трите занаята, а на 19 години го извикаха да направи камбанарията на свищовската църква. Фичето бе умрял и един само Уста Генчо Новаков от Тревненските колиби можеше да направи достойна камбанария на неговата гиздава бяла църква. Уста Генчо уговори с настоятелите в Свищов никой да не му се меси в работата и околовръст на църквата издигна 4 5

Марангоз – дърворезба; дърворезбар (от италиански език). Дружинка – малко имот (място).

41

ограда. Майсторите дялаха големите камъни на открито, а той под шатра. Тогава бе дошъл един учен човек да пита за майстора, къде му е планът и кой го е одобрил. Чираците му показаха синеокия момък, препасан с кожена престилка на майстор, и той тръгна към него. Че като грабна мастаря6 младият Уста Генчо и подир учения! С големи дарове майсторът се върна на Генчевските колиби и започна да вдига свой дом... На къщата майстор Генчо повече сам си работеше и като нямаше кой да му помага, извика няколко женурки. И Рада с тях, млада, хубава и синеока. „Приличат си“ – мислят жените. Тя 20-годишна, а той татък. Хареса младият Уста Генчо Рада. А тя как да обещае. Ако се върне мъжът £? На румъня в Тракия изчезнал. Убили го турци. Няма да се върне той... Но не влязоха в новата къща на Генчо – широка, с големи юклуци, с изписани первазчета, с таблелии врати на по 16 парчета, ами отидоха в къщата на първия Радин мъж, където живееше тя с момченцето си. Бяха се позамогнали, домът уреден, градина с овошки, родени деца едно подир друго. Рада имаше златни пелешки, а Уста Генчо си бе купил хубав бял кон. Тогава една нощ къщата пламна. Сякаш се беше върнал да я запали старият £ стопанин и тя изгоря до късче! – Голяма пушилка и огън у стрина Генчовица – развикаха се момите, като се връщаха от седянка. Оттогава и децата им едно по едно си отиваха. В жалба по едното се раждаше другото. Само двама сина и две момиченца са останали още. С тях двамината живеят в новата къща, що въздигна Генчо след Свищов. Когато зиме той правеше марангоз за темплото в Мъглиж, беше опаентил струга в голямото „къщи“ на долния кат. Той повиква децата. – Елате, та, елате ми помогнете. Момиченцата въртят колелото с крак, а той прави башлъци от липа, като разпукнати големи цветове, пети, колони, и на главата му все седи калпачето, за да закрие белега, останал от оная страшна нощ на пожара. След това време Рада бе залиняла. Тя гледаше малките си деца и понякога продумваше: – Генчо, да не се ожениш пак... А неговите очи притъмняваха в обич и болка. – Що думаш, Радо. Ти недей приказва такива приказки и на шега даже... Сега му оставаше грижата за двете малки деца и още един кратък, широк път към красотата... В тези последни години Уста Генчо Малък доправи и дотъкми темплото в Мъглиж и пак слезе там, хубав и едър със светло лице, но вече бяла глава. 6

Мастар – дървен инструмент за дължина.

42

Мъглижени бяха дошли с коля да вземат темплото и той слезе със сина си Генчо и някои от майсторите да вдигне скели сред църквата. Той обичаше това място, защото го връщаше назад във времето, когато Рада бе жива. Вечер синът му отиваше по седенките с момците, а той стоеше сам в тъмнината, край голямото южно лице на църквата, и мислеше... Край него минаваха светулки, като да осветят годините назад... Вместо грошове, заради темплото мъглижени му бяха изпровождали бъчви с вино и без плата цяла зима само да додаде към красотата, сам да работеше на темплото. Не можеш да загасиш звездите в небето, но почнеш ли да мислиш само за платата, все едно че си загасил звездите в душата си... А много звезди носеше майсторът в гърдите си и всяка една от тях бе въплътена в една творба. После Уста Генчо се връщаше сам в малката стая до църквата и сънуваше Рада, хубава като ангелите, що рисуваха тревненските зографи. Той я повикваше: „Радо, радост моя“... А тя си отиваше... Събудеше ли се, той мислеше за Наню и плачеше за малкия си син, загинал преди година в Балканската война. В тези последни години работата не вървеше вече. От мъка Уста Генчо беше захванал да пие ракия. – Адаш, сложи шулето в огнището – казваше той на Генчо Цанев, и бърдучето със сливовицата скоро започваше да църка върху въгленчетата. Уста Генчо пак правеше планове, преваждаше ги със синка. В Горна Джумая вместо с ломен камък, той направи камбанарията с дялан камък и украси кьошетата с дъбови листа. Тогава един стар турчин му бе казал: – Уста Генчо, чака те една голяма премежда. Ако преминеш шестдесетте години, ще живееш до осемдесет. Но не премина шестдесетте години Уста Генчо Новаков...

43

Майстор Генчо Новаков

44

ИЗ АРХИВИТЕ НА ВЕСТНИК „КАЗАНЛЪШКА ИСКРА“

Николай Вапирев

1924 г., 1 август, бр. 4, с. 3 Мило тържество в с. Мъглиж. Славно историческо минало има с. Мъглиж. Преди триста години като че ли там е било околийският център на нашата околия, там е бил конака. Има интелигентно население и ако не са големите амбиции на жителите му, отдавна щеше да бъде най-щастливо и образцово село в околията. Но вече там блещука разум и съзнание; вече има кооперативно творчество. Тази година там е основана производителна кооперация „Труд“, която кооперация има главна цел да прибира земеделските производства на членовете и гражданите в общ склад, да ги преработва, фабрикува и продава колективно. Ще доставя и артикули, необходими за живота. Кооперацията вече брои около 90 членове, неин управител е Йовчо Лидарев, млад мъглижанин с американска предприемчивост. Кооперацията вече е събрала голямо количество тютюн и една пратка тютюн е изпратена в Хасково да се преработва. И пашкули вече събира кооперацията. Има управителен съвет, контролен съвет и кооперативен съд. На 15 юни т. г. кооперацията освети зданието си и знамето си по специална програма. Часа в 9 преди пладне се започна молебена; наблизо до мястото на молебена 7–8 местни младежи бяха седнали на столове с шапки на глави, направи им се забележка от свещеника. След молебена държа реч управителят на кооперацията, завърши с думите, че не разните партийни цветни знамена ще решат нашите икономически въпроси, а това ще направи кооперативното знаме, което на едната страна има надпис „Производители обединявайте се“, а на другата страна има емблема: селянин съпровожда суров тютюн в кошове, натоварени на магаре. След речта на управителя приеха се приветствия от гостите, дошли от други общини. Засвири военната музика, дошла от града и се започнаха хорˆ. Гостите бяха поканени на обед в зданието на кооперацията. Следобед манифестираха из главните улици на селото, с кооперативното знаме начело, около 1700 души жени, мъже и гости. В рамка се носеше изложени проби на Пловдивски, Хасковски и Станимашки тютюни и храст с пашкули. При каменния мост в селото манифестацията спря; тук се направиха две фотографически снимки и управителят на кооперацията помоли събралия се народ, който е съгласен, да се отпусне на кооперацията старата гробища в селото, за да се направи там кооперативен тютюнев склад, да си вдигне ръка. Всички заявиха, че са съгласни. Кооперацията също моли общината да £ отпусне 25 декари общинска земя за пробна площ. Манифестацията тръгна и се спря при кооперативното здание; под звуците 45

на военната музика се започнаха хорà, които продължиха до късно и всички весели и с надежда за по-добро бъдеще се разотидоха. В с. Мъглиж може да се основе и горска кооперация, която да стане член на горския съюз в България. 1924 г., 1 ноември, бр. 6, с. 2 В Мъглиж има проект за електрическа централа, като се използва Мъглижката река. Беше образуван синдикат, г. Злати Гаргов беше първият председател и много сериозно се беше заловил за работа, но като че ли всичко замря вече. 1928 г., 15 март, бр. 88, с. 2 Мъглиж. Едно от най-дейните читалища в околията ни е безспорно мъглижкото. От началото на декември миналата година до февруари т. г. от името на читалището са изнесени 9 представления. Така на 19.XII е играна пиесата „Мария Жана“ от местните учители. На 24.XII е играна пиесата „Вяра и отечество“ от трупата Свободен театър. На 22.XII е играна пиесата „Тебеширен кръг“ от същата трупа. На 1.I год. 28 дадена вечеринка от учителите. На 7.I дадена пиесата „Майстори“ от учителите. На 8.I същата пиеса. На 13.I дадена комедията „Всичките влюбени“ от учителите. На 19.I .и 15.II е дадена драмата „Делото на дявола“ от учителите. Освен това през този сезон са изнесени още две вечеринки от дружеството на бъчварите в селото и от демократическия сговор. През февруари няколко вечери подред са дали своите спиритически спектакли г. г. Христов и Шишеджиев. Мъглижкото читалище прочие може да послужи за пример и ние горещо го поздравяваме. 1928 г., 15 май, бр. 92, с. 3 Мъглиж. На 5 май вечерта група ученици от Педагогическото училище в Казанлък дадоха в салона на училището пиесата „На дъното“ от Максим Горки. Всичкият приход от представлението е предаден на местния комитет за подпомагане пострадалите от земетресението. 1929 г., 15 май, бр. 116, с. 3 С. Мъглиж. През изтеклата година група мъглижани основаха „Бубарска и овощарска“ кооперация. Същите поканиха специалист агронома В. П. 46

Христов от гр. Казанлък, който на 8 ноември 1928 год. и на 24 март н. г. идва и държа беседи по овощарство, бубарство и лозарство. Беседите бяха масово посетени, поради големия интерес за мъглижани, жадуващи да подобрят стопанствата си и увеличат доходите си. Със сътрудничество на същия агроном се основа черничева градина от 600 декара и други 80 декара черничеви лозя за засилване на бубарството. Всички слушатели, а особено членовете на упоменатата кооперация, изказваме благодарността си към господина агронома и горещо пожелаваме по-често да спохожда селото ни. 1930 г., 15 януари, бр. 132, с. 3 С. Мъглиж. На 22.XII вечерта учениците при Мъглижкото основно народно училище дадоха вечеринка. Представена беше пиеската „Златка, златно момиче“. Пиеската, балетът, ръченицата и седянката бяха изнесени с голям успех. Заслужават похвала и играчите, и учителите, които ги подготвиха. Родителите, с каквито бе препълнен салонът, останаха много доволни. Желателно е често да се дават подобни вечеринки, които имат голямо значение както за децата, така и за възпитание на възрастните. От вечеринката се доби чист приход 1300 лева, който веднага биде предаден на детската трапезария. Чук1 1933 г., 31 декември, бр. 226, с. 3 С. Мъглиж. От Мъглиж получихме обширна дописка, която за съжаление, по липса на място във вестника ни, не можем да поместим цялата. Дописникът се оплаква, че читалищната управа от известно време развивала твърде слаба дейност и читалището, изобщо, било в голям упадък. От 5 години, казва се там, само веднъж са свикани мъглижани да чуят нещо за читалището. Освен това, никой не виждал ни вестник, ни списание, освен библиотекаря. На 19 т. м. учителите изнесли пиесата „Изпуснати хора“ от Йор. Ковачев. Пиесата се изнесла отлично, като най-много се отличили: г-ци Балабанова, Донева и г-жа Радева. Мъжките роли били изнесени сравнително по-слабо. 1935 г., 26 януари, бр. 251, с. 3 С. Мъглиж. Учителите в Мъглиж са дали през коледната ваканция пиесите „Скакалци“ от Костов и „Делба“ от И. Енчев. Група будни мъглижански младежи са дали пък „Край мътния поток“ от П. Керемидчиев, а учащите се 1 Това е псевдонимът на автора на статията. През онези години във вестник „Казанлъшка искра“ за Мъглиж са споменавали и писали различни автори, като например Геню Дочев, Чудомир (Димитър Чорбаджийски), Стефан Дарадидов, Рашо Тилчев и др.

47

от селото са играли „Скъперникът“ от Молиер. Приходът от всички представления е в полза на читалище, библиотека и детски трапезарии. Комисиите, пръснати да събират помощи за бедните, събрали 1795 лв и 200 кг зърнени храни. На 13 т. м. лекарят Братованов е изнесъл сказка на тема: „Алкохола и зловредното му влияние върху тялото и душата на човека“. Според последното преброяване с. Мъглиж има 2067 мъже и 2117 жени, или всичко 4184 жители. През 1926 година селото е имало около 4500 жители. Zig. 1936 г., 31 март, бр. 279, с. 5 Казанлъшки родове. Род Христо Христови произхожда от Мъглиж. Дядо Христо Семерджията от Порязовците идва в града също като обикновен слуга. Умира той, и жена му баба Ташка повторно се оженва за богатия Тодор Манеолу и от тогава започват успехите на малкия £ син Христо, от първия £ мъж. Баба Ташка е била умна и предприемчива жена. Настоява пред Манеолу и пращат малкия да завърши прочутото на времето Цариградско училище „Бебек“. При една среща във Виена с Гр. Начович, баба Ташка, която била отишла на сватбата на една от дъщерите си, той £ препоръчал да изпрати сина си още да учи, ако иска да стане добър търговец. Тогава го пращат и завършва с успех Висшето търговско училище в Париж, където са следвали много от синовете на тогавашните парфюмери. Като силен математик младият Христо Христов често им помагал при решаване на задачите и впоследствие и те му помогнали, когато почва търговията си, която в късо време развива в големи размери. Оженва се за Елисавета, която е пък от Копривщенски произход. Кумилевия род е от Мъглижки произход от дядо Боню Комнев (Кумилев го кръщават турците). Тодор Кумилев му е внук. Хаджи Бончевия род произхожда от Мъглиж. Папазовия – по мъжка линия е от Мъглиж, а по женска от Енина. Ч. Ч. 1937 г., 15 март, бр. 301, с. 1 Списък на избраните общински съветници в изборите на 7.III.1937 г. в Казанлъшка околия. Мъглижка община. С. Мъглиж. Дончо Ст. Партинов, Димитър Руев Донин, Рашо Ив. Рашков, Деню Ив. Минков, Христо Д. Чавдаров. С. Тулово. Игнат Рашев Баджелев, Иван Добрев Мийков. С. Селци. Стоян Б. Колев.

48

1938 г., 31 януари, бр. 322, с. 3 С. Мъглиж. По инициатива на кметството през тази зима се учреди почетен комитет под негово председателство, който събра помощи в натура и пари и пред коледните празници ги раздаде на най-бедните жители в селата Мъглиж, Тулово и Селце. Така се даде възможност и на тях да прекарат радостно светлите Христови празници. През празниците станаха рядко виждани кръшни хора при пълен ред и спокойствие, за което способствуваше и хубавата здрава зима. На последния ден на Коледа Бъчварското сдружение, което представлява една голяма организация в селото, отпразнува своя празник, който се изрази в народно тържество. Местното читалище „Пробуда“ заедно с учителството и учениците прояви обнадеждаваща културна дейност, като за празниците изнесе 8 пиеси, между които „Златната мина“, „Неразделни“, „Държавните липи“, „Милка“, „Коледна елха“ и др. Приходът от тези представления се внесе във фонда „Постройка на читалищна сграда“, от която селото има голяма нужда, а от прихода на ученическите забави се доставиха на бедните деца-ученици дрешки, учебници и др. Местното читалище „Заря“ в с. Тулово също прояви голяма дейност и изнесе 3 пиеси. Приходът е за в полза на читалището. В Мъглиж се устроиха също няколко беседи и сказки. Кметът свика членовете на задругата и им обясни въпроса за пенсионирането на земеделците-стопани, разтълкува им също някои окръжни и пр. Участъковият лекар пък изнесе 2 научни реферата за болестите. Директорът на прогимназията говори за възпитанието на ученическата младеж, а г-н Рашо Тилчев изнесе 4 стопански и научни реферати. Въобще общината, учителството и местната интелигенция са си подали ръка и работят за доброто издигане на населението в общината. 1938 г., 28 февруари, бр. 324, с. 3 С. Мъглиж. По почин и със съдействие на централния кмет и участъковия медицински лекар при общината се образува за първи път здравно-хигиеничен съвет. Последният има вече своето първо заседание под председателството на кмета. Участъковият лекар изложи обстойно целите и задачите на съвета, след което се начерта бъдещата му дейност. Изтъква се, че ще се положат големи грижи за здравеопазване в училищата, улиците, дворищата, къщите и пр., като всички стопани се задължават да си построят типови евтини частни нужници най-късно до 20 април т. г. За по-успешно прокарване на тази дейност селата Мъглиж, Тулово и Селце се разделиха на райони, като всеки район ще се обходи от по двама или трима членове на хигиеничния съвет. Направиха се в миниатюр и малки модели от дъски за нужници. 49

По почин на централния кмет и със съдействието на госпожите д-р Цветана Харалампиева, Елена Ив. Генева, Недка Минчева Попова, Бонка Руева и г-ца Стефана Ив. Балабанова, в с. Мъглиж предстои да се образува женско дружество, което ще обедини всички по-просветени и добри домакини. На учредителното събрание, което ще се състои наскоро, ще реферира г-жа д-р Цветана Харалампиева. В неделя на 13 т. м. в тукашната средищна прогимназия се състоя служебна конференция за всички учители от района на Мъглижката община. 1938 г., 31 декември, бр. 344, с. 4 В с. Мъглиж на 18 т. м. трупата любители са изнесли с успех пиесата „Бащи и синове“ от Вл. Полянов. 1939 г., 31 януари, бр. 346, с. 3 Мъглиж се весели. Няма какво да се каже, изтеклата 1938 год. излезе благодатна за населението от Мъглижката сборна община. Поради сушата през изтеклото лято, чувствува се липса на фураж за добитъка, но в замяна на това пък другите култури дадоха сравнително добра реколта, което дава повод на населението да посрещне новата 1939 година с още по-големи радости и надежди. Така, в Мъглиж, зърнената реколта беше добра, лозята дадоха добър плод, бъчварите разпродадоха всичките си бъчварски съдове, и тютюна, макар и на ниска цена, и той се продаде. В Тулово винените съдове се напълниха както никога, зърнената реколта беше добра, продаде се също и цвеклото. В Селце населението взема приходи от ябълки и сливи и намира работа в горските сечища. Това, макар и малко стопанско съживяване, намери весело отражение в лицата на стопаните и както за новата година, така и за коледните празници те се повеселиха повече отколкото през предните години. Под ръководството на кметството при пълен ред и дисциплина през трите дни на Рождество Христово на площада до аптеката в центъра на Мъглиж се извиха големи, незапомнени от години, кръшни хора, които будеха възхищение у всички. За съживяване на духовния живот също се направи много. В Мъглиж, на централния площад пред аптеката, кметството уреди коледна елха за гражданството и децата, а учителството – в училището за учениците. Те и двете с възторг и видимо задоволство бяха посрещнати от гражданството и децата и оставиха в тях незаличими впечатления. В училищния салон местните ученици-гимназисти изнесоха с успех представления с пиесите: „Чичото от Америка“, „Моята жена“ и „Париж воюва“, а група интелигентни младежи изнесоха пиесите „Доктор“ и „Хъшове“. Учителите пък при основното училище изнесоха драмата „Майка и дъщеря“. Всички представления минаха при голямо посещение, като приходът от тях се внесе 50

във фонда „Постройка на читалище“, от което Мъглиж има голяма нужда. В Тулово читалищните дейци изнесоха пиесата „12 часа“, а местните ученици от техническото училище изнесоха пиесата „Бащи и синове“. Приходът се внесе за в полза на читалището. Въобще през тази година органите на кметството, местната интелигенция и цялото население се отличиха много. Хвала на всички! Хр. П. 1939 г., 15 март, бр. 349, с. 3 На 5.III т. г. в салона на училището се състоя XIII р. об. годишно събрание на Популярната банка. Събранието беше много посетено от членове и гости, между които бе и г. А. Бояджиев, окол. управител. Той поздрави събранието от свое име и от името на г. област. директор. Произнесе силна и искрена реч, пропита с много национални и кооперативни чувства. Директорът на банката г. Кр. Марков даде отчет за изтеклата година. По-интересни данни: членове 664, собствени средства 1 800 000 лв., пласменти в кредит 3 000 000 лв., пласмент в потреб. магазини 888 000 лв., влогове – 4 170 000 лв. През годината банката е развила стопански дейности: имала е мандра, събира орехи на кооперативни начала и е поела задължение за изработване на 7 000 бурета за пулп. Чистата печалба на банката е 72 582 лв. Дневният ред на събранието мина при пълно единодушие. Преизбраха се всички членове на управ. съвети, които следваше да излязат. Отчетът бе одобрен и приет единодушно. Събранието завърши с обед, на който присъствуваха освен упр. тела на банката, още и г. окол. управител, председ. на зан. синдикат в гр. Казанлък г. К. Тенев, представители на училището, общината, читалището, зем. стопанските задруги, занаятч. сдружение и др. Казаха се много хубави и топли думи за взаимодействие и взаимоподпомагане. Дано думите бъдат последвани от дела! Ръка за ръка държава, община, професионални организации, културни институти и кооперацията – към стопански и национален възход. Банков член 1940 г., 15 март, бр. 373, с. 3 С. Мъглиж. На 18.II т. г. се състоя общото годишно събрание на читалище „Пробуда“. От прочетения от г-н Станчо Рашев реферат се вижда, че селото ни като културно-просветен център е играло важна роля още преди Освобождението (1852 г.), когато е имало читалище с 90 члена при над 600 български и 400 турски къщи. В по-ново време читалището ни съществувало известно време под названието „Саморазвитие“ и през 1928 г. преименувано „Пробуда“, за да заспи окончателно и преди една или две години да 51

се пробуди с няколко члена, които досега за срам както на водачите, така и на водените, са стигнали цифрата 50, от които само 37 редовно отчетени. От годишния доклад на библиотекаря се вижда, че в библиотеката има над 1000 тома книги, ползвани през цялата 1939 г. от 74 души, множеството от които вероятно ученици от прогимназията и учители. Тягостно впечатление направи изявлението на библиотекаря, че селяни, които са взимали книги, не са ги пазили. Заслужава внимание и изказаното мнение от един общественик, заемащ твърде отговорно обществено положение в селото, какво че той, като нов човек, не виждал каква друга роля можа да играе в ново време читалището, освен чисто търговска – кина, театри и пр. – и че читалището като културно-просветен институт е играло някаква роля в миналото, но в новото време си искало своето. Развиха се оживени разисквания и се подчерта, че днес повече от друг път се налага читалището да влезе в ролята си на разсадник на просвета и култура и че тая си роля то може да изиграе сполучливо само ако стане истинско народно – приобщило към себе си мнозинството от жадуващите за просвета селяни, предимно младежите. Накрай, след като единодушно се констатира въпиющата нужда от читалищна сграда, с абсолютно болшинство се избра настоятелство с пожелание още през предстоящия сезон да бъдат положени основите на дом за култура и просвета, както някои се изразиха. На новото настоятелство пожелаваме най-скорошно реализиране на тая въжделена мечта на всичко младо и будно в Мъглиж. Д. А. 1940 г., 31 март, бр. 374, с. 1 Преселници от Казанлъшко в Габровско. Според изследвания, от Търново произхождат основателите на колибите: Боженци, Трапесковци, Цвятковци. От Южна България са основателите на Гаревци, Миневци, Славовци, Гачовци, Жълтеш (дошли от с. Мъглиш) и на Шипчаните, Шипчени, Йовчовци, Балани, Костадините (всички дошли от с. Шипка). 1941 г., 31 май, бр. 402, с. 4 С. Мъглиж. Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит г. г. Климент посети нашето село Мъглиж на 26 и 27 април. Причакан от духовенството, общинските власти, учителите с учениците и селяните, той пристигна на площада. Приветствуваха го най-сърдечно и радушно: протойерей Ст. Ив. Дарадидов, учителят Минчо Попов и ученикът Колю Ив. Загоров. Поднесе му се хляб – символ на духовна храна, и сол – символ на водачество и чистота. Трогнат, митрополитът произнесе благодарствено и поучително слово. 52

На 27.IV, неделя, тържествената служба премина в молитвено настроение. Речта на Негово Високопреосвещенство беше много назидателна и преизпълни сърцата на богомолците. Той вля в сърцата на всички небесно настроение. Негово Високопреосвещенство митрополит Климент е с високо образование и доста дълга църковна служба. Той сега е наш вожд и води църквата ни към успехи да стане истинска скала, в която да се разбиват враговете £. Затова ние всички трябва да възнасяме сърдечни молитви към Бога да запази неговото здраве и сили за доброто на църквата ни и заедно с това му приветстваме: „Многая лета, владико свети!“ Протойерей Ст. Ив. Дарадидов

53

АНТИФАШИСТКО ДВИЖЕНИЕ

Смил Йовчев

Мъглиж влезе в историята на българското и световното революционно движение с организирането и провеждането на първото антифашистко въстание в света1. Под ръководството на партийната организация Мъглиж въстана пръв в България на 13.IX.1923 г. против установения на 9 юни фашистки режим. Пожарът на бунта е готов да пламне още на 11 септември, когато кметът арестува знаменосеца на комсомолската организация – италианския младеж Антонио Черито Салваторе, и Стефан Лазаров. Научавайки това, 15–20 комсомолци заплашват кмета, че ако той не ги освободи, те ще сторят това. След този ултиматум арестуваните са освободени. Случайно ли в Мъглиж пламва първата искра на Септемврийското въстание, от което се разгаря революционният пламък в Старозагорски окръг, а по-късно и в Северозападна България и другите райони на страната? Пътят към септември 1923 г. е дълъг и труден. Дързостта и решителността на мъглижани на 13 септември дълго се калявали в класовите битки преди това. Само една година след Бузлуджанския конгрес в селото е образувана социалистическа група. Първият сеяч на социализма в Мъглиж е младият учител Жельо Шунанов, присъствал на Бузлуджанския конгрес. След завръщането си заявява: „Бъдещето принадлежи на социализма“. В Женева той се среща с Владимир Илич Ленин, с когото стават добри познати. През месец юни 1892 г. с помощта на един от първите социалисти в България – Константин Бозвелиев, в Мъглиж се основава социалдемократическа група с членове Теньо Тюфекчиев, Злати Шунанов, Теньо Кучков, Деньо Бояджиев, Рашо Тянов, Петър Гуджев и др. 1 Българската историография от периода 1944–1989 г. разглежда събитията през септември 1923 г. като Септемврийско въстание и ги описва като първото антифашистко въстание в Европа, а правителството на Цанков – като фашистко. След 10 ноември 1989 повечето български историци отхвърлят идентификацията на режима на Цанков с фашизма. Съвременните историци дават различна оценка за септемврийските събития от 1923 г. Като се базират на проучвания и документи, свързани с организирането, характера, ръководството, мащаба на действията, масовостта и подкрепата от населението, както и резултатите му, те окачествяват тези събития като Септемврийски бунтове. Основната причина за това различие е оценката за ръководството на бойните действия и поведението на главния военнореволюционен комитет, в резултат на което вълненията не са обхванали големите градове в България, а са проведени бойни действия в района на гр. Монтана и спорадични действия в отделни села по течението на р. Огоста, в Пазарджишко, Шуменско, Търновско, Бургаско, Старозагорско и другаде („Голяма енциклопедия България“. Т. 10, главен редактор акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща Труд, София, 2012).

54

През 1894 г. мъглижките социалисти издават и свой вестник – „Селски глас“2, по инициатива на Жельо Шунанов. Вестникът е редактиран от Константин Бозвелиев. Първият брой излиза на 5.X.1894 г., а последният – на 25.IX.1895 г.

Вестник „Селски глас“, брой първи

Още в началото на века редиците на социалистите укрепват. През 1909 г. в Мъглиж се основава групата на тесните социалисти от Иван Стоянов от Казанлък и Димо Герджиков от Стара Загора. И двамата са учители в Мъглиж. В тази група влизат Атанас Ямалиев, Тодор Гаргов, Иван Илчев, Тотьо Чавдаров и др. Изключително активна дейност развива Ив. 2 „Селски глас“ е първият вестник в България със социалистическа насоченост и предназначен за селото. Първият му брой излиза на 5 октомври 1894 г., а последният – на 25 септември 1895 г. Официално седалището му е било в с. Мъглиж, но е печатан в печатница „Надежда“ в гр. Казанлък. Излизал е три пъти месечно. Един от редакторите на вестника в Казанлък е Константин Бозвелиев. Първоначално отговорен редактор е мъглижанинът Теню Тодоров Тюфекчиев, но след напускането му на организацията и избирането му за кмет неговата длъжност (от 25 май 1895 г. до последния брой) е заета от Рашо малък-Владев.

55

Стоянов. За уважението, с което се е ползвала мъглижката организация в партията, говори фактът, че в Мъглиж са идвали и са правили събрания Димитър Благоев, Евтим Дабев, Георги Кирков. След войните социалдемократическата организация в Мъглиж е най-авторитетната обществена сила. През 1919–1920 г. комунистите и комсомолците са повече от 300 души. През периода 1919–1923 г. кандидатите на комунистическата партия на два пъти печелят най-много гласове в общинските избори и кметове комунисти са Стефан Телбизов и Марко Стоянов Свинаров. Над общината гордо се развява знамето на мъглижката комуна. В паметната 1923 г. общинската власт е в ръцете на комунистите до кървавия 9 юни. Всичко това показва, че ако в Мъглиж пуква първата пушка на Септемврийското въстание, това никак не е случайно. Както е известно, въстанието е жестоко потушено и Мъглиж дава свидни жертви. На 22 септември са разстреляни Антонио Черито Салваторе, Иван Кехайов, Тошо Ямалиев и шестнадесетгодишният Райчо Съртонев. Мъглиж дава още една жертва във въстанието, това е Рашо Жилков, загинал край гр. Бургас. Други са арестувани и съдени. Сред тях е Йовчо Смилов Йовчев. В края на октомври 1923 г. фашистката власт дава първата амнистия, която се отнася за десетки и стотици участници във въстанието. Една от причините за амнистията е протестът на прогресивната световна общественост, както и на редица прогресивни дейци вътре в страната. Втората амнистия е дадена през месец май 1924 г. и тя се отнася само за организаторите на Септемврийското въстание. Тогава излиза от затвора и Йовчо Смилов Йовчев. Тази амнистия фактически е условна, което означава, че всеки, който се прояви в активна нелегална дейност, попада под ударите на закона и ще бъде съден за две престъпления – за участие във въстанието и за дейността си след това. В това се състои и политическата значимост на амнистията, със законни средства да се спре дейността на Комунистическата партия. Комунистите в Мъглиж, освободени с първата амнистия, се включват активно в подготовката на изборите, които се провеждат на 19.XI.1923 г. Резултатите от тях са: – за Сговора гласували 482 човека; – за БКП и БЗНС гласували 413 човека; – за Националлиберали 127 човека. Това показва, че БКП заедно с БЗНС са втора политическа сила в Мъглиж въпреки терора и репресивните мерки. Подобни са резултатите и в цялата страна. Тогава в началото на януари 1924 г. правителството приема Закона за защита на държавата, а по-късно през месец април БКП със специален закон е разтурена. 56

В такава политическа обстановка в началото на месец юни 1924 г. Йовчо Смилов е извикан в гр. Казанлък от Стефан Ковачев, който в това време е кооптиран за секретар на Нелегалния комитет на Казанлъшката градска и околийска партийна организация. При срещата Стефан Ковачев го запознава с решенията на създадения и работещ нелегален Окръжен комитет на партията в Стара Загора, както и със създадения Околийски партиен комитет на нелегалната партийна организация в гр. Казанлък. В състава на този комитет е включен и Йовчо Смилов. На срещата е уведомен, че извън града се създават три партийни сектора. Западен – с център Долно Сахране, Северен в с. Шипка и Източен в с. Мъглиж. Той е определен за ръководител (секретар) на Източния сектор, в който са включени и селата от днешната Мъглижка община. Първата задача, с която се заема, е създаването на нелегална партийна организация с провеждане на партийната работа в две форми – легална и нелегална. Изискването на Околийския комитет е в партийната работа да се включват повече младежи, както и от средата на съмишлениците и особено тия, които не са взели активно участие във въстанието. Голяма трудност Йовчо Смилов среща в работата по изграждането на партийни групи в селата Дъбово, Тулово, Ветрен, Козлуджа (Шаново), Николаево, Горно Паничерево (Ягода), където по-малко е познавал хората, на които може да разчита. Легалната работа на партийната организация е провеждана по-лесно, тъй като всички комунисти и съмишленици са привличани в изборни, просветни и други начинания. През 1924 г., след Витошката партийна конференция, която приема решения за подготовка на нови революционни акции, околийското ръководство поставя задачата за създаването на бойни групи по тройки и петорки. Тази задача обаче се оказва трудно изпълнима, тъй като хората, с които е разговаряно в Мъглиж и другите села, са готови да работят само в легални условия. В края на 1924 и началото на 1925 г. за нелегална работа в Мъглиж са привлечени 30 човека. Създадени са и първите три петорки от бойните групи. В този период (1924–1927) като особено важна от партийното ръководство се поставя задачата за съвместна работа със земеделските дружби и изграждането на тъй наречените леви групи. В Мъглиж в редовете на земеделската дружба влизат Таньо Герганов, Велко Ванкин, Иван Гаргов и др., с поръчение да се активизира нейното ляво крило. Заседанията на левите земеделци се провеждат в кръчмата на Петър Кирилчев, а тези на нелегалната комунистическа организация, но главно с актив от 6–7 човека, в дома на Стефан Лазаров. Заседания са правени, но по-рядко, и в магазина (дюкяна) на Никола Кирев. Бойната група е имала 2–3 сбирки, състояли се в местността Усти, боровата гора и в района на манастира. 57

В средата на февруари 1925 г. Йовчо Смилов е арестуван и отведен в Казанлък в Околийското управление. В продължение на 15 дни е жестоко инквизиран, след което е откаран заедно с други участници в Старозагорския затвор. Присъдата е произнесена от Старозагорския съд на 14 април, два дни преди атентата в църквата „Света Неделя“, извършен на 16 април 1925 г. Съдът го оправдава и е освободен, тъй като няма признания, няма и свидетелски показания, а е имал и добра адвокатска защита. Още повече Стефан Ковачев, който е сред подсъдимите, е отрекъл участието му в конспирацията и работата като секретар на нелегалната партийна организация в Мъглижкия район. Защитниците на всички са били адвокати комунисти. След освобождаването от затвора се връща в Мъглиж. През месец май обаче е извикан в полицейския участък в Мъглиж, където му е наредено всеки ден да ходи да се разписва. Въпреки следенето, успява да установи връзка с Казанлък и Стара Загора, както и със селата от района на Мъглиж. За тази цел му помагат неговият брат Рую Смилов Йовчев, братовчед му Рую Атанасов, зет му Дончо Драганов, Иван Дончев, Стефан Лазаров и др.

Комунисти-конспиратори на път за съда в Казанлък, 1925 г.

През месец декември 1925 г. Стоян Герганов донася от Стара Загора позиви, които трябва да се разпространят в Мъглиж и околните села. Съдържанието на тези позиви е свързано с атентата от 1925 г. и отричането, че това е дело на партията, а в действителност само на група авантюристи. С разпространението на позивите се заема Дончо Драганов. Той обаче е проследен, разкрит и арестуван заедно със Стоян Герганов, а после и осъдени. 58

В ареста при следствието те не издават никой от хората, с които са изпълнявали тази задача. В затвора престояват около година. Освободени са в началото на 1927 г. В средата на 1925 г. в Москва се провежда съвещание на Централния комитет на партията, което осъжда атентата и ултралевичарския курс на неговите автори и участници. Отхвърля се схващането, че в страната има революционна ситуация и се препоръчва партийните организации да използват най-вече легалните форми на работа, като не се подценява и значимостта на нелегалната дейност. След 1925 г. Йовчо Смилов търси контакти повече с партийните ръководители в гр. Стара Загора, по-конкретно с Георги Петров. Легалните форми на работа се засилват и в Мъглиж, комунистите участват в различни просветни инициативи, както и в подбиране на подходящи кандидати за общински съветници и кметове, които не са членове на партията, но преди са подкрепяли нейни мероприятия. Такъв е случаят с издигането на кандидатурата за кмет на Мъглиж на радикала Рашо Режев. Активизира се и просветната дейност. Правени са много вечеринки, като в тях се ангажира младежката интелигенция. Само учителите от Мъглиж са били 30–40 човека. И в тези години, 1926, 1927, партийната организация работи за сближаване със Земеделския съюз, особено с неговото ляво крило. Нелегалната работа на Комунистическата партия постепенно намалява и се разширява нейната легална форма. В средата на 1927 г. Централния комитет на БКП решава да се създаде легална Работническа партия. Създават се нейни структури в Стара Загора – Окръжен комитет, и в Казанлък – Околийски комитет. Те от своя страна започват да изграждат такива и в селата. В края на 1925, средата на 1926 и втората половина на 1927 г. Мъглиж е част от канала за преминаване на избягали от затвора антифашисти и нелегални функционери на БКП. От Мъглиж те са препращани за Енина, Шипка и от там до границата за Турция. Това са дейци на партията, за които Окръжният и Централният комитет решават да емигрират през Цариград за СССР. През Мъглиж преминават няколко такива групи. В началото на 1927 г. става провал в Окръжната младежка организация. Разкрито е нейното ръководство. Отново има опасност Йовчо Смилов да бъде арестуван. Той е повикан от Георги Петров да отиде в Стара Загора, който му съобщава, че има решение на Окръжното бюро на партията да емигрира в СССР заедно с Дамян Раев от Казанлък, който преди година и половина е бил в затвора. Съден е за това, че е бил секретар на Окръжния комитет на партията във Варна. Решението на Бюрото е утвърдено от ЦК на БКП. Георги Петров дава и канала за прехвърляне в Турция – Стара Загора, с. Обручище, с. Главан, с. Дервиш могила. Когато пристигат в с. Обручище, 59

съгласно указанията се явяват при Петко Нанев – директор на прогимназията в селото. Той ги завежда да нощуват в дома на Димо Дичев, активен деец на БКП в този район, който по това време е в затвора. Приема ги неговата сестра със съпруга си. Сутринта заминават по определения маршрут към границата. Преди за замине за СССР, Йовчо Смилов се среща с едни от най-активните и преданни дейци на партията в Мъглиж – Тодор Гаргов, Жельо Жилков, Трифон Челебиев и по-късно с Кръстьо Марков. Обсъждат въпроса за учредяване на мъглижката организация на Работническа партия и избиране на нейното ръководство. Предварително са проведени консултации и с Бюрото на Околийския комитет на партията. Единственият човек, на когото Йовчо Смилов казва, че заминава за СССР, е Кръстьо Марков. Най-активно през този период (1924–1927) в партията са работили: Рашо Стрешков, Стоян Герганов, Дончо Драганов, Никола Кирев, Иван Гуджев, Трифон Челебиев, Рую Смилов, Рую Атанасов, Лальо Лазаров, Иван Магалчев, Жельо Жилков, Тодор Гаргов. Работили нелегално (1924–1927): Митьо Ямалиев, Стефан Чилов, Станчо Узунов, Христо Стрешков, Рашо Стрешков, Грую Атанасов, Димитър Косматанов, Рую Смилов, Иван Г. Магалчев, Лальо Лазаров, Иван Гаргов, Бечо Бакоев, Стоян Герганов, Дончо Драганов, Никола Кирев, Иван Михалев, Деньо Ямалиев, Харалан Кехайов, Драгия Върбанов, Деньо Чилов, Петър Ралев, Таньо Кирчев, Трифон Челебиев, Жельо Жилков, Минчо Тошев, Тодор Гаргов. Работили легално: Иван Чилов, Тодор Караиванов, Жельо Болашиков, Рашо Джапунов, Деньо Танев (въжар), Иван Танев (въжар), Деньо Танев (обущар), Йорго Залъмов (в края на 1924 г. заминава за София), Петър Телбизов, Георги Гевгалов, Иван Гевгалов, Рашо Комитов, Стоян Атанасов, Иван Касев, Иван Петков, Стоян Марков (малкия), Минчо Гърдев, Марко Ст. Марков, Кръстьо Марков, Деньо Минев, Иван Съргойчев, Иван Петков Мухтаров, Рашо Владев (големия), Рашо Владев (малкия), Таньо Смилов Иванов, Мирчо Бонев, Велко Ванкин, Таньо Герганов, Стоян Куцаров, Добри Орешков, Иван Чавдаров, Минчо Стрешков, Станчо Османлиев. Активисти учители, които през лятото се връщат в Мъглиж: Станчо Златев Ванкин, Иван Владев, Стефан Даскалов, Петър Османлиев, Киро Желев, Таньо Шунанов, Стоян Марков, Тодор Чавдаров и др. На Иван Владев, Кръстьо Марков, Станчо Златев, без да подозират, често са им възлагани задачи, свързани с нелегалната работа. За изпълнение на някои мероприятия Кръстьо Марков понякога е давал средства от Популярната банка. Активисти на партията, които са били членове на бойната група: Митьо Ямалиев, Стефан Чилов, Станчо Узунов, Христо Стрешков, Рашо Стрешков, 60

Грую Атанасов, Димитър Косматанов, Рую Смилов, Иван Г. Магалчев, Лальо Лазаров, Бечо Бакоев, Харалан Кехайов, Трифон Челебиев, Жельо Жилков. Една от важните задачи, които Йовчо Смилов изпълнява, преди да емигрира в СССР, е укриването и опазването на знамето на младежкото комунистическо дружество в Мъглиж. Знамето е изработено от ученичките от Стопанското училище в Стара Загора Радка Лечева, Стефана Иванова, която впоследствие става съпруга на секретаря на дружеството Рашо Похлупков, и Марийка Похлупкова, също ученичка. Рашо Похлупков и Иван Танев, които отговарят за изпълнението на тази задача, не един път са били придружавани от Иван Петков Мухтаров и Йовчо Смилов до Стара Загора, за да се ускори ушиването му. През месец април 1923 г. се извършва тържествено освещаване на знамето, на което присъстват Неделчо Николов, секретар на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в Стара Загора, Стоян Златев от с. Дълбоки, Старозагорско, много младежи от Казанлък и околията, младежи от Стара Загора и селата Дълбоки и Оряховица. След освещаването Неделчо Николов предава знамето на знаменосеца Иван Танев. Със знамето младежката организация участва в редица мероприятия като отпразнуването на Първи май, в младежкия събор, проведен в Туловската кория, в Септемврийското въстание и т.н. Когато след сражението на 14.IX.1923 г. въстаниците отстъпват в гората, Иван Танев успява да отиде до Общината, взема партийното и младежкото знаме и ги скрива във въжарската работилница на брата си Деньо Танев. През 1924 г. той предава младежкото знаме на Йовчо Смилов, който го съхранява до заминаването си в СССР през 1927 г., а след това до 9.IX.1944 г. то се пази от майка му Мария Смилова Йовчева и брата Рую Смилов Йовчев. Въпреки многото обиски, които са правени в дома на Мария Смилова, благодарение на нейното самообладание, находчивост (понякога увито около кръста £), чувство за конспиративност полицията не го открива. Много време е стояло в нейния сандък за дрехи, а след това синът £ Рую Смилов го премества в яхъра под плявата и сеното. На 9.IX.1944 г. той изважда знамето от скривалището и го предава на отечественофронтовската власт. Дълги години след това то заема своето достойно място в Музея на революционното движение в София. В изпълнение на указанията на ЦК на БКП, както и на Окръжния комитет в Стара Загора и Околийския комитет в Казанлък, през есента на 1927 г. в Мъглиж е създадена легалната Работническа партия в къщата на Деньо Минев. За секретар е избран Трифон Челебиев (1900–1971). Започва да излиза и вестник „Работническо дело“. За кратко време са абонирани 10 души. Членовете на партията стават 60 човека. През 1928 г. в дома на Стефан Лазаров в Мъглиж е създадено дружест61

вото на Работническия младежки съюз (РМС) със секретар Рую Смилов. В началото на 30-те години на миналия век са изградени и нелегалните антивоенен и наборен комитет по указание на партията. През 1933 г. ръководител на РМС става Георги Михалев. През 1928 г. са произведени избори за окръжни съветници. Трудовият блок (комунисти и земеделци) получава много гласове. Комунистът Рашо Стрешков е избран за окръжен съветник. През 1930 г. са произведени избори за училищни настоятели, също спечелени от кандидатите на Трудовия блок. От 1932 г. секретар на партията е Иван Трифонов. Тогава през месец септември в Мъглиж идва комунистическият народен представител Раденко Рангелов. Организирана е акция-манифестация от горната махала до Конлука. Тя не се провежда, тъй като в селото има войска и съществува опасност да бъде окървавена. На 18 ноември 1932 г. се организира младежка акция. Решение за нея се взема в дома на Дечо Митев Кундурджиев. За сборен пункт е определен Конлука. Там Георги Михалев издига антиправителствени лозунги. Манифестацията тръгва към горната махала, но не изминава и 200 метра и е посрещната от полиция и разпръсната. Арестувани са Георги Михалев, Рую Смилов, Кръстьо Бакалов и др. В началото на месец юни 1933 г. у Христо Челебиев, който е войник, намират брошури и става разкриване на антивоенния комитет. Арестувани са Георги Михалев, Рую Смилов, Киро Александров, Кръстьо Марков и др. В края на месец юни е задържан и Петър Калайджиев, който е член на комитета. Общият брой на задържаните е 15 човека. Срещу тях е организиран съдебен процес в Стара Загора. Рую Смилов е привлечен като подсъдим и по друго дело, със същите обвинения, гледано в гр. Бургас. Там прокурорът иска за него най-строгото наказание. Всички обвиняеми са осъдени и вкарани в затвора. На 18.XII.1933 г. партийната организация и младежкото дружество в Мъглиж организират протестна манифестация против арестите и искат освобождаване на затворниците. През 1934 г. са пуснати под гаранция арестуваните по процеса за антивоенния комитет Георги Михалев, Кръстьо Марков и др. С мъглижката партийна организация е бил свързан и известният антифашистки деец Петко Маналов от с. Енина, Старозагорско. През ноември 1934 г. той идва в Мъглиж да организира квартири за нелегални функционери на партията. Среща се с Бончо Калайджиев, който е ятак. Петко Маналов иска от Мъглиж 15 души за нелегална работа. През това време Работническата партия е разтурена. Дейността на организацията се изразява в събиране на помощи за нелегалните. Срещу 1 май 1935 г. започват арести, понеже са разпространени позиви от Петко Маналов. Арестувани са Жельо Маров, който осъществява връзката 62

с нелегалните. Освен него са задържани и Иван Цанев, Стефан Пастърмов, Минчо Чернев и Кольо Партинов. Макар и подложен на изтезания, Жельо Маров не дава никакви показания и след два дни са освободени. В средата на 30-те години на XX в. Мария Калайджиева се изявява като сигурен ятак на нелегални. Петко Маналов я свързва с Централния комитет на партията. В началото на 1936 г. месец януари при Мария Калайджиева идват Коста Белев и Димчо Астаджов, които са нелегални. Престояват в дома £ известно време, тя ги снабдява с дрехи и обувки и съпругът £ Бончо Калайджиев ги изпраща за Варна с влака от гара Борущица. През същата година за антифашистка дейност са арестувани Нейко Убчев, Стефан Лазаров, Дечо Кундурджиев, Теньо Владев, Станчо Станчев и др. През 1937 г. партийната организация в Мъглиж е възстановена. Води нелегален живот. Правят се събрания в домовете на Мария Калайджиева, Никола Кирев и др., а през лятото – вън от Мъглиж. Събират се помощи за нелегални. В тази дейност активно участват Стоян Герганов и съпругата му Мара Герганова. В началото на май 1935 г. Мария Калайджиева ги посещава през нощта с молба да я снабдят с превързочни материали, защото при престрелка в с. Енина има ранен антифашист. Мара Герганова отива в медицинската служба, където от 1933 г. участъков лекар е Дойчин Братованов. Той дава исканите материали и те са занесени на Мария Калайджиева. Подпомагани са също и политзатворници с дрехи, храна и др. На 29 януари 1939 г. селото е блокирано от войска. Извършен е обиск в дома на Жельо Маров, където откриват оръжие. Той е задържан, но при разпита не прави признания. Осъден е на 6 месеца затвор, но след апелацията присъдата е условна и той е освободен. През 30-те години в ученическото комунистическо движение изпъкват Минчо Чернев, Стефан Пастърмов, Никола Манолов (който участва в движението и като студент по медицина), Димитър Шукюрлиев, Райчо Челебиев, Кръстьо Бакалов, Петър Бангиев, Иван Цанев, Христо Бакалов и др. Калчо Руев е деец на БОНСС (Български общ народен студентски съюз) в Юридическия факултет на Софийския университет. След излизането от затвора (1939) Жельо Маров отговаря за нелегалната връзка (канал) Казанлък–Мъглиж, а Георги Михалев за Мъглиж–Ветрен. През пролетта на 1941 г. Георги Михалев, Петър Калайджиев, Жельо Маров, Христо Челебиев, Никола Цанеков организират направата на землянки в Балкана в местността Зърньовец. В началото на месец септември 1941 г. Петър Калайджиев, баща му Бончо Калайджиев, Жельо Маров, Никола Цанеков, Христо Челебиев участват в превеждането на Цвятко Радойнов, който няколко дни е бил в с. Крън, Старозагорско, от Казанлък през с. Ветрен за Сливен, където се среща с члена на ЦК на БКП, политеми63

гранта от СССР, Аврам Стоянов. След престой около месец двамата се връщат от Сливен по същия канал и в местността Габровица източно от Мъглиж ги посреща Жельо Маров. Той ги завежда в мъглижките градини (бахчи), където ги очакват Иван Цанев, Димитър Шукюрлиев и Райчо Челебиев и на следната вечер Жельо Маров ги отвежда в Казанлък. Превеждането на Цвятко Радойнов до Сливен и заедно с Аврам Стоянов обратно до Казанлък и с. Крън се поставя като най-отговорна задача. При своя престой в Казанлъшко Цвятко Радойнов е в постоянна връзка с Районния комитет на партията и ръководи неговата дейност. В околностите на Мъглиж в местността Чешмите той провежда среща със секретаря на комитета Петър Калайджиев и ръководителя на военната комисия Иван Астаджов. Когато се връщат от Сливен за Казанлък, Цвятко Радойнов и Аврам Стоянов имат нова среща с Петър Калайджиев. След престоя в Казанлък Аврам Стоянов отново преминава през Мъглиж, посрещнат от Жельо Маров, и бива отведен в с. Ветрен, където чака връзка за с. Дълбоки. В Мъглиж идва и парашутистът Димчо Астаджов, който е ранен в ръката. Бончо Калайджиев го взема от с. Елхово и го завежда в дома си, където ръката му е превързана, и на следващия ден Жельо Маров го свързва с Петър Калайджиев и Иван Астаджов в местността Карадере, които го отвеждат в Казанлък. През месец юли 1941 г. Георги Михалев е интерниран в лагера „Еникьой“, където престоява повече от две години, до есента на 1943 г. На 21.II.1943 г. там са въдворени и Иван Трифонов Велков, Лальо Денев Лазаров и Алекси Берберов, който е освободен последен на 27.XII.1943 г. На 18.XI.1941 г. Жельо Маров е взет запас. В отпуск е пуснат на 16.I.1942 г. Преди да тръгне за Мъглиж, един кандидат-подофицер му казва: „Петър Калайджиев е нелегален. Сигурно ще се срещнеш с него. Кажи му, че Здравко Емануилов е агент-провокатор“. Жельо Маров се вижда с Петър Калайджиев на 19.I.1942 г. в дома на Петко Пасков, където се укрива. Скоро след това става провал в нелегалната дейност. Към края на месец март 1942 г. са арестувани Бончо Калайджиев и Мария Калайджиева, а след няколко дни Жельо Маров и Райчо Челебиев. През месец август 1941 г. Петър Калайджиев е утвърден за секретар на Районния комитет на БКП в гр. Казанлък. На този пост е до месец януари 1942 г. От месец ноември 1941 г. е в нелегалност, тъй като е търсен от полицията. Заедно с другите нелегални Димчо Астаджов и Иван Астаджов обикалят селата Шипка, Крън, Енина, Горно Изворово, Мъглиж, Ветрен, провеждат срещат и събрания, осигуряват скривалища и храна за нелегалните. Подготвят условия за формиране на партизанска група през пролетта на 1942 г. На 24 март са заловени Димчо Астаджов и Иван Астаджов. По процеса на парашутистите са осъдени на смърт, но е разстрелян само Димчо Астаджов. Научавайки за тяхното залавяне, Петър Калайджиев и Васил Стоянов от Казанлък отиват в Мъглижкия балкан. От 25 март до началото 64

на април изкопават землянка над селото, където се укриват. На 4 април 1942 г. отиват в Казанлък да разберат какво е положението, но след провалите са предадени и заловени. Жельо Маров също е заловен, жестоко инквизиран, но не издава никого. На големия съдебен процес, завършил през август 1942 г., Петър Калайджиев е осъден на смърт чрез обесване, а Жельо Маров – на доживотен затвор. Присъдата на Петър Калайджиев не е изпълнена. Осъдени са и още много други активни комунисти от района на Казанлък. На околийската партийна организация, включваща и селата, е нанесен тежък удар. Това е една от причините Районният комитет да не се възстанови през периода 1942–1944 г. Такива революционни села като Мъглиж, Енина, Ветрен до пролетта на 1944 г. не се включват активно в антифашистката борба. На 5 април 1943 г. е интерниран Рую Атанасов в Демир Хисар (Гърция), а на 14.VIII.1943 г. пак там – Рую Смилов Йовчев, Иван Петков Мухтаров, Рашо Иванов Владев, Рашо Магалчев, Смил Топорков, Владимир Тянов, Иван Атанасов, Минчо Петков, Апостол Сотиров, Георги Заяков, Дончо Бояджиев, Деньо Клисуров, Иван Цанев, Димитър Ямалиев, Киро Османлиев.

Пред паметника на Цар Освободител при парламента в София – група мъглижани, взети като запас в трудови войски (интернирани по политически причини), 1943 г.

65

Последни са освободени от лагера Рую Смилов, Апостол Сотиров и Минчо Петков на 01.XII.1943 г. През месец май 1944 г. от Казанлъшка околия са арестувани 40 комунисти като заложници на партията от селата Големо Село, Борисово, Мъглиж, Енина и др. Арестът в Мъглиж е извършен на 12 май 1944 г. Задържани са Рую Смилов, Алекси Берберов, Рую Атанасов, Киро Александров, Райчо Челебиев, Никола Михалев. След ареста за известно време са в избеното помещение на Държавна сигурност, а след това са преместени в кауша на Околийското управление на полицията в Казанлък, където престояват 75 дни, като са подложени на изтезания. Имало е устно нареждане да бъдат разстреляни в района на Тюлбето около Казанлък, като предварително е било избрано и подготвено мястото за екзекуцията, но полицейският началник не се е решил да изпълни заповедта.

В трудовия лагер в Демирхисар, Гърция, 1943 г. Най-отпред е Рую Смилов Йовчев

66

В Демирхисар, Гърция, 1943 г.

В антифашистката съпротива (1941–1944) Мъглиж дава свидни жертва. Като партизанин загива Дончо Минчев Бояджиев. Роден е през 1921 г. Основно образование завършва в родното си село. След това учи в гимназията в Стара Загора. През 1937 г. е ученик в Текстилното училище в Сливен. Тук започва неговата антифашистка дейност. През 1941 г. пише и разпространява позиви против монархофашистката власт. Арестуван и осъден на две години затвор, които прекарва в Сливенския и Плевенския затвор. След излизането продължава да се занимава с конспиративна дейност, като осъществява връзки с партизани и техните ятаци. През 1943 г. е интерниран в лагера Демир Хисар (Гърция). Освободен временно, за да се яви на изпити в текстилното училище в Сливен, той повече не се връща в Гърция. Става партизанин в отряд „Георги Димитров“ с командир Стойо Чочоолу, като приема псевдонима „Балкански“. На 1 април 1944 г. Дончо Бояджиев идва в Мъглиж, за да се срещне с Георги Михалев. Срещата е определена в гората северозападно от селото, в района на местността Равня, но не е осъществена. Предаден е и в престрелка с над 20 полицаи, дошли от Казанлък, бива ранен. За да не попадне жив в ръцете на полицията, се самоубива. След 9.IX.1944 г. е погребан в Мъглиж, като е построена чешма-паметник с неговия барелеф. Научавайки за предателството, извършено от местни хора, и гибелта на Дончо Бояджиев, още същия ден (1.IV.1944 г.) Георги Михалев излиза в 67

Балкана и става партизанин в отряд „Цвятко Радойнов“. Бил е комисар на отряда и член на неговия щаб. Преди това, след освобождаването му от лагера „Еникьой“, през есента на 1943 г. до април 1944 г., той живее полулегален живот, като извършва организаторска дейност в Казанлък и околните села. Преди и след 9.IX.1944 г. е известен с партизанското име „Балкански“. Партизанин от отряд „Цвятко Радойнов“ е и Стойко Златев Тянов от Мъглиж. Той отива в отряда през 1944 г., след като избягва като войник от казармата. Мария Калайджиева, Бончо Калайджиев, Райчо Челебиев след освобождаването им от затвора, заедно с Христо Бакалов, Никола Кирев и др., подпомагат партизаните основно с храна. Мъглиж е дал участници и в югославската съпротива. Това са Деньо Ганев, Дончо Минев и Стойко Гегов. На 9.IX.1944 г. в Мъглиж е установена властта на Отечествения фронт. За председател на Отечественофронтовския комитет е избран Рашо Тилчев на събрание в местността Кирчов кладенец. В ОФ комитета влизат: 1. Никола Кирев Костов – представител на Комунистическата партия. 2. Иван Колев Гаргов – представител на БЗНС. 3. Стоян Стефанов Герганов – представител на интелигенцията. 4. Иван Богданов Лидарев – представител на младежите. Допълнително са включени Мирчо Острешев от кръга „Звено“ и Рашо Болашиков от Радикалната партия. На 10.IX.1944 г. за кмет на Мъглиж ОФ комитетът назначава Добри Азманов. За секретар на партийната организация на БКП е избран Рую Смилов Йовчев (1905–1962). След 9.IX.1944 г. цялата страна, както и Мъглиж, тръгва по нов път на развитие, трудния път към изграждане основите на социалистическото общество. Списък на участниците в антифашистката съпротива от Мъглиж в периода 1941–1944 г. като ятаци, помагачи, политзатворници, концлагеристи: 1. Алекси Иванов Берберов – концлагерист 1943 г. 2. Деньо Минев Ненков – помагач 1941–1944 г. 3. Димитър Георгиев Шукюрлиев – помагач 1941–1944 г. 4. Дончо Райчев Смилов – помагач 1941–1944 г. 5. Енчо Иванов Тасманлиев – помагач 1941–1944 г. 6. Жельо Петров Маров – ятак 1941–1942 г. 7. Иван Петков Мухтаров – помагач 1941–1944 г. 8. Иван Стойчев Цанев – помагач 1941–1944 г. 9. Киро Александров Дянов – помагач 1942–1944 г. 10. Лальо Денев Лазаров – концлагерист. 11. Мария Дончева Калайджиева – политзатворник 1942–1944 г. 68

12. Никол Кирев Костов – помагач 1944 г. 13. Никола Колев Цанеков – помагач 1941–1944 г. 14. Петър Бончев Калайджиев – политзатворник 1942–1944 г. 15. Петър Рангелов Бангиев – помагач 1944 г. 16. Райчо Трифонов Челебиев – политзатворник 1942–1943 г. 17. Рашо Йоргов Стрешков – концлагерист 1941 г. 18. Рашо Дончев Магалчев – интерниран 1943 г. 19. Рую Атанасов Руев – помагач 1941–1944 г. 20. Стоян Тошев Данаджиков – помагач 1942–1944 г. 21. Слави Куцаров Димитров – помагач 1944 г. Към категорията помагачи се отнасят организатори, връзки, временни и постоянни помагачи. Политзатворниците преди попадане в затвора са били ятаци, помагачи, организатори и членове на конспирации. Списъкът е изготвен, като са използвани материали, предоставени от Окръжния комитет на активните борци против фашизма и капитализма (ОК на АБПФК) в Стара Загора3.

