Проф. МИТКО НИКОВ — 288 СЪВЕТА ЗА ЛЮБИТЕЛЯ ЛОЗАР
сканирано отТео
'
-i
v
"V-
^
ij'r -/ :
**J
,.
- ч . •'•
•,* .
.
•> .
• •
...
.*
* i •
•
Л
•
•
•*
.. ■'
Г
,
. * ■•
ч
'. • '.
i
.
;
•
fS
* *гО + т
’
* .
i .-, •. ■■••- =:•. v.-v-J
П роф . M H tK O Н И КО В
v.
П U
к
Т D
Н n
Г r
Т i
Д J
i
l
■A ' '\ > Ait .. * ’
> -
mK
/•••■ . *
i
* •
i V j f -г
-v.?? •./ r
"
**
Т рето допълнено издание
;x.
■■.ДЛ
>
,■ .
- •
* 1
% ■•.•; .
..
ЗЕМИЗДАТ — СОФИЯ — 1985 .J-
•!, 1
r
•
.
.% f •• V x^i*. L- -i'■*.
•
.•' ' Л КV С«Ф/ >
.'ЛГ
От незапомнени времена лозата е съпътсТвувалабългарина, като му е давала вкусен гг.сд и но вяно и е красила китния му дом. * . В киитата „288 съвета за любителя лозар” в оригинална форма — с въпроси и отговори — авторът дава ценни съвети по отглеждането на лозата. Когато прочетете тази книга» вие ще нау чите как се засажда младо лозе, отКъде се набавя посадъчен материал, към какви сортове да се насочите* к а к се 'горят, обработват и режат лозите, както и кои са най-опасните бЬвЙБтв и неприя тели на лозагга и как да я опазите от тях. От книгата ще научите още каж по-дълго време да запа зите гроздето за вашата трапеза, к ак да си приготвите безалкохолни продукти и бяло и червено вино. Ако искате да си направите сенчести чардаци, ще научите особеностите на асмовидното от глеждане на лозата в личния двор. Всеки лозар, който би желал да избегне грешките, допускани при отглеждането на лозата, и да изпита задоволство от своя труд, трябва да потърси отговорите на въпросите, които го вълнуват» в тази книга. Авторът на книгата е професор по лозарство при ВИИ *Карл Маркс4* в София .и е ученик на бележития наш учен академик Н. Неделчев. Повече,от 30 години той работи в област та на лозарството и има 80 научни статии и повече от 40 научнопопулярни публикации. С въпросите, които третира, и популярния език, jja който е написана, книгата е ин тересна за широк кръг читатели —кооператорй, служители, пенсионери и за всички, които от глеждат лози в дворовете си или в личното си стопанство.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ •
*
г I
К
\
У
•
“
'
ч
•
.
/
•
»
В продължение на много столетия, лозата е била спътник на хората, обитавали на шите земи, а гроздето и виното — любима тяхна храна и питие. Поети,и народни певци са й посветили най-хубавите си песни. Гроздето, този чуден дар на природа-:, та, събрало в себе си топлината на слънчевите дъчи и свежестта-яа утринната роса, винаги е привличало погледа на човека. ^Желанието на хората да го имат на трапезата си ги е карало с любов и неж ност да отглеждат лозовото растение. “Само "обич и внимание днес обаче не са достатъчни, за Да се получи хубаво грозде. От .доброто старо време“, времето на „бучни пръчка, пий вино“, много' неща се измениха. За да произведем повече и доброкачествено грозде, трябва да знаем много повече от нашите 'Деди. Нужно е преди всичко да познаваме -самото растение, неговото устройства н изискванията му по отношение на климат'и почва. Само тогава е възможно да из берем най-подходящото за лозата място и да извършваме необходимите операции по отглеждането й така, че да получим желания ефект. ' Големи изменения настъпиха и в сортовия състав, особено на десертното грозде. - В научните институти са създадени нови сортове, които все още не са познати на лозарите. Изпитват се и се внедряват в производството нови формировки и резитби, . които по-добре отговарят на биологията на лозовата култура. Това дава възможност за по-голям избор на сортове и резитби в зависимост от желанието на всеки стопанин. Лозата се напада от много неприятели и болести, които повреждат или напълно унищожават плода й, затова е необходимо да умеем да я пазим от тях, , ' Успехите в общественото лозарст&о съвсем не означават ограничаване или пък изчезване на личното и дворното лозарство. Напротив, те и занапред ще се / развиват. Днес почти няма дворно място в нашите села и градове без лоза. Много
кооператори на предоставената им за лично ползуване земя наред с другите култури засаждат и лози. ._ ,■ Освен това работницй, служители и пенсионери, хора на умствения и на физическия труд също с любов отделят от свободното си време за отглеждане на лозовото растение. ' 'Част от произведеното десертно грозде се налага да се съхрани цю-дълго време, а виненото изцяло да се преработи в безалкохолни продукти или вина, s Приготвянето на вина при домашни условия се извършва все още примитивно. Затова много често те са с посредствени качества и имат различни недостатъци. % За получаване на доброкачествено зино, неговото съхраняване и предпазването му от заболявания е геобходимо да се спазват някои основни правила, да се работи с подходящи съдове, препарати и пособия. Целта на настоящото ръководство е да даде отговор на многобройните въпроси, които възникват сред почитателите^ на лозовата култура, свързани със създаването на любителски лозови насаждения и с тяхното опазване от болести и неприятели, както и да посочи възможностите за най-доброто оползотворяване на получената реколта.
ПРЕДГОВОР к ъ м ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
\ ч
Голелият интерес, който предизвика всред почитателите на лозовата куАтура книгата „288 съвета за любителя лозар“, говори не само за нейната актуалност, ' .но и за непрекъснатия стремеж на лозарите да се запознаят с новостите, да бъдат в крак с прогреса на лозарската наука. Още веднъж бе потвърдена констатацията, че във всички страни лозарите най-бързо са възприемали новостите и са били носи тели на прогреса в селското стопанство. Много читатели в писма до издателството и лично до автора направиха предло жения за подобряване онагледяването на книгата. В новото издание са. взети под внимание техните пожелания и се увеличи броят на фигурите. Освен това са вклю чени новите десертни сортове, създадени у нас през последните години-Разширен е разделът за формировките и резитбите при лозата. Отразени са и новите средства за борба с болестите и неприятелите по културната лоза.
4
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ
ч
\ 7
<
•
*
.
От излизането на второто издание на книгата „288 съвета за любителя лозар“ изминаха 8 години. През това време в нашето селско стопанство, в т. ч, и в'лозар ството, настъпиха редица изменения — въведоха се нови сортове, нови средства з а борба с болестите и неприятелите, изпитват се нови формировки и т, н. Все пове че се увеличава производството на плодове и зеленчуци от личните стопанегй#,. Изоставени и пустеещи доскоро земи се заемат с лозя, овощни дървета и другц- ^ ж тури. Макар и любителски, лозовите насаждения в дворните и личните стопанства съставляват вече около 30% от площта • на лозята в страната. Увеличава се броят на хората, които е любов и нежност отглеждат лозовото растение, В многобройни нисма до издателството и до автора много любители лозари отправят запитвания по интересуващите ги въпроси. В третото издание на книгата са включени новите лозови сортове, създадени у нас през последните години, посочени са новите средства за борба с болестите и не приятелите по културната лоза и е подобрено онагледяването. . . .
ИСТОРИЯ И СЪСТОЯНИЕ НА ЛОЗАРСТВОТО В СВЕТА И У НАС •
.
»
г
)
КАКВО Е ИЗВЕСТНО ЗА ПРОИЗХОДА НА КУЛТУРИ АТА ЛОЗА? "
\ "
•
Въз оснора на палеонтологични данни се приема, че дивата лоза е съществувала а Европа преди появата на човека. След появата си чо.векът е използувал Дребните плодове на лозата' за храна/! Кога е възникнало изкуството да се приготвя вино, не е известно. Възможно е то да е предшествувало културата на лозата и може би жела нието да се сдобият с повече вино е накарало първите хора да прибягнат към от глеждане на лозовото растение. ’ . Не е точно установено къде най-напред се е зародила културата на лозата, По „исторически данни някои учени приемат, че родина на лозата като културно расте ние е-Западна Азия и по-специално земите около Каспийско и Черно море, Закавказието, Средна Азия, Мала Азия, Сирия и Месопотамия. Оттук тя е пренесена в Тракия (Балканския полуостров); Италия и Франция, както и в Египет и в остана лото Северноафриканско крайбрежие. Първите културни лози са били растения, отбрани от местни'диви лози, конто по едрина и цвят .на зърната са привлекли вниманието на човека. Намерените изоб ражения, на лози и гроздове върху паметници и монети и писмените сведения дава* основание да се смята, че в огнищата на зараждането й лозата като културно расте ние е започнала да се отглежда преди 5000—7000-години,
ОТКОГА СЕ О ТГЛ ЕЖ Д А ЛОЗАТА В НАШАТА СТРАНА? •* t
*
•
.*
•*
:
Лозарството е познато в българските земи от най-дълбока древност. Най-старото европейско лозарство се е зародило в Тракия по‘ поречието на Марица още преди 5000 години. Тракийските лозари са били първите учители по лозарство в Европа) )
,
<
Оттогава $ продължение иа векове гроздето; и вилото са били непрекъснато спътници на хората, обитавали йашите земи, а лозарството станало техен поминък. Ето защо и много обичаи, легенди и други битови прояви са ^вързани с лозата? В народните песни се възпяват гроздето и виното. Още Омир с вдъхновение е писал за йрочутото тракийско вино. За голямото развитие на лозарството по времето на траките свидетелствуват многобройните паметници в различни краища на България. Измежду тях най-голям интерес представлява прочутото Панагюрско златно съкровище от края на IV и началото на III век преди новата ера. То се състои от изкусно израбо тени от злато съдове за пиене на. рино.
КОИ СА ПО-ВАЖНИТЕ ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА ЛОЗАРСТВОТО У НАС? ^
t
. . . .
' *
•f
S '
В развитието на лозарството са отбелязани много периоди на разцвет, но са настъп вали и времена на масово изкореняване или унищожаване на лозята. Например по време на римското владичество на Балканския полуостров лозата се разпростра* нява твърде много, но с разпадането на римската империя и с преселението на, ш к о дите тя е пострадала чувствйтелйо и на места дори р изкоренена.Впоследствие обаче при Първрто българско Царство лозарството, а заедно с не го и пиянството се развиват до такава степен, че се наложило хан Крум да издаде закон за изкореняване на лозята. През средните векове богомилите също се обявяват про тив виното. Въпреки това обаче лозарството се развило още ровече. От Пловдивско за европейските пазари наред с храните се изнасяло и хубаво вино. С такова именно вино са се опивали и войниците на Фридрих Барбароса по време на кръстоноснитевоход^. След падането на Българското-царство под-османско владичество лозарството продължава да съществува. Коранът забранява на мюсюлманите да пият вино, но турците са оставяли свободно1християнското население да произвежда и да консу мира вино. Самите турци са били любители на хубавите сортове десертно грозде и на тях се дължи пренасянето на много десертни сортове в нашата страна. След Освобождението площта на лозята бързо ’нараства и през 1897 г. достига около 1 150 000 декара. По това време в Европа (Франция) вече е пренесен от Аме рика най-опасният неприятел по лозата — фил^ксерата, У нас тя е констатирана за първи път през 1884 г. в лозята на Видинския край. С нахлуването на филоксерата се слага край на старото традиционно лозарство, при което лозите се засаждат директ но, неприсадени и на сравнително малки разстояния, по 800 до 1200 главини надекарг Масовото загиване на хиляди декари лозя от филоксерата поставя, под угроза лозарството в страната. Тогава българското правителство поканило френския спе циалист по лозарство проф. ■Виала, който обиколил страната и дал първите указа ния по засаждането на присадените лози. Фактически възобновяването на лозята
върху филоксероустойчиви подложки започва през 1906 г., но едва след П ървата. световна война то се провежда с усилен темп. > ;• Най-голямо развитие българското лозарство достига след победата на Девето* септемврийската социалистическа революция с кооперирането на селското стопан ство. Създадоха се големи:блокове лозя, пригодени за механизирана обработка, въведоха се нови винени и Десертни сортове, увеличи «е производството на грозде, а площта на- лозята надхвърли 2 000 000 декара. От началото на 70-те годиш? започна реконструкция на съществуващите лозя;', от приземно към полувисоко- и, високестъблено отглеждане. Новите лозя. в обществения сектор се засаждат само ши-' рокоредово за високо стъблено отглеждане. Ето защо може да се каже* че от нача лото на 70-те години нашето лозарство навлезе в качествено нов етан. . КАК СА ПРОНИ КНА ЛИ К У Л Т У РН И ТЕ СОРТОВЕ ЛОЗИ В БЪЛГАРИЯ? •I
•
'
’
•*
'
В нашата страна са застъпени твърде мноЬ> сортове лози. В различните п ер и о д лозарите засаждали, по-масово едни или други от тях. Според акад. Н, Неделчев, културните сортове лози са проникнали в България главнр по следните пътища: Траките са пренесли от Мала Азия първите лози по поречието на Марица и са засадили в Пловдивско по всяка вероятнрст сорта Памид, който е най-старият Мес тен сорт. . ■ ■ ■ ■ . Финикийците и гърците са внасяли различни сортове лози през черноморските ни пристанища и затова най-голямо разнообразие на сортове съществува в Изтбчиа България. ' • Турците са пренесли от Мала Азия главно десертни сортове. Много от fax но сят турски наименования, като Афузали (сега Болгар), Кадънпармак, Аптишага Зейнел и др. , /. След филоксерното нашествие при възстановяването на лозята от западноевро пейските страни бяха внесени редица нови ,винени и десертни сортове. г През последните години по нътя на обмена с други лозарски страни в Инстнтута по лозарство и винарство в Плевен бяха внесени огромен брой сортове. Сега в този институт се намира най-богатият лозов сортимент в страната с над 1600 сорта и техният брой непрекъснато се увеличав^. - \ >
+
ИМАТ ЛИ ДРУГИТЕ СТРАНИ „ДЕН НА ЛОЗАРЯ“? ■
_ т.
. •
*
.«
. Може да се каже, че България е единствената страна в света, където се чествува; ден на лозаря — 14 февруари. Този празник е останал вероятно още от времето на .
•
%
■
'
к
римското владичество на Балканския полуостров. Празненствата, посветени на бог Бакхус, са преминали и у старите българи. По-късно с възприемането на християн ството те не отдадат, а патронът на лозарите Трифон Зарезан бива провъзгласен за светия. Чествуването на деня на лозаря има своя дълбоко'реалистичен смисъл. То е свързано с най-важната операция в лозарството — резитбата. И самото праз нуване, придружено със „зарязването“ налозите, е указание, че времето за резитба вече е настъпило. " РАВНОМЕРНО ЛИ Е РАЗВИТО ЛОЗАРСТВОТО ВЪВ ВСИЧКИ ЧАСТИ НА СВЕТА?
Лозарството е важен отрасъл на селскостопанското производство в редица страни.' Според данни на Международната организация по лозарство и винарство площта на лозята в световен мащаб се изчислява на около 100 милиона декара. Разпределе нието на лозята по континенти обаче е твърде неравномерно. Най-много лозя има в Европа — 72,3 млн. декара, или 72,3% от световната площ* следват Азия — 14,6 млн., Америка — 9,2 млн. и т. н. Ако се вземат лозята не по.континенти, а по гео графски райони, ще се види, че повече от 80% от тях се намират в басейна на Сре диземно море (и свързаните с него Адриатическо, Егейско и Черно море). Това го вори за силна концентрация на лозовата култура в не много голям район, но с бла гоприятни климатични и почвени условия за развитието й.
В КОИ СТРАНИ ИМА НАЙ-МНОГО ЛОЗЯ? ,
' •
#
А
Различните почвено-климатични условця и умението на хората да отглеждат лозата са обусловили доста.големи различия в развитието йа лозарството по страни. Според съществуващите данни от 1982 г.' най-много лозя има в Испания — 16,5 млн. декара, следвана от Италия — 13,6 млн, декара, Франция — 13,53 млн. декара,и СССР— 11,54 млн. декара. Ако по отношение на световната Площ на лозята се наблюдава относителна стабилност, то същото не може да се каже за площта им в отделните страни. Тук ясно се очертават.две тенденции — намаляване, на лозята в крупните лозарски страни от капиталистическия свят (Испания, Италия и Франция) и увели чаването им в социалистическите странй и на първо място в СССР. По отношение на добивите на първо място в света са Аржентина, САЩ (Кали форния) и ФРГ с 900 до 1300 kg грозде от декар. На второ място са Италия, Фран ция, Гърция, България и др. с 600 до 800 kg, а на последно място са Испанйя, Тур ция, Португалия, Тунис и др. с под 420 kg. Най-висоКеСреден добив за цялата стра на у нас е постигнат през 1982 г , — 894 kg грозде от декар.
'
• ' : . ОТ'ШТ;ШРЛ'1 Ч' ОТОа.7'.'тО i l j i - f-.h
'.n.:-:"; y’AJ-iv-'A
КАКВО Е МЯСТОТО НА ЛОЗАРСТВОТО В НАЦ1АТА И К О Н О М И К А ? ;•„ . J ] •
•
1
,
•
•
•
*
•
•
Лозарството осигурява поминък на голяма част от населението в страната ни. През 1982 г. лозята у нас са заемали 1,7 млн. декара, или 4,0% от обработваемата площ. % От тях 200. хил. декара са заети с десертни сортове и 1,5 млн. декара — с винени. Те задоволяват нуждите на страната от прясно грозде, от различни видове вина, ра кии, коняци, гроздов сок и т. н. Чрез лозята най-производително се използуват хъл мистите и наклонените терени,: които имат сравнително по-бедни почви. Износът на грозде и'гроздови продукти заема важно място във външнотъргов ския обмен на страната. България се нарежда на второ място в света по износ на десертно грозде след Италия. Тя доставя около 16% от продаваното на международ ния пазар грозде за консумация в прясно „състояние. Виненото грозде е основна суровина на' винарската промишленост, коя€<| |*ава 2,80% от общия обем на републиканската промишленост и 11,3% от обема aijixpaнит^но-^кусов^та промишленост. Д цес. производството д а ДСО „В инпром ^е 'из- . нася в повече от 70 страни и съставлява 6,2% :сгс обшия .язное на страната. Успоред но с това винарската промишленост вна^я в .баджета 6,80% .от рбщия_лриход на цялата републиканска пррмишдейасг. .г х-’. г.ч: r T . l H / •••
. • i f'
.
;
1
>
'
•
y.:t
ffK * W » i СА -СЕГА Р А З П О Р Е Д Б И Т Е -У НАС ЗА С Ъ З Д А В А Н Е 'Н А НОВИ ЛОЗЯ?
"'■/.г
. .
ilvyp-c-
Издадените -преди 9. IX. 1944 г. закони и цраед^ници, които уреждаха въпросите по засаждането »а лозя, са отменени като несъртмтствуващи. на. новите изисквания. Издадените след. т^зи,дата партийни и правителствени документи засягдт въпросите s .: зд,основните насрдо в развитието на лозарството у ;иас, за сортовия състав, райони-., ч рането на лозята, избирането на подходящи теренн и др. До-^ажннте оя^тях са По становление № 1058 на МС и ЦК на БКП от 30. V III. 1951 г. за развитие на лозар ството и винопроизводството и Постановление № 162 на МС от 13. V II. 1960 г. за райрцир^нето, на лозовите сортове и за създаването на промишлена база от сорта тзолЬ&р1. “И здадените постановления 'и разпоредба ее* отиасят-еамо:за: л Ш ят^ ю об ществения сектор. ., ij / . ::г. "Размерът « а лозята аа личкр ползу^ане урежда от;: общото събрание $« яся«©стопанство съглаено: примерния устав. Сортовият съста^, рпределен;с, Постановт леине Хс 162 на, МС. и допълненията към{него,- също не е ; задължителен, за личните .■ стопанства, ■-' А '/ : : -•••• •; "т"*;: и г •’ * • • • ' " С' .............. '■
j ' J i
\
1
f A
•
•
*
;
- -
Г>
г.г
г
14
•
:
'
г
• :
•
г
<•
■
*
V . . -
с
'
•
^
• • • •
.
т
г
•
•
1
H
i
. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА УСТРОЙСТВОТО И РАЗВИТИЕТО НА ЛОЗОВОТО РАСТЕНИЕ ^ - 1
ч к
КАКВО РАСТЕНИЕ Е ЛОЗАТА? •
%
.
_ ;
.
•
' «
•
•
*•
* ••
•
.
*
• *
•
.
•
' •
s
•
• v
Л о затае многогод*:шно растение и в ганйскксст от грижите, които се полагат за нея, може да живее 40—60 и повече години. Известни са случаи, когато отделни лози са се развивали повече от 100 години. Сортовете, които се отглеждат дат към културната лоза, наричана още е в р о д е й е к а л о з а . В ние тя представлява лиана, увнвно растение, която с мустааи?е си се захваща за1 околните дървета и се стреми да достигне огряваните от слънцето места. Тя приема най-различни форми в зависимост от условията, при които расте, и от предметите, за които се прикрепва. При отглеждане на лозата се придава определена форма в зависимост от жела нието на човека. Т я може да бъде по-нисък или по-висок храст при пЗДСво отглеж дане до грамадна асма в дворните места. Стремежът е най-рационад^. Да се изпол зуват слънчевата енергия и водните и хранителните ресурси, на Почвата. Желаната форма на растението, се постига С- помощта на редица операции, иай-важната от кои то е резитбата. ,
1
.
И
^
• *
•
'
ОТ к о и ЧАСТИ НА ЛОЗОВОТО РАСТЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИЯТ КОРЕНИ? *
*
При благоприятни условия лозата образува корени от зелените леторасти, узрелите пръчки, рамената, стъблото и дори от дръжките на листата и на гроздовете. Коякото по-млада е частта, толкова по-лесно се вкоренява— зелените леторасти се вкореняват по-лесно от узрелите пръчки, а узрелите пръчки — по-йеско от старите части. От възлите (колената) на пръчките по-лесно покарват корени, отколкото от , междувъзлията. За да се развият корени, необходимо е да се създадат благоприятни
\ усяовил"я<> отношение на влагата, топлината й въздуха. Оптямадната- температура за покарването на корени е 25—ЗО^С. В топлйте песъчливи почви, в които въздухът име по-голям достъп, вкореняването не резнииите е по-добро, отколкото в тежките глинести почви. Добре узрелите,, запасени с повече хранителни вещества пръчки» се. вкореняват по-лесно от недозрелите. >■■ . -
.
*
\ /
*
-
I
%
Как е
устро ен а •
•
кореновата
систем а
•
на
л о за та ?
■
*
/
V
* / ч
• .
■
• •
•
•
• ■
%
От подложката на засадената лбзичка покарват няколко етажа корени. Тези, които са разположени най-близко до повърхността на, почвата, се наричат п о в ъ р хн о с т н и к о р е н и . Когато са покарали от присадника, те носят наименованието росни корени. Росните корени са нежелателни и при младите лозички трябва най-редовно да се' отстраняват. В противен случай те .се развяват аа сметка на поддожковите ко рени, а след време филоксерагаможе да ги унищожи напълно. ■!' , От средната част на подложката - излизат м е ж д и н н и т е, или с р е д и йт е к о р е н и . Те са по-дебеян и по-дълги от повърхностните. От основата (пета та) на подложката излизат с т ъ п я л н и т е к о-р е и и. Те са малко на брой, но х са дебели и дълги. Стъпалните корени имат най-голямо значение за лозата. Чрез се снабдява с вода и с минерални вещества (фиг. 1); 'М явгд-аш н а особеност на кореновата система ка лозата е нейната способност непрекъснато Да се разклонява. По най-крайните разклонения се намират тънки' с м у к а т е л н и к о р е н ч е т а (власинки)* ярез които се всмуква водата. Те, се появяват всяка година през пролетта и лятото в голям брой, а преа есента за-
по« Уголям обе» поява и яма ;п01Голяма: абсорбираща повърхност,- Ет« йзщ$» от значение ;е ' не ;толиова общата дължина чк* корените, колкото тяхнета ря&кж>«ен,ост. !i’i J.’Лsy:U[<\Л / V:\i ' ••: :': J<ЯЧ ОТ КАКВО СЕ О П РЕ Д Е Л Я М ЕСТОРАЗПОЛОЖ ЕНИ ЕТО НА К б ^ Н И ^ Й А ' ‘ЛОЗАТА? . *
•
.
.
ь •
#
^
Обикновено корещте на лозата се разполагат на дълбочина до 1,5—2 ш, а в зонтално направление — До 3—4 ш. Отделни корейи пройикват и ио-дъл<| до 8—10 ш, а встрани - до 8 m и повече. Разположението на кореновата ci зависи от много фактори -^о т. почвата, нейната влажност и плодородие» ДъЛ'< ната на,ржголванетоу прилаганата агротехника, възрастта на лозите и,др. В плътни i и v£©wаериран» почви корените се; разполагат плитко, а<в. уверено далажни проник ват по-дълбоко. Когато мястото е риголвано дълбоко, те проникват- на значителна^ ' N дълбочина в подпочвените хоризонти. С обработката на почвата също може да се' • повлйяе върху месторазположението ъ а корените.. А мощността и разпространение то на кореновата система обуславят в значителна степен устойчивостта,на лозата i. към суша и към други неблагоприятни външни условия;:*v. « > . . . . . Осйбвната част от корените1на лозата се разполагат в ;този ■рочве»Т№^Й8оат,в който намират най-благоприятни условия за хвоето р а з в и т и е ^ влага,^яранителни ■! вещества и топлина. При засолена или камениста подпочваялн пък при близки под почвени води корените се извиват нагоре (фиг. 2). Когато лозите се засадят на неподходящи за тях места с много влажна, сбита и студена почва, развитието на коре’■ новата и» система е слабо, а оттук и растежът на надземните им части,-г*. леторасти, ■ листаци др.!— е незадоволителен'. . v •• ■ . ■ ■■ ц ' “ .Наред и основката им функция, да всмукват.и да .изпращат, к ш д а ч з а т а вода и минерални вещества корените изпълняват и ролята на органи за Натрупване на резервни вещества. Това става към края на лятото и до късно през есента. През следващата година тези вещества се използуват за растеж н а младите леторасти и *•
•
У
.
»
•
:* .• “/■ .• ""/• ■*.'< г1V ' f .■ •! * t>; .- Л / 1<*А *узй- •• •г /
t
Фиг. % Огривделен « д а ш м те на лозата * '• '4l-w ’
:
,
v
J
.
'
, . й'
,
I
, ' ъ
•
'
.
.
ш
корени •
^
н а воните корени. Отлагането на повече резервни вещества в корените в в старите част» на главината има важно значение за получаването на по-добра реколта пре* следващата година. Установено е , те в корените се синтезират и някои вещества, като аминокиселини, алкалоиди, растежни регулатори и др.
КАКВО Е ЛОЗОВА ГЛАВИНА? •
.
^
“ ■’
‘
1
/
•
4
.
.
,
,
f
.
г
’
*
"’
( ’ Много лозари под главина разбират само старите части на растението — стъблото с рамената. Ш-правилио е обайе с термина главина да се означава цялото растение с всички негови подземни и надземни части, или главината е отделното лозово ра стение, т. е. лозата. Понякога те говори за нашенско и за американско лозе. Първо то означава, че лозето е засадено с неприсадени лози, а второто, че е засадено с при садени иа американска подложка лози. Всяка главина има м н о г o r о Д и ш и и и е д н о г о д и ш н и ч а с т и » Многогодишни части са с т ъ б л о т о , - р а м е н а т а и к о р д о н и т е. С т ъ б л о се нарича чаетта- на лозата от повърхността на почвата до първите разклонения. При естествени условия в горите лозовото растение развива тънко а дълго до 20—30 m стъбло. При културната лоза дължината н а стъблото се регулира ‘-«фва резнтбата в зависимост От условията иа района и от в ъ зп р и е т а т а формировка* В районите, където лозите се загрибват през зимата, стъблото е до 10 сга» ДОк*К> при внсокосгьбяените Армировки то е 130—160 cm, а при аемнте 2 и повеч® метри. Р а м е н а се наричат многогодишните сравнително къси разкдоиенняж и*
Фиг. 3. Лозова главила:
<п*Й4о; 0—рдм*
Фиг. 4- Високостеблена лоза: а—
tf— кдрдом; л—
.
V * '
стъблото. Броят и разположението на рамената зависят от силата на лозите и от системата нарязане; Пр^сяабйте^чйшовидно рязани ‘главини се^форйи^ат доЗ раме на, а ири силните«г(шг6 до 8<фнг. 3) ■'При систем ата^йо рамбната »йнаг^са по-малко. • К о р д о и » * е са също многогодишни, но дълга разклоЙеШя’"на стъблото. Н а една лоза може да ееформира или само бднн кордон (едностранен); или два сре щуположни (двустранен кордон) (фиг. 4). При някои специални формировки броят на кордоните на една главина може да бъде и по-голям. В зависимост от разполо жението им кордоните биват вертикални и хоризонтални» Когато на дозатаЩе^формират кордони, рамената и плодните звена се разполагат върху тях {фиг. *
/
•
.1
»• ;
•
.
.
<
I
•
>
- КАКВО СЕ НАРИЧА; ФЩШЗ, ЛЕТЬРДСТ, Щ и колтук? “ ' През пролетта qt презимувалите пъпки се развиват л е т о р а с т и, к ои то в найранната .им възраст се наричат: ф и л и з и, а сяед узряването — е д н о г о д и ш н и п р ъ ч к и или само лозови пръчки, Леторастите, развили се от eifcggje чаети на главината, се наричат л а к q м ц и (вьяед, яловацц, тшчове); Ио!вреде на расте; жа д а зелените леторасти се .образуват листа, пъпки, .кадту-цв, оъоветяя i ( муста ци. (фвг. 6). К о а т у ц н са страничните разклонения на деторавта. Т е се развиват -./от^всеки възел по един в ,пазвата иа лиетната дръжка. Слабите колтуци засъхват и окапват през лятото или през есента заедно с листата. >
Фрг,. & ^АрябжбниеДеърху главния *етдраст‘йа: "’' ' v ч-
>
а~ляс тна дръшк*;б— зимно о*о; #— яелоривкт аксг ; г—жолтУж
.
-
f ‘
. <
-I
v-- •'» V,.V;-V •>• ’■&>«. Л*
.
-
. . .
• /
.'„V •
•>-.-v >-.•
^
в.
7
Фиг. 6. Надлъжен разрез на доаов* ’
ярью*
«~*орж; j5—дете** тъкан; дъряю им] z-~ сьрцввнадз дг-дмфрАгц*; ш—«мимо ош>
'
През един вегетационен период леторастите на културиатв доза мргат. да достигнат до.4—5 m дължина,'а на американските’лози ™.г?оре.^.<>т 8 щ,1$а известни Ч >ин-т ервали по лозовата пръчка се образуват надебелявания, Заречени р ъ з л и идк .. *!:. к о л е н а. Частта между два възела се нарича м е'ж д у в ъ з л и е. Пр,и напречен г )\ разрез ijjl Л£гор аста ■ ««е» различават три кръга — с ъ р ц е в и н а(м уш ък), д ъ р< н а + л и к.о 'н к о р а» След узряването на легораста клетките, на-сърце* в и н а т и на кората умират. В^екягора на възела се намира напречна преграда от живи рслетки, наречена д я г ф . ^ г м а (фиг. 6). v tji* РАЗЛИЧАВАТ. ЛЙ СЕ ВЪНЩНО ПРЪЧКИТЙ НА ОТДЕЛНИТЕ СОРТОВЕ ЛОЗИ?
Зелените леторасти и узрели!» пръчки при различните сортове лози сграаЛЙфват съществено. Цветът на растящия летораст може да бъде виолетов (Димят, Ш йид), зеден, (Зол^ар» Сензо) и т< н, ,При довечето.сортове летораст1ггв са .по-слабо яяя по-, ч ; ' лилно м>£иаш ДПам^д,, Г ъ м ^ .,Мавруд,; Чаущ), &■. при някои ^(Болгар,:Царица на лозята) гол,и, Щ а с^тощ .стйрдво, растящи леторасти (ркацители, Памид, Мио* кет червен) (и друрй..сп р в § ч е.ида., й р ^ а л к р ,цолегнали (Мискет хамбургски). .Узрелите пръжки може. д ^ я м а т nq-дъдщ (Чауш, Болга|>) ил.и "по-къси междувъзлия (Зарчин, Гъмза,’Кодор^р), .Кората-в.повечето. слу.чай: е кертенява (Севао, ■VJ3т r i < 4 Тамянка, Бс^гар)* но. може да бъде; сиво-кестенява (Димят, Широка мел-. ;*.,V -V ,™ Ф т хамбургски) .и^и..ж ъл^И «кава.,(Щ ми^. ' . р ./ Различия има и в оцветяването на колената* в твърдостта на дървесината е т. н. З а обикновения наблюдател тези различия са трудно забележими, но ..з а щ и т ния лозар те са съвсем очевидни, . . - •
■
v
КАКВО Е ЧЕП, СТРЕЛКА И ПЛОДНА ПРЪЧКА? л
“
•
•«............ “
.
• • } Ъ‘
*’ * ,
'‘ 7Ь
,
•
*
•
.А-% S-L*
*
, ,,
• •. * * ’* >-* . К ' * ) ■ :Лв - :• ; . • ; •• • •” .. s /> .
•
„’*
г
Ч1 ..^ецътд-стрелбата щ плодната пръчка ;са двегодищни части,, които се получаа ат вра '. ,.г. д а едц^одищнитр -пръчки,.Когато,.едногодишна^ пръчка..«*,• изреже нл ............. " 1 —3 очц, царчи^ с е Ж .рчи — с т р, е ,л к а , а , на 8-^-W и црвече очи — . . . ,п л р д » Я п р ъ ч к д ., понятия ое, иадолзуват главно при резитбата. В лрак'" . Атаката,- се у цотрейяраг'' и Други - термици. П додната пречка се нарича рще майка, .. . .чо.баяка и д р „ а ч ф о в е т ^ г г заместители и т.‘>». .Чецът.с п л о д и ата.п р ъ ч ^ илистрел* ката ..(или самрстрятелия) образува.. плрдното .звено (фиг. 7)* Брояу,i^% ^еповете, на. хч i плодните рръчки .или.на: стрелкате на една лрз^ зависи глав^р о т .^ъ#}?риетата ре-. о : ' К - ; и и , ™ ^ г Н - , т т Ш 3№ № -..г
toff. 7. Плодни звена:
Л^-чеп; G—о«диа яуьчк*; «г-с*релкж
•
%
% * I
• I
* I
%
КАКВА РОЛЯ ИГРАЯТ ПЪПКИТЕ ПРИ, ЛОЗАТА?
* * . 1 ЗеГпрактически цели лозата се размножава по вегетативен начин. От -всяка част на главината рр и подходящи условия може да се образуват корени. Нов летораст, т. е .нов прираст, обаче може да се получи само от пъпка. Поради това, ако дояхме да получим ново растение, трябва реаникът, който сме поставили аа в к о р ^ « в * ,< да има поне една пъпка. В този смисъл пъпките при лозата играят ролята на семена. Освен това в тях се формира плодът на лозата. ' ' ' С пъпките, оставени на главината при резитбата, се определят в най-голяма степен броят на .леторастите, които ще се развият, и реколтата, която ще се получи.
КАКВИ ПЪПКИ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПРИ ЛОЗАТА И КОИ ОТ ТЯХ СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ПРИ РЕЗИТБАТА? :- \ ' . :
*
• /
,
.
»
«
'
.
При лозата се различават л е т н и п ъ п к и , з и м н и о ч и , ъ г л о в и й * ц к и, ч е р н. о о к о и с п я щ и п ъ п к и . Л е т н и т е п ъ п к и се образуват през пролетта и лятотр по възлите на я«* тораста в пазвите на листните дръжки и прорастват през същия вегетационен се* риод. Те дават началото на колтуаите (страничните леторасти). . З и м н и т е о ч и се образуват също през вегетационния период до основата на колтука, но аа разлика от летните пъпки пррра^тват едва на следващата проле», след като са презимували. Те се състоят от една главна и няколко заместваща (ре зервни) пъпки и затова се наричат о ч и . Главната пъпка е.по-силно развита и обикновено само тя покарва през п р о л е т . В по-редки случаи заедно с нея може да се развият и резервни пъпки. Тогава се получават два и повече леторасти от едно
,
О х в зд :зи # в д то о х ае< о б в ето о -д в^яеб ел к-л кю п » . П о д я д я л я в я и р д т д ъ л ги в л а -
-
които.-ааедно,«•,я»спнте ;дреддаяват пъпките от
- $ т т i
; г
студ г я ; повреди
{фиг. 8),
г . д о д . и х е н .ъ ; д к н Н ;Ч ,« $>. -н Q у .о о к р> с е н а м и р а т в о сн р в в т в в а п р ъ ч к а т а С п я 1Д и,т. е> п ъ д к й с е н а м и р а т п о м н о г о г о д и ш н и д ъ р а е с й м а . О т т я х с е
л- ,
. % я.свд., е, ч§ дозат* разоол^гв с голям резерв рт пъщго,. които дават, възможност за бързото й възстановяване при поражения от студ. При измръзване на главната пъпка на зимното око се развиват заместващите. Ако зимните очи са загинали натгьлно» покзрват ъгловите ц>дки и черното око. Прд по-силии студове оаеляв^^амо спящите пЪпки. ' ' У'ГЛ •' * \ >; От, ;иа$роеяите лъпкд ррд рездтбата с е б о р а в н само < ^ .£ и # р и т е Q4B; К ф а зр се казва ч<щ на. две. пъпки или. плодна пръчка на 12 пъпки, подразбира се зимни очи. •! %I*я\ -• •
. V
•
•!*-.•
• У
КОГА;: СЕ' ЗАЛАГА П Л О Д Ъ Т ‘НА ЛОЗАТА? •
•
.
*
V
•’
*
* *
•
■«
•
* ‘ •
• • .
* '
'
* .
•
У .
• • * .
ч .
• .
’
к.
Г 1 •
,«
. *
. л . / •
•
•
.
,
J
\
«•
•
. .
•
-
;
•
.
?
f
,
Плодът на.,лозата в а ч а т ъ ^ о състояние се формира’,още а зимното око. Тук той носи наименованието с ъ ft в е т и е. Наскоро след разпукването на пъпките, когато младите филизи достигнат около 10 cm дължина, съцветието се открива и става ясно забележимо. От този момент до цъфтежа то се нарича р е с а . След завързването ве■£ ;че се оформя същинският грозд......... л £$£Ь ^ . - рьцв^тйята. се залагат р ,зимн?те 'очи .през лятото на годината,, п р д д ш т ^ в а , 1 ща, рд^итието^и^,. Или гроздовете, които н.аблюдаваме, върху лозите п^ез W0№r,, водят йачалот!о сд, от съцветия, формирани дрез 1.984 г. При .наблюдайа& на пререз ‘ от зймио око под микроскоп в 'к^Шя на лятото и началото на ’есента Йбже ясно да се р азличат съцветйята (фиг. 8 ) , Тези пъдки, в които не се откриват съцветия; Ш,е да дат безплодни леторасти. Н е -е възможнр по външни признаци да се различат плод ните пъпки от б е з п л о д н и т е . . . i .... • Наблюденията върху.реДица сортове'са- р о к а д и , ^ формирането на ;съдва* к V-Зч :v V./■, **t/ " ^ X.«• V 4 « >• ьtv • 1 •
i 'ъ<2,
H
Ш->
x '^ V
. ••
-Г
; . . Д
Фиг. 8» Надлъжен разре*. на
око:
#-гЛ 1* и п^гтк!; (^заместващ яьпкн.%^—съпввтш;
. • - ;v
\4
т < ..............
'
•
*.
тиятЗ при нашите климатични условия зарочва в началото на юни по вреяе на цъф тежа й приключва Към края на август и септември' с узряването на леторастите. Голямо значение за образуването на повече съцветня в пъпките имат слънчевото греене, топлийата, минералното хранене и почвеното навлажняван* през този пе риод, При добри грижи и обилно хранеке още през годината на засаждането лоза та може да образува плодни пъпки и на втората година да даде задоволителна реколта ‘ •
*
•
г
’
•
ИМА ЛИ АЛТЕРНАТИВНОСТ В ПЛОДОДАВАНЕТО НА ЛОЗАТА)
При лозата липсва алтернативност в плододаването в този смисъл, в който тя се проявява при ябълката » други овощни видове. В пъпките на лозата всяка година се залагат сьцветия за следващата година и при нормални условия на отглеждане тя е в състояние да дава всяка година редовни добиви. Само крайно неблагоприятни условия — хладно и дъждовно време, болести (мана), лоша обработка и т. н. — мо гат да доведат до слабо и незадоволително залагане на сьцветия. Различията в добивите през отделните години в повечето случаи се. дължат на други причини — неопазване на реколтата от болести, изресяване и
КАК Е УСТРОЕН Ц ВЕТЪТ НА ЛОЗАТА?
^ Цветът на лозата се състои от ч а ш к а , в е н ч е, т и ч и н к и и п,л о Д н и к. Ч а ш к а т а е слабо развита. В е н ч е т о е съставено от пет листчета, срасната по цялата си дължина така, че образуват нещо като калпаче. По време на цъфтежи /
вейчелистчетата се откъсват, от основата си, калпачето се отделя от цвета и под на пора. на тичинките бива отхй>рлено настрана (фиг. 9). Понякога може да се забеле жи, че калпачетата не опадват, а засъхват на цветовете. Това е признак за непра вилно протичане на оплождането. И и т е са СЪЩ° пет. Сред тях е разположен п л о д и и к ъ т . Повреме да цъфтежа прашецът от тичинките попада въ^ху блнзалцето на плодника, прониква в него и извършва оплождането. От плодника впоследствие Се развива зърното. Б,и трябвало в Зърното да има 4 семки, но това рядко се. среща. Най-често семките в едно зърно са от 1 до 3. ; -»
v
,
/
,
•
»
J
.“
.
. /
.
•
./ •
•
•
. I
КАКВИ ТИПОВЕ ЦВЕТОВЕ СЕ С Р Е Щ А Т П Р И .ГСЗАТА?
. 4 При. Лозата cfe срещат три. основни типа адетове — д в у п о л о в и ( н о р м а лн и), ф у н к ц и о н а л н о ж е н с к и и м ъ ж к и * Повечето от културните сортове лози имат д в у п о л о в и цветове (фиг. 10, а). Характерно за тези цветове е, че тичинките и плодникът им са нормад* но развити, и 'става самооплождане. Такива са цветовете на сортовете Болгар, Гъм» за, Мискет хамбургски, Димят и много други. При някои сортове се срещат ф у н к ц и о н а л н о ж е н с к и ц д £Т о в е (фиг, 10,6). При тяХплодникът е добре развит, но тичинките са недоразвити,' имат по-|съси дружки и се изкривяват надолу. Прашецът им е неактивен и те не могат да се Самоошюждат. E tq защо лозите с такива, цветове изресяват. За да нлододават, те трябва да се оплодят с прашец от сортове .с нормални цветове; .От сортовете, които се срещат у нас, функционално женски цветове имат Чауш, Черна разакия, Черве на лисича опашка, Фоча, Пармак и др. За да се получи грозде от споменатите сор тове, трябва заедно с тях да се засаждат лози, които имат нормални цветове с акти вен прашец и цъфтят едновременно с тях, или пък да се прилага изкуствено оп рашване. / При лозата има и сортове с м ъ ж к и ц в е т о в ' е (фиг. 10, е). При тях плод-
Снг. 10, Типове нитове при *■—двудолов ( н о р м т к ) ;
л р п т г. б—ф ункйнм гм ко
ж енска;
.
кикът е силно редуциран и оплождане не може да става. Като пример на лоза с та кива цйетове може да се посочи подложката- Монтикола, която цъфти/ но ри кога не адва плод; ..... V -
ъ - /. • * /*• ** * Л И ГРО ЗД Ъ Т ДА СЛУЖ И КАТО О Т Л И Ч И Т Е Л Е Н
Ц оЩ
?... ги *:: ' ••- •7"** НА СОРТОВЕТЕ?
След лрецъфтяванего и .образуването на завръза реситехе наричат :г,р о з д о в е . Формата и големината на гроздовете и н» върната при различните сортове не са ед накви, поради това те могат да служат при разпознаване на сортовете. По форма гроздовете биват цилиндрични (Памид, Зарчин, Тамянка, Керацуда)., цилиндрично коничн.и (Мискет врачански, Шасла. доре), конични фолррр, "Ди мя?) н крилати (Мискет хамбургски, Кардинал,. Мавруд). По отношение на големи ната гроздовете могат да бъдат .малки, с. дължина до 10 cm, средни — Ад 18V m f го леми — до 26 era, и -много големи.— над 26 cm. Гроздовете на сорта Памид могат да служат като етаЛор на средно големи гроздове.-Сортовете Мавруд, Кардинал и Чауш • образуват големи, гроздове, , а Болгар — много големи, Различна •.*?$ плътността (сбитостта) на гроздовете лри~ртдеян.ите сортове. В зев«си\юся о?:уелррвята на оп лож дането тя може да Се н в щ , но все пак има сортове с ио«р$зд&я гроздове (Мис кет хамбургски, Кардинал) .и „сортове със рбнти гррздове (Гъмзаг» Керацуда). З ъ р н о т о също е много едгурея б&^ег за разузнаване на сортовете лози. Различават се сортове с дребни зърна на гроздовете, с дължина до 13 mm (Пино рко. Мавруд)» със ^редни,'^ ДО. Щ mm .{Памид, Гъш а, Мискет червен), ; ^оар, ’<; големи — до 2.3 ц щ (Дим^т, Мискет х а ^ у р гс к и ), и -е много големр- п? над. 23 mm (Болгар, Чауш ). По форма зърнала гм а ж е - ^ бъдат $акръг?чени, продълговати и дъл ги. Много характерен сортов .белег е цветът; на. зърното. М а а д р г ^ , са: казва бяло грозде, такова всъщност няма,' а има зеленикаво,,, зелени каадж^л-ро,.кехлибарено и златистожълто. П ри розовите груздове.оцветяването може д 4 ;$ьд* светлорозово и по-тъМНОрозово. Н яма и тйпично черно грозде, а то е тъмночерведа^-ролетово-черВСДО . И , ТЬОДЙОСИЦЬО*, |s- i.. w .. *• v. »vi •. j r ' •>>.”.[ r; > ...... .........................................................
•
,
I
4
,
.
>
:
/. «*
*
^
y
.
-
*
. .
.
.
.................................... .................................................................................................................................................................................................................................
*
■
/
* •
< •
•
•
-
^ • 1‘ -
*
;
•
.......................................................................................
% КАК Щ y C T P O E I t ^ Q З О Р Щ Т ЛИСТ?
% i * x „■. a ; , *<• \ /’ ЛД1рст1та сар*злоложенн no един на всеки възел отляво и отдясно през едно коляно. Най-долните листа cat по-малки, като нагоре по летораста размерите им се увели чават. Най-големи са листата в сектора от 8*ия до 12-ия възел; По"йету£ата на листа яма невидими с просто око отвор чета, наречени д и х atr е л - к и у -с-тд у а. От гор ката страна те са сравнително малко — около 200 броя, —докато от долната стра*
•
• .
•
•
• ,
.
.
,,
/ • .
. *
.
•
.
•
.
.
, -*
,
•
,
. ••
я* са извънредно Ш ого. Листата сезаразяват от мана-през устицат*. Поради товя ояасността от заразяване е по-голяма от долната страна. Таза особеност трябва Дч се има предвид при пръскането на лозите. Листът играе извънредна важна роля в живота на лозовото растение. Всички части иа лозата (леторасти, гроздове, стъбла и т. н.) се изграждат от органични ве щества, изработени от листата в процеса на фотосинтезата. Интензивността на фотосинтезата зависи от много фактори — слънчево греене, температура, приток на вода и минерални вещества и др. Много е важно листата да не се засенчват едни други и да са обърнати с горната си повърхност към слънцето. Засенчените листа асимилират слабо. Трябва да се стремим. Да разположим леторастите на подпорите'така, че мак* симално да се огряват от слънцето.
РАЗЛИЧАВАТ ЛИ СЕ СОРТОВЕТЕ ЛОЗИ ПО ЛИСТАТА?
На пръв поглед листата на отделните сортове, лози като че ли си приличат напълно. При внимателното им разглеждане обаче се установяват съществени различия. Те засягат формата, големината, нарязаносТта, мъхнатостта, оцветеността на нервите, есенната окраска и т. н. При някои сортове листата са много големи (Широка мелнищка лоза, Чауш), при други са’ големи (Памид, Мавруд) или средно големи (Гъм за, Сензо) до малки (Ризлинг италиански, Мискет Отонел). Нарязването на листата и зъбите по края им също варират (фиг. 11). При сорта Чауш листата са дълбоко нарязанй, при сорта Гъмза — по-слабо, а при някои сортове, като Алиготе, са поч ти целокрайни. Повечето от сортовете са с мъхнати листа от долната страна, като при Мавруда и особено при Чауша са силно мъхнати. Има обаче сортове като Бол гар и.Царица на лозята, които с? с голи листа, т. е. без мъх. Нервите могат да бъдат зелени (Гъмза, Сензо, Болгар) или червено-виолетови (Памид, Мискет червен, Мис кет хамбургски). При по-внимателно наблюдение се установяват различия и по.
Фиг. 11. Листи* пет»»: ц «л*р*А ка; б— к * р х » ш
Н
лаиу
35
отношение на опашния з&ряз —■по-широк или .стеснен, отворен иди затворен — и иа петурата — гладка или груба и т. н, Всички тези особености определят- листа като важен сортов белег. Опитният лозар спокойно може да определи редица сортове само по листата. ' ’ J:. 1 •• • • КОЛКО ВРЕМЕ ПРОДЪЛЖАВА ЗИМНИЯТ ПОКОЙ НА ЛОЗАТА? •
' .*
• *
"
.
’
•/'
* .
• .
.
.
•*
*
; < .
.
•
.
*
В течение на една година лозата се намира или в процес' на а к т и в и а в е г е т а ц и я , или в състояние на о т н о с и т е л е н д о к о й. Времето, през което лозата не проявява външни признаци на активен живот (растеж и каквито и да еа други видими изменения), се нарича период на относителен покой (зимна почивка). Той започва с окапването на листата през ноември и завършва с пробуждането на лозата в края на март и началото на април. През това време обаче животът на растеstmero не се прекъсва. Дишането и транспирацията продължават, а резервните ве щества се придвижват от едни органи към други.. - ■' ■ Спирането на растежа не зависи само. от понижаването на текпературвта през есента. Ако наесен се внесат Лози в оранжерия, растежът на върховете <а>й*о ще се Прекрати, По-късно растежът се подновява, но вече от зимните очи, а не o f върхо вете. Подобно нето се наблюдава и в страни, където температурата не спада под нулата. На остров Мадейра например лозата преминава също период’на зимна почивка. Интересно е да се знае, Че пъпките на лозата имат свой физиологичен покой, който не съвпада със зимната почивка на цялото растение. В края на пролетта и през първата половина на лятото новоформиралите се зимни очи може де бъдат при нудени да прорйснат. От края на август до декември това обаче е невъзможно. Този е периодът на физиологичния Покой -на пъпките. След преминаването му внесените в оранжерия пръчки или цели лози вече покарват. /
■'
■
■
•
.
