СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР (Лилия Илиева)
4
ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ – Описание на Северна България
12
(Превел Янко Димитров)
ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ – Завещание Завещание (Превел Янко Димитров)
3
26
ПРЕДГОВОР
Някога в своите лекции в Софийския университет Петър Динеков обосноваваше необходимостта в историята на българската литература да се включат и прабългарските надписи, направени на гръцки. Аргумент беше, че в много литературни традиции (П. Динеков се позоваваше конкретно на полската) като тяхна органична част се разглеждат творби, създадени на латински език. И до днес практически се игнорира фактът, че съществува обемисто обемисто книжовно дело, създадено от български български автори, на латински тински и италиански италиански език. Духовната територия територия на тази Bulgaria Bulgaria Romana на литературата е практически непозната на българския читател, а за нейните създатели обикновено се споменава във връзка връзка с политическа политическата та им дейност, дейност, пряко или ковсено свързана с организацията на голямото въстание на народите от Югоизточна Европа срещу турците през 1688 – 1689 г., от което част е Чипровското въстание. Латиноезичн Латиноезичната ата и италианоези италианоезичната чната българска българска литература литература е концентрирана през ХVII в., но не се ограничава с него. Българи-католици са се появявали по четири различни причини. Първ Първо, о, съще същест ству вува вали ли са „ста „стари ри като католи лици ци““ (как (както то са се означавали самите те) в Северозападна България и преди всичко – в чипровската Стара планина (някогашните градчета Чипровец, Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура). Поне през ХVII в., откогато са писмените свидетелства, това са селищата, заселени с католици, но и с православни българи. Произходът на католицизма в този район не е изяснен. Част от населението (особено в Копиловец) се състои от албански преселници, които обаче още през ХVII в. са владеели отлично и славянския български език. Още Петър
4
Богдан Бакшич споменава легендата за саксонски рудари (саси), заселени в района, което е вероятно както и при другите рударски селища в Югоизточна Югоизточна Европа. Северозападно Северозападнобълга българските рските кака толици напускат земите си с разгрома на въстанието от 1688 г. и дори някои от тях да са останали (за което има някои ономастични данни от района1), те по естествен път са преминали към православието, което, като процес, е било налице още с идването на босненеца Петър Солинат в началото на ХVIIвек. Втора група българи приемат католицизма в началото на XVII в., в резултат на мисионерската дейност на босненеца Петър Солинат и негови следовници от северозападнобългарските католици. Те са от средите на т.нар. „павликяни“ около Пловдив и по течението на река Осъм към Никопол, които през ХVII в. променят конфесията си: една част стават мюсюлмани, а друга – християни-католици. Част от тях са се преселили в началото на ХVIII век и по-късно в района на Банат и са основната част на банатските българи. Техният говор е югоизточнобългарски по тип (никополските павликяни са пришълци от юг) и е в основата на писмено-регионалната форма на българския език в българските селища в Банат (сега – в Румъния). По-голямата част от тях продължават да живеят по старите си места в България, а някои дори са се завърнали завърнали от Банат – какъвто е случаят със с. Бърдарски геран, Белослатинско. Трет Третаа гр груп упаа като католи лици ци (кат (катол олиц иции по изто източе ченн обре обред) д) се създават в резултат от униатското движение от средата на ХIX 1
Димитрина Михайлова в своя труд по топонимия сочи Котроманска ма(х)ала в югоизточната част на с. Митровци, землището на което съседства със землището на гр. Чипровци и което спада към същата община. Името е обяснено „по родово име“, (Д. Михайлова. Местните имена в Михайловградско. София, БАН, 1984, с. 125 25). ). Родо одовот вото име е бил било Кот Котроманци, нци, Котр Котром омански. Мистифиц Мистифициран ираното ото родословие родословие на Петър Парчевич сочи като прародител Стефан Котроман, германец, който през 1245 г. става бан на Босна (Julian Grafen Pejacsevich. Peter Fraiherr von Parchevich. Wien, 1880, S. 130). Без да смятаме легендарния босненски произход за особено вероятен, не можем да пренебрегнем появата на името Котроман, което е уникално и не се среща никъде другаде.
5
в., като опит за духовна независимост на българите от гръцката църква църква и гръцкото гръцкото духовенство. духовенство. В края на 1860 г. група българи българи връч връчва ватт в Цари Царигр град ад на папс папски кияя пр пред едст став авит ител ел мо моллба, ба, с ко кото то търсят застъпничество, и през 1961 г. българите са признати както от Светия престол, така и от Високата порта като отделна религиозна общност в рамките на Османската Османската империя. Това значително дело беше отбелязано във връзка с неговата сто и петдесетгодишнина през 2010 г. с научен симпозиум в Познанския университет на тема „Християнският Изток и Запад: кодове на паметта и ...“. Католицизмът от източен обред е бил сърдечно приет главно от българите в южните райони, контактни с гръцки области: Охридско, Солунско, Ямболско, Малкотърновско. Четвърта, немногобройна, група българи-католици са приели тази конфесия като личен избор. Както е известно, западната църква признава православното кръщение за свето тайнство (но обратното не е прието) и преминаването от православие към католицизъм от гледна точка на обредност е твърде просто. ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ
Големият български патриот Филип Станиславов е от средите на католиците-п католиците-павлик авликяни яни в Северна Северна България. Той е единствен твения иятт пр пред едст став авит ител ел на тази тази етног етногра рафс фска ка гр груп упа, а, ко койт йтоо пр през ез ХVII век получава не само високо образование, но и проявява големи способности. В качеството си на „епископ от Велика Бълга рия“, както пише самият той, подарява „на своя български народ“ книжката „Абагар“, публикувана в Рим през 1651 г. Филип Станиславов е роден през 1608/10 година в никополското село Ореше. Приел е западното християнство от Петър Солинат заедно с още 400 души от своето село и е изпратен веднага да учи в Италия 2. 2
Йоанна Списаревска. Българите – католици. В: Георги Марков (ред.). История на България. Т. II. Късно средновековие и Възраждане. София, 2004, с. 272.
