Arheometarat

СЕНТ-ИВ Д’АЛВЕДР

АРХЕОМЕТЪРЪТ КЛЮЧ КЪМ ВСИЧКИ РЕЛИГИИ И ВСИЧКИ ЗНАНИЯ НА ДРЕВНОСТТА Синтетична реформа на всички съвременни изкуства ПРИДРУЖЕН ОТ 5 ЦВЕТНИ РИСУНКИ, 10 ПОРТРЕТА И 100 ФИГУРИ И ТАБЛИЦИ

D ’Alveydre, Saint-Yves L ’Archeometre Guy Tredaniel 1912 65, rue Claude-Bemard 75005 Paris Български превод на „Археометърът” на маркиз Сент-Ив Д’Алведр - Мария Дойчева Редактор и консултант на превода - Таньо Танев Компютьрна обработка и техническа редакция на превода - Ангел Манев, Таня Дамянова Издател: „Булхаус ООД”- Стара Загора, 2008г ISBN 978-954-9364-07-1

2

ПРЕДГОВОР към българското издание В повечето случаи пътешествията в загадъчните светове започват от вътрешния духовен мир на човека. Именно той му отваря вратата към невидимото и непознатото, където в далечината се явяват планинските хребети на страната на духа Туле, каньоните и пещерите на загадъчната Шамбала и храмовете на невидимата Агарта. Един от странниците, търсещи светлината на истината в непознатите предели, е и Жозеф (Йосиф) Александър - маркиз Сент-Ив д ’Алведр. Той е роден на 26 март 1842 год. в Париж, Франция в семейството на ревностни католици. Младостта му обаче, както и времената на максимализма, го довеждат до сериозен конфликт със семейството му, а поради това, че Сент-Ив не приема съществуващата система на традиционно образование, строгият му баща и ревностен католик го прогонва от дома. Няколко години Сент-Ив служи във военната база на Франция в Брест, а след това се премества по крайбрежието на Ламанша и на Нормандските острови, където се предполага, че Сент-Ив се е запознал с основателя на Ордена на илюминатите, баварският професор по каноническо право в Инголщадския университет Адам Вайсхаупт. Няма данни дали Сент-Ив е бил член на Ордена на илюминатите, но във всеки случай възгледите му относно католицизма по това време не са се различавали особено от тези на илюминатите. Страстта си обаче към тайнственото и конспиративното Сент-Ив запазва през целия си живот. Едно от най-ярките и изключително интересни събития, станали в тези среди, е била срещата на Сент-Ив с великия френски писател Виктор Юго, който оказва значително влияние върху по-нататъшното духовно и изследователско развитие на Сент-Ив. Опитвайки се да изясни мистичните и окултни основи на политическия свят, бъдещият пътешественик в Агарта се заема с изучаването на трудовете на великите духовидци на XIX век. Първият негов опит по този въпрос е трудът на езотерика и кабалиста Фабр д ’Оливе „Възстановеният еврейски език”. Този труд, бидейки по същество едно своеобразно лингвистично изследване, всъщност стига до резултата, че езикът на древните евреи е имал скрито за европейците мистично значение и че този език, както и буквите на неговата азбука (иврит в поново време!) са свързани по определен начин с генезисните закони и с циклите на Космоса и на заобикалящото ни Мироздание.

3

Франко-германската война в 1870 год. и последвалите я революция и Парижката комуна силно променят характера на мировъззрението на Сент-Ив. Той счита бунта на народните маси като проявление на силите на хаоса, стремящи се от времената на древността да подкопаят основите на цивилизацията. Не е известно дали Сент-Ив е взел непосредствено участие в потушаването на бунта, но, веднага след като в Париж се възстановява реда, той, едва 29 годишен, вече е на работа в Министерството на вътрешните работи. Той желае да служи на реда там, където запазването му е може би най-истинската професия, а шестте години служба в държавния апарат само потвърждават правилността на отдавна узрелите в ума на Сент-Ив идеи. В 1877 год. Сент-Ив среща тази, която ще стане негова избраница и медиум - руската аристократка графиня Мария Викторовна Келер (с моминско име Ризнич). Аристократката е значително по-възрастна от своя бъдещ съпруг, тя вече е над 50 години и е приятелка, и близка с италианската императрица Евгения. Чувствата на Сент-Ив към графинята са толкова силни, че в същата тази година, в Лондон, той и графиня Келер сключват брак и се обвързват с брачните връзки до края на своя живот. Сент-Ив и графиня Келер пътуват из Европа, а в Италия графинята купува на Сент-Ив имение и титлата маркиз д ’Алведр. Тя желае семейството им и формално да бъде семейство от истински аристократи, бидейки такова и по дух. И както е казано, този, който търси чудесното, обезателно го намира! В 1880 год. маркиз Сент-Ив д ’Алведр е посетен от тайнствени пратеници на една страна от Изток. Сент-Ив твърди, че това са били индийските факири и мистици Риши Бхагавандас-Раджи Шрина и Ходжи Шариф. Но, кой знае, възможно е те да са били емисари от съвсем друг свят и да са донесли на Сент-Ивд’Алведр вест от същата тази страна Агарта, която след това ще тревожи въображението и умовете на цял сном духовидци, но вече в XX и XXI векове. Започвайки от 1882 год., маркиз Сент-Ив д ’Алведр пише една след друга няколко книги, които по същество са реконструкция на древната човешка история, за което използува своеобразна дешифровка на свещените текстове на човечеството. Първата стъпка в това отношение е „Мисията на Суверените”. След това се появяват „Мисията на работниците” (1883 год.); „Мисията на евреите” (1884 год.); „Мисията на Индия в Европа (1886 год.) и „Мисията на французите” (1887 год.). Пишейки тези книги, според неговите приятели, маркизът е имал усещането, че е открил универсален ключ към тайните на дълбокото минало на човечеството, към тази най-загадъчна дисциплина, която по-късно ще нарекат „древна Наука”. Наука, която много преди технотронната цивилизация е притежавала особено Знание, изпреварващо откритията на XIX век.

4

Но каквото и да е писал Сент-Ив в своите „Мисии”, в тях като основен и водеш мотив се откроява политическата система на Синархията, предложена от маркиза като точно отражение на организацията и управлението на Божествената небесна държава, приложени на Земята в организацията и управлението на Земната държава, независещи от политическите конюнктури и историческата конкретика. Авторът на „Мисиите”, маркиз Сент-Ив д ’Алведр - пише неговият ученик Папюс, - откри на разумните същества единствения политически път, сходен с посвещението - Синархията.” Синархията това не е само антипод на Анархията. Синархията е съвластие, обединяващо синтетично трите функции - Пророческата, Жреческата и Царската - по въпросите на устройството и управлението на синархичната държава тук на Земята. При това Пророческото ниво е най-висшето. Това е нивото на непосредствената Божественост или още нивото на Господаря на света (какъвто е бил белият и божествен ариец Рам ', основал в 8 - 6-то хилядолетие пр.Хр.е. теократичната Империя на Овена, в която са влизали всички предишни езотерични центрове , съществували и през ерата на черната раса). Второто ниво е Жреческото. Слънчевото, Мъжкото ниво. Това е сферата на Битието и Светлината. Това ниво служи като приемник на невидимите влияния на Пророческото ниво и адаптирането им към низшите нива на материалния свят. Третото ниво е царското или още Лунното ниво, тъй като земните царе служат като приемници на жреческата светлина и като осигурители на обществения ред в съответствие с „отразените” слънчеви влияния на Жреците. Тук основна роля играе също и символизма на Жената и на нейните детеродни органи. Такава структура на съвластие маркиз Сент-Ив д ’Алведр нарича Синархия. Именно Синархията е за Сент-Ив духовен, религиозен и политически идеал, който би трябвало да бъде реализиран независимо от наличните външни обстоятелства, тъй като в Синархията е запечатана абсолютната Воля на Провидението, независеща от историческите обстоятелства и превратности. Впрочем синархичната Империя на Овена е просъществувала до 3100 год.пр. Хр.е., когато настъпва дълбоката нощ на Земния свят времето на епохата Кали Юга и времето на Анархията в света, в която все още човечеството мъчително и болезнено живее и еволюира от низките нива на грубо материалното към по-високите нива на духовното. Иначе казано Синархията е т.н. „просветена олигархия”, състояща се от трите компонента на властта -- власт икономическа, власт административна и власт духовиа. Това е професионална власт, обединяваща икономисти, жречество и бюрокрация, мъдреци-специалисти, разпоредители и изпълнители на съдбините на света. В синархичната държава има касти, но няма робство. Властта в такава държава не е наследствена, а се дава На санскрит Овен. Водач

според качествата и заслугите на кандидата, член на синархичното общество. Преминаването от една каста в друга не е проблем, стига индивидът да има или да придобие съответните качества, знания и умения, изискващи се в съответната каста. Но всички ние пребиваваме в нашия свят само за определен срок, макар да се примиряваме понякога с това особено трудно. В 1895 год. графиня Мария Викторовна Сент-Ив д ’Алведр напуска нашия свят и преминава в отвъдното. Съпругът не иска да се примири със скъпата загуба и превръща стаята на покойната в своеобразен параклис с олтар. Там той използува различни мистични средства, за да извика нейния дух и да осъществи връзка с отвъдното. Според маркиза, покойната е откликнала на неговия зов и срещите с „гости от невидимия свят” се провеждат редовно. В 1897 год. по време на Пасха още едно мистично откровение разтърсва живота на Сент-Ив д ’Алведр. Той получава от „Ангела на светлината”* окултната „Таблица на съответствията” и я нарича с думите на библейския псалом „Небесата проповядват”. Откровенията на покойната съпруга стават важна подсказка при създаването на мистичния апарат на Археометъра, но всъщност мистиката са изчезналите и отново открити от Сент-Ив д ’Алведр древни знания за Генезиса, за Твореца и за света. Сент-Ив д ’Алведр патентова Археометъра като собствено изобретение във вид на музикално-архитектурен еталон в 1903 год. в Париж и в 1904 год. в Лондон. Освен всичко казано до тук, Сент-Ив д ’Алведр е бил убеден, че в дълбините на Азия (в района на границите на Афганистан, Тибет и Индия) съществува страна Агарта - Шамбала, населена с мъдреци-медиуми, преживели времената на дълбоката нощ на с в р а и революцията на Анархията, разрушила божествената Империя на Овена. Сент-Ив твърдял, че се е срещал с представители на тази страна и даже предложил на правителството на Франция връзка и сътрудничество с великите магове, живеещи в Шамбала. По думите на Сент-Ив, в недостъпните планински долини и пещери на Хималаите се намират лаборатории, където се усъвършенствува научния опит на древните цивилизации. Сякаш в района на северо-западен Тибет в доисторически времена е съществувало огнище на велика култура*', на което е бил известен особен (таен) синтетичен метод, с чиято помощ е възможно да се -разкрият всички тайни на

* Така Сент-Ив нарича покойната графиня Келер ** Лобсанг Рампа, тибетец, посветен във висшите тайни на тибетските духовни мистерии, сам станал лама и посветен от висок ранг, в своите книги „Третото око”, „Отшелникът” и „Мъдрецът от Тибет” (вече в средата на XX век ) разказва, че такава тайнствена страна Агарта - Ш амбала в Тибет има и той лично със своя учител Минджиар Дондуп е ходил там.

6

Вселената. При това основните положения на окултните системи и мистерии, казвал Сент-Ив д ’Алведр, в това число и масонството, са само изопачени копия и отгласи на древната свещена Наука. Смъртта настига Сент-Ив д’Алведр на 5 февруари 1909 год. в гр.По, Франция. Неговите приятели, в частност Жерар д ’Анкос, поизвестен като д-р Папюс, довеждат до печат незавършените трудове на маркиза (в това число и „Археометърът” с неговото описание и приложение като ключ към всички религии и всички знания на древността), издават ги и ги правят достояние на много хора, имащи потребност от тях за правилното им духовно издигане и усъвършенстване във времето. Превеждайки на български език и издавайки „Археометърът” на Сент-Ив д ’Алведр, ние членовете на екипа, извършили това скромно дело, отдаваме дълбока признателност към творчеството и смирена почит към паметта на странника, подирил самотен далечните видими и невидими светове и светлите пътища на божествената Любов. Същевременно изказваме благодарност на всички, които дадоха своя принос и направиха възможно „Археометърът” на маркиз Сент-Ив д ’Алведр, цитиран и от Учителя Беинса Ду но (Петър Дънов) при създаването на Паневритмията, да заговори на свещения български език, свързвайки звуците, формите и Словото в най-великата хармония на песента на сферите над земята българска - България!

Стара Загора 2008г.

За Археометъра на Сент-Ив д’Алведр Учителят Беинса Дуно /Петър Дънов/ казва следното: „Сент-Ив д’Алведр отвори нови хоризонти за музиката. Няма да се впущам в подробности за неговите идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като изхождаме от неговата идея, можем да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала във форми музика! ... Въз основа на своя метод Сент-Ив прави анализ и определя кои тонове и кои музикални акорди са въплътени в скинията на Мойсей. Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Йезекиил”, глави 40-43. Сент-Ив посочва метод как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, на чаша или на какъвто и да е друг предмет. От това се вижда колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Чрез художествените форми, които ни заобикалят, ние можем да дадем поширок простор на благотворното влияние на музиката в културата. Даже и в органическите форми се намира кристализирана музика!”

7

Приятелите на Сент-Ив

8

Приятелите на Сент-Ив

0/

Щ а с т л и в и см е да п р ед с т а ви м днес вт о р о т о и зд а н и е н а А Р Х Е О М Е Т Ъ Р Ъ Т н а м а р к и з С ен т -И в д ’А лведр. Н а д я в а м е се, че т о щ е бъде д о б р е п р и е т о от всички, ко и т о се и н т ер е су ва т от за б е л е ж и т е л н а т а л и ч н о с т на авт ора. Д о к а т о б еш е ж ив, д о к т о р Ж .А н к о с “П а п ю с ” и зк а зв а ш е п у б ли ч н о в ъ зх и щ е н и е т о си от И Н Т Е Л Е К Т У А Л Н И Я У Ч И Т Е Л , чиит о з н а н и я и с ъ в е т и м н о го чест о са м у б или от полза. Н и е с м е у б е д ен и , че, “т а м -го р е ”, П а п ю с щ е б ъ де п ъ р ви ят , к о й т о щ е се за р а д в а на т а зи о т н о во о т д а д ен а п о ч и т къ м п а м е т т а н а С ен т -И в д А л в е д р . Ф и ли п А Н К О С

ю

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ Ет о че вече изминаха две години, откакто наш ият уваж аван Учител, напускайки видимия свят, прекоси Врат ат а на Душ ит е, за да се свърж е във вечност т а и в Бож иет о Слово с ангелскат а Душ а, която беше винаги, дори и невидима, негова опора и негов ж ивот тук-долу. След загубат а на т ози светъл дух, отвсякъде, започнаха' да се появяват м ного негови ученици, което мож еш е само да ни радва, ако някои от тези новоизлю пени последователи, преувеличено старателни новопокръстени, не държ аха да убедят себе си и другите, че прит еж ават висшето доверие на Учителя и са посвет ени в неговите най-лични размисли. И злиш но е да добавяме, че те всички разполагат с Археометъра, чието точно описание, т ова което ние имаме лично от неговия Изобретател, е все пак още неиздадено. Н якои не се колебаят да дават кабалист ични интерпрет ации на този И нст румент за интерпретиране. Други, коит о не се срамуват да твърдят, че познават и последните т ънкост и на археомет ричнат а Наука, обещават грандиозни П освещ ения и фантасмагории, които съществуват, слава Богу, само в т яхнот с екзалтирано въображ ение. Накрая, трети, позовавайки се на СентИв, предлагат на своит е читатели м ногогодиш ни трудове, изпълнени с ант иклерикализъм и антипапизъм, които, без да са първични или детински, са от изключит елно ниско ниво и заради които, ако беше жив, Учителят би ги приковал на позорния ст ълб с някои от онези ст роги думи, които ум ееш е да използува на място. Сред тези, които са чели и оценили искрено Сент-Ив, сигурнс има и такива, които вероятно са се питали защ о неговите П рият ели не са се пост арали да защ ит ят паметта му. П ричинат а за това е проста. Човек като този, когото ние никога не ще преж алим, няма нуж да да бъде защ итаван; дори и м ърт ав на Земята, той е дост ат ъчно силен, за да се защ ит и сам, т ъй кат о е оставил след себе си дост ат ъчно неиздадени творби, за да зат вори уст ит е на самозванците. Творбата, която ние публикуваме днес е блестящо доказат елст во в т ова отношение. Тя идва в т очнот с време, ж елано и избрано от Учителя, и отговаря като с гръм на всички глупости, изричани от две години насам под прикрит иет о на неговото име.

11

Допълнение и последен акцент на “М исиите ”, тази книга е истинско Въведение към И зучаванет о на Археометъра. Никога, в никое от предиш нит е си произведения, Сент-Ив не е разкривал дълбочинат а на своят а инт имна мисъл както в това; никога, в никое друго, Тайнствата не са били така смело изследвани; никога, кат о тук, той не се е разкривал т ака пълно. Той вече не е просто христ иянски гений, вдъхновен Възобновит ел на Синархията, която ние ще преоткрием; т ой е ист инският последоват ел на древните Наби , последният Пророк. Ст раш ен огън гори в неговот о творчество на съвременен И сайя2, уж асен за съвременнит е Ф арисеи и Книж ници, какъвт о беше сина на А м о с3 за книж ниците и свещ ениците на Ю дея. Ст раш ни са и неговит е виж дания за бъдещ ет о на Франция и Европа, пот опени днес отново в най-лош ат а езическа Анархия. Уви, м ного от т ях вече се сбъднаха, други са в процес на реализиране и ако ние не бяхме чули тези пророчест ва от уст ат а на самия Учител преди повече от седем години, изречени пред безкрая на М орето, коет о им придаваш е още по-голям, разм ах и величественост, ако това въобщ е е възмож но, бихме помислили, че са писани пост фактум. Но, докато показва катастрофите, грозящ и Народите, подчинили се на неумолимит е Закони на ист орическите Цикли, неговот о сърце кърви пред т ази Предопределеност, коят о изглеж да неизбеж на и която все пак мож еш е да не бъде такава. И т ой заклева своите човеш ки братя да се откаж ат от греш ния път и да следват истинския Път, този, който той им посочи още преди двадесет години, този, който той все още им. сочи. Той ги ум олява да пож елаят най-сет не да опитат честно средствата, коит о единст вено могат все още да се противопоставят на Съдбата и да спасят Човечеството. И т ук той постъпва като ист ински човек, човек, на когото "нищ о човешко не е чуж до” и за това ние го уваж авам е и почит аме също т олкова дълбоко. Трудът, който ние днес предаваме на обществото, е съст авен около 1903год., както м ож е да се съди по загат ванет о на някои събития от същ от о време. Събрахме разпръснат и бележ ки и завърш ени части и прост о ст рикт но ги подредихме. П редупреж даваме специално читателя за това, защ от о смятаме, че така той ще разбере защ о не сме от хвърлили от 1Пророк - иврит ~ Еврейски пророк, син на пророк Амос ‘ Еврейски пророк, 800г.прХр.е 12

прилож еният а един фрагмент, писан по начин и в стил, твърде различни от цялост т а на творбата. И ако сме го запазили и публикували, то т ова е, защ от о сме убедени, че т ози недовърш ен фрагмент ще бъде четен с удоволст вие от всички, които познаваха Учителя и често общ уваха с него; защ от о в т ези редове те ще гс от крият с неговата ирония, с неговия искрящ дух и смесица от ат ическа и галска пиперливост, които внасяха толкова очарование, оригиналност и непредвидимост понякога в най-възвиш енит е и найсериозните разговори с него. Щ о се отнася до формат а и ст руктурата на творбата, т ях няма да коментираме; те са дост ат ъчно ясни, особено сега, когат о някои рисунки на Археом ет ъра са вече разпрост ранени и възпроизведени многократно.

23 май 1911год. Приятелите на С ент-И ь

13

Сент-Ив д ’Алведр и неговото творчество П ревъзходен писател, социолог с голям размах, мощ ен историк, ориенталист, който владее цялостно иврит и санскрит, забележ ителен музикант, Сент-Ив с радост се зае с всички прилож ения на Езотеризма. Н еговият път на посвещ ение винаги е бил пътят на болката и на саможертвата. Той беше посветен в западната традиция от найвисш ите Центрове; в традицията на И зтока - от двама от найвеликите свещ еници на брахманската Църква, единият от които бе B rahatm a на светите Ц ентрове на Индия. Като всички ученици на истинското източно посвещ ение той притежаваш е всички учебни тетрадки, всяка страница на които е подписана от съответния брахман, отговарящ за предаването на святото Слово. Четенето на тези тетрадки изисква задълбочено познаване не само на санскрит и иврит (които тези брахмани с високи нива на посвещ ение владеят основно), но и на примитивните езици, от които произлизат йероглифите и китайското писмо. Освен познаването на Ведите, а оттам и на най-светите М антри, на седемте смисъла на Сефер и кабалистичните ключове, “интелектуалният У чител” притежаваш е и реалното доказателство за своята степен: ж ивият клю ч, който позволява да се превърнат в непосредствено приложими за човека, за изкуството и за общ еството познания, които, без това, биха представлявали една енциклопедия от хубави, но мъртви и застинали неща. П од неговите пръсти ритмите на древните друидски песни ставаха изумителни и смущ аващ и; тайните на древните готически форми и архитектурни фигури от желязо и стъкло се изписваха, превеж дайки на архитектурен език живите слова на Христос като ангели на откровението. Така мога да продължа излож ението си върху много страници, без да стигна до дълбините на тази възхитителна наука, която е такава, само защото е жива и която ж ивее единствено, защ ото извира от П ринципа на Любовта. Литераторите и хората на изкуството биха се развълнували дълбоко, ако изучат поетичните творби на Сент-Ив: Л ирически за вет , днес неоткриваем, различните стихотворения, посветени на английската кралица или на суверените на Русия и най-вече възхитителната творба П обедит елкат а Ж ана д 'А рк, която особено

14

бихме препоръчали на хората на изкуството, достойни да носят това. име. Като социолог, Сент-Ив посвети по-голям ата част от живота си на защ итата и пропагандирането на една форма на социална. организация: Синархията . Синархията въобще не е нова социална форма. Тя е функционирала при човечеството в продълж ение на хиляди години. В М исия на евреите Сент-Ив посвещ ава деветстотин страници на демонстрирането на тази теза в универсалната История. М исия на суверените и И ст инскат а Ф ранция показват какъв непосредствен прогрес би се извърш ил с прилагането на Синархията. в наш ите съвременни социални форми, във всички страни. Едно огромно нещастие сполетя внезапно Сент-Ив. Съпругата, на която той беше посветил целия си живот, му бе отнета, от безмилостна смърт, въпреки неговите безсънни нощи и месеците борба. Тогава той разкри себе си като достоен съпруг, е християнския смисъл на думата. Тази смърт, която трябваш е да унищ ож и всичко, спаси вси чко... От дълбините на безнадеж дността прозвуча гласът на изчезналата лю бима и като ангел, слязъл от там - горе, той стана, спътник на неговите усилия тук - долу. П од ръководството и вдъхновението на покойната се раждаше творчество от съвсем нов характер: Археомет ърът и неговите прилож ения щ яха да се появят... Какво е Археомет ърът ? Археомет ърът е инструментът, с който са си служили древните хора за изграждането на всички езотерични митове на. религиите. Това е канонът на древното Изкуство в неговите различни изяви архитектурни, музикални, поетични или теологични. Чрез него говори Небето: всяка звезда, всяко съзвездие се превръщ ат в буква или фраза, в божествено име, което осветява по нов начин древните предания на всички народи. 4 Синархия означава съуправление; форма на теократично управление, изградено върх> принципа на троичността. Осъществява се от Велика Свещена Колегия, имаща три нива Първото е Пророческото; това е нивото на непосредствената Божественост, на Царя нг. Света. Второто ниво е Жреческото, това е сферата на Битието и на Светлината, което адаптира невидимите влияния от Пророческия план към материалния план. Третото нивс е Царското, сферата му е Луната. Това ниво устройва обществения ред в съответствие с “отразените” влияния на второто ниво. Синархията не зависи от историческатг. конкретика, защото в нея е запечатана абсолютната воля на Провидението (на Твореца). Такъв е духовният, религиозен и политически идеал на Сент-Ив д ’Алведр. 15

Сент-Ив приложи археометричните ключове в един нов превод на Битие на М ойсей в един малко познат труд: Теогония на П ат риарсит е. Сравнена с В улгата5, с превода на Фабр д ’Оливе и с други предиш ни опити, новият превод на думите на М ойсей в ритм ичната проза на Сент-Ив е изклю чително интересен за всички, които са свързани с християнската Църква. М еждувременно Сент-Ив, директно посветен от индийските брахм ани, написа и своята М исия на И ндия, където въпросът за “M ahatm a” е решен окончателно и ясно. “П риятелите” предано преиздадоха този труд, от който всички екземпляри, с изклю чение на един, бяха унищожени. Н а бъдещите критици е предоставена една, или по-скоро, м нож ество теми за изучаване и ние не можем да кажем кое би впечатлило повече потомството, безкрайната ерудиция на автора, неговият стил, толкова специфичен и блестящ, или така възвиш ените разкрития на посветения и на историка. ПАПЮ С

5 Латинският превод на Библията, приет за официален от Католическата църква

ИСТИНСКАТА МЪДРОСТ BRA-ShlTh BRA ALHIM. Битие, 1,1.

BRA-ShlTh HalaH HaDaBaR. Свети Йоан, Евангелие, 1,1.

КНИГА I ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА АРХЕОМЕТЪРА 1. Археометърът. 2. Неговото обективно възстановяване. 3. Слънцестояния и Равноденствия на Словото на Божието Слово. 4. Археометрия на Религиите, сравнени в Несравнимото. 5. Брахманизмът, обръщане на Ишва-ризма. 6. Протест на Фо-И ЗаРатусТра за Прото-Будизма Gayna. 7. Йоханизмът на собхасите и Махометизмът.

ПОСВЕЩЕНИЕ Скъпи Учителю, Безмилостната съдба, която внезапно сложи край на Вашите земни дни, ни отреди опасната чест да заменим единството на Вашия ум с обединяването на Вашите приятели, за да публикуваме Археометъра. Ако Вие бяхте жив, за да помогнете на раждането на Вашия интелектуален труд, той би бил посветен на Ангела, който беше вдъхновител на изграждането му. Именно на Вашата съпруга, на този ангелски дух, слязъл на земята, за да освети с блясъка на своята красота и духовност нашия нещастен ад тук долу, именно на нея би отдал ночит Вашият труд. За нас също е задължение да си спомним, пристъпвайки към тази публикация, жената, която беше вдъхновителка на това дело в Света на живото Слово. Така че ние посвещаваме Археометъра на госпожа маркизата дьо Сент-Ив д ’Алведр, която сега е свързана с вас във вечността в името на нашия Господ Иисус Христос и чрез добротата на Мария, Девата на милосърдието и светлината.

18

АРХЕОМЕТЪРЪТ НА СЕНТ-ИВ ПРЕДГОВОР Класическите учения; тяхното влияние. - Йерархиите на Народите. — Човешката астрономия. - Атиняни и римляни; тяхната анархичнс същност. - Произход на гърците. - Античните цикли. - Метрополисите. - Словесният Прото-Синтез. - Средиземноморското езичество. — Нашествията. - Появата на Питагор. - Сегашната епоха, сравнена с тази на Питагор. - Защо написахме тази книга. Изминаха вече пет века, откакто се родиха класическите учения и три, откакто те постепено узурпират европейските управления и ги водят към тяхната последователна гибел, в полза на Америка и на Азия. От принцовете-наследници до колежанските стипендианти, всички влизат с все по-малко християнска вяра в тези катакомби и излизат като езичници. Следователно нещо е в повече или нещо липсва на изхода на това слизане в ада, на тази страна на Сенките, където младите поколения влизат розови, а излизат бледи. Това, което липсва е едно сравняване, една преценка, едно посвещение в живота, едно лечение с истинска Човечност, с небесния въздух, с божествената светлина. Колкото по-добре усвояваме тези учения, толкова повече се съмняваме в техния дух. Нашите висши изследвания след това ни доведоха до откриването, извън тази анархия в Образованието, на универсалния Принцип на Познанието и на Социологията, а Държавният Закон, по-късно, стана обект на нашите исторически демонстрации. Сред народите има йерархии, особено сред техните водачи, в зависимост от Същността на техния произход и на белезите, които тези народи могат да носят. Като определени от някаква човешка Астрономия, тези водачи се появяват отново от епоха в епоха, от народ в народ, осветяват мрака, приливите, подводните скали и посоката на Общностите. Те разкриват, за по-дълго или за по-кратко време, в зависимост от естеството на средата, скритите деформации, като ги обобщават и засилват съдбовно. Те идват е определения им час, за да изпълнят някоя от описаните функции ( виж Мисия на евреите .Бележка на А.Сент-Ив), влияейки си взаимно катс гравитационна система. 19

Доколкото Теокрацията е най-високото ниво, народите са били винаги посещавани в точно избрано време от някоя от личностите от първа Величина, които също имат различни нива: Орфей, Нума6, Питагор. Така те са призовани в максимална степен да участвуват в социалния Живот и в цивилизацията, заради самия техен мир и за пример на Човечеството. Нашите “Мисии” доказват, че никой не се е възхищавал повече от нас на великите хора от всички времена, следователно и на тези от гръкоримската древност. Но не можем да кажем същото за атиняните и за римляните - противовес на тези забележителни личности. Наистина, сред всички исторически среди и народи, не е имало никога по-неподатливи на този висш Организъм от атиняните и римляните. Никога човешката същност не се е сблъсквала с по-голяма хаотичност, непоследователност, анархизъм по същество и банално-масов инивидуализъм, който няма нищо общо с истинската Индивидуалност! Никога трептящата атомност не е била по-малко податлива на молекулната свързаност, различна от компресията под натиска на нещата, оголен при въоръжената сила. Това е перманентната бъркотия в обществото, подчиняваща се само на военното регулиране или на външното нашествие. Тогава именно, за да се запазят моментно тези среди, се появява някоя личност от втора Величина, една второстепенна звезда от човешката Астрономия. Тя се нарича Александър или Цезар и, за да не успее гражданското безредие да унищожи народа, държавният глава го кара да унищожи Света. Първата Величина е социална, втората - политическа. Едната създава, другата - запазва това, което съществува, без да може да променя нещата, освен външно. Интелектуалната и социална гнилост остава отвътре. Затова всичко се проваля в късната римо-византийска Империя, която всъщност е продължението на Вавилон. Цяла Европа е подчинена на този древен, но не и античен спомен, разбунена като в роман за приключения и скандали. Слава Богу, това не е Нормата на дългата всемирна История, а просто една еволютивна серия на поредица от падения с нейното змиевидно криволичене. Атиняните и римляните, по произхода си, са само едни бегълци-декаденти, почти чужденци в тези градове, особено в Гърция и в Италия. И модерната Археология, и древната Митология са написани като загадка, защото такъв е бил редът, касаещ Историята и другите Науки, в 6 Нума Помпилий - вторият от легендарните царе на Рим, 715-672г пр.Хр.е./след Ромул/, набожен и миролюбив владетел; учредява религиозните култове, колегиите на жреците и на занаятчиите, въвежда нов слънчев календар; оставил значително писмено наследство, което по негово желание е било погребано заедно със самия него. 20

индо-египетските духовни Школи. Но, най-сетне, Свещените книги ни позволиха да повдигнем от друга гледна точка булото на далечните времена. Никога няма да можем да изразим достатъчно почит към двата полуострова, които отделят от нашия континент веригите на Балкана и на Алпите. На всяка крачка можем да изричаме:”Sta viator, heroem calcas!”7 И пътникът не тъпче просто дребни герои, разпръснати от древната, почти близка История; тук става въпрос за некрополи на героичните Епохи и още за Метрополиси от Патриархалните цикли, които лежат под краката, му. Когато Филип Македонски отговарял с мека ирония на. самомнителността на пелопонеските посланици с думите: “Колко са. истинските гърци сред вас?”, той всъщност им е дал малък урок пс история, защото е знаел по-добре от тях самите, че “лебедите”8 или почитащите култа на Лебеда9 всъщност са келто-славяните10 от Епир и че самата древна Гърция е славянска (т.е. тракийска - бел.пр") и пеласгийска до нашествието на разбунтуваните търгаши от Азия: йонийците и яванийците на Ману1', които са яванимите на Мойсей. Един етруски ларт. един Нума, би могъл да каже същото на левантийците12 от Тибър: колко са. истинските италийци сред вас? Всъщност, истинските гърци били славяни (или трако-пеласги бел.пр.) от Балканите, а истинските италийци били келто-славяни, слезли и те също от планините, - от западните и източни Алпи. Всички те са били част от обширната конфедерация на пеласгите на Харакала, по-рано - на Рама, на Мойсей и на брахманите, на Бакхус на гръко-латините, а още порано - на първия Цикъл на Патриарсите. Тези хора, които възстановявали реки, морета, наводнени земи, тези укротители на животинското царство и на дивата природа, са били мъдри жреци, военни инженери, труженици и основатели на градове, каквито повече никой не е виждал. Арийци, групирани в додекаполисиь , живеели от Италия дс Гърция, от Балканите до Кавказ, от Таврида до платата на Татария, от Иран на Гиборийците14 до Евира на Нефилимите, из цялата Ариаварта15. 7 Като вървиш, тъпчеш герои! 8 Или “жеравите” 9 Или Жеравът; който всъщност, според древните Традиции, е синтезиран образ нг. Твореца, заявяващ високо своето име : - А Хам-са! - или Аз съм Лебедът!, което е основата на Слънчевия култ и на Натриархалното православие 10 Тук се имат предвид траките-арийци от бялата раса 11 Митичен герой на Индия, описан във Ведите като баща на човечеството 12 Народи, населявали Близкия Изток 13 Обединения от 12 града 14 Изповядващи култа към огъня, последователи на парсизма. свещената им книга е Авеста 15 Страна на ариите, спомената в Риг-Веда 21

“О, Евира, твърдина на чистия Закон в Ариаварта.” Така говори първият Зороастър, двадесет и осем века преди нашата ера и дванадесет преди Мойсей. Той разкрива достоверно Евер16 от Евира. Поставя го на истинското му място сред Патриарсите, като предтеча на хиксосите, на онези, които Манетон17 нарича Парииите на Египет. Брахманите, що се отнася до Индия, казват същото като Манетон, но Зороастър обяснява нещата в цялост. В Италия могат да се посочат метрополисите на тези зодиаци от градове, Argytas, грандиозно красиви като Тива и Мемфис, антични като Вавилон и Ниневия, свидетели на същата наука, каквато е осветявала градовете от северна Индия като Каши, скъп град за халдейците и Тирохита, любимия град на египетските жреци. Така, в самата Европа, предпотопният социален упадък покрива всичко с все по-непроницаемо було до възкачването на Изкупителя. Но ако започнем да разгръщаме, гънка по гънка, разкъсаното от Иисус, от въплътеното Божие Слово, було, през него ще започне да прозира, а после и да заблести светлината на първичната цивилизация, всемирната Империя на арийци и рути, индоевропейската и египетската Теокрация на Ишва-Ра и Оши-Ри, на Иисус, на творящото Божие Слово, на Иисус-цар на патриарсите, както с право казват нашите литании. “В началото бе Словото”, казва ученикът, когото Иисус обичаше и от когото нямаше нищо скрито. Не може да се посочи по-ясно цикъла на управленския Прото-Синтез, първичната ера, в която боготвореното и творящото Слово, под истинското му име, бе предречено като въплътено Слово, като Спасител на пропадналата социална Държава. И когато се създаде средиземноморското Езичество като тържество на робовладелските Буржоазии, законните общества в Европа, в Азия, в Африка, техните Школи и техните Храмове не престанаха да протестират срещу софистите, срещу фалшивите демократи, срещу политиците и ораторите, които не признаваха никакъв ред и социален мир. Рим и Атина били прокълнати от Човечеството, като Вавилон, като Тир и като всяка друга интелектуална и морална гнилост, идваща от Йония. Келто-кимврийски друти, келто-славянски дроти, скандинавски воласи, германически велеси, лартове от Италия и Иберия, пророци от Египет, наби от Израел, магове от Персия и Халдея, манавически брахмани, ведически Риши18, лами от Тибет, татарски и монголски

16 Правнук на Сим, който (според Лука, 3:35) се счита за прародител на евреите 17 Ма-н-тот - надарен от Тот; египетски жрец, III век пр.Хр.е., написал на гръцки език история на Египет от най-древните времена до Александър Велики, известна е и неговата астрологическа поема от шест песни Apotesmata 18 Мъдреци 22

шамани, всички отправили анатема към Едом19 и Яван20 на Мойсей, към яванийците и млектите на Ману. Накрая се надигнал и съдникът от север, великия Ас“ от Асгард ", син на Фридолф и в него бучала вековната ярост на Народите. Полудруид, полу-будист, той издигнал Вотань върху своя щит, носен върху дванадесетте меча на Апостолите. Той приел името на северен Триславен, за да обедини в своя войнстващ деизъм цяла северна, централна и източна Европа и нейните сили: Ог24, Гог и Магог25, чак до сърцето на горна Азия. После, тази лавина от хора, събрала се постепенно, се нахвърлила върху цивилизацията на Сатаната. Осъществявайки пророчеството на Христос, езическият Рим, без да го осъзнава, отмъсти вместо небето като опустоши Йерусалим, а Европа отмъсти за Земята като предаде Рим празен на Свещениците на Иисус Христос. Останала Византия, където се смесват всички зарази на Рим и на Атина, за да опорочат варварите и християните. Тогава се появил Вотан от юга и Мохамед засвирил Корана, Суна26 и Джихад в човешките тръби на Исляма. Това, което расата на снеговете не успя да довърши, бе доведено докрай от расата на пламъците и на главните: араби, туранци27, тюрки и османлии. Съвременна Европа ще има същите съдбини. Тя ги предизвиква още от времето, когато отхвърли живия Дух заради мъртвия дух, християнския Дух заради езическия. И ако човешката енергия не достигне, за да върне съвременния свят към неговия божествен Принцип, тогава Йехова28 ще хвърли енергията на елементите върху тази нова Адама29 и върху нейната Атлантида. Доброволно или насилствено, чрез Сина или чрез Отца, Християнството ще се завърне към Светия Дух. Шест века преди Иисус Христос, сред непрогледния мрак на средиземноморското езичество, което се възцарява след небесната яснота 19 “Червения”,ивр. - прозвище на Исаав, син на Исаак и брат на Иаков 20 Един от синовете на Иафет, внук на Ной; от неговото име произхожда именуването на Гърция - Йония 21 Скандинавски бог “ „Дворец на асовете”, който те си построили сами от злато и светлина Най-почитания от древногерманските богове; в скандинавския пантеон се почита под името Один 24 Гигант, цар на амореите 25 В Апокалипсиса на св. Йоан е описана ужасна катастрофа, резултат от битката между Сатаната и божиите избранници, Гог и Магог, начело на всички народи „Традицията” - деяния и постулати на пророка, впоследствие - практика и теория на мюсюлманството 27 Урало-алтайски етноси 28 Като божествен Принцип, а не като еврейски бог 29 Град, разрушен заедно със Содом и Гомор, обикновено се ситуира в южната част на Мъртво море 23

на орфическия синтез, в анархическия период, последвал революцията на судрасите30 в полза на робовладелските буржоазии и агностичната ученост, с висотата си на висш духовник31 се издига един човек, Питагор, който напомня патриарсите от Стария Завет и който заслужава много повече от всичко, което е казано за него и когото, по тази причина, ние поставяме в началото на нашата книга, чиято цел е да подготви ума за разбиране и използване на Инструмента за точно измерване, който прави експериментално доказуемо универсалното Откровение на Божието Слово и на божествената Мъдрост. След двадесет и пет века нашата епоха, в смисъл на менталното и управленско състояние на Европа, показва забележителна прилика с епохата на Питагор. Наистина, в момента, в който Питагор поема Мисията на Европа, орфическият синтез, който представлява повторение на патриархалния или на словесния Прото-Синтез, бил почти изчезнал, удавен от завладяващата вълна на Езичеството на азиатските и йонийски учени. Същото е и в наши дни. Християнството, замъглено от Конкордата от 4-ти век32 и лишено от своето Господство след Ренесанса, отстъпва навсякъде пред неоезическия Хуманизъм. Питагор, неговата епоха, неговото творчество и заключенията, които то съдържа, ни предлагат една солидна основа за изследването, което сме предприели и за излагането на научните методи, които ще използуваме, за да възстановим провалилата се социална Държава и Синтеза, който великият филисоф напразно се опита да пресъздаде. Впрочем, от двадесетгодишната си възраст бяхме решили да бъдем Питагор на християнството, изместено от езическия дух на Ренесанса. От тогава, двадесет години по-късно, по време на нашите четири мисии при съвремените друговерци, при нашата дейност в Париж, в Брюксел, в Рим и другаде, засвидетелствувайки почит към Истината, винаги сме разчитали само на Бог и на неговия адютант, Времето. И сега, в старостта си, хвърляйки поглед назад към дългата следа на нашия изпълнен дълг, виждаме, с велик мир в душата и в съзнанието, че тя не се е отклонявала нито в книгите ни, нито в личните ни или обществени деяния. Тя се извисява над незнанието и клеветата, високо над презрението, до божественото състрадание към тези нещастни слепци, водени от други слепци към човешкия Ад, който ще ги погълне. Това Милосърдие ни кара, въпреки най-жестокия траур, въпреки възрастта, въпреки болестта, да довършим този труд, нещо, което бяхме 3 Най-низшата от четирите касти в Индия, на която било забранено изучаването на Ведите; слуги 31 Или епопт - висша степен на посветеност в Елевзианските мистерии 32 Вероятно се има предвид Миланския едикт от З И г. относно равноправието на християнската религия с всички останали религии в Римската империя и първия Вселенски събор в Никея в 325г., узаконяващ официалното сътрудничество между държавата и християнската църква 24

обещали на божествения Учител да започнем и да завършим с неговг. помощ. Славата ще бъде, следователно, единствено за Иисус-Христос и е Него, за ангелската душа, с която Той ни събра и с която пожела дори и смъртта да не може да ни раздели. Освен това, преди да оставим с неизразима радост визитнната си картичка с Р.Р.С. 3 на тази планета искаме да отдадем почит пред славната памет на Питагор със същотс уважение, което хранехме към него и в нашата младост.

Pour Prende Conge се изписвало върху визитните картички, когато те се давали предк собственикът им да се отправи на пътешествие, да смени местожителство и т.н.

ПЪРВА ЧАСТ Мъдростта на човека и езичеството Omnis homo mendax Ps. CXVI, 11.

ГЛАВА ПЪРВА

УМСТВЕНИЯТ РЕГРЕС От универсалния словесен синтез до индивидуалната философия Езическото образование и християнското възпитание Определение на езичеството. - Неговият характер. - Неговата същност е анархията. - Човешката воля, издигната в Принцип. Тримурти на Кришна. - Судрасите. - Манталитет на третата каста. Отхвърлянето й от религиозното тяло. - Хилядолетието на средиземноморското езичество. Езичеството доминира над духовенството и учеността от четири века. - Образованието е изключително езическо. - Религиозното възпитание е сведено до катехизацията. - Неуравновесеност в полза на езичеството. - Съм и 34 35 Имам. - Фринея и Ареопагът . - Експериментално езичество при детето. - Бащата и майката; тяхната роля. - Училището на живота. Къде да се намери Духа на Живота? - Богатството. - Езическа еволюция на детето. - Свещеникът и неговата роля. - Катехизисът. - Школата. Езическата собственост. Езичеството е едно регресиращо ментално и управленско Състояние от същността си до крайния си резултат. Неговата формула е: Primo mihi et sequere naturam36. To е винаги симптоматично за Революция, а не за Еволюция. То произтича от едно опорочено образование, плод на опорочено възпитание. Едното се отнася към другото както Имам към Съм, но едно опорочено от самото себе си или от средата съм, което покварява всичко и превръща дори истинските неща във фалш. По своя характер то е философствуващо и политизиращо, антирелигиозно и антисоциално. Езичеството е философствуващо и антирелигиозно, защото подчинява универсалния Разум на 34 Гръцка куртизанка 35 Хълм, срещу Акропола, където заседавал най-древния и върховен съд на Атина 36 Първо на мен, после на останалите. 26

индивидуалния, двата обективни критерия на първия - на субективността на втория. То е политизиращо и антисоциално, защото това подкопаване на разбирането се превръща в изместване на Волята и Законността се: противопоставя на Легитимността. Периодично в своите исторически кризи, хронично в своята, онтологична природа, това болестно състояние е естествено за човешкия Дух в упадък, лишен от двата си истински критерия, които ще изследваме; по-късно: Науката и Живота. То напразно издига собствената си Филомания в система под името Философия и дори Теософия, неговата същност е анархията и тази анархия е : Fiat Voluntas теа!3/ Това е волята, на Човека. Да се издига тя в принцип, да се изравнява с неща, украсени с имена като Провидение и Съдба, това означава да не се зачита никакъЕ принцип. Това означава да се създадат три божества, от които двете са излишни, в това, наистина, е интелектуалната същност на Езичеството -Политеизъм преди всичко. Фабр д’Оливе, на когото трябва да се върнем по-късно, приписа, след редица други, тази доктрина на Питагор, но тя никога не е: принадлежала на този велик човек. Той познаваше много задълбоченс доктрината Тримурти, която, под различни имена в Индия, Халдея и Египет, чрез Кришна измести патриархалното Триединство, това от Прото-Синтеза, споменавано от свети Йоан. Каквато и промяна да е искал да направи създателят на сегашния Брахманизъм, имайки предвид менталното състояние на книжниците судраси, той никога не е твърдял, че; Брахма, Шива и Вишну са нещо различно от олицетворение на трите Сили на един и същи Бог - творящ, преобразуващ и запазващ, а самата, тази Триада е просто търсена инверсия на предшествуващотс Триединство, слязло от вечния Принцип във временния Произход на. Съществата и Нещата; от божествената Вселена в астралната Вселена; от Биологията във Физиологията; от Света на Видовете в Ембриогенезата на. Индивидите; от Инволюцията в Еволюцията. Манталитетът на тази трета узурпаторска каста, судрасите. съответствува единствено на древното начално образование и едва. частично на средното. Тяхното човекоубийствено користолюбие завладя и унищожи социалната Държава' на двата полуострова, метрополисите съвременници на Ниневия и Вавилон, Алианса на храмове на славяните арийци, аргийци, ахейци и на индуските пеласги, възстановени от Орфей Рибху-то от Ведите. Те затвориха, по отношение на религиозното Право и Онтология40, сетивата си, съответствуващи на висшите степени на. Откровението. Единствено някои редки изключения обикаляха от град на ОП

37 Да бъде моята воля! 38 Като единици начало 39 Като обществена организация 40 Наука за битието 27

град, за да изкупят с цената на най-тежки изпитания проклятието на своя произход от средите на разбунтувалите се яванийци, млектаси, пинкшаси, судраси и хиксоси. Това прави и Питагор в продължение на повече от двадесет, а някои казват и четиридесет години. Дори и тогава, след цялото физическо, морално, интелектуално и духовно пречистване, Корпусите на учените-свещеници и жреци продължават да ги наблюдават твърде дълго преди да им разкрият интимните Сетива за Милосърдие и живот от Горе. В повечето случаи им разкривали само вътрешните сетива. Що се отнася до масата от книжници, изоставили орфическото Слово заради собственото си пустословие, те са толкова далеч от Истината, кояго е Живот, колкото и последните роби. Във Философията те никога не видяха нещо повече от собствената си Филомания към безкрайно празнословие, казуистика и диалектика, към ментална и управленска анархия. И въпреки всичките си усилия, това интелектуално плебейско съсловие, издигнало се в управляваща класа, си остава профанизатор на изгубената София41. От Питагор до Хиерокъл42 се простира един дълъг като хоризонта ред от гръко-латински учения, средни и висши, които изпълват единадесет от общо шестдесетте века на най-добре документираната История на нашето земно Човечество, която, освен в свещените Книги, не отива отвъд шест хиляди години. Ето вече четири века, откакто това хилядолетно робовладелско Езичество на антисоциалната Буржоазия е единствения модел, ментален и управленски, за всички европейски Школи, както религиозни, така и светски. Духовенството и псевдодуховенството, за разликата между които ще говорим другаде, използуват клишето на същата тази Анархия в толкова много трудове и при толкова много ученици. Те пък, от своя страна, го отпечатват върху всичко: Наука, Изкуство и Живот, Законодателство, Политика и Нрави. Но, колкото no-натагьк се върви, толкова повече калъпът принизява имитацията, която и без това е стерилна и смъртоносно опасна за християнския дух и за нашите раси. По този начин всеки дипломиран индивид, от принца престолонаследник до последния семинарист или гимназист, има същото тривиално образование и същия банален манталитет. Единствено има малка разлика във възпитанието там, където съществува християнско огнище при условие, че това огнище е успяло да възпитава. Но тази възможност става все по-рядка, даже е изключение, заради разпокъсването на богатството, поради лишаване на съществуването му от неговите корени, заради икономическата анархия - плод на същата класическа 41 Мъдрост 42 Гръцки философ-неоплатоник, счита себе си за ученик на Плутарх. Съчиненията му разкриват морална чистота и искрено религиозно чувство.

система, неспособна да ръководи света, който иска да управлява. Въе всеки случай, религиозните образование и възпитание приключват за всички, неясно, с чистата и проста катехизация43. Като се претеглят тези факти, се вижда огромната тежест на Езичеството за сметка на огромното намаляване на тежестта на Християнството. Следователно, по европейските тронове се е настанила интелектуалната демагогия на езичниците, леко смегчена с малко християнска буржоазност; същото се отнася и до Висшите Знания и до сравнителната Религия - кулминация на тази Анархия. Не е необходимо да си велик духовник, за да разбереш, че Светлината на Тайнствата на Отца и на Светия Дух отсъствува тотално отгоре до долу в тези светски йерархии. Но в същото време, същата тази Светлина, продължаваща в Тайнствата на Сина, Първосвещеник и Цар на Вселената, творящото Божие Слово, Въплътен, Възкръснал и Прославен, е изцяло замъглена от менталното и управленско Езичество. Все пак, образованието трябва да служи на Живота, а не обратно. както Законът е направен за Човека, а не Човекът - за Закона, според словата на свети Павел. Всичко това е методът на Божието Слово, формулиращо Живота във всичко и тук става въпрос за социалния живот. Възпитанието предшествува образованието, защото първото се отнася дс съществуването (до “съм”), а второто - до притежанието (’’имам”). Едното е основно, а другото - спомагателно. Но природата на класическия Дух замества Божието Слово със своето празнословие и тленното узурпира духовното. Той иска да бъде едновременно възпитаващ Разум и държавнически Разум, вечни глава и ръка. Следователно той изключва Възпитанието, защото политическата имитация на езичниците изключва “съм” и се превръща в демоничен притежател. Може да имаш милиарди и да си нищо. Може да нямаш нищо и дс си безценен. Следователно образованието не струва нищо, ако не го използуваш както трябва, също като богатството, таланта и красотата. Когато елините от Ареопага оправдават Фринея за всичките й престъпления, защото сваля дрехата си, Темида жигосва тези нерези на земната Венера за слава на римския касапин44. Това представлява наказателната система, която замества липсата на възпитание. Тайната е такава: социалният Живот трябва да погълне смъртта или всяка причина за колективна смърт. Хиляда години след Зороастър Мойсей повтаря: “Нашият Бог е всепроникващ огън”. Военната история, от Вавилон до наши дни, е само един дълъг и мъчителен коментар на тези не по-малко зловещи слова.

4'' Запознаване с основните принципи на християнската вяра 44 Вероятен намек за израждането на Ареопага по време на римското владичество 29

Практическото наблюдаване и директния опит от езичеството са ежедневно пред очите ни. Това са, например, детството и юношеството, които преминават от семейството към узурпаторската политика на социалната Държава и властта, която тя има над възпитанието. Общественото образование е като Дървото на Смъртта с корени във въздуха; неговият дух е с главата надолу. То взема от Обществото, представлявано от Семейството, една добра и истинска жива златна монета, белязана с J.-C., Иисус Христос, и, като я преобръща, я превръща във фалшив меден медал, белязан с J.C., Юлий Цезар, първосвещеник и император на езичниците. Детето е един бял лист, на който може да се напише всичко, Небето или Ада. То е една скъпа човешка дива фиданка, върху която могат да се присадят всички цветя от двете дървета на Рая. От дясната му страна, невидим, стои един Ангел на Светлината, но отляво е черният Демон. Ангелът носи седемте светли дара на Светия Дух, на Универсалното; а Демонът носи седемте мрачни подаръка на индивидуалния Себе-Дух. Следователно, още от люлката започва борба между християнската Революция и езическата Реакция и тази невидима битка между Светлината и Мрака може да се проследи у малкото дете. И още едва стъпило на краката си, то е един очарователен прототип на истинския “сан-кюлот”45, единствения добър и обичан. То вече пише по свой си начин декларацията за правата на човека ... индивидуалния. Малко по-късно, според младежкото му разбиране, това ще означава, че задълженията са за родителите; но Ангелът е там, до него! Очарователно е да се наблюдава разтварянето на тези красиви цветове на ранната възраст, тези лютичета на свободната мисъл, на волното съзнание, на свободното действие със всичките им последствия, от тайно изяденото сладко до коликите и скъсаните чорапки. Но Ангелът дава знак: Религията и Обществото са тук! Иисус се представлява от Бащата, Църквата - от Майката; защото дълбочината на съпружеската връзка е съизмерима с висините на вечния Живот. Блажена е майката, защото в нея живее светия Дух, тя е щастлива да поеме задължения, продиктувани от любовта, да удовлетвори новозараждащите се права на децата. И нейната любов няма нужда от крила - колко тежки са те!, няма нужда от свобода, от мисъл, от съзнание, от действие, на нея й трябват веригите, робството - колко леки са те! Като божествения Учител, който мие краката на своите Апостоли, майката е изцяло отдадена на своето небесно слугуване, на любимата малка дива фиданка. Иисус казва: “Нека този, който иска да бъде пръв сред вас, бъде най-напред ваш първи слуга.” Думи на великия господар на Небето, които само майките могат да разберат, защото те притежават небесното разбиране, онова, което идва от Сърцето. 45 Революционер 30

Вдъхвайки му своите дух и душа, заедно с живота, майката иска нейното малко цветче да стане най-красивата сред розите на човешкия и на божествения Рай. Но в хода на днешния свят и неговия дух колко малко млади жени могат да се отдадат на това ангелско робство, колко малко от можещите успяват да опазят прозорливата си любов от заблуждението на собственото си идолопоклоничество. Там именно започва опасността, от която се страхува Ангелът и на която се надява Демонът. Люлката и малкото легло са центъра на вечната епопея, тази на Живота. Това малко усмихващо се същество е най-голямото и най-важно нещо, което може да интересува едновременно Небето и Земята, то е цялото настояще, цялото земно и небесно бъдеще, не само за семейството, но и за Обществото. Затова божественият Учител иска да оставят децата да отидат при него, затова той казва: “Небесното Царство е на тези, които приличат на. тях46.” Да приличат на тях означава да слушат и чуват. Като жената, детето притежава истинското разбиране, това на сърцето; то слуша, всичко, което се казва, но чува само това, което се вижда. Затова възпитателят трябва да живее така, както възпитава, а не просто да. образова, което е по-лошо отколкото да остави ученика в неведение. Единственото истинско училище е това на Живота; и всички Университети, събрани заедно, не струват колкото най-скромния му урок. Малкият труженик учи в това училище при родителите си и с това. в сърцето си, той изпреварва всички класове на университетската фабрика. От седемте черни дара на Себе-Духа той има само последните два и това е така, защото той няма нищо лично, или има малко неща, с изключение на чувствата си, които са по-скоро блага на Съм, отколкото на Имам и са единствените Истински. Но възпитанието не бива да се ограничава до знанието да живееш на Света, защото тогава това би било само умението да изглеждаш, а не знанието да Бъдеш, което е истинското знание за Живота. Последното без първото изпълва с благоухания дълбините; първото без второто е бурканче с помада, ухаещо отгоре и вонящо отдолу. Къде се намира днес това ухание, този дух на Живота? Рядко в душите на просветените; малко у преданите и доброволно дисциплинирани същества, свещеници и воини по призвание; често у бедните хора, тези, които носят тежестта на ежедневието без сигурност в утрешния ден, у рицарите на труда, върху чиито рамене тегне цялото съвременно езичество. Но това няма да трае дълго благодарение на интелектуалците - роби на всеобщото избирателно право и на рицарите на политическата индустрия.

46 Които са като децата 31

“По-трудно е за един богаташ да влезе в Царството господне, отколкото една камила да мине през Игленото ухо47.”, казва Иисус. Богатството е всичко онова, което човек притежава лично, като се започне от образованието и, когато то е фалшиво, когато не смяташ, че си му временен притежател, отговорен пред Бог, по-добре е да нямаш нищо, защото тогава богатството само утежнява Аз-а и го превръща във вътрешно его48. Когато Господ препоръчва простотата на духа, той има предвид, че Животът трябва да се отразява в духа, от сърцето до главата; но ако главата е претоварена с безполезни и вредни неща, тя се противи и Слизането не може да се отрази в нея. Затова, или не трябва да има Образование, освен начално, или цялото обучение трябва да бъде сведено до простотата, единството, принизяването на индивидуалния разум пред слизането на Божието Слово - Бог в универсалното мислене на човека. Само така ще се възстановят трите раси на истинската земна и небесна йерархия; но да не избързваме и да се върнем към малкото, разглезено дете, за което влизането в Царството небесно е трудно. Църквата, въплътена в жената и Господ, въплътен в мъжа, са единствените възпитатели. Дете, което не чувствува това господство на любовта и на мъдростта, става господар на бащиното и майчиното си идолопоклоничество. Постепено малкият разум подчинява големия, малката воля - голямата, малкият израстък - цялата градина и градинаря на съпружеския Едем. С годините разсъдъкът на малкото същество ще си направи една вътрешна кутия за забранени играчки, един Ноев ковчег, пълен с идоли, една цяла езическа философия за собствена употреба и бързо ще трансформира тази философия в управленска воля, отначало внимателно, а после - безогледно. Настоящето се смрачава, бъдещето е черно. Демонът се смее, майката плаче, тя губи все повече правилната посока и не знае как да се оправи. Напразно призовава бащината ръка; тояги, камшици, плесници, целия арсенал на Соломоновата мъдрост са безсилни там, където невъоръжената мъдрост на Евангелието можеше да доведе всичко до съвършенство. Ангелът се моли; корифей на седемте социални добродетели, религиозното състрадание е майка на синовното уважение. Свещеникът идва на помощ на майката. Той има нейната нежност, но прибавя към нея меката сериозност на първите две раси, тези на саможертвата свещеническата и царската. От него струи дъхът на Светия Дух, който прогонва Себе-Духа и в който се коригира ума на непокорното дете. От коленете на майката в лоното на нейния модел, Църквата, катехизацията продължава делото. Тя подема божественото облагородяване от момента, в който то би могло да успее, когато Божието Слово, чрез майчините 47 “Игленото ухо” била наричана една от ниските врати на Йерусалим 48 Тъй наречения “себе-аз” 32

устни, е шепнело Словото в неговия божествен извор - Молитвата и само е давало, чрез младата жена, отговора на Живия Бог: усмивки, ласка, целувка, светлината и топлината на Живота. Катехизисът е началното образование на Евангелието, най-доброто, което може да съществува. Но, уви, къде е следващата степен, тази на. втората раса; къде е висшата степен, тази на първата раса? Все пак те са. необходими и на зрялата възраст, на посветителските фази на живота, на посвещението и направляването на индивидите, а чрез техните Братства, както и чрез Реда на техните раси, за направляването на Обществата. Евангелието носи само една Светлина, тази на вечния Живот, нс тази Светлина има няколко нива, от кандилото до лампата, от лампата до Луната, от Луната до живото Слънце на съществата и на техния дух. Детето току-що е получило първото си причастие, едва е излязло през отворените златни врати на Църквата към Града на Бог и зейват бронзовите врати на Университета, поглъщат го и се затварят. Свършва, възпитанието на Живота. То е едва в началото си, а смъртоносният дъх на образованието го застига. Зад решетките, където бди Цербер, детето ще започне да слиза от нивото, което току-що е постигнало, ще се променят душата и духът му. После, пред младежа се отварят други степени на. пропастта; от пуберитета до мъжествеността менталното в душата чувства, че над него тежи ледения Дух, смъртта, политиката, учеща наемниците на Управлението, вместо топлия дух на Живота. Облагородената присадка отново повяхва и дивото надделява, жизнената, сила на сетивата побеждава тази на сърцето и, тъй като вече не е направлявана в правилната посока, младият дух се надига на бунт или се подчинява на принудата. А ето и магическият фенер на Езичеството, който започва да блести, да призовава и, уви, да се проектира смъртоносно в една възприемчива тълпа от млади медиуми и живи души. Омир, Хораций. Виргилий, Демостен, Цицерон, а след тях идват и всички сатурналии на философския и политически индивидуализъм, софисти и ритори, цялата буржоазна ликантропия49 на римската Вълчица, цялата аиготропия на. гръцкия Овен. Какво адско богатство се струпва над децата! И как биха могли те да му устоят, щом то побеждава и зрелите мъже, поради липса на цялостно възпитание, на интегрално образование, което може да тълкува една по една доктрините, за да открие грешките или истините в светлината на двата обективни критерия, с които ще се занимаем във втората част на тази книга.

4болест, при която болният се мисли за вълк 33

ГЛАВА ВТОРА

ТРИУМФИРАЩАТА ГРЕШКА I. Борбата на Питогор срещу езическия манталитет. Усилията му за възстановяване на Прото-Синтеза. Езичеството от времето на Питагор. - Съпротива на Третите ордени50. - Питагор и Аристотел. - Философ ли е Питагор? - Неговите учители. Древното религиозно Единство. - Различните Синтези и техният ред. Адам. - Цитиране на Мойсей. - Куш51; Кашидимите. - Питагор, поклонник на Единството. - Книги на Орфей. - Тоит и Tom'2. - Имена на Божието Слово в двата първи синтеза. - Питагор отхвърля Езичеството. - Питагоровата Теофания53. - Орфизмът. - Ноевите заповеди - OSI-me. - Питагор унищожава собствения си труд. Философското Езичество, произтичащо от менталния регрес, чийто ход проследихме у детето, превръщащо се в грамотно, което доминира над днешна Европа, е било господствуващо още в епохата на Питагор. Именно срещу него великият Посветен и Ордените, които той основава на база на орфическия Синтез, са се опитвали напразно да работят като социални терапевти сред останките на йонийските и финикийски Трети ордени, в древните келто-славянска и пеласгийска Гърция и Италия, за които говорихме по-рано, където по онова време духът вече бил опорочен, а организацията - разклатена. Тези светски теолози, Питагор и Аристотел, които се открояват на баналния фон на своето време като хора от друга раса и друг Цикъл, напуснали метрополисните Храмове на Политеизма, за да се опитат да предотвратят перманентната двойна напаст - гражданската Революция и нейния военен коректив, Войната. В Посланието към римляните свети Йоан описва прекрасно посредствеността на третата ментална и морална

50 Свободно религиозно обединение на хора, посветили се на усъвършенствуването си в християнския живот като за пример им служи духовния живот на някой религиозен орден, чиято трета заповед те следват (третия орден на св.Франциск, 1221 г.; св. Августин, 1401 г.; св. Доминик, 1422г.). 51 Син на Хам, внук на Ной; основател на държавата Куш или Каш (на територията на съвременен Судан). 52 Бог на мъдростта в египетската митология. 53 Появяване, божие откровение; явяване на Христос; древногръцки празник в Делфи в чест на Аполон, символизиращ връщането на бога Сльнце от страната на хиперборейците на пролет. 34

каста (на судрасите - бел.пр.), а човек би казал, че тези философи са го направили много преди него. Уви, историята доказва, че средите на третата ментална и морална каста са останали неподатливи на влиянието на йерархичния дух и на социологията, не са се поддали на действията на мъже като Питагор и Аристотел. Само и единствено втората ментална раса, тази на висшите военни, е успяла да обвърже принудително тази трета ментална каста. Този възхитителен Питагор, който създаде в гръцкия език думата Философия, дали е бил самия той философ в смисъла, в който ние днес възприемаме термина Философия: като притежание на собствена мъдрост? Религиозен човек - да; създател на Ордени - нека е така; свети Бенедиктм на почти божествения Орфей - добре; но философ - това е много, но не достатъчно. Водачите на орфически братства, които ръководели тогава Гърция и Италия се наричали от векове теолози и пророци. Преди Питагор, Нума е бил такъв техен пратеник в зараждащата се анархия на римляните. Той е бил царят, избран от свещената етруска Школа, според патриархалните ритуали. Средиземноморските учители на великия сомосец били от същите среди: Епименид5\ Ферекид '6 от Сирос, Аристей'^7 от Проконес всички теолози и пророци, вторият - чудотворец, третият - първожрец. Неговият предшественик в Италия, Ксенофан58, духовният баща на елеатите59, също теолог, открито се противопоставя на Езичеството на йонийците и на техния политеизъм, както и срещу този на финикийците. Още повече, йерофантите60, които обучавали Питогор, не са били философи: Темистоклея, велика жрица на Делфи; Абарис61, свещеник на слънчевото Божие Слово при хиперборейците62; споменатия вече 54 Св.Бенедикт Нурсийски /5-6век/ - учредител на религиозен орден, основател и първи абат на манастира Монте Касино в Италия, наричан патриарх на западното монашество. 35 Гръцки жрец и поет, 7 век пр.Хр.е., роден на Крит, живял в Кносос, счита се за основател на орфизма в Гърция; с него се свързват очистителните и изкупителни практики, заемащи толкова голямо място в Елевзинските и Самотракийските мистерии. >6 Автор на теогонията след Хесиод, роден на остров Сирос, 6 век пр.Хр.е., учител на Питагор Полулегендарен поет, към когото Херодот се отнася с особено уважение и от когото взаимствува етнографски сведения за връзките на йонийците с азиатски народи, населяващи далечноизточните степи; някои го смятат за учител на Омир ' 8 Гръцки философ, 6-5 век прХр.е., изобличител на гръцкия религиозен антропоморфизъм чрез утвърждаване на единния Бог - висш разум и съзнание на вселената ' <; Елеатската школа е основана в град Елея - древна Гърция, от Ксенофан 60 Върховен жрец, първосвещеник м Легендарен герой, ‘‘варварски” мъдрец, когото познавали съвремениците на Херодот, мистиците-орфици и неопитагорейците Легендарен народ, споменаван в делфийските митове; вероятно делфийците са наричали така народите, живеещи на север от съседите им - локрийци и тесалийци; описват ги като народ от златния век, много милосърдни и чисти хора; те живеели в 35

Аристей; Залмоксис^, водач на тракийските жреци; Алгаофем, велик жрец на Лесбетра и т.н. Тук цитирам само главите на Храмовете от прото-Гърция (на пеласги, лелеги, славяни, траки), орфическата, славянската, съюз на всички келто-славянски и пеласгийски федерации, водещи началото си от патриархалната Църква, която Ману и Мойсей наричат с имената Куш и Рама. Но, да проследим Питагор и в метрополисите на посвещението в Африка и Азия. Негови духовни учители са: в Саис64 - пророкът на Оши; в Ом, Хелиополис, в храма, където Мойсей, под името Ошар-Сиф, е бил пророк на Оши-Риш и е посветил Орфей, такъв е бил Хон-Офи. Във Вавилон - това е Назарат (и това име е симптоматично, тъй като пророк Даниил65, назареецът, е бил тогава Велик Магистър на Свещената Школа на Маговете). В Персия това е водачът на нео-зороастрийците, Гебер Заротош. В Непал, посетен и от Лао-Дзъ, това е първият пандит66 на Свещената Школа на Брахма от времето на Кришна и преди него на Ишва-Ра. Нека сега прекъснем, за да маркираме няколко важни стадия на древното религиозно Единство. То наброява няколко наслоени Синтеза и Алианса, които са: 1. Универсалните на Ишва-Ра; 2. Индийските на кафявите и златисти раси, тези на Бхарат на Ишва-Ра; 3. Победният арийски, този на Паван, на скитския Хануман на Рама; 4. Системата на Наред, свързана с Прото-Синтеза; 5. Конкордатния брахмански, този на Кришна, източник на Аврамизма на кашидимите; последните са клон на йотишикасите от Каши. Конкордатния египтианизъм следва пураникасите от Тирохита. Това наслагване на пред- и следпотопни системи, на техните Цикли и доктрини е трудно за проследяване поради инверсията на Печата на AMaTh, която, направена от Кришна почти 3000 години преди Питагор, довела до инверсия на Словото на Божието Слово BRA-ShlTh, на неговото

горите, хранели се с плодовете на земята, не ядяли месо, не познавали войната и раздорите; Аполон живеел сред тях от началото на пролетта до средата на лятото, за да ги пази от болести; живеели по 1000 години и сами определяли края на своя живот 63 Тракийски цар и жрец от племето на гетите, споменаван от Херодот, Страбон и др.; според Диодор той бил пророк и законодател, според Диоген Лаерций - “един от първите философи на варварите”. 64 Древна столица на Долен Египет 65 Един от четиримата “велики пророци” на израилския народ 66 Най-висшият свещенослужител 36

SheMa и неговото SePheR. С Археометъра обаче става относително леене да се разпознаят нещата и посоченото по-горе наслагване става многс ясно. Мойсей нарича Прото-Синтеза и първия Алианс: Адам, което на ведически език е AD-aM, означаващо Единство-Универсалност; и този Алианс се мултиплицира в толкова етнически Църкви, колкото Патриарси преди Ной споменава Мойсей, позовавайки се на египтяните, халдейците. брахманите, маговете, куо-дзъ-киен от крайния Изток и вотанидите от крайния Запад. Тогава започват вторият универсален Синтез и втори Алианс. Акс трябва тук да цитираме всички исторически документи на тези две католически67 Църкви, тази книга не би ги побрала. Мойсей, който е бил добре запознат с тях, записва между другото, с обичайната си точност, това, което засяга и интересува днес, повече от всякога, авангарда не. бялата раса в Азия, в Непал, и в Персия. Ето превода на неговите думи. изключително мистериозни и изкусно завоалирани, защото същността им е много проста, много реална, без метафора и без философия. Берешит или Барашит (Книга на Сътворението - Битие), гл. VI, ст. 1,2, 3,4: 1. - “Църквата на Патриарха Адам се беше покварила поради умножаването на расите и тяхното смесване, върху видимото лице (PhaNa-I), на духовната Земя (ADaMaH), в резултат на това там се образуваха много братства на Девици. 2. - “Синовете на небесните Алхим-и обикнаха тези дъщери на. Адам. Те вземаха за свои духовни съпруги, за вдъхновени, за Nashim-и. онези от тях, които Любовта им беше очаровала най-много в духа: (B’HaROu, инверсия на Ba-ROu-aH). 4. - “Защото Нефилим-ите съществуваха вече на астралната Земя на тези Ya-Mim, - Епохи и светлинни Вълни на Ya. И наистина, откакте синовете на Алхим-ите започнаха да посещават често девическите братства на адамовата Църква, от това общение се роди гиборейският Алианс, великият Северен и той основа, още в дълбоката древност, АношЯ (Anosh-Ya), мъжкото съсловие на Ya, свещения щаб на Ha-Shem, на небесната Shema на божествената Слава.”68 Това е за древния Алианс, наречен днес арийски, основан от реакцията на вдъхновените Девици срещу универсалния упадък. Питагор не ще забрави, като глава на Ордени, да признае Мисията на истинския феминизъм и на неговото легитимно влияние.

67 От katholikos - гр. - всеобщ, вселенски, универсален 68 Този превод от френски се различава от текста на православната и католическата. Библия 37

Освен този Алианс, много векове по-късно, трябва да споменем и Алиансите на Патриарха Куш, преди Революцията на Нимрод69. Източните метрополиси с техните съответни свещени Школи, повече или по-малко свързани със стария Орден, били: столицата на Иана-Кадеша, Митила, за секцията на божествените и човешки Науки, наречени пуранически или свети хуманитарни науки и Каши, за секцията на Науките, наречени позитивни или йотически, защото Астрономията, разглеждана като космическа физиология, била считана за Синтез на тези Науки. Именно от тези исторически времена, доста преди Мойсей, датират религиозните връзки на Индия с Изтока и крайния Изток от една страна, с азиатския Север и Европа, включително с Гърция и Италия, от друга страна. И накрая - с Египет и Етиопия. От Каши, днес Бенарес, идва Школата на кашидимите (буквално: дадените от Каши), халдейците. Също там са отивали маговете на древен Иран, за да довършат висшите си йотически знания. Но след първия Зороастър, който отхвърлил култа към Девите, тъй като го смятал за противоречащ на древното Православие, маговете вече не посещавали Митила и великата Школа, където се извършвало посвещаването на египетски, колхидски, делфийски и други първосвещеници и жреци. Следователно, Питагор е бил религиозен човек, един набожен поклонник на Единството и на патриархалните Школи, верен на тяхното двойно Откровение и на двойния им критерий, който ще разгледаме покъсно: Живота и Науката. Животът, вечния живот, защото иначе танатизмът70, бидейки край на всяко същество, би станал Принцип, което е абсурдно. Науката, но не тази на човека, а тази, която е съществувала преди него, вписана във всичко, от голямата до малката безкрайност. И накрая, Биологията на невидимата Вселена и Физиологията на видимата Вселена71. Впрочем, нека го чуем чрез неговите ученици и той, Питагор, ще ни каже дали тези критерии за Истината са обективни или субективни, реални или метафизични, живи или мъртви, универсални или индивидуални. “Човешкият разум, сам по себе си, може единствено да гради предположения. Науката и Мъдростта принадлежат единствено на Божественото и, на нашето ниво на възприемчивост, ние нямаме власт над опознаването им.”

69 Син на Куш, правнук на Ной 70 От гръцки - танатос - смърт; бог на смъртта, син на Нощта и брат на Хипнос /Ерос/ 71 В това число и за нашия земен свят 38

Тези думи, идващи до нас чрез Прокъл72, буквално миришат на. тамян, на олтарите на Божието Слово, на неговото единствено и универсално Християнство и Откровението му, непрекъсвано от първите Патриарси до наше време. Да започнем с Олтарите на Божието Слово. Исторически напълно сигурно е, че Питагор е възстановил, благодарение на документацията на Храмовете, една книга на Орфей: “Хиератичното73 Божие Слово”. Той посвещава своя труд на този славянски (тракийски - бел.пр.) пророк, обновител на патриархалните Гърция и Италия. Не по-малко сигурно е и това, че египетските свещеници са пазели, под името Тоит, книги за Прото-Синтеза. предпотопния, на Божието Слово и, под името Тот, книги за втория Синтез, следпотопния. Без съмнение знанията от тези книги са били общи за религиозните Школи в Европа, Африка, Азия и дори Америка до политическо-филисофската революция, която през ЗЮОг. преди Въплъщението разби този свещен Алианс и го принуди да се скрие. Неоспоримо е, че сред безбройните имена на Божието Слово, разпръснати из двата Синтеза, фигурира още от най-дълбока древност едно Име. директно или обърнато: в етиопски - ShOu-I, в зендски - IOSh, в халдейски - IShO, във веда - IShVa, в сан скрит - ISOua, в китайски ShOul и SOuI. Това е IeShU, Цар на Патриарсите от нашите литании. Същото име е и име на Мойсей, дадено му и написано от инфантатг. Термутис: M ’OShI, посветен на OShl. Следователно, кабалистите са прави като казват рутинно: Името на Бог е в името на Мойсей; но те не могат да го докажат, а доказателството е споменато по-горе. На това ще трябва да се върнем с подробности, но отбелязаното тук, доказва, че опорната точка на Питагор - Божието Слово от Храмовете в Европа и Азия, е религиозна, а не философска. И тя е Откровението, единствено, универсално и непрекъсвано, на Църквата и на патриархалните Църкви. Затова Питагор не би пропуснал да отхвърли йонийското езичество, неговия атеистичен политеизъм, неговата менталнг. анархия, неговата антисоциална политика. И в това той просто е следвал Нума и Ксенофан от Запада, Jlao-Дзъ от Китай, Даниил от Халдея, Заратас от Персия. Нещо повече. Незримото му е внушило това. Неговите биографи, гръцки и александрийски, казват, че той е получил вдъхновението за своята първа Теофания, ако не и дарбата си, в Крит около 550 или 553г.пр.Хр.е. Тогава той е бил на тридесет години и даже малко над тази възраст. Така че той е отговарял на едно от онези 72 Гръцки философ (412 - 485год.), неоплатоник; създал една от най-завършените. комплексни и напълно развити неоплатонически системи;има изключително влияние върху по-късните християнските и ислямски мислители. п Свещеното 35

ритуални условия, наложени от патриархалните Църкви за второто раждане, духовното, за отварянето на физиологичните сетива в божествената Биология, за влизането през вратата на Смъртта, за изпитване на Безсмъртността. Въплътеното Божие Слово, което във всичко следва своя Закон, като творящо Слово, ще наблюдава този ритуал от своето уединение в пустинята. Така Питагор трябва да е видял Небето и Ада за първи път, а в найстрашните Кръгове на втория е видял и двамата корифеи на езичеството: Хезиод74 и Омир, чиито възхитителни песни са го омайвали в охолната му младост при баща му, богат банкер от Самос. Отчаян, невярващ на очите си, той гледал тези духове, жертва на Духа на Мрака, сред тълпите на Демоните, в тяхната черно-червена светлина. - Защо?, извикал им той. А те му отговорили: - Уви! Защото омърсихме Богове и хора, Боговете като ги подчинихме на Атеизма, като ги оклеветихме, като ги показахме порочни като нас самите, а хората - като обожествихме техните пороци! Ето едно добре очертано противоречие, взето от живота, избрано от Питагор. От една страна - пророкът Орфей и Божието Слово, свято прикрито в своето небесно Величие, а от друга - човешкото празнословие в своята престижна голота, изявено във всяко изкуство, взаимствано от свещеното Изкуство, в неговия пантеизъм, където всичко е Бог, освен самия Бог, в неговия Теософизъм, където всичко е божествено вярно, но липсва самата Истина, Amath, Печата на вечното Божие Слово и самият Той. Орфизмът, хиляда години преди Питагор, е представлявал, в Европа, едно висше усилие на храмовия Алианс срещу нашествието на Азиатската Революция, срещу нейните ритори, софисти, търгаши, политици, предатели И привърженици на робството. В епохата на Мойсей и Орфей Крит със стоте Града е бил свързан отново със Свещения Алианс на Храмовете на Ману и Менес7\ Куретите76 били свещеническа мисия на прославените Куруси от индуската поезия. В 77 78 Миноя на Минос са ги виждали да разплитат един от Гордиевите Възли, символи на орфическите Оркос и Оркус от клетвата за единение с Бога. Философията и политиката лесно разсичат тези свещени възли, за нещастие на народите; само Религията може да ги възстанови, за техния мир. Тези имена: Миноя, Минос, Менес, Ману, означават в езика на Берешит: Ma-NoaH, Правилото, Православието на Ной. В тези времена 74 Гръцки поет , роден в 800г.пр.Хр.е. 75 Основател на първата династия египетски фараони /3315г.пр.Хр.е./, обединител на Горен и Долен Египет, основател на Мемфис 76 Жреци на Юпитер на о-в Крит 77 Цивилизация, обитавала Крит и околните острови, 3 - 2 хилядолетие пр.Хр.е. 78 Митичен цар на о-в Крит 40

O-Riphee, Рибху от Ведантите79, синът на сарматските царе на Тракия. Орфей възстановявал тази същата връзка в славянското и пеласгийскс светилище в Делфи. Това е египетският Далиф или санскритския Далифа. В езика деванагари, Далафа или Далапа означава едно от тези свети места, в неутрален смисъл, а също и едно от тези свещени съкровища на Алианса. Същото се отнася и за Додона80, една от Диомните на. ведическия Дану и от Додонимите81 на Мойсей. Великото Знание на Ной, което подновява Адамическото, е разпръснало подобни Далафи, в своя ход, от единия до другия край на планетата. В Европа съществували тайни шахтовидни хранилища на знанието от Кавказ до Пиренеите и списъка на тези подземни библиотеки притежавали само владетелите-първосвещеници на метрополисите. Колхида също имала своя Далифа, което е мотивирало орфическотс пътешествие на аргонавтите. Тази дума се свързва с една от древните епохи на Алианса, наречена Арга или Арка. Съветът за надзор се наричал Аргус, кучето на Пан, Фанес и Великия Пан. Следователно, в Европа, Орфей е бил натоварен да бъде обновител на келто-славянския и пеласгийския Амфиктион82, датиращ от Кришна по отношение на култа към Боговете, към Devas-ите, към Alhim-ите, езически изроден от азиатската буржоазна Революция. Под формата на този неоконкордат Орфей запазил древното православие на OSI-те, чието свещено Име първосвещениците от Делфи съхранили завинаги. Той приобщил към този свещен мир в Колхида. Гърция, Таврида, Италия, чак до Испания и Галия, и бунтовните нашественици, отблъснати през вековете из Европа от ориенталските Магове, а по-късно и от царете на Персия. Учението на Орфей, изписано на езика дева, а по-късно на дорийски, върху медни плочки биле пазено, във всеки централен град от коренното население, което, дори в Атина, се ползувало с особени привилегии по времето на Питагор. Това било практика из цяла Гърция и Италия. Забравеното дело на Орфей, както вече казахме, било възстановено от Питагор, който, за да запази анонимността на своята мисъл, подчинявайки собствения си разум на висшия Разум, отказвайки да събере лесните лаври на йонийците, не е написал или е унищожил творчество си. но поверил същността му на паметта на своите ученици. Отказът от всякаква доктрина, от всякаква индивидуална слава, заедно с много други 79 Упанишадите - теологични творби, създавани вероятно до около 6 век пр.Хр.е.. съдържащи мистични или духовни интерпретации на Ведите; считани са за вероятен край и същност на Ведите: от там идва и името Веданта - Veda + anta (край - нг. санскрит). 80 Град в Епир, където имало храм и оракул на Зевс. 81 Доданим - син на Иаван, внук на Иафет, правнук на Ной 82 Религиозно обединение от градове и народи, под патронажа на един Бог 41

знаци, превръща Питагор в един уникален грък, доближава го до патриархалните жреци и го отдалечава от философите. Това е християнският, истинският начин да възприемаме Питагор, това, което сме разработили и в нашите първи “Мисии”.