■ .
"
,
■
;
'
.
'•
; ■
■
4 I
КОГА ТРЯ БВ А ДА СЕ ОЧАКВА НАЧАЛОТО НА
ВЕГЕТАЦИЯТА?
Настъпването на активна вегетация — разпукването на пъпките и растйкът на ле* торастите — ср предшествува от п л а ч е н е на лозите. Плаченето показва, -че в растението е започнало усилено сокодвижение. Със затопляне на почвата корените започват да всмукват вода, която се придвижва към надземните части. Тук Тя-изти ча през наранените места (отрезй и други рани) с налягане 2 и повече атмосфери. За да започне сокодвижението, необходимо е почвата в зоната на корените да се за топли до 6—8° С. За повечето лозарски райони у нас плачът на лозите зайочва през март. , л
i И з м ^ в о е, че по ^рене н» я^аченето иа лозйте от една ^лавина изтичат сред • . й<а оо 0,2 1 течност. При силни доайен опресняване на отрезите ей измерени до 51 течност от една главина. По химичния си състав азтеклата при йлача течност пред ставлява пбчти чиста вода. В 1 i такава течност се съдържа до W 2 g сухо -веще ство. Ето з щ о ллаченето н е .о р зв а вредно влияние в*рху силата на лозите. Опасе нията, че резитбата по: време на пЛача отслабва лозите, •^.,йю6йойатвляи. Продъл жителното обливане на окото, което е непосредствено До. отреза*: може да предизви ка загниването му. С настъпване иа плача плодните пръчка» стават' по-гъвкави и тогава лесно се извиват :» сечвризърават към/телената койструкодя. Шпъпванетона_лозите_зависи главио^от^температурата„на_въздуха. Наблюде нията са показали, че в.зоаата.на умерения климат разпукването на пъпките запоя- ; ва при трайно устаиовяваце_на. средна денонощнатемпература ШСС. Поради това температурата 10° С се приема за биологична нула на лозата, под която тя не йрояЬява външни признаци иа активен живот. При нашите почвеЛо-климатични условия разпукването на очите настъпва към 5—15 април. В по-топлите райони то може Де започне и по-рано, а в по: хладните — през втората половина на.-април,' Младитедози обикновено напипват по-рано от възрастните. Различия ама и между сортове те. Например сортовете Перла, Димят и Царица на лозята напълват рано, а Мав руд, Юни блан, Каберне СовйнЬон — късно. Последните сортове се засягат по-сла бо от пролетните слани.
КАК. Г8 Ч>ТЙ^АТ РАСТЕЖЪТ Й УЗРЯВАНЕТО НА ЛЕТОРАСТИТЕ? -
ч
*
Лозовият леторйст не нараствк равномерно през целия вегетационен-период. В аа-.: чадото, рано: през. пролетта, след напъпването той расте бавио. С повишаване аа температурата темпът на нарастване се усилва» Най-силен е растежът към края а а май и през юни.:O r факторите на външната среда най-голямо влияние в$рху И1$ еа зивността ва растежа оказва температурата. При оптимална температура е измерен прираст'за едно денонощие повече от 10 cm. Със.спадане на температура та и Темпът на нарастване отслабва. От вторйта половина на юни И през следващи те месеци растежът на лозовите леторасти непрекъснато отслабва независимо от. това, че температурата моЖе да се повишава, .Тогава става по-усилеяо надебеляваие и вдьрвесиняване на леторастите.'През август пръчките започват да придобиват в основата си жълт, а след това кафяв цвят, т. е. да узряват. В началото узряването е бавио. По*късно То се ускорява и за сравнително кратко, време узрява рлям а: част от пръчката. Връхната част след т о в а . д о з р я в а , ло-бавно. ‘ Като практически показател за йнтеизиййостта на: растежа-може даслуж и из<вивката .на върха. Установено е, че колкото,по-силно расте летораст^т, толкова До*
♦кг. 12, И»*иваве върха на л е т о р а т при буен растеж
. Г»
•
i •
■
голяма е извивката на върха му' (фиг. 12). Когато растежът намалее или се преуста нови напълно, върхът остава' изправен. При филизене на лозите извивката на върха също може да даде указания, кои леторасти са по-силни и кои по-слаби. •-
КОГА НАСТЪПВА И КОЛКО ВРЕМЕ ПРОДЪЛЖАВА ЦЪФТЕЖЪТ НА ЛОЗИТЕ? “
•
•
*
•
*
.■
1.
/
t
.
Цъфтежът на лозите в основните лозарски райони у нас започва ,в края на май — началото на Юни. По-високата температура.в началото на вегетацията може да ус кори цъфтежа. В по-високите места с по-хладен климат цъфтежът настъпва по-къс но — към средата на юни. Сортовете, които напълват.по-рано (Перла, Димят И др.), цъфтят и по-рано. ,. .... Когато на даден летораст има повече от една рееа,. долната започва да цъфти по-рано. В .отделната реса най-напред се' отварят цветчетата към средната част, после цветчетата към основата и накрая цветчетата от върха. Цъфтежът на лозите отдаден сорт продължава 6—8 до 14 дни. В продължение на 2—3 дни процентът на отварящите се цветни бутони се увеличава до 16—20. После настъпва бърз подем и
;■•/?-'•< -: >/:.••••• ■';:^-'■ -/Ч ■'••'"?:•, 7 ?:-'*& > v ;:<; . . •*.\у: VV ' v^Sy-: •:<■...- • ■•■'> ^*;;:fc'-^v.';"'ГА ■£...•• \'У •.••.•-':■'-;#.1.- -.у •■ \ -\У; :*'•:'#• ■•7.v''€•.: .; •:-л>: ■.•••; ;.:• ■■■••.;••-*. ■ •,’ ••■••••' •;;•.■ ■■■■ '•• ,■••• / ' *• .•'••••.. г-/ * ...;./ '■• * •> ..$* 2—3 &8й от б& до ?$% бт^цветоае$е се дояф йт. Останалите ародължават да т*ъф- • •: тат в по-райе^ват срок. ...';'. V \ -.Л -'" ' ’" •••.-; Цъфтежът започва бавио Към 6 ^ 7 часа сутринта, към 9 % са £§ усилва м къмv. И часа прч^и спира, за да започне пак на ^лед^ащиа ден. Най-бързо цъфтежът про- !; тича при температура 25—3Q° Q когато и 6плйждането;,е много добр^. У нас той : обикновено прейинава при 17—19*0. Под 15° ,С цъфтеж, макар, и бавно, може да има, Йо оплождане не може да става. Поради това,, когато след. започването на цъфте ^ жа* времето се захлади, лозите силно йзресяват. За, пр а в й л н о т оплождане е необхо- . дима и умерена атмосферна влажност. Прекомерно сухият въздух, и честагге превалявания пречат на доброто ,оплождане.
МОЖЕ ЛИ ПО ВРЕМЕ НА Ц Ъ Ф Т Е Ж А ДА СЕ ОБРАБОТВАТ И ДА СБ ПРЪСКАТ л о з я т а ?: . ’ Ъ
а
.
•
в
а
•
«
Цъфтежът е един от решаващите моменти за получаването на висок добив ат лозо вата култура. С нйкои мероприятия може да се подвомогве правил нето оплождане* . а с други — да се възпрепятствува. Ето.защ о.по време-на цъфтежа т р я б в а -^ се; избягват агротехническите мероприятия, които Водят до понижаване на темпе^ату- ■> рата около лозите. Такива са обработката на почвата и напояването. Освен това не бива да се допуска да има леторасти, паднали- на земята, а при привързването ле- : • тораещте Не бива да се събират р к у ц , тъй като be заглушават ресите. На сортовете • с функционално женски ,цветове трябва: да се извършва изкуственЪ >опращване с активен прашец от други сортове. V -4 >;У ■ По-голямо вйимание Се изисква по отношение пръскането на лозите ,ррез перио , да на цъфтежа* В този момент ресите са най-чувствителни .към маната, зайщто:еяед ; падането чна' калпачетата на цветовете’плодниците -се откриват, а те не са напръскани с бордолезов разтвор. По Този начнй вероятността да бъдат заразени е много голЯма. Ето защо препоръчва се в края на" цъфтежа да се 'извърши дойълнйтелко пръскане : само на ресите, " ■ ■ [ ' 1 ■ •'-ч;
КОГА 'НАСТЪПВАТ ПРОЩАРВАНЕТр Й УЗРЯВАНЕТО НА ГРОЗДЕТО? > У
След оплождането младите завръзн започват бързо да нарастват. Те се изхранват > главно за сметка на изработените от листата органични вещества. Младите зърна са в състояние да изработват само малка част от необходимите им вещества. Когато .; зърната достигнат големината на грахово зърно (4—4 ,5 ram)-, дихателните им устнца се деформират и се затварят напълно. От този момент те не могат да бъдат пряко ;-у.
заразени от мана. След като зърната достигнат определени размери, в съдържанието им настъпват изменения, известни като п р 6 ш а р в а н е или н а ч а л о н а у з|р я в а ЛнАе- Прошарването се характеризира с омекване нажзърното и с промяна в оцветяването на ципата, която при червените зърна започва да придобива харак терния за сорта цвят, а при белите се просветлява и става бледожълта. Най-ранните сортове у нас се прошарват към 5—10 юли, а късните— към 10 август. С напредване на зреенето киселините в. гроздето все повече намаляват, а заха рите се увеличават. Ципата става все по-тънка и. прозрачна, като се покрива с во съчен налеп. Еластичността й намалява и при чести валежи тя се пука, особено при сортове" като Гъмза, което улеснява гниенето. Багрилните и ароматните ве щества бързо се увеличават. Най-ранните сортове у нас узряват към 25 юли, а найкъсните — в . началото иа октомври. И така разликата между най-ранните и най-късните сортове при започването на цъфтежа е 10—15 дни, при прошарването — 30 дни, а при узряването на грозде то — 70—75 дни. Има сортове, като Димят, които Цъфтят рано, а узряват късио.
П РА ВИ Л Н О ЛИ Е С Л Е Д ГРО ЗД О БЕРА ЛИСТАТА НА ЛОЗИТЕ ДА С Е . ИЗПАСВАТ ОТ ЖИВОТНИТЕ? «
*
•• >
-
г
*
•.
*
:■■■■'
“ I
.
След гроздобера фотосинтезата-в лозовите листа продължава. Една част от израбо тените през това време органични вещества се отлага в старите части и в корените на главината като резервна храна, а друга част спомага за по-доброто узряване на пръчките, което е от значение за по-високата им студоустойчивост. Наблюдения та са показали, че фотосинтетичната дейност на листата през октомври е все още ин тензивна. Ето защо те трябва да се запазят до нормалното им опадвайе. Практиката в някои райони след гроздобера да се пускат животни в лозята да.изпасват листа та е вредна, защото се прекратяват нормалното узряване на пръчките; и запасяването на главините с резервни вещества. Същите последици, има и преждевременното отстраняване на Листата чрез ранна есенна' резитба, от ранни слани и др.
• '
ВЛИЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ВЪРХУ ЛОЗАТА |
> ТОПЛОЛЮБИВО
РАСТЕНИЕ . ЛИ
Е
ЛОЗАТА?
. 4
Лозата е растение с определени изисквания към. температурата. От тези изисквания, зависи нейното географско разпространение. Най-подходящи условия за виреенето. на лозата и за създаването на промишлено лозарство има в умерения пояс от 30 до 45° северна ширина. Това определя лозата като растение на умерения климат. На» щата страна попада в благоприятната зона, тъй като е включена между 41° 14' и 44° 12' северна ширина. В страните с топъл климат родовитйстта на лозата е много добра, а гроздето е богрто със.захари и с ароматни и багрилни,'вещества. Обикновено не му достигат киселините. Тук се произвеждат хубави червени вина и се получава висококачест вено десертно грозде. В местата с по-хладеи климат лозите дават грозде с достатъчно захйри и кисе лини, от което се получават реномирани бели вина с нежен вкус. 8 най •северните райони летата няма промишлено значение, гьй като при условията на студеният Кли мат тя не плододава редовно, а полученото грозде е с много киселини я малко захари. , •' В тропическия пояс, около екватора, условията също са неблагоприятни за промишлено лозарство. Тук липсват ниски температури и затова няма ритмичност в развитието на лозата. Лозите не встъпват едновременно в покой.и във вегетация» поради което в едно и 'също време има реси в цъфтеж, ягорида и узрели гроздове. Освен това гроздето е водкисто, бедно на кирелини и неподходящо за преработваае във вино. Н а голяма височина над морското равнище обаче и при достатъчно влага лозата може да вирее и да цлододава нормално и в тропическата аонв.
ИМАТ ПРЕДВИД ОТГЛЕЖДАНЕТО .
’
- *
'
‘
^
*
Топлината има решаващо значение за растежа и плододаването не я з в а т а култура: Констатирано е, че йай-го^яма активност лозата цроявяйа Ярй температура меж ду 25 и 30° С, При тази темпера*ура растежът на леторасГйте е кай-сйДен, Тогава пъпките се ф оРм и Р а т бързо и се образуват цветните зачатъци в тях. Т а б л и ц а 1. Агроклиматични показатели за лозата
Населено място
Видин Берковица Вършец
Лом
.^ •
Оряхово Кясра Враца Плевен Ловеч Трой в Габрово Севлиево Велико Търново Павликени Свищов Русе Силистра Разград* Йоооао Шумсм Толбухин Варна Поморие Бургас Айтос
207
3680
196 194 204 210 198
3473 -3348 3802 4003 3^69 3608 3908 3766 3130 ■' 3143 3662 " 3812 3825 3930 , 1980 3633 3404 3415 8468 324$ ’ 3638 ч4004 - 3997 3764-
201
209 • 206 190 191 ' 204 204 208 210 212 200 196 195 200 191 204 218 218 209
2 з;о 21,6 21.4 23,6 24,2 .22,7
22,4 .23,6
23,0 20.5 20,3 22,3 22,7 23,4 23,7 24,0 22.8 22,0 21,8. 21,8 21,0 22,6 23,6 23,4 23.1
Карйобат Ямбол <Сяивен Казанлък Стара Загора Чирпан Хаековз / Свиленград Кърджали Пловдив Карлово Пжаарджйк Пешева Гоце Делчев Петрич Благоеаград Стгек* Диинтроя Кюс»еняк* Изтиках Ботевград София ’ Бон С*ог« Бцмннк Радомир
202 210
3562
207 197
3712 3443 3927 3945 4021
212
212 218 220 215 213 204 210 • 202‘ ,203 224 202 197 196 (176 206 Ш 183 195 1?о
184
3800 :
4Ш> гт m i
ш 23Л 22,8 21.8
23.6
Ш
23,8 24,4
Ш 2*6 Ш
23.3 22.3
21.6 т 23/ 22,:
21; \ ш ш т
19,1
го.2
/
За успешното отглеждане н а -лбзата на дадено място от значение са следните по казатели: продължителност на вегетационния период, температурна сума и темве* ратура на най-топлия месец. _ Вегетационният период »а лозата обхваща времето от напълването до*ли сто пада. Смята се, че колкото по-рредължителен е той, толкова условията J a a ^виреене на лозата са по-благоприятни. Сведение за^вегетационния период на лозата в някои райони у нас с развито лозарство се дава в табл. 1. '' ' Необходимото количество топлина за лозата през целия (вегетационен [период се изразява с температурната сума. Тя представлява сбора на средните денонощ ни температури, от напълването до листопада. ^ Растежът на лозите, плододаването и качеството на гроздето зависят главно '• от температурната сума. За много райони на страната тя е между- 3500 и 4000* (табл. J). При преценяване пригодността на дадено място за отглеждане на лозата голя mo значение се отдава и на средната месечна температура на най-топлия месец. Тя трябва да бъде поне 18а С за районите с промишлено лозарство (табл. I). •
V
.
%
.
•
•
■
s
•
•
*
.
'
•
Т а 6 л и д а 2, Класификация на сортовете лози според изискванията им към температурната сума от началото на вегетацията до фитологичната зрелост •
___________________________________________________________________________________________________________________
г
%
_____________ _______
/
1
’
1
*
• *
•
•
%
Д а л на :узрява* наго
1
Група
Температурна су ма в #С
•*
•
Сортове 1
.....................................................................
.
, S
IS. V II-3 L VII
Най-ранни
2
Много равни
1
.
v
h
i
1
-
5
.
v
u
2
i
■ %
Средни 9
S •
0
0
2
4
0
Перя дьо Ксаба, Супер ра* Болгар, Мечта Мискет тракийски, Мискет л л еьж к и Тракия, Мискет дунавска М л т т пловдивски, Марида
0
-
2
7
0
0
t
г
о
к
7
0
0
3
3
0
0
0
3
3
0
0
3
6
1
.
V
H
I
1
—
5
.
I
X
- ^
3
0
3
-
0
2
0
0
0
.
►
6
.
I
X
3
-
0
.
I
X
е
н
-
3
6
0
9
0
0
* •
|
ъ
*
v*
2
1
•
о
-
*
•
н
4
16. VIII—30. VIII
^
/
Късни
М
0
•
•
•
0
>
Ранни
•
1
•
l
и
.
x
-
i
o
.
x
» •
*
•
0
0
-
3
0 .
;
Брестовица, Кардинал,Царица яалог*» та, Чауш. Шасла доре,Пш*0 яоар Риалинг, Мискет Отонзд Алвготе, Мискет хамбургски» П*шнд< Болгар, Мерло, Кзберае ; Совиньон, Тамянка, Мискет врачански Гъмз&» Димят, Зарчяя, Алфошс Лавале, Бейводиново, Италия Мискет чер вен, Рхацители Мавруд, Юнм бдан, медтш к Ш
,
и
р
о
к
а
% к
а
д
о
з
а
.
4
. *
»*
ВДНАКеИ ЛИ СА ИЗИСКВАНИЯТА НА РАЗЛИЧНИТЕ С0РТОВ8 КЪМ ТЕМПЕРАТУРНАТА СУМА? -
« • "
.
-
'
v • •■
S
V
••
•
.
'
• •• .
•
•
-
.
-
•
!
I
'
••
•
-- .
•
.............. . V
;
"
■ • .
.. ■
Отглежданите в практиката сортове' лбзи нямат еднаква и зясн ен и е към -темпера- турната сума. Ето защо и узряването .им не настъпва едновременно. Разпределението на сортовете до групи сьобразно със срок^ на узряването ям, извършено в Инсти тута по лозарство и винарство в Плевен, е дадено в табл. 2. Посочената температур на сума е изчислена за периода от напълването до момента на узряването на гроздето. •
*
•
’
✓ •
•
•
1
.
/
.
(
•
•
■
•
КОИ ВИСОКИ И НИСКИ ТЕМПЕРАТУРИ СА ВРЕДНИ ЗА ЛОЗАТА? "•
/
*
•
,
.
-
*
. *
•
л,
Повишаването на температурата над определена граница води към Повреждане на отделни органи на лозата. При температура около и над 40* G по листата на лоза та се явява пригор. Повреди може да се появят и при по-ниска температура, когато духат горещи ветрове. Вее пак опасността от високи температури у нас «fee голяма,. По-голяма опасност представляват ниските температури. Зелените части яд дева та измръзват при —2,5° С, а гроздето издържа до —4° С. Ш д р ъ ж л и в о та ю пъп» ките, Ьръчките и многогодишните части през зимата зависи от редица условия, като закаляване, биология на сорта, степен, на узряването, времетраене на ниските тем ператури и др. Пъпките на чувствителните сортове започват да измръзват при спа* дане иа температурата йод —15’ С, докато устойчивите издържат и до —20, —21® С. • Едногодишните пръчки измръзват при температура под —24° С, а многогодишни» те части — под —26QС. ; *
■ \ V
.
•
.
•
, ’
’
•• •
*
/
.
. I
КАК РЕАГИРА ЛОЗАТА НА СВЕТЛИНАТА?
Лозата, подчертано е светлолюбиво растение. Светлината оказва неяосредствено влияние върху интензивността на фотосинтезата.. Ето защо в години с повече саъич&ви дни гроздето натрупва повече захари и е по-богато с ароматни и багрили» ве щества. В добре огряваните места гроздето се оцветява по-добре и ароматът на миекетовите сортове е по-силен, ‘ У нас светлината не е ограничаващ фактор за развитието на лозата. Все пак трябва да се отбележи, че по Черноморското крайбрежие през лятото, а също така и през есента има повече слънчеви дни, отколкото във вътрешността на страната. Върху растежа и плододаването на лозата оказва влияние яс продължителност та ка деня. Растежът на леторастите при 8—10 -часов де» отслабва, а се ускорява . »
*
тяхното узряване. Скъсяването на деня понижава фотосинтетичната дейност на листата и потиска залагането на сьцветия в пъпките. Опитите с млади лозови ра стения, тгалучени от семена, доказват, че при къс ден се развиват по-силно корените, а при дълъг ден — надземните части {стъблото и листата}. ч ’ ’ «•
•
•
'
.
.
•
.
*
А
ж f
'
* * V
•*
.
'
г •.
. -
ПОНАСЯ ЛИ ЛОЗАТА ЗАСЕ.НЧВАНЕ?
Засенчвацето на лозите от съседни дървета,или сгради оказва отрицателно .влия ние върху тях — в пъпките им се залагат .по-малко сьцветия, а изресяването се усилва, Оттук е и по-слабото пдододаване на засенчените лози, Ето защо съвмест ното отглеждане на лозите с о&ощни дървета не'е желателно. К огато все пак такова съжителство се налага, дърветата трябва да бъдат разположени така, че да не засенч ват лозите. Ако лозите, засадени близо до дърветата, се оставят неизрязани, само з а '1 —2 години те се издигат над дърветата така, че листата им да бъдат изложени на слънце. Такъв е случаят и с т ; нар. отглеждане на лозите по живи дървета* при което лозата се разполага върху короната на дървото. Като се имат предвид големите изисквания на лозата към осветлението, лето растите и листата на растенията трябва да^са разположени така, -че да се огряват от слънцето през целия ден. , .
*
4
_ / ■
.
* -
•
v
• *
.
•
■
■
.
1
•
.
•
1
СУХОЛЮБИВО РАСТЕНИЕ ЛИ Е ЛОЗАТА?' . / I
s
• *
•
.
т
•
. •
.
ч
, ,
*
•
.
,
1 .
ч ь
• ,■
Л озата развива мощна коренова система с голяма смукателна сила. Това обстоя телство я прави пригодна и за терени с по-бедни и сухи почви. Н а такива места тя се развива по-добре от редица д р у г и растения, поради което.я Смятат за сравнително сухоустойчива култура. Н е б и ваобаче да се забравя, че за кратък перирд лозата развива грамадна вегетативна маса,, за което н е необходима много вода. Без вода развитието на лозовото растение е невъзможно. Ч р ез нея то лолучав* от почвата необходимите хранителни вещества, които се всмукват от кореновата система. При нормална почвена влажност растежът на леторастите се засилва и плододаването се увеличава. Най-голяма нужда от влага лозата чувствува по време на усиления растеж и след прецъфтяването, -когато плодът започва да наедрява.
В СУШАВИ ИЛИ В ДЪЖДОВНИ ГОДИНИ -СЕ ПОЛУЧАВА ПО-К АЧЕСТВЕНО ; гро зд е? h . • •
•*
. *
•
/
•
’
*' .
'
'
•
.
*
.
*
’
• •
v
V*
Както продължителното засушаване, така и прекомерните валежи може да се ока жат вредни за лозата. При недостиг на влага в почвата след цъфтежа поради про дължителна суша гроздето остава дребно, недоузрява и е с по-малко захари, а с повече киселини. Сухият въздух предизвиква затваряне на устицата, вследствие на което се намаляват транспирацията и фотосинтезата. Без нормална асимилация не може да се натрупат достатъчно захари в гроздето. Излишната влага в почвата и в подпочвените пластове влияе неблагоприятно върху растежа на кореновата система, а понякога причинява и загиване на част от корените. Ето защо лозата не понася близките Подпочвени води. Честите прева ля вани я по‘време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане, усилват изресява нето и'създават условия за развитие на маната в^един от най-критичните за лоза та моменти. Обилните валежи през периода на'зреенето благоприятствуват за раз витието на сивото гниене, а гроздето остава.воднисто и с ниска захарност. В такива години десертното грозде е нетрайно, а от виненото се получава посредствено вино. Най-качествено грозде ей получава в години, когато лятото е с нормални ва лежи, а есента — без излишна влага. Десертното грозде тогава е здраво, трайно и издържа на дълго транспортиране и съхраняване,, а виненото е богато със захари и произведените вина* са превъзходни. ..
ДО КАКВА ВИСОЧИНА НАД МОРСКОТО РАВНИЩ Е СЕ О ТГЛ ЕЖ Д А ЛОЗАТА У. НАС?
Височината над морското равнище изменя значително климатичните условия. К о л кото по-високо е дадено място, толкова температурата е по-ниска, Установено е, че на всеки 170 ш температурата се намалява с около 1° С. В тропичния пояс повисоките места са по-благоприятни за лозата, а в умерения Пояс — обратно. Найвисоко разположените лозя в света се срещат в Боливия — на 2500—3000 m над морското равнище. Лозя за промишлени цели у нас се засаждат до 450—500 ш над морското рав нище. Любителски насаждения обаче при подходящ избор на място и сорт може Да се създадат и до 800 т . О т най-ранния сорт Перла се среща* лози и до 1000 ш. Те трябва обезателно да бъдат засадени на припек от южната страна на стени или сгради н защитени от студените северни ветрове. •-
rj.r
fti. / I
A*:*VrV Vti
A 'i
- V -
X-y
’^ 7' ^ ■ *£ '
*..*
;
# V -. / ■
*5< a
4 4 —
v.
“
- j . *.
* .< W
>; ’ ' 7
v
&4i Л
ВЛНЯНЙЕ ВЪРХУ ЛОЗАТА БЛИЗОСТТА НА ?МОРЕ, ЕЗЕРО
;
•#
4
Af
•
*-
‘А
/•
ч
^
'
’
7" Г -Ж.
.1*'
,
•j
.:> *iu :* Yчу
•У
^Наличността на .водни площи (море, езеро, голяма-река) оказва влнянввл&р*у чж;.пературата и влажността на ; въздуха. Зимата край тях по-1*ека,а 6щш>ат* a t измръзване на лозйте -г йо-малка. ГбЛфите водни площи изменят количеството на тоюшнната енергия, като отразяват слънчевите лъчи, У нас цролетш ш> Ч«р^й|1врехото крайбрежие настъпва по-късно в сравнение, с вътрешността и напълването a i' лозите се забавя, Обрат^о, есента е по-топла и гроздоберът- се извършва т и й е в о . На мн&о места едри от най-хубавите лозя се найират по бреговете на девите, езерата и моретата. Хак* е в нашата страна кра& Дуна.в и Черно море, вУн?арня край Балатон, в СССР — кримските лозя край Черно море,' във франция по брего вете на Рона, Гарона, Лоара и Рейн, във ФРГ край Мозел и Рей», в Швв*й#рия край Женевското езеро и т. и. , \ L .V
*
ВЗИСКАТЕЛНА ЛИ Е ЛОЗАТА
КЪМ ПОЧВАТА?
✓ -
i- u Ju
в
• ",
■
*
,
ж ^
I
Дозата е растение, коетр йоже да се отглежда върху места с най-разнообразни по*
£ y J *Y *
■-
.
A
почвд, където другите култури, дават ао-слао стопански ефекр- л я не вирее сам» на заблатени, тежки и силно срити иочви, От казаното не бива да се Прави иавожст, ч» лозата е, невзясКателна-към почвата. Добре известно е, че от характера н сваЛв*р«*а на почвата зависят в голяма степен силата на лозите/добивът и качествбто. н а - 1 дето. При еднакви климатични условия в един и същ райрн може,да се полуда* «Т гроздето различни по качество вина';в зависимост от почвения тип. Най-добри »* зата са дълбоките, рохкавн, бързо затойлящи се почви. В товй отношение ьавф яа подходящи са леките песъчливи И чакълестите почви.. . /: ... ■ В.миналото^ когато лозите са засаждани неприсадена, ролята на почва!# % $и* ла по-ограничена. С въвеждането на американските:лшл като подложки изиехм ркя' та към, почвата нарастват. Н^кои от подложките се 'развиват по-добре йа еяо*я и плитки почви, а други — на по-сухи и дълбоки. Една Подложки понасят нонмеойЬ съдържание на вар в почвата, а други — по-ниско. Ето защо преди ?асаЗДа*ет* а а ’ лозите трябва добре да се проучи почвата и в зависимост от това Дй се пояйбрат подложката й сортовете, подходящи за една илн друга насока на производството.
# * ! . '•
PS
* ',- Л
SV
,4. Ж
c v m si juo4*tmф л и л р *
Р л ’^ ‘ 4 '
'ч
•
I
'
;J
.
• , .
.. ^
^
%
^
•
|
.
'
. .
I
•^
#»« / •
.
.*
-
.
• Jb m *
*
* J
•
. "т. * • ' / - * '
*
—
Г
л
>
<-
ч
’
‘
’
[i
? .
•
-г -
V
t
‘ /
■
• г
-•
\
;
,
-‘ Г
. г 7
*
КАК ВЛИЯЕ 'ПОЧВАТА ВЪРХУ. ЛОЗАТА? ■ ■1 j :'i Почвата влияе върху лозата със свря механичен състав и с физичните и химичните си свойства.'Механичният състав се опредбля от съотношението на отделните поч вени частици — г-гйша, Тйясък, чакъл и др; Наличността яа повече глина в почвата я прави подвързана, по-тежка и по-студена. От грозде, отгледано на такава почва, се получава по-добре оцветено и по*плътно вино. В глинестите почви корените на лозата, се развиват сравнително труд но. Пясъчните частици затоплят почвата и до принасят за образуването на повече захари в гроздето. Пясъкът прави почвата поохкава, корените на. растенията проникват дълбоко и лозите се развиват силно. т гроздето, отгледано-на песъчливи почви, се получават по-леки и фини вина, които развиват приятен букет! ' Топлинните свойства на почвата имат важно значение за развитието на расте нията и на микрооорганизмите в нея. Тъмните Почви поглъщат по-интензивно слън чевата енергия и се затоплят толадва по-силно, колкото цветът им е по-гьмен. На такива почви лозите растат по-буйно, отколкото на светлите. г, : Затоплянето на почвата зависи от наличността на влага в нея — в л аж н ее поч ви се затоплят по-трудно. Глинестите почви задържат ловече вода и еетествейо се затоплят по-трудно от леките песъчливи почви.< ' Химичният състав на почвата оказва влияние върху снабдяването на лозата с хранителни елементи — азот, фосфор, калий, калций, желязо, магнезий и др. От значение е също и съдържанието на хумус И варовик. Богатите с хумус (тъмните) почви са по-богати и с азот, За лозата по-подходящи са средно запасените с хумус почви (около 2—3%),
В
• •
ч*
'
’
•
,
.
НАЛИЧНОСТТА НА ЧАКЪЛ В ПОЧВАТА ВРЕДНА.ЛИ Е ЗА ЛОЗАТА? »
.
*
-
’
’1 *
\
/
. *• ' . ' • / **• ‘ * ’• ’ ’ • 4 ' * *^ ' * .Някои лозари избягват да засаждат лозя на чакълести почви. Това е неправилно. Световната практика показва, че от лозят^ на почви, които съдържат едрозърнест пясък и чакъл, се получават едни от най-хубавите вина. Така е напрймер в солисти те К а х е т и я --Х С С ^ Т о к а й — Унгария и Шампания — Франция, прочути,съссвои те реномирани вина. Почвите в тези области съдържат до (Ю—80% чакъл яли ка менни частици. Чакълът дренира почвата, пропуска дъждовна вода, но пречи на енлното й изпаряване. През деня той се нагрява, а през нощта отделя част от Погъл натата топлина и по този начин затопля приземния въздух. Освен това той отразява * и част от слънчевите лъчи. ,
ЙА КАКВИ ЙОЧВИ МОЖЕ ДА £fe ЗАСАЖДАТ НЕПРИСАДЕНЙ ЛОЗИ? .
«
•*
Й "Ц v / VV Уг
I*
Установено е, че сортовете на културната лоза (Памид, Мавруд, Мискет червен и др.) може да се отглеждат ненрисадени, т. е. като се засаждат двректйо, направо от пръчки, в места, където почвите са силно Песъчливи — съдържат над 70% физи чен пясък. Съдържанието на пясък е най-добре да се определя в почвена лаборато рия. У нас неприсадени лозя има в Пазарджишко, Пловдивско, Бургаско, Видин ско и другаде. Някои авТори предполагат, че пясъкът запушва ходовете, коитофилоксерата образува почвата, и по този начин пречи на нейното размножаване и развитие въобще, " •’ .<
КАКВИ ПОЧВИ СА ПОДХОДЯЩ И ЗА О ТГЛЕЖ ДА НЕ НА ЛОЗЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА Ч ЕРВ ЕН И ВИНА? >'' %
*
•
'
'
За отглеждането на лозя за производство* на червени трапезни вйна най-подходящи са умерено влажните, добре проветрени и с добър топлинен режим почац. Те трябва да имат умерено съдържание иа хумус и достатъчно фосфор, желязо и калий. Когйго се касае за висококачествени, добре обагрени червени вина, 4а предпочитане са поч вите с по-високо съдържание на глина и умерено богати с органични и минерален вещества. От разпространените у нас почви на тези изисквания отговарят различих те подтипове ва черноземните, канелените и сивите горски почви. Те се сращат а много райони на страната. ■
'•
.
■
'
:
/
■
■
■ ■ ■ ■
• •
•
‘
’•
•
• ;
•
КАКВИ ПОЧВИ СА ПОДХОДЯЩ И ЗА О ТГЛЕЖ ДА Н Е НА ЛОЗЯ ЗА П РОИЗВО ДСТ|Ю НА Б.ЕЛИ ВИНА? *
-
*
• .
Л
'
.»
%
.
%
.
-
-
•
..
.
И
.
.
.
.
'
.
•
. .
,
-
.
i
.
•
• f
■ ■ ■■
За отглеждането на лозя за производство на хубави бели вина най-подходящ са почвите с лек механичен състав — глинесто-песъчлйви и песъчливи,— с ниско съ държание на хумус, разположени на речни тераси н крайбрежни склонове. По от ношение на цвета се предпочитат по-светлите почви. На тези изисквания отговарят алувиално-делувиалните и някои канелени почви, каквито има в районите на К ар лово, Карнобат, Поморие, Пазарджик, Варка, Шумен й др.
КАКВИ ПОЧВИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЛОЗ* З А ' ПРОИЗВОДСТВО НА ДЕСЕРТНО ГРОЗДЕ? ♦ * i
* .
. •
< '
'
.
В сравнение с винените сортове, лози десертните п р е д а в а т оо-вясоки изисквания към почвата. Те предпочитат по-дълбоки и свежи почви, но да не са тежки и сбити, а да са по-богати с хумус (3—4%) я с добра водозадържаща способност. Леките пе съчливи почви може да се използуват за отглеждане на лозя; за производство на де сертно грозде само иря условие, че се напояват я се торят според нуждата. За десертните сортове лози подходящи са повечето от черноземните и някои канелени горски почви. Особено благоприятни почвени условия за тях има край Дунав и в районите на Плевен, Лясковец, Чирпан, Пловдив, Пазарджик и др. '
КАК ДА СЕ И З Б Е Р Е ПОДХОДЯЩ А ПОДЛОЖ КА ЗА ДАДЕНА ПОЧВА?
:Г..' \ При избора на подложка трябва да се има предвид съдържанието на варовик в яоч- . вата. Известно е, че на Почви с но-високо съдържание на варовик (до 520—30%) се получава грозде с по-висока захарност и с по-силен аромат. Когато количеството на варовика обаче премине дадената граийца, той стай! вреден за дозата — появява се жълтеене на листата, наречено физяологична хлороза, Неприсаденнте лози от Културните сортове (Памид, Мискет червен,-Димят, Гъмза и др.) издържат до 70% ' варовик в почвата и в това отношение превъзхождат всички' американски подложки. Когато културните сортове обаче се присадят, устойчивостта им на варовик се определя от използуваната подложка. Установено е, че отделните подложки нямат ед наква устойчивост на варовик. Например Монтикола издържа до 25% варовик или 14% активен калций,'Кобер 5 Б Б съответно до 50 или 20%, Ш аслахБерландиери 41В — до 60 или 40%, а Рипария — само до 15 или 8% . Ето защо преди набавяне то ва посадъчен материал трябва да се знае какво е съдържанието на вар в почвата. Повечето стопанства разполагат с такива данни За почвите в района. При нужда трябва да се иска съвет от агрономите на стопанствата, .
I•
И ПОДГОТОВКА НА МЯСТОТО ЗА НОВО ЛОЗЕ I
*
►
ft
КОИ ИЗЛОЖ ЕНИЯ
САПОДХОДЯЩ И
ЗА ЛОЗЕ?
При избора и а място за лозе освен изискванията иа лозата към температурата, свет лината и почвата, разгледани в предишния раздел, трябва да се имат предвид изло жението и релефът на терена. Изложението изменя съществено количеството топли на, получавана от слънцето, В no-хладни райони южното, югозападното и (огоизточното изложение са за предпочитане, тъй като при тях гроздето натрупва повече захари и узрява по-рано. И колкото по-неблагоприятни са температурните условия на района, толкова повече трябва да се придържаме .към южното изложение. При северно изложение се получава грозде.с поти ска захарвост и повече киселини. В южните топли области северното изложение е подходящо, дори при сух и горещ кли мат то е за предпочитане.^ У нас северните изложения край Дунав също са маого подходящи. Западните изложения се засягат повече от хилните северозападни и западпи ветрове, а източните носят по-голям риск от сланите.
Н А КЛ О Н ЕН И ИЛИ РА ВН И Н Н И Т Е Р Е Н И ТРЯБВА ДА СЕ. ПРЕДПОЧИТАТ ЗА ЛО»Я?
Лозята може да бъдат засадени на равнинен терен и по склонове и хълмове е раз лични наклони и изложения. Условията,аа получаване на висококачествено грозде при тях съвсем не са еднакви. В равнините почвите са по-богати а по-свежи и лозите се развиват по-буйно, дават повече грозде, но с по-ниско качество. Вегетацията на растенията продължава до къс но, пръчките остават Недозрели и затова са по-чувствителни на зимните студове. Опасността от пролетни слани, мана и оидиум (брашнеста мана) в равнините e jio -голяма. 'Гроздето остава ло-водн^сто, по-слабо-из държа на транспортиране и не е подходящо за съхраняван^'. Пораженията от сивото гниене са големи,
Още от най-дълбока древност лозята са били засаждани по склоновете на хъл мовете. И сега най-прочутите, най-реномирвннте лозя в света и у нас са разположе ни по наклонени терени. Тук почвите не са така богати, както в равнините, но гроз дето е по-внсококачествено и плододаването е по-равиомерно.
КОИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА НАКЛОНЕНИТЕ ТЕРЕНИ?
• Лозите, разположени по хълмовете, се .огряват по-продължително време от слънцето. Температурните условия също са по-благойриятни, тъй като слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия. Ето защо гроздето тук е с по-висока захарност, съдържа повече багрилни вещества и ароматът на мисквтовйте сортове е по-силен. Пръчките на засадените по склоновете лози узряват по-добре и издържат през зимата на по-ниски температури. Късните пролетни и ран ните есенни слани почти не засягат лозите по хълмовете и гроздоберът през есента може да се извърши по-чъсно. Поради по-доброто проветряване лозите тук се на падат по-малко от мана и оидиум, а гроздето им е псР-устойчиао на свао гниене. ^
и• * '
/
*
'щ
*
'
*
'.
*
.
•
'
*
.
•
*
*
•'
%
-
•
* *• .
\
^
§
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ ЛОЗИ В ДВОРНИТЕ МЕСТА? ,
* ,
’
‘
,
.
1 / 4
*
в
.
Лозата може да се отглежда не само при полски условия, но и в дворните места. Не обходимо е само мястото, което й се отрежда, да отговаря на нейните изисквания. Не бива лозите да се засаждат на задушни, непроветриви места. Т ук опасността от болести е голяма и плододаването е несигурно. Лозата не може да се отглежда и ка то подкултура между овощните дървета. Тя-не търпи засенчвайе и резултатите ари тоаи начин на отглеждане са незадоволителни. Правилно е за лозите в дворовете да се отреди проветриво, незасенчено и отцедднво място, където те да се засадят кат^ самостоятелна култура. Когато се отглеждат асмовидно, под тях може да се засаж-, дат други растения, конто не изискват чести полнвки. В дворните и вилните места лозата се отглежда и като декоративно растение. Възможността да й се придава различка форма и ж едана височина я прави “подхо дяща за оформяне на пътеки и пътйи алеи и за озеленяване на беседки. Мястото на , лозите тогава е подчинено на основната идея, но не бива да се затормозиа развитиетЬ им с околни дървета и други растения,
.
'. - . V O •ч Ч .* .
A
•
:;y.
A/f.4
*• >■' • \ ^ Y* • ... Г*' • c r^s*--i : «ОЖВ/ЛИ В ДВОРОВЕТЕ ЛОЗИТЕ ДА СЕ ЗАСАЖДАТ КРАЙ СТЕНИТЕ НА ПОСТРОЙКИ И ОГРАДИ? V *' 1 . ■
W
Ч * ’*
r V < -
-
'■ ■ '■
,
.,
л Х
’’
щ ■•
V
'
■■
Л
&
'
'% л-М ■'■, ■* •' *;.■&:
Засаждането на лозя край стените на постройки н огради може да бъДе прбдиктув^ / ^ но от желанието а а пе-рациоиално използуване на мястото, с декоративна цел или ^ с оглед да се създадат по-добри условия за виреенето на самата лоза. Отглеждането * ^ на лози край о гр ^ а т а , ако са в подходяща формировка, дава възможност да се . 'Ъс. оползотвори окрайнината на двора, без да се влошат условията за другите култури^ Необходимо е само лозата да не бъде засенчена от оградата или от блйзкорастящи ; - \ к дървета. При засаждане окрло постройки най-подходяща е южната страяе на сгра дите, по-малко подходящи са западната и източи ата, а северната трябва Да се изб$гва. В райони с по*хладен климат засаждането на лозите в места с южно изложение, % защитени от студените ветрове с постройки или дървета, е абсолютно необходимо.;^./ Само при такива условия е възможно отглеждането на лозата на. голяма надморска ./$'■ височина. : *•■ ■I .• '' 4 I'. *гД ь: . . '
•
*
«
I
•
•
•v
•
•
У*
v
■■::■%'*& * 1 ■'.-fltt уЛ
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЗАСАЖДА НОВО ЛОЗЕ ВЕДНАГА СЛЕД ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА СТАРОТО? '• "
•••
.
у
• V
••• * • < /.
Този въпрос се поставя от лозарите, особено в райони, където подходящите за лозя терени са по-ограничени, Досегашните наблюдения показват, че след изкоренява нето я а старото лозе се налага мястото да остане няколко години в почивка. Почив* ката е необходима не толкова за възстановяване на почвеното плодородие, което мо> ^ же да се ностнгнечрез обилно торене с органични и минерални торове при риголва* нето, колкото от други съображения. В много от старите насаждения лозите са бол-, ни от вирусни болести, които чрез корените ще се предадат на младите лози. Добре ' Щ е след изкореняване на старото лозе да се извърши дълбока обработка с почистване '.УМ на корените, след което мястото да се засява с житни култури или фуражни треви * ■Щ - поне 4—5 години, >'" • I
>•
-I*
<*4 КАКВА ПОДГОТОВКА СЕ ИЗВЪРШВА НА МЯСТОТО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА НОВО ЛОЗЕ* Гл'5 •Л ^ /’ ’ ■\ Понякога се налага на мястото, предназначено за лозе, да бъдат извършени някои -Аподобрителни работи, като изкореняване на стари дървета, подравняване, унищожа *4 ване на плевели и др. Единичните дървета заедно с дебелите им корени се изкоре- * и яват, а при риголването се почистват и останалите корени. А ко мястото е гора, иаУ
:
л
А
•
*
#
.
‘
.
•
*
-
.
*
.
*
-
•
^
*ш
/
.
L':\
■ W J
1
j
г.гКА v
St-" [ ? '
~
•
.
. '
V
•
\
'
• .
*•.
’ •
v
•-^b;
/
‘ .
' . * •
•
- v r
.
-/Г.;-''.- fc4^4---vv0...
f
.i .
y
':-*£(<
.
*
' :>л-
’
.
,
л*
Л .
.
Д
\ , ‘-v;
лага се след изкореняване на дърветата 2—3 години да се засява с житни култури. При риголването'старателно се събират всички корени. .-' ’ Г? . Когато мястото е обрасло с-троскот, той трябва да се изчистй преди засаждане то йа лозите. Това се постига с чести обработки в сухо време ррез лятото и с трети ране с хербициди (омнидел, раундъп), а при риголването чрез ръчро събиране на коренищата. Желателно е преди риголването мястото да се нивелира, ако се налага..
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПО Д О БРЯТ Н ЕБЛ А ГО П РИ ЯТН И ТЕ ЗА ЛОЗИТЕ СВОЙСТВА НА ПОЧВАТА?
^
•
’
•
’
Когато се налага да се засадят лози на място, което, съдържа излишна влага, то . трябва предварително да се отводни (дренира). Това може да стане с открити или за' крити канали. Предпочитат се закритите. Изкопават се ровове, дълбоки от 1,2 до 1,8 т , на дъното на които се поставят ръбести камъни или по-добре специални каменинови тръби (колектори). С тях водата се извежда вън от лозето. . При засаждане на малък брой лози в дворни или вилни места с тежки, почви, при запълването на ямките или рововете към пръстта може, да се прибавят пяеъШ н ситен чакъл. Така ще се подобрят физичните свойства на почвата, Ако мястотр/е и с излишна влажност, изкопават се по-дълбоки ямки и ровове .и на дъното им се сла гат ъглести камъни на пласт с дебелина 15—20 cm. Когато почвата е Кисела, препоръчва се варуване. То може да се извърши със сатурачна вар, която се получава като отпадък в захарните заводи, с пепелина от варниците или с пепелта от изгарянето на лигнитни въглища в топлоелектрически те централи. Количеството на всеки от тези материали се определя в зависимост от типа и киселинността на почвата. Необходимо е да се потърси съдействието иа спе циалист агроном. Определеното количество сатурачна вар или пепелина се- раз хвърля върху мястото преди риголването, за да се размеси добре с почвата при са мото риголване.
КОГА СЕ НАЛАГА ДА СЕ ИЗГРАЖ ДАТ ТЕРАСИ?
Наклонените места наред с положителните си страни имат и някои отрицател кц. При голям наклон се затруднява извършването на ръчните работи и става свличане н а почвата* при което се оголват главините. За Д а се избягнат тези неудобства, Яаклоненото място се терасира. При обработка на почвата с машини или х животни тераси трябва да се изграждат при наклон над 7—8°. При малки лозя и ръчна обработ ка изграждането на тераси се налага при значително по-голям наклон чт над 12—
13°. Трябва да се има предвид обаче» че пра н ак л о я н ад 9—^10* опасността от tepoawr Дй (Ьалич^не) на Почвата е голяма й е необходимо да се вземат мерки за предотврати ването й. По-важни от мерките за тази цел са: риголването да Започва от долння^;:чЙ край, с което се намалява на клонът; да се поддържа открит ров «а горния край,1* ' Д ; който.да отвежда стичащите се води; редовете да се ориентират по хоризонталите; '7*5 да се направят водозадържащй канавки в междуредията и т. н. Тези протйвоерози- •* % онни мерки са ефикасна при наклон на мястото до 9—Ю°4 Над тази граница се нас <•?£ лагат по-серйозйи мерки за борба с ерозията, каквато е и терасирането. •'* УV *' ■■ А КАК ДА СЕ ИЗГРАЖДАТ ТЕРАСИТЕ?
\ ^.|ч" ■
■
-
.
д
а
:\ rByv
голването се разделя на ивици, широки от 10—15 до 20 щ. Риголването започва щ . долния край. При завършване на първата ивица последният ров остава открит. П од*. минава се една лента, широка 1 та, и започва риголването на втората ивица, след тб- .,-т ва на третата и т. н. по същия начин. Така се оформят няколко тераени платна," : /■&
■
Фиг. IS. Терк* с яззвд*вн отюи: а—С Х0рХ*4*ПШАШ> ПМТПй* 6—4 Kft*«MtHd Ш 1 М
%
• • 7". .
%
-заеажда само по един ред лрзи, а на по-широките — 2—3 реда. Крайните редове отстоят of откосите на половин'- междуредово разстояние. При ргьпаяовидни-те те раси се губи част от мястото. Те изискват влагане на инвестиции и затова! трябва да се изграждат само при доказана необходимост. При плитки почви не са подходящи, #*•
•>
•.
• т
•
НАЛОЖИТЕЛНО ЛИ Е МЯСТОТО ДА СЕ РИГОЛВА ПРЕДИ ЗАСАЖДАНЕТО НА ЛОЗИТЕ? -• * *.
ч .
ч
*
*
•
•
Дълбоката обработка на мястото, на което ще се засаждат лози, носи името риголване, или обръщане. При него богатият с хранителни вещества повърхностен пбчвен пласт се "поставя отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността. < : v G риголването почвата Се разрохкВа на известна дълбочина и се създават усло вия за по-силно развитие на корените, «Семената на плевелите се заравят дълбоко и не могат да поникнат. Увеличава се способността на почвата да задържа повече вода. ■' Риголването създава възможност за по-дълбоко проникване на въздуха s поч вата, който е необходим за развитието на кореновата система и за по-активната дей ност на почвените микроорганизми. Растежът на лозите върху риголваното място е по-силен и те започват да плододават иа 2-рата—З-тата година/ Когато подпочвата е силно варовита, тя само се разрохква и се оставя отдолу. Ако варовитата подпочва се изкара на повърхността, варовикът се разлага и става по-вреден за лозите, отколкото ако си остане в подпочвата. Ако при риголването се стигне до подпочва, съставена от камъни и под тях с^али, по-правилнб е те да 4е се чистят, а да се оставят намясто. • ,
КОГА И ДАК ДА СЕ ИЗВЪРШИ РИГОЛВАНЕТО? •
*
>
•
ч
Най-благоприятното време за риголването е есента до началото на зимата. При за* късняване то не бива да се прави по-късно от два месеца преди засаждането на ло зите. Този срок е необходим за слегване ва прчвата и разпадане на буцитеТ На малки площи риголването се извършва ръчно на дълбочина 60—80 cm. Из копава се по ширината на мястото ров, широк 1 m и дълбок 60—80 cm. Пръстта се изхвърля от йъншната страна. След това се очертават успоредно на рова ивици с шнрийа 1 ш. Тези ивици се риголват последователно. Горният Почвен пласт на пър- ‘ вата ивица се изхвърля в дъното на отворения ров. С подпочвата с^ зар 1»лва роаът. Така се открива нов ров, който се запълва по. същия начин от следващата ивица. За
• •
••
■.,•••
•
,
.ч
.