6
В информативния процес за въздигането му в никополски епископ от 1648 г. се съобщава, че Филип Станиславов е получил докторска степен ( ibid). Авторите, които пишат за него, сочат буйния му характер и оригиналната му личност. Те са му спечелили много лични врагове и затова той през 1663 г. е отстранен от поста на Никополски епископ. Възстановен е една година преди смъртта си, през 1673 г. Надгробната плоча на Ф. Станиславов е оцеляла и се пази в Никопол. Вероятно той е бил погребан в пода на църквата, какъвто е бил обичаят, а гробът му е бил покрит хоризонтално с плочата. Текстът е обнародван от Иван Дуйчев (1938: 170 – 171) с разчитане и снимка и гласи: 16 74 OVDI POCCIVA G[OSPODIN] D[ON] FILIP STA NISLAVO[V?] BISKUP BISKUP OD NIKOP[OL?] PR[DUNAVA?]I PR[DUNAVA?]I NA 8 AGOSTA AGOSTA Така имаме точно сведение за датата датата на смъртта на Филип Филип Станиславов – 8 август, 1674 г. Датата е дадена по Григорианския календар, използван от българските католици. В това издание сме включили релация на Филип Станиславов, която представлява негов отчет за обиколка на района на епископията му от 1659 г. По същество това е пътепис – описание на Северна България.
7
ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ
Биографията на Петър Парчевич е доста добре известна, особено и поради факта, че той е оставил и свое животоописание. Роден е в Чипровец към 1612 г. и умира през 1674 г. в Рим, къде където то е по погр греб ебан ан в църк църква вата та „Свет Светии Андр Андрей ей на хр храс асти тите те““ (Sant’Andrea delle fratte). Заемал е постта на Марцианополски епископ – католическата църква е имала амбиция да установи католически архиепископии и епископии там, където те са съществували по времето на ранното християнство (преди схизмата): „възстановяват се“ Софийската, Марцианополската и Охридската архиепископии и Никоп икопол олск скат атаа епис еписко копи пия. я. Седа Седали лище ще на Марц Марциа иано нопо полс лска ката та архиепископия е бил град Бакъу, в Румъния. В този район католическото население е било унгароезично – представено от особена етнографска група, известна като чанго. Много активна е била неговата дипломатическа дейност, с която е съдействал в усилията за изграждане на европейска християнска коалиция за борба с Османската империя. Подобно на своите съученици – северозападни българчета, духовен елит на българите през XVII век, Петър Парчевич ни е известен с фамилно име, образувано със суфикс - ов -ич. Как се е казвал в същност Петър Парчевич? Добре е известно, че в Османската империя фамилни имена не съществуват и в турските документи и българите са били записвани, освен със собственото си име, и с името на баща си. Фамилното име със суфикс -ич е дадено на Парчевич (както и на другите му сънародници) в Илирийския колеж в Лорето, така, както са били записвани фамилиите на другите „илирийци“ – хървати, при които това е обичайна практика. Проблемът е обаче какв каквоо фоне фонети тичн чноо е бил било запи записв сван аноо с букв буквос осъъче чета тани ниет етоо ar (Parcevic), тъй като, според приетия правопис от „илирийците“ южни славяни то е можело да записва и сонантично „р“ (ха-
8
рактерно и за хърватския, и за чипровския говор). В такъв случай случай фамилното име би могло да е производно от нарицателното „пръч“ и да се извежда от прозвище. Такова предположение може да намери потвърждение във факта, че на изобретения ба ронски герб на Петър Парчевич Парчевич са изобразени два козела. От друга страна, в района до наши дни се среща фамилия Парчини (с характерния за говора суфикс -ин, който се среща и в редица фамилни имена, записани във Винга, Банат, при препре селници от Чипровец и района). Такава фамилия живее в с. Копиловци (в миналото: Копиловец), което е било населено с католици. Там превърнатото във фамилно име название Парчини произлиза от мъжко лично име Парча и е възможно възможно произходът произходът на фамилното име Парчевич да е точно такъв. Ю. Пеячевич също сочи някакъв Парча Кнезевич като родоначалник на рода Парчевич в България.3 През 1629 г. Петър Парчевич постъпва в Илирийския колеж в Лорето, на 15 април, заедно с още един българин от Чипровец – Марко Бибич. Датата става известна от един докудоку мент от фонда на Конгрегацията, който тук използвам по изданието на сръбския сръбския изследовател изследовател Марко Ячов, са упоменати упоменати имеиме ната на шестима българи, обучавани в Илирийския колеж в Ло рето на издръжка на римския папа (по-нататък са посочени имеиме ната на албанските питомци на колежа, които са били обучавани със средства на Конгрегацията за пропаганда на вярата): Възпитаници българи, поддържани от Нашия Синьор в Илирийския колеж в Лорето: Петър Парчевич, Парчевич, който е в Колежа от от 15 април 1629. Марко Бабич, който който е в Колежа от 15 април април 1629. Петър Божевич, който който е в колежа от 7 март 1629. Яков Омодеи, който който е в Колежа от 3 февруари 1635. Андрея Марцевич, който дойде в Илирийския колеж на 12 декември 1635 със заповед на най-изтъкнатия Застъпник и от 3
Pejacsevich, ibidem.
9
Конгрегацията за пропаганда на вярата, и влезе под редовен ноно мер, от 16 януари 1636, зае мястото между шестимата възпивъзпи таници българи, поддържани от Нашия Синьор, напуснато от Петър Левчевич, тръгнал си в предния ден, както от Рим беше писано от синьор Инголи. Петър Деодат е дошел в колежа на 24.ноември 1636 по заповед от заповедите на най-изтъкнатия Застъпник меценат и с указ на Светата Конгрегаця за пропаганда на вярата на място то на Джовани Примо, който напусна колежа на 14 януари 1636 с разрешението на най-изтъкнатия Застъпник за завръщане, но още не се е завърнал, но за който се надяваме да се завърне, както и друг път се е случвало 4.