3

Използвани източници: 1. Академик Йовчо Смилов Йовчев. „Автобиографични бележки за дейността ми като член на Мъглижката нелегална партийна организация и неин ръководител през периода 1924–1927 г.“. 2. Спомени на Стоян Герганов за създаването и дейността на Българската социалдемократическа партия и на Българската комунистическа партия в Мъглиж до 9.IX.1944 г. Спомените са писани през 1951 и 1964 г. 3. Материали от Музейната сбирка на Септемврийското въстание в Мъглиж. 4. Дончо Даскалов. Съпротивата в пета въстаническа оперативна зона (1941–1944). Издателство на БКП, София, 1968. 5. Спомени на живи свидетели от Мъглиж за антифашистката съпротива 1941–1944 г.

69

ОБЩИНА МЪГЛИЖ

Мими Герганова-Христова

1944 – 1990 г. Изпълнителната власт в държавата, през различните исторически периоди променя структурата си, но запазва основните си функции: административното обслужване на населението, осигуряване ред и законност, грижи за просветата и културата, здравеопазването, строителството и благоустрояването за подобряване бита на хората. След проведените на 23 януари 1974 г. избори за местна власт, на сесия на съветниците – 24 януари 1974 г., е избран поредният Изпълнителен комитет на Градския общински народен съвет – Мъглиж. В състава му са щатните членове – председател и секретар и още петима съветници. Администрацията на Градския съвет се състои от: председател – Мими Стоянова Герганова-Христова; секретар – Радка Митева Малакова; ръководител „Финансова служба“ – Петър Тодоров Богданов, счетоводител – Надежда Митева Карастоянова, данъчен агент – Ирина Янева Кондова, касиер-домакин – Тонка Петкова Джавкарова; ръководител „Техническа служба“ – Тодор Койчев Чилов; Деловодство – Иванка Рашева Шукюрлиева, Стоянка Енчева Йоргова – военен отчет до 1976 г., а след това Величка Иванова Минтова; шофьор – Злати Смилов Златев; обслужващ персонал – Бонка Тенева Колова; гледач на мъжки разплодници за говедата на частните стопани – Челеби Челебиев; сезонни полски пазачи – Иван Дуплев, Иван Белчев, Станко Михалев; към Съвета има малка сезонна група от строители – пенсионери, с отговорник Радко Пашов. До 1974 г. дългогодишни разсилни в Общинския съвет са мъглижаните Дончо Минев и Велко Малешков. До 1978 г. към Мъглиж е само с. Селце (100 жители) с пълномощник Цоньо Енчев Петков. Всеки месец Изпълнителният комитет провежда заседания, ръководени от председателя, а сесиите със съветниците са задължително четири годишно, ръководени от съветник, с присъствието на граждани. На заседанията на ИК и на сесиите се обсъждат програми и проекти по социално-икономическото развитие на общината. До 1990 г. щатните членове на ИК и кметовете се обучават периодично в курсове към Академията за обществени науки и социално управление – София, във филиала £ в гр. Русе; в гр. Стара Загора и в Школата по Гражданска отбрана – гр. Ловеч. 70

След създаването на селищните системи през 1978 г. Мъглиж (4800 жители) става център на община със селата Ягода, Тулово, Дъбово, Шаново, Юлиево, Радунци, Борущица и Селце, с население 13 400 души. Селата (кметствата) се ръководят от кметове и проблемите им се решават на кметски събрания или в сесия на Общинския народен съвет. Настъпват промени в структурата на администрацията на Съвета. Службите стават отдели: финансов, организационен, архитектура и благоустройство, комплексно-административно обслужване, планов, военен, открива се бюро „Работна сила“ и др. През 1988 г. се изграждат комисии: по организационните и правни въпроси, по социални грижи, по селско и горско стопанство, по търговия и услуги, като след време част от тях прекратяват дейността си. В Общинския съвет функционира Комисия за работа с малолетни и непълнолетни нарушители, оглавявана от опитен педагог. Социалната политика, водена в държавата и общините, е насочена към подобряване жизнения стандарт на хората: акцентът е върху сигурността, образованието, здравеопазването, културата. Социализмът като обществен строй, макар и недооценен, има много доказани в практиката предимства и постижения. Сесиите на Общинския народен съвет, кметските събрания, заседанията на Изпълнителния комитет, срещите с народните представители минават при активен дебат и с решения в срок. Периодично се провежда „Ден на кмета“ с присъствието на всички кметове от общината, щатните членове на ИК и специалистите от отделите. Чести са посещенията в кметствата от ръководството на Общинския съвет. Непрекъсната е връзката с Окръжен народен съвет – Стара Загора, а след създаването на Хасковска област – с Областния съвет – Хасково. В периода от 70-те до 90-те години на XX в. в отделите на Общинската администрация работещите мъглижани, родени или създали семейства в града, познават добре хората, подхождат внимателно и обслужват качествено. Някои от тях дават труда си в общината повече от 20, 30 години. Усърдна и резултатна е работата на мъглижаните: инж. Румен Съртонев, Тодор Чилов, Мария Рубинкина, Катя Богданова, Росица Орешкова, Катя Момчилова от отдел „Архитектура и благоустройство“; Петър Т. Богданов, Надежда Карастоянова, Ирина Янева, Тонка Джавкарова, Станка Щерева, Динка Ченгеньова, Калинка Гладичева, Добринка Богданова, Пенка Стоянова, Николина Георгиева, Величка Донина от отдел „Финанси“; Тотка Пеева, Силвия Цанева, Пенка Димитрова, Росица Козарева, Таня Съртонева, Галя Кучкова от отдел „Планов“; Куцар Сл. Куцаров от комисията по търговия; Иванка Шукюрлиева, Стоянка Йоргова, Таня Карастоянова от отдел „Комплексно административно обслужване“; Величка Минтова, Радка 71

Дончева от Военен отдел; Васко Минчев – специалист по образованието; технически секретар – Мима Т. Велкова; Радка Топоркова – 16 години компетентна и отзивчива е връзката на щатните членове на ИК с отделите в Съвета, кметствата и други институции; домакинска служба – Денчо Караиванов, Георги К. Карастоянов; шофьори – Злати Смилов, Михаил Димитров, Иван Г. Азманов, Киро Кирев, Митко Тянов; дежурни: Даньо Орешков, Георги Боруджиев. Тези мъглижани, които са работили в отделите на Съвета, но са избирани за щатни членове в Общинския съвет (председател или кмет, зам.-председател, секретар), не са посочени по-горе, а фигурират в приложената справка за ръководствата на общината. Общинският съвет има сключени договори за сътрудничество с общините Стражица (Велико Търново), Ракитово (Пазарджик), Гълъбово (Стара Загора), Върбица (Шумен). Град Казанлък, с председател на Съвета Станчо Коев, не отказва помощта си на съседния по-малък град по редица проблеми. Уредено е извозване сметта на Мъглиж на казанлъшкото сметище без заплащане. Отзивчиви са и ръководителите на предприятия и учреждения в Казанлък. През 1977 г. в Мъглиж с ресурсите на Съвета се провежда комплексно занятие под ръководството на Военно окръжие и щаба на Гражданска отбрана – Стара Загора. Целта на занятието е готовност на населението за реакция при стихийни природни бедствия и аварии в промишлеността, селското стопанство и горите. Присъстват партийните и държавни ръководители на окръга, както и генерал Захариев от София, а представянето на формированията на ГО и на военния отчет по въпросите на мобилизацията е безупречно, въпреки януарския студ. Военно окръжие Стара Загора помага на Съвета системно при тренировъчни занятия, при подготовка на наборниците за Българската народна армия. Провежданите всяка година новобрански вечери минават тържествено, с внимание към бъдещите бойци и родителите им. През 70-те години на миналия век икономическата характеристика на Мъглиж се определя от: селско стопанство (от 1948 г. ТКЗС „Червено знаме“, впоследствие Агропромишлен комплекс); горско стопанство – държавно; Трудовопроизводителна кооперация „Първи май“; комунални услуги и производството на хляб, закуски и безалкохолни напитки в Наркооп „Септември“, след това Районна потребителна кооперация. До 1970 г. потребителната кооперация разполага с фурна, нова двуетажна сграда с магазин, ресторант и сладкарница в центъра на града. Започва обновяването на магазинната мрежа и ново строителство, в приземните етажи на новопостроените жилищни блокове се помещават магазини с модерно обзавеждане. 72

Трудовопроизводителната кооперация „Първи май“ се създава през 1949 г. с дейностите: бръснаро-фризьорство, шивашки, обущарски, дърводелски и други услуги. Последователно директори са Кольо Шолев и Съби Арабаджиков. Предприятието Комунални услуги, основано през 1969 г. с директор Георги Лангуров, се ангажира със сметосъбирането, поддръжка на зелените площи, чистене на улиците, зидарски услуги и др. През 1980 г. двете предприятия се обединяват в Промишлено предприятие „Първи май“ към Стопанска дирекция „Местна промишленост и услуги“ – Стара Загора. Директор е Георги Лангуров, зам.-директори Съби Арабаджиков и Петър Кундурджиев, главен счетоводител – Йовка Гевгалова. Предприятието разширява дейността си и осигурява работа на много хора от града и общината. Дългогодишни ръководители на отделите са: Донка Алавойдова, Марийка Чавдарова, Рали Болашиков, Иван Татаров, Георги Ковачев. Ръководството се насочва към приоритетно развитие на трикотажното плетиво. Внесени са три плетачни машини „Универсал“ и скоро производството на вълнен трикотаж се налага успешно на вътрешния пазар. Към предприятието функционира и новопостроената градска баня с отговорник Калчо Лесов. През 1974 г. в Мъглиж се открива цех на фабрика „Буря“ – Габрово, за памучен трикотаж, ръководител е Косьо Лалев Малешков. След време е закрит и в базата му се създава цех на Завода за запаметяващи устройства (ЗЗУ), Стара Загора, преминал след това в предприятие. Негови директори последователно са: Иван Луканов, Райчо Чайлев, Енчо Димитров, Богдан Лидарев. За това решаваща е помощта на Минчо Смилов Йовчев – първи секретар на ОК на БКП – Ст. Загора, Иван М. Иванов – председател на Окръжния народен съвет, Атанас Атанасов – генерален директор на ЗЗУ – Ст. Загора. Изпълнител на строежа на новото предприятие е Заводостроителен комбинат – Ст. Загора, с генерален директор Господин Великов. Отговорник на строителното предприятие е Филип Ст. Филипов – мъглижанин, който е връзката на Общинския съвет със строителите. След време Филип Филипов оглавява предприятието „Благоустройство и комунално стопанство“ (БКС) – Мъглиж. След тържествената първа копка на 8 януари 1986 г. започва ускорено строителство и през 1988 г. Мъглиж се сдобива с предприятие за високотехнологични продукти, в което се трудят предимно млади хора от цялата община. Сега няма и следа от производството и модерната база. Известно време в Мъглиж работи цех за спално бельо към ТПК „Мересиев“, с отговорник Атанас Шукюрлиев. За икономиката на Мъглиж значителна е ролята на предприятията и в 73

останалите селища на общината: предприятието за производство на мебели в с. Дъбово, цеха на казанлъшкия завод „Б. Шанов“ в с. Ягода, а с присъединяването на община Гурково към Мъглиж – предприятията в гр. Гурково и гр. Николаево. От 1984 г. общината разполага с разработена Прогноза за усъвършенстване структурата на икономиката. За времето от 30-те години на XX в. здравеопазването в Мъглиж се променя значително. Здравното заведение не разполага със собствена база и често е премествано. След 1990 г. сградата на поликлиниката е реконструирана и пригодена съгласно медицинските потребности. Отначало обслужването е от един или двама лекари, които са на разположение денонощно. От 30-те години на XX в. се помнят лекарите: д-р Бургуджиев, д-р Милев, д-р Дойчин Братованов, д-р Улев, д-р Стефан Койчев, д-р Начо Начев, др Соня Начева, д-р Овчаров, д-р Юлия Кавказова, д-р Петко Карагитлиев (над 20 години работи в Мъглиж), д-р Зоя Филипова, д-р Ваня Иванова, д-р Гюлтелиев, д-р Гюлтелиева, д-р Курумилева, д-р Катеров, д-р Терзиева, д-р Мая Панова, д-р Лалев, д-р Пенка Средкова, д-р Девлова и сега действащите лични лекари д-р Севдалина Манахилова и д-р Мариана Цонева. Не са забравени и акушерките Величка Шоселова, Ваня Чавдарова, Тянка Караиванова, Магдалена Йоргова, Танка Минева Барутчиева; фелдшерите: Андрей Андрончев, Тенчо Иванов Малешков, Иван Данаилов, Николай Добрев, Милчо Телбизов, сега – Румяна Азманова, Катя Мийкова, Михаил Арнаудов, Тенчо Димитров; медицинските сестри: Радка Малева, Мария Орешкова, Милка Карастоянова, Пенка Ескева, Мария Шукюрлиева, сега – Ваня Тенчева, Биляна Йоргова, Росица Малева, Светла Сярова; лаборант: Мария Цонева. Незабравим и достоен за уважение остава мъглижанинът Лальо Тодоров Лазаров – 40 години здравен работник. Стоматолозите, обслужващи населението на Мъглиж, са: д-р Борислав Коскин, д-р Григоров, д-р Начо Бангеев, д-р Ангел Сираков, сега – д-р Величко Ангелов, който работи над 30 години в Мъглиж. Отначало медицинското обслужване е в здравен участък, здравна служба; през 50-те години има родилен дом и болница с легла, закрита през 1963 г., след това поликлиника, поликлиника с лаборатория и звено „Бърза помощ“ с линейка и денонощно дежурство. Запазени са „Бърза помощ“ с денонощно дежурство и два кабинета с личните лекари д-р Манахилова и д-р Цонева. В определени дни идват лекари специалисти. В медицинското обслужване се включват и аптеките със завеждащи аптекари Деньо Ганев, Мариана Димитрова, Снежана Белинова-Найденова, Соня Орешкова-Пенчева. Специализирана болница за белодробни болести – Радунци – единстве74

на на Балканския полуостров с гл. лекар Онуфри Владков, има значителен принос за здравеопазването в общината. Разположена в южните склонове на Стара планина сред борова гора, снабдена със съвременна медицинска апаратура, болницата лекува хиляди пациенти от страната и чужбина. До началото на 90-те години задължителните профилактични прегледи на населението, редовните имунизации и строгият контрол за детското здраве са основна грижа на безплатното здравеопазване. В обществения живот на града активно участват трите училища: Техникум по механизация на селското стопанство „Гео Милев“, Основно училище „Христо Ботев“ и Училището за глухи деца, ръководени от директорите Лев Попов, Димитър Димитров, Христо Лолов, Делка Джавкарова, Васко Минчев, Кунка Загарова, Наньо Нанев, Тодор Загаров, Недка Стрешкова, Людмил Цветков и др.; включва се и Обединеното детско заведение с директор Златка Мирчева. През 1975 г. в Мъглиж е създаден Клуб на пенсионера от инициаторите Иван Бакалов, Димитър Александров, Киро Дянов, Иван Съртонев, Драган Магалчев. Отначало няма подходящо помещение, но Общинският съвет предоставя отчуждена къща в центъра. Много труд и усилия влагат пенсионерите в ремонта и възстановяването £ и тя се превръща в прекрасна база за отмора и забавление. С обзаведените стаи по проект на художника Христо Танев, с бюфета, със зеленината, цветята, асмите и ведрата обстановка, клубът е посещаван от гостите на Мъглиж и от много мъглижани. Тук се развива активна дейност – отбелязват се исторически събития, срещи с известни личности и други клубове в страната. Създаден е тригласен хор от Ася Добруджалиева – оперна певица от Ст. Загора (мъглижка снаха); след нея много години ръководител е отец Стоян Карадонев. Хорът представя програмата си при местни тържества и при гостувания на други клубове – Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Харманли, Чирпан, Енина, Гурково, Николаево и др. и получава аплодисменти. Сега съвместно с читалище „Пробуда – 1869“ група за стари градски песни продължава традицията. От създаването му председатели на Клуба на пенсионера са: Иван Бакалов, Неделчо Малаков, Христо Капсъзов, Кирил Петров, Богдан Мартев, Йовка Кучкова, Костадин Мавродиев. През 2011 г. Клубът приема името „Мъдрост“. Помещава се в друга сграда, след реституцията на първата. Общинските съвети участват в издръжката на пенсионерските клубове. След 1944 г. Общината с кмета Добри Минчев Азманов действа усилено за създаване условия за по-добър живот на мъглижани. Започва строителството на фурна, завършена през 1946 г.; след откриването на гимназията (1945) е построено необходимото второ училище в северната част на Мъглиж в полите на Стара планина. Строежът е готов през 1947 г. благода75

рение масовото участие на населението с доброволен труд. Отново активно участват мъглижани в ремонта на пътя Мъглиж – Тулово. Хората карат с каруците си пясък и камъни от реката и трошат чакъл за трасето, без да чакат възнаграждение. Това правят и при благоустройствените мероприятия. Построена е сграда за Пощата, сграда на Горското стопанство в центъра на Мъглиж, която след това е ползвана за здравна служба, родилен дом, болница и от Градския общински народен съвет. Прокарана е нова улица от „Кирчов кладенец“ до Харманската чешма. Извършва се електрифицирането на манастира с прякото участие на служителите на съвета и двамата общински електротехници Рашо Хр. Тянов и Рашо Радков Тянов. Електротехникът Рашо Христов Тянов работи за родния Мъглиж до последните си дни, без да жали сили, за което заслужава признателност. В спомените си Добри Азманов подчертава, че извършеното до 1950 г. се дължи на подкрепата и ентусиазма на мъглижани. Във времето след това обновяването на Мъглиж продължава. След кмета Добри Азманов (1944–1950) председатели на Общинския народен съвет са Рашо Йоргов, Райчо Челебиев, Райчо Гевгалов (до началото на 1973 г.). В този период в Мъглиж се изграждат: физкултурен салон в двора на Единното училище; търговска сграда в центъра; два моста на реката – в центъра и до Партиновата воденица; строят се необходимите стопански постройки в двора на ТКЗС, създадено през 1948 г.; построена е сградата на ТПК „Първи май“; строи се с бързи темпове учебната и производствена база в ТМСС „Гео Милев“ – учебна сграда, общежитие, работилници; за достъп до телевизионните програми Мъглиж се сдобива с ретранслатор; правят се баражи по реката; асфалтират се улици с оформени с базалт тротоари и т.н. За всичко това голяма е заслугата и на ръководителите на предприятия и учреждения и на местното население. От 1968–1969 г. Градският общински народен съвет, с председател Райчо Ив. Гевгалов, подготвя проект и терен за строителството на Читалищен дом. Проектът е дело на архитект Живка Кирчева. Обектът е включен за строителство с намесата на д-р Никола Манолов – секретар на Държавния съвет на НРБ, и академик Йовчо Йовчев. През септември 1973 г. Читалищният дом е завършен и тържествено открит по случай 50-годишнината на Септемврийското въстание от 1923 г. Гост на тържеството е Борис Велчев – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Доклад за Септемврийската епопея изнася Христо Шанов – първи секретар на ОК на БКП – Стара Загора. Мъглижани вече разполагат със съвременна база за културна дейност: салон за театър и кино с 400 места, малка зала за 160 души, репетиционни и гримьорни, библиотека с книгохранилище и две читални за деца и възрастни, музейна сбирка за революционното движение, уредена от мъглижанина Петър Христов Коев – историк, 76

дългогодишен уредник в Историческия музей – Стара Загора. През 1972–1973 г. в Мъглиж са изградени още: Паметен знак в местността дядо-Минчов орех, откъдето е започнало въстанието на 13 септември 1923 г.; Паметен знак в местността Чешмите, където е водено първото сражение между въстаниците и войската; Паметник на лобното място на четиримата септемврийци. Градът е благоустроен, асфалтирани са много улици при постоянното съдействие на окръжното партийно и държавно ръководство. Отново населението се включва масово. До януари 1973 г. председател на Градския общински народен съвет е Райчо Гевгалов, но поради заболяване е заместен от Лев Попов до януари 1974 г. През периода 1974–1990 г. председатели на Общинския народен съвет – Мъглиж са: Мими Стоянова Герганова-Христова, Теньо Смилов Йовчев, Тенчо Петков Георгиев. Благоустрояването и хигиенизирането, проектирането на ново строителство и осъществяването му продължават ускорено. Градът разполага с план на центъра и макет на сградите в централната градска част, които предстои да се реализират. Автор на проекта е арх. Мина Чанева от Главпроект – София. Приключено е строителството на жилищен блок в центъра на града. През 1975 г. е завършена и обзаведена сградата на детската градина със 120 места, чиято източна част е преустроена в детска ясла за деца до 3 години. Така се създава Обединеното детско заведение (ОДЗ) с директор Златка Мирчева и медицинска сестра Росица Димитрова. Започва проектирането и освобождаването на терени за строителството на: сграда на Градския народен съвет, ГК на БКП, Държавна спестовна каса, книжарница и аптека; Паметник на септемвриеца; ново общежитие за глухи деца; нов жилищен блок; летен кинотеатър; завършен е площадът пред Читалищния дом. Възстановени с железобетон са мостовете до Манастирската воденица, „Качката“, връзката на „Алеята“ – северно с града и мостът на реката в местността Ойна, ремонтират се вадите и т.н. Асфалтират се улици в северната част на града, част от главната улица „Гео Милев“, базалтират се тротоари, благоустроява се изцяло градът. Отново мъглижкото гражданство дава доброволния си труд. Цимент се доставя от завод „Вулкан“ – Димитровград, чрез „Минстрой“, чийто директор е Рашо Тенев Шоселов, а базалт – от гр. Шумен. Съдейства се на Районната потребителна кооперация „Септември“ за строителството на нова фурна и на базар в центъра на града. На среща с министъра на вътрешната търговия и услуги Георги Караманев, уговорена от академик Йовчо Йовчев, с участието на председателя на РПК „Септември“ Минчо Ковачев и председателя на Общинския съвет М. Христова, са отпуснати средства за ремонт на ресторант „Алеята“ и заведението в местността Чешмите. 77

Художествен съвет на ул. „Шипка“ № 6 в София, председателстван от големия български художник Дечко Узунов, одобрява проекта на художника Борислав Кожухаров за модерна ритуална зала, предназначена за радостни събития – даване име на дете (кръщаване) и сключване на граждански брак. В тази зала, намираща се в читалищния дом, една от най-хубавите в окръга, неколкократно се организират показни ритуали пред представители на други общини. С ритуала „Сватба“ (сключване на граждански брак) е създаден филм с младоженците Николинка и Филип Магалчеви. Длъжностното лице, което провежда гражданските ритуали, е секретарят на Изпълнителния комитет Радка Малакова и по-рядко председателят, с екип от служители на съвета. Действа се упорито за проектиране и построяване на Паметник на септемвриеца – символ на революционния устрем на мъглижани през 1923 г. (дългогодишна мечта на живите септемврийци). За подходящо място е избрано възвишението Кръста, западно от центъра на Мъглиж. Активно помагат ОбК на БКП – Мъглиж, ОК на БКП и Окръжен народен съвет – Стара Загора, както и мъглижаните д-р Никола Манолов – секретар на Държавния съвет на НРБ, и акад. Йовчо Йовчев. От двата проекта – на Иван Песев и Георги Върлинков, комисия, в чийто състав са проф. Фунев и проф. Величко Минеков, одобрява проекта на скулптора Георги Върлинков. По-късно, на обсъждането на изпълнения от гипс в мащаб 1:1 проект, присъстват др Никола Манолов, акад. Йовчо Йовчев, н.а. Стефан Гецов, представители на Мъглиж и окръга. Определен е материалът за паметника – неръждаема стомана за първи път в България. Изпълнението поема Фильо Иванов Филев от с. Ягода, но отливането на фигурата се бави. Големият приятел на Мъглиж генерал Делчо Делчев – командир на дивизия „Строителни войски“ – Стара Загора, урежда среща с председателя на Комитета за култура и изкуство Людмила Живкова. В срещата участват генерал Делчев, Лечо Данев – секретар на ОК на БКП – Стара Загора, Мими Христова – председател на ГОНС – Мъглиж. След това Христова споделя: „Людмила Живкова ни прие дружелюбно, като се интересуваше подробно за трудностите по изграждането на паметника. Разговорът беше непринуден и обещаващ. Тръгнахме си обнадеждени и възхитени от деловитостта, компетентността и излъчването на жената-политик Людмила Живкова.“ Веднага са дадени указания на Окръжния съвет за култура по ускоряване на строителството. Започва отливането в Централна ремонтна база – гр. Раднево, с директор инж. Кърпачев. Навременна е помощта и на мъглижанина инж. Христо Мухтаров – зам.генерален директор в Марица-изток. Подходът от стълби към паметника се изпълнява от „Строителни войски“ – Стара Загора, с командир – генерал Делчев; активно съдейства полк. Иван Клисуров – мъглижанин. На 22 септември 1979 г. Паметникът на септемвриеца (14 метра, 19 тона) 78

е открит тържествено по случай 85-годишнината на Мъглижката партийна организация. Докладът изнася Тодор Ванков – първи секретар на ГК на БКП Мъглиж, а приветствие – Чудомир Александров – първи секретар на ОК на БКП – Стара Загора. Този монумент – паметникът – навлезе в ежедневието на мъглижани с името „Гената“. Така е наричан един от участниците в Септемврийското въстание – Георги Митев Кусев, мъглижанин. Проект за сграда на Общинския съвет е възложен на арх. Живка Кирчева от Заводостроителния комбинат – Стара Загора. Съображенията са: арх. Кирчева е проектант на Читалищния дом и има модерен стил на проектиране. Обектът е назован „Комбинирана сграда за обществено обслужване“, а със строителството се ангажират СМК – Стара Загора, с директор Ив. Куцаров; СП-5 Казанлък с директор П. Върбанов; ЗСК – Стара Загора, с директор инж. Г. Великов; „Мрамор и гранит“ – Стара Загора, с ръководител Т. Дамаскинов. Материалите за вертикалната планировка са избрани след посещение от ръководството на Съвета на кариерата за мрамор край Ивайловград, а по препоръка на специалисти е разгледан площадът на града (теренът на Ивайловградския площад и на Мъглиж си приличат). В обновяването на градския център, в строителството на новата сграда и площада пред нея, в освежаването на обществените сгради и частните домове мъглижани се включват най-активно и с желание. Усеща се гордостта им, че дават от себе си за превръщането на родния Мъглиж в добре изграден малък град. Служителите на Общинския съвет засаждат подходящи дървета и храсти пред новата сграда, като едновременно обслужват гражданите и участват най-активно в бригадите по строителството. Мъглижани се включват с желание в периодичното хигиенизиране, в пролетното почистване на каналите за вода (вадите), в помощните бригади в селското стопанство и при залесяване на гората. В организирането значителна е заслугата на ОбК на ОФ с председател Стоянка Йоргова. През есента на 1983 г. комбинираната сграда е завършена и в нея се устройват ОбК на БКП, ОбНС, ДСК, книжарница, аптека и ръководства на обществени организации. На 14 септември 1983 г. по случай 60 г. от Септемврийско въстание 1923 г. в Мъглиж се провежда тържествен митинг; гости са Цола Драгойчева – член на Политбюро, д-р Никола Манолов – секретар на Държавния съвет на НРБ, Димитър Станишев – секретар на ЦК на БКП, Васил Недев – първи секретар на ОК на БКП – Стара Загора, Минчо Табаков – председател на Окръжния народен съвет, участници във въстанието. Академик Йовчо Йовчев – септемвриец, изнася доклад за историческото значение на въстанието. 79

Само два дни преди това отваря врати уникална музейна сбирка от минерали – дарение от личната колекция на геолога-мъглижанин акад. Йовчо Йовчев. Над 400 редки експоната от почти всички рудни и нерудни изкопаеми, добиващи се у нас; неповторими находки на ценни метали от други страни са разположени в подходяща зала в Читалищния дом. Това става под вещото ръководство на дарителя академик Йовчев. Голям учен със световно име, той за пореден път показва своето родолюбие и дълбоката връзка с Мъглиж. С годините сбирката се обогатява, достигайки до внушителните 1060 експоната. Създадена е преди музея „Земята и хората“ в София. Интересът към сбирката е огромен. Посещават я граждани, учени от страната и чужбина, ученици, трудови колективи. Със съдействието на Окръжно управление на пощите и инициативата на началника на пощата Митко Петров в града се полагат подземно телефонните кабели и се откриват нови телефонни постове. При изкопите участват и гражданите. Пред 70-те и 80-те години на XX в. Мъглиж се свързва с много селища чрез автобусни превози. Има автобусни линии до Северна и Южна България; през града минава автобус за София, за Пловдив, за Велико Търново и др. Маршрутите в селищната система (общината) и до близките градове Казанлък и Стара Загора са съобразени с нуждите на населението. Съществуващата автогара е преустроена и обновена от Обединено автомобилно предприятие (ОАП) – гр. Казанлък, с директор Слави Маналов. Ръководството на ОАП съдейства на Мъглиж за развитие на автомобилния транспорт. Автобазата в града осигурява товарни коли, таксиметров превоз за предприятия, учреждения и населението. Съществуващите железопътни гари Тулово, Дъбово, Борущица и жп спирките Ягода, Радунци и Яворовец имат значително участие в развитието на общинската икономика. По проект от Проектантската организация в гр. Смолян започва изграждането на втори жилищен блок в западната градска част. През 1981 г. е завършен и след обсъждане с предприятия и учреждения нуждаещите се семейства получават апартаменти. След редица срещи с инж. Турлаков – главен директор на „Пътни строежи“ – гр. Сливен, и съдействие от работещия там мъглижанин Иван Д. Бончев главният път София – Бургас е изведен южно от Мъглиж през 1977 г. Така градът е опазен от шум, замърсяване и пътно-транспортни проблеми. Чрез ДСО „Петрол“ – София, е построена първата бензиностанция в града – южно от него (1977–1978). В центъра на Мъглиж е изграден летен кинотеатър, проектът и средствата за който са осигурени от Марко Кръстев Марков, зам.-директор на Кинематография – София (мъглижанин). 80

Подменена е електрическата мрежа на два квартала; изградени са нови трафопостове. Асфалтирани са пътят до манастира „Св. Никола“, пътят до местността Равня и част от пътя до с. Селце. Със съдействието на председателя на Съюза на глухите Васил Панев и настойчивостта на директора Тодор Загаров през 1987 г. е изградено модерно общежитие на училището за глухи деца в Мъглиж. Проектът е дело на Проектантската организация – Смолян (поради сходство в терените на Мъглиж и Смолян). На мястото на Партиновата воденица е устроена зала, в която се подготвят спортисти – борба класически стил, от треньора Динко Томов. С Указ на Държавния съвет на НРБ за Мъглиж са утвърдени архитектурно-строителни паметници от епохата на Възраждането. Издействано е от Окръжния съвет (ОС) за култура – Стара Загора, реставрирането на две къщи – Телбизовата и Поповата. След отчуждаването и обезщетяването на собствениците специализирана група извършва строителството. С решение на сесия на Общинския съвет – Мъглиж, от м. октомври 2012 г. по „Оперативна програма за развитие на селските райони“ се предвижда в Поповата къща да се развие информационен център; да се уреди минералната сбирка – дарение от акад. Йовчо Йовчев; да се сложи началото на картинна галерия. След реституирането £ Телбизовата къща е устроена в заведение и хотел. За задоволяване нуждите от питейна вода на завода край Мъглиж и на града, от Машиностроителния комбинат – Казанлък (сега „Арсенал“), са изградени два допълнителни кладенеца на р. Тунджа. През годините Общинският съвет поддържа в града девет действащи чешми с питейна вода. През 1987 г. е обособена Хасковска област, включваща окръзите Стара Загора, Хасково и Кърджали. Мъглижката община е обединена с община Гурково с център Мъглиж (21 селища, 26 000 население). С промените след 1991 г. от община Мъглиж се създават общините Мъглиж, Гурково и Николаево. Необходимостта от жилища в гр. Мъглиж расте и затова Общинският съвет осигурява проекти за нови жилищни блокове с терен в южната част. Строителството започва през 1988 г. със съдействието на Минчо Йовчев – първи секретар на Областния комитет на БКП – Хасково, и Георги Танев – председател на Областния народен съвет. След 1991 г. апартаментите са готови и в тях са устроени предимно млади семейства. По плана за централната градска част на Мъглиж са изработени проекти за нова поща с настояването на началника на пощата Петкана Павлова и за нова поликлиника, но не са реализирани, поради промените след 1990 г. През 1988 г. по проект на скулптора Михаил Шапкарев в местността Равня, където е взето решението за въстанието през 1923 г., е поставен па81

метен знак, изработен от ЗСК – Стара Загора, с директор инж. Господин Великов. На 23 септември същата година по случай 65-годишнината на въстанието е проведен многохиляден митинг. В него участват: Йордан Йотов – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП; Минчо Йовчев – първи секретар на Областния комитет на БКП; Ради Семов – председател на Областния народен съвет – Хасково; генералният консул на СССР в Пловдив; акад. Йовчо Йовчев; авторът на проекта М. Шапкарев и септемврийци. Слово произнася първият секретар на ОбК на БКП – Мъглиж, Георги Райнов. На 16 септември 1989 г. се провежда тържество в Деня на Мъглиж по случай „Мъглиж 20 години град“. До 1990 г. за Ден на града се отбелязва датата на Септемврийското въстание – 13 септември. От 90-те този ден се празнува през пролетта на „Цветница“. В доклада на председателя на Общинския народен съвет се отбелязват успехите в развитието на град Мъглиж. Тогава председател е Тенчо Петков Георгиев. Гости са: Минчо Йовчев – първи секретар на Областния комитет на БКП – Хасково, акад. Йовчев, Иван Д. Мухтаров. Години наред през месец септември се провеждат традиционните „Септемврийски дни на културата“ с организатор Общинския съвет за култура. Негов председател е Неделчо Малаков, който оглавява и читалището, със секретар Танка Шукюрлиева. През тези дни мъглижани посещават театрални постановки, концерти, изложби, научни сесии и пр. Изяви имат и многото самодейни състави към читалището, училищата, пионерския дом, пенсионерския клуб, състави от някои предприятия и пр. Като исторически град, посещаван от туристи, Мъглиж се нуждае от албуми, плакети, значки и най-вече от герб. На конкурс в София е одобрен проектът за герб на Мъглиж, представен от Кънчо Аврамов, успешно реализиран впоследствие. Гербът е поставен на печата на Съвета, на бланки, на папки, на сградата на Общината, на значки, изработени в Монетния двор в София и др. Преиздадена е книгата на Георги Чорчопов „Мъглиж“, излизат от печат „Бунтовна есен“ и „Полковникът и другите“ от Петър Калайджиев. След 1973 г. много ученици, колективи на предприятия и учреждения, организации от цялата страна посещават Мъглиж. Идват гости и от чужбина. Привлича ги миналото на града, историческата музейна сбирка, уникалната колекция от минерали – дарение от акад. Йовчев, манастирът „Св. Никола“ и красивата природа. Само през 1973 г. посетителите са около 30 000 души. Най-много беседи на гостите изнася септемвриецът Иван Петков Мухтаров (до последните си дни); акад. Йовчо Йовчев; политическият ръководител на въстанието Кръстьо Марков и военният ръководител Иван Владев; председателят на читалището Неделчо Малаков и служителите – секретар и библиотекари. 82

Към историята и културата на града проявяват интерес и партийни, и държавни ръководители, учени, поети, писатели, артисти, художници и др. Ето и примери за това: през 1955 г. на посещение в Мъглиж е Вълко Червенков – председател на Министерския съвет на НР България. Два пъти идва Тодор Живков – държавен и партиен ръководител на Народна република България. Първият е през 1963 г. по случай 40 години Септемврийско въстание – тогава в президиума на тържествения митинг са: Тодор Живков, акад. Йовчо Йовчев, Кръстьо Марков – политически ръководител на въстанието, Иван Владев – военен ръководител, септемврийци, ръководители на окръга и Мъглиж. На 28 май 1968 г. Тодор Живков отново е тук, съпроводен от акад. Йовчев и актьора Стефан Гецов. В речта си той споделя: „Когато идвахме, попитах Йовчо кой е този град!“ Тогава Мъглиж е още село. С Указ № 829 от 26.08.1969 г. на Министерски съвет на НРБ Мъглиж е обявен за град. През 1970 г. в Мъглиж гостува творческият екип на филма „На всеки километър“. Режисьорът Неделчо Чернев е довел актьорите Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Черкелов. През 1973 г. на срещи с граждани и ученици са писателят Стоян Цеков Даскалов и журналистът Паун Генов. През септември 1973 г. Борис Велчев, член на Политбюро и на ЦК БКП, открива Читалищния дом. През 1974 г. на посещение е делегация от САЩ – експерти по производството на тютюн и цигари. След 1974 г. два пъти в Мъглиж идва акад. Ярослав Радев – зам.-председател на Държавния съвет на НРБ. Той посещава манастира „Св. Никола“; интересува се от проблемите на града в среща с председателя на Градския съвет. През юни 1975 г., в изборния ден, Мъглиж е посетен от Петър Младенов – тогава министър на външните работи, съпроводен от Недялко Пенчев – секретар на Окръжния народен съвет. Посрещат ги председателят и секретарят на Градския съвет. След време д-р Никола Манолов споделя, че първият дипломат на България е останал възхитен от красотата и чистотата на града. През 1975 г. министърът на горите и опазването на природната среда Янко Марков посещава Мъглиж, с него е директорът на Горскопромишления комбинат – Стара Загора, Гънчо Гънчев. Воден е разговор за създаване на етнографски комплекс в местността Барите, за проблемите на горското стопанство. Посещения в града правят: министърът на химията и металургията Георги Павлов; зам.-министърът на външната търговия Иван Масларов; генерал Славчо Трънски, известната партизанка Митка Гръбчева и др. През 1976 г. по случай 50 години на кооперативното дело и Районна 83

потребителна кооперация „Септември“ – Мъглиж, в града гостува председателят на Централния кооперативен съюз Пеко Таков заедно с първия председател на Популярната банка в Мъглиж Кръстьо Марков. През 1977 г. градът е посетен от Андрей Луканов – първи зам.-председател на Министерския съвет, и Ганчо Кръстев – министър на земеделието. Поводът е доставката от САЩ на машини за производството на тютюн „Вирджиния“. След посещение на площите делегацията изразява задоволството си от състоянието на моделното насаждение. През 1978 г., за 55 години Септемврийско въстание, градът е посетен от представители на Италианската комунистическа партия: Марио Мамокари (сенатор от Рим, политкомисар на партизански отряд и член на щаба на зоната в Торино за съпротива по време на Втората световна война) и съпругата му Джузепина Калатери – партизанка и концлагеристка. Италианските гости полагат венци на каменните саркофази, изградени на лобното място на четиримата разстреляни септемврийци. Сред жертвите е знаменосецът на въстанието Антонио – италианец. Години наред градски улици носят имената на героите, загинали в младостта си: Антонио Черито Салваторе, Тошо Ямалиев, Иван Кехайов, Райчо Съртонев и Рашо Жилков (загинал през септември 1923 г. край Бургас). За жалост след 1990 г., по предложение на съветници „демократи“, в сесия на Общинския съвет имената на героите са заличени. (Например ул. „Антонио Черито“ е назована на „Еделвайс“ – име на изчезващ вид). През 1978 г. гост на града е известният поет и писател Петър Караангов. Поетът Таньо Клисуров – мъглижанин, многократно посещава града. На срещи с ученици и граждани звучат неговите стихове – изповедни и силни. През 70-те и 80-те години на XX в. Мъглиж се радва на посещения от известни и обичани артисти. Често на срещите се прожектират филми с тяхно участие: режисьорът Володя Янчев, режисьорът Крикор Азарян, Невена Коканова, Велко Кънев, Сашка Братанова, Григор Вачков (два пъти), Богомил Симеонов, Васил Попов, Хиндо Касимов, Вели Чаушев, Наум Шопов, Катя Паскалева, Павел Попандов. Това е възможно благодарение на вниманието към родния град от страна на Марко Кръстев Марков – зам.-директор на Българска кинематография. Народният артист Стефан Гецов идва няколко пъти, а на 14 септември 1983 г. рецитира поемата „Септември“ от Гео Милев на тържествения митинг. През 1983 г., след изпълнение на задачи по строителството на сградата на съвета в Мъглиж, Денчо Д. Азманов – секретар на Комбинатския партиен комитет в МК „Фридрих Енгелс“ (сега „Арсенал“) – Казанлък, и М. Христова – председател на Общинския народен съвет, посещават в София дома 84

на големия артист Стефан Гецов. Той се проявява като любезен домакин с думите: „На дамата ще поднеса ябълка от моята градина!“ (казано с гордост). Плодът е откъснат, поднесен сръчно и с внимание. Домът на Стефан Гецов разполага с малка тревна площ и ябълкови дръвчета. В разговора актьорът проявява интерес към проблемите на Мъглиж. Явно това е народният артист Стефан Гецов без светлините на прожекторите. При посещенията си в родния град народният артист Петър Б. Чернев показва топло човешко отношение, привързаност и уважение. През 1980 г. в Мъглиж е представена комедията „Д-р“ по Бранислав Нушич от театралния състав на читалище „Искра“ – Казанлък, с гост н.а. Георги Калоянчев. През 1984 г. гост на председателя на съвета (по препоръка на окръга) е професор Рикардо Пикио – италианец, преподавател по славистика в САЩ от 12 години. Възхитен от величието на Паметника на септемвриеца, завладян от разказа за историческото минало на Мъглиж и за живописните вади, които минават през дворовете, той възкликва: „Също като в двора на чорбаджи Марко от романа „Под игото“ на Вазов!“ Проф. Пикио записва впечатленията си в книгата за почетни граждани и гости на града, съхранявана в Общината. През май 1987 г. Мъглиж е посетен от представители на Международната федерация по акробатика: секретарят на федерацията от Индия; координаторът на световната купа от САЩ; спортисти-акробати с международна известност от Англия, Австралия, Япония, Португалия, Хонконг, Федерална република Германия, Гърция. През 1988 г. в града идва Джордж Хаксли – директор на Института „Генадион“ в Атина, член на Кралската академия в Дъблин. Съпровождан е от журналиста Иван Матев, а целта на визитата му е да проучи в манастира „Св. Никола“ уникално изображение на „Св. Патрикий“, редом със светите братя Кирил и Методий. След 1990 г. гости на града са поетът Дамян Дамянов и съпругата му Надежда Захариева – поетеса; поетът Павел Матев и актьорът Сава Хашъмов, рецитатор на стиховете му. На територията на Мъглиж са изградени църквите „Успение Богородично“, „Св. Великомъченик Димитър“ и църквата в манастира „Св. Никола“. Местната власт поддържа връзка с игумения Рахила, отец Галактион (сега митрополит на Старозагорска епархия) и покойния вече митрополит Панкратий. По традиция общинската власт има много добри отношения с хората в манастира. Неколкократно от международни миротворни заседания в Женева, Москва, Прага, митрополит Панкратий поздравява властите в общината с пощенски картички. 85

През 1984 г., след среща в манастира „Св. Никола“ на Старозагорския митрополит Панкратий с митрополити от страната, с представители на Св. Синод и Дирекцията по вероизповеданията, председателят на Съвета кани участниците в сградата на Общинския народен съвет. В разговора гостите нескрито изразяват задоволството си от добрите взаимоотношения между власт и духовенство в Мъглиж. Манастирът се налага като привлекателен център за богомолци и туристи. Енергичната и находчива игумения Рахила урежда помещение като килийно училище, сбирка от ценни икони, нов параклис, оборудва хотелски стаи за гости. След 1990 г. известно време осигурява безплатни прегледи на нуждаещите се от лекари специалисти. Манастирът развива и стопанска дейност с тъкачен цех, обработва се манастирска земя, отглеждат се орехови дръвчета, отглеждат се дойни крави и птици. В дейността си Общинският народен съвет получава помощ и съдействие от Общинския комитет на БКП и от обществените организации. В периода 1970–1990 г. първи секретари на Градския, а след това на Общинския комитет на БКП са: Добри Попов, Кирил Петров, Кирил Енчев, Тодор Ванков, Теньо Йовчев, Кънчо Петков, Георги Райнов, Петър Пепелешков. Теньо См. Йовчев е четири години председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет и три години първи секретар на ОбК на БКП. Умен и упорит, той помага на ръководителите на предприятия и учреждения за решаване на проблемите, подкрепя решенията на Общинския народен съвет в многообразната му и отговорна дейност. Резултатна е работата с Общинския комитет на ОФ (председатели: Минка Шукюрлиева до 1976 г. и Стоянка Йоргова от 1976 до 1990 г.); с Общинския комитет на ДКМС (Комсомола) със секретари: Евтим Цонев, Георги Петров, Мариана Жилкова, Смил Топорков, Стойчо Цанев, Детелина Мартева, Калина Полимерова, Христина Рачева; с Общинския съвет на Професионалните съюзи с председател Стойчо Цанев; с Държавен и народен контрол – председатели: Иван Бакалов, Харалампи Павлов; с ръководството на БЗНС. Значително е съдействието на народните представители: проф. Иван Ненов, Ангел Йорданов, Георги Георгиев, Борис Велчев; на окръжните съветници д-р Еленка Игнатова и генерал Димитър Бояджиев. За подобряване структурата на икономиката, за строителството в града и общината ръководството на Мъглиж търси съвет и участие от компетентни специалисти: архитекти, инженери, икономисти и пр. Това са: от ОНС – Стара Загора – арх. Режев, арх. Динев; началник управление „Финанси“ 86

Трифон Иванов; специалистите от отдел „Планов“; Бакой Рашев (мъглижанин) от управление „Земеделие“; главният юрист Стамо Георгиев; директорът на Проектантска организация – Стара Загора, арх. Гайдарджиев; специалистите – инженери и архитекти в Заводостроителния комбинат Стара Загора – с генерален директор Господин Великов (един от приятелите на Мъглиж); арх. Стефан Стайнов – София; от Дирекция „Електроснабдяване“ – Стара Загора, с директор Султанов, и др. Кварталът в североизточния край на града (Сипея) е населен предимно с каракачани. Освен местните каракачани, през 50-те години на XX в. в Мъглиж идват много семейства от Пирдоп, Карлово, Карнобат и др.; купуват си къщи, предимно в западната градска част, и се устройват със семействата си. Отначало повечето от тях са от добрите животновъди в кооперативното стопанство (ТКЗС), но след време младите се насочват към промишлените предприятия. Това са трудолюбиви български граждани, амбициозни, предприемчиви и честни, пазещи семейните традиции. Проявяват стремеж за образованието на децата си – средно и висше. През 1988 г. цялостният градоустройствен план на Мъглиж е готов – дело на арх. Мина Чанева от Главпроект, с участието на архитект Тангъров. Планът е предложен на населението за обсъждане. Няколко години в много селища на страната се гласува процент на облагане заплатите на работници и служители. Мъглиж също използва тази форма на допълнително финансиране, като контролът за използване на средствата е строг. Още при гласуването се посочват обектите, за които са предназначени средствата. До 1990 г. в Мъглиж се изграждат много частни домове, значително е обновен сградния фонд. Заселват се семейства от Димитровград и от други райони на страната, като им се предоставят парцели за жилища или апартаменти. Постоянна е работата на Общинския народен съвет, кметствата и ОбК на ОФ с циганското население. Организират се дни на хигиенизирането в кварталите; на традиционните им празници се провеждат спортни състезания (с организатор и Комсомола); в читалищните салони се изнасят концерти; чести са лекциите по въпросите на бита и здравето. Медицинските органи провеждат редовно задължителната имунизация и профилактика с тези хора. Болшинството от циганите (ромите) до 1990 г. работят в селското и горското стопанство, в транспорта, в предприятията. Децата им посещават детска градина, учат и немалка част завършват прогимназия, професионални училища и техникуми. Държавната политика е да се работи с всички необходими средства за приобщаването на тези български граждани. Малцина от тях са нарушители на закона и неработещи. От Общинския съвет и кметствата се осигуряват парцели за строителство на нови домове, контролира се незаконното строителство; благоустрояват се кварталите с това население; в Мъглиж е асфалтирана връзката на квартала с града. 87

Избират се съветници цигани в Общинския съвет, членове в ръководствата на политическите и обществени организации, в Доброволните отряди и др. Грижа на Общинския съвет е осигуряване ред и спазване законите в общината и държавата. Това става с помощта на органите на МВР. От месец септември 1944 г. общински милиционер е Жельо Петров Маров. През 60-те години за сигурността на мъглижани е създаден участък на МВР с отговорник офицер Иван Прангов и служителите Атанас Кирязов (над 30 г. в участъка); Русан Алексиев, Георги Ченгеньов, Иван Момчилов. През 70-те и 80-те години участъкът с денонощно дежурство е оглавяван последователно от офицерите Таньо Танев, Дончо Дончев, Николай Гоцков, Захари Захариев. Разчитано е на помощта на Гърди Лесов (мъглижанин), Петко Колев, Цвятко Цветков, Неделчо Кучешев (мъглижанин), Наньо Карадимов от Районно управление на МВР – Казанлък. През 1973 г. е разкрита противопожарна служба с отговорник Георги Димов. След 1978 до 2012 г. Г. Димов отговаря за противопожарната охрана в селищната система (общината), като в този сектор работи 39 години. За постигнатото в Мъглиж през времето от 1944 до 1990 г. най-голяма е заслугата на местните хора – граждани и ръководители, както и на мъглижани извън града, които безкористно помагат на родното си място. Такъв е д-р Никола Манолов – секретар на Държавния съвет на НРБ. Няма проблем от социално-икономическия живот на града и общината, за който да не е търсена и получавана помощта му. С присъщата си усмивка, коректен, духовит и подчертано привързан към родния Мъглиж, д-р Манолов намира винаги време за мъглижките ръководители, с които обсъжда решаването на проблемите. И понеже той не допуска да му се благодари за стореното приживе, на осми март 1996 г., когато вече не е сред нас, съгражданите му мъглижани честват 80 години от рождението му. На тържеството, с доклад от М. Христова и литературно музикална програма, в препълнения читалищен салон присъстват синът му Александър и внуците – Мая и Николай. Друг достоен мъглижанин, който често идва в родното си място и живее с проблемите му, е акад. Йовчо Йовчев. Той е и първият „почетен“ гражданин на Мъглиж. Обаятелен и ерудиран, учен със световна известност, той често е търсен за съвет и съдействие. Не само помни имената на родовете, подробности от миналото на Мъглиж, но и живее с нуждите на хората, затова получава обичта и уважението им. Два пъти мъглижани честват юбилейни годишнини на акад. Йовчев – 1972 г. – на 70 години; а през 1987 г., когато е на 85 години – при пълен салон с много възторг и признателност. Щедър негов жест е даряването на уникалната сбирка от минерали, а последното желание на акад. Йовчев е тленните му останки да бъдат положени в родния град, за да остане в Мъглиж завинаги. 88

Д-р Никола Манолов и акад. Йовчо Йовчев не са сред живите, но тези двама достойни синове на Мъглиж заслужават имената им да бъдат изписани на обществена сграда, площад, улица и пр. Постоянна и навременна е помощта, която дава и друг достоен мъглижанин – Минчо Смилов Йовчев. Като първи секретар на ГК на БКП – Казанлък, първи секретар на ОК на БКП – Стара Загора, първи секретар на Областния комитет на БКП – Хасково, заместник министър-председател на Министерски съвет и министър на индустрията и технологиите, с подкрепата му са построени базата на предприятието към ЗЗУ – Стара Загора; сградата на общината, жилищните блокове в южната част на града, допълнителното водоснабдяване, почетният знак в местността Равня и др. Вторият „почетен“ гражданин на Мъглиж е Христо Николов Танев – художник. Заслугите му са: автор и изпълнител на паното – символ на свободата на фасадата на читалищния дом и фреската във фоайето; на обзавеждането в сградата на Общинския съвет и Телбизовата къща, на Клуба на пенсионера, на музейната сбирка от минерали; автор и изпълнител на паметника на лобното място на партизанина Дончо Бояджиев – Балкански; организатор на изложби от художниците Иван Попчев, Борислав Кожухаров, Злати Златев, Христо Панев, от графиките на Стоян Стоянов – директор на Националната художествена галерия – София. След изложбите авторите правят дарения, които се съхраняват в общината и читалището. Хр. Танев също дарява свои платна и неизменно участва и в подготовката на тържества в града. Третият „почетен“ гражданин на Мъглиж е Теньо Георгиев Тенев – за спортни постижения. През 1988 г. печели златен медал на турнира „Дружба“ в Куба. През 1989 г. в Германия става европейски шампион, а до 1991 г. печели три златни медала на европейски турнири. През 2002 г. е републикански шампион по класическа борба. Същата година постиженията му са юбилеен златен пояс в гр. Плевен и вицешампионска титла във Финландия. Мъглижани, на чиято помощ често разчита градът, са: Минчо Йовчев Чернев – като зам.-министър на народната просвета е съществена помощта му на ТМСС „Гео Милев“, подпомага ПП „Първи май“ и др.; проф. д-р Кольо Георгиев Гаргов – като зам.-министър на народното здраве – по въпросите на здравеопазването в Мъглиж, изключително отзивчив при здравословни проблеми на съгражданите си; Иван Ст. Попов – помага за издаването на книги, албуми и други материали, насърчава млади творци от Мъглиж, сред инициаторите е за изграждане Паметника на загиналите във войните мъглижани през 1912–1945 г.; Петър Калайджиев – като зам.-председател на Градския народен съвет – Казанлък, председател на читалище „Искра“, съдейства за по-доброто сътрудничество между Казанлък и Мъглиж, автор на книгата „Бунтовна есен“, посветена на Мъглиж.; Дончо Калайджиев – през 1960 г. е главен директор на Завод-10 (Арсенал) – Казанлък, заслугата му е 89

филиал на този завод да бъде построен западно от Мъглиж – негов директор е от 1963 г., осигурява се работа на много мъглижани; Иван М. Иванов – като директор на АТЗ – Стара Загора, председател на Окръжния народен съвет и секретар на ОК на БКП – помага за развитието на града и общината; Денчо Д. Азманов – дава отзивчиво помощта си по строителството в Мъглиж, по кадрови и други въпроси. Търсени и многократно помагали на родния Мъглиж са и Димитър Ив. Манафов, Кръстьо Ст. Бакалов, Петьо Ив. Балабанов, Жельо Марков, Кольо Тр. Алавойдов, Иван Д. Мухтаров, Тянка Кръстева Маркова, Дончо См. Дончев, Иван Трифонов Стоянов, Бакой Рашев, Райна Манафова, Иван Колев Загаров, Цанко Бакоев. Неизброими са имената на още много мъглижани, помагали безкористно на родното си място. Те са намерили признание в приложените биографични справки. Настояща гордост на Мъглиж е доктор Стоян Иванов Съргойчев – световноизвестен учен в областта на космическите изследвания, новите енергии и атомната физика. Работи в Световния център за научни изследвания. След 1989 г. живее и работи в САЩ и Канада, но не забравя родния Мъглиж и България. Роденият в Мъглиж Пламен Георгиев Шукюрлиев е посланикът на Република България в Китайската народна република от 2012 г. За да не се прекъсва връзката между живеещите в града и извън него мъглижани, до 1986 г. са проведени три землячески срещи – организатори са ОбК на ОФ, ОбК на БКП, Общинският народен съвет и други организации. В многостранната си и отговорна дейност ръководните органи в Мъглиж влагат усилията, професионализма, ума и сърцето си за изграждането на една съвременна община с представителен център Мъглиж. Години наред в състава на общината са Мъглиж и с. Селце; през 1978 г. градът оглавява селищна система, съставена от общините Мъглиж, Ягода и Дъбово, а през 1988 г. е център на обединени две общини – Мъглиж и Гурково. Това се дължи на добрата структура на икономиката, на просветните учреждения (най-вече ТМСС „Гео Милев“), на богатата история и културна дейност, на огнищата на духовност (манастира „Св. Никола“ и двете църкви), на инфраструктурата, на красивата природа, на будното население и стремежа на мъглижкото ръководство да осигури пълноценен живот на хората. Разбира се, неизбежни са пропуските и слабостите. Въпреки многократните опити, настояванията и търсене на съдействие до 1990 г. за изграждането на етнографски комплекс „Барите“, непреодолими трудности, формални изисквания, липсата на инвестиции и пр. не позволяват реализирането му. 90

И затова, когато историята оценява ръководствата на Мъглиж, може би не трябва да се отбелязва несвършеното, а това, което те са оставили след себе си за хората. Ето посланието на днешните към утрешните мъглижани: „Обичайте родния Мъглиж, както ние го обичахме, работете безкористно и всеотдайно за напредъка му, пазете достойното му и славно име, както са ни завещали предците!“ 1990 – 2011 г.1 През декември 1990 г. с обществено-политическите промени в страната и в Мъглиж е създадена преходна управленска структура – Временен изпълнителен комитет на общината с председател Иван Лангазов, зам.-председател Иван Велков, секретар Смил Топорков. На изборите за местна власт за кмет на общината е избран Смил Денев Топорков (кандидат на Българската социалистическа партия), зам.-кмет – Иван Велков Велков, секретар – Йовчо Йовчев, председател на Общинския съвет – Стойко Минчев Димитров. В този период са в сила Кръглите маси, с представители на политическите партии, взимащи решения по обществено-политическия живот. Общината съдейства по сформирането на поземлените комисии, осигуряването им с помещения и взаимодействие с административните единици, с цел регламентирането на землищните граници. По това време се създават и ликвидационните съвети – организационно недоразумение, протичащо при крайно противопоставяне между населението и ликвидаторите. Общинското ръководство е координатор и балансьор. С влезлия в сила закон за реституцията общината отстоява интересите на общинските структури. Чрез пилотен проект са внедрени програми за компютърни услуги на населението, а впоследствие компютърните технологии са въведени във всички управленски структури на община Мъглиж. Реконструирана е сграда за дейността на местната поликлиника. Подходяща база е осигурена за отдел „Социални грижи“ и за Бюрото по труда. С много усилия и настоявания се постига ТМСС „Гео Милев“ да остане действащо учебно заведение. Отредени са 40 дка земеделска земя за практически занимания на новооткритите паралелки по фермерство. Кметът и общинското ръководство не позволяват противопоставяне на 1

По материали на: Смил Денев Топорков, Стойко Минчев Димитров, Стойчо Иванов

Цанев.