- ‘
••
v •;
••
.
.;
=
'•
•
-. у-.
.
запздвакето на последния ров ще трябва да се докара пръстта от п$ррия отворен Д '*1|* ров. За да се избегне пренасянето на пръстта на голямо разстояние, мястото се рйЗт :'<М деля , на две части, риголването на които започва от противоположните страни.
КАК ДА СЕ ПОДГОТВИ МЯСТОТО ПРИ ЗАСАЖДАНЕ НА Е Д И Н И Ч Н И ЛОЗИ? •А.у
При засаждане на отделни .лрзи, отдалечени една от друга, се изкопават квадратни -'S.‘.'ft ями с ширина от 0,80 до 1,0 ш и дълбочина от 0,70 до 0,80 ш. Горният почвен пласт :*v ■/ се изхйърля от едната страна, а подпочвата — от другата. При запълването на я м а ^ ? ^ та на дъното се поставя почвеният пласт, а отгоре — подпочвата. Ако лозите ще се засаждат в редици (една или две), по реда се очертава дента,]&)Щ шйрока от 0,80 до 1,0 ш. Изкопава се канавка с посочената ширина, дълбока около -ЗЙ 0,80 ш, каТо почвата се изхвърля от едната страна на канавката, а подпочвена <4*-■&>'\ другата. И тук при запълването на рова на дъното се нахвърля почвата, а отгоре-*. Д ... п о д п о ч в а т а , При сухи и бедни почви винаги трябва да се изковават по-широк*" ями ировове (поне 1 ш), а дълбочината им може да надмине 0,80 т . Същото важи и за -\VY * места с по-тежки, сбити почви. .
■'W;' .
-МОЖЕ; ЛИ ДА СЕ ТОРИ МЯСТОТО ПРИ РИГОЛВАНЕТО?
•■ ’
.
f
Едновременно с риголването може да се извърши и торене. Тйка почвата 'ще се обо : 'ГЩ гати с хранителни,вещества и ще се подобри структурата й. Желателнб е при рнголв а нето да се използуват по-големи дози торове — около 4—5 t и повече оборски тор с добавка на 50—100 kg суперфосфат и 40 kg калиев тор за декар. Торът се разхвър* ля предварително по повърхността нд почвата и при риголването се заравя дълбоко.;> • , Когато се изкопават ями или се ри?олва на леити, торът се поставя в ямата ийк ро ва, след като на дъното е нахвърлен , пласт почва около 20 cm; Обогатяването; вд почвата с повече хранителни вещества преди риголването има голямо значенйШ:«|.'-'‘* Ж създаването на силни лозови/растения, от които е възможно да се получават влсои» добиви. Когато органичните торове не достигат, може да се прибегне до т. я а р ^ л ^ -у:'1 лено торене. За зелено торене се препоръчва засяването на лупина, грах, фий ги едногодишни бобови растения, които се оставят да израстат добре и когато започнат да ц-Цягят, зелената маса се валира и после се заорава. През есента мястотв: ^ . ре' риголва за лозе. '• •' / ^
ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩИ СОРТОВЕ ЛОЗИ > J '
' КАКВО. Е СОРТОВОТО РАЗНООБРАЗИЕ ПРИ ЛОЗАТА? •
•
‘
•
.
.
ч
Още в най-дълбока древност човекът е започнал да отбира онези форми ня дивата лоза, които са привличали неговото внимание било с по-едрите и хубави гроздове, било с н я к о и стопански качества—по-висока захарност, по-голяма родовитост и др. Този отбор е продължил хилядолетия. По-късно той се допълва с изкуствената хибриди зация — целенасочено кръстосване на различни сортове с цел да се създадат нови сортове с по-ценни качества от съществуващите. В резултат на тази дейност днес от културната (европейската) лоза се наброяват около 20 000 сорта. Това обаче е са мо предположение, тъй като броят им не е установен сточност. По пътя на кръстос ването непрекъснато се създават нови сортове, така че броят им продължал* да се ,увеличава. Различията между сортовете са от най-различно естество — едрина на гроздовете и зърната, вкус, аромат, оцветяване, ранрзрелоет, сбитост иа гроздовете и др. Във всяка страна и лозарски район от това огромно сортово богатство ее засаж дат само ограничен брой сортове. Те са съобразени с местните почвено-климатични условия, традициите на населението и изискванията на пазарите. Редица сортове съществуват само в сортиментите, без да имат стопанско значение. > I
•
КОИ ЛОЗОВИ ПОДЛОЖКИ СЕ ИЗПОЛЗУВАТ В БЪЛГАРИЯ? г
..
т
• ' Като подложки в лозарството се използуват чисти американски видове лози или тех ни кръстоски. В световното лозарство са познати'доста голям брой сортове подлож ки. Всички те нямат еднакво разпространение. Има някои по-универсални подлож ки, които се срещат в повече страни, а други имат по-ограничено разпространение, В България се използуват главно три подложки — Рупестрис дю Ло, Шасла X Бер-
.
•
*
•
•
•
•
Щ Ш
§
•
•
•
•
•
" •
в
•
/
•
•
W
Ландиери 4№ и Берландйери X Рипарйя Кобер 5Б"Б. Най-голямо разпространение имат първите две. В практиката тези подложки са познати съответно под имената/ Монтикола, 41Б и Кобер 5ББ. Отскоро, е внесена и ие, разпространява подложа к ата8 0 4, f Подложката Моитнкола е подходяща за дълбоки, средно богати и леки почвит; На такива места тя показва много добра сухоустойчивост. Издържа на варовик до 25%. Шасла X Берландиери 41Б разполага корените си по-плитко, поради коетр е подходяща и за плитки почви. Засега 41Б е най-устойчивата на варовик под* ложка —* 60%. Кобер 5ББ е универсална подложка. С успех вирее на много почви, като проявява добра сухоустойчивост. Издържа до 50% варовйк. ,
ОКАЗВАТ ^:ЛИ ПОДЛОЖ КИТЕ ВЛИ ЯН И Е В Ъ РХ У" ПРИСАДЕНИТЕ НА ТЯХ КА Л и.ЕМ И? ' 1 * ,
Когато след пренасянето на филоксерата започнало възстановяването на европей ското лозарство с присадени на американски подложки, лозички, някои учени из казали съмнение, че качествата на културната лоза ще се влошат под влияние'на! дивачките. Това опасение е неоснователно. Същевременно се установило, че под ложката може да повлияе върху някои прояви на сорта, като родовитост, изресява*' не, срок на узряване, растежна сила и др. ' • Г1рисадените върху подложката Монтикола лози са дълготрайни, имат буен растеж и проявяват склонност към изресявЗне, Върху 4Ш лозите "имат по-умерен' растеж,'ffo не кзресяват и дават редовно високи добиви. Присадените върху подлож. ката Кобер 5ББ лози имат много добро развитие и редовно плододаване,■но някои' багрилни сортове, като Аликаит буше, образуват с нея на мяртото на присаждането подутини (брукй). .■
ЗА
КАКВИ СОРТОВЕ СА ПОДХОДЯЩ И О ТД ЕЛ Н И ТЕ
ПОДЛОЖ КИ?
* . •
'
. /
'
■
■
• У
При набавянето на лози за засаждане трябва да се изисква всеки сорт да бъде пос тавен върху най-подходяща за него подложка. Много сортове се развиват успешно и дават добри резултати и върху трите подложки, но някои са по-взискателнй. К а то се имат предвид качествата на подложките, може да се направят следните по-об щи препоръки: .. ." Подложката М о н т и к о л а е подходяща преди'всичко за- десертни сортове., Върху нея те дават no-рехави гроздове с едри и добре оформени зърна.' Не-е подход дяща за сортовете КарДйНЗД и Чауху. РодовцТИТ? ме?тн*г еине^И сортове Памид, Д и -' S, «I t u n U 4йбПЦ|
49
мяТ,"Гъмза, Зарчин, Сензо и др. също се развиват добре на Монтикола. Не трябва да се присаждат на ней сортове, склонни към изресяване, като Мискет червен, Та мянка, Мискет хамбургски, Бяло без семе, Ркацители, Саперави, Мискет врачански и ценните, нискодобивни сортове Пино ноар, Каберне Совиньон, Мискет Отонел, Ризлинг италиански и др. Подложката 4 1 Б е подходяща преди всичко за сортовете, склонни към изреся ване, и за нискодобивните местни и чуждестранни сортове, като Мискет червен, Т а мянка, Мискет врачански, Ркацители, Саперави, Каберне Совиньон, Мерло, Риз линг италиански, Мискет Отонел и др. Тя е подходяща също и за десертните сорто ве Кардинал и Чауш, К о б е р 5 Б Б е сравнително по-нова и слабо разпространена у нас подложкЬ. Подходяща е за редица чуждестранни (Италия, Юни блан, Каберне Совиньон) и за някои местни сортове. Няма афинитет към сорта Царица на лозята и дава бруки с багрилните сортове.
КА КВО
ПРЕДСТАВЛЯВАТ
Д И РЕК Т Н И ТЕ - СОРТОВЕ? -
• ^
/
•
ч
.
Директните сортове са кръстоски между културна лоза и американските лози или селекционирани разновидности на американските видове. Наречени са .директни сортове“, защото се засаждат направо, директно, без да се присаждат върху амери кански подложки. Много от тях имат задоволителна или добра устойчивост на фи локсерата, по-висока студоуйтойчивост от културната лоза и не се загрибват. Обик новено те се отглеждат без пръскане, макар че в някои години и потях се. явява мана. Директните сортове се появяват в европейското лозарство след'разпростране нието на филоксерата. Усилията на селекционерите са били насоченикьм получава нето на нов сорт (кръстоска), който да бъде устойчив на филоксерата, маната н дру ги болести като американските лози и да дава качествено грозде като европейската лоза. Такъв сорт досега не е получен, макар че са създадени над 30 000 кръстоски, В нашата страна директните сортове също са пренесени и в някои райони са получили по-масово разпространение (Видинско, Добруджа, Елховско и др.), а раз пръснати се срещат в цялата страна. Между тях •може да се споменат сортовете Отело, Ноа, Кераца, Сейбел 4986 и др. На много места те носят името на страната, от която са внесени — Алжирка, Унгарка, Румънка и т. н,
Гроздето на директните сортове отстъпва по своите качества на гроздето на култур ните сортове. То има особен вкус,, наречен ..лисичи вкус“. Обикновено му са дребни., .е.едри семки, и с .дебела ципа, която се отделя от месото. Виното също има не особено приятен, вкус и аромат. Директните сортове с червено грозде дават силно обагрено" вино, богато с пектинови вещества, които го правят по-гьст01 На местното население в районите, където се отглеждат директни сортове, гроз дето и виното от тези сортове .се нравят. За повечето консуматори обаче те не са мно го приятни. Във вината, предназначени за износ, не се допуска да има примеси от директни сортове. Според някои.-учени виното от директните сортове причинява смущения в- обмяната' на вешеср у га. изуенения-Б.състапа кпъвта и цброза .ня г«щниящ д^-Н езависимо от товгПнапоследък и у нас се работи за създаването на филоксероустойчиви сортове, които да бъдат устойчиви на студ, болести и неприятели и гроздето им да има качествата на европейската лоза. Получените досега резултати в Института по лозарство и винарство са обнадеждаващи.
КОИ СА РАННИТЕ Д ЕС ЕРТН И СОРТОВЕ? ■
-
За ранни десертни сортове у нас е прието да се смятат тези, които узряват преди сорта Болгар, т. е. докъм 15—20 август. Отглеждането им позволява да се разшири . ' значително периодът за консумация на прясно грозде, тъй като най-ранните сортове зреят още към края на юли. Интересът към тях е голям и поради по-високата им изкупна цена. Сега в нашата страна има достатъчно ранни сортове. Тук се причисля ват сортовете: ч ! . П е р л д ь о К с аб_а. Има унгарски произход. Познат е още под името Ранозрейка или само Перла. Това е най-ранният десертен сорт. Той има средно голе ми гроздове със средно едри, кехлибар еножълти зърна с приятен вкус и мискбтов аромат. Лесно гние, не е трайно и се напада от насекоми и птици. Родовитостта му е задоволителна. Реже се на една или две плодни пръчки в зависимост от силата на главината. С у п е р р а н . Б о л г а р . Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Спада към групата на най-ранните едроплодни десертни сортове. Гроздът му по външен вид е много близък до грозда на сорта Болгар, но е по-малък. Зърното му е голямо, продълговато, с жълто-зелена до кехлибареножълта ципа. Месото е хрупкаво, нежно, с приятен хармоничен вкус. Реже се на една или две плодни пръчки. М е ч т а . Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Много ран сорт със средно големи до големи гроздове и средно едри, закръглени, жълто-
зелени зърна. Гроздето му има отличш вкусови'’качествата много добре изразен не* жен, приятен мискетов аромат. Изисква дълга резитба на'една плодна пръчка. ' М и с к е т т р а к и й с к и . Създаден е в опитното лозе на ВСИ „Г. Димит ров“. Ран, много родовит сорт със средно гоЛеми до големи гроздове, които поня кога са сбити. Зърното му е средно едро, овално и жълто-зелено със седефен оттенък. Има приятен вкус и лек мискетов аромат. Изисква по-къса резитба. М и с к е т п л е в е н с к и . Създаден е в Института по лозарство и винар, ство в Плевен. Ран сорт с мног.о добра родовитост. Гроздовете му са средно големи, конични, полусбити. Зърната са средно едри, овални, с дебела тъмносиня ципа. Кон систенцията им е хрупкава. Има хармоничен, свеж вкус и лек мискетов аромат. Изиск ва резитба с по-къси плодни пръчки. Т р а к и я . Създаден е в опитното лозе на ВСИ ,Д\ Димитров“, Ран сорт с ' големи, рехави гроздове, най-често конични. Зърното е едро, цилиндрично, жълто зелено до кехлибареножълто. Вкусовите му качества са много добри, близки до тези'на сорта Болгар. / Родовитостта му е много добра и трябва да се реже само на една плодна пръчка на 10—12 очи. -■ М и с к е т д у н а в с к и . Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Ран сорт с много добра родовитост и със средно големи, сбити гроздове. Зърното му е едро, почти закръглено, тъмносиньо и със здрара ципа. Консистенцията му е хрупкава, а месото е сладко, с приятен вкус и слаб мискетов аромат. Реже се на една плодна пръчка до 12 очи. ; М а р и ц а. Създаден е в Катедрата по лозарство при ВСИ „В. Коларов“ в Пловдив. Ран сорт с големи, рехави, конични гроздове. Зърната са едри, кръгл**, с тънка тъмносиня ципа, хрупкава консистенцня и слаб мискетов аромат, Има добра родовитост, изисква дълга резитба на една или две плодни пръчки. М и с к е т п л о в д и в с к и . Създаден е в Катедрата по лозарство npjr ВСИ „В. Коларов“ в Пловдив. Ран сорт със средно голям до голям, рехав грозд. Зърното му е едро, продълговато, с кехлибареножълта ципа. Има хармоничен вкус и фин мискетов аромат. Устойчив е на напукване и гниене. Родовитостта му е добра и се реже на една плодна пръчка. Б р е с т о в и ц а . Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Ран сорт,.узрява към средата и втората половйна на август. Гроздът му. е средно голям до голям, рехав, наподобява грозда на сорта Болгар. Зърното Му е миого ед ро, овално, ципата кехлибареножълта. Месото е със сочна консистенция, хармони чен вкус и приятен мискетов аромат. Реже се.на една или две плодни пръчки. К а р д и н а л . Създаден в САЩ (Калифорния). Ран сорт с големи, рехави, крилати гроздове. Зърното е едро, овално, с тъмновиолетова ципа, която към дръжчицата не е добре оцветена. Консистенцията му е хрупкава. Има добри вкусови ка чества. Много родовит сорт с красиви привлекателни гроздове, издръжливи ва
'транспортиране. Понякога дава милерандаж (образувайе на дребни безсемейни зър на). Реже се на една плодна пръчка на около 12 очи.' Ц а р и ц а ' н а л о з я т а . Създаден е в Унгария. Ран сорт с много добра родовитост. Гроздът му е среден до голям, понякога сбит. Има склонност към миле рандаж. Зърното е едро, слабо продълговато, златистожълто и с блясък. Вкусовите му качества са добри. Има силен мискетов аромат. Реже се на една плодна пръчка на около 12 очи. Ч а у ш , Стар сорт, пренесен от Мала Азия. Родовитостта му завися от опраш ването, Когато е опрашен добре, дава добра реколта, а в противен случай добивът е незадоволителен. Гроздът му е голям, коничен и понякога сбит. Зърното е едро, с яйцевидна форма. Ципата е крехка, жълтозеленикава, Има много добри вкусови качества и съвсем слаб мискетов аромат, които основателно го нареждат на едно от първите месТа по вкус. Реже се на една или две плодни, пръчки в зависимост от силата на главината. Ш а с л а д о р е. Има френски произход. Ран'сорт с добра родовитост. Гроз довете му са средно големи, полусбити. Зърното е средно едро, овално и златисто жълто, Вкусовите му качества са добри. Освен него се срещат и Ш а е л а м и ск е т о в а , Ш а с л а р о з о в а , Ш а с л а в и о л е т о в а и др, Изисква резитба на една плодна пръчка.
КОИ СА СРЕД Н О РАННИТЕ ДЕСЕРТНИ СОРТОВЕ? . «■
t
Към групата на средно ранните десертни сортове се причисляват тези, които зреят почти едновременно със сорта Болгар, т- е. от края на август докъм 20 септември. На брой тези сортове в нашата страна не са много, но те дават основи ата част от де сертното ни грозде за вътрешния пазар и за износ, Тук спадат следните сортове: Б о л г а р . . В миналото е наричан Афузали. Пренесен е от Мала Азия, Има добра родовитост. Дава много големи, полусбити, конични гроздове. Зърната му са много едри, продълговати, с крехка, но здрава ципа. В зависимост от изложението те биват зеленикави, жълто-зелени и восъчножъдти. Месото е хрупкаво, с приятен вкус, сладко и със слаба киселинност. Има добра транспортабилност н съхран^емост. С хубавата си външност и много добри вкусови качества той е заслужил наз ванието „Цар на десертните грозда“. Реже се на една или на две плоДии пръчки. М и с к е т х а м б у р г с к и . Получен е в Англия. Разпространен е в много лозарски страни. В Белгия, Холандия и Англия се отглежда в оранжерии. Зрее едновременно със сорта Болгар или малко преди него. Дава средни до големи, ре хави и разклонени гроздове. Зърната му са едри, продълговати, гьмносини|и с много восъчен налеп, неизравнени по едрина, с неравномерно зреене. Вкусовите му
качества еа' мноЮ добри. Има приятен мискетов аромат, но при ядеае зувстьува ципата. Изисква резитба на една или две плодни пръчки. -• \ '; V 'V А л ф о н с J1 а в а л е . Има френски произход, Засега-е малко разпространен у йас. Цени се на европейския пазар. Узрява едновременно със сорта Болгар. Дава средно големи до големи, крилати и полусбити гроздове. Зърната му са едри, овал ни. Ципата е здрава, тъмносин? и с много восъчен налеп. Месото е хрупкаво, с прия тен хармоничен вкус. Гроздовете са с хубава външност и издръжливи на транспор тиране и съхраняване. Има много добра родовитост, но проявява склонност към ми лерандаж. Реже се на една плодна пръчка на 12—14 очи. В о й в о д и н о в о- Създаден е в Секцията по лозарство при Института по овощарство в Пловдив. Високодобнвен сорт. Гроздовете са много големи, разклоне ни и рехави. Зърната са много едри, овални, с дебела, но крехка жълто-зелена ципа. Консистенцията им е хрупкава, вкусът приятен. Изисква по-къса резитба с умерено натоварване. П а л и е р и.' Средно ран сорт, създаден в Италия. Гроздовете му са големи. Зърната са много едри, със здрава тъмносиня ципа и добри вкусови качества. Под ходящ е за стъблено отглеждане и изисква по-къса резитба — на чепове и на стрелки.
КОИ СА ПО-КЪСНИТЕ Д ЕС ЕРТН И СОРТОВЕ?
Късните сортове узряват след Болгара и у нас почти не са намерили разпростране ние. Една от причините е тази, че през октомври нормално настъпва дъждовен и по-хладен период. По-добри условия за тях има в най-южните. части на страната, От тази група представляват интерес следните сортове: И т а л и я . .Създаден е в Италия, откъдето носи и името си. Узрява малко след сорта Болгар и може да бъде отнесен И към средно ранните Сортове. Гроздът му е голям, коничен и полусбит. Зърното е много едро, често по-едро, отколкото на сорта Болгар, и продълговато. Ципата е жилава, интензивно кехлибареножълта, често с ръждавини. Има приятен вкуси добре изразен Мискетов аромат. Родовитост та му е незадоволителна. Отглеждан асмовидно, плододава добре чи гроздовете са с много красива външност. Изисква дълга резитба на една или две плодни пръчки. Ч е р в е н а р а з а к и я . Местен сорт, който се среща главно като асми в дворовете. Има добра родовитост. Гроздовете му са големи, полусбити, красиви. Зърната са едри, тъмночервени, хрупкави и с приятен вкус. Има и вариация Бяла разакия. Изисква дълга резитба. 1 • Ч е р в е н а л и с и ч а о п а ш к а . Местен сорт, разпространен повече в Северна България като асми в Дворовете. Гроздовете му са удължени и- големи. Зърната, са едри, виненочервени. На асми плододава добре. Има и вариация' Б я л а л и с и ч а о п а ш к а . Изисква дълга резитба.
. Като единични главиш* и т като асми М дворовете се срещат още coptbieW В я л з е й н е л , Ф о ч а, К р а в и ц и ц и, Ф у р м а , , Р и б и м е х у р и д р . В Мелнишкия и Петричкия район са разпространени сортовете Ч е р в е и и Ч е р е н п а р м а к, а в Пловдивско и Старозагорско — сортът В_е;р^е я. м
*
1
''
'
*
ИМА ЛИ БЕЗСЕМЕННИ СОРТОВЕ ЛОЗИ?
При лозата се различават два типа безееменност: 1 ’ 1-. При сортове, които нормално дават зърна със семки, като изключение в гроз довете им може да се образуват малки безсеменни зърна поради недобро оплождане. Ясно е, че този тип безсеменност не представлява интерес ?а практиката и яори е нежелателен. : J 2. При типично безсеменните сортове всички зърна са без семки. При тях има нормално оплождане, но в ранна фаза спира развитието на семепъпките и зърната остават без семки. Такива сортове са следните: f Б я л о б е з с е м е (С у л т а н и н а). Произхожда от Иран. Това е найразпространеният и най-стар сорт за производство на стафиди. В нашата страна е малко разпространен, защото изресява по време на цъфтежа и остава с малко гроз де. На асми плододава добре. Гроздът е средно голям до голям, конйчен и пол у сбит. Зърното е средно едро, леко продълговато и восъчножълто. Месото е слабо хрупка во, сладко и със слаба киселинност. При ядене се чувствува малко тръпчивина (танин). Късен сорт. Подходящ е главно за производство на стафиди, конфитюр, ком поти, сладка и др. V " ; Б е з с е м е н е н х и б р и д V-6. Получен е в опитното лозе на ВСИ „Г. Ди митров“. Има добра родовитост. Гроздовете му са големи, сбити и със силно разви ти крила. Зърното е едро и продълговато. Вътрешността му е месеста. Ципата е крехка, ,жълто-зелена до розова. И при него се чувствува наличността на танин. Има и глухи, празни семки. Късен сорт. Използува се Ki; то гроздето на - сорта Бяло без семе. Б е з с е м е н е н х и б р и д VI-4. Получен е в опитното лозе на ВСИ *Г. Д и митров“. По родовитост отстъпва на хибрид V-G, но на асми плододава Добре, Гроз дът му е голям, полусбит или рехав. Зърното е много едро^и силно продълговато. Ципата му е жълто-зелена до кехлибареножълта. Месото е сладко, хрупкаво и о ' приятен вкус. Подходящ е 'за консумация в прясно състояние и за производство на стафиди, сладка и т. н. Средно ран сорт. . •» Р у с а л к а. Създаден е в Секцията по лозарство При Института*£по овощар ство в Пловдив. Ран сорт. Гроздовете му са средно големи, конични, полусбити до рехави. Зърната са средно едри, овални, с тънка' жълто-зелена кожица, с месеста консистенция и са напълно безсеменни,- Подходящ е за производство на стафиди, сладка и др. и за консумация- в прясно състояние. . 7
КОИ СОРТОВЕ СА П О Д Х О Д ЯЩ И -ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА Б Я Л О ВИНО? *—
я • ■
'
л
%
Бяло-вино може да се получи от всички винени сортове, чийто сок не е оцветен. Най-често за целта се използуват сортовете с бяло и розово грозде. Местните винени сортове с бяло грозде са сравнително малко, поради което в практиката сега се из ползуват доста чуждестранни. Д и м я т. Местен сорт, който е познат и в други страни. Гроздът му е средно голям до голям, полусбит. Зърното е едро, овално, с приятни вкусови качества и със слаб аромат на ванилия. Ципата му е доста жилава, жълто-зелена със седефен оттенък. Много родовит сорт. Може да се реже чашовидно или по системата Гюйо, но само на една плодна Пръчка с 8—10 очи. Той е късен сорт с добра устойчивост на сиво гниене и с много слаба студоустойчивост. Подходящ е за консумация в пряс но състояние и за производство на вино. Гроздето му съдържа достатъчно захари и киселини. От него се получават добри бели вина. М и с к е т ч е р в е н . Местен сорт. Среша се в много райони на страната, но повече компактни насаждения от него има в Карнобатско и в Карловско. Гроздът му е средно гслям, сбит. Зърното е средно едро, овално, с приятен вкус и слаб мискетов аромат. Ципата е розова, покрита с прашец и осеяна с черни точици. Има’ много добра родовитост. При формировка Гюйо се оставя само една плодна пръчка на 11—13 -очи. Много устойчив на студ, но недостатъчно устойчив на сиво то гниене сорт. Мискет червен е сорт за получаване на висококачествени бели мискетови вина.. Обикновено киселините му са малко В районите, където е разпростра нен, с,е използува и за консумация е прясно състояние. Учрява след сорта Памид и има склонност ^ъм изресяване; От местните сортове може да се срещнат още В и н е н к а , Кокорхо и К е р а ц у д а , но разпространението им е много ограничено и присадени лози от тях много рядко се намират. Ю н и б л а н .. Френски сорт, който се разпространява и в нашата страна. Гроздовете са големи, полусбити. Зърната са средно едри, овални. Ципата им е здрава, жълто-зелена до жълто-розова. Консистенцията им е водниста и не е подхо дящ за консумация в прясно състояние. Юни блан е късен, извънредно родовит сорт, С добра устойчивост на сиво гниене. По добив почти не отстъпва на сорта Димят, цо го превъзхожда по захарност. От него се получават хубави бели вина с фин вкус, Пря формировка Гюйо се оставя една плодна пръчка на около 12 очи. Може да се засажда в райони, където успяВа да узрее сортът Димят. Студоустойчивостта му е слаба. Р к а ц . и т е л и . Има грузински произход. Сега се разпространява и у нас. Гроздът му е средно голям, цилиндричен, удължен и рехав. Зърното е средно едро, златистожълто или жълто-розово, с ръждиви петна. Има добра родовитост, но проя. &яеа склонност към изресяване, което може да намали добива му. Гроздето е с доб.
*.
'
•
ра.захарност и киселинност. Късен сорт е, но изпреварва сорта Юии блая. Изщл? редно устойчив е на студ и на сиво. гниене. В зависимост от силата на дозите може да се реже на една или на две плодни пръчки. От гроздето на сорта Ркаадтели се приготвят качествени бели вина. . . В по-хладиите райони, където изброените сортове не могат да узреят добре, може да се загажДат някои по-ранни винени, сортове, като:^ ’ . ... Р и з л и н г и т а л и а н с к и . Произхожда от Франция. Гроздовете му са под вредни до малки с дребни овални зърна. Ципата е златистожълта. Дава много гроздове,'но добивът е нисък, тъй като средната маса нагрозда е малка. Йма много добра’студоуетойчивост, но е чувствителен към сивото гниене. От него се получават едни от най-качествените бели вина. Може да се отглежда в места до 500 m надморска височина, а при добри изложения й на по-голяма, Обикновено се реже на две плод ни . пръчки,А л и г от,е. Френски сорт. Гроздовете му са средно големи, със средно едри' зърна с водниста.консистенция. Изключително винен сорт и от него се получават, много хубави бели вина. Чувствителен е на сивото гниене. По*добивен е от сорт Ризлинг италиански. В зависимост .от силата на лозите се оставят по една или две плодни пръчки на главина. . Гроздето и на двата сорта не е подходящо за консумация в прясно състояние - и понеже са по-ниск. добивни, избягва се засаждането им в личните , лозя.
КОИ СЮРТОВЕ СА П О Д Х О Д Я Щ И ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА Ч Е Р В Е Н О ВИНО?
П а м и д . Стар местен сорт. Гроздът му е средно голям, полусбит и цилиндричен. Зърното е средно едро, слабо продълговато, розово-червено до т ъ м н о ч е р в е н о , -Ципа та е крехка, а месото има приятен вкус. Родовит сорт, подходящ п о в е ч е . за къса ре зи тба— чашовидна, кордон Роая и т. н. При резитба Гюйо се оставя,само една къса плодна пръчка. Има добра студоустойчивост. Гроздето му е с добра захарност, но с малко киселини. Използува се за консумация в прясно с ъ с т о я н и е , и. З а вино. Виното му е приятно и може да .се пие веднага след ферментацията, В едно, е на кис елини и на багрилни вещества и не е трайно. ■ Г ъ м з а . Местен, много родовит и с високи качества винен сорт. Има обаче сериозен недостатък, че зърната му-лесно се пукат и се нападат силно от сивото гние не, През никои години загнива почти цялото грозде. Гроздът е средно толям, сбитЗърното е средно едро, овално и тъмносиньо..Изключително само винен сорт. По.' ради изтъкнатите недостатъци не е подходящза личните лозя. Реже се на една плод на пръчка с 10— 12 очи. J М а в р у д . М естен сорт, който е разпространен главно в Южна България, Дава големи, крилати, полусбити до рехави гроздове. Зърното е Дребно, с дебела
тъмносиня ципа. Маврудът е родовит, късен сорт. Гроздето му има добра захарност и е богато с киселини, й багрилни вещества. От него се получават много добри чер вени вина. Не е подходящ за консумация в прясно състояние. Има добра устойчи вост на сивото гниене. При формировка Гюйо се оставя една плодна пръчка на 11— 13 очи. Ш и р о к а м е л н и ш к а л о з а . Местен сорт за приготвяне на червени вияа в района на Петрич и Сандански. В останалите части на страната не се среща, защото зрее много [късно. В Петричкия район дава грозде с висока захарност й с достатъчно киселини и багрилни вещества, от което се приготвя прочутото мелнишко вино. Има добра родовитост и устойчивост на сивото гниене. Изисква- резитба на една плодна пръчка на II—13 очи. I 3 а р ч и н. Пренесен е от Югославия1. Има по-ограничено разпространение предимно в Северозападна България. Много родовит сорт, устойчив на сивото гние не. Гроздът му е средно голям, полусбит &о сбит. Зърното е средно едро, с дебела, тъмносиня ципа с редки тъмни точици. Изключително само винен сорт. Виното му е малко тръпчиво. Реже се на една плодна пръчка на 11— 13 очи. Ш е в к а . Местен сорт. Среща се предимно в Сливенския район. Гроздето му е подходящо за вино и за консумация в прясно състояние. Сравнително -късен сорт с добра родовитост. Реже се на една плодна пръчка на 11—13 очи. Б у к е т . Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Средно ран сорт, с висока устойчивост на сиво гниене и на студ. Гроздовете му са средно големи, полусбити. Зърната ’са ^дребни, с дебела, тъмносиня кожица. Подходящ е за ;сгьблеко отглеждане и тогава се реже само на чепове. С е н з о . Южнофренски сорт, получил разпространение в много страни. Гро* дът му е среден до голям, полусбит, с едри, продълговати зърна. Ципата м уетъ ак* и тъмносиня. Средно ран високодобивеи сорт. Гроздето му развива добра захарност и от него се получават качествени червени вина. Цени се и като десертен сорт. Чув ствителен е на сивото гниене. Може да се реже на чепове или на една плодна пръч ка с до 12 очи. j М е р е л о . Френски сорт, подходящ за производство на висококачествени чер вени вина. Гроздът му е средно голям, крилат, полусбит. Зърното е средно едро, с жилава, тъмносиня ципа. Узрява малко преди сорт Памид, гола добра родовитост и устойчивост на сивото гниене. Подходяща за него е формировк^та Гюйо. на една или две плодни пръчки. Изключително винен сорт. Развива висока захарност и съдържа достатъчно киселини. 1 ! I ! К а б е р н е С о в и н ь о н . Френски сорт, разпространен- в много лозарски страни.'Дава малки гроздове, с дребни, тъмносини зърна. Родовитостта му е добра, но тъй като гроздовете са малки, добивът от него е нисък. Има много добра студоустойчивост и не е чувствителен*на сивото гниене. Подходяща за него е срормировката Гюйо с една или две плодни' пръчки. При стъблено отглеждане добивът му зна чително се повишава. Каберне Совиньон е изключително само винен сорт за произ водство на висококачествени червени вина.
ИМА Л И К У Л ТУ РН И СОРТОВЕ ЗА 'П О Д О Б Р Я В А Н Е 'Ц В Е Т А НА ВИНОТО? I
,
,
*
■
Когато желаят да подобрят цвета на виното си, мнозина лозари прибавят към куЛ• турния сорт по малко грозде от директни сортове. Има обаче и културни сортове със еилно оцветен сок и е по-добре те да се използуват за тази цел. Ето някои от тях: С а п е р а в и . Грузински сорт. Дава средно големи, рехави, конични гроздове. Зърното е средно едро, с жилава, тъмносиня ципа. Сокът му е розов. Има добра родовитост, но е склонен към изресяване, което може да намали добива му. Устойчив е на студ, но не е достатъчно устойчив на сивото гниене. Саперави е висококачествен винен сорт: Вината му са силно оцветени, плътни и свежи. Реже се на една или д^е плодни пръчки. А л и к а н т б у ш е . Френски сорт със средно големи гроздове. Зърното, е средно едро, с тъмносиня ципа. Характерно за него е, че сокът му е обагрен. Много родовит, средно ран сорт. Като винен сорт Аликант буше не се отличава с особени качества. Ценното в него са багрилните му вещества. Не е подходящ за консумация в прясно състояние. i | Г р а н н о а р . Френски, средно ран, родовит сорт. Гроздът му е средно голям, със средно едри зърна. Сокът му е силно обагрен.
КОИ СОРТОВЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ЗА ПРИДАВАНЕ НА МИСКЕТОВ АРОМАТ НА ВИНОТО? ■
Много лозари предпочитат вино с по-слаб или по-силен мискетов аромат. За целта наред с основния сорт се засаждат и малко яози от сортове с добре изразен миске тов аромат. Подходящи в това отношение са следните сортове: Т а м я н к а . Стар египетски : сорт, разпространен в много страни. Гроздът му е среден до малък, полусбит до сбит. Зърното е средно едро, с дебела, ръждивокехлибареножълта ципа. При ядене се чувствува силен мискетов аромат, Дава сре ден добив. Гроздето има много висока захарност. Използува се главно за производ ство на ликьорени вина. Зрее малко преди сорта Памид. Предпочита се резитбата на една или две плодни пръчки. М и с к е т - в р а ч а н с к и . Местен сорт. Има по-ограничено разпростране-" ние. Дава средно големи гроздове. Зърното е средно едро, елипсоидно, с много силен мискетов аромат. Ципата е; дебела, жилава, жълто-зелена. Подобко на сорт Тамянка и неговото грозде се използува за производство на ликьорени вина. Реже се на ед на-две плодни пръчки. ^
А
М » с к e f О т о н е л. .Френски сорт. Разпространен е предимно в . с*рани р . по-хладен йлимат, У нас с успех може дз се отглежда .в 'предпл анинските райони. .Дава малки, сбнти гроздове. Зърното е дребно, сферично, със здрава жълтозеленикава аипа. Родовитостта му е добра; но добивът е едва среден, Гроздето му'е богато със захари и е подходящо за приготвяне на десертни и на обикновени вина. Изисква . резитба на една или на две плодни пръчки.. За придаване на мискетов аромат на червено вино може да се използува и сор„ тът М и с к е т х а м б у р г с к и . Необходимо е обаче да се посочи, че сега все повече се налагат вината с неутрален вкус, т, е. без мискетов аромат ,
•
САМО ЕДИН ИЛИ ПОВЕЧЕ СОРТОВЕ ЗА ВИНО ДА .СЕ ЗАСАЖДАТ?. /
.
г
Основен критерий при избора на винените сортове за личното лозе е тийът на вя ното, което желаем да полудим — червено, бяло,, с мискетов аромат или с неутрален вкус и т. н. Разбира се, температурните и почвените условия на мястото винаги 'тряб ва да се имат предвид. Засаждането на-два или на три сорта, които взаимно се до пълват, е за предпочитане. Не бива обаче броят на сортовете да бъде много голям. Обикновено един от тях е доминиращ, Той-може да бъде сорт, подходящ .едновре менно за вино и за консумация в прясно състояние. От.червените сортове такива са сортовете Памид и Сензо. Те трябва да се допълват с още 1—2 сорта, които да по добрят цвета и киселинността им. В Южна България сортът Памид сполучливо, се допълва’от местния йорт Мавруд. От чуждестранните сортове подходящи за допъл ване са сортовете Мерло, Саперави и Каберне Совиньон, г_ . Съотношението между основния и допълващите сортове се определя 6т .харак тера на виното, което желаем да произведем, като се знае,- че тезй-сортове подобря ват и качеството- на виното. ., От сортовете за бяло вино сортът Димяг е.подходящ за зино и за консумация в црясно състояние, но от Юни блан винаги се получава, сигурна и по-качествена ре колта, И двата сорта обаче са късни. От специалните сортове, за мискетов аромат или за подобряване цвета на виното се засаждат по-малък брой.лози. v . ' • КАК ДА СЕ ИЗБИРАТ Д ЕС ЕРТН И ТЕ СОРТОВЕ?
Десертните сортове трябва 'да се подберат така, че да се осигурява прясно грозде в домакинството от края,на юли до къснз есен, С избраните сортове трябва да'се оси гурява и повече грозде, подходящо и за съхраняване (Болгар, &лфонс Л авале). Последователността на узряване на десертните СортОРР е фяг- И*
Фйг. 14. Последова телност при узрява нето на гроздето от десертните сортове
A ; MiHy fr-' ■
П е р л д ъ о К са б а
:уп9р рои болгар Мечта М и ске т т ракийски* М искет п л е б е й ски М искет д у н а Ь с к и
Марица Мискет плабди&ски
Bt^ecmobuufi Кардинал ,
Цйрица woлозята Мискет хамбургски болгар
XuVpug\#-i( Длф онс АОйОле В о 05о д и н о ^о И т алия
При условията на нашата страна ранните и средно ранните десертни сортове лози дават по-добри резултати от късните. Когато гроздето е предназначено само за лични нужди, от ранните сортове трябва да се засаждат по-малко лози, Много често те се нападат масово от птици, оси и др., което прави опазването на гроздето доста трудно.
КОИ СОРТОВЕ СЕ ПРЕДПОЧИТАТ ЗА АСМИ?
1 г Всички сортове лози може да се отглеждат и асмовидно. От това съвсем не следва, че е без значение, какви сортове ще се засадят за асми- в дворното или вилното мяс то. За асми се предпочитат по-буйнорастящи десертни сортове и с по-едри зърна. Като много подходящи за тази цел може да ее посочат следните сортове (подредени по срока на узряването): Супер ран Болгар, Плевен, Тракия, Кардинал, Брестовица, Мискет дунавски, Болгар, Безсеменен хибрид V I-4, Алфонс Лавале, Италия, Чер вена лисича опашка, Червена разакия, Бял зейнел и др. При избора на сортове за асми освен изискванията за последователност в срока на узряването трябва да се имат предвид и температурните условия на мястото и постигането на подходящо ,съ-
чегаване между сортове с разлйчно обагрени зърна. Умело подредените сорто»е о красиви и разлйчно обагрени зърна имах голям естетичен ефект, особено когато кор доните .на отделните асми се засрещнат.
КОИ СОРТОВЕ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА МЕСТА С ПО-ВИСОКА НАДМОРСКА ВИСОЧИНА?
С любителска цел у нас лози се отглеждат при надморска височина и над 500—600 ш, а в отделни случаи и до 800—900 ш, дори до 1000 ш. При засаждане,на лози на го ляма надморска височина трябва да се имат предвид две много важни условия: а) да се засаждат лозите на топли, защитени от студени ветрове слънчеви места — от южната страна на сгради, стени, дървета и др.; б) да се подберат ранни сортове. При избор на десертни сортове може да се използуват само най-ранните. От сорто вете за бяло вино за тази цел са подходящи Ризлинг италиански, Мискет Отонел, Пино шардоне и Алиготе, а за червено вино Гаме ноар и Пино ноар. Все пак пред* планинските и планинските места са по-лодходящи за отглеждане на сортове за б е ли вина, отколкото за червени.
ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ И ЗАСАЖДАНЕ НА ЛОЗИТЕ
ЗАЩО ЛОЗИТЕ HE GE РАЗМНОЖАВАТ СЪС СЕМЕНА?
Лозата може да се размножава по два начина — ч р е з с е м е н а и п о в е г е т а т и в е н п ъ т . Размножаването чрез семена е общоприет начин при повечето селскостопански култури. При лозата обаче в; производствени условия то не се прилага. Засетите лозови семена от даден сорт дават потомство със значителни от клонения от родителската форма, т. е. не могат да възпроизвеждат сорта, от който са взети. Освен това отглеждането на нови лозови растения от семена е свързано е редица трудности — ниска кълняемост на семената на много сортове, по-голяма взискателност на младите растения, късно встъпване в плододаване при недоста тъчно грижи и т. н. Всичко това прави размножаването на лозата чрез семена не приложимо в широката практика. То се използува само в научните институти, къ
дето се работи за създаване на нови сортове
лози.
КАК ЛОЗАТА СЕ РАЗМНОЖАВА ПО ВЕГЕТАТИВЕН НАЧИН?
В практиката лозата се размножава изключително по в е г е т а т и в е н н а ч и н ч р е з п р ъ ч к и с п ъ п к и . Получените по този път лози притежават напълно качествата на взетия з i размножаване сорт. Този начин е по-лесен и по-бърз. Известни са няколко начина на вегетативно размножаване. До пренасянето на филоксерата в Европа лозата е размножавана чрез резници и неприсадени вко ренени лози. Този начин и сега се използува в райони, където почвите са силно пе съчливи. След появата на филоксерата новите лозови насаждения се създават чрез засаждане н$ присадени вкоренени лози. Те се получават, като се присадях калеми от културни сортове върху американски подложки. Така се получават лози, които ta устойчиви и на филоксерата, и дават доброкачествено винено или десертно гроа**
•
.
•
де. Като спомагателен начин може да се използува н размножаването ч р е з |о тв о д и — полагане в почвата за вкореняване на'зелени леторасти иди на узрели пръчки, преди да бъдат отделени от майчиното'растение. Прилага се при попълване на празните места в старите лозя. i
/
•
•
It
НА КАКВО Д А СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ ПРИ КУПУВАНЕТО НА ЛОЗИЧКИ?
Нови лозя сега се засаждат главно с присадени вкоренени лозички. Това наложи да се обособи отделен клон в лозарството за производство на посадъчен материал — пепкниерството. Произведените лозички се предлагат на нуждаещите се стопанства и частни лица от НПО „Сортови семена и посадъчен материал“ или направо от про изводителите,- ' • . ! ( (При покупката на лозички трябва да се обръща внимание на следното: Снопчетата трябва да имат етикети с означение на сорта и подложката и да са пломбирани. Това е гаранция, че ни се предлага действително исканият сорт и че лозите са про верени от органите на семеконтролната инспекция. Разрешено е да се продават само първокласни лозички. Те трябва да имат най-малко три стъпални коренчета (в осно вата), излизащи от три различни страни на петата, и да са дълги поне 7 cm. Дължи ната на подложката от стъпалото до основата на едногодишния летораст трябва да бъде 32 плюс 2 cm. Срастването между присадника и подложката трябва да бъде много добро, без цепнатини и бруки. Спойката се изпитва чрез извиване на лозич-
Фнг, 15. Пърюкласм лолг
•
•
•
ката в мястото на присаждането. Узрялата част на едногодишната пръчка трябва да бъде дълга най-малко 15 cm, а когато пръчките са повече от една — поне 12 cm в с як а (фиг. 15). Присадннкът и подложката трябва да бъдат здрави. Всяко снопче съдържа по 25 лозички. Правилно ще бъде да се развърже пякое случайно взето снопче и да се огледат по-внимателно и вътр.«*и;пчте лозички. МОЖЕ ЛИ ДА СЕ РАЗПОЗНАЯТ БОЛНИТЕ
ОТ ЧЕРНИЛКА ЛОЗИЧКИ?
По време на съхраняването присадените лс?ички може да заболеят от болестта чернилка. По дървесината на болните лозички се появяват тъмнокафяви до черни пет на с продълговата или овална форма. Големината им варира от няколко милиметра до 2—3 cm. Външно лозичките изглеждат здрави. За да се открие чернил ката, тряб ва с ножче да се премахне мъртвата кора. Тогава при внимателно преглеждане се откриват характерните за тази болест черни петна, пръснати на различни места по подложката.' Засадените болни лозички се прихващат, но впоследствие петната, особено тези под спойката, се разрастват, обхващат подложката от всички страни, прекъсват сокодвижението и лозите през втората до четвъртата година загиват. Тъй като не е възможно да се отделят болните от здравите лозички, най-добре е пар тидите, в които има болни ло?ичкн, да се бракуват.
КЪДЕ И КАК Д А СЕ СЪХРАНЯВАТ ЛОЗИЧКИТЕ ДО МОМЕНТА НА ЗАСАЖДАНЕТО?
Правилно е присадените лозички да се набавят през пролетта. Пепиннерските-стопанства имат специ,ално изградени хранилища, където посадъчният материал се съхранява най-добре. Закупените през пролетта лозички се съхраняващ кратко вре ме, но така, че да не се допусне подсъхването им. Най-често лозичките се съхраня ват във влажен пясък, като се поставят отвесно и се покриват до под спойката. Мо же да се съхраняват в избени помещения или под обикновен навес. Когато лозички те ще се засаждат наскоро, може временно да се съхранят на открито във влажна почва, но на отдедливо място. По-трудно и с повече рискове е свързано съхраняването на лозичките през зи мата. Те трябва да се съхраняват в подходящи изби, мазета и др. За тази цел на пода се насипва пласт пясък, дебел ГО—15 cm, и върху него се поставят снопчетата Лози. Те се изправят едно до друго и след к а т о се нареди цял ред, корените и около половината от подложката се засипват с пласт пясък с 10% влажност. След това се нарежда втори ред и се засипва по същия начин. Всички празнини се запълват добре с пясък. Не бива да се покрива с пясък мястото на спойката. ;
През цялата зима се,следи температурата да не спада под, 04 С й да не ct по качва над 8° С. При засъхване пясъкът се навлажнява леко с лозарска пръскачка. Възможно е да се появи плесен, но тя е повърхностна и не е опасна. : Пренасянето на облагородените вкоренени лозички трябва да става в топли дни, когато температурата не е под 0° С. По време на транспортирането нежива да се допуска и подсъхване на корените. За целта лозичките се обвиват с влажна слама или зебло.
КОГА ДА СЕ ЗАСАЖДАТ ЛОЗИТЕ?
Лозичките може да, се засаждат както, през есента, така и през пролетта. При е с е н н о з а с а ж д а н е прихващането е много добро и лозичките се развиват силно. Тогава обаче се изисква мястото да е риголвано по-отрано, за да се слегне почвата и да се разтрошат буците. При суха есен това не се постига. През някои години заса дените през есента лозички заболяват от чернилка. В нашата страна се практикува предимно п р о л е т н о з а с а ж д а н е . Най-подходящо за него е времето през втората половина на март. и началото на април. Стремежът трябва да бъде към по-ранно засаждане. Тогава процентът на прихващане е по-висок и лозите се развиват по-добре през първата година. Както през есента, така и през пролетта обаче не бива да се засажда в дни, ко гато температурата е под 0°С , тъй като корените на лозичките са чувствителни на студ. * I
•
НА КАКВИ РАЗСТОЯНИЯ ДА СЕ ЗАСАЖДАТ ЛОЗИТЕ?
1 *
• ■
Гъстотата на засаждане се определя от редица условия — климат, почва, сорт и система на рязане. При съвременното модерно лозарство се намеси и един нов фактор — ширината (габаритът) на използуваните машини. За любителските на саждения и за лозята за лично ползуване той е без значение. Решаващо значение в случая имат сортът и начинът, по който ще се отглеждат лозите. Ако ще се отглеж дат на обикновена телена конструкция или на единични колове, подходящи са след ните разстояния; между редовете от 1,30 до 1,50 m и в редовете от 1,20 до 1,30 ш за винените сортове и от 1,40 до 1,50 ш за десертните. По-големите разстояния се предпочитат при богати почви и по-силно растящи сортове. Когато лозите ще се отглеждат без загрибване и ще се формират с по-високи стъбла (от 0,80 до 1,30 m височина), разстоянието между редовете се увеличава до 3,0 ш, а в реда се запазва над 1,20 ш.
| При засаждането на силно растящи сортове, от които оде се формират мощни асми на скеле, разстоянието между редовете е от 2,5 до 3 ш, а между ф зите—поне 2 т , Ако се засаждат лози в отделни, изолирани редове,,независимо на каква телена конструкция ще..се отглеждат, разстоянието в реда трябва да бъде от 1,20.до 1,50 ш. Посочените разстояния може да се изменят в една или в друга насока в зависи мост от формата и големината на мястото. Винаги обаче трябва да се спазва прин ципът — по-високите, по-мощните формировки изискват по-големи разстояния.