Делото на Петър Парчевич и неговите български съмишленици и сътрудници за европейската кауза на християнските на роди е било оценено от австрийския императорски двор. С баба ронски титли са удостоени от император Леополд I следните чипровски чипровски фамилии: Парчевич, Парчевич, Черкич, Путин, Путин, Кнезевич, Кнезевич, Томегьонович и Пеячевич (Пеячевич, цит. съч., с. 151). Съвпадението на името на австрийската баронска фамилия Путин с произход от 4
Alumni Bulgari – mantenuti da N[ostro] S[ignore] nel Colleg[i]o Ilirico in Loreto Pietro Parsecvich, che sta in Colleg[i]o dalli 15 Aprile 1629. Marko Babich, che sta in in Colleg[i]o dalli 15 Aprile 1629. Pietro Boscevich, che sta in Colleg[i]o dalli 7 Marzo 1629. Giacomo Omodei, cheesta in Collegio dalli 3 Febraro 1635. Andrea Marcevich, che venne in colleg[i]o Illirico in Loreto alli 12 di Decembre 1635 per ordine dell'Em[inentissi]mo Protett[o]re e della Congregatione Congregatione de propaganda fide, et entro sopra il num[er]o ordinario, alli 16 di Gennaro 1636, prese il luogo tra li 6 alumni Bulgari mantenuti da Nostro Signore lassato da Pietro Levcevich partito il giorno prima, cosi da Roma Roma fù scritto dal signor signor Ingoli. Pietro Diodato venuto in collegio alli 24. di Novembre 1636 per ordine dell'ordine dell Em[inentissi]mo Protett[o]re, e per decreto d[el]la S[acra] Cong[regatio]ne de propaganda fide fide in luogo di Gio[vanni] Gio[vanni] Prino, che parti dal colleg[i]o colleg[i]o alli 14. Gennaro Gennaro 1636 con licenza dell'Em[inentissi]mo dell'Em[inentissi]mo Protett[or]e per ritornare, ma n[on] e per ancora ritornato, ne ci e speranza del suo ritorno, come altra volta si è avvenuto (Марко ( Марко Jачов. Списи Конгрегациjе за пропаганду вере у Риму о србима 1622 – 1644 . I. Српска Академиjа наука и уметности. уметности. Зборник за историjу, jезик и књижевност српског народал II одељење – књига XXVI. Београд, 1986, с. 251).
10
Чипровец с фамилното име на действащия руски президент Владимир Путин е любопитно, но по всяка вероятност – случайно и се дължи на стар славянски словообразувателен модел. Петъ Петърр Парч Парчев евич ич е ос оста тави вилл книж книжов овно но насл наслед едст ство во,, ко коет етоо обаче е слабо познато или непознато. Йоанна Списаревска пише за изпълнените със ситния му „бисерен“ почерк стотици страници, отправени до кардиналите на Пропагандата в Рим, до австрийск австрийските ите императори императори Фердинанд Фердинанд III (1637 (1637 – 1657) и Леополд I (1658 – 1705), до висши виенски чиновници и хабсбургски държавни институции, до папски нунции във Варшава и Виена, се разкрива в пълна мяра изключителното изкуство на писане на писма, писма, което което той той владе владеел ел до съвърш съвършенс енство тво5. Това показва, че
цитир цитиран анат атаа авто авторк ркаа е ус успя пяла ла да изди издири ри писме писмени ни памет паметни ници ци,, предст представя авящи щи еписто епистола ларния рния талант талант на Петър Петър Парчев Парчевич, ич, които които обаче не успя да обнародва приживе. Това, с което науката разполага, е издирено преди всичко от цитирания Ю. Пеячевич, чието предоставяне на българския читател е наша бъдеща задача. В настоящето издание предлагаме един документ, публикуван от Е. Ферменджин6 – завещанието на Петър Парчевич. Рекапитулация на материалните придобивки на Петър Парчевич, то дава представа за неговата ценностна ориентация. Тя е на интелектуалец от висока класа, събирал книги и картини, за които, за жалост, вероятно няма да узнаем нищо повече. Лилия Илиева
5
Й. Списаревска, с. 273 Е. Fermendžin, Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque a. 1799. Zagrabiae, 1887. 6
11
ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ
ОПИСАНИЕ НА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
12
1659 г., 4. февруари. Никопол Никопол
На Филип Станиславов, епископ на Никопол, доклад за състоянието на неговата църква с маргинални бележки, добавени от някой съветник
Ваши Високопреосвещенства! Н и к о п о л на брега на река Дунав в Горна Мизия, наречена България, под турско иго, е епископски град и имаше катедрална църква на името на св. Стефан Първомъченик, като по традиция, както разказват гърците, е подчинена на Търновския архиепископ тетрарх. Бе осквернена от турците в джамия. На него през 1648 г. от светата Конгрегация за разпространение на вярата бе издигнат Филип Станислаус, мирски свещеник, бивш ученик и мисионер на същата св. Конгрегация и преводач на езици при славно славнопам паметн етния ия Папа Папа Урбан Урбан VIII, VIII, от селищет селищетоо Ореше, Ореше, Никополски диоцез, от народа на павликяните. В него епископът няма къща, жилище или параклис. Тази църква и епископство няма няматт дохо доходи ди,, защ ащот отоо турц турцит итее са заел аели и вла владеят деят всич всичко ко.. Епископът пък за своята издръжка има годишна заплата от само сто скуди в монети от преждеспоменатата св. Конгрегация. В неговия диоцез няма никаква друга църква или манастир за който и да било пол; няма мирски или монашески клир. От католическия обряд в него има само двама търговци по народност от Рагуза, които идват в дните за търговия и си отиват. Турските къщи са 10 хил., душите около 18 хил., 18 джамии и още други малки, които ко ито всичк всичкии няког някогаа са били били хр хрис исти тиянс янски ки църкв църкви. и. Броя Броятт на схизматиците от българите и от другите народи е 2000 и имат че∗
Букв. “... в мескита (mesquitim), на народен език „москеа” (moscheam)” (бел.прев.).
13
тири тири църк църкви ви,, по подч дчин инен ении са на гр гръц ъцки кияя Търн Търнов овск скии епис еписко копп тетрарх. Под диоцеза и духовното ръководство и управление на Никополския епископ има много селища, градове и села, които са споменати по-долу, както в областта на Горна и Долна Мизия отсам Дунав, така и в областта на Европейска Татария отвъд Дунав, както по-долу ще разкажем по ред и отделихме в специална карта и т.н. С е л о Б е л е н е. В него има католическа католическа църква от римски обряд, построена от дърво 7, на името на Успението на Блажената Дева Мария, на дължина осем стъпки, а на широчина чети ри, с неин олтар и изображение. Има една чаша с дискос и една одежда от същия Урбан VIII, всички подарени на преждеспоменатия Филип Станислаус, дотогава мисионер. Тук има свещеномонах на Българската кустодия 8. Броят на католиците от римския обряд се изчислява на около 700, всички биват наричани павликяни9, няко някога га по посл след едов оват ател елии на ер ерет етик икаа Паве Павелл от Самос Самосат ата, а, учещ, че християните трябва да бъдат кръщавани не с вода, а с огън. По народност и език както те, така и жителите павликяни на долупосочените места са славяни, при все това обаче са смятани за различни от българите, защото произходът на двата народа е съвсем различен. Защото българите водят своето начало от река Волга и от провинцията на Азия; п а в л и к я н и т е п ъ к с м я т а т, ч е в о д я т н а ч а л о т о с и о т д р е в н и п о т о м ц и н а л а т и н ц и г е н у е з ц и. Хората Хората и от двата народа обаче използват славянски език и се различават на много диалекти10. Павликяните от Белене, понеже са изключително бедни и не могат да плащат толкова данъци на турците, често отиват в 7
Отецът кустод казва, че е цялата разрушена. 8 Тук стои един францисканец от Чипровац, фра Рафаеле. 9 На това място може да стои и епископът, защото при всеки случай може да премине веднага във Влашко през Дунав. 10 Истината казва другояче, че павликяните никога не са били генуезци. Защото не е известно генуезците да са живели някога около Никопол.