II. Последователите на Питагор - Златните Стихове Ръкописи, купени от Платон. - Преследваните питагорейци. - Лисид83 и Златните Стихове. - Великият Пан. - Трите Кредо. - Клетвата Оркос и тройната проверка. - Основаване на универсалната социална Държава. Тъй като Питагор, поради изложените вече причини и поради други, вероятно наложени от храмовите Посвещения, не е оставил други свидетелства, освен все по-избледняващата памет на своите ученици, неговото висше Знание остава скрито под було неразгадано, но не и неразгадаемо. Три ръкописа, купени от Платон, за щастие са успели да се спасят. Едип и Софокъл, достоен да е създател на едно такова творение и автор на Тимей, е следователно, по дата и ранг, първият коментатор на бележките, ако не и на цялото творчество на Питагор. Заглавието, което приятелят на Архит84 и Тимей85 от Локра дава на своя възхитителен диалог, показва връзката. Предвид обстоятелствата, Орденът несъмнено не е държал до такава степен на това, което Платон афишира най-много като следовник на Питагор. На този Орден му е била необходима независима подкрепа. Завистливата буржоазия, която го унищожи и прокуди, продължи да го мрази, смятайки го за заплаха за властта си. Тя е чувствувала зад него и зад неговия Основател свещения Синтез, възкресен от царствения син на Еагър86, на когото Питагор посвещава, за полза на Европа, освен всичко друго и своята космологична теология, пренесена до нас от Тимей. Сред останалите реликви на знанията от италическата Школа са Златните Стихове, които със сигурност са едни от най-известните, написани от Лисид през пети век преди нашата ера и които формулират езотеризма, първичното знание на полуорфическия Орден на разпръснатите питагорейци.

83 Гръцки философ /5-4 век пр.Хр.е./, ученик и приятел на Питагор 84 Гръцки философ-питагореец, 5 век пр.Хр.е., съвременник и приятел на Платон 85 Философ-питагореец, един от учителите на Платон 86 Баща на Орфей (родопееца - бел.пр.) 42

Тези стихове са, в действителност, катехизисът на Великия Пан, а. не на Пантеизма. Пан е едно от имената на Божието Слово, космическия Пастир на Звездите, на Силите, които ги водят, на Душите, които ги населяват. Тази дума идва от санскритското Рапа, Покровител. Този символ изразява още, от земна гледна точка, универсалния Алианс на Храмовете на същото Божие Слово, на който Аргус е Надзорника. Това, хвърля светлина върху всичко онова, което ще последва. Първите два стиха са едно Кредо и това Кредо, в опозицията на. термините, е аналогично на двете йерограми на Мойсей: ALHIM Боговете или творческите Сили на Бог и IHOH - абсолютното Битие. И когато египетският жрец казва: “Слушай, Израил, Бог, твоите богове, абсолютното Битие, Единствения”, Орфей, ученикът на Мойсей, Питагор възобновителят на Орфей и Лисид, редакторът на Питогор казват: Отдай законна почит на боговете на народите, Спазвай клетвата, дадена на техния законен Бог. Всички древни култове произлизат наистина, повече или по-малко, от един единствен и универсален източник: първичното Откровение. Прото-Синтеза или християнската Религия на Патриарсите: “Religio vera”. казва свети Августин и това е ключът към Науката за сравнителните религии, който взривява всички антихристиянски системи, управляващи класическото образование и неговото последствие: висшето образование. В Империята на Патриарсите, преди Кришна, символът на вяра е: “Om, Sas, Tat, IShOua-Ra, Н а т о !” - О т , Sas, Fat; на Иисус-Цар, Слава! Така се прославя Божието Слово, под име, възприето от Алианса. Слея Кришна става: “Om, Sas, Tat, BRAH-Ma, Н а т о !” IShVa изразява. Съществото, съществуващо чрез самото Себе си, BRA-H-Ma изразява неговия отразен образ във Вълните на безграничното Време, неговата, съзидателна енергия в действие в материята и за материята на. Съществата. 07 Като четем първите шлоки на Манава-Дхарма-Шастра разбираме, че горното е ключът. Действително така Виаса Кришна, преработвайки Законите на Ману, посочва връзката на индуския Второсинтез, този на Ной, Ma-NoaH, с Прото-Синтеза на първите Патриарси, универсалния, адамическия на Едем, християнско-католическия. Хиляда и петстотин години след Кришна, осемстотин след A-BRAНаМ, Мойсей, връщайки всичко към първоначалното Единство, подчинява ALHIM не на BRA-H-Ma, а на BRA-ShlTh, Божието Слово на генезисната Хексада: “ BRA-ShlTh BRA ALHIM ” и името на IHOH се

87 Основен размер на ведическите текстове; състои се от четири полустишия. всяко от които е съставено от осем срички 43

произнася само при изпълнението на седмия космически ЮМ. Кредото, което той налага на индо-египетските парии, от които прави един народ, е: “SheMWa IShRAL! IHOH ALHI(M)NO, IHOH AHD.” - Слушай, Израел! Бог на твоите богове; абсолютното Същество, Единствения. За евреина, не за Мойсей, нито за Пророците, Израел е само и единствено той (евреинът - бел.пр.); за синовете на Яфет88, това е Човечеството в неговия Зодиак или универсалния Организъм. Във Веда Израел, четено по европейски е обръщането на RAShI, Зодиака; L (адамическата буква Ла - бел.пр.)е еднобуквен символ на Индра, обожественото астрално Небе. След Мойсей идват Питагор и Лисид. Различните етнически култове, произлезли от универсалната религия, разрешавали само на най-добрите, при навършване на тридесет години, както вече го видяхме при самиенския свещеник, среща със страшното Откровение на Незримото, с реинтеграцията на човешкото съществуване в абсолютния Живот чрез и в онова състояние на възторг, толкова познато на съвременния европеец, колкото и валидността на всички други религиозни тайнства. Дори в повече или по-малко чистите посвещения на трите клона на Второсинтеза, два пъти роденият от Евангелието, Двиджа89 от патриархалните Тори, донасял от другия Свят в този свят следните три основни сигурни твърдения: Съществуването на Бог, на Неговото Божие Слово и творческите Му Сили; Безсмъртността на Душата или, с други думи, на човешкото съществуване (човекът като безсмъртна и разумна Душа - бел.пр.); и накрая, неговата Отговорност пред Съда на същото Божие Слово и на същите Сили. Озирис от Аменти90, го наричат египетските жреци, Махадева Ишвара, казват арийските проповедници. Именно пред този велик Съдник, в чието име се съдържа името на Иисус, по време на второто си раждане Посветеният изрича Клетвата: Оркос, Оркус на орфистите от патриархалните Гърция и Италия. А това име, Орк, е името и на великия Съдник, Господарят на ведическия Трилока91. Именно върху трите сигурни твърдения, за които говорихме погоре, се основава първата универсална социална Държава и всеки път, когато е правен опит или ще бъде направен опит тя да бъде отделена от тази тройна база, се е случвало или ще се случи връщане към Духа на Звяра, към неговия закон на война и на Анархия и към всички наказания на невидимия Свят.

Трети син на Ной, втори родоначалник на човечеството Двиджа - на санскрит - роденият два пъти 90 Име дадено от египтяните на местопребиваването на душите след смъртта 91 От др.инд. - “три свята” - триделната вселена на древноиндийската космогония и митология, включваща небето, земята и подземното царство 89 тг

44

Лисид също споменава този Орк във втория си стих, който, прибавен към първия, се обяснява така: “Уважавай разнообразието на Култовете, Силата и ролята на Името и бъди верен на Орк, с други думи. на единствената и универсална Религия, пред която си се заклел ”

III. Фалшивото питагорейство, древно и съвременно Трите ментални раси Златните Стихове навеждат на Пантеизъм. - Главните коментатори на Лисид. - Трите извода; трите ментални раси и техните отношения с християнството. — Александрийският еклектизъм. — Хиерокъл. — Теолозите на конкордата. - Дасие9". - Неоезичеството. - Джорданс Бруно. - Фабр д ’Оливе93. - Резерви върху последните Златни Стихове. Емпедокъл. - Чистата бяла раса. - Опасности от компромиса с езичеството. Въпреки тези много важни забележки, които, обаче, са разбираеми само за умовете от двете висши нива, стиховете на Лисид, на нивото на. първичната степен на образованост, биха навели към езическс философстване с пантеистични тенденции хората, които са превърнали тези стихове в свой философски и религиозен кодекс. Това именно се случи с повечето им коментатори, онези, които се: нарекоха и повярваха, че са чисти и истински питагорейци. От тях трябва да запомним трима: Хиерокъл, Дасие, Фабр д’Оливе: защото никой не може по-добре от тях да покаже отклонението от истинската доктрина на Питагор, която е универсалното и вечнс християнство, към езичеството, нито да синтезира по-точно, за. привържениците на езическите науки, трите извода, които тези науки съдържат по отношение на християнизма и християнството и които са: 1-во: еклектиката от тип Марк Аврелий; 2-ро: конкордатност от тип Константин; 3-то: чисто езичество от тип Юлиан Вероотстъпника. Тези определения имат за цел единствено да улеснят различаването на съответните духовни раси. За по-добро разбиране ще наричаме условнс езичеството черно; а бяло ще наречем богословското християнство. 92 Френски ерудит, 17-18 век, завършил протестантска академия в Сомюр и право е Париж; превел и публикувал Хораций, Марк Аврелий, Аристотел, Софокьл, Хипократ. Платон; за основен негов труд се смята превода “Биографии на известни личности” нг. Плутарх; през 1713г. е избран за пожизнен секретар на Академията на науките. 93 Френски литератор и окултист, 18-19 век: автор на драми, мистерии, преводи нг. Байрон и Лисид. 45

неразделно от истинската си форма, католицизма. Освен това, ще наричаме мулатска еклектическата раса; квартеронска - конкордатната раса; негърска - чисто езическата раса: Nigra sed p u lc h ra 4, естествено. Защото, ако запазим, като Питагор, нашата вяра в четвъртата раса, съвсем бялата, която е на самата Мъдрост, имаме още една причина да обкичим с цветя трите Грации, на които отказваме да дадем ябълката. Тези три извода ни интересуват единствено в техните отношения към християнството. От тази гледна точка, първият е от тип Марк Аврелий. Това е либерализма на Прюдом: добре е да се опреш на щикове, но е лошо да седнеш върху тях. Този либерал е не по-малко настъпателен в името на поучаващия Разум на Империята и на Разума на Държавата. Но от времето на Константин нещата се промениха. Тогавашните щикове постепено преминават на страната на християнството, а философията се превръща в мека ръкавица, защото Владиците показват нокти в пламенна защита на правоверните. Вторият извод заслужава името конкордатен между богословската автономия и тази същата философия. От едната и от другата страна ноктите са прибрани, показат се само от време на време, в зависимост от това дали политическите директиви се задават отляво или отдясно. Третият извод е този на Юлиан Вероотстъпника; изцяло в лявото пространство. Този парижанин, приживе е играл важна роля в създаването на Енциклопедията от 18-и век, както и при нейните последствия политически и антисоциални. Нека се върнем към първия извод, който преди 15 века се е превъплътил в александрийската Еклектика и е бил преразгледан и поправен от един възхитителен учител по официална философия, Хиерокъл. Всъщност, той е официалният имперски римо-гръцки, обучаващ разум на философите, привърженици на Пантеона и Света София, от Август до Августулите95. Повече или по-малко пропит, осъзнато или не, от двойното християнство от преди и след Въплъщението на Божието Слово, той не познава божествената му същност и значението му за човечеството, и се надява, че или ще може да го елиминира, или да го подчини на своя критерий и своите методи. Призован да омиротвори един ужасен граждански конфликт, езическо-школеки и църковен, Хиерокъл е достоен избор на византийския император. По кротостта и дълбочината на неговото учение може да се предусети раждането на конкордатния период. Като всички питагорейци и той е орфически теолог. Той не е философ в обикновения смисъл на думата. Без съмнение Питагор си остава, след Орфей, най-великия 96 унитарист , които славянския и пеласгииски, а по-късно гръцки и римски, «

94 Черна, но прекрасна Имат се предвид последните римски императори; Августул - “малък Август” 96 Привърженик на единовластието, обединител 95

46

политеизъм е създал; но, от основателя на Академията до Хиерокъл. успоредно с невероятното нарастване на индивидуалните системи, импулсът на изначалното питагорейство става все по-силен, сияещ като последна екстатична слава на залязващата Луна на храмовите учения. Можем да проследим мисълта на Хиерокъл в Александрия, в Брухиума97, който надживял разрушенията на Серапеума98.Традицията на Питагор е представена там от повече от 40 автора и 60 тома. Последовател на Хипатий", след едно дълго междуцарствие, на което сложила край смъртта на свети Кирил100, изящният учител (Хиерокъл - бел.пр.), с коси бели като робата му, дружал с всички тези безсмъртни книги, натрупани по рафтовете. У една подобна душа, при един такъв интелект, всички тези съкровища, повече или по-малко противоречиви помежду си, се стремят, чрез нещо като привличане, към изгубеното Единство, към съвършения акорд на Лирата. Колко размисли са минали през главата на този човек е продължение на половин век; колко разговори е имал той с мистериозните поддръжници на Лигата на философите и жреците на богове, низвергнати от Църквата след напразните опити на Императорите да я унищожат! Уви! Безплодните тайнства на неговото време не са му дали една реална Епифания101 като тази, която все още са имали толкова християни, а Питагор би му казал: Иди при Иисус! Но Хиерокъл успял да съхрани в заблуденото си сърце простото и много реално величие на учението. Няма. и сянка не само на израз, но и на душевно вълнение, което да даде знак за някакво чувство срещу триумфа на Християнството. Като питагореец, той по никакъв начин не е засегнат от безпътицата на езичеството, напротив, от душа, която обаче е отдадена на Елинизма, той би целунал Кръста, акс същият беше издигнат на Олимп, а не на Голгота. Мракът се спуска все повече и от всички хоризонти се надига, вълната на варварите, която залива тази цивилизация, дъщеря на упадъка, на една, иначе, красива и чиста майка, обезсмъртена в свещените Книги на всички народи. А желанието на Хиерокъл не е само да върне към древното Единство на Питагор една анархия от учения, вече хармонизирани от Плотин, а да направи конкурентен на Евангелието този идеален елинизъм, станал религия, както и да му помогне да оживее светъл, въпреки тази Светлина на светлините. 97 Централния квартал на Александрия, където се намирала библиотеката и дворецът на. Птолемеите 98 Храм на Серапис - александрийско божество, чийто култ е установен от Птолемей I. 99 Гръцки философ и математик, роден в Александрия, 4-5 век 100 Александрийски патриарх, 4-5 век, изключително жесток, разрушавал църкви, изгоних евреите от Александрия /415г./, участвал в убийството на Хипатий; негово писмо от 429г предизвиква разкол. 101 Epifaneia - гр. - явяване; празник, посветен първоначално на две явявания на СловотоСпасител: явяване в плът чрез раждане и в Троицата чрез причастие; отбелязва се на 6 януари 41

Той, Хиерокъл, иска неговата чаровна Феб да бъде по-голяма сестра на ослепителния Аполон и нейната усмивка да огрява бъдещите поколения и те да прекланят своя ум пред славното и чисто минано на нейната раса. Затова неговите коментари, съживени без неговото знание от евангелистите и отците, съдържат един намек за сбогуване, съдържат величието на последна въздишка на една национална Душа за Душата на Човечеството. Това е едно социално завещание, което от ръцете на Фидия преминава в несравнимия Завет на Иисус Христос; нещо красиво, вдъхновено от религията, почти божествено; един вид Завет, този на една преобразена Елада, издигната до нивото на безсмъртна перспектива, с Орфей вместо Мойсей, с Питагор вместо Илия, с Лисид вместо Елисей. Втората раса е неоконкордатна именно на тази благородна духовна раса, така добре представена от Хиерокъл, особено след 1648год., но без да се издига над нея научно, чрез непобедимата сила на своите ресурси и на своя Принцип. Тази втора раса е на томистите, после на опортюниста Лойола, лутеранската на Изповедта от Аугсбург102, на калвинистката, като се мине през националните, гръцки и други Православия и през англиканската църква, които възприемаме като сестри и братовчедки на римската Църква от гледна точка на общите им интереси. В скромната си роля на преводач, добрият Дасие представлява много достойно тази втора раса и неговото значение е много по-голямо, отколкото може да ни внуши смирението му и особено скромната му дреха. Какво съзнание и каква красива християнска светлина грее в този скромен фенер, което прави чест на Академията. За него и за съпругата му са казвали, че това е един брак на гръцкия с латинския език, брак по любов и при това много плодовит! Дасие е многодетен баща на преводите. Цяла плеяда ерудити са се ровили в тях, без да ги изчерпят. Но в това творчество има много повече. Освен неговата проницателна ерудиция, извън реалната й философска и схоластична стойност, в него има и много страст. Как обича той своя Хиерокъл, как умее да добавя, без да парадира, скъпоценни камъни към неговата корона! Колко сериозни са неговите християнски изследвания, а възхищението му от коментарите на Хиерокъл прави последния незабравим. Каква дискретна грижа към ученолюбивата младеж, да не попадне тя в безпътицата, която често обърква и учители, и ученици. Затова в неговите бележки намираме, разпръснати, собствените му заключения, които свързват езическото Възраждане с патриотичното Възраждане, точно на ниво Конкордат103. 102

Документ, оповестен на 25 юни 1530г. в сейма на Аугсбург, подписан от седем принца и два свободни града, излагащ протестантската доктрина 103 Договор на римския Папа с правителството на някоя държава, определящ отношението на католическата Църква към тази държава; договор, съглашение, споразумение 48

Дасие полага особена грижа да не обърка историческото време. Той не сверява часовника си със звездите на Схоластиката, нито с Луната на Сома. Той се обръща, ако не към богословското Слънце, то поне към слънцето на неговите поклонници, които, след Апостолите, са били найблизо до него. Дасие е един добър католик, честен християнин, предан на първичното религиозно образование, катехизиса. Това ниво на. образование е чисто богословско; но следващите две, вторичното и висшето, липсват след Константин. Тази реална проницателност, от 14 век и след това, е една от заслугите и на Петрарка. Без съмнение Свети Тома Аквински си остава, с право, учителя-теолог на свещеничеството; но това, което е найнеобходимо на псевдодуховенството, за да се защити, е самия Велик Учител, Свети Августин, учител на всички Отци, чиито разбирания са се доближили най-много до Висшето Знание, това на творящото Божие Слово и на въплътеното Божие Слово, това на християнството от преди и след Въплъщението. Но каква разлика между вярата на Дасие и тази на Петрарка! Петрарка е вярност към учените-католици, вдъхновени от езическия интелект, които оправдават последния, запазвайки християнското чувство в сърцата си. Това е самата изневяра, без последния акт. Дасие, напротив, е много по-твърд в двойната си ерудиция - езическа и християнска и не отдава целия си ум на привлекателността на. Философията. Нещо повече, мономанията на славата, атавизмът104, пагубният патриотизъм на римската империя и република, развихрянето на езическото собственическо чувство в себелюбието и всички други инстинкти са отблъснати и не накърняват морала на Дасие. Тъй като никога не сме притежавали разпространената дарба да слугуваме на победителите, ще си позволим да кажем, че дарбата за заключения, която се доближава най-много към Царицата на Ума, към съвършено чистата, днес е благородната победена и това е Конкордатността, в ментален и управленски смисъл на думата. Нейнатг. глава е езическа, да, и това е нейната атавистична слабост, нейнатг, класическа грешка, но това е единствената й прилика с двете й сестри Атриди105, от които е останало само едно малко черно петънце върху перлено бялото на ноктите. Но сърцето й е християнско и това е достатъчно, за да бъдем сигурни, че този жив огън ще се промени отново в божествена светлина. Освен това нейното свещеничество е единствения пазител на свещената Традиция и на Обета. В този смисъл тя, Конкордатността, е завинаги уважаваната майка на всички християни, пазителка нг. 104 Поява на белези у потомството, които отсъствуват у близките предци, но са налични у по-далечните предци; наследственост, приемственост. 105 Потомци на Атрей, герой от древногръцката митология, баща на Агамемнон и Менелай. 49

християнството и днешна Европа не подозира какво й дължи и какво още има да получава от нея. Накрая, при Фабр дЮливе имаме класическото антихристиянство, лаицизма, издигащ в свещенически ранг философи и учени, противопоставящ средното и висше гръко-римско образование на началното религиозно на Катехизиса, езическата философия - на теологията на конкордатите. Вижда се как от тази раса никне, което е много типично за личността на Фабре д ’Оливе, нео-питагорейството от 18-и век, сред апостолическите Секретари, за които ще говорим другаде, които окупираха Папството още от първата половина на 14-и век. Найистинският й представител е питагореецът Джордано Бруно, преминал от католицизма към хуманизма, изпаднал първо в протестантството, после отскочил извън християнството на Откровението и накрая забил глава в питагорейството. Изпратиха го на кладата, докато един хладен душ и няколко благи думи може би щяха да са достатъчни да го върнат към Иисус Христос. Докато Фабр д ’Оливе просто се самоуби. Християнството не се отрича така просто; а този вид Хуманизъм е като на Юлиан Вероотстъпника, нещо наистина адско. На него се подчини Фабр д ’Оливе, но при него, между другото, има и нещо друго куриозно - той издига решително олтар срещу олтар. Той олицетворява най-систематичния дух на тогавашното франк-масонство. което е отишло много по-напред от днешното. Сред първосвещениците-лаици, които смятали ерудицията за тиара106, могат да се споменат: Кур дьо Жеблен107, Буланже , Дюпюи104, Волне11(); в Германия - Шелинг и много други приятели на коментатора на Лисид. Да не забравяме и Ревей-Льопо, известния теофант, теофилантроп, когото днес вече никой не помни. Сигурно е, че Фабр д ’Оливе е създал един неогръцки култ, който за щастие не го надживя. Тъй като той умира през 1824г., а аз съм роден през 1842г., трудно ми е да говоря директно за него, а единственият човек, който беше наясно с темата и с когото можех да говоря по нея, просто предпочете да завоалира нещата. Но един ръкопис, който ми беше даден от Розан през 1885г. ми доказва, че бихме направили услуга на паметта на този голям класик като оставим неговия култ там, където е - в забравата на историята. Впрочем това не накърнява с нищо стойността на неговите Коментари, красива и спокойна мозайка от цитати, с които той ни представя като новост антихристиянския си извод за средното и висше образование. |(”’ Корона на древните персийски и асирийски царе; или тройна корона на римския Папа Френски ерудит: завършва семинария, занимава се с история на религиите и древните езици, пише книги, основава Парижкия музей, 18 век. os Френски философ. 18 век. занимава се и с математика и архитектура, писател 11,11Врудит. философ, политически деец, 18 век ' 1(’ Писател и политически деец. 18 век 50

Преди да приключим с Лисид сме длъжни да изразим нашите резерви по отношение на последните редове от неговите Златни стихове, тези които касаят интелектуалния Свръхчовек, така скъп на езическия ум. философския Хомункулус, който си определя сам честта да бъде обожествен. Ямблих111, който не е бил така добре информиран като нас сега, ни предупреждава милостиво, че този апотеоз е на Емпедокъл. Този прочут философ, няма да си позволим да го наречем филоман, е Ницше петнадесет века преди нашия. Братството, намирайки го за твърде компрометиращ, дискретно го острани. А, вярвайки безусловно, че денят на неговата слава е дошъл, Лисид продължи напред. Облечен смехотворно с пурпурна роба, с развяни коси, коронясан като Пития, той възпява пс улиците собствената си божественост със Стихове, които неволно напомнят кантатите за богинята на Разума и за теофилантропите е парижката катедрала. „Сред Безсмъртните стани Бог и ти самият.” Не по-малко от това!... Общински съветник, депутат, сенатор, министър, председател на Съвета, президент на Републиката, манекен в дворците, статуя по кръстовищата, всичко за сметка на обществената, икономика все още би могло да мине, но Бог?!... Този тип гърци, прототипи на нашите Журденовци и на техните учители по философия, не се съмнявали в нищо, а в себе си - най-малко. Но колко далеч от мисълта и характера на Питагор са манията на. тези гърци за панаирджийска слава и желанието за признание и преуспяване! За да резюмираме и отстраним всяко съмнение от нашите мисли за трите Раси, трябва да добавим следното: нашата Вяра, казвали сме го и ще го повторим пак, е над цветните и над чисто бялата, над автономната. богословска, изключваща всякакво смесване; макар че втората, теологично-конкордатната, заслужава нашето уважение. Това което критикуваме в християнската Теология е двустранно ангажиращия флирт с езичеството, със смегченото черно-бяло. Не бива никога да се забравя, че то е антисоциално, посредствено, заместител и поробител, Когато предлага благата на този Свят, или по-скоро благата на своя Свят. то това е винаги по един задължителен и не безвъзмезден начин. Приносител, но уви, лош на патриархалната древност, то винаги я предава променена. Това е философско и политическо изопачаване. Зад неговия манталитет винаги прозира управленския му манталитет, в който няма. нищо православно: римската или гръцката република, римския или византийския цезаризъм с техния образователен и държавнически начин на мислене винаги и при всички случаи са били антисоциални. Неговотс 111 Гръцки философ (250 - 330 год.), неоплатоник. 51

господство допуска остатък от някакво сантиментално християнство в сърцето, но гони всяка християнска мисъл от мозъка. Впрочем, именно християнството в ума и в сърцето може да управлява правилно днешния свят и да постави черното на истинското му място. Черното, това е Мефистофел, защото Фауст е само неговият Полишинел112. Конкордатът, дори и умственият, това е сцената с разпръснатите накити, независимо от това как е озвучена. Уважаваме тази от трите класически Грации и я обичаме най-много, без да пренебрегваме останалите, но не можем да не предупредим Маргарита, че този тип истории, подновени от Константин Велики, завършват винаги плачевно. Това е духовна изневяра, казват строго Пророците на управляващите евреи, превърнали се в конкордатни теолози. Расата, която произлезе от тях ни коства, подобно класата на Ездра за неговата Юдея, не малко удари от Йехова, сред които са исляма и монголите, които едва чакат да подновят своето настъпление с нови и по-крепки сили. Но тези мокси, тези остриета от желязо и огън са нищо в сравнение с вътрешните злини, минали, настоящи и бъдещи, причинени на християнството от непредвидливостта на тази същата раса. Дали защото е духовна? Да, казват черно-белите. Ние твърдим, че тя не е достатъчно духовна! Дали защото е богословска? Да, ръмжат демоните на Юлиан Вероотстъпника. Ние казваме: защото тя е теологично конкордатна.

ГЛАВА ТРЕТА

ДУХОВНАТА СМЪРТ Ренесансът и триумфът на езичеството чрез съвремения хуманизъм Раждане на хуманизма през 14-и век. - Неговият дух. - Неговото въздействие върху социалната християнска Държава. - Неговите последствия. - Папи и Църква пред хуманизма. - Опасности от езическите науки. - Полза от катехизацията. - Духовенството можеше да избегне опасността; неговата уязвимост. - Езическият Ренесанс, приет без страх от монасите. - Езическите науки и интелигенцията. Адското люпило сред Просветените от Ренесанса. - Апостолическите'13 секретари: Петрарка, Бокачо, Колучо Салутати114, Поджоп \ Лоренцо

112

В смисъл - марионетка, кукла на конци 1ь Папски 114 Италиански литератор, 14 век, секретар на папа Урбан V и Григорий XI 115 Италиански хуманист. 14-15 век, секретар на папа Бонифаций IX 52

Валла116, Арет инецът 17 и т.н. - Влиянието им върху следващите векове. - Езически резултат от хуманизма; неизбежен ли е той? Кой го направи такъв? - Трябваше ли папите да приемат източноправославните белгълци. - Истинският хуманизъм. - Двата Духа на Историята. — Фактите и Законите. - Принципът на социологията; нейният ключ. — Регулаторни закони на хуманизма. - Трите социални Ордена и трите степени на Образованието. Хуманизмът е роден през 14-и век в двора на висшето духовенство. От Италия - до Франция, после от Авиньон - до Рим, проповядван от светските Просветени, които го бяха изхабили предварително, насърчавайки и възползувайки се от временните духовни принцове. Ренесансът учуди, заслепи и подкупи Църквата чрез най-висшестоящите й човешки представители: папи и кардинали. Кой Ренесанс? Защото има два: форма и същност, плът и Дух. Този на Духа, а този дух е смъртен във всяко състояние - синтетично и живо. религиозно и социално. Той се нарича езически манталитет и управленска мисъл. В източника си, в зародиша си, казвали сме го вече. индивидуалният Разум издига себе си в Принцип, в Закон, в Критерий на човешкия дух; а последният отива по дяволите без първия. Това е полуграмотната, изменническа Судра, която осакати Църквата и социалната. Държава на Патриарсите отпреди пет хиляди години; това е вероотстъпническата съвременна Судра118, която уби, преди повече от век. истинската Буржоазия и социалната икономика на нашата нация. Тя осакати и Църквата и общите Държави на нашия Господ Иисус Христос; защото във всички времена нейният ход е един и същ: събаря всичко, за да окупира всичко; става незаконен паразитен посредник нг. всяка обществена икономика, за да я подчини на своята продажна. хищност. Истинското й име е Анархия, Индивидуализъм, Завист и Алчност, до колективната лудост на убийството и плячкосването. Нейнатг. мисъл е зависима винаги от стомаха, дори когато изглежда, че идва от мозъка. Това е знакът, по който може да бъде разпозната навсякъде и в ъ е всичко. Мислейки със стомаха, тя действа чрез дебелото си черво и всичко, което завладява или докосва е почти непоправимо замърсено: образование, правосъдие, икономика; вяра, закони, нрави; наука, изкуство, живот. Човешко чудовище, създадено по образ на Сатаната, в светлината, на Бог тя се търкаля ослепена. 116 Италиански хуманист, 15 век, латинист, преподавал красноречие в Павия, Милано и Рим 117 Леонардо Бруни, наричан Аретинеца, 14-15 век, литератор, секретар на папг. Инокентий VII, Григорий XII, Александър V, Йоан XXIII 118 По кастовата схема на Ману - това е нисшата каста индуси; съсловие на безземни ратаи, занаятчии и прочие. От тук судра или шудра - плебей, низш човек, материален човек, материалист, сатанист 53

Това е госпожа Судра-та - “стани, да седна аз”, госпожа “главорез”, когато се наложи; госпожа “Врящото гърне” винаги за себе си и за своята банда. Тази майка на всички крахове и на седемте главни гряха следователно не е Ева, а Лилит119 на човешкия Дух. Тя е също госпожа Журден, луда по Змията (не Мъдростта, а Сатаната - бел.пр.), неин учител по Логика, която убива заради него добрия си съпруг, направил я баронеса и господарка. След като измерва сукното с фалшива мярка, тя подчинява всичко на същата измама, всичко от Тавор до Голгота: тя нарича това тълкуване на Библията, но свое собствено; тя се облагодетелствува от това, но за наша сметка. Днес нейният клерикализъм120 ни струва милиарди годишно. Според времето тя е привърженик, а после и ласкател на гилотината. Това е нейната мечта: да стане по свой начин кървава принцеса. Този манталитет започва и завършва в две местоимения: знакови за нейното разбиране: Аз и Моята воля; Аз, с главна буква, както е в английския език. Родена джебчийка, тя винаги гледа жадно към нечие портмоне и, за да се добере до него, според обстоятелствата, нарича себе си атеистка, философ, филантроп, теософ, теофилантроп, хуманистконкордат, каквото се сетите, но не и християнка. Тя изпитва ужас от реликвите на светците, от свещените олтари, а щом види разпятие, се разпенва, обзета от най-лошите демони. Наскоро тя захвърли едно такова разпятие на планината Пеле121 и отговорът на централния огън още не е затихнал. Вавилонската революция, която предизвика един втори потоп от кръв и кал, я удостои с почести, не само имперски, но и божествени под името госпожа Немрод - правото на най-силния. Ако не беше Мойсей, тя би унищожила и завета на патриарсите, крещейки срещу творящото Божие Слово: “Смърт на безчестника!” Антифренската революция, нейната, завръщането на Рим, я превърна в кървавочервен идол, който крещеше същото богохулство срещу Божието Слово във всичките му аспекти: Създателя, Въплътения, Възкръсналия, Първосвещеник и Цар на вечния Живот. В лицето на една

119 Според древната легенда на Талмуда - първата жена на Адам, сътворена заедно с него, но не от реброто му, демон от еврейската Кабала, чудовище с глава на жена и змийска опашка 120 Политическо направление, което си поставя за цел господството или засилване влиянието на Църквата и духовенството в политическия и културния живот на страната 121 Вулкан на остров Мартиника, внезапно изригнал на 8 май 1902г. И разрушил напълно град Сен Пиер с 30000-но население; едновременно с това се активизирали серния рудник Сан Висенте и вулкани в Мексико. Общия брой на загиналите бил около 40000 души.

122

проститутка, философската Карманьола я издигна на олтара на Парижката Света Богородица под името Богиня Разум, като във Вавилон. Лутер, като човек от Севера, прояви известни задръжки и чувство за мярка. Той се ограничи само до подготвянето на този апотеоз: “Всеки човек, надарен с разум, е роден интерпретатор на Писанието.’" Интерпретацията на тази зла жена се състои в това, че тя седна върху Писанието и върху Лутер. Последната дума на този манталитет е: Sit pro ratione voluntas/ M ea123, разбира се! Той е крадецът на класическите знания. Оттам идват 124 черупките, които унищожават всяка перла, ужасния остракизъм , това. адско надигане на прокълнати, шовинисти, фанатици, езичници, презряни. посредствени в цървули или котурни125, авантюристи от Рим и Атина, софисти от Агората, ритори от Форума, които плащат на електоралната си клиентела, но за нейна сметка като в нови circenses126 и отнемат р а п ет 2' под формата на данъци. Оттам идват и тези ограбени и празни манастири, тези пусти училища, тези профанизирани и опустели свещени убежища. Оттам е и тази неизброима нещастна тълпа от изгнаници, жени и мъже. небесни сестри на бедните хора, Ангели на истинската Демокрация, набожни от всички ордени, които, тук на Запада, олицетворяват войнстващия дух на истинския християнски Живот, отговорността на. големите към малките, дисциплината, готовността за преданост и за. саможертва. Те изпреварват епископалната Църква на Франция и нейните последни поклонници в това смазващо изселничество, което прогонва, отново заедно с тях и Душата на нацията. Тази църква ще си позволи скоро повече и от Легиона на Сатаната, който впрочем я притежава. Престаравайки се така, тя напразно се надява да се спаси от ужаснотс възмездие, което я очаква; но гражданската война, както във времената на. езическия Рим, ще я разкъса, защото нейната политика всъщност поражда, тази война, като отваря и вратите за чужди нашествия. В същото време този неправилен начин на мислене е и лоша воля. тази, която никога не ще постигне мир, нито вътрешен, нито външен. Не ще го постигне никога, защото не го позволява и на никой друг - от Каив до вавилонската кула, от философския и политически Шабат на гърците и римляните до енциклопедистите и Анархията на съвременотс Образование.

122 Революционна песен и танц от 1789г. 123 Съобразно желанието. Моето 124 У древните гърци - изгонване на опасни за държавата граждани чрез тайно гласуване с парчета от счупен съд, на който се написвали имената на изгонваните. Означава още: изгнание, заточение, отстраняване принудително от нещо 125 Високи обувки, използувани от артистите в античните трагедии 126 Циркови игри, зрелища 127 Хляба й 55

Как можаха папи и кардинали да се оставят да бъдат увлечени от въртопа на Пропастта, чието дъно днес докосваме? Тяхната святост не виждаше злото; смятаха, че вярата в светското е толкова стабилна, колкото и тяхната собствена; ръководеха ги много други мотиви, някои благородни. Трябва да признаем, впрочем, че езическите знания бяха по-малко опасни за духовенството, отколкото за псевдодуховенството заради подписания през 313 год. интелектуален Конкордат под името схоластична Теология. Този двустранен договор със сигурност не е бил съвършен. Той позволява на езичеството да съществува успоредно с християнството; от една страна - християнско образование, от друга езическа философия. Той принизява богословското; той учредява едно неизбежно смесване между расите и затова ние постоянно виждаме как конкордатната раса се стреми към езическата; но дори и такъв какъвто е, той е поддържал и продължава да поддържа една дисциплина на ума, фиксирана от началната катехизация и вторичната теология. Освен това, повтаряме го пак, към тази конкордатна раса, въпреки нейната слабост и несъвършенство, ние се отнасяме с уважение. Тези учения биха могли дори да бъдат съвсем безвредни за духовенството ако бялото духовенство виждаше в монашеството пример за епископалната църква-наставница и периодически се пречистваше интелектуално, морално и духовно от всякакъв светски примес. При тези условия църквата на Иисус Христос би разполагала, за да защити своето господство, със всички директни и индиректни оръжия на Евангелието: едно силно християнско възпитание, осигуряващо неуязвимостта на сърцето и живота; едно мощно знание, не само теологично, но и богословско и научно, което пропива ума и го прави синтетичен господар на всеки анализ; взаимен и йерархичен контрол на иноческото милосърдие; дисциплина, не по принуда, а от доброволно покорство, това което произтича от Fiat voluntas tua128 във всичко; икономическа независимост, на база поземлена и движима собственост, по отношение на всяка политическа и гражданска власт; сигурност за живота, която отдалечава от индивида позивите на стомаха; отричане от Света, който обрича Съществуването на повика на сетивата, на грижата да изглежда и да преуспява. Гръцките и латински Ордени, развъдници на светското Духовенство, обединяват повечето от тези условия; но имат две слаби места, университетско и социално. Причина за първото е Теологията, ментален конкордат на Интерпретация между обективното Богословие и субективната Философия на езичниците, индивидуалния разум и неговата метафизична и диалектическа субективност. Такава е първата уязвима страна, която навежда духовническото разбиране към езическия 128 Да бъде волята Твоя - волята на Бога 56

манталитет, вместо да го подчинява във всичко на непобедимата християнска интелектуалност, въоръжена, както ще го покажем по-късно. с двата обективни критерия на свещената Традиция: Животът и Науката. Всичко това е било лечимо, а съвременните лекове са: Науката, освободена от всякаква философска интерпретация и богословските текстове, разглеждани при същите условия. От социална гледна точка, иначе казано в приложението на Традицията в добрата колективна воля, липсва сигурност по отношение на органичните условия на политическата Държава и тези на социалната. Държава; откъдето идва тенденцията да се пренасят готови формули от езичеството. Тези непълноти прозтичат една от друга и корективът на първата, задължително води до корекция и на втората. Освен това, гръцките и латински Ордени, бидейки епископални развъдници на монашеското духовенство, развиват в много висока степен това, което Питагор напразно се опитвал да изкорени чрез реформа на Езичеството, след като изучил подробно патриархалната Традиция. Виждаме, че от 14-и век монашеското духовенство, чиито водачи имат ранг на епископи и са част от образователната Църква, а заедно с него и йерархията на светските принцове на тази Църква, приемат без страх езическия Ренесанс и го насърчават с ненадминати либералност на. ума и гостоприемство. Бенедикт XII през 1335год. прави Петрарка, този истински кръстник на Ренесанса и Хуманизма, каноник на Ломбез129; Климент V] поверява на същия Петрарка посолството в Неапол през 1343год., през 1346год. го прави протонотариус и апостолически секретар, после архидякон на Парма през 1348год. и накрая каноник на Падуа през 1349год. Инокентий VI, макар и по-строг от своя предшественик Климент VI, прави Заноби апостолически секретар. Урбан V продължава същата, традиция и, по време на управлението му, сред секретарите откриваме хуманистите: Колучо Салутати и Франческо Бруни, чийто племенник Леонардо, наречен Аретинеца, също бил апостолически секретар, в известен смисъл, началник на службата на свещеническата канцелария в началото на 15-и век. При Мартин V, който се връща от Авиньон в Рим, Поджо е ръководител на Колегията на Секретарите, нещо като Академия, в коятс участват само хуманисти. В тази колегия християни като Амброджс Траверсари130 - камалдул131, Мафео Веджо132 съжителствуват с езичници. 129 Град във Франция, който от 14 до 18 век е седалище на епископите 130 Главен абат на камалдулите; играл важна роля в преговорите за съединяване нг. гръцката и римската църква 131 Монашески орден с много суров устав, основан в началото на 11 век; 132 Италиански хуманист, 15 век, поклонник на Вергилий, служил при папа Евгени IV. после постъпва в ордена на августинците. 57

проядени от пороци, като Поджо, Аретинеца, Бекадели Панормита1^ и Филелфо134. Накрая, с Николай V, Ренесансът превзема, така да се каже, и първосвещеническия престол. Благочестив и предан, той раздава своята благосклонност на всички хуманисти, както на езичници така и на 1 християни. На Теодор Газа ~ дава катедрата по гръцки език и философия в римския университет. При управлението на Николай V, Марчело Фичино136 е оракул на Академията във Флоренция и вдъхновява Джаноцо 1 77 Манети да създаде триезичното издание на Библията. Не бихме могли да изброим тук всички членове на свещената колегия, които, увлечени от примера на папите, са били увлечени и от идеите на Ренесанса. Сред най-видните ще посочим: Луиджи Аламани138, архиепископ на Арл; Николо Албергати139, епископ на Болоня; Хюг дьо Люзинян140; Просперо Колона141; Доминико Капраника; Джулиано Чезарини142. Именно Чезарини открива и покровителствува хуманиста, който прославя Църквата и Литературата - германеца Никола Кузански143. Това е кардиналът на Сентанджело, който оценявайки моралните качества и интелектуалната култура на Висарион, известния Никейски митрополит, считал последния за представител на елинизма от Италия, а на Чезарини дължал кардиналската си титла. Издигнат за кардинал заедно с Чезарини, Доминико Капраника е провидение за студентите, артистите и учените. В Рим той построява палат за бедните младежи и основава тридесет стипендии за студентите по теология и литература. Именно от този колеж, забелязан от Капраника, секретар на колежа, излиза Енеас Силвиус Пиколомини, беден, но умен и енергичен младеж, който става папа, известен под името Пий И. От същия този център излизат и Джакомо Аманати, бъдещ кардинал-епископ на Павия; Агнили и Блондус. Сред тези защитници, тези подбудители на Хуманизма, не бива да забравяме кардинал Пиетро Барбо, художник, колекционер, археолог, 133 Италиански хуманист, 15 век, преподавател по антична словесност, публикувал сборник с непристойни епиграми. 134 Известен италиански хуманист, преподавател, преводач и общественик, поет 135 Визайнтийски философ, 15 век; преводач на Цицерон на гръцки и на Аристотел, Теофраст, Хипократ и Александър - на латински 136 Италиански теолог и философ-неоплатоник, 15 век. 137 Италиански филолог и писател, 15 век 138 Известен италиански поет, 15-16 век, написал стихове, комедии, трагедии 139 Монах-картезианец, 14-15 век, отличавал се с мъдрост и духовност; обявен за блажен от Бенедикт XIV 140 Представител на знаменита феодална династия, основана в 10 век 141 Италиански благородник 142 Кардинал, 14-15 век 143 Теолог и кардинал, 15 век 58

който построява един бляскав палат, където събира своята богата, колекция. Тук трябва да споменем и Жерар д ’Естутвил, роднина на. френските крале, който си съперничи с Барбо по лукс и либералност. От тези няколко примера става ясно с каква либералност, с какъв жар и дух, освободен от всякакъв страх от заплаха за мисленето и вярата, на духовенството, Църквата се впуска в Ренесанса на езическите учения. Но тези същите езически учения, макар и да не представляват реална заплаха за духовенството, черното и бялото, още от самото началс се очертават като безпримерно социално зло за съсловието на псевдодуховенството - интелигенцията като се започне с нейните корифеи: учени, просветени философи или юристи. Слабото християнско възпитание, макар и по-добро от това в наши дни; слабото религиозно образование, ограничено до първоначалнотс ниво, катехизацията, и все пак по-разпространено от днес; поразпуснатата. дисциплина, но все пак пазена от редица семейни и социални организми, окончателно разбити от един век насам; взаимния йерархичен контрол, все още пропит от християнски дух, сега вече провален от двора, от модата и идеите на този същия двор; грижата да се живее, много по-слаба, отколкото в днешната епоха; позивите на стомаха у светските учени, които са в разрез с техния Орден и се люшкат между дилетантството и паразитизма; служенето на всички чувства чрез натурализма и светския дух, и двата - езически; жаждата да изглеждаш добре, за да преуспееш; инстинктивната омраза към всяко социално противодействие на тази индивидуална Анархия - такива са условията на средата, в коятс Езичеството се пробужда, като у дома си, във всичките си възможни форми, но много по-лоши от модела си, защото духът на имитацията, засилва недостатъците, а не положителните качества. И какъв адски разцвет сред цялата интелигенция и особено сре,а противните апостолически секретари! Първият от тези хуманисти, Петрарка, остава все пак християнин и се старае да помири езическто Образование с християнското Възпитание. Той уважава Църквата и нейните догми, прекланя се пред гробовете на. апостолите и мъчениците, но е приятел на Бокачо и Леонтий Пилат144 Свети Августин вдъхновява неговото съзнание, а Цицерон и Вергилий са. негови учители по литература. Макар и искрено предан, той харесва, безмерно славата и стига до мономания, безкрайна суета, коягго го кара да. завижда и мрази съперниците си и сам оплаква себе си за това, че не може да се отърси от тази слабост. През 14-и век той се превръща в прототип на. Поджо и Макиавели. Неговият антикварен патриотизъм го кара да. приветствува триумфа на Риенци и да се впусне в горчиви критики на папството, защото, пропит с политическите идеи на повечето от 144 г-'*

Гръцки хуманист от 14 век; направил първия превод на Илиадата; с помощта на Бокачо става учител във Флоренция 59

хуманистите на Ренесанса, той мечтае за един Рим, който да бъде цар на нациите, но не като град на първосвещеници, а като стария езически Рим: римска република или всеобща империя. По-късно Валла и Макиавели също ще разобличат папството като враг на Рим и Италия. Езичеството, което се надига у Петрарка, прототип на конкордатната раса, все още срамежливо, не ще закъснее да се наложи като безусловен господар на Хуманизма. Още в началото на 15-и век Колучо Салутати, учителят на Поджо, пише в своя труд Трудовете на Херкулес, че “Небето принадлежи на силните”. Това означава да твърдиш, че човек сам, благодарение на собствените си усилия, определя своя край и своето съвършенство. Това вече е езически хуманизъм, четвърта ментална Раса и радикално отричане на Християнството. Колегията на апостолическите секретари доразвива тази теза: “Човешката природа е добра сама по себе си”, а в следващия век, споделяйки този оптимизъм, Рабле, като говори за Телемистите145, ще напише: “В техните правила имаше само тази клауза: прави каквото искаш, защото хората с добър произход, с добро възпитание, живеещи в почтена среда, притежават естествен инстинкт, нещо като остен, който винаги ги насочва към добродетелност.” Това е морал сведен до задоволяване на всички инстинкти. Отивайки все по-далеч в езичеството, Ренесансът, под претекст че следва природата, дава предпочитание на насладата във всичките й форми. Бъдещият фаворит на Николай V, Лоренцо Валла е епикуреец. През 1431год. той публикува своя труд De voluptate146, където твърди, че удоволствието е истинското благо, а на Евгений IV посвещава De vero bono147, където се развива същата доктрина, тази за насладата без ограничение. Трябва ли тогава да се учудваме, че една такава теория води направо към тази непристойна литература, представена в папския двор от толкова знаменити хуманисти. Сред най-известните можем да цитираме Леонардо Бруни Аретинеца и неговата беседа за Хелиогабал148, обсъждащ с римските куртизанки различните видове Наслади; книги, от които апостолическите секретари черпят своите удоволствия. Наред с него, Панормитът пише една безсрамна книга: Хермафродитът; Поджо публикува един сборник с мръсни анекдоти. По времето на Николай V Пиетро Ничето и Еней Силвий Пиколомини, бъдещият Пий II, разменят кореспонденция върху брака и свободната връзка.

145 Епикурейско общество, измислено от Рабле в “Гаргантюа и Пантагрюел” ; общество от щастливи хора, водещи празен живот, без социални ангажименти. 146 п За наслаждението 147 За истинското благо 148 Римски император, 3 век, водил живот изпълнен с безумства и извратени наслаждения 60

Нравите на секретарите съответствуват на тяхната литература: Поджо има четиринадесет признати незаконнородени деца. “Като мирянин, казва той, имам деца; като дякон се лишавам от жена.” Фиделфо. Порчело, Валла и пак Поджо са содомисти, а когато упрекват Помпоний за безчестните му пороци, той посочва като оправдание примера на Сократ. Но защо да продължаваме да се ровим в тази кал. Литератори, на разположение за всичко, утайка на човешкия дух, порнографи. памфлетисти, майстори-певци, користолюбци, суетни хора, с провалени нрави, порочни като проститутки, безсрамни сквернители на всичко, достойно за уважение, такива били апостолическите секретари, хуманистите на езическия Ренесанс, представителите на четвъртата ментална Раса. Благодарение на тях и на техните последователи, от този Ренесанс до Протестантството, от него до пълното вероотстъпничество на. учените-енциклопедисти, бездната се разтвори достатъчно дълбоко, за да. излязат оттам огъня на Ада и всичките му демони. Другаде описваме последиците на тази ментална раса върху френската революция (Виж Приложение И). Такъв е езическия ум: Агрипина, майка на Нерон или Фринея. господарка на Ареопага. И ето защо, от Ренесанса насам, Църквата, добрата квачка на Евангелието, мъти толкова езически пиленца, колкото дипломирани бакалаври създава Държавата-узурпатор чрез своетс публично Образование. Мътилото е християнско, образованието е езическо и по-лошо от своя модел, йонийското езичество. От Църквата, към анти-Църквата, от Морето към Блатото, това е посоката, в която конкордатният хуманизъм на Университета води пиленцата, от чистата вода на Кръщението към мръсната вода на Потопа. Alma mater!.. Alma 49 - това е твърде силно казано, Mater - още повече, откакто политическата Държава, новият Каин, унищожи социалната Държава, Авел, нейните генерални щати, самия Народ като живо тяло и зароби трите Сили: публичните Образование, Право и Икономика. Тази езическа нечовечност, чийто последен Съд наближава, е резултат от Хуманизма. Дали е иегов необходим резултат? Да се предположи това би било също толкова езическо. Това би означавало да. се игнорира Евангелието и неговите ключове, неговото знание, неговата, завоалирана Мъдрост, неговия божествен и човешки Синтез, неговата, единствена и универсална Религия. Там и само там е върховната власт на. всеки Хуманизъм; и тъй като то е Дух и Живот, те трябва да бъдат възкресени, окъпани в светлина, пречистени от любов, преродени в славата.

149 Хранителка

Какво представляват всички етнически Църкви на Земята, ако не духовни тела на всички Народи, унищожени от езическия Рим и повикани отново за Живот като толкова много Лазаровци от Църквата на Иисус Христос? Тези прославени Тела са Ангелите-пазители на тези Нации и на цялата тяхна история, минала, настояща и бъдеща. Нещастни ще са тези църкви, които пропъдят тези Ангели, защото там ще влязат Демоните, полоши от всякога, за да ги унищожат. Ако резултатът от Хуманизма не е задължително езически, тогава кой го е направил такъв? Волята, свободният избор на просветените сред духовенството и интелигенцията, особено последните, с пълното съзнание за отговорността си пред Законите на живота и пред Принципа, който говори чрез тези Закони. Можем ли, обаче, да обвиняваме римските първосвещеници за това, че са отворили обятия, сърце, дух, дворците си и съкровищата, цялата си църква за светите си и уважавани братя от Изтока, за монасите и монахините от източните манастири, бягащи от Византия, върху която била надвиснала турската заплаха? Те напразно бяха призовавали, настоявали, молили непоправимата и анархистична Европа за кръстоносен поход; но затворена в себе си, тя остана глуха за тези гласове. Как, при тези условия, да упрекваме папите, че са помогнали на византийските Патриарси да спасят от меча и огъня на мюсюлманските сектанти монасите-ерудити, носещи разпиляните по всички манастири на славянско-гръцката и йонийска земя ръкописите на своите предци езичници, но и ръкописите на Отците на своята Църква! Как да обвиним тези Пастири на европейските народи, че са поели с ентусиазъм, пред безсрамния триумф на един антихристиянски азиатски нашественик, пътя на солидарността на нашия континент, включително средиземноморското идолопоклоничество, овладяно от Кръста?! Този призив: Хуманност!, колко красив е бил той всъщност в онзи час на Историята и в живия Дух на онази болезнена криза на честта! В устата на просветените Светци той е означавал: Милосърдие. Тази величествена латинска Църква действително се е проявила като милостива сестра към своята благородна и нещастна сестра. Тези сестри! Във времена на просперитет те са съперници по красота, жадни за надмощие, дори враждебни; но ако едната се превие пред неволи, другата поема кръста, тяхната любов се възражда и така ще бъде во веки. Тази Хуманност е нашата, това е първата степен; но освен нея има и още две, в същия дух: Спомен и Надежда. Шедьоврите на цялото човечество свидетелствуват за един единствен Град на Бога, за една единствена цивилизация, минала и бъдеща. Те всички принадлежат на истинния божествен извор, бидейки в Истината чрез диамантените капки, които са получили от него; а чистите лъчи, човешко-божествените, които

62

блестят в тези вечно живи води, идват от същото Слънце, от коетс произтича всяка причина и всички човешки езици: Божието Слово-Бог. Така че, нека тези от нас, които, на мястото на тези папи и кардинали не биха постъпили като тях, хвърлят първия и последен камък върху себе си. Воплите на протестантите по този повод срещу папизма и великия Вавилон са изхвърляне на хуманисти, изпаднали в изстъпление или пияни библейски неграмотници, политически крясъци, ако не и хвърляне на къчове. Тук не става въпрос за акта на папите, що се отнася до Хуманност и Хуманизъм, а до това как е можело той да се употреби. Самият акт е над] всякаква похвала или упрек и цяла Европа може само да благодари с дълбоко уважение на първосвещенически Рим, както дете на майка си, за. това че той й даде гръцките автори. Йезуитите заслужават същата благодарност за това, че ни разкриха китайските свещени книги, а. Англиканците - че направиха "достъпни за нас санскритските текстове. Ведите, Пураните и техните тълкувания, направени с одобрението на. брахманите. Ние наблягаме извънмерно, повече от всеки друг до сега, върху това чувство за човешка Универсалност, която всъщност е универсалността на небесния Безкрай. За нас това е нещо неотменимо като вярата ни в Универсалността на първичното Слово, но не по-малкс неотменимо говори в нашия дух чувството за Единството, за Абсолюта. това на Божественото, чиято полярна ос е директното Действие на. Божието Слово, неговото вечно Християнство, в началото, в средата и в края на всички Цикли, не само на Земята, но и в цялото Небе. Ще бъдем по-добре разбрани, ако слезем от превъзходното към положителното. Историята има два познати духа, по-ниският от които не е този на стълбата, ако съдим по броя на съвремените писатели и не особенс хармоничния хор на техните интерпретации. Нека те продължават на воля с тази музика от различни арии, изпълнявани едновременно, но не е ансамбъл. Ние предпочетохме, за да бъдем по-добре разбрани, един трети дух. Той запазва първия недокоснат: духа на фактите; той отстранява от нашето съзнание втория: този на субективните съждения; и го замества с трети: духа на Законите. Закони, но не в индивидуалистичния, юридически, политически и езически смисъл на Монтескьо. Нашият смисъл е обективен, той е смисълът на чистата Наука. Впрочем, тя е неразделна от Живота, който я прилага и този Живот, Животът на Божието Слово - Законодател, е самата. Религия, а трите са свещената Мъдрост. Духът на Фактите е чисто и просто наблюдението, вътрешно за. човека, на човешкия опит на всичките му исторически степени и неговата солидарност във всички епохи. Това е въпросът Как. После идва Защо. Защо съществуват Народите и Расите; защо се раждат, растат, достигат

своя повече или по-малко продължителен апогей, западат, грохват и умират? Накрая, защо надживяват себе си в Божието Слово, чрез своето слово; защо възкръсват в едно ново тяло, прославено от Него. Тези прославени тела са Църквите на Нациите, без да се засягат тези на Расите и на цялото Човечество. Това Защо, повтаряно от ниво на ниво, е Духът на социологическите Закони, вътрешно присъщи на Фактите и тази наука е свещена като всяка реална наука. Принципът на Социологията може да бъде открит във всички свещени Книги, тези на арийците, тези на иранците, на монголите, на египтяните, на Орфей, на друидите, във всички, от времето на Патриарсите до времето на Евангелието. Но в този водовъртеж на Универсалността, човек трябва да се държи здраво за Единството, абсолютния Център и полярната Ос, минаваща през този Център, за да не бъде отнесен от центробежната сила. Този Център е Божието Слово-Бог, неговата Ос се спуска от патриархалния полюс към полюса на последния Съд, минавайки през всички Патриарси, през Мойсей, през Пророците, през въплътеното Божие Слово, разпнато и възкресено, през Апостолите и през техните последователи, минали, сегашни и бъдещи. Полезно е да се повтарят тези неща, защото езическата Същност на съвременната интелектуалност, дъщеря на Ренесанса, скоро ще повтори своя Шабат за сметка на Социологията, както и на всичко останало. Всеки зрелостник ще има свой вариант, своя собствен социализъм, който е противоположност на истинската социология. Без своя ключ, едновременно научен и религиозен, Историята е фар без светлина. Това е фенерът на фалезките граждани. Благодарение на този ключ фарът светва, а той е полезен колкото за държавните мъже, толкова и за хората на Църквата като съзнателни и отговорни водачи на човешкото развитие. Затова именно ние се потрудихме да напишем, преди двадесет години, нашите Мисии; и поради същия мотив - милосърдието; днес, в епохата, в която толкова много хора пишат, ние също поемаме перото с риск да ни освиркат, по-силно от всякога, фарисеи и езичници и всички техни подмазвачи. Нека сега видим кои са Законите, които управляват Хуманизма, ако под това понятие разбираме класическите Учения. Законите в действие са самото Християнство в неговото първостепенно влияние върху интелигенцията, както ще го покажем във втората част на тази книга, Влияние, както интелектуално, така и духовно, защото с какво право бихме разделили двете у Апостолите и Учениците от Петдесетница насам?! За да може това Влияние, чрез своя непрекъснат контрол върху надигането на неоезичеството на Ренесанса, да ограничи катастрофите, които вече застигнаха и тепърва ще застигат Човечеството, е била

необходима двойната му намеса в светското разбиране и в неговата колективна воля. В разбирането на трите превантивни лека, посочени от богословското знание има три степени на Образованието на Tri-Regno. съответствуващи на трите лица на Троицата: Отец, Син, Свети Дух; Същност, Съществуване и Субстанция. В колективната воля, евангелската профилактика посочва трите социални ордена, съответствуващи на трите степени на Образованието (За. подробности виж Мисията нафранцузите). Ето, отдолу нагоре, отношението на тези степени и тези ордени. 1. На интелигенцията от икономическия орден съответствува. първичната степен на Катехизацията, допълнена от една. солидарност на причастяването и един постоянно провеждан подбор; тези ордени са свързани с: 2. Интелигенцията от юридическия Орден, служещи на сабята и робата (плаща - бел.пр.). Този орден отговаря на втората, степен; тя вече не е обикновена като предната, а е свързана с посвещението. Чрез причастяването и подбора този орден се свързва с: 3. Интелигенцията от образователния университетски Орден. Те съответствуват на висшата степен на Обществото на. Правоверните, на степента на посвещаващите, пряко свързани от своя страна чрез причастяването и подбора с образователната Църква, абатско-епископската и епископската на монашеското духовенство чрез: 1. Лично свещеничество, ас! missam\ 2. Каноничество с епископска митра, Canonnicat\ 3. Кардиналство. Така че, средното и висше гръко-латинско обучение, съответстуващо на втората степен, трябва да произтича единствено от едно много по-добро знание на санскритския език катс протокласически арийски език. Така нещата биха се регулирали бързо и, по банките, би останал само истинският елит, търсещ истината заради самата нея и би се избегнало това Обучение, чиято единствена цел е да. търси облаги, един ненормален начин на съществуване, паразитен или корупционен. Другото съображение е още по-обективно и основано на възпитанието, пропорционално на обучението, стигащо до висшата наука, за която ще говорим по-нататък и която е учението за двойния, видим и невидим, Живот и за Амфибията150, наречена Човечество.

150 Същество, което може да живее еднакво добре на суша и във вода

ВТОРА ЧАСТ Мъдростта на Бог и Християнството

Аз съм Пътят и Истината, и Животът. Свети Йоан, Евангелие, XIV, 6.

ГЛАВА ПЪРВА ПЪТЯТ I Християнският матез151 Възстановяване на Прото-Синтеза. Нашите водачи. Християнството е единствената Религия. - Християнският матез и трите Синтеза. - Синоптична таблица. - Свещените Книги, разделени на три Синтеза. - Общият им произход. - Евангелието. - Иисус. AMaTh. - Матезът и свети Йоан. - Даниил, Ездра; възстановяване на Синтеза. - СаВаLаН и нейните ключове. - Античните Школи. - Печат на живия Бог във Ведите; в ARKA-METRA. - Името на Иисус и неговите съответствия. - Традицията пред заспалия европейски манталитет. Нашите усилия да го събудим. Няколко кости бяха достатъчни на Кювие да възстанови предпотопната палеонтология. Що се отнася до човешкия Прото-Синтез, историята и предисторията, съхранени в свещените Книги на всички народи, оставят много малко работа за нас. Цялата трудност се състоеше само в това, да го оставим той сам да се възстанови според двойния обективен метод и неговия двоен критерий. Нашите основни водачи бяха, сред Отците на Църквата: свети Августин; сред евангелистите: свети Йоан; сред другите Апостоли: свети

151 Синтез за съединяването на науката с вярата — понятие, въведено от Иван Малфати дьо Монтереджио през 1840г.

Павел и свети Петър; сред светите писатели на Стария завет: Мойсей; сред], авторите отпреди Мойсей, предани на най-чистата патриархална традиция: Йов; сред античните Школи на патриарсите, но живи и в наши дни: тази на Брахманизма, датираща от Кришна, но съдържаща много поранни документи, отпреди 32-и век преди Въплъщението на Божиетс Слово. Към тази Школа прибавяме иранската, все още представена от гебрийцитеЬ2, както и Куо-Тзе-Киен от крайния Изток и документите на. Червената раса от крайния Запад. Цялата тази документация се разчита и намира сама мястото си. заедно с всичките си съответствия, върху инструмента, за който говорим вече много пъти, Археометъра; така както и цялото Знание, което произтича от нея се съсредоточава и обобщава в един жив словесен монумент: Християнството. Християнството, всъщност, не е една от религиите на този свят: всички останали са само негови разклонения. То е Религията на всички Светове, Матезът на двойната Вселена, видима и невидима, и нейнате. Амфибия: Човечеството. Следователно християнският Матез съдържа три Синтеза: видимата Вселена, невидимата Вселена и Човечеството, амфибия на двете, такива, каквито са резюмирани в следващата синоптична таблица.

Вселена Невидима, видима, човек амфибия Божествената Слава: SheMa

н 5

55 S3 5Г CD

м

I

Същност. - Субект. - Основание. - Център. - Опора. - Отец. Съществуване. - Божие Слово. - Принцип. - Лъч. - Сила. - Син. Субстанция. - Обект. - Крайна цел. - Кръг. - Движение. - Свети Дух.

От перс. - “неверници”; име, дадено от мюсюлманите на перси, които останали верни на древната религия на Зороастьр и боготворяли огъня като символ на божеството: наричали ги още гяури и парси.

Небето на Славата, излъчващото Инволютивното: SheMaY

Специфициращи творчески Сили на Божието Слово. - ALHIM. Творчески Сили, специфични за Светия Дух.

- ROHa.

Специфицирани творчески Сили. - Видове.

- На - OR.

Небето-отражение на отразената Слава, Инволютивното на етерните Вълни: SheMaYm Космогонично общество на Ангелите на живото слово. - ATh-Ha-Sha-Ma-Ym. Андрогонични инволютивни способности. - ATh-Ha-ADaM. Общество на прославените Избрани. - ATh-Ha-AReTs.

Физическото Небе, Инволютивно и Еволютивно на Силите и Атмосферите: SheMi-DWu Антропогонични Ангели и способности: инволютивни. Общество на еволюиралите Души. Животински и растителни Ангели и способности: Инволютивни. Схематизираната астралност - Инволютивна и Еволютивна: AReTs AsTRa Индивидуалните видими човеци. Индивидуалните видими животни. Индивидуалните видими растения.

68

Динамизираната астралност - инволюираща и еволюираща Рефлексните Сили и Газовете. Металите: опори на Силите. Затваряне на Газовете. Трупната материя, превръщаща се в Субстанция.

Астралността, резорбираща, разединяваща в контра-схема Разрушителните творчески Сили на Мрака. Инволютивни Демони. Обречени, еволюирали от Човеците.

Огънят на Хаоса, разединяващ, разлагащ и унищожаващ Демони на отблъскващите Сили и на експлозивните Газове Демони на Омразата и Бедствията /Дяволите/. Сатанаl5j: Анти-Божието Слово на Гибелта и Разрушението.

Всяка степен на първите седем Тройки има своя подробен коментар в човешката История чрез свещените Книги на всички народи. Тези Книги се делят в съответствие с божествения Матез на три Сингеза. отнасящи се към двойната Вселена и към двойното Човечество, видими и невидими. Въпреки видимото си разделение, под знамената на Религиите. Школите, Езиците и Законодателствата, които си поделят земнотс 15' Отражение, забравило и отхвърлило Първообраза, чието отражение е самото то

Човечество, - Ведите, Цзин, Авестата, Книгите на Мойсей, тези на Пророците, чак до Митологиите, азиатски, европейски и африкански не са нищо по-различно от израз на отделни Системи под флага на Анархията. Те не са философски; те не произтичат от субективния Критерий и ние ще покажем, че между тях съществува връзка на Единство, която разкрива общия им произход в този Свят и един общ Принцип, който разкрива един друг Свят. Същото може да се каже за научните Системи, които съпътствуват тези произведения, както и за социалните Системи, които са тяхно приложение. Всички учени, които са си направили труда да изучат едните и другите, са достигнали до нашите заключения, до знанието, че тези разклонения са толкова по-съответствуващи на реалните Закони на универсалните Факти, колкото повече се връщаме назад в Древността, чак до началната точка, забулена, но прозрима, в която се вижда първичния троен Синтез. И, отдаде ни се да установим, че този троен Синтез и неговия Матез са самата християнска Религия, тази на Творящото Божие Слово, което трябва да се въплъти заради спасението на Човеците. Впрочем, Евангелието ни го казва ясно, а, след него, Апостолите и Учениците им го проповядват на всички народи. Отците на Църквата, произлезли в болшинството си от средиземноморските и ориенталски Посвещения, продължават християнското завоевание, повтаряйки на миряните този неоспорим факт. Затова Иисус говори едновременно като Творящо Божие Слово, Вдъхновител на всяко Откровение, минало и бъдещо, и като Въплътено Божие Слово, което трябва да се възкачи в Славата, от където е слязъл, когато казва: “Аз съм AMaTh”, живата Истина, от която произтича всяка истина. AMaTh, действително, съдържа: l.ThaMA, Чудото на Живота, неговата Проява в универсалното Съществуване; 2. AThMa, безкрайното Съществуване на абсолютната Същност, Душата на душите: ATh; 3. MaThA, Mata, висшия Разум на всеки истински разум, Слизането154 на всички Отражения, Законодателството на всички закони, прославата на всички доктрини. Говорейки така, Господ изразява не само цялата свещена традиция, разкрита от него на Патриарсите, не само Тората на Мойсей, но и своята директна Тора, тази на двойната Вселена и на двойното Човечество. Казвали сме и другаде, че най-близкият довереник на божествената мисъл на Иисус, свети Йоан, е вложил древния Матез и Принципа на трите Синтеза в началото на своето Евангелие. Невъзможно е, четейки тази Книга и Откровението с религиозна и научна настройка, човек да не 154 Падане, материализиране

забележи, че авторът е един и същ. Те изразяват едни и същи Тайнства, пс един и същи хиератичен начин, особено AMaTh, което ни занимава тук. “И видях друг Ангел да се издига от изток, у когото беше Печата на Живия Бог.” Моля читателя добре да запомни тези думи от Откровението. VII, 2. Те пророкуват, че Матезът на AMaTh, неделим в Иисус, но видимс разединен в религиозното Човечество, научен, школски и социален, ще бъде възстановен между Изтока и Запада. Ехо на Даниил чрез Ездра, що се: отнася до някои традиции и ключове на Тайнствата, Талмудът казва: “Печатът на живия Бог е AMaTh.” Знаейки какво означава това, Пророците веднага биха разпознали Месията във всяка негова дума. Но всички Пророци бяха мъртви, убити от менталната и управленска буржуазна Държава на племето на Юда. Връщайки се назад във Времето, нека се спрем на един школски източник, където текстовете на Мойсей били възстановени с обикновени асирийски знаци на един език полу-иврит, полу-халдейски. По онова време Даниил бил Велик Магистър на свещената Школа на Кашидимите. Ключовете, дадени от него, отварят всички Хранилища на Традицията, разкриват тяхното Единство и Универсалност, от предпотопно време, както и няколко века след него. Сред тези Ключове, общи за всички Школи, директно или индиректно патриархални, трябва да цитираме СаBa-LaH, такава, каквато я дефинирахме в нашите бележки по този повод, като соларно-лунарна, лунарна, часова, месечна, деканска и т.н., е зависимост от езиците и тяхното свещено локализиране. Тези Ключове са. научни и като такива те са точно толкова ясни, колкото и пророчествата, на Даниил, точни, както и времето, което той посочва за Въплъщението на. Месията. Всичко това и много други неща са част от Матеза на AMaTh . Същото Тайнство ни води от второто си проявление към първото, от Вавилон към Тива, където, под името Ошар-ШифЬ5, Мойсей катс царски син е бил висш жрец, а после и военен глава и инженер, отговорен за възстановяването на крепости и военни машини. Неговата слава катс учен и изобретател се пренесла от Египет в Рим. Тиванската Универсалност ни води, назад във Времето, към една друга, която била не нейна майка, а по-голяма сестра: Тирохита, градът на учените на древните брахмани от Севера. Тиванските и етиопски жреци* както и техните царствени възпитаници, ходели там, за да завършат висшето си образование за невидимата Вселена. По същия начин Кашидимите от Вавилон отивали да завършат своето образование за. видимата Вселена в своята първа Школа: Каши, на санскрит Ca 9i, днес — Бенарес (в Индия - бел.пр.). Да се спрем в Тирохита и, за да видим християнската Школа и Универсалност в един толкова важен факт като AMaTh, Печатът на Живия Бог, нека отворим Атхарва-Веда: “ Печатът на Живия Бог носи Слънцето. 155 Или още Хозар-Зиф

защото неговото Откровение осветява Вселената.” Така Иисус Христос, в това, както и във всички свои схематични слова, обобщава сам себе си като Творящо Божие Слово и Вдъхновител на своята вечна Религия, единствена и универсална. Атхарва-Веда ни води към своето предпотопно разклонение. Там намираме отпечатъка на Печата на Матеза, неговата вербална156 и космогонична слънчева схема в ARKA-METRA, която ние възстановихме от древните документи и проверихме чрез съвременната Наука. Това е Археометърът на това първично Слово на Глагола, което свети Йоан посочва в своето Откровение. Прочитането на едното и на другото не оставя никакво съмнение, че този отпечатък на Печата му е бил разкрит от божествения Учител. Ето че Ведите ни отведоха до предпотопния Цикъл, този на тройния Синтез и неговия Матез, записани на същия Печат: JeShU Божие Слово и MeShlaH. В нашите бележки върху CaBa-LaH и в първата част на този труд напомнихме, че Литаниите на нашата църква наричат нашия Господ “Цар на Патриарсите”. Това е факт, а не просто начин той да бъде назоваван и това е така в цялата религиозна Традиция, от нейните богословски текстове до литургичния Археометър, който обхваща тези текстове във всичките им съответствия на двойната и тройна Вселена. Във Ватан, схематичният език на първия Цикъл, намираме IShVaRa, JeShU, Цар на Рйшите. Санскритският, създаден върху този схематичен език, от който произлиза и ведическия, казва IShOua и ISOua; но свещените космологични и систематизирани езици трябва винаги да се привеяедат към 22-те ватански Букви на Печата и към всичките им археометрични съответствия. Тук ще споменем само числовите съответствия. Числото на божественото Име е 316. Откриваме го в египетското Озирис: OShI = 316. Ri и Risch, Цар на Amenti, невидимата Вселена. На иврит това е IShO, но преди иврит, на етиопски, това е ShOI. А винаги, каквото и да е мястото му, името се проверява чрез неговото число. На санскрит: ISh означава Господ, Va, универсалното циклично Движение. След всичко това, изложено по-горе, вече не е учудващо да видим, 17 века преди нашата ера, че една посветена във висшите знания на Традицията, египетската инфанта157 посвещава на OShl-Ri едно малко дете, спасено от водите и го нарича M ’OShI, както ние казваме: дете на Иисус. дете на Мария. На тези теми ще трябва да се върнем с по-големи подробности другаде, тук просто искахме набързо да покажем как, утвърждавайки себе си като AMaTh, Иисус Христос се утвърждава като Творящо Божие

1>6 Устно-словесна 157 Дъщеря на фараона 72

Слово, като Основател на Християнството и на вечната Религия, потвърдена от цялата Традиция - предпотопната и следпотопната. Европейският манталитет, доминиран от гръко-латинскотс езичество и едва пробуден от индивидуалния си разум за божествения Разум чрез новите научни методи, трудно може да разбере всичко това. Тези методи, това ще видим по-нататък, вече изучават Етера на древните, неговата вълнова Система и междинната Среда на разпространение на божествените Сили: ALHIM, на физическите Сили: SheMalM, чрез музикалните вибрации на Числата. Няма усилие, което да не сме направили, в продължение на двадесет години, за да обясним какви ресурси предлага евангелският Матез за предотвратяване на националните и международни злини, коитс грозят живота в нашата страна и какво представлява Християнството. Всичко, което се е случило или се случва в момента, ние разкриваме катс следствие от божествените Закони на Историята и непознаването на тези Закони от просветените хора на нашите Църква и Университет, от духовенството и учените от времето на Ренесанса до сега. Всичко можеше' да бъде избегнато и в продължение на три години ние непрестаннс говорехме за Посоката на нашата страна, за необходимите мерки, коитс трябва да се вземат, много прости, но много ефикасни, посочени от Традицията. Тогава беше време, днес вече е късно и сега ние пишем повече за утрешния ден, за бъдещите катастрофи от всякакъв вид, за времето, когато ще трябва да построим отново това, което Езичествотс руши. II Основните Критерии на Матеза Социални цикли на Патриарсите. - AD-aM. - Произход на Религията. Достоверност и Очевидност. - Трите Критерия. Като религия на Творящото Божие Слово, Пазител и Спасител. Християнството е, следователно. Религията на първите човеци и нг техните социални Цикли, наричани на имената на Патриарсите, които са ги основали. Много преди евреите, първите народи на Индия са записали този спомен в огромната си историческа и митическа документация. ADaM означава на санскрит Единство-Универсалност, неделимост на цялото. Същият Патриарх е назован от кашидимите като AL-OuR-OShI, БогСветлина, а същото това име, обърнато, казва Иисус-Дух Свят-Бог15К. Следователно Божието Слово е било известно под това археометричнс

158 Действително обръщането дава IShO-ROu(aH)-AL. - Не бива да се забравя, че О и U сг. една и съща буква: Вав /или вау/ - Забележка на Сент-Ив

Име и Патриарсите издигали като знаме тази божествена Йерограма и я изписвали върху челата си с букви от злато и скъпоценни камъни. Как тази Религия се е наложила в човешкия ум? От незнание или от страх, както твърди Волтер? Нито едното, нито другото. Тази Религия е родена от две Откровения, които довели хората до истинската Система на Света и истинската Система Човечество. Достоверността се отнася към Истината, така както Очевидното към Светлината. Но същото това очевидно, без да се променя, има различни аспекти в зависимост от състоянието на очите на наблюдаващия, от степента на тяхното отваряне и гледната точка; тя не съществува за очите, които се затварят или за слепите. Същото е и с достоверността. Тя има своите условия, своите критични степени, кризисни знаци, съответстващи у човека, в неговото Съществуване, колективно и индивидуално, образоващо и образовано, инволюиращо и еволюиращо. Училището нарича това Критерии, а ние добавяме към тази абстрактна дума нейния жив субстрат. Може да се каже, без риск от грешки, че три критерия си поделят човешкия Дух. По реда на тяхното влияние, това са: 1. Философията; 2. Науката; 3. Живота. Ако философията заема първото място сред тези три критерия, по своето влияние, това далеч не е така от гледна точка на нейната реална стойност. ПЪРВИ КРИТЕРИЙ Критерий на философите. - Неговите последствия върху социалния Живот. - Науката и Живота. Първият критерий, този на философите, сам по себе си има единствено стойност на мнение и предположение; това е едно бърборене, повече или по-малко изискано, в зависимост от вроденото красноречие, повече или по-малко невинно, в зависимост от образованието, но винаги полунесъзнателно и целящо да издигне в Принцип индивидуализма, в Авторитет - мнението, а Анархията - във всичко. Първата част на тази книга и всичките ни предишни творби го доказват с изобилие от факти. Формулировката, подета от Декарт: ”Аз мисля, значи съм” („Мисля, следователно съществувам” - бел.пр.) е очевидно неточна; човек не живее, защото мисли, той мисли, защото живее и мисълта е вярна пропорционално на знанието, дадено от Живота и образованието, дадено от Науката.