КАК СЕ ПОДРЕЖДАТ ЛОЗИТЕ ПРИ ЗАСАЖДАНЕТО?
\ t При засаждането лозите може да се подредят в няколко форми — квадратна, правоъгълна и шахматна, или триъгълна. К в а д р а т н а т а ф о р м а е подходяща за лози, които се режат по чашовидната система и се отглеждат на единични колове. При нея лозите се огряват добре от всички? страни, а корените се развиват равномер но във всички посоки. Подходяща е за малки площи и позволява рационално да се използуват почвата и светлината. При засаждането в п р а в о ъ г ъ л н а ф о р м а разстоянието между редо вете е по-голямо, отколкото между лозите в реда. Тази форма е подходяща за лозя, които, ще се отглеждат на телена конструкция. Г1ри нея използуването на светлината и на почвата не е така пълно както при квадратната форма поради сгъстяване на лозите в реда. .. При in а х м а т н а т а ( т р н ъ г ъ л н а т а ) ф о р м а всеки три лози от два съседни реда образуват триъгълник. Подходяща е за наклонени терени и позволява много добре д а £е използуват светлината и почвата. При засаждане на отделни, малко на брой лози в дворните места изброените фсрмн иа засаждане не винаги са приложими. Тогава се ръководим главно от есте тически съображения — оформяне на алеи, беседки и др., — от съществуващите сгради, овощни дървета и т. н,, като не забравяме и изискванията на лозата.
ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ
ПОСОКАТА НА РЕДОВЕТЕ?
• '!
Посоката на редовете не е без значение за развитието и плододаването на лозите, особено при правоъгълната форма на засаждане. Най-добро осветление на лозите ее осигурява при посока на редовете север — юг. При него двете страни на реда се. огряват равномерно през деня: преди обяд — едната страна, а след обяд — другата. Не винаги обаче е възможно да се спази тази посока. В местата, където духат силни
Ветробе, редовете трябва да съвпадат с посоката на преобладаващите ветрове. Вър ху наклонени терени, за да се избегне ерозията на почвата, редовете се ориентират по хоризонталите. Там, където лозите ще се напояват, посоката на редовете трябва да се определя с оглед на движението на водата. Ясно е, че при определяне посока та на редовете трябва да се имат предвид всички изброени фактори.
КАК СЕ М АРКИРА МЯСТОТО ЗА НОВО ЛОЗЕ? .
I
Риголваното през есента място през пролетта се подравнява веднага щом като поч вата изпръхне. След това се маркира, като с дървено колче или пръчка се означи точното място на всяка лозичка. Маркирането може да се извърши с тел или с въже. За предпочитане е да се работи с тел. С него се отбелязват прави редове и не се променя разстоянието между лозите в реда, докато при маркирането с въже това не винаги е възможно поради разтягането или свиването му след намокряне. При правоъгълна форма на засаждане най-напред с колчета се отбелязват на чалото и краят на всеки ред. За тази цел от двете страни на мястото се . опъва по един тел, на който има поставени белези (нишани) на приетите между редовете разстояния. След това напречно между тях се опъва трети тел, по който също има белези, но вече на разстоянието, прието между лозите в реда. С едно.опъване на те ла се маркира един ред, като срещу белезите се забиват колчета или пръчки. По същия начин се маркира вторият, третият, четвъртият и т. н. ред. Желателно е колчетата при маркирането на реда да се забиват откъм обратната на посоката на движението страна, за да не се събарят при преместването на тела. .При шахматната форма на засаждане от едната страна (началото на редовете) се опъват два успоредни_тела, като вторият е отместен навътре По посока на редо вете на половин разстояние от приетото между лозите. Маркирането на лозите от тек редовете започва от първия тел, а от чифт — от втория. По такъв начин се по лучава шахмаТно разместване на лозите от съседните редове. Крайният ред е отда лечен от границата на половин междуредово разстояние, а крайните лози в реда— на половин разстояние между лозите.
КАК СЕ ПОДРЯЗВАТ ЛОЗИЧКИТЕ ПРИ ЗАСАЖДАНЕТО?
Един-два дни преди засаждането лозичките се изваждат от хранилището и се кис, нат едно денонощие във вода, за да се освежат. Ако има съмнение за подсъхванекисненето може да продължи 2—3 денонощия. След това лозичките се преглеждат
4mr. 16. Подготовка на Лозата пря мсаждане:
>t ;
rv • -
■* • r+ .* J i - ;
1 - ю й п преди подриаа 91<»о; * —същ«те д о и след ц о л р т т т о
'
*
J
)и
V* .4 v* •r'v jr ■ * Л ~ *“4. i
.4
A
/'
■•
- / .4 J
'
/ ♦•*
y i A •*
w* •#41| J
една по една, като негодните- се бракуват, а останалите се подготвят за засаждане по следния начин: наранените и повредени корени се изрязват до здрава тъкан; из* бират се около 4 добре развити коренчета, разположени от различни страни на пе тата, и се подрязват на дължина от 6 до 8 era; излишните корени от петата н всич ки развили се от по-горните възли се премахват до основата. •}-»■( s | / O r калема, ако има покарали повече от една пръчка, се избира тази * която е ло-силна и има по-добро разположение. Тя се изрязва на две видими очи, а другите се изрязват до основата (фиг. 16). При есенно засаждане пръчките се подрязват през пролетта на самото място, като лозичките се откриват до спойката и след подрязването пак се-загърлят, , За да се улесни прилепването на почвата към корените, много лозари/ непо средствено преди засаждането потапят корените на лозичките в каша, приготвена от пресни говежди изпражнения и глина. Трябва да се внимава при работа с обла городените лозички да не се допусне подсъхване на корените им. При пренасянето те се обвиват добре с-влажна слама или зеблб. На мястото, докато Су? подготвят, ко рените им t e зариват с влажна почва, а след подрязването се потапйт в съд с вода до момента на засаждането.
КАК СВ 8 АСАЖДАТ ЛОЗИЧКИ В Я Й К Ш I
Ямката се изкопава от едната страна на колчето с размери 30 x 40 x 40 cm (дълбо чината е с 10 cm по-голяма от дължината на подложката). Стената откъм колчето се изкопава вертикална, а на противоположи ата страна се изхвърля пръстта. На дъното на ямката се събира рохкава почва във вид на конус, върху който се разпо лагат корените на лозичката. Лозичката се поставя вертикално точно на мястото на колчето, така че спойката (мястото на присаждането) да бъде наравно с равни щето на почвата^фиг. 17). При наклонени терени, където има измиване на почвата, спойката трябва да бъде с 3—4 cm под равнището на почвата, а в ниските места, където се нанася почва, — с няколко сантиметра над нея. Ямката се запълва до по ловината с рохкава пръст, която се пригьпква внимателно, о крак. Желателно е в този момент лозичката да се полее с 5—6 1 вода. Това улеснява слягането и прилеп ването на почвата кЪм корените. След това се насипва пръст до равнището на спой ката, забива се колчето до самата лозичка и чепчею се покрива с рохкава почва о ръце (а не с мотика) на 4—5 cm над последното око. За да се постави лозичката точно на маркираното място и да се получат прави редове, при изкопаването на ям ката и при засаждането може да се използува садилна дъска. Тя е дълга около 60 cm, широка 10 cm и точно в средата и в двата й края има изрези, разположени в една права линия. Преди изкопаването на ямката дъската се поставя така, че сред ният изрез да обхване маркирното колче, а в двата крайни изреза се забива по ед но контрол но колче. Ямката се изкопава около маркирното колче, което рт този момент става ненужно. При засаждането лозичката се поставя на средния изрез на
садилната дъска, т. е. ва мястото на маркирното колче.
Фиг. 17. Засаждане 4а лоза в ймка
' НЕОБХОДИМО ЛИ Е ДА СЕ ПРАВЯТ. КУПЧИНИ?
Покриването на чепчето иа засадената лозичка с рохкава пръст или направата на купчинки е абсолютно наложително. Ако чепчето се остави открито, през отреза му става силно изпаряване и лозичката само след няколко дни ще изсъхне, тъй като корените още не са в състояние да всмукват вода от почвата. Купчинките се под държат до втората половина на август. Новите леторасти покарват през тях. Ето защо е нужно да се разрохква кората им след дъжд, а при слягане да се възстано вяват. При по-тежки почви непосредствено до самото чепче може да се насипе пясък чли пък с пясък да се посипят купчинките, за да се предотврати образуването на дебела кора. f Ако лозичките се засаждат през есента, купчинките се правят по-високи — до 25—30 cm, — но през пролетта височината им се намалява пак до 4—5 cm над последното око. Правени са опити да се заменят купчинките с парафиниране на лозичките. Пре ди засаждането чепчето на подрязаната лозичка се потапя за съвсем кратко време в разтопен парафин до 2—3 cm под спойката. Полепналият парафин образува тънка ципа, която е в състояние да предпази лозичката от подсъхване, без калемът да се покрива с почва. Резултатите са били добри, но в практиката парафинирането не можа да се наложи. \ ?
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ТОРИ В ЯМКИТЕ ПРИ ЗАСАЖДАНЕТО? ’ ✓
Ако мястото не е наторено предварително, добре е лозичките да се торят ирн з а саждането. В този случай ямките се изкопават малко по-дълбоки, на дъното им се поставя 1—2 kg добре разложен оборски тор, който се размесва старателно с пръст та. Върху сместа се посипва 3—4 cm почва, така че при засаждането корените на лозичките да се разположат върху нея. Впоследствие, когато се развият новите-коренчета, те ще достигнат до сместа и ще използуват хранителни вещества от нея. Полезно е също след притъпкването едновременно с поливането да се дадат н около 10 g минерални торове, главно калиеви и фосфорни. Проведените опити и наблюде нията в практиката показват, че торенето в ямките с по I kg добре разлржен обор* ски тор при засаждането е много полезна практика. Още през първата година лози те се развиват много буйно и леторастите им достигат до 1,50 m дължина. j
КАКВИ Д РУ ГИ НАЧИНИ НА ЗАСАЖДАНЕ СЕ ПРАКТИ КУВАТ?
Освен по описания начин, в ямки, у нае се практикува и засаждане със садило. Със садилото се правят дупки на мястото на бележката на дълбочина, равна на дължина та на подложката. Лозичката >се поставя в дупката, след което садилото се забива на 2—3 места отстрани, за да се притисне почвата, към нея. Желателно е лозичките да се полеят. Направата на купчинки също е наложителна. Засаждането може да стане и със специална вилка. Тя наподобява свредел, който на долния си край е раздвоен и слабо подвит, за да хване лозичката, С помощта на този инструмент ло* зичката се вкарва на определена дълбочина. И при двата начина корените £ се под рязват късо, на около 2—3 mm, а прилепването на почвата към тях е по-лошо. По ради това прихващането на засадените по този начин лозички е по-слабо. В промишлените лозя са познати и други начини на засаждане — с хидробури, в бразди, с механични свередели и т. н. За малки площи и любителски насаждения най-подходящо си остава засаждането в ямки. С него се осигурява висок процент на прихващане 'и 'много добро развитие на лозите през пър вите години. МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЗАСАЖДАТ ПРИСАДЕНИ НЕВКОРЕНЕНИ РЕЗНИЦИ? I 1 Някои лозари практикуват засаждане на присадени стратифицирани резници, без да са вкоренени предварително, т. нар. „засаждане от сандък“. В благоприятни го дини и при много големи грижи при този начин на засаждане се получават Добри резултати. Това обаче по-скоро са изключения. Най-често засаждането на присаде ни, невкоренени резници дава лоши резултати. ОЩе през първата година има ма сово пропадане на лози и лозето силно се прорежда. Налага се попълване на праз ните места през следващите години, което също не минава без трудности. Ето защо „засаждането от сандък“ не се препоръчва на практика. •
КОГА И КАК МОЖЕ ДА СЕ ЗАСАЖДАТ НЕПРИСАДЕНИ ЛОЗИ ИЛИ РЕЗНИЦИ?
_
г
При създаването на лозе върху силно песъчливи почви, с' над 70% съдържание на пясък,може да се засаждат неприсадени вкоренени лози. Те се произвеждат в пепйниерските стопанства по същия начин както облагородените (присадените) лози. Към неприсадените лози се предявяват същите изисквания както към присадените. Понякога се засаждат обикновени невкоренени резници. Вземат се добре у з рели пръчки от предварително избрани главини. В райони, където има опасност от измръзване, това става през есента, а в останалите — напролет. Отбраните пръчки
/
V.
се нарязват на резници с дължина около 40 cm, измерена от най-долната до найч/""?: горната пъпка. Реже се на 2 cm под долния и над последния възел. Преди засаждането отрезът се опреснява,! като се реже на 2 ram под най-долната пъпка. Може да се v£. ;4 засажда пО един от описаните начини, като една пъпка в горния край остава над повърхността на почвата и се покрива с рохкава почва. В някои случаи при засаЖ г.^^Я дането на отделни лози в дворовете се използуват по-дълги резници, до 1,0—1,20 тп, като при засаждането им се изкопава по-голяма ямка и част от резника се полага •; Г хоризонтално или във вид на обръч. Общо взето, засаждането на невкоренени рез*. ници не дава добри резултати. Процентът на прихващане е нисък и се налага попъл*.:.•? ване на празните места през втората й третата година. Засадените пръчки се разри*( ват бавно и закъсняват с (плододаването. Ето защо при създаване на лозе в yCToijh 1 Щ чиви на филоксера почви е най-добре да се използуват вкоренени неприсадени лози,\ i.- f' ?v\'?i" ^ КАК ДА СЕ ПОДРЕДЯТ СОРТОВЕТЕ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВО ЛОЗЕ? .
•
•
•
,
.
✓\ /• ;?v В лозята за лично ползуване и в любителските насаждения в дворните места сто паните засаждат върху сравнително малка площ повече сортове, винени и десертни, :("* /s’i Добре е при подреждането им да се спазва известен ред. Ако има различия в поч Ч ••■ вата, десертните, сортове трябва да се поставят в онази част, където почвата е по* свежа и по-богата.. Всеки сорт трябва да се засажда в самостоятелни редове. Това ще улесни резитбата, брането и другите манипулации. Известно е, че всички сорто . :-Л .у ве не изискват еднаква резитба — едни се режат на една плодна пръчка, други — .^ на две. Дължината на плодната пръчка при местните винени сортове е цотмалкд, отколкото при десертните и т. н. Само сортове с функционално женски Цветове Се r •' засаждат смесено е другите, за да им се осигури по-добро опрашване. ••: При засаждане на лози край пътни алеи, за оформяне на беседки и в други по добни случаи от естетична гледка Точка е подходящо смесеното засаждане. Доброто - .*■. %'«.N подреждане на сортове с различен цвят на гроздето (червено, бяло, тъмносиньо) има голям зрителен ефект. А това съвсем не е без значение за сполучливото’оформя ■7v* тф:1' i не на даден кът от дворното място, на пътека и т. н. / ,' и
<
’ •
;
■
/ >
*
•
».*
•f"
У-r
‘
*
'
ч
КАКВИ ГРИЖИ ДА СЕ ПОЛАГАТ ЗА МЛАДИТЕ ЛОЗИ ПРЕЗ" ПЪРВАТА" ГОДИНА. СЛЕД ЗАСАЖДАНЕТО? '' , •
,
« . . ".1*Д. Една от първите грижи след засаждането е да се следи за редовното покарване и|1 ;V лозите. Образуваната върху купчинките кора след дъждовете трябва да се разтрошава, а ако се открият пъпките, наноро Д? се покрият с рохк^ра пръст. Нередовното / ТЗ А*, /4 .
)
t
•
V
.
покарване може да се дължи на неприятели като сивия й теления червей, които' прегризват току-що покаралите филизи. Прй появата им купчините се преравят, неприятелите се унищожават и купчинките отново се възстанЬвяват. Когато летррастите достигнат 15—20 cm и по тях се появят първите муо^ачки, трябва да се по чистят росните корени. За целта купчинките се разравят внимателно и след катос остро ножче> се изрежат росните корени, те се възстановяват отново. Почистват се също всички издънки от дивачкдта. През втората половина на август трябва да се открият лозите до под спойката, за да се осигури -узряването на леторастите. При о ткриване на лозите отново’ се почистват росните корени. Преди настъпването на студовете лозите наново се загрибват. Обработката на почвата в младото лозе е от голямо значение. През цялото вре ме площта трябва да се поддържа рохкава и чиста от плевели. Добре.е при засуша ване лозичките да се поливат. Пръскането против маната започва още с появата на младите леторасти над купчините и продължава до септември, тъй като вегетация т а на младите лози продължава до късно. Броят на пръсканията може да достигне до 10—15, но листата трябва да се опазят напълно от мана.
ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ КЪРШАТ МЛАДИТЕ ЛОЗИ? 4
•
>
■
V
•
Стремежът при отглеждането на' младите лози е те да образуват по-голяма листна маса. Това осигурява развитието на силна коренова система още през първата'го дина. При добри грижи израстват силни леторасти. Те обаче не бива да се кършат. Ако не са поставени подпорите, добре е да се осигурят временни колчета, на които да се привързват леторастите. Кършенето и колтученето на младите лози означава съкращаване на тяхната листна маса и отслабването им. МОЖЕ ЛИ В НОВОЗАСАДЕНОТО. ЛОЗЕ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ МЕЖДИННИ КУЛТУРИ?
В някои райони на страната съществува практиката в междуредията на новозаса* дените лозя Да се засаждат междинни култури. В повечето случаи това е вредно за лозите. Особено вредни са такива растения, които развиват голяма надземна м аса, засенчват лозичките или пък освобождават късно мястото. |При по-широки между редия се допуска засаждането на л ук, неувивен фасул и др., които рано се приби рат и_не образуват голяма надземна маса.
КОГА И КАК ДА СЕ ПОПЪЛНЯТ ПРАЗНИТЕ МЕСТА В НОВОЗАСАДЕНОТО ЛОЗЕ? •
А t
И при най-добри грижи известен процент от засадените лози поради различни при чини не покарват. Празните места трябва да се попълнят през' есента на същата година или на следващата пролет. За попълване се избират силни облагородени лози от същия сорт, който се засаждат и се отглеждат много старателно, тъй като окол ните лози ги засенчват. Някои стопани в годината на засаждането превкореняват по няколко резервни лозички от всеки сорт, които използуват после за попълване на празните места. Не трябва обаче да се.закъснява с това мероприятие, защото през следващите години лозите се разбиват все по-силно и попълването става дотрудно. КОГА Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ДА СЕ РЕЖАТ МЛАДИТЕ ЛОЗИ? ■
.
•
.
■ ; I
Едногодишните лози може да се режат през есента и през пролетта..За предпочи*. тане е обаче пролетната резитба. За да се предпазят от евентуални ранни студове, младите лози се загрибват по-рано. Те се загрибват дори и в районите, където въз растните лози не се загрибват. Листата, които остават над купчината, продължават да асимилират, докато бъдат осланени. Изрязването им преди загрибването озна чава да се лишат лозите от възможността да използуват докрай листната си маса за натрупване на повече резервни вещества. . .■
%
.
*
•
■ }
I ‘ КОИ СА ПО-ВАЖНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ГОДИНА СЛЕДЗАСАЖДАНЕТО НА ЛОЗИТЕ? 4
*■
През пролетта на втората година най-напред лозите се отгрибват. Отгрибването трябва да се извърши своевременно преди разпукването на пъпките и по възможност по-дълбоко. Целта е да се открият росните и по-плитките корени, за да се премах нат. По този начин се заставят лозите да развият по-дълбоки корени, което ги пра ви по-устойчиви на суша. . < ] Много важно е навреме да се поставят подпорите (единични колове, телена кон струкция, скеле и т. н.). През втората година покарват силни и много крехки фи лизи. Ако не се привържат своевременно, те се откъртват от вятъра. По-късно по карват нови леторасти, но лозите се изтощават, остават слаби и плододаването им закъснява най-малко с една година. През лятото продължават грижите по отглеждането на лозите^- връзване,. ре довно пръскане и обработка на почвата. И сега кършенето и колтученето трябва
ш
,
■-Й а.* >/ л ’ •*/. |iv.fy ;■•\^ ■
' '
• • У: N'lri -a v
дв^е» избягват. При някои високи формировкя започват формирането на отьблата . ц подготовката на колтуци за кордони, както е посочено при съответната форми ровка.
V*!4. , ;
■ i •.*
1
КОГА ДА СЕ ОЧАКВА ПЪРВОТО ПЛОДОДАВАНЕ? I
I
•
у
. *
,
. - ' *
•
•
I
<•* •_A;
ill*?. Л I. «. $ /r *r; i fc r \ •-dl-’V •• ?-J■: •=:isr" У*7> .r-1 ■ . Г
V
.
.
.
> + .< :
■
:• >
•
.
ty *
;>
(
.
.
’ <
,
•
Първото плододаване зависи изключително от качеството на лозиЧкиТе, коиТо са засадени, от грижите, които са положени за тях през първите 1—2 години, и от въз приетата формировка. Когато всички изисквания са спазени и лозите са развили силни леторасти още през първото лято, на втората година при чашовидната форми ровка и формировката Гюйо се получава, известна реколта, а на третата година прн формировкатачГюйо може да се получи почти нормален добив. Н яма никакви осно вания да се твърди, че ранното плододаване ще отслаби лозите Или ще скъси^техния живот, стига само те да се гледат добре. При повечето десертни сортове, предназна чени за асмовидни и други високи формировки, първото грозде се получава на третата година. Не бива обаче през първите години на плододаване лозите да се пре товарват.
.
КАК ДА СЕ ПОПЪЛВАТ ПРАЗНИТЕ МЕСТА В СТАРИ лбзЯ? I. ’ * • ' " ,
4
.
>
!-f:-'• :
Ш ? K -i • . '"*9:>••'■ ■V-i■Ж
•
В,лозето не бива да се.търпят празни места. И при най-старателни грижи обаче през втората, третата и следващите години отделни лози пропадат. Попълването на техните места може да стане по един от следните начини: 1. Чрез засаждане на силни присадени вкоре н е н и л о з и . Това е възможно нрй-късно до 3-тата—4-тата годиНа от засаждане то на лозето. Изкопават се големи ямки (80 x 80 x 80 cm), на дъното им се поставя
добре разложен оборски тор и за лозите се полагат много добри грижи, особено пръскане срещу маната. Плодните пръчки на съседните лози се извиват и се при вързват на противоположната страна. 2. Ч р е з з а с а ж д а н е н а в к о р е н е н и д и в а ч к и , Те не се напа дат от маната и след 1—2 години, когато се вкоренят и се развият добре, се присаж* дат на място. < ;3 , Ч р е з п р и с а ж д а н е н а м я с т о . ' Това се прави, ако подземните части на главината (стъблото и корените) не са загинали, което се вижда от пока ралите издънки. i , 4. Ч р е з о т в о д . На една от съседните лози по посока на реда се запазва през лятото един некърщен ниско разположен летораст. През есента до мястото на пропадналата главина се изкопава ров, дълбок 25—30 cm, в който се полага'отво-дът (отгледаната пръчка). Той се затрупва с почва, която се-притъпква добре, а вър хът му се извива вертикално, привързва се на колче и се изрязва на 2 очи над рав нището на почвата, след което се загърля. През пролетта двете пъпки се отгриОват, а всички леторасти по отвода откъм майчината главина се премахват (фиг. 1$),
ЗАЩО ПРОПАДАТ
ОТВОДИТЕ?
gj
Подучените нови лози^чрез отводи са'на'собствен корен и се нападат от филоксера та. След прекъсването на връзката им с майчината главина през 2-рата — 3-тата го-, дина те биват атакувани от филоксерата и_може да загинат напглно. Не пропадат само отводите в песъчливите почви. За да~се запазят получените чрез отводи лози в почви, където се развива филоксерата, препоръчва се да не се прерязва отводът от майчината лоза. В такъв случай двете лози — майчината и дъщерната, свързани с подземен кордон (отвода), — се снабдяват с вода и минерални вещества от корените на подложката (старата главина). Силата на майчината главина от това не отслаб ва, тъй като новата лоза спомага за по-добро изхранване иа корените и те се разви ват по-силно. | I
КАК Д А СЕ ПОЧИСТЯТ ПРИМЕСИТЕ И МАЛОЦЕЙЙЙТЕ ГЛАВИНИ? % #
Възможно е между лозите, Които сме засадили, да попаднат отдел ви Лози от някой нежелан сорт. Най-добре е такива примеси да се изкоренят още в края на първата година и на тяхно място да се засадят-нови лози от избрания сорт- Само опитни1» лозари обаче могат да Открият Примесите в ранна възраст. В повечето случаи те е »
Мкррват едва-слей m © лозите започнат Да плододават. Тогава те се маркират през лятото й на-следващата пролет се преприсаждат на място. • . - ■ Не бива да се търпят в лозето и главини, които не плододават редовно или да ват малоценно грозде. Такива лози се наблюдават в продължение на 3 последовател* ни години и ако показват постоянни недостатъци, се преоблагородяват както пра* месите. Въобще преоблагородяването е практика, която с успех може да се прилага във всички в ъ з р а с т на лозата. При него най-често се прибягва до присаждане на разцеп и по-рядко на зелено.
КАК СЕ ' ПРИСАЖДА ' НА РАЗЦЕП? •
.
I%
*
•
Открира се главината на дълбочина 10—15 cm. С трионче се прерязва стъблото по възможност наравно с почвената повърхност, но под мястото на спойката. Отрезът се заглажда с остро ножче. G нож или със специален цепач стъблото се разцепва по диаметъра на дълбочина около 4 cm. С клин или с обратната страна на цепачаразцепът се поддържа отворен до вместването на калема, Когато подложката е тънка, поставя се само един калем. При по-дебели подложки се поставят два,,Д о .момента на присаждането калемите се съхраняват на студено. Те се нарязват с ножица на по две очи. Над горното око се запазва около 2 cm от междувъзлието, а под долното'— почти цялото междувъзлие. Долният край се изостря като клин с дължина 3—4 cm, като се реже от двете страни под долното око, но от едната страна по-силно,1така че иа върха и а клина да няма сърцевина. Двата калема се поставят в разцепа, като се гледа кората им да съвпада с кората на подложката. Долните пъпки на калемите трябва да бъйат обърнати навън. Издърпва се цепачът и присаденото мяс*
t- ■
.
v
Фиг* 19. Присаждаме на разцеп: пълен; б—н& обиеддон
to се привързва с рафия, .за да се пристегнат калемите. Цепнатината между Двата калема се замазва е тесто ОТ хума или се закрива с парче пръчка, кора и д р .' (фиг. 19). Н акрая главината се загрибва с рохкава пръст, така че да се образува купчинка на 3—4 cm над последните пъпки. Мястото на лозата се означава с колче или се огражда с няколко пръчки. За успеха при присаждането трябва да се спазват и някои други условия. То трябва да се извършва през пролетта при топло време, когато започва напълването на лозите. След прерязването на стъблото се изчаква 3—6 дни да „изплаче“ лозата, з а да се избегне силното навлажняване на мястото на присаждане от плача. Върху подложката 41Б се присажда по-късно, а върху Монтикола — по-рано. Присадените на разцеп лози през лятото'развиват буйни леторасти, които тряб ва Да се привързват и редовнода се пръскащ срещу маната до началото на септември. На два пъти се чистят росните корени от калема. През август купчинките се съба рят. Ако се развият издънки от ди в ач ката, те се разкриват и се изрязват до основа та. На следващата година се получава нормален добив.
КАК СЕ ПРИСАЖДА НА ЗЕЛЕНО?
* ’ Присаждането на зелено се прави върху зелени леторасти със зелени калеми. Из* вършва се, когато лозите са в буен растеж — края на май или началото на юни, а за по-високите места — края на юни. Главините се филизят своевременно, като се запазват 3—4 летораста, които ще се присадят. Няколко дни преди присаждането се махат листата на леторастите, за да се ограничи изпаряването и да се създаде тургорно напрежение((сокодвижение) в тях. За калеми се избират части от леторастите на желания сорт, които по степента на развитието си отговарят на;подложката. Те се изрязват на по едно око, като над пъпката се запазват около 2 cm от междувъзлието, а под нея почти цялото междувъзлие, Избират се калеми, чиито летни пъпки едва са дали признаци на покарване. Листът на избрания присадник се премахва, като се запазва само малка част от петураТа му. Нарязаните калеми се поставят в съд с вода, за д а се поддържат свежи*до момента на присаждането. При продължи телна работа след няколко часа се събират нови калеми. Върху летораста на подложката на около 50—60 cm от основата му на междувъзлието се правн полегат отреа откъм страната на последната пъпка. Подобен отрез се прави и на калила под окото н по-близко до него. Подложката и присадникът трябва да бъдат еднакво дебели. Калемът се поставя върху подложката и присаде-. ното място се увива с памучен конец, чиито краища не се завързват, а само се усук ват. Присаденият летораст се привързва за Кол, за^да се предпазило? вятъра. Дветри седмици след присаждането превръзката, се маха. По-нататък издънките от дивачката трябва редовно да се чистят, а леторастът на присадника да се пръска с бордолвзов разтвор. ' : * V
Ч
,
Присаждане!^ на зелено се извършва сутрин рано или призе^ер/ Още по-доб* ре е, ако се работи в тихо, облачно и доридъждовно време. Като практика това присаждане е по-малко познато на нашите лозари. Има обаче практици, които ус пешно го прилагат.
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕМЕСТВАТ ВЪЗРАСТНИ ГЛАВИНИ? <
По различни съображения (преустройство на мястото, прокарване на път, алея и др.) понякога се налага да се изкоренят възрастни главини. Вместо да се унищожат, те може да се засадят на друго място. Преместването се извършва по следния на чин: Главините се изкореняват през есейта, след листопада, по възможност с подълги корени. Запазват им се само няколко чепа, а всички други пръчки се пре махват. На новото място се изкопават по-големи ями с размери 80 x 80 x 60 cm. На дъното се поставя добре разложен оборски тор. Засаждането се извършва как то при младите лозички. Оставените чепове се покриват с по-голяма купчина пръст, която напролет се намалява на 4—5 cm над последните пъпки. През лятото купчи ната постепенно се намалява и през август се събаря напълно. Всички останали грижи са както при новозасадените лози.
.''vv*;v •"•:...:: -■•'•■"T'.v.r • ov. ■: ■.■■<\Ь•''•4^ •i ■■: ••ч.*• .■*■*■•.■;•'/:/ ••<'-•:■■-•■■';'.-■;' •- •••' . - ": ' '■V:•'■■•; < ■•'*i У•“•••; >•;'. :■«•\ < ■:•'■/. ••.■.'■;■.-■■.;■>./ ' ^ .V v“ -* J M* ': - X - . •.ч* . *■* • ■'■■/; *. I ■*0 1 . - ^ Ч- .-•.. ; ••.*■ *- л . < vм : л
ФОРМИРОВКИ И 'СИСТЕМИ НА РЕЗИТБА ПРИ ЛОЗАТА
МОЖЕ Д И КУЛТУРН АТА ЛОЗА Д А СЕ ОТГЛЕЖДА БЕЗ РЕЗИ ТБА? I
*
•
•
J
. • I I v ^ * Резитбата'на лозата е бяла позната още £ най-стари времена. Оттогава в културнот.о лозарство тя е абсолютно задължително мероприятие, което се провежда ежегодно. При нея се премахват изцяЛо или частично зрели едногодишни пръчки, рамена и други надземни части на главината. Ако лозата се остави нерязана, нейното стъбло се удължава както лианите. Вследствие на полярността се развиват предимно пъпките по върховете на пръчки те, а основата им се оголва. При липса на подпори нерязаните лози се превръщат в храсти с най-различиа форма и трудно може да се полагат необходимите грижи по отглеждането им. Плододаването на такива лози е нередовно. Техните гроздове са многобройни, но малки и с дребни и нискокачествени зърна, които не отговарят на съвременните изисквания на човека. Ето защо лозарите с право отдават голямо значение на резитбата. •
4
•
КАКВО СЕ ЦЕЛИ С РЕЗИТБАТА НА ЛОЗАТА?
-С резитбата на лозовото растение се придава желаната форма, която да облекчава изпълнението на останалите манипулации по отглеждането, като обработка, борба с болести и неприятели, гроздобер и т. н. Лозите се формират през първите 2 до 4 години след засаждането. .. v С резитбата се постига правилно разпределение и равномерно разположение на леторастите върху частите на главината. Отделните системи на рязане дават раз лични възможности аа постигането на тази цел. Основвата и най-важна задача, която се преследва с резитбата, е да се регули* рат растежът и плододаването на лозата, за да се получи максимален постоянен До81
%
•
•
.
•
бив ва доброкачествено грозде. Резитбата. трябва да се извършва така, че да се аз ползуват до максимум възможностите на растението за плододаване, без това да е в ущърб на бъдещите реколти и качеството на гроздето. Чрез нея в значителна сте пен се предопределя броят на леторастите, които ще се развият на една главина и на един декар.
кои' ПРЪЧКИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ПРИ РЕЗИТБАТА? Стремежът е при резитбата да се използуват за чепове, за плодни пръчки и за стрел ки едногодишни пръчки, които имат най-родовити пъпки. Всред много лозари съ ществува убеждението, че при лозата са родовити само пъпките по едногодишните пръчки, излезли от миналогодишен чен или двегодишна дървесина. Наблюденията обаче са показали, че пъпките на лакомците, развили-се от по-*гарите части на гла вината при винените сортове, имат нормадна родовитост. По-слаба е тяхната родови тост само при някои десертни сортове, като Болгар и др. Ето защо, макар че при резитбата се дава предпочитание на едногодишните пръчкй от двегодишна■дърве сина, лакомците също може да бъдат използувани за чепове, а при необходимост— и за плодни пръчки. I•
ИМА ЛИ РАЗЛИКА В РОДОВИТОСТТА НА ОЧИТЕ ПО ДЪЛЖИНАТА НА ЕДНОГОДИШНАТА ПРЪЧКА?
/*
Черното око и ъгловите пъпки в основата на едногодишната^ пръчка са безплодни. Само при някои родовити сортове, като Памид, Димят, Гъмза и др., развилите се от тях леторасти моЖе да дадат грозде. Плодни при лозата са видимите зимни очи. В тях по-родовити са главните пъпки, а заместващите имат по-малко и по-слабо оформени съцветня. t Родовитостта на зимните очи по дължината на пръчката също не е еднаква. Установено е, че първите няколко пъпки в основата на пръчките са по-слабо родо вити, отколкото пъпките, разположени по средната им част- Родовитостта на връх ните пъпки също е по-малка. Тази закономерност се наблюдава' при всички сортове, но не е еднакво силно изразена. При родовитите местни сортове, като Памид, Димят, Гъмза и др., разликата между родовитостта на пъпките от основната и средната част иа пръчката не е така голяма, както е при сорта Болгар. | , Оптималната родовитост на очите при различните сортове не е в един и същсектор на пръчката. При местните винени сортове най-родовити са пъпките от 4
т ия •‘- 5-ия до 10-ия ~ 12-ия възел, а при сорта Болгар — към 13-ия— 1б-ия възел* С удължаване на стъблото, рамената и кордоните родовитостта на пъпките се пови„ шава. Освен това при формировките с повече стара дървесина пъпките в основата на пръчките са по-родОвити.
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ ПОЛЯРНОСТТА ПРИ ЛОЗАТА?
Полярността при лозата е силно изразена. Тя се състои в това, че по-високо разпо ложените и крайните пъпки се развиват по-силно от останалите. Ако плодната пръч ка се привърже .вертикално, леторастите от връхните 1—3 очи се развиват по-буйно, тези под тях — по-слабо, а пъпките в основата въобще няма да се развият. За лозаря полярността е нежелателна, защото предизвиква бързо издигане на глави ните, неравномерен растеж на леторастите, една част от пъпките,не покарват и т. н. С резитбата може само да се потиска полярността. Това се постига по различ ни начини — чрез оставяне на късй чепове с по 1—2 очи, чрез извиване на плодните пръчки дъгообразно или хоризонтално и чрез оставяне едновременно на чепове и на плодни пръчки.
КАКВИ ФОРМИРОВКИ И СИСТЕМИ НА РЕЗИТБА СА ПОЗНАТИ?
Многогбдишните ч а с т и н а г л а в и н а т а — стъблото, рамената и кордоните, — както и тяхната височина и пространствено разположение о п р е * д е л я т ф о р м и р о в к а т а ( ф о р м а т а ) н а р е з и т б а т а . В зависимост от височината на стъблото формировката може да бъде н и с к а (приземна), с р е дн о в и с о к а и в и с о к а . П л о д н и т е з в е н а пък — чепореге, плодните пръчки или стрелките — са елементите, които о п р е д е л я т с и с т е м а т а н а р е з и т б а т а . Различаваме к ъ с а р е з и т б а , когато се оставят само че пове, д ъ л г а, 'когато се оставят само плодни пръчки, и с м е с е н а , когато се ос тавят едновременно плодни пръчки или стрелки и чепове. При всяка формировка може да се прилага една или друга система резитба. Например при високостъблена* та формировка резитбата може да бъде къса — с чрпове-^илн смесена с черрре и п д о д н и п р ъ ч к и и , Т.
.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧАШОВИДНАТА ФОРМИРОВКА?
'
Чашовидната формировка е бйла разпространена широко у « а с в старите лозови насаждения, заети с винени сортове. При нея на лозата се оставя стъбло, високо до 10—15 cm, ако се загрибва, и до 30—40 cm, ако не се загрибва. От стъблото из лизат от 3 до 6 рамена, които завършват с по един или два чепа, рязани обикновено на по 2 очи (фиг. 20). Всички рамена излизат от един център (върха на стъблото) и се разпределят симетрично около него. След оформянето главината наподобява чаша и оттам идва наименованието чашовидна формировка. Добре оформената главина трябва да ш а корона, при която рамената имат ед накъв наклон и разстоянието между тях, както и отдалечеността от почвата да са еднакви. Тогава влиянието на полярността е намалено до минимум, ' Броят на .рамената в отделните райони B ajp a p a в зависимост от почвено-клима тичните условия, силата на лозите и разстоянията между тях. При силни лози вместо да се формират много рамена, по-целесъобразно е рамото да се раздвоява на две подрамена, всяко от които да завършва с по един чеп на 2 очи. Така се пос тига по-правилно разпределение на ‘чеповете по периферията на главината без -излишно струпване на\Леторастите. j
КАК СЕ ФОРМИРАТ ЛОЗИТЕ ПО ЧАШОВИДНАТА ФОРМИРОВКА? . *
•
. ’
•
.
.%
*'
.
.
.
4
При засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. От тях нормално израстват, две пръчки. На втората година по-горната се премахва през стария чеп, а долната се оставя на чеп с 2 очи. През пролетта на същата година покарват леторасти и от спящи пъпки. С филизенето техният брой се намалява на 3—4. На третата година се оставят 3 чепа с по 2 очи, симетрично разположени, с които започва формиране то на бъдещите рамена (фиг. 21). През следващите години при необходимост се фор мират нови рамена чрез раздвояване на старите или като се използуват някои л а комци. Плод се получава обикновено на 3-тата година. Ако лозичките са добре гле дани и през първата година развият силни леторасти,- на втората година може да се оставят два вместо един чеп. Тогава и плододаването се ускорява с една Година. ' П р и чашовидното формиране на лозите се извършва много внимателно филизене. При него се премахват излишните и с неподходящо разположение леторасти, Чеиог -вете, с които започва формирането на’ рамената, тр я б в а д а бъдат сим^рично раз положени около стъблото.
Фиг. 21. Резитба за създванв на чашовидна формировка д ^ р м и т б а ори »а с а ж д а н « т о ; 6 —р е - . зитб* на втр р ата го дн и *; 9 — р е а и т ' бд на т р е т и * го д и н а; г - р в з и г<*# • на ч етвъ р тата година
8. 288 сънатс М лю&ГГед* лоаар
КАК СЕ ПОДДЪРЖА ЧАШОВИДНАТА ФОРМИРОВКА?
. “ < ** ' • •« Резачът започва с премахване на лакомиите и всички други ненужни леторасти. След това се изрязват пръчките върху миналогодишните чепове. По правило горната Пръчка се премахва, като се реже през стария чеп, а по-долната се оставя на-> ново на чеп с 2 очи. По такъв начин ре се допуска бързо издигане на рамената и не се нанасят рани под оставения чеп. Този принцип се спазва при всички къси ре зитби с чепове. Броят на оставените чепове трябва да бъде съобразен със силата на лозата. Когато лозата ое засилва в .сравнение с предната година, броят на, чеповете се уве личава. Ако рамената са малко на брой, може на някои ..от тях вместо по един да се оставят по два чепа. В такъв случай двете пръчки вър^у миналогодишния чеп се режат на чепове. Полученото плодно звено се нарича з а е ш к и у ш и. На след ващата година горният чеп се премахва изцяло заедно с двете пръчки на него, а нов чеп се оставя от пръчката на по*долния, като се спазва основният принцип на рязане. Не е целесъобразно да се оставят заешки уши на едно и също рамо всяка година. Обикновено те се редуват на райлични рамена. •
•
^
КАК СЕ СНИШАВАТ ИЗДИГНАТИ РАМЕНА ПРИ ЛОЗАТА?
С течение на времето рамената се' издигат твърде много, макар че резитбата е из вършвана правилно. Това затруднява .загрибването на главините и правидното им .поддържане. Ето еащо се налага издигнатите рамена да се снишават. За тази ц ел в основ.ата на рамото при филизенето се запазва лакомец с подходящо разположе ние. При резитбата той се изрязва на едно око, а на следващата година от неговата пръчка се оставя чеп на 2 очи (фиг. 22).
/
Фиг, 22, Оь краща
на старо рано
Старото рамо се прерязва е трион над новня чеп. Така започва формирането на ново рамо. ( С премахването на старите рамена на главината се нанасят големи рани и се отнемат част от резервните й храни. Ето защо се препоръчва при ежегодните резит би дд се отстранява само по едно рамо. КОГА МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА ЧАШОВИДНАТА ФОРМИРОВКА?
Чашовидната формировка намира приложение главно при родовитите местни сор* тове, като Димят, Гъмза, З.арчин, Памид, Мнскет червен, Сензо, Широка мелнишка лоза и др. При тях първите очи в основата на пръчката имат дрбра родовитост и се получават задоволителни добиви. Лозите обикновено се засаждат пй нагъсто — 1,20x1,20 m — и се подпират на единични колове. В някои райони сортовете Па мид, Мискет червен, Керац\да и др. се отглеждат без подпори, но лозите тогава се кършат по-ниско. При тази резитба загрибването на главините е лесно. ; В промишлените лозя чашовидната формировка не се прилага, защото не дава възможност за механизиране на работните процеси. При нея добивите са по-ниски в сравнение с добивите при останалите формнровки, а при някои сортове — Бол гар, Чауш, Италия и др. — са съвсем ниски. Когато се оставят повече чепове, ло зите се заш умват, а изресяването и сивото гниене се засилват. Необходими .c i н много дървени колове. Ето защо чашовидната формировка все повече се ограничава и в личните лозя.
ЗАЩО У НАС СЕ НАЛОЖИ ФОР МИРОВ КАТА ГЮЙО? 1
V
.
Формировката Гюйо е била предложена от французина д-р Гюйо, откъдето носи името си. При нея на лозата се оставят чеп с 2 очи н плодна пръчка е различна дъл жина — средно 12—14 очи (фиг. 23). Нейното плодно звено — чеп и плодна пръч ка — влиза в състава на много системи резитби. Ето защо принципите, валидни^ при формировката Гюйо, важ ат и при много Други формировки. В нашата страна Ор и г и н а л н а т а ф о р м и р о в к а Г ю й о е измене на, като вместо един чеп се оставят два, а понякога я три с по 1—2 очи и една плод на пръчка с 10—12 очи и се нарича п о д о б р е н Г ю й о (фиг. 24), Плоднйта нръч^ ка осигурява плододаването, а чеповете дават пръчките, необходими за резитбата на следващата година . В сравнение с чашовидната формировка при подобрения Гюйо се получава повече грозде, тъй като се използуват най-родовитите цъпки от" средната част на пръчката. , ~ :
Фиг. 23. Формировка оригинален Гюйо
Фиг. 24. Формировка подобрен Гюйо
Формировката Гюйо изисква телена конструкция. При нея леторастите се раз полагат в една плоскост, правилно разпределени по целия ред. Листата и гроздо вете се огряват и се проветряват добре и по-малко се нападат от болести в сравне ние с лозите, рязани чашовидно. С оставянето на чеп и плодна пръчка, която се извива хоризонтално върху първия ред тел, доста сполучливо се разрешава въпро сът за борбата с полярността. ■ КАК СЕ ФОРМИРАТ ЛОЗИТЕ ПО Ф ОРМЙРОВКАТА ГЮЙО?
;
. 4
По оригиналния Гюйо лозите‘се формират по следния начин:-При засаждането ло зичката се реже на чеп с 2 очи. Покаралите от очите на чепа две пръчки през про летта на втората година се режат, като горката се премахва, а долната се оставя на чеп с 2 очи, от които се развиват две пръчки. През есента на втората година или през пролетта на третата долната пръчка се реже на чеп с две очи, а горната се оставя за плодна пръчка с 10—12 очи (фиг. 25). Поддържането на формировката става, като всяка година старата плодна пръчка се премахва от основата заедно с всички, намиращи се по нея леторасти. От двете пръчки на резервния чеп горната се оставя за плодна, а долната се реже на чеп с 2 очи. За да се формира подобреният Гюйо, на третата година се оставя още един чеп от лакомец, срещуположен на първия. При следващите резитби от най-долните пръчки по чеповете или от лакомци се оставят 2—3 чепа, а от по-горните се избира плодна пръчка. Т ака формирани, лозите започват да плододават нз третата година. Ако през първата година с а се развили силни леторасти, формирането и плодода ването може да се ускорят с една година.
.
.
m
'<• v. v .
:
.6*•••*v<'Л'•/Л.*•**+ /a
’.‘VГ • ■,* д \ •.V^v’*•ijtf ■ •
Фиг* 25. Формиране и поддържане на обикновен Гюйо: %
•■4у •.•J /«Аj -
I
v"-s*r
'
у;; e —резнтбм Прг» първата и втората х ojpftna; 6 м л—реаит^а вре* тр п а т* година; t st д—лодлърника на фо# и ^ п * * ^ а ^
• . \< ч . . . • При по-слабо родовитите и яискодобивните сортове след 3-тата—4-трта година на силните лози се оставят но две плодни пръчки и 3—4 чепа с по ,2 очи (фиг, 26); Тогава резитбата се нарича д в о е н Г ю й о. Оставянето на побече от две плодни пръчки на една ло^а.не е оправдано — не могат правилно да се разположат, полу-, чава се силно зашумване и лозите бързо се изтощават. Ако се установи, че има' от слабване на някои лози, те се режат само на една плодна пръчка и еднн-два Чепа с по . две очи. 1
aJ . %■. -V.i' ✓: .
I .• *
s'V-*
:
-*7if -■••-.4* •’ -V.• •
<
•
#
.!♦
J?*• . .*v/Л
. / ■
v ’vv r,.: - • / Ф ‘
•"-ifSf
/
Фиг. 26. Падвбред w o e s Гюйо
At . •
1
i
.
*• «Г7*
S •
’. i
-A 4 ✓' •
4/ «
^
v-
НА КАКВО ДА СЕ ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ ПРИ ИЗБОРА НА ПЛОДНА£ПРЪЧКА И НА ЧЕПОВЕ ПРИ ФОРМИРОВКАТА ГЮЙО? • , /,
.
т
От двете пръчки на чепа горната се оставя за плодна, а по-долната се реже на чеп. По такъв начин се избягва бързото издигане на главината и не се нанасят рани вър ху рамото при изрязването на старата плодна пръчка. К#кто много тънките, така и много дебелите пръчки се избягват, защото родовитостта на пъпките им е по-сла ба от родовитостта на средно развитите пръчки. Когато няма подходяща пръчка измежду израслите от чеповете, за плодна лръчка може да се остави лакомец. При две и повече рамена на главината добре е плодната пръчка Да се оставя всяка го дина на разлйчно .рамо. За ч&тове се избират по-ниско разположените пръчки по старите чепове или лакомци.-Особено внимаЬие се обръща на тяхното местоположение. Те трябва да се оставят от две различни страни на главината. Когато пръчките върху главината са малко, предпочитание се давд на чеповете, а за плодна пръчка, се оставя първата доб ре развита пръчка в основата на старата плодна пръчка. На всяко рамо, което искаме да запазим, трябва да се оставя по един чеп, Издигането на рамената не е желателно. КАК ДА СЕ СЪЧЕТАЕ ФОРМИРОВКАТА (ГЮЙО СЪС ЗАГРИБВАНЕТО НА ЛОЗИТЕ? ч
'
Загрибването на лозите създава допълнителни трудности при поддържането на фор мировката Гюйо. Преди всичко налага се резитбата да се извърши в кратки срокове след листопада, за да може загрибването да приключи преди замръзването на поч вата. При загрибването и отгрибването на лозите някои плодни пръчки може да се счупят* Ето защо при есенната резитба на всяка лоза се оставя по една резервна плодна пръчка. През пролетта eg прави корекция и излишната пръчка се премахва. Известен процент от очите на загрибваните лози изгниват в почвата през зимата, докато лозите, които са били открити, ако не измръзнат, имат по-добре запазени пъпки. Ето защо правилно е резервната плодна пръчка да не се загрибва, а през пролетта в -зависимост от условията на презимуването да се предпочете едната или другата.
ПРИ КОИ СОРТОВЕ СЕ ПРИЛАГА ФОРМИРОВКАТА ГЮЙО? ■ •
•
/
•
»
/
Формировката Гюйо може да се прилага успешно при десертните и ври винените сортове. Необходимо е само тя да се извърши диференцирано съобразно с изисква нията на всеки сорт. Тъй като не е възможно да се дадат конкретни указания за
: .
>•.
v*
•
.т
л .• •
.
■
.
•
|
••
•
.
всеки отделен^случай, ще посочим най-общо изискванията на сортовете. При родо витите винени сортове се оставят една плодна пр>чка и 2—3 чепа с по 2 очи, Дължи ната на плодната пръчка при сортовете Дицят, Гъмза и Сензо е'9— II очи, а при Па мид, Зарчин,' Мавруд, Мискет червен, Широка мелнишка лоза, Юни блан и д р , — 11—ГЗ очи. Всяко претоварване на тези сортове с две плодни пръчки веди до вло шаване качеството на гроздето и до изтощаване на лозите. Нискодобивните винени сортове Тамянка, Мискет врачански, Ркацители, Саперави, Каберне Совиньон, Мерло, Гаме ноар, Ризлинг италиански, Мискет Отонел и др. трябва да се режат в зависимост рт силата на лозите на една или на две плодни пръчки и съответно с по 2 до 4 чепа. В първия случай плодната пръчка има 13—15 очи, а във втория— 12—13 очи. Десертните сортове Мискет тракийски, Кардинал, Мискет дунавски и Царица на лозята са много родовити и трябва да се режат само с една плодна пръчка на 12—13 очи и 2 чепас по 2 очи. На останалите десертни сортове— Болгар, Супер ран Болгар, Брестовица, Чауш, Мечта, Мискет хамбургски, Перл дьо Ксаба и д р ,1 в зависимост от силата на лозите се оставя една плодна пръчка с 14—16 оци или две с по 12—14 очи и съответно с по 2 до 4 чепа. Дадените указания са само ориентировъчни. При резитбата на всяка лоза трябва да се съобразяваме със силата й, за да се избегне несъответствието между броя на оставените очи и възможностите на главината. Особено внимателни трябва да бъдем към родовитите сортове. Ако е необходимо, с филизенето при тях се пре махват и плодни леторасти. *
.