14
други страни; когато турците искат да вземат от тях данъци, те бягат заедно с жените и децата в Тракия и там се установяват край кр ай Балк Балкан ана; а; друг другии пък пък пр прееми мина нава ватт Ду Дуна нава ва и ос оста тава ватт във във Влашко; Влашко; връщат се отново отново у дома, дома, когато когато татарите татарите нахлуват нахлуват във Влашко. С е л о О р е ш е. Някога Христиполис11, там е имало имало прочут град. Родина на преждеспоменатия епископ Станислаус. Тук има следи от църква от католически обряд, построена от предците на споменатия Станислаус, докато са следвали заблудата на павликяните, но по времето на брат Маринус, предшественик на епископа на Никопол, и на отец Петър Деодат, сегашния архиепископ на Сердика, администратор на тези места, е била разрушена12 и се е срутила; същият Станислаус много пъти е искал да я построи отново, но за получаване на разрешение от турците същите искат 400 скуди в монети; въпреки това той построи малък дом, наречен Келия, на латински свещенически дом. В него на преносим олтар се отслужва литургия; има и индулгенция за празника на св. св. апостоли Филип и Иаков, предоставена от същия Урбан VIII. Има една чаша с дискос от пари на споменатия Станислаус. Къщите на католиците павликяни в него са 80, а броя на душите от двата пола и от всички възрасти са около 600. Гриж Гр ижат атаа за души душите те беше беше у един един ми мирс рски ки духо духовн вник ик,, но сл след ед неговата смърт тази грижа беше предоставена от същия епископ на енорийск йския свещеник на съседно Белене. не. Къщите ите на павликяните турци са 30, те отстъпиха от християнския обряд, когато Станислаус следваше в Италия, имат една джамия. С е л о П е т о к л а д е н ц и. На славянски се нарича Петкладенци, павликяните от това село първи приеха ∗
11
Това е град на Македония, не на Мизия. Тук също може да стои епископът, където има също родственици турци. 12 Това място страда много поради липса на свещеник, защото е по-често посещавано от турци, и след смъртта на фра Томазо от Бибиоре, който беше там, там няма никой и те станаха турци. В латинския текст: Quinque fontes villa. (бел. прев.).
15
кръщен кръщ ение ието то и като католи личе ческ скат атаа вяра вяра чр чрез ез дело делото то на брат брат Петъ Петърр Солинат от Босна, обсервант от ордена на св. Франциск, първият софийски епископ, чието седалище бе в Чипровац 13, защото той, след като било получено известие от търговци от Чипровац, че в Петокладенци и в околните села били открити жители от сектата на Павел от Самосата, кръстени с огън, се отправил при тях и пост по степ епен енно но ги пр прио иобщ бщил ил към към като католи личе ческ скат атаа вяра вяра,, ра разр зруш ушил ил дърв дървеенат ната цър църква, ква, по пост стро роен енаа от тях, тях, дот дотог огав аваа ере реттици, ици, и построил от камък друга за ползване от католиците, и завел със себе си в Рим шестима юноши от преждеспоменатите павликянски села и се погрижил те да бъдат обучени в науките и благочестието в Климентинския колеж на разноски на Пон онти тифе фекс кса; а; те, те, сл след ед като като завъ завърш ршил илии сл след едва ване нето то си, си, бил били напр праавени свещениц ници и обърн рнаали в родината си своите ите родственици и сънародници в католическата религия и благочестие. Откъдето блаженопаметният папа Урбан VIII заповядал всяка година шест български юноши да бъдат подпомагани и обучавани на разноски на Светия Апостолически дворец в Илирийския Илирийския колеж в Лорето, възстановен възстановен от 1627 г.; когато обаче го наследил блаженопаметният папа Инокентий Х, той отменил издръжката и юношите. И така, в него има каменна църква на името на св. Петър и два олтара, т.е. единият на блажената Дева Мария, другият другият на св. Петър. Има една чаша и две одежди, одежди, всички дарени от преждеспоменатата света Конгрегация. Има свети масла в калаени калаени съдове. съдове. Къщите Къщите на павликяните католици католици са 90, а душите от двата пола са около 1200. Грижата за душите я упражнява един монаше шесски свеще щени никк от малките ите братя обсерванти14. Къщите Къщите на турците турците от павликянската павликянската народност са 10, с една джамия. С е л о Б р е с т о в а ц. Къщите Къщите на павликя павликяните ните католици католици са 30, а душите от двата пола и от всички възрасти са около 300. Нямат църква или енорийски свещеник. Капеланът от съседна 13
Тук стои един друг францисканец на име фра Стефано. 14 На Българската кустодия. кустодия.