74

Отдаден на самия себе си, а не подчинен на живота и науката, философският път не води към Истината, която е Животът; той се отдалечава от тях и издигането на Философите в управлението на Обществата винаги води към тяхното унищожаване. Такава е била съдбата на древния свят от разделянето на Езиците и от появата на езическия Натурализъм. Началото е във Вавилон; и при евреите, излезли от Вавилон, царуването на книжниците и Фарисеите продължило; при гърците, които забравили орфическата Синархия, кактс евреите забравили тази на Мойсей, философите и софистите ни доказаха, колко струва философския критерий сам по себе си за социалната. Държава. Накрая, видяхме и тук, ще го виждаме и за в бъдеще, накъде върви съдбата на съвременна Европа, благодарение на среднотс образование, което от времето на Ренесанса възкреси езичеството, събуди тази ментална Анархия, а след нея и управленската анархия - достойна дъщеря на индивидуалистичната философия. След като разгледахме първия критерий, ето ни и пред другите два: Науката и Животът. Науката е основната Истина за видимата Вселена, нейния! законодателен факт. Животът е съставната Истина на двете Вселени, видимата и невидимата, техен словесен и законодателен Принцип. Тези два Критерия са обективни. И двата се доказват е Наблюдението чрез Опита. И двата действуват чрез Разкриване или Откровение и това двойно Откровение е Религията. Видимата и невидимата Вселена са в отношение една спрямо друга, както Екзотеризма към Езотеризма, подобни, но обратно пропорционални. Тяхното съгласуване е самата Мъдрост. ВТОРИ КРИТЕРИЙ Първа степен: Положителна Свещеникът и ученият. - Науката не е продукт на човешкия Дух. Науката, законодателство на факта. - Човешката мисъл - отражение на универсалното Слизане. - Външните, индивидуални и колективни сетива. - Биология и Физиология. - Инструментите - епигенетични5' органи. - Различните степени на констатация. - Сериите са еволютивни, тяхното свързване - инволютивно. - Двата Закона за привличане. - Органичното Време. - Космическият Факт не е чистс механичен. - Хармонията свидетелствува за един висш Разум. - До къде спира да действува научния критерий. - Неговото Заключение.

15 Незаложени генетично

Свещеникът, който се издига в олтара на Божието Слово и на невидимия Свят, казва: “Ще измия ръцете си сред праведните.” Ученият, заемайки се с видимия Свят, измива всичките си способности за наблюдение, всичките си опитни инструменти в справедливостта и точността. Това е една нова ментална раса за нашия нео-езически Свят, чиста раса, също толкова силна като първичната, тази, която по същия път е достигнала от Анализа до Синтеза, от Науката - до Религията. В нейната методика няма нищо човешко, в лошия смисъл на тази дума; тя е противоположността на философската фантазия. Колкото по-мощна е мисълта на учения, толкова повече той се страхува да не заблуди себе си или другите; той, също така, отхвърля, като детински, всяка метафизика, всяка философия, всяка празна мисъл. Той заличава Анархията във всичките й форми, с която езическите вторични науки обременяваха ума от времето на Ренесанса, знаейки по-добре от всеки друг, че това, което констатира съществува открай време и извън неговата воля. “Ние черпим вода от Океана с раковина”, казва Нютон. Нютоновото Излъчване (има се предвид Нютоновата теория за излъчването - бел.пр.) е такава раковина, а вълновото движение позволява да се възстанови древното Пътешествие на Патриарсите: пълна обиколка на опознаваемия Свят, чак до Началото160. Следователно, Науката, както и Религията, не би могла да бъде продукт на човешкия Дух; едната и другата са му дадени единствено чрез Откровение. Конструктивната Истина за видимата Вселена съществува и този факт е узаконен от Вековете и Циклите още преди човекът да се появи. Човекът може само да се запознае с Науката до степен, която отговаря на нивата на неговата собствена Еволюция. Науката е цикличното Законодателство на факта на видимата Вселена, нейната космогонична Тора, нейният космологичен Код, нейният Habeas corpus. Тя не е създадена от човешкия Разум, а от социалния Разум на тази Вселена. Човек се запознава с Науката единствено чрез отричане на своята лична мисъл; защото тя, сама по себе си, има за своя същност лъжата или, ако предпочитате, илюзията, основана на предположението. Единствено чрез строга дисциплина на ума и при известно ниво на морала, тя може да се издигне до истинска култура. Така дивото дръвче, коригирано чрез присадка, става опора на един по-висш вид. Човешката мисъл, облагородена от Науката, е Отражение на универсалното Слизане на Божието Слово, считано за основание на видимата Вселена. Следователно, тук става въпрос за екзотерично Откровение. То идва при човека още от люлката му, чрез всичките му външни сетива. 160 Или до Принципа

Това проникване на Отражението чрез Слизането става също чрез пропорционална инверсия; така че Слизането, което само по себе си е пълният Цикъл на Феноменията, на Инволюцията, се разлага в Отражението на толкова еволютивни серии, колкото обекти съответствуват на всяко сетиво. Универсалната Феномения засяга цялото космическс Съществуване, като се подразбира, че Съществуването не е Животът, а. неговия екзотеричен израз: самото име го казва. Умственият процес на учения или по-скоро на ученика е подобен, макар и коригиран в сравнение с този на детето. Той задава въпроси, но без да предполага; той наблюдава, но без да измисля; той експериментира, като усилва и коригира своите външни сетива, тези на земната. Физиология, която е обща с тази на животните. Тези сетива са индивидуални, те са достатъчни за животното, но са. недостатъчни за човека заради силата на Отражението, която, единствено при човека, съответствува на универсалното Слизане. Тази творческа. Сила, Разум на неговия Вид, го поставя над и извън физиологичната. серия, като един биолог-амфибия на Земята и Вселената, на планетарната. Еволюция и на Космическата Инволюция. Затова човекът добавя към индивидуалните органи на своите сетива други, колективни, които съответствуват по-добре на живота му. Първо - тези на животните, които имат по-развити сетивни апарати от човешките: соколът - за зрение, кучето - за обоняние и слух, конят - за. движение, бикът - за сила и т.н. По-късно измервателните инструменти помагат за преодоляването на ограниченията на земните органи за зрение, слух, допир, вкус, обоняние и накрая за шестото чувство - движението. Фактът на наличие на такава епи-органика и трансорганика. доказва, за това ще говорим и по-нататък, че Биологията изпреварва Физиологията и преобразува организма според нуждите. Това доказва, също, че Човекът, облагороден от Откровението, дори и само екзотерично. частично престава да бъде земен, за да стане космически и да се издигне над физиологичните условности, сериите, подчинени на Времето както и на Пространството. Когато астрономът наблюдава едно небесно тяло, невидимо за. невъоръжено око, но не и скрито за зрението, телескопът, уголемено око, е еквивалент, във времето и пространството, на едно приближение, пропорционално, не само на наблюдавания обект, но и на наблюдаващотс зрение. Същото се отнася и за случаите, когато се наблюдава вече не безкрайно голямото, а безкрайно малкото и за микроскопа. Тези примери могат да се умножат с всички научни инструменти, истински организми, които човек добавя или може да добави към всички свои сетива, познати или непознати.

Положителната степен на научната констатация, слизаща чрез рефлективното Познание има за свой предмет всички серии от Факти и Закони, които касаят Силите и основанията, тяхното съществуване, техните организми и среди. След това идва ред на сравнителната констатация. Тя разкрива Отношенията на Сериите помежду им, един цял нов Ред от Факти и Закони, при които Инволюцията управлява еволюциите. Тогава се разкриват Хармонията, Органиката и Логиката на невидимите Видове, които управляват видимите индивиди, а после и на творческите Сили, които определят и свързват всичко, от най-дребните детайли до космическото цяло. Индивидуалните серии са еволютивни, тяхното циклично свързване е инволютивно. На пръв поглед изглежда, че сериите са основание на свързаността; но едно по-задълбочено проучване показва, че вярно е точно обратното. Универсалният Ред определя всеки отделен ред. Така, докато всеки индивид, във всяка серия, се управлява от един частен закон на Самопривличане, то техните отношения се управляват от един Закон за универсалното привличане, който действа от царство в царство и между всички тях, за да си оказват те взаимна опора като се има предвид крайната цел: един и същи принцип на общо Съществуване. То е върховния космически Факт, цикличният Факт на този Закон, едновременно физиологичен, хармоничен и логически. Този върховен Факт има много аспекти, ние ще назовем само найлесния за разбиране. Той се нарича органично Време, независимо дали то се отнася до универсалния цикъл на Космическата Година161, която обхваща всички слънчеви системи, или до Голямата Година162 на една от тези системи или до обикновената година на една Планета или на последния планетарен спътник.

161 Има се предвид Галактичната година на нашата Галактика “Млечен път”, която за нашата Слънчева система е около 270 млн.земни години; за толкова време Слънчевата система обикаля около галактичното ядро като пресича синусоидално галактичната магнитна равнина, наречена “галактично махало” за големите геологични периоди на тектоничната и жизнена дейност на планетата Земя. 162 Има се предвид голямата Вселенска година на дадена планета, която за планетата Земя е около 26000 земни години. За толкова време световните полюси на планетата Земя извършват един пълен кръг на предвижване сред звездите в следствие на явлението “прецесия на Земната ос”. В исторически план този период от време представлява една Земна Космическа и Историческа Ера, чието деление на отделни големи периоди съвпада с периодите на възходящите и низходящи (Малки) Юги от Космогенезиса на древна Индия.

Времето е за Пространството това, което е Числото за Интервала на музикалната Струна. Но във Вселената Струната е целия Динамизъм, цялото флуидно Небе, на което асгралното Небе е тензор163. Космическият Факт не се ограничава до този механичен характер. Последният съществува само като функция на общата Физиология, където, от най-големия до най-малкия, годишните Цикли способстват за. обновяването на условията за съществуване. Техните физиологични роли са подчинени на един по-висш Закон на хармонията, който управлява, тяхната взаимна органика като ги повтаря от модус на модус, от число на. число, от интервал на интервал. Самата тази хармония е само още един израз на Логията, на. Мисълта в постоянно Действие. А действието свидетелствува за. съзнателната Воля на един висш законодателен Разум, единствен в своята. Същност, универсален в своята Форма, глобален в своя начин на действие, винаги стремящ се към една и съща крайна Цел: гарантирането и възобновяването на космическото Съществуване и на всички други, коитс произтичат от него. Критерият на Науката спира да действува до тук и тази върховна. констатация на социалния Разум, който управлява видимата Вселена, внася в Отражението едно от експерименталните Слизания (от духа е материята - бел.пр.) на Божието Слово, Екзотеричното. Това слизане, обхващащо целия Цикъл на сериите и хармониите на екзотеричнотс Познание, съответствува в Божието Слово на Генезиса и на Синтеза, наречени Наука, а в човешкия Дух - на Йерархията и на Синтеза на естествените и човешки знания. В тази йерархия Физиологията стига до констатацията за дълготрайността на Формата и на Душата на Живота, независимо какви са астралните или флуидни среди, които тази Душа и тази Форма приемат в тяхното двойно Съществуване, видимо и невидимо. Това двойно Съществуване, достъпно за наблюдението и опита, води до заключението за Безсмъртността, моралната Свобода и индивидуалната Отговорност. Тази констатация е възможна, без да. излизаме от условията на наблюдение и опит, характерни за Критерия, назован като Наука, който единствено заедно с Живота може да ни доведе до Достоверността.

I6j Определител, тензорът е обект от линейната алгебра; частни случаи на тензори се явяват числата-скалари, вектори и билинейни форми. Изучаването на тензорите е предмет на тензорните изчисления.

ВТОРИ КРИТЕРИЙ

(продължение)

Втора степен: Сравнителна Възход на Патриарсите към Синтеза. - Фактите водят към Законите; а те - към Принципа. — Отрицание на Материята и чистия Дух в метафизическия смисъл. - Коренът МаТ. - Материя и субстанция. Тялото не предполага материалното състояние. - Минералите и Растенията. - Експериментално възкресяване на техните форми. Човекът не създава Числата. - Звукът. - Силите и творческите Сили; техните отношения; тяхното естество. - Вълновото движение и Вибрацията. - Закон за динамичната Интензивност - Закони на живите творчески Сили. - От първото Откровение към второто. В своя възходящ поход към Синтеза, към Мъдростта и към Универсалната Религия първите Учители на човешкия Дух, познати под името Патриарси, са обходили целия този двоен Цикъл. Те бързо са изоставили първия Критерий, наивен заради липсата на Наука и на Съзнание, и са преминали към втория, който постепено им е разкрил всичките си степени и ги е довел до третия; защото точното наблюдение и опит са общото условие за познаването на всички реални факти. Впрочем, божественият Свят е свръхетерна Реалност на астралния Свят. След приключването на прегледа на физическите факти и на техните Закони за хармоничност и органичност, човешките разум и съзнание достигат задължително до заключението “Verbum Vitae”164 на “Sum qui Sum”165: върховен Закон, Принцип, говорещ в Законите, като вибрираща пластина на фактите. Универсалните хармоничности, тези във всяко нещо и между всички неща, са Законите на Фактите и те оповестяват общия принцип, чиито функционални и взаимнозаменяеми еквиваленти са самите те. След наблюдение и експериментиране чрез всички аналитични средства над организмите от трите Царства: земните и -космически минерали, растенията и животните на Земята, субстанциите и силите; след изучаване на кристализацията на първите, клетката и органичността на вторите, съпротивленията и движенията на последните, стигнахме до това, което следва: Отрицание на Материята и на чистия Дух в метафизическия гръкоезически смисъл на тези думи; защото, ако попитаме археометричните или схематични Езици на древността за етимологията на думата Материя, ето какво ще ни отговорят те: 164 Слово на Живота 165 Аз съм Този който съм. 80

Халдейски, древносирийски и иврит ни казват: МаТ - пасивност, инертност и смъртност. Веда, сан скрит и пали166 сочат идеята да имаш - нещо, притежаване от Съществото. Ясно е; но в днешното време на анархия в отношенията межд> духовенство и интелигенция, в сегашната гражданска война между философите-теолози и учените, едните, вземащи аргументи от Науката срещу Религията, а другите - обратно, би било добре да пропъдим тези политици и търговци от едната и от другата страна. И ще кажем: Материята и органичната Субстанция не само не са. едно и също нещо, а са и противоположни. Материята е отхвърляне, Capul: mortuum167, неорганичен аморфен екскремент на органичната морфична субстанция. Но, едва изхвърлена от един предишен Организъм, все още хаос и материя, тя е подета от Сили, действащи в организационните среди. Тяхната дейност кара нейната инертност отново да излезе от състоянието си на хаотична материя и да влезе в това на субстанция, определена е някакво тяло и квалифицирана в някаква форма. Защото състоянието “тяло” не включва по никакъв начин състоянието “материя”, а, напротив, включва сътоянието “субстанция” и “форма” като функция на определена, хармоничност и органичност. Едно парче желязо или който и да е минерал не са Материя, защотс тя е неорганична и аморфна, докато металът или минералът са напълнс организирани според вида си, характеризиращ се със специфична, аритмология и морфология. Тази аритмология съответствува на. еквивалентите на химиците, а тази морфология - на молекулярната или кристалометрична архитектура на физиците. Освен това, хармонизмът и органичността на металите и минералите, сами по себе си, са точно съответствуващи на техните отношения с Царствата на растенията, на животните, на човека и на Космоса, като се имат предвид поглъщането на газовете, проводимостта, на силите, както и всички останали отношения, познати или не. По същия начин, една част от растение, каквото и да било, не е Материя, защото не е дезорганизирана; тя е Субстанция от своето си Царство, във формата на своя Вид, на своя род и разновидност. Нейната, аритмология е израз на функцията на растението в растителната хармония; нейната морфология е знака на този организъм в неговотс царство, а клетката е зачатъчната структура, както кристалната молекула е; такава структура за минерала и метала. Освен това, каквото и физическо разрушение да претърпи растението или минерала, или метала, винаги тяхната типична форма може да бъде проявена отново чрез много прости

166 Език, сроден на санскрит 167 Мъртва глава 81

средства и чрез действието на поляризираната топлина върху минерала и на поляризираната светлина върху растението. Това е възкресението на телата в славата и потвърждението, в лабораторни условия, на вечността на Живота. Тази аритмология, която управлява организираните субстанции, води направо към Числата, които не са създадени от човешкия Дух, както и което и да било друго нещо. Човешкият дух ги установява чрез наблюдение и опит, защото всичко е изчислено, претеглено и премерено. Числото е самата Хармония, неразделна от всички Закони и всички Факти, дори и тези, които като че ли ни убягват. Музиката на звуците е само един от аспектите на тази универсална музика, а доколкото тя прави числото експериментално, едновременно с цифрата, тя е изключително важна от научна гледна точка. Режимът на космическите Сили, част от които е звукът, е точно съответствуващ и подчинен на космическите творчески Сили на Божието Слово чрез неговите живи Закони на инволюция и еволюция. Словесните еквиваленти на Принципа, творческите Сили и Света на Славата са суперетерични сами по себе си. Те са вътрешно етерни в своето действие, в своята вездесъщност и в своята проява. Те се отнасят към третата степен на третия Критерий: Религията. Силите, съответствуващи на творческите Сили, са вътрешно етерни в своето директно състояние; те са субетерни и атмосферни в своята проява. Отнасят се към втория критерий: позитивната Наука. На тази степен наблюдателят не вижда режима на Силите в самия Етер, а в тяхното отражение през призмата на атмосферата, на земните субстанции и на своите, собствени органи. Към последните той прибавя съответните инструменти, а те са диалистични168, тъй като методите на това ниво са дуалиетични.. Вълновото движение е директното движение на Силите в тяхната 1М среда: безтегловния Етер . Вибрацията е тяхното отразено движение в плътни среди. Етерът пресича тези' среди със своите седем динамични модуса. Физическите същества, които имат тегло, усещат най-напред силите единствено чрез Вибрацията на техните плътни среди; но един факт ще ни накара да разберем, че не вибрацията на претеглимитбчтела поражда Силата. На известна височина в атмосферата физическите органи престават да усещат Вибрациите. Точно по обед най-ярката светлина на Слънцето, за тях, отстъпва място на мрака, защото тази височина (чието число

168 От гръцки - бихАлфоа - украсен със скъпоценни кймъни, в смисъл съпътствуващи. подпомагащи експеримента 169 В условията на физически вакуум 82

съответствува на плътност, по-малка от тази на атмосферната призма) е отвъд вибраторния потенциал на нервната система. Следователно Вибрацията на Телата не поражда Силите и вярно е точно обратното; защото Слънцето не спира да свети, когато човек, извън границите на нашата атмосфера, престава да вижда блясъка му. Един друг факт, от повърхността на земята, ще допълни първия. Ниските звуци, които пораждат по-малко вибрации от високите, имат по-голяма динамична мощ; те се разпространяват по-бързо. Под 6С вибрации, ухото престава да ги чува; универсалните звуци на цялата етерна Динамика са неуловими за нашите уши от плът, основният звук от Космоса също не се чува; защото ако го чуем, това би било краят на. видимия Свят: това е тръбата на “последния съд”. Динамичната интензивност е следователно права пропорционална на Вълновото движение и на Числата в безтегловния Етер и обратно пропорционална на Вибрацията и на цифрата е плътните, а оттам и рефракторни среди. Това, което е вярно за космическите Сили, имащи отношение към втория Критерий, е още по-вярно за живите творчески Сили и органичните Модуси170 на “Verbum Vitae”, наблюдаем и експериментален, във връзка с третия Критерий. Когато специалистите направят достатъчно наблюдения и опити върху фактите от повърхността, които са предмет на позитивната Наука, когато ги класифицират, независимо един от друг, когато сг. апроксимирали Закона на всеки от тях според неговия Вид, физически, химически, геологически, растителен, минерален, ботанически, зоологически и т.н., те ги сравняват и така се придвижват към втората, степен на своя Критерий. Фактите, свързани с Отражението ги водят към тези, свързани със Слизането, индиректното - към директното, апроксимацията на Законите - към самите Закони, отделните звена - към цялата верига, Вибрацията на претеглимите тела - към Вълновотс движение на Силите в безтегловния Етер, нехармоничната цифра - към хармоничното число, мълчанието - към словото. Тогава се повдига още една гънка от булото и красотата на Истината ни позволява да видим Фактите и Законите на хармоничността и на органичността. Тук започва второто Откровение. То трудно се отдели от системата на Нютон, но това вече стана и първата четвърт на 20-и век ще изчерпи тази фаза като подготви следващото ниво: превъзходната Наука, раждаща, се от сравнителната, както последната е родена от положителната. Това ще бъде неразривната връзка на Науката и Религията, на втория и третия Критерии, чрез Синтеза в Мъдростта.

170 Определено състояние на Материята за разлика от „атрибути” - всички състояния нг. Материята според класическата философия.

ВТОРИ КРИТЕРИЙ

(п р о д ъ л ж ен и е)

Трета степен: Превъзходна Свидетелството на Патриарсите. - Свещени азбуки. - Космологическия Печат. - Човешката социална Държава. - Двата начина на Съществуване, които започват с Раждането и Смъртта. - Първичната цивилизация. - Култът към Мъртвите. - Физиологията на Времето. Никоя съществуваща Школа не е измислила Прото-Синтеза. - Дали социалният Разум на видимата Вселена е Божието Слово? - Носи ли Човекът в себе си Божието Слово и Живота? - Творческите Сили на Божието Слово. - ALHIM-ume са за Божието Слово това, което са буквите за Словото. — Тяхната Хармония. — Дали съществуването е Живот? До тази точка достигнаха Патриарсите. И те го засвидетелствуваха по различни начини, от които ние ще цитираме два: 1. Те вложиха човешкото Слово в Космологията или в социалния Разум на творческите Сили и на Функциите на Вселената. Оттам идват свещените соларно-лунарни Азбуки, техните производни, часови, лунарни, месечни, декан ски и т.н., както и целия този чудесен език на научните Еквиваленти на Словото, наречен Език на Ангелите171. Ние възстановихме това космологично цяло, изгубено по време на разделянето на Езиците. От него бяха останали само следи, под името космологичен Печат на Живия Бог. При арийците това е Арка-Метрата от Ведите; при египтяните това е божествения Печат, носен от Пророка по време на религиозните процесии; при евреите това е Печатът на IHOH, наречен AMaTh от Мойсей, неговите ALHIM-и и техните последователи, Набимските Школи, основани от Илия и Елисей. Накрая, в Барит’ха’Кадоша, това е Печатът на Бог, споменаван многократно от свети Йоан, знакът на Ангела или божествения Пратеник, ръководен от духовния Изток: 2. Те основаха човешката социална Държава по модела на космическата социална Държава и нейните творчески Сили. Теологът би казал, и с право,- същото нещо с други думи: Те основаха войнстващата Църква по подобие на Триумфалната Църква. Тези понятия се употребяват единствено, когато става въпрос за Религията; тук ще кажем само, че от гледна точка на Науката, първите Патриарси са познали солидарността на двата начина на Съществуване, които започват с Раждането и Смъртта, както и на двете среди, характерни за тези два начина. Тези среди са: астралното Небе - за физиологичната асимилация на субстанциите чрез Възпроизводство и растително Хранене 1' 1Езикът “Дева” или още езикът „Ватан” 84

и, след Смъртта или по-точно след преминаването отвъд, флуидното Небе за връщането към Вида и директната асимилация на свръхетерните субстанции. И това става в съответствие с нивото на реализираната чистота чрез Свободата и Отговорността на Душата. Всички учени, достойни за това звание, които са изучавали Древността, от каквато и да е гледна точка, са открили една първична Цивилизация, която е толкова по-единна и универсална за човешкия Дух, колкото повече се доближаваме до източника. Нашата Цивилизация, все още недостатъчно облагородена, ни позволява много малко да разберем менталното и управленско състояние на първичната, както и нейната Социология. Затова ни изглежда, че цялата тази социална структура е основана върху Култа към уж умрелите, иначе казано, върху безсмъртния Живот, констатиран от Науката, от Познанието и от Съзнанието. Ако се заемем да говорим в дълбочина за това с необходимите доказателства, ще бъдем трудно разбрани дори и от онези умове, които ние пробудихме през последните тридесет години. Сред паметниците, които свидетелствуват за нивото на Познанието у най-древните Патриарси, трябва да споменем на първо място Физиологията на Времето, Организма на неговите функции, Хармонията на неговите творчески Сили, логиката на неговите Повторения. Именно този Синтез, съдържащ в себе си всички анализи, бил за тях самата Наука, подчинена на Съзнанието и на Проницанието или на Провидението на космическия Разум на универсалното Божие Слово, което е Творец на всяко съществуване и негов Пазител чрез постоянно циклично обновяване (Виж Приложение I: Цикълът от 500 години). Никоя съществуваща Школа, колкото и древна да е тя: брахманската или китайската, или дори и несъществуващите вече, но също толкова древни школи като етиопската, египетската, халдейската не могат да се похвалят, че са измислили този чуден Прото-Синтез. Всички тези Школи са събирали останки и формули, но без да притежават Законите му и цялото му Единство. Всички имат частични Ключове, но нямат главния Ключ. Всички го утвърждават и потвърждават; но никоя от школите не може да се назове негов пазител в цялостта му, нито дори научен тълкувател. Археометърът ще попълни пропуските с доказателства, дадени от върховния Принцип: Божието Слово, в наблюдението на Законите чрез експериментиране на Фактите. Дали това, което се появява като социален Разум, като едновременно звучене на хармоничните творчески Сили и Функции във видимата Вселена е самото Божие Слово? Дали универсалното Съществуване, подновявано непрестанно, е Животът? Дали човекът, отражение на универсалното Слизане, носи в себе си това Божие Слово и този Живот? Такива въпроси непременно са възниквали пред 85

интелигентността на първите Патриарси, когато са се запознали с Цикъла на Науката, с нейното рационално Единство и с нейната физиологична Универсалност. Силата на Истинното ги е накарала да правят заключения, чрез отрицания, по всички тези точки, и то, чрез наблюдение и опит. Социалният Разум на видимата Вселена носи Печата на Божието Слово, но той не е самото Божие Слово, както царският печат не е самия Цар, както една писана Тора не е самия Бог. Този Разум е социален по асоциация с хармоничните творчески Сили и тези Сили са разумни и свободни. Тяхната хармония е плод на свободата на техния интелект и на тяхната любов. Тяхното социално Състояние има за основа не само божествената Тора, която е тяхната харта, Науката, на която видимата Вселена е Факт, поверен им да го пазят, а и неизразимото Същество, обожавано винаги, което ги е създало преди тази Вселена. За това Същество самата Наука е само един инструмент на върховния Разум, на непонятна Любов, на неизчерпаеми Прозрение и Провидение за всичко и за всички, които, без него, биха били завинаги Хаос и Небитие. Както и да ги назовем: творчески Сили, ALHIM-и, Ангели или Богове, тези Пазители на универсалните Функции са за Божието Слово това, което са буквите за Словото. Всеки, според функцията си, управлява цял един Режим от Сили в астралните Небеса. По този начин, чрез Циклите на органичното Време, тази Функция веднага се разпростира през Етера в цялата Вселена, във всички йерархии от същества и неща, съдържащи се в двойната видима Вселена, чак до централния Огън на всеки Глобус, огън, който сам по себе си е не само част от астралното Небе, но най-вече от флуидното Небе. Такива са творческите Сили, всяка в своята отделна функция. А тяхната функционална Хармония образува тяхния социален Статус, негов продукт е универсалното Съществуване, непрестанно възобновявано в Царствата, Видовете и Родовете, чието съхраняване и, ако се случи, разрушаване им е поверено от върховния Разум. Дали Съществуването е Животът? Първите Патриарси просто е трябвало да наблюдават себе си, за да огкрият отговора. Човек притежава истинската мисъл единствено чрез отразяване. Той съществува чрез възпроизвеждане. Така е с всяко небесно Тяло, с всяка Слънчева система и с астралната Вселена в нейната цялост. Само че това, което при човека е отразяване, там се нарича еволюция в годишната инволюция, а това, което е възпроизвеждане в човешката Физиология, там се нарича Обновяване в общата Физиология. И все пак Съществуването оповестява Живота, върховен Факт, който не може да се отрече; то утвърждава това необяснимо чудо чрез екзотеричната наука.

86

ТРЕТИ КРИТЕРИЙ Религията Критерият Религия е обединение на двата истински Критерия. — Сетивата: външни, вътрешни; интимните и Биологията. — Отношение между вътрешните и интимните. - Експериментиране с интимните сетива. - Последната останка от тях: Съзнанието. - Вътрешните сетива и автономното развитие на индивидуситото Същество. - Човек не може да достигне сам до тази степен, която впрочем не е неговата последна възможност за Живот. - Интегриране на Патриарсите е Живота. - Тяхната сигурност за словесния Живот. - Инстазът. — Езотеричното Откровение на Божието Слово. — Върховнотс Откровение на Принципа. Критерият на Религията, интимна връзка между двата истински Критерия, този на Науката и този на Живота, има за условие вътрешните наблюдение и експериментиране, не само тези на изявеното Съществуване, а на Живота и на неговото Откровение. Когато става, въпрос за видимата Вселена, инструменти на наблюдението и на експериментирането са земните физиологични сетива, прости или механично усилени. Когато става въпрос за невидимата Вселена и Живота, наблюдението се трансформира в съблюдаване, експериментирането - в Опит, предварителни степени за Мъдростта, а те се осъществяват чрез вътрешните сетива и техните интимни сетива. Общото или централно Сетиво за външните, като място на. церебрално отражение, се нарича общ Сензориум 172 . Общото Сетиво на вътрешните, като точка на събиране с интимните, е жизнена точка, позната под името Съзнание и се намира е директното седалище на Живота - сърцето. Вътрешните сетива са директните сетива на Биологията, кактс външните са директни на Физиологията. Погрешно е да се смесват тези два органични Реда, съответствуващи и обратно пропорционални един на. друг. Биологията принадлежи по същество само на Живота, каквито и да. са средите, които тя приема, за да съществува. Физиологията принадлежи по същество само на Съществуването, еволюиращо според астралните или динамични среди, претеглими или не; защото Организмът не се мери на. килограм и той има много други възможни среди и условия от тези. подчинени на Претеглимостта или на централното Привличане на определено небесно Тяло. Една етерна вълна, един светлинен лъч, едии звук носят в себе си всички условия за Хармония и Органика, те са техни носители.

172 Част от мозъка 87

Що се отнася до Съществата, същите тези условия съответствуват на вътрешните или директни за Живота сетива . Метафизиците наричат тези сетива Свойства на Душата; но метафизиката е просто една човешка абстракция и нейните определения далеч не могат да изразят живите качества на обектите; там е цялата разлика между безплодната абстракция и самия Живот. Също както външните Сетива, или по-скоро техните органи, могат да бъдат механично усилени, за да могат да проникват по-дълбоко във външните аспекти на Съществуването и на цялата видима Вселена, така и вътрешните Сетива могат да бъдат усилени чрез Интимните. Връзката между външните и вътрешните сетива се осъществява чрез общия Сензориум физиологично, или по един механично органичен начин, макар и вече биологизиран. Връзката между вътрешните и интимните сетива се осъществява чрез Съзнанието, но тук вече няма нищо механично, всичко е органично живо, макар и да съществува непосредствена реакция върху физиологичната опора. За да се убедим в това, е необходимо да направим следното наблюдение и експеримент: мислете интензивно, с мозъка и сърцето си, че би могло, даже и неволно, да се причини зло на едно добро същество. Представете си това същество, приемете го, съживете го в душата си, с всичките му качества, които ви карат да го обичате и да му се възхищавате. Тогава мисълта, която в този случай е отражение на Живота, предизвиква смут в самия Живот и Физиологията регистрира това силно чувство под формата на свиване на сърцето и усещане за задушаване в гърдите. Следователно Съзнанието е нещо биологично, а не метафизично и чрез Живота, то влияе на Съществуването и на неговата физиология. Думата Съзнание означава: със знанието, с други думи - в съгласие с основната Истина на видимата Вселена. Тази Истина не е нищо друго освен една от изявите на Божието Слово. Следователно Съзнанието е общото сетиво, чрез което Законодателното Божие Слово, това на Науката, осветява директно Живота чрез собствената си Мъдрост. Това сетиво, чрез което вътрешните сетива се свързват с интимните и което се изявява едновременно в двата случая, е единственото, което ни е останало от интимните сетива. Защото, след дълбокото тайнство, наречено Падение (слизане в материята за изява - бел.пр.), всички интимни сетива на човешкото Същество са се затворили и атрофирали, освен интимното сетиво, наречено Съзнание. Това, което наричам с името вътрешни сетива, съответствува на автономното развитие на индивидуалното същество, опряно на предварителното разгръщане на неговите външни сетива или на неговата Физиология. Равновесие и здраве резюмират това разгръщане на 88

външните сетива. Разум и Съзнание овенчават развитието, което се опира на тях и расте върху тях, без обаче да е техен резултат. Дали най-високата степен на това развитие като Разум и Съзнание са последната мярка на. целия живот, който човек може да изживее в себе си и да изяви вън от себе си? Не, защото тук става въпрос за едно второ развитие на една индивидуална автономия. Чрез своя разум и чрез своето съзнание човек ще изживее и изяви само това, което двата Начина на Живот могат да дадат: Правота в Науката и Справедливост в Съзнанието. Далеч сме от мисълта да принизяваме човешкия вид, но това не означава и че заслугата е на. индивида, както много хора са склонни да вярват. Духът на Правота не е типичен за човека, защото универсалният Разум е този, който разкрива този дух на човешкия разум, а Науката - на. Съзнанието. По същия начин Духът за Справедливост също не е типичен за човешкия индивид, защото Съществото на този универсален Разум го разкрива на интимното човешко същество; защото така живата Мъдрост говори в Съзнанието. Заслугата на индивида е, че е бил достатъчно жив, за да може това. двойно облагородяване да го доведе до такова развитие, което го формира в Истината като интелектуално и морално Същество, годно да служи за. основа на тази висша степен на Живот или на участтие в Живота, за коятс ще говорим сега. Както има връзка между Съществуванията, така има връзка и между Животите, има връзка и между тях и абсолютния Живот, който ги определя чрез своето Божие Слово. Когато първите Учители на човечеството, Патриарсите, в разцвета, на тяхната психическа Девственост, достигнали до констатацията за Божието Слово, по екзотеричен път, те почувствали вълнение от Живия Бог в сърцата си. Дори и в пълно усамотение те усещали, че това чувство, не произтича единствено от тях самите, а че е двойно, споделено и сякаш взаимно, внимателно нежно и силно, едновременно човешко и свръхчовешко. Тъй като тяхната психическа субстанция не била опорочена и техните вътрешни сетива не били атрофирали нито от дълги светски мъдрувания, нито в резултат на онтологично израждане, те набожнс наблюдавали, отвътре, това необикновено чувство. Тогава, най-силните в сърцето и в мисълта, предполагайки, а после' бидейки сигурни, че творящото Божие Слово е не само живо, но и присъствуващо, започнали да му се молят и да го обожават. Взаимността на любовта се увеличила и когато Божието Слово на Живота почувствувало, че Патриарсите са достатъчно силни, за да не се уплашат да почувствуват Живота в неговата абсолютна пълнота, То ги 85

погълнало в своята Същност и чрез отваряне на вътрешните им сетива, се отворили и интимните. Това божествено Състояние, този върховен опит, който разкрива на човека невидимата Вселена, нейните факти, Закони, степени и нейния Цикъл, се нарича с една много позната, макар и недостатъчна дума: Екстаз. Недостатъчна, защото това, за което става въпрос, заслужава поскоро името Инстаз, Интегриране, ако не Реинтегриране, в директния Живот и в неговите среди. Последните са интраетерични и надетерични като невидимата Вселена на Живот. Такова е боговдъхновеното Състояние или казано иначе - Инстазът на Човека в Божието Слово на Живота. Така на човека е дадено езотеричното Откровение на “Verbum Vitae”, това на невидимата Вселена. Именно така човешкото Слово е приведено, както вече казахме, в съвършено съответствие с този Глагол на Бога и с върховния Синтез, този на вечния Живот и Религията и е разкрит със същата точност като неговия екзотеризъм, Науката. Но това, което е Науката във външното Откровение, е Мъдростта във вътрешното. До тогава Божието Слово е било забелязвано само в неговата Сянка, която е външната Светлина на неговите Закони. Сега то било познато в своята Слава, в директната Светлина на Неговия Живот. Защото, ако видимата Вселена обхваща всички знаци на Логията на Божието Слово, то само невидимата Вселена съдържа и дава тяхното живо значение, директната Словесност. Единствено Принципът разкрива смисъла на Законите, които са негови средства и Завършеността на неговата творческа Дейност. Без него Човекът, затворник на еволютивните условности, ще види само Индивиди, подчинени на физиологично формиране и деформация. Сляп за биологичните Видове, които не принадлежат на видимия Свят, той ще бъде склонен да заключи, че Смъртта е окончателна, върховно привличане на всеки астрален център, а това води до Безотговорността на индивида и до колективната Анархия. Това заключение, обаче, е грешно дори от гледна точка на външния Критерий, който сам по себе си води чрез Универсалността към Единството, чрез целия Цикъл на Законите към утвърждаването на Законодателя. Но ако един силен Дух е готов да стигне докрай в отражателната сила на своя разум под влияние на външното слизане на висшия Разум, колко много са низшите духове, които са неспособни на това победно усилие и отричат Епифанията и Погледа от горе, защото са недостойни за тях.

90

ГЛАВА ВТОРА ИСТИНАТА I Идентичност на Християнството преди и след Въплъщението Основаване на първата Църква. - Необходимост от един единствен Пастир. - Религията на MeShl-aH единствена може да донесе Мира. Адам - първият земен духовен водач. - Питагор и Фило-ShOPh-Ya. — Мъдрост и Философия. - ShOPh-Ya и Минерва. - Определение на ShOPhYa. - Троицата: десетте й аспекта. - Името на Отеца; неговото значение. - Ключът на мъдростта, разкрит от Даниил. - SheMaM и SheMa. - Изява на ShOPh-Ya чрез Божието Слово. - Патриархалните ALHIM-u и Питагор. - Има ли две Религии; две Мъдрости? - Евангелски отговор. - Питагор и свети Петър. - AMaTh и BRAShlTh. - Числото 1440. - BRA и BaRaT в Бхарата-Варша. - Необходимост да се оповести Истината. - Нашето съгласие с теологичния Орден. - Свети Августин. Кон и Конник в пророческия Език. Следвайки Пътя, който изминахме и ние, от Наука в Наука, от констатация в констатация, първата Школа на Земята основала първата Църква, иначе казано - първата земна социална Държава, в съответствие с Небесната. Чрез последователни стъпала и степени в йерархията на Фактите и на Законите човешкият Дух достигнал до божествения Дух Субстанция, до Божия Глагол - Съществуване и до Съществото, до Живота в Себе си - Същността на Бога. Вече го казахме и ще повторим, че от тогава Човечеството е загубило постепенно, по своя вина, цял един ред от Способности, от които му остава само една: Съзнанието. Освен него, Човечеството днес е глухо и сляпо за това, което му е било експериментално разбираемо, осезаемо, очевидно. Иисус му върна всичко; езическият Дух го накара повторно да загуби всичко. От времената на своята изначална организация, за която разказва свети Йоан, който й беше верен, човешкият род е християнски. Християнски на творящото Божие Слово и на Спасителя, който обеща на своите верни да слезе на Земята и да се въплъти там, за да събере всичко в Себе си, когато неговият противник раздели всичко. Затова, от Цикъл на Цикъл, неговите представители, Свещеници и Царе, библейски Патриарси, Риши от Ведите, Тиси от Цзин, се наричат, както ни го казва речникът на иврит: MeShlaH-IM* .Християни. От 590-а година, кралете на

91

Франция се наричат по същия начин; но те не са истинските последователи на Патриарсите MeShlaH-IM. Единствено нашите папи биха били продължители, ако Неоезичеството не беше преобърнало нормалния ход на християнството към изпълнение на обещанието, към социалната Държава и към Универсалната Цивилизация, всички Ключове на която са в Евангелието. Един единствен Пастир - за Човечеството никога не е имало, по време на древните Цикли, а и никога няма да има в бъдеще друго възможно единство освен това. Затова при раждането на Иисус Ангелите, разделени на два хора, пеят следните стофа и антистрофа: “Слава на Бога в най-високото от Небесата. Мир на земята за хората с добра Воля!”(По Библията от 1925 год. : “Слава на Бога в Небесата, на Земята - мир, между човеците - благоволение!” - бел.пр.) Наистина, без религията на MeShlaH, без неговата двойна Държава, школска и социална, няма възможен мир, ще го видим по-нататък, между Нациите, нито вътре в самите тях, защото техните Императори и Царе, в съвременния езически смисъл на тези думи, са се обединили с всички последователи на Юлиан Вероотстъпника. Следователно, за да се възцари мирът на Бога на Земята, трябва да славим неговото Божие Слово до найвисокото от Небесата: SheMa на SheMalM: защото Мирът е самия Той в отражението на своята Схема, в своя жив социален Организъм. Земният Адам на Мойсей е първият Патриарх, който накарал човешкия род да премине от Антропологията към Андрологията, от индивидуалния прах - към един общ Дух, една обща Душа на едно общо духовно Тяло, водено, подобно на ALHIM-ите и техия MIHLA, от небесния MeShlaH, представен на Земята. От тогава датира Единството на всички Учения, Единството на Езика, опрян на божественото слово, социалното Единство по цялата Земя, изключващо всякаква политика и анархия. Другаде разяснихме как тази традиция се потвърждава чрез санскритската етимология на името AD-aM. Наследник на патриархалната Традиция, Питагор пренася от свещените езици в йонийския гръцки думата Philo-SoPh-Ya, Любов към Мъдростта на Бога. Впрочем, тази мъдрост от Прото-Синтеза на Божието Слово или остатъците от нея, разпръснати из повече или по-малко ортодоксалните Школи на Европа, Африка и Азия, не била нищо повече от човешката Философия, чийто критерий вече посочихме като найневерен. А обективна, експериментално доказуема, тя формира третата степен на патриархалното Учение; представлява върха на Висшите Науки: Премъдростта. Тя е върховния обект на Откровението. Именно тази изначална Мъдрост разкрива, от горе, на човешкия Дух и на неговата изпразнена от съдържание Философия сиянието на изгубения Рай и на Славата от преди Падението, ореола на паднал полу-

92

Бог, който смътно си спомня Небесата и обаянието на един паднал ангел, поразен и сляп. Тази изначална Мъдрост е Царицата на Небето на. мисълта, Вечерницата на умовете, свещеното Убежище на крилата и полета, Музата на истинските поети, Адвокат на истинските философи, дори и на заблудените. Но тя, изначалната Мъдрост, е също и страшната Обвинителка, която само с един поглед възправя Ангелите, остри мечовете им, насочва стрелите им към недобросъвестните, към симониаците1Ъ, към мръсниците, към мислители, интелектуалци и към творци, които сеят Мрака в Душите, които трупат облаците на Ада между човешкия и божествения Дух . Тя има в Иисус девет мълнии; девет, числото на слънчевия Лъв. девет ръмжащи и гърмящи проклятия срещу Книжниците и Фарисеите, църковни, държавни и школски, а оттам и тези от агорите, форумите и канторите, от улиците и уличките на всеки Вавилон и във всяко Време. Тук моля читателя да внимава със Siboleth-Shiboleth114. Теогоничната ShOPh-Ya не трябва да се бърка с Минерва. Космогоничната; божественото Слизане - с Отражението, не само човешко, но и космическо; нито Ya на Отца и Сина - с М на Адам и Адама. Другаде разкрихме това тайнство, по повод на CaBa-LaH на XXIIте творчески Сили на Божието Слово и на неговия Прото-Синтез, а и ще се връщаме отново на него. ShOPh-Ya е обединяването, Ya, на психичния Безкрай SOPh и на духовния Абсолют, също Ya. Това е Единението на IShO и на IHOH, на Сина и на Отца, на живите Слово и Мисъл, Голос и Логос, на Божието Слово, чрез което съществува всичко: IPhO и на възхитителната генетична Същност, която го поражда: IHOH, в която ние сме чрез Него - Божието Слово. И това Единение се осъществява в коекзистенциалната|7: творческа Сила, тази която управлява Буквата Ya, обща за Отца и Сина. Накрая това е Единението на Отца и Сина със Светия Дух, IO-Ga и IO-Va на божествената Същност и на божественото Съществуване със Субстанцията, също божествена, чрез чиито сияйни добродетели всичко продължава да съществува - ROaH, Ha-OR. И това единение се осъществява в творческата Сила на божествено Съюзяване, която управлява Буквата 0 : IHOH; IPhO-IShO; ROaH. Това трето Единение е

:7'’ Хора, които търгуват със свещени предмети 1/4 Екзотерично, да не се смесва Siboleth със Shiboleth, тези две думи с толкова близко произношение имат диаметрално противоположен смисъл, едната на Щастие, другата на Нещастие. Езотерично да не се смесва Shin със Samech; S на дуалистичния център, символ на човешката философия: Sophia, със Sh, триединен символ на словеснотс Слизане във видимата Вселена: ShOPh-Ya. Забележка на Сент-Ив. 1 ' Едновременно действуваща. съвместно съществуваща 93

Ya-O в евангелските IO-Ga и IO-Va176; а трите: Същност, Съществуване и Субстанция, са един единствен Бог и един единствен Живот в три функционални Лица или Аспекта на Едно Единствено Същество. Едно единствено, което означава Уникално, Абсолютно, Универсално и Безкрайно. Едно дълго проучване в свещените Книги по цялата Земя ни доведе до извода, че това Тайнство е било абсолютно известно на патриархалните Православни, а оттам и на отцепниците, под един от следните десет аспекта, под няколко от тях или под всички едновременно. 1.0тец

Син

Свети Дух

Един Бог

Н.Същност

Съществуване

Субстанция

Едно Същество

III.Субект

Божие Слово

Обект

Едно Разбиране

IV.Мисъл

Слово

Изпълнение

Една Воля

У.Основа

Принцип

Завършеност

Една Посока

VI.Опора

Творческа Сила

Излъчване

Една Енергия

УН.Абсолют

Връзка

Безкрай

Едно Движение

УШ.Единство Съотношение

Универсалност

Една Вечност

1Х.Център

Диаметър

Обиколка

Един Цикъл,Небе

Х.Невидима Вселена

Човечество амфибия

Видима Вселена

Едно Откровение

Отецът е IHOH, Бог-Живот. Това име се чете с ватански знаци, изписано със скъпоценни камъчета върху златна плочка, носена на челото от Братмите в Непал, древни вселенски свещеници-царе, чиито предпотопни предшественици Мойсей нарича с името Непалими или Нефилими, а в това Име на Отца, както ще го докажем другаде, е изразена неговата Същност, която е Животът, неговото Съществуване, което е неговото живо Божие Слово, неговата Субстанция, която е живият и съживяващ творящ Огън. Затова Мойсей, след Ведите и първия Зороастър, казва: “Нашият Бог е всепроникващ огън.” Тези слова са повторени в Евангелието. Този духовен огън е, наистина, толкова страшен за лошите, колкото е нежен за добрите и когато неговият гняв се надига срещу първите в защита на вторите, той стига до централния огън на Небесните Тела. Едва ли би могьл, уви, някой Вавилон да избегне внезапното сриване в огнените недра на Земята под мълниите на небето. 176 IO-Ga: Сияние на IHOH; IO-Va: Единение, Единство в IHOH. Молим читателя да погледне в Евангелието на свети Йоан, глава XVII, по-специално стихове 5, 21. 22. 23. Забележка на Сент-Ив 94

Що се отнася до ShOPh-Ya, тя събира двете имена на Сина; ключът на нейната Мъдрост е в това, което Даниил тайно посочва на Ездра под името ”Nicod bilo ShOPh”. От него Ездра запомнил само абстракцията SOPh, а след него и всички евреи-кабалисти. Тези три думи: Nicod bilo ShOPh, написани така, означават всъщност: Точката в Безкрая. Но точката Nicod посочва също и буквата I или божественото Ya. Това було би било непроницаемо, а неговата метафизична интерпретация само би го направила още по-плътно, ако не беше Археометърът, където Буквите сами намират местата си, а не под въздействието на човешката воля - обективно, а не субективно. Впрочем, буквите, които звучат в първия триъгълник, този на божествената Троица и нейния Северен ъгъл, определящи Кръга на. Безкрая, са именно Sh, О, Ph, Ya, трите от Името на Божието Слово: IPhO. трите от Името на Иисус: IShO. Тук вече няма никаква абстракция, а един факт, койуо носи в себе си своя Закон, a Nicod bilo ShOPh на Даниил става. ShOPh-Ya, а оттам Sophia, чрез съединяването на Ya с SheMaM. Действително SheMaM отбелязва ъгъла на Северното слънцестояне, (Козирог; Сатурн) на творящото и въплътено Божие Слово. Рождеството на Земята и в Небесата и неговото число: Sh = 300 + Ph = 80 прави 380. Това число е равно също на 300 = Sh, 40 + 40 = М + М, което е също SheMaM. Затова Даниил нарича тези две букви SheMaM върховния Знак, този на Царя на Славата, на иврит - на Meshiah, на SheMa. И тази Слава е божествената Теогония на свещените Букви, на Архангелските творчески Сили на Словото. Що се отнася до SheMa, чието число е 340, това има за Еквивалент и SPhR, Сефер, Кръг и Книга177; в санскрит - Небе от Svar-Ga, в старославянски и руски диалект - Svar-OG. Такава е, показано експериментално, с Археометъра пред нас. разликата между метафизическата Кабала на евреите и матезическата CaBa-LaH на Патриарсите, на Мойсей, на Пророците и на Апостолите, с други думи - на вечното Християнство. Освен това, Nicod bilo ShOPh на. Даниил, демонстрирано чрез този инструмент, дава едновременно с думата ShOPh-Ya и божествения Аркан, който я изявява не само като Същност в Ya, но и като Съществуване във Ph и Sh, и накрая в О като Субстанция на съществуващите Същества. Това което я изявява по този начин е следователно Божието Слово на Бог: I-PhO, Сина на Бог: IShO, защото на санскрит последната дума означава също и това: ISOu. В археометричната Схема, в която Мойсей включи и запечата в Бог дори своите черни и семитски парии, целия езотеричен Живот на неговите египетски и патриархални ALHIM-и е получил мощен тласък от Творящото Божие Слово към времето на повторното му идване като Въплътено Божие Слово. |7/ Като свитък, навит на руло 95

Питагор не е бил посветен в това страшно и нежно течение на божествения Дух и на божествения Огън; неговите интимни Сетива не са били отворени, но вътрешните му сетива са били мощно насочени от орфическата Традиция към творящото Божие Слово, към Принципа на изгубеното Слово, а не към постигнатата Завършеност. Степента на Живот е по-ниска, но въпреки това аз определих поведението и влиянието на Питагор като царствени, в съответствие със Законите на древната Мъдрост. Погрешно ли съм постъпил? Има ли две Мъдрости, патриархална и християнска? Следва ли от това, че има две Религии, два Синтеза на обективната Истина? Ако е така, те биха се противопоставили едни на други и биха стигнали до погрешни изводи; биха слезли до нивото на човешките системи, създавани и отнасяни от вятъра на упадъка; биха се сринали от височината на Престола на Обективността на Истинното. Светите оракули на Барит Ха-Кадоша ще ни дадат необходимата сигурност. Пилат: “Тогава, Ти цар ли си?” - Иисус: “Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих и за това дойдох на Света, да свидетелствувам за Истината.” (Свети Йоан, Евангелие XVIII, 37.) Да бъдеш Цар означава да даваш Светлината, Истината, казвали древните жреци на Божието Слово, “Вие, обаче, сте избран Род, царско свещенство, свят Народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, който ви призова от Тъмнината в своята чудесна Светлина.” (Свети Петър, Послание I, II, стих 9.) Каква небесна радост е изпитал Питагор, когато, от висините на Рая, чул Етерът да му носи това слово на Царя на царете, а после и на неговите Апостоли, противопоставяйки по този начин Законността на Истинното на Легалността на Невярното. И какво скърцане със зъби, чак от дъното на Ада от страна на всички Вероотстъпници на Божието Слово, когато ангелските Тръби на първия Съд ги повалят, карайки същите тези слова да зазвучат отново. Разбира се, обновителят на Орфей е далеч не само от Иисус Христос, Несравнимия, но и от свети Петър, скромния грешник от Галилея, божествено превърнат от Господа в истински свещеник и в истински Цар. Духът на Питагор е лунно отражение, а този на Апостола е слънчево сияние. Единият е вътрешен, надчовешки, индивидуализиран за безсмъртния Живот от своя Разум и своето Съзнание; а другият не е нито външен, нито вътрешен, той е погълнат от интимния, реинтегриран още тук, долу, в самия Живот, не само на индивидуалната Безсмъртност, но и на божествената Вечност.Това Dwi-Ja на Иисус се е отдало в цялостта си: Разум, Съзнание, Съществуване, за да получи този висш Живот. То е в Светия Дух, в живия божествен Водовъртеж на Издигането на Сина през ангелските йерархии, откъдето е слязъл, до дясната страна на Отца, която е напуснал, за да ни даде 96

Съществуването и небесната Субстанция, до своя Престол на Цар на Славата, който е изоставил, за да дойде и стане непознат, оклеветен, обиждан, бит с тояги, коронясан с тръни и разпнат на кръста. Впрочем няма ли някакво духовно родство между последните верни на Творящото Божие Слово и Поклонниците на Въплътеното? Не прозира ли трънен венец и на челото на Мъченика Питагор, както и на това на неговия учител Орфей? Ако не беше така, би имало две Божии Слова, което би означавало, че няма нито едно. Но има само един Цар на царете, само един царствен Печат на Истината, казва свети Йоан заедно с ALHIM-ите на Мойсей, след протогенните ведически Арийци. Достатъчно казахме вече за този Печат на живия Бог, за който се е говорело на ухо между Мойсей и неговите египетски и патриархални колеги, за който Даниил, израелски пророк и Велик Магистър на Школата, на халдейските Магове, повтарял пред Ездра, за този Ключ на Печата, този AMaTh от Matha или патриархалния Матез. Но Словото, за което говори свети Йоан ни казва още повече; то свързва винаги Религията с Науката. “BRA-ShlTh е Ha-DaBRa, словесният Дар, Словото и DaBRa е ATh на ALHIM.”, пише свети Йоан в първия стих на своето Евангелие. Другаде ще трябва да кажем какво са ALHIM, но вече става ясно защо Въплътеното Божие Слово казва: “ Аз съм А-то и T h-ато”, Радиусът и Окръжността, божествената Душа на божествената Вселена AThMa. Същата тази дума, AThMa, в първоначалния ангелски Език, този на Съответствията на Словото на Божието Слово, е в същото време едно Число: 1440. Същото това число, в съвременната сонометрия, е словесният йерарх на централния хроматичен режим на м и, а в ангелския свят е слънчевата архангелска Арфа на нашата зодиакална Система. Умножено по 100, то е йерархът на енхармоничния Режим на божествената Мъдрост. То е Арфата на нейния Архангел: Herm-es-Thoith. Рафаил-Триславния. Така е в Света на Славата, в който живото Слънце е "Lumen de lumine " от Кредото на свети Атанасий178 и от Битие на Мойсей: Ha-OR. И, за да не сгрешим, свети Йоан (Апокалипсис VII, 4, 9, 10 и XIV. 1, 2, 3, 6) го кара да зазвучи чрез 144000 Арфи и 144000 гласа на Избрани. Златният еталон на Археометъра дава неговата сонометрична проверка така, както самият Археометър - тази на всичките му свещени Съответствия. Нека минем от царствения Печат към Царя на Славата и да се върнем на един проблем, който вече споменахме; да видим дали има две Божии Слова.

1/8 Св. Атанасий Велики, епископ на Александрия. 3-4 век, наричат го баща на Православието 97

Може да се констатира исторически, в брахманската документация, че Прото-Синтезът на свети Йоан е този на Ишва-Ра, променен фонетично в ISOua-Ra. И този Синтез е универсалният, първичният. Следващият, съкращение на първия, е етнически от древната Индийска Империя и нейните колонии. Той се нарича BRA и Bha-Ra-T, което е Словото, представено по свещен и царствен начин. Затова и Индия от тази предпотопна епоха се нарича Бхарата-Варша, Континент на Творящото Божие Слово. За да отпадне всякакво съмнение, че Иисус: IShO, IShVa, OShI = 316, е бил известен като Творящо Божие Слово още от най-дълбока древност, да разгледаме Ведите. Написани на езика ватан, пренаписани и съкратени от Вияса Кришна, 3200 години преди Въплъщението, те наричат Божието Слово ShVa-DHA, което на ватан е равно на 316. На веда и санскрит това се произнася SWA-DHa. Тази дума е съставена от два датуса и означава Себе си в Дар. Това е Datou-Sho на първия Зороастър, Даряващ Себе си. Следователно няма две Божии Слова, нито две Религии на това Божие Слово, нито две Мъдрости на тази Религия, нито въобще две Мъдрости на Бога. Евангелието на свети Йоан напразно ни го е казвало, необходимо е, след двадесет века, да оповестим отново Истината, AMaTh на AThMa, както и да приложим отново и окончателно Печата на живия Бог на върха на Висшите Знания, въпреки волята на съвременните Книжници и Фарисеи, които възцариха Агнозиса, после Анархията и накрая Анти Бога и Антихриста. Току-що видяхме, че сме в пълно съгласие с универсалния богословски Ред, този на Божието Слово и на вдъхновените от него от всички Времена и от всички Храмове. Нека сега видим дали сме в същата хармония и с постапостолическия теологически Ред, този на образователната Църква, с други думи - Епископалната: папи, патриарси. примати179, митрополити, архиепископи и епископи от всички Култове, свързани или не с Рим. Имам предвид англиканския епископат, защото бидейки верен на моя култ, аз съм и мирянин и съм поставил творбите си на чисто лаическата основа на висшите знания, в името на Христовия Мир между всички Култове на Земята, като се започне от тези на директно християнската Религия. Свети Августин ще ни даде отговор на въпросите, свързани с Християнството и постапостолическото християнство. Избираме именно него, защото той стигнал до Господ чрез своята Църква, след като, също като Питагор, изчерпал възможностите на всички така наречени посвещения от своето време. 1 Звание, давано на архиепископи, имащи върховна власт; напр. архиепископът на Лион бил примат на Галия; в днешно време това е само почетно звание 98

“Прочетох всички техни Книги и там намерих всички тези велики истини: Че Словото беше в Бог и че Словото беше Бог; че той беше Бог още от Началото, че всичко беше сътворено от Божието Слово; че от всичко, което е създадено, нищо не е създадено без Него; че в Него е Животът; че този Живот е Светлината на човеците и че Мракът не го е погълнал; и че още душата на човека свидетелствува за Светлината, не тя е Светлината, а Божието Слово на Бог; че Словото на Бог е самия Бог и истинската Светлина, от която са осветени всички хора, които идват на този Свят; че той е в Света и че Света е създаден от Него и че Светът не го е познал. Защото, макар и това учение да не е изказано с думи в тези книги, то е в тях със смисъла си и е подкрепено с много доказателства. Но това което не намерих е, че това Божие Слово е в собствения си дом (този на Словото и неговата CaBa-LaH), че своите му не пожелаха да го приемат и че то даде на тези, които го приеха, които вярват в Него и които го призовават по Име, силата да станат Деца на Бога. Там открих също, че Синът е роден във Формата на Отца и че той нищо не е присвоил като се е нарекъл равен на Бог, защото по своята природа той е от същата субстанция като Бог, и това учение е изразено в техните книги по много и различни начини. Но това, че този син на Бог погубил себе си, превръщайки се в слуга; че станал подобен на човеците; че изглеждал отвън като човек от народа; че се е унижил и подчинил чак до смъртта си и то на кръста и че в замяна на това Бог го възкресил от мъртвите; че му дал Име, което е над всички имена; така че в името на Иисус всяко коляно да се прегъва на Небето, на Земята и в Ада и всеки език да потвърждава, че Господът Иисус Христос е в Славата, на своя Отец, това не се намира в тези книги. Там откриваме, че вашият единствен Син е преди всички Времена, над всички Времена. че той е вечен, неизменен като Вас и че от неговата Пълнота нашите Души получават това, което може да ги направи щастливи; че именно ставайки част от тази вечна Мъдрост, която живее в Себе си, душите се възобновяват и стават мъдри. Но че този единствен Син умрял във Времето заради безбожните, че вие не го защитихте и го предадохте на смърт заради всички нас, това не се намира в тези книги.” Какъв порив! Каква Истина! И с каква точност коня и конникът стигат до края: Единството на Божието Слово през всяко Знание, всички Култове, всички разклонения на вечната Религия, Religio vera я нарича той другаде, истинския синтез, Amath на Athma, Athma на Amath и тяхната Matha. Казах ;‘кон и конник”; тези две думи, използувани в пророческия Език, заслужават да бъдат отбелязани, защото те не са чужди на темата. 99

При поетите понякога, а при пророците винаги интимните сетива улавят живи отношенията, които са връзките на човешкото Разсъждение с божественото Слизане на Истинското и обратно; мъртви отношения и връзка като между ледник и лавина в мисълта на метафизиците, които ги смятат за чисто субективни, както собствените си разсъждения без живото слизане. Най-преките от тези връзки, тези “пътуващи пътища”, както ги нарича Рабле, тези Сефироти180 в матезическия смисъл на тази дума, се появяват в някои случаи у най-божествено биологизираните души, Пророците, като небесни Коне в различни цветове. Би могло да се каже, че един такъв кон отнася и свети Августин. Никой художник никога не е виждал, никой не би могъл да отрази съвършената красота на всички тези Типове, първи модели не само на физиологичните или видими индивиди, но дори и на техния невидим Вид. В техния Сефир Пророците ги виждат, чуват, качват се на тях или гледат как ги яздят някои от XXII-те творчески Сили на Словото или някои от Ангелите на неговата божествена и космологична Архангелия. Тези обективни Теофании следват една след друга непрекъснато в Апокалипсиса на свети Йоан. Дали от това не следва, че свети Августин е Пророк? Той не излиза извън рамките на гръко-римското Езичество, макар че то ражда легиони от Светци. Във всеки случай той е един метафизик, разскрежен от директното слънце на Евангелието, който се е доближил до неговата източна люлка. Тази Светлина е събудила у него живата Душа; тя го е превърнала в Бард, във Ватес, в Аед, в един свещен Кави, биха казали ведистите. Свети Августин все още няма директното божествено виждане, интимното; той не говори като вдъхновен богослов, като свети Йоан, като свети Павел, като свети Петър, той се изразява като теолог, но такъв теолог и толкова силно, че никой, дори и до наши дни, не може да бъде сравнен с него. Никой, наистина, не е мислил и не е почувствувал така както св.Августин (не само в такава яснота, но и така топло) Светлината и Огъня, слънчевите Универсалност и Единство на Божието Слово и Автономията на неговата Религия, от която е излязло всичко и където всичко трябва да се върне. Свети Августин вижда субективно, рационално, но с учудващо силен евангелски прилив, този Генезис и този вечен Синтез на двата Свята, видим и невидим, които, от двете страни, носят един и същи знак, но обърнат, един и същи Печат на един и същи Господ. Именно Мъдростта на Бог слиза над този възвишен ум и целува неговото чело. Сияйна целувка на живата Светлина, блестящ ореол, който разкрива целия 180 В Кабалата означава божествени съвършенства, чието познание е цел на съзерцанието; духовна йерархия на света 100

Цикъл на мисълта и на божествената Фания и същевременно осветява цялото в своето огледало: човешкия Дух. Творящо Божие Слово - от една страна, Въплътено и Разпнато Божие Слово - от друга страна, такъв е, в музиката на Умовете, акордът на секундата, свиван и модулиран многократно от Ангела на християнската. Теология, великият и свят син на света Моника181. Но, в тази свещена фуга, изпълнена лъчезарно, която се извисява от тон в тон, ако не и от строй в строй, той, Свети Августин, се подчинява на Законите на вечната Хармония, за да не разтвори своите секунди в септими и своите опозиции в сабатически амплексии или в симфонични седмичности на У ниверсалността. II Езотерично Християнство Свети Августин и Мойсей. —AReTs. - Произход на думата Християнин. MEShl-Ha и MeShla-H. - ShaNaH и NaHaSh. - Кръщението. - IONaH. — Буквата N. - I.N.R.J. - Функция на N; отношенията й с IONaH и NaHaSh. - Падението и неговите последици. - Необходимост от Въплъщение на Божието Слово. - Поколението. - Двата мозъка на Жената. Зачатието при Жената и при Девата. - Тайнствата на Жената. — Грешката на Ева. - Реципрочната любов на Мъжа и Жената. Необходимост от Дева за Въплъщението на Meshiah. - Единната Религия, утвърдена от свети Августин. - Нео-Сабеистите. — Божествения разум и неговите творчески сили във Вселената. Схематизираното действие на Иисус-Божието Слово в човешката Субстанция. - Слънчевият Мит. - Съгласуваност на свещените Книги. Анти-християнското учение; неговите последствия. - Символичната Bahou. - Посланията на свети Петър. - Анти-християнският Хуманизъм; неговите последствия. - Gihan. - Цитиране на свети Лука. Водата: функция, символ. - Живите Закони. - Съдбата. - Човешката Онтология; тройната й йерограма. - SHIN. - SheMAH-IM. - Енергията е опора сама за себе си. - Функцията на ALHIM. - Творящото Божие Слово е Иисус. - Ключът 5. - MAeTaTRON. - Името на Отца оповестява името на Сина. - IG и AG; IGnis и AGnis; AGnus Dei. Ако сравним свети Августин и Мойсей, бихме могли веднага дг измерим цялото пространство, което дели най-великия от Теолозите на следапостолическото Християнство от един божествен Пророк на патриархалното Християнство.

Isl Майка на св. Августин, 4 век 101

1R9 Когато епископът на Ипон ‘ ни казва: “Всички небесни Тела са пред Бог като една Земя”, той коментира прозорливо думата на Мойсей: AReTs, Единството и гравитиращата Универсалност, Астралността. Но видимата Вселена, астралното Небе е просто схематизираният (подредения - бел.пр.) Хаос. Той не е схематичен от само себе си, а чрез творческите Сили на Логията, на Хармония и Органичност, които се съдържат в невидимата Вселена, тази на флуидните вълнови Небеса SheMa-IM и SheMa на огромните Вълни, казва Мойсей и така обобщава всичко, казано от неговите предшественици MeShlaH-IM, патриархалните Християни. Защото, ако нашето славно име Християни идва от латинското Christian!, а то - от гръцкото Christos, това име произлиза не по-малко и от MeShlaH-IM - Поклонниците на Царя на Небесата и на неговото надастрално Царство, космическото, соларното и зодиакалното. ISh-Ra-EL, три думи, които на тибетски, на веда и на санскрит означават: Господар Цар - Небесна Земя. Christos, наистина, е преводът на обикновен език на една от най-важните йерограми за свещеното Слово, общо за всички патриархални Съобщества до Разделянето на Езиците и дори няколко века след това. Именно от този Език, през ватан и веда, до нас достига думата MeShl-Ha = 360. На Печата на Божието Слово, върху неговия археометричен герб, 360 е музикалното Число, което управлява двойния кръг на градусите. Това е един от хроматичните режими на божествената светлинна Година: Вечността и на нейното съответствие - литургичната Година на небесния HaOuR, безграничното Време, а после и на асгралната Година и всичките й соларни цикли. MeShl-Ha, 360, е следователно Царят на Славата, She-Ma на SheMa-IM, на Небето на флуидните Небеса и на AReTs, Астралността, а не само на Земята, както го е видял свети Августин по един забележителен начин. През вариациите на санскритски, зендски, халдейски, египетски и накрая на иврит имаме MeShla-H = 358. Върху Печата на Божието Слово това Число, 358, обозначава Диаметъра на слънцестоянето, оста на Полюсите на двойната Вселена, на Лунарната година: ShaNaH, 358, тази на Въплъщенията и на Дематериализацията. Неговият антином е NaHaSh, Змията на поколенията, тази, по която Жената трябва да мине, според пророкуването на Мойсей. И наистина Преславната Дева Мария стъпква Змията под полумесеца, астрален Герб на Ангела Вестител Гавриил, който я извисява в Успение чрез MeShl-Ha. От горното разбираме защо древните Патриарси са разделили езиците на пракритски. диви или естествени и деванагари, езици на 18? Град в северна Африка (Нумидия), на брега на Средиземно море; колония на Картаген, после на Римската империя, процъфтява като част от Византия, унищожен през 7 век в следствие на арабските нашествия 102

божествения Град, на небесната Цивилизация, иначе казано тази, която се опира на космическото Слово, на Божието Слово. Що се отнася до NaHaSh, противника на MEShl-aH, това е Змията на Еден, Драконът на Живите Води, небесните, Притегателя (Съблазнителя - бел.ир.) на Биологията към еволютивната Физиология. Това е най-изтънчения Звяр на Пространството, субстанциализирано чрез ROuaH-ALHIM. В практикуването на патриархалните Тайнства, което започвало едва след тридесетата година, Кръщаваният, сред течащи води, с ръце. скръстени на гърдите, със затворени очи, приемал Светия Дух, ROuaH на ALHIM. С така отворените си вътрешни и интимни сетива, с глава, обърната към Слънцето, с все така затворени очи, той виждал само духовната Светлина. И в тази Светлина към него слизал IONaH, под формата на Гълъб, както и NaHaSh, под формата на патриархален владишки Жезъл или магическа Пръчка. Не е случайно, че свети Йоан Кръстител приема археометрично име, което включва думата Гълъб. То е lOHaN, йерограма, на IONaH, защото Божието Слово го бележи със своята Shema, като по този начин изпълнява небесната Тора на своя Печат, преди да изпълни Торите, които е вдъхновило на Земята. Na е централната Буква и Творческата Сила в Бога, която управлява всеки светлинен и соларен център. Тя се свързва със Сина на Човека като Син на Бога. Освен това, за да се изпълни във всичкс неговото Слово в свещените Езици, вдъхновени от Него, върху табелката на Кръста на Иисус ще има изписани четирите букви I.N.R.I., техният смисъл на ватан, веда и санскрит I-NRI, То, Човечеството; I-NaRa, Тя. Душата на Вселената; I-Na-Ra-Ya, Той, NaRa-Deva, Човекът-Бог. Следите на свещената Традиция се откриват, но в не толкова чист вид, също и в индо-египетската Митология на Орфей и другите етнически пророци. В Делфи и Додона, Аполон, Змията - Питон, пророческите Гълъби, обетните дъбови клонки, течащите Води на Извори и Чешми сочат толкова много съответствия с патриархалния Матез. Какво е NaHaSh? Едно духовно създание, което изпълнява своята роля и функция - кара Душата да премине от своята Форма в невидимото Пространство във видимото Въплъщение чрез раждането. Буквата N от IONaH и NaHaSh е Фокусната, централната Археометрична буква и, в словесните творчески Сили на Божието Слово., е онази буква, която обединява в Центъра, в бели лъчи, всички допълнителни Радиуси на лъчистия Кръг на Безкрая, 360; с други думи. буквата на светлинната биологизирана Субстанция, разпределена във Вселената. Това огнище е Слънцето в SheMa-IM, във вълновите флуидни Небеса, преди да бъде такова и в гравитиращата Астралност (на видим план - бел.пр.). Цялата тази Астралност може да изчезне в резултат на 103

една основна вибрация на Етера, която не би оставила да просъществува ни едно тежко Тяло; но небестните Тела тогава биха били преобразувани в безтегловни лъчеизпускащи Субстанции, управлявани от същата Схема, различно светлинни, както го показва тяхната Спектроскопия. Следователно, творческата Сила N натурализира Душите и техните Форми в невидимата и във видимата Вселена. В първия случай Светлината е директна, във втория тя е отразена през серията на музикалните Строеве, които управляват режима на Силите и тяхното разгръщане. В първия случай единствен носител е Етерът на SheMa-IM, във втория случай носителят се усложнява от динамизма, низходящ от вълновите Небеса в Астралността с нейния Метализъм, който е опора на Силите и преграда на Газовете, сгъстител (материализатор - бел.пр.) и проводник на техните логични, хармонични и органични взаимодействия. И накрая, в първия случай действува IONaH, а във втория - NaHaSh. Освен това, доколкото психическата Натурализация става в NaHaSh, възможно ли е издигането на смъртния живот да премине, в найдобрия случай, отвъд точката на Триъгълника на живите Води, от където той е слязъл под влиянието на дъха на Дракона на Поколенията? Това именно се случва от Падението насам. Това място на пребиваване на Душите се нарича, според различните езици: Лимби или Нирвана, Лоното на Авраам или на Брахма. И това връщане във Водите на тяхната космическа Ембриогенеза произтича от годишните Обновявания на Времето и един нов маточен Ембриогенезис. Това е Падението от Света на вечния Принцип в Света на временния Произход, от божествената Врата на Археометъра, северното Слънцестояне, към лунарната Врата на Човеците, южно Слънцестояне. За да може Човекът да бъде реинтегриран от еволютивния Произход в божествения Принцип на Инволюция, трябва цялата траектория на Субстанцията, която го изгражда да бъде биологизирана отново от Самия Принцип, който поема върху себе си чрез слизане, чрез доброволно принизяване, чрез жив Дух на саможертва невидимите и видимите форми на човешкото Съществуване. От там идва Въплъщението на MeShla-H, 358, след слизането на същия MEShl-Ha, 360, в божествената чистота на ROuaH-ALHIM, подчинявайки от един ангелски Чин в друг, чак до този на Гавриил, цялата творческа Сила на NaHaSh. Още веднъж, NaHaSh, в самия себе си, не е по-лош от всяко друго Създание, било то невидимо или видимо. Поляризираната Светлина и Светлината на нагряващите топлинни и химически лъчи, инфрачервени и ултравиолетови, връщащи се към синьото, сами по себе си, също не са лоши, при условие че не разрушават светлинната Вълна, в която плува IONaH.

104

Когато Живият Бог казва на невидимите видове: “Плодете се и се множете из цялата Астралност”, той благославя цялото Поколение и всяко раждане, които се осъществяват при Човеците в Светия Дух на този Благослов. Затова за NaHaSh съществува опасността да забрави небесния Вид в полза на земната Индивидуалност, Инволюцията - в полза на Еволюцията, Биологията - в полза на Физиологията, Андрологията - в полза на Антропологията, Безсмъртността - в полза на Смъртността. Принципа - в полза на Произхода. Тази опасност идва от представянето на Раждането (създаването на поколение - бел.пр.) като животинска Предопределеност, а не като Съдействие на Жената с всички конституитивни творчески Сили на двойната Вселена, видима и невидима, с техните ангелски Съответствия в двата женски мозъка и в тяхното двойно въображение. Единият от тези два мозъка е нервен, а другият е кръвен; единият е идеален, а другият е пластичен и непосредствен изпълнител; единият е вътрешния орган в главата, другият е вътрешен за детеродния орган. Жената създава това, което зачева не само физически, а преди всичко духовно. Alma на Храмовете до своя пубертет, Светата Майка на Иисус. белязана от Него, като Божие Слово, с името на небесните Живи Води. дарявала тамян на ALHIM-ите и ядяла от техния небесен Хляб в Храма на Живия Бог. Тя заченала пластично въплътения Месия MeShla-H, 358. защото била заченала и видяла идеята Месия, цар на Славата, MESh!-Ha. 360. Как го е видяла и заченала като идея? Ето как! Вече казахме и повторихме, че Човек има не само външни сетива, обслужвани от органи със същите имена. Тези сетива са самс епигенетични и еволютивни опорни точки за една двойна серия от вътрешни и интимни сетива, първите са полуеволютивни и полуинволютивни, вторите се отнасят единствено до Инволюцията, до биологичната Вселена и до нейните творчески Сили. Възможните начини на развитие на човешкия живот са. неограничени, защото той може да достигне до самия божествен Живот чрез неговия Посредник: Божието Слово и неговите духовни творчески сили: ROuaH-ALHIM. Оскверняването на Жената от Мъжа, както и обратно, е еднс страхотно Падение от най-висшите Начини на живот в най-нисшите, от Гълъба към Змията, от Светия Дух към Звяра, който, без да е сам по себе си нечист, ни прави нечисти, ако ние разбираме само него чрез нашия ум и ако обичаме само него чрез нашата воля. В първия случай Мъжът и Жената, бидейки в Любовта, са е ROuaH-ALHIM; във втория, бидейки в Егоизма, който не е споделен, а. индивидуален, те са по-ниско от NaHaSh вместо да бъдат над него.