I
I
•
КАКВИ ГРЕШКИ СЕ ДОПУСКАТ ПРИ ФОРМИРОВКАТА ГЮЙО?
* '
/
При формировката Гюйо лозарите допускат и някои грешки, които най-често про изтичат от желанието да се осигури висок добий през годината, без да се държи сметка, как това ще се отрази върху развитието на лозата и върху добивите през следващите години. Например на лозата се оставят плодни пръчки без чепове. В такъв случай от основата на главината може да не се развият леторасти и лозата се деформира. Лозата може да се остави една година безплодна пръчка, но ней без чепове. При явно отслабване на растежа на леторастите също се налага лозата да се реже само на чепове. Много дългите плодни пръчки, над 18 очи, също не са желателни. Тогава обикновено се развиват пъпките около извивката и върха на плодната пръчка, а пъпките по средата не покарват. Пскдобре е да се оставят две по-къси, отколкото една много дълга плодна пръчка.
I.
Фиг. 27, Формировка Караат
Фиг. 28, Формировка Казнав
ПОЗНАТИ ЛИ СА ФОРМИРОВКИ, БЛИЗКИ ДО ФОРМИРОВКАТА ПОЙО? •
*
.
*
/
«“
.
ч■
Плодното звено на оригиналния Гюйо — чеп и плодна пръчка — влиза в състава на'много формировки — Карант (фиг. 27), Казнав (фиг. 28), Фаже, ветриловидна, някои осмовидни и т. н. Различията от Гюйо са главно в дължината и в броя на плодните звена, в тяхното разположение, със или без стъбло, но принципите на резитбата остават същите както при Гюйо.
КОЯ ФОРМИРОВКА СЕ Н АРИ ЧА КОРДОН РОАЯ?
v v: ■
При формировката кордон Роая на лозата се формират стъбло, високо 5 0 ^ 6 0 £ т, и едностранен хоризонтален кордон, който достига до съседната лоза. Върху кор дона през 15—20 cm се формират малки рамена, върху които ежегодно при резитба та се оставя по един чеп на 2 очи. По същество това е къса резитба, чеповете при която са разположени в една плоскост и запълват цялото пространство между двете съседни главини. Наименованието си е получила от френското село Роая, където е била въведена за първи път. Разстоянията на засаждане са най-често от 1,50 до 1,70 m между редовете н 1,30 m в реда (фиг, 29). Формировката кордон Роая изисква обезателно телена конструкция. Върху първия тел, който е по-дебел, се прикрепва хоризонталният кордон, а леторастите се привързват към втория и третия тел. Формираните по този начин лозй имат мно го висока родовитост. Проветряването и огряването на листата и гроздовете са много добри и се получават високи добиви и качествена продукция.. Може да се прилага в райони, където лозята не се загрибват, а при студоустойчивите сортове и там, където опасността от измръзване не е голяма.
0
S
•
5
*
Фиг. 30. Формиране на кордон Роая: а — реаитб* я р е» п ъ р в а т а и *тор*Т1 година; б и . е—р « ь т б я година; г*-ре9итб* прев ч е т в ъ р т а т ! г о д к нл
nj:«a t l c t i t *
Фиг. 29, Кордон Роая
'ч* «
КАК СЕ ФОРМИРАТ Л О ЗИ Т Е -Н А КОРДОН
РОАЯ?
През първата и втората година лозите се режат на чеп с 2 очи. На третата година по-слабата пръчка се премахва, а по-силната се запазва, като се извива и се полага хоризонтално на първия тел. Тя се изрязва на д4>лжина 6—7 очи след извивката. При нзвиваве+о половината пъпки остават от долната страна на пръчката, а друга* та половина — от горйата, но крайната пъпка трябва да е винаги дол на. След покарването на очите всички леторасти от основата до мястото на извийката и тези от долната страна по хоризонталната част на пръчката се премахват. Запазват се с&мо леторастите от горната страна и крайният летораст (долен), който ще послужи за продължител. На четвъртата година пръчките от горната страна се режат-на че* пове с по 2 очи, а продължителят на кордона — на в—7 очи (фиг. 30), При фили* зенето се прореждат леторастите върху продължителя и ако е необходимо, оставя се нов продължител на кордона, така че той да достигне до съседната лоза. Този начин на постепенно формщзане н^ кордона в продължение на 2, или 3 години на* мира приложение при асмовидните и другите формировки, при които се използува кордон. Предимството му е, че върху късия -продължител покарват всички пъпки и може да се оставят чепове на желаните разстояния. Ако се оставят дъдги пръчки за продължители, средните пъпки не се развиват и кордонът се оголва. . ✓ * КАК СЕ'П О ДДЪ РЖ А КОРДОН РОАЯ? • I
. •
Оформеният кордон Роая се поддържа сравнително лесно. При резитбата се пре махва пръчката, покарала от горйото око на чепа, а покаралата от долното се реже . на чеп с 2 очи както при чашовидната формировка. Нужно е рамената по кордона . • ■" . * 93
да се поддържат на еднаква височина, т. е. да има равновесие между тях . Когато някое рамо се-издигне доста, .трябва-да'се сниши, като се използува лакомец, в ос* новата му: Когато кордонът измръзне или бъде унищожен ш5 нй каква друга причи на, той може д а се..възстанови с пръчка, излйзла от. основата му, Ако такава'н е по кара, главината пропада. •
.
.
-
KAKBOs ПРЕДСТАВЛЯВА ДВУСТРАННИЯТ ПОЛУВИСОК КОРДОН?
'
При двустранния полувисор кордон вместо един на лозата се формират два срещу положни кордона с дължина половин разстояние между лозите. Кордоните се раз полагат хоризонтално от двете страни на стъблото, което е високо .60—80 сш (до първия тел). Върху кордоните през 15—20 cm се формират малки рамена с чепове на 2 очи (фиг. 31). По същество двустранният кордон е близък до кордон Роая. Той има всички негови предимства — висока родовитост иа пъпките в основата на пръч ките, равномерно разположение на леторастите и гроздовете rio телената ко«струкция, — но го превъзхожда с това, че лозите са балансирани по-добре, тъй като от двете страни на стъблото има кордон. Разстоянията на засаждане не бива да бъдат под 1,70X1,30 т . Телената конструкция е с три реда тел, от които първият е с дебелина 3 mm и е на височината на стъблото. Върху.него се полагат кордоните или се привързват плодните/пръчки. Останалите два реда тел с дебелина 1,8—2,0 mm се лоставят през 35—4о cm. Те може да бъдат и двойни и: тогава леторастите се йро«ущв|№. цеж*
"
I-
-
.• • . '
Фиг. 31. Двустрижа « и у ю с а х кордон
КАК СЕ ФОРМИРА ДВУСТРАН Н И ЯТ КОРДОН? . \
л
•
•
•
*
.
Двустранният кордон може да се формира по два начина — на зелено и на зряло. Ф о р м и р а н е н а з е л е н о . През първата и през втората година от за с а ж »' райето лозичката се реже на чеп с 2 очи.. При филизенето на втората година се за пазват два летораста. Когато достигнат до първия тел, те се прищипват на- 8-т 10 cm под него. Развиват се колтуци, от които се запазват само по два под мястото на прищйпването, а останалите своевременно се премахват, Добре е запазените колтуци да се положат хоризонтално по|йосещия тел (фяг, 32). На третата година по-слабата пръчка се премахва. Д вата колтука на по-силната пръчка се изрязват на по 6—7 очи и с тях започва формирането на бъдещите кордони. Извършва се неколкократно филизене на леторастите в основата на главината и по вертикалната., част на стъблото. На четвъртата годила при необходимост кордоните се удължават, като за п р о дължители се използуват двете крадни пръчки. С останалите започва формирането на бъдещите плодни звена с чепове, оставени на подходящо разстояние. Ф о р м и р а н е н а з р я !л о . През-първата и през втората година лозич- • ката се реже на чеп с 2 очи. През втората година се запазват само два летораста, но те не се прищипват, а ;'с е оставят свободно да растат. На третата годнва двете пръчки се извиват срещуположно върху първия тел и се изрязват на дължина 6 —
Фиг, 32. Ускорен иачив за формиране на полувисокостъблеки лози: в-прищшмм т osno*w*M леюрцмк; «-од**м«ч* «* холтуда» (то носещия те*; тсг*. годим
рмитвшт» н» tpe. : •
Фиг. 33£Обик?овен начин на^форниране на полувнсокостъблсяи лозя: л —л©аата в к р ая к * атор ата година; *
р «аи тб а н « тр етата година; * - р « * и т б а на * а * ж ъ р т т г*дин* •
•
/
. %
ф
7 очи след изривката. С филизенето леторастите по хоризонталната част на пръч ката се прореждат през един, а на вертикалната част се премахват всички развили се пъпки. На всяка пръчка обезателно, се запазва първият летораст под извивката от външната й страна.. На четвъртата година по-слабото стъбло се премахва от осно вата. Пръчките на другото се режат на чепове с по 2 очи. Леторастът под извивката се полага хоризонтално в обратната посока за формиране на втория кордон и се изрязва на 6—7 очи. По-нататък досформянето и резитбата на лозите се извършват по познатите ни начини (фиг. 33). Желателно е през първите години на всяка лоза да се постави по едно колче за предпазване на младите стъбла от изкривяване. Плододаването на дозите, форми рани по двата начина, започва на третата година. За предпочитане обаче е първият начин, защото се получават еднакво развити кордони. Поддържането на формиров ката става, като ежегодно на рамената по кордоните се оставят чепове на 2 очи.
П РЕДСТАВЛ ЯВА Л И ИНТЕРЕС ЗА ЛОЗАРИТЕ ДВУСТРАН Н ИЯТ КОРДОН? •* %
Двустранният полувисок кордон може да се използува у нас в районите, в които лозята не се загрибват. Там, където опасността от измръзване не е голяма, той съ що може да се прилага при по-студоустойчивите Сортове. Двустранният кордон има сериозни предимства пред останалите формировки. Родовитостта на основните пъпки при него се повишава чувствително. Вегетативната маса е отдалечена от поч вата, проветряването на лозите е много добро и опасността от слана>• ■ мана и сиво • •
гниене е по-малка, Правилното разположение на леторастите по телената конструк ция осигурява високо качество на гроздето. Сега към тази формировка се проявява голям интерес. За лозята в л и ч н и т е стопанства тя е една, превъзходна формировка. При силно родовитите сортове — Димят, Г ъ м з а , Памид, Юни блан и др/, се предпочита резитба само на чепове. Ниско добивните сортове обаче трябва да се донатоварват с по 1—2 стрелки на всеки кордон. За десертните сортове с добра родовитост на п ъ п к и т е в основата на пръчките, като Кардинал, Мискет плевенски, Царица на лозята, Мискет тракийски и др., се препоръчва двустранен кбрдон с височина на стъблото 80 сш и плодни звена са мо чепове или чепове и стрелки. При сортовете Болгар, Плевен, Супер ран Болгар и др*, които имат по-ниска родовитост' на приосновнйте пъпки, по-целесъобразно е на височината на стъблото да се формира единичен или двоен полувисок Гюйо# но с по-къси1плодни пръчки в сравнение с обикйовения Г ю й о (фиг. 34). МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕМИНЕ ОТ ФОРМИРОВКА ГЮЙО КЪМ ДВУСТРА НЕН КОРДОН? *
Преминаването от формировка Гюйо към двустранен кордон става сравнително лес но, без да се губи реколтата нито една година. За тази цел се избират две добре развити пръчки (може и лакомци) на лозата, разположени по възможност в центъра 9*
ДО <ъа«т« и д ю б я т ш ю м р
97
на гдавината.Хтар&та плодна пръчка и чеповете се премахват. Двете пръчки се из виват. срещуположно върху първия тел и се съкращават на 6—7 очи след извивката При филизенето се отстраняват всички леторасти по вертикалната част на пръчките, но първият летораст под извивката от външната й страна се запазва. На втора та го'дина по-слабата плодна пръчка се премахва от основата, а на'другата леторас тите се прореждат и се изрязват на чепове. Леторастът под извивката се полага хо ризонтално в обратната посока и се изрязва на 6—7 очи. По-нататък лозите ое дооформят по познатите ни вече. начини (фиг. 33). Формирането на двустранен кор дон може да се ускори с една година, като се използува старата плодна пръчка. Това е възможно само ако тя е равномерно гарнирана и под извивката от външната й страна има добре развита пръчка. Старата плодна пръчка тогава се съкращава на половин разстояние между лозите. Пръчките по нея се прореждат и се изрязват •на чепове, а пръчката под извивката'се полага хоризонтално в обратната посока за формиране на срещуположния кордон. Трансформирането на лозите от формировка Гюйо в двустранен кордон не изисква нов^ телена конструкция. Необходимо е само да се укрепи най-долният тел, за да не провисва, По такъв начин без особени разходи и без загуба на рекол тата може да се премине към една много по-рацнонална резитба.
К А К В О П Р Е Д С Т А В Л Я В А ФОРМИРОВКАТА ДВУЕТАЖ ЕН КОРДОН? *
.
i
I За формировката двуетажен кордон е характерно това, че лозите в реда се форми рат на две различни височини. Първият етаж е на височина 0,60—0,70 ш от почвата, а вторият на 1,20—1,30 ш. Всяка лоза представлява двустранен кордон, който до-
•тига до стъблата на съседните лози. Обикновено, яозите в реда се засаждат пб на гъсто — около 1,0 ш. Първата лоза се формира на височина 0,60 ш, втората — на 1,20 ш, третата — отново на'0,60 го, и т. н. през една (фиг. 35). Телената конструк ция е с по-високи колове — около 2,0 m над повърхността на почвата — и поне с 5—6 реда телове. Формирането на лозите и пбддържането на формировката стават по начините, описани при двустранния кордон. <•' Двуетажният кордон може да се формира също, като на всяка лоза се оставят по две стъбла и от тях се създават кордони на посочените две височини. При този начин на формиране на етажните кордони обаче се проявява вредното действие на полярността. За получаването на прави стъбла през периода на формирането-на ло зите се поставят колчета. ’ -
КОГА МОЖЕ Д А СЕ ПРИЛАГА ДВУЕТАЖ ЕН КОРДОН?
Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край. стени иа огради," постройки ил^ край пътеки. Той е подходящ за оформяне на алеи, особено ако се съчетаят сортове, с различен цвят на гроздето. При двуетажния кор дон се постига по-голямо уплътняване- на предоставеното на лозите пространство във вертикална посока (фиг. 36). Резитбата се извършва на чепове с 1—2 очи/поне же родовитостта на Пъпките в основата на пръчките е повишена. При нискодобин-' ните сортове може да се оставят смесени ши дни чвена — чепове и стрелки — или на върха на всяко стъбло да се формира двоен Гюйо. j
Фнг, 36- Двуетажен кордон
за
оформяне на алеи
Фкг. 37. Кордон Томр*
КАКВО П РЕДСТАВЛЯВАТ КОРДОНИТЕ ТО М РИ?
Кордоните Томри носят името си от френското село Томри, намиращо се в окол ностите на Париж. Лозите при тази формировка се засаждат от южната страна на стени, високи 3 га. На стената са опънати през 25 cm редове тел. Разстоянието меж ду лозите е 50 cm. При х о р и з о н т а л н и я к о р д о н Т о м р и се формират 4- до 5-етажни кордони през 50 cm, като всяка лоза представлява един двустранен „ кордон (фиг. .37). Резитбата е къса, на чепове с по, 2 очи. Ако кордоните се издигнат вертикално, тогава формировката се нарича в е р т и к а л е н к о р д о н . Плод ните звена се разполагат алтернативно през 25 cm едно от друго. Формирането и поддържането на лозите са както при двустранния кордон.
ЗАЩО В ПРОМИШЛЕНИТЕ Л О З Я СЕ ПРЕМИНАВА КЪМ ВИСОКОСТЪБЛЕНИ ФОРМИРОВКИ?
Високостъблените формировки са познати отдавна в някои средноазиатски репуб лики на Съветския съюз, в Италия, в САЩ (Калифорния) и другаде. През послед ните десетилетия те се въвеждат масово в много лозарски страни и на тях се гледа като на по-нова и по-прогресивна форма за отглеждане на лозовата култура. Из вестни са много високосгьблени формировки. Характерно за всички обаче е налич ността иа стъбло, високо най-често от 1,0 до 1,60 т , и по-широките междуредия, при които се засаждат лозите — средно от 2,50 до 3,60 т . Интересът към високосгьбленото лозарство се обуславя главно от икономически съображения. С увеличаване на междуредовите разстояния и намаляване броя на
растенията йа едйница площ се създават по-добри услория за механизиране на про изводствените процеси, пофационаляо се използува налианата техника и се нама„ лява разходът на ръчен труд. Създават се възможности за въвеждане на'промишлени технологии в лозарството. Загрибването и отгрибването, връзването и кършенето на зелените леторасти отпадат напълно. Става възможно да се механизира и обра ботката на поЧвата в реда с отклоняващи ее секции. Един работник може да отглежда от 70 до 100 декара лозя, но без гроздобера. И тъй като добивите от декар не се намаляват, произведеното грозде е със значително по-ниска себестойност.
КАКВО Т Р Я Б В А Д А СЕ СПАЗВА ПРИ СЪЗДАВАН Е НА ВИСОКОСТЪБЛЕНИ ФОРМИРОВКИ? <
Високостъблените формировки изискват по-щироки междуредови разстояния — от 2,50 до 3,50 т . Разстоянието между лозите в реда не бива да бъде под 1,20 m, С , оглед на формировката се изменя и телената конструкция. Височината на коловете при вертикалните шпалири е 1,50—1,60 m над повърхността на почвата. Основният тел е на височината на стъблото. Рсновен проблем при създаването на високостъблени лози у нас е да се изберат подходящи райони и места,, където лозите не са изложени на голяма опасност от из* мръзване. Предпочитат се изложения е добър въздушен дренаж, където рисковете от измръзване са по-малки. При засаждането се използуват само доброкачествени лози,. за< да се осигурят добро прихващане и силен растеж на лозите през първите години. Празните места своевременно се попълват. През периода на формирането за младите лози се полагат много грижи. На всяка лоза се поставя колче за предпазване на младото стъбло от изкривяване.. Предпочита се формирането на рамената да започва със зелените леторасти, като се използуват и колтуци. Извивката на кордоните започва 10—15 сш под нивото на основния тел. Широко се прилагат филизенето и прищипването. Излишните колтуци се премахват на зелено. Целта е да се получат стъбло и кордони без рани по тях.
КАКВО П РЕ Д С Т А В Л ЯВА ФОРМИРОВКАТА МОЗЕР? *
%
•
Формировката Мозер носи името на австриеца Ленц Мозер, който широко я прилага в стопанството си. Тя представлява двустранен кордон със стъбло, високо 120 era. На височината на стъблото се намира основният (носещият) тел, а над него още два реда двойни телове. В нашата страна сега се внедрява т. нар. в и д о и з м е-
Фиг. 38. Формировка в з д а и и а к а Mosep
н е н М о з е р (фиг. 38). Той е също двустранен кордон. Носещият тел, дебел 3— 4 mm, е на височината на стъблото и към него се привързват кордоните. На 30 cm над него следва една двойка телове с дебелина 2 mm. Плодните звена, по 3—4 на всеки кордон, се състоят от редуващи се единични чепове и чеп със стрелка на 5— 7 очи, а при нискодобивните сортове — чеп и пръчка с 10—12 очи, която може и да се привързва. * ■ ■ При растежа на леторастите една част от тях сами се промушват или се захва щат с мустаците си за двойката телове, а останалите (около 2/3) провисват свободно в междуредията от двете страни на реда. По такъв начин се получава дървовидно разположение на лозите и максимално използуване на Слънчевата светлина, Т а зи формировка е подходяща за винени сортове с по-слаб растеж, като Ризлинг ита лиански, Мискет Отонел, и особено за сортовете с праворастящи леторасти, като Памид, Ркацители, Мискет червен и др. Подходяща е също за ветровити райони и за сортове, които изискват резитба само с чепове — Димят, Гъмза и Юни блан. КОИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА ФОРМИРОВКАТА ОМ^РЕЛА?
Формировката омбрела се характеризира със стъбло, високо 140—160 cm , и дву странен кордон. Подпорната конструкция при нея е опростена — на височината на стъблото се поставят един или два носещи тела, дебели 3—4 mm. Над тях няма
Фиг- 39. Формировка {омбрела
други .телове и леторастите провисват свободио в междуредията. Плодните звена с а подобни на тези при видоизменения Мозер. Подходяща е за сортовете Каберне Со* виньон, Мерло, Букет, Шардоне и др. Не се препоръчва за райони със силни^ветрове. Нейните предимства са в простотата на телената конструкция и в големите възможности за намаляване на ръчния труд, включително и за снемането на лозо* вите пръчки след резитбата. Засега формировката омбрела се смята за икономичес ки най-изгодна (фиг. 39). ■ 1 1 I ' Формирането на лозите при видоизменен Мозер и омбрела може да става по един от начините, описани при полувисокия кордон.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФОРМИРОВКАТА ВЕРАНДА?
Формировката веранда се използува в някои.южни страни при десертните сортове. Конструкцията й е стреховидна, обърната на юг. Вертикалната Част е висока 1,50 ш, а стреховидната е широка до 2 ш и е под ъгъл 120—130®. Върху нея са опънати 5— 6 реда тел. Стъблото на лозите е високо 1,50 m и завършва с едностранен или дву-
Фиг. 40. Формировка веранда
странен кордон. Върху кордона се оставят чепове с по 2 очи или чепове и къси плод* ни пръчки. Зелените леторасти се разполагат върху стреховидната част. Лозите се засаждат на 1,50 m в реда, а между редовете — на-3,0“ 3,50 ш (фиг. 40).
ПОДХОДЯЩА ЛИ Е ЗА ЛОЗИТЕ В ДВОРОВЕТЕ ФОРМИРОВКАТА ПЕРГОЛА т е Н д о н е ?
Формировката пергола Тендоне се използува в някои райони-на Италия и Испа ния при десертните сортове. При нея конструкцията je хоризонтална, 'с височина 2 т , подобна на.нашите хоризонтални асми. Теловете се опъват в две перпендику лярни посоки през 40—50 cm така, че се образува Мрежа от квадрати. Лозите се
Фиг. 41. Пергола Тендоне, гледа на отгоре
Фиг. 42. Двускатна пергола
засаждат в квадрат на разстояния 2,5 x 2 ,5 иля 3 x 3 т . Височината на огьблото^в 2 ш. При резитбата се оставят 3—4 плодни пръчки, конто се разполагат лъчеобразно (срещуположно). С течение на времето на върха на стъблото се формира"т 3—4 рамена, върху които се поддържа резитбата (фиг. 41). Т^зи формировка е подходя ща за дворно отглеждане на лозите. При нея добивите са високи и мястото под ло зите може' да се използува за .отглеждане на други култури; които"търпят засенчване и не създават трудности при отглеждането на лозите. В сравнение с формиров ката веранда обаче гроздето е по-засенчено. Затова някои лозари предпочитат двускатната пергола (фиг. 42).
КОИ ФОРМИРОВКИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ЗАСЕНЧВАНЕ НА АЛЕИ?
За оформяне на алеи с частично засенчване може да се използуват едноскатната или двускатната пергола.' Много често алеите се засенчват напълно, ка*о се офор* мят тунели с арковйдна или с хоризонтална конструкция (фиг. 43). Стъблата, кор доните и леторастите на лозите, засадени от двете страни на алеята, се разполагат върху дъговидно скеле, изработено най-често от тръби и арматурно желязо с хори зонтално опънати жици тел. В зависимост от изискванията на изпоЛзуваните сорто ве резитбата на лозите може да бъде къса (само на чепове) или смесена (със стрел ки И Л И П Л О Д Н И |пръчки). ;
Асмовидните формировки са типични за ^ьорного лозарство. Характерно за тях е, че на лозите се формират стъбла, високи до 2—3 m, а плодните звена и цялата веге тативна маса заедно с гроздето се разполагат върху специално скеле. Мястото под асмите остава свободно и може да се използува за отглеждане на други култури. Родобитостта на всички сортове при . асмовидно отглеждане се повишава. При умело направляване растежа на лозите може да се създадат мощни растения с обилно пло додаване. Когато се полагат добри грижи за тях, достатъчни са 3—4 асми в двора, за да се осигури предостатъчно грозде за_едно семейство. 1 Асмовидно отглежданите лози почти не се засягат от сланите, а наличността на високи Ьтъбла и дълги кордони ги прави по-устойчиви на студ. Те се опазват срав нително по-лесно от маната, гроздето им се проветрява добре и страда по-малко от Сивото гниене. Асмите обаче се нападат силно от оидиум. За да узрява добре грозде то им, трябва винаги да се засаждат на топли, добре огрявани от слънцето места в двора.
•/ .
ФяГс 44. Лоза, отглеждана с декоративна цед-
Фиг. 46. Стреховкдна конструкция аа ален* открил щ юг •
■ /
■ КАКВА ФОРМА МОЖЕ ДА СЕ П РИ Д А Д Е НА АСМИТЕ?
Като лиановидно. растение лозата може да се направлява и да се създават най-разнобразни красиви форми. Тя може да обвива беседки й балкони, да покрива тераси и стобори, да създава засенчени алеи» да украсява входове на сгради и т, н, По та къв Начин лозата се използува еднрвременно за получаване на вкусен плод и за у к раса като декоративно растение (фиг. 44). Когато главното предназначение на ас мите е производството на грозде, те се отглеждат върху скеле, което може да бъде хоризонтално или наклонено, но така че южната страна да бъде по-висока, за да се огрява гроздето (фиг. 45). Ако дозите ще се използуват и за декоративна цел, височината на стъблата в броят, разположението и дължината на кордоните се определят от конкретната цел,' коя*о сме еи поставили — покриване на беседка или алея, украса на жилище, бал кони и т. н. Във всички случаи е необходимо да се осигури Добро прикрепване на стъблата, кордоните и плодните звена (плодните пръчки). Зелените леторасти мо же да се привързват, но в повечето случаи се оставят свободни. ,
КАК СЕ ФОРМИРАТ АСМИТЕ?
% •
**
•
v
«**
/
При засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. На втората година горната п ръч ка се премахва, а долната се реже пак на чеп с 2 очи. При филизенето се запазва само един летораст. Той се привързва редовно на подпора 'и се колтучи. Целта е да се получи пръчка, дълга над 2 га. На третата година тя се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът и се извива и се привързва върху хоризон тално скеле. Всички леторасти д о вертикалната част на пръчката (стъблото) се филизят, а леторастите по хоризонтали ата част (кордона) се прореждат пред един, ка то крайният ще послужи за продължител на кордона. На четвъртата година пръч. ките по кордона се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят — на 6 до 8 очи. ’ Леторастите по него също се прореждат и ако е необходимо, се оставя пак продъл жител, докато кордонът достигне края на чардака (фиг.- 46). . | По такъв начин на лозата се формира един кордон с чепове, а по-късно н раме на -’върху кордона. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда, 1,50 ш и повече, може да се формират два или повече’кордони! на всяка лоза (фиг. 47). Ако лозите )не се развиват буйно, вместо кордон на върха на стъблото 6s формират 1—2 малки раМена, върху които се създават по едно плодно звено с чеп и плодна пръчка ,(по* типа Гюйо). j
Our ,46. Формиране
резитба на асми;
л—лошата я к р ая на ато р атя го ди н а; б, е к е — последователно форм к р а к * ва кордона п рез гр е т я т я , ч етвъ р тата н п етатя година; д— разитба^ на чепове; р евктб а с ч ел о яа и с къ си длодни п ръ чкк; ж - ~ ре*итбя по типа я а си стем ата ГюЯ*
Фиг. 47. Асми с различен брой и разлйчно разположение на кордоните
«
КАК ДА СЕ РЕЖАТ АСМИТЕ? Ч
■
•
+
След формирането резитбата на асмите е сравнително лесна. Върху кордоните през интервал от 15—20 cm се създават малки рамена. На тях ежегодно се оставят чепо ве на 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп, т. е. резитба по типа Роая. При сортове с по-ниска родовитост на основните пъпки (Болгар, Ита лия и др.). на някои от рамената наред с чепа се оставя и къса плодна пръчка на 8—10 очи, която се извива встрани от кордона и се привързва към скелето (фиг. 46). При следващата резитба цлодната пръчка се премахва както при формировката Гюйо, а нова плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от силата на асмата. Когато лозите са оформени без кордони, а само с 1—2 къси раме на, формировката им се поддържа по типа Гюйо.
КАКВИ. ГРЕШКИ СЕI ДОПУСКАТ ПРИ ФОРМИРАНЕТО И РЕЗИТБАТА НА АСМИТЕ?
При формирането на асмите често се допуска оголване на кордоните, което е неже лателно. Причина за това е оставянето на дълги продължители при създаването на кордоните. Когато се остави дълга пръчка, развиват се само пъпките към върха на пръчката, а пъпките в средната част не покарват. За да се избегне оголването, пръч ката за продължител на кордона трябва да бъде по-къса, до 6—8 очи. В много случаи броят на кордоните на една асма е неоправдано, голям. Върху скелето се създава гъста мрежа от кордони. Причината за това вредно явление t,
че не се поддържа правилно възприетата резитба с къси плодни пръчки. Както при формировката Гюйо старите пръчки трябва да се .премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи също рамената да не се раз растват много,' а навреме да се подмладяват. У
ь
КОИ ФОРМИРОВКИ И СИСТЕМИ РЕЗИТБИ СА ПО-ПОДХОДЯЩИ ЗА ЛОЗЯТА, ОТГЛЕЖДАНИ В ДВОРОВЕТЕ?
■■ •. ’ / Описаните дотук формировки и системи .на рязане представляват само част от резитбите, които се срещат при лозата. От голямото разнообразие на резитби лозарят се стреми да избере най-рационалната, която ще даде най-добри стопански резулта ти. Изискванията, които се предявяват при избора на формировката на лозите, от-' глеждани в дворовете и във вилните места, се различават съществено от .изисква нията към формировките за промишлените лозя. Отглеждането на лозите и дворо вете е по-скоро едно приятно занимание и всички операции тук се извършват ръчно, докато в промишлените насаждения стремежът е да се достигне максимално меха низиране на производствените процеси. При компактно лозово насаждение формировката Гюйо е подходяща за райо ните, където лозите обезателно се загрибват през зимата. Там, където старите лозя не се загрибват, за предпочитане е формировката двустранен полувисок кордон с височина на стъблото 70—80 cm. Когато става въпрос за един ред лози покрай ог ради, постройки, окрайнина на дворното място и т. н., може'да се изпол&ува някоя от високостъблените формировки. В тези случаи при десертните сортове.предпочи тание трябва да се даде на формировката веранда. Ако се отнася за винен сорт, мо же да се използува формировката видоизменен Мозер. За оформяне на пътни алеи много подходящ е двуетажният кордон. За пристенно отглеждане, покриване на тунели и други подобни подходящи са многоетажните кордони.
КОГА Е НАЙ-ДОБРЕ ДА СЕ РЕЖАТ ЛО ЗИ ТЕ?
*
Установено е, че времето на резитба оказва влияние върху силата и плододаването на лозите. С ранната есенна резитба растението се лишава преждевременно от листната си маса. Оттокът на хранителните вещества от пръчките към старите части на главината и корените още не е завършил. Поради това при ежегодна ранна резитба лозите отслабват и добивът намалява. Неблагоприятно влияние върху лозите оказ: ва и късната пролетна резитба след напълването на очите. Най-добре е резитбата да се извършва късно през есента след листопада или рано напролет преди сокодвижението. , • $ а лю бителя лозар 109
. Когато лозите се.отглеждат по системата Гюйо. и се загрибват, резитбата трябва да се извършва винаги- през есента, Асмите, полувисоките и високите формировки. и въобще всички Л о з я , които не се загрибват* се режат, в края на зимата и качало то на пролетта, след преминаването на силните студове'. Нерязаните лози по-добре издържат на зимните студове, Само в местности, където има опасност от1късни про летни слани, е целесъобразно резитбата да се извършва по-късно,
КАКВИ ИНСТРУМЕНТИ СА НЕОБХОДИМИ ПРИ РЕЗИТБАТА?
I
е
•
I
•
t
•
В миналото при резитбата на лозята резачите са използувалй’главно косер и завана, които и досега се използуват в Пазарджишко, Сунгурларско и другаде. Сега се ре же предимно с лозарската ножица тип „Кунде“. С нея се работи бързо и. удобио. Тя се състои от едно тъпо острие и едно режещо йъв вид на дъга. Дъгообразната фор ма на режещото острие позволява да се извършват гладки отрези и да се изразход ва по-малко енергия. При работа резачът заема подходящо място, откъдето може да изреже цялата лоза, без да обикаля около нея. Режещото острие на ножицата се поставя винаги откъм главината.- Дебелите рамена, сухите части’ и др. се режат с лозарско трионче, дълго около 25 era.
КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВА ПРИ НАПРАВАТА НА ОТРЕЗИТЕ? •
*
. С резитбата ежегодно на лозата се'нанасят 'рани, които дават отражение върху ней ното състояние и дълговечност. Необходимо е отрезите да се правят така, че да се намалят до минимум неблагоприятните последици от раните. Едногодишните пръч. ки, които ще се премахват, се Изрязват до основата, без да се наранява старата дър весина. Отрезът трябва да бъде, перпендикулярен на оста на пръчката, защото то гава раната е най-малка. Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плод ни пръчки, излишните рамена, сухите части и т. н. При пролетната резитба отрезите на чеповете се правят на 1,5—2 cm над гор-ното око е наклон, обратен на окото. Така се избягва мокренето на горното око от сока, който изтича при плача. При есенна резитба отрезът на чепа се прави над диафрагмата на третото око, така че окото да се премахне. Диафрагмата Пречи на водата да прониква в чепа и да причини загниването му. Освен това при резитбата трябва да се внимава раните да се нанасят само от горната страна на ршото, а дол ната да се запази здрава.
ЗЕЛЕНИ РЕЗИТБИ, 'ВРЪЗВАНЕ И ПОДПОРНИ СИСТЕМИ« ЗА ЛОЗИТЕ ^
•
*
V
у
. •
НЕОБХОДИМО ЛИ Е ДА СЕ ФИЛИЗЯТ ЛОЗИТЕ? г
..
Премахването на излишните леторасти^от главината рано напролет се нарича ф и»'" л и з е н е. Това е най-важната операция на зелено и се явява като допълнение на обикновената резитба. С филизенето може до известна степен да се поправят допус натите грешки при резитбата. През пролетта покарват леторасти не само от очите на чеповете и на плодните пръчки, оставени при резитбата, но й от спящите пъпки по старите части на лозата, наречени лакомци. В началото лакомците се развиват аа сметка на резервите на главината. По-късно те зашумват главината, пречат на достъпа на въздух и светлина до ресите и затрудняват оплождането на цветовете. Зашумв^нето се подсилва и от това, че много очи дават по два летораста. С филизе нето се регулира броят на леторастите на лозата; осигуряват се по-добър растеж и по-добро узряйане на пръчките, с което се гарантира и по-висок добив през след ващата година; улеснява се борбата с болестите и неприятелите; подготвя се лоза та за следващата резитба и се създават условия за по-добро огряване на леторасти те и на гроздето. С него броят на гроздовете се привежда в съответствие със сила та на лозата и по такъв начин се осигуряват висок добив и доброкачествено грозде.
КОГА СЕ ИЗВЪРШ ВА ФИЛИЗЕНЕТО? ✓
•
*
Всички леторасти в началото на своето развитие растат за сметка на^ резервните ве* щества на главината, С премахването на една част от тях фактически ре отнемат от.' резервите на лозата. И колкото по-късно се извърши филизенето, толкова повече резервни вещества се отнемат от главината. От друга страна, необходимо е да се очертаят ресите, за да може да се разграничат плодник от безплодните, леторасти.1
/
Ето защо най-добре е филизенето да се извърши, когато се появя* ресите и леторасти те достигнат височина около 20 сш. Желателно е филизенето да се извърши преди първото пръскане. Това ще позволи по-добре да се напръскат оставените леторасти и реси особено във вътрешността на главината.
КА КВО Т РЯ Б В А Д А СЕ СПАЗВА ПРИ ФИЛИЗЕНЕТО?
I
4
/ Филизенето на лозите е в тясн а връзка с резитбата, затова трябва да се извършва от хора, които умеят и да режат. При всички лози независимо от това, по каква система на резитба се отглеждат, се налага филизене, като се спазват някои основ ни изисквания. Премахват се преди всичко лакомците по старите части на глави ната, с изключение на тези, които ще се използуват при резитбата за съкращаване на някое рамо или кордон или за създаване на ново плодно звено. По чеповете и плодната пръчка се премахват безплодните леторасти и по-слабият от Двойниците и се прореждат плодните, ако има редовно покарване на всички оставени при резит бата пъпки. Премахват, се винаги по-слабите леторасти и леторастите без връх. Ко гато покарването на очите е нередовно, филизенето трябва да се извършва по-внима телно. В такъв случай може да се запазят и безплодните леторасти, и някои двой ници. Не се премахват безплодните леторасти, които ще са необходими при резит бата. При системата Гюйо в основата на лозата винаги трябва да се запазят необ ходимият брой леторасти за следващата резитба независимо дали са от чеповете или от старата част. • г През пролетта и лятото, когато се появят издънки от подложката, лозите се откриват дълбоко, за да се изрежат дивачките из основа, и наново се зариват.
КАКВО П Р Е Д С Т А В Л Я В А ПРИЩИПВАНЕТО? Ч.
/
•
V
Премахването на връхчетата на леторастите с едно-две недоразвити листенца се нарича п р и щ и п в а н е (фиг. 48). С него се цели да се намали изресяването и да се регулира растежът на отделните леторасти. В ранна възраст леторастите и ресите се развиват за сметка, на резервите на главината; Тогава не е изключено да се появи конкуренция м еж ду'тях. Ако върховете на леторастите изразходват поголямата част от хранителните вещества, настъпва изДладняване на ресите и те за почват да се превръщат в м устаци— една от формите на изресяването, наречена и з т о ч в а н е . Подобна конкуренция може да се появи и през периода на цъф теж, когато става същинското ^изресяване опадване на цветни бутони, цветчега или млади завръзи. С отнемането на върха се прекратява за известно време расте-
жът на летораста и се отправят повече хранителни вещества към ресите. Не се при щипват слабо растящите леторасти, слабите лози и леторастите от чеповете, които ще се използуват при следващата резитба. Ако лозите се формират чашовидно, прищипват се всички леторасти. Пршципването се прилага в някои случаи за регулиране растежа на леторасти те по плодната пръчка. Установено е също, че то спомага и за залагането на повече то съцветия в пъпките на лозата. •
КОГА’ ДА СЕ ИЗВЪРШ ВА ПРИЩ ИПВАНЕ? I
. ..
Когато с-пршципването искаме да предотвратим превръщането на ресите в мустаци (източване), то трябва да се извърши рано, след като се появят ресите. С пръсти се откъсват връхчетата иа силните леторасти. Склонни към източване са повече десерт ните сортове (Болгар, Шасла, Италия и др.). При винените сортове също може да се прояви източване, но за тях то не е фатално. По-слабо е източването н при асмовидно отглежданите ло?и. Ето защо в тези случаи не се налага прищипване.
I
. .
*
Срещу изресяването по време на цъфтежа най-добре е пршципването да се на прави 4—5 дни преди цъфтежа. Тогава то има за резултат по-добро завързване и се получават ро-сбити гроздове. Склонни към изресяване са някои винени , сортове, като Мискет червен, Мискет врачански, Тамянка, Р к а ц и т е л и , Саперави и др., а ,от десертните — Мискет хамбургски и Бяло без семе. При останалите десертни сортове пршцииване през периода на цъфтежа обаче не се препоръчва, за да се избегне об разуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.
НАЛОЖИТЕЛНО МЕРОПРИЯТИЕ ЛИ Е .КЪРШЕНЕТО НА ЛОЗИТЕ? %
Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5—6 до 8 недоразвити листа се нарича к ъ р ш е н е . То се прилага в почти всички лозарски райони у нас, но често пъти неправилно, защото лозите се кършат много ниско. С това листната повърхност на лозите силно се намалява, вследствие на което се потиска развитието на корените и на'надземните части. При силните лози, когато летора стите се развият буйно, като се извиват и зашумват гроздето, кършенето е наложи телно мероприятие. То може да се използува и като средство за борба против изре сяването при някои сортове, като Мискет червен, Бяло без семе и др. В сравнение с прищипването кършенето дава по-добър ефект. Не бива да се кършат слабите и новозасадените лози през първите години. I e
.
i
ПО КОЕ ВРЕМЕ ДА СЕ КЪР ШАТ ЛОЗИТЕ И НА КАКВА ВИСОЧИНА? .
’
. . - А
*
f
Когато с кършенето желаем да предотвратим изресяването на някой -сорт, то трябва да се извърши 4—5 дни пред» цъфтежа. С това се преустановява растежът на летораста к ъм ресите се насочват повече хранителни вещества и цветовете завързват нормално. Кършенето на винените и на десертните сортове трябва да се извършва към края на юли, след като леторастите са развили достатъчно листа и растежът им е . намалял. След кършенето на леторастите трябва да останат поне 14 листа при ви нените ,и 16 при десертните сортове. Леторастите от чеповете, които ще се използу ват при следващата резитба, се кършат на още по-голяма височина или се уви!ват по най-горния тел, без да се кършат. В някои случаи вместо кършене се практикува увиване на /1еторастите по най-горния тел. При слабо и умерено растящите лози и по-висока телена конструкция това.е полезно. При буйно растящите лози и ниска телена конструкция обаче не може да се мине без кършене. При слабо и умерено растящи асми и при високостъблени лози кършене не се прилага.
: В КАКВО 'СЕ И ЗРА ЗЯВА ПОЛОЖИТЕЛНОТО ВЛИЯНИЕ НА КЪРШЕНЕТО? •I *
*
*
s
Когато кършенето се навършва правилно, добивът може да се увеличи значителна вследствие на по-големия брой зърна в гроздовете на сортовете, които изресяват,* или вследствие на увеличаване, обема на зърната при кършене след завързване. При някои опити с кърщенет.о е постигнато 50% увеличение надобива. Кършенето може да окаже положително влияние и за подобряване качеството на гроздето при лози, които имат буйни леторасти и са зашумени. Чрез него се дава възможност на слънчевите лъчи да проникнат до гроздето, вследствие на което то узрява по-добре и по-малко се напада от сиво гниене. '
ОКАЗВА ЛИ КЪРШЕНЕТО ОТРИЦАТЕЛНО ВЛИ ЯН ИЕ?
) Кършенето е нож.с две остриета. Извършено неправилно, то дава отрицателни ре зултати. При ежегодно ниско кършене силаТа на лозите отслабва, а оттук и тяхното плододаване. Общо взето, при него се намалява качеството (захарният .процент)' на гроздето. С кършенето ее увеличава добивът, но в същото време се намалява листната повърхност или лозата се заставя с по-малко листа да изхрани повече грозде. Леторастите и листата на кършените лози стават по-дебели, запазват зеле ния си цвят до по-късно през есента а узряването на пръчките се забавя. Както се вижда, кършенето може да окаже положително и отрицателно влия ние) Необходимо е правилно Да се борави с него, за д а се извлече максимална полза от прилагането му.
КАКВА Е РОЛЯТА НА КОЛТУЦИТЕ? /
Ко л т у ц и са страничните леторасти, израснали от летните пъпки по възлите на главния летораст. Премахването им изцяло или отчасти е .известно като к о л-' т у ч е н е. Някои учени смятат колтуците за паразитни части на дозата. По-но вите изследвания обаче показаха, че те са пълноценни органи и че техните листа към края на лятото и през есента асимилират по-интензивно от листата на главните леторасти. Опитите са показали, че колтуците допринасят за залагането на повече съцветия в зимните' очи на главния летораст и за по-добро запасяваме на главината с резервни вещества. Освен това пъпките на самите колтуци имат; добра родовитост и по-висока студоустойчивоет от пъпките на-главния летораст. Ето защо те можеда се използуват при резитбата на лозите'след студена зима»
При райво пршципване на главния летораст се развиват силни колтуци, които могат да дадат грозде (пригроздки) още същата година, , Ако есента е продължителна и топла, пригроздкнте узряват нормално. Все пак към получаването на допълнителна реколта от ^колтуците трябра да ее прибягва са мо когато през пролетта лозите имат много малко реси. -
К а к д а с е и з в ъ р ш в а -к о л т у ч е н е т о ?
1 • . * ' Когато лозите се развиват буйно, те дават много странични леторасти, които засенч ват гроздето и пречат на зреенето и опазването му от болести и непрнятели Това принуждава лозарите да извършат колтучене на лозите. Пълното премахване на колтуците до основата им е вредно, защото води до намаляване на листната повърх ност на лозите. Правилно е при колтученето да се запазват по 3—4 листа в основа та на страничните леторасти (фиг. 49). С това ще се увеличи листната маса, без да се прояви'отрицателното влияние на колтуците. По-интензивната асимилация на колтуците в сравнение с листата на главните леторасти в края на^ лятото и началото на есента допринася за по-доброто узряване на гроздето и пръчките на лозите. • \ При сорта Болгар запазването на основните (3 до 5) листа на колтука има и ■ това значение, че се създава полусянка за гроздето, което е от особена важност при него. Слабо растящите лози развиват слаби странични леторасти и при тях колту чене не се налага.• 4 • • ч
/ <
'
*
■
Г
Фиг. 49. Колтучене над четвъртия лист .
Н АЛАГА ЛИ СЕ ПОНЯКОГА ПЪЛНО П РЕМ АХВАН Е НА КО ЛТУЦИТЕ? *
•
;
/■
«
.
■
•
В отделни случай пълното премахване на колтуците до основата им може да се ока ж е полезно. Има сортове като Саперави, Алфонс Лавале, Мискет хамбургски, Юни блан и др., които развиват големи листа. Те закриват ресите и пречат на свободния достъп на въздуха към тях. Това отрицателно влияние се подсилва от страничните леторасти. Затрудненото понякога опрашване на споменатите сортове в значителна степен се дължи на зашумяването на ресите им. Ето защо при тях е полезно преди цъфтежа да се премахнат изцяло колтуците в основната част на летораста до ресите. По-високо разположените колтуци (над ресите) се прищипват на 3—4 листа. Пълно премахване на страничните леторасти се налага и при буйно растящи асми, където се получава силно засенчване на гроздето. .
КАК ВО СЕ ЦЕЛИ С КО ЛЦУВАН ЕТб НА ЛОЗИТЕ?
Колцуването при овощните видове и лозата е познато отдавна. То се състои в отне мане на един пръстен от кората и ликото на плодната пръчка, зеления летораст’ или рамото на лозата, широк от 3 до 4 mm. С това се спира придвижването на асимилатите от листата към корените и те се натрупват в гроздовете и в леторастите над колцуваното място. Вследствие на по-доброто хранене зърната стават по-едри и гроздето узрява с 10—15 дни по-рано. Това е едно голямо предимство при произ водството на десертно грозде както за лични нужди, така и за пазара, При винените сортове то не е оправдано. Колцуването е изпитвано и като средство за борба с из ресяването и са получени добри резултати. В нашата страна обаче то не се прилага с такава цел. В Гърция колцуването е редовна практика при безсеменяия сорт Коринтско черно. У нас то се прилага частично при десертните сортове (главно Бол гар) за получаването на по-ранно и с по-едри зърна грозде. •
»
КАК ДА СЕ ИЗВЪРШИ КОЛЦУВАНЕТО? ■
t
>
Колцуването се извършва със специален колцувач, който в извитата си част има две успоредни пластинки — режещата част на колцувача. С тях се захваща плодна-' та пръчка, натискат се леко и целият колцувач се завърта около пръчката. Натис кът се регулира така, че да се прерязва само кората, която се отделя като пръстен. Дървесината не трябва да се наранява. у . - . Успехът на колцуването зависи от няколко важни условия. Преди всичко т о , трябва да се извършва навреме — от 5 до 8 дни след прецъфтяването на лозите. Вся-. 117,
ко закъсняване води към отслабване на ефекта от колцуването, а когато се извърши по време на прокарване на гроздето, то не дава никакви резултати. "■‘ j ?При лози, рязани по системата Гюйо,. колцуването се извършва върху плодната пръчка, като над отреза трябва да останат не повече от 4—5 грозда. С колцуването се цели да се ускори узряването само на една част от гроздето. Ко?вто, пръстенът е изрязан около извивката на плодната пръчка, пад него остава почти цялото грозде на лозата и.резултатите са незадоволителни, Резултатите, от колцуването ще бъдат много добри, рогато то се комбинира^ прореждане на зърната в гроздовете.
ОТСЛАБВАТ ЛИ КОЛЦУВАНИТЕ ЛОЗИ? ч
( • 4 1 ‘ • Колцуването отслабва'силата на лозата, защото пречи за снабдяването на корено* вата система с достатъчно асимилати. При ежегодно колцуваке на главините отри цателният ефект се засилва. Ето защо едни и същи лози трябва да се колцуват през 1—2 години. Освен това не бива да се колцуват всички лози. При слабите лози кол цуването не дава ефект. За. колцуване са подходящи само килиите лози» Уместно е лозите да се разпределят на три части й да се колцуват'последова телно. Ако отрезът е към върха на плодната Пръчка, отслабването на лозата е не значително, * **
~
.