16
Терничевица, който носи одежда и чаша, понякога им отслужва литургия в частен дом. Къщите на павликяните турци са 20 и имат една джамия. С е л о К о з а г о в о. В него къщите на павликяните като като лици са 30, броят на душите около 250. Нямат църква или капелан. Съседният капелан на Терничевица, понякога им отслужва и носи със себе си одежда и чаша. Къщи на турците от същата на родност 10. С е л о Т е р н и ч е в и ц а. Къщи на на павликян павликянии католици католици 70, брой на душите 250. Имат дървена църква на името на Светата Троица, на която там има олтар и изображение, построена от същия епископ Станислаус. Грижата за душите я има един мирски свещеник, който също така учи младежта на доктрина, учение и добри нрави в къща, построена от същия епископ Станислаус с помощта на 30 скуди на преждеспоменатата св. Конгрегация. 15 Има одежда и чаша, дарена от същата св. Конгрегация. С е л о Д о л н о Л ъ ж а н и. Къщите на павликяните павликяните кака толици са 17, а душите са около 150. Нямат църква или капелан. Енорийският свещеник на Горно Лъжани понякога им отслужва литургия в частен дом. Имат собствена одежда и чаша, дарена от блаженопаметния Павел V. Къщи на павликяни турци 30. Те са отстъпили от вярата по-рано. С е л о Г о р н о Л ъ ж а н и. Къщите на католиците католиците са 70, а душите около 800. Нямат църква, но им се отслужва литургия в частен дом, наречен киелия. За енорийски свещеник имат Петър Батулия, Батулия, мирски свещеник. Имат една одежда одежда и чаша, дарена от същия Павел V. С е л о Б а х ц е в о. Къщите на павликян павликяните ите католи католици ци са 20, а душите около 200. Нямат църква и капелан. Енорийският 15
На това място една къща е направена и купена от този епископ и е на много подходящо място, за да се потърси подслон от притесненията на турците, така че някои от Чипровац поради тази причина са се оттеглили оттеглили на това място. Й. Паули на възраст 50 години и роден в това селище, ученик на Илирийския колеж.
17
свещеник на Горно Лъжани им отслужва литургия в частен дом. Къщите на турците от същия народ са 30 и една джамия. С е л о Т е л е ж а н и. Село на павликяни католици, къщи къщи-те са 20, а душите 270. Нямат църква и енорийски свещеник. Понякога енорийският свещеник на Лъжани, който носи със себе си одежда и чаша, им отслужва литургия в частен дом. Г р а д Л о в е ч. Той Той е епископски, епископски, подчинен подчинен на на ТърновсТърновския архиепископ тетрарх. Има епископ схизматик грък и четири църкви и души от двата пола от същия обряд на брой около 2000. Брой на турците 5000, те имат 8 джамии освен многото малки. В него има прочут пазарен площад от стичането на различни народи и стоки; няма нито къщи на католици, нито жители, но мнозина търговци преминават пътьом. Г р а д В р а ц а. Той е епископски, подчинен на ТърновсТърновския архиепископ тетрарх. Има епископ грък и седем църкви и около 2000 на брой души схизматици от гръцкия обряд. Броят на турците е малък и имат четири джамии. В него някога владетелят на българите е пазел съкровището си поради силата и положението на града. Няма католически къщи и жители. Г р а д П л е в е н. н. Няко Някога га рез резид иден енция ция на вла владе дете теля ля на на българите Михаил. Броят на българите схизматици от гръцки обряд е 500 с две църкви. На турците пък 5000 и седем джамии. Няма нито католически къщи, нито жители. Г р а д В и д и н. Той е епископски, епископски, подчинен на Търновс Търновс-кия архиепископ. Има епископ схизматик 16, къщи на българи схизматици на брой 1500 и пет църкви от гръцки обряд. Брой на турците 2000 и четири джамии. В него някога е живеел владетелят на българите. Там не се намира нито един католик. Има търговци търговци от Чипровац, но те често се връщат у дома си за тайнствата и не са далеч от родината си. 16
Сгрешил си. Той се е направил митрополит и в действителност е подчинен на Константинополския патриарх.
18
С е л о К а л у г е р и ц а, вътре в планината Хемус. Хемус. В него има къщи на павликяни католици на брой 40, а душите са около 250 на брой. Нямат църква и енорийски свещеник. Понякога на разноски на епископа на Никопол литургия им отслужва капелакапела нът на Горно Лъжани или някой друг енорийски свещеник от Тракия, който е по-близо до тях. Г р а д Т ъ р н о в о. Той Той е арх архиеп иеписк ископс опски ки и тетр тетрарх архия, ия, някога столица на владетелите на България. Има архиепископ схиз сх изма мати тикк гр грък ък,, пр проч очут утаа ми митр троп опол олит итск скаа църк църква ва и три три друг другии малки църкви и къщи на българи схизматици от гръцки обряд на брой 700, душите от двата пола ще бъдат около 2000. Брой на католическите къщи 17, а на душите 170, всички търговци от Рагуза. Имат една църква на името на блажената Дева Мария с неин олтар и знаменита картина, направена в Рим на разноски на Негово Високопреосвещенство кардинал Бандини. Има три чаши и пет одежди, одежди, много свещена утвар, четири четири лозя и седем къщи, завещани й от господата търговци. За енорийски свещеник имат викария на Никополския епископ, брат Филип Батулия, монашески свещеник, малък брат обсервант, павликянин17, който (живее) от постъпленията от имуществото и от милостинята на същите търговци. Има свети масла в калаени съдове. Към Българската кустодия. Брой на турците 3000 и седем джамии. С е л о М а р и н о п о л ц и. Къщите Къщите на павликяните като като лици са 30, а душите около 250. Нямат църква, нито енорийски свещеник, понякога викарият на Никополския епископ и ено рийски свещеник на Търново им отслужва литургия в частен дом. Имат одежда, дарена от папа Павел V, но нямат чаша. Г р а д Ч е р в е н. Той е епископски, епископски, има епископ схизма схизма-тик от гръцки обряд. Къщи на българи схизматици 30 и души 17
Викарий преди беше сеньор Петър Батулия, неговият братов внук, на когото епис еписко копъ пътт пр пред едии задъ задърж ржаа отпу отпуст стит ител елно ното то писм писмо, о, за да не си отид отиде, е, какт кактоо възнамаряваше. Йоси Ф. беше ученик на този колеж и е старец, иначе подходящ, но отбягна да живее в манастирите, защото имаше имот и ще се заеме с дела и имаха брат връстник.