105

Но тайнството продължава нататък. Жената може да бъде директно в Едното, египтяните казват Същото, това, което е винаги идентично на самото Него - Вечното, или в Другото, онова, чиято Същност е да се променя според течението на Времето. NaHaSh е спирален във Времето, а ROuaH е цикличен във Вечността. Грешката на Ева, Съпругата на първия Патриарх, е преди всичко космогонична и ако си припомним, че Пророчицата от Делфи работела заедно с Пророка на Аполон, който, изпадайки в делириум, въздействувал и на нея, ще сме по-малко изненадани от факта, че NaHaSh покровителствува пророкуването. Духовната съпруга на първия Патриарх, уреждайки по този начин Посвещенията на женската Свещена Колегия, предизвикала Падението на всички Нива на човешкия Живот и свиването им, като усет, единствено до временното Съществуване. Тук има едно Тайнство на Субстанцията и на предаването на Субстанция, което не се противопоставя по никакъв начин на взаимната Любов между Мъжа и Жената с всичките й последствия, защото да повярваме в обратното би било охулване на Бога на Живота и на самия Свети Дух. Напротив, това Тайнство воюва срещу опасността от едно прекалено голямо разделяне на техните (на мъжа и жената - бел.пр.) посветителски способности. Затова свети Павел казва: “Мъжът не е в нашия Господар без Жената, нито Жената без Мъжа”. Времето на най-голямата опасност от това увличане на човешката Субстанция във временния NaHaSh е било чествано още от най-дълбока древност. Но не Светия дух е присъствувал на тези оргийни Тайнства, а Другия, неовладяния от Светия Дух. Следователно, единствено MeShl-Ha можеше, като MeShla-H, да възстанови цялата божествена Траектория, която минава от духовната Субстанция на Човека към плътската, слизайки от лоното на божествеността през всички нива на двойната ангелска и астрална Вселена. А за това беше необходима една Дева, не само телесно, - Душата може да бъде опорочена, без тялото да престане да бъде девствено, въпреки чудовищните нападки; беше необходима една Девственица във въображението си, в сърцето си, която фактически не вижда, не си представя, не зачева злото, а само истинския Живот: IHOH и неговия образ: IShO-MEShl-Ha. Този извод за необходимостта от Въплъщение на единствения MEShl-Ha идва да каже, че има и може да има само една истинска Религия в Небесата, на Земята, на всички Земи; във Вечността, във Времето от край до край на всички Времена; великият африкански Епископ не пропуска да го изтъкне с онази яснота в ума и онази сила на съзнанието, които са характерни за него. Защо? Защото, със своите предишни търсения, с поклонничеството си по всички инициаторски центрове, със своя контакт не само с 106

повърхностната рационалност, претенциозна и брутална, на латинския Свят, със софистичната детинщина, объркана и изключително диалектична на гръцкия Свят. но и с наследствено по-задълбочения и разумен манталитет на другите човешки общности, той се издига от равнината към планините на човешкия Дух. Универсалните отношения, които той е познавал, съответствуват точно на нивото на наблюдение и на орографията на днешните Висши Знания. По същия начин младият и анархистичен гръко-латински манталитет отговаря на нашето второстепенно и, уви, висше Образование. То, без двойната тежест на науката и на религията, представлява това. което Молиер е прозрял толкова добре - най-висшия Хуманизъм на г-н Журден и неговия учител по философия. А философското Езичествс създаде Хуманистите и научното Езичество - нови сабеисти1К\ по-лоши от древните. Впрочем, дали в ярката Светлина на двойния Критерий, научен и религиозен, който те (неоезичниците-хуманисти - бел.пр.) не познават или презират, не биха могли сами да констатират например, че всяка соларна зодиакална система е един вибраторен начин за изява на божествения Разум и на неговите творчески сили. Тяхната Логия, тяхната Хармония и Органика схематизират по този начин всяко динамизиращо вълново движение на Етера, на Звука, на Светлината, на Топлината, на Електричеството, на Магнетизма, а после и на всички динамизирани субстанции: газови, течни и твърди. Всяка кръгла вибрираща пластина изявява една соларно-зодиакална система абсолютно обективно чрез творческа Сила, която е едновременно Логия, Хармония и Органика и която регулира Еквивалентностите и Съответствията на Числото и на Формата, както и на всички останали знаци на космогоничното Слово, а човешкият елемент е сведен единствено до наблюдението. Поради същата свръхчовешка причина, но изявена във Фактите, водната капка, гледана под микроскоп, ни показва Схемата, с която е белязана цялата видима Вселена. Вибриращ под влияние на Числото на. своята Форма и на неосезаемия Звук, който това Число управлява при нула градуса, при замръзването, Кръгът на водната капка се дефинира първо като равностранен триъгълник, еквивалентен на Числото 3, после като шестлъчева звезда, еквивалентна на Числото 6, после на двойна шестлъчева или дванадесетлъчева звезда, еквивалентна на Числото 12 и ето че той е соларизиран и зодиакализиран.

18:1 Сабеизъм - от сирийски tsaba - възхищавам се и ивр. tzaba - небесна армия; култ към звездите, практикуван на Изток - Сирия, Халдея, Персия ... Сабияните или набатеите имали множество астрологични и магически вярвания като това за съществуването нг вечната душа на света заедно с неотделимата от нея материя, която тя управлява. Сабеизмът се споменава в Корана; по-късно е погълнат от исляма

Следователно, водната капка, като цялото етерно Небе на всяка слънчева Система, е вербализирана чрез една аритмология, съответствуваща на морфологията й. Когато нашите сабеисти, претендиращи за научност със самомнителност и нахалство, граничещи с тяхното незнание, воюват срещу Религията, защото смятат, че са открили тайната на слънчевия Мит, това просто би ни накарало да се подсмихнем, ако то не караше Иисус да плаче за нашето човечество, управлявано от една такава раса! И накрая, когато Иисус като въплътено Божие Слово схематизира своето Действие в човешката Субстанция като си избира дванадесет Апостола, седемдесет и двама Ученика и триста и шестдесет Съмишленици, той просто изпълнява своя собствен логичен, хармоничен, органичен Закон като творящо Божие Слово. Но манталитетът на третата каста на човешкия Дух не може да разбере висшия Разум, той просто издига своето собствено празно словесничене в Образование против свещеното Слово. Един и същ археометричен Печат бележи Творчеството на MeShIaHIM-ите от преди Въплъщението: Нума, Минос, Орфей, Мойсей, Заратустра, Фо-И, Кришна и Ману. Въпреки своя упадък, основната Школа на брахманизма и до днес носи този патриархален белег и това доказва нещо съвсем различно от нелепите заключения на доброволните парии на Царството, а именно, че има едно върховното Царство на Разума на всичко, както и на Съзнанието, което помага за неговото разбиране. Дали ще може някой от онези папагали на Макробий184 да се издигне до оперативната Функция, която покрива техния така наречен Слънчев Мит, до Единството и Универсалността на централно и циклично въздействие върху човешкия Цикъл?! Така се срива изведнъж цялата неоезическа система на интерпретиране на свещените Книги на всички Времена, пантеистичния и натуралистичен алегоризъм на метафизиците като Фабр д ’Оливе. Религиите и свещените Книги далеч не са резултат на индивидуалната воля и на субективния разум на съвременните теософи. Те съгласуват Мъдростта и Науката. А единствен MeShl-Ha владее това съгласуване, защото самия той е Религията на религиите. Уви! В наши дни университетското Образование, заслепено и допълнено от Макробий и Дюпюи, преподава анти-Религията и антиХристиянството на буржоазната, политическа, антисоциална и сектантска раса. За нея Пророкът и свети Петър говорят в Послание 2, II, 22 така: “Псето се върна на бълвоча си, и окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.” Обърнете внимание на това II и 22 по повод противопоставянето на отреченото Божие Слово и XXII-те творчески сили на Словото. 184 Амброзии Теодосий Макробий - философ, филолог и политически деец, 4-5 век 108

Но Апостолът не спира до тук. Послание 1, IV, 17 - “Ето времето, когато Бог ще започне своя Съд от своя собствен Дом.” Тук става въпрос за разделянето на Църквата на съперничещи си църкви, на Религията - на. враждебни култове, на Католицизма - на каинистични народности, накрая на християнската социална Държава - на братоубийствени националности. “И ако той започва с нас, какъв ще бъде краят на онези, които не вярват в Евангелието на Бога.” Тук става въпрос за интелигенцията - ренегат, чийто ред идва след този на духовенството . ”Те са безводни кладенци, допълва Апостолът в Послание 2, И, 17. мъгли, тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].” 18. - “Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едва избягват от живеещите в заблуда.” 19. - “Обещават им свобода, а те самите са роби на разврата, защото от каквото е победен някой, на това и роб става ” Ето сега и предупреждението, което осветява мрачната тъмнина, запазена за заслепените народи, които се оставят да ги водят слепците интелектуалци. 21. - “Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на Правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената им света Заповед (Закон).” Същото казва Господ за Юда: “За него би било по-добре да не беше се раждал.” Разликата между този фалшив хуманизъм и Хуманността е колкото между регреса и прогреса, инстинкта и интелигентността, дивото и облагороденото растение, най-лошото Езичество и Християнството, между Анархията на незнанието и божествения Принцип на разума и човешкото съзнание. Нека чуем какво още казва Апостолът по този повод в Послание 2. II, 2. - “Ангелите, макар и по-висши по сила, не се наричат едни други с мерзки и хулни слова.” 12. - “ Но тези, подобни на животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани (завоевателите и военните нашествия), хулят за неща, които не знаят (агнозията) и ще погинат в своя разврат (Анархията). Те ще получат заплатата, която са заслужили за неправдата си.” Хуманистът анти-християнин е наистина дехуманизиран; той е безумец, лишен от Светия Дух. изолиран от Живота и от неговия истински Критерий: небесния Живот, земния Живот, социалния Живот, индивидуалния Живот на всички нива на тези Йерархии. Именно този хуманист в името на философията хвърли Питагор. един нов Херкулес, в пламъците. Именно той хвърли в Хебър кървящата, глава на Орфей, един нов Авел. Този хуманист е и оня, който, след като

изби Пророците, следовници на ALHIM-ите на Мойсей, смени социалния Закон на Бог със своя собствен политически закон. У нас този род хуманисти бяха строго квалифицирани от Волтер: “Раса от маймуни и папагали!” Чрез тайните закони на психическата асимилация тази раса може да стигне дори до ада и да дегенерира от Философска във Филоманска, да премине от индивидуалната умствена лудост в колективен делириум, яхнат от духа на човекоядците Демони, наричани от Ведите Rakshasas (Ракшаси - бел.пр.). Брахманите, според древните Патриарси, в резултат на наблюдение и опит, посочват като седалище на тези демони горещи пустинни места и дори прецизират географското им положение, тук съществува съответствие с психическото състояние. Това е Гухана от Ведите, Гихен или Геена от Библията. Добавено е и следното: “В пустинята Шуман, където се зараждат ураганите, тайфуните и смъртоносния дъх на юга.” Империята на Дахомей загинала под въздействието на такива сили. Като всички тайнства и това е разкрито в Барит-Ха-Кадоша: ХаБашора, Ха-Кадоша (Свето Евангелие - бел.пр.) на свети Лука: VIII, 27. Обърнете внимание на тези числа, лунарни и месечни: VIII, 27, 28, 29, 30. “ И като излезе на сушата, срещна Го (Иисус) от града някой си човек, който имаше бесове и за дълго време не беше обличал дреха и в къщи не живееше, но в гробищата.” 28. - “Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Иисусе, Сине на Всевишния Бог?” (Хелион на Мелхиседек) “Моля ти се, недей ме мъчи.” 29. - “Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал, вързваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът (Демонът) го гонеше към пустините.” 30. - “Иисус го попита: Как ти е името? - Легион, му отговори той; защото много бесове бяха влезли в него.” 31. - “ И (тези бесове) молеха го да не им заповяда да отидат в Абадон (в бездната).” Тук, като навсякъде, се проявявя небесната Човечност на Иисус, тази на божествения Модел, на божествения Образ на IHOH, по чието подобие е създаден Човека в божествения Свят, в Ain-Shoph на Божието Слово: Ain, Предишния, казва Мойсей. Творящото и въплътено Божие Слово пропъжда демоните. Благодарение на неговата Милост те ще преминат от най-страшното изпитание, това на Огъня, към по-мекото, това на Водата. 32. - “А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма и бесовеге Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.” 33. - “И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.” 110

Колко неща могат да се кажат върху горното! В цялата древна Мъдрост Водата е носител на Духа, а оживяващият Дух има за свое зооморфологично съответствие въздушния и воден Гълъб, така кактс животинският, нечистият Дух е символизиран от Свинята. Освен това. Името на Кръстителя е името на Гълъба, което може да се прочете на Археометъра с Буквите от Триъгълника на Земята на Живите, под хоризонталната линия на Триъгълника на Живите Води. Тази йерограма е 10, свързана с централната соларна буква N. Това е космогоничният Йони от Ведите и IONaH на Мойсей: IOaN, Йоан. За да бъдат издигнати с едно ниво в Съществуването на един Свят. който е невидим само за полуслепите очи на плътта, тези демони знаят, че им е необходима Милостта на Иисус и възможността да отхвърлят субетеричния огън, който ги изгаря, върху нечисти тела. Те знаят, че, след тази жертва на божествената Субстанция, ще им трябва пречистваща Вода, която се оживява единствено от Присъствието на Господ. И тъй като това са човешки Души, владяни от ада, заради престъпленията им, те страдат; божествената Милост ги спасява, защото те Я молят. Тя ще спаси дори Крадеца от дясно. Зная много добре, че Философите, които създават един Бог и Вселена по своите си разбирания, трудно приемат, по принцип. Милосърдието, Състраданието и всичко, което по един или друг начин е по-скоро свързано със сърцето,' отколкото с ума. Техният субективен идеал е един вид презрително равнодушие към страстите и дори към чувствата, защото пристрастието има връзка и с Психологията, наречена животинска, всъщност по аналогия с човешката. Те забравят, че зал Пасивността /passivite/, включваща се в думата страст /passion/, стои Енергията-майка, активна и изразяваща понятията Преданост и Любов Огъня, чиято Светлина е Мисълта; но защо да се очудваме, след като знаем, че те заменят Живота с Абстракцията. Философите биха оставили човек в пристъп на епилепсия, каталепсия или парализа да умре, защото вътрешните им сетива, а още повече и интимните, са затворени и те не биха могли нито да видят, нито да чуят, нито да разберат нищо. Независимо дали Божието Слово ще е творящо, въплътено или възкресено, то е Съществуването на вечния Живот и този Живот е в цялата Синергетичност18:) на божествената Мъдрост, в цялата Енергия на божествената Любов; Съществуването на суверенния Живот в неговата царствена Дарба за Милосърдие. Тези директни Закони не са абстрактни, а са живи Същества. Те засягат, във видимата Вселена, много от Аспектите на. Еквивалентност. Единият от тях е механичната и очевидна Фаталност. А 1о с

От гръцки - synergia - сътрудничество, съвместно и еднородно функциониране на вътрешните органи и системи. 111

тези живи декрети на божествената Свобода не са нищо по-различно от древния Fatum, Ananke или Атеизма, за когото йонийската Школа, от Хезиод и Омир, несправедливо е смятала, че управлява Боговете, които са нашите Ангели (а понякога и наши демони), както и универсалния ред, невидим за нашите земни очи. Така наречиният Fatum всъщност е една Дарба на Божието Слово: PhaO, Fa-ri, една Дарба за царствено Милосърдие, дарявано чрез божественото Съществуване на Небитието или Хаоса. Това е едно универсално Habea corpus и тази така наречена Ananke всъщност е Провидението, Проницателностга, Отдаването на това същото суверенно Милосърдие. Освен това, тази харта на божественото Съществуване е свободна и завинаги приета в самата Субстанция с един повторяем Акт на Живот и Любов, като най-добра възможност, от същите тези архангелски Същества, а те са за живото Слово това, което са Буквите за своята психическа Азбука: A-Th. Затова свети Йоан, четен на език от XXII Букви, на древносирийски или на иврит, казва: “В начало бе Словото; а Божието Слово е ATh на ALHIM”; което означава, че ALHIM-ите са за Божието Слово това, което са, в андрогоничната Онтология, Функциите или Способностите на ROuaH за NePheSh и тези на NePheSh за NiSheMa. Всичко това обективно се чете и върху Археометъра. Нека потърсим там, например, трите йерограми на човешката Онтология. Веднага ще видим всичките им съответствия в двойната Вселена като се започне от божествената Троица, нейната Хексада и соларния им Център, този на “Lumen de Lumine” или което и да е Слънце или астрално Сърце на който и да е соларен хор. ТЕ О Г О Н И Я

Същност: Съществуване: Субстанция:

IHOH. IPhO-IShO. ROuaH.

АНДРОШ НИЯ

NiShAMaH иврит HaM(n)SHIN ватан и веда NePheSh ShaPhaN ROuaH HaOuR

И тук, като навсякъде, трябва да се отстранят буквите от обикновеното произношение. Тези, които остават, са общи за Андрогонията и Теогонията. В първите две йерограми опората е на централната соларна Буква N. Тя чрез невидимата и видима Светлина създава Възела, прави натурализацията: NaT. Трябва да се отбележи също, че NiiShAMaH, така както е написан, има за числов еквивалент 396. Следователно той отразява ShOPh-Ya в U2

сумата на своите числа, дадени от буквите на IPhO и IShO. Зависимостта на иврит от ватан и веда дава HaM-SHIN, защото, според правилата на. еуфоничната Таблица на Рамаяна, не трабва да се държи сметка за трансформирането на М в N; това е просто въпрос на произношение, което впрочем има специално значание. Числото на двойната йерограма НАМ и SHIN е 45 от една страна и от друга - 360. Тяхната сума е числото 405 = 45 X 9, а 45 е Числото на ADaM. 360 е Числото на Духа, който управлява Хармонията на. безграничното Време, Ga-Na на иврит и Na-Ga на веда. 360 = 45 Х 8 ; а 8 е числото на буквата Н и управлява Рака, Вратата на Човека. Това е Н от Heva (Ева - бел.пр.). 360 = 9 X 40, а 40 е числото на буквата М. Функцията на последната ще видим, когато описваме реформата на Кришна. Всички тези факти, които Археометърът прави експериментално доказуеми като ги разкрива в техните Закони, хвърлят небесна Светлина върху Тайнството, изразено в нивото на свръхвечния Живот, давай единствено от божествената Мъдрост на Пресветата Троица. SHIN във всички Езици на централния и краен Изток като тибетския, японския и китайския изразява Духа като живо Същество, обитаващо Субстанцията на флуидните неастрални Небеса. Тези флуидни Небеса са невидимата Вселена. Универсалното Привличане се осъществява от ROuaH-ALHIM чрез тези флуидни Небеса. Това. привличане инволюира еволютивната Тежест или централното привличане на всяко небесно Тяло. То управлява троично - логически, хармонично и органично, вътрешните отношенията или с други думи Законите, които управляват цялото. Връщайки се отново към думата на иврит, която има за подчиняващ еквивалент Числото 396, което е и Число на божествената Мъдрост, не е без значение да забележим, че флуидните Небеса, написани така: SheMAH-IM, дават също Числото 396. И този начин на изписване на това име съответствува на Небето на Небесата, това на чистия Дух, на. ShIN на IShO или надетерното божествено Небе. Това Небе, чрез Съществото, подчинено на ROuaH-HaOuR на ALHIM, командва цялата Енхармоника186, видяна от свети Йоан, целия Хроматизъм, цялата Диатоника на творческите Сили, на органичните Сили, които са им подчинени и на Астралността, която е претеглима опора на тези Сили. Казвам претеглима, защото, ако преминем от астралното във флуиднотс Небе, ще видим, че има и други опори. Наблюдението и Опитът, подпомогнати от различни съвременни инструменти скоро ще открият, че Енергията е опора (в смисъл - среда на разпространение - бел.пр.) на самата себе си, от режим в режим, дс 186 Ндин от трите основни музикални тонови рода, използвани в Европа, установени още от Питагор. Другите два са диатоника и хроматика. Според вижданията на Сент-ИЕ енхармониката има троичен харектер и е свързана със Светата Троица . 112

основния, който обединява всички в своята Универсалност; това е особено валидно при изкачването към Универсалното, от Астралността към Етера и дори по-нагоре. По този начин, в това, както и във всичко останало, трябва да се върнем към абсолютнага Същност, образуваща всяко относително Съществуване чрез своята творческа Сила на Съществуване и на Субстанция, иначе казано - до Опорната точка, от която излиза всичко. Точно това казва Мойсей, в съгласие със свети Йоан, още с първите си думи. “BRA-ShlTh, Шестичният Принцип, живата Опора на Хексадата, Създателят на Шестте, феноменалната Шестица, BRA създаде ALHIMите, ATh-Ha-ShaMa-IM, Душата на флуидните Небеса и ATh-Ha-A-ReTs, Душата на Единството и гравитиращата Универсалност.” Защото А е 1, а ReTs означава Гравитирам, бягам в кръг, на санскрит: STaR: Звезда, небесно Тяло, Астралност. Впрочем, какъв е Принципът на вписания Шестоъгълник, после и на Кръга, ако не е Триъгълникът? Единият произтича от другия и от факта, че ALHIM-ите са за Троицата, това което е Отражението за Слизането; че те са логическата, хармоничната и органична Душа на тъканта на флуидните Небеса и на гравитиращото Небе; че те са субстанциалната действителност на флиудните Небеса и на гравитиращото Небе дори и ако материята, която служи за опора на Субстанцията изпадне в първичния Хаос, в Tohu - Аморфността, в Bohu мъглявата Пустота или Инорганиката. Да не забравяме и това, че ALHIM-ите действуват подчинено на ROuaH, AH-OuRa-a на първия Зороастьр. Няма да се уморим да доказваме, че Божието Слово, наричано Творчески Принцип на божествената Хексада, както и Вдъхновителят на Мойсей - всичко това е Иисус (Син Божий и Глагол - бел.пр.). Както обикновено, не ще се ограничим с традицията само на една Школа. Името, дадено на Мойсей от египетската принцеса, както вече видяхме, съдържа в себе си името на Иисус, M-OShI - IShO. Ако Равините не са успяли да открият това в обичайното изписване на името на Мойсей: MOShE, това е, защото те не познават действието на Ключа на 5 187, обяснено от Даниил с множество думи и което е било важно да бъде завоалирано. В иврит обаче този Ключ е възстановен в една друга 18' Този Ключ на 5 бил базиран на едно раздвояване, съдържащо езотерична Писменна част и езотерична Устна част. белязани всяка с Числото 5, чийто сбор дава числото 10, съогветствуващо на Буквата I, свързвана с Идентичността на двойната Вселена. Ако след изгубването на ключа. 1-то е започнало да се изписва като Н или Е = 5; тази свещена криптография е била разбираема единствено за Посветения притежател на Ключа и Числата, към които той е трябвало да бъде прилаган. Това е и причината за разделянето на пет части на всички свещени Книги, имащи отношение към Прото-Синтеза. Виж Приложение III. - Бележка на Сент-Ив 114

йерограма: MOShl-Wo, Освободителя. Мойсей наистина е Освободителят, не толкова на евреите, колкото на патриархалното Православие, чийто божествен Печат той му наложи в Името на Иисус. Талмудът и Кабалата назовават небесния Вдъхновител на Мойсей с името Метатрон, но това е просто едно завоалиране на истинското Име. Произношението наистина е променило това име, като при еврейските и при арабски народи тази промяна засяга звука “е” и, на някои места, звука “а”, както е при Alhim, произнасяно като Elohim; но написано MAeTATRON численото му значение е равно на 316 = IShO. Равините напразно търсят навсякъде етимологията на думата Matatron, тя е е санскритското МАТА, Матез, TRON, Тгапа Спасител и Спасение. Съответствието на думите чрез Числата е надживяло Разделянето на Езиците. Например, М, 40, произнесено като Ма, означава на ватан. веда и много други източни езици Вода. В крайния Изток, при инките. ATL, с числово значение 40 и корен на думата Atlante, също означава Вода. Този ключ, който обяснява само едно от свещените съответствия на археометричното Слово, е приложим към всички свещени Книги и дори към всички Митологии. Той доказва онова, което казахме в нашите бележки върху СаВа-ЬаН-ата на Патриарсите и на техния Вдъхновител Иисус Христос. И в това евреите са били единствено посредници, найчесто неволни и неосъзнати като изключим Пророците им. Трудностите, които правят неясна думата Мататрон за онези, които не познават съответствията, се появяват и при разгадаването на едно друго Име - Шадай; защото то се пише по два начина: ShADAI с числово значение 316, което е числовото значение и на Божието Слово и ShVaDHA на ватан, което е ведическото Swadha и IShO, което също е Иисус188. Впрочем, дори Кабалимите на Азбуките, които аз наричам лунарни, както, между другото и езотеричните Коранити, на базата на литургичната Книга, наречена Максура, свитък 40, казват: “Метатрон се нарича Водачът, който вижда Бог лице в лице; него го наричат още IeShOua.” Библейската фигура на IShO в това теологично отношение е Josue, установяващият Слънцето. Мисля, че всички тези доказателства са достатъчни по отношение идентичността на Божието Слово и Иисус, минаваща през всички разклонения на патриархалния Прото-Синтез. Далеч не съм изчерпал всички доказателства, които могат да бъдат приведени, но аз ще приключг за сега с добавянето само на още едно, което не е по-малко необикновено. Името на Отца оповестява Сина, божествената Същност и божественото Съществуване. IHOH, което означава: “Аз Животът” и “Аз съм”, има за Число 26. Ако пренесем това тайнствено число в буква за. цифра, ще получим СО на ватан и веда. а на санскрит СУ, CaVi, който е KsS Другото изписване е ShaDal. това е малкия Шадаи, чието число 314 или 3.14 изразява отношението на Диаметъра към Обиколката. Бележка на Сент-Ив 115

Творецът чрез своето Божие Слово, Богът-Поет . В първия археометричен Триъгълник, този на Божието Слово и на Иисус, тази божествена Поезия се чете като PhOSh-Ya и ето, че достигнахме, чрез веда и санскрит и групите езици, наречени семитски, но отпреди Мойсей, до това PhOSh-Ya, за което сме говорили и по-рано и което, в тези древни езици, означава слънчева Изява, Космо-Фания на Ya, Висшата творяща Красота и това е лъчистия блясък в същите Букви, които намираме и в Nicod bilo ShOPh. Необходимо ли е да продължаваме тази проверка на йерархичните доказателства на божествената Истина? Недостижимата Свята Същност на IHOH ще ни отговори чрез Словото на своя Глагол. Но нека се обърнем към нея с вяра, защото висшият Разум не се страхува от нашия ум; защото божествения Принцип изисква тази наша проверка като Божие Слово Творец, както в момента, когато облечено в нашата плът То казва на свети Тома да провери раните от “своя страна” и със “свои ръце”. Какво стои зад тази изява на божественото Съществуване, зад тази Поезия на неговото Божие Слово, зад самата Мъдрост, чийто креативен Блясък е Космо-Фанията? Каква е неговата основа, какъв е двигателят му в самия Център на абсолютната Енергия на Отца? Дали това е движението на Мисълта обратно към самата себе си? Дали това е Ме-то на лунарната ведическа Школа, с която Кришна замести соларната Школа на Божието Слово, 3100 или 3200 години преди Въплъщението на Нашия Господ? Ето отговорът: 26, сума от числата на IHOH, ни даде CaVi на Ведите: “Brahma-Cavi”, казват свещените Книги от времето на Кришна. Впрочем, не съществува никакво числово съответствие при изваждане между тези две, сложени една до друга думи. А съответствието, чието съществуване не може да се отрече, между CaVi и IHOH, числото 26, очевидно произтича от патриархалния Прото-Синтез, от който арийската Школа е наследила, но без да запази, първичния Принцип. Да продължим нататък. Коренът на числото 26 е числото 13190. На етруски 13 е IG; във веда и санскрит това число се чете AG, 1 и 3. Този корен поражда IGnis, AGni, AGiosh. Обръщането дава GA и Gl; GA на иврит означава Блясъкът, на веда - органичната творческа Сила на AGni, а също и универсалното проникване. “Нашият Бог е всепроникващ Огън.” Този божествен Огън, макар и понякога страшен, е самата основа на Живота; неговото Сърце е творящата Любов, съхраняващата, обновяваща, абсолютна, вечна, безкрайна Любов. Това е ватанското ShVa-

184 Творец чрез божественото Слово на творческата Воля |;о В смисъл - когато 13 произведе себе си вътре в себе си като идея, която е също 13; тогава Творец и Идея стават 2 х 13 = 26 116

DHA, ведическото и санскритското Swadha, DatU-ShO на първия Зороастър, 2800 години преди Нашия Господ. Следователно това е именно Този, който пожертвува Себе Си за. всички, Agni от Ведите, нашият AGNUS D EI191.

191 Божествен Огън или Огъня на Господа 117

ГЛАВА ТРЕТА

животът I Органичният Канон за Живот на Човечеството и неговото Откровение Судрасите. - Етимология на думата Езичество. - Go; Go-Y. - Kahal и Kahalah. - Троен организъм на Kahal. - Енории или Kahal-и в схватка с Държавата на Go-Y. - Данък при постене и неговите ресурси. Необходимост от християнска Автономия. - Социалният Канон на. свещената Традиция. - Легитимност и Легалност. - Позитивен или мистичен е социалният Канон? Защо Духовенството не потърси позитивния му смисъл. - Тенденции в западната Църква за социална Организация. - Защо европейските Държави не могат да се установят по модела на САЩ. - Последствия от Конгреса във Вестфалия. Необходимост от възстановяване на трите социални Власти. Европейската Революция и Царят-Първосвещеник. - Френската революция и нейните социални последици. - Нашите усилия пред френското правителство. - Законите на Историята в действие във Фактите. Би било несправедливо да третираме еднакво цялата каста на Судрасите от древния свят, особено тази, която в нашите “Мисии” наричаме икономическа. Всъщност тя е основата на всяка социална Държава, която е в съответствие със свещената Традиция, едновременно религиозна и научна. Отнесена към божествения Живот, тази каста съответствува на Субстанцията в Троицата; а според ранга си в социалния живот, тя е колективното съществуване. Думата Езичество, следователно, не е била прилагана първоначално към цялата икономическа класа, тя е била запазена за разбунтувалите се и политизирани Книжници от Третото Съсловие и техните следовници; тази словесна характеристика датира от времето, известно като Разделянето на Езиците, което всъщност означава преди всичко Разделяне на Доктрините. На веда и санскрит Pakkana означава Град, който приютява хора извън кастите или разбунтувалата се Буржоазия. Освен това, когато йонийците и финикийците завладяли патриархалните Гърция и Италия, те пренесли там своите Pakkana, Pagos, Pagus или Paganus, сиреч - хората от тези градове - нещо средно между селото и истинския град, между провинциалната Икономика и другите две социални Власти. Но, увличайки с техния философизъм и политизиране хората от тези градове 118

да съборят първите две Власти и да подчинят цялата провинциална Икономика на третата Власт, йонийските Книжници принудително връщат отрицателния смисъл на православното санскритско Pakkana. Затова Християните от онези ранни времена дават името Езичество на цялата ментална и управленска организация на робовладелската гръкоримска Империя. Апостолите, със своя схематичен език, казват същото под друга форма: Go, Go-y, Goim. Използувана в обикновения език, тази дума губи своя смисъл на йерограма. В санскрит GO означава добитък, вол, крава, стадо. В иврит така се нарича всеки неорганизиран народ или този, който е лишен от своя директна организация в полза на политическата Държава на паразитиращите Книжници. Кришна, основателят на съвременния Брахманизъм, е наречен GoPata заради това, че е осъществил Конкордат с Протоезичеството, това на Судрасите, в ущърб на Прото-Синтеза, този на ISOua-Ra. GO е антиномия192 на Kahal, Kahalah, Kahalim. Социалният Канон на свещената Традиция се съдържа в тази йерограма. Ватанският; ведически и санскритски корен Ка е свързан с AL. Ка означава Единението на Духа, на Душата и на Тялото в индивида или в Обществото. AL изразява съвършената форма на чистата Същност, това. което я съдържа, нейния цялостен организъм, Красотата на Истинското и т.н. Следователно Kahal изразява в тези езици по-ясно, отколкото в иврит. социалния Канон на Патриарсите, приет от Мойсей, както и от Ману. Ecclesia или Църква, в смисъл на небесна и земна социалнг. Държава, божествено и човешко Общество, идва от ивритската дума: НаKahalah, а тя идва от свещените Езици. Тези въпроси сме разглеждали преди време, но не е без значение, сега, да се върнем отново към нашите Мисии. Още през 1876 год., пък и по-късно - през 1882 год., дадохме, заедно с необходимите доказателства, историческите ключове към религиозните, университетските, социалните, а оттам и към политическите проблеми, които съществуват във Франция и в Европа. Поверихме тези творби на съзнанието на нашите съвременници и с още по-голямо доверие - на проверката на времето и на събитията. Тя е достатъчно пълна, за да има смисъл да се връщаме отново върху това. Kahal е Енорията, Общината-тип на Правоверните, водени от своите презвитериански свещеници. Под натиска на манталитета и управлението на Go-Y този тип органична Държава е преминал в сферата, на мистиката и това е един много важен факт, който искаме да подчертаем отново. Организмът на Енорията или Kahal, когато съответствува. едновременно на своя научен и богословски Канон, е троичен. Kahal или Енория е първото групиране, това на Семействата Бащи и Майки. 192 Противоречие между две положения, признати за еднакво правилни 115

подредени йерархично в три реда. Kahalah или Църква, в един по-общ смисъл, е провинциалната Федерация на Енориите, оглавена от Епископа или Владиката. После идва друго федерално ниво, това на Провинциите и Епископиите, оглавено от Примат. Накрая идва земната Универсалност, най-горното ниво, оглавено от Цар-Първосвещеник. Човечеството няма да има нужда от друга Организиция, ако Хората са достойни за тази: това е научният и релегиозен Социализъм, всичко друго е грешка на идеолози или политици. Нека се върнем към органичната молекула, Енорията. Според патриархалния Канон на неотменимите Единство и Универсалност на свещената Традиция, Енорията има троен организъм. Да го разгледаме в сравнение с една социална и управленска Държава тип Go-y с нейния образователен и езически държавнически Разум. Сред функциите на първата, социалната Власт, част от която са свещениците, както и бащите и майките на семействата, е Обучението. То води Възпитанието и Образованието, като първото има по-важна роля по причини, които вече изложихме достатъчно пълно. Никоя Държава тип Go-y, каквато и да е тя, не може да попречи на Бащите и на Майките на семейства да се посветят на такава функция, избирайки някои измежду тях си за тази цел. След малко ще видим на какъв неизчерпаем ресурс те могат да разчитат в рамките на социалния Канон. Сред функциите на втория Ред е юридическия Съвет на Арбитрите (или съдиите - старейшини в енорията - бел.пр.). Никоя Държава тип Goу, каквато и да е тя, не може да попречи на Енорията да се лиши от Магистратурата на политическото Управление и да използува този съд от Арбитри, за да урежда проблемите си. В резултат на това се получава огромна икономия и липса на обществен скандал. Свети Павел не оставя никакво съмнение по повод божествената стойност на горното; а тя е божествена, защото формулира точно научната Истина на Социологията. Сред прерогативите на третия енорийски Ред, този който представлява Икономиката на Енорията, откриваме апела към Данък върху Постенето, такъв какъвто е бил в първите векове. Църковната Година наброява около шестдесет дни успокоителен пост, който тя изисква от нас. Днес този пост има мистично значение, той касае само Индивида и няма никаква практическа стойност за Доброто на Общността. Но да се върнем назад във времето, когато той е бил социално полезен и да видим какво той би дал като резултат днес.

120

Ясно е от самосебе си, че Данъкът върху Поста, изискван като необходим от третия властови Ред, който е чисто светски, е задължителен за трите Реда с изключение на много бедните хора. Да предположим, че за всеки, от най-богатия до най-малко богатия, ежедневната храна струва от тридесет до три франка. Традицията определя данъка на една десета: три франка за единия, тридесет сантима за другия; средно един франк и шестдесет и пет сантима. Ако във Франция има само двадесет милиона католици, които искат или могат да спазват шестдесеттте дни пост на литургичната година, една проста сметка ще ни покаже огромната сума, която не струва нищо на никого, защото е взета от излишъка, за който става въпрос. А след десет години каква ще е тя? Следователно френската Църква може да се освободи от Държавата. Go-y и да постигне икономическа автономия, която не само би осигурила, нейната независимост и достойнство, но би й позволила и да осъществи християнската Организация и Заповедите на нашия Господ Иисус Христос. Стриктно светска, що се отнася до третия Ред, тя ще съумее да се защити от Фискалната система на Езичниците. Само една десета от това, което би могъл да осигури този Данък, би била предостатъчна, за да се предпазим от просията на образователните и юридически инстанции, чиято алчност се превръща във вечна при езическата ментална и управленска Държава. И когато тази раса Go-y омърси и унищожи всичко, Църквата би могла да възстанови всичко, без да моли за нищо друго Правителството нг стършелите освен да не безпокои кошера. Тя би могла дори да плаща на Армията, на Флота, на Жандармерията и на своята собствена полиция, за да й осигурят това спокойствие при нужда. Следователно християнската Автономия няма нужда от никого, но Вселената има нужда от нея. За тази ментална и социална автономия казахме преди двадесет години: Ние не сме нито Пазители, нито Разрушители, а сме съюзници на Твореца. Този съюз и самото Евангелие, на иврит: Ha-Barith, Ha-Kadoshah, което означава даденото свято Слово. Светия Алианс. След като описахме християнския Организъм, нека чуем какво казва по този важен въпрос Апостолът на неговия схематичен език, за да не загубим нито един нюанс от мисълта му. Моля читателя да сравни това, което следва с традициите на несхематичните езици и той ще разбере защо, в случай на нужда, се позовавам на иврит или на древносирийския език по всички въпроси от такава важност. Зная, че Съветът на Тридесетте дава на Вулгата предимство, което тя не е имала преди. Той го прави, за да държи католиците на ръба на свободното разбиране, което, упражнявано без 121

принцип и без научен закон, е било лесно повлиявано от индивидуалистичния философизъм, известен под името Протестантство. Но и не забравяме, и това го напомнихме по-горе, позовавайки се на предишни години, че папа Николай I насърчил много набожния и много учен Джаноцо Манети да преведе Библията в три колони, три версии, като едната е директно на иврит; същото се отнасяло и за Новия Завет. Следователно Папството практикувало Тълкуването още преди Протестантството и се възпряло единствено пред страха от евентуалните анархистични последствия. Но Времената се промениха и вече никой не се страхува от Свободата. Напротив, гледаме на нея като на най-сигурния щит срещу менталната и управленска Анархия на Държавата Go-y. Впрочем, като светски човек, аз винаги съм се придържал към свободния терен на Висшите Знания, ако не са такива, каквито трябва да са, то поне такива, каквито ги разбират в наши дни из цяла Европа. Затова, по всички жизнено важни въпроси и най-вече в Социологията, винаги сравнявам християнската Църква с Мойсеевата, а нея - с Патриархалната, превода на богословските Книги на несхематични езици - с иврит или с другите езици от XXII Букви, а накрая и тях - със санскрит, веда и ватан. Преводите на иврит, с които си служа, са датирани: Лондон, 1828 и 1886 г. Ето го и социалният Канон на свещената Традиция в Евангелието. “Както BWaL, Слънцето, Господарят на Къщата, Съпругът е RASh и Главата на AiShaH, която е Луната, Жената, Съпругата, така и MeShlaH е главата на Ha-Kahalah, социалната Държава и Той е MOShIWo, 191 Спасителят, Ha-GO, на миряните.” Послание към Ефесяните, V, 23; на иврит казва: AGaRTha AL APhSIM. - H.CG. Така Месията, поради това, че е Цар на социалната Държава, е и Освободител, Спасител на политическата Държава. Той я спасява от нейния манталитет чрез Светия Дух, от нейното управление - чрез Евангелието, от нейния Закон на Смъртта - чрез своя Закон на Живота, от нейната смъртна Легалност - чрез вечната Законност. Подчертавам тези две думи: Законност и Легалност. Първата се отнася само до социалната Държава, а втората - към политическата Държава. Политическата легалност е винаги нелегитимна, когато не е узаконена от социалната Държава. Тази легалност представлява едно диво дръвче, което може да бъде облагородено, при условие, че присадката се прихване и че дивата природа на основата не я развали. Ако това стане (ако я развали - бел.пр.), то би било просто мъртво дърво, годно само за огрев. Легалността е човешкото Аз, човешката воля, издигната в метафизичен принцип с цел овладяване и поддържане на езическото политическо Управление. Законността представлява 193 В българското издание на Библията текстът гласи: “защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата /като само Той е спасител на тялото/” 122

вербализация на живия Принцип в социалната Държава, неговата изява, чрез вечните му живи Закони на Логия, Хармония и Органика. Остава да разберем дали трябва да приемаме социалния Канон от богословските текстове в мистичен или в позитивен смисъл. В цялата свещена Традиция, от първите Патриарси до Апостолите, съществува един и същи Канон на тройната Социология на видимата Вселена и на невидимата Вселена. Що се отнася до Организацията на земната социална Държава, неговият смисъл е позитивен, в съвършено съответствие с действителността на другите две: Божествената и Междинната небесна Държава. Но освен практически, този смисъл е и мистичен. Той е мистичен по отношение на скритите Тайнства; а е практически по отношение на Науката и на Изкуството на същите отворени Тайнства. Подразбира се, че в този свят, Ha-Kahalah, социалната Държава трябва да бъде конституирана органично, така че MeShlaH да бъде и MOShIWo, по отношение на Ha-GO, политическата Държава; в противен случай Ha-GO чрез своята дива природа би подчинила цялата мистична Kahalah, практически неконституирана и неорганизирана. Защо? Защото Пастирите на MeShlaH вместо да зависят единствено от неговата. Царственост, биха били в плячка на Ha-GO. А защо Пастирите биха били в плячка на менталната и управленска Държава на Go-im? Преди всичко поради липсата на социално организирани Правоверни, които напразно биха били, по отделно, Kahalim по право. На практика те ще бъдат политически Go-im. Естествено, тогава, те ще бъдат и ментално Go-im и ще са слепи за свещената Социология. Ще бъдат глухи за нейния Ка.нон. ще бъдат езичници-паразити и претенденти за същата политическа Държава Go-y. Вече чухме как свети Павел и неговият Оракул определят истинския Социализъм. Сега ще чуем и свещениците теолози, коитс написаха Катехизиса. Дали са запазили и записали правилно Канона на свещената Традиция? Нека чуем! “Църквата е социалната Държава на Правоверните под водачеството на Пастирите на Иисус Христос.” Не може да се каже подобре! Просто трябва да се обърнем към богословския текст, за да видим, че социалният Канон съответствува на своя органичен Закон. Кой тогава попречи на Духовенството да потърси позитизния смисъл на неговата формула, да мине от Словото към Действието, от Принципа към Завършеността, от Духа към Живота, този всекидневен Живот, който в молитвата към Месията се нарича ежедневния Хляб, не само на отделния човек, но и на Обществото? Този въпрос има само един истински отговор. Пречката не идва точно от страна на духовенството. Тя произлиза от менталната и управленска Държава Go-y, от делата на Езичеството още от времето на

Конкордата на Константин I; после - на неоезическия Ренесанс, от манталитета и управлението на съвременния хуманизъм , датиращ от 14-и век и най-вече от Конкордата на Франциск I. Можем да дадем много доказателства. Най-важните са развити в нашите Мисии и най-вече в “Мисия на французите”; но ако не се върнем към 313 год., в началото на сливането и смесването на езичниците Go-im и евангелските християни Kahalim, ще бъде невъзможно да се разбере научно Историята на Християството и Християните. Тогава, вследствие на този дух на смесване и объркване, Вярващите, в контакта си с невярващите, стигат до там, че започват да защитават езичеството вместо собствената си вяра. Възраждането на Християнството е възможно единствено чрез противопоставянето му и разграничаването му от Езичеството, което ние се опитваме да правим от тридесет години. Все пак, още след освобождаването си от натиска на византийската Империя, западната Църква, често в съгласие с източната, се опитва да създаде директна организация на Управляваните и да осъществи своя Закон на Живота: Съвети на трите властови Реда; триредово архитектонично Франк-Масонство; Рицарство на три нива; общински или енорийски Организации, провинциални, генерални, а после и континентални Щати на три нива; Zollverein194 или европейска Икономика; съюз на Хансите1^ от Новгород до Бордо; Морски консулат от Испания до Палестина и т.н. Тези факти не оставят съмнение, че Тайнството на социалния Канон е било обект на божествено Откровение, черпено директно от Евангелието на иврит, или на древносирийски преди, по време и след Кръстоносните походи. Те се съгласуват с апостолическия период и едновременно с това продължават просветителското знание и неговата позитивна реализация. Нека видим какво би се случило и какво трябваше да се направи в светлината на тази Истина, на този Път на Живота, ако Хуманизмът не беше нанесъл толкова щети на манталитета и на хуманността. Единството на континента, започнало по един толкова възхитителен начин, би завършило от самото себе си. Органичната формула би се въплътила в Общи Европейски Щати. Ясно е и без да го казваме, че това не са САЩ, както ни проповядва антихристиянският и антиевропейски GO-изъм. САЩ са все още на икономическото ниво на Kahalah на Месията. Но колко далеч от реализацията си е това ниво! Цялата политика на тази голяма страна е под властта на индустриалните и други Монополи, както показахме в нашата Мисия на французите. 194 Митнически съюз - от немски |СЪ Асоциации на търговци, имащи монопол върху търговията по вода или градове търговски центрове 124

Ако Европа, което е невъзможно дори и с цената на Революции и безкрайни войни, започне да имитира САЩ, както от векове копира, езическите политически Системи или английската Система, ще трябва да напишем на нос Финистер: Континент за продан. На американските тръстове не биха им липсвали тук учени-паразити, които биха се поставили на тяхно разположение, не биха им липсвали предатели, политически търгаши и нещастници. Цялата континентална и колониална Икономика би преминала в техни ръце. На фона на тези тръстове народите биха изглеждали като един съвсем мъничък Бертран зад един огромен Робер Макер196. Ние не вярваме нашият древен Континент, неговите древни раси, неговите стари духовни и царствени нации, с тяхната ослепителна История, която се губи в тъмнината на вековете, да абдикира сам в полза на новите вчерашни Атланти и на техния жесток индустриален бог. Но време е да се замислим върху това, да започнем да. разсъждаваме върху фактите и да извлечем от тях Законите. Днешна Европа търпи последиците от своето полувероотстъпничество. Тя се отказа от социалния Закон на Месията, защото не позна значението на неговите Генерални Щати, вдъховени основно от неговия собствен живот. Този отказ и съвременото езическо устройство се дължат не толкова на военните, колкото на хуманистите. Видяхме как през 1648 год. на Вестфалския конгрес, благодарение на тяхното заслепение и суета, се състави Кодекса на Нациите. При него дипломацията и перманентната война изместват старите социални отношения между народите, изместват контрола на Църквата и нейния арбитраж върху международната политика на Държавите. Двамата кардинали, Ришельо, който вдъхнови тази идея и Мазарини, който я реализира, са конкордатни хуманисти. Освен това те възстановиха и разпростряха по цяла Европа римския Цирк на Нациите. Те отвориха отново Цикъла на универсалния религиозен, политически и икономически антагонизъм, който обезоръжи социалната Държава на Патриарсите отпреди 5000 години. По тези планетарни арени Държави, Нации, Раси и Континенти са в ролята нг. диви зверове и звероукротители, на гладиатори и жертви. Но, между Америка и Азия, ние днес връщаме европейската Посока към нейния Принцип на единство. Под страх от смъртно наказание Европа трябва да. поправи своята антагонистична система в съответствие със Закона на нашия Господ Иисус Христос. Как? Като възстанови трите му социални Власти и осигури тяхното Функциониране на основата, посочена от нас е нашите Мисии.

196 Комедиен персонаж от 19 век, типаж противоположност на своя конкурент Бертран

на

нагъл

бандит,

циник

и

шут:

125

Първа социална Власт: Образователната: Федерация, Алианс, а не Съюз на Църквите; Федерация на Университетите в името на евангелския Обет. Нейното законното представителство е арбитражна Асамблея на Приматите, на великите университетски Магистри, на Министрите на публичното Образование, ръководена от Суверен-Първосвещеник или негов Легат. Втора социална Власт: Юридическа: нейната База е дадена във всички съществуващи политически Договори. Общоизвестното й представителство е арбитражната Асамблея на Суверените и Водачи на християнски Държави, подпомогнати от своите Министри на правосъдието, на външните работи, на войната и на флота. Трета социална Власт: Икономическа: нейната База е дадена във всички Договори за търговия и комуникации, морски и сухоземни. Естественото представителство е арбитражната Асамблея на Министрите на финансиите, на промишлеността, на търговията, на земеделието, на търговския флот и на колониите на всяка страна. Така Европа може да премине от държавата Go-y към социалната Държава на месианската Kahalah. По този начин веднага Meshiah става Moshiwo, Освободителят и Спасителят на европейските политически Държави, като ги социализира в Себе си. Рано или късно тази програма ще стигне до ума на някой първосвещеник, после ще влезе в някоя достойна коронована глава и изведнъж този Първосвещеник ще стане най-велик от всички, а онзи Император ще надмине великите Константин, Карл Велики и Наполеон. Най-голямата Революция, която някога е поразявала Европа, а след това и цялата Земя, е антисоциалното Устройство, за което показахме какво е лекарството. Мястото, което то отреди на Главата на целия християнски епископат, на Суверена-Първосвещеник, който представлява европейското Единство в името на Иисус, е описано подробно в М исиите]91. Нека го резюмираме с няколко думи: почетно Председателство на дипломатическия Корпус, иначе казано: политическо погребване от първа класа. Всички политически концепции на Франция от онази епоха (1648год.) имат този полуезически, неефикасен, конкордатен, декоративно светски, но вече посредствен и ляв характер, някъде между Папството, Империята и Протестантството. Не би могло да бъде по-различно, защото Хуманизмът накара духа на нашата нация да премине от Живота към Смъртта, от Съзиданието към езическата Имитация във Философията, Изкуството, Политиката, анти-Социологията и т.н. Френските католици трябва, преди да обвиняват съвременото Папство за неговата инерция и мълчание пред езическото Правителство, да си спомнят собствената си История. Кой отреди на римската папска 197 Виж М исия на Суверените. - Бележка на Сент-Ив 126

-г-т

108

власт ролята на спящата красавица и на нямата от Портичи ? Политиката на конкордатния галски Хуманизъм, водена от двама Кардинали. Какво може да направи срещу това Суверенът-Първосвещеник? Единственото възможно, за да не стане съвсем незначим в управляващата Европа и да се оттегли от контактите, които му остават с нея, е почетно Председателство на дипломатическия Корпус с неговите последствия - Нунциати към Правителствата, Посолства към Светия Престол199. За да не изчезне Папството от европейската история като Константинополския Патриарх под натиска на Османлиите, европейското Устройство трябва да се промени. И за да се състои тази промяна, а тя трябва да се състои, което е е „ интерес на Държавите и на техните Правителства, трябва преди всичко социалният Канон на Месията да се проповядва от Свещениците е Църквите и да бъде съблюдаван от Правоверните. Втората революция, насърчена от Езичеството, е дело нг Хуманистите, които са не само антиконкордатни, а и ренегати. Тя не е толкова значима като предната, защото интересува само една континентална нация, макар и да засяга другите непряко. Това е Френската революция. Изучихме тази Революция възможно най-подробно200 и показахме, че тя представлява една езическа антисоциална реакция. Всичко полезно, което последва от нея, всъщност произтича директно от социалните Тетрадки, съставени от Генералните Щати или иначе казано от френската социална Държава. Всичко гибелно, което последва, се дължи на това, че в ущърб на националната Традиция, се изкриви функционирането, а после и въобще се унищожи цялата организация на Генералните Щати. провинциални и общински, вместо да се поправи, както го изискваше Социологията. Това дело на Хуманистите-езичници беше изцяло антисоциално. То почти уби Франция, убивайки френската Църква като Общество на Правоверните, като френска социална Държава, отнемайки властта на Пасторите и подчинявайки ги политически. Но всеки атентат от подобен вид има своите неизбежни последици и днес Тръбите на последния Съд звучат във Фактите. Тъй като не възтържествува истински Социализъм, едновременно научен и божествен, цялото дело на езическата Революция, царствено узаконено от Наполеон I и превърнато в конкордатно, се провали. Този неизбежен законодателен 19S

1 “Нямата от Портичи” - опера в пет действия по либрето на Скриб и Ж. Делавин. музика - Обер. 199 Това виждане за бъдещето, тези пророчески думи, писани около 1903г. вече се реализираха, поне във Франция. - Бележка на приятелите на Сент-Ив 200 Виж М исия на Суверените, Мисия на французите и приложение II. - Бележка на СентИв 127

банкрут е всъщност провал на езическия Хуманизъм, а не на Науката и още по-малко на Религията. В Мисия на французите ние разказахме за всичките ни усилия пред републиканското Правителство да го предупредим и да го просветим, доколкото това беше възможно. Молихме го, в името на неговото запазване, както и в това на цялата Страна, да създаде свой закон за професионалните синдикати, за обновяване на генералните Щати. Настоявахме първо за професионален икономически Ред, защото той е основата, субстанцията на другите; защото знаехме, че общественото Богатство е засегнато в източника си, заплашено от разруха, от ликвидация от страна на антисоциалния социализъм. Изпълнихме дълга си и то с радост, пренебрегвайки за момента другите си отговорности, тези към Християнството, които сега ни занимават изцяло и единствено. Обречена ли е Франция на смърт? Не искаме дори да го предположим. Въпреки че Законите на Историята действуват във Фактите и тяхната дума е страшна. Ще бъде ли тази страна безплодно дръвче и прокълната от Евангелието. Юдея беше някога плодородна и хранеше своя народ, когото сега не може да изхрани. Кой пресуши Живота от тази земя чак до нейните дълбини? Отецът отмъщава за Сина! За какво ли? За вероотстъпничеството на еврейските Книжници, които го разпнаха? Не. Тези вавилонски Хуманисти, тези Кахалими на теологията на Ездра, тези свещеници, тези фарисеи, тези книжници, тези Доктори на Закона, тези садукеи-атеисти, целият този Синедрион, те не са вероотстъпници. Колкото слепи, толкова и жестоки отрицатели - да; но ренегати - не! Те не са мислели, че разпват Живия Бог в Глагола на неговия Живот. Въпреки пророческия Завет на Патриарсите, на Мойсей, на Илия, на Елисей, на всички Наби, въпреки коментара на събитията, предречени от Даниил, въпреки преклонението пред Империите или конкордатния Хуманизъм, датиращ от пленничеството, те не са разбирали и не са знаели какво вършат. Един Суверен-Първосвещеник, наречен Иисус, ги освободил от пленничеството, а те не виждали, че Иисус, когото бичували и разпнали, е вечния Тип, Същността, Съществуването, Субстанцията на СуверенаПървосвещеник, Meshiah и Meshiwo на тяхната Kahalah, станала Go-y под влиянието на универсалния Go-изъм. Ако този Народ е разпръснат по четирите краища на света, ако централният Огън е направил неговата земя стерилна, ако опитът на Юлиан Вероотстъпника да си върне града е предизвикал същия този Огън да бликне из земята, ако той и до сега разтърсва тази земя, за да даде изпреварващ отговор на всеки опит от този род, какво би било наказанието, запазено за Народите, които са не просто отрицатели, а

128

вероотстъпници, за Посоката, която те следват, за икономиката им и за земята, която ги храни? Обществата на Земята не са сами, тези от Небето ги наблюдават от Невидимото; техният Цар на Царете напразно желаеше да бъде само милостив; когато става въпрос за Сина и Светия Дух, Той вече слуша само своя гняв, а неговото сърце е всепоглъщащ Огън: Са-Vi, IGnis, Огъня на Любовта, божествения Огън, който поглъща всичко, което е противно на него, всичко, което се опитва да омърси Същността, Съществуването и Субстанцията на Живота и на всеки живот, от единия до другия край на двойната Вселена. Може ли да се каже, че ние юдаизираме като разглеждаме Писанията през всички свещени Езици на Земята? Това би разсмяло тези. които четат по-внимателно. Днес Хуманистите-конкордати, макар че бяха предупредени навреме, се оплакват не без основание, че са поставени в матова ситуация от еврейските Kahal-и и техния Алианс. Не можеше да бъде друго и ние им казахме преди двадесет години защо ще стане така. Тази минимална организация, Kahal, бидейки самия Закон на социалното християнство в една национална среда или в средата на една Раса, беше достатъчна на евреите да изплуват едновременно, колкото повече християнството се задълбочаваше като универсален модел. Означава ли това, че Жезълът ще бъде отнет от Шило201, за да бъде върнат на Юда? Евреите могат свободно да вярват в това; но Пророците не лъжат. Това означава, че божественото Милосърдие е отредило на обществото на Юда, докато чака да стане наистина християнско, не Жезъла, който е завинаги на Шило, а една малка компенсация: чукчето на франк-масонството и големия чук на главен оценител. II Божественият Живот и Откровението на Тайнствата Разкриването на тайнствата на Троицата. - Цитиране на Свети Кг рил. - Избора за посвещаване. - Свети Павел и Законността. - Литургичните съответствия. - Рождеството. - Денят на Душите. - Въплътеното Божие Слово резюмира цялата Традиция. - Печатът на Бог. - Строят на ми. - MIHAeL и MIHeLA-ma. - Тайнствата на двойната Вселена. — Възнесението; Петдесетница. - Причастяването на Душите. - Действие на Светия Дух.

201 Сило (на еврейски Шило - бел.пр.) Б:40:10 - Това е Примирителят, Месията, Иисус Христос. Нему ще се покоряват народите, а жезъла ще се отнеме от Юда и ще остане в Месията завинаги.

:25

ARKA-METRA-ma. - Напомняне на Прото-Синтеза. - Делото на Кришна. - Неговият Натурализъм. - Буквата М. - Кастите. - Политическата предпазливост на Англия. - Основаване на Университета в Калкута. Лъв XIII и Църквите на Изтока. - Християнизацията на Индия. - Сливане на системата на Кришна с Прото-Синтеза. - Зороастър и Мойсей. Реинтегрираният човек. Освен социалният Канон, могат ли другите Тайнства също да бъдат обект на божествено Откровение и дали то се е случвало някога? Евангелието е също така категорично по този въпрос. След него и Историята на постапостолическата Църква, тази на първите Отци, също свидетелствува в този смисъл. В Евангелието по този въпрос трябва да се прегледа какво пишат свети Йоан, свети Павел, както и свети Петър в Посланията си. Kahalah на Месията след възкачването в небето на този Цар на Славата, SheMa на SheMalM, остава белязана от неговия триединен модел, за да продължи, в Него, градиращото тройно Откровение на Тайнствата на Отца, Сина и Светия Дух; иначе казано на Същността, на Съществуването и на божествената Субстанция: един единствен Бог - същностен, екзистенциален и субстанциален. Това тройно разкриване на Тайнствата се появява още няколко години след Конкордата на Константин I при свети Климент Александрийски, свети Кирил и при продължителя на делото на свети Павел, свети Августин. “Има два вида Тайнства, които ние не разкриваме на миряните, нито дори на готвещите се за кръщение. Когато говорим за тях, правим го с прикрити думи.”, казва свети Кирил. Действително, умът и властта на Go-имите слухти чрез всички Философи и не е добре да се говори открито как Държавата на Бог може и ще смени Държавата на дявола, как чрез своята Kahalah Месията, действуващ като MOShIWo, Спасител, може да освободи поробените от римско-гръцката политическа Държава, приканвайки ги да се присъединят към божествената социална Държава. Освен предпазливостта има и други причини за това, свързани с посвещението, които се откриват в цялата свещена Традиция. Трите ментални Раси на Църквата не само че не бива да се смесват, а, напротив, трябва да бъдат ясно разграничени; в противен случай би се оформила само една буржоазия на Kahal, клоняща към Демагогията. А трите Раси трябва да се разграничават помежду си не в Духа на Доминиране, а в Духа на Живота, в Духа на Преданост и Саможертва заради Общността. “Найголемият сред вас ще ви бъде служител.” (Свети Матей, XXIII, 11). Расата на готвещите се за кръщение е най-широка. Тя се движи от външни мотиви, често користни, които могат да се обобщят с една дума: Легалност.

130

Другите две Раси се управляват от вътрешни мотиви, които същс могат да се обобщят с една дума: Законност. Между тези различни типове има цяла пропаст и е необходимо цялото евангелско посвещение в Живота, за да се премине от единия тип в другия; от Духа на задължение от страх към Духа на саможертва от любов. Свети Павел е блестящ, когато разкрива тези Тайнства на духовната Онтология, независимо дали се обръща към евреите - Kahalim или посвещава християнската Kahalah. Със своята откровеност и патос Апостолът не се страхува да каже. че дори религиозният Закон, Тората, който управлява задължението, е създаден, всъщност, само за нехранимайковците или за незнаещите. изкушени да го пристъпват. А що се отнася до чисто гражданските закони, те не само са направени за нехранимайковците, а често и от самите тях. Всяка от трите Степени отговаря на едно нормално развитие на Живота в зависимост от Епохите, които бележат посветителските фази в Живия Бог и в двойната Вселена, в която Човечеството е връзка и Амфибия. Вътрешната връзка на Тройната социална Държава с двойната Вселена е твърде добре показана. Съответствията на земната Kahalah с другите две се наблюдават твърде добре в Литургията и дори в литургичната година. Няма нито един главен или второстепенен празник от свещената година, който да не е на точното си място, в което позитивната реалност на неговото Тайнство се изпълнява в трите Kahalah или Църкви в съответствие с вечните Закони на Божието Слово. За пример ще дадем само първия и последния от Големите Празници на литургичната година: Рождество Христово и денят на Душите“02. Рождеството бележи универсалното обновяване. Това е моментът, в който Слънцето започва да се изкачва по Еклиптиката. Но то просто изпълнява един консервативен Закон, една органична Функция и тя е физическа единствено, защото е преди всичко словесна в Живота в Него (в Иисус - бел.пр.). Нейното изпълнение касае социалната Държава на земните Тела и тяхната войнстваща човешка Църква, само защото те зависят от божествените творчески Сили на Божието Слово, от тяхната божествена социална Държава и нейната триумфираща Църква. За нея говори Мойсей, а ние описахме в Мисия на евреите; самият Мойсей просто повтаря Традицията на Патриарсите, а те - Прото-Синтеза, за който говори свети Йоан. Денят на Душите, последен важен празник от свещената Година, е също една реалност в междинната психическа социална Държава и в божественото. Това е времето, в което Душите се възкачват от Земята към магнитната Ос на Вселената203: Олимп на Орфей, Ал-Борж на първия 202 Архангеловска задушница т Има се предвид Земната ос с нейния северен световен полюс 131

Зороастър, Меру от Ведите. Зендската и пехлевийска йерограма посочва през кой Полюс се извършва това неизразимо Възкачване, на което съответствува едно слизане и едно пропорционално приветстване на Патриарсите и Светците: Питриси на брахманите, Риши на Ману, Арши от Ведите, Шин и Ти на патриархалните Школи от Крайния Изток. В тези Школи, в които това Тайнство все още се практикува от най-висшите Ордени, психомантите204 чувстват реалността му, а край Храмовете през нощта на Питрисите кучетата вият. Въплътеното Божие Слово обобщава цялата свещена Традиция, издигайки я до връхната й точка на чистота и Истина и я разкрива, като Творящо Божие Слово, за Съзнанието и Знанието на Патриарсите. - Копиране! - казват Go-имите. Факти и вечни Закони на двойната Вселена, казваме ние след проверка, Единство и Универсалност на Религията на Божието Слово - Въплътено, Творящо, Възкръснало и Възкачено на Престола на Славата, от дясната страна на Отца. Go-имите на Висшите Знания напразно са се трудили; това, което те наричат Наука на сравнителните Религии е просто една инвентаризация, гардероб с дрехи, антикварен магазин, статистика. Това не е Наука в свещения, лоялен и обективен смисъл на понятието. За да има наука, Законите трябва да са във Фактите и Принципът трябва да говори в Законите чрез Фактите. Впрочем, как би могъл „Оо-у”-манталитетът да познава религиозните факти и още повече техните Закони и Принцип? За да се познаят Фактите на Тайнствата, те трябва да се изпитат, а делото на ерудитите прилича на този опит точно толкова, колкото бялата гробница и праха, който тя съдържа, приличат на Душата и Духа, които са живяли някога в този прах. Въплътеното Божие Слово е изпълнило Тората на Мойсей и тази на Патриарсите, само защото тя идва от неговата собствена Тора, тази, която то е дало на Двойната Вселена като Творящо Божие Слово. Затова ние го виждаме в централната му функция на Месия на Kahalah и същевременно, през този Организъм, на Moshiwo по отношение на Ha-Go. Затова, както вече казахме, първият му органичен Кръг, този на неговите Малакими, Ангели или Апостоли, носи зодиакалното число: 12. Затова вторият му Кръг, този на неговите Привърженици, които ще бъдат призовани в Епископата, носи деканическото число: 72, което умножено по Екстензивното число 5 ще даде по-късно числото 360. - Соларен мит! - повтарят Go-имите, Вероотстъпниците-фетишисти на зооморфизма и на автогенната клетка след Хекел20\ Много се съмняваме дали тези новойонийски философи биха могли някога да 204 л /

Хора, които гадаят като призовават душите на починалите 205 Ернст Хайнрих Филип Аугуст Хекел - виден немски естественик, пламенен привърженик на теорията на Дарвин. 132

разберат слънчевия Мит. Те могат само да издигнат лампите си до функцията на социално Слънце на Двойната Вселена. И тогава би настъпила Нощта, Ереб на Орфей, Хореб на Мойсей и Хаосът, пълният Тоху-Ва-Боху, интелектуален, морален, физически, политически, социален и икономически. Въплътеното Божие Слово е сложило върху своята Организация Печата на Живия Бог, който е слънчев, казват го Ведите, “защото Живият Бог осветява Вселената”(Атхарва-Веда, VI, 128, 3.). Кабалимите-мистици. след Ездра, твърдят, че Печатът на Живия Бог е AMaTh; но Зохар-ът не може да обясни научно позитивността, реалността на това Тайнство, нито аритмологичната стойност на неговото число 1440. Впрочем, това число, вече споменахме, е сонометричният Йерарх на музикалният Строй на ми. Първите Патриарси по време на небесното Царство на Иисус-Цар, ISOua-Ra, както и след тях християнският Синтез, свързват това число с музикалния строй на нотата ми, този на слънчевия Архангел, чието име е MIHAeL и което обобщава неговата Функция. Кабалимите търсят метафизически и мистически това Име по известния на всички метод. Евангелската Кабала го намира просто, но точно в обърнатото име на творческите Сили на Божието Слово, ALHIM-ите на Мойсей. Това обръщане: MIHLA означава: небесна Милиция206, чиято централна функция се представлява от MIHAeL. В санскрит M I изразява всичко, което пресича и събира, което излъчва и обгражда в кръг, прониква и съдържа. LA е йерограма на Индра, флуидното, етерното Небе, това което Мойсей противопоставя като Съдържащо или континентално Небе на гравитиращото астралнс Съдържание: A-ReTs. Последната дума означава, както казахме и другаде, гравитиращо Единство, Астралността, която се превежда като Земя. Наистина, в санскрит А означава Единство, в иврит ReTs означава всичко, което се стреми да гравитира. Централната органична функция, представлявана от MIHAeL, привлича и движи напред, управлява и уравновесява всички други ангелски функционалности. Тя поддържа, общата пропорционална мярка, Справедливостта и Правилността на техните хомологии и на всички техни околни отношения на всички йерархични нива на Двойната Вселена. Тази Двойна Вселена е точно определена от Мойсей, както и от всички предишни Патриарси. SheM е божественото Небе, това на Божието Слово в неговата Слава, това на “изгубеното Слово”, открито отново б Него и чрез Него. В това Небе на Славата са флуидните Небеса SheMaLVL тези на Силите, подчинени на творческите Сили на Словото, на ALHIMите на Божието Слово и на техния MIHeLA. И накрая А-ReTs, която е гравитиращата астралност и нейната Еволюция в предшествуващата двойна Инволюция. 206 Пазител на реда в двойната Вселена 133

Тези Тайнства, едновременно научни и божествени, се доказват чрез археометричните Знания на първите Патриарси; и тези Знания се съдържат в Евангелието. Би трябвало, следователно, те да са не само познати, но и доказани като истински от нашия Господ Иисус Христос. Те са предадени от Него на свети Йоан, после на 12, после на 72 и накрая на 360 след Възкресението и пълното им разбиране би се постигнало след Възнесението. Имам основания да мисля, че новата редакция на еврейската Кабала от Шимон-Бен-Йохай би приела част от това Откровение, но не и неговия археометричен матез. Възнесението ни води към Петдесетница и божественото Откровение на едно от най-големите Тайнства на Сина и на Светия Дух. Възнесението е изкачването на вечния Месия на върха на тройната Kahalah или Църква, на Престола и под венеца на Славата, SheMa на SheMa-IM, на което Иисус е SheMaM. Но специфичната субстанция, Човешкият Вид, изпаднал или паднал от божествената Субстанция, се връща към нея в човешка Форма със славно и осветено Тяло и с Душата на Живота на Божието Слово, Въплътено и Възкръснало. Следователно Иисус реинтегрира в Себе си Вида в Царството; така вечните Път, Истина, Живот са реално и позитивно отворени отново чрез Възнесението на Иисус Христос отдолу нагоре в Двойната Вселена. Преди Изкуплението човешките Животи не можеха да се издигнат по-нагоре от Небето на Лимбите, Небе на Живите Води, Гърдите на Брахма и Авраам. На долната врата на Царството (тази на Архангел Гавриил), наречена по друг начин в Традицията на Храмовете, са се събрали толкова много Души, че дори и най-светите от тях не успявали да преминат през нея. Чрез своето Възнесение нашият Господ я освободи и отвори отново биологически, по обратен път, цялата траектория на Падението. И обратно, Възнесението предизвиква и едно движение с обратна посока в божествената Субстанция, отгоре надолу, от точката на зенита, наречена Врата на Бога до нейния хомолог в Надира, наречен Вратата на Човеците, минавайки през лъчистия Център на Двойната Вселена и на Mihela на Алхимите. Това е зениталното изпращане на Светия Дух от Отца и Сина Човек и Бог, където Човек-Бог са свързани завинаги. Това обратно движение на божествената Субстанция, чийто носител е Етерът, Omnia pervadens Ether207, биологизира окончателно в Ha-OR на Живия Бог, Душата на Живот на Апостолите, светите Жени, Учениците и тяхната физиологична Психология. Същото това обратно движение, това слизане на Светия Дух, придружава, макар и в по-малка степен, издигането на всеки свят живот, с други думи, на всяка добра Душа, достойна за божественото Човечество на нашия Господ Иисус Христос. Експериментално при нашия Господ и 207 Всепроникващ Етер, разпростиращ се във всичко, лат. 134

неговите Апостоли, това тайнство може да е такова и за всеки от нас при необходимите условия на Любов и Страдание или, иначе казано, на вътрешен Живот. Всяко същество, което обича достатъчно силно друго същество, обичащо първото със същата сила и издигащо се в Бога. вълнува чрез своята любов и безкрайна болка Същността. Съществуването, Субстанцията на Божествеността и цялата двойна небесна социална Държава. То може да почувствува Причастяването на Душите в Бог, ако се обърне към Него, Човек като нас, Божие Слово на нашия Вид и Цар на нашето Царство, и ако се опре на висшия Критерий, този на Живота. Ако освен това човек не се съмнява в Живия Бог, ако не приема Смъртта, ако е готов за нея като Йов и не се оставя във властта на Сатаната, който е черният Ангел на Смъртта, в спомена, в миналото, а се е обърнал към Вездесъщия и моли от него реалното Присъствие, тогава, както казва Свети Йоан “Vita erat lux hominum”208, говорейки за ПротоСинтеза на Патриарсите. И в това Въплътеното Божие Слово не прави изключение за себе си. То изпълни своя Закон за Любов и този Закон, който е волята на Отца. се нарича Живот вечен. Цялото Християнство се съдържа във Възкресението, във Възнесението и в Петдесетницата. Така Апостолите са получили висшето оживяване на цялото си Същество, любящо и мислещо, в самия Бог. Арабите и Мойсей наричат Светия Дух ROuaH-ALHIM; неговото отразено Действие се извършва, според пропорционалната инверсия на Името му: Ha-OuR, Светлината на светлините; Ha-OR, казва Мойсей; Ahoura, казва, първият Зороасгьр; Ahaur, казват Ведите, а санскритският отговаря, от името на цялата патриархална Традиция: Ahar и As-OaRa, вечното сияние и Този, който притежава и дава небесния Живот в тази Светлина. Гореизложеното е само част от нашия труд и приложения на нашия Археометър. Тези, които вече са го видяли, познават добре обръщането на ROuaH в Ha-OuR и светлинното вълново движение, което следва от това и което дава основание за някои съвременни научни открития. Думата Археометър идва от две думи на веда и санскрит: ARKAMETRA. ARKA означава Слънце, централна емблема на божествения Печат. За да не се объркваме и изпаднем в древния или, още по-зле, съвременен Сабеизъм, тези патриархални Езици ни казват и всичко, което техните пазители може и да са забравили; AR е Кръга със своите • радиуси, лъчистото Колело на божественото Слово. КА изразява първичния Матез. обединяващ Духа, Душата и Тялото на Истината и доказващ по този начин Единството на своята Универсалност в Двойната Вселена и в нейната тройна социална Държава. ARK означава Силата на Изявата, на Съществуването, тяхното Тържество чрез Словото, тяхната тържествена. 208 Животът е светлината на човеците. 135

прослава. Обръщането на тази дума: KRA, KAR, KRI означава създавам, завършвам едно творение, изявявам някакъв Закон, управлявам, с други думи - запазвам едно творение като го продължавам, отдавам почит като го правя известно, възславям като обожавам, всичко, което е функционално за втората Личност от Троицата по отношение на Първата. В латинския се казва: сгеаге, ирландско-келтският диалект казва: Kara-Im. ARKA отива и по-нататък в разкриването на тайнствата на Сина чрез Словото като творящо Божие Слово. Тя е самото Слово, заклинание от числа и ритми. Това е Химнът на химните, Поезията на Божието Слово. MATRA е Мярката-Майка, тази на Принципа; това е Barasheth на египетските Храмове, Berazet на първия Зороастър, BaRatA на божествения Бхарата. MATRA, Мярката-Майка е жива в Словото-Бог като всичките му съзидателни мисли. Именно тя изявява във всичко Единството чрез Универсалността на своите вътрешни пропорции, Субстанцията - като органични дистрибутивни еквивалентности на всички нива. Това са атрибути; но същата дума освен това ги слага в краката на божествената Майка, на женската Енергия на Бог, каквото е нейното значение. MAeTRA е също метричният знак на божествената Дарба, на Субстанцията на всички пропорционални нива на нейните Еквивалентности. На универсалното психическо ниво Athma, Amath и Matha е женската Любов, майчината Доброта на Бог към всички същества и всички неща; с една дума - универсалното Милосърдие в своя източник, огряващо и обгръщащо трите Kahalah-и, трите Църкви в IO-GA и IHO-Va на Божието Слово. Другаде доказахме, с точността на математическата демонстрация, че творческата, запазващата и спасителната функция на Божието Слово е върховото откритие, венецът на всички Йерархии на Знанията - природни, човешки, божествени, в Прото-Синтеза на Патриарсите, споменат от свети Йоан още в началото на неговото Евангелие. В нашите бележки върху християнската и универсална Кабала посочихме, казахме го пак, посочваме го и тук, с колко дълбоко познаване на Традицията така мистериозните литании на святото Име на Иисус отбелязват същия факт: JeSU Цар на Патриарсите. Историческият характер на този факт се засвидетелствува по цялата Земя, в Европа, в Азия, в Африка, на Изток, в крайния Изток, чак до червенокожите от Америка, при островитяните, чак на Карибите. Имаме хиляди доказателства. Ограничавайки се тук само до сега съществуващите Школи, ще вземем като пример едно от най-забележителните доказателства, що се отнася до неговото документиране; така наречената Агарта от брахманската школа.

136

Кришна, 32 века преди Въплъщението, в своя конкордатен ВтороСинтез завоалира Прото-Синтеза на творящото Божие Слово, възстановен в Евангелието на свети Йоан; този на Цикъла на IShVa-Ra и OShl-Ri. По-рано дадохме, в нашите бележки за Жана д ’Арк, победителката, археометричната композиция на брахманската Школа, самата тя възпроизвеждаща предпотопната Патриархална Школа. Там, както и при универсалното съответствие, възстановено от Иисус Христос, също не може да се говори за соларен Мит, защото тази Школа все още съществува, макар и превиваща се под тежестта на. Вековете и на Циклите. Кришна, като Брахма, оглавява своята Свещена Колегия, Виаса, като Компилатор, повторен Откривател и Абревиатор; с една дума - Ездра на Ведите, които били пет на брой според формулата: “Pantcha-Vedam Eka-Sastra”, “Пет Веди - едно Оръжие.” За да се изправи срещу разрухата, обхванала всичко: доктрина, език, общество, Кришна трябвало да даде на своето Дело конкордатен характер с трансцеденталния Натурализъм на първоезичниците от по-ниските касти. Освен това, в преработката си на Ведите, включително петата, той поставя като начало на всичко буквата М и Морето на Живите Води, виртуалната точка на Ембриологията, на космическата Матрица (или Матка - бел.пр.), на метафизическия Зародиш и в него на въображаемата протоклетка, откъдето по-късно произтича Еволюцията; тази Еволюция, която не е само земна, а е и Физиология на динамичната астрална Вселена. Това е трансцеденталният Монизъм, възприет от халдейските и египетски Школи; впрочем, тази Монада не е нищо друго освен философски Фетиш; Това е същият Фетишизъм, към който задължително се обръщат всички научни култури, отделени от Божественото. Но ако Натурализмът е част от Делото на Кришна, той присъствува в някаква степен, без каквато и да било метафизика, в първичния Матез. който Великият индийски Учител е имал пред очите си. Видимата Вселена като театър на Физиологията изглежда подчинена на един универсален Процес на Еволюция, управляван от интерастрални Видове, но това подчинение се отнася само до нейните планетарни Произходи, а не и до нейния Принцип. И същата тази Вселена се съдържа изцяло в другата, в Невидимата. Достатъчно е да прочетем в Светлината на Евангелието Шастрата. която Кришна отдели от Ведите и превърна в Манава-Дхарма-Шастра, за да се убедим в това и да видим, че свещената Доктрина на Древния Цикъл е обобщена там още в първите стихове, след което наяве остава само втората част: основа на Конкордата с Натурализма. Хората от менталната Раса на Кришна, наистина, не могат да разрушат свещената Традиция, дори и когато я преобръщат под натиска на един наложен от сектантската Буржоазия Конкордат. Те й остават верни

дори и когато изглежда обратното. Това е именно случаят на Кришна и на неговото Дело. Трябва да му признаем, че е запазил до наши дни, въпреки всички чужди нашествия, въпреки всички Революции, жреческия Център на древната универсална Империя на Патриарсите и на индивидуалната йерархия на Расите. На върха им неговата Система е запазила, до наши дни, нашата Раса, чистата арийско-брахманска Раса и Подреждането на нейната Онтология, отговарящо на висшия Ред на Kahalah. Ние не сме първи поддържници на режима на Кастите що се отнася до Европа. В него виждаме злоупотреба с тройната структура, с тройния патриархален и евангелски Избор. Още повече, че е антинаучно, както е и антирелигиозно, и антисоциално да се заличават Фактите. Ако някога Режимът на Кастите е бил оправдан, това е в случаите, когато има проблем на Расите, който е най-сложен в Индия - от Хималаите до Цейлон. Да се разклати тази сграда е равносилно на едновременното унищожаване на всички тези Раси, без да има някаква полза за която и да е от тях, а единствено за улесняване на бъдеща инвазия на монголските маси, борещи се срещу Арабите, след като за кратко са били съюзени в общата си омраза към Европа, поддържана от американския меркантилизъм. От повече от век Англия се отнася към този проблем с една политическа предпазливост, граничеща с мъдростта, като не посяга към древната сграда на Кришна и дори се приютява в нея. Силата на английското управление, по-скоро интелектуална отколкото физическа и повече психическа отколкото материална, се дължи на друго. То, английското управление, е, макар и в малка степен, по-отдалечено от езическите гръко-латински модели в сравнение с континенталните политически Държави и неговата сила идва от този факт. Този факт не се дължи на правителствената система, а на нейните социални основи, които се дължат на нас и са организирали Англия чрез нашата нормандска Инвазия. Тези социални основи са почти една Kahalah и политическата Държава е просто един инструмент на тази социална Държава. По време на колонизацията третата ментална Раса, предимно англо-саксонска, Икономическата, излиза на преден план; втората, тази на отдадеността, военният Главен щаб, предимно келто-нормандска, просто следва, за да пази делото на Живота, създадено от предишната, макар и повече или помалко в ущърб на Живота на колонизираните. Но първата Раса, духовната и интелектуалната, също предимно келто-нормандска, тази на обединената с Науката Религия, тази на най-голямата отдаденост на Общността, също е активна.