J
КОГА СЕ НАЛАГА ПРОРЕЖДАНЕ НА ЗЪРНАТА В ГРОЗДОВЕТЕ? ;\ •
Прореждането на зърната в гроздовете се прави е цел да се получат рехави гроздове с по-едри и с правилна форма зърна. Такива гроздове са по-красиви, по-добре се приемат от консуматора и са по-Трайнн при съхраняване. Прореждането се препо ръчва само при десертните сортове. То се извършва рано, когато зърната достигнат едрината на грахово зърно, с малки ножички, краищата на които са извити. Пре махва се обикновено връхната част на грозда с- недоразвити зърна и се прорежда останалата част. Работата трябва да се извършва внимателно, без много пипайе и извиване на гроздовете. А ВРЕДНО Л И Е Д А СЕ ПРЕМАХВАТ-ЧАСТ ОТ ЛИСТАТА НА ЛОЗИТЕ? .4
•
•
Прореждането на листата се състой в премахване на известен брой листа в основата на леторастите след прошарването на гроздето. Премахват се предимно застарели листа, които засенчват гроздето. Това не с'е отразява вредно на лозите, тъй като аси-
милационната способност на тези листа е намаляла. G тяхното премахване обаче се дава възможност за по-добро проветряване на гроздето. Освен това се подобрява цветът на зърната,-ципата им става по-здрава и по-добре издържат на транспорти* ране и съхраняване. Особено полезно е да се прореждат листата, когато времето през периода на зреенето е облачно, хладно и с чести превалявания. В такива години про реждането» се препоръчва при всички сортове. Листата се премахват, когато грозде то зрее, като се внимава да не се откриват силно засенчените дотогава грбздове и да не се намали чувствително листната маса. В малките лични и любителски лозя тази операция може да се извърши на два пъти.
КОГА И КАК ДА СЕ ОПРАШВА ИЗКУСТВЕНО" ЛОЗАТА?
Изкуственото опрашване на лозата се прилага обикновено при сортове с функцио нално женски цветове, като Чауш, Червена лисича опашка, Черна разакия, Фоча и др. От тях само сортът Чауш се среща по-често. Той може да се опрашва с прашец от културни сортове, които цъфтят едновременно с него (Шасла доре, Мискет хам бургски, Димят, Памид и др .), или с прашец от подложката Арамон . X Рупестрис Ганзен № 1. За тази цел се събират цъфтящи реси през време на масовия цъфтеж.. С всяка от тях се удрят по няколко реси от сорта Чауш. Опрашването се извър шва сутрин от 7 до 10 часа . и се повтаря поне два пъти през време на Цъфтежа. Този начин е практичен, но изисква да се унищожат реси от сорта опрацштел. Въ преки това, когато се касае за малко лози, той е за предпочитане. Д р уг начин за изкуствено опрашване е с пухчета. Те представляват дървени ло патки с дължина до 14 cm и ширина 8—9 cm (фиг. 50). От едната им страна е прик репена заешка кожа, предварително измита с гореща 1вода и сапун. При събиране' на прашец от сорта опрашител пухчето се разтърква леко от основата към върха па ресата, за да се зареди с прашец. След това по същия начин прашецът се нанася върху ресите на опрашвания сорт. Периодично пухчетата се почистват чрез изтръск-
ване или изпиране, защото в тях се напластява стерилен' прашец от женските цве тове. Този начин на опрашване не е свързан с унищожаване на ресите на сорта опрашител. Той може да се прилага и при самоопрашващите се сортове в години, ко гато условията за опрашване не са добри.
МОЖЕ ЛИ ЛОЗИТЕ Д А СЕ ОТГЛЕЖДАТ БЕЗ ПОДПОРИ?
При естествени условия лозата се прикрепва.за околните дървета, като се'издига над короните им, за да достигне до преките слънчеви лъчи. Като културно растение в повечето страни тя се-отглежда на подпори. В някои по-топли страни, като Алжир, Южна Франция и др,, лозата се отглежда без подпори, У нас в Южна България сор тът Памид също се отглежда в старите лозя без подпори. Този начин на отглеждане обаче има сериозни недостатъци, които се отразяват върху самото растение и качес твото на. получавания плод, защото изисква, ниско кършене на- лозите. В съвремен ното лозарство лозите се прикрепват на подпори. Така се улеснява достъпът на свет лина и топлина до отделните:Части. Поставянето на подпори на лозите позволява да се'получи грозде с;по-високо качество, да се избере най-подходящата формировка и лесно да се извършват-отдел ните работи, свързани с отглеждането на лозата. В практиката са познали няколко подпорни системи — единични колове, телена конструкция и скеле (при различните асмовидни формировки).
КОГА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ЕДИНИЧНИ КОЛОВЕ? •
•
.
л
Подпирането на лозите на единични колове доскоро бешб масово разпространена практика у нас. Сега то се прилага по-ограничено, защото изисква много дървен материал, който е дефицитен. Използуват се колове от различни дървесни видове с дължина между 2 и 2,50 ш и диаметър в горния край от 4 до 6 сщ. Коловете се-наби ват през пролетта на втората.година след резитбата и преди развитието на леторас тите на дълбочина 30—40 cm и на разстояние около 10 сш от главината откъм стра ната на преобладаващите ветрове. ■. Тази подП орна система е свързана с чашовидна резитба. През вегетационния период 'всички леторасти на лозата се събират и се привързват около кола. Наред с положителните . страни — огряване на лозите от всички страни,- бързо привър* зване и възможност за обработка на почвата в две посоки — подпирането на единияни колове има и. сериозни недостатъци. Дървените колове са скъпи и дефицитни,
9
трайността им е незадоволителна, не позволяват да се прилагат по-рационални ItitJI мировкн, като Гюйо, Роая и др.,,леторастите се събират накуп, взаимно се.засенЧ' ват и се създават условия за гниене н а гроздето, ■ у '*
КАК ДА СЕ У В Е Л И Ч И ТРАЙНОСТТА НА ДЪРВЕНИ ТЕ КОЛОВЕ?/ 1
’
.
«
•
/
Трайността на коловете, приготвени от различни дървесни видове, ие е еднаква, Най-трайни колове (6—8 години) се получават от акация (салкъм), дъб и кестен. (Средно трайни са, коловете от бор, бряст, ясен, ела и др. Най-малка трайност имат коловете от бук, бреза, топола, липа и др. Трайността на коловете мозке да се увеличи значително, ако се подготвят пред варително. Най-елементарната подготовка е предварително да се изсушат на слън це и след това да се обели кората поне на онази част, която ще се забие в земята. С това се намалява влагата в дървесината и трайността й се увеличава. Подобен ефект има и обгарянето. При него върху' повърхността на коловете се образуват и някои антисептични вещества, които увеличават трайността им. Най-разпространеният начин за увеличаване трайността на коловете е импрег нирането им със син камък. То се извършва, като прясно отсечените колове, се пос тавят в дървени или циментови съдове с 4- до 6 %-ов разтвор на син камък, В про дължение на 8—10 дни разтворът лесно прониква във вътрешността и се изкачва до горния край по свежите тъкани, За икономия на син камък в разтвора може да се потопи само долният край,на коловете. \ \ Много добри резултати се получават с карболинизирането на коловете. За целта те се потапят в нагрят карболинеум нли пък неколкократно се намазват С четка. Познати са и други начини за импрегниране (креотизиране, осмоляване), които в лозарската практика почти не са намерили приложение.
ИМА ЛИ ПРЕДИМСТВА ТЕЛЕНАТА КОНСТЕ-У4ШИЯT .
*•
•.
I
#
f
ДИНИЧШТТЕ'КОЛЦВЕ? •
4
»
Телената конструкция позволява прилагането на по-рационални формировки, като Гюйо, Роая, двустранен кордон и др., които осигуряват по-висок добив и по-качест вено грозде при повечето винени и десертни сортове. Т я създава възможност за по правилно пространствено разположение на леторастите и за по-добро използуване на слънчевата светлина'— няма взаимно засенчване на ,'листата. Борбата с болести те и неприятелите е по-ефикасна. Гроздето е по:маЛко предразположено към сивото гниене, защото се проветрява по-добре и е по-отдалечено от земната повърхност. 21, Нб съает* м *к>$нгм* ' дбаар
121
Разходите за телена конструкция са по-големи, отколкото за единични колове, но като се вземе предвид, че тя има по-голяма трайност, икономически я по-изгод• на. Ето защо през последните 15-2—20 години не само в обществения сектор, но и в личните лозя тя се въвежда повсеместно.
КАК СЕ ИЗГРАЖДА ТЕЛЕНА. КОНСТРУКЦИЯ?
За създаване на телена конструкция са необходими тел [И крайни и междинни коло ве. Използува се гладък поцинкован тел. Дебелината му се мери в милиметри и се означава с номера. В лозята се използува тел между № 18 и 30. Крайните колове може да бъдат дървени, железобетонни и железни. В практиката у нас все повече се налагат железобетонните, колове. Те са дълготрайни и по-ико номични от дървените. Дължината им е_ 2,20 и 2,30 ш, а дебелината при основата — 10 х 12 cm и на върха — 8 Х 10 cm. Крайните колове се поставят точно срещу реда, отдалечени от първата лоза на половината разстояние между лозите в реда и на 50 cm дълбочина. Те може да се поставят вертикално или наклонени под известен ъгъл навън. В първия случай им се поставят подпори от вътрешната страна, а във втория се закотвят с обтяжки отвън. Наклонените крайни колове са по-устойчиви (фиг. 51"). Междинните колове се поставят през 4 лрзр и също може да бъдат дървени или железобетонни, но малко по-тънки от крайните. При поставянето на коловете тряб ва да се следи те д а бъдат в една линия по реда и напречно, а върховете им да бъдат на еднакво ниво. На пръв поглед идеалното подравняване на коловете е без значе ние, но от естетична гледна точка е много важно. ( След поставянето на коловете се обтяга телът — най-често три реда — първият на височина 50—60 cm от нивото на почвата, вторият на 35—40 cm от първия и тре-
♦иг. 51. Л о д п и р т я а крайните колове
т я я т на 60 cm от втория. При по-високи колове е желателно, да се поставят четири реда. Първият тел, за който се привързва плодната пръчка и се придържа плодът, е най-дебел (№ 30), вторият е по-тънък (№ 18), а последният — М9Лко по-дебел от втория (Ws 20), тъй като на него се уйиват леторастите. Най-напред се опъва горният тел, след това — средният и накрая —най-долният.
КАКВО КОЛИЧЕСТВО ТЕЛ И КОЛОВЕ СА НЕОБХОДИМИ ЗА I ДЕКАР ЛОЗЕ? .
•
. . .
.
Необходимото количество колове и тел за изграждането на телена конструкция ва 1 декар лозе е дадено в табл. 3. Данните са изчислени при дължина на редовете 50 m и разстояние между междинните колове 5 ш. Отклоненията при ‘по-къси или по-дълги редове може да се изчислят, като се използуват посочените в таблицата данни. f
*
Та блица З. Необходимо количество тел и колЬее за 1 декар лозе •ш
Разстояния между редовете в ш
* /
Показатели
• •
•
*
* /
2*0
1,5
/
»■
•
Редове, 6р, Крайни колове, бр. Междинни колове, бр. Дължина на тела, т
13
22
• •
10 20 90 1500
117
• •
i■
2000
-
•
КАКВИ ПОДПОРНИ КОНСТРУКЦИИ СЕ ИЗГРАЖДАТ ЗА ВИСОКОС ТЪБЛЕНИТЕ ЛОЗИ? I
*
.
ф
Подпорната конструкция при високостеблените лози трябва да бъде устойте ва (здра ва), за да поддържа тежестта на големите лози и да позволява формирането на пра ви стъбла. При формировките видоизменен Мозер и омбрела се изгражда вертикал на телена конструкция. Крайните колове имат дължина 2,30 ш, а междинните са о 10 cm по-къси. Дебелината им в долния край е 1 2 x 9 cm, а в горния край —- 8 x 9 cm. Коловете се поставят на дълбочина 70 cm, като междинните са пред 5—6 т . На всяка лоза обезателно се поставя индивидуално колче за формиране на прави стъбла. •
г
*
‘
. При формировката пергола .Т«здОя« ’подпорната кояструтГия наподобява нашите асмалъцй. Коловете са високи 2,80—3,0 ш и се поставят'на^ дълбочина мини* ^мум 70 сш. Разстоянието между тях е около 4 ш в двете пОсоки, При наклонените шпалири (веранда) се изгражда стреховидна подпорна конструкция, като в реда през 5—6 ш се поставят колове с височина над почвата 1,50—1,60 тп, Разположението и дебелината на теловете бе посочена при описанието на отделните формировки. i
. •
К А ^В И МАТЕРИАЛИ ДА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ ЗА ПРИВЪРЗВАНЕ?
През пролетта преди покарването на пъпките, но след започване на сокодвижението плодните пръчки се привързват. Те се извиват внимателно и се привързват на някол- , ко места за най-долни? тел. Когато лозите имат по една плодна пръчка, всички пръч ки се извиват в една и съща посока, а когато имат по две, те се насочват срещупо ложно. Зелените леторасти трйбва д а се привързват своевременно, защото полегналите на земята са изложени на по-голяма опасност от заразяване с мана,, от счупване,от вятъра и пречат ка обработката. Всеки летораст се привързва самостоятелно или най-много по два, Т ака се постига равномерно разположение и по-добро огряване от слънцето. Когато достигнат последния тел, леторастите пак се привързват, увиват се веднъж по него, след което се кършат. При по-висока телена конструкция по-доб ре е да не се увиват, а да се кършат на 30 с щ над последния тел. Традиционен материал за привързване на лозите у нас е рафията. Тя е много удобна за работа, но е вносна и трудно се намира. Сега с успех на мяого места се използува царевична шума (беденина). Предварително намокрена, тя се нацепва на ленти и се използува, докато е влажна. С успех може да се използуват н манила, книжен канап, ракита и др. В някои страни (Италия, Югославия, Австралия) са въведени специални пластмасови скобички, с които плодните пръчки се захващат за тела. При резитбата те се събират k се използуват повторно. Стремежът трябва да бъде да се използуват по-нкономични материали. З а да се избегне привързването, може да се поставят, двойни телове и летррастите да се промушват между тях. За малки насаждения обаче привързването не е проблем. При асмите леторастите се оставят да полегнат върху скелето. При тях връзване рядко се налага, но е необходимо освобождаване и провиеване на гроздо вете. i. и
•#
ОБРАБОТКА, ТОРЕНЕ. И НАПОЯВАНЕ НА ЛОЗАТА
КОГА И КАК Д А СЕ ЗАГРИ БВАТ ЛОЗИТЕ?
Лозите-се загрибват късно през есента, обикновено след листопада, с цел да се пред пазят от . измръзване през зимата. Лозите, които се режат по чашовидната система, може да се загрибват и преди пълното окапване на листата, тъй като най-често се режат през пролетта. Те се покриват с рохкава пръст така, че първите 2—3 очи в ос новата на пръчките да бъдат-покрити с пръст на височина около 10—15 cm. На лозите, които се режат ио системата Гюйо, се извършва есенна резитба и то гава се загрибват. Оставените плодни пръчки се полагат по реда и се покриват, С рох кава почва едновременно с главините. Възможно е аагрибването да се извърши и без да се режат лозите през есента. В такъв случай се полагат само плодните пръч ки, които се загрибват, а окончателната резитба се извършва през пролетта. По тоз-и начин лозите не се лишават преждевременно от листната си маса, оттокът на ре зервни вещества от пръчките към стъблото и корените завършва нормално, а самото загрибване може да се извърши по-рано при хубаво време.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е Д А СЕ ОТГЛЕЖ ДАТ ЛОЗИТ& БЕЗ ЗА ГРИ БВА Н Е? <
•
В повечето лозарски страни в сйета лозята се отглеждат без загрибване. То е редов на практика само в райони с остър континентален климат. У нас не се загрибват лозята по Черноморското крайбрежие и най-йжните райони на страната. В оста налата част на страната също има отделни микрорайони с добър въздушен дренаж, където температурите през зимата не спадат под—18,—20° С. В тях лозите също мо же да се отглеждат без загрибване. В тези райони при есенната обработка почвата се отхвърля към главините така, че да се закрият основите - на стъблата.
*
•*
**
•
*
*
®
f
•
•,
Поначало не се загрибват лозите и при високостеблените и асмовнднит§ фор- мировки. Издигането на едногодишния п'рираст па известна височийа и наличността на.повече многогодишна дървесина увеличават студоустойчивостта на лозите. ' г
.
•
'
.
*
-
’
.
•
•
'
,% ч
ИМА ЛИ СЛУЧАИ , КОГАТО ЗАГРИБВАНЕТО Е ВРЕДНО? ч
‘
’
I
%
,
:
Загрибването има и някои отрицателни страни. При него се нанасят механични пов реди на главините и на плодните пръчки. При внимателна работа те може да бъдат . избягнати. Загрибването обаче предизвиква и загниване на част от зимните очи. Ко гато зяв а та е топла и с повече валежи, създават се условия за масово загниване на пъпките, намиращи се в почвата. В години, когато няма измръзване, незагрибаните лози покарват по-редовно от загрибаните. Поради това при формировката Гюйо ре зервната плодна пръчка трябва да се остави незагрибана/През пролетта в зависи мост от условията на презимуването се запазва едната или другата. Загрибването е причина и за поява на чернилка по плодните пръчки, рамената и стъблата на глави ните. .
К А К В И Д РУ ГИ НАЧИНИ ОСВЕН ЗАГРИБВАНЕТО С Е ИЗПОЛЗУВАТ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ НА ЛОЗИТЕ ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ?.
Асмовидно отглежданите лози са по-добре защитени от зимните студове, отколкото лозите на открито поле. Все пак там, където съществува опасност от силйото пони жаване на температурите през зимата, Т р я б в а да се вземат мерки за предпазване щ асмите от измръзване. Младите лози до формирането им се повалят и се загрибват. При старите, силно развити асми това не е възможно. Те се обвиват със слама, царевичак и др., върху които се поставя по-здрава хартия (от циментови чували и др.) и се връзва с тънък тел. f
'
/
I
РАНО ИЛИ КЪСНО Д А СЕ ОТГРИБВАТ ЛОЗИТЕ? ’
• 4 "
*
,
'
v ,
»
•’
>
•
Лозите трябва да се отгрнбват, след като е преминала опасността от силните мразо ве, но винаги преди д а е започнало напълването на зимните очи. Забавянето на ртгрибването може да има лоши последици. В началото на пролетта, преди още да да дат признаци на активен живот, пъпките започват усилено да дишат. Евентуалните г валежи през този период предизвикват масовото им загниване в почвата.
'
Пораад слягането на пръстта върху главините загрибаните пъпки през пролет-та се намират почти на повърхността на почвата. При тези условия те се затоплят по-лесно и покарват по-рано от незагрибаните, което е нежелателно. Опасността от оронване на развилите се в почвата очи е голяма, а очите, които се запазят, показват в първите дни редица смущения в развитието си. Изброените повреди засягат предимно главните пъпки, които се развиват по-рано и са най-родовити. Ето защо добивът от късно отгрибваните лози е по-малък.
К А К В И ОБРАБОТКИ СЕ ИЗВЪРШВАТ В ЛОЗЯТА ПРЕЗ ЕСЕННОПРОЛЕТНИЯ СЕЗОН? \
През есента се извършва дълбока обработка на почвата в лозята. В малките насаж дения тя се извършва с кон или на ръка с права лопата. Почвата от междуредието се обръща към двата реда лози. По този начин по средата на ;всяко междуредие ос тава открита бразда, която задържа водата от дъждовете и снеговете. В райони, където лозите не се загрибват, дълбоката обработка се извършва къс но през есента или в началото на зимата. i Първата пролетна обработка трябва да се извърши едновременно с отгрибванет то, като почвата се отхвърля къй средата на междуредието. При резитбата на лозите, изнасянето на пръчките, ремонта на телената конструкция и връзването на плодните пръчки мястото се утъпква. В това време поникват и първите плевели. Ето з а що след тези манипулации се извършва още една, втора пролетна обработка. В райони, където често'падат слани, за предпочитане е) пролетната обработва, да се извърши след преминаването на опасността от сланите.
ИМА ЛИ ОТРИЦАТЕЛНИ ПОСЛЕДИЦЙ ДЪЛБОКАТА ОБРАБОТКА? '
•
,
.1
Обикновено се посочват сам о положителните страни на дълбоката обработка — з а пазване на повече влага от есенно-зимните валежи, унищожаване на плевелите, по добряване на аерацията и др. Наред с тях някои специалисти изтъкват, че дълбока та обработка оказва и отрицателно въздействие върху лозата — унищожаване на по-плитко разположените корени. С нея системно .се изрязват всички корени, кои то проникват в обработвания почвен пласт и макар че той е по-богат с хранителни вещества, лозата не ги използува. Корените на лозата фактически се развиват само в необработвания почвен пласт и в подпочвата. Ако в сухите места или при тежките, сбити почви дълбоката обработка дава видим ефект, за местата с леки песъчливи почви тя е без особено значение. г
ЧЕСТО ЛИ Т РЯ Б В А ДА СЕ ОБРАБОТВА ЛОЗЕТО ПРЕЗ ЛЯТОТО? ■■ *
•л
•
С летните обработките цели да се унищожат плевелите и да ее избегне напукването на почвата при продължително сухо време. Те се извършват плитко —на 5—7 cm. Броят им зависи изключително от заплевеляването на почвата. Те трябва да се'нас рочват така, че да не се допуска развитие на плевели, които са сериозни конкурен ти на лозата по отношение на влагата и хранителните вещества в почвата. Освен то ва плевелите създават благоприятни условия за развитието на редица болести. Съ щевременно не бива в лозето да се извършват ненужни обработки. При продължи телно засушаване, когато няма плевели, обработките се преустановяват». Трябва да се следи за появата -на пукнатини в по-тежките почви, като своевременно се разрохква повърхността им,. • ......
МОЖЕ Л И С ЛЕТНИТЕ ОБРАБОТКИ ДА СЕ ПРЕДИЗВИКА ПРИГОР ПО ГРОЗДЕТО?
Опасенията на някои лозари, че летните обработки предизвикват пригор по гроз дето, не са основателни. Пригор се появява в.е вледствие на изпарения от почвата, както обикновено се мисли, а поради повдигане на паднали леторасти или изчиства не на плевелите, които дотогава са засенчвали гроздовете. Лозето може да се обра ботва по всяко време, без да се повреди гроздето, стига да се внимава да не се от крият гроздовете и с това да се подложат на прякото действие -на слънчевите лъчи. *
9 •"
■
>
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ ЛОЗИТЕ БЕЗ ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА? и
. '
Правени са опити в много’ страни за отглеждане на лозите без обработка. При едни от тях почвата е покривана със сгуробетон, а<при други е пръскана с хербициди, но. във всички случаи не е допускано да се развият плевели. Резултатите са били доб* ри. В бившето опитно лозе на ВСИ „Г. Димитров“ е проведен опит, при който лозите в продължение на 12 години са отглеждани без абсолютно никаква обработка. Пле велите са унищожавани с хербициди. Резултатите са били много добри —• необработваните лози са превишавали по добив и маса на едногодишните пръжки обработ ваните лози от контролата. Трябва да се има предвид обаче, че почвата т у к е лека, песъчлива и не дава пукнатини. Има много наблюдения, които показват, че след покриването с плочи илу асфалт на алеи, около които са засадени лози, те продъл ж ават да се развиват нормално. Разбира се, около стъблата на Лозите се запазва неаокрита гоющ*за проникване на вода.
ИЗИСКВА' ЛИ ТОРЕНЕ ЛОЗОВОТО РАСТЕНИЕ? -# ** .
.
.
.
*
• •
• • . . . <
v
/ "
* *
it
‘
•
• .
*
Лозата е многогодищно растение/което остава на постоянно място в продължение на 30—40.години. През този период ежегодно с гроздовата реколта, пръчките и лис тата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. .Извършените .анализи показват, че при добив i OOO 1 вино от декар лозата извлича около 9 kg азот, 4 kg фосфор и. 10 kg калий. За /а плододават и да се развиват нормално растенията, нужно е по някакъв начин да Се възвърнат отнетите с реколтата хранителни елемен ти. В противен'случай лозите д е отслабват и добивите ще намаляват. Това е възмож но единствено чрез торенето/ ,i .
КАКВО Е ВЛИЯНИЕТО.НА. АЗОТА, ФОСФОР^А И КАЛИЯ В Ъ Р Х У ЛОЗАТА? • * *
•
»
* * А з о т ъ т е йеобходим главно за растежа на лозите. При недостиг на азот грозде то и леторастите остават по-дребни и недоразвити, а листата придобиват жълтени кав оттенък. Излишъкът на азот предизвиква много буен растеж, а листата остават до късно през есента интензивно зелени. Зърната стават по-едри, но по-воднйсти и по-често се нападат от сиво гниене. Пръчките не доузряват и са по-чувствителни на студ. Виното по-трудно се избистри, предразположено е към заболяване, и има по* олаб аромат. .Ф р с ф о р ъ т е особено необходим пек време на цъфтежа, когато допринася за по-доброто завързване. Той спомага за по-доброто узряване на пръчките и на гроздето, а с това — за подобряване качеството на виното. При недостиг на фосфор добивът се намалява, а растежът на леторастите И на лйстата отслабва. К а л и я т е много необходим за лозовото'растение през периода на узряване то на гроздето и пръчките. Той спомага за натрупването на повече захари в грозде то и за по-доброто узряване на пръчките, а оттук и за повишаване на студоустойчивостта им. При недостиг на калий листата в началото на есента потъмняват и ста ват чупливи. '
4
С КАКВИ ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ ДА СЕ ТОРЯТ ЛОЗЯТА? •
’
ч
4
Използуването на органични торове в лозята е за предпочитане, защото те подобряват структурата на почвата и осигуряват всички хранителни елементи на расте нията. . ' От органичните торове може да се използуват оборският тор, птичият тор, компостът и др. Оборският тор се внася по 3—4 1 на декар през 2—3 годаии. Когато щ
достига, може да се внасят по 2 t оборски тор о добавка иа 30—40 'feg суперфосфат и 25—30 kg калиеви соли на декар. Предпочита се дббре разложен 'оборски тор, а за по-тежките почви — полуразложен, за да се подобрят физичните им свойства. \ ' Птичият тор е много по-богат с хра#ртелни вещества и се употребява в по-мал ки дози — 250—300 kg на декар. Преди аа се внесе в почвата, той трябва да се раз реди с вода и да се остави да ферментира в продължение на 10—14 дни. >
..
.
.
КАК; ДА СЕ ПРИГОТВИ КОМПОСТ?
\\
Чрез компостиране може да се оползотворят най-различни растителни отпадъци, като лозови листа и леторасти, стъбла на зеленчукови култури, цвеклови листа, листа от овощни дървета и др. Събраните отпадъци се нареждат на пластове, дебели 20—25 cm, като всеки пласт се покрива с малко пръст и се залива добре с вода или с торова течност.Купчините се правят високи до 1,5 ш.Отгоре и отстрани се покриват с пръст. След 6 до 8 месеца растителните отпадъци изгниват и компостът е готов за използуване.
199
С КАКВИ МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ ДА СЕ ТОРЯТ ЛОЗЯТА? 1
Когато не разполагаме с органични торове, с успех може да се;използуват и мине ралните. От азотните торове най-често се използуват амониевият сулфат в доза 25— 30 kg на декар и амониевият нитрат, но в по-малка доза, тъй като е по-силен — 20 kg на декар. От фосфорните торове обикновено се тори със суперфосфат в доза 50— 6 0 -kg на декар. От калиевите торове се предпочитат калиевият сулфат и калиевият хлорид, от които се внасят по 20—30 kg на декар. Като калиев тор може да се из ползува и пепелта от изгарянето на лозови пръчки, слънчогледови стъбла, слама, дърва и други растителни остатъци. Събраната пепел се пази на сухо и се употребя ва по 60—100 kg на декар.
КОГА И КАК ДА СЕ ТОРЯТ ЛОЗЯТА? 2
*
0
•
0
•
Органичните торове се внасят в почвата прев есента едновременно с дъйбоката об работка или след нея. През зимата те се разлагат н преминават в усвоима за расте нието форма. Внесени -през пролетта, те оказват по-слабо влияние върху развитиет о на лозата. s • •
*
.1
HL
«i
4
£ Азотните торове се внасят през пролетта, преди отгрнбването на лозите. Внесе ни през есента, те се отмиват с есенно-зимните валежи. Фосфорните и калиевите торове може да_се внасят през целия, период на покой на лозата в зависимост от въз можностите и j6t състоянието на почвата. От голямо значение е и к а к ще се извърши торенето. Повърхностното разхвър ляне и плиткото заораване са възможни само за азотните торове. Поставянето на то ровете в кръг близо до стъблата на главините не дава желания резултат. Най-добър ефект от фосфорните и калиевите торове се получава, когато се внаейт по-дълбоко, близо до по-тънките разклонения на корените. За целта по "средата на междуредие то се отваря бразда (кан авка), дълбвка 25—30 сш, в която се разхвърля торът, след което се покрива с мал ко почва. Ч“
•
I
•
У
•
*
К А К Д А СЕ ТОРЯТ ЛОЗИТЕ В ДВОРОВЕТЕ? *
*
г
Когато лозите са засадени в редици, покрай алеи, пътеки и т. н., за да се наторят, се изкопава с права лопата канавка,дълбока 25—30 сш на.50—60 спг встрани от ре да. Поставят се торове на дъното й и се заравят с изкопаната пръст. При следващо то торене канавката се изкопава от другата страна на реда. Ако лозите са засадени поединично, изкопава се подобна кан авка във форма на окръжност р радиус 50—60 сщ от стъблото на лозата. Количеството на торовете се определя, като се предвидят за всеки квадратен метър, зает от лозите, по 3—4 kg оборски тор или 20—30 g азо тен тор, 50—60 g суперфосфат и 30—35 g калиев хлорид. Когато повърхността на почвата около лозите е зачимена или покрита с плочи, асфалт и др ., необходимото количество торове се дава_на два пъти с обилна поливка.
НЕОБХОДИМО ЛИ Е Д А СЕ ПОДХРАНВАТ ЛОЗИТЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО? 1
Подхранването на лозите през вегетационния период се посочва от много специалис ти като ефикасно средство за повишаване на добива. По-новите проучвания върху торенето на лозата обаче, доказват, че при добро основно торене (през есента или, през пролетта) подхранването е без особено значение. Освен това подхранването^е свързано с поливане или изчакване на обилни валеж и . Ето защо практически поудобно е предвидените количества торове да се внесат наведнъж, през есента или през пролетта.
*■••^.>-<.
•••. v\_ C.* •>*
КАКЙИ СА ОПТИМАЛНИТЕ . V •
'. •
■
• •
y
'
/*•-П %•
: У Лтш
.
.
*A:\ *1-.. • '.• • > .<• Л
•
•
" •/ ?'••'
■
w .
4
•
.
: •
'
•.
'
-Л~' ■• ;
•
••<
■'
.
: ■/
' ■ \.
'
* •
VJ
•.
V*• "• ’ >'
Т а б л и ц а 4. Годишна еум а на вш езйит е за някои райони у н а с — ■■■»*
ЯР1МШ
%-
.
- ....................
Населено място и
N
Видин ' Оряхово В рат Плевен Ловеч Габрово • Велико Търново С ватов . Русе Сшшсгрж
Разград
* •• 1- ;
Шумен Толбухин Барна Бургас
•-
Наеелево место
Валежи в J/m# •
г
"
'
Лозата се отнася към сухоустойчивите растения. В сравнение с овощните видове тя по-добре се приспособява към недостига на почвена влага, поради което се от глежда повече при неполивни условия. При достатъчно влага. и при'напояване оба че добивите отгрозде знач ително се повишават. Въз основа на наблюдения в страни с умерен климат се смята, че лозата е добре осигурена с влаг-а при 600—800 1 годишна сума на валежите. При недостиг на влага в почвата растежът на лозите е по-слаб и добивите са незадоволителни. Продължителното засушаване предизвиква ранко спиране на рас тежа и подгаряне и окапване на най-долните листа. Зърната иа гроздовете остават дребни и с ниска захарност. При много силно засушаване гроздето може д а повех не и да засъхне. Прекомерното навлажняване на почвата чрез поливки или от валежите също не е полезно. Тогава корените на лозата се развиват по-слабо, растежът продължава до късно, пръчките.остават недозрели, гроздето остава воднисто, има понижена зах ар ност и е предразположено към заболяваме от сиво гниене.
;v>v4 № ’' *'
“•
ВАЛЕЖИ ЗД ЛОЗАТА? ' / .• '< - • • •
-•
Валежи в 1/ша
✓
ч> %
.563 *532 851 , 600. 636 881 676 540 560 546 565 633 540 >498 514
т
- 7
' Карнобат Яцбол
•
Сливен . Стара Загора Чиршш Хасково Свиленград К*рДЖали ‘ Плоедяа Карлово Петрич' Благоевград Станке Димитров София Своге
. .; ' ■•
*
■
Г
Г
Ч
5*д 562 596 60S 582 625 ■ 585 663 515 653 670 517 '. 656 .. 640 654
•
.
-
. -у '
1
132 -. . . .
& —?.t-
'Va“•
г .*v-.V
/С* •% I—
—v ■
Vi с
.1.1.. • ; V. *
•*•iw';•* ■-Lr.; ■.•
-•r,v
.
... _ •
«мЯг>V-ч<
••■Si.
Ait/y y>.
■ • -
.viM s•445
..Л
,r
'ЗАДОВОЛЕНА ЛИ Е У НАС ЛОЗАТА С. ВЛАГА? ч
,
1
* Годишната сума на валежите за някои райони на страната може да се види в табл. 4. За повече,то райони тя е под оптимума или около дблната граница. Трябва да се има предвид и неравномерното разпределение на валежите по сезони. Най-често у нас има летни з.асушавания. Слабите летни дъждове (до 10—15 l/ms) са без значение за лозата.
МОЖЕ ЛИ Д А СЕ ОПРЕДЕЛИ МОМЕНТЪТ ЗА НАПОЯВАНЕ?
Съществуват точни и сигурни начини за определяне на момента, когато трябва- да се напояват лозите. Единият от тях се основава на съдържанието на влага в почва та, а другият — на смукателната сила на лозовите листа. И двата начина обаче qa свързани с известно оборудване и специални познания на тези, които^ще ги при л а га т .' \ За практически цели сроковете за напояване може да се определят по някои външни признаци на растенията, Такива признаци през първата половина н а веге тационния период са спирането на растежа .на отделни леторасти, при което техни те върхове остават изправени; през втората половина на вегетационния период — пожълтяването и подгарянето по краищата на най-долните листа. Съвсем ясно е, че насрочването на поливките по тези признаци не е съвсем точно и безпогрешно и изисква също наблюдателност и опитност.
Ж
КОГА И КАК ДА СЕ ПОЛИВА ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИОННИЯ ПЕРИОД?
■
/
,у
.
" ,
- .
.
През периода от напълването на лозите до цъфтежа напояването трябва да се избяг ва. Обикновено съдържанието на влага в почвата през този период задоволява н у ж дите на лбзата. Освен това с поливката ще се създават благоприятни условия за м а ната, а извършено преди цъфтежа, напояването може да причини изресяване. У нас в зависимост от количеството и разпределението на валежите се извършват от 1 до 2 поливки от края на юни до началото на август. При леките песъчливи почви лозите са изложени повече на засушаване. Поливането чрез заливане на цялата,повърхност трябва да се избягва. Н звлзжняването на почвата при него е неравномерно й се влошават физичните й свойства. За предпочитане е поливането по бразди. При междуредови разстояния до 1,50— 1,60 ш се прокарва една бразда в междуредието, а при 2 ш — по две бразди. В двор-
It* ДО citfiji U яю0ит*дя мир
133
ните места, когато-лозите са засадбии в отделни редове, от двете страни на реда'се откриват канавки на около 0,50 m от лозите. . За една полив ка в зависимост от пропускливостта.на почвата са необходими о% 70 до 10G 1/гЬ*,, за да може водаФа .да проникне на по-голяма дълбочина, където са разположени корените на лозата. Напояването с малки дози ие е ефективно. Приасмовидно отглежданите лози количеството на водата трябва да се съобрази с.р аз витието на растенията. Те се н уж даят от повече вода. След поливката браздите се ' заравняват, за да се ограничи изпаряването. г
►
ЗАЩО С Л Е Д П РО ’11А Р В А Н Е ,Н А ГРОЗДЕТО НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВАПОЛИВАНЕ? •*
*
•
. .и
Последната йоливка трябва да сеизвърш и към момента на прошарването на грозда то. По-късните поливки са нежелателни. С тях се заб авя узряването на гроздетоПри винените, сортове сепониж ава захарният градус? и трябва да се отложи гроздо. берът, докато захарното съдържание достигне желания процент. При десертнйта сортове късното напояване също влошава качеството на гроздето.. То става по-воднисто и с по-слаба транспортабилносЪ1. ^Създадената около лозите влажна атмосфе ра благоприятствува за развитието на свиото гниене, а напукването на зърната улес нява заразяването на-гроздовете. ■
МОЖЕ ЛИ Д А СЕ Н АПО ЯВАТ ЛОЗИТЕ П РЕЗ ЕСЕННО-ЗИМНИЯ ПЕРИОД?
■
Към края на вегетационния период достъп ната за растенията влага в почвата из черпана на значителна дълбочина. Ако през есенно-зимния период не паднат доста тъчно валежи, лозата е заставена да започне новия вегетационен период при недо статъчно влага в почвения пласт, където са разположени корените й. Обикно вено „плачът“ на лозите тогава не се проявява или е съвсем слаб, а зимниде очи по карват'нередовно, В такива години е полезно да се извърши влагозапасяващ а поливка на лозето. Пол ив ната норма при нея е значително по-голяма — 15Q—200 I/ т * . . f a x a лозите са в състояние да понесат по-лесно евентуалното засуш аване пр£з пролетта или лятото, защото в дълбоките почвени пластове е натрупан достатъчен запас от 4влага. Най-благоприятното греме за влагозапасяващ а поливка са есеннозимният и раннопролетният перйод, от ноември до края на март, в дните, когато тем пературата на въздуха е над-нулата и почвата не е замръзнала. . Добре е върху наклонените терени,, където ие е възможно-.поливане,след : загрибрането.на лозите да се направят землени прегради напречно на: склона з а 'з а - ' ' държане на водите от есенно-зимните валежи.
-П О ВРЕДА БОДЕОТИ И НЕПРИЯТЕЛИ ПО
ЛОЗАТА
Vг
t
/
ч
СТУДОУСТОЙЧИВО РАСТЕНИЕ ЛИ Е ЛОЗАТА?
Културната лоза може да се причисли към умерено студоустойчивите растения. От делните нейни органи проявяват различна устойчивост към ниските зимни темпера тури. Най-чувствителни на стуД са корените. Те измръзват при температура —5, —7° С. Корените на подложките (дивачките) издържат до —9, — 10° С, У нас не са констати рани случаи на измръзване при „корените на плододаващите лози, но съществува опасност за младите облагородени лозички при изваждането им от вкоренил ището» транспортирането и т. н., ако температурата спадне под 0 °С . От надземните части по-чувствителни са пъпките. При слабо устойчивите сор тове те започват да измръзват при — 1 5 ,— 16° С, а. при студоустойчивите — при —20, — 2 Г С . В зимното око по-чувствителна е главната пъпка. Заместващите пъпки и пъпките на колтуците издържат повече на ниски температури. Едногодишните пръч-, ки са по-устойчиви на студ от пъпките. Най-студоустойчиви от надземните части на главината са рамената (кордоните) и стъблото. У нас по-често се наблюдава частично измръзване на пъпките, по-рядко — измръзване на всички пъпки, а най-рядко — на цели лози. :
.г
1
ИМА ЛИ. РАЗЛИ ЧИ Я В СТУДОУСТОЙЧИВОСТТА НА ОТДЕЛНИТЕ СОРТОВЕ?
" . " #*' Студоустойчивостта на културните сортове не 'е еднаква. Обикновено сортовете с по-мека дървесина, силно родовитите и много от десертните са по-слабо студоустойчиви. Разликата-между чувствителните и устойчивите на студ сортове, отглеждани у нас, е 5—6 °С . Досегашните наблюдения върху измръзването на сортовете в стра ната позволяват те ла се разпределят в няколко групи:
1. Сортове с MHOfro добра студоустойчивост — Каберне СоВийьдн, Р кацктели, Мискет червен, Ризлинг рейнски, Ризлинг италиански, Мискет Отонел и др, 2. Сортове с добра студоустойчивост — Саперави, Памид, Ш евка, М авруд, Мерло и др. 3. Сортове със средна студоустойчивост — Гъмза, Сензо, Мискет хамбургски,, Тамянка, Мискет врачански, Зарчин, Чауш и др. 4. Сортове със слаба студоустойчивост — Болгар, Кардинал, Д имят, Юни блан и др.
КАКВИ ФАКТОРИ О К А ЗВА Т ВЛИЯНИЕ В Ъ Р Х У СТУДОУСТОЙЧИВОСТТА НА ЛОЗАТА?' и
Лозите от един и същ сорт показват различяа студоустойчивост в отделните районй и години. Причините, които обуславят различията, са много и може да бъдат под редени п няколко групи: 1. С и л а и п р о д ъ л ж и т е л н о с т н а с т у д а . Не всяко спадане на температурата предизвиква измръзване на лозите. При по-голяма продължителност на студа пораженията са по-големи. Времето, когато ще настъпят студовете, и з а каляването'на лозите също са от значение. Най-добра студоустойчивост имат лозите през периода от края на декември до началото на февруари, 2. М е с т о п о л о ж е н и е н а л о з и т е . То влияе върху по-доброто или по-лошото узряване на пръчките. Най-много страдат от зимните студове лозите, за садени в ниски и влажни места. През зимата студеният въздух по-малко се задържа, по склоновете, отколкото в ниските котловинни места. 3. А г р о т е х н и к а . Всички мероприятия през вегетационния период тряб ва да се провеждат навреме й качествено, за да се осигури добро узряване на пръч ките. Битите от градуш ка и засегнатите от мана лози са по-чувствителни на студ. Особено трябва да се внимава с по-родовитите сортове: Пръчките на претоварените лози остават недозрели и по-лесно измръзват. Обилното торене с азот и обилните поливки също понижават студоустойчивостта на лозата. ^ 4 . Ф о р м и р о в к а н а л о з и т е . Когато лозите се отглеждат асмовидно или на високостъблени формировки, студоустойчивостта им е по-висока, защото имат повече многогодишна дървесина, и едногодишните им пръчки са отдалечени от повърхността на почвата.
КАК СЕ РАЗПОЗНАВАТ ПОВРЕДИТЕ ОТ СТУД? ■
•
.
'
/
.
,
'
Външво измръзналите пъпки н е м о ж е да се разпознаят от з д р а в и т е . З а д а с е уста нови измръзването, събират се пръчки в края на зимата и с о стр о н о ж ч е или бръснач очите се прерязват налерчно. Когато са живи, пъпките ’и м а т с в е ж зе л е н цвят, а при и з м р ъ зв а н е — тъмнокафяв или черен. Така може да се установи к а к ъ в процент о т очи те са измръзнали. Когато дървесината е' засегната, тя същ о п о ч е р н я в а . - • Ако се забави резитбата на лозите, може да се наблюдава, че преди да се раз ви ят, зимните очи Започват да увеличават обема си, т. е. набъбват. Измръзналите очи не набъбват. При силни студове по стъблото на лозата се появяват отоци, чрез които'растението се стреми да възстановя повредените тъкани. ’ /•
К А К ВА Р.ЕЗ№ГБА СЕ ИЗВЪРШ ВА НА ПОВРЕДЕНИТЕ ОТ СТУД ЛОЗИ? .
Когато от зимните студове са повредени само част от очите по едногодишните пръч ки, преди резитбата трябва да се уточни какъв е порцентът на повредените очи. В съответствие с него при резитбата се увеличава натоварването на лозите с плодни очи. Още по-добре е, ако се забави резитбата до набъбването на пъпките и тогава при нея се подберат плодни пръчки с повече запазени очи. Когато на лозата им а под ходящи колтуци, те също може да. се използуват. i Ако измръзването е по-силно и зимните очи са повредени напълно, изрязват се до основата всички едногодишни пръчки. По рамената и стъблото , покарват л а комци от спящите пъпки. Чрез филизене^се подбират най-подходящите от тях за възстановяване на лозите.
КАК С£ ВЪ ЗСТА Н О ВЯВАТ НАПЪЛНО ИЗМРЪЗНАЛИТЕ ГЛАВИНИ? \ ‘
* •
•
* •
' •
‘
* ч
4 ,0 Т 1ри изключително силни студоае надземните' части на лозата може да загинат на« пълно. Едногодишните пръчки на такива главини се изрязват до основата и се и з чаква напълването на лозите. Възможно е от основата на стъблото, която е била в снега, да се развият някои оцелели спящи пъпки. Ако не се развият никакви лаком ци, главината се прерязва и се присажда на разцеп. Подземното стъбло и коренитб на лозата остават живи в продължение на 3—4 години след загиването на надзем ните части. Ето защо присаждането на разцеп може да се извърши и на втората го дина, след измръзването. -
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ПРЕДОТВРАТЯТ ПОВРЕДИТЕ ОТ СЛАНЙ? v :
г
\
<
■
w
** { Късни пролетни слани у нас падат докъм 20—25 април. Те са по-чести в равнйннйте места и особено в затворените котловинни полета. По склоновете опасността от , слани е много по-малка. Асмите и високостъблените лози по-слабо се засягат от сла ните, понеже температурата 1на 1,5—2,0 ш над повърхността на почвата е значител но по-висока, отколкото до самата повърхност. В момента на напъпването, преди още да са се появили зелените листенца, пъпките издържат до —2,5, —3,0° С. Мла дите леторасти обаче измръзват при < —1,5° С. Не са установени различия в устой чивостта на отделните сортове лози към пролетните слани. Все пак късно развива щите се сортове (Мавруд, Юни блан, Каберне Совиньон и др.) са по-малко изложе ни на риск. Там, където има опасност от късни пролетни студове, се препоръчва задимяване. Гъстият пушек пречи на топлинното излъчване от почвата и температурата се запазва над нулата. Той се получава при бавно горене на мокра слама, царевичак, лозови пръчки и др. Тези м атериалите поставят предварително на купчинки в ло зето и при нужда се запалват.-За един декар лозе са достатъчни 5—6 купчинки, коитЬ да се запалват, когато температурата на повърхността на почвата се доближи към 0° G. . ■
*
.
\
.•
■
.
ч
rJ
•
.
•
1
.
,
.J
•
■
КАК СЕ ПОСТЪПВА ПРИ ОСЛАНЯВАНЕ НА ЛОЗИТЕ? •
•
/
.
*
Когато лозите са силно засегн ати ят пролетните мразове и всички зелени леторасти заедно със заместващите пъпки по плодната' пръчка са унищожени, най-добре е оставените пръчки да се изрежат. В такъв случай ще се разчита ъгловите и спящите пъпки на главината да дадат нови леторасти. . ■ ■ При щьслаби мразове основата на зелените леторасти остава здрава, Плодните пръчки тогава не се изрязват. Тъй като се развиват много колтуци, налага се вни мателно филизене, за да се намали броят, им до нормалния брой леторасти. Ако са повредени само върховете на леторастите, без да са засегнати ресите, резитба също не се прави. . Много често сланите повреждат леторастите от чеповете, а леторастите по плод ните пръчки остават здрави. В такъв случай е уместно-да се намалят леторастите върху плодната пръчка, за да се заставят лозите да развият нови силни леторасли от основата, необходими за следващата резитба. -
КАКВИ'ПОВРЕДИ НАНАСЯТ НА ЛОЗИТЕ РАННИТЕ ЕСЕННИ СЛАНЙ? Г'.
'
•
у
•
•,
Когато рано през есента температурата спадне пЬд— Г С, л^с^ата на лозите се пов реждат, като придобиват кафяв цвят, увяхват и опадват. Когато температурата спад не до —3° С, студът причинява повреди и по гроздето, ако не е добре узряло. Добре узрялото грозде може да издържи и по-ниски температури. Засегнатото от студа грозде придобива червено-кафяв цвят и зърната му лесно се ронят. Осланенотр де сертно грозде е негодно за консумация в прясно състояние и бързо се разваля. След осланяването и виненото, и десертното грозде трябва веднага да се оберат и да се преработят във вино или ракия. Н еузрялата част на леторастите същ дсе поврежда! На места, където има опас ност от ранни есенни студове, младите, нов оз аса ден и лозички се загрйбват р » в о , тъй като вегетират до късно и съществува опасност да бъдат повредени леторасти от есенните сЛани. •
1
*
*
Т Р Я Б В А ЛИ ЛОЗИТЕ ДА СЕ РЕЖАТ НА ЗЕЛЕН О СЛЕД ГРАДУШ КА? |W
W л
) s
, ;
• •*
Когато е паднала много силна градуш ка доез периода на активния, р астер М торастите до края на юни и са унищожени Напълно гроздората реколта и л е т о р » ^ те, извършва се резитба на зелейо,. Снемат се плодни пръчки и на лозите, се oCEWfff 3—4 чепа на по 2 очи от най-ниско разположените зелени леторасти. При чашо*К|* ната формировка броят на чеповете може да бъде малко ро-голям — до 5—7, Щ; пъпките на зелените чепове се развиват нови леторасти, които се използуват резитбата на следващата година. Те може да дадат второ грозде, което Нрн рац|щ| сортове и хубава, продължителна есен успява да узрее. Когато,са зацдони о т ^ В З гроздове и част от листата, резитба на зелено не се прави. Не се извършва, ч Щ г зитба при по-късните градушки — през юли и август. Битите от градуш ка лозя трябва да се обработват и отглеждат много во, за да възстановят силата си. При ранните градушки е уместно да се зодействуващи азотни торове. Във всички случаи след градуш ката се пръскане с 2%-ов бордолезов разтвор .За да се опазят новите листа, битите от душ ката лози се пръскат до късно срещу маната. *
•
*
КАК ДА СЕ РЕЖАТ £ИТИТЕ ОТ ГРАДУШ КА ЛОЗИ НА СЛЕДВАЩ АТА ГОДИНА?
Независимо от взетите мерки засегнатите от градуш ка лози са отслабени и спе* ; циалните грижи за тях (торене, обработка, филизене и др.) продължават и през ; следващата година, Резитбата им обаче трябва да бъде с нормален брой очи, т. е.
без да с* н ам аляват.П о ллодните пръчки и: чепояет* и м ап зд к и , които ^t?a пр^реДеHtr от градуш ката и няма да покарат. Ако се съкрати броят на оставените очи, лози те ще развият малко леторасти с недостатъчно листна маса. Тогава те не ще м о гат; да оползотворят напълно създадените по-добри условия за вегетация. : ................... '
КАКВИ. ФОРМИ НА ИЗРЕСЯВАНЕ СЕ РАЗЛИ ЧАВАТ ПРИ ЛОЗАТА? .
%
•
*
Ч ,
#
•
.
•
Ф
.
f
* г
•
' %
.
.