91

населението от районите Гурково и Николаево. Осигуряват се еднакви условия на труд и се зачита достойнството на съществуващите преди общини. На местните избори през 1995 г. Българската социалистическа партия (БСП) постига победа в община Мъглиж. За кмет е избран Стойко Димитров. В общината само кметът на село Ягода е от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Веднага след изборите ръководството на общината се заема с изпълнение на предизборната програма, в която на първо място са мероприятията, свързни със строителната и ремонтна дейност – подобряване на инфраструктурата, изграждане на нови обекти с различно предназначение и др. За годините на мандата обектите, влизащи в титулните списъци – нови и преходни (от предишни години и мандати) – за капитално строителство и ремонт, са: 1. Изграждане на пътя Мъглиж–Селце. 2. Изграждане на Основно училище – с.Тулово. 3. Водоснабдяване на гр. Мъглиж. Средствата, предоставяни в бюджета на общината всяка година за обектите, са от порядъка на 10 000 лв. и са крайно недостатъчни. За обекта „Водоснабдяване на Мъглиж“ се предвижда подмяна на етернитовите тръби на стария водопровод със стоманени и промяна на трасето му. Със средства от бюджета през годините на мандата е изградена отсечката „Кладенецът“ (с. Тулово) – обиколният път Казанлък – Сливен. Освен тези обекти общината работи и по други, финансирани със собствени средства. В с. Юлиево е завършена сградата на кметството, в която се помещават пощата и здравната служба. В с. Зимница е завършена сградата на здравната служба, в която се намира и кметството. В с. Дъбово е извършен ремонт на читалището. В с. Борущица е изграден мост на реката, свързващ селото с гробището. В гр. Мъглиж са укрепени основите на здравната служба и е започнато изграждането на подпорна стена в района на блок № 2. В работата по изграждането на тези обекти дейно участие вземат кметовете на селата Георги Христов, Панайот Георгиев, Христо Колев, Бончо Бакоев и Косьо Петков. През мандата 1995–1999 г. в гр. Мъглиж е създаден и полицейски участък, намиращ се в сградата на Читалищния дом. В първите години на прехода след 1989 г. предприятията в общината са приватизирани. Работниците са съкратени и постъпват в борсата на труда за получаване на помощи. Само земеделските кооперации, създадени след ликвидиране на трудовокооперативните земеделски стопанства, остават икономически субекти 92

в общината. В тези трудни години, когато освен обективните причини се намесва и субективният фактор, важна роля в дейността на кооперациите изиграват личности като Ангел Христов, Петко Найденов и Кольо Андреев – авторитетни, компетентни и уважавани ръководители. Конкретна, всекидневна и навременна помощ на кооперациите оказват и хора с богат житейски опит – Киро Дянов, Дончо Калайджиев и др. При решаване проблемите на общината, на ръководството винаги са съдействали и помагали бившите ръководители – Мима Христова, Станчо Червенков и Петър Пепелешков. През периода 2003–2011 г. продължава работата по подобряване на инфраструктурата в общината. Извършвана е поетапна рехабилитация на цялата четвъртокласна мрежа, свързваща отделните населени места. Във всички селища на общината са ремонтирани улиците с полагане на асфалт, който на немалко места е изцяло подновен. Например в Мъглиж такъв ремонт е извършен на улицата от Конлука до центъра и на пътя от Кирчов кладенец до бензиностанцията в посока Казанлък. Ремонт е извършен и на тротоарни площи в цялата община. Изцяло е подновено уличното осветление в Мъглиж, като са поставени енергоспестяващи лампи. За подобряване на хигиената и чистотата в общината редовно са закупувани съдове (кофи и контейнери) за събиране на битовите отпадъци. Изцяло е подновен тръбопроводът за питейна вода с хлорното отделение в Мъглиж. Голяма придобивка за възрастните хора е изграденият дневен център в Мъглиж. Изградени са два пенсионерски клуба в селата Тулово и Зимница. Извършен е основен ремонт на училището в с. Дъбово и на кметството в селото. Изградена е спортна площадка пред блоковото пространство на жилищния блок (в района на Кирчов кладенец). Извършени са текущи ремонти на детските заведения в гр. Мъглиж, с. Ягода, с. Дъбово, с. Юлиево, както и на други места, където има такива заведения. В края на втория мандат са построени пет детски площадки – в гр. Мъглиж, с. Тулово, с. Дъбово, с. Ветрен, с. Ягода. Тези проекти са реализирани с безвъзмездно финансиране от европейски фондове. През последните две години (2010, 2011) е учредена т. нар. местна инициативна група (МИГ), която приема стратегия за усвояване на допълнителни финансови средства. Водени са разговори за изграждане на фотоволтаични системи от порядъка на 65 мегавата за получаване на електрическа енергия. Изготвен е идеен, а впоследствие и работен проект за изграждане на кана93

лизационна мрежа и пречиствателна станция, която да задоволява нуждите на населението от гр. Мъглиж и с. Тулово. Има изготвен идеен проект за канализационна мрежа (колектор) за населените места с. Ягода и с. Шаново. Прекратена е концесията на бански комплекс с. Ягода. Финансови средства за частичен ремонт на банята са осигурени, но ремонт не е извършен. Банята се води културен паметник и има специални изисквания за нейното ремонтиране. Ръководства в изпълнителната власт от септември 1944 г. до ноември 2011 г. До 50-те години на XX в. ръководителят на общината е кметът. От 50те години до 1990 г. общината се ръководи от Изпълнителен комитет на Общинския народен съвет, избран на сесия от съветниците, с щатни членове председател, зам.-председател(и) и секретар. От 1991 г. ръководител на местната власт е кметът, избран от населението на избори; зам.-кмет (зам.кметове) и секретар, назначени от кмета; председателят на Общинския съвет се избира от съветниците на сесия. От 10 септември 1944 г. ръководители в изпълнителната власт на община Мъглиж са: 10.IX.1944 – 1950 г. Добри Минчев Азманов – кмет; Христо Колев Тянов – секретар. 1950 – 1957 г. Рашо Йоргов Стрешков – председател на Изпълнителния комитет на Селския народен съвет; Райчо Трифонов Челебиев – секретар. 1957 – 1961 г. Райчо Трифонов Челебиев – председател на Изпълнителния комитет на СОНС; Райчо Иванов Гевгалов – секретар. 1961 – януари 1973 г. Райчо Иванов Гевгалов – председател на ИК на СОНС до 1969 г., а от август 1969 г. на Градския общински народен съвет (ГОНС); Георги Колев Лангуров – секретар до 1969 г., от 1969 г. – Радка Митева Малакова – секретар.

94

февруари 1973 – януари 1974 г. Лев Желев Попов – председател на ИК на Градския общински народен съвет; Радка Митева Малакова – секретар. януари 1974 – 1979 г. Мими Стоянова Герганова-Христова – председател на ИК на ГОНС; Радка Митева Малакова – секретар. февруари 1979 – декември 1982 г. Тенчо Смилов Йовчев – председател на ИК на Общинския народен съвет (ОбНС); Мими Стоянова Христова – зам.-председател; Радка Митева Малакова – секретар. декември 1982 – март 1988 г. Мими Стоянова Христова – председател; Харалампи Илиев Павлов – зам.-председател от 17.II.1983 до 16.VI.1986 г.; Иван Димитров Курдов – зам.-председател от 31.V.1986 до 01.VIII.1987 г.; Койчо Иванов Османлиев – зам.-председател от 01.VIII.1987 до 01.III.1988 г.; Тодор Иванов Дамаскинов – зам.-председател от 01.VIII.1987 до 01.III.1988 г.; Радка Митева Малакова – секретар от 1982 до 1986 г.; Христина Ризова – секретар от 1986 до 1988 г. март 1988 – декември 1990 г. Тенчо Петков Георгиев – председател; Тодор Иванов Дамаскинов – зам.-председател до 01.IV.1988 г.; Неделчо Стефанов Маринов – зам.-председател до 01.IX.1990 г.; Мими Стоянова Христова – секретар. 01.XII.1990 – 01.XI.1991 г. Иван Трифонов Лангазов – председател на Временния изпълнителен комитет на Общинския съвет; Иван Велков Велков – зам.-председател; Смил Денев Топорков – секретар. 01.XI.1991 – 01.XII.1995 г. Смил Денев Топорков – кмет; Иван Велков Велков – зам.-кмет; 95

Йовчо Ганев Йовчев – секретар; Стойко Минчев Димитров – председател на Общинския съвет от 01.XII.1992 г. 01.XII.1995 – 01.XI.1999 г. Стойко Минчев Димитров – кмет; Стойчо Иванов Цанев – зам.-кмет; Иван Велков Велков – секретар; Емил Митев Янчев – председател на Общинския съвет. 01.XI.1999 – 01.XI.2003 г. Младен Тодоров Чернаков – кмет; Алексей Стойков Богданов – зам.-кмет; Иван Велков Велков – секретар; Стефан Петров Стайков – председател на Общинския съвет. 01.XI.2003 – ноември 2007 г. Стойчо Иванов Цанев – кмет; Емил Митев Янчев – зам.-кмет; Кольо Енчев Драганов – зам.-кмет до май 2005 г.; Иван Велков Велков – секретар до май 2005 г.; Димка Колева Нейкова – секретар от м. май 2005 г.; Стойко Минчев Димитров – председател на Общинския съвет. ноември 2007 – ноември 2011 г. Стойчо Иванов Цанев – кмет; Емил Митев Янчев – зам.-кмет; Делка Георгиева Алексиева – зам.-кмет; Димка Колева Нейкова – секретар; Красимир Денев Стойчев – председател на Общинския съвет. от 04.XI.2011 г. Господин Антонов Господинов – кмет; Душо Иванов Гавазов – зам.-кмет; Методи Михайлов Марков – зам.-кмет; Делка Георгиева Алексиева – зам.-кмет; Димка Колева Нейкова – секретар; Младен Тодоров Чернаков – председател на Общинския съвет.

96

Д-р Дойчин Братованов и акушерката Величка Шоселова с майките с деца пред здравния участък в Мъглиж – родените през 1937–1938 г.2

Ритуал „Даване име на дете“ в новата ритуална зала, проектант Борислав Кожухаров от Стара Загора, 1975 г. 2 Преди първите официално образовани акушерки Величка Шоселова и Вана Чавдарова да започнат работа в Мъглиж, тази дейност в селото е била вършена от Ция Рашева Трифонова (1859–1947), мъглижанка, бащино фамилно име Тотанчева. Тя е бабувала (помагала при раждането на мъглижките бебета) в периода от края на XIX до първите години на XX в. Освен тези функции тя е била и баячка – помагала е според народната вяра при болест, уроки и т.н.

97

Показен ритуал „Кръщаване“, 1975 г.

Екип служители от съвета с деца – за брачни обреди. Длъжностно лице – секретар на Общинския съвет Радка Малакова

98

След ритуала „Граждански брак“ семейство Карастоянови поднася цветя пред барелефа на Дончо Бояджиев, 1978 г.

Сватбен ритуал, 1985, семейство Балабанови

99

Група по езика есперанто в Мъглиж, 1940 г.

Патриарх Кирил на посещение в Мъглиж и манастира, 1955 г.

100

Патриарх Кирил на посещение в Мъглиж и манастира, 1955 г.

Тодор Живков в Мъглиж, 1963 г.

101

Стефан Данаилов в Мъглиж, 1970 г.

Среща с писателя Стоян Даскалов в читалнята на новия дом-паметник, 1973 г.

102

Посещение на служители от Радио Стара Загора през 1983 г. по случай 60 години от Септемврийското въстание. От ляво на дясно: Митко Танев, Данаил Димов, Здравка Димитрова, Иван Недев, Стоян Данев, Максим Райнов

Треньори по акробатика от САЩ, Великобритания, Германия (ФРГ), Индия, Хонконг, Португалия, Гърция, Япония и Австралия на гости в Мъглиж, април 1987 г. Семинарът е организиран от Международната федерация по спортна акробатика (IFSA)

103

На посещение в Мъглижкия манастир, 1988 г. Вляво: Иван Матев – писател; в средата: Джордж Хаксли – професор от Ирландия, директор на института „Генадион“ в Атина и член на Кралската академия в Дъблин; вдясно: игумения Рахила

Комсомолски набор на връх „Бузлуджа“, 9.V.1970 г.

104

Празник на строева подготовка и маршова песен в центъра на града

Първата копка на Завод за запаметяващи устройства (ЗЗУ) – Мъглиж, 8.I.1986 г. На преден план: Минчо Смилов Йовчев

105

Първата копка на Завод за запаметяващи устройства (ЗЗУ) – Мъглиж, 8.I.1986 г. Най-вдясно: Мими Герганова

Общински народен съвет Мъглиж на посещение в Рилския манастир, 18.IV.1986 г.

106

Честване 85-годишнината на акад. Йовчев, юли 1987 г. От ляво на дясно: акад. Йовчев, Теньо Йовчев, Минчо Йовчев, Родион Доков, Мима Христова, Асен Лунганов, Стойчо Цанев, Елена Йовчева, Иван Кръстев

107

КООПЕРАТИВНО СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Ангел Христов

До 1944/1945 г. 80% от населението на страната е заето със земеделско производство и живее на село. Правителството на ОФ идва на власт, наследявайки бедна държава с примитивно, нископродуктивно селско стопанство. Идеята е да се създаде уедрено, модерно, механизирано, високодобивно селско стопанство. В страната тогава е добре развито кооперативното движение. В началото на 1948 г. и в Мъглиж се пристъпва към основаването на кооперативно земеделско стопанство. Инициативата за образуването му е на Комунистическата партия и местната държавна власт. Какви са основните мотиви, подтикнали мъглижани към тази историческа стъпка: – разпокъсаните, маломерни площи, непригодни за използване на механизация. Към 1945 г. от 1431 стопани в Мъглиж 77% от тях (1107 човека) притежават от 5 до 30 дка, разпръснати на много места и само 1,3% от собствениците притежават до 100 дка; – липсват машини и други оръдия на труда в земеделието. Обработването на земята се извършва с примитивни почвообработващи оръдия, използва се животинска тяга; – основната част от населението на Мъглиж влага труда си в занаятчийство, наемно работничество и чиновничество; – дребните собственици сами обработват земята си, използвайки труда на жените и децата от семействата си; – от земята получават ниски добиви, ниска е производителността на земеделския труд, а продукцията не е пригодна за пазара. През 1948 г., в чест на V конгрес на БКП, 54 малоимотни и средноимотни стопани и занаятчии поставят началото на колективното обработване на земята. Учредители са: Атанас Д. Гуглев, Георги Т. Карастоянов, Георги Георгиев Шукюрлиев (големия), Георги Георгиев Шукюрлиев (малкия), Ганю К. Гидиков, Георги М. Кусев, Георги Чернев Заяков, Гойчо П. Данаджиков, Димитър К. Георгиев, Димитър Т. Малешков, Дончо Райчев Смилов, Дина Ст. Лазарова, Деню Минев Ненков, Дончо Ст. Партинов, Деню Т. Тиков, Денис Е. Савенков, Делка Ив. Трифонова, Злати Тр. Велков, Златка К. Писева, Иван Колев Гаргов, Иван П. Мухтаров, Иван П. Богданов, Иван Т. Карастоянов, Иван К. Жилков, Иван Ив. Михалев, Иван П. Гуджев, Иван Д. Чавдаров, Илия Н. Карагьозов, Кольо Хр. Рашков, Киро Ал. Дянов, Киро К. Османлиев, Калчо В. Тодоров, Колю Ив. Дончев, Колю Д. Бояджиев, Лалю 108

Денев Лазаров, Мария Б. Калайджиева, Мина Д. Лесова, Мина Зл. Тянова, Мирчо Ив. Бояджиев, Никола Иванов Михалев, Никола К. Костов, Петър Хр. Капсъзов, Рую Ат. Ямалиев, Рую Атанасов Донин, Рашо Д. Магалчев, Стефан Митев Попмитев, Стойчо Иванов Цанев, Стоян Т. Данаджиков, Тота Н. Свинарова, Трифон Хр. Челебиев, Тодор Р. Гаргов, Тотю Д. Дончев, Теню Г. Ченгеньов, Черню Станчев Дянов. Всеки стопанин, приет за член на стопанството, внася за общо ползване земята, която притежава, заедно с работния добитък и наличния инвентар. За председател е избран Лалю Денев Лазаров – мъглижанин, роден през 1899 г., починал през 1990 г. на 91 години. Комисия в състав: Георги Михалев-Балкански, Петър Б. Калайджиев, Добри М. Азманов и Иван Ст. Цанев, предлага на Общото събрание за утвърждаване името „Червено знаме“. Това име се ползва до ликвидацията на ТКЗС – 22.IX.1992 г. Специална комисия определя площадката за изграждане на централен стопански двор, формирани са два блока за селскостопанска дейност, подменени са частните ниви, попаднали в блоковете. За оформяне парцелите на кооперативното стопанство и настаняване земите на неприетите стопани на определени места се използва трудът на членовете на ТПС комисия: Иван П. Гуджев, Иван Г. Илиев и Райчо Д. Пастърмов. Отечественият фронт и Земеделският съюз подкрепят усилията на учредителите, много от стопаните помагат на кооперативното стопанство с доброволен труд. Популярната банка в Мъглиж отпуска кредити и започва строителството на овчарници и обори за работния и продуктивния добитък. По предложение на кмета Добри Азманов на стопанството е предоставена безвъзмездна помощ от три милиона лева за закупуване на овце. Изграждат се три стопански двора – централен, който и днес съществува (ул. „Христо Ботев“ № 60), на изток от Мъглиж в района на „Сипеите“ и на запад от селото в местността Кирчов кладенец. Стопанските дворове на изток и запад се използват за развитие на овцевъдството, а централният – за останалите въдства и дейности. През периода от създаването на ТКЗС през 1948 г. до ликвидацията му през 1992 г. селскостопанската дейност се осъществява върху обработваемата земя на Мъглиж. По данни на „Агропромпроект“ – Стара Загора, и според легендата на кадастралната карта на полето, от 1981 г. обработваемата площ възлиза на 29 376 дка, в това число 24 646 дка са ниви, 893 дка – орници, 2240 дка – трайни насаждения и 1597 дка – ливади. Необработваемата земя е 13 742 дка, в това число 6360 дка мери, 2599 дка високопланински пасища, 268 дка гори, 123 заблатени площи и други 4244 дка. В Мъглиж ССФ е 43 218 дка, 30 211 дка е ДГФ, 895 дка – ФНМ, землището на Мъглиж е 74 324 дка (справки 1 и 2).

109

110

6. 7.

5.

Държ. с. с. предпр. ТКЗС /АПК/ Други Пом. стоп. на кооп. Земи по 1, 21, 76 ПМС ДГФ ФНМ всичко декари

1. 2. 3. 4.

– –

–

– –

–

Орници

ДГФ – Държавен горски фонд ФНМ – Фонд населени места ССФ – Селскостопански фонд НАПС КИП „Агропромпроект“ Филиал Стара Загора, 1981 г.

– – 24646

958

– 21512 – 2176

Културен вид Соц. категория Ниви земеползватели

№

893

893

– –

–

– –

956

239 717

– –

–

–

–

880

880

– –

–

– –

–

404

404

Обработваема земя – декари Трайни насаждения Ов. гр. Лозя Лав. Др.

Справка № 1 Относно: Обработваемата земя на гр. Мъглиж

– – –

–

– –

–

– –

–

– –

–

1597

1597

Естеств. ливади

– –

–

29376

958

3056

239 25123

Всичко обработваема земя

111

Държ. с. с. предпр. ТКЗС /АПК/ Др. пр. орг. и учрежд. Пом. стоп. на кооп. Земи по 1, 21, 76 ПМС ДГФ ФНМ всичко декари

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. – –

–

–

13742

84

11596 2062

Вс. необработ. земя; данните, включени в ССФ

ДГФ – Държавен горски фонд ФНМ – Фонд населени места ССФ – Селскостопански фонд НАПС КИБ „Агропромпроект“ филиал Стара Загора, 1981 г.

Културен вид Соц. категория земеползватели

№

– – 43218

239 36819 2062 3056 1042

Всичко ССФ

–

– – – – –

30211

30211

Рекапитулация Държавен горски фонд – – – – – – 895 895

Фонд населени места

Справка № 2 Относно: Общата площ на землището в гр. Мъглиж (в дка)

239 36819 2062 3056 1042 30211 895 74324

Обща площ на землището на гр. Мъглиж

От обработваемата земя кооперативното стопанство (ТКЗС, АПК) използва за производството на земеделска продукция 25 233 декара; 3056 дка са предоставени на помощните стопанства на кооператорите, а 958 дка са раздадени на производителите от личен сектор. С това се цели да се стимулира производството на животинска продукция – месо, мляко, вълна, яйца и по линията на 1. ПМС, 21. ПМС, 76. ПМС. Освен за трайни насаждения – лозя, рози, овощни градини – земята основно се ползва за организиране производството на хлебно и фуражно зърно. От техническите и маслодайни култури по-големи площи заемат едролистният тютюн и слънчогледът. Внесената в кооперативното стопанство земя за общо ползване остава собственост на лицата, които са я притежавали, но не в реални граници, а в границите на земите, стопанисвани от ТКЗС. Върху тези земи стопанството придобива право на колективно ползване. Основна форма на организация на труда в растениевъдството и животновъдството е специализираната бригада (ферма). Главна задача на тези структури е да се механизират основните производствени практики при отглеждане на културите и животните, да се използват най-ефективно земята, техниката и работната сила. Основна форма за вътрешнобригадна организация на труда е звеното в растениевъдството и групата в животновъдството. В зависимост от структурата на производството и степента на механизация на процесите, в ТКЗС – Мъглиж, са изградени следните бригади и ферми: – две тракторно-полевъдни бригади; – една лозаро-овощарска бригада; – една зеленчукопроизводителна бригада. Тракторно-полевъдните бригади са на двойно подчинение – на ТКЗС и МТС. Например ръководството на I ТПБ се състои от двама бригадири – Михал Енджебелиев и Иван Тенчев, бригаден механик Христаки Минчев. Връзката бригада–МТС се осъществява от бригадира Михал Енджебелиев и механика, а ръководството на полевъдните работници се осъществява от бригадира Иван Тенчев и звеноводките. За ремонта и поддържането на техниката и участието £ в кампаниите в Мъглиж са изградени машинен двор и техническа работилница. В животновъдството производството е организирано на база създадените специализирани ферми. В говедовъдната ферма функционират следните групи: дойни крави (основно стадо), юници за разплод, телета от 6 до 18 месеца и телета за угояване. В птицефермата производството се развива в няколко направления: кокошки–носачки за яйца, пилета–бройлери за месо, производство на пилета за личния двор на кооператорите и пуйки за месо. В овцевъдството фермата има следните групи: овце–майки за мляко, месо и вълна, дзвиски, женски агнета за разплод, кочове и агнета за угояване. 112

В страничната и спомагателната дейност функционират: дърводелска работилница с банциг, коларо-железарска работилница и техническа работилница с машинен двор, гараж и автотранспорт. Трудът в кооперативното стопанство е организиран на база приетия устав и се заплаща най-напред в натура. По-късно този въпрос се урежда с Примерната наредба за заплащане труда в ТКЗС, утвърдена със 17-о ПМС от 31 март 1966 г. Въпросът е окончателно решен с Разпореждане № 267 от 14.VII.1969 г. на Комитета за стопанска координация при МС. Това разпореждане отменя Примерната наредба. Масовизирането на стопанството продължава до 1956/1958 г., като обхваща всички земеделски стопани в Мъглиж. Това, което ги привлича, е обстоятелството, че кооперацията е обществено-стопанска организация, образувана чрез доброволно обединяване на отделни лица за съвместна дейност, при еднакви права и задължения. Убедени в предимствата на колективния начин на обработка на земята, през 1963 г. в страната са създадени над 981 ТКЗС, в които членуват 1 429 000 постоянно заети кооператори. До преустройството на ТКЗС през 1969 г. производствената и икономическа дейност се ръководи от специалисти и практици-мъглижани: Кольо Христов Рашков, Иван Петков Мухтаров, Иван Койчев Османлиев; от бригадирите в растениевъдството: Лалю Денев Лазаров, Михал Георгиев Енджебелиев, Марко Желев Марков, Дончо Райчев Смилов, Руси Кирев Кучков, Иван Тенчев Дончев, Деню Иванов Мухтаров, Стефан Митев Попмитев, Деньо Смилов Топорков; бригадирите и специалистите в животновъдството, страничната дейност и транспорта: Черньо Станчев Дянов, Иван Иванов Михалев, Никола Иванов Михалев, Радка Минчева Михайлова, Митю Янчев Митев, Бакой Бечев Генев, д-р Иван Гаврилов, д-р Марин Рачев; агрономите Кирил Костадинов Петров, Ангел Костадинов Христов; диспечера Дончо Драганов Кирчев; бригадирите в строителството и страничната дейност: Куцар Димитров Джавкаров, Калчо Вачев Ряпов; счетоводителите, плановиците и отчетниците: Иван Османлиев, Тотка Алавойдова, Танка Костова, Минка Бакалова, Вилма Койчева, Танка Костурова, Върбан Калчев, Александра Малешкова, Йовка Челебиева, Минка Стойчева, Ненка Филипова, Нина Ахмакова, Делка Колова, Тотка Койчева, Станка Павлова, Мима Чавдарова. През 1968 г. колективът на ТКЗС „Червено знаме“ – Мъглиж, чества 20 години от социалистическото преустройство на селското стопанство. На 10.XI.1968 г. на организираното по случай юбилея събрание, проведено под мотото „Мъглиж беше пръв“ присъстват стотиците членове на стопанството и членове на техните семейства. Гости на тържеството са д-р Никола Манолов – главен секретар на МС, Кръстьо Марков – зам.-председател на ЦКС, Драго Георгиев от МЗХП, Петър Калайджиев – зам.-председател на 113

ГНС – Казанлък, Добри Азманов – бивш кмет. Организатори на тържеството са Общинското партийно и държавно ръководство и УС на ТКЗС. От ръководителите на Мъглиж и ръководството на стопанството присъстват Кольо Рашков, Иван П. Мухтаров, Лалю Денев Лазаров, Иван К. Османлиев, Киро Ал. Дянов, Райчо Тр. Челебиев, Дончо Калайджиев, Минка Шукюрлиева, Неделчо Д. Ахмаков, Черньо Д. Станчев, Върбан Калчев и други. Д-р Никола Манолов връчва високи правителствени награди на основателите на ТКЗС и първенците в производството. В началото на 1969 г. през м. февруари е извършено организационно преустройство на съществуващите ТКЗС в района на Община Мъглиж. Възниква Обединено ТКЗС с център Мъглиж. В състава му влизат стопанствата от селата Дъбово, Шаново, Юлиево, Тулово и Ягода. За председател е избран агр. Кирил Ст. Енчев. Всеки филиал има отделно ръководство и работи на вътрешностопанска сметка. За ръководители на филиали са избрани Кольо Хр. Рашков в Мъглиж, Христо Ковачев в Дъбово, Велко Трифонов в Шаново, Слави Трифонов в Юлиево, Миньо Едрев и Дойно Бойчев в Тулово и Иван Минев, Петрана Гинева в Ягода. Формирано е централно ръководство в състав: – Кирил Стефанов Енчев – председател; – Иван Койчев Османлиев – главен счетоводител; – Станчо Рачев – главен агроном; – Стефан Танев – главен зоотехник; – Неделчо Нанев – главен инженер; – д-р Марин Рачев – главен вет. лекар; – Иван Дим. Минев – главен икономист. Към централното счетоводство е изградено счетоводно бюро на база немските счетоводни машини „Аскота“ и „Зьомстром“. Машинното бюро се обслужва от четирима счетоводители: Стоян Петров, Кичка Кючукова, Мария Гаджева и Недялка Русева. На тези машини са качени всички материални сметки. До обединяването с другите селища филиал Мъглиж е укрепнал организационно, организирани са усилията на кооператорите за създаването на стабилна материално-техническа база. На основата на водите на язовир „Копринка“ в Мъглиж е изградено най-голямото в Казанлъшката долина напоително поле от 25 хил. дка, което представлява 84% от цялата обработваема площ. Прокаран е магистралният напоителен канал М-1–ляв; построени са три помпени станции: ПС-1 Лагера, ПС-2 Вървището и ПС3 Тулово в местността Келемите. Изградени са полустационарни напоителни полета в местностите Кантона, Баненски път, Манашара, Шунанов кладенец, Кучешев кладенец, Михалско вървище в Долния отдел на изток от р. Мъглижка. На запад от реката напоителните полета са в местностите Пишмана под канала, Вървището, Поповец, Момчиловец – северно от пътя Казанлък–Тулово, и в местностите Богданов кладенец, Куртова моги114

ла, Соргуна, Келемите и Дърварски път – южно от жп линията Казанлък– Тулово. За гравитачно поливане на културите са изградени открити облицовани канали, а за полустационарните полета са доставени най-модерните за това време дъждовални машини (ДМ) и дъждовални инсталации (ДИ), в това число 7 броя от типа „Фрегати“. През периода 1957–1989 г. два пъти е променян кадастърът на полето (инж. Д. Стефанов, ОНС – Стара Загора). Правят се агрохимични анализи от институт „Пушкаров“ – София, за установяване почвеното плодородие, уедряват се блоковете. Уедрените блокове и поливните съоръжения създават реална възможност за промяна в структурата на производството, като се дава предимство на влаголюбиви и доходоносни култури. Основен отрасъл в кооперативното стопанство е растениевъдството, носещ над 75% от БВП на ТКЗС. През 1998 г. кооперацията обработва 15 694 декара при следната структура на културите: Зърнени култури Технически култури Фуражни култури Трайни насаждения

8430 дка 4175 дка 2154 дка 935 дка

53,71% 26,60% 8,38% 5,95%

Предимство се дава на културите, които са по-доходни, има осигурен пазар за продукцията от тях, а производственият цикъл е на 100% механизиран. Изцяло са механизирани технологичните процеси при производството на хлебно и фуражно зърно, на маслодаен и ивичест слънчоглед, при складирането, коситбата, балирането и транспортирането на силажната маса, ливадното и люцерново сено и сламата до стопанския двор. При трайните насаждения – лозя, рози, овощни градини, лавандула – подлежат на пълна механизация обработката на почвата и растително-защитните мероприятия. Другите селскостопански практики не подлежат на механизация. Тук се отнасят резитбата на лозя и овощни градини, брането на плодове, грозде и лозов цвят, жътвата на лавандулов цвят, кършенето, транспортирането и съхранението на царевица на кочани, засаждането на лозя, рози и овощни градини, почистването и обеззаразяването на семена за сеитба, гравитачното поливане на полските култури. В края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. за срочно извършване на механизираните практики в растениевъдството в ТКЗС – Мъглиж, е сформирана бригада за комплексна механизация в състав от 8 верижни трактора ДТ-54 и 10 колесни машини МТЗ-5ЛС. На бригадата са зачислени 16 хиляди дка обработваема земя, която обхваща терени на територията на три селища от ОТКЗС – Мъглиж, Тулово и Юлиево. Преобладаващи култури: пшеница, ръж, ечемик, царевица за зърно и силаж, слънчоглед, люцерна за сено и зелено хранене. Всички мероприятия се извършват от 115

механизаторите на кооперацията. В началните години от ускореното развитие на кооперативното стопанство най-много се разчита на механизаторите – трактористи, комбайнери, шофьори – като Генчо Б. Ченгеньов, Кольо Ив. Ряпов, Андрей Д. Лидарев, Георги Д. Милков, Станчо Рашев Кучков, Иван Г. Ченгеньов, Димитър Др. Крънделов, Петър Енчев Козарев, Деньо Желев Маров, Владимир М. Делидимов, Велко Ст. Илиев, Неделчо Дим. Моллов, Никола Г. Кочминев, а в по-ново време Георги Ив. Георгиев, Красимир Ив. Ченгеньов, Иван Желев Керин, Иван Хр. Мирчев, Веселин Тодоров, Трифон Димитров, Георги Захариев, Кирил Адамов, Стефан Захариев, Огнян Стефанов, Димитър Георгиев. Монтьори и механици по ССМ са Христаки Минчев, Христо Попов, Димитър Крънделов, Киро Мартев, Киро Тянов, Петьо Г. Гаджев. От инженерно-техническите кадри дълги години работят в селското стопанство на Мъглиж инж. Неделчо Нанев – главен инженер на ОТКЗС, инж. Тончо Сейков, инж. Александър Тодоров, който работи до и след ликвидацията на ТКЗС и участва във възстановяването от разрухата на земеделието в Мъглиж и района. Транспортната дейност най-напред е организирана с притежаваните от стопанството транспортни средства – камиони и трактори. Първите водачи на колите и тракторите са Никола Раклев, Неделчо Владев, Бончо Желев, Янко Костов, Христо Димитров, Иван Стойнов, Таньо Желев с диспечер Дончо Драганов Кирчев. През 1973 г. транспортните средства биват придадени към ОАП – Казанлък, което поема изцяло транспортното обслужване на ТКЗС, на договорна основа. Шофьори, обслужвали ръководството, са: Станчо Пейчев, Петър Иванов, Руси Кършаков, Калчо Минтов. Техниката, на която се разчита за провеждане на тежките сезонни кампании, се състои от 3 бр. Т-150К, 4 бр. ТК-80, 1 бр. ЮМЗ-6Л, 3 броя зърнокомбайни Е-517 и Е-516, един силажокомбайн Е-281Е и много друга прикачна и навесна техника. Към наличната селскостопанска техника през 70-те години са доставени 12 комплекта машини „Балтис“, внос от САЩ – основа за внедряването в нашата практика нова технология за производство и сушене на едролистен тютюн. Съвместно със сътрудници от Института по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив, е разработена технологията, определени са площите за засаждане в Мъглиж. Посредством американската фирма „Ричард Джошуа Рейнолдс“ са уточнени нормите за торене, сортовият състав, сроковете за провеждане на другите мероприятия. На 100% са механизирани технологичните мероприятия, като подготовка на почвата за разсаждане, окопаване, торене, кършене на съцветията механизирано, растителнозащитни мероприятия. При кършенето на узрелите листа се използват два способа – ръчно и с тютюнокомбайни от системите „Роунок“ и „Пауел“. Изсушаването става в сушилни тип „Пауел“, с контролиран топлинен режим. Резултатите са 116

много добри: 250–300 килограма сух тютюн от декар с превъзходно качество. Увеличена е площта от 1000–1500 дка на 2000 дка. Използват се сортовете „Северна Каролина-2326“, „Кокър-347“, „Спейт Г-28“, „Мак Неар“ и „Виржиния-15“ – българска селекция. През периода 1974–1977 г. стопанството е посетено от: Андрей Луканов – зам.-председател на МС, инициатор на вноса на „Балтис“ комплектите, Ганчо Кръстев – министър на МЗХП, КТН Иван Цонев – зам.-генерален директор на „Булгартабак“, специалисти от Русия, Молдова, Куба и др. За доусъвършенстване на технологията в САЩ е командирована от министър Ганчо Кръстев група от 10 човека за срок от 1 месец в щатите Вирджиния и Северна Каролина – Заповед № 938/VI.1976 г. на МЗХП. Групата е съставена от специалисти и ръководители от МЗХП, „Булгартабак“, ИТТИ – Пловдив, АПК – Казанлък, АПК – Бяла Слатина, АПК – Гулянци, и АПК – Вълчедръм. Престоят и обучението в САЩ са уговорени с фирмата „Дибраел Брадърс“, а фермерът Томас Уогстаф е домакин на групата. Адрес: САЩ, North Carolina, Roxboro, окръг Пирсън. През 1960 г. ръководството на ТКЗС се ориентира към създаването на комплексни овощни градини. На терасирани и риголвани места (терени) в местността Кара кос са засадени 100 дка череши и 120 дка лозя. През 1967 г. е осъществен проект за създаване на 500 дка палметна овощна градина в местността Корийката – 250 дка ябълки и 250 дка круши. Проектът е изработен от НИИО – Пловдив. Застъпени са най-ценните за времето си сортове ябълки и круши: „Червена превъзходна“, „Златна превъзходна“, „Златна пармена“ и „Карастоянка“ от ябълките и „Вилямова масловка“, „Пас Красан“, „Боскова масловка“, „Конференция“ и „Попска“ от крушите. Следващият проект, осъществен в началото на 80-те години, е създаването на 550 дка лозово насаждение в местността Новия кладенец, на стойност 558 хил. лв. по баланса на стопанството. Застъпени са червени винени сортове „Каберне Совиньон“, „Червен мискет“ и „Памид“. По проект на НИИО – Пловдив, е създадено комплексно овощно насаждение на площ от 480 дка, в това число 240 дка ябълки и 240 дка сливи. Комплексът е създаден през 1991 г. Пазарната му оценка на втората година е 308 хиляди лева. Ябълковата градина е засадена по следната схема: Разстояние 4,5 / 2,5 м 4,5 х 1,5 м 4,5 х 2 м 4,5 х 2,5 м 4,5 х 2,5 м 4,5 х 2,5 м

Подложка модел мм 106 мм 106 м 26 м9 мм 106 мм 106

Сорт Молиз Делишес Старкримсон Айдъред Фуджи Трени Смит Мелроуз

117

% съотношение 10 20 25 10 10 25

При сливите основен сорт е „Стенлей“. Насаждението е създадено на принципа на самофинансирането, без банков кредит. Засадени са и други трайни култури: лавандула 319 дка на „Новия кър“, 230 дка „Под канала“ (Софиларски път), 130 дка маслодайна роза (Rosa damascena) в местността Вървището по нова технология, с използването на черно перфорирано фолио, 50 дка ягоди в местността Бельовец. При проектирането и създаването на комплексните градини голяма помощ и съдействие на стопанството оказват директорът на НИИО – Пловдив, проф. Велю Беляков и сътрудниците му. Вследствие на намесата им става възможно осигуряването на необходимите бройки посадъчен материал от ябълки, сливи, ягоди от разсадниците в страната – Пловдив, Провадия, Търговище, Разград, Ловеч, Грудово. За разсаждане на лавандулата и розите на постоянно място успешно е използвана в практиката технологията за производство на посадъчен материал от лавандула и рози чрез укореняване на щеклинги и резници по методиката на Института по розата – Казанлък. За разсаждане на лавандулата на постоянно място за първи път в практиката се използват работни секции тип „Балтис“. За засаждане на розите се използва друга технология, приложена при създаването на розите в Мъглиж и Черганово. Инициатори и внедрители са агр. Николай Ковачев – представител на българо-френската фирма „Биоланд“, и фермерът Иван Зъмов – бивши кадри на НПК „Българска роза“ – Казанлък. През 1990/91 г. за първи път в Мъглиж се прави опит да се създаде орехово насаждение по проект на НИИО – Пловдив, с три сортоподложкови комбинации – „Извор-10“, „Силистренски“ и „Сливенски“. Всички проекти за създаване и отглеждане на трайни насаждения по стопански начин са реализирани въпреки декларацията на СОС – Община Мъглиж, да се наложи мораториум за извършването на каквито и да са дейности, които ще затруднят започването на земеразделянето. Създаването и отглеждането на трайните насаждения е осъществено по стопански начин със собствени средства, без кредити. След ликвидацията на земеделските кооперации грижите за насажденията са преустановени от ликвидационните съвети, което е основната причина за провала на голяма част от тях. От 1991 г. до наши дни от земеделските кооперации не е създаден нито един декар трайно насаждение. Причини: липсата на кредити и разпокъсаността на земята на дребни парчета. Обработваемата земя на ЗСПК „Хемус“, доказана със земеразделителния план и съставените от ОбПК (Общинската поземлена комисия) протоколи към 1998 г., е 17 907 дка. На тази основа Общинската поземлена комисия извършва временен въвод в земеползване на площ от 16639 дка. Колективно се обработват от кооперацията 16 315 дка, от които 718 дка за лично ползване от кооператорите. 118

През периода 1990–2000 г. няма развит пазар на земеделската продукция с ясни правила, поради което земеделските производители са принудени сами да определят структурата на производството и да продават основни продукти като хлебно и фуражно зърно, месо, мляко, грозде, слънчоглед на цени под тяхната себестойност. От колективно обработваните 16 315 дка през 1998 г. кооперацията е разчитала на производството от следните култури: Зърнено-житни и зърнено-фуражни култури Технически култури Тютюн „В“ – аренда Фуражни култури Трайни насаждения

8189 дка 1705 дка 2542 дка 2154 дка 1107 дка

50,19% 4,32% 15,58% 13,20% 6,78%

В структурата преобладават зърнено-житните и зърнено-фуражните култури, които заемат 50,19% от обработваемата площ на кооперацията, следвани от фуражните култури с 13,8%, техническите култури с 10,9% и трайните насаждения с 6,45%. Петнадесет години след това структурата през 2012 г. не е променена – зърнено-житните и зърнено-фуражните култури заемат 49,8% от обработваемата земя, техническите – 25%, фуражните – 6,15%, и трайните насаждения – 5,75%. За угарене (угар) се оставят 12,38%. Следователно и през 2012 г. няма промяна в структурата на производството. Такава структура не отговаря на изискванията за висока ефективност. Доминират онези култури, които заемат големи площи, при ежегодно намаляващи добиви от единица площ и влошаване качеството на продукцията. Лошо структурираното производство, угаренето на една част от земята, пустеещите земи – всичко това е следствие на липсата на парични средства за земеделието и земеделските производители. Ако за страната пустеещите земи са 37%, за Мъглиж надхвърлят 50%, защото от 29 476 дка обработваема земя към 31.XII.2012 г. ЗСПК „Хемус“ ползва 9690 дка, ЧЗК „Агротехбизнес“ 5300 дка, или общо 14 990 дка. Пустеят 14 486 дка – 49,14% . За поощряване разработването на такива земи държавата въведе прякото субсидиране на декар по 26 лв. чрез Еврофондовете. За възраждането и поддържането на земеделското производство на нивото на европейските изисквания е необходимо приемането от НС пакет от закони в защита на земеделските производители. Определено трябва да се отбележи, че поради липса на грижи от страна на държавата силно са принизени механизацията на производствените процеси, торенето, растителната защита и напояването в земеделието. След растениевъдството животновъдството е вторият по важност отрасъл в дейността на стопанството и е на второ място по БВП. Заслуга за добра производствена дейност в растениевъдството имат специалистите агрономи: 119

Кирил Петров, Петко Петков, Иван Тодоров, Митко Кундурджиев, Кръстьо Михайлов, Велко Трифонов, Иванка Денева, Дойно Бойчев, Петрана Гинева, Иван Ваньов, Пламен Рашев. Говедовъдството е основният клон на животновъдството и неговото значение се дължи на разностранната продуктивност и способността на говедото да превръща евтини, обемисти, груби и сочни фуражи в ценни животински продукти – мляко, месо, кожи. За развитие на говедовъдството материалната база непрекъснато се подобрява. През 70–80-те години на XX в. са построени 2 обора – № 1 и № 2. Халетата са със стоманобетонни колони, рамки и греди, бетонови ясли и бетонова настилка, и външен двор с ограда. И двата комплекса са оразмерени за настаняване по 198 крави в обор, с централен път за раздаване на фуражите с фуражо-раздаващо ремарке. Във всеки от двата обора е монтирана доилна инсталация, с централен млекопровод и млекосъбирален пункт, с хладилни вани за надоеното мляко. Оборският тор се изхвърля чрез верижно-планкови транспортьори в контейнера. Обор № 3 със 190 скотоместа заедно с родилното отделение, телчарника за телета с телекъмпинг и обора за сухостойни крави представлява солидна база за развитие на говедовъдството. През периода 1984–1985 г. стопанството притежава над 1295 глави едър рогат добитък, разпределени по групи както следва: Дойни крави Юници за разплод Телета до 6 месеца Телета за угояване

600 глави 95 глави 180 глави 420 глави

На 1000 дка обработваема земя се падат по 46 броя говеда, от които 25 броя са крави. Застъпени са животни от породите Софийско кафяво говедо (СКГ) и Черношарено говедо (ЧШГ). Във фермата се води развъдно-подобрителна работа под ръководството и прякото участие на ОСЖЦ (Окръжен селекционно-животновъден център) – Стара Загора, с директор Янка Георгиева и сътрудници от НИГО (Научен институт по говедовъдство и овцевъдство) – Стара Загора. За осигуряване на женски разплоден материал за ремонт на основното стадо в местността Манашара източно от жп гара Тулово през 1984 г. е построен комплекс за 380 бр. юници, който се състои от масивни стопански сгради с бетонова площадка и бетонови ясли, административна сграда, метален сеновал и силажовместилище. Комплексът има двор от 24 дка, водоснабден, с ел. инсталация и силова кабелизация. На цялото животновъдство, в това число и на говедовъдството, се осигурява солидна фуражна база. Освен за пазара, семенния материал и рентата на кооператорите, тракторно-полевъдните бригади отговарят и за осигуряването на животновъдството с необходимите количества груб, сочен и концентриран фураж. 120

За изхранването на кооперативните животни голяма е ролята на построените и пуснати в експлоатация Фуражен комплекс и топлосушилня и произведените комбинирани фуражни смески. Рационално се използват традиционните мери и пасища в Мъглиж – „Манашарска мера“, „Кабаклъка“, „Дангалаков орман“, „Врещец“ в Долния отдел (кър) и „Черганските ливади“, „Бейкъра“, „Кьошка“ в Горния кър. Осигурени са водопойни чешми и прокари до всички мери и пасища. По-голямата част от чешмите са по проект на инж. Минчо Михайлов, агро-лесомелиоратор при ОНС – Стара Загора. В говедовъдството се извършва изкуствено осеменяване, осигурени са ветеринарно-медицинските грижи. По данни на бригадира Дончо Н. Стойчев през 1984/1985 г. е постигнат висок годишен млеконадой от фуражна крава – средно по 4520 л. През втората половина на XX в. и началото на XXI в. много кадри са работили в говедовъдството – зоотехници, ветеринарни лекари и техници, бригадири, доячи, фуражири, механизатори. Дългогодишни ръководители на говедовъдната ферма са Черньо Станчев Дянов, Радка Минчева Михайлова, Денчо Гърдев Арабаджиков, Дончо Николов Стойчев, Петьо Гойчев Гаджев, Иван Георгиев Стойнов, ветеринарните лекари д-р Иван Гаврилов, д-р Марин Рачев, д-р Асен Лунганов, д-р Цанко Цветанов, д-р Георги Георгиев, ветеринарните техници Слави Г. Цанеков, Георги Ив. Стойнов, Георги Манев Йоргов, Делка Д. Ралева, гл. зоотехник Илия Толин. Много години от живота и младостта си отдават на животновъдството зрели и трудолюбиви хора като Пенка Т. Ченгеньова, Иван Ченгеньов, Пенка Ив. Ченгеньова, Минчо Филипов, Минка Филипова, Тошо Балабанов, Донка Балабанова, Стоянка Трифонова, Пеша Мийкова, Пенка Русинова, Тилчо Малешков, Руска Малешкова, Жельо Гаджев, Радка Гаджева, Христо Колов, Руска Гидикова, Тодорка Върбанова. От по-младите кадри активно работят като доячи, фуражири, гледачи на млади животни и пастири Неделчо Ахчиев, Йорданка Ахчиева, Денчо Панталеев, Момка Панталеева, Пенка Боруджиева, Аспарух Ангелов, Мария Ангелова, Диана Йорданова, Сашо Минчев, Балкана Александрова, Асен Ненков, Филип Челебиев, Веселин Митев. Овцевъдството е вторият след говедовъдството подотрасъл на животновъдството. През периода 1950–1990 г. е създадена солидна база за развитието му. Построени са овчарници, битови помещения за овцевъдите, огнярници, хранителни площадки, бани за къпане на овцете, осеменителни пунктове, силажни ями, транспортни средства, фуражна база, работнициовчари с опит и познания в тази област. По данни на бригадира на овцефермата Денчо Гърдев Арабаджиков, през периода 1984–1985 г. стопанството притежава над 5451 бр. овце, в това число: 121

Овце-майки Дзвиски Женски агнета за разплод Кочове Агнета за угояване

2184 бр. 723 бр. 655 бр. 360 бр. 1526 бр.

До 60-те години на XX в. в Мъглиж има над 11000 овце в личното и общественото стопанство. Основната производствена единица в овцевъдството на Мъглиж са двете овцеферми – на „Кирчов кладенец“ и „Сипеите“. Зачислените на фермите овце се разпределят на стада, като всяко стадо се обслужва от двама овчари. През цялото време на съществуването им фермите са на вътрешностопанска сметка, заплаща им се по акордно-премиалната система. Основното заплащане е в зависимост от количеството и качеството на получената продукция – мляко, вълна, агнета и прираст. Допълнително заплащане се дава при преизпълнение на плана за Общата продукция (ОП) и икономия на материални разходи (МР), за свръхпланови приплоди и за използване на високопланинските пасища. В двете овцеферми се отглеждат едновременно всички групи овце: овце-майки, дзвиски, женски агнета за разплод, кочове и агнета за угояване. Двамата овчари обикновено са семейство – дояч и подкарвач. По стара традиция, през пролетта след отбиване на агнетата, овцете се изкарват на паша по високопланинските пасища: „Бъчвища“, „Еловска река“, „Кръстилча“, „Купена“, „Калоянка“. Издоеното мляко се обработва в мандрите в Мъглиж, Селце, „Бъчвища“, „Еловска река“, „Калоянка“, а сиренето зрее в сиренови качета при планински условия до есента. След приключване жътвата в полето овчите стада се прибират в Мъглиж на втори август – Илинден. В стопанството се отглеждат полутънкорунни овце, които се използват за добив на вълна и мляко. По данни на бригадира Денчо Гърдев Арабаджиков през стопанската 1984/1985 г. от овцефермата е получена следната продукция: – надоено е 177 000 литра овче мляко с масленост 6,5%; – от основното стадо е настригана 16 800 кг полутънкорунна вълна. Постигната е средна продуктивност от овца по 81,04 литра и по 5,142 кг непрана вълна. При успешното развитие на овцевъдството в Мъглиж недоумение буди решението на Ликвидационния съвет за пълна ликвидация на фермата – разпродадени са овчарниците, а овцете натоварени на кораби и изнесени за Арабския изток (1994). Дългогодишни ръководители на овцевъдството са били: в началото Иван Колев Гаргов, Черньо Станчев Дянов, а след това Иван Ив. Михалев, Никола 122

Ив. Михалев, Митьо Янчев Митев, Денчо Гърдев Арабаджиков, Светослав Тодоров Казаков. Най-голям е овчарският колектив на горните саи: Теньо Ив. Порязов, Иван Тенев Порязов, Янко Николов Колов, Велко П. Лангуров, Алекси Н. Колов, Минчо Тодоров Нанев, Деньо Калчев, Вангел Спиров Бабов, Коста Спиров Бабов, Христо Спиров Бабов, Димитър Спиров Бабов, Христо Тодоров, Коста Щерев, Янко Щерев, Христо Апостолов Терзиев, Христо Димитров Люртов, Спиро Янков Шкамнов, Янко Спиров Шкамнов, Никола Мермеклиев, Апостол Мермеклиев, Атанас Мермеклиев, Георги Лолов, Никола Лолов, Димитър Михалев, Михал Димитров, Иван Козарев, Диньо Кусев, Ефтим Дянов. По-малък е овчарският колектив в долните саи: Георги Куцаров, Янко Валеров, Янко Кондов, Христо М. Тачев, Костадин Еф. Дуплев, Кольо Калайджиев, Панайот Грунов, Атанас Грунов, Деньо Писев, Иван Писев, Енчо П. Козарев, Иван Еф. Дуплев, Коста Дим. Николов, Атанас К. Николов, Димитър Янков Колев, Иван Рашев Берберов, Христо Ст. Вълнев, Черньо Даскалов, Георги Богданов. В стопанския двор са стадата на овчарите: Върбан Цвятков, Бакой Загаров, Димитър Жергов, Янко Колев, Спиро Янков. През 60-те и 70-те години на XX в. силно развитие получи птицевъдството. Отглеждани са кокошки-носачки, пилета бройлери, пуйки, едномесечни общоползвателни пилета. Птицевъди, чиито имена се помнят, са Донка Алавойдова, а по-късно Пенка Боруджиева. Бригадир, ръководил с много труд и вещина прицевъдството, е Петьо Гойчев Гаджев. На търговете за разпределение имуществото на ТКЗС – Мъглиж, ЗСПК „Хемус“ закупи с купюри строената през 1961 г. мандра, представляваща масивна стопанска сграда със стоманобетонови междуетажни конструкции, с керемиден покрив, със застроена площ 129,60 м2, със сутеренен етаж, оценена от експертна комисия на 96 750 лв. След основен ремонт и допълнителни разходи за построяване на нафтово стопанство и монтиране на парокотел, на мандрата се разчита да осигури ново направление на производствената дейност на кооперацията. Целта е да се преработва добиваното от кооперацията мляко в крайни продукти – сирене, кисело мляко, краве масло. За тези производства е дадено разрешително от ДВСК – Казанлък, доставено и монтирано съвременно технологично оборудване. През 1988 г. мандрата е преработила 408 т краве мляко, от което 391 т произведено в кооперативната ферма и 16,5 т изкупено от личния сектор. Произведено е 48 т бяло саламурено сирене, 10 т кисело мляко, 206 кг краве масло и 1,5 т пастьоризирано мляко. Направени са разходи в размер на 196 061 лв., а приходите от реализация на продукцията са 168 805 лв. Формирана е загуба в размер на 27 256 лв. Причините за това са: – необезпеченост на мандрата със суровина – капацитетните възмож123

ности за преработка са 2000–2500 литра мляко дневно, а е преработвала средно по 1350 литра; – липса на пазар за млечните продукти. През следващите години мандрата е предоставена с договор на фирмата „Сигма Глобал“ от Стара Загора. След тригодишна експлоатация договорът е обявен за нищожен по вина на наемателя – неплащане на наем, консумативи, суровина. След това мандрата е обявена за продажба и закупена от местен бизнесмен. Продаден е и построеният през 1990 г. млекосъбирателен пункт. Продадени са и други обекти с производствено предназначение. След 1991/1992 г. в резултат на ликвидационните действия на правителството на СДС и рестрикционния закон ЗСПЗЗ/1991 г. и Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ/1992 г. от голямото и добре развиващо се стопанство изчезнаха много дейности и цели подотрасли като овцевъдството, птицевъдството, свиневъдството, оранжерийното производство (с. Дъбово), производството и сушенето на тютюн (с. Шаново), производството на фуражни смески, целорастенийно и люцерново брашно. Лишени от богатата производствена база, производителите бяха изоставени на разпокъсаното поле без парични средства да организират наново разрушеното земеделие. От образуването на ОТКЗС през 1969 г. до ликвидацията му през 1992 г. стопанството преминава през няколко етапа на организационни промени и смяна на ръководителите му. След освобождаването на Ангел Христов от поста председател на ОТКЗС (1970–1975) и директор на ТПП (Териториално производствено предприятие) през 1975–1977 г. на негово място за директор е избран Иван Тодоров Иванов за времето от 1.X.1977 до 1.III.1982 г. От 1.IV.1982 до 29.III.1988 г. за председател на АПК е избран Филчо Кръстев Филчев. АПК „Червено знаме“ просъществува само шест години. За председател на новообразуваната Селскостопанска бригада (ССБ) в Мъглиж е избран Андрей Атанасов Андреев. Тя включва в състава си и с. Тулово. След разпадането на АПК – Мъглиж, се оформят три производствени единици: Мъглиж–Тулово, Дъбово и Шаново–Юлиево–Ягода. На 7.XII.1989 г. на Общо събрание на пълномощниците от ССБ – Мъглиж, се взема решение за учредяване на КЗС (Колективно земеделско стопанство) „Червено знаме“ – Мъглиж. С Решение на Окръжния съд под № 515/1990 г. се регистрира КЗС – Мъглиж. Стопанството приема всичките права и задължения, активите и пасивите на бившата ССБ, която се прекратява като юридическа личност. Решението е на основание чл. 496, ал. 2 и 3 от Указ № 922/1989 г. КЗС просъществува до 1.I.1991 г. С Решение № 4580/16.X.1991 г. старозагорският Окръжен съд на основание чл. 496 от ГПК и във връзка с параграф 7, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите (ЗК) вписва в регистъра на кооперативните организации ЗПК „Мъглиж“. Тази кооператив124

на структура просъществува по-малко от година – до 22.IX.1992 г. След многократни опити на държавата да ликвидира кооперативните стопанства чрез икономически натиск, през февруари (22.II.1991) ВНС приема закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Приет е нов закон за кооперациите, съобразен с принципите на пазарната икономика и промяната на собствеността на земеделските земи. В началото на 1992 г. в 36-ото НС представителите на СДС внасят Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, който изцяло променя философията на стария закон. В параграф 36-и се създават нови параграфи, между които параграф 12, който предвижда прекратяване съществуващите ТКЗС, земеделски кооперации, образувани по силата на параграф 7 от Закона за кооперациите. Прекратява всички организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 и Указ № 56 за стопанска дейност с имущество и дялово участие на ССБ, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и ЗК, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по Устава им е предвидено внасяне на земеделска земя. След влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, на основание параграф 13(1) областните управители назначават ликвидационни съвети на организациите по параграф 12, в състав от 3 до 5 човека. От назначаването на Ликвидационния съвет се прекратява дейността на Общите събрания, УС и КС, на председателите и другите органи на организациите по параграф 12. ЛС организира и ръководи дейността на организацията до нейното заличаване. Ликвидационният съвет е в състав от четири човека: Иван Трифонов Иванов – председател, и членове Руска Делева Черкезова, Делка Пеева Пеева, Павлина Бориславова Тенева. Законно избраният председател на ЗПК е освободен още на 13.V.1992 г., без да се спазват принципите на кооперативизма, КТ и Устава на стопанската организация. Ликвидационният съвет е назначен на основание параграф 13, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ от 1992 г. В стремежа си да съхранят част от активите на ТКЗС на учредително събрание в Мъглиж представителите на 1227 собственици на дял от имуществото на ТКЗС взимат решение на мястото на ликвидираната кооперация да създадат нова. С Решение 56/935 от 7.IV.1993 г. по фирмено дело № 1146/1993 г. Окръжен съд – Стара Загора, вписва в регистъра на кооперативните организации Земеделска и стопанска производствена кооперация (ЗСПК) „Хемус“ – гр. Мъглиж. За председател е избран Ангел Христов. Председателят съвместно с 15-членен УС организират и ръководят цялостната дейност на кооперацията през времето от 7.IV.1993 до 30.IV.2006 г. От 1.V.2006 г. досега кооперацията се ръководи от Черньо Кръстев Дянов. Дейността се осъществява с получените при ликвидацията основ125

ни средства: машини и съоръжения, продуктивни животни, производствени сгради, трайни насаждения. С пълномощно кооперацията ползва земята на своите член-кооператори до въвеждането им в земеползване в края на земеразделянето. Част от бившите членове на ТКЗС Мъглиж – учители, инструктори по трактори и кормуване, помощен персонал, работещи в ТМСС „Гео Милев“ – основават на територията на града втора земеделска кооперация, носеща името ЧЗК „Агротехбизнес“. Учредители на новоизградената структура са: Иван Филипов, Лев Желев Попов, Петко Стефанов Танев, Христо Димитров Тянов, Митко Дечев Кундурджиев, Тодор Иванов Дамаскинов, Косьо Лалев Малешков, Тошо Иванов Манафов, Рашо Добрев Орешков, Тодор Руев Милков, Донка Василева Дамаскинова, Недялка Върбанова Танева, Добри Димитров Гаджев, Койчо Иванов Жилков, Димитър Златев Острешев, Пенка Добрева Мийкова, Иван Велков Велков, Тодор Стойнов Ганев, Тодор Вачев Пастърмов, Гена Попова, Иван Петков, Тотка Узунова. Кооперацията е учредена на 8.I.1994 г. и с решение на Окръжен съд – Стара Загора, вписана в регистъра на кооперативните организации. За първи председател е избран Петко Стефанов Танев, завършил ВТУ „Ангел Кънчев“ – Русе, през 1992 г. Списък на председателите: 1. инж. Петко Стефанов Танев – 8.I.1994/12.VIII.1997 г. 2. Тодор Иванов Дамаскинов – 1997/2000 г. 3. Христо Димитров Тянов – 2000/2008 г. 4. Иванка Антонова Димова – от 2009 г. Кооперацията обработва 5300 дка земя под аренда, ангажирана със следните култури: пшеница – 2000 дка, ръж – 500 дка, слънчоглед 1260 дка, лозе – 120 дка, сливи и ябълки – 120 дка, и 1300 дка представени за преарендуване от тютюнопроизводители. Машинният парк на кооперацията се състои от 2 бр. Т-150К, 1 бр. ТК-80, 1 бр. ЮМЗ-6П и 1 бр. Джон Диър. Постоянно заети в производството са трима механизатори. Освен двете кооперации на територията на Мъглиж се оформя частно земеделско здружение ЧЗС-2, с представител Кръстьо Михайлов, което няма съдебна регистрация, но участва в търговията за разпределение на имуществото на бившите членове на ТКЗС на база притежаваните купюри. Двете кооперации и сдружението участват най-напред в търг за разпределение на животните съгласно ПМС № 6 от 22.I.1993 г. Ликвидационният съвет разполага с 615 броя крави, юници и телета, разпределени между правоимащите на база притежаваните купюри за животни:

126

Наименование на кооперациите Всичко К „Агротех-биз- ЧЗС-2 ЛС нес“ 182 30 25 22 259 72 12 10 9 103 132 21 18 14 185 50 8 7 3 68 436 – 70,89% 71 – 11,54% 60 – 9,75% 48 – 7,82% 615

З С П „Хемус“ Крави Юници Телета до 6 м. Телета над 6 м.