19
250. Подчинен е на Търновския архиепископ. Имат две църкви от същия обряд. Няма католически дом или жители. Г р а д Р у с е. На брега брега на Дунав. Дунав. В него [къщите] на католици от Рагуза, упражняващи търговия, са на брой 9, а душите 80. Нямат църк рквва, нито енорийс ийски свещеник ник. Пон оняякога преждеспоменатият Никополски епископ отслужва литургия в частен дом, носейки със себе си всички необходимо. Турски къщи 6000, брой на джамиите 16. Къщите на българите схизматици от гръцки обряд са 300, а душите 1500. Д у р о с т о р у м, и л и С и л и с т р и я, а р х и е п и с к о п с к и г р а д. На брега на река Дунав, в който е седалището на пашата на Мизия. Католическите къщи са седем, включително три на търговци от Рагуза, а душите са около 30. Нямат църква и енорийски свещеник. Понякога епископ Станислаус им отслужва тайнството в частен дом. Къщите на българите схизматици от гръцки обряд са 1700, а душите около 5000 и 12 църкви. Турски къщи 8000, джамии над 30. Там е архиепископското седалище на схизматичния гръцки обряд. Г р а д Р а з г р а д. В него него къщ къщит итее на като католи лици ци са са пет, пет, включително две на търговци от Рагуза, около 30 души, нямат църква, нито капелан, но епископ Станислаус им отслужва литургия в частния дом на същия епископ, който той построи за свое и на женения си брат жилище, и остава там дълго време, защото този град е в центъра на неговия диоцез, така че по-лесно може да помага на католиците от другите места и защото тук може да пребивава по-безопасно. Турските къщи са 1700 брой, около 4000 души и седем джамии. Имат мюфтия, подобно на патр патриа иарх рх ил илии митро итропо поли литт в тези ези ме месста, та, кой ойтто им имаа пр прим имат ат относно тяхната религия, право и съд. Къщите на българите схизматици са 100, а душите от гръцки обряд са 350. Имат две църкви. Г р а д Ш у м е н. н. В него него кат катол оличе ическ скит итее къщи къщи са са 17 на брой и две на търговци от Рагуза, общо душите са около 120 на
20
брой брой.. Няма Няматт църк църква ва ил илии енор енорий ийск скии свещ свещен еник ик,, в няко някоии дни дни епископ Станислаус им отслужва литургия в частен дом и носи със себе си одежда и чаша. Къщи на схизматици българи на брой 120, около 1200 души от гръцки обряд с две църкви. Турски къщи 2400 на брой, 4500 души, седем джамии. Г р а д П р о в а т о. В него него католиче католическит скитее къщи къщи са 35 35 на брой, включително 5 на търговци от Рагуза, 170 души. Имат църква, построена от същия епископ Станислаус с тяхна милостиня, имат енорийски свещеник с чаша и одежда. Къщите на българите схизматици са 100, около 500 души, имат една църква. Подчинени са на епископа на Месембрия от гръцки обряд. Турски къщи, построени изключително красиво, на брой 2000, 4800 души. Г р а д В а р н а н а б р е г а н а Ч е р н о м о р е. Епископски, наричана другояче Диксиополис. Има епископ от гръцки гръцки обряд. обряд. Той е търго търговск вскии гра град, д, на народе народенн език език скеля, скеля, за всички стоки и за източните области на Европа и на Азия. Има много широко и красиво пристанище. Има само две къщи на католици търговци от Рагуза, нямат църква, нито капелан. Епископът има обичай да им отслужва литургия в частен дом, душите са около 25. Къщите на гърци схизматици са 400, а душите 1700, църкви 8. Турски къщи на брой 1500, 4000 души, седем джамии. Г р а д К а в а р н а н а б р е г а н а Ч е р н о м о р е. В него има много широко и красиво пристанище. Няма католически къщи или жители. Хиляда къщи на гърци схизматици, 3000 души, две църкви. Турски къщи 40 и една джамия. Г р а д Б а б а и л и Т о м и с. Той е архиепископ архиепископски. ски. В него е седалището на мюфтията на турците, като патриарх или примас на тази област, ръководи правото и съда относно тяхната религия. Католическите къщи са седем, а душите 40. Нямат църква, нито капелан; понякога епископ Станислаус им отслужва литургия в частен дом и носи със себе си чаша и одежда. Къщите на схизматиците българи, гърци, власи са около 300, душите окооко -
21
ло 2000. Имат една църква. Епископът на Дуросторум или Силистрия листрия има обичай обичай да ги посещава. посещава. Турските Турските къщи са 1700, дуду шите около 6000. Отвъд Дунав, в провинция Татарска Сирфия. З м а и л о. Го Голя ляма ма земя земя,, наре нарече чена на Будж Буджак, ак, на ла лати тинс нски ки „ъгъл”, обитавана от татари и турци. В нея има 15.000 къщи, построени построени от тръстика и от други клони клони на дървета, дървета, нямат камъкамъ ни. Има жители от различни схизматични народи, молдовани, власи, татари, българи, наричани от мизийците добружали, и малко турци. Там се стича множество народ, защото жителите са освободени освободени от всякакво обременяване обременяване с данък, освен един в злато, на народен език чекин18 , поголовен, който всеки плаща годишно на турците. Църквите на тези схизматици са 13. Турските къщи са 100 и една джамия. В тази земя бива заточаван всеки гръцки гръцки Конст Констант антино инопол полски ски патриа патриарх, рх, свален свален от владет владетеля еля на турците. Живее от милостинята на тези схизматици, за който той има духовната грижа и управление и поради това се нарича епис еписко копп на Изма Измаил ил.. Будж Буджаш ашки ките те тата татари ри водя водятт тук тук свои своите те пленници от различните провинции на Полша, Литва, Русия, Прусия, Трансилвания, Влашко и Молдова. Между тях има сикули и други католици, наричат ги паписти, защото са изключително послушни и предани синове на Римския Понтифекс и на Светия апостолически престол. Къщите на жителите католици са три и на търговци от Рагуза две, 30 души. Нямат църква и свещеник. ник. Епис Еписко копп Стан Станис исла лаус ус по поня няко кога га им отсл отслуж ужва ва ли литу тург ргия ия в частен дом върху преносим олтар и носи със себе си чаша и одежда при невероятна опасност и страх. Г р а д К и е л и я н о в а. Турска крепост в Европейска Татария, построена, както се разказва, от генуезците, наричана на италиански Роза, има две железни порти и два подвижни моста. Вътре в нея живеят само турци, техните къщи са 300, 1600 души, четири джамии. Има много обширно предградие. Татарски къщи 500 и 3000 души, пет дървени джамии за татарите, 400 къщи на 18
Фонетичен вариант на думата думата цехин – златна з латна венецианска монета (бележка на редактора)
22