Пълното"^ или частичното окапване на "цветните,.бутони, цветчетата или младите завръзи в периода около'цъфтежа се нарича и з р е с я в а н е. Когато окапят всич' ки цветни, пъпки, ресата изсъхва. По-често се случва гроздовете да останат силно проредени. Сортовете Бяло без семе, Мискет червен, Мискет врачански, Мискет хамбургски, Ркацители и /Саперави и зр есяватл о -си л н о о т другите. KofaTo в грозда се развият малък брой едри, нормално оплодени зърна, а поголямата част са дребни, безсеменни зърна, явлението се нарича м и л е р а н д а ж {м-Оч.м ищ и). Неоплодените зърна получават по-малко хранителни вещества (защото нямат семки),, вследствие на което остават-недоразвити. Милерандаж се наблюдава често при сортовете Болгар, Царица на лозята, Кардинал, П а м ^ ;|ия-. кои клонове) и др. . \J/-'' .Понякога буйният растеж На леторастите рано напролет може да причини по степенно изгубване на цветните бутони, вследствие на което растящата реса се пре връща в мустак. Тази форма на" изресяване се нарича и з т о ч в а н е. По-склонни към източване са десертните сортов^ Болгар, Шасла доре, Бяло без семе, Италия и др. Обикновено то мнн.ава незабелязано, но може значително да намали гроздо вата реколта.' За да се установи, че действително има източване, трябва да се правят еже• дневно наблюдения върху определен брой лози. <■
•
КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ИЗРЕСЯВАНЕТО? • • *
/ •
.
*
*
t
Причините за изресяване може да бъдат най-различни: Jf 1. Б у е н р а с т е ж н а л е т о р а с т и т е . Когато по-голямата част отхранителните вещества отиват-за растеж на леторастите, получава се-изгладнява и е'н а ресите. Тогава се проявява изресяването. Подложката Монтикола в такива случаи усилва изресяването. Средствата за борба против изресяването, причинено от буен растеж, са прищипването или кършенето на леторастите непосредствено преди цъфтежа. Като предпазна Мярка се препоръчва склонните към изресяване сортове да не се присаждат върху Монтикола,
2. Н е б л а г 6 п р й е т н и
м а t £о р Ъ л о г н ч н и
у с л о в и я.
При
хлАдно, обЛачно й дъждовко време през периода на цъфтежа оплождането на ц в е товете е Нередовно. Ако температурата спадне под 14° С, оплождане не става. Засе га, няма сигурни средства за предотвратяване на изресяването вследствие на лоши метеорологични ус л о в и я. Ч • 3. Н е н о р м а л и о у с т р о й с т в о н а д в е т а. То е причина за изре сяването при сортовете с функционално женски ц^гтове. За да плододават редовно, такива соргове трябва да бъдат опраШени с фертилен прашец от сортоВе с нормални (двуполови) цвгтове. < Много често лозите от сортове 'с функционално женски цветове, като Ч ауш , Черна разаки я, Фоча и др., се засаж дат в близост с лози от сортове с нормални цве тове. Това улеснява тяхното оплождане. ‘
...
'
КОИ СА ПРИЧИНИТЕ 3.4 СЛЪНЧЕВИЯ ПРИГОР? ■ .
/
•
I
Повредите по зеленото грозде, причинени от пргките слънчеви лъчи, носят името слънчев пригор. Той се проявява, когато зеленото грозде, което е било на сян ка, се открие и се изложи в горещо време. на прякото действие на слънчевите лъчи. Пригорът засяга обикновено едната страна на зърната — тази, която е обърната към слънцето. Засегнатата част променя цвета си, става кафява, омеква и засъхва. По някога може да се Повредят Цели зърка й гроздове. , Зй да се предпази гроздето от слънчев пригор, не трябва да се връзват паднали те йа земята леторасти в Горещо време, а при кършенето и колтученето д а се откри ват в горещите часове' на декя гроздовете, които дотогава са били засенчени. Пра шенето със сяра също може да стане причина за пригор по гроздето. ' ЗАЩО НЯКОИ ЛОЗИ ЖЪЛТЕЯТ? S
/ ,
.
.
/
Жълтеенето на лозите може да се дължи на неинфекциозйа (физиологична) хлброза или на някое вирусно заболяване (инфекциозна хлороза, закърж авяване и Др-J. Неинфекциозната хлороза се п р о я в я в а по в с и ч к и части на лозата, като запйчв а от върховете на Л еторастите. Цветът на л и с т а т а й р е м и н а в а в жълт, а по-късно в белезникав. Пожълтдването започва от периферията и напредва между нервите, които пожълтяват най-късно, Запазването на зеления цвят на нервите е характерен, признай на тази х л о р о з а . Болнит§ л о зц р а з в и в а т слаби летораст» с къси междувъзлия. Леторастите също може да пожълтеят, върховете им изсъхват и дават много колтуци с малки жълти листа. Растенията добиват храстовиден изглед.
*
>
•
■
•
r
'
,
-• Асимилацията на болните лози е слаба , поради липса на хлф&фил. Лозите постепенно се изтощават и след няколко содини някой загиват напълно. Плодода* , ването на болните главини рязко спада — те дават малко сьцветия и изресяват Една от основните причини за неинфекциозната хлороза е съдържанието на много карбонати в почвата. Известни условия засилват болестта — в дъждовни го дини тя се проявява по-силно, 'а в сушави — по-слабо. Д опуска се, че преминалият В растението кисел калциев карбонат свързва желязото, в резултат.на което хлорофйлът намалява. I
^
.
ИМА ЛИ СРЕДСТВА ЗА БОРБА СРЕЩУ НЕИНФЕКЦИОЗНАТА ХЛОРОЗА? \
За да се води борба с неинфекциозната хлороза,,трябва предварително да се устано ви действителната причина за появата й. Когато хлорозата се дължи на излишни количества варовик в почвата, най-често се използува зелен камък (железен^сул фат), Лозите се пръскат с 0,6 до 1, 0 %-св разтвор .на. железен сулфат 3—4 пъти по време на вегетацията. Зеленият камък може да се използува и в праховидно състоя ние'по 200—500 g на главийар, като се внася в почвата както торовете. По-целесъобразяо е обаче да се приготви 10%-ов разтвор от железен сулфат и от него да хе внесат в почвата по 10 1 за главина преди напълването на лозите, като главините предварително се откриват на 15—20 сш дълбочина. ■■> По същия начин може да се третира и със секвестрен— 20 до 40 g в 10 1 вода или хлорофер 50 до 80 g в 10 1 вода за.главина. Тяхното действие продължава н я колко години и ефектът е много голям. Най-сигурният Начин за предпазване от хлороза е да се извърши анализ на почвата преди засаждането на лозите и да се из бере подложка в зависимост от съдържанието на карбонати а нея. \
) i
•
9 г
'
МОЖЕ ЛИ Д А С Е 'Л Е К У В А Т БОЛНИ ОТ ИНФЕКЦИОЗНА ХЛОРОЗА И ОТ ЗА КЪ РЖ А ВЯВА Н Е ЛОЗИ? •
Инфекциозната хлороза и за кър жа в ява нето (къеовъзлието) са вирусни болести по лозата. Близки до тях са още жълтата мозайка (панашура), жълтите нерви и др. При тЯх също се наблюдава жълтеене до избеляване на листата, сйл-йо- изресяване и отслабване на лозите. Те трудНо се разграничават от неинфекциозната хлороза. ПожъЛтяването при вирусните заболявания обаче започва от нервите. Засега няма Средства за пряка борба с вирусните заболявания по л озата; Вземат се обаче мерки
.
*•
за ограничаване на разпространяването им. Не трябва да се вземат калеми за р аз множаване от болни лОзи. -Заболелите подложки в маточника трябва да се уиищЬ~ жават.• )г ч При установяване на болни лози в лозето единственото средство е да се изкоре нят заразените лози заедно със съседните здрави и да се унищожат. Трябва добре да се почистят корените им, тъй като болестта се разнася чрез тях. Нови лози на Мястото на изкоренените може да се засаж дат след 4—5 години. ____
ш
-S
,
/
■
,
.
ДАЛИ ХЕРБИЦИДИТЕ ПРЕДИ ЗВИ КВАТ ПОВРЕДИ ПО ЛОЗИТЕ? I
,
>
•*.
Когато върху лозитеполадне разтвор от хербициди, използувани срещу плевелите при житните култури (2‘,4-Д), по тях се появяват много характерни, повреди. Лис* стата се деформират ветриловидно, нервите стават почти успоредни и силио из пъкнали. . . . ■ .. . Типичното за сорта нарязване на листата изчезва, а по края се появяват дълги нищ-, ковидни зъби. Листата на засегнатите лози остават дребни и жълто-зелени. Лет©-' растите се изкривяват и образуват къси междувъзлия. Силно засегнатите лози мо же да загинат, а останалите показват признаци на з а с я в а н е в продължение на 1—3 години. Добивът се намалява, Хербицидният разтвор може да бъде отнесен в-:рху лозите чрез вятъра при работа на самолети близо до лозето. Когато се изп лзува лозарски инвентар (пръс качки, каци й др.) за пръскане на житни посеви с хербидици, той трябва да се по чиства много добре след употреба. Дори и най-малките количества от 2,4-Д^попад» нали върху лозите, предизвикват деф ормзгтя-на младите листа. ✓*
КАКВО Т Р Я Б В А ДА-СЕ ЗНАЕ ЗА :.',а ПЛ1 А ПО ЛОЗАТА? •
•
• •
•
...г •
г •
1
•
Маната по лозата се среща във всички лозарски райони у нас. Тя напада само зе лените части на растението — листа, реси (гроздове), леторасти . и мустаци. Найчесто обаче напада листата и гроздовете. По листата през пролетта и лятото се образуват бледозелени кръгли петна, н а речени м а з н и п е т н а ; Те може да достигнат до 3 и повече сантиметри в д и а метър и придобиват все по-жълт оттенък. При. влажно време от долната страна на листа петната се покриват със сиво-бял налеп. Със застаряването петната стават жълто-кафяви до кафяви и накрая изсъхват (подгарят). На един лнст може да се появят едно до няколко петна. Понякога!'те се сливат и обхващат по-голямата част’ от петурата. Когато листата застареят, към кр ая на лятото и през есента, маната
се проявява под формата на множествр дребни детна, ограничени отнервите. Те се наричат м о з а и ч н и п е т н а , Л о ресите маната образува кафяви петна, най-често по дръжките,, които растат на дължина и постепенно обхващат цялата чепка. При заразяване на грозда вед нага след прецъфтяването младите завръзи потъмняват, покриват се със сивобелезникав налеп и изсъхват. Когато зърното наедрее, но е още зелено, то се напада кос вено през дръжчицата. Тогава от зелено то става кафяво, набръчквр се и изсъхва, но бял прашец не се появява. Когато маната засегне ресата и гроздовете, тя унищожава голяма част от р е колтата. В отделни години загубите са достигали до 70—80% от гроздовата реколта. Ако нападне само листата, маната причинява тяхното частйчно или пълно из съхване. Леторастите се оголват, гроздето остава недозряло, лозите отслабват и на следващата година също дават по-малко грозде. < •
г
ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ СЕ РАЗВИВА МАНАТА? •
/
•
#
Маната е гъбна болест и нейното развитие зависи изключително само от температу рата и валежите. Тя зимува в почвата чрез зимни спори, които се образуват в мо заичните петна. За да покълнат и да заразят младите листа, необходимо е зимните спори да киснат във вода или в кална-почва в продължение на 4 —5 дни при средна денонощна температура над 11°С. Веднъж проникнала в тъканите н а листата, гъбата се развива, без това да личи Отвън. Необходим е известен период от време, за да се появят външните белези на болестта мазните петна. Този скрит период на болестта от заразяването до поя вата на мазните петИа се нарича инкубационен. През пролетта при хяадно време той продължава около 9 дни, по-късно — 7 дни, а при много топло време — 5 дни. 'Заразяването от зимните спори е ограничено. Масово заразяване на лозите се причинява от летните спори, които се образуват по долната страна на листата— белия прашец по мазните петна. За да се образуват летни спори, необходима е сред на денонощна температура поне 13° С и висока влажност на въздуха. При много висока температура и сух въздух летни-спори не се образуват. Образуваните летни, спори се разнасят от вятъра на големи разстояния и попадат върху листата, ресите' и другите зелени части на лозата. За да покълнат и да причинят ново заразяване, на спорите е необходима обезателно вода. Всеки дъжд, който намокри листата поне з а 2 часа (около 2 1/ш2}, създава условия з а ново заразяване. При тези заразявания също се образуват мазни петна с летни спори и така кръгът се повтаря многократно пр^з лятото. Ако не се създадат необходимите условия (капки вода по листата в продължение на 2 часа), заразяване не може да стане, но обилните роси и мъгли са напълно достатъчни за това.
КОГА И КАК ДА СЕ ПРЪСКАТ ЛОЗИТЕ СРЕЩУ МАНАТА? *
ь •
/ '
•
При определяне момента за пръскане срещу маната се ръководим главно от два фак тора — от условията за развитието на маната (температура и влажност) и от расте ж а на лозите. Първото пръскане се определя в завясимост от предполагаемото за разяване от зимните спори. То трябва да се извърши към края на първия инкуба ционен период преди появата на първите мазни петна. Точната продължителност на периода се определя от Специалистите агрономи по.сбора на активната темпера тура. Първите мазни петна се търсят в онази част на лозето, където почвата се за' държа по-продължително време влажна. По тези петна ще се образуват летни спо ри,^ к а р о при подходящи условия ще предизвикат вторично заразяване. Лозето тря$МГ да бъде напръскано преди появата на петната, защото с пръскането може >еамо'да се предпазят лозите от заразяване. Възможно е в дадено лозе да няма зара зяване от зимни спори, но щом като в съседни лозя вече има мана, опасността QT следващите заразявания е еднаква. Второто и следващите пръскания се провеждат в зависимост от растежа на л е торастите и от условията за развитие на маната. В години с нормални или чести превалявания пръскане се извършва преди всяка поява на нови петна. Като се има предвид, че инкубационният период по това време е 6 —7 дни, това означава, че лозите трябва да се пръскат всяка седмица. При продължително засушаване пръсканията се разреждат през един инкубационен период. След образуването на ягоридата, ако се засуши, пръсканията може да се разредят, но ако валежите продълж ават, пръска се всяка седмица. Нормално пръскането на лозята у нас се пре кратява през втората половина на юли. Но ако искаме да запазим добре,и най-мла дите листа, едно пръскане в началото на август ще бъде само от полза. Когато пролетта е суха, първото пръскане може да се извърши значително покъсно. Все пак не бива да се изчаква много, защото лозите се зашумват силно и вътрешността им трудно се напръсква. В края на масовия цъфтеж трябва да се из върши едно допълнително пръскане само на ресите, защото тогава опасността от заразяване на, младите7завърз-и е най-голяма. Самото пръскане трябва да се извършва с пръскачки така, че разтворът да по пада върху лозите йа фини капчици (като мъгла) и да покрива равномерно всички зелени части на растението. Особгно внимание се обръща на ресите (ягоридите). Понеже заразяването на листата става главно ярез устицата от долната страна, тази страна трябва да се пръска много добре. След дъжд или роса се изчаква да се изпа ри водата по листата. Ако падне силен дъжд, преди разтворът да е засъхнал по ло зите, пръскането се повтаря.
19, » 8
m i l l Id аш 5и т«м *ге«р
*
КАКВИ СРЕДСТВА СЕ ИЗПОЛЗУВАТ СРЕЩУ МАНАТА? *
*
%
,
■
Химичните средства, които се Използуват срещу маната, имат това' свойство,'че ко гато съвсем малка част от тях е разтворена във вода, в която покълнйат спорите на маната, те убиват покълнващите спори и по този начин, предпазват лозите от зара зяване. . Най-ефикасното средство за- борба с маната е синият камък. Тъй като чистият "разтвор, от сян камък изгаря'лозите и лесно се измива от дъждовете, той .се неутра лизира с вар. Приготвяният-^разтвор, от син камък и вар ее нарича бордолезов. Ко личеството на синия камък обикновено е I kg за 100 ! вода. Първите 1—2 пръскания' може да се извършат със 750 g 'за 100 I, а последното — с 2,0 kgv' : Други препарати, които заместват синия, камък, са купрозан, е у я е р !^ ^ купроцин. Те ее разтварят лесно във вода, не дават никакви изгаряния по лозите'и не им се прибавя вар. Купрозанът се използува в количество 400 g, а купроцииът — 500 g за 100 1 вода. В дъждовно време лозите се прашат с меден окс.ихлорид в доза 3—4 kg за декар. . . •. •••••■ SC купрозан или купроцин лозите се пръскат'от началото на вегетационния пе• риод до цъфтежа. По време на самия цъфтеж и след това се предпочита бордолезовият разтвор, тъй .като разтворът от купрозан или купроцин има по-малка трай ност и прави гроздето по-чувСтвително на сидиум и на сиво гниене. •
,
%
*•
' КАК ДА. СЕ ПРИГОТВИ ДОБРОКАЧЕСТВЕН ВОРДОЛЕЗОВ РАЗТВОР? ’
*
*■ - *
В дървен съд или циментов резервоар се наливат по 80 1 вода за всеки 1001 разтвор, ■в която се разтваря нужното количество син камък. Си ::ият камък се поставя в. тор бичка от рядко платно или зебло,- която се провисва- так а, че да бъде- наполовина потопена във водата. В друг съд “(кофа, тенекия и т. н.) се приготвя варно мляко. То се налива през еито на няколко пъти в синкамъчния разтвор при постоянно бър кане. Обикновено на 1 kg син камък се прибавя около 1,5 kg гасена вар*. - Най-добре е варното мляко да се налива дотогава, докато разтворът покаже'слабо алкална реакция, което се следи с фенолфталеинова хартия. При слабо алкален разтвор фенолфталеиновата. хартия се променя от бяла в розова. Н акрая се долива вода до мярката. Лозето трябва да се пръска с прясно приготвен бордолезов разтвор. Трайността на готовия разтвор е от 12 до 18 часа. Ето защо тсй не трябва да се' оставя да пренощува. Ако това се наложи, прибавя'се по 100 g захар за 1001 разтвор. Преди всяко пълнене на пръскачката разтворът се разбърква, а при изливането се прецеж да добре, за да не се задръстват разпръсквачнте.
М О Д Е ЛИ Д А СЕ ПРЕДП АЗЯТ ЛИСТАТА НА СОРТА БОЛГАР ОТ ИЗГАРЯН Е ОТ БОРДОЛЕЗОВ РАЗТВОР? . " ; •
I
•
*
.
При първите пръскания бордолезовият разтвор причинява изгаряне по младите листа и по върховете на леторастите на сортовете Болгар, Царица на лозята и др., когато се употребява в облачпо и хладно време. При слънчево време изгарянията • са по-малко. Както киселият (с малко вар), така и алкалният {с много вар).разтвор причиня ват повече изгаряния, Разреждането н,а разтвора с вода не решава въпроса за пред-, пазването на лозите., z3& да се избягнат изгарянията по листата на сорта Болгар, препоръчва се след ното: а) бордолезоввят разтвор д а се приготви с вар, при гасен ето на която е приба вено по 20 g слънчогледово масло за всеки 300 g негасена вар; б) чувствителните-' сортове да се пръскат при слънчево време; в) за първите 2—3 пръскалия да се из ползува купрозан супер Д или купроцйн, които не причиняват никакви изгаря ния. ' ‘ От разпространените у нас сортове освен Болгар чувствителни към бордолезовня разтвор са още Царица на лозята,‘Кардинал, Перл дьо Ксаба, Мискет врачан ски, Тамянка, Султанина и др. При младите новозасаденн лозички независимо от кой сорт са първите няколко пръскания трябва да се извършат с купроцйн, тъй като техните листа са по-чувствителни в сравнение с листата на възрастните лози.
КАК Д А СЕ РАЗПОЗНАВА ОИДИУМЪТ? / •’
'
,
.
Оидиумът, или брашнестата мана, е втората по разпространение болест по л озата, у нас. Среща се по-често по Черноморското крайбрежие, но през последните 15—20 години обхвана всички лозарски ргцони у нас. По асмите е разпространен нався къде в страната. Оидиумът-„се развива до всички зелени части на лозата. По листата образува неправилни жълтеникари петна, малко издути и покрити със сиво-бял налеп от двете сграни. След изтриването на прашеца се забелязват кафяви точки, което е характерно за тази,-болест. Нападнатият лист се деформира, престава да расте, ста ва твърд и се свива. ~ > Най-често оидиумът напада гроздето. Нападнатите млади зърна, се покриват със сиво бял налеп, а ципата им почернява. При по-наедрелите зърна също се поя вяват тъмнокафяви петна, конто се виждат добре след изтриване на прашеца. По неже оидиумът . се развива повърхностно, йътрешността на зърнйто остава здрава* и продължава да расте. Ето защо нападнатите зърна се напуквах.и откриват семките
'
r
•
/ •
. •
•
*
•
'
Фиг. 52. Грозд и пръчка, заразени (>т аидиум
си (фиг. 52). След прошарването гроздето не се напада, обаче болестта може да се« развие по чепката. Наред с прекиге поражения, ксито нанася на гроздовата рекол* та, оидиумът създава^ услогия за развитие и на сивото гниене по гроздето.
МОЖЕ ЛИ ДЛ СЕ Л Е К У В А ЗАБОЛЯЛОТО ОТ ОИДИУМ ГРОЗДЕ?
Ошшумът е гъбна болест и се среща главно в по-топлите райони, Топлината и вла гата са основните условия за развитието му, но температурата има решаващо зна чение. Характерно за оидиума е, че се развива по повърхността на нападнатите ор га н и — листа, гроздове, леторасти и т. н. Това позволява да се лекува. Обаче той е много упорит. Взднъж появил се в лозето върху отделни лози, трудно се унищо ж а в а . Борбата в такъв случай трябва да се смята задължителна, без да се чака сил* ното появяване на признаците. С една дума, към оидиума трябва да бъдем- много внимателни. Допусне ли се той да се развие^силно, борбата срещу него става трудна и лекуването на гроздето е обречено на неуспех. "
Л Г1Г
А .
КАК НАЙ-ЕФИ КАСНО ДА СЕ ЕОДИ БОРБАТА С ОИДИУМА? 9
’
.
"
Против оидиума са били изпитани много средства, обаче най-ефикасни са сяр ата и препаратите, които съдържат мокрима сяра. Когато лозето е силно заразено с ои диум, най-добре е да се използува сяра на прах. Извършват се 3—4 напраш авания .
.
.
% •
^
..
с по 2 до 3 kg сяра на декар. Първото прашене трябва да се проведе около 20 дий преди цъфтежа, второто— в 'к р а я на цъфтежа, а следващите през 8 —10 дни. Напрашването със сяра на прах се извършва вечер късно или сутрин рано, по роса. Обикновено към сярата се прибавя.29—30% добре пресята дървесна пепел. З а л р а шене се предпочитат слънчеви дни с температура на- въздуха над 20° С, тъй като с я рата действува на оцдиума чрез изпаренията-си. Използуват се гръбни или ръчни прашалки, а при липса на та.кива сярата се поставя в торбичка от тензух, която се привързва на дървен прът и се тръска над лозите. Трябва да се следи сярата да по пада равномерно по всички гроздове и листа. Много ефикасни са и препаратите байлетон в концентрация 0,05% и рубигац 12 ЕС в концентрация 0,02% , Когато заразата е по-слаба, може да се използуватцредадатиге тиозол — 0,8% , таовит — 0,4% , каратан — 0,1% и др. Те са разтво* ЙШИ^ се прибавят към разтвора срещу маната. В лозя, заразени £ л о з о в и акари, не се* препоръчва третиране с тиозол. В повечето райони на'страната асмите силно са нападнати от оидиум. Борбата при, тях е по-трудна. Поради това трябва редовно да се прашат със сяра. Особено внимание се обръща на първото прашене, което трябва да се извърши своевременно и качествено.. _
'КА К ДА СЕ ПРЕДПАЗИ ГРОЗДЕТО ОТ СИВО ГНИЕНЕ? %
т
'
Сивото гниене е-гъбна болест. При подходящи условия (висока влажност) то напада пъпките, младите леторасти, листата и гроздето. Най-големи щети обаче нанася, когато нападне гроздето. В отделни години сивото гниене унищожава до 60—70% и првече от реколтата на' чувствителните сортове. Ципата на заболелите зърна ста ва, светлокафява, лесно се обелва и ,се .п ук а. Отначало се появяват дребни кафяви петна, които постепенно се разрастват и обхващат цялото зърно. При,благоприятни условия болестта се предава и на съседните зърна, като обхваща целия грозд, който се покрива с плесен. Гроздовете може да се нападат, докато са на лозите, при тран спортирането и при съхраняването, им. Обикновено гроздето се заразява през рани, причинени от гроздовия молец, градуш ка, оидиум, напукване след дъжд и др. Мокрото грозде обаче може да се зарази и без да има рани по него. Ето защо в ниски, непроветриви места, при силно зашумени лози, късни поливки и особено през дъждовна есен пораженията са мно го по-големи.; ■_ Повредите от сивото гниене може да се ограничат, като се вземат следните предпазни мерки: . . . .
1. Д а се предпазва гроздето от повреди (от гроздови молци, оидйуМ и др!), за щото в:ички наранявания по ципата на зърното представчяват входни врати за гъбата. , 2. Д а не се допуска излишно зашумване на гроздовете, като старателно ее филизят лозите, правилно се привързват леторастите и при нужда се премахват листа та около гроздето. В лозето да няма никакви плевели. 3. Да се избягват честите поливки. След зазряване на гроздето да не се полива . Д а не се тори с големи дози азотни торове. 4. Д а се почистват повредените от градуш ка и загнили зърна, а силно напад натите гроздове. да се премахват. 5. Гроздето да се бере след вдигане на росата, като прн манипулацията се-от страняват всички болни зърна. . 6 . Д а не се засаждат лозя в ниски влажни места и да не се претоварват лозите с много грозде.. !
ИМА ЛИ ПРЕПАРАТИ ЗА БОРБА СРЕЩУ СИВОТО ГНИЕНЕ?
Химичните средства, с които се третират лозите срещу маната, не предпазват гроз дето от сиво гниене. Все пак пръсканото с купроцйн грозде е с по-нежна ципа и е по-чувствително на сиво гниене, отколкото гроздето, пръскано с бордолезов раз твор. Ето защо се препоръчва след цъфтежа лозите да се пръскат срещу маната с бордолезов разтвор. , . От химичните средства за борба сте сивото гниене може да се използува i: ронилан в концентрация 0,1% , роврал — 0,15% , метилтопсин — 0,2% , ойпареи, ортофалтан или микодифол— 0,2% . Първото пръскане се извършва непосредствено след' цъфтежа, второто — преди наедряване на зърната и затваряне на грозда, третото .— йри прошарване на гроздето и четвъртото — 20 до 30 дни преди гроздо бера. При по-слаба зараза в лозето се прилагат само второто и третото пръскане.-
КАК СЕ ВОДИ БОРБА СРЕЩ У БЯЛОТО ГНИЕНЕ ПО ГРОЗДЕТО? Г
.
.
,-
Гроздето може да бъде заразено от бяло гниене само ако бъде наранено* Подходящи условия за тази болест се създават от градуш ката, която нанася petit* по зеленото грозде и по дръжките. Заразеното грозде бързо загнива, добива червеко-кафяв цвят, вътрешността на зърната загнива и остават само ципата и семките. ..Известно време след заразяването по ципата се появяват многобройни черни брадавички. Заразата може да премине от зърната в чепките и обратно. Заразеното място на чеп-
ката става, кафяво, размеква се и на то8а място гроздът се откъсва. Ако е засегната дръжката, целият грозд се откъсва и пада на земята с още зелените зърна. За борба с бялото гниене се препоръчват същите мерки и средства както срещу сивото гниене. Много важно е след градушка веднага да се напръска гроздето с 2 %ов бордолезов разтвор, но не по-късно от 16 часа. След този срок гроздето е вече заразено и пръскането няма ефект.
КАКВО П РЕ Д СТА ВЛ ЯВА АНТРАКНОЗАТА-. ПО ЛОЗАТА? •
•
* *
» ■*
• ' '
'
Антракнозата е гъбна болест, която напада предимно младите леторасти, листата . » гроздето. По нападнатите части тя причинява рани — разяждане на тъканите във форма на продълговати вдлъбнати петна с тъмна окрайнина/ На това място леторастът се пречупва и изглежда като овъглен, откъдето е и името на болестта— антракноза. Когато е нападната, чеп ката, зърната изсъхват, преди да узреят. Антракнозата се среща по-малко у нас, главно в^Русенско и Великотърновско. Обикновено тя се явява на хармани по лози, засадени в ниски, влажни места, с тежки почви. Дъждовната пролет създава добри условия за нейното развитие. • Борбата с антракнозата е трудна. Когато се установи зараза от нея, пръскането на лозите с бордолезов разтвор започва рано, веднага след напълването, и се пов таря през 4 —5 дни, докато леторастите достигнат дължин_а 50—60 cm. В края на вегетацията през есента лозите се пръскат с 1,5 до 2%-ов разтвор на динозол. Бол ните лози се маркират и през есента се режат до-рано, като пръчките с листата по тях се изгарят. При филизене и кършене отстранените леторасти също ,се събират и се изгарят. .
НА КАКВО СЕ ДЪЛЖ АТ ТУМОРИТЕ ПО ЛОЗАТА? •
**
,•
■ ' •
.
.
I
.
^
.
.
Туморите по лозата са бактерийно заболяване, наречено бактериен рак. Те се Пре дизвикват от бактерии, намиращи се в ночвата. През наранените места бактериите навлизат в тъканите на растението и образуват подутини (тумори). Бактерийният р ак се появява по стъблото, рамената, чеповете и .плодните пръчки. В началото туморите са гладки, светложълти или бледорозови, но посте пенно добиват зърнеста структура, втвърдяват се и потъмняват. Размерите им са от 0,5 до 10 и повече сантиметри (фиг. 53). При влажни условия болестта се р аз пространява в по-големи размери. Силните зимни студове, които причиняват н а пукване на кората, създават условия за заразяване на лозите.
КАК СЕ j ЛЕКУВАТ ЗА БО Л ЕЛ И ТЕ ОТ БАКТЕРЙЕН РАК ЛОЗИ? . Г
*
.
.
. *
.
•.
j
*
Когато в лозето се открият единични лози с тумори, предприема се есенно пръскане след резитбата с 2%-ов разтвор на динозол! Пръскането се повтаря няколко години до пълното изчезване на болестта,. През лятото само туморите на заболелите лози 1 се намазват с 5%-ов разтвор на динозол. Най-удобно това става с четка за бдажна боя. При резитбата болните лози'се подминават. Те се изрязват последни» след кое то ножиците'и триончетата се дезинфекцират-чрез потапяне в 5%-ов ;фо§**алинов разтвор, тъй като с тях болестта ~може да се пренесе на здравите лози. При засаж дането, лоаичките трябва да се проверяват и за бактериен рак. .
'
’
••
.
'.-"-'I
•■
ЙОЖ£ Д И Д А СЕ ВОДИ ЕДНОВРЕМЕННО БОРБА СРЕЩ У НЯКОЛКО БОЛЕСТИ? — •.
/
•
г
и
' .
'*
.
4^0 се налага да се третират лозите в едни и същи срокове против две и fifide ^^ьяести или против някоя болест и някои неприятели. G цел да се облекчи ,ра> .фт£$а,в такива случаи се търсят химични препарати, които да бъдат ефикасни срещу .p o m e болести и неприятели или пък да се комбинират в един разтвор за едновре менно пръскане. На опаковката на препаратите обикновено'е посочено срещу кон болести илн неприятели са ефикасни и с кои; може да се смесват. ~‘— Има. случаи* когато препаратите не бива да се смесват, тъй като ефикасността им се губи. Когато липсват указания, трябва да се търси съдействието на специа лист агроном, . ; \
Т ук ще посочим само някои пример». Динозолът лекува антракнозата и бактерийиия рак, унищожава акарите, които зимуват под кората* какавидите на гроздо вия молец, както и п а я ^ о , което предизвиква*краста по лозата. Това се постига, като динозолът се употреби в концентрация От 1,5 до 2% късно през есента, след резитбата, или рано напролет, преди яайъпването. .. - ? Към бордолезовия разтвор може да се прибави тиозол или тиовит за едновре менно пръскане срещу маната и срещу оидиума. Към купроцина освен тиозол мо же да се прибавят и препарати срещу гроздовия молец. Трябва да се има предвид също, че някои препарати са ефикасни срещу дадена болест, но правят лозата почувствителн.а към други болести. Например третираните с купроцйн и купрозан срещу маната лози са по-чувствитеДни и се нападат по-силно от оидиум и сиво гние не, отколкото пръсканите с бордолезов разтвор.
КАК Е ПРЕНЕСЕНА ФИЛОКСЕРАТА
В ЕВРОПА?
’ \ч
,,
Филоксерата е дребно насекомо, констатирало за първи път в Америка през 1854 г. Оттам тя е пренесена в Европа чрез вкоренени лозя, които са били внесени за обо гатяване на лозовите сортименти и на ботаническите градини. По това време никой
f
. “1
» .
•
I *
Фиг, 54. Коренов! форма на фижжФер***: 5 —кимф1> *—»ъ зр »с т 1ц> tuc*K9itO; ф н л о ксер а
Вощред«ни от
не е подозирал. каква голяма опасност представлява за световното лозарство този неприятел. Само за няколко десетилетия филоксерата унищожила почти напълно насажденията, заети със сортовете на културната .(европейската) лоза.^Това е било истинска катастрофа за европейското лозарство. В България т я -е намерена за първи път в Северозападна България ярез 1884 г. Оттам бързо се разпространява и уни щожава всички стари неприсадени лози с изключение на засадените в дълбоки пе* сънливи почви. ; •
\
• .
КОИ
-
ЛОЗИ
‘
ввт
'/%' •• • я
^
.
s
НАПАДА
• -
-
•
* 'г-.** Т“ •
•
. •
.
ФИЛОКСЕРАТА? .
.
.
. . .
— *
•
■ ’
..
#
f
■
/
.
''
✓
Филоксерата напада както културната лоза, така и американските (дивите) лози. Пълно развитие насекомото обаче има само върху американските лози. В развитие то м у се наблюдават пет: различни форми, от които по-важни са две ~ л а с т и ата и кореновата. Л и с т н а т а ф о р м а напада подложките (дивачките) в маточника, Осо бено силно се нападат подложките Монтикола и нейните хибриди. По долната етрана на листата се образуват малки брадавици, (гали). Броят им на един лист може д а достигне 5Q0 и Повече. Силно нападнатите листа се деформират и не са в състоя ние да изхранят Н ормаЛ но леторастите. К о р е н о в а т а ф о р м а се развива върху корените на културната лоза и на подложките,, обаче вреди само на културната лоза (фиг. 54). С хоботчето си н а секомото смуче хранителни вещества от корените и вкарва слюнка в тях, която ги унищожава. Лозите постепенно се изтощават и загиват. Корените на подложките не загиват от убожданията на филоксерата. Затова ги наричаме още филоксероустойчиви лози. Това тяхно качество дава възможност да се отглеждат с успех кул турни сортове чрез присаждане в райони, заразени от филоксерата.
КАК СЕ ВОДИ БОРБА СРЕЩУ ФИЛОКСРРАТА?
Л и с т н а т а ф и л о к с е р а се среща само по дивачките в матояницйте и там се води борба с нея. За културните сортове тя не представлява опасност. К о р е н о в а т а ф и л о к с е р а пък е страшна за европейската лоза. Въпросът за борба с нея чрез химични средства още не е решен. Внесените в почвата химични вещества ве са в състояние да унищожат всички насекоми. Оцелелите индивиди, макар и мал. ко, бързо се размножават и наново обхващат корените. Практически сега борбата се води чрез присаждане. Облагородените лози притежават корени, устойчиви на
кореновата филоксера,-и листаv устойчиви на листната-ф и л о ксер а. В райоки>къде то филоксерата още к§ е проникнала (Пелопонес — Гърция и някои с р еД ноазиатски републики в СССР), ее спазва много строга карантина. У нас неприсадени лозя се срещат еамо в местата със силне песъчлива почва. Новите лозя обаче се създават почти навсякъде с присадени лози.
ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЛИ ОПАСНОСТ ЗА ЛОЗАТА ГРОЗДОВИТЕ МОЛЦИ?
У нас повсеместно се среща ш а р е н н я т г р о з д о в м о л е ц. По Черномор ското крайбрежие е разпространен и е д н о п о я с н и я . т г р о з д о в м о л е ц . Понякога в Южна България -се среща и м и н и р а щ и я т л о з о в м о л е ц . Най-голяма опасност за лозата.. в 'ц я л а т а . страна представлява шареният гроздов молец. Той зимува като какавида в паяжиновиден пашкул в основата на чеповете или в пукнатините на старата кора. През вегетационния период развива трй поколения пеперуди и ларви. Вредни за лозата са ларвите. Първото поколение, ларви се хранят с цветчетата на ресите. Ларвите от второто поколение се хранят с ягорида. Най-много щети причиняват ларвите от третото поколение, които са наймногобройни. Те нападат узрялбто грозде. Освен преките ^овреди върху ресите и гроздовете гроздовият молец вреди и косвено, като създава условия за проникване на причинителя на сивото гниене в зърната^. Вднопоясният гроздов молец развива две поколения годишно., За развитието си той изисква по-висока влажност на въз духа. Сухото н топло време -потие.ка развитието му и намалява броя на снесените яйца. - •
КАК. Д А СРЕЩУ. ГРОЗДОВИТЕ '/ СЕ ВОДИ БОРБА ■ ■ гМОЛЦИ? *
,
Зимното пръскане с 2 %-ов разтвор на динозол е ефикасно и. срещу зимуваздите к а кавиди на гроздовите молци. При загрибването също се унищожава голям процент от Тя X. _ \ . През време нй вегетацията се' използуват золон (агр и ячЮбО) в доза 0,12%, полметокс — 0 , 8 %, гардона — 0,1 % и др. Те може. да се прибавят към разтвор от ку прозан или купроцйн, но в бордолезовия разтвор, бързо губят ефикасността си. вите поколение също се извършват две пръскания — при поява на ларвите по ягоридата и от 6 до .8 дни по-късно. При добре изведена бб|5ба срещу първото и второто поконалага пръскане срещу третото, което съвпада и е узряването на гроздето. V-il ,
ВРЕДИ ЛИ НА ЛОЗИТЕ ЛОЗОВАТА КРАСТА? *
%
*
*
•
*
*
*
•
' •
Причинител йа крастата По дозата е малко микроскопично паяче, Повредите се причиняват главно от ларвата, която образува от горната страна на листата поду* тини, подобни на брадавици. От долната страна на листата има мъх, който в нача лото е'белезникав, а после става червено-кафяв. Често пъти лозарите смесват поду тините на крастата с петната на маната. Разликата се състои в това, че петната на маната не са издути отгоре и от долна,та страна имат б я л 1прашец (налеп), а не мъх. Крастата не е опасен неприятел по лозата. У н а с почти не се води борба с н е я . Когато се появи в големи размери, препоръчва се прашене със сяра на прах. Праше нето срещу оидиума лекува-и крастата.
КАК ДА СЕ РАЗПОЗНАЯТ ПОВРЕДИТЕ ОТ ЛОЗОВИЯ АКАР? Ч *
'
\
*
Лозовият акар е малко, почти невидимо с просто око паяче. Той пр^зимува като възрастна форма в пукнатините на старата кора по рамената на главината. Т ук се струпват по няколко до стотици акари. През пролетта, когато средните дневни тем ператури достигнат около 15° С, те напускат скривалището си и се придвижват към младите леторасти, от които се хранят, като смучат сок, а по-късно преминават вър ху листата и ресите (гроздовете). {Нападнатата част от летораста потъмнява и се покрива с тъмнокафяв пъпчив налеп. Кората в основата на летораста се напуква плитко, билно нападнатите ле торасти стават крехки, чупливи и може да загинат, а по-слабо нападнатите изоста ват в развитието си и добиват закьрж авял вид. Лозовият акар причинява силни повреди по ресите и гроздовете преди омеквачнето на' зърната. Нападнатите реси силно изресяват или пък изсъхват; Чепките на 4гроздовете почерняват, стават крехки и лесно се чупят. По ципата на нападнатите зърна се образуват ръждивокафяви петна, които при узряването добиват мръсен цвят. По листата .акарът-същ о предизвиква характерни повреди. Той предпочита младите листа. Цветът на мястото, където е убоден листът и е смукан сок, се променя в блсдожълт, а по-късно листът се некротизира и окапва преждевременно^
КАКВА БОРБА МОЖЕ ДА СЕ ВОДИ С ЛОЗОВИЯ АКАР?. * •
• *
За борба с лозовия акар може да се използуват няколко хи мични препарата.. Къо по през есента или рано напролет, преди напълването, главините -се пръскат с 1,5— 2% динозол. Добре е преди третирането главините де се почистят от сухите листа
и пръстта и .старата кора да « е остърже. При йръскането трябва да се облеят добре е ц разтвор рамената на главините, стъблата и кордоните на асмите.. , , През вегегацнбнния период срещу лозовия акар се използуват препаратите омит 25 в концентрация 0,1% , килакар — €,1% , милбол (кедтан) — 0,2% , пликтран — 0,12% , морестан — 0^0I % и др . Първото пръскане с е "извършва, когато леторастите дЬстигнат 10—15 cm дължина. В този момент а карите ва' напускал й-зимтнте еи скривалища и се намират в основата на младите летораетя. Второто пръска не се прави 15 дни след първото. Когато пръскането съвпадне с третирането срещу маната; избраният препарат може да се прибави къмЧ5ордолезовия разтвор''или към разтвора от купрозан или купроцйн, но в момента на пръскането. Комбинираният разтвор има м алка трайност и трябва да се употреби. * 1
Ч
V
\
'
(
k
УГИ НЕПРИЯТЕЛИ МОЖЕ ДА СЕ СРЕЩНАТ ПО ЛОЗАТА?
'
,
-
по лозата може да се срещнат много неприятели, които нападат и други културни растения. Между тях по-важни са следните: Л о з о в с т р и г а ч — доста едър бръмбар, който обитава необработваните земи около лозето. Там си устройва ходове. Прерязва върховете на младите деторасти,ч които събира на топка « внася в ходовете. ' • : Д и г а р д ж и я — дребен, хоботен бръмбар, който напада пъпките, листата и ресите. Женският бръмбар прерризва листните дръжки и като завяхнат листата, 'завива, ги на пури, в гънките" на които снася, яйцата си. Т у р с к и л о з о в х о б о т н и к — появява се рано през пролетта и прегризва покарващите пъпки и съвсем младите леторасти...През деня се крие ъ почва» та, а нощем излиза н се храни. • : /_ Сив ц в е к л о в х о б о т н и к — среща с е в цвеклопроизводителннте' райони, където от цвеклото преминава и върху лозите. Появява се рано през про летта и прегризва странично младите леторасти. ; ■ ' М ъ х н а т б р ъ м б а р — разпространен е в цялата страна. Той се щ зявява рано през пролетта. Храни се с цветовете на дивн растения. При суха пролет, к о га то липсва цъфтяща дива растителност, мъхнатият бръмбар напада масово лозите ■ Отначало той изгризва пъпките, а по-късно напада младите'леторасти и листа. По време на цъфтежа преминава върху, ресите и изяжда напълно цветчетата. Привечер напуска растението и се укрива в почвата, където прекарва до заранта. В. нашата страна това насекомо^развива едно поколение. • ‘ ' В младите новозасаденн лозя може'да .се срещнат също: ц а р е в и ч е н. .т о р н и к и о б и н.н 6 в- е' н т е л е н ч е р в е й , . . . . Изброените,г както£и други някои неприятели са в състояние понякога да нане сат сери<йни"иовреди£по?лозовото растение. Необходимо е при нападение на някои ' от тях да се "потърси съдействие от агроном по рзстителна^защита.
И. l i t cw*n и «юбит«ла 49ддр
.- .
137
ИЗПОЛЗУВАНЕ НА„ .ГРОЗДЕТО В ПРЯСНО СЪСТОЯНИЕ И ПРЕРАБОТВАНЕТО МУ В БЕЗАЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИ '
I
/
ИМА ЛИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ВИНЕНИТЕ И ДЕСЕРТНИТЕ СОРТОВЕ? ..
За консумация в прясно състояние може да се използува гроздето на ^всеки сорт, стига то да е в Подходяща зрелост. Все пак в лозарството'са обособени добре две групи сортове - д е с е р т н и и в и н е н и , Разликата между типично винените и типично десертните сортове € значителна. Гроздовете на десертните сортове са По-големи и с красива външност; Зърната'са едри, с яр ка окраска и покрлти с во съчен налеп, Месестата част е. по-твърда и с хармонично съчетание между захарите и киселините. Десертното грозде е-по-издържливй на транспортиране и По-Подходящо за съхраняване. Редица вйнени сортове с приятио и вкусно грозде Не могат да бъдат отнесени към десертните само поради дребните си зърна и сбитите си гроз дове. Има някои сортове, които съ използуват едновременно като десертни и като винени. Такива са сортовете Димят, Сензо, Памид и др. • -
КАКВА Е ХРАНИТЕЛНАТА СТОЙНОСТ НА ГРОЗДЕТО?
Гроздето е храна с висока калорична-стойност. В зависимост от захарното съдържа ние 1 kg грозде дава от 700 до 1200 калории, докато 1 kg ябълки и м а550, а 1 kg сливи — 580 Калории: По своята калоричност 1 kg грозде се равнява н а 1105 g м л я-' ко, 380 g месо или 400.g хляб. ; • Узрялото грозде съдържа 70—80% вода, 20—30% захари, 0,5—Г,4% органич ни киселини, 0,15—0,9% белтъчини, минерални соли и др. Захарите ■ — гликоза в фруктоза, — които Се съдържат в гроздето, са лесноусвоими от човешкия органи зъм и много бързо се включват в обмякдта н£ вещестратр. Освен то^а гроздето^
богато и с витамини. В 100 g прясно грозде се съдържат 0,02 mg витамин А, 0,43— 12,2 mg витамин С, 0,25—1,25 mg витамин В^ както и В „ Bfl, Р Р и др. Най-високо е съдържанието на витамините през периода на физиологичната зрелост* след коетй намалява. -/
ИМА ЛИ ГРОЗДЕТО ДИЕТИЧНИ И Л Е Ч Е Б Н И СВОЙСТВА? ^
/
Гроздето и гроздовият сок освен хранителна, стойност имат и диетични свойства, поради което се препоръчват за лекуване на редица заболявания. При малки деца, изоставащи в своя растеж , гроздето спомага да се увеличи бързо тяхната маса и да се успокои нервната им система. Благоприятно влияние оказва гроздето за възста новяване състоянието на физически изтощени и боледували хора. Има разработен специален метод на лечение — гроздолечение (ампелотерапия), който се прилага в санаториумите за хора, претърпели операции, боледували от туберкулоза, преу морени и изтощени. Установено е, че гроздето и гроздовият сок оказват положително влияние за активизирането, на бъбречната и жлъчната секреция, а също и при лекуването на хроничен ревматизъм, сърдечни, чернодробни и бъбречни заболявания, артрит, плеврит и др. .
КАКВО Е ПРОИЗВОДСТВОТО НА ДЕСЕРТНО ГРОЗДЕ * В СВЕТА?.
1
i
*
•*
•
•
■
'
•—
’
•
%•
•
■
ч
. Производството на десертно грозде не е застъпено равномерно във всички лозарски страни. Държавите с най-много лозя — Италия,, Испания, Франция и СОСР — не са на. първо място по площ на десертните лозя. По този показател страните се под реждат, както следра: Турция 7 100 000 декара, САЩ 1 140 000 декара, СССР и Испания по 1 ОООДЮО декара, Гърция 800 000 декара, Италия 750 000 декара, Ар жентина, Франция и т. н / В Турция, САЩ и Гърция към площтаАна десертните лозя се включват и лозята за производство на стафиди. По производство на десерт* но грозде обаче страните се подреждат така: СССР 1 100 000 {, Италия 1ХЮ0 000 t, Турция 840 000 t, САЩ 500 000 t, Испания 490 000 t, Франция 220 000 t, и т. н. Общо световното производство на десертно грозде възлиза на около. .§ 500 000 t, от което 3 800 000 t в Европа, 1 500 000 t в Азия, 1 000 000 t в Амерйка и остана . лото в Африка, и Австралия,. •
•
*
*
* • *
'
В КОИ СТРАНИ СЕ КОНСУМИРА ПОВЕЧЕ ГРОЗДЕ?
-
. ~ ,
К он сум ац и ята- на грозде в прясно състояние е твърде
различна в отделните стра ни. По-високата консумация в някои страни е свързана с традициите, на местното население, а в,други — с религията. Мюсюлманските народи не пият вино, но з а това пък са любители на хубавите сортове десертно грозде. Според съществуващите данни на първо място по консумация На грозде в прясно състояние са Йордания и Сирия, с по над 40 kg на глава от населението. След тях следват Турция, Гърция, Кипър и някои други страни от Близкия изток с по 20—30 kg на глава от населе нието. В.другите страни консумацията на грозде е следната: т а л и я 11 kg, Аржен тина 8,8 kg, Югославия 8,5 kg, Португалия и Чили 7,4 kg, Испания 5,9 kg, фран ция 5,0 kg и т. н, %
I
КАКВИ СА ПРОИЗВОДСТВОТО ’И КОНСУМАЦИЯТА НА ДЕСЕРТНО ГРОЗДЕ В БЪЛГАРИЯ? ' ' •, .
' •
■ ’N• . • ‘. . . . • ‘ * Нашата страна се нарйжда на осмо място в света цо площ на десертните лозя, която възлиза на около 200 000 декара. Трябва обаче д а се има предвид, че у нас се кон сумира много грозде и от сортовете Памид, Димят, Мискет червен, Сензо и др., които се отчитат като винени. В отделните години производството на десертно гроз де варира между 250-000 и 300 000 i. Изчислено на глава от населението, у нас се произвежда по 3g kg десертно грозде и по този показател България заема първо място в света. По ко н сум ац и ята грозде в прясно състояние— 20—25 kg — наша та страна се нарежда на второ място^заедно^с Гърцня^и,Турция. Измежду плодовете за консумация в прясно състояние гроздето заема едно от първите места у. нас. И-все пак търсенето м у не е иаггьлнр задоволено. За д а се от говори на изискванията на вътрешния пазар,, нужно е да се увеличи производство-, то на десертно грозде и особено да се подобри качеството муЛШ .второ мдато, се на»\лага да се разшири срокът за консумации н а ’гроздето в прясно състояние поне'до... 2,5—3 месеца и на съхранено грозде до 1,0—1,6. месеца, Това е напълно възможно, * ако fce полагат достатъчно грижи за наличните лозя и се разшири соргщентът на» десертните сортове, като се застъпят повече райни. сортове. ’„ ' I
•
%
*•
-
.
■
•
•- ■ *
.
.
,
.
•^ >
‘
. . . .
. КАКВИ ИЗИСКВАНИЯ СЕ П РЕДЯВЯВАТ КЪМ ДЕСЕРТНОТО ГРОЗДЕ? • *'• -5 * Г ; . • •
.