От всички, участвали в търга, най-много животни се падат на ЗСПК „Хемус“ – 436 бр. (70,89%) от осигурените за разпределение 615 бр. Останалите 179 бр. се разпределят почти по равно между ЧЗК „Агротехбизнес“, ЧЗС-2 и Ликвидационния съвет. От участвалите в търга и получили животни срещу притежаваните купюри единствено ЗСПК „Хемус“ продължава с отглеждането им. По данни от годишния отчет на кооперацията към 31.XII.2012 г. стопанството притежава 168 глави едър рогат добитък, от които дойните крави са 79 бр., а останалите животни са телета до 6 м. – 52 бр., и телета над 6 м. – 37 бр. Другите животни, разпределени по време на търга между останалите участници, са ликвидирани веднага след приключването му. За стимулиране развитието на животновъдството и производството на животинска продукция държавата изплаща чрез Еврофондовете субсидии на следните принципи: – на глава говедо; – на млечна крава; – за полупланински район. През 2013 г. ЗСПК „Хемус“ ще продължи да обработва над 10 хил. дка земя съгласно подписаните със собствениците договори за аренда, като 950– 1000 дка ще се предоставят за преарендуване. В основата на тази дейност стои грижата за ефективно използване на техниката и доставяните ежегодно машини и съоръжения за подновяване на амортизираните трактори и други навесни и прикачни агрегати като: 1. Трактор „Беларус“ – 105 к.с. 2. Сеялка редова с торовнасяне 3. Сеялка за слята повърхност с торовнасяне 4. Култиватор за слята обработка – 5 м 5. Култиватор за окопаване с торовнасяне 6. Тороразпръсквачка 7. Дискова брана 2 м работен захват 8. Валяци 9. Плугове – 4 бр. a) 2 бр. 5х45; 127

б) 1 бр. 4х40; в) 1 бр. 4х30. И през 2013 г. кооперацията ще разчита на субсидиите от Еврофондовете, които се отпускат за обработваемите площи и за необлагодетелствените (полупланински) райони. Председатели на ТКЗС, ОТКЗС, ТПП, АПК, ССБ, КЗС, ЗПК и ЗСПК – гр. Мъглиж, за времето от основаването през 1948 г. до 2013 г. са били: 1. 2. 3. 4. 5.

Лальо Денев Лазаров Иван Петков Мухтаров Кольо Христов Рашков агр. Кирил Стефанов Енчев агр. Ангел Костадинов Христов

6. 7. 8. 9.

агр. Иван Тодоров Иванов агр. Филчо Кръстев Филчев Андрей Атанасов Андреев агр. Ангел Костадинов Христов

10.

Черньо Кръстев Дянов

ТКЗС „Червено знаме“ – 1948/1952 г. ТКЗС „Червено знаме“ – 1952/1958 г. ТКЗС „Червено знаме“ – 1959/1969 г. ОТКЗС „Червено знаме“ – 1969/1970 г. ОТКЗС „Червено знаме“ – 1.X.1970/1.III.1975 г. ТПП „Червено знаме“ – 1.III.1975/30.IX.1977 г. ТПП „Червено знаме“ – 1.X.1977/1.III.1982 г. АПК „Червено знаме“ – 1.IV.1982/29.III.1988 г. ССБ Мъглиж – 29.III.1988/15.XII.1989 г. КЗС „Червено знаме“ – 15.XII.1989/1.I.1991 г. ЗПК „Мъглиж“ – 1.I.1991/13.V.1992 г. ЗСПК „Хемус“ – 7.IV.1993/30.IV.2006 г. ЗСПК „Хемус“ – 1.V.2006 г.

Мъглижкото поле, частица от земята на България, извоювана и обработвана от прадедите ни, преживява най-висока продуктивност през годините на социализма, при колективното земеделие от 1948 до 1992 г. След разрухата и настъпилия упадък в земеделието отново ще е нужно много време, съзнателен човешки труд, научен подход и вложени капитали, за да се възстанови плодородието на земята ни.

128

На нивата, 50-те години XX в.

Среща в Мъглиж между ръководството на ТКЗС – Мъглиж, и ТКЗС – Старосел, февруари 1961 г.

129

Колективът на ТКЗС „Червено знаме“ – Мъглиж: Кольо Рашков – председател, Иван Османлиев – гл. счетоводител, агр. Кирил Петров, агр. Ангел Христов, Бакой Генев – главен зоотехник, Дончо Райчев – бригадир на зеленчукова бригада, счетоводителите – Тотка Алавойдова, Танка Костова, Минка Бакалова, Ненка Филипова, Върбан Калчев, Вилма Колева със съпруги, съпрузи и гости, 1.V.1963 г.

Ръководният кадър на I полевъдна бригада след общата трапеза в училището, 9.IX.1963 г. От ляво на дясно първи ред: Димка Генева, Тинка Порязова, Радка Куцарова, Радка Орешкова, Руска Курбанджиева, Радка Бояджиева, Рашка Шипкова. Втори ред: Ангел Христов, Деньо Ив. Минтов, Иван Тенчев Дончев, Кольо Курбанджиев, Ганка Дончева

130

Сеитба – царевица за зърно с пневматична сеялка „SPC-6“. Велко Илиев – механизатор, Андрей Лидарев – механизатор, агр. Ангел Христов – ръководител бригада за комплексна механизация. Мъглиж, 1966 г.

Честване 20-годишнината на ТКЗС „Червено знаме“, 1968 г.

131

132

133

134

135

136

Лято 1975 г., моделен тютюн „В“ в масива Шаново-Юлиево към ТПП гр. Мъглиж в АПК гр. Казанлък. Присъстващи: А. Христов, Макаров – СССР, Господарски, Корчак – СССР, Ив. Тодоров, В. Трифонов, Хр. Видев, Молдован – СССР

С Андрей Луканов на тютюна, 12.VII.1977 г.

137

Посещение в ТКЗС Мъглиж, 12.VII.1977 г.

В двора на стопанството, март 2013 г.

138

В двора на стопанството, март 2013 г.

139

КРЕДИТНИ И ПОТРЕБИТЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ

Смил Йовчев

Първите кооперации в България, за разлика от тези в Западна Европа, възникват не в градовете, а в селата, поради селския характер на страната. Първоначално не се създават като кредитни, но в процеса на своето развитие се превръщат във всестранни. Към тях се откриват потребителски магазини за доставка на индустриални стоки, земеделски инвентар и др., а по-късно и производствени отдели. През 1904 г. в с. Дъбово по инициатива на 28 съселяни е образувано сдружение, което едва 20 години по-късно започва дейност. Три години след това свещеник Тодор Пенков и още 30 учредители образуват сдружение „Сила“ в Тулово, което също не започва дейност поради редица трудности. В селата Мъглиж, Юлиево, Шаново, Борущица са правени опити, но по една или друга причина до сдружение не се стигнало. През 1925 г. се създава благоприятна обстановка за кооперативното движение. Четиридесет и трима инициативни мъглижани, сред които земеделски стопани, учители, служители и търговци, образуват Популярна банка „Напредък“ на 16.III.1925 г. в Мъглиж. В ръководството са избрани: Кръстьо Марков, Велко Хаджиев, Минчо Славенков, Злати Гаргов и др., общо 11 човека. За председател е избран Велко Хаджиев, а за касиер-деловодител – Димитър Иванов Рашков. Към банката е изградена и потребителна кооперация „Освобождение“ със същото ръководство. През 1926 г. Управителният съвет назначава за директор на Популярна банка Кръстьо Марков, който работи на този пост до края на 1944 г. Собствените средства на кооперацията се изразяват в следните цифри: Година 1926 1930 1935 1939 1947

Дялов капитал 69 000 лв 1 123 000 лв 1 687 000 лв 1 243 000 лв 3 142 000 лв

Кооперацията развива търговия с потребителски стоки, като за целта са открити три магазина. Кредитира се бъчварството и земеделието. Неделчо Владев, тогава на 70 години, е внесъл 2000 лв., за да започне 140

кооперацията да работи. Желанието му е, когато почине, да бъде погребан с партийното знаме, а сумата да остане в полза на кооперацията. В с. Дъбово се създава кооперация през 1931 г. Инициатори са Христо Манджуков и Генчо Арабаджиев. Открива се магазин за гвоздеи, дървен материал и цигари. През 1940 г. ръководството се сменя. Новоизбраното ръководство я закрива. На 1.IV.1933 г. в с. Борущица инициативни младежи като Стоян Иванов, Петко Косев и др. възстановяват дейността на кооперацията и избират за председател Кольо Колев Христов, а за касиер-деловодител – Петко Косев. Кооперацията се занимава предимно с дърводобив. В с. Шаново през 1929 г. инициативен комитет възстановява кооперация „Напредък“ с ръководител Георги Цанев и касиер-деловодител Иван Драшев Манчев, с дейност кредитиране и изкупуване на селскостопанска продукция. В с. Юлиево създават кооперация „Съгласие“ с председател Радко Иванов Радков и касиер-деловодител Руси Кемалов. През 1934 г. закупуват вършачки и трактор, но после ги продават на Районен кооперативен съюз (РКС) в гр. Казанлък. Независимо от многото сривове в дейността си, кооперациите продължават своето укрепване и играят важна роля за образуване на Земеделските кооперации, които след 9.IX.1944 г. прерастват в Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). В периода след 1947 г. създадените потребителски кооперации играят важна роля в снабдяването на населението със стоки от първа необходимост и постепенно изместват частните търговци. В периода от 1955 до 1970 г. кооперациите от района се сдружават в районни кооперации, които обхващат от 2 до 4 села и имат основно търговска и изкупвателна дейност. Председатели след 1944 г. в Мъглиж след Кръстьо Марков са били Илия Карагьозов, Димитър Шукюрлиев, Кольо Колаксъзов, Неделчо Малаков. В изпълнение на поетата през 1971 г. линия на Централния кооперативен съюз за уедряване на кооперациите, на 28 октомври 1971 г. е регистрирана от Районен съд в Казанлък Районна потребителска кооперация (РПК) „Наркооп-Септември“ със седалище в Мъглиж. В управителния съвет са избрани: Борис Захариев от Тулово, Бончо Маринов от Шаново, Димо Георгиев от Борущица, Димо Александров от Юлиево, Иван Йовчев от Дъбово, Иван Енев от Ягода, Иван Бакалов от Мъглиж, Руси Кемалов от Ягода, Неделчо Ахмаков от Мъглиж, Кольо Шолев от Мъглиж, Стоянка Бобева от Мъглиж, Христо Ковачев от Дъбово, Стойчо Ганев от Стара Загора, Христо Бакалов от Мъглиж и Цоньо Петров от Селце. За председател на РПК е избран Неделчо Ахмаков. Контролният съвет е в състав: Борис Русев от Шаново, 141

Киро Дянов от Мъглиж, Димитър Стефанов от Мъглиж, Неделчо Илиев от Тулово и Пенчо Райнов от Дъбово. За председател е избран Киро Дянов. Същата година кооперацията влиза в състава на Окръжния кооперативен съюз (ОКС) в гр. Стара Загора. Много труд е положен от кооперативните дейци след създаването на РПК. Най-важното, което трябва да се каже, е: – развива се изкупвателната дейност във всички села на територията на кооперацията, създават се пунктове за изкупуване на яйца, кожи, вълна, гъби, билки, зайци, пчелни и селскостопански продукти от населението; – планово се развива търговската дейност съгласно разпределени лимити за стокови фондове по села и райони; – развива се общественото хранене. Във всички села са открити пивници и сладкарници. В заведенията се организира столово хранене за работниците от предприятия и учреждения; – извършва се значително строителство на търговски обекти. До 1996 г. са построени 32 обекта. Подновен е машинният парк. Фурните в Мъглиж и Ягода са оборудвани с най-нова техника за приготвяне на хляб. За периода 1971–1996 г. кооперацията е имала няколко председатели. След освобождаването на Неделчо Ахмаков длъжността се заема от Богдан Мартев от 1977 до 1979 г. След него за кратко време е избран Стойко Велков от Казанлък. От ноември 1979 г. до октомври 1992 г. председател на РПК е Минчо Ковачев. От 2 декември 1992 г. до сега (2012 г.) кооперацията се оглавява от Митко Инджов. Извършените промени след 1989 г. се отразяват неблагоприятно върху развитието на стопанската дейност на кооперациите, в това число и на РПК–Мъглиж. Тя работи в условията на големи финансови затруднения. Неколкократно е намалял стокооборотът. Поради недостиг на оборотни средства са закрити цели дейности и обекти. Заведенията за обществено хранене са дадени под наем. Въпреки огромните трудности РПК в Мъглиж съществува и продължава да работи1.

1 Използвани източници: Доклад, изнесен при честването през 1996 г. на 70 години от създаването на кооперативното движение в Мъглижкия район и 25 от образуването на Районна потребителска кооперация (РПК) „Септември“ в гр. Мъглиж.

142

Дял от 100 лева на Енчо Ив. Фурнаджиев от Мъглиж в Популярната банка, 1928 г.

143

Обяви във вестник „Роден лес“, 6 април 1941 г., издание на Мъглижкото лесничейство

144

Обяви във вестник „Роден лес“, 2 април 1944 г., издание на Мъглижкото лесничейство

145

ТЕЛЕГРАФО-ПОЩЕНСКИ И ТЕЛЕФОННИ УСЛУГИ

Петкана Павлова

Пощенската станция в Мъглиж е открита на 15 юни 1904 г. Тогава в Мъглижкия манастир е проведено и първото учредително събрание на синдиката на телеграфо-пощенските работници в България. За ознаменуване на събитието в двора на манастира е поставена мраморна плоча.

Мемориалната плоча в манастира

През 2004 г. в Мъглиж официално е чествана 100-годишнината от соноваването на Синдиката. Тогава в манастира се събират представители на Български пощи и Българската телекомуникационна компания (БТК) от цялата страна, за да отбележат юбилея. Първият началник на пощата в Мъглиж е местният жител Никола Тонев Бояджиев, с раздавач Дечо Кундуржиев. През 1912 г. Никола Бояджиев напуска службата. За началник е назначен Васил Николов, но по време на Балканската война (1912) е мобилизиран и длъжността заема раздавачът Иван Щръков. 146

През 1934 г. пощата се ръководи от Иван Руев, който има и подходящо образование. Завършил е телеграфо-пощенско училище. От средата на 30-те години на XX в. до 1948 г. началник на пощата е Стоян Клисуров, роден в Мъглиж. През 1948 г. той се премества на работа в окръжната станция на съобщенията в Стара Загора и за началник е издигнат Никола Маджаров, който също е мъглижанин и заема длъжността до 1972 г. От 1972 до 1974 г. началник на пощата е Рашо Мандаджиев, от 1974 до 1976 г. – Никола Добрев, който е от гр. Стара Загора, от 1976 до 1985 г. – Митко Петров от Казанлък, и от 5.IX.1985 г. почти 27 години (и сега, 2012 г.) пощенската служба се оглавява от Петкана Тотева Павлова. През какви етапи минава развитието на пощенската и телекомуникационната дейност в Мъглиж през втората половина на XX в.? Радиофикацията е извършена през петдесетте години. Тогава почти във всеки дом има т. нар. радиоточки, а по уличните стълбове са инсталирани високоговорители. Телефонизацията започва с монтиране на линеен телефонен номератор, обслужван от телефонистка. Номераторът е с капацитет 30 поста. Това са предимно обществени телефонни постове. По-нататъшното развитие е свързано с изграждането на кабелната мрежа в Мъглиж. Започва се през 1977 г. През 1978 г. е открита първата автоматична телефонна централа (АТЦ) А29 с 800 поста, които обаче са недостатъчни за задоволяване нуждите на Мъглиж. През 1984 г. телефонните постове в централата се увеличават с 200 броя. С увеличаването на дължината на кабелната мрежа, извършено с преодоляване на много трудности и с активното участие на мъглижани, през 1988 г. се прави ново разширение на АТЦ с още 200 поста, като общият капацитет става 1200 поста. Това дава възможност за удовлетворяване молбите на хората за откриване на телефонни постове. До 1990 г. почти няма дом в Мъглиж без домашен телефон. През 1990 г. се закрива работното място за телефонистка и телефонният номератор вече е в историята. Промените в структурата на съобщенията в България се извършват през 1992 г. Тогава се създават две предприятия – Българска телекомуникационна компания и Български пощи, със съответните поделения в страната. На 31.XII.2005 г. е последния работен ден на телеписките в Мъглиж. От тази дата престава да работи телеграфът. Днешната сграда, в която се поменува пощенската служба, е преустройвана за тази цел. Първият етаж, където се намира АТЦ, е използван за складове на Горското стопанство. Преди това за поща е служила двуетажната сграда, собственост на Смил Топорков, която се намира до стария мост над 147

реката. За изграждане на нова пощенска станция в Мъглиж е изготвен проект, в който е предвидено да бъде построена и часовникова кула. Мястото на сградата е определено да бъде до северната страна на бившето кино. След настъпилите промени през 1989 г. проектът не е реализиран. Пощата в Мъглиж е осигурявала работни места на доста хора. През 1985 г. персоналът се е състоял от: – началник станция; – касиер; – една телефонистка; – две телеписки; – четирима пощальони; – един механик в АТЦ; – един районен механик; – двама монтьори. Тук са работили: – Минка Мартева – телефонистка; – Пенка Колова; – Бонка Кучкова – телеписка; – Неделчо Димов – пощальон; – Детелина Цанекова – пощальон; – Господинка Желязкова – пощальон; – Живка Беширова – пощальон; – Виолета Дараджанска – телеписка; – Радка Ванкова – касиер; – Митко Орешков – монтьор; – Йорго Бакоев – монтьор; – Иван Тенчев – механик в АТЦ; – Николай Илчев – механик; Сега (2012 г.) работят: – Петкана Павлова – началник-станция; същевременно обслужва хората на гише; – две пощальонки, заети по 4 часа дневно. От старата пощенска дейност са останали записите, намален разнос чрез абонамент на вестници и списания и много рядко носене по домовете на писма. От 2008 г. службата има компютър, а от 2011 г. касата е напълно автоматизирана. Гражданите си плащат сметките за ток, телефон, интернет, а от няколко месеца могат да получават и изпращат международни парични преводи чрез „Мъниграм“.

148

ГОРСКО СТОПАНСТВО

Смил Йовчев

Горското стопанство в Мъглиж е създадено през 1936 г. от лесовъда Петър Райков. През времето на османското робство горите в България като цяло и съответно в района на днешното горско стопанство Мъглиж са били в извънредно лошо състояние. Такива са били и след Освобождението през 1878 г. до началото на XX в.. През този период е липсвала организация, която да провежда и отговаря за целенасочени мероприятия, свързани с развитието на горите. Гората е била обща и всеки е можел да влиза в нея, когато пожелае, за извършване на сеч и паша на добитъка. Контролна дейност е липсвала, тъй като нямало кой да я осъществява. Нямало организация, която да полага грижи за нея. В резултат на това по време на Руско-турската война 1877– 1878 г. за нуждите на турската армия, разположена в Казанлъшкото поле са били изсечени големи участъци по южните склонове на Стара планина. Последствията са тежки. Появява се ерозия. При дъжд от тези склонове кални потоци, примесени с камъни и пръст, покривали стотици декари плодородна земя. Унищожени са много розови градини и лозя. В Горскостопанския комплекс в Стара Загора са запазени снимки от околностите на Мъглиж, от които е видно, че на север от Мъглиж, до местността Бъчвища и до Кръстилча, са расли тук-там огризани туфи от дребна храсталачна растителност. Трябвало е да мине време освободена България да стъпи на крака, за да отпочне работа по възстановяването на дървесната растителност и след това по стопанисване на насажденията. През 1904 г. министър Никола Генадиев при посещение в гр. Казанлък приел делегация на местната общественост, която го запознала с бедствията, нанасяни от ерозията, и унищожаването на розовите култури. А те са били главен източник за валута на България. С негова помощ през 1905 г. е било създадено първото в България Бюро за залесяване и борба с ерозията. За негов ръководител е назначен с договор Феликс Мария Вожели, един от най-добрите специалисти-лесовъди по залесяването във Франция. Резултат от неговата неуморна дейност са прекрасните иглолистни гори северозападно от Мъглиж, в района на местността Равня. Първата горска администрация, отговаряща и за горите от района на Мъглижкото горско стопанство, е създадена в гр. Стара Загора през 1890 г. Малко по-късно, през 1893 г., горите на територията на бившата Казанлъшка 149

околия, сега Павелбанска, Казанлъшка, Мъглижка и Гурковска селищна система, били обособени в Казанлъшко лесничейство. Доста по-късно, през 1936 г., на базата на общинските гори на селата Селце, Тулово, Дъбово и Мъглиж е било създадено и Мъглижкото общинско лесничейство, което е издържано от Мъглижката община. Задачата му е била да определя сечищата за отдаване на търг на горските производителни кооперации и частни търговци на дърва и строителни материали, да определя сечищата за местното население, от които то се е снабдявало с дърва за горене, да контролира правилното извеждане на сечта и спазване на границите, да събира и внася в прихода на общината следващата се тарифна такса, да пази горите от незаконна сеч и пожари. Залесяването е било дейност на Казанлъшката секция по залесяване и борба с ерозията. Този период, продължил до 1948 г., когато горите стават държавни и се създават държавни горски стопанства, е свързан с най-примитивното ползване на горите. Истински стопанин на гората Горското стопанство в Мъглиж става след 1948 г., когато на базата на обществената собственост на гората то само организира извършването на всички дейности по сечта и залесяването върху определената му територия. Сегашните си граници Горското стопанство има от 1960 г., когато към него се присъединяват горите на Борущенското стопанство, части от горите на Казанлъшкото в землищата на селата Ягода, Шаново, Юлиево, Зимница, Милево, а от него се отделят и се предават части на Гурковското горско стопанство. Окончателните граници на Горското стопанство в Мъглиж са определени през 2000 г., когато към него са присъединени и землищата на селата Селце, Сливито, Ветрен, Дъбово, Тулово. Към 2012 г. територията му обхваща 25 839 хектара, разпределени както следва: Държавни горски територии Общински Частни (юридически лица) Частни (физически лица)

24 306 ха 404 ха 127 ха 1002 ха

Когато е създадено през 1936 г., Горското стопанство в Мъглиж е имало 7680 ха територия, през 1948 г. – 19 517 ха, а през 1985 г. достига 25 188 ха. На запад граничи с Казанлъшкото стопанство, на север с Плачковското, на изток с Гурковското и на юг със Старозагорското. Най-високата точка на стопанството е връх Праачка с височина 1485 м, а най-ниската – 274 м, там, където р. Тунджа в землището на с. Ветрен напуска неговия район. Тази голяма разлика в надморската височина обуславя и видовото разнообразие на горите. Най-високо, от 700 м надморска височина нагоре, са разположени 150

буковите гори, примесени с явор, габър, ясен и др. и иглолистни гори, съставени от бял бор, смърч, обикновена ела и дугласка ела. Средният пояс с надморска височина от 300 до 700 м е поясът на издънковите гори от зимен и летен дъб, цер, габър, акация и др. и иглолистни гори от черен и бял бор. В най-ниската част сред полето и край р. Тунджа и нейните притоци са горите от летен дъб, ясен, бряст и топола. Една от важните дейности на Горско стопанство – Мъглиж, е залесяването. Тази дейност води началото си от 1910 г., когато под ръководството на горските надзиратели Райчо Съртонев и Теньо Тиков е извършено първото организирано залесяване в района на стопанството в местността Равня. За 34 години – от 1910 до 1944 г., са били залесени 4346 дка. Истински размах залесяването получава след 1948 г. От 9.IX.1944 г. до края на 1985 г. са залесени 124 935 дка. Само през периода от 1971 до 1975 г. са залесени над 25 000 дка. Фиданките за залесяване са произведени основно във Ветренския разсадник, който е базов за производство на широколистни и иглолистни фиданки в системата на Горскостопански комбинат – Стара Загора. В него е съсредоточено цялото производство на фиданки от бял и черен бор, предназначени за задоволяване нуждите на горските стопанства в Сахране, Казанлък, Мъглиж, Гурково, Стара Загора и Чирпан. Общата площ на разсадниците е 333 дка, като само този във Ветрен е 306 дка. Годишното производство на фиданки е достигало 16 000 броя. Разсадникът е бил няколко пъти национален първенец. Успехите се дължат на добрата организация и производствената дейност на бившите технически ръководители – Недялко Грозев, носител на „Народен орден на труда“ – златен, отличник на Министерството на горите и горската промишленост (МГГП), Иван Гурбалов – орденоносец и отличник на МГГП. Особен размах залесяването получава през годините на VI петилетка от 1971 до 1975 г., когато са залесени над 25 000 дка. Дейността по залесяването продължава и сега (2012 г.), но с намалени темпове, тъй като много от подходящите терени са частни. Разсадникът във Ветрен работи върху площ от 206 дка. Основно се произвеждат т. нар. контейнерни фиданки. Има проект през 2012 г. да се залесят 300 декара. Друга дейност на Горско стопанство – Мъглиж, е добивът на дървесина. Ежегодно от горския фонд се добиват хиляди кубически метри трупи за дъски, за шпертплат, траверси и фурнир, греди и минни подпори, дърва за горене, материали за химическа преработка и др. Наред със залесяването и дърводобива, които дават облика на стопанството, то се занимава и със селско стопанство. Сега (2012 г.) тази дейност не съществува. От 2011 г. Горско стопанство – Мъглиж, в административно отношение е поделение на Югоизточно държавно предприятие – гр. Сливен, а дотогава на Регионална дирекция по горите – Стара Загора. Има четири горско-тех151

нически участъка (ГТУ): Селце, Борущица, Дъбово, Мъглиж. Най-големият ГТУ е Мъглиж с площ от 9200 ха. Предметът на дейност на югоизточното държавно предприятие гр. Сливен е определена със заповед на министъра на земеделието и храните от 13.IV.2011. Основните задачи се заключават във: – изпълнение на горскостопанските планове за горските територии държавна собственост; – изпълнение на ловностопанските планове в държавните ловни стопанства и в държавните горски стопанства; – създаване на нови гори върху земеделски територии; – изпълнение на поддържащи или възстановителни дейности (залесяване) в горски територии държавна собственост; – организиране и провеждане на противоерозийни мероприятия и др. За периода от 1936 до 2012 г. директори на Държавно горско стопанство – Мъглиж, са били: – инж. Петър Райков от 1936 до 1938 г.; – инж. Павел Казанджиев от 1938 до 1945 г.; – инж. Цветан Спасов от 1945 до 1947 г.; – инж. Петко Косовски от 1947 до 1948 г.; – инж. Петър Петков от 1948 до 1953 г.; – инж. Кольо Станчев (за Горско стопанство – Борущица) от 1948 до 1960 г.; – Петър Панов (Горско стопанство – Мъглиж) – от 1952 до 1955 г.; – Георги Димитров от 1955 до 1958 г.; – инж. Христо Проданов от 1958 до 1967 г.; – инж. Гънчо Гънчев от 1967 до 1970 г.; – инж. Кънчо Кювбашиев от 1970 до 1977 г.; – инж. Кольо Дончев от 1977 до 1980 г.; – инж. Атанас Демирев от 1980 до 1984 г.; – инж. Жоро Борисов от 1985 до 1992 г.; – инж. Станислав Вътев от 1993 до 1998 г.; – инж. Йордан Марков от 1999 до 2000 г.; – инж. Александър Иванов от 2001 до 2007 г.; – инж. Станислав Вътев от 2008 досега (2012 г.).1 От своето създаване досега Горското стопанство има важно значение за социално-икономическото развитие на Мъглижката община. На първо място трябва да се отбележи, че в неговите поделения са работили десетки хора с различни специалности, които са осигурявали доходи за своите семейства. 1 Използвани източници: 1. Доклад от 1986 г., изнесен при честването на 50 години от създаването на Държавно горско стопанство – Мъглиж. 2. Проведен през 2012 г. разговор с директора на Стопанството инж. Станислав Вътев.

152

И в днешно време стопанството изпълнява възложените му задачи, обаче с темпове, които са много по-ниски от предходните години.

Указ на Държавния съвет на Народна република България за награждаване на Горско стопанство – гр. Мъглиж, с орден „Червено знаме на труда“ във връзка с 50 години от създаването му.

153

Послание до потомците през 2036 г.

154

СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ

Марийка Костова-Лолова

Социалната дейност в общината се осъществява от Дирекция за социално подпомагане в град Мъглиж. Тя е териториално звено на Агенция за социално подпомагане с предмет на дейност прилагане социалната политика на държавата на територията на община Мъглиж. Дирекцията е учредена с Решение на Временния изпълнителен комитет (ВрИК) на ОбНС № 169 „В“ от 9.VIII.1991 г. Решението е в изпълнение на ПМС № 117/1990 г., с което се създава Национален център за социални грижи, а към общините – Регионални центрове за социални грижи, които считано от 2.IV.1990 г. да подпомагат лицата и семействата, които поради здравословни, семейни, материални или други причини не са в състояние да посрещат насъщните си нужди. По-късно Регионалният център е преименуван в Общински център за социални грижи и Дирекция за социално подпомагане. Тя е юридическо лице, второстепенен разпоредител на бюджетни средства, на подчинение на общината. От 1.I.2003 г. Дирекцията става териториално звено на Агенцията за социално подпомагане и е подчинена на изпълнителния директор на същата. Финансира се от бюджета на Агенцията и е подчинена на министъра на Министерството на труда и социалната политика. Отначало Дирекцията подпомага населението на 3 града и 25 села, които са обхванати в общините Мъглиж, Николаево и Гурково. От 1.XI.1997 г. гр. Гурково и 5 села се обособяват в самостоятелна община. От 1.VIII.1998 г. се отделя в самостоятелна община и гр. Николаево с прилежащите 3 села. Сега, през 2012 г., Дирекцията работи само на територията на община Мъглиж в състав 10 души и обслужва гр. Мъглиж и 12 села с над 12 700 души население. Поради застаряване на населението, слабо развити промишленост, селско стопанство и услуги и нарастващия процент на слабограмотно и неквалифицирано ромско население хората, които обслужва Дирекцията, надхвърлят 5000 годишно, от които 3500 с право на месечни помощи на различни законови основания. За първи директор на Дирекцията е назначен Велко Велев от гр. Стара Загора. Завършил е Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в гр. София, сега Университет за национално и световно стопанство (УНСС). В началото на 1993 г. той е освободен от длъжност и от 1 февруари същата година за ръководител на Дирекцията в резултат на спечелен конкурс е назначена Марийка Щерева Костова-Лолова, която дотогава е работила като експерт в Дирекция „Бюро по труда“ – филиал гр. Мъглиж. Тя е завърши155

ла Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) в гр. София със степен магистър и специалност „Управление на социално-политическите дейности“ през 1980 г. Има богат управленски и професионален опит, познава безработните и социално слаби лица от общината, техните проблеми и потребности. Ежегодно специалистите от Дирекцията приемат, обработват и изплащат помощи по всички действащи закони за подпомагане на населението за над 2 милиона лева, консултират населението за неговите права и възможности да получат парична помощ или социална услуга във и извън общината. Оказват методическа помощ на общината за развитието на различни социални услуги и ползването на парична помощ по различни проекти на ОП „Развитие на човешките ресурси“, която финансово се обезпечава от Европейския съюз. Самата Дирекция повече от 10 години работи в помощ на своите клиенти по Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост“ (НП „ОСПОЗ“). Програмата финансово се обезпечава от държавата чрез Бюрата на труда за трайно безработни лица и Национална програма „Асистенти за хора с увреждания“, която е субсидирана от държавния бюджет. Дирекцията за социално подпомагане е структурирана в три отдела: – Отдел „Социална закрила“ с началник отдел Пенка Нейкова, старши счетоводител, главен специалист Информационно обслужване (ИО) и трима социални работници; – Отдел „Закрила на детето“ с началник-отдел Невена Колева и един социален работник; – Отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ (ХУСУ) с началник отдел Велика Мандевска и един социален работник.

156

БАНКА ДСК

Смил Йовчев

Държавната спестовна каса е преименувана в „Банка ДСК“ със закон от 30.IV.1998 г., а филиалът £ в Мъглиж е създаден през 1972 г. Той изпълнява следните функции: – отпуска кредити на физически лица и фирми; – издава кредитни карти; – изплаща пенсии; – приема депозит и открива срочни депозити, спестовни влогове, разплащателни сметки и всички видове депозитни услуги; – приема застраховка и лизинг. Обслужва селищата в Мъглижката община: Мъглиж, с. Ягода, с. Тулово, с. Юлиево, с. Шаново, с. Дъбово, с. Ветрен, с. Радунци, с. Зимница, с. Сливито и с. Селце. От създаването £ досега (2012 г.) ръководители на филиала на „Банка ДСК“ Мъглиж са били: 1. Минчо Ковачев от 1972 до 1979 г. 2. Иванка Ганева от 1979 до 2000 г. 3. Гергана Велкова от 2000 г.

157

ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА

Радка Топоркова

През лятото на 1995 г. с преговори между тогавашния кмет на Община Мъглиж Смил Топорков и директора на Централна кооперативна банка (ЦКБ) – Казанлък, Гина Бъчварова бе открит офис на ЦКБ в гр. Мъглиж, помещаващ се в приземния етаж на РПК „Септември“. Започнали плахо, но с амбиция да се утвърдим на пазара, да дадем по-добър облик и самочувствие на града ни и с много труд привлякохме първите клиенти ЕТ „Стоянка Йоргова“, ЕТ „Ивелин Георгиев Дръстър“, ЕТ „Рекс“, едноличните търговци, занимаващи се с тютюнопроизводство. Офисът ни започна да обслужва РПК „Септември“, двете кооперации ЗСПК „Хемус“, „Агротехбизнес“, Държавното горско стопанство. Така с течение на времето той обхвана всички еднолични търговци от Мъглиж до Гурково, или тогавашната територия на Общината. Постепенно офисът започна да обслужва и бюджетни организации. Първо започна с обслужването на УГД „Петър Берон“ – Мъглиж, впоследствие „Дирекция социално подпомагане – Мъглиж“ и Община Мъглиж. Офисът извоюва първият банкомат на територията на града. В момента офисът се намира в собствена сграда в центъра на Мъглиж. Единствена в града банката извършва услуги като покупко-продажба на валута. Офисът предлага на населението Уестърн Юнион (получаване и изпращане на преводи в България и чужбина в рамките на 1 час), Изипей, плащане на битови сметки от разплащателни такива, без клиентът да посещава банковия салон, разплащане по банкомат. С уважение и отговорност се изплащат месечните пенсии както по спестовни сметки, така и плащането им по дебитни карти. Изплащат се работните заплати на клиенти на банката. Предлагат се разнообразни срочни депозити на физически и юридически лица в лева и валута – в евро, щатски долари, британски лири, швейцарски франкове. Предлагат се и кредитни продукти – потребителски и ипотечни кредити, кредитни карти, както и стокови кредити. В офиса се продават самолетни билети на „България Еър“. Правят се застраховки живот, застраховки на МПС. Издават се и се обслужват дебитни и кредитни карти, които наброяват над 5000 бр. Предлагат се и услуги като плащане на сметки по телефон, автоматични преводи „пул-пуш“, автоматични фиксирани преводи. 158

Офисът работи добре с чекове, интернет банкиране – преводи и плащане на сметки през интернет. За доброто обслужване се трудят в екип Радка Топоркова – като ръководител банков салон, започнала още с откриването на офиса, Катя Павлова – СУО, и касиер Теменужка Чернева. За добрия ред и охрана се грижи Денчо Арабаджиков.

159

ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“

Николай Вапирев

Първите сведения за съществуване на училище в Мъглиж според статистиката на училищата в Княжество България датират от 1820 г. В града е имало две училища – в Горната махала и Долната махала съответно с по 217 и 90 ученици. Обучавани били от 17 учители. През 1918 г. училището изгаря и новата учебна сграда е построена през 1922 г. със 17 учебни стаи, физкултурен салон и работилници по трудово обучение и сграда с две учебни стаи с ученици за предучилищна възраст. Директор на училището е Стефан Лесов. До учебната 1944–1945 г. училището в Мъглиж се е развивало като основно. На 01.XI.1945 г. се открива смесена гимназия. На 29.VIII.1952 г. училищата се обединяват в пълно средно училище от І до XI клас с название „Гео Милев“. На 1.IX.1962 г. средното политехническо училище е закрито. Открива се като ОУ „Христо Ботев“ и Техникум по механизация на селското стопанство. През 1985 г. Основното училище се преобразува в ЕСПУ. От учебната 1990–1991 г. училището се преобразува в СОУ. От 1999 г. със заповед на Министерството на образованието е преобразувано в ОУ. Към октомври 2012 г. училището функционира с подготвителна група, 14 паралелки І – VІІІ клас, с общо 305 ученици. Училището разполага със: • просторни, добре оборудвани класни стаи; • компютърна зала, кабинет по химия и физика; • физкултурен салон; • асфалтиран двор със спортни площадки; • компютърна, мултимедийна, аудио- и видеотехника; • библиотека; • достъп до интернет; • отопление – локална водоотоплителна инсталация; • здравен кабинет; • ученически стол.1

1

По данни от уеб сайта на училището: http://www.daskalo.com/ouhristobotev/ .

160

Педагогически персонал: Име

ОКС, ПКС

Наньо Нанев

висше – магистър

Дияна Янева

висше – магистър V ПКС

Стефка Илиева

висше – магистър II ПКС

Лидия Александрова висше – магистър V ПКС Пенка Илева висше – бакалавър

Марийка Митева

висше – магистър V ПКС

Емил Янчев Радка Димитрова

висше – магистър V ПКС висше – магистър

Богдан Алексиев

висше – магистър

Татяна Карастоянова висше – бакалавър Мариана Андреева висше – магистър Емилия Петкова висше – магистър V ПКС Милена Челебиева висше – магистър V ПКС Николинка Ганева висше – бакалавър Нина Минчева висше – магистър II ПКС Екатерина Вангелова висше – магистър V ПКС Даниела Тодорова висше – магистър

Зоя Арабаджиева Минчо Минчев

висше – бакалавър IV ПКС висше – магистър II ПКС

Професионална квалификация учител по математика и информатика учител по история, учител по труд и техника учител по математика, учител по информатика и ИТ учител по български език и литература историк, учител по история, филолог – учител по английски език учител по физика, учител по математика, учител по информатика и ИТ учител по история и география учител по биология и химия учител по физическо възпитание и методист по лечебна физкултура учител по музика начален учител начален учител

Длъжност

учител старши учител старши учител

начален учител

старши учител

начален учител начален учител

учител старши учител

начален учител

старши учител

Директор Пом.-директор учебна дейност главен учител

старши учител старши учител

старши учител

старши учител старши учител старши учител

начален учител, СП старши учител учител по английски език начален учител старши учител начален учител

161

старши учител

Мариана Иванова

Теодора Стерикова

Пенка Лолова Теодора Христова Десислава Станкова

професионален бака- учител изобразителлавър но изкуство, начален учител висше – бакалавър начален учител и начален учител по чужд език висше – магистър начален учител висше – бакалавър педагог, детски и начален учител висше – магистър учител, специална педагогика

Непедагогически персонал: Име Елена Бабова Веселина Лолова Мария Кирчева Ваня Янчева Росица Дуплева Кремена Димитрова Коста Кучков Михаил Кучков

Длъжност счетоводител счетоводител касиер-домакин чистач/хигиенист чистач/хигиенист чистач/хигиенист огняр охранител

Ученици от 2а клас, 5.VI.1933 г.

162

старши възпитател

възпитател

старши учител учител старши учител

Ученици от 2б прогимназиален клас, май 1934 г.

Ученици от прогимназията, набор 1923 г., с класния ръководител Желю Попов. Същият държи сина си Лев Попов. Снимка – около 1935 г.

163

Среща на родените през 1923 г. по случай 60-годишната им възраст през 1983 г. в ресторант Алеята. В прогимназията в Мъглиж от набор 1923 г. са били 3 паралелки – около 120 души

Хорът от 38 ученици при прогимназията с ръководител Стоян Герганов, 6.VI.1936 г.

164

Учители, 2.VI.1940 г. Oт ляво на дясно горе: Минчо Попов, Деньо Партинов, Никола Мазакчиев, Иван Боруджиев, Коста Йовчев, Петър Слаников, Лальо Малешков, Стоян Герганов, Жельо Попов; долу: Тюфекчиев, Казанджиева, Евтим Пастърмов, Широва, Танка Балабанова-Бакалова

Учители, 14.VI.1942 г. Oт ляво на дясно: Иван Боруджиев, Никола Маказчиев, Стоян Герганов, името неизвестно, Танка Балабанова-Бакалова, Лальо Малешков, Коста Йовчев, Жельо Попов, Недка Попова, Минчо Попов, Евтим Пастърмов, Широва, Деньо Партинов, Тюфекчиев

165

Пред чешмата в махала „Алана“, 1945 г. Правите отпред: Иван Гойчев, Мара Калайджиева и Смил Йовчев. Зад тях от ляво на дясно: Танка Карастоянова, Иван Йорданов, Теньо Владев, Смил Златев, Стефанка Магалчева, Анка ТеневаГаргова (детето, което държи, е Витан Арабаджиков), правият отзад е Димитър Похлупков

Ученици от прогимназията, 1951 г. От ляво на дясно: Стефан Попов, Смил Руев, Денка Попова, Гайка Топалова – дружинен ръководител, Злати Шунанов, Ваня Герганова, Дафинка Партинова, Димитър Русев, Валя Дончева, Райна Манафова, Маргарита Цигуларова, Недка Желева, Неделчо Карагьозов, Тотка Азманова, Пенка Крънделова

166

Учителският колектив, 10.VI.1951 г. От ляво на дясно горе: Иванка Цигуларова, Минка Владимирова, Димка Цанекова, Тотка Болашикова, Тонка Шоселова, Смарагда Шунанова, Койчева, Тинка Арабаджикова, Марийка Киркова, Деньо Партинов, Стоян Герганов, Иван Боруджиев, Тонка Стефанова, Гайка Топалова

Ученици от мъглижката гимназия, 11 клас, 1956 г.

167

В кабинет по физика, 60-те години на XX в. Вторият отляво е Георги Йовчев Смилов

Учители от прогимназията и началното училище в Мъглиж, 24.V.1963 г.: Руска Загарова, Петко Златев, Мими Герганова, Иван Ескев, Тодор Балабанов, Димитринка Косева, Георги Берберов, Величка Йоргова, Сийка Гешева, Делка Джавкарова, Тинка Арабаджикова, Сийка Арабаджикова, Димитринка Попова

168

Преглед на строевата подготовка и масовата песен, 6-ти „А“ клас пред журито, април 1967 г.

Лев Попов на среща с първия негов випуск като класен ръководител, 1954 г. завършили гимназията

169

Учители от Основно училище „Христо Ботев“, директор Делка Джавкарова, 23.IX.1974 г.

Откриване на новата учебна година в ОУ „Христо Ботев“, директор Кунка Загарова, зам.-директор Делка Джавкарова, 15.IX.1983 г.

170

Екскурзия с ученици, 1982 г.

Ученици от VIII клас на екскурзия до София, пред Националния дворец на културата, 7.VI.1986 г.

171

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СЕЛСКО СТОПАНСТВО „ГЕО МИЛЕВ“

Николай Вапирев

На 1.IX.1962 г. е създаден Техникумът по механизация на селското стопанство (ТМСС) „Гео Милев“ в Мъглиж с решение на Министерството на народното просвещение (МНП), съгласувано с Окръжния комитет на БКП и с личното участие на заместник-министъра на МНП Минчо Чернев (от Мъглиж). Началото е поставено на основата на Селскостопанския техникум (ССТ) – гр. Раднево, Машинно-тракторното училище (МТУ) – с. Ягода, и гимназията в Мъглиж. Техникумът е проектиран да разполага с най-голямата и добре оборудвана учебна база в цяла Южна България на площ от 75 декара. Първият прием е 4 паралелки, в които се обучават 150 ученици по специалностите „Полевъдство“ и „Животновъдство“. Строителството на новата сграда започва през декември 1963 г. с проект на архитект Младен Мирянов (по-късно професор в Инженерно-строителния институт в София). Строителната бригада е на Иван Азманов (от Мъглиж), строителен техник Петко Желев, контрол от МЗ Ламбо Апостолов. През годините 1965/66 съдбата на техникума е под въпрос. Окръжният комитет на БКП настоява той да бъде преместен в гр. Чирпан. Лев Попов за една седмица ходи три пъти в София. Делегация от 11 души от Общинския комитет в Мъглиж се среща лично с Тодор Живков. Решено е техникумът да остане в Мъглиж, но са намалени средствата за строителство. През февруари 1966 г. е приета сградата на работилниците (най-старите). През 1967 г. е открит новият комплекс от 6 сгради, които са едни от най-модерните в България. Учебният корпус е на 3 етажа с 20 учебни кабинета и хранилища към тях. Има 10 учебни работилници за придобиване на първоначални умения, за обучение по селскостопански машини, за ремонт на трактори, комбайни и селскостопанска техника, гаражи за 30 трактора, 15 леки и товарни автомобила и селскостопански машини. Училището има и общежитие със 120 места за учениците, които са от цяла Югозападна България. Получен е първият нов комбайн „СК-4“. През 1975 г. към техникума се разкрива Професионален учебен център (ПУЦ) – един от най-големите в страната, в който са обучавани кадри за селското стопанство. През 70-те и 80-те години на XX в. в училището са се обучавали и специализанти от Виетнам и Афганистан. През 1977 г. е построено второ, по-модерно общежитие. 172

През 1983 г. е създаден Учебно-професионален комплекс (УПК) за специалността „Електротехника“. През 1985 г. е подписано споразумение с фирмата „Фортшрит“ от Германска демократична република (ГДР) за откриване на технически център към ТМСС „Гео Милев“, който е единствен в България. На следващата година този център се превръща в учебно-диагностичен. През 1988 г. е открита нова работилница за ремонт на комбайни „Е 516“. Досега в ТМСС и ПГСС „Гео Милев“ са се обучавали ученици по следните специалности: – Механизация на селското стопанство; – Икономика на земеделското стопанство; – Земеделски техник; – Трайни насаждения; – Земеделски стопанин – фермер; – Механизация на горското стопанство и дърводобива; – Механик на селскостопанска техника; – Монтьор на селскостопанска техника; – Механизатор в растениевъдството и полевъдството. През 2001 г. техникумът е преобразуван в Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) „Гео Милев“. През 2004 г. за нуждите на държавните горски стопанства са разкрити специалностите „Горско стопанство и дърводобив“ и „Горско и ловно стопанство“ по професия техник-лесовъд, които са единствени за област Стара Загора. Обучават се ученици в дневна форма и в задочна форма след завършено средно образование. Всички ученици от направление „Селско стопанство“ се обучават и за водачи на трактори, селскостопански машини, леки и товарни автомобили. През цялата си половинвековна история училището е подготвяло квалифицирани техници, монтьори и механизатори, намиращи реализация в областта на селското и горското стопанство. Обучението на учениците се осъществява от висококвалифицирани учители при тясна връзка между теорията и практиката. Директори на училището през годините са били: – Лев Попов (1962–1973); – Харалампи Павлов (1973–1974); – Лев Попов (1974–1990); – инж. Димитър Димитров (1990–1998); – инж. Христо Лолов (1998–2003); – инж. Татяна Стоева (2003 г. – до днес, 2012). Заместник-директори са били: Борис Станев, Харалампи Павлов, Тодор 173

Мишев, Неделчо Заяков, Иван Стайков, Георги Йовчев Смилов, Димитър Кръстев Димитров, Йорданка Ат. Дончева, Марин Костов, Кънчо Пейчев, Радиана Стефанова, Румен Карастоянов, Веселина Дервишева, Марияна Симеонова, Йосиф Петров Маров, Петър Желев Тошев, Венета Нинова, Галя Михова. Към 2012 г. в ПГСС „Гео Милев“ – гр. Мъглиж, се обучават 360 ученици в 14 паралелки в дневна, задочна и самостоятелна форма по следните специалности и професии: – Механизация на селското стопанство“ – техник на селскостопанска техника; – „Механизация на селското стопанство – монтьор на селскостопанска техника; – Горско стопанство и дърводобив – техник-лесовъд; – Горско и ловно стопанство – техник-лесовъд; – Земеделско стопанство – икономист-мениджър; – Лесокултурни дейности; – Озеленяване и цветарство – стопанство. Петдесет ученици ползват общежитие. Гимназията осъществява преквалификация след завършено средно образование със срок на обучение 2 години на 50 курсисти по специалностите: – Механизация на селското стопанство – техник на селскостопанска техника; – Горско стопанство и дърводобив – техник-лесовъд. Училището разполага с две модерно оборудвани компютърни зали, физкултурен салон, оборудван като фитнес зала, библиотека, земеделска и горска техника, 300 декара обработваема земя. Гимназията има лиценз и обучава водачи категории „В“, „С“, „Ткт“, „Твк“, „Твк-3“. Освен това притежава лиценз и обучава курсисти за придобиване на категория „Моторни триони и храсторези“.1

1 Използвани източници: 1. Историческа справка за ПГСС „Гео Милев“ – гр. Мъглиж. 2. Сведения от учители. 3. Книжка „50 години професионална гимназия по селско стопанство „Гео Милев“ – гр. Мъглиж“, 2012, 18 с., издание на гимназията. 4. Презентационен файл „45 години Професионална гимназия по селско стопанство – гр. Мъглиж, 1962–2007 г.“, издание на гимназията.

174

Първите учебни занятия се провеждат в сградата на Политехническото средно училище – сега ОУ „Христо Ботев“

Първият випуск се обучава и завършва в тази сграда през 1966 г.

175

Откриването, 2.VI.1967 г.

На откриването присъстват официални лица и много гости

176

Целият колектив пред новата учебна сграда, 1968 г.

Мъглижани – гости на откриването на ТМСС „Гео Милев“, 2.VI.1968 г. От ляво на дясно: Райчо Гевгалов, Минчо Йовчев Чернев, Иван П. Мухтаров, Кръстьо Марков, Танка Бакалова, Марко Марков, Киро Дянов, Кольо Рашков, Иван Ст. Бакалов, Кольо Г. Гаргов

177

Митрополит Панкратий (вторият духовник отляво), Райчо Гевгалов (председател на ОС) и Неделчо Ахмаков (партиен секретар) пред техникума, 24.V.1969 г. Най-отляво е отец Желязко Колев Писев – мъглижанин

Първоначалната техника за учебния процес е внесена от СССР

178

След време техникумът се превръща в едно от най-модерните учебни заведения в страната със своите кабинети, лаборатории и работилници

Много скоро първоначално построеното общежитие е недостатъчно. През 1976 г. се открива второ общежитие

179

Випуск 1978 г.

Един от кабинетите тогава

180

Осъществяват се интеграционни връзки с Виетнам и Афганистан за обучаване на техни ученици

Германската фирма „Фортшрит“ открива в техникума учебно-технически център, където работи смесен българо-немски преподавателски екип

181

Ученици от военно-полево обучение край гр. Николаево, 1980 г.

През 1987г. техникумът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен

182

Указ за награждаването, 20 май 1987 г.

183

УЧИЛИЩЕ ЗА ГЛУХИ ДЕЦА

Недка Стрешкова

Училището за глухи деца в гр. Мъглиж е открито през септември 1958 г. Така се удовлетворяват нуждите за специализирана слухово-речева рехабилитация и обучение на деца с нарушен слух от Централна и Югоизточна България. В продължение на много години след това колективът съвместно с ГД на глухите в Стара Загора, Хасково, Кърджали, Харманли, Казанлък, Сливен, Бургас извърши огромна работа за откриването и обхващането на тези деца в училище, за тяхната интеграция и социализация. През 1958 г. в началото трябва в едномесечен срок да се обзаведе пълен интернат за 60 деца, да се подберат хора, да се подсигури битово обслужване, да се изгради учителски колектив. Ентусиазираният млад учителски колектив и добрите служители, под ръководството на амбициозния си също млад току-що дипломиран в СУ „Климент Охридски“ гр. София директор Тодор Енчев Загаров не се колебае пред първите трудности. Учебните занятия започват в една стара мъглижка къща, а за общежитие се пригаждат стаите на старото квартално училище. Упоритостта, всеотдайността на всички надделяват. Специалистите тепърва ще се подготвят. В началото всички са търсачи. И първите лутания и неуспехи са преодолени. Едновременно с учебната дейност и непрестанните грижи за здравето и живота на децата ръководството предприема редица мерки за превръщане на училището в истински дом – интернат. За целта е нужно ново строителство. И то се осъществява с финансирането и помощта на Изпълкома на Окръжния народен съвет в гр. Стара Загора, помощта на местната общинска власт в лицето на Райчо Гевгалов и участието на целия колектив. Старата сграда всъщност е срината до основи, за да се оформи като нова, масивна и чувствително разширена съобразно нуждите на училището интернат. Това става през първите 8 месеца на 1962 г. Месеци на много трудности, в които целият училищен колектив показва своята сила, когато всички безкористно и всеотдайно раздават себе си за изграждане на база, осигуряваща нормален живот и обучение на много глухи деца години напред. Окуражен от постигнатото, скоро, след 1 година, колективът извършва второ разширение. От деветте стаи на старото квартално училище се стига до 44 помещения: просторни класни стаи, спални помещения, физкултурен салон, трапезария, игротека, построена в съседство на основната сграда, дърводелска работилница, кабинети за рехабилитация на слуха и говора и др. След строителството настъпва нов етап в работата на колектива. 184

Паралелно с общообразователната подготовка, обучението в реч и ползването £ като средство за общуване се разкриват кабинети и работилници, в които децата се обучават на сръчности по основните за тях дисциплини: дървообработване, шев и кройка, бродерия и плетиво. Дълго се помнят и коментират произведенията на ученическото творчество, показвани ежегодно на изложба по случай 24-и май. В тези първи години училището дължи много на учителите ветерани Ив. Лесов и М. Стефанов. С ентусиазма си Иван Лесов увлича учители и ученици за създаване на образцово помощно стопанство с 15 дка земя – овощна градина и лозе. Митьо Стефанов изгражда зайчарник и жив кът. Сериозни заслуги от първите години имат и други служители: Христо Капсъзов – счетоводител, Невена Сакъиванова – гл. готвач, Рашо Владев, Мария Владимирова, Стефка Костова, Неделчо Мартев и др. След като отпадат грижите за материалната база и оборудването, училищното ръководство съсредоточава усилията си за стабилизиране на учебно-възпитателния процес с добре подготвени кадри. Отначало училището разполага само с дефектолозите Богдана Попова и Димитров. В продължение на няколко години, след обучение, получават права на сурдопедагози1 Радка Балабанова, Иванка Енчева, Бонка Петкова, Тодор Милков, Мария Минтова, Иван Бакоев, Николай Манев, а впоследствие Недка Стрешкова, Данка Зангочева, Недялко Колев, Райчо Рашков, Йовка Нончева, Димитър Мусилов, Минчо Герганов, Иванка Димитрова, Тонка Пеева. Всички работят в училище до пенсионирането си. Те са гръбнакът на учебно-възпитателната работа, изпълняват не само своите професионални задължения, но и помагат на новопостъпили кадри без специална подготовка. Обикнали работата с глухите деца, по-късно се преквалифицират и Диана Карамийска, Ана Капитанова, Диана Теберова, Александър Теберов, Руска Георгиева, Златка Армейкова, Валя Филипова, Станка Мермеклиева, Мария Димитрова, Даниела Димитрова, Людмил Цветков, Диана Каралийска, Христина Грунова, Димитрина Цветкова, Антонина Момчилова и др. В началото на всяка учебна година от 1 до 15 септември се организират семинарни сбирки, на които се разглеждат основни въпроси, свързани с психо-физическото развитие на глухите деца и произтичащата от това методика на обучение. Всеки сурдопедагог е настойник на новопостъпил колега без опит и му оказва помощ през цялата година: изготвяне на документацията, разработка на уроци и занимания. Практиката за открити уроци и занимания се оказва много положителна. Трябва да се отбележи, че без задълбочената и всеобхватна дейност на училищното и методическо обединение при липсата 1 Сурдопедагогиката е наука (раздел на дефектологията), която изучава проблемите, възникващи при обучението и получаването на образование на глухи и слабо чуващи пациенти.