138

Освен това виждаме, че и англиканската Църква, която не трябва да се обърква с Протестантството, при колонизиранего на Индия, дава един пример, който си струва да се запомни. Този пример е основаването на Академията в Калкута; и ако Брахманизмът, след като се беше отворил за това благородно и висше братство на духа, се отдръпна, причината за това е намесата на протестантските Ордени. Днес тези Ордени освобождават терена, или го разтоварват, за Ордените на Иисус. В Китай тази предпазливост, още от първите Мисии, също би довела до духовно и интелектуално братство, ако не се бяха намесили импулсите на някои послабо просветени хора. Що се отнася до Индия, единственото полезно нещо за Европа и Човечеството би било установяването на социално братство, последвано от един религиозен алианс между европейското религиозно образование от една страна и това на брахманската свещена Колегия от друга. В отношенията с източните Църкви Лъв XIII показа това, което беше способен да направи и по европейските въпроси, ако теренът беше свободен, както на Изток и ако дипломатическата Конституция от 1648г. не му беше наложила само една слаба роля. Всички предписания на Суверена-Първосвещеник, касаещи Църквата на Изтока, са достойни за апостолическия период, както и за този на първите Отци на Църквата. Уважението към нравите, към закона и към вярата на всяка Църква до традиционните форми на нейната Литургия и нейния Свещен Език, всичко това се проповядва по един възхитителен и вълнуващ начин за всеки християнски ум от Християнството и от Историята на християнския свят. Тези насоки могат да се обобщят с две думи: Духът на Любов към Бога и към ближния да смени Духа на Властване, подпомагане на Пастирите, а не отнемане на стадото им, довеждането им до духовното Единство, без посегателства върху тяхното историческо място и техните етнически права в Универсалността. Що се отнася до брахманската Свещена Колегия, в нея се налага същият Дух чрез един Алианс на школите. Същата тази брахманска Колегия е една от Школите на творящото Божие Слово, на Прото-Синтеза на Иисус, Цар на Патриарсите и на тяхното първично Християнство. Тази истина се открива във всички техни свещени Книги, това е факт и незаличимите доказателства за това не могат да се скрият. Опитайте да кажете това на висши Брахмани: Бхагаванда или дори Риши и ще видите, скъпи и уважавани Мисионери, че те ще се отворят към вас. Те ще разберат най-сетне, че вие не носите Революция в тяхната социална Държава, война на влияния, Смърт на това, което е техният Живот, включително свещеният им Език, който е европейският Език на Патриарсите и майка на всички наши езици. Християнизацията на Индия е 139

лесна, ако се започне от главата, от етническия образователен Корпус. Желателно е тя да се извърши по този начин и с християнско Милосърдие, защото в противен случай всеки разговор ще води до една жертва, нарушавайки кастовия ред. Образователният Корпус може да бъде убеден единствено като се доведе по научен начин и чрез неговите собствени текстове до самия Принцип на свещената Традиция и тогава ще му бъде лесно, подчинявайки се на източните Църкви, да се превърне в първи властови Ред на универсалната Църква, в едновременно религиозен и университетски образователен Ред, християнски и католически, със своя собствена литургия, със санскрит като литургичен Език. Като реинтегриран в християнското Единство и Универсалност, той ще трябва сам да реформира Системата на Кришна, възобновявайки тази на IShVa-Ra, Синтеза на Божието Слово, творящо и въплътено, според своя патриархален завет, Възкръснало като Цар на Славата и възстановяващо, от век на век, земната социална Държава по модел на небесната, чийто Цар-Първосвещеник е самото Божие Слово. И така ще бъдат изпълнени цикличните Единство и Универсалност на цялата свещена Традиция и арийското Господство, това на Шило на Мойсей и на Шелата на Ману. Що се отнася до предпотопните времена и след това, това арийско Господство е разкрито от Мойсей с обичайната му точност. Той вписва под името Гибор (Ghi-Bor) една от арийските Църкви, станала по-късно иранска, а под името Непал (Nephal) Свещената Арийска Колегия, която все още съществува в страната със същото име. Именно това ни интересува сега. Да се върнем на връзката между Системата на Кришна и ПротоСинтеза. Още в началото на Манава-Дхарма Шастра, още от първите шлоки или стихове, представящи втората Личност от Троицата, Съществото, което съществува чрез себе си е разпитвано, в божествената Вселена, чрез Ману, Ной на Мойсей, от супракосмическите Риши, тези от небесния Северен Полюс. Ману им отговаря и им показва това Същество, съществуващо чрез себе си, което напуска божествената Вселена, за да бъде погълнато от Морето на Живите Води (при Кришна - Причинния океан - бел.пр.), за да изчезне в него и там да извърши Сътворението на видимата Вселена под името Brah-Ma, Bra-Shith на Мойсей. От този преход зависи връщането на Брахманизма към Ишваризма и, в последствие, идването чрез убеждение към Християнството на цялостното Божие Слово. Кришна, в съответствие със Знанието и Изкуството на свещеното Слово, е използувал всяка дума , всяка санскритска буква според отношенията й с XXII-те ватански Букви. Думата, с която се назовава Съществото, съществуващо чрез себе си е SWa-Ya-M-Bouva, SWaYaMBu, Този който съществува. Първите две срички, обърнати и прочетени на ватан, казват: I-ShVa, а Числото на тази дума, която означава Иисус творящо Божие Слово, е 316. 140

Другаде видяхме връзката с другите Веди чрез ShVa-DHA и. следвайки нашия евангелски Метод (този от първите редове на свети Йоан), към доказателствата на непалските Арийци добавихме тези на техните патриархални братя - гиборийските иранци. Затова, след като археометрирахме Делото на Кришна, проверихме чрез същия инструмент и това на първия Зороастър и в Авеста открихме ватанското ShWa-DHA и ведическото Swada под Името Datou-Sho, Този, който дава себе си. Името се намира, също така, в предсказанието на Спасителя от същия Пророк: Sous-IOSh. Накрая, при Мойсей, наследник на Патриарсите, ShWa-DHA става ShADAI, буквално: Себе-даващ Бог и, тъй като тази дума няма. ивритски корен, не е учудващо, повтаряме го, че Кабалистите и Равините Талмудисти още от времето на Шимон-Бен-Йохай и до сега продължават да спорят по този въпрос. Тези съответствия, които не могат да бъдат случайни, са едно от доказателствата за Прото-Синтеза и за неговото влияние върху ВтороСинтезите, които започват от времето на Кришна и продължават през Авраамидите, Мойсей, Орфей и Питагор, без прекъсване, чак до Въплъщението на Божието Слово - Изкупител, нашия Господ ИисусХристос. “И Божието Слово стана плът и То живя сред нас; и То ни даде на всички, на всички, които вярват в неговото Име, в неговата SheMa, силата да станем Синове на Бог”, в едно Човечество, възсъздадено по Образа на Света на Славата. Такава е Информацията, такава е гледната точка на Висшите Знания, които дава Християнството като прави очевидно Истинното и поставя всички неща в реалната им, а не в илюзорната им перспектива. Такава може да бъде и Държавата на Човека, реинтегриран в божествената Биология. Това е завършената божествена Държава, вече свръхжива в енхармоничното или в тройното Единство на Бог - вечен Живот, в живия му Матез и във всички жизнени виртуалности, непознати за оня, който не знае за силите и присъщите им възможности на тази тройна Държава. Всичко там е живо и затова Интелектуалността и Словото на божествените Книги и най-вече на Новия Завет са седемкратно запечатани за мъртвородения Ум, този на философите, на метафизиците-субективисти и диалектици, на умовете, ограничени до своите външни физически и физиологични Сетива. Всички сетива имат своя степен на латентен или съществуваш Живот - при външните тя е най-ниска: антропоидното Животно на Аза; а при вътрешните човечността е оживена: това е Андроидното на социалния Индивид. При интимните сетива тази степен е оживяваща, личното е обективно имперсонализирано: това е Андротестът в Иисус-Христос.

141

Социалното на Биологията на Двойната Вселена, а нейният център е самия Живот. Никой не е имал това последно сетиво в неговата цялост освен самия Бог в своето Божие Слово, което е Същността в своя Принцип на Съществуване или божественото Човечество. Затова качеството, което съответствува на тази дума е божественият Вид на андроидните човеци, биологизирани в Бог, който свързва в тях човешката личност с втората божествена Личност: с оживения Образ на съживяващия Образ на Живия Бог: Иисус Христос.

ЗАКЛЮ ЧЕНИЕ Възможностите на Християнството, противопоставено на Езичеството. - Липса на Посока в съвременна Европа. - Езичество и Демокрация. — Хуманистите. - Възможен ли е суверенитетът на Народа? - Напомняне за Мисиите. - Нашите предвиждания. Защитата. В тази книга и в тези, които публикувахме по-рано, ние противопоставяме на Езичеството някои от възможностите на Християнството: 1. Социалният Закон, чийто носител и единствен възможен реализатор е Християнството; 2. Прилагането на този Закон, първо в една Нация, като френската, а после и в цяла Европа с Представителите на всичките й Култове, както посочихме в нашата Годишнина на 89-та година; 3. Господство на Християнизма в университетите, което може да се разпростре над Университетите по цялата Земя, на неговите три степени на Образование и Посвещение на основата на тайнствата на Светата Троица. Тези възможности и тяхното задействуване в европейския Манталитет са единствено способни да се противопоставят на пагубните резултати от Езичеството, които през Гърция и Рим, се разпространиха по цялата Земя. Показахме, че езическият Манталитет, председателствуващ всички европейски Университети и оглавяващ всички Катедри на второстепенното и висшето Образование, е без реална тежест, доколкото Катехизацията бе вече оценена като недостатъчна от Апостолите и от първите Отци, а днес това е още по-вярно. Освен това днешна Европа не е ръководена нито от висши свещеници, нито от управляваща класа, носеща характерните черти на 142

духовността и на посвещението. Трите духовни Раси са смесени и не могат да бъдат разграничени една от друга сред езическия хаос. Те са сменени от три други Раси, не духовни, а хуманистични. Сред тях се изковаха и употребиха всички възможни доктрини и оръжия, за да се постигне една и съща езическа цел: притежаване на политическата Държава без обновяване на социалната. Днешната епоха е забележителна с това, че изчерпа всичките три направления, изчерпа силите си, доктрините си и се изправи лице в лице с последствията: Анархия отдолу, дъщеря на Анархията отгоре: антисоциален Социализъм във всичките му възможни форми. При римляните прототипът на това движение се е наричал също социална. Война. Наистина, Езичеството, в своята буржуазна посредственост, украсена с името “демокрация”, оставя навсякъде да просъществува, наред със заробването, което налага, само една своя отличителна черта. Тази черта е Богатството и Бедността. Това е най-глупавата от всички човешки класификации. Разбира се, ние бихме подкрепили решително бедните езичници срещу богатите езичници, ако те можеха да стигнат до истинската Демокрация, единствената възможна, тази от Евангелието; но и там въпросът не се поставя сред икономическото Сектантство на работническата класа и на другите клонове, солидарни в същия Ред. Ако се поставяше, така наречената работническа Класа, която стои най-високо в моя дух и в моето сърце, защото тя е най-малко хуманистична и найхуманна, бързо би решила всички въпроси чрез арбитраж с другите отрасли на обществената Икономика. Това става в Англия, защото там тази класа има пред себе си едно Трето съсловие: Буржоазията, еднс Второ съсловие: Аристокрацията и едно Първо религиозно и университетско съсловие, които са светски и почти в съответствие със социалния Канон. Но на континента проблемът е опорочен от хуманистите от под-третото държавно съсловие, което повтаря думите на абат Сиейес209, казани от името на третото съсловие: Какво съм? Нищо! Какво трябва да съм? Всичко! Това под-трето съсловие няма друга цел и веднъж влязло във Властта чрез трамплина на социалния Въпрос, неминуемо ще отговори с куршуми на електората, на когото е обещавал непостижимото, когато той. останал без работа, ще му поиска хляб. И въпреки всичко, то ще продължава да се титулува Демокрация и да се позовава на Суверенитета, на Народа. Възможен ли е този суверенитет? Да, ако тази свята дума:Народ се разбира така, както го разбираше цяла Франция преди хуманистите: не 209 Френски политически деец и публицист, активен участник в революцията от 1789год. и в последващите събития. 143

атомния прах на всеобщата повинност, а обединяване в едно органично Тяло на всички продуктивни Способности на Нацията. Политическата Държава е суверен само при условие, че трите й Власти са дефинирани: Съвещателна, Съдебна и Изпълнителна. Народът е суверен само когато е обединен в социална Държава, когато има своя Организъм на суверенност и своите три Власти: Образователната, Съдебната, Икономическата, които единствени го конституират на Земята в един хармоничен и органичен живот и го превръщат в жив Образ на Живия Бог. Това и други разработки, каквито може да съдържа една такава тема, ние изложихме в нашите Мисии. Чрез тях ние създадохме Биологията и социалната Терапевтика, основани на Наблюдението и на клиничния Опит от Историята, на Законите за серийност и за хармония, идващи не само от Антропологията, една естествена наука, но и от Андрологията, една хуманна наука, подчинена на видимата и невидимата Космология, на физическата и хиперфизическа, божествена Наука и Мъдрост. Така успяхме да разкрием последователно тройната гледна точка за ментална, политическа и социална Държава на Човечеството: Мисия на евреите; на Европа: Мисия на Суверените; на Франция: Мисия на французите; да предскажем точно, чрез самия ход на Фактите и на техните еволютивни Закони, фаталния смисъл; да посочим какви бяха до тук физическите Науки, как тези Закони за серийност можеха и все още могат да се използуват чрез връщане към Закона за Хармонията. При тези условия, чужди на всякакъв субективен подход, на всяка личностна система, ни беше твърде лесно да обявим: 1. На евреите, с аванс от почти десет години, че във Франция съществува Антисемитизъм. Посочихме им и пътя за тяхното спасение в социалния и в универсален Закон, този на творящото Божие Слово, посветено на цялото Човечество чрез Иисус Христос, който е Въплътеното Божие Слово. 2. На френските Хуманисти, с аванс от двадесет години, че евреите господствуват над тях не като Християни, а напротив, като езически книжници, като Goim-и, а не като Kahalim-и. Показахме им страшната сила на тази малка Компания на Юда благодарение на същия този Закон, наблюдаван в Kahals или в Енориите на свещения Алианс. Ние умолявахме не само съобществото на Иисус, но и духовенството и учените от всички секти, да обърнат внимание на този исторически опит, на този светски организъм, без който Църквата, Общество на Правоверните, е само едно име, а социалната народна Държава - само една функция.

144

Защото Мойсей е лансирал този човешки вид (евреите - бел.пр.) сред всички антисоциални цивилизации само, за да им послужи за Схема (SheMa), за регулаторен Знак, едновременно андрологичен и космологичен. 3. Във Франция, на тройната Раса на класическите учени, тип Марк Аврелий, тип Константин, тип Юлиан Вероотстъпника, показахме провала на техния собствен езически разум и на тяхната обща антисоциална Държава, миналите, настоящи и бъдещи резултати от тяхното тройно Езичество, ментално и управленско, обусловено от външна страна, от основното им международно дело - Вестфалския договор и последиците му - Франкфуртския договор; от вътрешна страна - от Революцията, наречена френска и последствията й, сегашни и бъдещи, които можем да определим така: Върховна гражданска война на тези Раси, върху развалините от трите социални Власти на социалната Държава, поробена от политическата Държава от 17 юни 1789год.. Икономически фалит, който се разпростира по целия свят; и накрая, за да завършим с делата на езическите буржоазии, тези латински Прудомовци, това е социалната война, наречена Социализъм и Нашествие на Чуждото, а после и на антихристиянското варварство. 4. На европейските съюзнически Сили, показахме съдбата на техния езически водач, Франция, показахме тяхното разпадане и разруха, дължащи се на същия този Дух на имитация и на смърт - езическият Дух. Показахме Анархията отгоре, майка на тази от долу; доказвахме до омала, че континенталното Устройство на техните взаимоотношения, такова каквото е от два и половина века, е въплъщение на същия Дух на Анархия и на Смърт и че върховенството на Европа ще загине, а преди това ще зарази с тази чума и другите континенти, които ще й отмъстят за това като я смачкат. В продължение на двадесет години ние изучавахме азиатските, африканските и американските Общества, както и нашите, в дълбочината на техния троен Живот и предсказвахме, от 1880 год. в нашите “Мисии” и в предговора към “Жана д ’Арк” натиска на жълтите Раси, после техния напредък, събуждането на Исляма и промъкването на САЩ. Добавихме също, че индустриалната и търговска война отрежда Победата на. Континентите на Суровините и на човешките Маси, податливи на Вяра и на Дисциплина. Затова европейските Сили извършиха престъпление спрямо цяла Европа като поддържаха и подбуждаха Япония, Китай и Турция, докато трябваше, при нужда, да помагат на страните от континенталните покрайнини, на Русия - не само да се запази, но и да се разшири в Азия и на Славянството от Балканите - да възправи федерален щит срещу турците.

145

Тези предвиждания, които са резултат от Наблюдението на Фактите и на техните Закони, не биха могли да бъдат направени, ако тези събития бяха неизбежни. Тогава ние бихме оставили Неизбежното да се случи, тихо и забулено в Неосезаемото и в Невидимото; защото, ако беше така, защо да изтръгваме осъдените на смърт от тяхната фалшива сигурност, от техните мечти?! Но божествените Знания и Мъдрост осветяват, за да спасяват. Тяхното Слънце, греещо в Двойната Вселена, показва Пътя и Истината, защото те са и самия Живот. Законът на Живота на Андрологията е този, който в нашите “Мисии” нарекохме социален Статут на Управляваните, органичен Канон на Човечеството, от неговата енорийска или общинска клетка до неговия провинциален Организъм, после - национален, след това - континентален и накрая световен. Ние разграничихме тази първостепенна Истина от двойната съвкупност на Фактите, каквито ги показва универсалната История. В първата историческа съвкупност, Езическата, този Закон не може да бъде открит никъде. Езическите знания, превърнали се във Велик Учител, са неми по този основен въпрос. И това е вярно не само по отношение на средиземноморското Езичество, но и на всички негови азиатски предшественици в продължение на повече от пет хиляди години. Освен това, като задължително последствие, на мястото на социалния Закон, на Статута на Управляваните, на органичния Канон на Човечеството, се установява робството, не само военно, но и домашно. Тъй като управленският Разум е винаги резултат от образователния манталитет, на този неоспорим факт съответствува друг, също толкова неоспорим: нито един философ, нито един езически поет никога не е протестирал срещу робството, срещу подчинението на народната Икономика от паразитната Система на управляващите Книжници. Ние показахме всички последствия на този Регрес от Андрологията към Антропологията, от Духа на Живот към Духа на Смъртта, от Човека към Звяра, от божествения Алианс към този на ада. Обратно, в другата историческа съвкупност, чието начало е не преди само пет хиляди години, а от времето на първото андрологично Единство, първата универсална социална Държава и първия от Първосвещениците Meshiah-im, ние показахме този социален Закон, този Статут и Канон, разкрити в Двойната Космология в името на тяхното единствено Божие Слово, висш Разум на видимата Вселена, творящо Слово на Невидимото, Наука за видимото, Мъдрост на Невидимото: Слава на НЕГО.

146

ПРИЛОЖЕНИЕ I Хилядолетните цикли Циклите от Хиляда години са хроматични и се делят на подобни периоди или Октави от петстотин години. Тяхната хармония или троичност се осъществява от три хилядолетия, разделени на периоди от шестстотин години. Така от Питагор до Хиерокъл се простира едно хилядолетие, а средиземноморското Езичество е съществувало, повличайки в своята смърт, след като ги е унищожило, повечето от етническите подразделения на древната патриархална Империя, която е в упадък от хиляда години преди Питагор. Това хилядолетие се разделя на два периода от по петстотин години. От Питагор до Юлий Цезар, петстотин години, се възобновява апотеозът на Нимрод. Ориенталското Езичество се отразява и задълбочава на Запад. Тогава Божието Слово, обожавано от Патриарсите, се въплъщава и се възправя в Себе си, над цялото Човечество, над цялата своя Традиция и над цялото си Откровение - минало и бъдещо. Пет века по-късно, продължавайки своето дело от висините на Престола на Невидимото, То отне Апотеоза от Цезар и върна на Бога това. което Му принадлежеше: Принципа, Закона, образоващия и социалния Разум на Човечеството. От тогава главата на Цезарите е приведена пред Него, под влиянието на апостолската духовната сила, представена от Възкресението на един универсален Патриарх и още толкова Патриарси, колкото са етническите Църкви. Тогава се появява Хиерокъл. Пет века след него всички етноси. унищожени от езическия Рим, възкръсват под благослова на Патриарсите на Иисус Христос и се насочват към осъществяването на неговата цивилизация, на неговата социална Държава, на неговото Обещание за царство на Бога, както на Земята, така и на Небето. Франция е начело. Нациите оживяват в евангелския Дух. Пет века по-късно Анти-Божието Слово, великият Противник, изважда езическия Дух от неговия Ад: това е хуманистичният езически Ренесанс. Пет века по-късно социалното Единство в Европа е на тази мъртва точка и целият този Континент е от тук нататък под властта на Азия и Америка.

147

ПРИЛОЖЕНИЕ II Влияние на Езичеството върху Френската революция, Демонизмът на Шарл дьо Секонда Когато Шарл дьо Секонда, барон на Бреда и Монтескьо, тръгна 7J0 да търси Духа на Законите не в Евангелието, а в Храма на Книда" , той неосъзнато, но не и безотговорно, се отдаде на истински демонизъм. На това се дължат и тези класически страховити слова, имащи връзка с най-лошите общества от другия Свят: монолог от Лизимах, Диалог на Сила и Евкрат и целия обединен шабат Величие и Падение на римляните. В тях има доста в повече гръцки и латински духове, отколкото е необходимо, за да се разбере какво става в главата на този гасконски законовед. Старите Демони от Юга откриха в този величествен бордолезец, недокръстен от светите отци, своя медиум от първи ранг. Освен това, наставници бяха дали на този Телемах плачевни знания. Благодарение на тази демономания, пропълзяла от Светия Престол и Минерва, подземните сили готвеха на серен огън нещо, което намирисваше зле. Това подозрително дело на авантюристи в котурни и сандали можеше да се нарече реванш на интелектуалците, въплътили в себе си всичко най-мерзко. От процепите на Бездната излизаше пагубна пара, от която добрите снегове и ледове на Средновековието се топяха и кипяха. Някои приеха това за пролет. Както хлапетата от Шан-з-Елизе обсаждат победителите с букети от теменужки, ужасните гноми тикаха Розата на Розите под носовете на всички. Но тя беше изкуствена, напоена с магически треви, лудо биле и блян. Тя подлудяваше големи и малки, ученици и учители. Като врани и папагали, преяли с маково семе в клетките си, духовенството и учените прославяха Миналото на Атина и пророкуваха за римско рококо. Фантоми в тоги и преоблечени маймуни се разхождаха спокойно посред бял ден из книгите, а вечер - из театрите ги придружаваха техните демони. И дворът и градът се заразиха от тяхната магарешка кашлица. У11 Хермес редактираше Галантния Меркурий . Венера танцуваше менует с Царя-Слънце, тя слагаше венец на главата на Луи XV и тайничко го настъпваше с очарователното си краче. Купидон редеше мадригали на красавиците; Нептун къдреше косите им в прически “а ла фрегат”; Флора флиртуваше с младите абати; Помона даряваше твърди ябълки на старите свещеници, за да им изтръгне и последния зъб. 210 Древен град в Кария, Мала Азия: славел се с храма си, в който стояла прочутата статуя на Афродита от Праксител 211 Периодично издание, в което се публикували новини от двора, светска и театрална информация 148

Дяволите сипеха пипер в касталския кладенец. Хипокрена2^ предизвикваше истерия, плодеше пчели и тарантули. Всяка мастилница имаше своя Нарцис или обожател, или и двамата едновременно, както е и днес. Змията Питон изпълзяваше тихо от тъмнината и нашепваше делириум-тременса на духовните оргии в очакване на истинските кървави оргии. Силена и Санчо напяваха заедно басните на Лафонтен и одите на Сафо. А магаретата им откриваха ерата на всемирното братство. Те разнасяха адски шум и си съперничеха по шумност и непристойност. Бакхус и Дон Кихот, под ръка, поемаха на зиг-заг към Остров Утопия. На борда на Аргус те четяха Кир и абат Терасон J. Пегас и Росинант хвърляха къчове по кръстопътищата, където Пантея214 изправяше Приап215, а в същото време, в края на гората, кръвожадна вакханалия дебнеше Пантея и всички пътници от пощенската карета за Варен216. Диана със сребърния рог, абаносов лък и кристален колчан осветяваше със стройната си голота нощите в Еленовия Парк; бързоногите Нимфи насъскваха хрътките си. Ехото крещеше: Дръж! А стрелите летяха и богинята примамваше с ловния си зов всички мъже. Така тя оповести края на християнския брак, началото на свободните връзки и на безплодния феминизъм. Хидрата от Лерна, която презира овековечените в мрамор Херакъл и Дежанира217, възпроизвеждаше във всички водоеми на Льо Нотр маси от ужасно потомство. То, чувствайки, че часът му настъпва, се втурна пс всички потоци на Париж. Старата римска Вълчица хранеше, в гората край Бонди219 безкрайно поколение от вълчета, които надушваха близката лудост, скърцаха със зъби срещу костите на светците, срещу френската Църква и срещу френската социална Държава. Достатъчно беше някой медиум да измисли политическа формула и Езичеството се възстановяваше, загърбвайки Орфей, седемте Мъдреци и Питагор. Монтескьо се изживяваше като Тома Аквински на това. езичество, нагизден по модата, с камизола, кюлоти и обувки с тока, жабо и остри английски маншети, от едната страна - сабя, а от другата -

212 Митичен извор в Хеликон, бликнал след като Пегас ударил с копито скалите, посветек на музите, символ на поетично вдъхновение 213 Наивен литератор, пишещ на духовни теми, 17-18 век 2М Героиня на Ксенофан, образец на съпружеска вярност 21' Древно фригийско божество, син на Бакхус и Венера, бог на плодородието и раждането 216 Градче на източната граница на Франция 217 Дъщеря на Еней, съпруга на Херакъл 218 Френски архитект, създал много паркове и градини, негово дело са градините нг Версайския дворец, Трианон, Сен-Клу, Фонтенбло, терасите на Сен Жермен и др. 219 Град на Сена; неговата гора служела за убежище на разбойници и любители на лекия живот 45

мастилница. Светецът преживя Конкордата с най-приемливата философия на езичеството; баронът мина направо към езичеството без Конкордат. Демоните ликуваха от радост. Компанията на Юда повличаше привържениците на Иисус, не малко янсенисти, някои оратори, много монаси, всички жадуващи за митрата кюрета, кардинали като Дюбоа220, епископи като Отунския, младежта, цялото отбрано общество на Gradus ad Parnassum, цялата управляваща класа на Viris illustribus. Докато генералите дебнеха Християнството, обикновените капитани-авантюристи преобличаха прудомовците и буржоата като за римски карнавал. Професорите по логика объркваха своите журденовци, мъжете, жените и семейството, чак до потомството. Мъжът се превръщаше в Нумитор221, жената въплъщаваше Лукреция. Потомството се отказваше от кръщението, говореше латински и, наричайки себе си Брут, то раздираше своите барабани в очакване да получи барабана на Сантер222. Разорените Дон Жуановци се правеха на Катилина; господата Диманш разкрояваха платно, за да се облекат като Менений Агрипа" . Статуята на Командора правеше с каменния си крак първата фатална крачка към Рубикон. Изгоненият Тартюф обмисляше закона за заподозрените. Той раздухваше огъня, върху който се готвеха якобинците. Мизантропът мечтаеше за Бурхус224, Филинт - за Сенека, Оронт - за Нерон с лирата. Вадий ~ преживяше “Приятеля на народа”, Трисотен - “Дядо Дюшен”. Всички Диафоаровци227, останали без клиентела, се превръщаха в Помпиловци, с преметната през рамо спринцовка. Дворът и градът не искаха да умрат от хапчетата им, а те чакаха деня на своята слава, приготвайки скалпели и разговаряйки край най-високите макове във фармацевтичната си градина. Скоро от техните среди трябваше да се появи Ескулап на Хуманизма, великия “колач” на Филантропията, превъзходния доктор Г илотен. Учените Дами не преставаха да се гневят на обаятелните херцогини и на заобикалящите ги рояци елегантни ухажори. От това те получаваха жълтеница, обличаха се като Музи и плашеха младите духовници през

220 Прелат и държавник, 17-18 век, политик, изкусен и безпринципни дипломат 221 Син на цар Алба Прокас; дъщеря му, Рея Силвия е майка на Ромул и Рем 222 Френски революционер и генерал 22-1 Римски сенатор, 5 век пр.Хр.е., прочут с красноречието си 224 Префект на преторианците при Клавдий и Нерон 225 Герой на Молиер от “Училище за жени”, смешен и педантичен учен 226 Герой на Молиер, класически тип на претенциозния педант 227 Баща и син, герои на Молиер от “Мнимия болен”, типове на невежи и претенциозни лекари

деня; а през нощта всички котки са сиви в “Градината на гръцките корени”. Но всичко това е нищо в сравнение с адвокат Патлен228. Той обяви война на цялото френско общество в името на De Cujus от Форума, от Агората и даже от английския парламентаризъм, който той смята за мелница за думи. Бойния трирог, с напудрена със сяра опашка, изправен, развяваше Духа на Законите. Вълчите му очи блестяха, зъбите тракаха, гърлотс виеше. Той вкарваше дявола в тялото на съдийското Съсловие и на. Сорбоната, които той превърна в светски клубове на празнодумци. Той призоваваше за Маскрил229 и срещу богатите домове, за Картуш210 и Мандрен231 срещу палатите, срещу замъците, за Правата на гражданите срещу Града, за правата на човека срещу правата на Човечеството, от 909 • • 9^4 summum Jus до summum Injuria ' срещу всички каузи, които още не бяха попаднали в полезрението му ...

228 Персонаж от фарс с неизвестен автор; ловък и коварен човек 229 Типаж на слуга от италианските комедии, нагъл мошеник 230 Знаменит бандит, 17-18 век 231 Главатар на контрабандисти 232 Върховно право 233 Върховно безправие и беззаконност 151

ПРИЛОЖЕНИЕ III Схема на пръстовия ключ 5,

Е = 10, Y 2, В

Петте свещени Книги АРИЙСКИ ИЗТОК

Зенд-Авеста

Панчаведам

1. Вендидад Саде 2. Изешне 3. Висперед 4. Иеште-Саде 5. Сироз

1. Риг-веда 2. Яджур-веда 3. Сама-веда 4. Атхарва-веда 5. Манава-Дхарма (Кришна, 30 века пр. И.Хр.)

( Първият Зороастър, 30 века пр.И.Хр.)

МОНГОЛСКИ КРАЕН ИЗТОК Цзин 1. И - Цзин 2. Шу - Цзин 3. Ши - Цзин 4. Ли - Цзин 5. Ио - Цзин (Фо-Хи, 30 века пр. И.Хр.) СЕМ ИТСКА АФ РИ КА

СЕМ ИТСКА ХАЛДЕЯ

Петокнижие 1. Битие 2. Изход 3. Левит 4. Числа 5. Второзаконие (Мойсей, 16 века пр. И.Хр.)

Същият метод според Йосиф234след проучване на книгите на историка БерозЬ5.

2'v’ Йосиф Флавий, I век, евреин, един от малкото историци, споменаващи Иисус Христос и неговото учение 235 Жрец на Баал от Вавилон, написал на гръцки език история на Вавилон в три книги, които са изгубени 152

Петте божествени способности

ИЗТОК

Ади-Будха, Буддхешвара 5 Дхиани 1. Вайрочана 2. Акшобиа 3. Ратнасамбхава 4. Армитабха 5. Амогхасидда

КРАЕН ИЗТОК

Праджна 5 Бодхисатива 1. Самантабхадра 2. Ваджрапани 3. Ратнапани 4. Падмапани 5. Вишвапани

Сиу-То 5 степени на мъдростта 1. Цин 2. Ги 3. Ре 4. Ци 5. Син

Петте свещенически степени АФРИКА Египетско духовенство 5 степени

1. 2. 3. 4. 5.

Египетски свещеници Аед: Лира, Книги на Хермес (Thoith) Хороскоп: Часовник, Палма. Книги на Хермес Йерограмат: Перо, Книги на Хермес. Столист: Лакът, Ваза, Книги на Хермес Пророк: Божествен Печат, Книги на Хермес

ЗАПАДНА, СЕВЕРНА И СЕВЕРОИЗТОЧНА ЕВРОПА Друидизъм 5 степени Бретонски и галски Друиди: Дроти, Ази, Варяги и Славяни 1. Васии 1. Аналогично 2. Серониди 2. 3. Бар ди 3. 4. Еубаги 4. 5. Козидики 5. 153

БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КАБАЛИСТИЧНАТА ТРАДИЦИЯ Скъпи приятелю" , С истинско удоволствие отговарям на Вашето писмо. Не мога да добавя нищо към Вашата забележителна книга за еврейската Кабала. Тя стои наравно с най-добрите съчинения по оценката на незабравимия г-н Франк, човек, имащ право да дава свои авторитетни заключения по тази тема. Вашето съчинение се явява допълнение към неговия труд не само по своята ерудираност, но и по отношение на библиографията и на тълкуването на това древно предание и аз считам, че тази прекрасна книга окончателно изчерпва въпроса. Но, познавайки моето уважение към традицията, а също така и стремежа ми към универсалност и към проверка с всички възможности на настоящите методи, познавайки и резултатите от моите трудове, вие не се опасявате, че бих разширил темата и даже ме молите за това. Наистина аз приемам книгите на еврейската Кабала, колкото и интересни да са те, само като наследство, което може да се оспорва. Но, след като то вече е факт, аз акцентирам в своите лични изследвания върху предхождащата универсалност, от която произтичат тези археологически документи, както и върху принципа и върху законите, които биха могли да мотивират тези факти на човешкия дух. До юдеите Кабалата е достигнала от халдейците чрез пророците Даниил и Ездра. До древните израилтяни, преди разселването на десетте неюдейски племена, Кабалата е достигнала от египтяните чрез Мойсей. 2,0 Писмо на Сент-Ив до Папюс

За халдейците, както и за египтяните, Кабалата е била част от това. което всички Школи на метрополиите са наричали Мъдрост, т.е. била е синтезът на науките и изкуствата, доведени до своя общ Принцип. Този Принцип е бил Словото или Глаголът. Един ценен свидетел от патриархалната до-Мойсеева древност твърди, че тази древна Мъдрост е изгубена или изопачена приблизително 3000 години преди Христа. Свидетелят е библейският Йов (Библия, Книга на Йов - бел.пр.), а древността на тази книга се потвърждава от положението на съзвездията, за които той споменава: “Какво стана с Мъдростта, къде е тя?” - пита този свят патриарх.

Зодиак наречен DENDERAH 1. 2. 3.

Лъв Дева Везни

4. Скорпион 5. Стрелец 6. Козирог

7. Водолей 8. Риби 9. Овен

10. Телец 11. Близнаци 12. Рак

Фигурата в дясно представлява Природата 155

При Мойсей изчезването на древното единство, разчленяването на патриархалната Мъдрост, е отбелязано с наименованието “разделяне на Езиците” и Ера на Нимрод. Тази халдейска епоха съответствува на времето на Йов. Друг свидетел на патриархалната древност е Брахманизмът. Той е съхранил всички предания на наслагващото се минало, подобно на геоложките пластове. Всички, които са изучавали този предмет от съвременни позиции, са поразени, както от богатството на документите, така и от невъзможността те да бъдат класифицирани удовлетворително от хронологична и научна гледна точка. Разделянето им по секти: брахманска, вишнуистка и шиваистка, без да става дума за останалите, внася още по-големи трудности. Не по-малко вярно е, че брахманите от Непал свързват разпадането на древната универсалност и на първичното единство на обучението с началото на Кали-Юга. Този първичен синтез, преди да приеме името на Брахма, е носел името Ишва-Ра, Иисус-Цар: Jesus Rex Patriarcarum, се казва в нашите молитви. За този синтез споменава свети Йоан в началото на своето Евангелие; но брахманите са далеч от предположението, че техният ИшваРа е нашият Иисус, Цар на Вселената като творящо Божие Слово (или Глагол - бел. пр.) и Принцип (Начало - бел.пр.) на човешкото Слово. Иначе те биха били християни. Изоставянето на патриархалната Мъдрост на Ишва-Ра датира от Кришна, основателят на брахманизма и на Тримурги. Що се отнася до този факт и до епохата, няма разминаване между последователите на Брахма, Йов и Мойсей. Това време е известно като епохата на вавилонското стълпотворение, след което у нито един народ и в нито една Школа не е останало нищо друго освен несвързани отломки от древната Универсалност на знанията, божествени, човешки и природни, доведени до своя Принцип: Иисус-Божие Слово. Свети Августин обозначава с името Religio vera този първоначален синтез на Божието Слово. Кабалата на равините, редактирана относително неотдавна, както писана, така и устна, е била известна в подробности на еврейските адепти от първи век на нашата ера. Тя, разбира се, не е била тайна и за човек с такива знания и такова положение като Гамалиел. Но тя не е била тайна дори и за неговия първи и най-виден ученик - свети Павел, станал Апостол на възкръсналия Христос. Впрочем, ето какво казва свети Павел в своето Първо Послание до Коринтяни, глава И, стихове 6, 7 и 8: “Мъдрост проповядваме на съвършените, ала Мъдрост не на тоя век, нито на предходните властници в тоя свят, а проповядваме 156

Божията Премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, която никой от властниците на тоя век не е познал; защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. ” Всички тези думи имат стойност на самородно злато и между тях няма нито една, която да не е безкрайно скъпоценна и вярна. Те провъзгласяват непълнотата на еврейската Кабала. Осветявайки по такъв начин цялостно интересуващия ни въпрос, ще съсредоточим тази светлина върху, все пак, скъпоценните отломки на древната Мъдрост, каквато е или може да бъде еврейската Кабала. Преди всичко, нека уточним смисъла на думата Кабала. Тази дума притежава два смисъла, съобразно това как се изписва: посредством Q (буквата “Коф” - бел.пр.), т.е. двадесетата буква от асирийската азбука, чието число е 100, или посредством С (буквата “Каф’: - бел.пр.) - единадесетата буква от същата азбука, чието число е 20. В първия случай, това название означава предаване, традиция; така нещата остават неясни, защото думата означава колкото този, който предава, толкова и това, което се предава, колкото този, който пренася традицията, толкова и самата традиция.

Ватанска или адамическа азбука 157

Предполагаме, че евреите са предали твърде точно полученото от халдейските учени, вземайки под внимание това, че с писменността изобщо и с преработването на древните книги в частност се е занимавал Ездра под ръководството на великия глава на халдейската Школа на маговете - пророк Даниил. Но от научна гледна точка това не придвижва въпроса напред, защото трудността само се пренася от еврейската Кабала върху документи на асирийската писменост, а след това върху още подревни документи, чак до първоизточника. Във втория случай, Кабала означава Силата, La, на XXII-те, СаВа, защото С=20 и В=2. И тогава въпросът се рашава точно, тъй като проблемът придобива научен характер, свързан в патриархалната древност с азбуката от двадесет и две числови букви. Трябва ли да даваме на тези букви расова принадлежност като ги наречем семитски? Може би, ако те наистина принадлежат на тази раса, а не обратното. Според моите изследвания древната азбука на Кабала, тази от двадесет и две букви, най-загадъчната и тайнствена азбука, послужила най-вероятно за прототип не само на всички останали от същия вид, но и на ведическите знаци и на санскритските букви, е арийска азбука237. С тази азбука, за която ви бях съобщил, се запознах от най-изтъкнатите брахмани, които не са ме задължавали да държа това в тайна. Тя се отличава от другите семитски азбуки с това, че буквите й имат морфологичен строеж, т.е. говорят чрез формите си, което ги прави уникални. Освен това, внимателното им изучаване ми показа, че тези букви са първообрази на зодиакалните и на планетните знаци, което също е особено важно. Брахманите наричат тази азбука Ватан и тя изглежда е принадлежала на първата човешка раса, защото със своите пет начални форми, строго геометрични, тя сама разкрива себе си: Адам, Ева, Адама. Мойсей, очевидно, загатва за тази азбука в стих 19 на глава II на своя Sepher Barashith. Освен това тази азбука се пише отдолу нагоре и нейните букви са разположени по такъв начин, че да образуват морфологични или говорящи изображения. Пандитиге ги изтриват от дъската, щом само завърши урокът на гуру. Те ги пишат от ляво надясно, подобно на санскритските, следователно като европейци. На основание на всичко изложено до тук, тази азбука-прототип на всички Kaba-Lim-и принадлежи на Арийската раса.

237

Има се предвид адамическата азбука, наричана още “ватан”

158

САНСКРИТСКА АЗБУКА ГЛАСНИ

Следователно азбуките от този тип не бива да се наричат семитски, защото те не принадлежат на никоя от тези националности. Тях можем и трябва да считаме за схематични. Впрочем, схема (SheMa - бел.пр.) не означава единствено знак на Словото, а също и Слава. На това двойно значение трябва да се обърне внимание, когато се чете приведения по-горе откъс от посланието на свети Павел. То е присъщо и на някои други езици като славянския. Например при думите Слово и Слава, които имат обща етимология. Тези значения говорят много. Санскритският език потвърждава това положение. Думата Sama, която се среща в наречия от келтски произход, означава подобие, тъждество, пропорционалност, еквивалентност и т.н. По-нататък ще разгледаме приложението на тези древни значения. Сега, нека обобщим предходното. Думата Кабала, както ние я разбираме, представлява азбуката на XXII-те творчески Сили или силата на ХХИ-те Букви на тази Азбука. Този род азбука е от арийски или яфетически прототип. Тя с пълно основание може да се нарече азбука на Словото или на Славата. Слово и Слава! Защо тези думи са така близки в два толкова различни древни езика като славянския и халдейския? Това се дължи на първичното устройство на човешкия Дух в един общ Принцип, едновременно научен и религиозен: Глаголът, Който е космологичното Слово и неговите Еквиваленти. Иисус, в своята последна тайнствена молитва, хвърля, както винаги, лъч ярка светлина върху историческата тайна, която ни занимава тук: “И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със Славата, що имах у Тебе преди свят да бъде!” Въплътеното Слово прави тук намек за непосредственото Си Творение като творящо Божие Слово, Творение, назовано с името божествен и вечен Свят на Славата, прототип на астралния и временния Свят, създаден от Алхимите по този непорочен модел. В това, че Божието Слово е творческият Принцип, древните били съгласни помежду си. Да говориш и да твориш са синоними във всички древни езици. При брахманите, всички документи от преди култа към Брахма представят Ишва-Ра, Иисус-Цар, като творящо Божие Слово. При египтяните, книгите на Хермес Триславния казват същото, а Оши-Ри (OShl-Ri) е Иисус-Цар, четено от дясно наляво. При траките, Орфей, посветен в египетските Тайнства почти по същото време както и Мойсей, е написал съчинение, озаглавено Божието Слово.

160

Що се отнася до самия Мойсей, Принципът (като Първопричина и Начало - бел.пр.) е първата дума и подлог на първото изречение от неговия Sepher (Книга Битие - бел.пр.). Там не става дума за Бога в неговата Същност, IHOH, който се назовава така чак на седмия ден, а за неговия Глагол, творец на божествената хексада: BaRa-Shith. Bara, означава говоря и създавам, творя; Shith означава хексада. В санскрит същото значение имат думите: BaRa-Shath. Думата BaRa-Shith е била повод за безкрайни спорове. Свети Йоан я разглежда, също като Мойсей, в началото на своето Евангелие и казва на древносирийски, кабалистичен език на XXII-те букви: В начало беше Словото. Иисус е казал: Аз съм Началото. Точният смисъл, установен по този начин от Иисус, потвърждава, понятието, определено във времената, предшествуващи Мойсей. Казаното до тук показва, че истински древните Школи са разглеждали творящото Божие Слово като Слизане, на което човешкото Слово е точно Отражение, а азбуката обхваща съвсем точно Планисферата на Космоса. Такава азбука, със своите еквиваленти, представлява вечния Свят на Славата; а космическите превръщания - света на астралните небеса. Ето защо Царят-Пророк, откликвайки на цялата патриархални древност, изрича: Coeli enarrant Dei Gloriam. Което означава: Астралният Свят разказва за Света на божествената Слава. Невидимата Вселена се познава чрез видимата. Тук остава да се разяснят две неща: 1. Възгледът на древните Школи относно космическия процес. 2. Представата за него, дадена от съответните азбуки. По първа точка, има III Форми-майки: център, радиус или диаметър и кръг; XII инволютивни знака; VII еволютивни. По втора точка, която древните смятали за по-важна: III съзидателни Букви; XII инволютивни и VII еволютивни. И в двата случая имаме: III + XII + VII = XXII = СаВа. Произнасяне: С = 20, В = 2, общо 22, C.Q.F.D. Следователно азбуките от двадесет и две букви съответствуват на. един соларен или соларно-лунарен Зодиак, допълнен от седмицата на еволюцията. Това са били схематичните азбуки. Другите, следвайки същия метод, ставали часови на първите с пс 24 букви; лунарни, с по 28 букви; месечни соларно-лунарни, с по 30 букви; деканически, с по 36 букви и т.н. В азбуките от двадесет и две букви Царствената, Емисивната т движението и Ремисивната на връщането е била буквата I (Y или J). която, поставена в първия вписан равностранен триъгълник, е трябвало

161

автологично, заедно с две други букви, да образува името на Божието Слово (Глагола) и на Иисус, IShVa- (Ra), OShI- (Ri).

Азбука на XXII-те букви (Виж Книга II) В противовес на това, всички народи, изповядващи натуралистични и лунни религии, приели за Царствена буквата М, която управлява втория основен триъгълник. Цялата ведическа система, а после и брахманската, били след това систематизирани по този начин от Кришна в началото на Кали-Юга. Такъв е ключът на Книга за войните на Йеве (IEVE), войни на Царствената I срещу узурпацията на М. Всичко изложено до тук, скъпи приятелю, Ви беше доказано от мен чрез просто наблюдение и научно изследване, благодарение на които тази 162

най-древна традиция беше възстановена и проверена. Тук споменавам само най-необходимото за изясняването на Кабалата като исторически факт. Съобразявайки се с мнението на предшествуващите ги патриарси, брахманите са разделили човешките езици на две големи групи: 1. Деванагари, езици на небесния Град или на цивилизацията в нейния божествен и космологичен Принцип и 2. Пракритски, дивашки или анархични езици. Санскритският, с неговите четиридесет и девет букви принадлежи към групата деванагари, към която група принадлежи и Ведическият, който има осемдесет букви или знаци, произлизащи от точката AUM, т.е. от буквата М. Тези два езика са кабалистични в своята специфична система, в която буквата М е отправна точка и точка на връщане. Но те се основават, от самото си начало и до днес, на един храмов език от двадесет и две букви, чиято първично Царствена буква е I. Благодарение на този ключ всички проверки стават възможни и лесни, за най-голямо тържество и слава на Иисус, Божие Слово на Йеве (IEVE), иначе казано, на първоначалния Синтез на първите Патриарси. Съвременните брахмани приписват на своята азбука от двадесет и две букви магически свойства, но за нас това е само суеверие и незнание. Суеверие, упадък и наслагване на археологически елементи и повече или по-малко променени формули; а едно задълбочено изследване, както в дадения случай, може да им даде едно научно, осъзнато обяснение, а не метафизично и мистично. По-голямото или по-малко непознаване на фактите, на Законите и на Принципа е послужило като основание на това примитивно знание. Лунната ведо-брахманска школа, впрочем, не е единствената, е която науката и нейния слънчев синтез, религията на Божието Слово, са се изродили в магия. Достатъчно е да се изследва всеобщото развитие от времето на вавилонската епоха насам, за да се види как нарастващият упадък придава на древните азбуки все по-суеверен и магически характер. От Халдея до Тесалия, от Скития до Скандинавия, от Куас на ФоХи и Муснадс на древна Арабия до Руните на варягите се наблюдава еднс и също израждане. Истината тук, както и във всичко, е безкрайно по-красива от заблудата и Вие, скъпи приятелю, знаете тази истина. Тъй като нищо не се губи в земното Човечество, както и в целия Космос, то всичко, което е било, съществува и до сега и свидетелствува за древната универсалност, за която говори свети Августин в своите Retractions. Брахманите оперират кабалистически с осемдесетте ведически знака, с четиридесет и деветте букви на санскритската азбука, с деветнадесетте гласни, полугласни и дифтонги, т.е. с цялата Масора на. 163

Кришна, добавена от него към ватанската или адамическата азбука. Арабите, персите, субасите ползуват по същия начин своите лунарни азбуки, състоящи се от двадесет и осем букви, а мароканците - с тяхтата азбука, наречена Корейша.

Манджурските татари кабализират със своя месечна азбука от тридесет букви. Същото може да се каже и за тибетци, китайци и други; същите са и уговорките, относно изменението на древното знание за космическите еквиваленти на Словото. Остава да разберем, как трябва да бъдат подредени тези XXII еквивалента върху планисферата на Космоса. Пред Вас, приятелю, стои моделът на това, което официално бе представено под името Археометър.

164

Вие знаете, че ключовете на този инструмент, предназначен за. употреба във висшите науки, ми бяха дадени от Евангелието, от някои много точни думи на Иисус, сравнени с тези на свети Павел и на свети Йоан. Позволете ми сега да направя кратко обобщение. Всички религиозни Школи, азиатски и африкански, притежаващи космологични азбуки, соларни, соларно-лунарни, часови, лунарни. месечни и т.н., си служат със своите букви по кабалистичен начин. Дали става въпрос за чисто научни знания, за поезия или за. божествено вдъхновение, всички древни книги, писани на език деванагари, а не на пракритски език, могат да бъдат разбрани единствено на специфичната Кабала на тези езици. Но те трябва да бъдат приведени към ХХИ-та схематични еквивалента, а последните - към своите точни космологични позиции. Следователно еврейската Кабала е основана върху всички предшестващи я построения на човешкия Дух; но тя трябва да бъде археометрирана, т.е. да бъде измерена чрез регулиращия Принцип на Археометъра и проверена чрез този инструмент на Божието Слово и на неговия първичен Синтез. Не зная, скъпи приятелю, дали тези страници удовлетворяват Вашето благосклонно внимание. Тук аз само резюмирам в няколко реда. предмета на цели глави. Затова Ви моля да извините несъвършенствата на това писмо и да погледнете на него като на свидетелство за моята добра воля и приятелски чувства. 10 януари 1901 г.

a

КНИГА II

ОПИСАНИЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА АРХЕОМЕТЪРА ГЛАВА ПЪРВА ПРИЯТЕЛИТЕ НА СЕНТ-ИВ Смъртта дойде при маркиз дьо Сент-Ив д ’Алведр ненадейно. Неговото значително творчество беше в процес на изпълнение, но незавършено; някои части бяха изцяло написани и оформени, други напротив, бяха само нахвърляни. Беше необходимо да се добавят множество документи, значително количество снимки и рисунки. Трябваше ли да се остави да бъде изгубен плода на толкова години работа и да се спре Археометъра, който беше в процес на изпълнение? Или обратно, да се направи опит да бъде довършена работата, въпреки трудностите, които предстояха? Това е проблемът, който възникна пред семейството на маркиз дьо Сент-Ив и тук трябва да кажем как беше разрешен той и то, по наше мнение, по един много интелигентен и справедлив начин. Графиня Келер и граф Александър Келер, наследници на маркиз дьо Сент-Ив, натовариха един приятел и ученик на маркиза, доктор Жерар д ’Анкос (Папюс) да направи необходимото, за да бъде публикуван Археометърът. За доктор д ’Анкос беше невъзможно сам да завърши един толкова, значителен труд. Тогава той се обърна към всички онези личности, на които Сент-Ив беше разрешил да изследват отделни части от неговата Творба. Обществото “Приятелите на Сент-Ив” бе основано и законово регистрирано като гражданско общество за публикации и конференции, съвместно с един от най-скъпите приятели на маркиза - г-н Дювино дьо Лано. Това общество събра една група от сътрудници, която трябваше да завърши и представи творбата на Учителя. Г-н Льобретон, преданият секретар на Сент-Ив, направи една начална класификация на документите и създаде една забележителна, връзка между починалия Учител и живите му ученици. Г-н Жермен, който беше ценен сътрудник на Учителя в частта за музикалните приложения, охотно се зае с всичко, което има връзка с тази част.

167

Г-н Гужи, дипломиран архитект, който беше работил с Учителя върху всички приложения в архитектурата, ни предостави едно блестящо резюме на своята работа, както и всички необходими клишета. Нашият приятел, доктор А.Шове от Нант (Саир), който специално е работил с Учителя, ни беше особено полезен в публикуването на този труд. Той посвети няколкомесечна работа на издаването на Истинската мъдрост; на него дължим и санскритската херменевтика и още много други важни неща. Г-н Батийа, талантлив литератор, беше избран от самия маркиз дьо Сент-Ив като негов сътрудник за литературната част и всички приятели на Учителя са му дълбоко признателни. В тази група, съставляваща единен организъм, в който всеки индивид пожела да остане анонимен, за да се слее с обобщения термин “приятелите на Сент-Ив”, се наредиха и други лични приятели на маркиза, запазили високо мнение за него и издигнали спомена за него в култ. Сред първите от тези хора ще посочим граф Леонс дьо Ларманди, после нашия приятел Седир, а след това и Ф.Ш.Барле, който беше един от първите страстни защитници на Учителя и който написа за него една забележителна брошура, с няколко грешки, обаче, засягащи Археометъра, дължащи се на липсата на документи. Като всички учители маркиз дьо Сент-Ив имаше ученици, които в началото му се възхищаваха, а след това го оскърбиха или предадоха. Най-доброто, което можем да направим, е да не ги посочваме. Учителят забрави и прости. Неговото творчество остава и това е достатъчно, за да сложи завистниците на мястото, което те заслужават. Приятелите на Сент-Ив се постараха да види ден не само Археометърът, а и някои предварително направени приложения. Ще посочим принципно Теогонията на Патриарсите, приложението на археометричните ключове към новия превод на първите глави от Битие и на първата глава от Евангелието на Свети Йоан. Това луксозно издание беше депозирано при издателя Дорбон-Ене (старши), булевард “Осман” 19, Париж. Междувпрочем трябва да благодарим от името на всички почитатели на Учителя на ерудита, артиста238, издателя Дорбон - Ене за отдадеността, която прояви, приемайки да публикува Археометъра. Приятелите на Сент-Ив преиздадоха и Тайните на прогреса с трите глави върху раждането, половете, любовта и смъртта; Мисията на Индия, труд за Индия, за нейните тайни и Махатми, - изумителни разкрития, непознати в Европа. Накрая, те направиха една азбучна таблица за Мисията на евреите, която беше станала необходима.

238 Артист - да се разбира в смисъл на творец, човек на изкуството

168

Всичко това приятелите на Сент-Ив направиха без да търсят каквато и да било материална облага, първо - в памет на отишлия си знаменит Учител, после - от благодарност към наследниците му, които не пожалиха усилията си, за да подпомогнат учениците му да издадат Археометъра и многобройните му приложения.

165

ГЛАВА ВТОРА ПРЕДВАРИТЕЛНИ РАЗЯСНЕНИЯ Преди да се заемем с изучаването на Археометъра, важно е да изтъкнем особения характер на това откритие. Археометърът е инструмент за построяване, а не построена къща. Преди да се построи една къща, всеки работник донася своя инструмент: зидарят носи своята мистрия, архитектът - пергела и линията и така нататък за всяка част от строежа. Археометърът е особен с това, че той е един и същ за всички изкуства; той е едновременно ключът към тоновата стълбица за музиканта, ключът към цветовите гами за художника и ключът към формите за архитекта. Необходимо е да се изтъкне това фундаментално разграничаване, от което става ясно, че този синтетичен инструмент е именно инструмент, а не готово приспособление. Той не ни дава една готова къща, а начин да построим много такива в съответствие с неговите нови правила. Следователно той, Археометърът, не е предимство за мързеливеца, а напротив - покана за работа с нови средства. Той запазва оригиналността на всеки артист, но му дава и научна основа. Това е един инструмент, който притежава специални качества, които най-добре бихме обобщили така:

Археометър ( виж Приложение 1 ) 170

1. Археометърът е един и същ за всички изкуства; 2. Той насочва всички изкуства към един общ Синтез и същевременно дава ключ към религиите и научните знания от древността; 3. Той привежда всички мерки към съвременните метрични единици: метър и окръжност; хиляда милиметра и 360 градуса. I Като в общ инструмент за всички изкуства, в Археометъра художникът вижда съставните цветове, произлезли от трите основни цвята: жълто, червено и синьо, разположени в окръжност от 360 градуса по такъв начин, че белият цвят да се възстановява теоретично от двата, противоположни цвята на разстояние от 180 градуса. Следователно, благодарение на Археометъра, може да се определи една палитра от поне 360 цветови нюанса, като всеки има свое число, а не измислено име. Това число позволява не само да се определи всеки нюанс, но и неговия състав на базата на основните цветове. Музикантът намира в Археометъра. отношенията на нотите към цветовете, към формите и към буквите, а. освен всичко това и сонометричните скали, които обосновават двете серии: словеснатата (вербалната) серия и физическата (камертоновата) серия, обратно пропорционални на еталона на метъра, където нотата ре бемол е равна на 100000 или един метър; тази цифра 100000 представлява, произведение на 625 по 160. (За подробностите и тълкуванията, виж понататък изследването на археометричния еталон.) Архитектьт открива в Археометъра ключа на един универсален Канон, който позволява построяването на форми на базата на едно име. идея или определен цвят като така се определят тесните съотношения между височината и ширината на сградата от една страна и между нейното приложение - индустриално, религиозно или естетическо, от друга страна. Но това, което ще учуди най-много съвременните артисти е приложението на Археометъра в литературата. Отношенията на буквите и цветовете, за които са се досещали Рембо и неговите имитатори, са определени научно в Археометъра. Освен това този инструмент определя отношенията между думите, идеите, цветовете и формите. Археометърът като инструмент е полезен не само за създателите на нови тълкувания, но той има много специален характер и по отношение изучаването на древните науки. Търсачът на тайни и историкът получават инструмента, използуван при древното посвещаване в тайнствата на всички изкуства и научни открития. Поради това още тук се налагат и някои обяснения. Всъщност, древните са ползували като общ ключ за тълкуване Небето и неговото устройство. По този начин, дори и всички земни 171

архиви да изчезнат, пак би било възможно да се възстанови инструмента, който е основа на всички изкуства и науки, като се направи отпечатък на небесното устройство върху папирус или твърда материална основа. Затова и познанието на древната астрология е задължително за истинските търсачи (изследователи - бел.пр.), както и за историците, достойни да носят това име. Древните са разделили небето на 12 големи части, съответствуващи на 12-те зодиакални знака. Тези части образували астрални домове, в които се движели небесните тела - звездите като са имали положителни и отрицателни домувания, или дневни и нощни, във всеки от тези домове. Нека си припомним и че за древните всеки зодиакален знак си има буква, всяка планета - също и така небето се е състояло от една истинска движеща се азбука, в която планетните букви заставали пред всяка от фиксираните зодиакални букви; следователно на небето могат да се намерят имена от всички големи религии: Ишва-ра или Иисус-цар, Мария или Майа, Маха-Майа или Девата на великите небесни води. Тези имена са изписани с огнени букви в небето още от времето на образуването на първите земни елементи. По същия начин стоят нещата с имената Фо, Шива, Брахма и т.н. ...Тук трябва да подчертаем двойното значение на Археометъра. Той е инструмент, който трябва да обнови цялото съвременно изкуство чрез ръцете на гениалните артисти от една страна, а от друга - той е свидетел и ключ на цялата наука от древността, чиито деформирани останки са окултните науки. Окултистите разглеждат Археометъра само от тази втора гледна точка и коментарите, в общия случай детински, които се правят по повод на този възхитителен инструмент за тълкуване, са също само върху този негов аспект. Впрочем, астрологията дава ключ към древната наука и това, че Сент-Ив д ’Алведр възстановява отношенията между букви, цветове и планети, е една от големите му заслуги. Но този инструмент би останал само напомняне за интелектуални гробища, ако неговият автор не го бе създал и като начин за синтез и възраждане на цялата бъдеща интелектуалност. II Този инструмент е един и същ за всички изкуства; той ги синтезира, той определя техните отношения. Един и същи кръг от 360 градуса ни дава: 1. Двойна скала на числата; 2. Отношенията на цветовете и формите, на музикалните ноти, на буквите от древните свещени азбуки. Както вече казахме по-горе, той синтезира тези артистични ключове с данните от древната астрология, която е истинският ключ към всички религии и свещени науки от древността. Благодарение на Археометъра небето престава да бъде нямо; то говори, произнася имена и това са имената от всички религиозни посвещения на всички времена, както казахме и преди малко. Сент-Ив 172

д ’Алведр е посветил голяма част от работата си на изучаването на тези религиозни тълкувания, а ние ще се постараем да ви накараме да ги предусетите тук.

III Както ще видите, поглеждайки към цветната фигура на Археометъра, всичко е вписано в кръг от 360 градуса, разделен от триъгълници на 12 сектора, всеки по 30 градуса. Ще забележите двете скали на числата: едната от 0 до 360 градуса и другата от 360 градуса до 0 градуса. Четейки този труд, ще намерите модели на приложения, които не са задължително пълни, макар че дават ценни индикации; защото ако един автор е компетентен специално в някое изкуство, ясно е, че колкото и умен да е той, не би могъл да бъде толкова компетентен във всички известни изкуства и науки. Трябва да добавим и това, че когато наследниците на маркиз Сент-Ив, графиня и граф Келер, оказаха голямата чест на доктор д ’Анкос като го избраха да публикува Археометъра, трудът на Сент-Ив далече не беше завършен. Бяха необходими още много месеци на търсения и деликатна работа, трябваше да се съберат всички сътрудници на гениалния автор, за да се завърши този труд. Ще се види. че Сент-Ив е обърнал специално внимание върху музиката, която е била неговото любимо изкуство. Ще се види също колко интересни са данните, касаещи архитектурата. Всяка от тези части бе преразгледана от някой от сътрудниците на Сент-Ив, чиито имена се виждат в списъка на приятелите на Сент-Ив.

173

ГЛАВА ТРЕТА СЛОВОТО И АЗБУКИТЕ - АРХЕОМЕТРИЧНА ПЛАНИСФЕРА КОСМОЛОГИЧЕСКИЯТ АРХЕОМЕТЪР 1. Словото и азбуките. 2. Теантропологическото слово 3. Андрологическото и космологическото слово 4. Теандрологическото слово 5. Печатът на божието Слово (Гпагола) 6. Неговите следи в тройната църква - евангелска, мойсеева, патриархална 7. Последствия от неговото възкресение

КОСМОЛОГИЧЕСКИЯТ АРХЕОМЕТЪР

УНИВЕРСАЛЕН РЕГУЛАТОР, ИЗМЕРИТЕЛ И КОМПИЛАТОР Разглежда метрологията и точната комбинация на космологическите идеи и техните изразни средства: форми, числа, цветове, звуци, както и съответствуващите им взаимоотношения, а следователно и изкуствата и занаятите, които ги използват

АРХЕОМЕТРИЧНА ПЛАНИСФЕРА Органичен,хармоничен и симетричен инструмент, създаден на базата на комбиниране на няколко зони от окръжности, радиуси и многоъгълници, които са концентрични и могат да се въртят около една обща централна точка Споменатите зони съдържат: 1. Двойна окръжност от 360 градуса (фиксирана239), като за всяка част от нея нарастването на градусите е в противоположна посока. По този начин всяка точка дава две числа и техният сбор е винаги 360, а тяхната инверсия на дясно или на ляво позволява лесно измерване в двете посоки; 239 Неподвижна 174

2. Дванадесетстепенна фиксирана зона, наречена Зодиак на простите букви. Тя е разделена на равни части, всяка от 30 градуса, делими на минути и дори на секунди. Всяка дванайсета част от тази зона съдържа в средата си своята морфологична буква и числото на тази буква върху една плочка със специален цвят, който е точно съответствуващият; Общо: XII морфологични букви XII аритмологични цифри, всяка специфична за съответната буква, XII цвята; 3. Една подвижна зона, наречена планетарна зона на буквите. Тя е образувана от XII ъгъла на IV равностранни триъгълника, които се пресичат равномерно. Всеки от XII-те ъгъла е тангентен на една от плочките от предната зона и носи една морфологична буква, съответствуващата на тази буква аритмологична цифра, цвета на плочката, към която рамената на ъгъла от съответния триъгълник са тангенти, петолиние и музикална нота. Общо: XII ъгъла, XII букви, XII числа, XII цвята, XII ноти; 4. Една фиксирана зодиакално-астрална зона със своите XII знака, произлезли от XII зодиакални букви. Всеки знак върху своята плочка, носеща цвета на съответствие с горните зони; 5. Една планетарно-астрална зона, подвижна, със своите диатонични240 астрални знаци и всичките им съответствия, всеки в своите собствени домувания, както дневни, така и нощни, носеш цвета на планетарната буква, от където произлиза нейната морфология. Общо: XII планетарни знака, от които V - повтарящи се, II неповтарящи се и XII цвята; 6. Една зона от XII ъгъла на IV равностранни триъгълника, които се пресичат равномерно под генериращия241 метрологичен триъгълник, съответствуващ с ъглите си на знака на Девата, на знака на Козирога и на знака на Телеца. Всеки ъгъл носи цвета на. знака, на който съответствува. Общо: XII цвята, XII ъгъла, IV равностранни триъгълника, от които един генериращ, два шестоъгълника или две двойки тангентни равностранни триъгълници, едната двойка - на триъгълниците на Слънцестоенето, определящи чрез ъглите си оста север-юг и

240 Двойни 241 Основния

175

другата двойка - на триъгълниците на Равноденствието, определяща чрез ъглите си оста изток-запад, като ъглите на всяка двойка са на разстояние един от друг равно на дължината на радиуса на описаната им окръжност; 7. Една централна окръжност, съдържаща музикално петолиние, една нота в общия център, морфологичната буква върху тази нота, XII бели радиуса, образуващи VI бели диаметъра, минаващи през центъра, един в посока север-юг, друг - изтокзапад, а всички на 30 градуса един от друг. Тази планисфера има своите полюси и своя екватор на съответствията, своята година, своите годишни времена, своята ляводясна симетричност на директните и интерференциални органичности и хармоничности. Тя е говореща чрез всичките си съгласуващи се елементи и всичките им комбинации. Анализ на нейното синтезиране и законите, които са управлявали нейното съставяне, ще бъдат дадени след подробното й описание.

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ

Север. Зенит 1234567-

Градуси 345 и 15 (360°)242 Зимното слънцестоене, декември - януари. Началото на времето и на положителната година. Плочка в обикновено жълто. 120. Буква, представляваща равностранен триъгълник. 80 , число на тази буква. Жълтият ъгъл на равностранния триъгълник на Земята. 120 8 - Буква, представляваща равностранен триъгълник с вертикалната ос на света. 9 - 3 0 0 , число на тази буква 10 - Нотата си. 11 - Козирогът и неговите съответствия. 12 - Сатурн и неговите съответствия. 13 - Белият радиус към жълтия ъгъл. 14 - Нотата ми и буквата на Слънцето .

242 Сумата на срещустоящите градуси е винаги 360 176

Юг. Надир 1 - Градуси 165 и 195 (360°) 2 - Лятното слънцестоене, юни - юли. 3 - Връщането на времето и на отрицателната година. 4 - Плочка във виолетово : синьо - 60, червено 60 ( 120)243. 5 - Буква : спирала върху вертикална черта. 6 - 8, число на тази буква. 7 - Виолетовият ъгъл на равностранния триъгълник на Водата 8 - Буква:окръжност с диаметър, представляваща двойна полусфера. 9 - 2 , число на този двоен полуцикъл. 10 - Нотата ла. 11 - Ракът и неговите съответствия. 12 - Луната и нейните съответствия. 13 - Белият радиус към виолетовия ъгъл синьо - 60, червено - 60 ( 120). 14 - Нотата ми и буквата на Слънцето.

Запад 1 - Градуси 75 и 285 (360°) 2 - Есенното равноденствие, септември октомври. 3 - Отрицателното екваториално налягане 4 - Зелена плочка: синьо - 90, жълто - 30 ( 120). 5 - Буква: кобилицата на Везни. 6 - 3 0 , число на тази буква. 7 - Зеленият ъгъл на равностранния триъгълник на Въздуха. 8 - Буква, представляваща точка, от която излиза крива. 9 - 3 , число на тази буква. 10 - Нотата фа. 11 - Везните и техните съответствия. 12 - Нощната Венера и нейните съответствия. 13 - Белият радиус към зеления ъгъл. 14 - Нотата ми и буквата на Слънцето. 243Сумата от частите на смесените основни цветове е винаги 120

Хоризонтални и екваториални съответствия от изток към запад

Изток 1 - Градуси 255 и 105 (360°) 2 - Пролетното равноденствие. Март - април. 3 - Положително екваториалното налягане 4 - Оранжева плочка: червено - 90, жълто- 30(120) 5 - Буква: окръжност с две криви във формата на рогата на Овен. 6 - 5 , число на тази буква. 7 - Оранжевият ъгъл от равностранния триъгълник на Огъня. 8 - Буква със спираловидна (хеликоидална) форма завършваща косо с ъгъл. 9 - 20, число на тази буква. 10- Нотата ре. 11 - Овенът и неговите съответствия. 12 - Нощният Марс и неговите съответствия. 13 - Белият радиус към оранжевия ъгъл - червено - 90 жълто - 30 (120). 14 - Нотата ми и буквата на Слънцето.

Съответствия североизток на 30° от севера

Североизток На 30° от север

178

1 - Градуси 315 и 45 (360°). 2 - Зимата, януари - февруари. 3 - Оранжева плочка : жълто - 90, червено - 30 (120). 4 - Буква: две кръстосани прави. 5- 100, число на тази буква. 6 - Оранжевият ъгъл от триъгълника на Въздуха: жълто - 90, червено - 30 (120). 7 - Буква: триъгълник с отвее, разполовяващ ъгъла при върха по на 30 градуса. 8 - 300, число на тази буква. 9 - Нотата си. 10 - Водолеят и неговите съответствия. 11 - Дневният Сатурн и неговите съответствия. 12 -Оранжевият ъгъл: жълто- 90, червено-30 (120). 13 - Белият лъч към този ъгъл. 14 - Нотата ми и слънчевата буква.

югозапад на 30° от юга Съответствия Наклонени съответствия северозапад на 60° над екватора и на 30 ° от севера

Югозапад На 30° от юг 1 - Градуси 135 и 225 (360°) 2 - Лятото, юли - август. 3 - Плочка в цвят индиго: червено -30, синьо - 90 (120), от триъгълника на Огъня. 4 - Буква, представляваща дъга от окръжност 180 градуса. 5 - 9 , число на тази буква. 6 - Ъгълът индиго: червено -30, синьо - 90 (120), от триъгълника на Огъня. 7 - Буква, представляваща дъга от окръжност от 180 градуса с централната й точка. 8 - 5 0 , число на тази буква. 9 - Нотата ла. 10 - Лъвът и неговите съответствия. 11 - Слънцето и неговите съответствия 12 - Ъгълът индиго: червено -30, синьо - 90 (120), от триъгълника на Огъня. 13 - Белият лъч към този ъгъл. 14 - Централната нота ми и слънчевата буква. Северозапад На 60° над екватора 1 - Градуси 15 и 345 (360°) 2 - Есента, ноември-декември. 3 - Зелена плочка: жълто -90, синьо - 30 (120), от триъгълника на Огъня. 4 - Буква: лък (кобилица) с точка над него. 5 - 7 0 , число на тази буква. 6 - Зеленият ъгъл: жълто -90, синьо - 30 (120), от триъгълника на Огъня. 7 - Буква: точка, генерираща крива, съединена с хоризонтална права. 8 - 4 , число на тази буква, произлязло от нея. 9 - Нотата до. 10 - Стрелецът и неговите съответствия (стрела и лък над нея). 11 - Дневният Юпитер и неговите съответствия (знак, произлязъл от буквата от т.7, пресечена в основата с вертикална права черта). 12 - Зеленият ъгъл: жълто -90, синьо - 30 (120), от триъгълника на Огъня. 13 - Белият лъч към зеления ъгъл. 1 4 - Нотата ми и буквата на Слънцето. 175

Съответствия югоизток на 60 0 под екватора

Ю гоизток На 60° под екватора 1234-

Градуси 195 и 165 (360°) Пролетта, май-юни. Плочка в инфрачервено: червено-90, синьо-30 (120). Буква, представляваща голяма точка, която генерира вертикална права, завършваща с кос ъгъл. 5 - 7 , число на тази буква, произлязло от нея. 6 - Инфрачервеният ъгъл: червено - 90, синьо - 30 (120) от триъгълника на Въздуха. 7 - Буква: наклонена спирала, преминаваща в долната си част в права с тънък остър край. 8 - 90, число на тази буква. 9 - Нотата сол. 10 - Близнаците и техните съответствия. 11 - Нощният Меркурий и неговите съответствия. 12 - Инфрачервеният ъгъл: червено-90, синьо -30 (120). 13 - Белият лъч към този ъгъл. 14 - Нотата ми и буквата на Слънцето.

Наклонени съответствия северозапад на 30 ° над екватора и на 60 градуса от севера

Северозапад На 30° над екватора

180

123456-

Градуси 45 и 315 (360°) Есента, октомври - ноември. Зелена плочка: синьо - 60, жълто - 60 (120). Буква: точка в средата на права линия. 40, числото на тази буква. Зеленият ъгъл: синьо - 60, жълто - 60 (120) от триъгълника на Водата. 7 - Спираловидна буква, преминаваща в горната си част в права с тънък остър край 8 - 20, числото на тази буква. 9 - Нотата ре. 10 - Скорпионът и неговите съответствия. 11 - Дневният Марс и неговите съответствия. 12 - Зеленият ъгъл: синьо - 60, жълто - 60 (120). 13- Белият лъч към зеления ъгъл. 14 - Нотата ми и буквата на Слънцето.

Наклонени съответствия югоизток на 30° под екватора и на 120° от севера

Ю гоизток На 30° под екватора 1 - Градуси 225 и 135 (360°) 2 - Пролет, април-май. 3 - Червена плочка 120. 4 - Буква: окръжност, от която излиза крива. 5 - 6 , число на тази буква, произлизащо от нейната форма. 6 - Червеният ъгъл 120 на триъгълника на Земята. 7 - Буква: точка, от която нагоре излиза крива. 8 - 3 , числото на тази буква. 9 - Нотата фа. 10 - Телецът и неговите съответствия. 11 - Дневната Венера и нейните съответствия. 12 - Червеният ъгъл 120. 13 - Белият лъч към червения ъгъл 120. 14 - Нотата ми и буквата на Слънцето.

Съответствия североизток на 60° от севера

Североизток На 60° от север 1 - Градуси 285 и 75 (360°) 2 - Зимата, февруари - март. 3 - Оранжева плочка: жълто - 60, червено -60 (120). 4 - Буква: голяма точка, генерираща чрез обиколката си наклонена права надолу. 5 - 200, числото на тази буква. 6 - Оранжевият ъгъл: жълто - 60, червено -60 (120). 7 - Буква, представляваща точка, генерираща крива надолу, пресечена с хоризонтална права. 8 - 4 , числото на тази буква. 9 - Нотата до. 10 - Рибите и техните съответствия. 11 - Нощният Юпитер и неговите съответствия. 12 - Оранжевият ъгъл: жълто - 60, червено - 60 (120). 13 - Белият лъч към този ъгъл. 14 - Нотата ми и буквата на Слънцето.

181

Югозапад На 60° от юг 1234-

Градуси 105 и 255 (360°) Лятото, август - септември. Синя плочка 120. Буква: две големи точки, всяка генерираща крива, като двете криви се съединяват в полуокръжност. 5 - 1 0 , число на тази буква. 6 - Синият ъгъл 120 от триъгълника на Земята. 7 - Буква: наклонена спирала, преминаваща в долната си част в права с тънък остър край. 8 - 9 0 , числото на тази буква. 9 - Нотата сол. 10 - Девата и нейните съответствия. 11 - Дневният Меркурий и неговите съответствия. 12 - Синият ъгъл 120. 13 - Белият лъч към този ъгъл. 14 - Нотата ми и буквата на Слънцето.