различни християнски схизматични народи, 1600 души, две техни църкви. Католическите къщи са три, пет на търговци от Раг Рагуза, за, 30 души души.. Няма Няматт цър църква ква ил илии енор енорий ийск скии свещ свещен еник ик,, преждеспоменатият епископ Станислаус понякога им отслужва литургия в частен дом и носи със себе си чаша и одежда при невероятна опасност Г р а д А к е р м а н. Турс Турска ка креп крепост ост в Европей Европейска ска ТатаТата рия, построена, както казват жителите, от генуезците, на итаита лиански Цивитас Алба, на славянски пък това означава Белград. Около неговите стени има толкова дълбоки и бездънни ровове, че изстрелите със стрела от лък едва прехвърлят градските стени. Има две железни порти и два подвижни подвижни моста. Вътре в него има 200 къщи на подбрани турски войници, а броят на тези войници е 1700; те охраняват този град. Имат две джамии, но между тях няма нито една жена. Има голямо предградие. В него има татарски и турски къщи на брой 700 и 4000 души. Дървени джамии на брой 13. Къщите на схизматиците от гръцки обряд са 50, имат една църква и по отношение на религията са подчинени на епис еписко копа па на Изма Измаил ил,, бивш бившия иятт свал свален ен Конс Конста тант нтин иноп опол олск скии патриарх. Католическите къщи са четири, 15 души, а понякога повече от наро народа да на Раг Рагуза със сток токи, няма няматт цър църква, ква, но по поня някког огаа епископ Станислаус им отслужва литургия в частен дом върху преносим олтар, носейки със себе си одежда и чаша, с голяма опасност за живота. В тези части на Татария преждеспоменатият Станислаус, тогава мисионер от 1635 г. и след това, отвори достъп и път към тези католици; защото толкова години тук не бе виждан никакъв свещеник от латински обряд, нито друг мисионер монах. Самият той не би могъл да навлезе там, ако не говореше свободно турски, татарски, влашки език и ако не познаваше отлично нравите на тези народи и ако не познаваше добре всички места на преждеспоменатите области, в които се беше движил движил от детств детство. о. Прежде Преждеспо спомена менатия тиятт еписко епископп Станис Станислау лаусс впрочем извърши тайнството конфирмация веднъж във всички
23
преждеспоменати места, градове и села и потвърди мнозина католици, както се вижда от една бележка в друг доклад, даден на светата Конгрегация, а по-късно нямаше нужда да се извършва конфирмация, защото обичай сред тях е да не потвърждават никого, ако не е достигнал дванадесетата година. За период от десет години е осветил осветил светите масла два пъти; защото защото не можеше можеше да ги подновява веднъж годишно поради недостиг на свещеници, от които тези области са лишени, и ако се съберяха, за да направят това, турците биха били толкова подозрителни, особено в тези времена на война, че биха предали всички на смърт; епископът обаче се е погрижил всяка година при него да се носят нови свети масла от Рагуза и понякога от Чипровац. Във всички преждеспоменати места, където има енорийски свещеник или живее самият епископ, се съхраняват съдове за светите масла от калай. Кръщелен купел няма никъде; когато някой бива кръщаван или изгаряме водата, или я изхвърляме в реката, или я изливаме в дълбок ров в земята. Преждеспоменатият епископ епископ Станислау Станислаусс живее крайно бедно, прехранат прехранатаа му я дават католиците от своята оскъдица, когато той ги посещава за три или четири дни. През цялата година той преминава през всички гореспоменати места, посещавайки, проповядвайки, изпълнявайки тайнствата тайнствата за преждеспо преждеспоменат менатите ите народи, сякаш че е обикновен свещеник, без никакво заплащане или милостиня. И за да може оже да се движ движии по-бе о-беззоп опас асно но пре резз гра радо дове ветте и друг другит итее преждеспоменати места, той получи от владетеля на турците и от другите негови управители на области много разрешителни, за да може свободно да ходи, язди, носи оръжие и да упражнява всичко останало навсякъде в цялото негово царство. Ходи обаче винаги с облекло на търговец, по обичая на турците, така както трябва да ходят пратениците на владетелите, всички католици от латински обряд и всички други епископи. По силата на тази привилегия епископ Станислаус дотолкова винаги се е измъквал невредим от тормоза на турците, че със закрилата на Бога, за чиято слава и за спасението на душите той непрекъснато работи,
24
той не е претърпял от враговете никакво притеснение, а напротив е бил почитан и е получил от схизматиците гърци и арменци възможността, така че навсякъде, където пристигне, трябва да бъде приет благосклонно като техен гост, както ясно се вижда от техните писма. Защитен с такива застъпничества, той често посещава през годината своето паство паство и го ободрява, ободрява, което блаженоблаженопаме паметн тният ият ма марц рциа иано нопо полс лски ки ар архи хиеп епис иско копп Марк Маркоо Банд Бандин инии не направи направи никъде никога за толкова толкова години, нито се осмели, осмели, порапора ди стра страха ха и оп опас асно ност стит итее от турц турцит ите, е, какт кактоо пр приз изна нава ва в свое свое писмо; докато той още бе жив, самият Станислаус, докато беше мисионер, работеше вместо този архиепископ в целия негов диоцез без никакво заплащане за себе си, но имаше само четиридесет скуди за всяка година от преждеспоменатата света Конгрегация. Турците обаче не знаят, че той е епископ, и поради тази причина той се движи лятно време, бързо и предпазливо, за да не го разкрият гърците, които мислят, че е обикновен свещеник. Същият епископ пожела да изложи обширно тези неща на Ваши Ваши Висо Високо копр прео еосв свещ ещен енст ства ва,, и също също пр пред едст став авии ге геог огра рафс фска ка карта, за да благоволят те да вземат под внимание окаяното състояние на преждеспоменатите католици, да се погрижат за мисионерите и да увеличат заплащането на споменатия епископ, защото сто скуди в монети не са достатъчни за издръжката на него, на слугите и на конете, които той използва, посещавайки преждеспоменатите места. [Потвърждавам, че горенаписаното] е така, аз епископ Филип Станислау Станислаус, с, собственоръ собственоръчен чен подпис, подпис, Никопол Никопол на 4. февруафевруа ри 1659 г. Archiv. Propag. Orig. vol. vol. 219
25
ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ ПАРЧЕВИЧ
ЗАВЕЩАНИЕ
26
27 юли 1670 г., Бакъу
Завещание на Петър Парчевич, марцианополски архиепископ и бакауски апостолически викарий в Молдова