185

на подготвени кадри работата би била непълноценна, да не кажем невъзможна. Като добри настойници се открояват Р. Балабанова, Б. Петкова, М. Минтова, Т. Пеева и др. С разработени материали относно обучението и възпитанието училището споделя опит на национални конференции, симпозиуми и други творчески срещи, организирани от Министерство на образованието и науката (МОН), СТБ и др. Докладчици са Т. Загаров, Т. Пеева, М. Герганов, Н. Стрешкова. Училището три пъти е домакин на такива форуми от общонационален характер. В помощ на класовата и учебно-възпитателна и корекционна работа са слуховите кабитети за индивидуална слухово-речева рехабилитация, завеждани от Н. Манев, Т. Пеева и Ж. Иванова. През 1989 г. се монтират слухови апаратури за фронтална работа във всички класни стаи и физкултурния салон. През 1995–1996 г. се слухопротезират с апаратчета (лични) всички деца, които отговарят на изискванията, а те са болшинство. От този период училището се обособява като база за обучение и практика на студенти от Тракийския университет – гр. Стара Загора. Предвид това, че глухите деца изостават не само в психическото, но и във физическото си развитие, се отделя много внимание на спортно-туристическата дейност. На бригадни начала ученици и учители изравняват една поляна сред боровата гора над училището и създават спортна площадка с два тенискорта, волейболно и баскетболно игрище, лекоатлетическа пътека и други съоръжения. Помощ при изграждането и асфалтирането на спортната площадка оказва ДФС „Балкан“ – гр. Мъглиж. Учениците практикуват спортове като народна топка, футбол, федербал, тенис, лекоатлетически дисциплини, игри от типа „Бързи, смели, сръчни“ и др. Активна дейност развиват спортните секции по борба и лека атлетика. Най-изявените спортисти участват в спартакиадите на училищата за глухи в страната. Спортната дейност се ръководи от учителите М. Герганов, Д. Каралийска и груповите възпитатели. Два пъти в годината се организират училищни туристически походи до природни и исторически забележителности в околностите на Мъглиж. Излетите, разходките и игрите в гората са ежедневие. Глухите деца и глухи деца с умствена недостатъчност, въпреки характерните особености, могат да бъдат в полза на обществото чрез своя физически труд. Ето защо усилията на колектива се насочват към трудовото обучение и възпитание като възможност за включване в материалното производство и интеграция в обществото на чуващите. Започва се с най-близкия и жизнено необходим труд – този по самообслужването и битов труд. След вертикалната планировка дворът се разпределя за работа на групи186

те. Засаждат се дървета, декоративни храсти, цветни лехи, кътове за отмора и др. Учениците сполучливо участват в помощ на горското и селското стопанства и са едни от най-предпочитаните бригадири. От 1977 г. по линия на ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта) се организират 8 кръжочни групи: зеленчукопроизводство, шев и кройка, бродерия, конструиране, фотодело, дървообработване, работа с природни материали, рисуване и апликация. В края на учебната година се организира състезанието „Знам и мога“ за теоретични и практически знания. Участниците се вълнуват, победителите – индивидуални и колективни – се награждават. Учителите по трудово обучение и кръжочните ръководители организират изложба в чест на 24-и май (Бакоев, Нончева, Теберов, Грунова и др.). Кръжочната дейност заедно с производствения и ръчен труд, застъпени в учебната програма, е предпоставка за същинската професионална подготовка в УПП-тата (Учебно-производствените предприятия) – гр. Горна Оряховица и гр. Пловдив. В края на учебната година в двуседмичната производствена практика учениците участват с голямо въодушевление. Учениците се разпределят на три групи. Първата (VII–VIII клас) заминава за СПП „Тих труд“ – гр. Стара Загора. На учениците се предоставят самостоятелни работни места под надзора на опитни цехови ръководители. По-малките от прогимназията се разпределят за работа в зеленчуковата градина, за ремонтни дейности, за работа в дърводелската работилница на ПП „1-ви май“ – гр. Мъглиж, за бригада в помощ на кооператива и горското стопанство. След направени училищни справки се вижда, че болшинството от завършилите училището са пълноценни граждани, активни участници в трудови колективи. Само малка част се нуждаят от подкрепата на родители и държавата. С течение на годините бройката на учениците се увеличава. Повишават се изискванията. Базата започва да отеснява и да не удовлетворява. Казват, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. А мечтите на г-н Загаров – директор от създаването на училището до 1991 г. – са не големи, а безкрайни, всеобхватни, красиви. В начинанията ентусиазмът му е неизчерпаем, както и оная удивителна способност да увлича, да убеждава, да намира съмишленици. Той иска да даде на глухите деца, така несправедливо ощетени от природата, невръстни отделени от топлината и ласката на дома, всичко: щастливо детство, възможности за забавления, уютен и удобен бит. След много усилия в партньорство с МОН (г-н Милев, г-н Младенов) гр. 187

София – предс. В. Панев, общинското ръководство с дългогодишен председател и кмет Мими Христова през 1988 г. отваря врати ново общежитие. До учебния сектор се извисява красива четириетажна сграда с всички удобства. Разполага с 36 спални помещения с по три легла и собствен санитарен възел, просторна трапезария, голяма актова зала, лекарски кабинет, компютърна зала, игротека за забавления и гледане на телевизия, перален сектор, складови помещения и др. Цялото обзавеждане е дело на СГБ – гр. София. Общежитието е с локално парно отопление. Същата година се топлофицира и учебната сграда. Прекрасната база се поддържа през следващите години в безупречен вид с помощта на персонала и много спонсори. Директори след г-н Загаров са Н. Стрешкова, Людмил Цветков, Димитринка Панайотова и в момента (2012 г.) г-жа Станчева. Много отговорни и добри служители в помощ на ръководствата са Пенка Стоянова – счетоводител, Таня Берберова – АТС, Венета Хаджиева, Виолета Чапърова, Донка Острешева, Косьо Кучков, Господинка Тенчева. Със Заповед № РД 14–243/17.07.2007 г. на министъра на МОН училището получава името на българския възрожденец Петър Берон и официално наименованието е Помощно училище интернат „Петър Берон“. Обучават се ученици с множество увреждания, с умерена и тежка степен на умствена изостаналост, увреден слух и други съпътстващи заболявания. Сега работят 23 човека, от които 16 специалисти педагози и 7 души обслужващ персонал. Всички педагогически кадри имат необходимата квалификация. Работата им е изключително трудна, отговорна, но и много благородна.

188

189

190

191

192

193

ДРУЖЕСТВО ЗА ФИЗКУЛТУРА И СПОРТ „БАЛКАН“

Митко Инджов

През периода 1981–1994 г. бях щатен ръководител на ДФС„Балкан“ – Мъглиж. ДФС (Дружество за физкултура и спорт) „Балкан“ е пълноправен член на БСФС (Български съюз за физкултура и спорт). В съответствие с участията и медалите дружествата бяха разделени на категории – от 1-ва до 5-а. Мъглиж по онова време беше 5-а категория. Развиваше масова физкултура и масов спорт. Основен спорт с щабен треньор беше спортът „Борба класически стил“ с треньор Динко Томов. Задачата му бе участие в окръжни и републикански първенства с категории – юноши младша и старша възраст. ДЮС (Детско юношески спорт) обхващаше: – Детски градини – оптимизиран двоен режим; – Училища – баскетбол, лека атлетика; – Мъже и жени – баскетбол, волейбол, тенис на маса. Във всяка детска градина и училище имахме хонорувани преподаватели. Благодарение на упорития труд ДФС „Балкан“ от 5-а категория стана 3-а и мереше сили с общини като Раднево, Гълъбово, Чирпан. На особена почит беше спортът футбол. След обединяването ни с общини Николаево и Гурково станахме сериозна сила. Щатният персонал плюс хоноруваните ни треньори достигна 17 човека. Борбата – с 2 щатни и 3 хонорувани треньори, донесе вицеевропейска титла за юноши младша възраст – със състезател Тенчо Георгиев от Мъглиж. Европейски медали донесе и Стоян Раднев от Гурково. Баскетбола – републикански шампиони за работещи – мъже и жени. Републикански шампиони за работещи в селата. Подрастващите юноши с треньор Иван Ескев и младша и старша възраст с треньор Тодор Балабанов ни представяха във всички окръжни и републикански първенства за учащи. В с. Радунци бе обособен център по тенис на маса и шах с треньори Иван и Христо Иванови. Много радост и емоции предложиха баскетболистите на мъглижани – Стоян Вълнев /Бъча/, Кольо Карастоянов /Дама/, Чочо, Бончо Милков, Смил Топорков, Иван Порязов, Димитър Господинов и още много. От баскетболистките – Минка Кучешева, Алавойдова, Куцарова, Велкова, Гаджева, Милкова, Топоркова и мн. др. 194

Но най-голяма масовост и радост доставяше футболът. Нямаше село или град без футболен отбор. А тези от по-големите групи задължително и с деца младша и старша възраст. Мъглиж достигна апогея си през 1994 г., когато заслужи място в зоните, състоящи се от Старозагорски, Сливенски, Ямболски и Бургаски окръг. Есенното класиране приключи за нас на 6-о място, но и с това по-нататъшното ни участие, тъй като на 3 ноември 1994 г. с решение на Общинския съвет в Мъглиж бе закрита обществената организация ДФС и с това съществуването на „Балкан“ – Мъглиж. Всичко придобито за тези години бе прибрано от общината, а спортните съоръжения – оставени на произвола на съдбата. Останките от „Спортен комплекс Кръста“ и стадион „Мъглиж“ говорят за това. След 1994 г. се направиха опити за създаване на спортни клубове по борба, баскетбол и спортни шейни. Липсата на средства и желание от страна ръководителите на общината доведоха до крах на спорта в Мъглиж, за да кажем, че днес, 2012 г., в Мъглиж няма спорт на никакво ниво и възраст. Жалко за всичко постигнато. Жалко за строфата на писателя „Мъглиж беше пръв“.

Класиране през 1994 г.

195

Класиране през 1994 г.

196

ЧИТАЛИЩНА ДЕЙНОСТ

Смил Йовчев

Читалището в Мъглиж е важен център за културно-просветна и масова работа, създадено през 1969 г. През изминалите години то наред с училището е събирало като във фокус всички прояви от културен и просветен характер. Всички будни и умни младежи от Мъглиж са участвали в неговата дейност. Особено активни в това отношение са били учителите. До ден-днешен от Мъглиж са излезли над 350 учители. Може би в страната никъде няма толкова учители на глава от населението. Според един от летописците на Мъглиж, Станчо Похлупков, през 1880 г., когато е построена нова училищна сграда, са отделени стаи и за създаденото читалище „Напред“. Учредители са Христо Телбизов, Миню Лесов, Иван Йовчев, Иван Манафов и др. Дейността на читалището през тези и следващите години се изразява основно с театрални постановки, като през 1882 г. е изиграна пиесата „Хаджи Димитър и Стефан Караджа“. Читалището организира и курсове за ограмотяване на мъглижкото население. Изнасяни са и много доклади по различни теми главно от учители. Библиотечната дейност е слабо развита. Тъй като и книгите са били малко. В тези далечни години един от библиотекарите е бил Черньо Станчев. В началото на XX в. до 1915 г. театрални постановки са правени само по време на религиозни празници – Коледа, Ивановден, Василовден и др. Тогава са играни и пиесите „Борислав“, „Многострадална Геновева“ и др. Когато през 1919 г. училището изгаря, в чийто салон са играни пиесите, театралната дейност спира, почти до 1923 г., когато е построено ново училище. От тази година (1923) читалището има ново име. От „Напред“ то е преименувано на „Саморазвитие“. С това име то съществува до 1928 г., откогато вече се казва „Пробуда“. След като е осигурен салон, отново започват да се играят пиеси, главно от български автори, като „Албена“, „Вражалец“, „Скакалци“ и др. Броят на членовете на читалището в края на 20-те години е около 110 човека. В организираните от читалището театрални постановки през 20-те и 30-те години освен учители участват и ученици. Деньо Партинов ръководи актьорската група от учители. Той е артист и режисьор. В тази група се изявяват Жельо Попов, Минчо Попов, Танка Балабанова, Стефан Лесов, Стоян Герганов и др. От учениците добри прояви през тези години имат Кольо Гаргов, Петър Османлиев, Иван Бакалов, Иван Османлиев, Минчо Чернев, Тотка Алавойдова, Никола Манолов, Петьо Балабанов и др. През 1943 г. се появява и едно от големите имена, впоследствие на българския театър 197

и кино като режисьор, Неделчо Борисов Чернев, който на мъглижка сцена поставя две пиеси. След 9.IX.1944 г. читалището има ново име – „Димитър Благоев“. Един от главните проблеми, който спъва развитието на библиотечната дейност, е липсата на сграда, на подходящи помещения за читалня и съхраняване на книжния фонд, както и недостигът на книги. Като библиотекари през двайсетте години на XX в. са работили Деньо Партинов и Жельо Попов. Едно от най-големите желания на мъглижките интелектуалци, читалищните дейци, на управата на Мъглиж е читалището да има свой дом. Правени са много усилия в тази насока, но положителен резултат няма по много причини, една от които – най-важната – е липсата на средства. Едва през 1942 г. е построен първият читалищен салон. Въпреки трудностите библиотечното дело се е развивало. След 9.IX.1944 г. читалището е използвало за читалня и библиотека приземните помещения на къщите, гледащи към улицата, на Смил Топорков и Харалампи Мухтаров, които се намират до стария мост на реката, и това на Кольо Лангуров, намиращо се срещу ресторант „Септември“. В читалните са предоставени за ползване много вестници и списания. Те винаги са били пълни с ученици, студенти, учители, млади и възрастни мъглижани, проявяващи интерес към литературата, науката, културата, техниката и т.н. Голямата мечта на жителите на Мъглиж да имат своя читалищна сграда се осъществява през 1973 г., когато е построен Читалищен дом-паметник на Септемвриеца. Той е открит най-тържествено при честването на 50 години от Септември 1923 г. През своето многолетно съществуване читалището е имало за председатели мъглижани, които са работили ентусиазирано и всеотдайно за издигане неговата дейност на по-високо равнище. След 1951 г. председатели са били Иван Османлиев, Владимир Тянов, Киро Дянов, Неделчо Малаков, Смил Топорков, Мария Гуджева, Лев Попов, Галя Арабаджикова. Секретари през същия период – Йордан Колев, Недка Попова, Танка Шукюрлиева, Иванка Азманова, Радостина Алексиева, Даниела Демирева, Христо Събчев, Петя Димова, Галя Арабаджикова, Ваня Стамболова. Библиотекари – Йордан Колев, Танка Шукюрлиева, Таня Проданова, Тотка Карастоянова, Росица Стрешкова, Делка Делидимова. Оценка за много добрата работа на читалището са наградите, с които е удостоявано: орден „Кирил и Методий“ I степен и званието „Образцово“. В началото на 50-те години на XX в. читалището е имало около 650 книги. Книжният фонд през годините се е увеличавал главно с финансова помощ от общината, дарения от стопански организации, както и от лични дарения. Към 1980 г. читалището има около 39 хиляди книги с различна тематика. 198

Разнообразна е читалищната дейност в Мъглиж. С най-добри изяви и популярност се ползват смесеният четиригласен хор, наричан „Червения облак“, с дългогодишен ръководител и диригент Неделчо Малаков, драматичният състав и танцовият състав. Хоровият състав от 75 души е изнесъл много концерти пред мъглижката публика. На празника на художествената самодейност, проведен в Казанлък през 1967 г., заема първо място. Добре се представя и танцовият състав с участието си в републикански прегледи. Много добре организирана и с високи постижения е дейността на театралната група. Един от нейните основатели, актьори и режисьори през 50-те и 60-те години е учителят Минчо Стоянов Попов, който завършва и курс през 1953 г. за ръководители на театрална самодейност. От 1970 г. ръководител на трупата е Петър Кундурджиев, който участва в нея като актьор и режисьор. Самодейният театрален колектив е подготвял и излизал пред публика предимно с пиеси от български автори. С голям успех са изиграни „Карнавал“ от Драгомир Асенов, „Службогонци“ от Иван Вазов, „Събота 23“ от Стефан Цанев и др. В помощ на самодейците в Мъглиж са идвали като режисьори и артисти от Старозагорския театър Любомир Павлов, Кристиян Симеонов и др. Пиесите се играят не само на мъглижка сцена, а също и в селата Тулово, Дъбово, Ягода. С особено добро изпълнение се открояват Иван Бойнов в ролята на Станчо Квасников, Райчо Гевгалов, Кольо Колаксъзов, Кирил Петров, Николай Манев, Петър Кундурджиев, Недка Стрешкова, Тотка Алавойдова, Танка Павлова, Мима Карагьозова, Тодор Загаров, Бакой Генев, Тянка Караиванова, Недка Попова и др. През 1972 г. с пиесата „Събота 23“ мъглижките самодейци участват в IV Републикански фестивал, състоял се във Враца. През 1969 г. на 24 май тържествено е чествано 100 години от основаването на читалището. Доклад изнася председателят Неделчо Малаков. Тогава то е наградено с орден „Кирил и Методий“ I степен. Много са културно-просветните мероприятия, организирани от партийното и общинско ръководство на Мъглиж, в които читалището участва. През 1970 г. гражданите на Мъглиж се срещат с част от екипа на създателите на филма „На всеки километър“ – режисьора Неделчо Чернев и актьорите Стефан Данаилов, Георги Черкелов и Григор Вачков. През януари 1980 г. гост на Мъглиж е Георги Калоянчев. Представена е пиесата „Доктор“ от Бранислав Нушич. В Мъглиж неведнъж е идвал и Стефан Гецов. През май 1980 г. Сливенският театър представя в Мъглиж пиесата „Лес“ от Островски, в която той участва. През септември 1982 г. е чествана и 80-годишнината на академик Йовчо Йовчев. На тържеството присъстват партийни и държавни ръководители от Стара Загора и София. Във фоайето на Културния дом е направена изложба за живота и дейността на академика. 199

По случай 50-годишнината на Септемврийското въстание в Мъглиж е открит музей, посветен на въстанието. Особено голяма заслуга за създаването му има Петър Коев, завеждащ отдел в Старозагорския музей. През 1984 г. в специално подготвено помещение на читалищния дом е открита Музейна сбирка на полезните изкопаеми с 1060 експоната. Тя е дарение на Мъглиж от акад. Йовчо Йовчев. Мъглиж може да се гордее с това дарение, защото в страната, след музея на Земята и хората в София, едва ли има друга такава експозиция на полезните изкопаеми. Музеят се стопанисва от читалището. Проблемът е, че от създаването му, въпреки настояването на читалищното ръководство, поради недостиг на средства не са извършвани ремонт и подобрения. Освен това в тази част от читалищния дом, където е музеят, са предоставени помещения за полицията, което създава неудобство за неговото посещение. Сегашното общинско ръководство (2012 г.) е наясно какво трябва да се прави и предприема необходимите мерки за нормализиране на дейността му. През 2012 г. читалището има около 40 хиляди тома библиотечен фонд. И в началото на XXI в. читалището заема важно място в обществения и културния живот на Мъглиж. Както през изминалите години, така и сега читалищната библиотека дава на читателите си знания със своите книги, вестници и списания. Развива се художествената самодейност, лекторската дейност, провеждат се срещи с видни творчески личности. Няма културна проява в Мъглиж, в която читалището да не е организатор или съорганизатор. Активно е участието на читалищните самодейци в честването на празници от национално и местно значение – 3 март, 8 март, 24 май, в отбелязването на годишнини от рождението на бележити личности и др. И сега читалището е център, който разпространява култура и просвета и държи будно съзнанието на мъглижани, закърмени с високопатриотичен дух, жажда за просвета и знания. В продължение на 143 години читалище „Пробуда-1869“ в гр. Мъглиж заема достойно място в културния живот на града и е хранител на българската култура.1

1

Използвани източници: 1. Летописна книга на читалището. 2. Доклад за дейността и историята на читалището от 16.IX.1989 г. с автори Мария Гуджева и Радка Топоркова. 3. Втори доклад за дейността на читалището. 4. Сведения от Петър Кундурджиев. 5. Вестник „100 години извор на родолюбие“ издава юбилеен комитет по случай 100годишнината на читалище „Димитър Благоев“ в с. Мъглиж, 1969 г.

200

ЧИТАЛИЩНИЯТ ХОР

Неделчо Малаков1

Първият хоров състав в Мъглиж е съставен през 1932 г. Негов диригент е тогавашният общински лекар Владимир Милев. Хорът бил смесен, четиригласен. Състоял се от 40 души мъже и жени. Със способности на добър организатор и добри музикални способности, доктор Милев полага много усилия за създаването и укрепването на хора. Извънредно много грижи полага той за нотното ограмотяване на всички хористи. Първи помощници на диригента в неговата трудна, но благородна дейност са учителят-цигулар Лальо Лазаров. И сега, когато стане дума за тогавашния, за първия мъглижки хор, Лальо Лазаров, който е вече пенсионер, с особена любов и радост запява своята партия от българската народна песен „Баба Минковица“ и руската песен „Чудние деви“ и дори се просълзява при спомените за хора и неговата дейност. Малко време съществува първият мъглижки хор – само две години, но оставя трайни следи в сърцата на участниците в него и на останалите жители на Мъглиж. Разучени били 12 песни, между които „Туристически марш“, „Обесването на Васил Левски“, „Повей-повей“ на Емануил Манолов, „Баба Минковица“, „Гуслар ми гуси“ и др. По неизвестни причини хорът прекъсва своята дейност. И трябваше да дойде народната победа на 9-и септември 1944 г., за да се организират ремсовите ученически агитки и да се създадат по-добри условия за създаване на нов самодеен хоров състав за школувано пеене към Мъглижкото читалище. През пролетта на 1952 г. по инициатива на тогавашното читалищно ръководство с председател Владимир Тянов, партийната организация, на Народния съвет, с пряката подкрепа на др. Рашо Йоргов и Райчо Челебиев, се сложиха основите на сегашния смесен хор. Трудно е да се опише ентусиазмът на самодейците непосредствено след създаването на хора. 92-ма души, мъже и жени, се събираха пет пъти седмично, а понякога и в неделни дни и пееха с желание и въодушевление до късно вечер. Kогато за пръв път бе разпънат новият акордеон на читалището – репетицията продължи до полунощ. Може би това бе радост от това, че разучаваната песен „Под знамето червено“ звучи по-хубаво с акомпанимент, а може би... радостта от новия живот. Първите песни от репертоара на хора са песни, разучавани за първия 1 Неделчо Малаков (диригент на хора). Читалищният хор – вестник „100 години извор на родолюбие“, издава юбилеен комитет по случай 100-годишнината на читалище „Димитър Благоев“ в с. Мъглиж, 1969 г.

201

преглед на художествената самодейност през 1953 г. – „Под знамето червено“, румънската народна песен „Лянга-лянга“, индонезийската народна песен „Айо-мама“, българската шопска народна песен „Везден орам копам“, руската народна песен „Овчар бригадир“. 90 цялостни репетиции бяха направени и накрая, на прегледите, трудът на самодейците бе възнаграден. Хорът се представи сплотен, ентусиазиран, с голяма амбиция за победа. Самочувствие създаваше не само ушитата за прегледа червена униформа, но и присъствието на всички ръководители на партийната организация и обществеността на с. Мъглиж. Песните бяха изпълнени хубаво и публиката бурно аплодира самодейците и особено песента „Овчар бригадир“ със солист Славка Димова. На другия ден мъглижкият хор бе обявен за „Окръжен първенец“ и награден с акордеон. Това забележително за мъглижките самодейци събитие бе отбелязано във вестник „Септември“, където хорът бе назован „Червеният облак от Мъглиж“. От своето създаване до днес хорът при мъглижкото читалище е разучил и подготвил за прегледи, фестивали, тържества, събори, посещения на строителни обекти и концерти над 50 хорови песни. Сега мъглижкият читалищен хор се състои от около 60 самодейци. Мнозина от тях участват в него повече от 10–15 години, а другарките Тотка Мухтарова, Йовка Челебиева, Минка Шюкюрлиева, Минка Бакалова, Пенка Раклева, Иван Караиванов, Георги Стойчев, Руска Кундурджиева, Рашо Раклев и акордеонистът Петър Кундурджиев участват без прекъсване от самото основаване на хора. Така самодейците от мъглижкия хоров състав ще посрещнат 100-годишнината на своето любимо народно читалище.

202

ТЕАТЪРЪТ

Петър Кундурджиев, Мима Герганова1

Театралното дело в Мъглиж има своя дълга и интересна история. Първите представления са любителски, подготвени от учители, които гледат на театралното изкуство като на необходимост в обществения и културен живот. На 25.XII.1875 г. група ентусиазирани младежи подготвят пиесата „Многострадалната Геновева“. Това е рождената дата на самодейния театър в Мъглиж. Подготвяни и изнасяни са предимно пиеси от български автори: Д. Войников, В. Друмев, Т. Х. Станчев и др., с които се буди националният дух на българския народ. Ето един интересен случай из миналото на мъглижкия училищен театър, станал по време на представлението на драмата „Хаджи Димитър и Стефан Караджа“ през 1882 г. Главен организатор на представлението е тогавашният комита дядо Кольо Маказчията. Той лежал в затвора за това, че направил 250 ножа с дървени капии уж за нуждите на театъра, а то за комитите, върлуващи из Мъглижкия балкан през 1876 г. Участници в представлението са ревностните читалищни дейци: Ив. Йовчев, Иван С. Лидарев, поп Митьо Лесов и др. Режисьор е дядо Кольо Маказчията. За по-голям ефект на сцената и сполучливо изнасяне на пиесата той изработва няколко дървени актьора, в чиито кухи тела, скришом от участниците и публиката, поставя червена боя, даваща илюзия на кръв. Идва денят на представлението. Идват гости и от съседните села. Тъмният и опушен салон, осветен само от една мъждукаща газена лампа, е препълнен с посетители. Ето че „тежката“ завеса (една кълчищена черга) се вдига. Трепетът на артистите е голям, вълнението на публиката – също. Отначало всичко върви добре. Идва моментът, когато трябва да се представи сечта между българските четници и турците. Актьорите размахват ножове и по сцената се търкалят глави, от които тече буйна струя „кръв“. Настъпва паника, защото никой не знае тайната на дядо Кольо. 1 Петър Кундурджиев, Мима Герганова. Театърът – вестник „100 години извор на родолюбие“, издава юбилеен комитет по случай 100-годишнината на читалище „Димитър Благоев“ в с. Мъглиж, 1969 г.

203

Салонът ехти от писъци и плач. Всички бягат, където им видят очите. Актьорите на сцената са като вкаменени. А дядо Кольо, сияещ от радост и триейки ръце, вика зад сцената: „Сечете бре, какво гледате“! Когато вижда салона празен, чак тогава му идва на ум да разкрие тайната си пред изплашените артисти. Режисьорът и артистите излизат на двора и събират част от публиката, увещавайки я, че това не са истински хора, а дървени артисти. Представлението продължава. На другия ден главната тема в селото е за дървените артисти на дядо Кольо и за кръвта на сцената. Много жени и баби, присъствали на тая сеч, си леят куршум от страх. В спомените си Деньо Партинов, учител пенсионер, дава интересни факти за театралните представления в Мъглиж от 1910 г. Театърът се помещавал в училището. В средата на сградата имало салон, а от двете страни – симетрично разположени осем учебни стаи. Сцената се правела между двете от стаите, а те служели за гримьорни на артистите. През 1919 г. изгаря училището и традициите да се дават представления се прекъсва. От 1922 г. се подновява театралният сезон с „Вампир“ и комедията „Червените панталони“. Години наред представленията се дават в салона на новопостроеното основно училище. От 1942 г. селото има нов читалищен салон, просторен и удобен за времето си. Тук и досега се представят постановките на театралния състав. След Девети септември 1944 г. театралната самодейност навлезе в своя истински разцвет. Със задоволство си спомняме за постановките на „Любов“ и „Щастие“ от О. Василев, „Службогонци“ от Ив. Вазов, „Бойка“, „Боряна“, „Младежта побеждава“, „Урок от живота“, „Карнавал“, вълнували еднакво зрители и изпълнители. Окръжни първенства са спечелвани с пиесите „Бойка“, „Свекърва“, „Младежта побеждава“ и „Карнавал“. Кой не си спомня вълнуващите изпълнения на Н. Б. Чернев, Кр. Бакалов, Кольо Гаргов, Теньо М. Малешков, М. Попов, Д. Партинов, Тянка Караиванова, Тодор Загаров, Тотка Алавойдова, Кирил Петров, Ив. Бойнов, П. Кундурджиев, Т. Павлова, Н. Попова и мн. др. Читалището и цялото ни село се гордеят, че от нашата самодейна сцена израснаха театрални сили като народния артист Стефан Гецов, режисьора Неделчо Чернев и актьора Петър Чернев.

204

КРАСИВ РЕСТОРАНТ В МЛАДИЯ ГРАД

П. Хлебаров1

През 1923 г. край дядовия Минчов орех мъглижани взеха историческото решение за обявяване на Септемврийското въстание. Пътечката, която всички наричат отдавна „Алеята“, беше особено оживена през годините на Втората световна война. Тук евакуираните от Стара Загора, Казанлък и София правеха „разходките“ си край двата дансинга. Сега „Алеята“ е коренно променена. Няма ги вече кирпичените къщи край стария мост. От това място тръгва нагоре широк асфалтиран път. На около 300 метра се намира кокетната постройка на новия ресторант „Алеята“, изграден отвън с оригинална зидария от речен камък, той има твърде сполучливо архитектурно оформление. Закритият салон може да се използва през студените зимни дни, а през лятото просторната тераса може да приюти десетки гости. Специалитетът на заведението ще бъде печено пиле. Освен това тук ще се сервират наденички и кебапчета, топли питки, студена бира и други напитки. В северната половина на сградата е устроен малък хотел с 15 легла. Прекрасната гледка, откриваща се към северния и западния край на новия град, прохладният въздух и ромонът на реката са онова допълнение, което ще допринася за доброто настроение на гостите на втория ресторант на град Мъглиж. До ресторанта има автобусен транспорт.

1

П. Хлебаров. Красив ресторант в младия град. – вестник „Септември“, Стара Загора, 25.09.1969 г., бр. 117.

205

Строежът на ресторант „Алеята“, 1969 г.

Ресторант „Алеята“, 1969 г.

206

УЧИЛИЩЕТО СЕ СТРОИ С ХОРА, НЕ С КАМЪНИ

Матей Бонев, Лъчезар Лазаров1

Закърмен с потомствените традиции на един учителски род, директорът на техникума Лев Попов е, може да се каже, живата история на образователното дело в общината. Помни онова време, когато мъглижките гимназисти тръгваха в началото на всяка седмица пеш към Казанлък с един хляб и една варена тиква. Помни и възторга на своите връстници през оня октомври на 1945 г. – Мъглиж вече имаше гимназия. Непълна, без достатъчно подготвени кадри, но все пак гимназия, от която щеше да литне първото ято на бъдещите учители. След университета Лев Попов се върна в родното гнездо с много учебни амбиции и твърдото убеждение, че за новото училище са нужни и камъни, но то се строи най-вече с хора. И учители, и ученици, подпомогнати от цялата общественост, се заемат присърце да създадат най-добри условия за обучение и възпитание. Главно с труда на колектива и средства от опитното поле са изградени първото общежитие, спортната зала, най-голямата тогава в окръга, обзаведени са кабинети по най-важните дисциплини – физика, химия, биология и др. И едва ли случайно през 1958 г. Министерството на народната просвета налага един от първите си експерименти именно в мъглижката гимназия. Може да звучи странно, но именно тук още преди 25 години се полагат основите на политехнизма в образованието, кълновете на новото ЕСПУ. Първите две паралелки – двигатели с вътрешно горене и растениевъдство – дават не само добра професия на учениците, но са и солидна предпоставка по-късно гимназията естествено да прерасне в техникум по механизация на селското стопанство. Историята със създаването на материално-учебната база се повтаря почти изцяло. Започват на голо поле с една любопитна промяна на проекта – не от учебния корпус, а с общежитието и работилниците (нали често даже и сега „позабравяме“ за социалните обекти). Трудно е да обхване с един поглед всичко онова, с което разполага сега Техникумът по механизация на селското стопанство: модерни работилници и лаборатории на обща площ 3200 кв. м.; най-съвременна селскостопанска техника; столова за 600 души; две общежития с 420 легла; чудесни кабинети по всички дисциплини. И тази огромна база се използва наистина най-рационално. Тук функционират всички сега съществуващи форми на професионалното образование – техникум, СПТУ, ЕСПУ, професионално-учебен 1

Матей Бонев, Лъчезар Лазаров. Училището се строи с хора, не с камъни. – вестник „Септември“, година XXXIX, брой 54 (4789), 5 май 1984 г.

207

център за възрастни, единственият у нас учебен център на ГДР, оборудван от фирмата „Фортшрит“ за обучение и преквалификация на специалисти, ръководители, сервизни работници по най-новата техника, която тази фирма внася в България. Показателна за продължението на добрите традиции в това престижно учебно заведение е и една интересна подробност: сега в техникума се осъществява един нов експеримент на МНП – ЕСПУ с 4-годишен курс на обучение, в което се търси още по-тясна връзка между общообразователната и професионалната подготовка. Това ще бъде може би и най-удачният модел на новото ЕСПУ. Поне това е мнението на ръководството на техникума и преподавателите, които участват в разработката на учебната документация съвместно с Научния институт по образованието в София. Всяка година от Мъглиж тръгват за полята на Южна България 120–130 висококвалифицирани специалисти по експлоатация и ремонт на селскостопанска техника. Според статистическите данни 90 на сто се реализират пълноценно в труда. Голяма част от механизаторите в прославената бригада „Юрий Гагарин“ в с. Бял Извор са мъглижки възпитаници. Подслон, Първенец (Пловдивско), Ямбол, Бургас – много са още комплексите и бригадите, в които името на Техникума по механизация на селското стопанство в Мъглиж се произнася с уважение. Но може би най-важното е, че самите възпитаници на техникума си спомнят с любов и признателност за него. До директора Лев Попов пристигат писма от Москва и Ленинград, от Велико Търново и Бургас, от Ямбол и Доспат. Пишат му всички мъже, които не се свенят да признаят колко много са получили тук в Мъглиж.

208

ДА СИ ГОВОРИМ ЗА МЪГЛИЖ

Ангел Русков1

Мъглиж вече ми беше легнал на сърцето. В казармата едно тамошно момче две години ми надува главата с него. То боледуваше за родното си градче. Поболя и мене... Сега съм в Мъглиж. Балканът надвесен над него, а-а да го затисне! Реката подскача по камъните, бърза занякъде. Освен енергията на катърите и своите мускули мъглижани са впрягали в работа и нея. Преди години е въртяла сто и двадесет токмака тепавици, трийсетина бари, петнайсетина воденици и караджейки на прост камък имало, а и на осен камък, за бяло брашно. От всичко това сега са останали няколко бари и манастирската воденица, но тя е преустроена на ток. През лятото всяка събота и неделя от околните села и градовете идват хора с леки коли, натоварени с черги, китеници, халища, за да ги изперат в барите. Разстилат ги наоколо по поляните да съхнат и си уреждат бивак. А тия, които наистина искат да се нагледат на природни хубости, отиват до „скока“ – малък водопад, където човек може да се изкъпе и да си попече кокалите по камънаците. Когато си говорехме с кмета, той ми спомена за бунгалата, които ще се строят там, за залесяването с орехи – Мъглиж е „царството на ореха“, и е време да си върне старата слава. Балканджията трудно можеш го накара да седне да почива, но така, под ореха, докато чака чергите да изсъхнат... Пътечката ту слиза в рекичката – буквално влиза в нея, ту минава направо през дворчетата. А дворчетата мънички, но затова пък няма квадратен сантиметър необработено място. Още в началото на града реката се отбива в няколко ръкава и по система от вади влиза във всеки двор. Цветята, като почнат от портичката, вървят покрай пътечката, качват се по стъпалата, обточват первазите на прозорците и накрая влизат чак в къщата. А който обича цветята, обича и чистотата – дворчетата са спретнати, чисти. Булките всяка заран още по тъмно ги премитат, излизат и на пътя с метлата, та премитат и него. Така е било, когато не е имало и помен от тротоар и асфалт, така е и сега, когато покрай всички сгради са наредени тротоари и улиците асфалтирани. В стаята на кмета виси огромна грамота, от която се разбира, че през 1981 г. тук са на второ място по благоустрояване и хигиенизиране на селищните системи след Правец. Това е вече един сигурен белег, че Мъглиж е град. На книга впрочем той е град от 1969 г., а иначе за град се има, откакто се помни. Хората от околните села казват, че мъглижани се гражданеят и че 1

Ангел Русков. Да си говорим за Мъглиж. – списание „Отечество“, 27 март 1984, година IX, бр. 203, с. 8–9.

209

това е напразен труд, но няма къща в Мъглиж, която да не е построена „п¥ така“, в отличие от съседната. Това, разбира се, е само едната страна на въпроса. Защото в каквато и къща да живееш, щом по цял ден махаш с мотиката, на гражданин няма скоро да заприличаш. Но Мъглиж е построен на такова място, че трудно всички биха могли да размахат мотики едновременно – просто няма земя. До петдесетте години тук са си вадили хляба главно с бъчварство, коларство, зидарство, тепавичарство, бояджийство, кожарство и кожухарство... Без някога в Мъглиж да е имало даскалоливница, до ден-днешен от него са излезли над 350 учители! Не вярвам някъде другаде в страната да има толкова учители на глава от населението. Изборът на днешния мъглижанин е много по-голям. Той, ако иска, може да работи в аграрно-промишления комплекс, в ТПК, в промкомбината или пък в заводите на Казанлък. От петнайсетте хиляди души, които пътуват всекидневно да Казанлък, повече от триста са от Мъглиж. Това малко подронва самочувствието му на град. Защото какъв ще е тоя град, на който жителите му всеки ден го напускат, влагат труда си другаде, а вечер се прибират само да преспят?! („Защо на мъглижани вратовете са им черни? – ме подпита един зевзек. И после сам отговори: – Защото сутрин слънцето им пече вратовете, като отиват в Казанлък, а вечер пък като се връщат.“) Но на мене ми се струва, че Мъглиж трябва да е благодарен на тия триста души или поне на техните предшественици. Именно те, като са ходили по гурбет, са пренесли градския дух, „купили“ са градските навици: да обядват на покривка, вечер да излизат на разходка, да не пропускат филм и театрално представление и т.н., и то във времена, когато за мнозина това е „загубено време“. Разбира се, не всичко е вървяло по мед и масло. Младите мъглижани и днес не могат да простят на своите прадеди, които не позволили на железницата да мине през мерата им, както е било по първоначалния инженерен проект, а са я отпратили към Тулово, където не са имали такова „влияние“ по върховете, че да я отклонят и оттам... След като завърши преустройството на икономиката на Казанлък, много от мъглижаните, заети сега там, ще се освободят и мъглижката селищна система би трябвало да им осигури работа. Някои смятат, че това ще стане, като се открият цехове по селата. Може тогава младите хора да се върнат по родните си места, но така те пак ще са дали гръб на земята, на селскостопанския труд, а точно там има най-голяма нужда от тях. Трябва да се направи така, че именно селското стопанство да ги привлича. Пътят е налучкан – три четвърти от земята тук се обработва механизирано; когато механизацията се покачи на четиритях четвърти, когато стане високоефективна, осигуряваща комфорт при управлението, селскостопанският труд ще се приближи до този в промишлеността. 210

Надолу по реката, където в равното тя се влива в Тунджа, е най-хубавата им земя. Но колко е, а и я делят с Тулово. Там не може да се види нито една постройка – оттам идва хлябът, не можеш да го затрупаш с камъни и тухли. На всичкото отгоре тази земя не е като в Тракия. Долу, ако завали дъжд, който да осигури влага за цял месец, хората хвърлят шапките си, а тук двойно повече да вали, влагата ще се задържи най-много седмица. После трябва да се чака нов дъжд. А той не идва толкова често. Затова мъглижани са се изпекли в „маменето“ на водата. По вавилонски ли, по китайски ли начини, но по различни канали и вади я докарват до всяко бучнато коренче! И реколтата е почти същата като тази долу в Тракия или горе в Мизия. Само че много повече труд се влага, по-скъпо излиза и не всичко е толкова на сметка. Има обаче такива земеделски култури, които могат да виреят само тук, по „заешките сенки“, култури, които обичат припеците, песъчливата, рехава почва – такава, каквато е дадена на Мъглиж. Това са розата, лавандулата, ментата. Когато са отглеждали тях, тази земя е давала чисто злато. Златото не било за производителите, а за търговците, но такива са били времената. Сега пък, когато златото може да е за „орачите“ и „копачите“, те сеят пшеница, царевица и ечемик като всички, сякаш земята им е само чернозем. На мъглижани – нали окото им е все в градското, – като видели черно на бяло, че са град, първата им работа била да забранят минаването на кози по градските улици. Причината – зацапвали улиците. Ни зацапано, ни миризма на пърчовина, но затова пък „опашката“ пред магазина за мляко и месо се удължила! В магазина не са магьосници, рафтовете не се самозареждат. От селяни ли, от граждани ли, първо трябва да се произведе и тогава да се продава. Нищо чудно, ако доста от хората, излезли от Мъглиж, да са излезли и заради това, че са им отнели неща, с които са свикнали, които са ползвали до вчера. И сигурно са си рекли: ако ще бъде град, то тогава голям да е, където ще има всичко! Това е още едно от нещата, които са подклаждали миграционния процес. След време животът се извъртял така, че козите пак се върнали. Върху новоизлетия асфалт и прясно наредените тротоари сега се въргалят барабонки, което обаче не прави града по-малко град, защото млякото и месото не намаляват жизнения стандарт, а напротив, повдигат го. Има десетина села, които естествено гравитират към Мъглиж: винаги тук са идвали на пазар, оттук са взимали пример. Със създаването на селищните системи това положение се узаконило. Мъглиж станал център на система, в която влизат най-разнообразни села: от по-големите в равнината като Тулово (с гарата), Ягода, Шаново, Юлиево, Дъбово, Радунци до планинските махалички Борущица, Селци, Бънзарето. При новото положение използването на работната ръка би трябвало вероятно да се промени. В село Ягода например има минерален извор с дебит 15 литра в секунда. Водата му в момента се използва за обикновена баня и плувен басейн вместо за едно 211

добре уредено курортно селище. Инвеститорите обаче казват: много ниска категория сте, не можем да ви отпуснем средства за строеж на по-голяма база, а специалистите по териториално устройство: нямаме необходимата база за даване на по-висока категория... И от години така, ни напред, ни назад! Вървях из градчето. На всяка порта избеляваше жалейка. До нея – няколко некролога, увити в найлон, да не ги смиват дъждовете. А фамилиите на некролозите – все интересни, мъглижки: Глутников, Тянов, Мингов, Орешков, Тиков, Съртонев... Значи онзи, старият Мъглиж, си заминава, а новият още не се е улегнал. Внуците са с единия крак в Казанлък или в Стара Загора. Но с какво, пак се питам, да го задържиш младия човек? С двата филма седмично (с отдавна износени и доста поокастрени копия), с дискотеката в мазето на автогарата (не се намерило място в новия културен дом), със стадиона, който се строи вече десет години? В Мъглиж има Селскостопански техникум. Всяка година го завършват по шестнайсетина младежи от града. Местните ръководители подписват договори с тях, докато са в казармата им изпращат пари, ако се запишат да следват – изпращат им стипендии. Ето това е грижа: помогни на човека, докато е на зор, пък той после също няма да те изостави. Иначе и той ще мине през стъргата на автогарата! Както навсякъде по България, и тук всяка местност си има име, свързано по някакъв начин с историята. В Мъглиж ли си, не можеш да не минеш покрай дядо-Минчовия орех – мястото, откъдето са тръгнали въстаниците през септември 1923 г. Но това е по-нова история. Има и по-стара, като се почне от каменните сечива, намерени край село Селци, и се стигне до гробницата от III в. пр.н.е. Още се виждат останките на Горненския град – крепостта, която е пазила прохода. Моглисион, на старобългарски Мъглиж, за пръв път се споменава в летописа на Мануил Фил, описал похода на византийския пълководец Михаил Главас Тарханиот срещу Ивайло. Около Мъглиж са се въртели много хайдушки дружини. Разказват се истории за Вълчан войвода, за Велко войвода... От тяхно време са хайдушките воденичища, хайдушкият преслап, хайдушките кладенчета. Мъглижкият манастир е опожаряван 7–8 пъти. Но днес пак си е на мястото. В него поп Харитон е бил няколко години монах. Отец Сергий, съзаклятник от Велчовата завера, умира тук от раните си. Два пъти Левски е идвал в Мъглиж, отбивал се при отец Каленик – този, който посреща русите с хляб и сол. Мъглижанинът Рую Донин превежда през Балкана войските на Святополк Мирски, ударил в гръб османските войски в битката при Шейново. Мъглиж помни светкавичните действия на предния отряд на генерал Гурко от лятото на 1877 г. Опожаряването му през Освободителната война го разорява. Значителна част от хората се изселили. Иван Хаджийски отбелязва, че в Мъглиж не заварил никакви следи от селска задруга. Още през 1893 г. тук се създава първата социалистическа дружинка... 212

Всичко това е Мъглиж. Град, напъхал се в една цепнатина на Балкана, опожаряван, разрушаван и изграждан отново. Прозрял съдбата си на малък град да прелива прясна кръв на по-големи, но неможещ да се примири с нея. И добре че е такъв! Иначе ние, които все се скитаме нагоре-надолу, как ще можем да го обикаляме като омагьосани, да чакаме да се мръкне и после да седнем с приятел от казармата – да пием бира и да си говорим... за Мъглиж.

213

ПОТОМЪК НА СТАР МЪГЛИЖКИ РОД

Горан Готев1

Роден съм на 7 декември 1934 г. в родопското село Кочаш. Селото е близо до границата с Гърция и е изселено през 50-те години заради водите на язовира на Арда, но те не са стигнали до него. Тъй като официално то вече не съществува, сега по документи съм роден в Маджарово. Баща ми Георги Готев е роден и израснал в Мъглиж. Неговият баща е бил търговец на добитък и след поредното му завръщане от Румъния е бил убит в Бургас, за да бъде ограбен. Баба Анка остава с трима сина – Борис, Георги и Мирчо, и една дъщеря Дафинка. Баща ми след гимназията завършва и Педагогическия институт в Казанлък, където се е дипломирала и майка ми Славка Хрисандова, също от Стара Загора. Майка ми е от крайно бедно семейство на бежанци от Егейска Македония. Това разбрах чак след смъртта £, когато интервюирах един от ръководителите на антифашистката съпротива в България – Георги Чанков. Той ми показа снимка на група младежи и ме попита познавам ли момъка, който бе в средата. Отговорих, че не го познавам. „Това е вуйчо ти. Той беше ръководителят на Комсомола в Стара Загора“, ми каза Чанков. Тъй разбрах, че и вуйчо ми, тоест семейството на майка ми, е от Егейска Македония, откъдето бе и семейството на Чанков. Обясних си и защо дядо ми се е казвал Хрисанд. Така го е кръстил гръцки свещеник. А майка ми е била толкова бедна, че е изпратила своя съученичка да получи дипломата £ от гимназията, защото нямала какво да облече. В началото баща ми е работил като телеграфист в пощата в Мъглиж. Пеел е и в черковния хор, а в камбанарията криели оръжието на комунистическата партия. Участвал е и във Владайското войнишко въстание, и в Септемврийското въстание – бил е в щаба на водача на въстанието в Нова Загора Петко Енев. След разгрома му бяга към гръцката граница, но в Свиленград среща приятеля си Цанко Козлов, който го съветва да отиде в село Кочаш, което нямало нито кмет, нито поп, нито учител, и да основе училище. Тъй като работел в Министерството на просветата, приятелят му обещал от нова година да му отпусне щат. Така баща ми основал училището в едно изоставено турско теке, а по-късно организирал изграждането на нова училищна сграда, в която съм се родил и която заедно с черквата е запазена и до днес. Един от учениците на баща ми е бил и известният български публицист и писател Коста Андреев. След като са се оженили, и майка ми става учителка в Кочаш, но брат ми 1

Автобиография на Горан Георгиев Готев, написана през 2012 г.

214

Борис е роден в Мъглиж. Родителите ми почти 18 години са били учители в Кочаш, където баща ми е ръководел канал за нелегално преминаване на границата. През 1925 г. учител от друго село прехвърля през границата и чичо ми Мирчо Готев, който търси спасение от антикомунистическите репресии. Той успява да стигне до СССР, където завършва института „Красная профессура“ и се установява в Ленинград. Там става близък приятел на болшевишкия лидер Сергей Миронович Киров. Притежавам снимка, на която Киров и чичо ми позират прегърнати и във военни униформи. След убийството на Киров, извършено по заповед на Сталин, през 1934 г. чичо ми е арестуван, а след това арестуват и съпругата му Ирина – дъщеря на известно московско лекарско семейство. И двамата са разстреляни. Синът им Радомир е отгледан от сестрата на Ирина – също лекарка. Многобройните опити на баща ми след 9 септември 1944 г. да узнае нещо за съдбата на брат си, останаха напразни. Едва в 1966 г. руският ми братовчед Радомир установи връзка с брат ми Борис и за първи път ни гостува заедно със съпругата си Маргарита и сина си Олег. Тогава той беше главен инженер на текстилен комбинат в село Рахманово в района на Иваново, недалеч от Москва. Вълнуваща бе срещата на Радомир с най-близкия приятел на баща му – акад. Йовчо Йовчев. Като младежи и двамата са участвали в комунистическата организация в Мъглиж. След като се установява в Москва, чичо ми Мирчо кани Йовчо да се прехвърли в Съветския съюз и му съдейства да завърши висше образование. Йовчо Йовчев става първият български специалист по редки метали и начело на Комитета по геология има огромна лична заслуга за откриването на много български рудни находища. Когато акад. Йовчев прие Радомир, жена му и мен в кабинета си, ми направи впечатление, че е сдържан. Вместо да стисне подадената му от Радомир ръка, той я взе и се вгледа в нея, а после го сграбчи и разцелува. Обясни ни, че след годините, прекарани в сталинските лагери, е станал подозрителен, а малкият Радек, както наричали Радомир, се родил със слепени пръсти на дясната ръка, която се наложило да оперират. „Шевовете на ръката му потвърждават, че пред мен е истинският Радек, а не някакъв самозванец“, ни обясни академикът. Той незабавно предложи ръководна длъжност в комитета на Радомир, но братовчед ми отказа. „В Рахманово всички ме наричат българина, но аз се чувствам руснак“, ни сподели той.

215

Йовчо Смилов Йовчев и Мирчо Готев като емигранти в СССР, 30-те години на XX в.

Другият ми чичо, Борис Готев, е емигрирал в САЩ, но заради активно участие в синдикална дейност е бил принуден да се завърне в България. Като ученик прекарвах ваканциите при баба Анка и леля Дафинка в Мъглиж. Имахме хубава, но почти изоставена къща в самия център на тогавашното село. Тогава си дадох сметка за непосилния труд, който баба Анка сам-самичка е полагала, за да отгледа, възпита и даде образование на четирите си деца. Животът на баба ми е достоен за историята на Мъглиж и вече е описан в списание „Пламък“ (брой 9–10 от 2011 г.) и в книгата ми „Живях при диктаторите на XX век“. Майката на баба ми е била хекимин /лекар/ от богатия старозагорски род Баеви. При опожаряването на Стара Загора Сюлейман паша я мобилизира като лекар и тя тръгва на път с малката си дъщеря, привързвайки около кръста си кемер с жълтици. Очевидно някой е разбрал за него и майката е убита още при оттеглянето на османлиите край Нова Загора. По-късно малката Анка е продадена като робиня в Истанбул. Купил я чужденец, за да бъде бавачка на двете му деца – момче и момиче. Баба ми знаеше турски и гръцки, но е разказвала, че чужденецът говорел на непознат език, а дворът му бил пълен със статуи. Веднага след освобождението на България чужденецът писал до властите в Стара Загора с молба да издирят родителите £, но не получил отговор. Тогава той изпратил свой 216

човек в България и той ги издирил. На раздяла господарят £ подарил две изключително красиви златни обици с думите: „Те са безценни и само ти ще ги носиш, а после ги предай на дъщерите и внучките си“. През последните си години баба ми живя с брат ми в Стара Загора и малко преди да умре, му оставила обиците, разказвайки му историята им. Много по-късно, вече като минен инженер и главен инженер на строежа на „Марица-изток“, брат ми беше запален по историята и археологията и в една книга за съкровищата на Троя открил снимка точно на тези или на такива обици. Чак тогава си дал сметка, че господарят на баба му е бил откривателят на Троя Хайнрих Шлиман. Брат ми подари обиците на музея в Стара Загора, но съдбата му се отблагодари с още едно откритие. Когато директорът на музея Димитър Николов му се оплакал, че се предвижда изграждането на жилищен блок в центъра на града, където има следи на ценни археологически находки, той изразил опасение, че бъдещите му обитатели ще направят всичко, за да заличат следите от останките, които могат да спрат строителството. Тогава брат ми изпратил булдозери от „Марица-изток“, които само за няколко дни разкрили античния римски амфитеатър. И сега той е една от най-големите забележителности на древната Августа Траяна. Заради комунистическите убеждения на баща ми преди 9 септември 1944 г. властта не позволи на родителите ми да учителстват в едно и също село. След това баща ми се премести в Стара Загора, но заради стресовете, които е преживял при нелегалните прехвърляния през границата, заболя и на 49-годишна възраст почина. Той винаги се гордееше, че е от Мъглиж и си отиде от този свят с копнежа да дочака старините си в него. Начално училище на името на поп Минчо – автор на знаменитата книга „Видрица“, завърших в село Коларово, Старозагорско, а прогимназия и гимназия – в Стара Загора. През 1952 г. бях приет в току-що откритата специалност журналистика при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1957 г. завърших с отличие университета и се оженихме с моята колежка от специалността журналистика Екатерина Йорданова Милкова. Неин дядо по майчина линия е героят от Балканската война генерал Михаил Каридов, а по бащина линия е родственица на поета Емануил Попдимитров, на обесения за участие в Септемврийското въстание Стамен Велинов и на генерал Христо Луков. Малко преди да умре чичото на жена ми Любен Милков – и той учител като другите му двама братя бежанци от Западните покрайнини, призна в интервю за благоевградски вестник, че на младини е участвал в българска нелегална въоръжена организация, която взривявала товарни влакове в Сърбия. За това участие сръбската терористична организация „Черната ръка“ го осъдила на смърт. А в живота чичо Любен бе безкрайно добър, мил и кротък човек, за който се казва, че и на мравката път правеше. 217

Интересна е съдбата на българските родове и семейства. Те не са само прогресивни или само реакционни, само консервативни или само либерални. Те просто са отражение на идеите, убежденията и настроенията на народа ни. Като дъщеря на генерал Каридов майката на жена ми е присъствала на опелото в църквата „Света Неделя“, когато покривът £ се взривява и тя избягва на улицата, цяла обляна в кръв. А веднага след атентата започват гоненията на комунисти и чичо ми Мирчо Готев е принуден да прехвърли границата на път за СССР. Бях се завърнал току-що от чужбина, когато братовчедът на жена ми Кирил Илиев – партизанин от Трънския отряд и също като мен кореспондент на БТА, но в Полша, ме покани да отидем на опелото на „нашата тетка“. Тръгнахме, но какво бе удивлението ми, когато в църквата „Света Неделя“ и пред нея видях море от народ. „Коя е тази наша тетка, Кире?“ – запитах братовчеда. „Как? Не знаеш ли? Та това е вдовицата на генерал Луков“. Оказа се, че и русофилът генерал Каридов, и германофилът генерал Луков са все от нашия вече общ род с жена ми. Генерал Михаил Каридов е завършил генералщабна академия в Санкт Петербург. Майката на жена ми отива в Русия, когато е шестмесечно бебе, а се завръща вече шестгодишна. Генералът е убеден русофил, но е изпратен в запаса съвсем млад не за русофилство, а за „обида“ на цар Борис Трети. Когато царят му подарил парцел за къща на улица „Борова гора“ в София, генералът дал парцела на адютанта си с думите: „Мястото на офицера е на седлото на неговия боен кон“. Веднага донесли на царя, че генералът се е подиграл с подаръка му и генерал Каридов бил незабавно освободен от служба. Това принудило и майката на жена ми да напусне музикалната консерватория. Единствената морална компенсация на героя от Балканската война е било назначаването му за личен преводач на генерал Бирюзов. През 1957 г. започнах работа като кореспондент на БТА в Стара Загора. През 1960 г. бях командирован в Брюксел, за да отразя участието на Софийската народна опера в Международен оперен фестивал. Бях сред първите български журналисти, които писаха за певческата слава на Николай Гяуров и Димитър Узунов. През 1961 г. бях изпратен за кореспондент на БТА в Кайро. Впечатленията си от Египет и от съседните арабски страни отразих в книга „Пробуждането на Шехеразада“. През 1964 г. бях прехвърлен като кореспондент на БТА в Алжир. След завръщането си в България бях заместник главен редактор в БТА, а през 1968 г. бях изпратен за кореспондент на БТА в Букурещ. В Румъния прекарахме седем години и впечатленията си от страната със съпругата ми отразихме в книгата „Румъния отблизо“. След завръщането си в България бях назначен за главен редактор в БТА, но скоро след това бях изпратен за кореспондент на БТА в Белград. След завръщането си от СФРЮ бях назначен за началник на кабинета на заместник министър-председателя и председател на Комитета за култура Георги 218

Йорданов, а след това – и за секретар на Комисията за образование, наука и култура при Министерския съвет. Бях главен редактор на вестник „Знаме на мира“ и на списание „Куриер на ЮНЕСКО“. През 1985 г. бях назначен за заместник главен редактор на вестник „Работническо дело“, а след преименуването му в „Дума“ станах заместник-главен редактор на новия вестник. Като журналист от „Дума“ бях изпратен за кореспондент в Белград, за да отразявам войната в Югославия и разпадането на СФРЮ, а след това – и за кореспондент в Москва. Сега съм главен редактор на вестник „Земя“. Оказа се, че аз съм най-дълго работилият в чужбина български журналист – почти 25 години. Като офицер от българското разузнаване в чужбина работих под прикритие. През 1991 г. преминах в резерва с чин полковник. Владея руски, френски, английски, румънски и сърбохърватски. В арабския свят говорех и арабски. За книгата си „Живях при диктаторите на ХХ век“, издадена от „Труд“ и „Земя“, получих националната награда на името на Николай Хайтов. Бях удостоен и с най-голямата журналистическа награда „Черноризец Храбър“ като най-добър политически журналист през 2011 г. Носител съм на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен и на други ордени и медали.