КОСМОЛОГИЧЕСКИЯТ АРХЕОМЕТЪР

ОТКРИВАТЕЛ И РЕГУЛАТОР НА ВИСШИТЕ ЗНАНИЯ

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ

Археометърът и Архитехнията

Археометърът е точен инструмент на висшите науки и съответствуващите им изкуства, техен космометричен указател, техен 244 космологичен еталон, техен регулатор и хомологичен откривател ' на. сходствата им. Той ги привежда към единствения им и универсален принцип, към тяхното взаимно съгласуване и синархичен синтез. Този синтез, който не е нищо друго освен генезиса на принципа, е самото Слово и то изписва само своето собствено име върху първия триъгълник на Археометъра : SOPh-Ya, Мъдростта на Бога Могъщ и Творящ. Но, за да се разберат всички възможни приложения на Археометъра като откривател и експериментален регулатор на този генезис и синтез, би трябвало да се навлезе в безкрайни обяснения. Би трябвало да се опише цялата номенклатура на четворната, йерархия на субстанциите, на фактите, а след това на науките и изкуствата - божествени, ангелски, човешки и естествени или природни. Би трябвало, освен това, да се посочат, като се навлезе в универсалността на последствията, всички равнозначности, всички съответствия и съотношения на тези йерархии. Същата демонстрация бихме постигнали и по по-бърз начин, чрез един факт, чрез опита в цялата му научна истинност, а следователно и в цялата почтеност на съвестта, която човек трябва да изисква от себе си в една толкова сериозна материя. 244 Откривател на подобията 183

Този факт е изкуството, но изкуството, разглеждано като нещо съзидателно и съобразяващо се със самата наука, а не като индивидуалистична проява на анархията, на фантазията, на модата или на имитацията. Затова ние концентрираме приложенията на Археометъра върху онова Изкуство, което е в състояние да се превърне в най-пряк израз на Науката, доведена до своя принцип, върху онова изкуство, което синтезира всички науки в действие, всички изкуства, всички занаяти и професии, с една дума - цялата йерархия на човешкия труд. Това изкуство е Архитехнията. Доколкото основно дело на Архитехнията е Религиозната Сграда, обобщение на Принципа на Закона и на социалния въпрос, ние ще трябва да приложим Археометъра в науката за религиите. Тъй като може да бъде призован да издига християнски катедрали, брахмански, будистки или китайски пагоди, гебрийски храмове или мюсюлмански джамии, архитектът ще види върху археометричния регулатор точното място на всяка от тези религии в Религията, като тази дума се използува в своя смисъл на научен Синтез и на Мъдрост, както са го разбирали в древността. Археометърът ще докаже експериментално, че той е едновременно Откривател и Регулатор на Висшите знания, Откривател на Посвещението, предсказано в началото на XIX век от граф дьо Местр. Тъй като археометричният Принцип е Словото, архитектът ще си послужи най-напред с двойната зона на буквите, а тя, в същото време, ще му даде всичките си еквиваленти от сонометрични числа, цветове, ноти, музикални строеве, а следователно и морфологични еквиваленти. Той само ще трябва да премине от Света на Славата към този на астралните небеса, за да получи космологическите съгласувания, които произтичат от ангелските и от божествените. Корона от 360 градуса или 36 декана Думата 36 се пише с десетични санскритски букви : GO. Тя означава, във Веда, самото Небе. Думата 360 се пише с числови адамически букви : ShaS. Тя означава шестичната сила 6 X 6 ; тази, която точно съответства на измерването на кръга чрез шестоъгълника. По-късно ше видим важността на това отношение със самия Принцип. Неговата същност е Троицата, която определя директната си инструменталност в шестичността: 3...6; равностранният триъгьлник, определящ шестолъчната звезда. Тази двойна кръгова скала на градусите с възможност за завъртане в две посоки има важна функция за практическия контрол, който ще се

184

потвърди от фактите по-нататък, включително и що се отнася до цветовете, светлинните Еквиваленти на Словото: Лъчи и цветове. Словото Тук ще припомним, че Евангилието на Йоан, четено на старосирийски245, казва: “В Началото бе Словото, Глагола”. В патриархална Гърция или по-скоро в Славяния246 на Балканите, Орфей, в съответствие с традициите, вдъхновени от Отците на Църквата, е оставил сред многобройните си канонически книги една творба озаглавена: Словото или свещеният Глагол. Същото е и в патриархална Италия, тази на етруските. Само трябва да изследваме малко древността във всички части на света, за да намерим сигурни следи за значението на човешкото Слово, разглеждано като отражение (и като част) на божествения Глагол. Без съмнение от Индия до Китай, от Славяния и Скандинавия до древна Америка, от Сирия и Халдея до Египет, може да се достигне само до суеверните и магически останки на древната наука за онова първично Слово и неговите азбуки. Но тези остатъци сами по себе си свидетелстват за съществуването на една изгубена наука. На тези древни азбуки от XXII букви старосирийската църква придава литургична стойност, а на всяка буква - божествена функционалност и величествено значение. Въпросната религиозна Школа е, в този смисъл, по-близо дс истинската древна наука от магическите интерпретации на декадентската античност, достъпни за ерудирания читател, интересуващ се от изложените проблеми. Азбуките Сред древните азбуки, предшествуващи анархистичните гръкоримски цивилизации, ние класираме тези с 22 числови букви като типични еквиваленти на Словото. Наричаме ги Соларни и Соларно-лунарни, с условието, че тези астрални наименования са само знаци за съответствие между Света на. Славата и Астралния Свят. Поради забравянето на това разграничение и приемайки ефекта за. причина, а следствието за Принцип, някои древни Школи изпаднали в култ към астралните сили, ангели и демони; в сабеизъм, даже във

245 Арамейски език 246 Която включва: Дакия - от Панония до Днепър и Днестър, Мизия и Скития - над и под Дунав, Илирия и Тракия - до Епир и Черно море с Босфора и Мраморно море

Космологична таблица на XXII-те букви

фетишизъм, а преди един век Дюпюи изпадна още по-ниско - в най-грубия астрономически материализъм. Ние класираме като лунарни азбуките с 28 букви, като часовозодиакални - тези с 24, като месечно-зодиакални - тези с 30, като деканически - тези с 36 и т.н., като запазваме гореизложените резерви и отнасяме всички тези числа към XXII-те букви като към Еталон. В Археометъра използуваме азбуката на първите Патриарси поради следните съображения: Тя е морфологична, което означава, че е повече от геометрична; а чрез устойчивите си или гъвкави форми тя рисува обекта, който назовава или назовава формата му по правила, които няма да излагаме тук. От нея произлизат знаците на зодиака и планетите, както и конструкцията на сферата и планисферата, която съдържа тези знаци. Следователно, космологическата функция и място на всяка буква са определени чрез сходството на формата й със астралните знаци, чиято пък позиция е определена астрономически. В резултат на това, че буквите са разположени по този начин, а не от човешка ръка, тяхната позиция, двоичните, троичните и т.н. групирания, всичките им взаимоотношения са автологични, а не антропологични. Върху Археометъра ние добавяме към тях и ^47 старосирийската, асирийската“ , самаритянската и халдейската азбуки всички те, бидейки соларни или соларно-лунарни, се състоят от XXII буквени и числови еквиваленти. Така, когато приликата на археометричната буква и съответствуващия зодиакален знак не са много сигурни, тази несигурност се отстранява чрез аналогичната буква от другите азбуки и основно от самаритянската. МОРФОЛОГИЧНА АЗБУКА НА ПЪРВИТЕ ПАТРИАРСИ Пред нас е графичното изображение на азбуката на първите патриарси, използувана върху кръглите плочки и ъглите на триъгълниците на Археометъра. Описанието, което тя съдържа, е направено от Брахманите248, а не от нас. Брахманите превръщат тази азбука в едно голямо тайнство и тя със сигурност е арийският прототип на всички азбуки от този тип, наречен семитски, който е по-правилно да бъде наречен схематичен (от Sh-e-Ma бел.пр.). -4' От тази азбука произлиза еврейската азбука (иврит), създадена от пророк Ездра след завръщането на евреите от Вавилонския плен, ок. 408г.пр.Хр.е. ~48 Така се нарича жреческата каста на брамините от времето преди Кришна, прибл. 3200 години пр.Хр.е. 187

Изключителното при нея е, че е морфологична, прототип е на ведическите и санскритски букви, и че със сигурност свързва толкова древната брахманска Школа с тази на първите Патриарси. Тази азбука произлиза от точката, линията, окръжността, равностранния триъгълник и квадрата; и макар че брахманите я наричат “Ватан”, тя се самоподписва “Адам, Ева, Адама” чрез следните пет форми, които са майки249 на морфологията:

^ : Adam;

О : Eve;

^ : Adama.

Астралните, зодиакалните и планетните знаци без съмнение произлизат от тази азбука, както и повечето букви и цифри, повече или по-малко променени и достигнали до нас от един общ чист извор, носени от различни приливи и разкрасени в различна степен. Като резултат, повтаряме го нарочно, доколкото мястото на всяка буква се определя от позицията на зодиакалния или планетен знак, от който произлиза, археометричното Слово е автологично, както и всичките му еквиваленти. Именно тази схематична азбука има предвид Мойсей в стих 19, глава II на неговия Sepher Berashith2^0. Думите магия и тайнство, употребявани от брахманите в горните описания, задължително извикват в научното съзнание на християнина два синонима: Суеверие и неведение Суеверие: упадък и наслагване на древни елементи и повече или по-малко променени формули, които обаче задълбоченото знание може, понякога, както и в този случай, да свърже с едно предишно знание, научно и съзнателно, а не метафизично и мистично. Неведението: незнание, по-голямо или по-малко, за фактите, законите и принципа, които са съставни за това първично учение. Никога магията и тайнствата не са занимавали в по-голяма степен умовете във вихъра на непознатото и на безкрайността, както в епохите на неверие, анархия и упадък в Индия, Египет, Халдея, Персия, древна Гърция и древен Рим и причината за това е самата необходимост от вяра, от принцип и от възраждане. 249 Основни (конструктивни) букви в азбуката, които я определят като соларна или лунарна 250 Наука за сътворението на света за шест дни 188

Но това, което ще спаси европейското християнство е правотата и лоялността, които Науката налага на съзнанието и обратно, независимо дали става въпрос за Религията, за Изкуството или за Живота. Горното брахманско описание разкрива едно време на упадък: този на универсалната империя на Патриарсите, започнала с Кали-Юга близо четири хиляди години преди християнската ера. Затова ние взехме противоположното на тази индикация, толкова прецизна, но толкова неточна, съдържаща се в това описание. То засяга, в зодиакалните и планетарни съгласувания, добавените гласни или по-скоро цялостта на надбавените гласни и дифтонги. Но тази почти предисторическа Масора251 има нещо общо само със солфежа на химните. Впрочем, азбуката на 22-те букви, която ние 251 От евр. “Машора” - предание, традиция, тълкувание на тайния смисъл на свещените букви

185

oso свързахме със знаците им в Солфежа“ ", съдържа в себе си всички гласни от своята органична серия и своята космологическосоларна и лунно-соларна номерация. Числото XXII се изписва с адамически букви : Ка-Ва. Ако прибавим към това име буквата La, която означава сила, ще получим Силата на XXII-те. Такава е прочутата древна Кабала, от която у евреите е останал само изпълнения със суеверие вариант на Вавилон - упадъчната, стерилната, магическата Quabalahb j . Науката за XXII-те, напротив, е истинска наука, в цялата строгост и почтеност на тази дума. Това е наука за космологическото слънчево Слово, съзидателна и плодородна до безкрай, както ще видим по-нататък. Свети Павел намеква за това в Първо послание към Коринтяните, глава I, стих 7, 8, 9. Свети Йоан говори за това още по-открито в началото на своето Евангилие, като се позовава на първата дума от “Битие” на Мойсей: Принципът2^4. Тук трябва да добавим, че от времето на Йодхищира253, началната точка и точката на връщане на космологическата серия на буквите е преместена, от ведо-брахманската школа, от буквата Y, първа в триъгълника на Иисус, на буквата М, първа в триъгълника на Мария, от Субстанцията наречена Земя на Иманентност на Субстанцията наречена на Живите Води или на Еманацията. Това преместване, характерно за брахманизма, се вижда изцяло систематизирано в приложената тук таблица на ведическите знаци, произлизащи от точката на AUM, AVaM, която брамините обгръщат също в голяма тайнственост (виж фигурата на стр.196). Лунарна азбука: ведически знаци, произлизащи от точката на AUM След като изучавахме задълбочено в продължение на няколко години устните сведения от техните най-просветени първосвещеници, ние отхвърлихме преместването от Y на М, основавайки се на наши лични изследвания върху техните тайнства и върху много прецизни индикации от Евангелията и Посланията на Апостолите.

25~ Вокално упражнение за развитие на слуха и четене на музикалните ноти. При евреите - Каббала 254 Словото, Началото, Законът на сътворението въобще; за справка се препоръчва Теогония на Патриарсите.

Йодхищира - благочестив индийски цар от времето на синархичната империя на Рама („Бхагават гита” - ок.7000 години пр.Хр.е.)

Конструкция на Археометъра като двоен полукръгов указател с всички еквиваленти на Словото като санскритските букви съответстват на адамическите. Ето как ние използувахме XXII-те букви в конструкцията не Археометъра. От тези XXII букви III дават центровете на всеки полукръг, диаметъра и обиколката, представена като двоен полукръг (Това са адамическите букви А, Са и Тх-а - бел.пр.). В Евангелието се намира следния ключ: “Аз съм Алеф и Тау”. който е преведен на гръцки като “Алфа-та и Омега-та”. Този превод пренася тайнството на реалното към мистиката, тъй като гръцкият език е судраски, пракритски и див, а не е археометричен. В асирийската писменост, наречена древноеврейска, А се състои от напречна черта и две точки В морфологичната адамическа писменост чертата е радиуса или диаметъра и тя самата е буква А; в същата писменост двете точки означават удвоен център и буква S; Th се означава като обиколка от два обърнати полукръга :

8

Затова, разглеждайки Алеф-а като двоен диаметър, двете му точки - като центрове, Тау - като двоен полукръг, ние избрахме тези морфологични букви за конструкцията на фигурата, която носи името Зодиак на Словото като двоен указател. Ето тази форма: ( виж фигурата на стр.193 ) Това е бронзовата змия на Мойсей, за която също се прави намек в Евангелието. Това е орфическият жезъл (или кадуцеят на Меркурий бел.пр.). Тези три адамически букви A, S, Th, (двете асирийски - А и Th) следователно означават тройната божествена творческа Сила - създателка на Вселената-архетип; кръгът означава безкрая; Центърът - Абсолюта; Радиусът или диаметърът - тяхната проява, тяхното взаимоотношение. Така, от XXII букви, III се отнасят към конструктивната творческа Сила. XIX-те, които остават, се отнасят към разпределителните творчески Сили на универсалната хармоничност и органичност. От тези XIX, XII са инволютивни. a VII са еволютивни, в Света на. Славата или на Божието Слово и, като следствие, в света на астралните Небеса. Казано по друг начин, XII букви са зодиакални, VII са планетни или по-скоро VI планетни, еволюиращи (движещи се) около една соларна - нещо, което евреите и гърците не знаят.

Остава да се разбере коя е точката на начало и на връщане на инволюцията и на еволюцията. За да стане това, трябва просто да се сумира XIX, което прави 1+9=10. Впрочем 10 е еквивалент на буквата Y, първа от името IEVE и от Иисус като Божие Слово (и Глагол - бел.пр.), IShO, YPhO. Ето картината на нашата конструкция на Археометъра като двоен указател.

В долната част на фигурата се забелязва едно древно отношение на 7 към 22 = 3,1428571, което се доближава до числото тг, оставено от Евклид, но емпирично и несигурно. Зодиакална корона на Словото От буквите Y, I или J, през 30 градуса, зодиакалната корона на Словото се образува от буквите: L, М, W, Ph, К, R, Е, О, Z, Е, Т. Хомологиите (взаимнодопълващи) на тези букви, на разстояние 180 градуса, с други думи - на двата края на диаметъра, са : YR, - Lha или Lhe, - МО, - WZ, - PhE, - КТ, и обратно RY, - EL, - ОМ, - ZWou, - EPh, ТаК. Като резултат се получават две шестици от автологични думи, основни думи или едносрични корени. IR, Ira означава на санскрит : Слово, Божественост на Словото.

192

La или Le означава: Цар на Небесата, Господар на Сварга или на Рая, Индра, един от дванадесетте Адити, а също вътрешен господар, душа. съзнание. МО, корен на МОХ и на МОХА, означава: Избавление, спасение, освобождаване от връзките на тялото и от страданията на живота. WZ или OUZ се среща под формата US и означава на ведически: Плам и светлинен изблик. PhE, Ра - творческата Сила, която управлява. КТ. Буквата К означава душа; буквата Та означава Амброзия, безсмъртна същност. 193

Инверсия

Дванадесетте зодиакални букви За да приучим постепено архитекта към разчитането на тези знаци и на техните еквиваленти, ще вземем от Зодиака на Божието Слово буквите, посочени от ангелите от първите два триъгълника, този на Иисус и този на Мария. Тук ще се ограничим само с хомологичните букви, тези, чиито цветове съставят белия лъч и които, следователно, образуват двойки като бинарни комбинации, и чиито елементи са на разстояние 180 градуса един от друг. Така ще се провери полезността на Короната на градусите, а в същото време и автологията на зодиакалната корона на буквите. По-горе мотивирахме избора на буквите I, Y или J като начална точка и точка на връщане на хармоничните и органични серии на Словото

194

и на техните еквиваленти (когато от дадени букви се получават други думи - бел.пр.). Еквивалентите на I са: емисивния и ремисивния син лъч, числото 10, сонометрията и хармоничните форми, които произлизат от нея, знакът на Девата, на Мъдростта или Царицата на Небесата на древните Патриарси, на триславния МеркурийЬ6 в краката на Девата, на триславния Рафаил на древните Патриарси, на ведобрахманския Буда и т.н. Хомологът на тази буква е R, чиито съответствия читателят ще намери сам върху Археометъра. Тази бинарна комбинация дава основна археометрична дума. едносричен автологичен корен. Не ни остава нищо друго освен да отворим един речник на санскрит; приемаме този език Деванагари, език на божествения Град или на божествената цивилизация, защото е артикулиран на базата на един археометричен храмов език - адамическия, чиято азбука сме избрали. Божието Слово (Глаголът) ще докаже дали сме били прави да не се съгласим с нашите приятели брахманите, след като сме избрали за начална точка на съзидателното слово буквата I, а не буквата М. IR, IRa означава на санскрит “Слово, Божественост на словото”. Отговорът е божествено убедителен. Без да напускаме основата на триъгълника на Иисус, ще се пренесем на буквата О, чиито еквиваленти са: Червеното, огнените езици на Светия Дух, червеният гълъб, числото 6, сонометричен генератор на съвършения минорен акор,п (хармонично съгласуване - бел.пр.), който наричаме вътрешно органичен, генератор и на формите на красота, идващи от този акорд, знакът на Телеца, знакът на небесната Венера и на Ionah257. Бинарната комбинация е дадена на разстояние от 180 градуса върху обърнатата основа на триъгълника на Мария, чрез буквата М, първата от това име и от този триъгълник. Оставяме читателя сам да намери еквивалентите на буквата М и отваряме санскритския речник. ОМ, “AUM” на брахманите, AVAM на коранистите езотерици, АМ. Ave Maria на първите Патриарси и днешните християни. Разсъждавайки, с Археометъра в ръка, върху съчетаването на белия лъч с допълнителните или по-точно хомологични цветове, върху О и М и разглеждайки хомологиите на другите еквиваленти на тези две букви, ориенталците ще разберат научно произхода на тяхното AUM. Ще разберат защо тази дума, произнесена свято и точно в желания час, тласка техния живот към друг живот, този на Триъгълника на Живите Води, и към централния енхармоничен извор, извора на Светлината. 256 Или Хермес Трисмегист, триславният 257 Пасивно - раждащото женско начало, отъждествявано с женския полов орган 195

Сега ще вземем буквата Ph или Р, тази на Вратата на Бог и Ангелите. Нейните еквиваленти са: светлосъздаващият жълт лъч, Рождеството на Славата, на астралните Небеса и на въплътеното Божие Слово, числото 80, неговата музикална сонометрия, морфологията на красотата, генерирана от тази сонометрия, Козирогът и неговият ангел, Сатурн и неговият ангел и т.н. Хомологьт е Е или Н, виолетовият лъч, числото 8, нота ла, музикалната и морфологична сонометрия на 8, долната врата на Царството, надземната врата на човека, слизането и възкачването на душите в земното раждане и в небесното възраждане, тронът на Ангел Гавриил, ангелът на Вестяването и на Аве Мария, Ангелът на знака на Рака и на Луната. По вертикала на слънцестоянията на Света на Славата и астралния Свят чрез комбинацията север - юг на жълтото и виолетовото в археометричния център се създава отново белия лъч. Тази копулацияЬ8 дава двойката от букви PhE, Ра-Н. Да отворим санскритския речник: Ра-Н, “Творческата Сила, която управлява органичния живот”. Видяхме, че тази сила се взема от универсалното управление, минава от триъгьлната буква Р, А, към триъгълната буква с бисектриса, представляваща оста на Света: Д , Sh. Тези директни отговори са напълно изчерпателни. Но както божественият разум, който далеч не се страхува от човешкия, а иска да го притежава с цялото му възхищение и любов, така и ние, в търсене на пълнотата, ще се занимаем с всяка от тези двоични думи и ще разгледаме техните обръщания. YR дава RY; -RY , на санскрит, дава RaJ : да съм цар, царувам. Като свържем двата смисъла, прав и обърнат, получаваме: Божието Слово, Бог на Словото, Цар на вечното Царство. ОМ дава на санскрит МО, МОх, МОха, “Освобождение, спасение, освобождаване от връзките на тялото и нещастията на физическия живот”. Като свържем двата смисъла : AUM-a “Душа, преливаща от живот изпълнен с любов, насищане с живите води на небесния живот, предвкусване на спасението на освобождаването от връзките на тялото и страданията на физическия живот.” РаН или PhE дава, на иврит, EPh, Провидението, което гарантира, пази и приютява в Сигурността. Като свържем двата смисъла : творческата Сила, която управлява живота, пази го, приютява го и му дава сигурност, когато той се възстановява. След като помогнахме на читателя да изучи, по Звездата на слънцестоянията на Божието слово, тези хомологични букви, ще направим, по отношение на равноденствената Звезда на Ангелите, същия експеримент по линията на хоризонта. 258 Събиране по двойки 196

Нека се разположим между двата ъгъла I и М на триъгълниците на Иисус и Мария. Там ще открием буквата L в триъгълника на божествения Етер259. Нейните еквиваленти са: лазурното зелено (синьо-зелено - бел.пр.). числото 30, неговата музикална и морфологична сонометрия, свети Архангел Михаил, хоризонталната и западна Врата на Ангелите, ALaHIM. които дават храна и среда на всеки живот, душевен, любящ или телесен, есенното равноденствие, знакът на Везните и на Съда, нощната Венера и т.н.... Хомологът, в началната точка на триъгълника на Огъня, буква Е или Н, има за еквивалент божия Агнец, Agnus Dei, Агни на ведобрахманистите, пасхалния Агнец на евреите, божестената Любов, стигаща до абсолютната саможертва, Пасхата, Разпятието на въплътеното Божие Слово и неговото Възкресение на третия ден, оранжево-червения цвят на. кръвта, пролетното равноденствие, числото 5, неговата музикална и морфологична сонометрия, знака на Овена и на Агнеца, нощния Марс или Центуриона, Слънцето на своя престол и т.н .... Съчетаването на белия лъч между синьо-зеленото и оранжевочервеното дава буквите LaH или LH или още Le. Отговорът на санскритския речник е: Цар на Небесата, Господар на Сварга, Господар на Рая, един от дванадесетте Адити и го нарича “Индра”, което ние приемаме като име на Иисус, а не по друг начин. Минавайки ог Теобиологията към Онтобиологията на човека, речникът добавя: вътрешен господар на душата и съзнанието. Обърнато, EL, AL, на иврит дава: Спасение, Екзалтация, Прослава. Като свържем двата смисъла получаваме: “Вътрешният господар на душата, Господарят на човешкото съзнание, разпнат на кръст за свое спасение, възвисен и прославен от своята първична слава като Божие Слово, е Господар и Цар на Рая”. Планетарна корона на Словото Същият експеримент, направен с планетарната корона на Словото, би дал също толкова чудни отговори. За сега ще се ограничим с предходните примери, коитс съответствуват на закона за хомологиите, на правилото за техните бинарни комбинации за четенето на археометричните Мантри от този ред. За да сме още по-сигурни в автологията на Археометъра, ще вземем от всеки ъгъл на триъгълниците на Иисус и Мария бинарната комбинация от зодиакалната буква и планетарната буква на ъгъла, а след това и техните обръщания или инверсии. 259 Ефир, физически вакуум, невидим астрален свят на връзките 197

Ще си служим само със санскрит и с общодостъпните речници, за да докажем още веднъж арийското съотнасяне на Археометъра към древните патриархални Школи.

Планетарна и зодиакална корона В началната точка на триъгълника на Иисус двете букви Ya ; Tsa образуват думата Ya Qa. Ya Qa означава: излъчване на Слава и блясък. QI, обърнатата предидуща дума, означава: прекъсване, почивка, сън. Следователно съществува, за ъгъла на началната точка и точката на връщане на буквите, пълно съгласуване на тази бинарна комбинация с комбинацията, която определихме като хомологична. Ph Sh, двете букви от северния ъгьл. Те съвпадат с Козирога и със Сатурн, с точката на Рождеството, нашият 24-ти декември, полунощ, момента, в който Слънцето започва да се изкачва по Еклиптиката и да се ражда новата година. Впрочем, на санскрит: PoeSha означава месеца декември-януари, което е абсолютно потвърждение за всичко, което казахме за археометричната автология. Ра означава творческа Сила; Ра означава Спасител Sha - Рай. 198

SaP, обръщане или инверсия на предишните букви, означава: Обожавам, обичам силно. Да свържем смисъла от астрономическия свят с този от света на Славата и ще получим следното: В началната точка на първия астрономически месец се разкрива, творческата Сила на Спасителя, Царят на Рая. След като накарахме да заговорят буквите от ъгъла, съответствуващ на Отца и тези от ъгъла, съответствуващ на Сина, нека разгледаме и ъгъла, който съответствува на третата Личност от основната. Троица. OG дава OGa, което означава творческата Сила, която събира и обединява, Силата, която опложда и размножава. На латински Augere означава увеличавам. GO, инверсия на предната дума, означава (във веда) : всичко, коетс се стреми към обединение, всичко, което е добро. Има и още нещо, не помалко странно, че от гледна точка на астрономическия смисъл на месеи декември-януари, думата GO дава на санскрит астрономическия зодиакален смисъл, съответствуващ на буквата О: Телец. МаКа - дума, образувана от двете зодиакално-планетарни букви от началния ъгъл на триъгълника на Мария, означава пожертвование; MaGa. щастие и пожертвование. КаМа означава Любов, желание, воля, чийто принцип е любовта. RJD, във втория ъгъл на триъгълника на Мария, образува RaD, което означава: давам, съгласявам се. DR, DaRa, това, което носи, съдържа, притежава. Но, тук също. откриваме един астрономически смисъл чрез Dm: това, което тече. втечнява се, топи се или което се движи бързо във вода и което се свързва със знака Риби. НВ, в южния ъгъл на триъгълника на Мария, дава думата НЕВЕ. който налива на боговете да пият - от орфическата митология, произлизаща от ведо-брахманската. На санскрит тази дума се разгражда в Ка, ефирна вода или въздух, наситен с пари и Ва, урна, което се съгласува астрономически с Рака. воден знак, и със съответствието на движението на Луната и на състоянието на всички флуиди и сублунарни течности. ВН, обърнатата предхождаща дума, дава ВаНи, ВоНи - на иврит. събиране на флуиди, от където идва ВаНиКа - водоем, водохранилище, което се съгласува с астрономическия смисъл на знака.

195

МОРФОЛОГИЧНИ И АРИТМОЛОГИЧНИ БУКВИ Аз наричам зодиакално-соларни органичните азбуки от XXII букви като литургичната старосирийска, асирийската на евреите, самаритянската и т.н. Избрах този тип азбуки, защото той е научно правилен (съобразен с точно установен естествен ред - бел.пр.) като процес от букви и съответствуващи числа, към който може да се приведе всяка емпирична или обикновена азбука. И, от този азбучен тип, аз избрах най-древната азбука - адамическата, непозната в Европа, но запазена от брахманите под името Ватан. Възприех нея, защото е точна не само като процес от букви и числа, но и като процес от форми. Това е една морфологична азбука или, казано по-точно, формите й са образувани до една от Точка, Линия, Ъгъл, Кръг и Квадрат: (a) Ada m

Eva

(d ) □

. (m ) ma,

\

(е)

0

(va)

□

( ma )

Mes ur e, R eg ie,

Науките и изкуствата, свързани с прилагането на формите в практиката - архитектурата, скулптурата, орнаментирането от всякакъв вид, - ще открият в тези букви, предложени от мен на точното им място на съответствие върху пантографическия Космометър260, една говореща морфология. В архитектурата от тях и от съответствията с цветовете на Пантографа произлиза един нов вид, говорещия стил. Този стил се състои в използуването на желязото или всеки друг метал и цветното стъкло, като желязото служи за скелет и говорещ обков на стени от цветно стъкло, също както златото, платината и среброто имат своя смисъл около скъпоценните камъни. По-нататък ще се види защо от азбуката на XXII-те букви : Th с число 400 изваждам три ---- А, с число 1, • • S с числобО, или с други думи тенериращия лъч, точките и знака на обединение на Зоните. Остават XIX букви, XII основни или прости, VII диатонични. Направих таблица на следните морфологични съответствия: между XII-те основни и XII-те зодиакални знака, между VII-те диатонични и VII-те планетарни знака.

260 Космическа схема от небесната планисфера на Археометъра 200

Сравнението показва, че тези астрални знаци произлизат от тези букви и този факт ги отнася към епохата на патриарсите от преди езичеството,сабеизма, антропоморфизма и зооморфизма. Затова аз наричам азбуките от XXII букви зодиакално-соларни, а тези от 28, 29 и 30 букви като муснад и хорейш - зодиакално-лунарни. Аритмология на космологическите соларни азбуки Тъй като 22-те букви са аритмологични, трябваше да възстановим тяхната аритмология в съответствие с тяхната начална точка и точката им 261 на връщане, с техния емисивен модул , които, като имаме предвид буквата Y, е числото 10 с малък модул 6. За разлика от лунарната ведобрахманска система, където началната точка и тази на връщане е буквата М, числото е 40 с малък модул 8. Има смисъл, тук, да обърнем внимание на архитекта, че тази аритмология възстановява една цяла изгубена страна от аритметическите науки - тази на качествените Числа, обратно пропорционални на количествените Цифри. Най-голямото от тези числа е Единството, а всички останали са негови вътрешни функционалности. Освен това, тази качествена аритмология е физически експериментирана върху струни и върху вибриращи пластини262, според броя и според еквивалентните форми на пластините. Така тя разкрива музикалното качество на числата, а цифрите разкриват количеството на физическите вибрации. Това познание, от което произтича космологичната музика на формите или морфологията, е необходимо на архитектурата и на всички свързани с нея изкуства, за да пренесе артиста и творбата му от състояние на неосъзнатост към състоянието на научност и пълна, и цялостна осъзнагост или с други думи - на директно сътрудничество с метрологичния и морфологичен принципи. - ' Така Религиозният Синтез или Мъдростта е един божествен съюз. реален и позитивен в Науката и в Изкуството, както е и в Живота, чиито инструменти са Науката и Изкуството. И накрая, тъй като числата образуват и думи, архитектът ще забележи, че тези, които произлизат от основните числови серии на адамическата азбука, могат да се четат и според десетичната номерация на санскрит. Той лесно ще се убеди във важността на тези думи. Ето че отново човешката воля няма никаква роля в тази автология. която ще ни даде критерий за сигурност от най-древните патриархални Школи. 261 Абсолютна стойност на излъчване 262 Камертони 201

Критерий за сигурност Нищо не се създава без убеденост, без силата на живота, която извиква чрез Словото една необорима сигурност и светлина, внасяща свещена топлина в сърцето. Археометърът дава тази сигурност и извиква силата на живота, която ще увлече архитекта в един съюз и в едно реално сътрудничество с Принципа на неговото изкуство. Затова аз привличам с особена сериозност вниманието на твореца върху това, което следва: Като фиксираме таблицата на аритмологията на 22-те букви ще видим: 1. Че ключ в нея е числото 10, което е числото на буквата Y, I или J. 2. Че това число 10 не е, както в древните системи, резултат от сумирането на въртрешностите на числото 4+3+2+1=10, а е резултат от Единството на Троицата и вътрешността на тази троица, 3+2+1 =6, с други думи на шестичността. Числото 1 съответствува на непознаваемото Единство на Бога, числото 3 на неговата Троица, съставляваща всяка изява, на неговото познаваемо Божие Слово. Който вижда мен, вижда Отца - казва Иисус. Числото 6 е число на Светия Дух и е самата вътрешност на 3+2+1=6. Тези три числа 1, 3, 6 са равни на 10, без да се налага на прибягваме до 4, за да получим чрез събиране числото 10. Казаното до тук може да се докаже експериментално върху струна. 1 представлява цялата струна, 2 - нейната октава, но октавата й от двете страни, ляво и дясно от средата на струната. Следователно двойността не е сила на противопоставяне, а симетрия в самото Единство. 3, върху струната, дава квинта на 2/3, а всяка отделна трета дава също тази квинта на октавата; следователно 3 е автономно в 1 като дума на числото 1. 4, обратно, е само подсиметрия на 2, което е симетралната сила на 1. 4 дава четвъртината на %, геометричната половина на октавата, като всяка отделна кварта възпроизвежда самата октава в двойната октава. По този начин, ако 2 е симетралната сила на единството, 4 е подсиметралната или интерференциална сила. Следователно това число не е автономно, нито директно говорещо, от гледна точка на сонометрията и морфологията - нещо което ще видим другаде. 6 е вътрешен смисъл на 3, оръжие на неговата симетрална сила, която се превръща в 3, както 2 въоръжава 1 с вътрешна симетричност. В 6 всичко говори върху струната; всичко е словесно и автономно като в 3 и това съответстващо слово, в морфологията и в шестоъгълника, 202

придава на звуковата вълна съвършеното минорно звучене, което ние наричаме вътрешна органичност с придвижване на 2 квинти към острото, или казано иначе, двойна промулгация2(Ь на словесното 3.

Така всички системи, ведо-брахманска, египетска, античнохалдейска и особено изметта на питагорейската от древността, отиват на. второстепенно място в рамките на единствената система, която е израз на. Принципа: 1,3,6, Отец, Син, Свети дух. Но тъй като Науката е една и е неделима, това, което е научно вярно в Света на Славата, не може да бъде грешно в Света на Небесата и на физическите факти, каквито и да са тези факти.

26"' Известяване, огласяване, обнародване 203

Сонометрията ни го доказва и вибриращите пластини от кабинетите по физика ще ни го докажат още веднъж, когато дойде време да се покаже чрез други опити еквивалентността на морфологията и аритмологията. Ограничавайки се със Словото и числата, нека припомним: От XXII букви 3 са основни, 7 - еволютивни, 12 - инволютивни, об щ о -X X II. Числата на трите основни букви са 1 + 60 + 400 = 461. В средата на аритмологичната таблица може да се види, че в десетична санскритска номерация 4,6,1 дават думата DeVA, Божеството. Седемте еволютивни букви дават числото 469, на санскрит - 4,6,9 дава думата DeVaTa. Който и речник да се разгърне, преводът на тази дума е : божествена обусловеност, което означава Законите, дадени от Божеството, хармоничните и органични закони на еволюцията; а господарите и пазачи на тези закони са съдиите, ангелите на Светлината, ALaHIM, Devas. Дванайсетте инволютивни букви дават числото 565. Това число дава името EVE, абсолютния Живот. Ако сумираме Еволюцията, за да я приведем до началната й точка и точка на обръщане, получаваме: 4+6+9 =Х1Х; 1+9=Х; 10 = I,Y,J. Тази буква, поставена пред думата инволюция, която не трябва да се сумира, дава името IEVE: Аз абсолютния живот, Аз съм абсолютния живот.. Впрочем, всички разкрития, направени по-горе, са автологични по числа и по букви: това не са човешки слова, а думи от Божието Слово, непосредстено проявяващи се в експерименталните факти. Да резюмираме тези наистина вълшебни факти, да не кажем божествени, което би било точната дума. Числата на трите основни букви казват: Божество. Числата на 12-те инволютивни казват: Абсолютният живот. Числата на 7-те еволютивни казват: Божествена обусловеност, дарът на Живота и условията на този божествен дар. Тъй като Вселената и универсалността на съществуването и съдбите са продукт на Света на Славата, който е модел на Света на астралните Небеса, единствено чрез Съзиданието, всички инволютивни ангелски творчески Сили се обединяват в Създателя и в буквата I, число 10, буква на “Consubstantialem Patri”, единосъщна за Отца и Сина, която произнася името на Отеца на Живота, изявен чрез своя Син. Гореизложеното казва автологично че: Животът създава организма, който го изявява, а не обратното. Той е организатор според специфичните условности на съществата и субстанциалната среда. Името YEVE, което се е произнасяло по различни начини според времената на Благоговение, е следователно автологично: Аз съм 204

абсолютния ж ивот; сякаш приляга единствено на Бог да го произнася в сърцето на молещия Го човек. Синът (въплътеното Божие слово, Глаголът) казва: “ Аз съм Пътят, Истината и Животът” Пътят отговаря на буквата Sh-a от името на Иисус, в точката на Рождеството, вечно и временно в началото на Козирога, наречено Вратата, или Пътят на Ангелите, също както хомологичния знак - този на Рака, е наречен Вратата или Пътят на Човеците, пазен от Ангела на Възвестяван ето - Гавриил. Истината отговаря на буквата Y и на знака на Девата, посветен на божествената Мъдрост, смятана за Царица на Небесата, която се идентифицира с току що напусналата “тленното” Мария (Успение Богородично - бел.пр.). Животът отговаря на третата буква от името на Иисус, буквата 0. отъждествявана с дневния дом на Венера-Урания, с Йона на Патриарсите, с Червения гълъб и огнените езици на Светия дух. Следователно Животът е последната дума, най-висшата от трите думи на Иисус. И наистина, на върха на всички науки, а в науката като във всичко друго, човек не създава нищо, той само констатира; на върха на всички феноменални експерименти човешкият дух е призован да провери някакъв универсален факт, който не може да се отрече и който в същото време е едно необяснимо универсално чудо: непрекъснато възобновяващия се Живот, каквито са Космическата година264 и земната година.Условия за. този факт са физическата очевидност, космическата органичност и цикличната перманентност, чието съхраняване става чрез едно непрекъснато продължаващо творене. Впрочем не може да съществува органичност без хармоничност и ако първата означава Живот, то втората означава: Глагол или Слово. Сумирането на буквените числа на Словото, като се следват органичните и хармонични серии на космологичните букви, изказва автологично самите думи на Иисус, Неговото висше Слово: “Аз съм Животът.” Това е религиозният критерий, даден на най-древните Патриарси в кулминационната точка на познанието, археометричната точка, в която става божественото слизане в човешкото мислене, а оттам и в целия социален живот - Наука, Изкуство и Организация, който е основан върху Живия Бог и неговия Принцип на действие и изява, Глаголът. Впрочем, в брахманската школа свещена дума е монограмът на нашето Аве Мария: AM; AVaM, АОиМ.

261 Космическата ера или още пълният прецесионен кръг на земната ос за около 2600G земни години 205

Ако буквата I от името на Иисус съответствува на вечната Мъдрост, буквата М съответствува само на възприемчивостта на тази мъдрост у космическия Човек, археометричния Адам. Тази творческа Сила на възприемането, войнствената Дева като знак на Водата, е наричана Минерва или Палада от езичниците. Буквата М, в тайните знания на брахманите, е вътрешна гласна, неироизносима, но която се чува във вътрешността на тялото, като шума на морето в раковина, ако се затворят херметически устата, ноздрите и ушите и, без да се диша, се направи жив тласък от церебралната жлеза, наречена пинеална, към крайниците на тялото. Брахманският критерий не е биологично-сърдечен, а церебрално-физиологичен и отговаря на лунния триъгълник на Водата, този на ембриогенната Еманация26“ и на органичния Произход, докато триъгълникът на живата Земя, на висшата Реалност е триъгълник на Иманацията 266 в жизнения, сърдечен, пряк и абсолютен Принцип: Любов Живот. Между двете букви I и М има разлика, както между Аз и мен, каквато съществува и между жизненото, произнасящо словесното и нямото умствено, вглъбено в себе си. Имената Иисус и IEVE са непознати за брахманите, а техните водачи, които познавах, със сигурност не са предвидили, че тяхната найтайна морфологична азбука ще ми послужи да възхваля и докажа, чрез неоспорими експерименти, абсолютния Живот и неговия Глагол Иисус.Но аз бих могъл да им докажа, да им покажа, че името IEVE е написано и върху ритуалните дрехи на техните първосвещеници, на гърдите на техния Братма (върховен Брахман - бел.пр.), който носи тиарата със седем венеца, без те да го подозират. Това е така още от времето на култа към IShVa-Ra, Иисус Царя, син на IEVE, и следователно от време много преди Кали-Юга и Брахманизма. Ще допълня горното като обясня думата принцип, Barashith, толкова обикновена и толкова малко позната дума, въпреки безбройните дискусии, които тя е предизвиквала от хиляди години. На базата на традицията на древните патриарси Мойсей казва: “Barashith, Bara, ALaHIM”; Принципът създаде Ангелите; ATh, ha, ShaMalM, wa, ATh, ha, AreTz, жива азбука, хармония и органичност на Небесата на Славата и на гравитиращото (физическо - бел.пр.) Небе. Свети Августин казва: “Всички Небеса са пред Бог като една единствена земя” и наистина A-Retz означава единството на това, което бяга или гравитира. Произход на света (Плотин, Платон и др.) чрез „изтичане” на творческа енергия от божеството: излъчване, изтичане Вътрешна присъгцност на някое явление (или на божеството), произтичаща от неговата природа 206

Barashith е една дума, Bara, повторено от идентичен глагол, както прави Мойсей, когато става дума за важно тайнство. ShlTh е цифров афикс, който означава шесторен, от санскрит :Shath, шест; Shathkona, шестоъгълник; Bara означава творец чрез Словото. Това име, според индуската митология, е името на първия законодател на Индия, на когото е дадено прозвището Baravarsha или Baraversh, Континент (Земя - бел.пр.) на Божието Слово. Името IEVE = 10+5+6+5 = 26; това число е от две адамически букви KV. Впрочем на санскрит KaVi означава: творец чрез Словото. Поет-Бог. Думата поет (творец чрез слово - бел.пр.) тук е в античния си смисъл, а не в смисъла стихоплетец или човек, който забавлява публиката - смисъл, който се влага от дивашките цивилизации в тяхната. профанизация на дарбите на Бог. Същото число 26 напомня за своя корен на симетрия, който е 13 и се изразява с две адамически букви: IG , а според десетичната система AG. На санскрит това е Agni, божествения Огън. Мойсей казва: “Нашият Бог е всепроникващ огън.” Това хвърля вече много яснота върху думата-Принцип. Иисус я осветява окончателно: “Аз съм Началото. Barashith (което означава “творя за шест” - бел.пр.).” Неговият любим последовател свети Йоан започва своето Евангелие на арамейски така: “В началото бе Словото, а То е Ath на ALaHIM.” Така той потвърждава и коментира Мойсей, а по-нататък напомня критерия за сигурност като казва: “Животът беше Светлината на Човеците.” По този начин числовият корен или по-скоро единственият Син, асиметричната вътрешна присъщност, на името IEVE е KaVi. съзидателният Глагол, Agni, божественият Огън, този на абсолютния живот, с една дума - любовта, огъня на саможертвата, вселенски Жрец и Жертва, Създател, Изкупител и Спасител. Такъв е Barashith, Създател и Господар на Творението от 6 дни. Това Творение не е подвластно на ALaHIM-ите, които са допълнение, а не подлог на глагола Bara. Името на Отца се произнася само когато живата органичност и хармоничност са разгърнати, когато са е действие във вечния Свят на Славата и после - във временния Свят на астралните Небеса, произлизащи от мъглявата аморфност на хаоса. В абсолютното съществувание Принципът е в действието, кактс светкавицата е в гръмотевицата, както Любовта е в отдаването на себе си. В Бог няма отвлечени неща, всичко е живо, съществуващо и неделимо. Той е Принципът и действието.

207

Само неосъзнатите, философите, отрекли критерия на живота съзидателния Принцип, заради умствената кастрация Cogito ergo sum 267 и в своята неспособност могат да създадат бог като разделят принципа от действието или по-скоро като смесят божествения принцип с така наречения естествен произход. Ако универсалният Принцип не беше Създател и първична реалност на вечния Свят на Славата, ако реализацията беше подчинена на една вторична сила като Времето, този принцип би бил мъртъв и не само че никой живот не би се обновявал, а и никой живот никога не би се изявил. Впрочем, чудото на универсалния Живот е акт на живия Принцип, негов факт, колкото неотменим, толкова и необясним без Бог. Някои ще се запитат защо името IEVE е произнесено на седмия ден. Числото 7 върху струната е винаги числото на покоя. Числото 6 дава съвършения минорен акорд, който аз наричам вътрешно органичен, плюс две квинти на двете следващи октави. Тук посочвам само едно от множеството експериментални доказателства, показващи защо актът на съзидателния Принцип, теогоничен в славата или космогоничен в астралните небеса, е определен от хексадата. Покоят на хексадата е в нейния център или в центъра на шестоъгълника. Бог е поставил своя престол в Слънцето, казва Пророкът, говорейки за Слънцето на Славата, за центъра на неговата хексада и двойната му хексада. Гореизложеното е експериментален археометричен факт, лоялност към науката, а не дръзка и безполезна метафизика.Пътят на науката, който е път на Истината, е в същото време и път на Човечеството, на човешкия дух, който оставя закона да говори във фактите, а Принципът - в закона. Това е пречистване inter justos manus. “Ще измия ръцете си сред праведните” и за да съм справедлив към универсалните факти, които са знаци на Божието Слово, просто трябва да съм точен в установяването им. Науката казва чрез Иисус: Fiat volontas tua (Да бъде Твоята воля), пред Автора на фактите, подложени на експеримент. Философът, неосъзнатият, винаги говори като така наречения магьосник кабалист “Да бъде моята воля” и от това произтича нищото. Социалните резултати от изкуството, както и тези от науката, през този век са отчайващо ограничени, ако не перверзни и то ужасяващо перверзни. Над всички изкуства, Архитехнията се носи сред безплодност след всички плодовити епохи и не може да роди никакъв стил или вид.

267 Мисля, значи съм (съществувам).

208

Причината за нейната немощ е същата както при философите, метафизиците, познавачите на законите и литературата, маймуни и папагали на гръко-латинските езичници. Тази причина е неосъзнатостта, отсъствието на научен принцип, който може да се докаже научно и безпристрастно. На фона на тази анархия, която днес властва във всичко и благодарение на тази ментална раса, можем да кажем: “Банкрут на науката.” Не, науката никога не банкрутира, защото тя е съзнанието и точното отражение на намесата на Божието Слово.Тази двойна светлина е инструмент за живота, както образованието е инструмент за възпитанието или би трябвало да бъде. Но банкрут на една ментална раса, да; а това е банкрут на фантазирането и индивидуалната анархия и банкрут на вторичните езически гръко-римски науки, които обучават, но без да възпитават.

205

КОСМОЛОГИЧЕСКИЯТ АРХЕОМЕТЪР ОТКРИВАТЕЛ И РЕГУЛАТОР НА ВИСШИТЕ НАУКИ О ПРЕДЕЛЕНИЕ Археометърът това е планисфера на универсалните хармоничности и органичности, точен инструмент, синтетичен и аналитичен, за общите и специфични съгласувания, предназначен е за употреба във висшите науки, в изкуствата и в свързаните с тях занаяти.

Археометърът ( виж Приложение 1 )

210

Той е експериментален като цяло и в съставните си части. Те могат да се въртят механично около общия им център. Тези части са хомологични помежду си и образуват еквиваленти на Словото, което е Принципът, а това се демонстрира чрез Археометъра. Това археометрично Слово се съдържа в древните азбуки, които, след внимателно изучаване, аз наричам: “Космологически, соларни и лунарно-соларни.” Те са съставени от 22 букви, всяка имаща свое специално число от 1 до 10 и после от 10 до 400 : /10, 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100, 200. 300, 400/. Тези азбуки са: Лунарните, които аз разглеждам като производни на соларните и които имат само относителна стойност по отношение на последните. ОБЩО ОПИСАНИЕ От обиколката към центъра: Корона от 360 градуса - диференциална числова скала Първите два кръга, разграфени на 360 градуса и чиито градуси нарастват в противоположна посока, дават при събиране, на което и да е място, числото 360. Тази хомология позволява двоен контрол на всички позиции от другите съставни части. Тези два кръга образуват една диференциална числова скала. Зодиакална корона на Словото Втората зона е оцветена в оранжево-розово. Това е Зодиакът на Словото. Тя съдържа 12 букви върху плочки, на интервали от по 30 градуса една от друга, и числото, което Традицията определя на всяка буква. Освен това, всяка плочка има цвят или специален светлинен радиус. Хомологията на тези цветове по противоположни на 180 градуса двойки възстановява двойния бял радиус или диаметър, който се вижда в малкия централен кръг. Планетарна корона на Словото Третата зона, на синкав фон, е Планетаризмът на Словото. Тя е съставена от четири равностранни триъгълника, разделящи Планисферата на 12 равни части. Два от тези триъгълници, хомологични по вертикалата, чрез своите северен и южен ъгли, образуват Звездата на Шестоъгълника, която Древността свързва с измерването на кръга. Страната на шестоъгълника е равна на радиуса на описаната около триъгълниците окръжност. Това е Звездата на Слънцестоянията на Божието слово, Barashitha или шестичното слово на древните космогонии. Тези четири триъгълника образуват помежду си, чрез сдвояване, 3 застъпващи се квадрата, чиято 211

страна също е равна на радиуса на описаната около триъгълниците окръжност. В ъглите на тези четири триъгълника има по една буква, с нейното число и специфичен цвят, както и един интерференциален цвят, получен от припокриването с ъгъла на всеки квадрат. Триъгълник на Божието слово Иисус Земя на живите Основният триъгълник, морфологичен еквивалент на числото 3, разделя окръжността на 3 равни части по 120 градуса всяка. Той дава равновесие на фигурата и фиксира севера или зенита с върха си. Името му е написано от самия него, чрез идентичността на трите зодиакални букви със съответните астрални знаци, чиито прототипи са тези букви. Тази идентичност се допълва от другите соларни азбуки, които не са върху плочки. Това име е Y-Pho, Божие слово, а думата PhO означава едновременно: Слово, Глас, Звук и Светлина. Но ако се съобразим с астралните окръжности, същият основен триъгълник докосва с върха си планетарната буква, която представлява малък равностранен триъгълник с бисектриса, олицетворяващ оста северюг на небесните полюси и която има своето равновесно място точно там. Името му тогава е Y-Sho: JeShU. Триъгълник на Мария Морето на Живите Води: Хомологичният триъгълник на предишния е с връх на юг. Той се чете: MaRiaH, като се следват правилата на хармоничната или благозвучната таблица на Рамаяна от Валмики, що се отнася до буквата R, с производна : Ri. Шестлъчната звезда, която той образува с предишния триъгълник (на I-ShO) разделя обиколката на шест равни части от по 60 градуса. Звезда на слънцестоенето на Божието слово Тези първи два триъгълника в шестлъчна звезда са: космогоническия Barashitha, съзидателното шестично Слово, шестичния принцип на шестте генезисни дни. Древната Традиция нарича първия триъгълник “Божествена земя”, а втория “Жива вода”. Триъгълник на Етера Третият триъгълник е с връх на запад. Той се чете “L aK aZ d\ Етер, силата на Етера.

212

Триъгълник на Божествения Огън Върхът на четвъртия триъгълник е на изток. Той се чете НОиТ. Божествения Огън. Звезда на Равноденствията на Божието слово На неговите Ангели или ALaHIM: Събрани, третият и четвъртият триъгълник образуват Звездата на равноденстията на Божието Слово. Тя се чете от центъра А, на запад La. после на изток Н, ALaH, местоимение, което означава “Този”. Арабите, дублирайки буквата L чрез техния Лам-Алиф, произнасях ALLaH. Същата шестлъчна звезда на Равноденствията на Божието слово, отнесена към двете първи букви на звездата на Слънцестоянията, се чете: ALaH-IM и обратно MI-HeLa. Тя е производна за Barashitha и образува с нея дванайсетлъчната. звезда на Божието слово, която разделя кръга на дванайсет части по 30 градуса всяка. Космологическа музикална корона След трите предшестващи зони или корони следва музикалната корона, съставена от двойна диатонична хексада, като всяка нота съответствува на цвета, числото и буквата на същия градус или декан от другите зони или корони. Всеки акорд, благозвучен или неблагозвучен, образуван от хомологичните двойки на тези ноти, отстоящи на 180 градуса, винаги съдържа в слънчевия център на Археометъра централната музикална нота ми. Тази музикална система се определя като диатонична. енхармонична и хроматично транспонираща чрез специфичните числа на буквите, особено чрез числата на Принципа, тези на трите букви: Y-Ph-O. Божие слово, зодиакално име от основния триъгълник. Тези Чрез Чрез Чрез

числа са : 10, 80, 6 . сум иране.................................. 10+80+6 = 96 прибавяне на двата м одула........ 10+6 = 16 умножение на двата м одула....... 10x6 = 60

Следователно сонометрията на Археометъра е образувана върху тези числа от Троицата Майка. Останалите числа, свързани с тези. съставят една качествена аритмология, която предшествува и управлява едновременно циклите или хармоничните обиколки на звездите и самата сонометрия. 213

Археометърът представя седем диатонични лада. Основната емисивна нота е сол, съответствуваща на буквата Y и на синия цвят. Измерен в свързани терци, а не в кварти, този акорд “си-ре-фа-ла” е интерференциален 268 или директно енхармоничен на диатониката, музикален еквивалент на интерференциалната ос или диаметъра север-юг.

Но след като кръгът е определен от четирите равностранни триъгълника, неговата октава звучи планетарно и най-тежката нота тогава става си - мажорна терца на основното сол. Историческата древност е загубила напълно точното понятие на основното сол, лирата на Девата. Тя е запазила повече или по-малко ясно само понятието за основното си, което от върха към основата на Археометъра дава акорда на септимата си-ла, разделен на две свързани четвъртини от нотата на Слънчевия център на фигурата: ми.

268 Взаимно усилващ или взаимно отслабващ звуковите вълни при тяхното наслагване едни върху други

214

“Си-ми-ла“ се чете върху Археометъра : ShNaH, година и обратно в посока юг-север : NaHaSh : змия. Сонометрията на числата 10, 80, 6 дава върху основната струна на сол археометричната гама от 22 интервала. Точно както числата на буквите образуват една качествена аритмология, експериментално доказуема чрез звука, така те определят и една качествена морфология, също експериментална, чрез хармоничните интервали на струната в покой или вибрация. От това произлиза една археометрична морфологична азбука от 22 форми. Зодиакално - астрална корона Зодиакално-астралната корона е върху зона, оцветена в оранжеворозово, има 12 плочки с традиционните знаци на Зодиака. Думата Зодиак е от санскрит, обърната: Kya-Devas или Kaya-Devas, пътят на ангелите. Планетарно - астрална корона Това е синкавата зона на диатоничните планети в двойна хексада. отбелязани с традиционните им знаци, в техните дневни и нощни позиции, със Слънцето в средата, представено от нотата ми. Тези знаци, астрални, зодиакални, планетарни и соларни, произлизат от морфологичните букви, използувани върху плочките и ъглите на четирите вписани триъгълника. Така тези букви, които сами са се поставили на тези места върху Археометъра, говорят автологично, без човешката воля да може да намеси своята фантазия в това директно Слово, ако, разбира се, се уважават неговите закони. Това Слово е преводимо на най-древните езици, наречени на санскрит: “Езици на божествения Град или на Божествената цивилизация: Деванагари269” за разлика от другите неархеометрични или неархеометрирани езици, наречени пракритски или езици на дивашките цивилизации (в това число и цивилизациите на судрасите - бел.пр.). Дванайсетъгълна корона от хроматични лъчи на Слънчевите радиуси След тези шест зони или корони идва едно светлинно възпроизвеждане на Света на Славата във формата на двойна шестлъчна. звезда, където доминира светлинният триъгълник, синьо, жълто и червено, съответствуващ на Троицата-Начало и на трите букви от името на тази Троица. I-PhO, Божие слово, I-ShO, JeShU.

i69 Това е още и езикът “Дева”, чиято азбука е адамическата или ватанската 215

Корона на белите радиуси Това възпроизвеждане на Света на Славата обгръща последната зона, оцветена в индиго, петолинието, където се пресичат 6-те диаметъра или 12 бели радиуса на хомология на допълнителните цветове. Слънчев център И накрая, нотата ми , израз на централното Слънце и образуваща заедно с полукръга над нея буквата Na\ а хоризонталния бял радиус образува морфологичната буква А.

РЕЗЮМЕ НА ОБЩОТО ОПИСАНИЕ Двойна корона от 360 градуса: Безграничното Време, Вечността ■ Зоната на градусите или диференциалният хомологичен указател съответствува, в херменевтиката, на Вечността или на Безграничното Време. Хомологичното възпроизвеждане на числото 360 чрез събиране на всеки градус е експериментална демонстрация за присъствието на Бог навсяъде. 3 представлява Божието слово, 6 - Светия дух, нулата - самото нищо; но предшествано от другите две цифри, нищото става Всичко, с други думи - определената вселена : 360. Вечния Свят на Славата От зоната или короната на градусите до тази на нотите има 4 йерархични интервала съставящи това, което Традицията нарича “Славата”, създаването на Божието Слово, неговото вечно царство и царство на безсмъртните сили.

Временния Свят на астралните Небеса Следващите две зони или корони представляват временното звездно Небе в неговата собствена хармония и органичност, определени от горният прототип или архетип.

216

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА НЕБЕСНИТЕ ТРИЪГЪЛНИЦИ АСТРОНОМИЯТА НА ПОСВЕТИТЕЛСКИТЕ ХРАМОВЕ ОТ ДРЕВНОСТТА Първи елементи, необходими за разбирането на конструкцията и отношенията в Археометъра Когато Човекът излезе от състоянието на интелектуална вцепененост, причинена от незнанието или робството, той се оглежда около себе си и започва да търси отговори на въпросите “защо” и “как” за всичко, което го заобикаля. Природата и нейните многобройни аспекти, вътрешното му същество и произхода на неговите стремежи: любов, омраза; нещастията, които сполетяват всяко живо същество на земята : болест, смърт, морални терзания и отношенията между хората, всичко това впечатлява Мислителя и изисква някакво повече или по-малко задоволително обяснение. Всички философи, всички разпространители на религиозни системи, а сега и повечето от научните общества, са предлагали решения на тези разнообразни проблеми. В този труд, прелюдия към всяко задълбочено изучаване на окултизма, ние ще направим преглед на отговорите на някои от изложените по-горе проблеми, дадени от съвремената наука и след това ще разгледаме решенията, дадени от древните по светите леки храмове. Накрая ще потърсим възможните отношения между двете предложени формули.

П ъ р во то н ещ о, което вп еч атл ява ч о веш ки я д ух е П р и р о д ата във всички те й п р о яви : и згр ева и зал еза н а С л ъ н ц ето и н а Л у н ата, звезд и те, кои тс

блестят през нощта, годишните времена, бурите, небесната дъга, развитието на растенията, възпроизвеждането на животните и използуването им от човека, всичко това изисква дълги и сериозни размишления. И нека кажем още сега, че за разлика от някои позитивисти от профанския свят ние настояваме, че подготовката на първите земни мислители е дошла не на базата на наивни размишления, а от директния импулс на Същества, невидими от наша гледна точка. Директното разкриване, или откровението, е в началото на всяка наука, а опитът идва едва по-късно, за да отрече в началото твърденията на висшите Същества и да се върне към тях по-късно. Оттам идва и поговорката: Малко наука отдалечава от Бог, много наука връща към Него Но да не избързваме. Съвременната наука ни учи, че сме обитатели на планета, наречена Земя, че тази планета, заедно с още няколко, обикаля около звезда, наречена Слънце, която изпраща топлина и живот, както към Земята, така и към другите планети от своята система. Тези планети, започвайки от Слънцето, са: Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн (всички известни от древността), Уран и Нептун, добавени към слънчевата система от съвременните учени. Всяка от тези планети на свой ред може да има небесни тела, помалки от нея, които я обикалят. Тези тела се наричат спътници. Земята има един спътник, Луната, Марс има няколко (засега два - Фобос и Деймос - бел.пр.), Юпитер - също, а Сатурн е обграден от истински облак от спътници и освен това има пръстен. Всички полезни подробности могат да се намерят в книгите по Астрономия. Всяка от Звездите, които виждаме в небето и се нарича фиксирана Звезда, е Слънце със своя кортеж от планети. За разлика от тях, подвижните небесни тела, които се появяват над земния хоризонт в определено време от годината и които обикалят в небето от една звездна група в друга и които често имат особен цвят, са планети. Базата за определяне на Времето и различните календарни системи са могли да бъдат установени чрез изучавенето на орбиталните движения на небесните тела, времетраенето на завъртането на Земята около оста й и около Слънцето, както и завъртането на Луната около Земята и промените в светлата лунна част. Вижда се, че Слънцето изминава в небето определен път, на фона на групите фиксирани звезди. Тези звезди са като небесни крайпътни знаци, които обграждат слънчевия път. За една земна година (365 дни и малко повече) Слънцето минава, видимо, през всички тези звездни групи, които са 12 на брой и са наречени зодиакални знаци или просто Зодиак. Така Слънцето обхожда по един зодиакален знак всеки месец.

218

Земята се завърта около оста си за 24 часа. През тези 24 часа половината от земния глобус е осветена от Слънцето, а другата половина е в сянка. Ден се нарича времето, през което Земята е осветена, а нощ времето на мрак. Точното времетраене на дните и нощите е различно в различните страни, то се променя и според годишните времена, защото полюсната земна ос на околоосно въртене на Земята е наклонена спрямо еклиптиката. От друга страна, Луната обикаля Земята за 4 пъти по 7 дни и още малко; за тези 28 дни Луната се променя четири пъти, което дава: новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт. Седемте дни, необходими на Луната да премине от едно състояние в друго, отбелязват седмицата. Лунарният месец е от 28 дни: слънчевият месец е от малко повече от 30 дни и търсенето на съгласуване между тези два вида месеци дава като резултат различните календарни системи у земните народи : от само лунарни месеци (при червенокожите и негрите), от само слънчеви месеци и накрая от съгласуване между различните видове месеци - истинското време.

Едва ли друг спектакъл би могъл да впечатли повече човешкия ум от този на появяващите се звезди и планети в хубава лятна нощ. И въпреки това, колко малко от съвременниците ни си дават сметка за истинските чудеса, които Небето им предлага! Съвременната наука ни показва до каква степен нашата малка Земя е нещо пренебрежимо в тази безкрайност от различно оцветени Слънца (има червени, зелени и сини звезди), около които гравитират многобройни планети, населени с хора (а защо не?! - бел.пр.). За тези подробности можем да направим препратка към възхитителните трудове на Камий Фламарион по тези вълнуващи теми. Всичко това е чудесно, но съвременната наука описва само външната страна на нещата, тя прави анатомия на природата, а пренебрегва нейната физиология. Представете си един учен, който открива ръкопис на непознат език и започва да го тегли, измерва, анализира химическия му състав и накрая изброява грижливо редовете и знаците, от които е съставен и така ще добиете представа как съвремената наука се занимава с природата. Страхът от правене на хипотези води до прекаляване с подробните анализи. Още от времето на Ренесанса всякаква философска и синтетична част от науката е отхвърляна безмилостно далеч от така наречените сериозни изследвания и всички висши научни разработки са останали скрити, окултни и са образували това, което днес се нарича окултни науки. 215

Анатомичната част от учението за звездите е станала наука с името Астрономия, а физиологичната част е отхвърлена с ненавист под името Астрология. Синтетичната част или Астрософията е останала почти неизвестна. По същия начин стоят нещата с химията и алхимията, с физиката и магията, с теологията и теургията, с естествените науки и физиогонията, с числата и окултната математика. Когато наблюдавате хора, вървящи по улицата, това което ви интересува не е толкова тяхното тегло, облекло, цвят на кожата и походка, колкото техния морал, отношенията на приятелство или омраза между тях, социалните закони и техния интелектуален живот. Но днешната наука разглежда небесните тела като минувачи, чийто истински живот може да се пренебрегва като приема, че те са огромни материални маси, оказващи влияние една върху друга в зависимост от обема и отдалечеността си. Противоположно на това, Астрологията учи, че небесните тела са живи същества, толкова живи, колкото са земните животни и растения, че тези небесни тела са приятели или врагове и си влияят едно на друго чрез флуиди, които циркулират между тях. Астрологията е населила небето с живи същества и интелигентни сили, докато Астрономията ни показва само едно огромно гробище от инертни маси и слепи сили. Докато чакаме официалното обединение на тези две науки, на сериозната Астрономия с окултната Астрология, нека кажем кои са елементите, които трябва да се познават, за да могат да се разберат книгите на древните и съвременните астролози. Трябва да се изучат три разряда обекти: 1. Планетите; 2. Зодиакалните знаци и ролята им на планетарни домове; 3. Отношенията на тези небесни тела и знаци с живота и съдбата на съществата, които живеят на планетите. Планетите Видяхме, че планетите обикалят около Слънцето и че, за науката, редът на тези планети е следният: Слънце ... Меркурий ... Венера ... Земя ... Марс ... Астероидите на избухналата планета ... Юпитер ... Сатурн ... Уран ... Нептун ... Астрологията, за улеснение на своите изчисления, счита Земята за център на планетарната система и нарежда небесните тела така : Нептун ... Уран ... Сатурн ... Юпитер ... Марс ... Слънцето ... Венера ... Меркурий ... Луна. Пренебрегваме във всичко, което има отношение към древната Астрология, двете планети, които свързват нашата система със следващата - Нептун и Уран, и се придържаме към седемте планети, 220

известни от древността и бихме ангажирали нашия читател да ги научи наизуст: Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Луна. Успоредно с това ще бъде полезно да се рисуват многократнс знаците, свързани с всяка планета, произлизащи от адамическия език /Ватан, Сент-Ив д ’Алведр/.

За да се разбере добре начина, по който древните са възприемали физиологията на небесните тела, е необходимо човек да притежава известни познания по астрономия. При липса на познания по Астрономия трудовете по Астрология се превръщат в главоблъсканица. Да предположим, че към 11ч. сутринта се намирате някъде около Париж сред полето. Какво виждате? Небето над вас е хоризонтален кръг, който се простира до където стига погледа ви. Този кръг е хоризонтът. Небето над главата ви представлява един голям похлупак и, за момента, вие виждате на него само няколко облака и Слънцето, което бавно се изкачва към най-високата точка на този небесен похлупак. Когато Слънцето стигне до там, ще бъде точно обяд за мястото, на което сте. Представете си един голям полукръг, който минава през мястото, където се намира Слънцето на обяд и стига до хоризонта в ляво и дясно и ще получите това, което се нарича меридиан.

221

Хоризонтът, хоризонталният кръг, и меридианът, кръг или поточно полукръг във вертикален план, се пресичат, както го показва и горната фигура. Но Земята е кръгла или почти кръгла (елипсоид - бел.пр.) ; докато едната й половина е осветена от Слънцето и в момента, в който то показва обяд, обратната половина на Земята е в сенчестия конус - в нощта и на върха на сенчестия конус е точно полунощ. Така под краката ви, от другата страна на Земята е нощ, когато на обяд Слънцето блести над главите ви. Приложената фигура дава точна представа за този много важен факт. Нека споменем и за посоките на света. Когато Слънцето е на меридиана и се обърнете към него, пред вас е обяд или юг, север е зад вас или по-точно под краката ви, изток е в ляво, а запад в дясно. Обърнете веднага внимание, че тази посока е точно обратна на приетата в географските карти, при които север е пред вас и което в нашия пример би станало в полунощ. Астролозите правят хороскопа при условието, че обяд (или юг) е пред наблюдателя. Това трябва да ~е запомни! За да се ориентира човек по земните пътища, има поставени крайпътни знаци с цифри, показващи разстоянията в километри. А как да се ориентираме в небесното пространство?

222

Много просто. Небесния свод е разделен на части, наречени градуси. Видимата половина на небесния свод е съставена от шест зони. всяка от 30 градуса, което прави 180 градуса за видимата половина и още 180 градуса за другата половина. Това прави 360 градуса за цялата сфера. Небесните тела обхождат този небесен път с различна скорост. Също както на Земята - автомобилът и магарешката каруца, тръгнали едновременно от някое село, не стигат едновременно до първия километричен знак, защото автомобилът се движи много по-бързо. Така и в небето има по-бързи и по-бавни небесни тела. Така Земята прави пълна обиколка на небето за 24 часа, завъртайки се около оста си. Тъй като небесната сфера е разделена на 12 части от по 30 градуса всяка, Земята изминава по 15 градуса на час. Обратно, видимо Слънцето изминава всеки градус за един месец и на него му е необходима цяла година, за да направи пълната небесна обиколка от 360 градуса. Така една част от 30 градуса представлява два часа земно въртене и един месец слънчев ход. Разбира се, читателят знае, че Земята се завърта около Слънцето за една година, но ние ще запазим езика на видимото, удобен за разбиране в Астрологията. Разгледайте внимателно следващата фигура, която показва астрономическото делене на небето. Всяка от тези части от 30 градуса съставлява това, което астролозите наричат Дом. Астролозите делят небето на 12 дома, в които са разположени зодиакалните знаци, по един във всеки дом, както и планетите. Деленето на астрологични домове е направено според движението на Слънцето, което означава, че всеки дом от 30 градуса представлява един месец от годината. Астрологичната година започва от март, от знака на Овена (20 март до 20 април) и там е дом №1, след който идва дом №2 със знака на Телеца и така нататък, както показва фигурата: Важна забележка: - С цел повече яснота в това елементарно изучаване приемаме, че домовете и знаците съвпадат точно, което е вярно само за хората, родени в първия градус на Овен. Запазихме смесването на домове и знаци, за да улесним изучаването на статичните астрологични елементи. По-нататък ще направим необходимите бележки, за да обясним как се сменя знакът в първи дом според рождената дата. Нека напредналите астролози не протестират още от началото. 223

Три дома образуват едно годишно време. Така пролетта е означена с домове 1, 2 и 3, наречени Овен, Телец и Близнаци и трае от 21 март до 21 юни, когато започва лятото, означено с домове 4, 5 и 6, наречени Рак, Лъв и Дева и трае от 21 юни до 21 септември. Тогава започва есента с домове 7, 8 и 9 и знаците Везни, Скорпион, Стрелец, от 21 септември до 21 декември. На тази дата започва зимата с домове 10, 11 и 12 и знаци Козирог, Водолей, Риби, от 21 декември до 21 март, когато отново започва пролетта с навлизането на Слънцето в знака на Овен. (Нека отбележим веднага, че Слънцето вече не влиза в Овен на 21 март. Така е било, когато Зодиакът е съставен от Рама преди 12000 години приблизително. Поради прецесията на равноденствията Слънцето е в Овен от 15 април до 15 май и застава в началната си позиция на всеки 26000 години. Споменаваме това, за да се избегнат някои астрономически грешки, а сега да се върнем на Астрологията.) За сериозните изследователи е важно да запомнят наизуст имената на зодиакалните знаци и броя на домовете, които те представляват. Изгряващи (асцендентни) и залязващи (десцендентни) домове Тъй като домовете започват от №1 и стигат до №12, половината от тях се намират в северната небесна сфера: това са северните или изгряващи домове. Те са от дом 1 на изток в посока запад до дом 6 . Домовете от 7 до 12 се намират в южната част на сферата. Това са залязващите домове. Зодиакалните знаци са разделени точно като домовете на изгряващи или северни и залязващи или южни знаци. Изгряващите знаци са от първия до 180-ия градус, а залязващите . от 180-тия до 360-ия градус.

224

Ъглите Всяка от основните посоки на света определя един ъгъл, в който се намира съответния дом. Така Овен и дом 1 се намират на изток. Така се определя източния или изгряващ ъгьл. Този термин също трябва да се запомни. Дом 4 r зодиакалният знак на Рака: образуват северния ъгъх: (надир). Дом 7 и знакът на Везните образуват западния или залязващ ъгъл. Дом 10 и знакът на Козирога образуват южния ъгъл, обед или среда на небето (зенит). Разгледайте: внимателно фигурата. Четирите дома. за които говорихме току що : дом 1, 4, 7 и 10 са домове на ъглите или ъглови домове и бележат основните посоки на света. Домът, който идва след ъгловия, се нарича следващ или фиксиран дом. Това са домове 2, 5, 8, 11. M A I50N

AN
CADEN7E £Л MU7ASI

225

И накрая домът, който следва фиксирания, се нарича кадентен или изменящ се (мутантен). Изменящите се домове са съответно 3, 6, 9, 12. Следващата фигура показва тези разделения.

Древните ни учат, че небето има доминиращо въздействие върху физическите сили, живите същества и състоянията на материята на Земята. Така те наричали земя всичко, което е твърдо, вода - всичко, което е течно, въздух - всичко, което е газообразно и огън - всички прояви на силата. Груба грешка е да се мисли, че тези термини назовават самата земя или земната вода или атмосферния въздух или огъня от пещта; термините земя от антимон, вода на живота, въздух (дух) на виното, философски огън и т.н. са служели само за просвещаване на профани. Тези различни състояния на материята били означени символично с триъгълници: огънят - с триъгълник с върха нагоре, непресечен; въздухът - с триъгълник с върха нагоре, но пресечен под върха; водата - с триъгълник с върха надолу, непресечен; земята - с триъгълник с върха надолу, пресечен. Ето йероглифите на тези елементи (виж фигурите подолу).

ОГЪН

226

ВОДА

ВЪЗДУХ

ЗЕМЯ

Всеки астрологичен дом съответствува на един от четирите елемента. Домове 1, 5, 9 са огнени и съответствуват на елемента огън. Като се свържат средните точки на тези домове с прави линии, се описва триъгълника на огъня в небето. Домове 2, 6, 10 съответствуват на земята и образуват в небето триъгълника на Земята на Живите. Домове 3,7, 11 образуват триъгълника на Въздуха. Домове 4, 8, 12 образуват триъгълника на Водата или на Великите Небесни Води.

Триъгълниците на Земята и на Водата се пресичат във формата на хексаграма или Звезда на Соломон. Същото се получава и при триъгълниците на Огъня и Въздуха. По този повод изучете добре предшествуващите фигури.

227

П л а н е т н и влияния, а с т е р о и д и т е , У р а н и Н е п т у н

Според астролозите планетите имат голямо влияние една върху друга. Земята от своя страна търпи също влияние от своите съседки и това влияние се проявява според два основни фактора: големината и отстоянието между планетите. Така Луната, обикновен спътник, но много близък, има положително и реално влияние върху събитията на Земята, докато многобройните астероиди, намиращи се между Марс и Юпитер не играят никаква роля в астрологичните пресмятания. Астрологически планетарното влияние не принадлежи на самата планета, а на нейната зона на влияние, която е представена от разстоянието на тази планета до най-близката й съседка. Следователно астероидите се разпределят между влиянието на Марс и това на Юпитер и не е необходимо да се имат предвид отделно. А сега, ако ми позволите, бих искал да изложа едно лично мое мнение, с което не ангажирам никого освен себе си. Смятам за голяма грешка факта, че съвременните астролози пресмятат в изчисленията си влиянието на Нептун и Уран, двете планети, разположени след Юпитер. Обяснявам защо. Юпитер е 1300 пъти по-голям от Земята и е отдалечен на 155 милиона левги270 от нея. Неговото влияние е очевидно. Уран е само 75 пъти по-голям от Земята, а е отдалечен на 673 милиона левги от нея. Нептун, който е 86 пъти по-голям от Земята, е отдалечен на 1073 милиона левги. Според мен тези планети, както и други, които ще бъдат открити по-късно, са междинни между нашата и съседната слънчева система. Впрочем, посоката на въртенето им също показва това на тези, които умеят да виждат. Следователно влиянието на Уран и Нептун трябва да се причисли към влиянието на Сатурн, който е 864 пъти по-голям от Земята и е отдалечен на 268 милиона левги от нея. При всички случаи, ако съвременните астролози искат да демонстрират, че се съобразяват с астрономическите открития, то те трябва да отчитат и съществуването на астероидите, които циркулират между Марс и Юпитер или просто да оставят настрани далечните влияния на Нептун и Уран, причислявайки ги към сферата на Сатурн. Ето защо ние ще игнорираме тези две планети в нашия астрологичен буквар.

270 Земна левга = 4444м 228

П л анетите

До тук разгледахме домовете и фиксираните зодиакални знаци. Всеки от тези домове има, за астролога, господар, управител под формата, на една от седемте планети. Всяка от планетите, с изключение на Слънцето и Луната, има две домувания: едно положително или дневно и едно отрицателно или нощно. Луната има за свое единствено домуване дом 4, Рака; Слънцето има своето единствено домуване в дом 5, Лъва. Дневното или положително домуване на Меркурий е в дом 3 (Близнаци), а нощното или отрицателното е в дом 6 (Дева). Венера: дневно домуване в дом 2 (Телец); нощно - дом 7 (Везни). Марс: дневно домуване - дом 1 (Овен); нощно - дом 8 (Скорпион). Юпитер: дневно домуване - дом 12 (Риби); нощно - дом 9 (Стрелец). Сатурн: дневно - дом 11 (Водолей); нощно - дом 10 (Козирог). Приятел на Сент-Ив

ДОМУВАНЕ НА ПЛАНЕТИТЕ О - дневно N - нощно

229

ТРИЪГЪЛНИК НА БОЖИЕТО СЛОВО, НА ИИСУС ТРИЪГЪЛНИК НА ЗЕМЯТА НА ПРИНЦИПА (НАЧАЛОТО) И НА ИМАНАЦИЯТА В НЕГО Неговият връх е на зимното слънцестоене, Рождество, началната точка на астрономическата година ТРИЪГЪЛНИКЪТ НА ИИСУС или триъгълникът на Земята на Живите

РОЖДЕСТВО

Трите знака от адамическата азбука IShO 230

ЗНАЧЕНИЕ НА БУКВИТЕ Y, I, J - 1 0 Това е първата буква от Земята на Живите. Тя управлява северния триъгълник на слънцестоенето, този на Божието слово (Глагола) и на иманацията на Живите в Него. Тя е Царствената в археометричната. система на древните Патриарси и на техните соларни и соларно-лунарни азбуки. Тази буква назовава Глагола: la, Je. Тя съответствува на Божествената Мъдрост, на Небесната Царица (зод. съзв. Дева - бел.пр )на древните Патриарси и на литаниите на Успение Богородично. Тя е първата буква от имената на Отца и на Сина. Те се съдържат в Нея. Нейната нота е основното сол, върху което е съставена цялата сонометрия и цялата музикална система на Археометъра. Числото на тази буква е 10, нейния цвят е синьото; зодиакалният знак е Дева; планетата - Меркурий, чийто архангел е триславният Рафаил. наричан още Хамалиел от халдейците. В литургичната година буквата съответствува на периода на Успението, от 15 до 21 август. ЗО Д И А К А Л Н И Т Е Б У К В И Е Д Н А ПО ЕД Н А Y, I, J - 1 0

Y a - Божествената творческа Сила в действие. Бог в действие чрез своя Глагол ... Иврит. Божественото утвърждаване................... Иврит Свързващата творческа Сила, Словото на творческата воля. Дарението, Прославата, емисивното при отиването, ремисивното при връщ ането........... Санскрит /Поривът на Молитвата и на Обожанието........... Санскрит Yaj - Свещената Жертва, действието на себепожертвуванието ... Санскрит IjYa - Духовният Господар , учител............Санскрит Р, РН - 80

Тази буква е над ъгъла на северното слънцестоене на Земята на безсмъртните Живи. Нейната форма на равностранен триъгълник показва.