Ние, ие, Петъ Петърр Парч Парчев евич ич,, по Божи Божияя и на апос апосто толи личе ческ ския ия престо престолл милост милост марциа марцианоп нополс олски ки арх архиеп иеписк ископ, оп, апосто апостолич лическ ескии викарий и администратор на княжество Молдова, а също съветник на негово негово свещено свещено императорс императорско ко и кралско кралско величество величество и т.н. До всички и до всеки поотделно, до които това се отнася сега или ще се отнася в бъдеще, поздрав и епископска благословия. Аз съм пепел и прах и отново ще се върна в пепел и в прах, както свидетелства светото писание, когато казва: „помни, човече, че си прах и в прах ще се върнеш”, и самият опит при всяко едно едно обст обстоя ояте телс лств твоо ни го по пока казв зваа нагл наглед едно но;; и по поне неже же забезабелязвам, както поради преклонната възраст, така и поради слабото здраве, също както и поради изтощените жизнени сили, че разложението на моето тяло напредва бързо и смъртта се приближава с бърза крачка; трябва следователно да обмисля внимателно и да направя сериозни предложения, така че не само докато моят дух е още в този негоден съд, но и след като излезе от него, мирът да продължава, любовта да е силна, спокойствието и милосърдието да растат и единството на душите да се запазва, а разногласието, домогванията, алчността и всяко подобно противоречие да бъде прогонено далеч, та пред хората да не оскърбява слуха и да не кара очите да се отвръщат със сърдечна болка. Следователно моето място трябва да бъде заето от такъв човек, който знае да управлява народа и в духовните и в светските дела, да се разпо-
27
режда с дома, да заповядва и да управлява приветливо, така че да запленява душите на другите, а не да ги ожесточава. Поради това, доколкото зависи от мен и е в моя власт (до по-доброто и безусловно разпореждане на св. конгрегация за разпространение на вярата), аз, след моята смърт, когато Бог по по-желае, възнамерявам да оставя и да назнача като заместник в тази църква на Бакъу с всички пълномощия и власт, както духовна, така също и светска, преподобния отец Стефан Таплочай, от ордена на францисканците обсерванти, понастоящем игумен в манастира на Чик,19 както зрял по възраст, съждение, благоразумие, бдителност и образованост, така и вече опитен и подходящ по живот, нрави, благочестие и църковно управление, така че никой човек и лице от каквото и да било съсловие, положение и достойнство под никакъв предлог да не може и да няма няма влас властт ттаа да пр прит итес есняв нява, а, см смущ ущав аваа и отст отстра раняв няваа от по пост стаа преждеспоменатия отец; затова, за да упражнява и осъществява поссоч по очееният ният оте отец пр преж ежде десспо поме мена наттите ите неща неща своб свобод одно но и за собствено и на другите удовлетворение, предписваме на всички и на всеки поотделно да го признаят като временен предстоятел, да му се подчиняват и да го почитат като такъв. А за да не възникнат след моята смърт някакви спорове, разногласия или претен претенции ции между между прежде преждеспо спомен менати атияя отец отец Стефан Стефан Таплоч Таплочай ай и моите потомци и родственици или който и да било друг относно вещите на дома и различните животни, купени или умножени от мен: възлагаме и задължаваме посочения отец, отсега и за тогава, да изрази желанието и да се ангажира със задължението и отговорността да даде на Марко, Йоан и Богдан Парчович (sic), наши потомци, родени от родните и природени братя, всички онези вещи, които са купени с наши собствени пари от Виена и са докарани по земя и по реки с голям разход и труд в Бакъу, които са: Всички каси, сандъци, кутии, шкафове с всички неща, които са в тях; тях; гол олем емит итее и ма малк лкии дива дивани ни,, кр крес есла ла и табу табуре ретк тки, и, цяла цялата та библиотека и книгите, всички картини, големите и малки пушки, 19
Миеркуря Миеркуря Чук в Румъния (бел.прев.).
28
карабините карабините и мускетите, мускетите, всички съдове и табли табли и подноси подноси от кака лай, мед или от какъвто и да било материал; всички дрехи, колкото и каквито и да са; също така всички коне, било купени с мои пари, било подарени подарени ми от Бароните, Бароните, също така половината половината овце, както и половината волове, волове, както и половината половината крави и телета; също така половината целина, плодове, бобови, било отгледани от лозята и овощните или зеленчуковите градини, било от други места, придобити, обработени и засети от мен; също така половината пшеница, ечемик, овес, просо и подобни, както от нивите и полята, така и от трите колела на мелницата, която е изцяло издигната от мен и с мои собствени пари на отделено място, построена, съоръжена превъзходно с всичко необходимо и приготвена с изключителна полза за резиденцията. Също така виното, което е налично в избата и което в бъдеще ще бъде придобито по какъвто и да било начин с наш труд, половината да се приготви за споменатите наши потомци, също както половината от сланината, маслото, брънзата и сирената. На отец Стефан Таплочай, временно заемащ нашето място, оставям църквата с оскъдната утвар, която е налична в нея, и с тази, която ще бъде придобита в бъдеще от благодетели; също така всички къщи с овощната градина и със зеленчуковите градини, приведени от мен в по-добър ред и много разширени; също така всички имения, ниви, поля, ливади, лозя, както на терито рията на Требеш, така и на Бакъу, както и на Фарофалва 20, на Яш и на Котнари, купени от мен с мои пари или засети от мен. Също така пчелините и мястото, където пчелите оплодотворяват, с те риторията, зеленчуковите и овощните градини; също така ливалива дите, засети от мен, също както и овощните градини с всички други други подобни, подобни, а именно именно имения, ниви, лозя л озя и т.н., които ще бъдат придобити с ревностно прилежание. Желая прочее и искам това мое последно разпореждане и воля да се извърши ши,, изпълни и доведе до добър кра райй от преждеспоменатия отец, справедливо и безпристрастно, в при20
Фараоани в Румъния (бел. прев.).
29
съствието на всички християни. Бакъу, 27-ия ден на месец юли 1670 г. Това е точно копие от завещанието на негово преосвещенство тво мо монс нсен еньо ьорр Петъ Петърр Парче Парчевич вич;; аз, аз, отец отец Фран Францис цискк Йеге Йегене ней, й, декларирам, че имах, видях и прочетох оригинала пред себе си, собственоръчен подпис. Архив на братята минорити на провинцията на св. Стефан Трансилвания в Клаудиопол, 21 номер 53.
21
Клуж (бел.прев.).
Надгробната плоча на Филип Станиславов