219

ЗА МЪГЛИЖАНИ – КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

АНГЕЛ КОСТАДИНОВ ХРИСТОВ Роден е на 2.XI.1935 г. в с. Конуш, Пловдивско. Завършва прогимназиално образование в родното си село, а средно – в ССТ „Петър Богданов“ – Пазарджик, през 1953 г. През периода 1955–1960 г. учи и завършва Агрономическия факултет на Висшия селскостопански институт „Васил Коларов“ в гр. Пловдив. От 1.V.1960 г. до 1.X.1970 г. работи като участъков агроном в ТКЗС „Червено знаме“, гр. Мъглиж. Ръководи тракторно-полевъдна бригада, лозаро-овощарската бригада, растителната защита в стопанството и бригадата в село Селце (до момента, когато селото преминава към Държавно горско стопанство – Мъглиж). Ръководи и бригадите за комплексна механизация до 1.X.1970 г., когато е избран за председател на Обединено ТКЗС „Червено знаме“ – Мъглиж. На тази длъжност е до 28.II.1975 г. През февруари 1975 г. е назначен за директор на Териториално производствено предприятие Мъглиж към АПК „Розова долина“ – Казанлък (кооперативното стопанство е преустроено в ТПП). Инициатор е за доставката и внедряването в Мъглиж на комплект машини „Baltic“ – внос от САЩ. Това е нова технология за производство и сушене на едролистен тютюн. Автор и съавтор е на публикации в специализирани български списания. Със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост през 1976 г. е командирован за един месец с група специалисти в САЩ за запознаване практически с технологията за производство и сушене на тютюн „Вирджиния“. Обучението е проведено в два щата – Вирджиния и Северна Каролина. От 30.IX.1977 до 2.VIII.1982 г. работи като главен специалист по МТС в АПК – Казанлък. От 2.VIII.1982 г. е директор в общинското предприятие „Розариум с Музей на розата“ – Казанлък. На 25.VIII.1983 г. е избран от Общото събрание за председател и ръководи дейността на Клоново стопанство – Казанлък, до 31.V.1984 г. 220

От 1.VI.1984 до 30.IV.1988 г. е председател на АПК „Розова долина“ – Казанлък. С промяна на статута на АПК преминава на работа в Научно-производствения комбинат „Българска роза“ като директор по анализ, ресурси и самозадоволяване до 15.XII.1989 г. През 1990 г. до 16 октомври 1991 г. Ангел Христов е председател на регистрираното от Окръжен съд Колективно земеделско стопанство в Мъглиж. От 16.X.1991 е председател на новорегистрираната земеделска производствена кооперация „Мъглиж“ до 13.V.1992 г., когато кооперацията е обявена в ликвидация. След решение на Учредителното събрание на собствениците на земеделска земя и Решение № 1146 от 1993 г. на Окръжен съд Стара Загора се създава съществуващата и до днес Земеделска стопанска производствена кооперация „Хемус“ – гр. Мъглиж. Избраният £ председател Ангел Христов работи до 30 април 2006 г. През дългогодишната си трудова дейност участва в школи и курсове за специализация: – Център за усъвършенстване на ръководни кадри в Пловдив към АОНСУ – София; – Институт по овощарство – Пловдив; – Институт по лозарство и винарство – гр. Плевен; – Институт по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево; – Институт по ечемика – Карнобат; – Институт по памука и твърдата пшеница – гр. Чирпан. Принципен и взискателен, с организационния си опит и знания, отдава 45 години за развитие на земеделското производство в Мъглиж и Казанлък. Награден е с „Народен орден на труда“ – сребърен, и с други юбилейни медали. Живее със семейството си в гр. Мъглиж. АНТОН МИТЕВ КАРАСТОЯНОВ Роден е на 14.IV.1939 г. в Елхово. Баща му е роден в Мъглиж. През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София. След това играе в различни театри – в Габрово, Сатиричния в София и др. През 1981 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“. Участвал е във филмите: – „Момчето си отива“ – 1972 г. – „Зарево над Драва“ – 1974 г. – „Вилна зона“ – 1975 г. – „Къщата“ – 1979 г. 221

– „Войната на таралежите“ – 1979 г. – „Двойникът“ – 1980 г. – „13-та годеница на принца“ – 1987 г. – „Време разделно“ – 1988 г. – „Осем процента любов“ – 1990 г. – и много други. Умира на 21.XII.2005 г. в София. БОГДАН ИВАНОВ МАРТЕВ Роден е на 24.VIII.1931 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно в Икономическия техникум в гр. Стара Загора. Трудовата си дейност започва в Горско стопанство – Мъглиж, през 1955 г., а от 1957 до 1958 г. работи в Балканска проучвателна бригада като сондажен работник. От 1959 до 1969 г. е в завод „10“ – гр. Казанлък. Работил е и в ТКЗС „Червено знаме“ – Мъглиж, и „Автотранспред“ – Казанлък. На 6.IX.1973 г. е назначен за зам.-председател на Наркооп в Мъглиж, където основно се занимава със строително-ремонтна и търговска дейност. От 1977 до 1979 г. е председател на кооперацията, а след това отново е зам.-председател до 1980 г. През 1980 г. постъпва на работа в Машиностроителен комбинат „Фридрих Енгелс“, гр. Казанлък. От 1991 г. е пенсионер. След пенсионирането си се занимава с обществена дейност. Бил е зам.-председател и председател на Клуба на пенсионерите в Мъглиж до 2006 г. И сега (2012 г.) е член на неговото ръководство. Живее в Мъглиж. БОРИС ГРИГОРОВ БОРИСОВ Роден е на 9.IX.1951 г. в гр. Казанлък. Майка му е от Мъглиж. В периода 1958–1963 г. е ученик в градското училище на Мъглиж, където учи от първи до пети клас. След 1963 г. семейството му се премества да живее в гр. София. В периода 1963–1970 г. завършва средното си образование в 25-а столична гимназия в кв. Лагера с пълно отличие. През 1970 г. Борис Борисов е приет да следва в Медицинския университет – София, където завърш222

ва обща медицина през 1977 г. с успех отличен (5,93). Следва период на специализации в областта на медицината, като между 1977 и 1985 г. д-р Борис Борисов последователно придобива три медицински специалности: „Вътрешни болести“, „Сърдечно-съдови заболявания (Кардиология)“ и „Рехабилитация“, с пълно отличие. В периода 1977–1980 г. д-р Борис Борисов работи като главен лекар в гр. Долна Митрополия, където е бил задължително разпределен съгласно тогавашния закон. В периода 1980–1984 г. д-р Борисов е лекар-кардиолог и лекар-вътрешни болести в Трета градска болница в гр. София. В периода 1984–1996 г. д-р Борис Борисов е последователно лекар, главен лекар, началник на отделение „Вътрешни болести“ и директор на рехабилитационния център (втора база) на Министерски съвет на Република България в гр. Банкя. Там той практикува като лекар-кардиолог, лекар-вътрешни болести и лекар-рехабилитатор. В периода 1996–2006 г. д-р Борисов работи като лекар-кардиолог и лекарвътрешни болести последователно в болницата в гр. Банкя, гр. Костинброд, гр. Нови Искър и болница „Токуда“ – София, където е номиниран за почетен експерт-лекар след смъртта си. Почетен член е едновременно на четирите най-значими лекарски организации в България: – Български лекарски съюз (БЛС) – от 1998 г.; – Столична лекарска колегия (СЛК) – от 1996 г.; – Районна лекарска колегия (РЛК) – от 1997 г.; – Висшата атестационна комисия (ВАК) – от 1999 г.; – Почетен член е и на Ротари клуб – София (сдружение с идеална цел за подпомагане, дарения и взаимопомощ) – от 2000 г. Умира на 25.12.2006 г. ВАСКО МИНЧЕВ ДИМИТРОВ Роден е на 16.I.1941 г. в Мъглиж. Средно образование завършва в мъглижката гимназия през 1985 г., а висше в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1965 г. със специалност „История“. Работил е като възпитател и учител по история в Техникума по механизация на селското стопанство (ТМСС), гр. Мъглиж. От 1.IX.1981 г. до средата на учебната 1982/1983 г. работи като директор на Основно училище „Христо Ботев“ в Мъглиж, а след това като главен специалист в отдел „Образование“ на мъглижката община. Трудовата му дейност завършва през 2002 г. като възпитател в училището за глухи деца в Мъглиж. Живее в Мъглиж. 223

ВИДЕЛИНА ИВАНОВА АЛАВОЙДОВА Родена е на 9.X.1939 г. в гр. Севлиево в семейството на учителите Иван Колев Алавойдов (от Мъглиж) и Ивана Георгиева Алавойдова (от Севлиево). Детството £ минава в селата, в които са учителствали родителите £. От 1947 г. живее в гр. Казанлък. Средното си образование завършва през 1957 г. в училище „Кирил и Методий“ в гр. Казанлък. Същата година е приета за студентка във Висшия машинно-електротехнически институт в София (сега Технически университет). Висшето си образование като машинен инженер, специалност „Текстилна техника“, завършва през 1963 г. и започва работа в завод „България“, гр. Казанлък. Тук работи до 1973 г. последователно като началник на цех, началник производство, ръководител на филиал на База за техническо развитие (БТР) „Памукотекс“ и директор на завода. През 1973 г. е избрана за секретар на ГК на БКП, а по-късно и за секретар на Общински комитет на БКП в гр. Казанлък. През 1987 г. е назначена за генерален директор на Стопанско обединение „Стил“ в гр. Казанлък, което ръководи и обединява дейността на 12 фабрики, заводи и комбинати от текстилната промишленост в Старозагорски окръг и страната. След закриването на Обединенията през 1991 г. е управител на фирма „Стил-Ко“ ООД до пенсионирането си през 1995 г. Наградена е с „Народен орден на труда“ – златен, и орден „Девети септември – 1944 г.“ Живее в гр. Казанлък. ВЛАДИ МИНЧЕВ ПИСЕВ Роден е през 1938 г. в с. Мъглиж. Средно гимназиално образование завършва в родното си село през 1956 г., а полувисше в Полувисшия железопътен институт „Тодор Каблешков“ в София през 1961 г. със специалност „Ръководител движение и търговска експлоатация“. Трудовата си дейност започва в гара Тулово, област Стара Загора, през юни същата година като ръководител движение. На тази длъжност работи 11 и половина години, след това 5 години е зам.-началник и 20 години началник на гара Тулово. През това време са извършени редица мероприятия, свързани с подобряване на технологичната, техническата и експлоатационната дейност на гарата. Като признание за постигнатите успехи от ръководения от него колектив е удостоен със званието „Образцов железничар“. 224

Награден е и с „Народен орден на труда“ – бронзов. Пенсионира се през 1998 г. Живее в с. Тулово, Старозагорско. ВЪРБАН СТЕФАНОВ ТАНЕВ Роден е на 29.I.1960 г. в Мъглиж. Основното си образование завършва в гр. Мъглиж, а средното в Първа гимназия в гр. Казанлък през 1978 г. Висше образование получава през 1985 г. във Висшия химико-технологичен институт в София. Дипломира се като инженер-металург. Магистър е по педагогика. Трудовата му дейност започва през 1985 г. в Комбинат за хидравлични изделия – гр. Казанлък, като технолог по термична обработка. От 1986 до 1993 г. е преподавател в Техникума по механотехника – гр. Казанлък, а от 1993 до 2007 г. е директор на това учебно заведение. През 2007 г. е назначен за преподавател в Българо-германския център в гр. Стара Загора. Там работи като старши експерт и директор на дирекция „Административно-финансова дейност“. От май 2012 г. е директор на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ в Стара Загора. Живее в гр. Казанлък ГАЛИНА КУЦАРОВА АРАБАДЖИКОВА Родена е на 22.X.1958 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва през 1973 г. в Мъглиж, а средно – през 1976 г. в Политехническа гимназия „Никола Вапцаров“ в гр. Казанлък. През 1982 г. завършва полувисше образование в Института за културно-просветни кадри в гр. Хасково със специалност „Културно-просветен работник“ и втора специалност „Ръководител на самодеен музикален колектив“. Владее акордеон и пиано. Трудовата си дейност започва в община Мъглиж, където през 1976/1977 г. работи като завеждащ „Личен състав“, а след това е назначена в Горско стопанство – Мъглиж, на длъжността технически секретар и счетоводител. През 1983 г. постъпва в читалище „Пробуда-1869“ (бивше „Димитър Благоев“) като завеждащ културно-масовата работа. 225

През периода 1985–1987 г. е на работа в Основно училище „Христо Ботев“. От 1987 г. до сега (2012 г.) е в читалище „Пробуда-1869“ като завеждащ културно-масовата работа и повече от 15 години председател на този културно-просветен център в гр. Мъглиж. Живее със семейството си в Мъглиж. ГЕОРГИ ДЕНЕВ ПЕТРОВ Роден е през 1947 г. в Мъглиж. Живее и работи в гр. Стара Загора. Заслужил майстор на спорта. Бил е десетократен републикански шампион по автомобилизъм. През годините около 2007 г. е председател на АЕБТРИ (Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата). Дарител е на Старозагорската АГ клиника. Заедно с брат си Петър Петров са едни от основните участници в проекта за възстановяване на храма „Св. Вмч. Димитър“ в гр. Мъглиж през 2011–2013 г. ГЕОРГИ ИВАНОВ МИХАЛЕВ Роден е през 1907 г. в с. Мъглиж. Активен участник в антифашисткото движение. Концлагерист в Еникьой и партизанин в казанлъшкия отряд „Цвятко Радойнов“. Бил е комисар и член на щаба на отряда. След 9.IX.1944 г. работи основно като партиен ръководител – първи секретар на Околийския и Градски комитет на Българската комунистическа партия в Казанлък до 1965 г. През периода от 1954 до 1956 г. е заместникпредседател на Окръжния народен съвет в Стара Загора. По случай 75 години от рождението му е награден с орден „Г. Димитров“, а за 80-годишния му юбилей е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“. Умира през 1992 г.

226

ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ СМИЛОВ Роден е на 5.IX.1936 г. в с. Мъглиж. Средно образование завършва в Мъглижката гимназия през 1954 г. През 1955 г. е приет за студент в Софийския университет „Климент Охридски“. Дипломира се през 1960 г. със специалност „Физика“, педагогически профил и квалификация магистър-педагог по физика. Преподаватели са му били едни от най-изтъкнатите български физици, математици и астрономи: акад. Георги Наджаков, акад. Никола Обрешков, чл.-кор. Любомир Кръстанов и др. Трудовата му дейност започва през 1954 г. Една година работи като техник-геолог в Балкански проучвателен район с административен център гара Чумерна. След завършване на Университета е назначен за учител по физика в гимназията в Мъглиж. Тогава директор на учебното заведение е Лев Попов. Гимназията е на едно от първите места по създаване и обзавеждане на кабинети по редица предмети и свързване на обучението с практиката. Като млад учител с ентусиазъм се заема със създаването на кабинет по физика, в който учениците намират практическо обяснение на много от изучаваните физически процеси и явления. Висока оценка получават новите форми на обучение от тогавашния министър на образованието Начо Папазов, който на шега казва: „Вие да не правите клон на Българската академия на науките в Мъглиж!“. С учениците, които най-много обичат физиката и искат да разширят своите знания, Георги Смилов организира кръжочна дейност, където обучението излиза от рамките на учебната програма. Един от най-активните участници в кръжока е Стоян Съргойчев, бъдещият голям български учен със световна известност в областта на космическите изследвания, новите източници на енергия – студения синтез, атомната физика, разгадаване на гравитацията и др. След преустройване на гимназията в средно специално техническо училище – Техникум по механизация на селското стопанство (сега Професионална гимназия по селско стопанство), и изграждане на неговата материална база, на първо време учебната сграда, кабинетната форма на обучение си остава и се усъвършенства. Под ръководството на Георги Смилов кабинетът по физика е обновен и се счита за един от най-обзаведените в техническо отношение в България. Всички уреди в него са доставени от спонсори, най-вече от акад. Йовчо Йовчев и от Българската академия на науките. В него се правят опити с лазер, с телескоп, с осцилоскоп, с регистратори на радиоактивни лъчи и др. Изработени са експериментални уреди за телеметрия, телемеханика, радиоуправление и мн. др. На национални конференции по 227

физика, организирани от Дружеството на физиците в България в различни градове, Георги Смилов редовно докладва за новости във физическия училищен експеримент. Натрупаният опит като учител по физика той споделя в написаните книги: „Вечери на физиката“ в съавторство със С. Ботева и „Кръжочна работа по физика“ с Д. Македонски. Като признание за добрата му работа като учител през 1975 г. е назначен за зам.-директор по учебната част в Техникума. На този пост работи до 1988 г. През 1988 г. е избран за секретар на Общинския комитет на БКП в Мъглиж по стопанските въпроси. След промените през 1989 г. постъпва на работа в Училището за глухонеми деца като възпитател, където през 2000 г. се пенсионира. Като пенсионер няколко години оглавява Комитета за борба с противообществените прояви при децата в Мъглиж. Награден е с орден „Кирил и Методий“ III степен. Има награда на името на „Райна Кандева“ за принос към културата и образованието в Старозагорски окръг, както и значка като отличник на Министерството на народната просвета. Живее със семейството си в Мъглиж. ГЕОРГИ КОЛЕВ ГАРГОВ Роден е на 7.IV.1947 г. в София. Родителите му са мъглижаните Мария Костадинова Йовчева и Кольо Георгиев Гаргов. През 1966 г. завършва Английската гимназия в София. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет. Дипломира се през 1971 г. със специалност „Математическа логика“. От 1971 до 1987 г. е научен сътрудник в сектор „Математическа логика“ на Института по математика към БАН – София. През 1976 г. защитава кандидатска дисертация по логика в Московския университет. От 1987 г. е директор на създадената от него Лаборатория по лингвистично моделиране към БАН и от 1988 г. е старши научен сътрудник II степен. Георги Гаргов е сред най-видните български логици. Автор е на един от томовете на българо-полската съпоставителна граматика; на над 100 (сто) научни публикации в областта на математиката, наукознанието, езикознанието, културологията и на две монографии. През 1995 г. е носител на първата в България международна награда по информатика ITHEA. Посмъртната му публикация е „Незапомнени думи“. 228

Георги Гаргов е математик с международно признание. Умира на 9.XI.1996 г. ГЕОРГИ КОЛЕВ ЛАНГУРОВ Роден е на 6.IX.1934 г. в с. Мъглиж. Има завършено средно образование в Мъглиж. Трудовата му дейност започва в Горското стопанство като домакин, а след това е назначен за нормировчик. При откриването на Техникума по механизация на селското стопанство (ТМСС) „Гео Милев“, сега Професионална гимназия по селско стопанство, работи като ръководител на бригадата (бригадир), която обработва земята, предоставена на учебното заведение. След това до 1969 г. е секретар на Селския народен съвет в Мъглиж. Бил е и директор на Комунални услуги. След обединението на ТПК и Комунални услуги през 1980 г. се създава промишлено предприятие „Първи май“ в Мъглиж, на което е назначен за директор. На този пост работи до пенсионирането си. Награден е с „Народен орден на труда“ – сребърен, както и с юбилейни медали. Умира през 2007 г. ГЕРГАНА ВЕЛКОВА ВЕЛКОВА Родена е на 9.VIII.1975 г. в Мъглиж. Средно образование завършва в Мъглиж в гимназия „Христо Ботев“ през 1993 г. Висше образование бакалавърска степен със специалност „Финанси и банково дело“ получава в Техническия университет в гр. Габрово през 2000 г., а магистърска степен специалност „Финанси“ във Великотърновския университет през 2002 г. От 2000 г. досега (2012 г.) е ръководител на филиала на „Банка ДСК“ в Мъглиж. Живее в Мъглиж.

229

ГОРАН ГЕОРГИЕВ ГОТЕВ Роден е на 7.XII.1934 г. в родопското село Кочаш. Баща му Георги Готев е роден и израснал в Мъглиж. Горан Готев е завършил начално училище в село Коларово, Старозагорско. Като ученик прекарва ваканциите си при баба си и леля си в Мъглиж. През 1957 г. завършва СУ „Климент Охридски“, специалност „Журналистика“. През същата година започва работа като кореспондент на БТА. Бил е командирован като журналист в Брюксел, Кайро, Алжир, Букурещ, Белград, Москва. Владее руски, френски, английски, румънски и сърбохърватски. В арабския свят говори и на арабски. Той е най-дълго работилият в чужбина български журналист – почти 25 години. Бил е главен редактор на вестник „Знаме на мира“ и на списание „Куриер на ЮНЕСКО“. През 1985 г. е назначен за заместник главен редактор на вестник „Работническо дело“, а след преименуването му в „Дума“ става заместник-главен редактор на новия вестник. За книгата си „Живях при диктаторите на ХХ век“ получава националната награда на името на Николай Хайтов. Носител е на журналистическата награда „Черноризец Храбър“ за най-добър политически журналист през 2011 г., както и на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен, и на други ордени и медали. Сега (2012 г.) е главен редактор на вестник „Земя“. Живее в София. ДАФИНКА СМИЛОВА ДОНЧЕВА-СТАНЕВА Родена е на 10.XII.1924 г. в с. Мъглиж. Има висше филологическо образование. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Повече от 34 години е работила в системата на външната търговия. Трудовата си дейност започва в новосъздаденото Външно търговско предприятие „Българска роза“. Заемала е ръководни постове във Външно търговско обединение (ВТО) „Химимпорт“, „Тексим“, Главно инженерно управление в Министерството на външната търговия. Била е началник на отдел в това министерство. През 1971 г. е назначена за директор на смесеното българо-испанско дружество „Марекс“ в гр. Мадрид, Испания. Наградена е с „Народен орден на труда“ – златен. Живее в София.

230

ДЕЛКА ИВАНОВА ДЖАВКАРОВА-ПЕТРОВА Родена е през 1930 г. в Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно в гимназия „Кирил и Методий“ в гр. Казанлък. След това работи една година в Околийския комитет на Димитровския съюз на народната младеж (ДСНМ) в Казанлък. През 1949 г. е приета да учи в Педагогическия институт в гр. Пловдив. След дипломирането си е назначена за учител в Мъглиж. От 1963 до 1.IX.1981 г. е директор на Основното училище в Мъглиж, а след това няколко години работи като зам.-директор. От 1986 г. е пенсионер. Живее в Мъглиж. ДЕНЬО ДОБРЕВ АЗМАНОВ Роден е на 28.II.1946 г. в с. Мъглиж. Завършва средно образование в гр. Казанлък, а висше във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, сега Университет за национално и световно стопанство (УНСС), задочно в гр. София със специалност „Икономика на промишлеността“. След отбиване на военната си служба работи в Института по хидравлика и Текстилния комбинат „Димитър Благоев“ в гр. Казанлък като монтьор. От 1971 до 1977 г. е началник на отдел „Материално-техническо снабдяване“ в Машиностроителния комбинат „Фридрих Енгелс“ в гр. Казанлък, а от 1977 до 1981 г. е зам.-директор по търговските въпроси. През август 1981 г. е избран за секретар на комбинатския комитет на БКП. На този пост работи до 30.III.1984 г. От 30.III.1984 до 14.XII.1987 г. е секретар на Общинския комитет на БКП в гр. Казанлък по промишлено-стопанските въпроси. От 15.XII.1987 до 31.XII.1991 г. е заместник генерален директор на фирма „Арсенал“ (бивш комбинат „Фридрих Енгелс“) в Казанлък. От 1992 г. до пенсионирането си през 2009 г. е в частния бизнес в гр. Казанлък. Награден е с „Народен орден на труда“ – златен. Живее в гр. Казанлък.

231

ДЕНЬО НЕДЕЛЧЕВ АЗМАНОВ Роден е през 1880 г. в Мъглиж. Завършва Педагогическа гимназия в Казанлък през 1899 г. Като ученик в последните класове се включва в социалистическото движение. Негов учител в усвояване идеите на социализма е д-р Жельо Шунанов, с когото са били и съседи. Поради изповядваните социалистически идеи не му дават учителско място както в Мъглиж, така и в другите селища на околията и областта. Работа за учител намира в някои села на Варненска и Бургаска област. В края на 1906 г. е уволнен и принуден от властта да напусне България. Установява се в Швейцария и там прекарва цялата 1907 г. В началото на 1908 г. е амнистиран, връща се в България и е назначен за учител в Мъглиж. Желанието му обаче е да продължи образованието си. Започва да изучава немски език и през 1911 г. заминава за Австрия. Там в гр. Линц следва и завършва през 1915 г. електроинженерство (по други данни заминава през 1911 г. за Германия и там завършва електроинженерство през 1915 г. в гр. Карлсруе). Участва в Първата световна война като преводач от немски език в щаба на Българската армия. Още през 1908 г. става широк социалист. Дейността му като електроинженер започва след войната. Като социалист и съпартиец на Кръстьо Пастухов, който тогава е министър на вътрешните работи, Деньо Азманов е назначен за директор на трамвайната служба в Софийската община. Строителството на трамвайната линия за Княжево става под негово ръководство. Скоро обаче е принуден да напусне. Започва работа като учител в Механотехникума в гр. Радомир. Там работи до 1925 г. През 1925 г. е поканен от общината в Карлово да ръководи построяването на водноелектрическа централа. Изгражда централата и я пуска в експлоатация. Напуска Карлово през 1930 г. по принуда, тъй като влиза в конфликт с местен индустриалец. През 1939 г. Мъглижката община обявява търг за електрифициране на селата Мъглиж и Тулово. В търга участва и Деньо Азманов. Воден от патриотични подбуди, той предлага най-ниска оферта и спечелва търга да електрифицира родното си място. Възложената задача изпълнява в срок и през 1939 г. Мъглиж е електрифициран. След пенсионирането си живее в София. Всяко лято е прекарвал по 2–3 месеца заедно със съпругата си в Мъглиж. Умира в София в края на 1967 г.

232

ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЧИЛОВ Роден е на 30.X.1954 г. в Стара Загора. Родителите му са мъглижани. Основно образование завършва в СОУ „В. Левски“ през 1969 г., а средно в СПТУ по индустриална химия в Стара Загора през 1972 г. Висше образование получава във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) в Стара Загора със специалност „Зоотехника“ през 1980 г. Трудовата си дейност започва след отбиване на военната си служба (1972–1974), като от януари до септември 1975 г. работи в Химическия комбинат Стара Загора. След като се дипломира във ВИЗВМ, е назначен за главен зоотехник в Аграрно-промишления комплекс (АПК), гр. Гълъбово – в с. Обручище. Там работи до 1981 г. През 1981–1982 г. е на работа в Окръжния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) в Стара Загора. От 1982 до 1983 г. работи в Окръжния аграрно-промишлен съюз (ОАПС) в Стара Загора като специалист в направление „Животновъдство“. От 1983 до 1985 г. е директор на Окръжния селекционен център по животновъдството в Стара Загора. През 1985 г. в назначен за заместник-председател на ОАПС – Стара Загора, по животновъдство. От 1987 до 1992 г. е директор на Птицекомбинат – Стара Загора. От 1992 до 1995 г. работи като изпълнителен директор на „ЕСК“ ООД, гр. Пловдив, за производство на колбаси и месни продукти. През 1995 г. е назначен за директор на Птицекомбинат – Стара Загора, а от 2000 до 2002 г. – за производствен директор на ПИКО-КООП (птицекомбинат) Стара Загора. От 2003 до 2009 г. е изпълнителен директор на „Бисер Олива“ АД, Стара Загора. След 2009 г. работи във фармацевтичния бизнес. Живее в гр. Стара Загора. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ШУКЮРЛИЕВ Роден е на 9.IX.1913 г. в с. Мъглиж. Основно и прогимназиално образование завършва в родното си село. След това постъпва в гимназията в гр. Казанлък, но е изключен за антифашистка дейност. През 1937 г. завършва столарското училище в Котел. Когато на 10.IX.1944 г. Отечественофронтовският комитет съставя новото общинско ръководство на 233

Мъглиж, е назначен за служител в общината като завеждащ гражданското състояние. Бил е и председател на Районната потребителска кооперация в Мъглиж през втората половина на петдесетте години на XX в. Умира на 11.VI.1997 г. ДИМИТЪР ИВАНОВ ЛИДАРЕВ Роден е на 25.XI.1949 г. в с. Мъглиж. Основно и средно образование завършва в родното си село. Висше образование получава през 1977 г. във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София, сега Университет за национално и световно стопанство, със специалност „Икономика на промишлеността“. Трудовата му дейност започва през 1977 г., когато е назначен за инструктор в Коларовски районен комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) в София. От 1978 г. е на работа в Централния комитет на ДКМС в отдел „Организационен“ и отговаря за дейността на Окръжните комитети на ДКМС във Велико Търново и Търговище. От 1982 г. работи последователно в Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, като началник на отдел, както и като служител по сигурността на информацията в Националната разузнавателна служба. От април 2012 г. е пенсионер. Има войнско звание полковник. Награждаван е с медали по конкретни поводи. Живее в София. ДИМИТЪР ИВАНОВ МАНАФОВ Роден е на 10.IX.1942 г. в гр. Видин, където тогава е работил баща му. Основно и средно образование завършва в гр. Мъглиж. Завършва висше образование през 1967 г. във Висшия химико-технологически институт в София, специалност „Химия и технология на полупроводниковите материали“. Има придобита квалификация – инженер-металург. През 1967 г. започва работа в Електровакуумния завод в гр. Сливен. Работил е на длъжностите: началник лаборатория, началник входящ контрол и началник ОТКК. От 1979 г. завежда отдел „Промишлен“ в Градския комитет на Българската комунистическа партия в Сливен. През 1988 г. е назначен за директор на завод „Кварцови изделия“. От 1992 до 1999 г. работи като технолог в същия завод. От 2001 до 2005 г. е ръководител на системата 234

„Качество по ISO“ в Електровакуумния завод. От 2005 до 2009 г. е управител на „Обреден комплекс“ ЕООД – Сливен, където се пенсионира. Награждаван е с „Народен орден на труда“ – златен, и медали. От 1980 до 1990 г. е председател на алпийския клуб в гр. Сливен. Участвал е в изкачването на най-високите върхове в Австрия и Франция: Гросглокнер – 3898 м, и Монблан – 4807 м. Живее в Мъглиж. ДИМИТЪР СТЕФАНОВ ПОПОВ Роден е в с. Мъглиж през 1897 г. Трудовата си дейност започва през 1920 г. в с. Борущица, Казанлъшка околия, като организатор по експлоатацията на гори и търговия с добитите дървени материали (дърва за огрев, строителни материали, трупи и др.). Работил е изключително за нуждите на населението от Старозагорска и Пловдивска област, като ги е снабдявал основно с дърва за огрев. От 1926 г. започва да залесява иглолистни култури със собствени средства. Залесява над 400 хиляди борови и смърчови фиданки, като прихващанията са били над 90 %. За тази си дейност през 1942 г. в бил обявен като първи залесител в България от Министерството на земеделието. По свой почин със собствени средства и на собствена земя е направил едни от най-добрите насаждения – 1200 дка гори в с. Борущица. В Казанлък е завършил средно педагогическо образование. Има и незавършено висше юридическо образование. Умира през 1963 г. ДОБРИ МИНЧЕВ АЗМАНОВ Роден е на 8.III.1915 г. в с. Мъглиж. Средно образование завършва в гр. Казанлък, а висше – в Стопанската академия в гр. Свищов и гр. Варна през 1940 г., където се и дипломира. От 1940 г. с прекъсвания учителства на различни места, но най-вече в Елхово. На 5.IV.1941 г. постъпва в казармата за отбиване на военната служба. До 9.IX.1944 г. два пъти е мобилизиран в Гърция. На 10.IX.1944 г. по предложение на Комитета на Отечествения фронт става кмет на с. Мъглиж. На този пост работи до 235

1950 г. От началото на 1950 до 1964 г. е директор на фабрика „България“ в гр. Казанлък, а след това и директор на мелница „Република“ в същия град, където се и пенсионира. Награден е с „Народен орден на труда“ – златен. Умира на 6.V.1992 г. ДОНЧО БОНЧЕВ КАЛАЙДЖИЕВ Роден е на 7.XII.1920 г. в Мъглиж. Родителите му Мария Калайджиева и Бончо Калайджиев са активни участници в антифашистката съпротива преди 9.IX.1944 г. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно техническо – в гр. Габрово. Членува в Работническия младежки съюз (РМС) и участва в провежданите от него мероприятия. На 9.IX.1944 г. се намира в днешния Димитровград, където се включва в завземането на властта от Отечествения фронт. От 1948 до 1950 г. е на партийна работа в Казанлък и Стара Загора. След това е назначен за партиен организатор (парторг) на ЦК на БКП в завод „10“ гр. Казанлък, сегашната фирма „Арсенал“. През периода 1951–1955 г. е курсист във Висшата партийна школа на ЦК на БКП в София, а след завършването £ работи в Партиен и държавен контрол в София. На 5.IX.1955 г. е назначен за директор на Електропорцелановия завод „Ленин“ в гр. Николаево, а от 18.II.1960 г. – за главен директор на завод „10“ в гр. Казанлък. От края на 1963 г. работи като директор на новостроящия се завод № 4 край Мъглиж. Остава да работи като ръководител на предприятието и след влизането му в експлоатация. В края на 1975 г. се пенсионира. Награждаван е с ордените: – „Орден за народна свобода“ 1941/1944 г. – II степен; – „Народен орден на труда“ – сребърен; – „Народен орден на труда“ – златен; – Орден „Червено знаме на труда“; – Носител е и на други партийни и държавни отличия. Умира през 2000 г.

236

ДОНЧО СМИЛОВ ДОНЧЕВ Роден е на 29.X.1929 г. в с. Мъглиж. През учебната 1945–1946 г. учи в новооткритата непълна гимназия в Мъглиж. Съучредител и председател е на ученическия комитет на ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз) в гимназията. Средно гимназиално образование завършва в гр. Казанлък. Като ученик в Казанлък е председател на Околийския комитет на ЕМОС. През 1947–1948 г. е председател на Съюза на народната младеж (СНМ) в Мъглиж. Висше образование завършва през 1953 г. във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София (сега Университет за национално и световно стопанство – УНСС). От 1953 до 1962 г. работи в Министерството на тежката промишленост. Председател е на СНМ в министерството и същевременно председател на Районната ревизионна комисия в район „Васил Левски“. От 1962 до 1990 г. работи в системата на Министерството на външната търговия, като: От 1962 до 1965 г. е началник на кабинета на министъра на външната търговия; От 1965 до 1966 г. – зам.-генерален директор на външнотърговската организация „Индустриалимпорт“; От 1966 до 1970 г. – търговски представител в посолството на НРБ във Франция; От 1970 до 1986 г. – генерален директор по износа и вноса на селскостопански произведения и промишлени суровини в министерството; От 1986 до 1990 г. – търговски представител в посолството на НРБ в Белгия. Награден е с ордените: – „Народен орден на труда“ – златен, 1977 г.; – „Червено знаме на труда“ – 1982 г.; – „Народна Република България“ – II степен, 1986 г.; – „Девети септември 1944 г.“ – I степен, 1989 г. Освен това по конкретни поводи е награждаван с медали. От 1990 г. е пенсионер и живее в София.

237

ЖЕЛЬО МАРКОВ МАРКОВ Роден е на 9.XI.1932 г. в Мъглиж. Основно образование получава в родното си село, а средно завършва в гимназията в гр. Казанлък. Като активист на Съюза на народната младеж (СНМ) е избран за председател на ученическия комитет. След завършване на гимназията една година работи. През 1951 г. е приет за студент в Политехниката в София (впоследствие от нея се обособява Машинно-електротехническият институт (сега Технически университет) в Машинно-строителния факултет. Завършва първи курс с отличен успех, след което е изпратен да учи в СССР, гр. Москва, в Института за цветни метали. Дипломира се като инженер със специалност „Металургия на медта“. След завръщането си от СССР през 1959 г. постъпва на работа в Медодобивния комбинат в гр. Пирдоп. Преминавайки през редица длъжности, се издига до главен инженер на комбината. След гр. Пирдоп известно време работи в Министерството на химията и металургията, където се занимава с внедряването на нови технологии за производство на цветни метали и сплави. През 1972 г. преминава на работа в Министерството на металургията и минералните ресурси като директор по международното сътрудничество. В Пирдоп създава семейство с художничката Евгения Маркова. Имат дъщеря, която се омъжва за ливанец. С него тя отива да живее в Швеция. След като се пенсионира, Жельо Марков също отива в Швеция, където след няколко години умира. Там е и погребан. ЖЕЛЮ ИВАНОВ ПОПОВ Роден е на 5.V.1902 г. в Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно – в Казанлъшкото педагогическо училище. После учи в Полувисшия институт в Казанлък за прогимназиални учители със специалност „Математика и биология“, който завършва през 1923 г. Същата година е назначен за учител в с. Ръжена, Казанлъшко, а впоследствие и в Мъглиж. Най-малко две поколения мъглижани помнят Ж. Попов като учител и всички говорят с възторг за него, особено по въвеждане на ред и дисциплина в училището. Като учител организира ученическа трапезария за 60 бедни деца. От 1928 до 1931 г. е бил директор на училището в Мъглиж. Пенсионира се като преподавател по математика в Основното училище в Мъглиж през 1957 г. Умира през 1975 г. 238

ЗЛАТИ ИВАНОВ ГАРГОВ Роден е на 1.VI.1895 г. в с. Мъглиж. Средно образование завършва в гр. Казанлък, а след това Офицерска школа. Участник е в Първата световна война. Награден е с 12 ордена за храброст, между които и немския „Кръст за храброст“. За неговия героизъм е писано в книгата „Десети родопски полк“, в който е служил по време на войната. След края на войната, през 1918 г., се жени за Невена Анастасова, която е дъщеря на Петко Атанасов, член на Демократическата партия и бивш кмет на Мъглиж. Злати Гаргов също влиза в редовете на тази партия. Бил е близък с нейните ръководители Мушанов, Малинов, Гергинов. В началото на 20-те години на XX в. е един от основателите на Популярната банка в Мъглиж. През 1931 г. е назначен за околийски управител на Казанлъшка околия, а през 1933 г. сам подава оставка и напуска поста. На много млади мъглижани, които учат в Казанлък, става настойник и строго следи за тяхното обучение. Помага за изграждане на водопроводната мрежа в Мъглиж. След 1933 г. работи в търговски фирми в Казанлък като служител. По време на Втората световна война, след 9.IX.1944 г., предоставя къщата си за стол на съветските войски в Казанлък, като казва, че го прави, защото обича руския народ. В края на войната е мобилизиран в Гърция на длъжност домакин на дружина. След 9.IX.1944 г., от 1945 до 1954 г., е бил в затвора и интерниран на няколко места, като най-дълго престоява в Белене – над 5 години. От 1954 г. живее със семейството си в Мъглиж. Загива при катастрофа в Мъглиж през 1968 г.1 ЗЛАТКО ИВАНОВ ТРИФОНОВ Роден е на 16.III.1955 г. в гр. Казанлък. Родителите му са мъглижани. Средно гимназиално образование завършва в Стара Загора през 1973 г. Висше образование получава във Висшия медицински институт в гр. Пловдив през 1981 г. Има две специалности: „Очни болести“ – 1986 г., и „Обща медицина“ – 2007 г. През 1989 г. му е присъдена научната степен „Доктор“, а през 2004 г. научното звание „Доцент“. Трудовата му дейност започва през 1982 г. като участъков лекар в Първостепенна окръжна клинична болница (ПОКБ) в гр. Стара Загора. През 1983 г. е 1

За Злати Гаргов виж още: Иван Събчев. Злати Гаргов. – В: Казанлък в миналото и днес. Т. V, 1999, с. 264–265.

239

назначен за лекар в Очното отделение на ПОКБ в Стара Загора, а от 1985 до 1990 г. последователно е асистент, старши асистент и главен асистент в Катедрата по очни болести във Висшия медицински институт (ВМИ) в Стара Загора. От 1991 до 1993 г. работи като главен специалист по очни болести в Областната клинична болница в гр. Хомс, Либия. След завръщането си от Либия през 1993 г. е главен асистент в Катедрата по очни болести във ВМИ в Стара Загора. През 2002 г. е назначен за изпълняващ длъжността началник на Клиниката по очни болести в Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) в Стара Загора, а от 2004 г. е началник на клиниката. Същата година става ръководител на секция „Офталмология“ при Медицинския факултет в Тракийския университет – Стара Загора. От 2009 г. ръководи отдел СДО по обща медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет. През 2011 г. е назначен за зам.-декан на Медицинския факултет. Златко Трифонов се занимава активно и с преподавателска дейност, като асистент, старши асистент и главен асистент по очни болести в Медицинския факултет на Тракийския университет. От 1993 до 1999 г. е хоноруван преподавател по очни болести в медицинските колежи в Стара Загора, Хасково и Сливен и от 2004 г. – доцент по офталмология в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Има 106 научни разработки, в това число 87 научни публикации в научни списания и сборници в България, Канада, САЩ, Македония, Украйна и Русия. Съавтор е на два учебника за студенти: „Офталмология“ – 2006 г., и „Учебник по очни болести“ – 2008 г., както и на ръководство за студенти „Очни болести“ – 2005 г. Има признати четири рационализации. Следдипломната му квалификация основно е в областта на офталмологията: – детско зрение, – офталмогенетика и слепота, – вътреболнични инфекции, – очна ехография, – лазерно лечение, – тумори на окото и очните придатъци, – микрохирургия на очите, – страбулогия, – и др. Умира през 2012 г.

240

ИВАН ДЕНЕВ МУХТАРОВ Роден е на 18.VI.1933 г. в с. Мъглиж. Основно образование получава в училище „Христо Ботев“ в родното си село. Средно гимназиално образование завършва в гр. Стара Загора. През 1951 г. е приет за студент в Политехниката в София в Машинно-строителния факултет. След завършване на първи курс с отличен успех е изпратен да учи в СССР, Москва, в Института за цветни метали „Михаил Калинин“. Дипломира се като инженер-металург със специалност „Производство на олово и цинк“. През 1957 г. започва работа в Оловно-цинковия завод в гр. Кърджали като началник на смяна в Плавилния цех на оловно производство. До 1962 г. работи последователно като технолог в цеха за „Агломерация“, началник на цеха за „Електролиза“, началник на Технически отдел и главен металург на завода. През 1963 г. преминава на работа в ЦК на БКП в отдел „Промишлен“ като специалист-инструктор. Възложено му е да отговаря за партийната и производствена дейност на Оловно-цинковия завод в Кърджали, Комбината за цветни метали и Института по цветна металургия в гр. Пловдив, Медодобивния комбинат в Пирдоп, Комбината за обработка на цветни метали в гара Искър, Медодобивното предприятие в гара Елисейна и др. Все по това време завършва и първия курс за ръководни кадри в Академията за обществени науки и социално управление към ЦК на БКП в София. След завършване на курса е назначен за инструктор в отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП, като отговаря за партийната и производствена дейност на българските колективи в СССР – Курска магнитна аномалия, гр. Стари Оскол, гр. Губкин, гр. Железногорск, гр. Тюмен и Тюменска област, Краснодар, Челябинск и други градове и области. Там са работили около 18 хиляди строители. Отговаря също и за партийната работа на многохилядния колектив от строители и дърводобивници в Автономната република Коми. Там българските работници строят пътища, мостове и жилища и създават модерния районен град Усогорск, както и нови градчета – Благоево и Горни Мезен. От добиваната дървесина в Коми (около 4 мил. куб. метра) 40% е предназначена за България. Дейността на Иван Мухтаров за развитието на българо-съветското сътрудничество е оценена високо. От държавното и партийно ръководство на Коми, АССР, е предложен за награждаване с орден „Дружба народов“. Орденът му е връчен в Москва, Кремъл, от заместник-председателя на Върховния съвет на СССР. От отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП е изпратен на работа в Обединения комитет на БКП в СССР, имащ ранг на Областен комитет, като секретар по стопанските въпроси. На този пост работи 4 години и отговаря за стопанската дейност на всички колективи в СССР. 241

След завръщането си от СССР е назначен в отдел „Кадри и партийни организации в чужбина“ в ЦК на БКП и му е възложено да отговаря за партийната работа на българските колективи освен за СССР и за всички бивши социалистически страни, както за Югославия и Австрия. От 1990 г. е пенсионер. Носител е на ордените: – „Народен орден на труда“ – бронзов; – „Червено знаме на труда“. Живее в София. ИВАН ЙОВЧЕВ ГОЙЧЕВ Роден е на 24.II.1938 г. в с. Мъглиж. Основно и средно образование завършва в родното си село през 1956 г. Висше образование получава във Висшия медицински институт „Иван Павлов“ в гр. Пловдив през 1962 г. Същата година започва работа като цехов лекар в рудник „Трояново – 2“ към Минно-енергийния комплекс „Марица-изток“. През 1968 г. е назначен за ординатор по физикална рехабилитационна медицина към Работническа болница – Раднево. Специалност по физикална терапия и рехабилитация придобива през 1970 г. От 1970 до 1988 г. работи като зам.-главен лекар на болницата в Раднево. От 1988 г. оглавява отделението по физикална терапия и рехабилитация, като продължава да изпълнява на функционален принцип длъжността зам.-главен лекар. От 1990 до 1992 г. е главен лекар на болницата. Сега (2012 г.) е пенсионер. Продължава да работи като физиотерапевт в ТЕЦ „Марица-изток 2“. През 1965 г. е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов. Живее в Стара Загора.

242

ИВАН КОЛЕВ АЛАВОЙДОВ Роден е на 20.I.1904 г. в Мъглиж. Прогимназиалното си образование завършва в Мъглиж. След това се записва да учи в Казанлъшката педагогическа гимназия, която завършва през 1923 г. Трудовата си дейност като учител започва далеч от родния си край. Революционните събития от 1923 г. оказват силно влияние за това. Дълги години учителства из граничните и планински села на бившите Свиленградска, Харманлийска и Хасковска околия. Тук през 1933 г. Иван Алавойдов създава своето семейство с Иванка Георгиева Конева (също учителка) от гр. Севлиево. От 1941–1944 г. двамата учителстват в с. Яворово, Асеновградско, а 1945–1947 г. – в с. Конуш. През учебната 1947–1948 г. получават назначения по–близо до Мъглиж, съпругата му в с. Овощник, а той в с. Гурково. В края на 1947 г. се обявява конкурс за образцови учители в образцовото училище към Педагогическия институт (по късно Педагогическа гимназия) в гр. Казанлък. Той се явява на конкурса и го спечелва. След известно време става директор на училището, до неговото закриване, поради преместването му в гр. Стара Загора. След преместване на института за кратко учителства в училище „Кирил и Методий“. До пенсионирането си през 1959 г. е директор на училището „Лалчо Чешмеджиев“ в Казанлък. Пенсионерските си години прекарва в активна обществена работа – в партийната организация на БКП/БСП, в Отечествения фронт, в Народния контрол, в ограмотяване на неграмотни и др. Награден е с медал „За трудово отличие“. Умира през 1992 г. ИВАН КОЛЕВ ЛАНГУРОВ Роден е в Мъглиж през 1932 г. През 1951 г. завършва Строителния техникум в гр. Стара Загора, а по-късно и висше образование в Инженерностроителния институт (ИСИ) в София. Трудовата си дейност започва като технически ръководител на напорния канал на язовир „Копринка“ до Стара Загора. Дълги години работи в Строително-монтажния комбинат (СМК) в Стара Загора, отначало като технически ръководител. През втората половина на 60-те години на XX в. в системата на комбината в трети строителен район Стара Загора е назначен за зам.-директор, а след това и за директор на предприятието. От 1970 до 1984 г. е зам.-генерален директор по производ243

ствено-техническите въпроси на СМК. След това работи като директор на специализиран строителен район в София, където се и пенсионира. Живее в София. ИВАН МИНЧЕВ ИВАНОВ Роден е в с. Мъглиж на 13.XI.1942 г. Средно образование завършва в Стара Загора, а висше във Висшия химико-технологичен институт в София през 1967 г. със специалност „Технологии на неорганичните вещества“. От същата година до 1985 г. работи в Стопанския химически комбинат (бивш Азотно-торен завод) в Стара Загора като началник на смяна, началник на цех, началник на производствено-технологичен отдел, заместник-директор и от 1977 г. главен директор на комбината. Впоследствие Стопанският химически комбинат е преименуван в „Агробиохим“, на който Иван Иванов е генерален директор. През периода 1985–1986 г. е секретар на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в Стара Загора по промишлеността, а след това до 1987 г. е председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Стара Загора. След извършените промени в териториалното устройство на страната, до 1990 г. работи като първи секретар на Общинския комитет на БКП в Стара Загора и първи секретар на Областния комитет на БКП в Хасково. Бил е народен представител в състава на Деветото народно събрание. За кратко време след 10.XI.1989 г. е кандидат-член на политбюро на ЦК на БКП. Работил е и като регионален представител на „Химимпорт“ в Стара Загора. Награждаван е с ордените: – „Георги Димитров“; – „Народна Република България“ – II степен; – „Народен орден на труда“ – златен; – „Кирил и Методий“ – II степен. Умира на 13.XI.2009 г.

244

ИВАН МИРЧЕВ ОСТРЕШЕВ Роден е на 6.IX.1931 г. в с. Мъглиж. Средно образование завършва в гимназията в гр. Казанлък. Висше образование получава във Висшето военно училище „Васил Левски“ в София. Има войнско звание полковник. Работил е като началник на тила на Военна болница в София, сегашната Военномедицинска академия. На този пост участва в строителството и обзавеждането на едно от най-големите здравни заведения в страната. Живее в София. ИВАН НИКОЛОВ ВЛАДЕВ Роден е на 22.III.1897 г. в Мъглиж в семейството на учителя Никола Владев. Завършва средно реално училище в Стара Загора през 1916 г., а през 1920 г. Педагогическото училище в Казанлък. Приет е за член на Социалдемократическата партия (тесни социалисти) в Мъглиж през 1919 г. През Първата световна война е мобилизиран на северния фронт в Добруджа, а по-късно участва в сраженията на южния фронт – Македония, където е пленен, но успява да избяга от плен. До 1923 г. два пъти по няколко месеца работи като учител, но е уволняван заради левите си идеи. На 13 септември 1923 г., когато е обявено Септемврийското въстание в Мъглиж, Иван Владев е избран за военен ръководител на въстанието. Тогава в България Мъглиж въстава пръв. След разгрома на въстанието Иван Владев в арестуван и осъден на 10 г. затвор, но след една година е амнистиран. През учебната 1926/1927 г. започва работа като начален учител в с. Пилашево, Първомайско, а през следващата 1927/1928 г. е начален учител в село Драготиново, също Първомайско. От учебната 1928/1929 г. до 1944 г. е начален учител в с. Знаменосец, Старозагорско. Работи за развитието на кооперативното движение в с. Знаменосец. Развива и читалищна дейност. През 1943 г. е мобилизиран в Беломорието. През всичките тези години до 9.IX.1944 г. твърдо защитава социалистическите си убеждения. През октомври 1944 г. се завръща в Стара Загора и е назначен за командир на 12-а доброволческа дружина. Заемал е още следните ръководни длъжности: – комендант на гарнизона в Стара Загора; – командир на 8-а дивизионна интендантска дружина; – командир на 8-и дивизионен артилерийски полк; – административен директор на Стройобединение – Стара Загора; 245

– управител на „Вторични суровини“ – Окръжен клон Стара Загора, където се пенсионира. Иван Владев е ерудирана личност. Чете разнообразна литература, като непрекъснато се самообразова. Притежава литературни и музикални заложби, прекрасен полемист и отличен оратор. Има воинско звание подполковник. Умира на 22.III.1981 г. ИВАН ПЕТКОВ КУЧКОВ Роден е на 10.XI.1923 г. в Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно в гимназията в гр. Казанлък през 1942 г. От 1942 до 1944 г. отбива военната си служба, като известно време прекарва в гр. Гюмюрджина (Гърция). След 9.IX.1944 г. се завръща в България и продължава да служи във войската, в доброволческите военни отряди. Висше образование завършва в Софийския университет, специалност „Финанси“. През 1949 г. постъпва на работа в новооткритото Горско стопанство в с. Борущица, Казанлъшко. Отначало работи като касиер, след това е бил плановик и две години е заемал длъжността лесовъд – контрол по опазването на гората. През 1955 г. е назначен за заместник на главния лекар (зам.-директор) по административно-стопанската част на санаториума в с. Радунци. Там работи до 1962 г. През 1962 г. започва работа в Градски съвет в гр. Казанлък като началник на Бюро „Работна сила“, където се и пенсионира през 1983 г. Преди 9.IX.1944 г. е членувал в нелегалния Работнически младежки съюз (РМС), а след това в Българската комунистическа партия от 1947 до 1989 г. Живее със семейството си в Мъглиж.

246

ИВАН ПЕТКОВ МУХТАРОВ Роден е на 15.III.1904 г. в Мъглиж. Деветнадесетгодишен участва в Септемврийското въстание 1923 г., като след разгрома му е арестуван. Верен на идеите си, той се включва в дейността на младежкото дружество и на партийната организация. През 1943 г. е интерниран в лагера Демир Хисар. Иван Петков Мухтаров е дългогодишен председател и зам.-председател на ТКЗС „Червено знаме“ – Мъглиж. Принципен и справедлив като ръководител, честен и добронамерен като човек, той е уважаван от съгражданите си. Като пенсионер до последните дни от живота си активно участва в обществения живот на родния Мъглиж: изнася беседи пред многобройните посетители на историческите места в града, дава полезни съвети на местните ръководители и не отказва помощта и съдействието си. Награждаван е с ордени и медали. Умира през 1977 г. ИВАН ПЕТРОВ КАРАИВАНОВ Роден е на 3.VIII.1937 г. в Мъглиж. Средно образование завършва в Мъглиж през 1955 г., а след това продължава да учи в Института за прогимназиални учители в гр. Пловдив. Висше образование получава във Висшия институт по физкултура (ВИФ) „Георги Димитров“ в София. Трудовата си дейност започва през 1961 г. в Основното училище в с. Тулово като директор. През 1964–1965 учебна година е учител по физкултура във Второ средно училище „Гео Милев“ в гр. Стара Загора. Изявява се като добър преподавател и организатор на ученическите бригади в помощ на селското стопанство. От 1970 г. работи в Комитета за младежта и спорта в Стара Загора. През 1973 г. е назначен за директор на Спортното училище в Стара Загора. Училището е открито на първи септември. Под негово ръководство са постигнати много добри резултати в учебно-възпитателната и спортно-тренировъчната дейност. На 26.VIII.1985 г. става председател на Физкултурно дружество „Берое“ в Стара Загора. Тогава футболният отбор спечелва шампионската титла на България – 1985–1986 г. 247

От 1987 г. е инспектор по физическо възпитание в Регионалната инспекция по образованието в Стара Загора. На този пост ръководи, организира и контролира работата на учителите по физическо възпитание в училищата на окръга. През 1991 г. започва работа като учител по физическо възпитание и като такъв се пенсионира. За многогодишната си дейност в областта на образованието е награждаван с медали и грамоти. Умира на 25.V.2004 г. ИВАН ПЕТРОВ СЛАНИКОВ Роден е на 30.III.1937 г. в с. Мъглиж. Завършил е Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност „Философия“ през 1960 г. Работил е в Института по философия към Българската академия на науките. Един от водещите специалисти в страната по психология и философия на религията, етика и антропология. Основател на секция „Философия на религиите“. Написал е над единадесет книги по разглежданите теми. Има научно звание „Професор“. Живял е в София. Починал на 15.IX.2010 г. ИВАН СТОЙЧЕВ ЦАНЕВ Роден е на 15.VIII.1915 г. в с. Мъглиж. Завършил е средно образование в гр. Казанлък. Преди 9.IX.1944 г. е работил известно време като учител. Непосредствено след 9.IX.1944 г. е служител в общината в Мъглиж. Избиран е за секретар на партийната организация на БКП в Мъглиж. През 1949 г. е назначен за директор на мината в с. Николаево, Старозагорско. На тази длъжност работи до 1966 г. От 1966 до 1968 г. е зам.-директор на Централната обогатителна фабрика в гр. Твърдица. Пенсионира се през 1969 г. Умира през 1978 г.

248

ИВАН СТОЯНОВ БАКАЛОВ Роден е на 20.I.1910 г. в Мъглиж. Основното си образование получава в Мъглиж, а средното – в Педагогическото училище в гр. Казанлък. Учителства в родното си село. През 50-те години се премества със семейството си в Стара Загора. Работи в Окръжен народен съвет като завеждащ отдел „Специален“, чиито функции са защита на населението при стихийни бедствия и аварии и мобилизация на техниката. Известно време е специалист в отдел „Организационен“ в Окръжния народен съвет. Съпругата му Танка Иванова Балабанова-Бакалова е родена в Мъглиж. Дъщеря е на Иван Балабанов – кмет на Мъглиж през 20-те години на XX в. Учителства в Мъглиж и Стара Загора. Носител е на званието „Заслужил учител“, познат е като педагог и общественик. Иван и Танка Бакалови след пенсионирането си живеят в Мъглиж. Иван Бакалов е първият и дългогодишен председател на Клуба на пенсионера; председател е на Комитета за народен контрол. Умира на 4.I.1996 г. в Мъглиж. ИВАН СТОЯНОВ КЛИСУРОВ Роден е в Мъглиж през 1932 г. До седми клас учи в родното си село, а след това във Втора мъжка гимназия в Стара Загора. Изявява се като отличен ученик и оглавява Ученическия комитет в гимназията. След завършването £ постъпва във Военното училище „Васил Левски“ в столицата. И там се проявява като отличен курсант и след завършването му е произведен направо в чин лейтенант. Разпределен е на работа в Старозагорската бригада на Строителни войски. Дългогодишен работник в Политотдела на военното подразделение. От началото на 70-те години е вече полковник и оглавява Политическия отдел на бригадата. Награждаван е с престижни ордени и национални награди. Умира внезапно през 1987 г.

249

ИВАН ТРИФОНОВ СТОЯНОВ Роден е на 30.VIII.1933 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно в Стара Загора. От 1952 г. е студент във Физико-математическия факултет на Софийския държавен университет „Климент Охридски“, който завършва през 1956 г. и придобива квалификация на гимназиален учител по математика и физика. През 1972 г. завършва второ висше образование във Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) – София, специалност „Радиотехника“. През 1956 г. постъпва на работа в гр. Хасково като учител по математика. От м. септември 1959 г. е назначен в Окръжния народен съвет в гр. Хасково на длъжността инспектор по математика в отдел „Просвета“. От септември 1963 г. до 1965 г. е директор на Техникума по механотехника в гр. Хасково, а от декември същата година започва работа в Обединено промишлено предприятие „Фридрих Енгелс“ (сега „Арсенал“) – гр. Казанлък, като старши конструктор. През 1966 и 1967 г. е в СССР, гр. Москва, където учи в „Московский учебный комбинат подготовка кадров механизиравного учета“. След завръщането си през 1967 г. организира създаването на „Електронноизчислителен център“ в ОПП „Фридрих Енгеле“ – гр. Казанлък, и е назначен за директор на центъра. От октомври 1973 г. е на работа в Градския комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в гр. Казанлък като секретар по стопанските въпроси. През 1975 г. е назначен за зам.-генерален директор на Държавно стопанско обединение (ДСО) „Хидравлика“ в гр. Казанлък. От 1978 г. е зам.-директор на комбинат за електрокари „Шести септември“ в гр. София, а от 1980 г. е директор на завод „Средец“ в София за производство на електрокари и мотокари, предназначени главно за износ. Тук се изявява и като изобретател, за което има авторско свидетелство от Института за рационализации (ИНРА). През 1987 г. е назначен за председател на Стопанско обединение „Заготовки на комплектовъчни възли в машиностроенето“ в гр. Враца. От 1988 г. е директор на железопътен завод „Георги Димитров“ в гр. София, а от 1990 г. е експерт в Министерството на индустрията и технологиите. Награждаван е с ордените: – „Кирил и Методий“ – III степен; 250

– „Червено знаме на труда“; – „Народен орден на труда“ – златен; и медали по различни поводи. През 1991 г. се пенсионира. Умира на 27.V.2007 г. ИВАН ТЕОФАНОВ ШОЛЕВ Роден е на 25.II.1928 г. в с. Мъглиж. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Активен участник в провежданите от Работническия младежки съюз (РМС) мероприятия. Участва и в строителството на Прохода на републиката „Хаинбоаз“. През 1970 г. е избран за кмет на Първи район в София. От 1980 до 1991 г. е началник на отдел „Обща канцелария“ в Министерския съвет на Народна република България. Награден е с орден „Стара планина“ – III степен. Пенсионира се през 1991 г. Умира на 20.XI.2001 г. ИВАНКА ДЕНЕВА ГЕОРГИЕВА Родена е на 16.I.1944 г. в с. Тулово. Баща £ Деньо Свинаров е мъглижанин – железопътен работник. Основно образование завършва в с. Тулово, а средно – в гимназия „Гео Милев“ – гр. Мъглиж. Висшето си образование получава във Висшия селскостопански институт (ВССИ) „Георги Димитров“ в София със специалност „Агроном-растениевъд“. От 1968 г. започва работа като ръководител на полевъдна бригада в с. Тулово. От 1969 до 1983 г. е бригаден ръководител към Обединено ТКЗС – Мъглиж. От 1984 до 1989 г. е председател на Комитета на професионалните съюзи в АПК „Червено знаме“, гр. Мъглиж. От 1990 г. при реорганизацията на селското стопанство е агроном в селскостопанска бригада – Тулово към гр. Мъглиж. От 2000 г. е председател на Земеделска производствена кооперация в с. Тулово, където живее със семейството си.

251

ЙОВЧО ДЕНЕВ ДИМОВ Роден е през 1931 г. в Мъглиж. Основно образование завършва в родното си село. След това учи в Стара Загора, където завършва Педагогическата гимназия. Известно време работи като учител в граничен район. След отбиване на военната си служба се включва в обществения живот на Мъглиж и създава младежкото звено в ТКЗС „Червено знаме“. Като ръководител на звеното работи две години. В периода 1953–1955 г. е на работа в отдел „Финансов“ на Околийския народен съвет в Казанлък. От 1956 до 1960 г. завежда организационния отдел на Околийския комитет на Димитровския съюз на народната младеж (ДСНМ) в Казанлък. Четири години (1960–1964) е началник на смяна в предприятието „Петко Маналов“ в Казанлък. Особено плодотворна е дейността му като председател на физкултурното дружество „Розова долина“ в Казанлък от 15.VIII.1965 до 31.X.1968 г. Дружеството постига големи спортни успехи в колоезденето, атлетиката, волейбола, баскетбола и най-вече във футбола, когато отборът играе в „А“ група. През 1968 г. постъпва на работа в Държавно автомобилно предприятие (ДАП) Казанлък, където работи 23 години като началник на отдел. През 1992 г. се пенсионира. Умира на 14.XI.2007 г. ЙОВЧО ИВАНОВ МУХТАРОВ Роден е на 10.VII.1929 г. в Казанлък. Родителите му са мъглижани. Начално, прогимназиално и гимназиално образование завършва в гр. Казанлък. От 1947 до 1950 г. учи и завършва Народното военно училище „Васил Левски“ в София и е произведен в първо офицерско звание „подпоручик“, свързочник, специалист по радиовръзките. През 1954 г, постъпва във Военнотехническата академия в София, която завършва през 1957 г. През 1969 г. се дипломира във Висшия машинно-електротехнически институт – София, със специалност „Радиотехника“, професия – инженер. В Българската народна армия служи като офицер до 1986 г. Има войнско звание полковник. Заемал е различни длъжности, като достига до заместникначалник на свързочно управление в Генералния щаб на БНА. През 1976 г. е назначен за началник на Специалното управление в Министерството на електрониката и електротехниката, което ръководи разработката и произ252

водството на военни изделия. От 1978 до 1985 г. служи в Техническия комитет на щаба на Обединените въоръжени сили на страните – участнички във Варшавския договор, в Москва. Йовчо Мухтаров е работил като сътрудник на Геофизическия институт на Българска академия на науките (БАН) в разработването на прогнози за йоносферното разпространение на късите вълни. Като представител на Генералния щаб на БНА е член на Националния комитет за използване на Космоса за мирни цели. Участвал е в избиране на площадка за първата наземна космическа станция в България. Има публикувани статии в сборник на БАН и в периодичния печат, свързани с научната му дейност, както и статии по организационното изграждане на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и неговата социална дейност, политически фейлетони и есета. Издал е книгата „Дени“ (2011). Съавтор е на историческата книга „Свързочни войски на България 1945–2004 г.“ (2009). Йовчо Мухтаров се занимава активно и с обществена дейност. Като ученик в гимназията в Казанлък е член на ръководството на РМС и ЕМОС. До постъпването в армията е инструктор в Околийския комитет на Работническия младежки съюз (РМС) в Казанлък. След пенсионирането се включва в дейността на СОСЗР. Два мандата е член на Централния съвет на тази организация и един мандат – член на Изпълнителното бюро на Централния съвет. До 2009 г., в продължение на 15 години, е член на Столичния съвет на СОСЗР, като един мандат е заместник-председател на Съвета. През 1995 г. основава Клуб на офицерите и сержантите от запаса и резерва свързочници и автоматизатори „Ген.-лейт. Д. М. Дяков“, председател на който е до 2007 г. Носител е на ордените „9-ти септември“ I и II степен, „За военна доблест и достойнство“ и на много български и чуждестранни медали. Живее в София. ЙОВЧО РАЙЧЕВ УЗУНОВ Роден на 25.VI.1914 г. в с. Мъглиж. Живял е в Мъглиж и гр. Твърдица, Сливенско. Работил е като счетоводител в Горско стопанство – Твърдица, и в гимназията в Твърдица. Бил е и секретар на Градския съвет в Твърдица.