231

че тя управлява триъгълника на Божието Слово. Тя съответствува на творческата Силата на Бог в действие чрез своя Глагол. Нейното число е 80, цветът й е чисто жълто, нейният архангел е Хамаел, зодиакалният знак - Козирог, Врата на Бога в небесните Селения; нейната планета е нощният Сатурн; музикалната нота е естественото си, когато се раздели струната на сол на 100, и си бемол, когато тази струна се раздели на 96, обща сума на числата на зодиакалните букви от първия триъгълник. Си бемол има отношение към божествената Любов. В литургичната година тази буква съответствува на Рождеството, нашия 24 декември или точката, в която Слънцето започва отново годината, изкачвайки се по еклиптиката. Подразбира се, че върху Археометъра астралната година и астралните знаци не са нищо друго освен последствие от типичната и вечна година на Божието Слово и Света на Славата. Р, Ph - 80

Ра - Творческата Силата, която царува и управлява ............ Санскрит Pha - Проявата на Божието Слово чрезнеговитееквиваленти, светлина, звук, и т.н..............Иврит аРа - Неделимото........... Санскрит aPh - Творческата Силата, която обгръща универсалния вихър, която превзема духа, вълнува душата, очарова живота на съществата ............Иврит и египетски О, V - 6 Тази буква е третата от Земята на Живите, от Името на Божието Слово и от името на Иисус; също както I принадлежи на Мъдростта на Бог, Ph и Sh - на Сина, О се отнася до Светия Дух. Това е третата буква от името на IHOH, същотрета от имената на Иисус, IShO, IPhO и втора от имената на Светия Дух, ROuaH-ALaHIM. Този факт отговаря на едно тайнство от Кредото на Свети Атанасий. Но ние ще се ограничим в излагането на автологията от Археометъра. Тази буква е съединителна или съпружеска във всички соларни езици; за това, числото й 6 е наричано от античните школи “сватовник”. Освен това цветът й, червен, е експериментално свързващ за синьото и жълтото. С тези опити ще се занимаем на страниците, посветени на археометричната хромология. 232

Любопитно е да се отбележи, че обикновеното вдъхновение винаги е свързвало синия цвят с дрехата на Светата Дева , бялото и жълтото - с тази на детето Иисус, а червеното със седемте огнени езика на Светия Дух и с йонийския гълъб, гълъбът на съпружеското събиране на половете в психичната Любов и в живия Бог. Фа е нотата, струната и строя на тази буква. Зодиакалният знак е Телец, чийто ангел е Асмодел; планетата е дневна Венера, чийто ангел е Ханиел, интелектът - Хагиел, духът - Ногаел. В литургичната година, тази буква би съответствувала на периода на Успение и Петдесетница, акс тази година можеше да се определи върху влизанията на Слънцето е знаците. О, V - 6 О - Божествената Чувствителност, невидимата Светлина за плътските очи, неосезаемия Звук за телесните уши, Влагата, която не може да се усети от плътското докосване. Причината за всяка Чувствителност, всяко Виждане, всяко Чуване и всяко психично Вкусване, а оттам и плътско............Иврит и египетски. Va - Съединителната и съпружеска творческа С и л а ............Иврит и египетски. - Дъхът, живителната творческа Сила............Санскрит.

ПЛАНЕТАРНАТА БУКВА НА ИИСУС Sh - 300 Тази буква е планетарна на зодиакалната Ph. Тя е специална за името на Иисус, както първата от имената на Божието Слово. Двете са е един триъгълник, което означава, че се отнасят към основните Троица и Триъгълник и че трябва да заемат мястото, където съм ги оставил (Сен~ Ив - бел.пр.) да се наредят сами автологично. Планетарният знак на буквата носи една бисектриса, коятс определя отвеса и оста север-юг на света. Следователно тя представлява определения Акт, чието зодиакално съответствие е творческата Сила; числото на буквата е 300. Числата на археометричните букви съдържат толкова многс тайни, че биха били необходими томове, за да се опишат само те. За да гс демонстрираме с един пример и то само в областта на астрономията, ще вземем двете букви на Божието Слово и на Иисус: Ph = 80, Sh = 300. Общо 380.

233

Физическата година на Земята понастоящем се брои в средно време 365дни бчаса 9минути Юсекунди 7 ’” . Става въпрос за звездната година на Слънцето. Тропическата е по-къса и е 365дни 5часа 48минути 47секунди. Археометърът ще ни докаже, че годината от 365дни и 25/100 е била напълно позната за адамическата и предпотопна патриархална Школа, към която причисляваме нашите морфологични букви. Нека вземем, например, един цикъл от 19 години (в древна Гърция - т.н. Метонов цикъл - бел.пр.), често използуван в дълбоката древност. Възприемаме точно него, защото се съгласува с 19-те букви, които сме използували: 12 като зодиакални и 7 като планетарни. За 19 години, годината от 365.25дни дава 6939.75дни (денонощия). Впрочем 14 хармонични години от ЗбОд. плюс 5 от 380 дават: 360 х 14 = 5040 380 х 5 = 1900 19 год'

6940 Д1Ш

Леката разлика между 6939.75 и 6940 се дължи може би на намалението на слънчевата година, видяно от Байи271. Същевременно тя би позволила на астрономите да определят датата на предпотопната година, върху която е съставен археометъра в позициите, в които го представяме. 6940 Археометър : ------- = 365дни 6часа 18минути 51сскунди 34’” 19 Съвременната звездна година 365д. 6ч. 9’ 10“ 7“ ’ би била по-къса с 9’ 41” 27”’. А аномалиетичната слънчева година, времето, за което Слънцето тръгвайки от перигея се връща пак там, се отчита от съвременните астрономи на 365д 6ч 13м 34с 09” ’. Ако нашите изчисления са точни, разликата би била 4’ 57” 25” ’. Има още много неща, върху които може да се разсъждава в числото 380 или иначе казано Ph = 80 + Sh =300. Ако тези числа се умножат едно по друго се получава хармоничния цикъл от 24000 години, известен на всички древни азиатски Школи. Този цикъл визира не само прецесията на равноденствията, измерена музикално, а и съединението на Сатурн със Слънцето в 15-тия градус на Козирог, едно космическо отношение, за което не намирам следа в съвременната астрономия.

271 Френски учен и астроном, 1736-1793г.; написал “История на древните астрономии”, 1775г. 234

Имало е и други числа, освен хармоничните, използувани за измерване на Великата година (космическата ера на планетата Земя бел.пр.). Например, Ван от древните татарски Школи, 180; ако гс умножим по квадрата на 12 - 144, като резултат се получава 25920, една от цифрите на съвременниците; другата е 26000. Остава да кажем причината, която ни накара да определим началото на годината на Рождество и зимното слънцестоене и да поставим планетите на 15-тия градус от техните дневни и нощни домове. Най-древният гръцки календар, който сигурно е дошъл от Азия чрез финикийците, поставя посоките на света на небето на 15-тия градус в съзвездията. Зимното Слънцестоене е на 15-тия градус в Козирог, лятното Слънцестоене е на 15-тия градус в Рак, пролетното Равноденствие е в средата на Овен, есенното - в средата на Везни (Ахил Татий272, глава XXIII от Евдокс273, Хипарх, и т.н.)... За древните шведи годината е започвала от момента на зимнотс слънцестоене, същото е било и за древните китайци. При индийците началото на годината съвпада с празника на Кришна. Впрочем Слънцето е било на 15-тия градус от Козирог и това е отговаряло на началото на астрономическата година само през 1353год. пр.Хр. Недопустимо е Археометърът да е бил измислен точно тогава, когато, напротив, по това време намираме следи от всички науки и всякакви археометрични данни разпръснати навсякъде. Ако искаме да. открием кога този надчовешки инструмент на синтеза на всемирните органичност и хармоничност, свързани със съзидателното Божие Слово, е бил разкрит пред човеците в неговата цялост, то трябва да завъртим Колелото на Великата година поне веднъж. Ако я фиксираме на 24000 години, трябва да се смята 24000+1353=25353 пр.Хр. или 28606 от днес. Ако я фиксираме на 25920 години, трябва да смятаме: 25920+1353=27273 пр.Хр. или 30526 от днес. И накрая, ако я фиксираме на 26000, трябва да се смята: 26000+1353=27373 пр.Хр. или 30606 от днес. Но да се върнем на буквата Sh. Тя съответствува на царствената творческа Сила на Сина. Нейния цвят е фотогенериращият лъч, този на Fiat Lux, жълтия; знакът й е нощният Козирог; планетата - Сатурн: ангелът - Цафкиел; интелектът - Агиел; духът - Сабатиел. Си бемол е нотата, струната и строя на буквата. В литургичната година тя съответствува на Рождество, а в астрономическата - на 24-25 декември. 277

" Гръцки романист, живял в първата половина на 5 век. Християнин. Автор на романа “Левкип и Клитофон”, много популярен в средните векове. 273 Гръцки астроном и философ, 406-355г. Пр.Хр.е.

Sh - 300

Sha - Вечния Покой, Р а я ...............Санскрит. aS - Живото и присъстващо С ъщ ество............Санскрит а С - Творческата Сила, която изпълнява и съгласува............Санскрит ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ДВЕ ПО ДВЕ IPh - Съвършената проява на Милосърдие и Красота ... Иврит и арабски. Phi - Словото на Б о г ...............Иврит. - Устата на Б о г ............Арабски. PhO - Дъхът на Устата, а оттам и Гласът и Словото ............ Санскрит и иврит. - Светлината, Phos; гласът, P h o n e...................Гръцки. PaVa - Пречистването на душ и те...............Санскрит. OPh - Славната п роява.............. Арабски. - Божественото виж дане............Гръцки. VaPa - Принципът, определящ видовете и кълновете, действието посяване и даване на ж и во т............Санскрит. - Vapuna : Бог роден от Бог............Санскрит VaJ - Връщане към божествения Път, отдаване на почит към творческата Сила и С лавата............Ведически. YO - Ремисивното движение на жизнената Светлина............... Иврит. YaO - Божествената творческа Сила на тази рем исия.............. Иврит VaYa - Движението връщ ане............Санскрит. ПЛАНЕТАРНАТА БУКВА СЪС ЗОДИАКАЛНИТЕ ДВЕ ПО ДВЕ IQa - Върховният Учител, свръхестественият Владетел ............ Санскрит. YaQ - Най-висшата С л ав а............Санскрит ISh - Живата Мисъл в живото Д ействие................Иврит. Si - Земята на Ж ивите............Ведически. - - Чистата Субстанция, тази на иманацията и на имананентността (вътре) в Бог ... Ведически ShO - Човекът в Б о г ............Етиопски. - - Подобието на Принципа..................... Иврит. Su - Дареното с живот, което царува, живите Добро и К раси во....... Санскрит. OSh - Божественият Ч о в ек ...............Египетски. - Разпръскването на светлинните л ъ ч и ............Арабски.

236

ЗО Д И А К А Л Н И Т Е Б У К В И Т Р И П О Т РИ

Y-PhO - Божието слово, Бог-С лово............Санскрит. Р Ю -7-Бог-С лово, Божието С л о в о ........ Санскрит OPhI - Славата на Б о г ............Санскрит YOuPa - Божественият трофей, Кръста, свещения Стълб, към който привързват Ж ертвата................Санскрит ПЛАНЕТАРНАТА БУКВА СЪС ЗОДИАКАЛНИТЕ ТРИ ПО ТРИ Y-ShO - Богът-Човек, Богът-Спасител, Богът на Човечеството, Иисус ... Иврит. PaQU - Изкупителна жертва, козелът на Ашвамеда, Жертвата, вселенската Душа, самоотдаваща се в саможертва ............ Ведически и санскрит. IQWa - Г оспод..............Санскрит. ShOu-Y - Човекът-Бог............Етиопски. SwaJa - С ин ът............... Санскрит QlVa - Блаженният, последният Освободител............Санскрит OshI - Човекът-Бог.............. Египетски. V1Q-Wa - Вселената...............Санскрит. SaVYa - Север, Ориентирът за обожанието на ариите: лице на изток, лявата страна на сев ер ............Санскрит П ЛАНЕТАРНАТА БУКВА СЪС ЗОДИАКАЛНИТЕ Ч Е Т И РИ ПО ЧЕ ТИ РИ SOPhYa - Мъдростта на Б о г ............Иврит и гръцки. YOShePh - Светлинната Сфера на Бог, Книгата на Светлината, Книгата, показана на Мойсей на Планината, Книгата, за която говори Мохамед, че не познава тайните й. Името на Йосиф произлиза от тази йерограма............Иврит. UpaSe - Отдаване на Почит, Обожанието и Служенето на Бог ... Санскрит.

237

Археометрична справка за католическите празници и астрономическите дати

РО Ж ДЕСТВО

В елики пости

В си светии

Т я л о Г осп од н е Дванадесетте зодиакални букви от адамическата азбука

Рисунка 19 238

ТРИЪГЪЛНИК НА МАРИЯ ТРИЪГЪЛНИК НА ЖИВИТЕ ВОДИ, НА ПРОИЗХОДА И ВРЕМЕННАТА ЕМАНАЦИЯ НА СЪЩЕСТВАТА

Върхът му е на лятното слънцестоене

Трите знака от Адамическия език Ма Ri На

235

ЗНАЧЕНИЕ НА БУКВИТЕ М, Ма, Ме - 40 Тази буква, първата от триъгълника на южното слънцестоене, този на Живите Води, е Царствената на лунарните и следователно деархеометрирани азбучни системи. Тя вече не отговаря на Ya или Аз, което управлява Словото; а отговаря на Ме, което е обърнато към себе си. Тя не съответствува на Божествения Принцип (на Божественото Начало - бел.пр.) нито на божествената Биология, където се съдържа всеки живот за Вечността, а съответствува на естествения Произход и на ембриогенната Физиология на Света, откъдето всяко съществуване произтича временно. Ведо-брахманските системи и всички други, които произтичат от тях, са установени върху тази буква. Тя не отговаря на Мъдростта на Бог, в която всяка мисъл е живо същество, а отговаря на човешкия манталитет, за който всяка идея е абстрактна. Буквата е Палада-та на орфическата система, Минерва-та или женският Ману в етруската система. Нейното число е 40, цветът е морско зелено, зодиакален знак - Скорпион, допълнително съзвездие - Драконът на небесните Води274. Нейният ангел е Царакиел. Нейната планета е дневния Марс, чийто ангел е двоен: Камаел, физическата любов на Вида, управляваща раждането; Самаел, предшествуващ смъртта като резултат от предишното. Графиел е нейният интелект, Модиниел е нейния планетарен дух. (Забележка: Използуваме тези имена, които евреите-кабалисти са взаимствували от халдейците, но не отговаряме по никакъв начин за тяхната археометрична точност.) Нотата на буквата е ре. В литургичната година тя съответствува на периода В си Светии и честването на безплътните души; в астралната година - на 21 октомври. ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ЕДНА НО ЕДНА М, Ма, Ме - 40 Ма - Времето, Мярката, Морето, Отражението, Смъртта, В о д ата............Санскрит Ма - Отрицанието........... Санскрит

отразената

Светлина,

274 Съзвездието Змиеносец, което също заема част от Еклиптиката, но не се счита за зодиакално. 240

- - Измервам, разпределям, давам, обработвам, произвеждам, разсъждавам, задържам (и като запомням)............Санскрит Ма - Водата, Всичко или Н и щ о ............Арабски. - - Ембриогенната творческа Сила, развитието във Времето и Пространството. - Същата буква изразява също възможността, изпитването............Иврит. аМ - Обожавам, благоговея, излизам от себе си; amata, Времето. Болестта, Смъртта като мутация; amati, Времето, Годината, Вида. Външността на нещата, Външ ното............Санскрит. - - Силата на възприемането, пластична и формираща, временния Произход, антитеза на вечния Принцип (вечното Начало - бел.пр.)........... Иврит. - Майчинството, Матката, творческата Силата на еманацията ............Арабски. R, Ra, Re - 200 Това е втората буква от триъгълника на Живите Води. Нейното число е 200; нейния цвят - оранжевото, съставено на половина от жълто и на половина от червено; зодиакалният й знак е Риби; ангелът - Борхиел; планетата - нощен Юпитер, чийто ангел е Цадикиел, интелектът Софиел, планетарният дух - Цадекиел, според халдейците и евреитекабалисти. Нотата на буквата е до. В литургичната година тя съответствува на вътрешното Пречистване и Великите Пости; в астралната година - на 21 февруари. Ra - Желанието, Движението, Бързината, Огънят, Топлината като флуидна и втечняващ а............Санскрит. - - Собственото движение, Лъченето - видимо и зрително ............ Египетски и иврит. - - Видимост и зр ен ие........... Египетски и иврит. aRa - Бързина, лъч, колело........... Санскрит. aR - Праволинейно движение, Сила, Якост, Импулс, Жар на съзиданието ... Арабски. Н, На, Н е - 8

Това е третата буква от триъгълника на Живите Води. Тя е в дъното на тези Води, намира се на южното ( лятно ) слънцестоене, когато завършва горещата Година и започва студената, според древните космогонисти. Нейното число е 8, нейният цвят - виолетовото, зодиакален 241

знак - Ракът, ангелът - Муциел; планетата, в Света на Славата, е буквата В, в астралния Свят - Луната, чийто ангел е Габриел, интелектът й - Елимиел, планетарният дух - Леманаел, според халдейците и евреитекабалисти. В древните Тайнства Ракът се е наричал Вратата на Човеците. Нотата на буквата е ла. Съответствието й в литургичната Година е Тялото Господне, а в астралната Г одина - 2 1 юни. На - Живата Вода, Небето, Раят, Смъртта, която води там, Раждането, което въплъщава като противопоставяне на смъртта, която освобождава от плътта...............Санскрит. - - Жизнен Стремеж, човешкото Усилие и неговата Среда, временното Съществуване..............Иврит. aHi - Змията, емблемата на врем ето............Санскрит. - - Сублунарните О блаци............Ведически. аН - Подобието във Вида, Идентичността, Братството, Родството, Огнището ...Иврит. ПЛАНЕТАРНАТА БУКВА В САМА И КО М БИНИРАНА СЪС ЗОДИАКАЛНИТЕ В ’а - Отразена Светлина, Д оброта........... Санскрит. В ’а - Светът на планетите и неговата С ветлина........... Санскрит Ва - Средата, Мястото, Способността за движение, Временното, Произхода, Времетраенето, Продължителността............Иврит. - - Рефлексното (отразено - бел.пр.) Д вижение............Арабски. В ’и - Земята като среда и място на временна еволюция.Като глагол: Съществувам в определено място и определена условност ............ Санскрит. аВ - Имам като следствие от Съм, Бащинството, Плоденето, Покълването, Вегетацията........... Иврит. - - Водата, М орето........... Санскрит. ЛаВ - Водата като органичен елем ент............Персийски. ВаНи - Дъното на водните маси, М ножеството............Санскрит. B a R H - Казвам повторно, създавам чрез С л ово............Санскрит В ’RaMi - Съществувам, поддържам, х р ан я.............. Санскрит ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ДВЕ ПО ДВЕ MaRa - Смъртта, Л ю бовта............Санскрит. Тук думата Любов означава космическо привличане, следователно фатално, на половете в баналното Единство на Вида. - То няма за цел щастието на индивидите, а телесното 242

Възпроизвеждане и, като следствие, Смъртността на растителното, животинското и човешкото Царство. aMRa - Безсмъртието, Л ю бовта............Санскрит. Тук Любов означава божествено Привличане, идващо от провидението, на двуполовите Души през телата. Тази творческа Сила цели единствено щастието на индивидите чрез техния свободен взаимен избор. Това привличане ги освобождава от наследствената обреченост на Вида. Затова Мойсей казва: “Ти ще напуснеш майка си и баща си, за да служиш на Жена си и вие двамата ще бъдете едно органично цяло.,: Следователно тук става въпрос за върховната индивидуализация и автономия на Мъжа и Жената, а оттам и за тяхната безсмъртност в самия жив Бог. MaRa - Мутацията, мимолетното Вълнение на външни сетива ............Иврит. RaMa - Милосърдието, Сладострастието, Очарованието като постоянни ... Санскрит. Екзалтацията, Кипежът, Съвършенството, всяко божествено творение, всеки акт, достоен за възхищение, плод на Любовта ... Санскрит. RaHa - Тайнството........... Иврит. - - Въздушното Разреждане............Иврит. HaRa - Творческата Сила, която очарова............Санскрит. HeRe - Въздушната Очарователка, Ю н он а............... Гръцки. МаНа - Жертвата, дарът, величието на Л ю бовта............Санскрит. - - Пречистването........... Иврит. Н аМ - Раждащата плътска Жар, Страстта, Гневът, Огънят. Топлината и тяхната преходност........... Иврит ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ Т РИ ПО ТРИ HaRMya - Това което съдържа: Орган, вътрешности, къща, палат, небесните селения........... Санскрит. HaRMa - Творението, очарованието, обгърнато от своя ефект ... Ведически. HeRM-es - Същото значение. Водачът на душите, които се изкачват и сл и зат............Гръцки. R a H a M - Електричество в движение, Гръмотевицата, Светкавицата ....... Иврит MaRH - М орето........... Етруски. MaRya-H - Чистотата, Добродетелта, Девствеността ........... Санскрит.

243

П Л А Н Е Т А РН А Т А Б У К В А В СЪС ЗО Д И А К А Л Н И Т Е Ч Е Т И Р И ПО Ч Е ТИ РИ

BRaHMa - Една от трите творчески Сили на ембриогенната Тримурти на брахманите. Поддържник, Х ранител............Санскрит. MaHaBaRa - Великото творение чрез Словото. Неговият Резултат, Актът, божествения С т и х ............Санскрит aBRaHaM и IBRaHiM - Силата, която предшествува второто раждане, тази на Милосърдието: aB-RaMa, бащата на Милосърдието; Ba-RaMa в Милосърдието. - Ибрахим е същото име, името на Бащата на Вярващите при ориенталците. Те наричат така не само Авраам от Библията, но и всеки патриарх или основател на социална Държава, определена от една в я р а ....... Санскрит, иврит, персийски, арабски и др. Абрахам, както и Брахма, е патриарх на предверието на Рая, на Нирвана, с други думи - на ембриогенния триъгълник на Живите Води. Брахманите казват: да изгаснеш в Брахма, както евреите казват: да заспиш в скута на Авраам, което означава да се върнеш в предверието на рая. Може би е добре тук да добавим, че според евангелието, Авраам не е умрял, нещо което потвърждава археометричното и космологично значение на този андрогонически патриарх.

244

ТРИЪГЪЛНИК НА СВЕТИТЕ АНГЕЛИ

ТРИЪГЪЛНИК НА ЕТЕРА

Неговият връх е на есенното равноденствие и в знака Везни

Триъгълник на Светите Ангели

245

ЗНАЧЕНИЕ НА БУКВИТЕ

L - 30 Тази буква, първата от триъгълника на западното или есенно Равноденствие - този на ангелите и на етера - управлява това, което древните Тайнства на Патриарсите са наричали Съвета или Съда на ангелите. Буквата минава през средата на пространството между М и / . Оттам идва и името, което първият Зороастър дава на нейната небесна сила: Митра. - Тра идва от санскрит, tri - пресичам. - Следователно смисълът на името на тази сила е: тази, която минава между М и I : MIТга. Във всички култове, произлезли от повече или по-малко изменените останки на древната мъдрост, съществува, сред другите техни тайнства, и присъдата на съда на ангелите : в Египет, Халдея и т.н. Възкресявайки орфическата традиция Есхил създава на базата на този съд една трагедия озаглавена “Претеглянето на душите ” Числото на тази буква е 30; цветът й е изумрудено зелен; зодиакалният знак е Везни; планетата - нощната Венера, забуленото милосърдие; нейният архангел е Михаил; нотата на буквата е фа диез. В литургичната година тя съответствува на времето на Светите Архангели и Ангели. ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ЕДНА ПО ЕДНА L - 30 L - Изпълнителната Сила, тази която реже, решава, разтваря и втечнява. Санскрит. La - Творческата Сила, която възнаграждава или наказва. ... Санскрит La - Безкрайното Действие и краят на Действието, творческата Сила, която изпраща в битието или небитието........... Иврит. aL - Силата, която съдържа и задържа, украсява и оголва ............ Санскрит. aL - Силата, която издига в Пространството; Него, Този, божественото Местоимение, използувано за съществителното Бог ............ Арабски. aLa - Величието на етерното Пространство,съзидателната ангелска Сила ... Санскрит.

246

К-100 К - Всеки подвижен обект, материален или духовен, тяло или душа, върху който въздухът или етера имат влияние............Санскрит. - Отблъскващата С и л а ............Иврит. аК - Движение в спирала............ Санскрит. - Силата, която изтръгва..............Иврит. Za-7 Qa - Щ астието............Санскрит. - Светлинния Л ъ ч ...................Иврит. ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ЕДНА ПО ЕДНА aQa - Началният елемент............... Санскрит. aZZ - Посвещаване в духовен с а н .............. Етиопски. - Посвещаване в най-висша степен. ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ДВЕ ПО ДВЕ KaQa - Прозрачността, К ристала............Санскрит. KaZ - Пренасяне, предаване............. Иврит. - Втъкаване или тъ к ан е............Арабски. QaK - В ласт............Арабски KaLa - Оголването от привидното, табула р а з а ............Санскрит. KaL - Лекота, неосезаемост.............. Иврит. L a X - Видимост, указване, знакът на Същ ествата.............. Санскрит. LaG - Недоловимост............Санскрит LaKa - Лицето, челото, които са знак на д уш ата............Санскрит ZaK - Разтваряне във Времето и Пространството, флуидността на това, което т е ч е ........... Иврит. ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ТРИ ПО ТРИ KoeQaLa - Просперитетът, К ъсм етът............Санскрит. QaKaLa - Диализата, разлагането на физическото тяло и трансфлуидността на органичната ф орм а............Иврит. L-aKaQa - Творческата Сила на Е тер а............Санскрит. La-KS - Първата дума означава трон, втората - упълномощаване ....... Иврит.

247

Древните жреци наричали Етера “Колесница или Престола на Бога”. Понятието упълномощаване във върховна власт подхожда на местоимението, заместващо съществителното; на Етер, връзка между Света на Славата и силите на астралния Свят; на живата творческа Сила на етера, чийто архангел Свети Михаил посочва още едно упълномощаване - това на Божието Слово: MIChaEL - отражение на Бог.

248

ТРИЪГЪЛНИК НА АГНЕЦА ИЛИ ОВЕНА

ТРИЪГЪЛНИКНАЖИВИТЕЛНИЯ огън

Неговият връх е на пролентото равноденствие и знакът на Овена

Триъгълник на Агнеца или Овена 249

ЗНАЧЕНИЕ НА БУКВИТЕ Не - 5 Тази буква, първата от източния триъгълник на Пролетта - този на ангелите, като своя хомолог, но на ангелите на съзидателния огън, е божествена - като I, Ph, Sh, и О. Тя е характерна за името на Отца, а, чрез своя аналог, който отговаря на знака на Рака, тя влиза в състава на името на Светия Дух, RouaH-ALaHIM. Този знак: мекото Н, се добавя към повечето от важните йерограми като ги прави действени или съответствуващи от физическия свят в света на Славата. Обаче няма смисъл да разбулваме повече това Тайнство. Тази буква е живителна. Нейното число е 5, цветът й - оранжевочервения, знакът й - Овена или Агнеца, Престол на Слънцето, планетата й е нощния Марс или Центурион. Нейният Ангел е Камаел. Ре диез е нотата, струната и строя на буквата. В литургичната година тя съответствува на времето на Великдена. ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ЕДНА ПО ЕДНА Не- 5 Не - Жизненото Дихание, Издишването на Бог, Вдишването на Човека. Върховното Същество. Психическото единение на половете. Божественото наслаждение. Небесната Тръпка. Живителния Огън ... Санскрит. W, Ои - 70 W, Ои - Латентната творческа Сила на дълбината и всяка непроявена вътрешност като недефинирания тежък звук, като огъня, който тлее и т.н. ... Ведически. Т- 9 Та - Нектарът или Амброзията, небесната Утроба на Живота ... Санскрит и ведически.

250

ТаТ - Върховната Същност, абсолютната Реалност, Умът, Духът, в тяхната безсмъртна реалност........... Санскрит. а Т - Непрекъсваното Движение, неуморността............. Санскрит TiTa - Огънят, Любовта, В рем ето............Санскрит ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ДВЕ ПО ДВЕ НОи - Предлагам божествена жертва ... Санскрит. НоиН - Разкривам, Изявявам нещо, което е било скрито ....... Иврит. ЗОДИАКАЛНИТЕ БУКВИ ТРИ ПО ТРИ H OT - Огънят, Топлината........... Келтски. HouDOu - Овенът, Престолът на Слънцето............Санскрит.

251

ГЛАВА ПЕТА АРХЕОМЕТЪРЪТ И ИЗТОЧНАТА ТРАДИЦИЯ

Археометрия на буквите от санскритската азбука в техните отношения към ХХН-те адамически букви и тянхото разпределение в:

III. Конструктивни (или основни) VI. Еволютивни I. Централна XII. Инволютивни

I. А - Изразява, във ведическия език и в санскрит, активна Тенденция, посока, определена цел. В Aum представлява Вишну, Проницателя. Този факт посочва едно древно археометрично отношение, морфологичната стойност на адамическото А, което е радиус (лъч) и включва в себе си всички идеи, всички факти, свързващи се с радиуса в йерархията на всички науки. Влагането на тази буква в Aum предшества, както и самата йерограма, Тримурти или Троицата Брахма - Шива - Вишну. Трябва да се отбележи, че А-то, свързано с Вишну, му дава първото място в брахманската Троица. Но при произнасянето A+U=0, това отнася Aum-a към третия ъгъл на първия триъгълник в Археометъра като в същото време го опира върху първия ъгъл на втория триъгълник - този на Мария. По-късно ще се върнем на тази много важна дума, която в словесната херменевтика е съответстваща , не казвам равна, на археометричното IHOH. Както в гръцкия, така и в санскрит и ведически, А означава Единство и Универсалност. Тя е също увеличителна, отрицателна, уголемителна и удивителна частица. Първичната й стойност се намира в АХА, въртящия се кръг, колелото, колесницата.

252

САНСКРИТСКА АЗБУКА ( Знаци ДЕВАНАГАРИ)

ГЛАСНИ

ДРУГИ

253

(Археометърът и санскрит) Четирите Елемента и Етера. Оттам Ахага - Невидимото и Абсолютното. Свързана с I или J, тя изразява в AIA първото Същество, в AJA - козела като водач на стадото. В AY, направляващо движение, вървя. В AYA, достигната Крайност, тази на Принципа в движение, Успеха, Сполуката. Свързана със слънчевата буква Na, означава движението на Слънцето от едно Слънцестоене към друго. Като отрицание, в ADITI, означава неделимата Природа. Като увеличение, в ADD, тясно Единство. Като първо отваряне и първо директно Излъчване на говорния апарат, тя означава Излъчване на Словото: тя казва АН. По същите 254

причини, като първо Отваряне на светлинния еквивалент на Словото. А изразява в АНА Деня. - А изразява в ADI Върховенство и Принцип (закон, начало, първопричина - бел.пр.), превъзходство и първичност. Първичната идея за Лъчението (излъчването) се открива още в AYU, Бързина, продължителен Ход, трайно движение и продължителност. II. Ва - означава Основа като термин за дълбочина, Ваза. локализираща и ограничена Приемност, условни Място и Среда на Съществуване, ембриогенни Място и Среда, Тяло, Обиталище. Притежание, Имам като органичен спомагателен глагол на Съм. Оттам. ВА, Звезда и Съзвездие, BU Земя. Тези имена се прилагат към тези обекти единствено разглеждайки ги като Място и Среда за ембриогенизираното съществувание. Затова тази буква е посветена от мъдрите и учени патриархални храмови служители на BAR-UN, Духа на соларизираните протоплазмени Води. Затова и във веда, и в санскрит тя остава посветена на Varuna, макар че промяната от В на V скрива съответствието. Така възстановено, археометричното отношение става очевидно и носи знака на първичния Синтез на Божието Слово. И наистина, върху Археометъра планетарната буква Ва заема основата, юга на триъгълника на психичните Живи Води, а не севера, както е в лунарната ведобрахманска система. III. Ga - Означава съединително органично Движение, което идва не от Материята, а от Числото, което я трансформира в специфична субстанция и я управлява. Ga изразява всяка Хармония в Движението, като се започне от тази на Небесата до тази на Гласовете, до тази на специфичните Сили и на атомите, организирани в Тяло или Форма. Същата буква-корен обрисува всяко колективно Тяло, надарено с Хармония и Органика, едно Общество, йерархизирано от Закони, астрална или човешка Армия, и т.н. Този смисъл откриваме в GA, GANA, GANI. GA е посветена на GANE£A, чийто адамически правопис е GAN-IShA. Затова впрочем основателите на ведическия и санскритския език са дали името GANEQA на ISh-VA, по-късно обърнато в ShlVA. Този факт показва следователно едно много древно отношение на буквата Ga към първия триъгълник, този на северното (зимното) слънцестоене, преди обръщането му в южно от ведо-брахманската школа. GAN-IShA означава Господар на универсалните Хармония и Органика. Ga, свързани със соларния център на двата Свята, видимия и невидимия, чрез централната буква Na. На Археометъра може да се види, че Ga е божествената планетарна. буква на зодиакалната буква О, последна от първия триъгълник, този на Сина-Иисус, I-PhO, I-ShO.

255

Ga е също така посветена на GANDHARVA, ведическо име на AG-NI. AG от AG-NI = 1 и 3 в 13, половина или октава на 26, като последното е сума от числовите букви на името IHOH; 26 = 20, чийто еквивалент е буквата Ка, плюс 6, чийто еквивалент е буквата О. На адамически език КО, на веда и санскрит KaVi означава Бог-Създател чрез своето Слово или чрез Сина си. KaVi, божественият Поет, е едно от имената на Брахма. Последното няма възможно археометрично отношение що се отнася до името Брахма. В действителност аритмологичният еквивалент на Брахма е 248, чийто корен на октави е 31, но същото число 248 не съдържа нито 26, нито 13 в никоя от своите прогресии. Съвсем различни са отношенията на AG-ni и Ka-Vi, на 13 и 26 с IHOH, както и със самия Него. И в този случай археометрията на Божието Слово разкрива произхода на отношенията, които не се съдържат вече в брахманската система. Октавата, вътрешната Симетрия, виртуалната Половина на 26 е следователно 13, където откриваме органичното Ga, както в 1 и 3, 13 = Ag, така и в 10 + 3 = IG. Двете йерограми AG, IG, свързани със соларната буква N образуват AG-NI, IGN-ISh. В двата случая смисълът е: 1. Във веда, централният органичен Огън на Бог; 2. В етруски, централния органичен Огън на Господ. Този Огън, вътрешна Природа на Бог, действащ чрез своето въплъщение (Сина - бел.пр.) е божествената Любов и съзидателната Любов. “Нашият Бог е всепроникващ огън”, казваше Мойсей. Преди него, първият Зороастър е взел този огън от първия триъгълник, обратно на водата от втория триъгълник, прославян от ведо-брахманската школа. И тук, както във всичко останало, Археометърът на Божието Слово е научен откривател на тайните. Той хвърля светлина до най-трудно достьпната тъмнина на всяка материя, включително и човешкия Дух. Той ни показва неоспоримата връзка на ведо-брахманската система с първичната и вечна Религия на съзидателното и въплътеното Божие Слово. В ин ду ската митология GANDHARVA и GANDHARVAS са хармонични Числа, аритмологични Еквиваленти на буквите, на творческите Сили, на ангелите на Божието Слово. Те ръководят в небесната GaNa, в Универсалния Организъм на Божествените или Флуидни Небеса и на Физическите или Астралните Небеса, основните и точни Хармонии, които определят и регулират Субстанциите, Силите и Строежа на телата, флуидни или претеглими (имащи маса - бел.пр.), надетерни, интраетерни или субетерни. Музиката на Звуците и Ароматите е едно от атмосферните Съответствия на тези Еквиваленти. Оттам и използуването на тези два Езика, на тези Музики, акустична и обонятелна, във всички култове на универсалната Религия на Божието Слово във всичките й ортодоксални 256

форми и схизматични деформации. Ортодоксален според археометрията означава: точен от научна и религиозна гледна точка, отговарящ на Мъдростта, която обединява наука и религия в един неделим Синтез. Небесната Ga-Na идва във ведо-брахманската Школа от древните Патриарси. Това е GAN на Мойсей, GAN-BI HEDEN. По-рано е GANAAYODANA на арийците от времето на Прото-Синтеза. Тази дума изразява, небесния или райски Цион, Небесния Град на божествените и човешки съкровища, небесната социална Държава с нейното земно съответствие по всички небесни тела; това е триумфиращата Църква и войнстващата Църква, обединени в неделими Yoga и Yova чрез всичките си съответствия в единствения и универсален Принцип на Археометъра. Този Принцип е Божието Слово, а неговият Акт е Словото. В Надира на GANA, неговия тъмен антипод, на веда и санскрит, е GAHANA, Неорганичното, Нехармоничното, анархистично Място, адската Цивилизация на злите Духове, в този Свят, както и в Другия.

257

Това адско място, чието определение идва при ведо-брахманите от Патриарсите, е GEHENNE на Мойсей. IV. Da - Изразява дистрибутивната делимост, деленето отдаването, споделянето и разпределянето, разпръскването и разхвърлянето, провидението и материалното опазване на съществата. Този корен откриваме в свещената дума Sha-DA-Y, която е преминала във веда от адамическия език. ShaDAI и ShaDE на Мойсей произлизат от един и същ източник и имат еднакъв корен. За отбелязване е, че в тази дума, написана на адамически език, ShaDAI, сборът на числата е равен на този от буквите в свещеното име Иисус, IShO, 316. ShADA-I означава божие Провидение, Бог, отдаващ себе си. Същата йерограма се открива в космогонията на първия Зороастър: DATU-ShO, Този, който дава себе си, Бог, който отдава себе си в жертва на Съзиданието, Запазването и Изкуплението на Съществата. Daye и De изразяват, във веда и санскрит, божествената Бдителност на Любовта, прозорлива Нежност, действена Милост, Отдаване и Покровителство, Светлина, Милосърдие. Ако минем от теогонията към андрогонията, тази дума-корен запазва същите значения. Затова DA изразява също Жената от двойната гледна точка на човешкото Покровителство над Семейството и Обществото. Що се отнася до речниците на иврит, там не е запазена тази йерархия на божествения и човешки смисъл, както е във веда и санскрит. Освен това там е много трудно да се проследят интерпретациите и археометричната мисъл на Вдъхновените от Божието Слово, от предмойсеевите патриарси, като Йов, до създателя на Израел, от Мойсей до пророците и Barith На Kadoshah или иначе казано - нашето свето Евангелие на иврит. Така DA има вече само смисъл на показателно местоимение, а DAD - на женска гърда или гръд. При древните ведо-брахмани DA е посветено на космогоническия Дух, който държи Лъка на Стрелеца. Тук, при ведо-санскритската буква Da, отпечатъкът на Археометъра на Божието слово и на Прото-Синтеза на Патриарсите е още по-очевиден, отколкото при трите предишни букви А, Ва и Ga. Ние успяхме закономерно да открием истинското им археометрично място - едната, А, - на радиуса, другата, Ва, - в ъгъла на южното слънцестоене от триъгълника на Живите Води и третата, Ga, - в ъгъла на Огъня от първия триъгълник, този на живата Земя, божествената Земя, а не астралната на Божието слово - Иисус. Чрез Da-Nu, Da се поставя сама на своето археометрично място. На планисферата на Славата тя е планетарната буква, чиято зодиакална е адамическото U - прототип и ангелска словесна творческа Сила на астралния Стрелец. И този Лък е Uто от Da-Nu. Родството на тази йерограма с Da-Na, арийската протограма 258

и

на He-den, доказва още веднъж с каква достоверност Мойсей сверява Традицията на патриархалната Църква, през всички храмови Школи на своето време, за да я постави в нейната точка на Ортодоксалност върху Сферата на Принципа: SPhaR BRA-ShltH. Не е без значение да кажем, че тук SPhaR (Сфер Бара Шит - Книга за Сътворението за шест, на иврит бел.пр.) означава Книга само в смисъл на Свитък, а Свитък има смисъл единствено на нещо, произлязло от Кръг. SWaR, на санскрит означава Сферата или небесната Планисфера. Освен това SPhaR дава като аритмологичен еквивалент 340, което, изразено в буква към число. 300+40= SheMa, което означава едновременно: археометричен Знак, Небе на Словото или на Славата и самия Бог в своята Автография и в своята Автология. V. Е - Е, Е, Е, НЕ. Обикновеното Е е по-малко употребявано във веда и санскрит, отколкото в своята форма на двойно Е, където тази буква е Dwi-Yoni на A+I. Този факт доказва едно удължено произношение в първичния археометричен Език. Е означава Зов и Призвание. На има във веда и санскрит множество археометрични значения: причина, като творческа Сила генерираща ефект, и в този смисъл - Небе. Божествена Земя или Рай, Съществото и директната субстанция на Съществото. Към тези теогонични значения се прибавят и следните андрологични: жизнената Любов като същност, сексуалното Единение на Живота, без допира на Телата, Съзиданието без раждането, Щастието. Тези значения слизат постепено до плътското, но психическото и биологическото при тях превъзхождат физиологическото. HaY взема от Y-то значението на страстно движение, радостен отзвук, отдадена чест, светъл ентусиазъм. НО в HoVa казва: Саможертва и обричане в Любов. HI казва втурвам се извън себе си, към другия, излъчвам своята, добродетел, своята сила, а всички тези значения идват едновременно от археометриката на НЕ и Y. HU изразява възторжената Любов и жертвоприношение на Божествеността. Е, свързано със суфикса Ка, в ЕКА. означава Нееднаквост и оттам Единство, разглеждано от определен аспект, Единия, Същия, по отношение на другия, Аиуа. Тук разпознаваме източника на една от основните идеи на Платон. Този факт показва едно много старо археометрично отношение. Учителите от брахманските и будистки Школи биха могли много лесно да го открият върху Археометъра, следвайки следната кратка демонстрация:

259

A + D, 1 + 4 = 5 = E; Ka = 20; EKa = 25. Следователно тук става въпрос за 5, цифрова стойност на Е, ставайки функция на единство или в самото себе си, или в 25. В древните патриархални Школи, чийто археометричен белег все още личи в синтеза на PhO-HI, 5 и неговото пресмятане означават ектензивната Сила на Единството, 5 е типичен разтегател и съответствува на лъчистата Топлина (символ на експанзията - бел.пр.). 25 е Разширителят, 50 е големият Разтегател, 55 е големият интерференциален Разширител. Тези значения, които си остават без научна база в Древния Изток от времето след Потопа, покриват изцяло своята първична стойност, ако се разглеждат от гледна точка на втория Критерий или, иначе казано, от гледна точка на западните Наблюдение и Експериментиране. В сонометрията, - от двойната гледна точка на говорещите Числа и на Цифрите, обратно пропорционални на вибрациите, които те предизвикват във флуидните или претеглими Тела, значението на 25 е: 25/24 за говорещата или музикалната Аритмология и 24/25 за функционалната Аритметика на вибрациите. Всеки Звук, отбелязан с бекар, дали просто, или чрез хармонична мултипликация на числото 25 като функция на звуковото единство, ще даде своя диез на струната на числото 24. Същото е и при всеки Звук бемол: той ще даде своя бекар при същите аритмологични условия. Тъй като Музиката на Числата определя последователната и едновременна Хармония на двойната Вселена, от цялото до най-дребните подробности, след всичко предшестващо, лесно ще разберем защо Патриарсите, велики учители на Прото-Синтеза на Божието Слово, са придавали на Е + Ка, или на 25, особено функционално значение, разглеждано като функция на Единството. Сега, ако погледнем мястото на зодиакалната буква Е върху Археометъра, на върха на пролетното Равноденствие, както и нейната планетарна буква Ка, ще видим, че събрани двете имат за Еквивалент ЕКа и числото 25.Така чрез Божието Слово се маркира и дори обяснява Тайнството на жизнената и лъчиста Топлина в двойната Вселена на божественото и физическото. Поради тази топлина триъгълникът на Огъня е белязан от трите зодиакални букви НОиТ, които във веда означават Огъня Huta, а също НОиТ и HOuD (с точка под D), Овена и Агнеца. D с точка под него е еквивалентно на Т - гранично между Th и Z. Така, този триъгълник на огнената Субстанция е автологичен, както и всички останали. В астралния свят, ЕКа, 25 е Марс в Овен, но това е също YoGa или YoVa на Слънцето на своя Престол. Ще се върнем на това значение, когато стане въпрос за Централния Господар, за слънчевото Божие Слово, за Lumen de lumine27> по повод на

275 Светлина от светлината 260

Пасха и Разпятието на Божия Агнец, на AG-NI на IHOH. За буквата Е трябва да се каже и че AE-La означава Сина, Пратеника на ILa, святото Слово, чистата субстанция на свещената Земя на Бог. ELa-Ka изразява също Овена в смисъл различен на НОиТ и HOuD. EVa означава на зендски пълно съгласие с волята на Бог; същото еL значението на санскрит в AEVa и в EVaM, които изразяват идеята Амин като Aum, съкратено в ОМ, чието тайно произношение съдържа два пъти буквата, с която се занимаваме НОМОН. Тук давам буквите, но не посочвам как те трябва да бъдат произнесени, за да може този Amen на Патриарсите да даде на искрено вярващия, в съкровеността на живота му. биологичния отговор на универсалната Душа. Наричам универсална Душа ATh HaADaM, зависим от ROuaH ALHIM. Защото Имената на Сина и Отца имат други археометрични съответствия, свързани с превъзходната степен на ATh в ATh на Божието Слово. Именно тази теогонична степен визира нашия Господ Иисус Христос, когато казва: Аз съм Ath, Алеф' и Тау. VI. АО. - 14-та буква в санскритската азбука и 4-та двойна буква, дифтонга или Dwi-Yoni: A + A + 6, = A + U. Тя е Gonna на О или Vriddhi на U или на U. Повечето от думите, където има АО , имат следователно в Корена U, U, което препраща етимологията към U просто или двойно. Va, 43-та буква и 4-та полугласна от санскритската азбука. Това е звученето в устната кухина на тласната U, произнесена Ои. Това е лабиална трела, произведена от пръстенообразната въздушна струя Ои. Често става превръщане на тази буква, Va, в буквата Ва. Археометричнотс основание за този факт е, че музикалните Еквиваленти на нотите, съответстващи на Ои и Ва са в сонометрични взаимоотношения 10/8 и 8/5. иначе казано на външна модална или мажорна терца и вътрешна свързваща или минорна секста, по отношение на говорещите числа. Специфичните взаимоотношения на тези две словесни творчески Сили в теогоничния Свят на Славата следват същото съответствие в Психогонията и Психологията (наука за произхода и устройството на Душата - бел.пр.) при всички степени на йерархия на ATh. Същото съответствие продължава да е валидно в аритмологичните отношения на физическите Сили и Субстанции. В астралния Свят то се открива межд> Венера и Луната. Противно на схващанията на съвременните астрономи, Венера е Луна на Слънцето и нейното въртене около централното небесно тяло е аналогично на въртенето на Луната около Земята. Съвсем наскоро се доказа, че денят на Венера е равен на Годината й. Освен това тази Планета Л

ОП

276 Така да бъде! 261

е претърпяла една промяна, една транспозиция277 със съседния Меркурий, променила е цвета, големината, формата и хода си. Археометърът е запазил първичното й място, чиято промяна би могло да е произтекла към XIX-ти век преди нашия Господ Иисус Христос. Варон, винаги много подробен в своите проучвания, смята, че това разместване и тази катастрофа на Венера съвпадат с Потопа, отбелязан със съответствуващите му археометрични букви: OGyges. Гореизложеното обяснява, в абсолютните Разум и Слово на Бога, следните значения. Va се отнася към 0 в санскритския смисъл на флуидна творческа Сила в движение, вихрово или циклично, подобно на атмосферно течение, вятър, дъх, което винаги съпътствува Силата, Властта, Действието и Изявата на ROuaH. Обратно, думата Va във Vas се отнася към Ва, когато означава Жилище и минава от флуидния Елемент към течния Елемент на Ва. Така Varuna написано като Banina означава Вода, Океан, което се съгласува с археометричното място на Ва и на нейната зодиакална буква и знак в триъгълника на Водата. По същите причини Vax замества във веда Ох или Оих, вол и л и бик, дума, която сама по себе си е еквивалент на Силата на диханието (издишването и вдишването - бел.пр.) и оттам на Гърди - Vaxas, на ирландски - Ouch. Зодиакалната буква Va, свързана с планетарната си Ga, запазва в санскритското Va-GNu и във VaCh словесния си археометричен смисъл и означава Съществото, което говори. Свързана към тласната I или към J от първия Триъгълник, VaJ означава във веда приготвям Пътя на Боговете, украсявам тяхното свещено Място, отдавам им почит. Гравитирайки около централната соларна Na, пръстеновидната Va изразява във VaN звуковата Вълна, кънтежа на аритмологичния звук, съставляващ за всяко нещо. Това е 6, умножено с 50, което образува така числото 300 на Sh. Като произлязло от О, от Ои и от U, VaN означава във веда тоталното жертване на себе си, Обожанието, Желанието, страстната Молитва. Това е корена на латинското Venerare. Този абсолютно археометричен смисъл, що се отнася до третата буква от първия Триъгълник и нейните астрални съответствия, не оставя място за никакво съмнение относно абсолютната първична чистота на тези съответствия, както и взаимоотношенията, които те изразяват между подобните възможности на човешката Душа и универсалните Души на съответните им различни степени. Но когато VaN във Va-Na означава на веда и санскрит Жилище, Къща, Вода, като органична среда, Дърво (като материал - бел.пр.), Гора, като място за живеене, буквата Va вече не се отнася към буквата 0 , както по-горе, а към буквата В. 277 Разместване 262

Обратно, във Va-Ni, Огън, има свързване на специфичните движения на двете гласни, които образуват основата на първия Триъгълник и на централната соларна Na; същото е във Va-NT, Жена, Съпруга, уважаема спътница в Светия Дух на Живота, Ангел на Огнището. Свързана със северната зодиакална буква от първия триъгълник, Va, във Va-P, изразява идеята за генетичната творческа Сила на всички степени на съзидателната Мощ: Бащинство, Определяне, Посяване. Свързан с централната соларна Na, този корен означава Божествеността, VaPu-Na, като Дарителка на Живота и на Субстанцията, определена според Видовете, което е една от отличителните черти на Божието Слово, I-Pho. VaPu-Na означава също познание, като дар от Божието Слово и неговото Знание, чрез универсалните явления и неговата Мъдрост, директно или чрез Живота. Красотата на тези съответствия, светлата бистрота на тяхната дълбочина са съвършени; на по-високо ниво те стига! до имената на Сина посредством Светия Дух на Живота. Тези съответствия свързват Истината с нейния словесен израз - Красотата, като карат да зазвучи буквата Sh от святото Име на I-Sho. VaPu-Sh означава в същност Красивото, блясъка на истинското, морфологията на истинското, графичното му име Форма, като логичен Еквивалент на Същност и Субстанция. Оттук идва смисълът Изява, Въплъщение, удивително обличане в тяло. флуидни или претеглими според средата. Свързана с буквата Y. емисивната и ремисивна от първия Триъгълник, Va я обгръща хармонично; VaY означава ритмично Движение, Възраст, Епоха от живота, а в по-тесен смисъл - Младостта, цвета на възрастта. VaSh в ъ е VaQ и Va£a, божествена Воля - регулатор на цялото, а оттам - Прошка (милост, благоразположение - бел.пр.), която тя излъчва, върховна Власт, Va £1 - един от осемте атрибута на ShlVa, обратното на ISh-Va. Археометричното съответствие с първия Триъгълник си остава непроменено въпреки обръщането. То демонстрира от всякаква гледна точка Метода на Въплътеното Божие Слово: Fiat voluntas tua. Този Метод е единствено верният на всички нива на Живота, на Науката и на Изкуството. А когато човек му противопоставя своето Fiat voluntas теа, той поражда Смъртта, Лъжата и Грозотата. Защото човекът не е създател на нищо, както и да се разглеждат нещата, а и той няма стойност на Принцип (Първопричина - бел.пр.) нито в Живота, нито в Науката, нито в Изкуството. От Живота той има само Съществуването чрез възпроизводство, а Първопричината на това Съществуване, както и самата му Кончина, зависят единствено от Волята на Твореца, Сам Жив чрез Себе Си. Също така и човешкият Дух не е първопричина или начало на Знанията, 263

нито на Изкуството; той е само Отражение на Първопричината. Самият Факт на това Отражение, Знанията и Изкуството се дължат единствено на Бог и неговата Воля като висш Разум за всичко и като Изява на този Разум: с други думи - като Божие Слово и Слово - Творец. Бог единствен е Знаещият, Бог единствен е Артистът, защото той е единственият Жив. Човекът може само да се запознае с Науката, с Изкуството, с Живота и да ги разбере по подобие, тоест чрез Послушание на Божията воля във всичко, чрез Наблюдаване на Законите на Глагола и Неговото Слово на Творец за каквото и да било. Дали така нареченият учен създава Законите, които наблюдава и експериментира? Закони и факти съществуват преди каквато и да била човешка констатация. Дали така нареченият артист създава Законите на Хармонията, които, според еквивалентите си, са съставни за всяко Изкуство? Чрез една психологическа способност на своя Живот в съответствие с една психогонична творческа Сила на Божието Слово, Артистът чувства тези Закони като неосъзнат сомнамбул. Той не може да осъзнае нито един от тях, нито може случайно да разбере техните хармонични свързвания в божествения Разум, който единствен ги създава. На още по-ниско ниво трябва да наредим Философа - в категорията на неосъзнатите мислители. Казвам мислители, защото Артистът е поскоро жизнен, отколкото умствен тип и в този смисъл той е по-близо до Божието Слово и по-малко лъжец от менталния тип индивид, който възприема себе си като Критерий за сигурност. Философът размахва абстрактни лични размисли, без факти и закони! Артистът размахва неосъзнато факти и закони, чийто смисъл сам не знае. Тези две ментални и психически раси са профани и профанизатори по своята същност и това ще е така докато трае тържеството на тяхната неосъзнатост, а политическите Раси, които те пораждат, ще бъдат най-лошите от всички, призвани да променят и управляват човешките общества. Така е защото тяхната анархистична природа казва във всичко: да се изпълни моята воля. Va£ui, който има Волята, властта, господството. Vas, Обитавам, пребивавам, обличам се, установявам се: произлиза от Bas. Vas, Обичам, приемам: произлиза от OS. Vasishtha, произлиза от Vasi и е епитет от Огън и Agni. Това е и една от седемте звезди от съзвездието Голяма мечка. Vasu, Благо, богатство, Злато. Agni, Огънят, Слънцето, Светлинен Лъч. Shiva, Kuvera, изразяват още и Vasus-ите, клас ведически божества. В тази дума, Vasu, която означава и Вода, и Огън няма противоречия, освен при транспозицията на буквата О към планетарната буква В и 264

обратно. Тя означава също Дърво най-общо. Този смисъл е важен с това, че се свързва едновременно с планетарната В от триъгълника на Водата и със зодиакалната О от триъгълника на Земята. Вегетативната сила ползува като специален източник на мощ поляризирания електрически Огън, който действа едновременно във влажните Въздух и Земя. Ако наблюдаваме и фотографираме една електрическа искра, ще видим, че тя има типична дървовидна форма, което се свързва еднакво добре както с растителния Свят, така и с формата на кръвоносната и белодробната система при висшите животни. Трябва да отбележим, че в древния китайски език, знаците, отнасящи се до археометричните букви, чиито съответствия са Рака и Луната, съдържат в значенията си и смисъла дървовиден и Дърво. Vasuda, означава Земя. Vasuprana, означава Agni, Огъня, като Принцип на осемте Vasus. Vasula, Бог, най-общо. Vasusthali, град Kuvera. VaS-Ta, Козел. VaS-Tu, ведически: Град, блага, богатство, притежание, собственост, природа, характеристики. Vah, Нося, отнасям, пренасям, похищавам. VaHa, всичко, което носи и отнася; превозни средства. Wog, на скандинавски; Way, на английски; Vehia, на етруски; Via, на латински. Vahui, Agni. Va, Духам като вятъра. Vac, Говоря, пея; слово, език, говор; Святото Слово; на ведически: Химнът. Sarawasti, на латински: Vox. Vaja, Последната молитва при жертвоприношение: това се съгласува със смисъла, според който четем първия археометричен Триъгълник, с начало на I, изкачване към ъгъла на Северното слънцестоене и с връщане на I като се минава през О. Опирайки се на централната соларна, Va-Na изразява изпаряване на влажния Елемент в огнения въздушен Елемент, независимо дали това ще е Морето, растителността или ароматите. Vayavi, Районът на вятъра, който се носи от запад на север и от север на запад, което съответства на археометричното движение на буквите 0 и Y. VaYu, Вятърът, динамичният Въздух, оживеният Въздух, жизненият Въздух. VaShPa, гореща Пара. VaSava, Индра. VaSu, Вишну, Душата на Света. Vaha. Телец.

265

VI, Птица, район на вятъра, атмосфера, око. Vijaya, Победа, постигнат успех, колесница на боговете, връщаща се в началната точка; Яма, Арджуна. Vijaye, Раждам се, произхождам, раждам. Vigevami, Възкръсвам, съживявам се. Със соларната буква N, Vinaya, послушание, дисциплина. Viniyoga, Отговорност, функция, служба, участие в нещо. Vipavya, Пречистване. Vipa9iu, Светец. Vibava, Власт, мощ, свръхестествена сила, последно избавление. Viba, Светлина, блясък, лъч, красота. Vibi, който не се страхува. Vibu, Превъзходен, известен, всеможещ, учител, господар: Брахма, Вишну, Шива. Viya, Въздухът, който се движи и това, което се движи във Въздуха. Vivaha, Брак, сватба. V 19, Вървя към, започвам, човек най-общо. Вход. Vi^ipa, Палат, Храм. Vi§9sha, Изисканост, Съвършенство. Vipwa, Вселената, всичко, име на някои божества, наречени Vi9waDevas, литовските Wisas, Viw?a, Psau, поглъщащ Огън, Agni, Слънцето, Луната. Vi9wa-Natha, Шива, Защитникът на Света. ~ - Raj, Вселенския господар. ~ - Mada, един от седемте езика на Agni. ~ - Saha, - - ~ - Athman, Вишну, Брахма, Душата на Света. ~ - Vasu, /s ведически, rs Gandharva на това име, Agnj. Vi9W-E9a и Vi9w-E 9wara, Шива, Господарят на всичко. Vi9uA-Sa, Вярата, доверието, Утеха. Vish, Изпълнявам. Visha, Смирна. Vishaya, чувствителността, всеки обект на пропорционално възприятие в естествената среда и във вида на Съществата. Visha, умът действуващ в Чувствителността. Vi-Sheve, Почитам, служа. Vish-Nu, Проницателят, Agni, Sourya, един от Vasus-ите, Вишну, Богът, който се въплъщава. Vih, ведически, Пътник. Viha, в Небето.

266

Vi, Движение, напредване, вървя, получавам, желая, зачевам, раждам. Vija, Произход, причина, истина, алгебра, посяване. Vijasu, плодородната Земя, живата Земя. Vina, вид лютня с две тела и обикновено със 7 струни. Vinasya-Narada, Изобретател на Vina. Vrisha, Знакът на Телеца на Шива, Вишну като репродуктивно Начало. Ve, за Ойу, Покривам, обвивам, свързвам с възел. Vega, Бързо движение на Духа и чувството. Ven, Познавам, обгръщам, вземам, разбирам, желая, обичам, предпочитам, обожавам, наемам. Vefa, Вход, къща, облекло, украса. Viac, Обгръщам чрез своето пространство (обхват, обширност бел.пр.). Vyana, един от седемте жизнени Дъха, този, който е разпространен в цялото тяло; другите са Арапа, Udana, Prana, Samana. Vyuha, Боен ред, разположение, структура. Vye, Покривам, обгръщам. Vyoman, Небето, атмосферата, Храм или място, посветено на Слънцето. VII. Za - не съществува в санскрит, а принадлежи на веда, което доказва близостта между веда и Ватан или адамическия език и отдалечеността между последния и санскрит. Za отговаря в древния славянски на литовското Sz. То изразява нещото, което разцепва въздуха по права линия като копие, на зиг-заг като светкавицата, като бяг на елен, кон, конник. Тази буква е посветена на Azwin-ите, на санскрит - Afwin-H278, двамата Центуриони или Конници от Ведите, прототип на орфическите Кастор и Полукс. В този факт има знак за археометричното съответствие на Za с Близнаци. Съответствуващете букви в санскрит са: Cha, Chha, £а, Sa или поскоро Cha, 20-а буква и първа палатална в санскрит; в Chakra означава Кръг, Колело, диск, Орбита, обединяващо кръгово движение; но ще кажем с известни резерви, че тази буква прилича повече на Ка, отколкото на Za. Chax, Говоря, казвам, показвам. Chaxas, Духовен Учител, прозвище на Врихаспати. Chaxushya, Красив, приятен наглед. Chaxus, Око. Chan, Пея, издавам звук, отеквам. Chal, Движа се. Chakra, Аед, бард, пеещ Чаакрика. 278

Близнаци 267

Chay, Гледам, забелязвам, почитам, издигам в култ. Charaka, Пътник, спътник (другар в пътя), конник. В Chala и в Chasha има намек за синия цвят, синя сойка, скорец. Chi, Събирам. Chir, Говоря Choxa, Певец, красив, приятен. Chha, 21-ва буква и 2-ра палатална. Chha, Ясен, точен, движещ се, трептящ. Chheka, Градски, цивилен, учтив. £а, 44-та буква и първа съскаща от санскритската азбука, средна между Ка и Sha. Qa, £iva, Щастие, добро предзнаменование. Qak, Власт. f akti, Власт, активна енергия, женска енергия. £ak-Ra, Мощен, един от ведическите епитети за A 9win-mre. £achT, Красноречие, Съпруга на Индра. Qapa, Клетва. £ani, за Shani, Сатурн и негония Регент. £а1, Тичам бързо, трептя, наемам. Qala, Копие, жило. £alya, Копие, стрела, стъбл, предел, граница. £as, Заповядвам, управлявам. £asa, Молитва, молебен, химн - ведически. £ila, Стрела, осил, житен клас, скеле на врата - архитрав (главна хоризонтална греда над стълб). Qiva, Щастлив, благоприятен, Фалус, Веда, последното спасение, живото сребро. £ik, Блестя, говоря. £Н, Правя, обожавам, почитам, размишлявам, посещавам, обхождам, притежавам, надарен съм, посветен съм в нещо, умел, способен, естествен, характер, предразположение, добродетел, морал, красота. £uxi, Вятър. £uuya, Звучност, кухо и звучащо тяло, небесното Пространство, празното пространство. £опа, Интензивното алено, концентрирано червено, Огънят. £yan-Anga, Планетата Меркурий и нейния Регент. £lesha, Обединение, обхващане, събиране. £wan, Chien, (посветена на Меркурий и Сириус), на литовски Szu. Qwas, Духам, дишам. Qwasa, Дъх, вятър, дишане. £wi, Издувам се, наедрявам, раста.

268

£witra, Въздухът, Етера. Sa, 46-а и 3-та съскаща, Вятър, змия, познание. Sakama, което има органи за усет (разбиране, слушане), което има със себе си Каша. Sap, Следвам, почитам, обожавам, служа. Salila, Грациозен. Sas, Спя. Sah, Мога, способен съм. По принцип Sa279 означава Общото, това, което се свързва и обединява. Sakam, С. Si, Свързвам, привързвам. Si, ведически, Живата Земя. Swap, Спя. Sure9wara, Господарят на Боговете, Ishva-Ra. Skanda, Тялото, съдържането, брегът на Река, Принц, Цар. Skandha, Боен ред, Цар, Принц, възрастен и знаещ човек. В множествено число - петте предмета или клона на Знанието. Петте нематериални атрибута на Съществуването, различни от Аз, които се събират по време на Раждането. Rupa, Формата; Vedana, Усещанията: Sanjna, Идеята; Sanskara, Понятията, Концепцията; Vijnana, аналитичнотс познание, Будизъм. Stri, Звезда, ведически. Spa9, Правя, изпълнявам, събирам, подреждам, разполагам, обхващам. Syona, Лъчене на Светлината, лъчисто Слънце, щастие. Swa, Негов, нейна, свой, имам, Добро. На литовски Saw. Swayam, Самият аз, самият ти, самият той, самият себе си. Swayambii, Този, който съществува сам по себе си; Шива; там. където се намира Svay; Вишну; там, където той не е директно; Брахма: там, където той въобще не е. Swar, Небето, Етера, Рая, Красотата, Блясъка. Swara, музикален звук, Saptaswaras, 7-те ноти на Октавата. Swara означава също гласна, звучна. Swavishaya, Родина. Swaraj, Индра. VIIL Е. - е груба придихателна, намираща се между Е и Ch. независимо от това дали звукът е отворен или затворен, остър или тежък.

279 Sa като буква означава “точка, свързана с много точки”; напр. център на окръжност с точките от окръжността; център на населено място с периферията и къщите на селото: затова и буквата представлява две точки, разположени на разстояние една от друга (•• или :), свързани с невидимата връзка на Словото - Творец. 265

Тази осма буква от адамическата азбука може да съответствува на 11 та, 12-та, 15-та, 16-та и на 47-ма буква от санскритската азбука, при условие че запазва доминиращия си характер на звучна или гласна. Следователно тя не е само Dwi-Yoni на А + I като 5-а адамическа буква, но и Dwi-Yoni на гърлените, вокализирани в нея. Тя играе, за своя вид, ролята, която има О за неговия си вид, в аритмологичното и сонометрично отношение на 8 към 6, както може да се види на Археометъра. В санскрит е трудно да се види точната разлика в значенията на тези две гласни, но във Веда тя е малко по-ясна, което доказва още веднъж, че колкото поназад в миналото се връщаме, толкова повече се доближаваме до Синтеза на Божието Слово. Всеки смисъл на специфично единство, който се свързва с 5-та буква от адамическата азбука и нейното число, трябва да се отдели от 8мата, чиито аритмологични и морфологични Еквиваленти са осмицата и Осмоъгълника. Буквата, с която се занимаваме тук, означава едновременно Водата и Луната, което е достатъчно, за да фиксираме древните й археометрични отношения в езика на Ведите. Разбира се със забележката, че ако зодиакалната На е в дъното на триъгълника на Водите, единствено планетарната Ва има за съответствие Луната. Свързана с централната соларна Na, тя означава едновременно преходно Движение и Смърт. Свързана с първата от триъгълника на Божието Слово, тя означава едновременно Движение и Звук, а също и Умора. В Науапа - това е лунарната Година. В Наш - това е също израз на Движение. В Нага - това е действието Хващам, Грабвам чрез отделяне и чрез Делене, в аритметиката това е самото действие Деление, Познанието чрез анализ, забележителен смисъл, що се отнася до археометричното място на тази Буква, нейните съответствия и Тайнството на Вратата на Човеците, на Вратата на Душите, на астралното Въплъщение, на прехода от Света на божественото Начало към този на естествения Произход. Hari, означаващо Yavana и Луна, затвърждава този смисъл, също и в допълнителните отношения на жълто-зеленикавия лъч към виолетовия лъч. Haridwara, Вратата на Вишну е още едно потвърждение за гореказаното, Vishnu, инверсия на Ishva-NOu, което е божествената творческа Сила, която се въплъщава. Същото е и при Haripriya като означаващо Земята и 12-тия ден от лунарната петнадесетица. Haribiy, змията Hariman, Времето. Н атуа, Дворец, Harman, Отвор.

270

На, Напускам, изоставям, изгубен съм, лишен съм от нещо, мъка. болка, страдание, траур. Hasas, Луната Hima, Луната, студът, снегът, ледът. Huta, Приношение, жертва; (да се отнесе към триъгълника на Огъня). Hum, Споменът, Съгласието, запитване. Нега, Илюзия, произведена от Сила, идваща отдолу. Heli, Слънцето; (да се отнесе към равноденствената линия). Н аета, Студът, снегът. Нога, Повдигам с един знак от зодиака, часът, 1/24-та от деня. Hwe, Викам, повиквам, призовавам, всички значения са ведически. Жълтото и зеленото на Hari, цитирани по-горе, показват инверсията на съответствията и обръщането на Звездата на Равноденствията на Божието Слово, без, в същото време, да имаме Логиката или Науката за инверсия на еквивалентните радиуси. Това прекъсване на археометричните Съответствия идва от много далеч - от брахманската Система, и всички останали древни Школи от Изтока и крайния Изток, повече или по-малко, са следвали ВедоБрахманизма в този път. IX. Та - Та изразява във веда и санскрит директната храна, подобна на амброзията на интра-етерните Същества и над-етерните AmriТа, прототип на орфическата Амброзия280. Тя е за гореспоменатите Същества това, което е лунарното Soma за. суб-етерните Същества. Това е не само Asclepias Acida, както се смята, а. една пречистваща вода, приела една небесна Субстанция в полунощ на Рождество. След това тази вода се заравя в земята с определени ритуали за определен брой лунни месеци в съотношение с музикалните числа на земния Магнетизъм. Според нас, съществува едно отношение, едно съответствие между Soma и йерограмата ОМ. Обратно, Та визира една соларна субстанция, която служи едновременно за Храна и Елемент за Съществата, коитс обитават флуидното Небе. Тайнството на тази буква се отнася до състоянието на Човека 281 преди Падението и до божествения начин на директна асимилация. Ще видим, по-нататък, че най-древните тибетски и калмикски традиции развиват, по един своеобразно ясен начин, това, което Мойсей казва почти йероглифно по този повод. На санскрит Та означава още Дървото на Живота като Същност. Ако погледнем на Археометъра буквата Та, 9-та, и буквата Н, 8-та, ще

280 Питие на безсмъртието, употребявано от боговете 281 Човекът като Макрокосмос, създаден от Твореца по Негов образ и по Негово подобие 271

видим, че Та - означаваща Дървото на Живота, се намира до На, която означава Дървото на Познанието. В санскрит има още едно значение на Та - това на гръбначен мозък, а оттам и още едно повече или по-малко директно съответствие. Опашката на Лъва има за Символ буквата Та, нейният полукръг е разделен по такъв начин, че да образува извивка. Древният Синтез разделял динамичния Кръг на Годината на две части: едната, която започва от Рождество и стига до Рак, се наричала прогресивна топла година; другата, от Рак до Козирог, се наричала регресивна, студена година. А един временен период от 30 градуса бележел всяка от крайните точки - от Козирог до Водолей и на хомологичната опозиция от Рак до Лъв. Опашката на Лъва се разглеждала като съединителен знак за раздвоената година и на нейните две космическо-динамични движения. За горното могат да се намерят положителни свидетелства в свещените книги на китайците. Та означава Сила, Запазване, Защита, действието минаване, преминаване, минаване отвъд, което не означава умиране, а прераждане. Избавление, добродетел, святост. ТаТ, Издигнат съм, на високо съм, влияе ми небесното привличане, вместо земното. Tata, Отвъд, отвъд времето, след това, после. Tattwa, висшата Същност, абсолютната Реалност, Умът, Духът, Душата в директно съответствие с божествената Природа на Съществата и нещата, според вътрешната им същност, а не според илюзорната външност. Tatha, В универсално съгласуване, в съгласие, в хармонично подобие; оттам и свития смисъл на да, да бъде, така е. С централната буква: Tan, Разгръщам своята сила, реализирам, изпълнявам, в смисъл на разтягане и увеличаване на Живота. Tan, Вярвам, имам вяра, издаване на звука от централния Диапазон. Тапи, Органичната изтънченост на Тялото, непретеглимата Морфология. Тау, Излизам от някаква среда, втурване в друга, предпазвам, спасявам. Tara, Пресичам. Taras, Бързина, вездесъщност или моментно движение. Та1, Основавам, установявам. Tala, Дъното на нещата, Същността, интимната природа, притежаването, натискането на струните на лютня. Tavisha, Раят, Небето. Във веда - Tavishi, Силата. Тапа, Тон, налягане, оттягане, чувствителността, достигаща до своя Обект. 272

Tara, Проникването на ароматите, звуците, на всичко добро, красиво, извисено. Лъчисто Състояние, действието пресичане. Звезда. В зендски, Ctare. Тагаса, Който предизвиква пресичането, който помага, който пази. Водач. Тагапа, Лодка. TM sha, Небето, Раят, небесният Океан, пресичан от Съществата, освободени от астралната си тежест. Tishya, Щастлив, с добро предзнаменование; прилага се към месец Poesha, декември-януари, който е на върха на първия Триъгълник и по хомологичния си вид, в 8-я лунарен астеризъм съдържа Делта от Рак. Tut-Tha, огън. Това е от части името на Триъгълника на Огъня. Turiya, Четвърти, четвърт, универсалната Душа. Tula, Везна. Tush, Удовлетворен съм, доволен съм, радвам се. Tosha, Удовлетворение, радост. Тгауа, Триада, тройка. Tri, Три. Trika, Събиране на три. Tridiva, Тройното Небе, Раят. Trin^at, Тридесет. Twam, Ти. Twayu, Обединен с теб. Twith, Моля, показвам като образ; Светлина, блясък, красота, великолепие, слово, реч. X. I - I изразява началния импулс; свързана с А в IA тази гласна означава универсалните Отиване и Връщане. I казва също Започвам, отивам, връщам се, изгрявам, залязвам, когато става дума за небесно тяло. Да бъдеш субект и обект, моля и молен съм. В старославянския (старобългарски - бел.пр.) I е ти. I е коренът на показателното местоимение в скандинавски, а в латински IS. IK, Отивам, движа се. ISH, желая. Ijya, духовен учител, приношение, дар, жертва, култ. Iti, изразява Съгласие, цитирам: така, ето. Ityeva, Така. Idda, Минало причастие на Ind; ясен, очевиден, прозрачен, фин; Блясък, светлина, великолепие. Ina, Учител, Господар, Слънце. Indu, във веда, Soma, Луната. Indra, от Ind, Царят на Небесата, Господарят на Swarga или Рая. Регентът на Изтока, един от дванадесетте Адити, едно от деленията или

273

Yogas от плана на еклиптиката, вътрешният Господар, Душата, Съзнанието. Indriya, 5-те сетива на душата и физическите Органи на тези сетива. Indryagrana, Сборът на Усещанията, общото им седалище, общия 282 сензориум . Indriyagni, Огънят на сетивата, работещ за Тайнствата, Енергията и Синергетиката на продължителните сензитивни режими чрез централния афективен режим в общия сензориум. Ind, Осветявам. Inv, или Iv, Разбирам, схващам, обгръщам, ведически. Iba, Слон. Ibya, Изобилие, богатство, тамян. Iyana, От когото се иска нещо, ведически. Ira, Водата, динамизирана от Топлината (вряща вода - бел.пр.), всеки алкохолен ликьор. Съживената Земя. Словото, божествеността на Словото. Ira-Isha, в 1г§9а, Вишну. II, Отивам, тласкам, хвърлям, спя; древно скандинавски Ши. Па, веда: свещена жертва. Света Земя. Земя на свещената бременност. Мистичната крава, която представлява тази Земя, святото Слово, Химн, дъщерята на Ману. Illala, Птица. Iva, Като, също като. Ish, Отивам, прониквам, заемам, завеждам, изваждам, обичам, избирам, предпочитам, установявам доктрина; на френски: issir. Ish, ведически, Приношение, дар. Isha, Месец Aswina, септември-октомври. Ishu, Стрела. Ishya, Пролет. Ishwa, Духовният Учител. Ipsami, от Ар, Желая. Ipsita, Желаният. 1г, Произнасям, издавам, подбуждам, оповестявам, въвеждам (в обръщение - бел.пр.). I 9, Ish, Доминирам, командвам, царувам, мога, отпускам. 19а, Isha, Учител, Господар, Шива в женски род, Плуг. I 9wara, Независим Господар, върховен Господар, Бог, Шива, Кама, l 9wariya, Властта, Силата, Суверенитетът. Ish, Събирам класове. Ishma, Духовно, психическо желание, Кама в най-висшия смисъл, Правилото на желанието Ih, Стремя се към, клоня към, желая, искам. 282Част от мозъка, общ център на всички усещания, възприятия 274

Iha, Усилие, тенденция, желание, преследване. Ya - Ya, 40-та буква, 1-ва полугласна, съюз, известност, блясък; Въздух, вятър. Yama, в женски род, Ход, Колесница, религиозна медитация, женски полов Орган. Yaj, Принасям в жертва, давам свещена жертва, давам и предлагам себе си като жертва, освещавам чрез жертвоприношение, предлагам, давам, снабдявам. Yaji, Този, който предлага или заплаща за жертвоприношение. Yajush, във веда, Молитвата, Химна, 3-та Веда. Yama, Свещен, чист, уважаем; в гръцки , Agios; в зендски. свещеното жертвоприношение. Yajniya, Предназначен за жертвоприношение. Yati, Аскет, каещ се; съюза страст-чувство. Yatha, В съответствие с. Yam, Съдържам, управлявам с юзда, с повод, поддържам, запазвам, снабдявам, поддържам, карам да живее, отивам, идвам, всички значения са ведически. Yama, Сходен, близнак, чифт, двойка, репресия. Бог на Мъртвите. Регент на Юга, Син на Сурия и брат на Ману; в зендски, Yima. Планетата Сатурн. Изразява също идеята за съдържане, поддържане, правораздаване. Yava, хранителната Субстанция, зърнените храни, Ечемика. Пшеницата; в литовски, Jawa; в гръцки, Zea. Тази дума показва съответствието на хранителната Субстанция с Азота. Yavaja, Селитра. Yavapala, Лукът, като богат на амоняк. Yavasa, Храната, ведически. Ya 9as, Yashas, Славата, Блясъка, великолепието. Yacascesha, за Yashasha-Isha, Смъртта, която предходжа възкресението, издигането в Славата. Ya, Вървя до край. Yaj а, Свещено принасяне на житни растения. Yatra, Пътят, Ходът, свещената Процесия, Армията в марш; Атаката, начинът на живот, средствата за съществуване. Yathatathya, Съответствие, действителност. Yathatmya, Естество, съответстващо на Душата, специфично или индивидуално качество. Yana, Действието отивам; ход, централизиран от някаква посока; Атака, универсално или специфично превозно средство, начин за избягване на трансмиграцията. Yamagosha, Петелът, в женски род (властелинът - жена - бел.пр.). Яремът, звънът на часовете. 275

Yami, Нощта, навечерието, района на Yama. Yavaye, Презирам. Yu, Съединявам, почитам. Yuga, Впряг, времето на Света (Голямо Време - бел.пр.). Имало е четири Юги: Krita (Сатя Юга или Златен век - бел.пр.), Treta (Сребърен век - бел.пр.), Dwapara (Бронзов век - бел.пр.), Kali (Железен век бел.пр.). Yuj, Свързвам, впрягам, мога, снабдявам, събирам чрез Yoga, медитирам, разсъждавам. Yuj, Мъдрецът, който е сключил божествения съюз Yoga, двойка, чифт, А£\ут-ите. Yud, Боря се, воин, война. Yuvan, Млад, младеж, девойка; в литовски, Jaunas; в латински, Juvenis; в английски, Young, в немски Jung (в български - юноша бел.пр.). УйЬа, Свещеният стълб, към който се привързва жертвата, Кръстът: ведически, трофей. Yiish, Ранявам, убивам. Yoga, Съюз, връзка, комбинация. Свързването на нещата или идеите помежду им, постигане на някакво добро, някакво качество. Обшивка, средство. Един астрономически Yoga е 1/27-ма или 1/28-ма от големия кръг, съответстваща на една Naxatra или лунен астеризъм и служи за изчисляване на географската дължина на Слънцето или Луната. Мистичната връзка на Душата с Бог, Екстазът, идентификацията с абсолютното Същество, Брахма. Субектът на Yoga, свързан с Pat-Anjali, свръхестествена власт, придобита чрез магически или мистични средства. Yogavahi, Живо сребро. Yogin, Човек, надарен със свръхестествена власт. Yoni, матка, вулва, утроба. Място на произход или производство. Произход, мина, вода. XX. Са - Изразява, във веда и санскрит, психическа или динамична Способност, с двойно движение на свиване и разширяване: Умът в Душата, Душата в Сърцето, Сърцето в Тялото, а оттам и самото Тяло. Водата в атмосферата, вятърът във въздуха, огънят в светлината, времето в пространството, пространството в интелигентната сила, която съставлява и твори. Са е психогонния словесен Потенциал, а оттам и психологически, който свързва безкрайностите помежду им. Той ги улавя, за да ги централизира и разпростре, след като ги е комбинирал. Оттам и асимилативният смисъл на взаимно притежаване, реципрочна собственост и щастие. Тази буква е посветена на Брахма, на Вишну, на Агни, на Кама,

276

във веда - Ерос и Купидон. От тези съответствия ще запазим последните две, които са чисто ведически.Agni е теогоничната Любов, която минава в психогонично състояние при определящите универсални Души и в психологическо при определените Души. Ведическата Школа го уподобява на слънчевия Огън, но това смесване далеч не е точно. Слънчевият Огън е концентрация на космическия Огън, а той е просто физическа сила, подчинена на силата на Agni. Същността на Agni е Ihoh в съкращението КО - 26, в AG - 13, с други думи - от творящото Божие Слово към Същността на това Божие Слово, която е вечната всезнаеща Любов, защото AG е духовния Огън на тази божествена и вечна Любов, а. GNI е Гнозисът, приемащата директно творяща сила. Каша е съответствието на Agni, отразено от първия Триъгълник във втория. Но, докато Agni не понася никакво смесване и поглъща чрез всеки огън, даже и този на Ада, всичко, което не е самото то, К а т а , чието седалище е космическата универсална Душа, се намира във втория Триъгълник, заема първия му ъгъл и привързва, в една полу-божествена. полу-астрална смесица, Света на Произхода, еволюиращ във всички среди на пластичните Води. Следователно Agni принадлежи на Теогонията, на универсалната Душа, на Света на Славата, на съзидателната Троица от този божествен Свят, чрез Глагола Иисус и в самия Него. К а т а принадлежи на Космогонията, на Душата на астралните Небеса, на втория Триъгълник, който е инструмент на първия, на изпълнителното Слово на Божественото, зависещо директно от RoahAlhim или от Светия Дух. Ка, Въздухът, Вятърът, Водата, Огънят, Светлината, Главата. Звукът, Тялото, Душата, Умът, Времето, Царят, Князът; собственост, богатство, щастие, удоволствие. Каха, Ограда, заградено място, връв, колан, възражение, хранене, съперничество, противопоставяне, паритет, подобие, гора, всяко пълзящо растение. Как, Смея се, шегувам се. Kag, Правя, отивам, покривам. Кае, Вързвам, възел, връзка, облак. Каса, Блясък, красота. Касса, Краят на водата, брега. Kaj, Развълнуван съм от прекомерно много радост, мъка или душевна екзалтация. Кап, Вързвам, блестя. Kat, Отивам, ограждам, обвивам, покривам, плача.