' . .. •... .. ..... • - : Първостепенно значение при преценката на десертното .грозде се отдава на външ ния му вид. Консуматорът преценява гроздето най-напред с поглед. Цени се грозде то с привлекателен външен вид н е големи и рехави гроздове. Зърната трябва да •;
едри, добре оформени. На международния цазар повече се ■търгува с бяло грозде, но на вътрешния се цени много и тъмно оцветеното грозде. Особено предпочитание се. проявява към кехлибареното, със златист оттенък бяло грозде й към интензив-' во червеното или тъмносиньота грозде. Ципата на зърното трябва да е средно дебела, крехка и да не се чувствува при ядене. Вкусът трябва да е хармоничен — с умерена захарност (16^-18%) и ве ви сока, но освежаваща киселинност. Ако сортът има мискетов 4 ромдт,'той. трябва да не е силен. Напоследък на международния пазар все повече се изисква гроздето да е е неутрален вкус, т. е, без мискетов аромат, но у нас той се цени. Семките в зърното трябва да са малко, 1—2 на брой. • I Десертното грозде трябва да притежава добра транспортабилност, да издър ж а на дълго транспортиране и да запазва по-дълго време свежия си вид. Не е без значение и пригодността му да се запазва по-продължително върху главините,'да * е устойчиво на сиво гниене и Да може да се съхранява.
КАКВИ-УСЛОВИЯ ДА СЕ СПАЗВАТ ПРИ БЕРИТБАТА НА ДЕСЕРТНОТО ГРОЗДЕ?
Гроздето е нежен плод, който изисква големи грижи при брането, опаковката и дре* возването, за да може да стигне в Добро състояние до консуматора. ИзвеЬтно е', че всички гроздове от даден сорт не узряват едновременно. Това налага десертното грозде да_се бере на няколко пъти („няколко ръце“), ката се обират само добре у з релите гроздове. ’Беритбата трябва да става внимателно, като гроздът се хваща за дръжката, която се прерязва с ножица. Отрязаните гроздове се нареждат в щайги с дръжката нагоре. Стремежът е да не се цовредят -зърната и да не се изтрие праше цът по ципата, с което се влошава външният вид и се намалява трайността на гроздетОГроздето се бере в сухо време след вдигане на росата. Ако са паднали дъждове, изчаква се да се. изпарят водните капки от зърната и листата. Поставеното в Щайгв мокро грозде е изложено на бързо гниене. За предпочитане е гроздоберът да се извърш ва сутрин и привечер, когато е по-хладно. Набраното грозде не бива да се остав? на открито под действието на преките: слънчеви лъЧи.
КАК СЕ МАНИПУЛИРА ГРОЗДЕТО ЗА ИЗНОС? -
ч
л
Още прй отрязването гроздето се почиства от загнилите зърна. При манипулиране' то се почистват внимателно дребните, повредените и сухите зърна. Гроздът се хва ща за дръж ката и със специални ножички с тънки върхове се почиства. Когато връх ните зърна са недоразвити и недобре узрели, отстранява се целият връх.
Почистените гроздове се нареждат в специални щайги с опаковка така, че вър хът й дръжката -на грозда да лежат отдолу. Хе. се притискат "леко един до друг, а празнините се запълват е късове от гроздове. Нареждат се два реда чгризде и лицето се изравнява. В добре наредените щайпг гроздето не се размества при пренасянето.
в ъ з м р ж н о ЛИ JE ДА СЕ ^ЪХРАНЯВА ГРОЗДЕТО ВЪХУ ГЛАВИНИТЕ? ' *
*.
t
’ '
%
•
•'
I .В желанието си да разполагат.по-продължително време с грозде за консумация в прясно състояние хората още от най-древни времена са използвали различни на чини на съхраняване: Един от т я х е запазване на гроздето върху самата главина. Този'начин на съхраняване е приложим в райони, където есента е топла и есен ните мразове настъпват късно. Върху главините гроздето може да се запази до ме сец и половина след узряването м у. Подходящи за тази цел са лозите, отглеждани в дворни и вилни места. След зазряването върху гроздето се поставят устойчиви на дъжд книжни, кесии. Те се завързват добре, в основата на дръжката така, че дъждовната вода да не може да проникне във вътрешността и да намокри гроздето. Ке сиите се поставят в сухо време и може да бъдат затворени отдолу (с дъно). Тогава те предпазвау гроздето и от птйци, насекоми, и други неприятели. Използуват се и отворени кесии (без.дъно), а напоследък се И зп итват и поли-: етиленови. А ко'са затворени, те трябва да и м а т на дъното отворчета, за да може гроздето да диша. ’ • у В някои страни, като Италия, запазват продължително вр ем е гроздето върху главините, като покриват целите лози с полиетилен. Подходящи з а целт% са форми ровката пергола Тендоне и особено формировките с тунелообразна подпори? кон струкция. •
•
’
•
*
КАКВО ГРОЗДЕ ДА СБ ПОДБЕРЕ. ЗА СЪХРАНЯВАНЕ? 1 ’
**
\
.
^
.
.
.
..
.
’
.
.
•
%
^
*
•
•
•
'
.
’
*
Трайността н а ‘ Гроздето при съхраняването му зависи от. редица фактори, като сорт,” климатични з«^9рвия, начин иа отглеждане и самия начин на съхраняване. ' Подходящи съхраняване са сортовете, които имат рехави гроздове*, едри зърна с xpyai^Bff^psco и сравнително здрава ципа, като Болгар, Италия, Алфонс Л авале, Димят, Лйсича опашка, Бял зейнел. Мискет хамбургски, Разакия и др> За съхраняване се предпочита грозде, полуиено от възрастни главини, заса дени на-леки почви и на наклонени терени. Гроздето от млади главини и лози, за садени на равни меета с плодородни почви, е по-нетрайно. Обилното торене' с азотни
•
•
>
'тррове, късните поливки и претоварването па лозите намаляват трайността на гроз дето. Честите превалявания по време на зреенето и продължителната суша също го правят негодно за съхраняване. Гроздовете от асмите, дцпалирите и въобще по-вн:соко разположените гроздове са по-подходящи за съхраняване s сравнени^ с гроз довете от ниските главини. - <■ Предназначеното за съхрдняване грозде се бере малко преди нълната.зрелост,тъй като при съхраняването киселинността му намалява. Повредени -oj мана и оидиум гроздове не трябва да се оставят за съхраняване. Трудно се запазват и гроздове, по зърната на които има ръждиви петна. Самото бране се извършва много грижлив^ и при хубаво време, без да се пипат зърната с пръсти и без да се набрват. Грозде то трябва да се внесе за съхраняване сухо н по възможност предварително изложе но на слънце няколко часа,' но. не и по-продължително. 1 ^
КАК СЕ СЪХРАНЯВА.ГРОЗДЕТО ПРЙ ДОМАШНИ УСЛОВИЯ? >
-
"
За съхраняване на гроздето се използуват тавански помещения, северни стаи и др;, които да бъдат сухи, проветриви и с телени мрежи на Прозорците, за да иепроникват насекоми. За предпочитане е помещението да се. затъмни и да е добре изо лирано, за да не се колебае много температурата в него. Преди зареждането поме щението се почиства добре, варосва се и се дезинфекцира, като се изгарят по 3 ~ б % сяра за вееки кубически метър. В продължение на две денонощия то се държи зат ворено, след което се проветрява. Гроздето може да се съхранява със суха или със свежа чепка. Първият начин на съхраняване (със суха чепкаме добре познат и а нашите лозари. Набраните гроз дове, добре почистени от повредените зърна, се нареждат в плитки щайш на едвнред, без да- се притискат един в друг. Щайгите се нареждат по няколко на етажи/ При липса на щайги гроздето може да се нареди върху етажерки, на вестници яли иа друга хартия. ................ ... Вмйсто да се нарежда“в щайги .или- върху етажерки, гроздето мож е.да ее изре же (Г чйст от пръчката я да се закачи на здраво опънати телове Л много райони се практикува съхраняване на- евисла. За тази цел гроздовете се отрязват заедно е ярьчките (дьлгил.40—50 сш), премахват се листата, навързват се на сиотщета, наре чени свисда, -и се окачват за съхраняване. При втория начин на съхраняване (със свежа чепка) гроздето се запазва дълго време свежо, почти в същия вид, както е било при брането. Гроздовете се' отрязват заедно с две междувъзлия от пръчката под грозда и едно над не го. - Листата, муста -. ците и колтуците се .почистват веднага. Долният край на-пръчката се потапя в стък леница' с вода.' Стъклениците са с вместимост'300 cm 8 и имат широко гърло. Те се
закрепват на редове върху специални етажерки, наклонени/така, че гроздовете да висят свободио, без да опират в етажерката (фиг. 55). Стъклениците се напълват до 3/4 с вода, като във водата се поставят малко дървени въглища, за да поглъщат газовете, които се развиват от кисненето на"пръ*1ките. Ако до зареждането в, стъклениците отрезите на пръчката са подсъхнали, дол ният отрез се опреснява и тогава се потапя в'стъкленицата. Празното, място около пръчките & отвора се запушва с памук. ■ В помещението се поддържа температура между 1 и 6° С. Когато температурата превиши £° С, помещението се отваря за проветряване в сутрешните часове припониска температура. Относителната в л аж н о стта въздуха трябва да бъде между 70 и 80%, През първите дни след зареждането атмосферната влажност в помещението се нс ви шава вследствие на усиленото изпаряване. Това може да предизвика загни ване на гроздето. Ето защо излищната влага трябва да се отстрани чрез проветря* ваве илц чрез поставяне на негасена вар в сандъчета. Периодично гроздето се пре, глежда. Загиилкте зърна се събират грижливо ц се изнасят навън. Когато водата в стъклениците намалее, те се допълват внимателно, със специална л «2Щ с дълга црекрдвена цев- Не бива да се допуска разливане на вода в помещението или,мок рене на гроздето. •
: ' КАК ДА СЕ ПРИГОТВЯТ СТАФИД И?
• Подходящи за производство на стафиди са безсемедвите сортове Султанина, Русалка.Б езсеменен хибрид VI-4, Перлет и др. Понякога у нас се използуват сорто вете Болгар, Мискет хамбургски и др., но получените от тях стафиди са със семки, и не. се приемат с-охота от консуматорите. Най-доброкачествени стафиди де получават при сушене на гроздето на слънце без никакво предварително третиране. В по-южните тодли страни гроздавд сесуцщ„ на сянка. За производство на стафиди то се бере в цъл на зрелост при по-висока за харност. Гроздовете се накъсват на малки чепки йлу.зърнаТасе оровват напълно и се разстилат върху брезент, дървени поставки и 'др / за .сушене. При лошо време те се-прябгрзт или се покриват. Процесът продължава 2—3 седмици, като периодично през 2—3 дни зърната се обръщат за по-добро и равномерно просушаване. Гото вите стафиди съдържат 12—16% вода и при. стискане между пръстите не се усеща влажност. .. ", Д руг. начин за приготвяне на стафиди е чрез сушене-след предварителноЧретиране на гроздето с алкален разтвор или с вряла вода, за да се умъртви и н ап ука ципата, която пречи за бързото изпаряване. За тази цел в меден казан се загрява Вода, алкализирана с 6 %-ов калиев карбонат, докато заври. Тогава гроздето се по тапя в кипящия разтвор за 3—4 секунди. Горещата течност разтваря восъчния п р а шец и предизвиква многобройни плитки пукнатини по ципата. След като се отцедн q t разтвора, гроздето се прехвърля на площадките за сушене. Прн този начин су шенето продължава до една седмица. От 100 kg грозде се получават средно около 25 - kg стафиди. . . .... ■. При промишлено производство на стафиди сушенето протича в специални су• шилни прн контролирани условия — температура и влага; '
”
-
• ■
.
# чь
*
м»
•
*
’
*
v
' .
.
у
•
.
• S
-
•
.
'
т
. *
ОТ КАКВО
ГРОЗДЕ СЕ ПРИГОТВЯ ГРОЗДОВ СОК? v
. ’
'
• •
^
г •
•
-
'
•/ ъ
За да се получи гроздов сок с хармоничен, прдятно^саеж вкус, необходимо е гроз дето да има умерена захаррост (1 7 -1 9 % ) и добра киселинност (5— . 6 %),. Ето защо Предназначеното.за гроздов сок грозде се бере при посочената захарност, ббз д а се чека пълната зрелост или презряването му. Най-често се използува гроздб от нйколко сорта, с различна киселинност и захарност. Подходящи саАкакто местните сортове Димях, Гъмза, Мавруд, Мискет червен и др ., така. и чуждестранните^- Юни блан, Алиготе, Ркацителц, Ризлинг и др. Когато желаем сокът да има мисдаетов аромат, прибавя се малко грозде от Тамянка, Мискет врачански или .Мискет, хамбургски,-
Набраното грозде се измива с вода, изцежда се и се смачква. Отделеният сок еепре цежда добре през двоен или троен тензух в чист съд. Консервирането може да. стане чрез пастьоризиране_л.ли с химични* вещества. - , "* • ' " . •I * Г ✓-
*
• -*
г-
'
Р -
*
КАК СЕ ПАСТЬОРИЗИРА ГРОЗДОВИЯТ СОК?*
'•
:'
Гроздовият сок може да се пастьоризира в бутилки. . До&ре измитате бутцлки се подсушават и се ндпълват със .сок, като се оставя малко празно пространство- След. това се запушват с чист стерилен памук, който се покрива отгоре с парч^ хартия,привързана аа.ш ийката на бутилката. Бутилките може да се зануша*г и с коркови аапушалки, предварително-накиснати във^вода, които също се привързват. Напъл нените.. бууилки се нареждат в .казан върху-дървена решетка. В средата $е поставя бутилка с вода v в нея термометър, Налива се вода в казана до щий&зга на бутил ките»- без да се мокрят запуш алките..Загрява се бавио, докато термометърът пока же 75° С При тази температура бутилките се държат още i!5 —20минути* след кое то се изваждат и се. оставят за охлаждане {фиг. 56). . . . . .Бутилките се. съхраняват в хладко помещение.■‘До консумацията те йе бива да ' се отвдрят. Получената утайка се отделя; в момента на консумирането. "
*
*
.
5-г
С К А К В И ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА МОЖЕ ДА СЕ ЗАПАЗИ ГРОЗДОВИЯТ СОК? *?.■ *
•
Гроздовият сок може да се запази и с някои химични вещества. Подходящ за таза цел е натриевият бензоат. Той*е бял npaxf който проявява свойството на антисеп тик само в кисела среда. Ето защ а мъст от презряло грозде, с малко киселини-
трудно се консервира с натриев бензоат. За да се запази добре с бензоат, мъсттв трябва д а ума по-висока киселинност. - • . Гроздовият сок се коцсер.вира с натриев бензоат по следния начин: Най-напред мъстта се избистря дрбре.А ко прецеждането през тензух е недостатъчно, мъстта мрже да се избистри, като на 100 1 се прибавят по 10 g калиев метабисулфит, който ■ се разтв£ря_предварително в малко мъст а се прибавя към общото количество при постряйно бъркане. След около 12 часа мъстта е напълно 'избистрена, 'без да започ•. j a „ферментация, и вниматедао се прехвърля в друг съдГ , ■« Н ^риевият бензоат в количество 1 g i;a литър се разтваря в малко мъст, налива се в общото количество и се разбърква доб{Ге. Така приготвеният гроздов сок се съхранява и а хладно място и трябва да се~кон сумира' до пролетта. В'противен с д у -... . чай при затопляне на времето може да започне да ферментира. _. ■ От. двата метода за производство на гроздов сок^за предпочитане е първият, чрез пастьоризиране, тъй като при него не се^прибавят химични вещества към сока И. може да се запази по-дълго време. , ._ . Гроздовият сок може да бъде изкуствено обогатен C витамин"С, като му се при бави отвара от шипки. За 100 1 сок са необходими 2,5—3 k g 'добре узрели' шипки. Те се заливат с 5 —6 1 кипяща вода в емайлиран съд и се' варят окодр 10- минути. : Оставят се на студено да престоят 24 часа и тогава полученият иззвлек се прибавя към сока преди пастьоризирането м у. ...
I
КАК СЕ ПРИГОТВЯ ПЕТМЕЗ ОТ ГРОЗДЕ? Г“
,
■
■
..
.
■
*
•^
т*
'
Гроздовият петмез се приготвя от мъст, получена от много добре узряло грозде, о малко киселини. Мъстта се избистря,- като на 100 1 се прибавя 20 g калиев метабисудфит. Избистрениятj;o k се. прехвърля в голям котел или казан И се загрява» Пре ди да се е сгорещила, мъстта се пресича с бяла .пръст или калциев карбонат, за да се неутрализират киселините. На 100.1 мъст се прибавя 1—1,200 kg бяла пръст или З90 & калциев карбонат. Загряването продължава, докато мъстта заври, след което се снема от огъня. Няколко часа по-късно мътилката пада на дъното, а бистрата мъст сс прехвърля в широка тава, където се сгъстява. Отначало се вари на по-силен огън, а когато петмезът започне да се сгъстява-: — на по-слаб. " Петмезът доби ва особено приятен вкус, когато му се прибавят нарязанн дюли, ябълки, смокини, патладжани или тикви и тогава се нарича рачел. Най-често се прибавят тикви, нарязани иа малки парчета и предварително киснати^във варно Ктляко в продължение на 2—3 часа. След изваждането от варта резанките се измиват добре и се прибавят към мъстта, когато тя изври наполовина. ОбиКЙовено се при бавят 1 kg тикви за 10 1 мъст.
lAr Грозденвцата представлява гроздове, залети с гроздова мъст. Познати са множество начини за приготвянето й. Т ук ще опишем един от тях. Избира се здраво грозде от сортове с по-твърди зърна,, иато Болгар, Бял. зейнел, Р азакия, Алфонс Л авале и др., което с е почиства и нарежда на гьнък пласт на сянка в продължение на 5—6 дни. След то$а гроздето « е нарежда в дървено каче или стъклени буркани. За яред-ч почитане са по-малки съдове. Всеку пласт грозде от 1-5 cm се поръсва с малко синап. Възцарява се на орън гроздова мъст, която се пресича с бяла пръст или калдиев' карбонат ( е ж . 268 въпрос). Пресечената мъст се снема от огъня и след като пръстта се утаи, бистрата течност се вари наново, докато се сгъсти наполовина. Като наети-' не, с Нея .се залива троздето в съдовете; Мъстта може да се налее след пресичането, кг без сгъстяване, но грозденицата става по-вкуска и по**райна, ако мъстта се '. сгъсти. . .' . .. •••• ■■ •Съхранява се в хладно помещение и се консумира-през зимните месели. .Въз можно е да се появи слаба ферментация и трозденицата да добие слабо резлив, н е приятен вкус. ■ . •'
ЗА КАКВО МОЖЕ »ДА СЕ ИЗПОЛЗУВА ГРОЗДЕТО НА БЕЗСЕМЕННИТЕ СОРТОВЕ? • . ’ _
•
.*
X
*
*
г- . .
•
Безсеменните сортове не са много популярни, у нас. Тяхното грозде обаче щоже д а се използува за различни цели. Освен за стафиди то е подходящо за ориготаяне на сладко, конфитюр и компот. Гроздето от безсеменните сортове се предпочита за консумадйя в прясно състояние от хора, които страдат от стомашни заболявания (я з в а и др.), ч..-; ,, В Кипър и в някои други страни третират сорта Султаника с гибереднн, в ре^ зултат на което сеподобркват външният вид на троздето^и вкусовите щ кач ества.*
ПРЕРАБОТВАНЕ
НА ГРОЗДЕТО ВЪВ ВИНО лв'
КАК СЕ УСТАНОВЯВА ВРЕМЕТО ЗА ГРОЗДОБЕР?
По-голямата част от виненото грозде се преработва във вино. Обикновено то се бере към края на септември и началото на октомври, Пълната зрелост на гроздето обаче не настъпва на една и съща дата всяка година, Освен това» когато есента е топла и гроздето е здраво, може да се изчака да се натрупат повече захари. Ако има чести превалявания и гроздето започне да загнива, гроздоберът може да ое ускори. Зрелостта на гроздето може да се установи най-точно, като периодично се взе мат проби за изследване на захарите и киселините. В практиката пълната зрелос? на гроздето може да се определи с известна приблизителност по някои външни приз наци. Узрялото грозде придобива характерния за сорта цвят. Зърната наедряавт, омекват и лесно се откъсват от дръжчиците. При белите сортове ципата става прозрачна и лесно се обелва. При ядене се чувствува сладост, а киселините намаляват, Д ръж ката на грозда се вдървесинява. Семките лесно се отделят от месото и придо биват по-светъл или по-тъмен цвят. КАК ДА СЕ БЕРАТ ВИНЕНИТЕ СОРТОВЕ? ’
‘ ‘
■
-
>
Брането се извършва при хубаво време,'след вдигане на росата. Ако е паднал дъжд, изчаква се, 3—4 дни, за да се възстанови първоначалната захарност на гроздето. При топла4есен гроздоберът се извърш ва'в хладните часове на деня, а при студе на — в най-топлите часове. В зависимост от нуждите гроздето се сортира, по сортове или само по цвят и здравина. Загнйлите и калните гроздове, както и оронените по земята зърна се събират отделно. \ ' Набраното грозде не бива да стои на открито. Най-добре е веднага да се прера боти или да се предаде на изкупвателната организация. Изкупната цена на гроз 15. 298 съват* s i любител* лозар
т
дето: сеойределя в зависимост от захарния процент и групата, в която попада сор тът. С увеличаване на захарния градус се увеличава и цената, Разваленото грозде' се приема като нестандартно.
К А К ДА GE ПОДГОТВЯТ СЪДО ВЕТЕ;ЗА ГРОЗДОБЕР? • -
'•
^
N •• * . ! •, . 1 * • t ^ . . Качеството на вйното зависи твърде много от чистотата и състоянието на съдовете. За тях п р ез цялата година трябва да се полагат необходимите грижи. След като ее източи виното, бъчвите се измиват добре, подсушават се и се опушват със серен дим (серен двуокис). Добре е да се съхраняват в сухо помещение, като един път в месе,» ца се опушват. За опушването може да се използуват серни ленти. Около 2 j—3 седмици преди гроздобера се прави основно почистване и подготов ка на съдовете. Употребяваните бъчви, когато са здрави и добре съхранявани, се измиват основно и се запарват. Ако не се напълнят веднага с вино, те се подсуша ват и се затварят. • ,, 1 Наскоро плесенясалите съдове се измиват с горещ 10%-ов разТвор на сода (нат риев карбонат). Силно плесенясалите съдове се почистват с калиев перманганат — 10 g на 100 1 вместимост. Бъчвата се налива до половината с вода, в която се р аз тваря необходимото количество перманганат, разклащ а се силно и се долива дого ре с вода. Разтворът'се разбърква добре и се оставя в покой 3—4 дни, след което се излива и съдът се изкива добре с вода. ' Новите съдове се киснат с вода, която се сменя през ден в продължение на две седмици. След това се измиват с горещ 1%-ов разтвор на сода, изплакват се и се подсушават. Опушването със серен дим и т у к е наложително.
НЕОБХОДИМО ЛИ Е Д А СЕ СМАЧКВА ГРОЗДЕТО? |
• , .Преди да се постави в съдовете за ферментация, набраното грозде трябва да се смач* ка. Т ака се постига по-пълно отделяне на сока и се улесняват ферментацията И Из вличането на багрилните и на другите вещества от гроздето; С мачкането в кашата се вкарва въздух, необходим за дейността на дрождите. Тр трябва да се извърши т ак а , че да не останат цели зърна и да не се начуйя? семките. За мачкаце се използуват специални машини. 3 i малки количества грозде много подходяща е ръчната гроздомелачка (фиг. 57). Отделянето на чепките от зърната (ронкане) се практикува o r много лозари. Това е полезна практика, тъй като се получават по-качествени вина. К ато недоста-
•
,
тъ к на рон^ането се изтъква, че ферментацията и избистрвдето на виното протичапо-бавно. Положителните м у страни обаче са безспорни — получава се вино с полек вк ус, по-богато с багрилни вещества и с по-интензивен цвят. '
КОГА СЕ НАЛАГА ДА СЕ ПОДОБРЯВА СЪСТАВЪТ НА МЪСТТА? нV
•
’ %‘ ’ ‘ Най-важьите съставни части на мъстта, от които зависи качеството на виното, са захарите и . киселините. Когато захарите са малко, ще се получи слабо алкохолно вино и с повече киселини. Обратно, при много висока захарност и Ниска киселин ност виното ще бъде парливо, с. много алкохол, но без свежест. У нас обикновено се налага да се подобрява захарното съдържание в хладни години, когато гроздето остава недозряло. За тази цел е необходимо д а се определи з а х а р н о с т я а мъстта. За доброкачествено червено вино тя трябва да бъде поне 19%, а за бяло — 18%. Недостигът се допълва, като за всеки процент в по-малко се прибавя no 1 fcg обик новена захар за 100 1 мъст. Захарта предварително се разтваря в малко мт*£г при слабо загряване и се прибавя в гроздовата каша преди бурната ферментация. Ч
KJVKBO. ПРЕДСТАВЛЯВА АЛКОХОЛ RATA % ФЕРМЕНТАЦИЯ»• * ' • ’ * чЛ ’ \"
• '.
.
. • *, * * Ч
'
'
•
“
.
Алкохолната ферментация е биохимичен процес, при който, захарите се превръщат в алкохол И се отделят въглероден двуокис, топлина и някои други странични про дукти. Този процес е в основата не само на винопроизводството, но.и на производ ството на бира, спирт и др. . 4• Алкохолната ферментация се причинява от винените дрожди. Те са малки, не видими с просто око едноклетъчни организми от групата на низшите гъби. Д рож дите се намират по ципата на гроздето и оттук попадат в гроздовата мъст, където предизвикват ферментацията. Всъщност захарта се разлага и се превръща в алкохол от образупаните от дрождите особени вещества, наречени ензими илн фер менти. . . При алкохолната ферментация се. отделя значително количество топлина. Осо бено голямо е количеството на отделяния въглероден двуокис, който предизвиква брожението, или кипенето на мъстта. Отделяният въглероден 1двуокис е по-тежък от въздуха, задържа се в помещението и представлява опасност за хората. Ето защо по време на ферментацията избените помещения'трябва да се провет ряват. Върху правилното протичане на ферментацията оказват влияние температу рата, кислородът, захарите* алкохолът; серният двуокис и 'др . Най-бързо протича ферментацията при температура 20—26° С. При температура 35° С дейността на дрождите е силно подтисната, а при 40° С т е вече престават да действуват. При 12— .15° С ферментацията започва трудно. Това налага да се регулира температурата на ферментиращата каш а. . .. Кислородът е необходим за размножаване на дрождите. Високата захаркосг на гроздето действува антисептично върху дрождите. Мъст с повече от 30% зах а ри ферментира трудно. Когато алкохолът във виното надмине 13®, той започва да потиска дейността на дрождите, а при 18° ферментацията се преустаНов явЛ Алкохолната ферментация протича на два етапа — б у р н а и т и х а ф е р м е н т а ц и я . Бурната ферментация трае 6 —7 дни и се характеризира t бързо разлагане на захарите и повишаване на температурата. Виното се оформя през ти хата ферментация, която трае 2—3 седмици. •
'
I
•
•
•
ЗАЩО И К А К ДА СЕ ИЗПОЛЗУ ВА СЕРН И ЯТ ДВУОКИС? •
"
"
*
•
*
••
>
•••-; *
’
’ ^
>
,
>
Серният двуокис се употребява за дезинфекция на винарските съдове от незапом нени времена. От началото на нашия век започва използуването м у и във ви нарството.-
г . Серният, двуокис парализира вред^от^ действие на бактериите и създава ус.Човия < : за развитието на . иселаните ;дрожди, Той пресича пектиновите .и белтъчните вещ^ет-, в а , които, като- с§ утаяват,' увличат мътилките и мъстта qe избистря, . Вината-, получени от %ъ:с т, третирана c ic серен двуокис» имат по-висок алко . • " .. •• 9 холен, .градус, пб-силен и погтраен цвят, повече екстракт и йо-хармоничен вкус в *. =*'•1)Жсравнение с вината, произведени без' серен двуокис. При използуване на серен д ву*.. окио ферментацията протича по-правилно, захарите се използуват самО.от култур ните дрожди, багрилните вещества на червените вина се увеличават, а вюфто ;се избистря по-бързо и е по-чрайно, Ето защо съвременното винарство е немислимо без ■.,• * : сер ния двуокис, ■ ' За да се получат добри резултати, серният двуокис трябва правилно да се Из ползува; Той се нриб^вя към гроздовата мъст или сок. веднага след смачкване на , гроздето* Използуваицте дози зависят от температурата и състоянието на. гроздето.. : .Г-1 При хладно време, здраво и добре.; узряло грозде дозите са по-ниски, 5—10. g серен двуокис н а '100 1 мъст. При загнило грозде или.горещо време дозата се увеличава' i'.V ■ ■’ ■ v--iдо 15—20 g за 100 1 мъст. Серният двуокис ее използува най-често под формата..на серниста киселина • или калиев метабисулфит..За.производство на малки количества вино калиевият, метабисулфит е по-подходящ.- Той съдържа около 50% серен д&уокис и затова , се. ••m X> употребява в двойно’ по-големи дози-от посочените. Определеното количество 'калиев метабисулфит се разтваря в малко мъст и се прибавя към основното количество, v4"-^ като се разбърква добре. -
t
т
4
ф
■>.
•• "»
•'
./ •
..
'.г -т ..
*
•
V-
•*.
-
*
«'
ЗАЩО СЕ НАЛАГА ИЗПОЛЗУВАНЕ НА КВАС ОТ ДРОЖДИ? s
•
•
.
•
*
*
.
•
C внесения в гроздовата каша серен двуокис се убиват Всички плесени, бактерии и диви дрожди. М акар и слабо, серният двуокис потиска. и:-дейността на културните дрожди. За да сеизбегне забавянето на" ферментацията, и за правилното й/протичане» необходимо е в сулфитираната мъст или ..jtauia да се засее квас (мая), q t селекциони рани дрожди. При домашни условия квас мфке да си приготвим по следния начин: Няколко дни (3—4) преди гроздобера се обира определено количество Добре узр я ло грозде. След смачкването му мъстта се отделя и към нея се прибавят 10—12 g 1 серен двуокис заЛОО 1 мъст. Сулфитираната мъст се поставя в топло помещение (22—25° С) и след 48 часа тя започва да ферментира. Тази бурно фермейта^аща мъст се използува за, м ая, - '• , При нормални температурни условия за 500 1 гроздова каша са необходими^ около 15 1 квас, които се получават от около 30 kg здраво грозде. При хладно вре-' ме се употребява по-голямо количество квас, което се изсипва на повърхността н а .
.л А \*
'-.V5 V^
; *• .
• *• ! f . J • *.•*< . .«
•
л:■ •у
мйсттв, б е з д а с е ; j>а з б ъ р ’ к в а . Когато ше;се прищтвя червено вино, засяу '1 Ването с-квас -се извършва .около % часа - след сулфитирайето :на гроздовата каща,.: ' а ког^тй ще се правя бяло вино — след откаляването на мъстта' (вж . 279 въпрос). . • • г
■
*
КАК СЕ ПРИГОТВЯ БЯЛО ВИНО? .
•
.
.
.
•
.
.
"
.
•
■
•’ ■
,
^
' •
'
.
.
.
.
.
•
•
Бялото вино се получава W бяло: или розово- (червено) грозде с безцветен сок. За хар ността на гроздето трябва да бъде 18—20%, а киселините — 6 —7 g/1. Особеното прн приготвянето на бяло вино е това, че ферментацията на мъстта протича без чеиките, ципите и семките. След смачкването на гроздето мъстта с е :отцежда и се налива в съд за сулфити- • ране. Сулфитирането се извършва, като на 100 1 мъст от здраво грозде се прибавят • по 15—20 g калиев метабйсулфит. Когато има загнили зърна, дозата се уйеличава до 25—30 g за 100 1. След разбъркване сулфитираната мъст се оставя в покой за . 12—16 часа на хладно място. В това време твърдите частици и белтъчните вещества се утаяват на дъното и мъстта се избистри. Бистрата мъст се прехвърля в бъчва за ферментация, а калта се слага в джиб рите. Около 1/5 от обема на съда за ферментация остава празен. След к а т о х е по стави необходимото количество квас, отворът на бъчвата се покрива с чиста тор- 7 бичка, напълнена с промит пясък, или се затваря с тампон от сух п ам ук.1'К огато . ■премине бурната ферментация, бъчвата постепенно се долива с вино, а 25—3 0 дуй . по-късно виното се отточва от калта. Задържането на виното продължително време върху калта не е желателно, защото може да доведе до роявата на неприятна миризма или вкус. Бистрото вино се налива в чиста, опушен? бъчва, която се напълва догоре и се затваря с тапа. Д§бре е около тапата да се поръси малко калиев метабисулфит на прах за предпазване на виното от инфекция. Общо взето, приготвянето на бяло вино изисква голямо внимание. То е по-нежно и се цени по-скъпо от червгното.
КАК СЕ ПРИГОТВЯ ЧЕРВЕНО ВИНО? а
.
• *♦
.
:
•*
.
•
.
.
' •
•
*
Червеното bjjho се приготвя от гроздето на 'червени сортове с безцветен или оцветен сок. За разлика от бялото вино ферментацията на мъстта при него протича заедно с ципите и семките, а когато зърната не са оронени — и с чепкате. За предпочи тане е обаче чепките да се отделят. Гроздето трябва д а е добре у зр ял о , със захар- : ност над М}—20 % и добре оцветено.
Фиг, 58. Системи на ферментация: д —а плямша ш»пк«; д—с потопена шяйк»; $*-лъшлиао дъно • ••
•
.
/. ■
•*
I
*Х
I
Смачканото грозде се оставя да ферментира в каца. Сулфитирането се извърш ва с 15—20 g калиев метабисулфит за 100 1 мъст, като за по-добро размесване на сер^ ния двуокис се източва част от мъстта и се прехвърля обратно в кацата. Д ва часа по-късно кашата се заквасва. Образуваният при ферментацията въглероден двуокис полепва във вид на мехурчета по ципите и семките и ги издига на повърхността, където се образува шуплест пласт,' наречен шапка. Когато шапката се остави да плаба на повърхността,-ферментацията е с плаваща шапка. Макар че се прилага все още на много места, този начин на винифициране трябва , да се изостави. При него съществува голяма опасност от вкисване на виното и джибрите още по време на ферментацията. .. За предпочитане е ферментацията да се проведе с потопена шапка. За целта около 1/4 от мъстта се изтегля в" подлина. Кашата се притиска отгоре с решетесто (лъжливо) дъно, направено от чамови летви. Лъжливото дъно се закрепва добре, така че като се налее отново изтеглената мъст, джибрите да не могат да изплуват на повърхността. Прн този начин на ферментация течността плава над решетката и се отстранява опасността от вкисване (фиг. 58). При нормални условия бурната ферментация протича за 6—8 дни, след което виното се отделя от джибрите. От правилното определяне на този момент зависят в значителна степен вкусовите качества и трайността на виното. Когато е отделено рано, виното остава по-бедно на екстракт/по^бързо еъзрява и по-рано става готово за консумация. При продължително престояване с джибрите винбто е по-тръпчиво и алкохолният градус намалява поради излитане на спирта. Най-добре е виното да се отделя към края на бурната ферментация. Отточеното вино се налива в бъчва, където продължава тихата ферментация. След 2-—3 седмици т% се ,преустановява напълно, виното се избистря и Тогава се отделя от калта, като се прехвърля в чист, съд.
3WK ,T
* *4
•./, . •
V >
Лb y v *.\
i>'
\
*A ух/''
Ж*
*
<ж.:\
.
След приключване на гихата ферментация и отделяне на виното от калта грижите , за него не престават, Поради охлаждането и отделянето на въглероден двуокис обе мът на ^инотр намалява, В бъчвата под враната се образ-ува празно пространство " и голяма повърхност от виното остава в съприкосновение с въздуха. С това се съз* дават благоприятни условия зв цретясване и вкисване на виното. Ето защо бъчвата редовно се долива с вино, отначало всяка седмица, а по-късно на две седмици вед нъж : Виното, с което се долива, трябва да бъде здраво, бистро и от същото каче ство. Добре е след ферментацията да се запази част от виното в дамаджани или в бутилки, с което да се долива. '' "• Когато започне консумацията, виното, трябва да се точи само през канелата, като периодично празното пространство се опушва чрез Изгаряне на сярна лента; Още по-добре е, ако има възможност, след консумиране на част от виното, останало то да се прехвърли в по-малко буре. Прй домашни условия се налага да се изпол зуват няколко бурета с различна вместимост. Претакането на виното също е от значение за опазването и съзряването му. С него се цели да се отдели виното от утайките, които могат д а бъдат източник на нежелана миризма и болестотворни микроорганизми. Първото претакане се извърш ва в кр ая на тихата ферментация и за него вече споменахме. Следващото претакане се извършва, след като преминат силните зимни.студове, през февруари. Ако виното ще се съхранява през лятото, прави се още едно претакане преди настъпването на летните горещини, през май или юни. Претакането се извършва в тихи, ясни дни. Всички съдове, с които се работи, трябва да са добре почистени; а бъчвата, в която ще се прехвърли виното, се. опушва. ; Според наЧина на извършването претаканията биват закрити и открити. Обйкновено младите вина се претакат открито, а старите и мискетовите вина — то, без да се излагат на въздух, за да се запази ароматът им (фиг. 59)/
.
y3h >•. -л V
’
Фиг. 59. Претакане на вино: а —закрито; б—отяруто
' ч* *г •
. т —•V ■‘ г
V
•
it-:
.
-Я .
как
п ро ти ча стар
ее
на виното?
От момента на образув до разпадането си виното преминава същите стадии на развитие, както и живият Организъм.То се ражда в процеса на ферментацията, след това се формира, съзрява, d^apee и най-после се разпада (умира). Формирането на виното обхваща периода от приключване щ ферментацията до първото претакане. С л е д т о започва да съзрява, т , е. поема кислород от възд у х а и се получава утайка. >съхраняването се извършва в съд при пълна липса на достъп на въздух, в и н о т с с е развива, не зрее. Ето защо младите вина не бива да се наливат в стъклени с ъ , в е д н а г а след ферментацията или след първото пре такане, а трябва да -отлежа в бъчви. v• За разлика от съзряванетй стареенето на виното протича най-добре в хермети?'Чески затворени съдове. ЗатоЕ^ след съзряването виното, се налива в бутилки» Отличителен белег на стареещо^) вино е образуването на букет. С този термин е прието да се обозначава съвкупността от ароматните и вкусовите възприятия, които получаваме при консумацията виното. ,■ М . ’ Н акрая настъпва процесът деа отмиране (разпадане) на виното. Белите вина по-бързо стигат до разпадане, отколкото червените. Има случаи, когато червените Вика в бутилки запазват качествата си до 20—30 години, докато белите трудно се Запазват до 10 години.
КАК ДА СЕ ПОДГОТВИ ВИНОТО ЗА БУТИЛИРАНЕ?
* ‘ 1*’ ’ ’ * . Виното, което желаем да съхраним в бутилки, трябва предварително да се обрабо ти, за да стане подходящо за бутилиране. За продължително стареене в бутилки с а ’подходящи здрави» стабилни, стари вина. .Младите неотлежалн вина не бива да се бутилират без предварителна обработка с някое средство за бистрене.,. Предвиденото за бутилиране вино се съхранява в буре, .което посТоннно се долива. През' студените зимни месеци то се излага на студ, но .без да замръзва, К ъ м бистрене се пристъпва след претакането, през февруари-март. При домашни ус ловия бистренето може да стане с яйчен белтък, желатин или бентонит. За бистренето на 100 1 бяло вино е необходим белтък от 1—2 яйца, а за черве н о — от 2 до 4. Белтъците се разбиват в малко вода (10 белтъка в -1 1), докато се 'образува пяна. Към нея се прибавя на части вино при постоянно бъркане. Получе?. ната смес се излива в бурето и се, разбърква много старателно. За бистрене трябва да се използуват съвсем пресни яйца. Желатинът се продава във вид на листа или ситно* натрошен. .Той трябва да бъде съвсем чист и без миризма. За червено вино са необходими около 10—15 g, а >
4
:V
...... студеня Вода за 12 часа; След това се разтваря в мадкг/вода, затоплена до 50~ 60°С й се разбива силно, като се прибавя ва части по’ малсо вино. Така разбитият желатин се излива във виното и се разбърква добре. •• , • •i ;' Бентоннтьт се уаотребява в доза 50—100 g на 100 1. Определеното количество бентонит се размесва с вино или с гореща водай се оставя 24 часа да набъбне, След това се разбива енергично, като м у .се ярибага по малко вино. Получената суспен зия се излива в бурето с вино и се разбъркш добре.
..■■t
••
КОГА И К А К .Д А СЕ БУТИЛИРА ВИНОТО?
1:4,
,
#
’ •
.
.
‘ ‘
•
. ’ ♦* ’ 4
“
"•
_
*• ‘ . ,
■
•ч.
1
.
>л
\ ■
Обработеното с яйчен белтък, желатин ид< бентонит вино след 7—10 дни”се изби стря напълно й може да се налее в бутиЛйг. Наливането трябва да става^в ясни и безвегрени дни. ‘ Необходимите бутилки се измиват до5ре и се подсушават. Желателно е да са от тъмно стъкло. г ,: За предпочитане е виното да се изтофа с каучукова тръба (маркуч), която с е . ; привързва за пръчка и се спуска в съда така, че краят й да бъде на около 10 сш от дъното. За да се избегне размътване на виното, веднъж започналото източване не се * I прекъсва. ... \■ ’• , Бутилките се пълнят така, че след затварянето им в шийката да остане 2—3 сш празно пространство. Затварят ее с чистили здрави запуш алки, предварително на киснати в топла вода. Пълните бутилки се нареждат хоризонтално в тъмни и хладни избени поме щения. Заравянето им в пясък има значение дотолкова, доколкото. о с и гу р я ^ помалко колебание на температурата. Не бийа обаче бутилките да се държ ат изправе ни. Тогава запушалките изсъхват и през порите им алкохолът се изпарява и н а влиза въздух, което става причина за разваляне на виното. • /' . След 3—5 години бутилираните вина ииат най-високи качества, но те може да се съхраняват и по-дълго. Възможно е през ■това време в бутилките да се появи утайка, но това не е признак на разваляне. При консумиране виного внимателно се излива, а утайката остава, в бутилката.
,v .-
У
.
Г •. 14г ’• ...'/¥
»
■
КАК ДА СЕ ПРЕДПДЗИ ВИНОТО о т ЗАБОЛЯВАНЕ?
'
Болестите на виното са резултат от дейността на някои"вредни микроорганизми, При домашни условия заболяването на виното е често явление. То се дьляда на об стоятелството, че не се спазва необходимата хигиена, не се употребява серен двуо178 **Г" ' Nr“- ;> у
,.Ч » •,
f
V
.
.
.
-.*•
’
.' : • • * -Vv / “ >• / •
' • \.
«V--
-!«
. .
./
*.••• .• . . -• 4 * V ■■=•: « .?-
7
^
.. V;::-
.
■11
I I -
'■>£■
.
•• •••
.
: - V* >'Г* -
лГ.
' *•' *' * г* » .? • -.V
ШШШЖ
кис и не. винаги се полагат необходимите грижи за виното. Най-често срещаните болести са цветясването и вкисваието. , При ц в е т я с в а н е т о на повърхността на виното се появява белезникава ципа (съга). Отначало виното е бистро, но когато ципата започне дй се разкъсва, то се размътва. Освенi това алкохолът в болното вино намалява и накрая то-можеда стане негодно за - консумация, тъй . като" след цветясването обикновено виното се вкисва. ' .# '.у Причината за цветясването е широкият досег на виното с въздуха; Най^сигурно средство за предпазване на виното от това заболяване е редовното доливане на бъчвите- Ако не разполагаме с. вино за доливане, празното пространство се онуиш! със серен двуокис. . . ’У' Болното вино може да се лекува, като внимателно се премахне ципата] нрад доливане-или,претакане в_ др уг, добре почистен и опушен съд. Ако виното се е past*; мътило, то се сулфитара н се -прехвърля в чист съд. * В к и с в а н е т о се. познава по миризмата на оцет. По повърхността на виното, се образува сива или кафява, ципа. От вкИСване заболяват слабите на алкохол вина, съхранявани в непълни бъчви.: Причинителят на вписването превръща алкохола на виното в оцетна киселина! Заболялото вино е негодно за'.консумация и за варене на ракия. Предпазните мерки срещу него започват още по време на ферментацията, която трябва да бъде с пото пена шапка. По-късно съдовете) трябва редовно да се додиват или опушват. Заболя лото вино не може да се откисли. То трудно се лекува и най-чеето се превръща в • оцет. ■ ' ,
.* ,
*• %
*
'
•’ •
.
*
.
#
•
•
КАК Д А СЕ С Ъ Х РА Н ЯВА Т ДЖ ИРРИТЕ? ,
.*
*
*
»
%
#
*
*
•
. •
.
Твърдите части на гроздето — ципи, семки и чепки •*- след отделянето на -мъстта или виното се наричат джибри. При производството на бяло вино след отЦежданеТо на мъстта към джибрите се прибавя малко вода,-за да ферментират. При оттакаяето на червеното вино джибрите са вече феоментирали. Пресните неферментирали джибри може да се употребят за храна на животните. Ферментиралите джибри обикновено се-варят на р аки я, а варените се използуват за торене. ' ' До варенето джибрите се съхраняват в каца по мокър или по сух иачин. Мо it » рият начин се състои в притискане на джибрите с тежести и заливането им с вода, така че водата да ги покрива.на няколко сантиметра. Този ш чин не е. за препоръч ване, тъй. като при него има.загуба на алкохол, а е възможно да се развият цветяс* ване и вкисвзне. ' ' : .
При сухия начин джибрите се изолират от въздуха, като се покриват с поли етилен, а върху него се насипва пласт от 5 —6 cm чист пясък. Понякога върху джиб рите се разстила слама, която се замазва с кал. Така алкохолът се запазва напЪлИо и не се допуска цветясване или вкисване на джибрите.
КАКВО Т РЯ Б В А ДА СЕ СПАЗВА ПРИ ИЗВАРЯВАНЕТО НА ДЖ ИБРИТЕ?
v. ' .■ ■; _ За получаването на повече и по-доброкачествена, ракия при изваряването на джибрите е необходимо да се спазят няколко, основни изисквания. Когато се работи със сухй джибри, има опасност от загаря не, което влошава качеството на р аки ята. Затова преди пълнене на казана в Него се сипва малко вода, след това се Напълва с джибри, които се заливат с вода в количество около 1/5 до 173 от обема им. За още по-год_яма сигурност преди зареждането дъното на казана се покрива с малко чиста слама или сено. За да се избегне прекипяването, казанът винаги ое оставя с .. 12—15 cm недопълнен. Зареденият казан се захлупва с капак, затяга се, замазва се и се съединява с охладителя, който се запълва със студена вода. До завйране на джибрите се под държа силен огън, но щом ракията потече, се поддържа по-слаб, равномерен огън. ; По-нататък огънят се регулира так а, че ракията да тече на тънка, равномерна струя, без прекъсване или засилваве. Последните порции (патоките) се събират о т делно и се оползотворяват, като- се изваряват повторно или се смесват с други джибри. Прясната ракия е груба, парлива и с особен йъх. • Ако се налее веднага в с т ък - , лени съдове, тя не подобрява качествата си, дори и след няколко години. За да се ч подобри качеството на ракията, тя трябва, да се съхранява в дървени съдове. За предпочитане са дъбовите бурета, които й придават приятен' жълт ц в я т ...
КАК СЕ ПРИГОТВЯ ОЦЕТ? ■
. • . '
. — ч
За приготвяне на оцет са подходящи по-слабо алкохолните вина и вината, които са , започнали да се вкисват. Не може обаче да се използуват болни, с Неприятна мириз ма и пресечени вина.. Силно обагрените с висок екстракт млади вина тр.удно се пре работват в оцет. Сулфитяраните с високи дози серен двуокис вина също са непод ходящи. 1 I*» Определеното за преработване в оцет вино Се разрежда с преварена вода така, -че алкохолът му да се намали на 7—8°. Освен това необходимо е да се осигури по-
висока температура (25—30° С) и широк достъп на въздуха до виното, ' тъй като оцетните бактерии се~развиват само т а повърхността на виното при достъп на кис лород.. ' Тези условия може да се осигурят, като се взйме неголям'съд» например буре от 25—30 1, снабдено с канелка. Бурето се поставя в помещение с по-висока темпе ратура. В него се наливат 4—5 1 винен оцет, затоплен до 30° С, и 3 —4 1 вино. Вра ната на бурето (по възможност по-широка) се покрива с тензух, за яа не влизат оцетни м шички. След една седмица се прибавят нови 3—4 1 вино.- Виното се на лива през фуния с дълга шийка, която да е потопена в течността. На втората и след ващите седмици се изтеглят по 3 —4 1 оцет, и се добавя по толкова вино. Така може да се преработи в оцет значително количество вино. За осигуряване на по-широк, достъп на въздух се препоръчва зна двете дъна на бурето в горната част да се про бие по един отвор.с диаметър 4—5 сш, който да се покрие с мрежа. Когато се касае за малко количество оцет, може да се използува по-голяма дамаджана, з която се надяват 1—2 1 оцет и толкова вино. Останалата час! от вино то се добавя на порции от по 2 1 през 6 —7 дни с фунийка както в бурето. Отворът на дамаджаната се покрива с марля. Btoecro в затоплено помещение тя се оставя на слънце. Готовият оцет се съхранява на хладно в добре запушени бутилки/
у
16. ЗвЯ с ъ м т *
м любителя д оз«р
ч
181
СЪДЪРЖАНИЕ
\
\
Предговор - * ъ * m p fto to Jiafettttt»-* . . / * * ♦ ♦ * ♦ . i * , $ , ♦ Предговор към второто издание. Ч* Предговор към третото допълнено аздание * . ; i I I I I 4 I I. I | История и състояние ва лозарството в света в у нас * 4 * * 4 * 4 * * 4 Кратки сведения аа устройството н развитието на лозовото растение *4444*44*4 Влияние на околната среда вър ху лозата * • « ♦ Избор и подготовка на мястото за ново лозе * ♦ ♦ ■ • Избор на подходящи сортове лози Посадъчен материал и засаждане на лозите * • . * Формировки и системи на резитба при лозата , « 4 * 9 4 4 4 4 4 * 4 Зелеви резитби, връзване и подпорни снстемн аа лозите < < ^* • I ♦ 4 ♦ Обработка, торене и напояване на лозата ( « » Повреди» болести в неприятеля по лозата . • ) I i iNf I I I I « 4 Използуване на гроздето в прясно състояние и преработването му в безалкохолни п р о д у к т 4 Преработване на гроздето във вино » . ♦ .................................. ............................................... .... , ♦ , У
4