253

ЙОВЧО СМИЛОВ ЙОВЧЕВ Роден е на 15 юли 1902 г. в с. Мъглиж. Средното си образование завършва в гр. Казанлък през 1921 г., след което учителства в с. Коневец, Ямболско, и в с. Свобода, Старозагорско. През 1920 г. става член на Mладежкия комунистически съюз, а през 1923 г. е приет за член на Българската комунистическа партия. През 1922 г. е уволнен като учител, а за активно участие в Септемврийското въстание в Мъглиж през 1923 г. е лишен от правото да заема държавна работа. През 1927 г. преминава в нелегалност и по решение на ЦК на БКП емигрира в СССР, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) (ВКП (б)), впоследствие КПСС. В Съветския съюз продължава да работи като учител в едно българско село в Одески окръг. След известно време е извикан в Задграничното бюро на ЦК на БКП в Москва за оформяне на документите му за членство във ВКП (б). Там за първи път се среща с Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов, Станке Димитров и Георги Дамянов. В продължителен разговор Георги Димитров се интересува как смята да продължи да живее в СССР, какви планове има занапред. Скоро след тази среща отново е извикан в Задграничното бюро на ЦК на БКП, където Г. Димитров го уведомява, че има решение на партийното ръководство да учи в Московската минна академия. „Един ден – казва той, – когато започнем да строим нова България, най-напред ще ни бъдат необходими минни инженери и особено инженер-геолози, които трябва да проучат и разкрият подземните богатства на страната. Без развито минно дело ние няма да можем строим социализма“. Така Г. Димитров влиза в неговия живот. Академията завършва през 1932 г. със специалност инженер-геологопроучвател. Там той е слушал лекции и е работил под научното ръководство на големите съветски учени В. А. Обручев, А. Д. Архангелски, И. М. Губкин, А. Е. Ферсман и др. Въз основа на дипломата и характеристиката, която му дава Задграничното бюро на партията, е назначен за ръководител на групата по проучване на редките елементи към Главно управление по геология на СССР (после става Министерство на геологията). По съвместителство извършва и научноизследователска работа във Всесъюзния институт за минералните суровини (ВИМС). Още от първите години в работата си като инженер-геолог бързо израства като специалист и научен работник, организира и лично ръководи много геоложки експедиции. През 1932–1936 г. непосредствено ръководи проучванията на редки зони, радиоактивни метали, злато, волфрам, калай и други редки метали в 254

Източното Задбайкалие, Горен Амур, Алтай, Урал и др. Като геолог проучвател обхожда почти цялата съветска страна – Средна Азия, Казахстан, Урал, Украйна, Западен и Източен Сибир. От 1938 до 1946 г. Йовчо Йовчев работи при много тежки климатични условия в Далечния Североизток, в районите на Западна Камчатка, в Колимска област (гр. Магадан) в системата на Далстрой. През май 1947 г. се завръща в България. Месец по късно е приет от Г. Димитров. На тази среща Г. Димитров споделя с него, че в страната предстои да се решават големи, сложни и отговорни задачи. Особено важно е бързо да се изгради и развие суровинно енергийната база, както и развитието на строителството, металургията, химията и т.н. След този разговор с министър-председателя, Йовчо Йовчев е назначен за директор на Дирекция за геоложки и минни проучвания. Почти 20 години той ръководи най-голямата геологопроучвателна организация в страната – Главно управление по геология и охрана на земните недра, а след това и Комитета по геология към Министерския съвет на Народна република България. Той е стратегът и ръководителят на проведените през 50-те и 60-те години на миналия век геологопроучвателни работи за полезни руди в Ямболско, Троянско, района на Кремиковци, за манганови руди във Варненско, за медни руди в Бургаско, Панагюрско, в Странджа, за оловно цинкови руди в Родопите, за черни и кафяви каменни въглища в Балканския, Бобовдолския, Пиринския, Черноморския и Николаевския басейн. Проучени са запасите от лигнитни въглища в „Марица-изток“, в Маришкия басейн и започва тяхното използване за производство на ел. енергия и брикети. Открито е първото нефтено находище в България през 1951 г. Извършени са проучвания за гипс, каолин, огнеупорни суровини и редица още нерудни изкопаеми и строителни материали. В резултат на тези проучвания, извършени под ръководството на Йовчо Йовчев, е създадена собствена минералносуровинна база на страната, благодарение на което става възможно развитието на отечествената черна и цветна металургия, построяването на топлоелектрически централи, циментови заводи и редица предприятия на тежката промишленост. За големите му заслуги в развитието на геологопроучвателното дело в страната и създаване на собствена минералносуровинна база Йовчо Йовчев е награждаван с орден „Червено знаме на труда“ и шест пъти с орден „Георги Димитров“, а за проучването на железните рудни запаси в Кремиковци и откриването на първото нефтено находище в Северна България е удостояван два пъти с Димитровска награда като ръководител на колектив. По-късно му е присвоено и званието „Герой на социалистическия труд“. От създаването на Научноизследователския геоложки институт при Главно управление по геология и охрана на земните недра през 1960 г. той е негов директор. 255

С присъщата му енергия и вещина издига на по-високо равнище българската геоложка наука, особено с трудовете си „Полезни изкопаеми на НР България“ (1960, 1961) в пет тома. Йовчо Йовчев с право се счита за пионер в нашата страна в областта на теорията и практиката в геологопроучвателното дело. Като геолог е световноизвестен учен. Признание за неговата ползотворна научноизследователска дейност в областта на геоложката наука е избирането му през 1952 г. за член-кореспондент, а през 1958 г. за член на Българската академия на науките (академик). Удостоен е и със званията „Заслужил деятел на науката“ и „Заслужил геологопроучвател“ на СССР. Активен участник е и в обществено-политическия живот на страната. На VIII конгрес на БКП е избран за член на Централния комитет на партията. Избиран е и за член на ЦК на профсъюза на миньорите и металурзите, за председател на Българското геоложко дружество и първи председател на Националния комитет по геология. През 1962 г. е избран за народен представител в IV Народно събрание и подпредседател на парламентарната комисия по промишлеността. През 1967 г. се пенсионира, като продължава да се занимава с научна и обществена дейност. На своите съграждани от гр. Мъглиж подари през 1984 г. музейна сбирка на полезните изкопаеми с 1060 експоната. Академик Йовчо Смилов Йовчев почина на 88-годишна възраст на 23 октомври 1990 г. Погребан е в гр. Мъглиж2.

2 За академик Йовчев виж автобиографичен разказ в: сп. „Въглища“, 1986, бр. 6, с. 22–23; също и в: Сборник в чест на академик Йовчо Смилов Йовчев. София, 1964, изд. Главно управление по геология и охрана на земните недра в България, НИГИ.

256

КАЛИНИК Врачански митрополит (светско име – ДИМИТЪР РАЙЧЕВ) Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Калиник е роден на 11.III.1931 г. в с. Мъглиж. След завършване на основното образование Димитър Райчев учи в казанлъшката гимназия, после се премества в новооткритото в Мъглиж средно училище. След завършване на средното образование се записва да учи в Духовната семинария и я завършва с отличие като стипендиант на Старозагорската митрополия. През 1956 г. завършва висше богословско образование в София и започва работа като певецдиригент в Старозагорската катедрала „Св. Вмчк. Димитрий Мироточиви“. Шести юни 1960 г. е паметна дата в битието на Димитър Райчев. Той вече е с монашеско подстрижение от митрополит Климент. Тайнството става в Казанлъшкия манастир и младият човек приема църковното име Калиник. Няколко месеца е на послушание в Поморийския манастир, където е ръкоположен за йеродякон. После служи в Рилската света обител, Бачковския манастир и в Стара Загора. През 1962 г. завършва двегодишна аспирантура в Московската духовна академия. На 7 юни 1962 г. в патриаршеския Богоявленски събор в Москва, Руският патриарх Алексий го ръкополага за йеромонах. В Москва получава и научната степен „Кандидат на богословските науки“. След три месеца Калиник става протосингел в Русе. През 1968 г. вече като архимандрит е изпратен на икуменически стаж в Швейцария. На 1.XI.1970 г. Калиник става игумен на Рилския манастир, а след 9 месеца е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. На 6.XII.1971 г. е ръкоположен от Светия синод за Велички епископ и вече е викарий на митрополията. На 10.XI.1974 г. Калиник е избран за Врачански митрополит, където служи и до сега (2012). Като Врачански митрополит е изпълнявал отговорни духовни мисии. Участвал е в световни асамблеи и конференции на църквите в Европа, Африка, Азия, Америка и Австралия. Пет пъти е гостувал в САЩ, три пъти е бил на посещение при папа Павел VI и папа Йоан Павел във Ватикана по случай традиционните празници на 24 май в Рим. Посещавал е почти всички европейски държави и повечето от съветските републики. Митрополит Калиник е всепризната и авторитетна личност в живота на Българската православна църква3. 3 Биографичните данни за Калиник са взети от книгата „Обет и Дълг“, издание на сп. „Духовно Възраждане“ при Врачанската митрополия по повод 70-годишнината на митрополита.

257

КАЛЧО ДИМИТРОВ РУЕВ Роден е през 1910 г. в Мъглиж. Живял е в гр. София. Има висше образование. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет. Работил е като адвокат. Участник във войната 1944/45 г. като политически офицер, с воинско звание полковник. След войната е работил в Министерския съвет в Секретариата на Г. Димитров. Пенсионира се като прокурор в Главна прокуратура на Народна република България. Умира на 17.V.1967 г. в София. КИРИЛ КОСТАДИНОВ ПЕТРОВ Роден е през 1929 г. в с. Искър, Варненска област. Основно образование завършва в родното си село, а средно в с. Вълчи дол, Варненско, през 1947 г. Същата година постъпва студент в Агрономическия факултет в гр. Пловдив и го завършва през 1951 г. със специалност агроном. От 1951 г. живее в с. Мъглиж. Отначало работи като агроном в с. Ягода, Старозагорско, а от 1953 г. като агроном и главен агроном в ТКЗС – Мъглиж. През 1968 г. е избран за първи секретар на БКП в Мъглиж. На този пост работи 10 години. През 1978 г. е назначен за председател на ТКЗС в с. Ветрен, Старозагорско, а след една година – за председател на Аграрно-промишления комплекс (АПК) в Гурково, Старозагорско, където работи три години. Трудовата си дейност завършва в завод „Арсенал“, Казанлък, като агроном в помощното стопанство. Там се и пенсионира. След това осем години е председател на пенсионерския клуб в Мъглиж. Умира през януари 2007 г.

258

КОЛЬО АТАНАСОВ КОЛАКСЪЗОВ Роден е на 9.VIII.1932 г. в Мъглиж. Основно образование получава в Мъглиж, а средно – в гимназия „Васил Левски“ в гр. Стара Загора през 1950 г. От 1951 до 1953 г. включително служи в Българската народна армия. В гр. Стара Загора завършва Народния университет за икономически знания при Окръжния комитет на професионалните съюзи (ОКПС) на търговските работници. Трудовата му дейност започва през 1956 г. в Балканския геологопроучвателен район със седалище в гара Чумерна, на обект „Българка“, намиращ се в района на мини „Твърдица“. Работил е и в завод „Арсенал“ в гр. Казанлък. Дейността му в Мъглиж е свързана с Районната потребителна кооперация „Септември“ (РПК), известна като Наркооп. Отначало е закупчик, а след това става председател на кооперацията. В Горско стопанство – Мъглиж, е бил диспечер, в автомобилното предприятие в Казанлък – организатор експлоатация, а през 1975–1976 г. е началник на автобазата в Мъглиж. Кольо Колаксъзов участва и в обществено-политическия и културен живот в Мъглиж. Бил е активист на младежките организации Съюз на народната младеж (СНМ) и Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Работил е в младежката бригада на Трудовокооперативното земеделско стопанство (ТКЗС). Активно участва и в мероприятия, организирани от читалището. Умира през 1978 г. КОЛЬО ТРИФОНОВ АЛАВОЙДОВ Роден е в Мъглиж през 1927 г. Средно образование завършва в гр. Казанлък, а висше – във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, сега Университет за национално и световно стопанство, в София през 1950 г. със специалност „Икономика на промишлеността“. Работил е като началник отдел „Труд и работна заплата“ (ТРЗ) в завод „Искра“ – София. През 1970 г. започва работа в Комитета по машиностроене към Министерския съвет. От 1972 г. е зам.-началник на отдел „Планово икономически“ в Министерството на машиностроенето, а от 1978 г. е началник на Управление планово-икономическо в същото министерство. През 1986 г. е назначен за главен директор по търговско-икономическите въпроси на Държавно стопанско обединение „Балканкар“. От 1986 г. е зам.-председа259

тел на Асоциация „Транспортна, селскостопанска и строителна техника“ (ТССТ) по икономиката, организацията на труда и финансите. В държавна фирма „Ефима“ постъпва на работа през 1991 г. като главен директор по планиране, икономика и финанси. Активно е съдействал за развитието на Мъглиж и общината. С негова помощ са решавани въпросите за доставка на комунална и транспортна техника, както и материали за местната промишленост. Два пъти е награждаван с „Народен орден на труда“. През 1995 г. загива при автомобилна катастрофа край гр. Бяла. КОЛЮ ГЕОРГИЕВ ГАРГОВ Роден е на 15.X.1922 г. в с. Мъглиж. Основно и прогимназиално образование завършва в Мъглиж, а средно гимназиално в гр. Казанлък през 1941 г. Същата година се записва да учи медицина в София и през 1947 г. се дипломира като лекар. Трудовата си дейност като лекар започва в Окръжна болница – София, и клиниките на Медицинския факултет. През март 1948 г. е назначен за сътрудник в отдел „Здравна просвета и пропаганда“ в Министерството на народното здраве, а през 1950 г. за началник на Организационния отдел в министерството. До 1961 г. е съветник и секретар на Научния медицински съвет и същевременно по съвместителство е асистент на професор А. Панев. От 1952 до 1956 г. работи в Катедрата по организация на здравеопазването в ИСУЛ. През 1956 г. е избран за доцент и за ръководител на тази катедра. От 1961 до 1964 г. е на работа в бюрото на Световната здравна организация в Копенхаген, в отдела за подготовка на медицински кадри с ръководител проф. Бил Хобсън, а от 1971 до 1978 г. е представител на Световната здравна организация в Монголия. След завръщането си от Монголия оглавява Катедрата по медицинска педагогика в ИСУЛ. През 1979 г. е назначен за зам.-министър на народното здраве. На този пост работи до 1981 г. След пенсионирането си през 1981 г. продължава да работи като директор на Института по социална медицина при Медицинска академия до 1988 г. В този период по съвместителство е и началник на Столичната здравна организация. За професор е избран през 1966 г., а от 1980 г. е удостоен със званието „Заслужил лекар“.

260

Има около 200 публикации по въпросите на здравната политика, диспансеризацията, медицинската педагогика, поликлиничната помощ, семейното здраве, медико-социалните проблеми на хрониците, международните здравни проблеми и др. Награден е с орден „Народна република България“. Умира през 2007 г. КРЪСТЬО МАРИНОВ МИХАЙЛОВ Роден е на 19.VI.1939 г. в гр. Гоце Делчев, където завършва средно образование през 1957 г. Висше образование получава във Висшия селскостопански институт (ВССИ) „Георги Димитров“ в София през 1964 г. със специалност „Агроном-полевъд“. Трудовата си дейност започва същата година в Трудовокооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в с. Дъбово, Старозагорско, като агроном, а след това е преместен в с. Долно Сахране, Старозагорско, на длъжността ръководител на филиал до 1966 г. През 1966 г. е назначен в Горско стопанство Мъглиж за главен агроном. От 1970 г. е на работа в ТКЗС „Червено Знаме“ в Мъглиж като агроном, а от 1975 г. ръководител на промишлен участък към Фуражно предприятие в АПК „Розова долина“ в гр. Казанлък и ръководител на промишлена бригада (филиал на АПК „Розова долина“). От 1976 до 1978 г. включително е на работа в Кралство Мароко, като агроном в гр. Сафи, а през 1979 г. в с. Ветрен, Старозагорско, където е председател на клоновото стопанство. След закриването на тези структури през 1980 г. работи като главен агроном в АПК „Заря“ в Гурково, Старозагорско. През 1981 г. е назначен в АПК „Червено знаме“, Мъглиж, като завеждащ филиал (промишлена бригада). От 1986 г. е на работа в НПК „Българска роза“ в гр. Казанлък като главен специалист-мелиоратор. През 1988 г. е назначен за директор по контрола, до закриването на предприятието през 1991 г. След 1991 до 1999 г. работи като частен предприемач. От 1999 г. е пенсионер. Със семейството си живее в Мъглиж.

261

КРЪСТЬО МАРКОВ СВИНАРОВ Роден е на 22.V.1900 г. в с. Мъглиж. Средно образование получава в Старозагорската гимназия през 1919 г. Като ученик членува в кръжок, където се запознава с учението на Карл Маркс. През 1918 г. става член на Българската социалдемократическа партия (тесни социалисти) в Мъглиж. През 1919 г. е един от организаторите на първомайска ученическа манифестация в Стара Загора. За секретар на комунистическата партийна организация в Мъглиж е избран през 1922 г. След завършване на средното си образование е назначен за учител в едно бургаско село, но скоро след това е уволнен заради комунистическите си убеждения. На провеждани манифестации, събрания и чествания, организирани от партията, се проявява дарбата му на добър оратор и полемист. Кръстьо Марков е политически ръководител на Септемврийското въстание в Мъглиж, обявено на 13 септември 1923 г. В следващите години е един от активните стопански и кооперативни деятели. Участва в учредяването на Популярната банка в Мъглиж. През 1926 г. Управителният съвет го назначава за директор на банката. На този пост работи до 1944 г., а след това заминава за София. От 1946 г. е на работа в Централния кооперативен съюз, където е издигнат за началник на Управление „Изкупуване на селскостопанската продукция“, а след това става и зам.-председател на ЦКС. На тази длъжност се пенсионира. Умира на 22.VIII.1991 г. Погребан е в Мъглиж. КРЪСТЬО СТОЯНОВ БАКАЛОВ Роден е на 13.V.1914 г. в Мъглиж. Работил е в областта на банковото дело. Започва работа в клона на Българска народна банка (БНБ) в гр. Казанлък. Заради проявен професионализъм е изпратен за директор на БНБ в гр. Русе. През 1970 г. е назначен за началник на Управление „Кредитиране на селското стопанство“ в централното управление на БНБ в София. С дейността си подпомага финансовото укрепване на земеделските кооперации в България.

262

ЛЕВ ЖЕЛЕВ ПОПОВ Роден е на 30.VI.1930 г. в Мъглиж в семейството на Желю Попов – учител по математика и природни науки, поклонник на Лев Николаевич Толстой. През 1948 г. Лев Попов завършва средно образование в гимназията в Казанлък, а през 1953 г. – висше образование в Софийския университет, специалност „Славянска филология“. Същата година започва работа като преподавател по български език в гимназията в Мъглиж. През 1955 г. е зам.-директор, а през 1956 г. – директор на средното училище в Мъглиж. Като педагог-администратор той се изявява като новатор, заема се да обнови формите и методите на обучение. В гимназията се създават и обзавеждат първите кабинети по биология, физика, химия, създаващи отлични условия за лабораторна работа. През 1962 г. гимназията в Мъглиж е преустроена в Техникум по механизация на селското стопанство (ТМСС). През 1964 г. на площ от 60 дка започва изграждането на материална база на техникума. Изгражда се нов учебен комплекс: учебна сграда, три работилници, хангари, общежитие, бензиностанция и др. Официално техникумът е открит през 1968 г. и носи името на Гео Милев. През учебната 1972/73 г. по негова инициатива се създава и „Немски учебен център“, единствен в България за обучение на кадри, работещи с агротехника от ГДР. За тази си дейност той е удостоен с почетна значка „Заслужил деятел на българо-германската дружба“. През 1973 г. е назначен за председател на Общинския народен съвет в Мъглиж. Отново се връща като директор на техникума през 1974 г., където работи до пенсионирането си през 1990 г. Носител е на ордени и медали, между които „Кирил и Методий“ II степен. Има и правителствена награда от СССР по случай 60 г. от Октомврийската революция. Лев Попов умира на 1.IV.1998 г.

263

МАРИЯ ДЕНЕВА БОНЧЕВА Родена е на 14.IV.1944 г. в с. Мъглиж. Основното си образование завършва в средно смесено училище „Гео Милев“ в Мъглиж и продължава обучението си в гимназиална степен на същото училище, преобразувано по-късно в Средно политехническо училище. Обществената си дейност в гимназията развива като член на ученическия комитет, а една година е и негов секретар. Средното си образование завършва през 1961 г., а след това продължава да учи в Учителски институт „Тодор Самодумов“ в гр. Пловдив. Трудовата си дейност започва на 1.IX.1965 г. в Основно училище „Христо Ботев“ в с. Александрово, окръг Старозагорски, като преподавател по български език и литература. Задочно завършва висше образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, във Факултета по славянска филология, специалност „Българска филология“. От 1.IX.1968 г. в продължение на 10 учебни години е преподавателка по български език и литература и по френски език в Основно училище „Христо Ботев“ в гр. Мъглиж. От 10.X.1978 до 31.III.1979 г. работи като преподавателка по български език и литература в ЕСПУ „Никола Вапцаров“ в гр. Казанлък. От 1.IV.1979 г. е на работа в гр. Стара Загора, в Окръжния съвет за народна просвета, като учител методист по български език и литература. Същевременно е и окръжен кореспондент на вестник „Учителско дело“, а по-късно и на вестник „Аз-буки“. Изпълнява функциите и на кореспондент на окръжния вестник „Септември“ и сътрудник на Радио Стара Загора по проблемите на образованието. Като учител методист преподава в гимназията за чужди езици „Ромен Ролан“, в Техникума по електротехника „Георги Раковски“, както и в СОУ „Максим Горки“ в Стара Загора. От 15.IX.1983 до 15.IX.1984 г. е на специализация по литературознание в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1986 г. е удостоена с педагогическото длъжностно звание „Старши учител“. От 21.X.1993 г. изпълнява длъжността експерт по български език и литература в Регионалния инспекторат по образованието в гр. Стара Загора. През 2000 г. е назначена за началник на отдел „Методическо осигуряване на системата на народната просвета“ в Инспектората по образованието на МОН, гр. Стара Загора. 264

Пенсионира се като началник на отдел „Инспектиране и организация на методическата дейност“ и експерт по български език в Регионалния инспекторат по образованието на МОН в гр. Стара Загора. Продължава да публикува статии с конкретни становища по важни проблеми на средното образование. През 2008 г. публикува критичната статия „Узаконяване на беззаконието“, в която посочва груби грешки в кодификатора – изданието на БАН от 2002 г. „Нов правописен речник на българския език“. Живее постоянно в гр. Стара Загора. МАРИЯ ДОНЧЕВА КАЛАЙДЖИЕВА Родена е на 18.I.1894 г. в Мъглиж. Взема дейно участие в Септемврийското въстание 1923 г., като подпомага въстаниците с храна и дрехи. Член е на Българската комунистическа партия (БКП) от 1938 г. В годините на антифашистка борба е ятачка на партизани и нелегални дейци на БКП. За тази си дейност е съдена и лежала в затвора. След 9.IX.1944 г. участва активно в обществено-политическия живот в Мъглиж, в изграждането и укрепването на ТКЗС. Била е и председател на „Женското дружество“ в Мъглиж. Награждавана е с ордените: – Орден „Народна свобода“ – II степен; – Орден „Девети септември 1944 г.“ – III и II степен; – Орден „Народна република България“ – I степен. Умира през 1980 г. МАРКО КРЪСТЕВ МАРКОВ Роден е на 10.V.1925 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в родното си село, а средно гимназиално – в гр. Стара Загора през 1944 г. Има висше икономическо образование, получено в Софийския университет, със специалност „Финанси и банково дело“ през 1950 г. Работил е като зам.-директор на Българската кинематография, административен директор на Софийската опера и балет, зам.-генерален директор на Българската фотография и зам.-генерален директор на Българския културен център в Източен Берлин. Умира на 24.XI.1993 г.

265

МИМИ СТОЯНОВА ГЕРГАНОВА-ХРИСТОВА Родена е на 17.X.1938 г. в Мъглиж. Основното си образование получава в прогимназията в Мъглиж. През 1956 г. завършва гимназията в Мъглиж, а през 1958 г. – Института за прогимназиални учители „Тодор Самодумов“ в гр. Пловдив. От 1958 до 1968 г. е учител по български език и литература и френски език в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ) в Мъглиж. Една година работи като счетоводител в Районна потребителна кооперация (РПК) „Септември“ в Мъглиж. От 1970 до 1971 г. е технически секретар в ГК на БКП, а от 1971 до 1974 г. – секретар по идеологическите въпроси в ГК на БКП в Мъглиж. За председател на Градския общински народен съвет в Мъглиж е избрана на 23.I.1974 г. От 1979 до 1982 г. е зам.-председател на Изпълнителния комитет (ИК) на Общинския народен съвет в Мъглиж. От 1982 до 1988 г. е председател на Общинския народен съвет. Като секретар на ИК на Общинския народен съвет работи от 1988 до 1990 г. Няколко мандата е избирана за окръжен съветник към Окръжния народен съвет (ОНС) – Стара Загора. Била в член на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора от 1971 до 1974 г. От 1988 до 1990 г. е член на Контролно-ревизионната комисия на Областния комитет на БКП в Хасково. Избирана е за делегат на три национални конференции на БКП и за делегат на конгреса на културата през 1983 г., както и за делегат на 41-вия конгрес на Българската социалистическа партия през 1994 г. Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ през 1983 г. От 1990 г. е пенсионер. Живее със семейството си в Мъглиж. МИНЧО ЙОВЧЕВ ЧЕРНЕВ Роден е на 23.V.1915 г. в с. Мъглиж. Първоначално образование завършва в Мъглиж, а средно гимназиално – в гр. Казанлък. В Пловдив завършва Полувисшия педагогическия институт за прогимназиални учители. Висше образование получава в Държавна политехника – София, със специалност „Инженер строител“ през 1947 г. 266

Трудовата му дейност започва като учител в с. Елхово, Казанлъшко, а като инженер – на язовир „Копринка“ („Георги Димитров“). До 1951 г. ръководи изграждането на обект „Тунели“. От 1951 до 1953 г. е директор на язовир „Васил Коларов“ (голям Бедек) и ръководи строителството до пускането му в експлоатация. От 1953 до 1956 г. ръководи изграждането на тунелите на язовир „Сталин“ („Искър“). От 1956 до 1959 г. е началник на отдел в Министерството на енергетиката. От 1959 до 1961 г. е директор на строителството на язовир „Махарда“ в Сирия. След завръщането си в България той последователно е заместник-министър в Министерство на просветата, председател на Комитета за комунално-битови услуги и генерален директор на Държавно стопанско обединение „Младост“. На тази длъжност той активно е помагал на Мъглиж за социално-икономическото му развитие. Особено голяма е заслугата му за изграждането и развитието на Техникума по механизация на селското стопанство в Мъглиж, както и на други обекти със социална значимост. От 1961 до 1975 г. Минчо Чернев е хонруван преподавател по тунелно строителство във Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ) – София. Автор е на учебника „Тунели“. Като ученик в Казанлъшката гимназия се включва в дейността на Работническия младежки съюз (РМС), а по-късно участва и в антифашисткото движение. След пенсионирането си през 1975 г. е избран за председател на Софийската организация на Научно-техническите съюзи (НТС), както и за председател на Съюза на стенографите и машинописците. Бил е член на ръководството на Съюза на учителите. Награден е с ордените „Червено знаме на труда“ и „Георги Димитров“. Умира на 7.VIII.2003 г. МИНЧО НЕДЕЛЧЕВ АЗМАНОВ Роден е на 9.VII.1933 г. В Мъглиж. Родителите му са били учители. Основното си образование завършва в Мъглиж, а средното – в гр. Елхово през 1952 г. Висше образование получава в Висшия машинно-електротехнически институт в София (сега Технически университет) като електроинженер през 1959 г. Трудовата си дейност започва в Софийския градски електротранспорт като завеждащ „Изпитателна станция“. Там работи до юни 1960 г., а след това преминава на работа в Научноизследователски и проекто-конструкторски институт за електро- и мотокари (НИПКИЕМ). През август 1963 г. е в 267

Металургичния комбинат „Кремиковци“. Напуска комбината в началото на 1969 г. като главен енергетик на агломерационното производство. От май 1969 до април 1978 г. е заместник-директор по производствените въпроси в завода за асансьори – София. След това две години работи в Либия. След завръщането си е назначен за зам.-директор на Инженерингово предприятие „Медикокомплект“, а от юни 1985 г. е директор на Инженерингово предприятие „Приборинженеринг“. Там работи до пенсионирането си през 1993 г. Живее в София. МИНЧО СМИЛОВ ЙОВЧЕВ Роден е на 27.II.1942 г. в Мъглиж. От 1949 г. живее в гр. Казанлък. Има висше образование. Завършил е Ленинградският минен институт през 1966 г., специалност „Металургия“. Професия – инженер. От 1967 г. работи в завод „Арсенал“ (бивш комбинат „Фридрих Енгелс“) като технолог на цех. От 1968 г. започва работа в завод „Хидравлика“, гр. Казанлък, като началник отдел „Металургичен“. От 1969 до 1975 г. е в Държавно стопанско обединение (ДСО) „Хидравлика“ като началник-отдел „Производствен“ и зам.-генерален директор на Обединението по производствените въпроси. От 1975 до 1980 г. работи в Градския комитет на БКП в гр. Казанлък, като зав.-отдел и секретар по стопанските въпроси. От март 1980 до април 1981 г. е първи заместник-председател на Окръжния народен съвет в гр. Стара Загора. От 1981 до април 1984 г. е първи секретар на Общинския комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в гр. Казанлък. От април 1984 до ноември 1987 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в гр. Стара Загора. От ноември 1987 до 16 ноември 1989 г. е първи секретар на Областния комитет на БКП в гр. Хасково. От 16.XI.1989 до март 1990 г. е министър на индустрията и технологиите и зам.-председател на Министерския съвет на НРБ в правителството на Георги Атанасов. Бил е член на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП. Народен представител е от 1984 до 1990 г. След 1991 г. работи в частния бизнес до пенсионирането си през 2005 г.

268

МИНЧО СТОЯНОВ ПОПОВ Роден е в с. Мъглиж на 1.X.1900 г. Началното си образование получава в родното си село, след което завършва Педагогическа гимназия в гр. Казанлък. Постъпва на работа като начален учител в с. Климентиново, Старозагорско (25.X.1919–31.VIII.1920), след което отбива военната си служба и продължава образованието си в Педагогическия институт в Стара Загора. След завършване на института започва работа като прогимназиален учител в с. Мъглиж. Работи от 19.IX.1922 до 4.XI.1925 г. По-късно е назначен като преподавател последователно: – от 15.IX.1927 до 14.IX.1928 г. в с. Ветрен, Старозагорско; – от 15.IX.1928 до 14.IX.1931 г. в с. Тулово, Старозагорско; – от 15.X.1931 до 15.XI.1944 г. в с. Мъглиж, Старозагорско; – от 5.XI.1944 до 20.X.1947 г. в новооткритата гимназия в с. Ветрен, Старозагорско. Връща се в Мъглиж след откриването на гимназия и работи до 1.IV.1954 г., когато се и пенсионира. По късно, през 1961 г., е възпитател в мъжкото общежитие на Техникума по механизация на селското стопанство в Мъглиж. Минчо Попов е израснал в многолюдното семейство на свещеник Стоян Дарадидов. От малък е закърмен с възрожденски идеи. От младежките си години се отличава с ораторски талант. Многостранно ерудиран. Преподава история, география, български език и литература. Ползва се с авторитет и уважение сред колегите си и учениците. И до ден-днешен учениците, на които е преподавал, си спомнят за него. Минчо Попов има голям принос за развитието на читалищната дейност в Мъглиж. Организатор е на театрална трупа към читалището, неин режисьор и актьор. През 1953 г. завършва курс за ръководители на театрална дейност, организиран от отдел „Наука, изкуство и култура“ към Окръжен народен съвет в гр. Стара Загора. Освен с театралната си дейност е известен още с просветителската си работа, включваща много лекции и беседи сред населението. Обществената му работа е свързана и с ТКЗС в Мъглиж, където е бил дългогодишен секретар на Контролния съвет. Минчо Попов е запомнен от мъглижани като честен и почтен човек, дал много за развитието на образованието, културата и духовния живот в Мъглиж. Умира на 15.VII.1980 г. 269

МИТКО ДЕЧЕВ КУНДУРДЖИЕВ Роден е на 20.VIII.1938 г. в с. Мъглиж. Основно и средно образование завършва в мъглижката гимназия през 1956 г. Висше образование получава във Висшия селскостопански институт (ВССИ) „Васил Коларов“, гр. Пловдив. Дипломира се през 1963 г. със специалност „Агроном лозаро-градинар“. Трудовата си дейност започва в управление ССП при Окръжен народен съвет, гр. Ямбол, на длъжност „Старши инспектор селскостопанско производство“ през август 1963 г. От февруари 1966 до октомври 1971 г. работи като агроном-бригадир в Трудовокооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Червено знаме“ в гр. Мъглиж. На 1.V.1972 г. е назначен за главен агроном в Горско стопанство – Мъглиж. От 6.V.1978 до 27.IX.1981 г. е на работа в Държавно окръжно стопанство „Агрохимическо обслужване“ – гр. Стара Загора, като специалист агроном. През ноември 1982 г. заминава за Ангола, изпратен от Техноекспортстрой. Там работи до май 1984 г. След завръщането си е зам.-председател на Аграрно-промишления комплекс (АПК) в гр. Малко Търново до юни 1986 г. Една година работи и в предприятието „Българска роза“ в гр. Казанлък – до юни 1987 г. На 27.VII.1987 г. е назначен за агроном-бригадир в предприятие за агрохимическо обслужване (ПАО) в гр. Стара Загора, впоследствие преименувано през 1992 г. като „Агрохим спектър“ ЕООД – Стара Загора. От 21.VII.1993 до 27.V.1998 г. е директор на „Агрохим спектър“ ЕООД – Стара Загора, където се и пенсионира. През времето, когато работи в ТКЗС „Червено знаме“ гр. Мъглиж, е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов, за постигнати високи добиви от ягоди. МИТКО ЧЕРНЕВ ИНДЖОВ Роден е на 25.IX.1957 г. в Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, средно специално – в Техникума по индустриална химия „Асен Златарев“ в Димитровград. До 1980 г. е работил в ПП „Първи май“ в Мъглиж. През 1981 г. е назначен за началникщаб на Гражданска отбрана в Мъглиж. От същата година до 1992 г. е председател на ДФС „Балкан“ – Мъглиж. От 1992 г. е председател на Районна потребителна кооперация „Септември“ в Мъглиж. Живее в Мъглиж. 270

НЕДЕЛЧО БОРИСОВ ЧЕРНЕВ Роден е на 1.III.1923 г. в с. Мъглиж. Средно гимназиално образование получава в Стара Загора. Известно време учи във Висшата стопанска академия в гр. Свищов. През 1947 г. завършва Държавната театрална школа в София. Негов преподавател е проф. Боян Дановски. Дарбата му на актьор и режисьор се проявява от ученическите и младежките години на самодейната театрална сцена в Мъглиж. Много от пиесите, играни в Мъглиж още преди 9.IX.1944 г., са режисирани от него. В тях той играе и главните роли. След 9.IX.1944 г. написва пиесата „Изгрев“, която самодейният читалищен състав, в който участват и ученици, под негово ръководство я представя с успех пред мъглижката публика. Големи са неговите заслуги за успехите на мъглижката театрална трупа и за професионалното израстване на актьорите самодейци. Неделчо Чернев е един от най-известните театрални и филмови режисьори в България. Работил е като асистент-режисьор в Народния театър „Иван Вазов“ в София и театъра във Враца. В продължение на 9 години е постановчик в театъра на Българската армия. Известност придобива като режисьор на някои от най-гледаните български сериали: – „Русият и гугутката“ – 1965 г. (първият български телевизионен сериал); – „С пагоните на дявола“ – 1967; – „На всеки километър“ – 1969–1971; – „Изгори, за да светиш“ – 1976; – „Капитан Петко войвода“ – 1981; – „Дом за нашите деца“ – 1987; – „Неизчезващите“ – 1988; – „Бащи и синове“ – 1990; – и др. За големите му постижения в областта на театъра и киното е награждаван многократно. Удостоен е със званието „Народен артист“. Умира на 8.I.2000 г. в София.

271

НЕДЕЛЧО ЦАНЕВ МАЛАКОВ Роден е на 26.IV.1926 г. в Мъглиж. Учил е в гимназията в Мъглиж, но средно образование завършва в гр. Казанлък. Има незавършено висше икономическо образование. Работил е като председател на Наркооп Мъглиж 4 години и в Горско стопанство Мъглиж 15 години. В Мъглиж най-много е известен като читалищен деец, диригент на популярния четиригласен мъглижки хор „Червения облак“. От 1968 до 1985 г. е председател на читалището. Това са едни от най-ползотворните години на читалището. Там се и пенсионира. Умира на 21.III.2007 г. НЕДКА ИВАНОВА ПОПОВА Родена е на 19.V.1909 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно – в Педагогическа гимназия в гр. Стара Загора. Трудовата си дейност започва като учителка в родното си село както следва: – от 15.III.1933 до 26.IX.1934; – от 14.IX.1937 до 14.X.1939; – от 17.XI.1941 до 14.IX.1944. През 1951 г. е назначена за секретар на читалището в Мъглиж. На тази длъжност работи до 1964 г. Има голям принос за развитието на читалищната и театрална и художествена самодейност, като участва в редица постановки. Изявява се и като просветен деец. Изнася лекции и беседи по актуални за времето въпроси, основно пред жените в Мъглиж. Умира на 21.XI.1987 г.

272

НИКОЛА МАНОЛОВ МАНОЛОВ Роден е на 8.III.1916 г. в Мъглиж. Основното си образование завършва в мъглижката прогимназия. След това учи в гимназията в гр. Казанлък, но поради участие в стачка е изключен и средно образование завършва в гр. Стара Загора. Има висше образование. Завършва медицина и става лекар. Професионалният му път като медик започва в с. Долни Извор и в гр. Костенец. След 9.IX.1944 г. участва в изграждането на новосъздаденото Министерство на народното здраве и разширяването на здравната система в страната. В началото на 1950 г. преминава на работа в Министерския съвет на Народна република България като съветник по здравните въпроси. След това е назначен за началник на кабинета на Председателя на Министерския съвет, а от юни 1961 г. е главен секретар на Министерския съвет. От юли 1971 до юни 1976 г. оглавява кабинета на Председателя на Държавния съвет на Народна република България (НРБ), а от 1976 до юли 1990 г. е секретар на Държавния съвет. И на най-високия пост, който заема, запазва ценните си добродетели: скромност, човеколюбие и отзивчивост. Никола Манолов има изключителни заслуги за многостранното развитие на Мъглиж. Помага за решаването на важни стопански и социални въпроси, за издигане равнището на културата и образованието, за перспективното развитие на общината. Обича родното си място, гордее се, че е мъглижанин. На предложението да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Мъглиж“, отказва, заявявайки: „Аз съм редови мъглижанин“. Притежава и безспорен литературен талант, оставя значително литературно наследство. Като писател е известен с псевдонима „Никман“. На двадесет години написва пиесата „Произшествие“. От 1947 до 1958 г. са публикувани пиесите му „Момчето Мирко“, „Неволята учи“, „Летец-храбрец“ и др. През 1979 г. излизат два тома епиграми под заглавие „Иглотерапия“, а комедията „Тристаен с южно изложение“ е играна от 1980 г. с успех. Пише фейлетони и есета, които публикува в ежедневници и в седмичника „Стършел“. През 1968 г. по случай 20 години от създаването на Трудовокооперативното земеделско стопанство (ТКЗС) „Червено знаме“ в Мъглиж връчва лично правителствени награди на изявени селскостопански труженици. В продължение на четири десетилетия Никола Манолов със своята принципност, честност, трудолюбие и с богатия си управленски опит се издига до един от най-високите държавни постове в Народна република България. Умира през 1994 г. 273

НИКОЛАЙ АТАНАСОВ ЦИГУЛАРОВ Роден в Мъглиж на 13.II.1952 г. Образование – висше. Завършил е Минно-геоложкия институт в София през 1978 г., специалност „Механизация и електрификация на мините“. Професия – инженер. Работи в комплекса „Марица-изток“. Бил е зам.-директор по експлоатацията, главен инженер и началник звено МТС в Рудник № 1. Сега работи като „Експерт – търговия, доставки и технически контрол“ към дирекция „Маркетинг“ – гр. Раднево, област Стара Загора. Живее в Стара Загора. ПЕНКА ЙОВЧЕВА ГОЙЧЕВА-РОБЕВА Родена е на 25.III.1930 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно гимназиално в гр. Казанлък. През 1954 г. завършва висше образование със специалност „Лозаро-градинарство“ във Висшия селскостопански институт „Васил Коларов“ в гр. Пловдив. През същата година е назначена за агроном в ТКЗС в с. Розино, Пловдивско. Впоследствие е избрана за председател на Кооперативното стопанство, а след това и за председател на Аграрно-промишлен комплекс (АПК) „Боримечката“ в с. Розино. Пенка Гойчева се занимава активно с обществено-политическа дейност. Била е член на ОК на БКП в Пловдив, на Комитета на българските жени и др. Носител е на ордените „Народен орден на труда“ – сребърен, и „Червено знаме на труда“. Умира на 12.IV.2010 г. ПЕТКАНА ТОТЕВА ПАВЛОВА Родена е на 18.III.1955 г. в с. Черганово, Казанлъшко. Средно образование завършва през 1973 г. в СПТУ „Дончо Бояджиев“ в гр. Казанлък. Започва работа същата година във Вълнено-текстилния комбинат (ВТК) „Димитър Благоев“ в гр. Казанлък. През 1974 г. е назначена за началник на току-що откритата поща в с. Черганово. От 1976 г. е студентка в Полувисшия пощенски институт „Аврам Стоянов“ в София, който завършва задочно през 1980 г. със специалност „Икономика на съобщенията“. В Горско 274

стопанство, гр. Мъглиж, постъпва на работа през 1982 г., тъй като със семейството си от 1974 г. живее в Мъглиж. В системата на съобщенията се завръща на 5.IX.1985 г. и става първата жена в Мъглиж началник на пощенската служба, която длъжност заема и сега (2012). ПЕТЪР БОНЧЕВ КАЛАЙДЖИЕВ Роден в на 11.I.1914 г. в Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно – в казанлъшкото Педагогическо училище през 1932 г. Още като младеж се включва в антифашистката борба. От 1931 г. е активист на Българския комунистически младежки съюз (БКМС) в Казанлъшка околия. През 1933 г. е осъден на 5 години строг тъмничен затвор по така наречената казанлъшка конспирация. Присъдата излежава в Старозагорския, Плевенския, Шуменския и Сливенския затвор. Освободен е през юни 1937 г. През април 1942 г. е арестуван като секретар на нелегалния околийски комитет на БКП в Казанлък. Заедно с други седем подсъдими е осъден на смърт. Присъдата не е изпълнена и на 8.IX.1944 г. е освободен от обща амнистия. В затвора се проявява като активен член на литературния кръжок. Написва много разкази, отпечатани във вестник „Затворнически литературен фронт“. След 9.IX.1944 г. продължава своята литературна дейност. Написва и книгите „Бунтовна есен“, посветена на Септемврийското въстание в Мъглиж, „Полковникът и другите“ – за живота и дейността на Цвятко Радойнов, „Алени макове“ и др. Участва активно в обществено-политическия и културен живот на гр. Казанлък. Бил е зам.-председател на Градски народен съвет в Казанлък и дългогодишен председател на читалище „Искра“. Умира на 17.X.2007 г.

275

ПЕТЪР БОРИСОВ ЧЕРНЕВ Роден е на 3.II.1934 г. в с. Мъглиж. Средно гимназиално образование получава в София. През 1955 г. завършва актьорско майсторство при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Участвал е във филмите: – „Русият и гугутката“ – 1965; – „С пагоните на дявола“ – 1967; – „На живот и смърт – 1974; – „Синята безпределност“ – 1976; – „Умирай само в краен случай“ – 1978; – “По дирята на безследно изчезналите“ – 1979; – “Тайфуни с нежни имена“ – 1979; – “Ударът“ – 1981; – “Капитан Петко войвода“ – 1981; – „Денят не си личи по заранта“ – 1985; – и в редица още роли в киното и театъра. Удостоен е със званието „Народен артист“. Негов брат е режисьорът Неделчо Чернев. Умира на 14.III.1993 г. в София. ПЕТЪР ДЕНЕВ ПАРТИНОВ Роден е през 1931 г. в с. Мъглиж. Произхожда от учителско семейство. Основно образование завършва в Мъглиж, а гимназия – в гр. Казанлък през 1949 г. Проявява изключителен интерес към литературата, историята, музиката и най-вече към математиката. Завършва като първенец на гимназията и същата година е приет като редовен студент в съществуващата тогава Държавна политехника, гр. София. През 1954 г. постъпва с конкурс като асистент по учебната дисциплина теоретична механика в катедра „Техническа механика“ на току-що създадения в Русе Висш институт по механизация и електрификация на селското стопанство (ВИМЕСС). Петър Партинов е един от първите редовни преподаватели на Института и активно участва в организирането на учебния процес, създаването на основите на културна, развлекателна и популяризаторска дейност в академичния колектив. С разрастването на Университета и на Катедрата Партинов, вече избран за доцент, развива и усъвършенства обучението по теоретична ме276

ханика, една от двете основни учебни дисциплини в Катедрата (другата е Съпротивление на материалите). Той непрекъснато е научно-методичен ръководител на преподавателския колектив по теоретична механика. Ръководи творческите групи и активно участва в написването на методични ръководства за решаване на задачи по трите части на учебната дисциплина теоретична механика. Доцент Партинов е един от най-дейните съавтори на издадените в Университета учебници по теоретична механика. В продължение на десетина години на някои от специалностите се преподава учебната дисциплина теория на трептенията. Почти цялата организаторска, научно-методична и преподавателска работа се извършва с много голяма задълбоченост, въодушевление и отговорност от доцент Партинов. Той е и основният двигател и съавтор на написания учебник по теория на трептенията. Още с постъпването си в Университета асистентът Партинов започва научни изследвания в областта на теоретичната механика. По-късно той разширява областта на изследователските си интереси и публикува научни работи по аналитична механика, линейни и нелинейни трептения, динамика на машините, устойчивост на движението. Отличителна черта на неговата научна работа е изключителната задълбоченост, логическа последователност и проникване в същността на изследваните проблеми. Той увлича и включва голяма част от по-младите си колеги от Катедрата в научните изследвания, като в резултат се появяват много колективни научни публикации. Участва в ръководството на аспиранти от други висши училища. Научните разработки на доцент Партинов в много случаи възникват от практически проблеми, свързани с производството. Компетентните консултации, които той дава на инженери от промишлените предприятия, са способствали за преодоляване на възникнали затруднения. Петър Партинов заема почетно място в историята на катедра „Техническа механика“ и на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Пенсионира се през 1996 г. Починал през януари 2012 г. в гр. Русе. ПЕТЪР ДЕНЕВ ПЕТРОВ Роден е на 3.IV.1944 г. в Мъглиж. Завършил е като бакалавър Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) в София през 1970 г. и същия университет като магистър през 1980 г. Живее и работи в Калифорния, САЩ, повече от 20 години. През годините 1970–1981 е работил като директор на един от заводите за запаметяващи устройства в гр. Стара Загора.

277

ПЕТЪР МИТЕВ КУНДУРЖИЕВ Роден е на 10.V.1933 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно – в гр. Казанлък. От 1.X.1953 г. работи в Промишлено предприятие „Първи май“ в Мъглиж като главен счетоводител, а през 1970 г. е назначен за зам.-председател на същото. От 1980 до 1992 г. е на работа в „Наркооп“ – Мъглиж, като зам.-председател. Петър Кундуржиев е един от най-активните членове на народно читалище „Димитър Благоев“ в Мъглиж (днес читалище „Пробуда“). Член е на управителния съвет на читалището. Изявите му тук са многопосочни – корепетитор на хор, участник в театралната самодейност, ръководител и режисьор на драматичния състав и др. Бил е и секретар на Туристическото дружество в Мъглиж. Награден е с ордените: – „Кирил и Методий“ – II степен; – „Народен орден на труда“. Пенсионира се през 1992 г. Живее в Мъглиж. ПЕТЪР ХРИСТОВ КОЕВ Роден е на 15.IX.1926 г. в Мъглиж. Завършва СУ „Климент Охридски“ специалност „История“ през 1950 г. Работил е в Историческия музей в гр. Стара Загора като уредник и завеждащ отдел „Най-нова история“. Написал неиздадена досега (2012) книга за историята на Мъглиж. Един от създателите на Музея на революционното комунистическо движение, намиращ се в сградата на читалището в Мъглиж. Пенсионер, живее в Мъглиж. ПЕТЬО ИВАНОВ БАЛАБАНОВ Роден е около 1918 г. в Мъглиж. Бил е един от ръководителите на Централна поща в София в края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. Син е на Иван Балабанов – кмет на Мъглиж през 20-те години на XX в.

278

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ ШУКЮРЛИЕВ Роден е на 22.VII.1961 г. в Мъглиж. През 1980 г. завършва френска езикова гимназия. През 1988 г. завършва Ленинградския държавен университет, специалност „Ориенталистика – иранска филология“. От 1988 до 1992 г. работи последователно като експерт в Софийската община и като служител в туристическа фирма. В Министерството на външните работи (МВнР) постъпва през 1992 г. Работи в дирекции „Азия, Австралия и Океания“, „Човешки ресурси“ и „Права на човека“. Работил е в посолствата на България в Иран и Индонезия. През периода 2006–2010 г. е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Техеран, Иран. От септември 2011 г. е началник на отдел „Международни хуманитарни организации“ в дирекция „Права на човека“. Владее френски, английски, руски и персийски език. На 1.X.2012 г. с указ на Президента и на Министър-председателя на Република България е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Китайската народна република. ПОЛЯ ПЕТРОВА ДАЙРОВА Родена е на 20.VII.1948 г. в Стара Загора. Майка £ Дафина Иванова Дайрова е родена в Мъглиж. Средно образование Поля Дайрова завършва през 1966 г. в Руска езикова гимназия „Максим Горки“ в Стара Загора. Висше образование завършва през 1971 г. във ВИНС – Варна (сега Икономически университет), специалност „Икономика и организация на туризма“. От 1971 до 1974 г. работи като асистент в Института по международен туризъм – гр. Бургас. От 1974 до 1978 г. е началник „Планов отдел“ в „Балкантурист“, Стара Загора. От 1978 до 1982 г. е директор на „Балкантурист“ – Стара Загора. От 1982 до 1987 г. е главен специалист в дирекция „Търговия“ в Окръжен народен съвет – Стара Загора. От 1987 до 1992 г. е зам.-директор по икономическите въпроси в „Обществено хранене“ – Стара Загора. От 1992 до 1994 г. е специалист по експлоатация в „Балкантурист“ – Стара Загора. От 1994 до 1997 г. е директор на „Балкантурист“ – Стара Загора. От 1998 до 2002 г. е директор по икономическите въпроси на завод „Берое“ в Стара Загора. От 2002 до 2007 г. е зам.-управител по икономическите въпроси на „Автобусни 279

превози“ ЕООД – Стара Загора. От 2007 до 2008 г. е началник на автогара – Стара Загора. От 2008 г. е пенсионер. Живее в Стара Загора. РАДКА МИТЕВА МАЛАКОВА Родена е на 27.X.1930 г. в Мъглиж. Завършила е средно образование в гр. Казанлък. От 1952 г. работи в Селския народен съвет в Мъглиж. От 1969 до 1986 г. е секретар на Общински съвет в Мъглиж, където се пенсионира. Живее в Мъглиж.

РАДКА СТАНЧЕВА ТОПОРКОВА Родена е на 16.V.1954 г. в гр. Мъглиж. Учи в Основно училище „Христо Ботев“. Средно образование получава през 1973 г. в Техникума по механизация на селското стопанство „Гео Милев“ в Мъглиж. Завършва Финансово-икономическия институт „Димитър Ценов“ в гр. Свищов през 1989 г. От 1973 до 1978 г. работи като технически секретар в Градския комитет на БКП – Мъглиж. От 1979 до 1995 г. е технически секретар в Общинския народен съвет – Мъглиж. От 1996 г. е ръководител на клона на Централна кооперативна банка в града. Живее със семейството си в Мъглиж. РАЙНА ИВАНОВА КОЛЕВА Родена е на 24.V.1937 г. в Мъглиж. Средно образование завършва в Мъглижката гимназия през 1955 г., а висше – специалност „Фармация“ в София. Професия – магистър фармацевт. Работила е като аптекар в Стара Загора. Дълги години е била директор на Окръжното аптечно предприятие, където се и пенсионира. Живее в Стара Загора. 280

РАЙЧО ГЪНЧЕВ Роден е в с. Сатовча през 1953 г. Завършва гимназия в гр. Стара Загора. След това служи в школата за запасни офицери в Плевен. Завършил е и Лесотехническия институт. Започва работа в системата на горите и достига до директор на ДЛС „Бузлуджа“. Бил е 13 години директор на Горско стопанство. От 1991 г. е в частния бизнес – ръководител на фирма „Кентур“. Към 2006 г. вече е автор на 5 книги, 3 стихосбирки, 60 публикации и 40 филма за дивата фауна и лова. Съавтор е на френско-белгийски алманах за мечката в Европа. Председател е на Дружеството за опазване и възпроизводство на дивата фауна. Член е на духовното общество „Път на мъдростта“. Създател и ръководител на „Багатур“ – школа за оцеляване на основата на древните познания на българите. От години живее в гр. Мъглиж, където се намира конната база на школата „Багатур“. В околностите на Мъглиж всяка година се провеждат събори и тренировки на „Багатур“. РАЙЧО ИВАНОВ ГЕВГАЛОВ Роден е на 1.X.1930 г. в с. Мъглиж. Има завършено средно образование в гимназията в Казанлък. От 1957 до 1961 г. е секретар на Селския народен съвет в Мъглиж, а от 1961 до март 1973 г. е председател на съвета. През този период (август 1969) Мъглиж е обявен за град. Умира на 14.III.2011 г.

281

РАЙЧО ТРИФОНОВ ЧЕЛЕБИЕВ Роден е на 28.III.1913 г. в с. Мъглиж. Има незавършено средно образование. Преди 9.IX.1944 г. е бил строителен работник. В ръководството на община Мъглиж, оглавявано от Добри Азманов и избрано от комитета на Отечествения фронт на 10.IX.1944 г., той заема длъжността финансов изпълнител. От 1950 до 1957 г. е секретар на Селския народен съвет в Мъглиж, а от 1957 до 1961 г. е председател на съвета. Умира на 14.VIII.1974 г. РАШО ЙОРГОВ СТРЕШКОВ Роден е на 22.II.1897 г. в с. Мъглиж. От 1950 до 1957 г. е председател на Селския народен съвет в Мъглиж. Умира на 11.VIII.1966 г.

РАШО ТЕНЕВ ШОСЕЛОВ Рашо Шоселов е роден на 14.XII.1927 г. в Мъглиж. Средно образование завършва в Мъжката гимназия в гр. Стара Загора. Любовта към науката и техниката го отвежда в СССР, където в университета в гр. Свердловск (сега Екатеринбург) завършва висше инженерно образование със специалност „Шахтостроене“. Трудовата му дейност започва в първите години на бригадирското движение в Димитровград като зам.-командир на батальон в младежката бригада „Млада гвардия“. Работил е като началник на рудник „Надежда“ в Димитровград, както и като ръководител на много минни обекти в цялата страна. Най-плодотворните години в живота му са, когато е бил директор на „Минстрой“ в гр.

282

Мадан, „Минстрой“ в гр. Димитровград и когато е оглавявал смесеното българо-сомалийско дружество в гр. Могадишо, Сомалия. След завръщането си от Сомалия е назначен за директор на Завод за ремонт на минни съоръжения (известен като БМ база № 4) в Димитровград. За своите големи постижения като стопански ръководител, като рационализатор и новатор в редица направления на техниката и най-вече в областта на минната техника, Рашо Шоселов е носител на много държавни отличия. Награден е с ордените: „Народен орден на труда“ – златен, сребърен и бронзов, „Народна република България“, златна значка на Министерството на индустрията, както и с медали по различни поводи. Той е почетен гражданин на Димитровград. Повече от 36 години от живота си отдава за развитието и просперитета на много минни предприятия, като една от основните му цели е подобряване благосъстоянието на трудовите колективи. Умира през 2006 г. РАШО ТИЛЧЕВ МАЛЕШКОВ Рашо Тилчев е роден през 1878 г. в Мъглиж. Завършва Педагогическата гимназия в Казанлък. След дипломирането си е назначен за учител в Мъглиж. Още като ученик е завладян от социалистическите идеи. В Мъглиж той е един от основателите на социалдемократическата организация. Специалността му като учител са естествените науки и най-вече физиката, която преподава в прогимназията. Но неговите научни интереси се простират много по-широко, те са многостранни. Като учител работи и в Стара Загора, където се и пенсионира. Според негови съвременници е бил изключително честен човек и в живота му над всичко доминират обществено-политическите въпроси, на които всякога бурно откликва. На 9.IX.1944 г. е избран за председател на сформирания Отечественофронтовски комитет в Мъглиж – първият ръководен орган на новата власт. След пенсионирането си се завръща в Мъглиж4. В средата на 30-те години на XX в. Рашо Тилчев създава проект за комбинационна парова турбина, каквато по-късно ще бъде изобретена в САЩ. Енергията на движението според изобретателя е трябвало да се получава от отпадъци. Той предлага идеи за ракетен двигател и авиодвигател с двойно действие и по нов начин на предаване на кръгово движение на колейната ос. Една комисия от български авиационни специалисти намира, че пред4

По спомените на Добри Азманов.

283

ложеният мотор наистина е новост, но неговото построяване не може да се осъществи в България. Работата по авиодвигателя с двойно действие е била трудна. Но Рашо Тилчев търси свой път за увеличаване на енергийната мощност на самолета. Той прокламира реактивните си идеи във време, когато те съвсем не са популярни. Баща и син Тилчеви виждат реактивния самолет твърде рано, но затова пък много вярно и съвсем смело. Умира през 1963 г. РЕНОЛД ЙОВЧЕВ ЙОВЧЕВ Роден на 2.II.1930 г. в Москва, СССР. Син е на академик Йовчо Смилов Йовчев от Мъглиж. Завършил е Московския институт за геоложки проучвания през 1958 г., специалност „Хидрогеология“. Доктор на минногеоложките науки, професор, академик на Международната академия по информатика. Автор на много статии, посветени на хидрологията на СССР и България. Един от създателите на технологията по комплексната преработка на подземните води и попътните води на нефтените находища, с цел извличане на ценни компоненти. Има голям принос за изучаване и изследване на подземните и надземните води на България. Живял и работил в СССР. От края на 80-те години на XX в. живее в България. Работи в Комитета по геология към Министерския съвет на НРБ като директор на Дирекция по хидрология до нейното закриване. Умира на 23.VIII.2010 г. в София. Погребан е в гр. Мъглиж. РУЮ ТОНЕВ ЦИГУЛАРОВ Роден е на 11.III.1897 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а полувисше педагогическо – в гр. Стара Загора, като специализира преподаване по физика и математика. Бил е учител в прогимназията в Мъглиж. След това започва работа в с. Долно Паничерево, Новозагорска околия, като преподавател в местното училище. Впоследствие е назначен за директор на училището. Тогава е построена и новата му сграда. След 9.IX.1944 г. учителства в с. Сборище, Сливенско. Тук също заема длъжността директор до 1948 г. Когато в Мъглиж се открива гимназия, е назначен за нередовен учител по математика. Известно време упражнява професията си и в с. Гурково, където се пенсионира. 284

Рую Цигуларов като младеж е привърженик на социалистическите идеи и е един от основателите на младежката социалистическа организация в Мъглиж. След пенсионирането си до края на живота си живее в Мъглиж. Умира на 3.II.1989 г. СМИЛ ДЕНЕВ ТОПОРКОВ Роден е на 15.II.1954 г. в Мъглиж. Основно образование завършва в родното си село през 1969 г. От 1969 до 1973 г. учи в Техникума по механизация на селското стопанство в Мъглиж. В периода от 1985–1989 г. завършва полувисше образование в гр. Свищов и придобива специалност „Държавно управление и администрация“. Висше образование завършва през 1989 г. в Бургаския свободен университет със специалност юрист. Трудовата си дейност започва в Общинския народен съвет в Мъглиж през 1981 г. като началник на отдел „Организационен“. Тогава към община Мъглиж са включени и сегашните общини Гурково и Николаево с общо население над 26 000 жители и 21 населени места от различна категория. През 1990 г. с обществено-политическите промени в страната се създават преходни управленски структури, така наречените Временни изпълнителни комитети (ВрИК). Тогава е избран за секретар на ВрИК на община Мъглиж. По-късно на изборите за местна власт е избран за кмет на общината, като мандатът му приключва на 13.XI.1995 г. Работи в екип със Стойко Димитров като председател на Общинския съвет, зам.-кмет Иван Велков и секретар Йовчо Йовчев (от Стара Загора). Сега работи като юрист на свободна практика. Живее в Мъглиж.

285

СМИЛ ЖЕЛЕВ БОЛАШИКОВ Роден е на 4.X.1929 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в родното си село. През учебната 1945/1946 г. е ученик в новооткритата непълна гимназия в Мъглиж. Съучредител и член е на училищното ръководство на ЕМОС. Висше образование завършва в Агрономическия факултет в София през 1952 г., професия агроном. От 1952 г. работи в Министерството на земеделието, а през 1960 г. е назначен за преподавател в Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) към ЦК на БКП в София. Има научна степен „Старши научен сътрудник по селскостопанските науки“. СМИЛ МИНЕВ ЙОВЧЕВ Роден е на 6.VI.1917 г. в Мъглиж. Има средно образование. По професия е счетоводител. Работил е в Мъглиж като счетоводител в Популярна банка. От 1949 г. живее в Казанлък. Работил е в завод „България“, гр. Казанлък, като главен счетоводител и зам.-директор по икономическите и търговските въпроси, където се пенсионира през 1977 г. Умира през 2001 г.

СМИЛ РУЕВ ЙОВЧЕВ Роден на 5.III.1938 г. в Мъглиж. Образование – висше. Завършил Висшия машинно-електротехнически институт в София, сега Технически университет, през 1964 г. Професия – инженер. Специалност „Подвижен железопътен състав“. През 1956/57 г. работи като техник-геолог в системата на геоложки проучвания – Балкански проучвателен район. От 1964 г. работи в железопътния транспорт, Вагонен район Стара Загора като инженер и зам.-началник на района. От 1975 до 1989 г. е на партийна работа. В ОК на БКП – Стара Загора, завежда отдел „Транспорт и съобщения“. Работил е в Автокомбинат – Стара Загора, в завод „Средна Гора“ и завод „Наталия“. От 1998 г. е пенсионер. Живее в Стара Загора.

286

СТАНЧО РАШЕВ ПОХЛУПАКОВ Роден е около 1871 г. с. Мъглиж. Работил е като държавен и общински служител: 7 години основен народен учител, 3 години общински писар и 20 години секретар-бирник в Мъглиж. В живота на мъглижкото читалище след Освобождението от турско робство няма друга такава личност като тази на Станчо Похлупаков. Години наред дейността на читалището е свързана с неговото име. Няма ден от неговия живот, в които той да не е посветил част от времето и силите си на читалището. За него обществената дейност се покрива с читалищната. Той е най-ревностният настоятел за строителството на самостоятелна читалищна сграда. По негова инициатива се определя място за строеж на такава, набавят се материали, намира проектанти, които безплатно да изготвят проект, издейства 50 души строители от трудовите войски, но не намира достатъчно подкрепа от тогавашното общинско ръководство и идеята му не е осъществена. Най-голяма заслуга Станчо Похлупаков има за написването през 1943 г. историята на читалището. В този свой труд дава ценни сведения за стопанското развитие на Мъглиж и за редица още събития, свързани с историческото минало на родното му село. Той пръв издирва дописките за Мъглиж във вестниците „Право“, „България“ и „Цариградски вестник“. Намира бележките на Феликс Каниц, посветени на Мъглиж и околностите му. Записва всичко, което е чул от негови по-стари съвременници, прави извадки от фонда на библиотека „Искра“ в гр. Казанлък. След пенсионирането си се включва още по-активно в обществения и културния живот на Мъглиж. Редовно присъства на събранията на читалището и прави предложения за подобряването на дейността му. Редовен посетител е на театралните постановки. Много увлекателно разказва за освободителната Руско-турска война 1877/1878 г. и за идването на русите в Мъглиж. С пълно право за него може да се каже, че е бележит деец на мъглижкото читалище. Починал е около 1953 г.

287

СТЕФАН ДИМИТРОВ ПАСТЪРМОВ Роден е на 16.X.1915 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в родното си село. Постъпва да учи в гимназията в Казанлък, но в 10-и клас е изключен заради активната си дейност в Работническия младежки съюз (РМС). Средно образование завършва по-късно, като частен ученик. Работил е като учител в Златоград. Там е бил до 9.IX.1944 г. След това се завръща в Мъглиж, където е назначен за служител в общината. През 1954 г. е директор на Управление за автомобилен транспорт в гр. Казанлък. В системата на геоложки проучвания, район Чумерна, е бил административен началник. Пенсионира се като председател на Трудово производителна кооперация (ТПК) „Обединение“ гр. Казанлък. Умира през октомври 1979 г. СТЕФАН ДИМИТРОВ ПОПОВ Роден е на 23.I.1940 г. в Мъглиж. Средно образование завършва през 1958 г. в родния си град. Има висше образование. Завършил е през 1966 г. Лесотехническия университет в София, със специалност „Механична технология на дървесината“. Професия – инженер. От 1967 до 1970 г. работи последователно като механик и началник на цех за производство на плочи от конопени частици в гр. Тутракан. От 1970 до 1977 г. е на работа в завод „Цвятко Радойнов“, сега „Габровница“, в село Горно Сахране, област Стара Загора, като началник на цех за производство на плочи от дървесни частици, а след това и като зам.-директор. През 1977 г. е назначен в Стопанско обединение „Стара планина“ – София, което ръководи дейността на 45 дървообработващи предприятия в страната с около 30 хиляди работници. В обединението е заемал длъжностите: специалист, началник отдел, заместник-генерален директор от 1982 до 1989 г. От 1989 г. дейността на тази стопанска организация е прекратена. След това е работил като изпълнителен директор на дървообработващите предприятия „Велилак“ – гр. Дупница, и „Габровница“ в с. Горно Сахране, Старозагорска област. Награден е с „Народен орден на труда“ – златен, както и с медали. Сега (2012) е пенсионер и живее в София със семейството си. 288

СТЕФАН ЙОРДАНОВ ГЕЦОВ Роден в на 3.VII.1932 г. в с. Мъглиж. Завършва средно образование в гр. Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Николай Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г. Дълги години играе в състава на Народния театър „Иван Вазов“, където създава забележителни роли. Присъдено му е званието „Народен артист“. Участвал е в редица филми, между които: – „На всеки километър“ – 1969–1971; – „Наковалня или чук“ – 1972; – „Изгори, за да светиш“ – 1976; – „Снаха“ – 1976; – „На свободата войници“ – 1977; – „По дирята на безследно изчезналите“ – 1979; – „Хан Аспарух“ – 1981; – „Величието на хана“ – 1981; – и други. Най-голяма известност придобива в ролята на цар Иван Шишман в едноименната пиеса. Умира на 10.IX.1996 г. в София5. СТЕФАН МИНЧЕВ ПОПОВ Роден е на 15.VI.1939 г. в с. Мъглиж. Средно гимназиално образование завършва в Мъглиж през 1957 г., а висше – в Минно-геоложкия институт в гр. София със специалност „Минна електромеханика“, професия – минен инженер. Трудовата му дейност започва в комплекса „Марица-изток“. От 24.II.1967 до 24.IV.1972 г. работи в рудник „Трояново-1“ като началник „Контактна мрежа“. През 1972 г. е назначен на работа в „Напоителни системи“ ЕАД, клон Стара Загора, и заема длъжностите началник на отдел „Автоматизация“, главен енергетик, а от 20.II.1989 до 1.VII.1999 г. е директор (управител) на предприятието. От 1.VII.1999 до 1.X.1999 г. е зам.-управител на същото. Умира през 2011 г. 5 За Стефан Гецов виж: Владимир Каракашев. Стефан Гецов – театрален портрет. С., Наука и изкуство, 1971; Теменуга Гецова. Един необикновен живот с гениалния актьор Стефан Гецов. С., 1999.

289

СТЕФАН СТЕФАНОВ ГЕРГАНОВ Роден е на 16.VI.1911 г. в с. Мъглиж. Основно образование получава в родното си село, а средно в Педагогическата гимназия в гр. Казанлък. Завършил е и Педагогическия институт в гр. Пловдив. Работил е като учител в с. Шаново и в други села на Казанлъшка околия. Бил е възпитател, а след това и директор на Железопътен пансион в гр. Велико Търново. През 1953 г. е назначен за директор на предприятието „Ресторанти и спални вагони“ (РСВ) в системата на БДЖ, в Стара Загора, с район Южна България, където през 1971 г. се пенсионира. Участник е във втората фаза на Втората световна война (1945) в Унгария като офицер от Българската армия. Умира на 25.VIII.1991 г. СТЕФАН СТОЯНОВ ГЕРГАНОВ Роден е на 10.V.1929 г. в Мъглиж. Основното си образование завършва в мъглижката прогимназия, а средното – през 1947 г. в гимназия „Св. Кирил и Методий“ в гр. Казанлък. Висше образование получава през 1952 г. в Софийския университет във Физико-математическия факултет със специалност „Физика“. Завършва и Минно-геоложкия институт в София. Дипломира се като инженер геолого-проучвател през 1954 г. В периода 1955–1972 г. е началник на геологопроучвателния район в Панагюрище. През 1973 г. е назначен за главен инженер на строително-инвеститорска дирекция в „Метрополитен“ – София. Там работи до 1981 г. От 1981 г. е главен специалист в Експертно-техническа дирекция в „Минералбанк“, София. Пенсионира се през 1989 г. Награден е с „Народен орден на труда – сребърен“, както и с юбилейни медали и грамоти. Живее със семейството си в София.

290

СТОЙКО ЗЛАТЕВ ТЯНОВ Роден е на 21.XII.1920 г. в с. Мъглиж. Учи в гимназията в Стара Загора, където става член на РМС. Активно участва в антифашистката съпротива като партизанин. След 9.IX.1944 г. за кратко работи в полицията в Казанлък. След това отива в София, където завършва Софийския университет със специалност „Право“. До края на трудовия си стаж през 1976–1977 г. заема различни юридически длъжности в приемната на Министерски съвет, в отдел „Жалби“ и в Комисията за опазване на земята. Умира през 1998 г. СТОЙКО МИНЧЕВ ДИМИТРОВ Роден е на 26.IV.1945 г. в Мъглиж. Средно образование завършва в ССУ „Христо Ботев“ в Мъглиж през 1963 г. Същата година е приет за студент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където през 1967 г. завършва висшето си образование, със специалност „Физика“. Започва работа в завод „Арсенал“ в Казанлък. Там работи до октомври 1985 г. През тази година е избран за секретар на Общинския комитет на БКП в Мъглиж, а по-късно и за председател на Общинския съвет на Българската социалистическа партия. През 1991 г. е избран за председател на Общинския съвет в Мъглиж, а на изборите през 1995 г. за кмет на община Мъглиж. На местните избори през 2003 г. отново е избран за председател на Общинския съвет. От 2008 г. работи в завод „Арсенал“, гр. Казанлък. Живее в Казанлък.

291

СТОЙЧО ИВАНОВ ЦАНЕВ Роден е на 14.III.1951 г. в гр. Николаево, област Стара Загора. Родителите му са мъглижани. Основно образование завършва в гр. Твърдица, а средно в Механотехникума в гр. Казанлък. Висше образование степен „Бакалавър“ получава задочно в гр. Свищов през 1989 г. със специалност „Държавно управление и администрация“. Трудовата си дейност започва в завод „България“ в гр. Казанлък като електротехник. В завода се занимава и с обществена дейност. Избран е за секретар на заводския комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). С формирането на новите селищни системи, в изпълнение на закона за ново териториално деление, през февруари 1979 г. е избран за първи секретар на Общинския комитет на ДКМС в Мъглиж. Две години по-късно, през 1981 г., започва работа като председател на Общинския съвет на Българските професионални съюзи. През 1995 г. е назначен за зам.-кмет на община Мъглиж. На този пост работи до 1999 г. След това четири години работи като едноличен търговец. На произведените избори за местни органи на властта през 2003 г. е избран за кмет на Мъглиж. Кандидатурата му е издигната и подкрепена от Българската социалистическа партия (БСП). На следващите избори през 2007 г. получава втори мандат за кмет на Мъглиж и оглавява общината до 30.X.2011 г. От 2011 г. след изборите за местна власт работи като общински съветник избран с листата на БСП. Умира през 2013 г. СТОЯН (СТЕФАН) ИВАНОВ ДАРАДИДОВ Роден е през 1873 г. в Мъглиж. Свещеник, след замонашването си приема духовното име Стефан. Служил е в Долненската църква „Успение Св. Богородица“ в Мъглиж, също и в църквата в с. Дъбово, Казанлъшко. Бил е протойерей – настоятел на църква. Награден на 12.IX.1924 г. с орден „Кавалерски кръст Св. Александър“, а на 3.X.1938 г. – с орден „Офицерски кръст за гражданска заслуга“. Починал през 1952 г. Погребан е в двора на църквата „Успение Св. Богородица“ в Мъглиж. 292

СТОЯН ИВАНОВ БАКАЛОВ Роден е 7.VII.1942 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно в гр. Ловеч, в гимназията за изучаване на чужди езици. Висше образование завършва през 1965 г. във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София, сега Университет за национално и световно стопанство (УНСС), със специалност „Външна търговия“. След това е назначен на работа в Министерството на външните работи като референт в отдела за Западна Европа, САЩ и Канада. През периода от 1970 до 1975 г. работи в Търговското представителство на България във Виена, Австрия. От 1979 до 1983 г. и през 1986 г. е в Постоянното представителство на Народна република България при ООН в Ню Йорк, САЩ. През 1991 г. заема длъжността директор на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус в България към Министерството на външните работи. От 1992 г. е пенсионер. Умира на 5.XI.2002 г. СТОЯН ИВАНОВ КЛИСУРОВ Роден е в Мъглиж през 1905 г. Завършва Телеграфопощенското училище в София. Няколко години работи в пощенските станции на различни селища в Южна България. През трийсетте години на XX в. е назначен за началник на пощата в родното си село Мъглиж. На тази длъжност остава до 1948 г., когато със семейството си се премества в Стара Загора. Започва работа в Окръжната станция на съобщенията отначало като стоковед, след това и като завеждащ отдел. Нееднократно е награждаван като отличник в системата на Български пощи. Умира през 1978 г.

293

СТОЯН ИВАНОВ СЪРГОЙЧЕВ Роден е на 3.VIII.1945 г. в с. Мъглиж. Средно образование завършва в Мъглижката гимназия през 1963 г. Висше образование получава във Висшия машинно електротехнически институт (ВМЕИ) в София (сега Технически университет) през 1971 г. Дипломира се като електроинженер със специалност „Радиотехник“. От 1971 до 1976 г. Стоян Съргойчев работи в Завода за запаметяващи устройства в гр. Стара Загора, като през това време е изпращан да провежда курсове по тези устройства в гр. Киев, Украйна. През 1974 г. става извънщатен сътрудник към новосъздадената Лаборатория за космически изследвания към Българската академия на науките, а през 1975 г. спечелва конкурс за научен сътрудник към тази лаборатория с базова обсерватория в Стара Загора, ръководител на която е старши научен сътрудник Митко Гогошев. От там започва неговата активна дейност в областта на космическите изследвания – участие в международни проекти и създаване на уникални апаратури за геофизични ракети и спътници. Под ръководството на талантливия и изключително енергичен академик Кирил Серафимов за кратко време България се нарежда в редиците на развитите държави, които имат инфраструктура и средства за осъществяване на скъпи космически изследвания. Персонално Стоян Съргойчев участва в създаването на научни космически апаратури за съветските геофизични ракети „Вертикал“ 6 и 7, спътник Интеркосмос-19, спътник „България-1300“, за орбиталните станции „Салют“ 6 и 7. За индийските геофизични ракети „Центавър-2“ създава два уреда. България е имала договор за двустранно сътрудничество с Индия в областта на космическите изследвания. В резултат на успешните експерименти на програмата „Интеркосмос“ страната ни разширява сътрудничеството и със западноевропейските страни, включително и със САЩ. Акад. Кирил Серафимов, със своя доказан научен международен авторитет, организира през 1980 г. първата двустранна конференция между България и САЩ, проведена на Старозагорските бани. Осъществяват се и директни контакти с американски учени, които продължават до 1985 г. През 1984 г. Стоян Съргойчев защитава в БАН дисертация на тема „Спътникова и ракетна спектрофотометрична апаратура за изследване на оптични емисии“. Присъдена му е научната степен „Кандидат на физическите науки“, която в западните страни се признава като доктор по физика. Като връх в дейността му в космическите изследвания е участието на Старозагорския филиал в изследването на Халеевата комета, чрез станциите 294

„Вега-1“ и „Вега-2“, изстреляни от Байконур през 1982 г. и достигнали кометата през 1984 г. С този международен проект съветската страна реализира за пръв път широко международно сътрудничество със западните страни. Българската лаборатория към БАН и по-специално Старозагорският филиал, участва в създаването на уникална апаратура, наречена „триканален спектрометър“, в тясно сътрудничество с Института за космически изследвания в Москва и Френската космическа агенция (CNESS). Стоян Съргойчев взима участие в разработката на отговорен възел „Сканиращ касегренов телескоп“, която е призната за българско изобретение. Експериментите за Халеевата комета са успешни. Получени са ценни научни данни, които са публикувани в реномираното английско списание „Nature“. При изследването на кометата обаче са наблюдавани ефекти като свръхзвуковите газови гейзери, които официално не са обяснени и досега. Те са наблюдавани и при други комети, изследвани по-късно от американски космически сонди, и са голяма загадка за НАСА. Стоян Съргойчев анализира тези ефекти години по-късно след създаването на „БСМ-супергравитационна теория“ и достига до обяснения, които до голяма степен съвпадат с тезата на съветския академик Виктор Хотеев, според който кометите са антиматерия. Според Стоян Съргойчев обаче те са от материя с включени съставки от антиматерия, която анхилира само при йонизирано състояние на веществата и предизвиква въпросните газови гейзери. Такова физическо състояние на материята е невъзможно да се създаде в наземна лаборатория. Неговата научнопопулярна статия „Хипотеза на Хотеев – кометите съдържат антиматерия“ получава широк отзвук в интернет през 2011 г. За активното му участие в космическите изследвания е награден от съвета на Интеркосмос с медал „Интеркосмос“, от България – с „Народен орден на труда“ – златен, и орден „Червено знаме на труда“, а от Института за космически изследвания в СССР – с грамота и медал. Двустранното сътрудничество на България със САЩ продължава до 1985 г. Редица американски и канадски учени идват на работни срещи, като в периода 1983–1985 г. е създадена българо-американска наземна станция за изследване на оптични емисии в нощното небе до с. Остра Могила, Старозагорско, екипирана с българска и американска апаратура. През 1987 г. Стоян Съргойчев напуска филиала в Стара Загора и постъпва на работа в Института по приложна физика към БАН в гр. Пловдив, където през 1989 г. е избран за старши научен сътрудник. Там работи по проекти на Държавния комитет за наука и технически прогрес, като запазва връзките си с космическите изследвания. Съвместната му работа с американските учени е оценена високо и в края на 1988 г. получава покана от Корнелския университет в щата Ню Йорк да 295

работи с д-р Крейг Тепли по проект на научната фондация на САЩ в обсерваторията в Пуерто Рико. След като получава работна американска виза, на 7 януари 1990 г. заминава за САЩ. В Пуерто Рико, която е територия на САЩ с известна автономия, започва работа в прочутата американска обсерватория с най-големия радиотелескоп-радар в света с диаметър 300 м. Натоварен е с техническата реализация на проекта „Лидарна система“ – изследване на атмосферата на 100 км с мощен лазерен лъч. За пръв път работи в колектив с висок колегиален морал и свободен достъп до високотехнологични съоръжения. Има достъп и до ценна научна информация, която използва за повишаване на квалификацията си. Освен научни публикации, за 20-те месеца, когато е в обсерваторията, той прави и два американски патента № 5134282 и № 5220160. В тази обсерватория до 1985 г. е действал проект за търсене на сигнали от извънземни цивилизации, като в нея е работил и прочутият американски учен Карл Сейган. Работата на Стоян Съргойчев по проекта „Лидарна система“ е високо оценен, визата му е удължавана два пъти, като ръководството му предлага да остане там, но съгласно американските закони престоят не може да бъде по-дълъг от 3 години. През 1991 г. е повикан на интервю в Института за космически изследвания в гр. Торонто, Канада. Печели обявения конкурс, като заема първо място от 13-те явили се участници и през септември 1991 г. започва работа по проекта „Лидарна система“ към университета на Западно Онтарио, гр. Лондон, Канада. Тогава идва при него и семейството му. След завършването на проекта се премества в гр. Торонто, където е седалището на института и работи като научен сътрудник по проекти на Йоркския университет в Торонто, финансирани от Канадската космическа агенция. Занимава се с разработка на спътникови и наземни уреди за изследване на земната атмосфера чрез прецизни интерферометрични методи. През 1996 г. участва в разработка на уникална наземна научна апаратура, наречена SATI, която измерва дистанционно параметри на атмосферата (температура и вятър), в интервал от 84 до 94 км. Седем такива автономни станции са разположени в света. Ръководството на Йоркския университет му гласува доверие основни блокове на SATI апаратурата да се изработят в Института за космически изследвания към БАН, филиал Стара Загора. От 2004 до 2008 г. Йоркският университет сключва с БАН договор за изработка на 5 такива апаратури на стойност 100 хиляди лева. Канадската страна подарява скъпи блокове за една апаратура SATI, която първоначално е монтирана в Старозагорския филиал, а след това на връх Рожен. През времето, когато работи в областта на космическите изследвания и в различни области на физиката, стига до извода, че има много нерешени проблеми в областта на микрокосмоса и Вселената. Отделни области от фи296

зиката като квантовата механика, класическата физика и теорията на относителността не само остават несвързани, но много наблюдения от микро- и макро космосът са противоречиви. Според него натрупаните проблеми от последните 100 години говорят за допусната фундаментална грешка във физиката. Използвайки богатата библиотека на университета, където има материали от XVII век, той си поставя трудната задача да изследва историята на физиката през последните три столетия, като стига до извода, че завоят, направен във физиката в началото на XX в., не само е оставил неразрешен основен проблем за пространството, но са били възприети и погрешни фундаментални формулировки за материята. Главното, с което се захваща, е да доразвие идеите за пространството, като се опира на изводите, достигнати от великите учени и изследователи: Нютон, Ампер, Фарадей, Максуел, Келвин и Тесла. Предлага нова концепция за етера, с нов физически модел, както и ново обяснение за връзката между материя, енергия, гравитация и инерция. Използвайки новите модели, преминава през различните области на физиката: на елементарните и субелементарните частици, квантова механика, атоми, молекули, суперкондуктивно състояние, плазма, инерция, гравитация, астрономия и космология. Извършената научна дейност е предпоставката за създаване на една нова унифицирана теория, свързваща всички области на физиката и химията. За година и половина интензивна работа написва своята монография в обем от 610 страници, озаглавена „Базови структури на материята – Супергравитационна унифицирана теория (БСМ-СГ)“. Това е върхът на неговата научна дейност, която далеч надминава по значение всички други негови участия в космически проекти. Теорията дава не само ново виждане, но и директна насока за експерименти, официално считани за невъзможни. Тя се оказва напълно оригинална на базата на неизследвана концепция за пространството, а направените изводи не са предлагани дотогава. Издадена е в отделна книга през 2005 г., като преди това през 2004 г. излиза в съкратен вариант със заглавие „Отвъд видимата вселена“ на английски език. През 2007 г. в България издава книгата „Материя, пространство, гравитация“, съкратен популярен вариант на теорията (издателство „Марин Дринов“ – БАН). Рецензия за трудовете на Стоян Съргойчев са поместени в списание „Физика в Канада“ на канадското дружество на физиците. Един от най-важните приноси на БСМ-СГ теорията засяга материалната структура на елементарните частици и атомните ядра. Подготвен е атлас на атомните структури, в който за първи път се предлага ново обяснение какво се крие зад таблицата на Менделеев. Според Стоян Съргойчев това е нов прозорец към микрокосмоса с възможности за принципно нов подход към структурната химия, нанотехнологиите и нови материали. Атласът на атомните структури дава също за първи път обяснение за студения ядрен синтез. 297

През 2002 г. Съргойчев научно доказва, че студеният ядрен синтез е възможен в статията си „Ново виждане за контролируем студен ядрен синтез“. Според него това е новата енергия на бъдещето, която трябва да замести досега използваната ядрена енергия. Когато през 2011 г. италиански изследователи демонстрират успех в условията на студения синтез (Е-кат реакторът на Андреа Роси) той е един от първите учени, които подкрепят получения резултат, въпреки скептицизма в официалните научни среди. В един от разделите на БСМ-СГ теорията са дадени основните изводи, които могат да се направят за тази теория: 1. Съществуване на материална структура на пространството и елементарните частици, изграждащи атомните ядра. 2. Съществуване на огромна скрита енергия в пространството, която не е от електромагнитен (ЕМ) тип, но е свързана с масата и е първоизточник на ядрената енергия. 3. Възможността да се контролират локално гравитацията и масата на тялото – нов вид физически принцип за придвижване в пространството с потенциал за междупланетни и междузвездни полети. 4. Възможност за суперкомуникация чрез вълни, по-бързи от скоростта на светлината. На годишна конференция на Обществото за научни изследвания (SSE) през 2008 г. в САЩ Стоян Съргойчев докладва своето откритие, че гравитационното поле може локално да се променя. Теоретичното обяснение и експериментите публикува в книгата си „Силово поле за придвижване – теория и експерименти“. На 31-вата годишна конференция на Обществото за научни изследвания, проведена от 20 до 23 юни 2012 г. в Боулдър, Колорадо в САЩ, той изнася доклад, обясняващ принципа на студения синтез и важността му като нова енергия, алтернативна на сегашната ядрена енергия. Научните му постижения, осъществени като резултат от прилагането на БСМ-СГ теорията, са високо оценени и Бордът на директорите на Световния институт за научни изследвания го назначава за член на Борда на заслужилите научни съветници (документ, датиращ от 10 август 2012). През 2013 г. публикува новата си книга „Структурна физика на ядрения синтез чрез използване на атомните модели, изведени в БСМ-супергравитационната унифицирана теория“ (на английски език), която има директно отношение към новата енергия, известна като студен ядрен синтез. След пенсионирането си в Йоркския университет, Торонто, той продължава научната си дейност във физиката, с приоритет посочените по-горе изводи от БСМ-СГ теорията. По проблемите и приложението на тази теория досега Стоян Съргойчев има 12 книги и публикации, от които една на български език: 298

[1] S. Sarg ©2001, Basic Structures of Matter, monograph, http://www. helical-structures.org also in: http://www.nlc-bnc.ca/amicus/index-e.html (First edition, ISBN 0973051507, 2002; Second edition, ISBN 0973051558, 2005), (AMICUS No. 27105955), LC Class no.: QC794.6*; Dewey: 530.14/2 21. [2] S. Sarg © 2001, Atlas of Atomic Nuclear Structures, ISBN 0973051515, http://www.helical-structures.org also in: http://www.nlc-bnc.ca/amicus/index-e.html (April, 2002), (AMICUS No. 27106037); Canadiana: 2002007655X, LC Class: QC794.6*; Dewey: 530.14/2 21. [3] Books review on in Physics in Canada, July/Aug, pp. 206–207, (2006) http://www.cap.ca/brms/Reviews/Rev813_486.pdf (download); (SCOPUS data base – citation). [4] S. Sarg, New vision about a controllable fusion reaction, monograph, www. nlc-bnc.ca/amicus/index-e.html (ISBN 0973051523, April, 2002), (AMICUS No. 27276360); Canadiana: 20020075960. [5] Los Alamos National Laboratory, (26): 78–79, (2000)). [6] http://www.youtube.com/watch?v=s5ypGrw5q1w [7] http://ecathome.com/tag/dr-stoyan-sarg , http://vixra.org/abs/1112.0043 [8] Стоян Съргойчев. Пространство, Материя, Гравитация, 2007, Издателство „Марин Дринов“, БАН. [9] Stoyan Sarg. Field Propulsion by Control of Gravity – Theory and Experiments. ISBN 9781448693085. [10] www.helical-structures.org [11] http://vixra.org/author/Stoyan_Sarg [12] Stoyan Sarg. Structural Physics of Nuclear Fusion: With BSM-SG Atomic Models. (ISBN-13: 978-1482620030, April, 2013). СТОЯН СТЕФАНОВ ГЕРГАНОВ Роден е на 2.IV.1900 г. в с. Мъглиж. Основното си образование получава в прогимназията в Мъглиж, а средното в гр. Стара Загора през 1919 г. През 1920– 1921 г. е курсист във Висшия педагогически курс в гр. Стара Загора, но за това, че е бил председател на събрание в Мъглиж, на което е говорил комунистът Иван Ганев, е изключен от всички курсове. През септември 1921 г. успява да се запише в Института за прогимназиални учители в гр. Казанлък, който завършва през юли 1923 г.

299

Участник е в Септемврийското въстание в Мъглиж през 1923 г. След това е назначен за учител в с. Елхово, Казанлъшко, но заради комунистическите си убеждения е уволнен завинаги от системата на образованието. През 1925 г. е осъден на 9 месеца затвор заради конспиративна антифашистка дейност. След възстановяването на правата му като учител работи в: – с. Горски извор, Хасковско, през учебната 1926–1927 г. – с. Караджалово, Първомайско, през учебната 1927–1928 г. – с. Черково (Братя Кунчеви), Старозагорско от 1928 до 1931 г. От 1931 г. е учител в прогимназията в Мъглиж, а от октомври 1944 г. е назначен за средищен директор на прогимназията. Много години ръководи тригласен училищен хор. През 1951 г. прогимназията е обединена с откритата през 1945 г. гимназия „Гео Милев“. От 1951 г. до пенсионирането си през 1957 г. е зам.-директор по учебната част. През 1944 г., веднага след 9-и септември, Стоян Герганов е избран за секретар на сформирания комитет на Отечествения фронт в Мъглиж с председател Рашо Тилчев. През 1950 г. става кореспондент на вестник „Работническо дело“ и на вестник „Септември“, издаван в гр. Стара Загора, а през 1953 г. и на казанлъшкия вестник „Искра“. През 1954 г. е награден с „Медал за трудово отличие“ от Президиума на народното събрание. Педагог, активен общественик и родолюбец, с мъдростта и знанията си Стоян Герганов е работил всеотдайно за развитието на образованието и просветата в Мъглиж. Умира през 1965 г. СТОЯНКА ЕНЧЕВА ЙОРГОВА Родена е на 2.VIII.1941 в гр. Твърдица, област Сливен. През 1947 г. семейството £ се установява в гр. Казанлък. Тук получава основното си образование, а през 1959 г. завършва Първа гимназия. От 1959 до 1962 г. учи във Ветеринарен техникум в гр. Добрич и придобива специалност „Ветеринарен фелдшер“.

300

Две години работи по разпределение като ветеринарен фелдшер в Трудовокооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Безводица, Добричка област. През 1965 г. се омъжва в Мъглиж, където живее и досега със семейството си. До 1969 г. работи в Промкомбинат „Столетов“ – Казанлък, като цинкограф, по-късно като деловодител. От 1969 до 1975 г. е деловодител, завеждащ гражданско състояние и военен отчет в Градския общински народен съвет – Мъглиж. От 1975 до 1990 г. е председател на Градския, след това на Общинския комитет на Отечествения фронт, избрана на Градска конференция на ОФ. От 1990 г. и досега се занимава с частен бизнес. Активно участва в обществения живот на гр. Мъглиж. ТАНКА ТОШЕВА ПАВЛОВА Родена е на 23.X.1940 г. в с. Мъглиж. Основно и средно образование получава в гимназията „Христо Ботев“ в Мъглиж през 1958 г. През 1960 г. постъпва в Учителски институт „Христо Ботев“ в гр. Бургас, където през 1963 г. завършва полувисше образование със специалност „Български език и литература“. От септември 1964 г. работи като преподавател по български език в Основно училище „Христо Ботев“ в Мъглиж. През септември 1979 г. е назначена за директор на Районен пионерски дом в Мъглиж, който от 1.VI.1990 г. е преименуван в Център за работа с деца, а от 1.IV.1996 г. – в Обединен детски комплекс. След назначаването на нов директор на комплекса от 20.I.1997 до октомври 1999 г. е ръководител на кръжок. Като преподавател по български език и литература в Основното училище в Мъглиж е споделяла своя педагогически опит на национални педагогически четения през учебната 1973/1974 г. Била е ръководител на кръжок по художествено слово от 15 деца и на Четвъртия преглед на художествената самодейност през април 1974 г. съставът е класиран на първо място в страната и награден със златен медал. Пенсионерка е от 1999 г.

301

ТАНЬО СТОЯНОВ КЛИСУРОВ Роден е в Мъглиж през 1944 г. Учи в Трето средно училище „Васил Левски“ в Стара Загора, където семейството му се премества, а след това и в Строителния техникум в града. Прописва поезия и затова се ориентира в нова посока – става студент по българска филология във Великотърновския университет. След завършване на висшето си образование започва работа в окръжния вестник „Септември“ – Стара Загора. Тук е завеждащ „Културния отдел“. От 1983 г. е главен редактор на литературния алманах „Хоризонт“. След 1989 г. работи в различни вестници, а също и като драматург на театър „Гео Милев“, възпитател и учител в Спортното училище и училището при Старозагорския затвор. Автор е на десет стихосбирки. Превеждан е на няколко езика. През 2011 г. в Москва излезе книгата му „Сказано глазами“. Член е на Съюза на българските писатели от 1980 г. Носител е на няколко национални награди за поезия. Почетен гражданин на Стара Загора. Живее в Стара Загора. ТЕНЧО СМИЛОВ ЙОВЧЕВ Роден е на 22.VII.1947 г. в с. Мъглиж. Има висше образование. Завършил е ВМЕИ – София, сега Технически университет, през 1971 г. Специалност „Електроавтоматика“. Професия – електроинженер. Има и второ висше образование – икономика. Работил е в завод „Арсенал“, гр. Казанлък, от 1971 до 1974 г. като началник бюро „Електроника. След това от 1974 до 1977 г. е първи секретар на Общинския комитет на ДКМС в Казанлък. От 1977 до 1979 г. учи в Академията за обществени науки и стопанско управление (АОНСУ) в София, специалност „Икономика на промишлеността“. От 1979 до 1982 г. е председател на Общинския съвет в Мъглиж. От 1982 до 1985 г. е първи секретар на Общинския комитет на БКП в Мъглиж. От 1985 до 1990 г. е зам.-председател на Общинския съвет в Казанлък. От 1990 г. работи в частни фирми. Живее в Казанлък.

302

ТЕНЬО ГЕОРГИЕВ ТЕНЕВ Роден е на 28.III.1972 г. в гр. Казанлък, но живее и учи в Мъглиж. Баща му е мъглижанин. Започва да тренира борба през 1982 г. Първият му треньор е Динко Томов. Завършва спортното училище в гр. Стара Загора. Многократен републикански шампион. През 1988 г. на турнира „Дружба“ в Куба, където е най-младият участник, печели златен медал и става майстор на спорта. Европейски шампион за юноши става през 1989 г. в гр. Витен, Германия. На световното първенство в Израел през 1990 г. заема четвърто място, а същата година на международни турнири в Германия и Югославия завоюва златни медали. В Полша през 1991 г. печели златен медал. На световното първенство във Финландия през 1992 г. е на пето място. През 1993 г. на международния турнир „Подубни“ в Москва е награден с бронзов медал, а следващата 1994 г. в Турция получава сребърен медал. През 2002 г. е републикански шампион. На международния турнир „Никола Петров“ в Плевен печели 40ия юбилеен златен пояс „Никола Петров“. Най-голямото му постижение в борбата е вицеевропейската титла, спечелена на 13.04.2002 г. във Финландия. В своята спортна кариера Теньо Тенев е спечелил 57 медала, от които 48 златни, 6 сребърни и 3 бронзови. Почетен гражданин е на Мъглиж. Работи във филиала на казанлъшката фирма „Арсенал“ в гр. Мъглиж. Живее в Мъглиж. ТИНКА ВЕЛКОВА КИРЕВА-СПАСОВА Родена е на 28.VIII.1948 г. в гр. Казанлък. Баща £ Велко Кирев Кирев (Кучков) е роден в Мъглиж. Средното си образование завършва в гр. Казанлък в Първа политехническа гимназия „Никола Вапцаров“ през 1966 г., а висше образование през 1971 г. във Висшия машинно-електротехнически институт в София (сега Технически университет) със специалност „Текстилна техника“. През 1971 г. започва работа като текстилен инженер към База за техническо развитие (БТР) в „Памукотекс“, гр. София, която има филиал в завод „България“ в гр. Казанлък. Работила е като технолог, ръководител на група, началник на инженерно внедрителско звено. По-късно преминава на 303

работа в завод „България“, където оглавява отделите „Производствен“ и „Технологичен“. През 1988 г. е назначена на длъжността главен специалист в Технологичния отдел на Стопанско обединение „Стил“ – в гр. Казанлък. След закриването му през 1992 г. започва работа в Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм в гр. Казанлък като заместник-директор. Допълнително придобива педагогическа правоспособност в Техническия университет, гр. София. Отговаря за учебно-производствената дейност на училището и преподава по текстилни дисциплини. На този пост работи до 2007 г., когато се пенсионира. Живее в гр. Казанлък. ТИХОМИР РАШЕВ ТИЛЧЕВ Тихомир Рашев Тилчев е роден на 6.V.1908 г. в с. Мъглиж. Работил е като прогимназиален учител и цигулар в Старозагорската опера. През целия си живот освен с упражняване на посочените професии се занимава и с обществена и научна дейност в областта на механиката и астрономията. Дългогодишен сътрудник е на обсерваторията в Стара Загора. Заедно със своя баща Рашо Тилчев през 1927 г. участва в конкурс, обявен в СССР за проектиране и изобретяване на топловози (локомотиви). Според вестник „Известия“ от 15 юли 1928 г. техният проект е класиран на шесто място. Десет години по-късно Тихомир Тилчев пише писмо до Пълномощното представителство на СССР в България, в което се интересува съществуват ли възможности той да учи в Москва. Главното в писмото му е, че той има разработени свои проекти, които биха могли да бъдат реализирани в СССР. Отговорът на секретаря на Консулския отдел е, че между страните не съществува спогодба за обмен на учащи се, а що се отнася до проектите Т. Тилчев е поканен на разговор в легацията в София. При състоялите се няколко срещи той предава разработки за реактивни самолети и други предложения за изобретения в областта на военната техника. По-късно в писмо до съветския ръководител Йосиф Висарионович Сталин изпраща седем научни труда, както сам ги определя, с молба съветските специалисти да преценят има ли нещо рационално в тях. Отговорът не закъснява, макар и неподписан от Сталин. Той съдържа благодарност и молба да бъдат предоставени допълнителни обяснения, тъй като проектите му имали здрава основа. След това Тихомир Тилчев изпраща още четири свои труда, свързани главно с развитието на 304

авиацията. През 1941 г., когато започва войната между Германия и СССР, срещите в съветското пълномощничество стават невъзможни и са прекратени. Много от своите технически разработки той прави със своя баща Рашо Тилчев Малешков. Един от първите реактивно пулсиращи двигатели на Тихомир Тилчев изобщо не съдържа въртящи се елементи: фактически това са двигателите на известните безпилотни самолети „Фау“, които донесоха много скръб на Англия. Отделно внимание заслужава и неговият запалителен реактивен шрапнел, който е трябвало да се изстрелва от специално оръдие или да се пуска от самолет. Дълги години Тихомир Тилчев за занимава с един закон в астрономията, който смята, че сам е открил. Този закон се отнася за околоосното и диференциално въртене на небесните тела. В научна разработка със същото заглавие той представя своите оригинални идеи, предлага формули и изтъква причините, които пораждат движението на небесните тела. За написването на този труд Тихомир Тилчев изучава самостоятелно висша математика – диференциално и интегрално смятане. За да провери достоверността на своята теория, той я изпраща за рецензия във Френската академия на науките и в Института по астрономия на Академията на науките в СССР, където тя е оценена по достойнство. Рецензия на труда му през 1981 г. прави и проф. Рашко Зайков, заслужил деятел на науката. В нея той казва, че получените зависимости и резултати в този труд са ценен принос към теорията на небесните тела, които биха могли да се приложат за изясняване на следните ефекти: 1. Вихровите движения върху слънчевата повърхност: петна, протуберанси и тяхната периодичност. 2. Новооткритото късопериодично свиване и разширяване на Слънцето. 3. Изменението на магнетизма върху земята. В заключение проф. Р. Зайков препоръчва горещо отпечатването на този труд в списание „Контрандю“ на Българската академия на науките. Препоръката е изпълнена и трудът на Т. Тилчев е отпечатан в списанието на БАН, като по този начин научната общност се запознава с неговата теория за движението на небесните тела6. Умира през 1994 г. 6

Литература 1. Тихомир Рашев Тилчев. Нови закономерности в астрономията (небесната механика), хелиофизиката и геофизиката – Природа, 1955, бр. 3, май–юни, година четвърта, изд. БАН, София. 2. Цветан Цаков. Тилчевите мистерии – Съвременен показател, бр. 13–14 от м. април 1990 г., с. 32–35. 3. Цветан Цаков. Български закон в астрономията? Дилетантски претенции или действителен научен принос? – Отечество, бр. 5, 13 март 1990, с. 30–31. 4. Цветан Цаков. Български феномени. С., 1994, с. 87–120.

305

ТОДОР ЕНЧЕВ ЗАГАРОВ Роден е на 9.X.1929 г. в Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно в Семинарията в гр. Пловдив през 1948 г. След завършването £ работи като нередовен начален учител една година в с. Борово, Ардинско. После е приет в Института за начални учители в гр. Казанлък. Завършва го и работи една година в с. Дебеляново, Ардинско. Висше образование получава в Софийския университет, специалност „История“, през 1958 г. Същата година започва работа в средното училище в Мъглиж като преподавател по история. Тогава в Мъглиж се открива училище за глухи деца и той е предложен и назначен за директор. Под негово ръководство в периода 1960–1962 г. се извършват строителни работи в училището. Направена е надстройка на старото училище, като се увеличава броят на класните стаи. Изграждат се трапезария и сервизни помещения. През 1988 г. е построено ново общежитие за учениците. Тодор Загаров се пенсионира през 1991 г. като директор, но продължава да работи още 5 години като възпитател. Умира на 4.IV.2008 г. ТОДОР ИВАНОВ ДАМАСКИНОВ Роден е на 29.IV.1933 г. в гр. Стара Загора. Родителите му са от Мъглиж и са работили като учители извън родното си място до пенсионирането си. След това се установяват да живеят в гр. Мъглиж. До 9-и клас учи в мъглижката гимназия, а след това продължава образованието си в Строителен техникум гр. Стара Загора. Завършва го със специалност „Строителство и архитектура“. Работил е в „Местни строежи“ гр. Стара Загора, Материално-техническо снабдяване гр. Стара Загора и Окръжния народен съвет в гр. Стара Загора, като технически ръководител на редица обекти в окръга (Търговска школа в гр. Стара Загора, Универмаг в гр. Казанлък и др.). През 1973 г. постъпва на работа в СУКМО, гр. София (Строително управление за каменни и мраморни облицовки), като групов технически ръководител с район на действие Старозагорски, Хасковски, Кърджалийски, Ямболски, Сливенски и Бургаски окръг. Колективът, който ръководи, участва в изграждането на много престижни обекти в страната: – Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“; 306

– Железопътна гара – Стара Загора; – Комплекс „Верея“ в Стара Загора; – Универсален магазин в Стара Загора; – Завод за запаметяващи устройства в Стара Загора; – Окръжна болница в Стара Загора; – Завод „Берое“; – Профсъюзен дом в Стара Загора; – Дом на строителя в Стара Загора; – Завод „Загорка“; – Сградата на партийния дом в Раднево; – Търговски център и общинска сграда в Чирпан; – Облицовките на Общинските сгради в гр. Мъглиж, с. Опан, с. Калояновец и с. Дълбоки; – Мемориала на връх „Бузлуджа“; – Националния дворец на културата в София – и още много други. От август 1987 до април 1988 г., когато е зам.-председател на Общинския съвет в Мъглиж, е реконструирана част от пътя Мъглиж–Селце, завършено е строителството на училището в кметство Юлиево, довършен е напорният тръбопровод от помпена станция с. Тулово до Мъглиж. След пенсионирането си се занимава със селскостопанска дейност. Бил е председател на земеделска кооперация „Агротехбизнес“ в Мъглиж до 2000 г. Умира през 2012 г. ТОНЬО МАРКОВ ЦИГУЛАРОВ Роден в Мъглиж през 1919 г. Живял в Мъглиж и София. Има висше образование. По професия строителен хидроинженер. Работил е като учител, като инженер и началник на хидрообекти в България и чужбина – Сирия, Либия, Куба. Бил е директор на Техникума по строителство и архитектура в София. Живее в София.

307

ХАРАЛАМПИ ИЛИЕВ ПАВЛОВ Роден е на 14.IX.1931 г. в гр. Златица, Софийско. Основното си образование завършва в родния си град, а средно в гимназията „Сава Ценов Савов“ в гр. Пирдоп. През 1951 г. е приет за студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където през 1955 г. завършва висше образование със специалност „Математика“. През същата година е назначен за преподавател по математика в Средно смесено училище „Гео Милев“ в с. Мъглиж. От 1.IX.1962 г. работи като зам.-директор в Техникума по механизация на селското стопанство (ТМСС) в Мъглиж. От 12.II.1973 до 1.II.1974 г. изпълнява длъжността директор на ТМСС. От 1.VI.1974 г. е избран за секретар на Общински комитет на БКП в Мъглиж по въпросите на пропагандата и агитацията. От септември 1976 г. отново е на работа в ТМСС. За главен специалист в Общински съвет за народна просвета в Мъглиж е назначен през май 1979 г. и работи до 17 февруари 1983 г. След това, до 16.VI.1986 г., заема поста зам.-председател на Общинския народен съвет в Мъглиж. Когато през юни 1986 г. в Мъглиж се изгражда Общински комитет за държавен и народен контрол, е назначен за председател на този орган. Оглавява го до 1.XI.1990 г. От тази година е и пенсионер. Награден е с орден „Кирил и Методий“ – II степен, както и с медали по конкретни поводи. ХРИСТО БОГДАНОВ От Мъглиж. През годините 1908–1918 е бил началник на митница в с. Добра, Голубашко, днешна Сърбия (селото се намира на р. Дунав). През 1918 г. си закупил фотоапарат, нещо рядко за времето си, и през следващите години направил стотици фотографии на мъглижани в селото и в околността му, които фотографии днес представляват ценен извор за историята на Мъглиж от този период.

308

ХРИСТО ВЛАДИМИРОВ БАКАЛОВ Роден е на 29.IV.1918 г. в с. Мъглиж. Основно образование завършва в Мъглиж, а средно – гимназия в гр. Казанлък. След отбиване на военната служба е работил известно време като учител. Завършва финансови и административни науки. Работил е и в Популярна банка – Мъглиж. През 1955 г. е назначен на работа в геологопроучвателно предприятие със седалище в гара Чумерна като административен началник. По-късно управлението се премества в гр. Ямбол и там на същата длъжност работи до 1971 г. От 1971 до 1977 г. е зам.-председател на Районна потребителна кооперация в Мъглиж. Умира на 7.I.1977 г. ХРИСТО ИВАНОВ МУХТАРОВ Роден е на 13.I.1933 г. в Казанлък. Родителите му са мъглижани. Началното, прогимназиалното и гимназиалното си образование завършва в гр. Казанлък. Висше образование завършва през 1951 г. в Минногеоложкия институт в гр. София, със специалност „Разработка на полезните изкопаеми“. Дипломира се през 1956 г. като минен инженер по разработка на полезните изкопаеми. Трудовата си дейност започва през 1956 г. в Държавно минно предприятие (ДМП) „Мини Николаево“, където е назначен за главен инженер. След това последователно работи в ДМП „Балканбас“ – рудник „Шешкинград“, рудник „Паисий“, ДМСУ „Минстрой“, гр. Сливен, като главен инженер и началник на рудник. От 1964 г. е на работа в комплекса „Марица-изток“ като зам.-началник на „Добив“ в рудник „Трояново-1“. През периодите 1966–1970 г. и 1986–1990 г. е директор на рудник „Трояново-1“. От 1980 до 1984 г. работи като директор на рудник „Трояново-север“. През 1973 г. е назначен за зам.-генерален директор на Държавно минно предприятие (ДМП) „Марица-изток“, гр. Раднево. На тази длъжност е до 1980 г.

309

От 1984 до 1986 г. е зам.-генерален директор на СМЕК „Марица-изток“ – гр. Раднево, а от 1990 до 1992 г. – зам.-директор на Стопанско обединение (СО) „Марица-изток“ – гр. Раднево. Като инженер е участвал в разработката на много технически проекти и рационализации. Награден е със златна значка на Научно-техническите съюзи (НТС) и с орден „Червено знаме на труда“. Умира на 5.II.2004 г. ХРИСТО НИКОЛОВ ТАНЕВ Роден е на 21.IX.1943 г. в Стара Загора. Майка му е от Мъглиж, а баща му от с. Дъбово, Казанлъшко. Има висше образование. През 1970 г. завършва Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Велико Търново със специалност „Стенопис“. Негови преподаватели са известните български художници проф. Никола Гелов, проф. Васил Стоилов и проф. Никола Кожухаров. Дипломната му работа е многофигурна монументална композиция на тема „Тракийски легенди“, изпълнена с най-древната стенописна техника – мокро фреско, за която е удостоен с почетния знак на университета и премия. Оттогава има реализирани над тридесет монументални проекта. Негово дело са гербовете и знамената на гр. Стара Загора, гр. Димитровград, гр. Чирпан, гр. Гълъбово и селата Кърнаре и Сенник. Има утвърдени над 500 запазени знака на фирми, организации и нови производства. Автор е на паното на културния дом в гр. Мъглиж и фреското във фоайето на дома, на паметника на партизанина Дончо Бояджиев. За тази и други заслуги към Мъглиж е удостоен със званието „Почетен гражданин на Мъглиж“. Работил е като уредник на Художествената галерия в Стара Загора и главен художник на Стара Загора. От 1972 до 1986 г. Христо Танев участва в почти всички регионални и национални изложби с живопис в областта на портрета, фигуралната композиция, пейзажа и натюрморта. Свои самостоятелни изложби-живопис е представил в София, Габрово, Мъглиж, Добрич, Поморие, Димитровград, Хасково, Трявна, Варна, Раднево и ТЕЦ „Марица-изток-3“, Смолян, Стара Загора, Берлин (2006), Брюксел (2008) и др. Участвал е и в общи представителни изложби в Москва, Улан Батор, Берлин, Осло, Букурещ, Самара, Катовице, Легнице и др. Творби на автора са притежание на Националната художествена галерия в София, на Московската художествена галерия „А. С. Пушкин“ и други 32 държавни 310

художествени галери в страната и чужбина. Негови картини са собственост на много частни колекции както в България и Европа, така и в страни като Япония, Монголия, Кувейт, САЩ, Канада, ЮАР и др. През 1997 г. Христо Танев заедно с екип от специалисти и изследователи от общество „Зиези Каназ“ издава книгата „Аз-ът на българите и националните символи“. В нея се изтъква изключителното дело на Константин Кирил философ, успял да възроди, систематизира и обобщи древните познания на света, вложени в глаголическото модулно писмо. Поради големия интерес книгата е преиздавана 3 пъти. През 2003 г. художникът открива галерия за изящни и приложни изкуства „Алба-Авитохол“ в Стара Загора. В нея са представени творби с мотото „Христо Танев и приятели“, както и уникални сувенири и книги. От 1976 г. Христо Танев е член на Съюза на българските художници, а от 1989 г. членува и в асоциацията за пластични изкуства към ЮНЕСКО. Живее в Стара Загора. ЦАНКО БАКОЕВ НАСЕВ Роден е на 13.II.1929 г. в с. Мъглиж. Основно и непълно средно образование завършва в Мъглиж, след което продължава да учи в гимназията в гр. Казанлък, която завършва през 1947 г. Още там започва да пише дописки по различни поводи. Тази му дейност не остава незабелязана и той е повикан в Околийския синдикален съвет в Казанлък, където е назначен за кореспондент в работническия град. Пише материали, в които отразява първите трудови успехи на колективите от околията в току-що национализираните предприятия. През 1947 г. постъпва в казармата за отбиване на военната си служба. Още от първите месеци в армията започва да сътрудничи на вестник „Народна войска“. За три години, заедно с изпълнение на воинските си задължения, пише много очерци, репортажи, статии и др. във военния печат, които получават висока оценка. От 1952 г. започва работа във вестник „Септември“ в Стара Загора. Възложено му е да се занимава с проблемите на селското стопанство в окръга. Като репортер на вестника отразява започналите промени в този отрасъл, свързани с кооперирането на земята и изграждането на Трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС). Тук дейността му е оценена много високо и през 1955 г. е приет за редовен член на Съюза на българските журналисти. 311

От 1958 до 1960 г. работи като редактор във вестник „Старозагорски новини“. През 1960 г. е назначен за окръжен кореспондент на вестник „Труд“ в Стара Загора. На тази длъжност работи 30 години. Написал е стотици публицистични и критични материали, кореспонденции и репортажи, свързани с всички отрасли на окръжната икономика – промишленост, енергетика, строителство и др. Освен във вестник „Труд“ е публикувал актуални материали и във вестник „Поглед“, списание „Български журналист“, в литературни сборници и др. Бил е сътрудник и на Радио Стара Загора. И след пенсионирането си през 1989 г. продължава да пише и изпраща дописки за вестниците „Пенсионери“, „Трета възраст“, „Втора младост“, „Над 55“ и др. За многогодишната си ползотворна работа като журналист е награден с орден „Червено знаме на труда“, както и с почетни значки на Централния съвет на професионалните съюзи. Живее със семейството си в гр. Мъглиж.

312

Картина на Мъглиж, художник П. Рекендорфер, 1937 г., акварел, 21х29 см

Принадлежности, използвани при добива на розово масло в мъглижка розоварна, началото на XX в.

Диканя, лопата и гребла, използвани при вършитба на харман и работата по отделяне на семената от плявата

Царските дървени двери в църквата „Св. Вмч. Димитър“, изработени през 1905–1908 г. от Генчо Новаков

Сградата на Популярната банка, 2013 г.

Сградата на Горското стопанство в Мъглиж, 2013 г.

Строеж на паметник в местността Равня, 23.IX.1988 г. В средата е генералният директор на СМК – Стара Загора, инж. Господин Великов; вторият от дясно на ляво е инж. Карадонев (син на отец Стоян Карадонев)

Музей на полезните изкопаеми

Изложба в Народното събрание на деца от Мъглижка община (керамика и рисунки върху дърво), 1993 г.

Кръжочници и ръководители на детската изложба в сградата на българското посолство във Варшава, Полша, заедно с посланика Яни Милчаков и културното аташе Елка Константинова

Празнуване на Трифон Зарезан, пенсионерски клуб

Сградата на общината, 2013 г.

Беритба на ябълки, ЗСПК „Хемус“ – Мъглиж, 1998 г. Звеното на Минка Чапанова

Св. Трифон Зарезан, 2.02.2001 г., гр. Мъглиж. Лозов масив в м. Новия кладенец – собственост на земеделските кооперации „Хемус“, с председател Ангел Христов, и „Агротехбизнес“ с председател Христо Тянов. На зарязването присъстват: кметът Младен Чернаков, председателите на кооперациите, председателят на Клуба на пенсионера Кирил Петров (в ролята на Трифон) и граждани

Учителският колектив на ПГСС „Гео Милев“, 2005 г.

Сградата на гимназията през 2013 г.

На екскурзия в Рилския манастир, юни 2012 г., ОУ „Христо Ботев“

Малките възпитаници от Детски танцов състав за български народни танци към читалището, 2011 г.

Коледа, 2011 г.

Коледа, 2011 г.

Лазарки, 2011 г.

Лазарки, 2011 г.

Група за стари градски песни „Ретро“ към читалището

Група „Ретро“, 24.05.2011 г.

Събор на школа „Багатур“ в местността Барите и отбелязване настъпването на новата астрономическа година, 22.12.2012 г.

„Багатур“ в местността Барите, 22.12.2012 г.

Мъглиж бойс бенд и Танцова формация, 2012 г. – Цветница

Цветница, 2012 г.

Местността Равня

Изглед от връх Попък към Бузлуджа