277

Kata, Това, което е в действие, в съюз; това, което обединява в крива, в празнота, ханш, хълбок, сезон, място за гроб, ковчег, катафалка, множество, тълпа. Kati, Ханш, хълбок, кръст, горна дреха, ризница, която пази кръста и ханша. Katu, Силен, буен, избухлив, завистлив, силен вкус, неприятен. Kata, Нота, музикален звук. Kad, Изпитвам силно чувство. Капа, Малък, слаб, лек, частица, атом. Kati, Колко. Kath, Казвам, разказвам, разговарям, цитирам. Katha, Разказ, приказка, история, разговор, изложение, споменаване, напомняне. Kad, Викам, плача, стена. Kada, Дар на Водата, Облак. Kada, Кога ? литовски, Kada; славянски (старобългарски), Kogda. Kan, Светя, виждам, отивам, нося се към, обичам, желая, радвам се: всички тези значения са от веда. Капуа, Девствен, Девата, зодиакален знак, Блясъкът, любовта към Ya. Kati, Тамянът. Kapha, Пяната на водата, лимфата на кръвта. КаЬ, във веда, Оцветявам, боядисвам, чествам. К а т , Вода, въздух и т.н. К а т , Обичам, желая, искам. Kara, Ръката, лъчът на небесните тела, хоботът на слона, царски приход, данък. Кагапа, Орган на действието, причина, смисъл, начин, функция. Каша, Ухото, кормилото. Karma, Активното същество в действие, работник. Karman, Акт, дело. Ка1, Звъня, звуча, меря, броя, смятам. Kala, Част от времето, порция, част, лихва от капитала, менструално течение, изкуство, занаят. Kali, Раздор, неразбирателство, война, демонът на тези злини. Kalpa, Форма, тяло, космологичен период, символично дърво от Swarga или Рая на Индра. Kalya, Готов на всичко, този, който владее всичките си телесни и духовни възможности, с добро предзнаменование, благоприятен, щастлив, зора и т.н. Kail, Произвеждам неясен глух звук.

278

Kavi, Учен, образован, поет. Слънцето, украса на Света, (Jukra, учител на Dactyas, Брахма, върховния Поет. Kash, Да изпиташ добрата страна на нещо. Kasha, Пробен камък. Kashaya, Млад. К ат а , Любов, желание. Кауа, Естесвен строеж на одушевен или неодушевен предмет, сбор. тяло, а също и тяло на жертвоприношението. Kayastha, Върховната Душа, като присъстваща в тялото. Писател. Кастата на Книжниците. Kara, Завършеното нещо, личността, актът, делото, затварянето, привързването, затворът и т.н. Karttika, Месецът, в който пълнолунието е в Плеяди, октомвриноември. Karttikeya, Бог на войната, син на Шива. Кагуа, Последна причина, край, цел. Karshaka, Труженик. Kala, Времето, съдбата, Смъртта, Шива като разрушител. Kala, Черен, почерням, черен вътрешен орган, черен дроб. Kalanala, Kalagni, Огънят от края на Света. Kalya, Зора, приятна реч. Kavari, Главата, нещо, което покрива главата. Kavya, £ukra, Означава, в женски род, практическата Наука; в мъжки род - стихотворение, създадено по правилата на тази наука. Kavya, Lianas, Син на Кави, Риши във веда, KOuSh на примитивните времена. В зендски, Kava-Uc; в персийски, Kaus. К а 9, Блестя, появявам се, изглеждам. Ka 9i, Каши, Светия град Бенарес (наречен още Варанаси - бел.пр.). Ka 9inatha, Господаря на този град, Шива. Kas, Проблясвам. Ki, ведически, Познавам (като зная), виждам. Kinwa, Растителен фермент, определящ алкохолната ферментация, корупция, порок, грях. Kit, Виждам, зная. Kinnara, Гении, музиканти на служба при Кувеера. Kim, Кой, какво, защо. Kiyat, Колко. Kil, Ставам бял, студен. Kila, Сигурно, вероятно. Kita, Твърд. Kika, Беден, нещастен. Kira, Хранително вещество, месо.

279

Kiraka, Дърво. Kil, Привързвам, шия. Kila, Тънък, пламък, стълб, копие, игла, остен. Kisa, Гол, слънце, птица. Ки, Пея, възпявам. Ки, Земята. Кик, Вземам, приемам. Кис, Докосвам, рисувам, полирам, обединявам, издавам остър звук. Кира, Гърди. Kut, Наведен съм, наведен. Kuti, Дърво, планина. Kudi, Тялото като обвивка на душата. Kun, Говоря на някого, помагам, давам съвет. Kutapa, Огън, слънце. Кир, Обхванат съм от силно чувство. Kubja, Изпъкнал. Kumara, Младеж, престолонаследник, конник. Kumba, Стомна, ведро, Водолей. Kur, Звуча. Kura, Звук. Kul, Продължително движение, броя (смятам - бел.пр.), успявам, роднина или близък съм. Kula, Артист, занаятчия, стадо животни от един и същи вид, семейство, къща, почва, обитавана земя, тялото като дом на душата. Kul§ 9wara, Kala-Ishwara, Иисус-Цар, глава на универсалното семейство. Kuva, Лотос. Ки 9, Прегръщам, Ки 9а, опиянявам, развалям. Kusuma, Цвете, плод, прилив. Kush, Извличам същността на нещата. Kushavu, Огънят, Слънцето. Kuh, Възхищавам се. Kuhu, Нова Луна, ведически. Kuj, Песента на птиците, шепотът на вятъра и дърветата. Kut, Горя, съветвам. Kuta, Къща, покрив, връх, палешник на рало. Kud, Угоявам. Kun, Прививам се, прегърбвам се. Кйра, Кухина, матов, дърво или скала сред река. Kul, Тичам, защитавам. Kri, Правя, създавам, украсявам, почитам, проявявам; в ирландския, Caraim.

280

Krika, Гърло, гръклян, ларинкс, проход, вход. Krish, Привличам, постигам. Krishna, Тъмно синьо, индиго. Krri, Зная, научавам. Crit, Разказвам, наемам, чествам, назовавам, зова, казвам. Klip, В определено състояние съм, способен да стане, случвам се, успявам да, участвам в, получавам, разпределям, разделям, корен Kalp. Ket, викам, каня. Keta, Къща, жилище. Ketas, ведически, Разбиране, познание, наука. Ketu, ведически, Форма, вид, знак, символ, падаща звезда, Комета, падащ възел (в астрологията - бел.пр.), опашката на Дракона, обратното на Rahu. Кер, Движа се, отивам. Ке1, Движа се, трептя. Kerali, Астрономия. Keli, Земя. Kev, Почитам, служа. К е 9а, Главата, косъм, скалп. Кока, В ъ л к (Кик), Вода (Ка-Ока, прозвище на Вишну). Keta, Кривина, колиба, др. Koti, Край, връх. Копа, Ъгъл, лък, пръчка, планетите Марс и Сатурн. К о 9а, (Кис) Яйца, злато. Kosha, Всичко, което съдържа, затваря нещо, всяко нещо. затворено в нещо друго, съкровище, калъф, матка, тестис, яйце, чаша. Koela, (Kula) От добро Семейство. Knu, Издавам нечленоразделен звук. Kmar, Прегърбен, извит. Kratu, Силата да действаш, завършеното дело. Krad, Викам. Кгар, Изпитвам милост, състрадание. Kram, Протягам се, за да взема, за да сграбча. Krama, Ред, метод, средство. Kwa, Къде ?, на кое място ?, до каква степен, в какво състояние. Ksa, Бавно разрушаване, край на света, светкавица, поле, селянин. Ksana, Разделяне на времето, 8/10 от секундата, подходящ момент. Ksattra, Човек от висшата каста, на зендски - Ksathora. Ksap, Хвърлям. Ksapa, Нощта. Xain, Страдам, понасям, Земята; Х ата, страст, силен, толерантен.

281

Хауа, Бавно разрушаване, останки, край, смърт, загуба, щета. Обиталище, дом, къща, дворец на боговете, божествено седалище; в ирландския, Kai, къща. Хаг, Тека, разпространявам, губя се. Ха1, Събирам, натрупвам. Ха, ведически, Земя. Хага, Същност, сок, нещо, което се топи, сол, стъкло, кристал. Xi, Обитавам, жилище, бавно разрушаване (интересни са отношенията, които намираме между Domus - къща, дом и dommage щета). Xetra, Поле, свещено място, геометрична фигура, тяло, материя, завоювана земя. Xetrin, Душата, духът. Х ета, Добър, щастлив, последното спасение, избавление (на душата - бел.пр.). XXX. La - Санскритският език нарежда L, R, V сред полугласните, L - като етерна трела, R - като огнена трела, V - като въздушна трела. La, изразява непретеглимия Елемент и Съществото, което се движи в него. На веда и санскрит тази буква означава основния Флуид, лекотата, изтънчеността, пренасянето. Изразява крилото и порива, издигането и понасянето, възвишеността и елегантността. Но адамическия знак на тази съгласна показва, че тя трепти около една ос на симетрия и балансира обратно пропорционалните функции, освобождаване и освободен от една страна и отпращане (с цел опазване - бел.пр.) от друга. Тя свързва чрез решение и развързва чрез разтрогване. Ведо-брахманската Школа свързва La с Индра и това е точно при условие, че разбираме Индра като словесната творческа Сила La, която предшества универсалния етер. Истинското мистично име на тази сила, свързана с буквата на Светия Дух, от който тя зависи, е, на адамически език, Houva-La, Houva-AEL. Това е свещената колесница на Rouah-Alhim. Директното й име е името на съответния триъгълник, Западния равноденствен, LaKaZa, Kaza-Ael. Но Великите Учители от ведо-брахманските Школи са извън археометрията, когато свързват с Индра управлението яа Изтока, защото в такъв случай съответствието с буквата La прекъсва или поне се пренася на зодиакалната буква Не, на разстояние от 180 градуса или, с други думи, в хомологичната или допълнителна точка. Индра, един от 12-те Адити, е Цар на Небесата, Господар на Swarga или Рая. В тази митология става въпрос за персонифицирана природна сила. Aditi, Природата като неразделимо цяло, е Майката, чиито синове са 12-те Адити. Тази хармонизирана природа, от каквато и трансцедентална гледна точка да я разглеждаме, е само един временен физически продукт на една вечна божествена Сила - Божието Слово. Това е космологичното

282

отражение на теогоничното Божие Слово, а Господството е на Падението (като слизането в материята - бел.пр.), а не на Отражението. Това падение има като колективна, творяща и пазеща сила, силата на Rouah-Alhim. А Alhim-ите, бидейки живи Същества на Словото на Сина, принадлежат едновременно на Вечния Свят на Славата и неговите непроменяеми Субстанции и на временния Свят на астралните Небеса и променяемите субстанции. Достатъчно е, следователно, че Индра е Адитиа и това означава, че е просто една сила, етерната Сила, подчинена на съответстващата му творческа сила, на своя Alhim, на своя специфичен Архангел. Това показва, че във ведо-брахманската наука за посвещаване в религиозните тайнства има объркване, а оттам и разместване във физическия и божествения ред, във видимото и реалното, физиологичното и биологичното. Това объркване, което винаги води до разместване, е характерно за. Пантеизма, водещ до Политеизъм, за Сабеизма, за астралната Демонология, за Идолопоклонничеството, а по-късно и за чистия Материализъм. Що се отнася до приписването на Управлението на Изтока на Индра, то се дължи на обръщането на първия триъгълник от Зенита към Надира и обратното, на възвисяването на втория триъгълник. Независимо от това дали въпросното обръщане в Археометъра е направено съзнателно, или е станало несъзнателно и чрез внушение отдолу нагоре, резултатът е един и същ. Тази промяна се свързва с началото на Кали Юга, когато слънчевата династия Ishva-ra е била изтрита в полза на трансцедентния натурализъм, този от втория триъгълник на Мария. На тази епоха съответствуват феминисткият схизъм на Mahra-tas. Матриархатът, заместен от Патриархата, после Анархията на Книжниците - судраси из целия Свят от онова отдалечено време до днес. Кришна узакони религиозно тази революция и й наложи конкордат. Но всеки Конкордат, бидейки зле прикрит компромис, между авторитета и общоприетото мнение, представлява това, което езикът на Патриарсите и Пророците нарича много справедливо духовна Измяна. Тази измяна покварява вечната Истина в общественото съзнание и, тъй като е пагубна за чистите раси, поражда само изродени ментални и управляващи раси. При това, Кришна направи единствено с най-добри намерения това, което му позволяваха обстоятелствата и нравите, с които сключи Конкордата. Сгрешил ли е като се е съобразил с общественото мнение? Според мен, да; религиозният човек не бива да прави компромис с общественото мнение или да го убеждава, това би било извращение. Както и да е, Брахма е издигнат в триъгълника на Мария вместо и на мястото на Ишвара. И все пак, не може да се каже, че Брахманизмът и неговото следствие Авраамизмът са грешка, те са транспозиция на истината. Единият и 283

другият са запазили археометричния отпечатък на патриархалния ПротоСинтез; единият и другият са получили от и чрез този отпечатък мощния прилив на първичното Слово. Тъй като всяка година извиква неговото синтетично Дело и тази, в която сме сега, отваря Ерата на обещанието, на интегралната истина и на прославата на Божието Слово в цялата Вселена. След казаното и като гледаме Археометъра лесно може да се разбере как Индра, свързван с буквата La, буква и словесна творческа Сила на Запада, е могъл да бъде причислен към Регентството на Изтока, като Yoga върху плана на словесната Еклиптика, като брънка от зодиакалната и дванадесетичната верига на Архангелите или буквите на Словото. Върху линията на Равноденствията на Божието Слово адамическите букви Н и L сами намират мястото си, първата - на Изток, втората - на Запад, защото от една страна Н и Овенът, а от друга L и Везните са идентични знаци. Четени според радиуса или диаметъра, които ги обединяват и имат словесна стойност на А, Н и L казват ALAH. Двата триъгълника, и двата равноденствени на Етера и на Топлинното, са следователно свързани чрез тази свещена дума: ALAH. Но тези два равноденствени триъгълника са само хоризонтална проекция, инструментална и пасивна на двата триъгълника на слънцестоенето, които образуват теогоничната и космогонична Хексада.

284

За да свържат шестлъчната Звезда на Равноденствията на Божието Слово с тази на неговите Слънцестояния, древните Патриарси са накарали да зазвучи първата буква от триъгълника на Иисус, която е единосъщна за Отца и за Сина, тази на Вечната Мъдрост, универсалната Царствена I. После, с други думи в директна субординация, са накарали да зазвучи първата буква от Триъгълника на Мария, рефлективната. господарка на Вечните Живи Води, буквата М. Силата на равнодействената Звезда е извикана, дали по вдъхновение или съзнателно, с истинското й божествено или ефективно име, Alhim. Това не е просто име, а заместник на името, местоимение. ALAH означава Този. Alahim означава Този, Тези, Той, Те. Необходимо ли е някакво абсолютно, математическо доказателство, че тази йерограма е местоимение на Божието Слово, което само по себе си е името, SheMa, и нещо повече SheMaM , Името на Имената? Ето го това доказателство. Божието Слово е Y-PhO; Y е единосъщната за Отца и за Сина и нейният числов Еквивалент е 10. PhO означава Устата, Дъха, Органа на живата Мисъл на творящото Божие Слово и неговият аритмологичен Еквивалент е 86. Alahim има за аритмологичен Еквивалент именно числото 86: A = l, L=30, Н = 5 ,1=10, М=40; 1+30+5+10+40=86 Alhim следователно изпълнява ролята, върху вечния Хоризонт на. двойната божествена и астрална Вселена, на заместване, поради изпълнителната Инструменталност, на местоимение на името PhO. Четено по европейски, Alhim е MI-He-LA, Армията и Средата, ангелската социална Държава, която от Небесата на Света на Славата управлява астралните Небеса и всичко, което те съдържат: Същества и Неща. Князът на това Княжество, разделено на хармонични Редове, главата на тези глави на реда, всеки от които е една жива буква от Божието Слово, има за йерограма Alah, но трябва да се привърже към Хексадата на слънцестоенето на Божието Слово и тогава се самопроизнася MIHEL, което евреите са променили, променяйки буквата на живота Н в Ка. Но нито Alah, нито MIHEL са Господарите на Swarga. Господарят на Swarga е Sw-ra в Ishwa-Ra: това е Иисус-Царя; Alah, което е MIHEL, е само равноденственият заместител на Божието Слово, князът архангел на Княжеството на Ангелите и на всичките им небесни редове, Главата на Съдниците, който държи на Изток меча на живия Огън Н, а на Запад Везните La. Във всички храмове, произлезли от патриархалната традиция, свещениците се обръщат на Запад, когато призовават божествената. Справедливост, нейните живи Букви, нейните законни творчески Сили. 285

присъствуващи от единия до другия край на Етера. Този Запад е Небесното; а Земното ще чувства все повече страшната присъда, която верността на първото носи върху вероотстъпничеството на второто. Всичко това ни показва разликата между митологичния Индра и Alah и реалния, жив и безсмъртен MIHEL. Единият е пантеистично отражение във въображението на поетите, другият е Светлината на това отражение в творящата мисъл на Божието Слово. La, Индра, действието режа, премахвам. La, Дар, даден или приет. Li, Разтвор, втечняване. Laka, Чело. Lax, Наблюдавам, отбелязвам, бележа с някакъв знак. Laxmi, Красота, блясък, просперитет. Lag, Присъединявам, привързвам се към. Lagu, Лек, непретеглим. Laj, Появявам се. Lad, Показвам, уча, раздвижвам бързо. Lap, Говоря. Lab, Придобивам, получавам. Lay, Отивам. Laya, Съюз, престой, точно време, равна мярка, топене, разтваряне, разтвор. Lam, Желая, радостно екзалтиран съм. Lava, Жъна. Las, Изригвам, блестя, прегръщам. La, Давам, сграбчвам, вземам. Lapa, Слово, език. Lab, Постижение, получаване, печалба, полза. Lasa, Танц. Li, Равенство, идентичност, разтвор. Lik, Гравирам, издълбавам, рисувам, пиша. Lika, Действието пиша, почерк. Ligu, Сърце, дух. Lip, миропомазвам, боядисвам, пиша. Li9, Отивам. LT, Втечнявам, разтварям, привързвам към себе си, получавам, присъединявам. Lila, приятно занимание, наслаждение. Luk, Който премахва, отхвърля. Lut, Навивам. Lud, Смущавам, покривам, привързвам се към, прегръщам. Lup, Отстранявам. Lub, Желая любов; славянски - люб; литовски Lubju.

286

Lul, Раздвижвам, привързвам се към, държа на. Luh, Желая. Lu, Разрушавам. Luth, Украсявам. Leka, Черта, линия, буква, знак, Бог, Божество, рисунка, писмо (послание - бел.пр.). Lep, Отивам, чествам. Lepa, Функция. Leha, Храна. Lehija, Божествена Храна. Lok, Виждам. Loka, Зрението, виждане, видимия Свят, Вселената, част от Света. Човеците, човечеството, Света и светските неща като противопоставяне на божествения Свят. Lokapala, Цар, господар; 8-те пазители на Света, стоящи в 8-те основни ъгъла на хоризонта: Surya, Agni, Soma, Roudra, Indra, Yama. Varuna, Kuvera. Loc, Виждам. Lota, Жертва, знак, плач. Lopa, Премахване, изчезване. Loba, Алчност, користолюбие. Loma, Косъм; Lomaca, Овен, Агне. Lola, Треперещ, трептящ. Loha, Желязо, стомана, метал, оръжие, кръв. XL. Ма - В доктрината на Патриарсите, възстановена и обобщена лаконично от Мойсей, с една археометрична египетска азбука, която евреите са загубили; буквата I или Y е царствената сред всичките XXII. точката на тръгване и обръщане върху Кръга на безкрая. Във ведо-брахманската школа, която е основа на халдейската, както и на иранската, царствената I или Y е изместена от М. Така, в началната точка на първия Триъгълник, на мястото на единосъщната на Отца и на Сина. първата буква на Божието Слово - Иисус IPhO - IShO е заместена с първата от втория триъгълник - М от MaRiE. Даже и в Храмовете, където е станало това заместване, това натуралистично отстъпване, древното Православие го приема много бавно. Имената на първите два Триъгълника са били много добре познати на египетските жреци, както и на колегите им по цялата Земя, още от зората на брахманизма, от който е прозлязъл авраамизмът. Първият Триъгълник се четял IPhO, IShO, съкратено - удвоено ISh или IShlSh, и там е направено отстъпление под натиска на агресивната нетолерантност на книжниците-судраси. Вторият триъгълник се четял MER. Мойсей подчинява буквата М на Y, аритмологичната прогресия на 40 на прогресията на 10. Също така 287

той много често свързва тези две букви, за да не е необходимо да се обръща прекалено голямо внимание на този факт, когато се налага да се задълбочи научния смисъл на неговите Книги. Когато евреите окончателно изгубват традицията на Мойсей, след като осквернили нейната социална структура и унищожили последователно двете първи касти, които той учредил, възстановяването на тази традиция става невъзможно заради невежеството на евреите без помощта на една истинска голяма Школа. Такава помощ получава Ездра по време на вавилонското пленничество от Великия Учител на Мъдреците от Халдея, пророк Даниил. Ездра получава степента книжник, което в халдейското жречество, както и в египетското, съответствувало на първенец на Политехническата Школа, сред чиито възпитаници се подбирали висшите служители от онова време. Освен този ранг, Даниил е имал ранг и на пророк или ясновидец и тълкувател на видяните събития, на Велик Маг, глава на маговете халдейски, с други думи - Велик Учител, не само в техниката, но и в практиката на Тайнствата. За да се разбере това, което следва, е необходимо да се изтъкне връзката между брахманизма и халдейството: тези думи не назовават определен народ, а едно съсловие на висши свещеници - учени. Кашидимите били орден на жреци-учени, особено вещи в Астрономията, дошли от град Бенарес, чието мистично и тайно име те носели: Kashi - на език от 22 букви и Каду - на санскрит (името на град Бенарес, сегашния Варанаси - бел.пр.). Безсмислено е да разказваме тук, че този град е бил един от главните метрополиси на учени, където всички патриархални управления на Изтока и крайния Изток изпращали синовете на семействата от първите две касти. Китайският Патриарх, който приел името Pho-Y, реформаторът на Иран, който първи приел името Зороастър, са учили в тази школа за висши служители, протестирайки срещу Конкордата, дал начало на брахманизма и култа към Devas-ите. Освен това, и групата на Кашидимите, произлезли от тези просветни градове, повече или по-малко се разграничила от брахманизма; в това е, от една страна, връзката, а от друга разликата между учението на Брахма и това, обозначено с името на A-Braham, който се отделил от Кашидимите, завладяни от ереста на книжниците-судраси. Даниил помогнал на Ездра да възстанови не религията, нито всемирната социална държава на Мойсей, а един култ и една еврейска политическа държава, която се опирала, повече или по-малко легитимно, на едно пренаписване на 5-те веди на Мойсей. Ездра не може да бъде гарант за това пренаписване, защото един книжник, макар и да има теологически знания, не е учител-теолог, а още по-малко е национален политик. Но Даниил има божествена подготовка, защото е вдъхновен от 288

Светия Дух, което означава, че е проверил свещените неща, за които говори, в живия Бог. Затова пренаписването на Pantcha-Vedam или Петокнижието на Мойсей може да се разглежда като точно, макар че стилът и езикът въобще не са същите и че Великият Учител на Мъдреците от Халдея е пропуснал някои ключове, давайки много други. Писанието е изложено на една от многото халдейски азбуки от XXII букви и в това. патриархалната традиция е спазена. Но тази квадратна азбука, много близка до клиновидното писмо, е без научна Морфология, макар че е точна в прогресията на Буквите и съответствуващите числа. Освен това, египетският език на Мойсей е променен с еднобуквени и двубуквени знаци, корени, които се разглеждат като трибуквени, което е като спуснато платно над мисълта на Мойсей, която е, и без това, завоалирана до крайност по египетски маниер. Във всички патриархални Школи корените са еднобуквени или прости и двубуквени или двойни, но никога трибуквени. Тук под корени трябва да се разбират произнесените или вокализирани съгласни и преди всичко самата съгласна, защото произнасянето се мени според човешкия говор, докато нямата съгласна запазва отпечатъка на Божието Слово. При все това, гласните са разглеждани като имащи стойност на корени и дори на думи само в изолирани случаи. Но те застрашавали с промяна свещения смисъл, когато им липсвало научно обяснение или когато ги произнасяли обикновените хора според варварския си диалект. Освен това, колкото повече древните Патриарси имали работа с варварски народи, толкова повече те свивали писменото Слово до съгласната и знака. Китайският Патриарх Pho-Y, ограничавайки се до знака, след няколко века вече не можело да бъде разбран; и неговите 5 Веди, 5 канонически Книги или Цзин остават неразбираеми от гледна точка на истинската им дълбочина: особено първата Цзин, тази за Ya, наречена ИЦзин. Същото се отнася и до Мойсей, макар и не до такава степен. Същото е с 5-те Веди, които Мойсей е познавал много добре, кактс. и с първите 5 книги на първия Зороастър и 5-те китайски Цзин. Преводът или пренаписването, направени под покровителството и с вдъхновението на Даниил са били подчинени на гореказаното. Гласните са потъмнени, за да се предпази смисъла от влиянието на варварския говор на евреите. Мс тъй като текстът на стиховете е трябвало да бъде вокализиран, защото е трябвало да се пее или рецитира в псалмопеене, Великият Учител дал на Ездра точките-гласни - Невмите на халдейската свещеническа Школа Самите тези Невми били използувани без съгласни в пеенето на Химни в прослава на теургичните тайнства в Египет и Асирия. Халдейският жречески колеж е взаимствувал тези Невми от ведо-брахманската Школа. А тя самата ги е получила от древните патриархални храмове, цитирани от Мойсей като предпотопни под името NePhaL-IM и GhI-BOR-IM. За да се 285

върнат съгласните сега и за в бъдеще, както е било в миналото, в Единството на Божието Слово и неговото първично Слово, е необходимо да се знае дали Невмите принадлежат директно на санскритския език и на неговата азбука от 49 букви или на един по-ранен патриархален език и на една азбука от XXII Букви. Трябва просто да погледнем таблицата на ватанските Букви и да видим зодиака на Невмите над ХХП-те Букви и ролята на този Зодиак в описанието на тази таблица. Археометърът и китайския език

Триграми на Fo-Hi (Отношения със санскрит) И така, трябва да причислим използуването на точките-гласни и Невмите, използувани в солфежа на теургическите химни, далеч назад във времето, към предпотопните патриарси от бялата раса на Северния Полюс. Но аз не нося отговорност за точността на съответствията на тези 290

гласни и дифтонги, такива каквито са представени в много точния препис на таблицата на ватанската азбука. Много от позициите са променени заради лунния схизъм, който е предшествувал изготвянето на 80-те ведически реда, чиято таблица също давам; а ключът на тези промени е просто преносът на словесната царственост от буквата I на буквата М, от триъгълника на Иисус на триъгълника на Мария. Фразата или по-скоро поредицата на санскритските датуси, които са изобразени под зодиакалния кръг на гласните, е самия техен химн. теургичния химн, който ведо-брахманите от най-високата степен на посвещение са произнасяли сами, пеейки, в най-дълбокото тайнство и по време на подготвянето си за тези тайнства. И макар че не съм обвързан с никаква клетва, аз не давам превода на този химн, а се ограничавам дс това, което подлежи на проверка, основано на религията и науката за вечното Божие Слово или мъдростта на творящото Божие Слово и на въплътеното Божие Слово. Ако съм бил воден директно от божието вдъхновение и неговия Дух, когато става въпрос за свещена или религиозна проверка, това по никакъв начин не променя научната стойност на получените факти, напротив, при това използувам думата научен в нейния най-обикновен смисъл, най-земен, най-положителен и съвременен. Следователно, от това, както и от всичко друго, отнасящо се до точките-гласни, както и до 5-те книги на Мойсей и патриархалиата Традиция, която те съдържат сбито, еврейският народ, като народ, не е разбрал ясно нито естеството, нито произхода, нито значението на реликвите, които са му дадени наготово. Разбира се, когато казвам еврейския народ, нямам предвид двете първи касти, които този народ е изтребил, тази на висшите жреци, достойни за това име, тази на Alhimите, на Съдиите, на Пророците и на Светиите, които са живяли сред този народ и въпреки него. Остава да се разбере дали, въпреки авторитета на Даниил. загубването на свещения Език на Мойсей може да засегне доверието в 5те канонически Книги, пренаписани от негово име. Тези книги, наистина, носят следи от многобройни редакции и други, макар и близки, езици. Този важен факт ще бъде разяснен след малко. Съвременната критика, която не бива да смесваме със съвременната наука, философската или литературна критика се е упражнявала на воля върху петте книги от Петокнижието. Интелектуалните анархисти, със средства, които са типични за обикновеното судраско образование, лишено от всякаква наука и религиозно съзнание, са превърнали тези свещени книги и тяхното тълкуване във вулгарна смесица, предназначена за употреба от неоезическото разбиране, което господствува в средното образование от Ренесанса насам. 291

В този хаос Мойсей потъва и се превръща просто в един неясен мит, без никаква сигурна реалност. Що се отнася до творбите, които му се приписват, от тях не остава нищо или твърде малко, което да заслужи вниманието на Сганареловци, Омеровци (герой на Флобер - бел.пр.), Диафоарусовци (герои на Молиер - бел.пр.), Прудомовци или на господин Журден и неговия учител по гръко-римска логика. Всички, включително и самите евреи, са виновни за този шабат от светски Клерикализъм, за реванша на Учените над Майсторството на Духовенството. Правилно е да се каже, че този особен манталитет мисли само със стомаха си, дори и тогава, когато се прави, че мисли с главата си. Самата негова разпуснатост е начин за използуване на анархията, на вулгарността и невежеството за собствени цели и за формиране на общественото мнение. А тази експлоатация е много плодотворна, защото води до доходи, които ощетяват тези на Църквата, до почести, служби, академични постове и бюджет, който върви с тях. Но се питаме в името на кой лоялно доказуем принцип тези судраси си позволяват да оценяват мисълта и творбите на древното висше духовенство?! За да преценяваш такива хора и такива творби, трябва да принадлежиш на менталната и психическа раса на тези хора и да познаваш принципите, законите, методите, начина на мислене и начина на писане, които са били ръководни за техните творби. Санчо Панса би могъл да измери Синай, Тавор и Голгота с пръчката, с която е удрял магарето си. Нашите съвременни литературни и. философски търгаши използуват чадърите си като мярка. Сред откритията на тези мислители има една кулминанта, до която бих се ограничил. Във Вавилон вероятно погрешно са пришили на гърба на Мойсей, две рапсодии, две предания без автор и без ясен произход. Ето защо йеховизмът и алхимизмът, наречен жаргонно елохизъм, са се уплели в Петокнижието като дрехата с две лица на Арлекин. В това предположение има само една нецелесъобразност характерът на човешкия говор, който е напълно анархичен и несъобразен с науката за Божието и за свещеното Слово. Alhim-ите, където Мойсей подчинява буквата М на буквата I, са Ангелите на Божието Слово, функционалните букви на Принципа на Словото, хармоничните и органични Еквиваленти на неговата творяща сила. В това Даниил не се е заблудил, не са се заблуждавали и египетските православни, негови учители, както и Висшата асирийска Школа, която работила под негово ръководство за новото издание на Петокнижието. В този труд много изречения и йерограматични думи са неразбираеми за висшето еврейско духовенство от онова време. Затова пренаписаното често съдържа думи, изрази и цели фрази, които носят не древния белег на Мойсей, а този на Кашидимите от Вавилон.

292

Ватанската азбука и двойната транскрипция Това е очевидно на много места и особено в първия стих от първата книга. Този факт, обаче, не променя с нищо валидността на това произведение. Азбуките от 22 букви, наследени от Патриарсите на бялата раса, са като една обща таблица на еквивалентите за всички храмови школи и за 293

техните Църкви. И тъй като те са еднакви в двойната прогресия на буквите и числата, независимо каква е формата на буквите, различието в говоримите и писмени диалекти не е толкова важно, щом схематизмът е еднакъв. Впрочем, той е еднакъв за всички хора от древната духовна каста, а Даниил е един от тях. Ще се огранича само до едно от хилядите доказателства, защото тук става въпрос за буквата М. Между различните значения Ма има и смисъл на есенциална надастрална вода, а не само астрална. Този смисъл е ритуален едновременно за Египет, Халдея, Индия, Азия и т.н. Нека излезем от африканския, азиатския, европейския континент и отидем на една от останките от древната предпотопна Земя - древна Америка. В езика на Ватан, наречен Вотан, във всички диалекти, произлезли от този свещен език, по времето на всички вотанидски династии, водата се е наричала ATL, корен на думата Атлант. Какво е отношението между ATL и Ма? Ето го - Ма = 40. А = 1 + Т = 9 + L = 30, общо: 40. Този малък пример, който не е единствен, показва, че словото като Наука и като Изкуство е било развито малко повече от древното духовенство, отколкото от съвременните професори и че те, макар и да стоят на върха на анархията в европейското обществено Образование, нямат необходимите качества да бъдат съдници, а умеят само да проявяват непочтителност като си позволяват да коментират и пишат наляво и дясно за посветените учени и за светите книги от Древността. За да се постигнат такива върхове, където емпиричното и дивашко говорене отстъпва пред Божието Слово, където празните размишления изчезват, за да направят място на научното разсъждение, осъзнато и уважаващо божествената мисъл, е необходим друг манталитет, различен от този на литературната философия на буржоазните анархисти-езичници от Атина, Рим, Ренесанса и техните последователи, станал известен под името Енциклопедия. Още евреите са били далеч от религиозната мисъл на своя учител, което са доказали, но колко по-далеч са съвремените ученици на Юлиан Вероотстъпника или на Марк Аврелий, ренегатите симонианци на творящото и въплътено Божие Слово?! Това са фалшивите пастири, които водят към пропаст и сеч, към разрушение и унищожение на всичко, което е било Християнството; и резултатите от управлението, което са си присвоили, за сметка на стария социален ред, ще ги водят все повече към божествения гняв и към отвращението на всички хора с добра воля, готови на саможертва и

294

дисциплина - свещеници, воини, работници от всички степени на йерархията. Не само че светите Книги, Петокнижие и Евангелие, които управляват вярата в Църквата на въплътеното Божие Слово ще се освободят от ръцете, които ги омърсяват, по-светли от всякога, благодарение на скромните методи на чистата наука, но и светите Книги на всички народи от преди Мойсей също ще се присъединят към първичното единство на човешкия дух в божествения Дух, в пророческата прослава на творящото и изкупително Божие Слово чрез всички патриарси преди Мойсей. Сред многобройните ключове, дадени от Даниил на Ездра и на Синагогата28"3, която заместила Alhim-ите, Съдиите и пророците, назначени от Мойсей в помощ на висшето Духовенство, трябва да цитираме Кабалата; на санскрит, La, божественият дар и КаВа, oi двадесет и двата еквивалента на свещеното слово, идващо oi Божественото, от Kavi. Но там отново мрачният еврейски усет намира начин да направи замъглено-митично това, което е било научно ясно във висшите Школи на метрополисите. Цитираният по-горе прост пример, по повод буквата Ма и думата ATL, доказва, че Кабалата не е нещо непременно еврейско и че тази наука за словото, приведено към Схемата на Глагола, е била практикувана от единия до другия край на глобуса още преди да са съществували евреи и иврит. Не са така нещата с Quabalah на евреите. Това е нещо, коетс наистина им принадлежи. Тя е една нечиста смес от истина и грешки, размесени без наука и методика и не се основава на никакъв законно доказуем принцип. Вавилон е бил мястото, където се събирали интелектуалци, идващи от Школите на Египет, Етиопия, Арабия, Индия, Персия, Кавказ и накрая и от Сирия. Една безформена купчина от политеистични и демонични суеверия, една злоупотреба, във всякакъв смисъл, с всички археометричии съответствия, едно изопачаване, едно бунище от концепции и практики, често чудовищни, се смесили с чистата изначална Кабала (KaBa-La). При все това, с Археометъра в ръка, в тази бъркотия, каквато е еврейската Кабала (Quabalah), може точно да се открие това, което идва от чистата и проста Кабала.

28' Великата Синагога (Кнесет Агадол), създадена от Ездра в 408 год. пр.Хр.е. във връзка със замяната на писменността на Мойсей с квадратното асирийско писмо, нареченс иврит, с което евреите добиват грамотност и могат да четат свещените писания оез предварителна специална подготовка за четци. Със създаването на Великата Синагогг Ездра прави “ограда” около закона на Мойсей, с което поставя основите на еврейския Талмуд. 295

Тъй като тук става въпрос за буквата М, която лунарните и конкордатни Школи заедно с анархистите-судраси превръщат в царствена за азбуката за сметка на буквата I или Y, ще разгледаме един от ключовете на чистата Кабала, дадени от Даниил на Ездра. Този ключ никога не е бил разбран от евреите и свети Павел им го казва достатъчно ясно. Той се нарича Nicod bilo-soph, Shemah Hibor, c други думи свързващия Знак. Външният или философски смисъл е: Nicod, точката; bilo, в; soph, безкрая; нещо, което, като всяка метафизическа дефиниция, не означава нищо или означава каквото си поискаш. Волтер казва: “Метафизиката започва, когато този, който говори вече не разбира какво казва и когато онзи, който слуша вече не разбира абсолютно нищо.” Има нещо вярно в дефиницията на тази маймуна на философията и папагал на езичеството. Но Даниил е нещо различно от философ. Той е предрекъл, в точното време, въплъщението на Божието Слово, неговото мъченичество, разпятието, това, което евреите не му прощават. Освен това той дава на основателите на тяхната Синагога, в своето тайно учение, научния начин да разпознаят, без да се заблудят, творящото Божие Слово във въплътеното Слово: Ipho в Isho. Nicod не означава точка, а е Iod, YaSoph, което трябва да се пише ShOPh. Следователно не става въпрос за точка в безкрая, или иначе казано в неопределеността, а за археометричното място на буквите Y,Sh, Ph и О или на тези от основния триъгълник, този на Божието Слово. Освен това О не е само ShemaH Hibor на Sh и Ph. То е универсалния свързващ знак, общата буква за Отца IhOh, за Сина IphO, IshO и за Светия Дух RoahAlhim. Указанието на Даниил, проверено на Археометъра, произнася точно името от първия триъгълник: Ipho, Божие Слово, Isho, Иисус. Това не е всичко, ScheMa = 340 и означава едновременно Знак, Небе, Слава, с други думи - теогоничния свят, създаден директно от Божието Слово. Един от неговите еквиваленти е SPhR: 60 + 80 + 200 = 340 = ShM. SPhR означава кръг на Знаците, Планисфера на SheMa, директна Книга на Божието Слово, неговия печат върху свещеното Слово, защото думата Книга в SPhR не означава свитък в обикновения смисъл, а изразява функцията на кръга в научния смисъл. Впрочем Nicod въобще не е централната точка, доколкото буквата I е зодиакалната Царица-Дева. Ако поставим в центъра буквата I вместо буквата N, цялата божествена Схема (SheMa) ще се преобърне и името IHOH няма повече да се произнася в неговата цялост или да бъде изявено точно чрез своето творящо Божие Слово.

296

Двадесет и две буквени азбуки. Иероглифна - Хиератична - Финикийска - Иврит(Според Папюс)

297

Това можем да видим експериментално на аритмологичната таблица на 22-те букви и на Археометъра с неговите четири равностранни триъгълника. В патриархалните Школи определението на Кръга се е правело чрез вписания равностранен триъгълник, отговарящ на северното (зимното) слънцестоене и след това чрез неговото отражение в триъгълника на южното (лятно) слънцестоене. Така се получава шестлъчната звезда, Bra-shith или творящото Слово на божествената Хексада. Така Кръгът е определен или описан словесно не чрез диаметъра, а чрез реалното отношение между Кръга и определящите го правилни триъгълници. Разстоянието между два съседни ъгъла на шестлъчната звезда е равно на радиуса на Кръга. Това определение чрез радиуса и шестоъгълника е един от ключовете на древната наука, който липсва в съвременната и в съответствието между всички науки. Що се отнася до светлината, метрологичната система на Нютон, базирана на диаметъра на окръжността, е само частична и чисто аналитична система. Тя обяснява само видимите факти или призматичното разлагане на светлината. Скорошното откриване на другите факти показва непълнотата на нютонизма и самия факт на вълновото движение, което поглъща емисионното, дезориентира днешните учени и ги оставя без опорна точка по отношение на лъчите отсам червените на Schemah-Hibor, а още повече по отношение на лъчите отвъд виолетовото. Така е защото вълновото движение, което е самата действителност, има нужда от друга метрология, различна от диаметралната емисия, която е само едно следствие. Това е нещото, което Даниил показва за всички божествени науки, космически, човешки, универсални или просто планетарни. И това не е всичко, освен ScheMa има и SheMaM и неговия числов еквивалент е не 340, а 380 и означава върховния Знак, този на Северния ъгъл в небето на славата на Божието Слово. На върха на този археометричен ъгъл, ъгъла на северното слънцестоене на Троицата-начало, могат да се видят двете букви Ph и Sh, едната - зодиакална, другата - планетарна, едната има форма на прост равностранен триъгълник, другата - на равностранен триъгълнис с бисектриса, която означава оста на света, жезъла на управлението на единствения Син като творящо Божие Слово и като Бог Спасител. Ph = 80, Sh = 300, събрани двете са равни на 380 и те са SheMaH, върховния знак, знака на Ъгъла или на крайъгълния камък. Такъв е ScheMaM-La-Ha ROSh, като върховен знак на Божието Слово на Царя и буквите са добре изразени на неговия Археометър, от където творящото Слово говори само. 298

Това е един експериментално доказуем факт, закон на самия принцип, който не е от човешката реч, с други думи философски или грешен, а е слово на Бог, единствен източник на истината. Остава ни да покажем, че в дълбините на ведо-брахманската Школа, очевидността, която току-що посочихме, е една от най-дълбоките тайни, предадени от Даниил на Ездра и неговата Синагога. Разликите, които произтичат от различните начални точки: Ya , за Патриархалната Школа, към която принадлежи Мойсей и М , за тази. която Ведо-брахманизмът пришива към първичната система, само изтъкват древното единство. Денят на Yom-Kipour ще ни послужи за демонстрация. Думата Yom не е от философския речник, а идва от Божието Слово, използуване от Мойсей в съответствие с традицията и патриархалната наука на неговите египетски учители. В нея Ya и М са съединени чрез обединителния знак О; нейното число е 56, сабатично (седмично - бел.пр.) число, защото е кратно на 28, но нейното свещено произношение е Y-

ном.

Това е Денят на дните, и неговият празник отговаря на петнайсетия градус на Девата, космически еквивалент на словесната творческа сила. Ya, на божествената Мъдрост, Царица на флуидните и астралните Небеса. На този ден, в най-голямо тайнство, се произнася името на Отца от патриархалните свещеници в Храмовете, от бащата и майката на семейството в патриархалните домове. Това особено произнасяне възславя археометричната начална точка на двойната вселена като обръща името на Отца вътре в самото него е точката на неговата буква или сила - единосъщна или физическа. Това име, което религиозният читател трябва да чете единствено молейки се, а нерелигиозният просто трябва да трепери не само, когато го чете, но и като го гледа, е 1НОШ . А сега да навлезем още по-дълбоко в тайнствата на Ведобрахманизма. Същият ден, или съответствуващия му, тук е наречен YHOM на пълния AUM. Владетелят-първосвещеник носи свещената украса от злато и скъпоценни камъни, носена и от Мойсей, която служела за запалване на огъня на олтара според ритуалите. Този свещен ден се нарича АНО или MHISh, а върху украсата е написана с адамически знаци думата АНаМЮН: аз съм IHOH. Обърната тази дума е IHOMaHa, IHO великият. Така тайнописът на Манава-Дхарма-Шастра ни разкрива как ведобрахманизмът се свързва с Православието на Патриархалния ПротоСинтез.

295

Можем да дадем още много доказателства, но това е найважното, а останалите ще дойдат, когато им дойде времето. В самото начало на Манава-Дхарма-Шастра редакторът е посочил по древен начин отношението на лунарната брахманска система към соларно-лунарната на Ishva-Ra. На обръщането на звездата на слънцестоенето на Божието Слово, при което на север е слънцестоенето на Живите Води, а на юг това на живата Земя, съответства инверсията на името на Иисус ISHO, произнесено като ISIOUA или IshVA в зависимост от диалектите и ритуалите. Преди Брахма това е името Schoua-Y Am-B’Uvi и написано така то означава: 1. Съществото, което съществува чрез себе си; 2 . Swaya , син на Бог AMBU, водата. BU, раждам се, съществувам, а оттам - земя, свещената Земя на Света на славата, божествената субстанция на Иманацията и на Иманацията на съществата. VI - обичам по същество, създавам, раждам. И накрая ВО или VI, йерограма на Земята на живите, а AMBU е на Живата вода; и, разбира се, тук не става въпрос за космическите елементи, нито за подреждане на хаоса от Alhim, а само за божествените Субстанции на божествената Вселена, на която Божието Слово е Творецът. АМ и Bou VI, на които мога да дам и други, още по-дълбоки значения, ако това е необходимо, са атрибути на Schoua-Y, което е обръщане на IShVa; IShVa-Y-AM, IShVa, действащ едновременно в Ya и Ме. Именно това тайнство напомня първият Зороастър, когато казва или по-скоро когато AHOURA-MAZDH, с други думи ROuaH му отговаря, че вече е разкрил своя закон на YM, водача на Човечеството, IM-VR на древните скандинавци, YM на ALHIM-ите и на MY-Hela. Всички тези значения се обясняват по един абсолютно рационален и научен начин чрез Археометъра.Те могат да се видят пренесени от словесното Изкуство в графичното върху древната фигура на Ишва-Ра, която е показана по-нататък, като я археометрираме. В този йероглиф се наблюдава точно първоначалното място на Звездата на слънцестоенето на Божието Слово. Творящото Божие Слово (или Иисус - бел.пр.) е представено на фон от земя и небе или небесна земя. То (Словото - Иисус - бел.пр.) е седнало върху пантера, чиито кафяви и жълти ивици символизират много неща, между които и светлинната рефракция. Жълтите ивици представляват фотогенната Субстанция, а кафявите, както казва днес Фрауенхауфер, представляват Съпротивлението и Поглъщането на средата и превръщането на светлината в латентна топлинна. Отдолу се простира морето на Живите Води, където се проектира и отразява едноглавата фигура на KaVi. Положението на тялото на Иисус, творящо Божие Слово, от главата до краката, от раменете до ръцете, от дланите до пръстите, е символично или по-скоро йероглифически 300

говорещо. Такива са и цялостта и детайлите в тази забележителна графика. Тризъбецът представлява Triloka, управлението на трите Свята. Той е насочен наляво и се археометрира към буквата Ме. Но тризъбецът е обърнатото ватанско SHIN и неговото наклоняване към Ме се чете: ScheMa. Такъв е йероглифът или инверсията на хексадата, от първия триъгълник във втория, от култа към Ишва-Ра в този на Брахма, което е обозначено прекрасно. Затова ние нарочно приближихме това графично слово към словесното на Манава-Дхарма-Шастра. Четейки внимателно първите шлоки на тази възхитителна свещена Книга, ще видим, че IShVa, обърнато в SVa-Y, е наистина Rex Patriarcharum, господарят на манавическите Арши и Риши и че Брахма е само негова инертна сянка, погълната от Живите Води на безкрайното Време YM. А ако отворим Мойсей, ще видим, че тези пластични Живи Води са не само първичната, а и принципиалната среда (фините геометрични структури на пространството преди творческия акт на Твореца - бел.пр.), от която произлиза цялата йерархия на универсалните и конкретни души. Точката на конверсия (дискретно съответственс преобразуване - бел.пр.) между акта на вечния Принцип и изпълнението на временния Произход от ALHIM-ите е в археометричния център, е буквата Na, ехо на буквата Ма. Този общ възел, който е като пъпна връв. между двете вселени, теогоничната и космическата, е самият извор на. пасивната сила, която наричаме NaTURe (Природа - бел.пр.). Тази възхитително композирана дума идва от най-древните школи. NaT означава възел. OuR означава живата светлина (божествената светлина като вибрация - бел.пр.), но все още не Lumen de lumine (светлината, каквато познаваме в нашия земен свят - бел.пр.). Това е ггьрвстс съответствие на недостижимата светлина. Това е отразеното действие на ROuH-ALHIM в Живите Води. Това е, с една дума, отразеният акт на Светия Дух като инструмент на Божието Слово. А жизнения възел, който обединява теогоничния и космогоничния свят: NaT е съставен от централната соларна буква Na и нейната, зодиакална соларно-лунарна Та. Съответствието на Та е зодиакалният Лъв, тя се изобразява още с тигър или пантера в зооморфичното писмо на древните египтяни, на крайния Изток на южните Раси и накрая на воламидите атланти от древна Америка. Следователно Природата се разглежда като локална точка на теогоничното слизане (падение, материализиране - бел.пр.) на Глагола и неговото отразяване в космогоничното Слово. Тази сила на конвертируемо свързване, чието средство за. предвижване е Светлината, има два аспекта, които са обратнс пропорционални и съответствуващи. Единият от тези аспекти, божественият, отговаря на ATh-ALHIM на Мойсей и на свети Йоан, а

другият - Ath-Ha-ShaM-IM, Ath-Ha- A-ReTz, c други думи, на душата или живия конструктивен разум за ангелския Свят на Небесата на Славата, на флуидните Небеса и тежкото (по-материалното - бел.пр.) и гравитиращо в астралността Небе. Ath, на санскрит означава съставляващ дух, душа, жив разум. Когато въплътеното Божие Слово казва: Аз съм Ath, алеф и тау, това означава: Аз съм Разумът, който съставлява Вселената, нейното Божествено Слово, въоръжено с всичките си Творящи и Съхраняващи Сили. На по-ниско ниво Ath означава Азбуката от 22 букви, Словото като отражение на Божието Слово, въоръжено със своите Функционалности. Тези функционалности са простосмъртно и почти мъртво отражение в човешкия дух, но са безсмъртно живи в божествения дух и това са ALHIM-ите. Така, чрез тази сила с двата обратно пропорционални аспекта, каквато всъщност е Природата, божественият Ред се натурализира чрез своите закони във физическия ред, а той, от своя страна, се натурализира в първия чрез подчинение на същите тези закони. Именно в тази централна точка на Психогонията, в тази възлова точка, стават пантеистичните и други грешки като се започне от времето на разделянето на езиците на знанието и забравянето на Схематичното слово на Божественото и се стигне до наши дни и до сега.

302

Ватанската азбука използува Ма като съгласна и тя се изобразява чрез хоризонтална линия, преминаваща през малка черна точка. Във ведическата азбука, в таблицата на нейните осемдесет знака, цялата словесна божественост започва от същата тази буква. Но тя, катс начална точка, представлява само малък черен кръг, без правата линия. И тогава, тази буква вместо да се произнася Ма, остава неопределена. Гя е само няма церебрална буква М, нито гласна, нито съгласна, нито Божие Слово, нито Слово, нито мисъл, нито определено действие. Не се артикулира от органите на говора. Тя чува сама себе си в извършването на тайнствата. Ето как: Когато се изпълнява тази точка на AUM-a, двете ръце са върху лицето, с изпънати пръсти, във формата на асирийския Shin. Палците запушват ушите, малките пръсти - ноздрите, безименните, средните и показалците, раздалечени, притискат слепоочието. Устата е затворена. Тялото, седнало по особен източен ритуален начин трябва да постига формата на определена буква, тази на една йерограма, непозната за повечето членове на тайното съобщество, наричано с йерархическите имена Yoga, Yoga, Yogi, Yogi, Yogina, Yogin. Древното име на това съобщество, преди появата на брахманизма, е било Yogis havarra, съкращение от Yoga-Ishva-Ra, обединението в ИисусЦар. Всички условия са били предписани и трябва да се отбележи, че това, което е било наука и религиозно съзнание в практикуването на тайнствата, при царуването на Ишва-Ра, се превръщало постепенно във формула и рутина, колкото повече обръщането на Y и М изтривало Спомена за върховната Мъдрост, за върховния Разум и за техния Господар и отстъпвало място на техните отражения в триъгълника на Живите Води (в триъгълника на Мария - бел.пр.). Ето как се изпълнява първата буква от този триъгълник. След катс Yogi е застанал в описаната поза, а преди това се е пречистил, вътрешно чрез покаяние и дълбоко разкаяние, външно - според правилата, с вода. въздух и т.н., концентрирайки физическото си зрение през нервната система на зрението, върху кръстосването на оптичните нерви, той гледа вътрешно към средната част на челото, над средата на веждите, между кея и средата на гърбицата на челото. Там е третото око според древните тайнства, окото на директното зрение и на съзерцанието. Както вече казахме, всички отвори на тялото са запушени, Yogi съсредоточава цялата вътрешна енергия, психична и физиологична върху себе си и върху вертикалната си ос на симетрия, така че да се насочи от гърдите към мозъка. Вибраторният отглас на това синергетично усилие достига до асиметричния мозъчен орган, известен като пинеална жлеза. Чрез нея душата, иначе казано - животът, остава свързана с флуидното си тяло няколко дни след онова, което хората наричат смърт. 303

Когато вибрацията достигне споменатата мозъчна точка и съответния ъгъл на черепа, тя закънтява, разгръща се, чак до мембраната на тъпанчето, която раздвижва и оттам обхожда всички органични кухини. Този вътрешен неопределен звук няма никакво качество, чрез което да бъде квалифициран. Единствената френска дума, която може до някъде да го изрази е murmure (шепот), но при условие, че отстраним всички букви, освен М, без гласни, без съгласни. Едно по-точно сравнение би било следното: когато сложим плътно до двете си уши морски раковини, се чува нещо като въздушно бучене от морето. Такова е вътрешното усещане за церебралната буква М, първата от триъгълника на Морето на Живите Води, интраетерна и надетерна. Горното хвърля светлина върху практикуването на тайнствата на словесните сили на Словото. Това практикуване е реално, действено, но изключително опасно за всеки неподготвен интелектуално, морално и физически, според правилата на древните Патриарси човек. За европейците, за тях повече, отколкото за всички останали хора, настоятелно подчертавам тези опасности, на които биха ги изложили техните способности, тяхната интелектуална и сърдечна анархия, недостатъчното им възпитание, вътрешното им или религиозно образование, което е почти никакво. Тук говоря за методите на образование, за отсъствието на синтетична връзка, за нищожното място, което университетските програми отреждат на религиозното възпитание и за истинската нелепост, с която те натоварват атрофиралите, отслабени и почни унищожени вътрешни сетива. Така че тук аз се обръщам само към вярващите като повдигам за тях едно ъгълче от завесата, която покрива Душата на източните общности и я прави непроницаема за гръко-латинските, диалектическите и философските методи на коментиране на Евангелието. Дори и за вярващите тези практики, които граничат с практикуването на тайнствата в манастирите, са също много опасни без наличието на абсолютна вяра и безгранична любов към Бога. Ще направя още една крачка, за да им покажа сериозността на казаното по-горе. Тук ние само цитираме и изясняваме това, което е неясно в Тайнствата на Словото, такива каквито те са практикувани от найвисшите и рядко срещащи се свещеници от древната брахманска Църква и нейния халдейски клон, от където произлиза Авраам. Става въпрос за тайнството на първата буква, свързана с двадесет и втората: Ath (А първата; Th - двадесет и втората буква). Според Шастрите, наречени огнена слава на Архангелите, първата йерограма, чието произношение не давам, обгръща Небето на Живите Води, това на духовната Лимфа на Сиянията на триъгълника на Мария, на 304

Небето на Авраам и на Брахма. Тя се отнася към всички Души, които са живели на земята от началото на сегашната Kalpa (сегашното генезисно време на бялата раса - бел.пр.). Душата се олицетворява от йерограмата HAMSHIN, чието обръщане на иврит е NISHAMH. Дума по дума се ражда съзнателната цялост на двете движения на. съществуването. Тук искам да помоля читателя да проследи много внимателно всички тези букви и всички тези думи върху Археометъра. Първото от тези две движения е ShaPhaN. Обръщането му, на иврит, е NePheSh, което означава пулсации, трептения, жизнени систоли и диастоли. В NISHAMaH централната соларна Na излъчва към буквата Sh на. Иисус и оживява първата буква на Мария - М, а после и жизнената буква на Отца - Н. Това е прославената душа или душата, която може да се прослави, преобразувана или преобразуема в Небето на Славата (принципа на Възкресението - бел.пр.) SheMaH, над възловата буква на творческата Сила, която натурализира в единия свят или в другия буквата Na. В първото движение на NiShaMah прославената, преобразуваната или преобразуема Душа съдържа в себе си NePhSeh, опора на NePheSh чрез възловата и божествена буква Na; но под тази опора звучат само двете букви на Иисус: PheSh, PhoSh, сила на изявата на живота. Ph +Sh = 80 + 300 = SheMaM, Знакът на знаците. Второто движение на NiShaMah е HOR, неговото обръщане на иврит е ROuH, издигаща се светлина, в първия случай, и продължителен дъх - във втория. Тук се изявява съответствието на психологията е психогонията, преминаващо според универсалното археометрическс движение в човешкото подобие. HOR и ROuaH отговарят на Светия Дух и на съда на ALHIM, на основата на триъгълника на Мария, маркирана от силата Н, чието астрално съответствие е знакът на Рака, а в ултразодиакалнотс съответствие - звездата Сириус, свързвана с духовната и първопричинна Вода, също както седемте звезди от Северния полюс се свързват с Патриарсите - помощници на творящото Божие Слово, с Ришите и Аршите на IShO, в Прото-Синтеза на Божието Слово. Следователно имало е едно Човечество-тин, което ре е напускало Света на славата и не е паднало в този на астралните Небеса. Мойсей говори за него завоалирано. Hamshin, което се произнася Hanshin, според хармоничните правила на таблицата на благозвучията на Рамаяна, съдържа трите буквени съответствия на Смъртта, възприемана като преобръщане във възела на пропорционалните инверсии: НА, антифония на НЕ, която е експанзивната жизнена на Името на Отца, съответствието на

равноденствения и словесен знак на Овена. Физиологичният акт на тази буква или психическа способност в съответствие с идентичността на нейната космогонична сила е мощно издишане от дробовете през ноздрите. Йерограмното съответствие на този физиологичен акт с биологичния свят се пише UShNa. В анатомичния анализ на говорния апарат тази дума означава носов звук, примесен с жизнена топлина, полувлажен, полусух. Горното се прилага при произнасянето на AUM-a. В най-висшата точка на неговите тайнства, без каквито и да било други дрехи освен нещо като особена плащеница, като един СанБенито , свещеникът, без никакъв метал по себе си, ляга по гръб, за да премине през Вратата на Тайнствата, което е Смъртта. В този момент той размишлява върху горните три йерограми: HaMShiN NiShaMaH; HOR-ROH; ShaPhaN-NePheSh. После той издиша мощно навън всичкия въздух, съдържащ се в белите дробове. Това е знакът Не и На, на Живота и на Смъртта до последния дъх. Свещеникът веднага затваря устни, вътрешният въздух изпълва затворената му уста, а той вдишва силно през ноздрите си. Тогава и веднага той произнася вътрешно, както казахме, тринайсетата буква, след което затваря ноздрите си с дрехата си. Очите са отворени, докато той почувства прилив на топлина и започне изпотяване. Когато започне да усеща студ, нахлуващ чрез остро изтръпване на ходилата, очите се затварят; небесната Светлина се разстила около Буквата и жизнения дъх започва да циркулира в мозъчната кухина до ъгъла на отекване, който споменахме. Единствената сила, която остава във вледененото тяло, е представена от звука М, придружен от слабо ехо: М. Свещеникът е в пълно съзнание. ShaPhan NiShaMaH е свързан в главата му към пинеалната жлеза и мъртвешка пот избива от черепа му навън. Това е моментът, в който трябва да се произнесе архангелската йерограма, която е безполезно да споменаваме тук. Впрочем, в този момент човек е извън смъртната земя, на първата спирка, съответстваща едновременно на Морето на Живите Води и на Земята на Живите безсмъртни. Вътрешно зрение и съзнание, небесна светлина пред теб: ето първата степен на практикуването на тайнствата, тази на буквите на Словото, в древната ведо-брахманска школа, която наследила предпотопната Църква на Божието Слово-Цар. Започнахме да свързваме гореказаното с крайъгълния камък на Археометъра. Сега ни остава да разгледаме ватанската буква, която, според мястото си, се произнася Ме или Ма. 284 Плащ, с който инквизиторите са обличали осъдените на изгаряне на клада. 306

Както проверяваме еврейската Школа на Ездра чрез санскритската. Школа, така можем да проверим и тази буква чрез буквите на Зороастър и на Pho-Y. Тези двама Патриарси реагирали срещу заместването на царствеността на първия триъгълник с превъзходството на втория. Този факт не може да се отрече, ако измерим върху Археометъра. вдъхновението и доктрината на първия Зороастър и тези на Законодателя на народите от Хоанг-Ти. В първия случай виждаме зендската дума А-Ра-М да се вписва сама. на археометричното място на М. Арап означава Водите. Но един човек от ранга на първия Зороастър не си прави труда да пише, за да изкаже една. тавтология като господин Журден и неговия учител по философия. Думата, употребена от Зороастър трябва да се анализира, както гс направихме ние. Тогава тя означава: А - отрицателна частица, Ра - сила : М означава едновременно буквата М и буквата О. Зороастър отговаря така на ведическата ерес: “Няма сила в М е/’ И, за да усложни това значение, не добавя Amesha. ShPheNTa, с други думи ангелска сила. Нарочно превеждаме зендските букви в техните археометрични еквиваленти. Първата проверка е неоспорима, да видим сега тази на Pho-Y. В речника на петстотин и четиридесетте знака и сред най-древните от тях ватанската буква Ма или Ме се превръща в буквата I. Чертичката или правата линия представлява единството. Точката или черния кръг. през който минава линията, представлява нулата. Обединени, двете изразяват 10, а това число е еквивалентът на буквата Y, докато еквивалентът на буквата М е 40. Следователно ведическата школа е преработила азбуката от двадесет и две букви в полза на своята систематизация, за която е характерно даването на превъзходство на буквата М пред Ya. Това е ключът към толкова важното място, което ни занимава и трябваше непременно да изясним, за да върнем на Божието Слово господството над Универсалността на човешкия Дух във всички религиозни школи. Като погледнем Археометъра, забелязваме че ватанските букви Y и М са единствените, които нямат морфология, съответстваща директно на тази на съответните им астрални знаци. Следователно там е имало някаква преработка. Но самаритянските букви ги допълват и мотивират, не е абсолютната истина, защото това не е необходимо, а в експерименталната, демонстрация, в астралните съответствия, които сме посочили. Ще се откаже ли, по този повод, ведо-брахманската Школа от тези принципни положения? Очевидно не, макар че не й остава нищо друго

307

освен да се върне към своя собствен прото-синтез, който е ПротоСинтезът на Ишва-Ра. Зороастър е отишъл може би малко далеч, отричайки всякаква власт на Ме и запазвайки на негово място традицията на НОМ. Но той е бил отдаден на едно много чисто вдъхновение в желанието си да откъсне Иран от култа на Devas-ите (висшите духовни същества, в смисъл, Ангелите - бел.пр.). А практикуването на тайнството на Ме води до това подчиняване, толкова опасно за спасението на душите, когато Ме престава да бъде подчинено на Ya, в YM на ALHIM, както и в свещеното име на Отца IHOH и на неговия Син IPhO-IShO. Впрочем, вече от много векове, според нас от Кришна, това подчиняване е преустановено в брахманската Школа. Ето какво казват днес най-високо поставените учители в най-тайните си лекции по повод на буквата М, наречена точка на AUM-a: “ Тя е зародишът и матката, тя съдържа в себе си двете вечни Начала, каквито са Tahhanas и Krishna, бялото и черното, силното и слабото, доброто и злото, чистото и нечистото, мъжкото и женското. Тя е Бог, тя е златното Яйце. Тя съдържа в себе си същността, душата и материята, цялото в недоразвит зародишен вид, извън акта и делото. Това дело трябва да бъде направено и извършено от един фактор; оттам идва формирането и съществуването на смъртния човек, мъж или жена.” Всякакъв коментар е излишен тук, метафизиката е обяснена достатъчно ясно. Религиозната диархия придава на властта, чийто знак е буквата М, един комплекс от качества, които се противопоставят непримиримо помежду си. Това е едно хаотично ядро, в което човешкият дух, оставен сам на себе си, се опитва да си обясни зародишната точка на природния и временен ред. Тук е всичко - до еволюцията на зародишната клетка, която се превръща в златното Яйце, което плува в протоплазмената лимфа и се отваря систематично, за да роди Брахма. Тази протоплазмена лимфа е лимфата на сиянията на Брахма и Авраам. Като отстраним от гореказаното опасното объркване на доброто и злото в хаотичната зародишна точка, като отдалечим Манихеизма на двете Начала, като отхвърлим асимилацията на мъжкото и женското в една двойнственост на противопоставяният черно - бяло, добро - зло, чисто нечисто, остава истинската и вярна идея, истинския точен факт, подчинен, който изразява научно триъгълника на Брахма, на Авраам, на Мария и на израждането на божествения Кръг (с един център - точка - бел.пр.) в астралната Овоида (астрална елипса или овал с повече от един център точка - фокуси - бел.пр.).

308

Но, макар че те са съответствуващи и обратно пропорционални, между тях съществува разлика, каквато има между биология и физиология, между вечния Живот и временното Съществуване, между Принципа в покой в своята завършеност и Произхода, непрестанно в движение, превръщащ се в непрекъснат чрез Смъртта. Опасните точки на тази ведо-брахманска школа са обработвали умовете на другите раси, малко или повече насилствено, във всички епохи на неверие и несигурност. Якоб Бьоме, както самият той го признава, е западният мистик, който най-силно е засегнат от тази боя, забъркана от черно и бяло. Влиянието е дошло през Парацелз, който пътувал из Изтока. Тук не споменавам кабалистите, при които това объркване е трайно, - от Вавилон до наши дни. Стигаме до най-съвременното явление, каквото е творчеството на Дарвин. Човек би казал, че той е обзет от халюцинации и обсебен от самите основи на ведо-брахманизма в твърдението си за така наречената сила в така наречения закон за еволюцията и така наречения подбор. Между Англия и Индия съществуват прекалено много връзки, за да не е невъзможно протестантът Дарвин да изпита брахманското влияние директно или косвено. За да се върнат в точката на AUM и ембриогенната система на Ведите, учителите от тази Школа, изолирайки се от Принципа, за да се затворят в Произхода, са имали само един възможен изход. Те увеличили до безкрайност времевите периоди, направили всичко зависимо от астралната физиология и не можели вече нищо да припишат на биологията на живия Бог, на неговото Божие Слово, нито на Светия му Дух. Затова лоното на Брахма, както и лоното на Авраам, са сиянието на сиянията на Изгасването (божественото сияние на Нирвана-та - бел.пр.). Самият будизъм прави едно много логично заключение за натуралистичната и пантеистична философска концепция на брахманизма, на своя учител, като дава на Нирвана значението, което всеки познава. И тук напразно се размишлява до безкрайност, физиологията на освободените от плътта Души нямат друг изход освен изгасването във времето, много удължено, или едно ново зачеване в някоя майчина утроба, като функция на Ме и на Ма. Самият Брахма е смъртен според тази доктрина. Милиардите нули, добавени към продължителността на неговото време, не променят с нищо нещата и няма как да се избегне неговата висша Пралайа (великата почивка - бел.пр.), в която се съдържа отмъщението на Ya.

309

Що се отнася до Буда, регент на планетата Меркурий, неговото място в краката на астралната Дева показва едно възможно връщане към първичната традиция, чийто отпечатък брахманизмът честно е запазил. Ще продължим да откриваме следите на този отпечатък, които касаят буквата М и нейното археометрично звучене в санскрит. Само една дума още по повод съответствието, което подчинява буквата М на буквата Y. Y или I, като сила на Словото на творческата воля на Твореца представлява божествената мъдрост, която се потвърждава в Съзиданието и съхраняването на божествения свят, този на вечната Биология и на неунищожимите субстанции, които са елементът и храната на тези безсмъртни сили. Затова в повечето човешки езици Ya е местоимение за потвърждаване на Божието Слово, това на Същността, влизаща в действие. Това е едновременно Да и Аз, оповестяващи активния живот и неговата благотворна изява в полза на другия. М. - церебрално отражение на сърдечната, която я предхожда, съответствува на отразяването й в една пластична среда. Това е Минерва на етруските, Законът, отразяващ Принципа. Тя е такава в универсалната душа на астралните небеса и в душата на човека; тя е централната точка на отражението, неговото локално прегъване в чистия ум и в матрицата или въображението на този ум. Опасното за нея е, че тя смята себе си за независима и си придава стойност на слизане (в смисъл на слизане в материята - бел.пр.), докато всъщност има само рефлективна стойност. Тази опасност ще се усети по-добре чрез една практическа демонстрация - думите ме, мен, мое са вярно ехо на тази сила. Тази сричка със смисъл на присвояване е първата изява на детето, Ма, Man, Maman, мама: свята сричка сред многото, излизащи от устните на малкото дете, която потвърждава неговата признателност към Майката, която му дарява съществуваето и храната на Живота. Но тази буква е по-малко свята при възрастния човек, когато тя става просто утвърждаване на неговото Мен, утвърждаване без Божие Слово и без признателност към Божествеността, на която той дължи всичко. L. Na. - И тук, все още, в адамическия език, точката не е отделена от кръга или полукръга. Във веда и санскрит тази съгласна изразява възела, пъпа, връзката на частите помежду им около един общ център, Гнозиса в археометричния смисъл. Na означава Слънцето, Учителя, Господаря на Прото-Синтеза. Тук първичната археометрия е очевидна, както и централната или соларна позиция на буквата Na. Върнахме това място на буквата Na и на Слънцето, място, което Лунната система им беше отнела от времето на

310

разделянето на Езиците. Да се сложи Слънцето в центъра на хексадата. това означава да се махнат седемте Печата, които скриват този на живия Бог. (Свети Йоан) Извитата линия на тази буква не идва нито от парабола, нито от овал с множество фокуси, а от един съвършен кръг с единствен център. LX. Sa. - Означава във веда и санскрит: връзка, това, което събира, уподобява; откъдето Синтез, симпатия, помощ. Sa, изразява също идеята, за смучене, извличане, есенция, подобно пораждане. Тази буква е посветена на Вишну в брахманската Троица. Вишну съдържа три букви от първия обърнат археометричен триъгълник и буквата Na. Това име означава Проницателя и се прилага не само към посочената личност от горната Троица, а и към Агни и Суря (Surya). В този далечен смисъл, Sa би подхождала на положителния смисъл на двете точки, което е изобразяването й в адамическия език, като обединяващи центъра на общите Инволюция и Еволюция към всеки специфичен център. Тези две точки са представени в ашуритския халдейски (източно арамейски - бел.пр.) върху първата буква: Алеф, едната - горе в дясно. другата в ляво под правата линия или чертичка, така че от морфологичната азбука на Патриарсите този Алеф се чете AS в санскрит. Съм, а също автор съм на нещо, създател съм на някакъв факт. В същия език ASThA означава това, което събира или обединява, събиране, обединение, a ATh - Духът, който съживява общото н гс обединява. Това обяснява скрития смисъл на Словото на Иисус: “Аз съм Алеф и Тау.”(по-известно като превод на гръцката транскрипция - „Аз съм Алфата и Омегата” - бел.пр.), Радиусът и Обиколката, и свързвам всяка точка с централната божествена точка. LXXX. Pha. - Изразява във веда и санскрит творческата Сила на всяка изява. Оттам и смисълът на мъжественост, плодовитост, цъфтеж, където Pha е жизненият дъх и потенциал. В гръцкия език това е коренът на светлината, гласът, всяко явление. В латински, чрез по-слабото си съответствие Fa, той поражда, говори и прави; а в повечето от езиците на Севера Fa изразява Бащинството. Ра, което няма съзидателния дъх на Pha, във веда и санскрит изразява просто Властта, творческата Сила, която управлява и изявява. В тези два езика Phala B ’umi означава Земята на Възмездието, а Phala B ’uvi - живата Земя, тази на Вечния Живот, на Иманацията и Иманентността в живия Бог. “Ние вече ще пием от това вино, ще ядем от този хляб единствено при “моя Отец”, казва Иисус. И тези Думи имат следния смисъл: Виното е Дух, а Хлябът е Живот на Земята на Славата.

311

На Археометъра можем да прочетем буквата Pha на върха на Триъгълника на живата Земя на Иисус. Тя е в зенитната ъглова точка, “Камъкът на Ъгъла” или “Крайъгълния Камък”, който е бил отхвърлен. Тази Земя изплува от приемния Триъгълник на Живите Води, под хоризонталната му линия, от повърхността му, отбелязана с тези две букви: RaMa, божествената Милост, aMRa, безсмъртността и вечната Любов. ХС. Tsa. - Съществува в адамическия език, а в санскрит индиректно. Нейният по-слаб аналог Та означава бързо движение, Звука, например, трептящ от тежък към остър: Tsatsava, tattava, всеки музикален инструмент, откъдето идва латинското Tantara. Тук, това е небесната Тръба, като Възкресение и Съд, но това е и Лирата и Арфата, като Съзидание и Прослава. Съответствието на Tsa в първичния Археометър е замъглено от санскритския, но това би трябвало да е I на теогоничната Мъдрост, което е било изместено от М, което пък е само негов приемен образ; космогоничната Минерва. Но възстановяването на връзката ще се направи с помощта на силата на Археометъра и принадлежността на Звука, останал от Tsa във веда. Tsa заема словесната функция на Триславния Меркурий в краката на Царицата Дева-Майка: Тогава той е на своето място на дневно домуване и на Престола. Словесната сила, за която става въпрос, управлява всяко еволютивно излъчване, както и, между другото, във фундаменталния теогоничен Звук, божествената тръба; Сонометрията на Света на Славата; Лира и Арфа на божествената Вселена. В санскрит тази творческа Сила е Буда, също и във веда. Той е син на Майа в тези храмови езици, както и в древния език на Орфей. Небесната Лира и нейното съзвездие са лирата на Орфей, споменати в поемата на Аратус285. Лира, изгубена от гърците, после изкривена от Питагор, както и от всички философи от разделянето на Езиците до сега. Свети Йоан дава ключа към тази Лира на Божието Слово, която ние възстановяваме чрез Аритмологията на творческите Сили. С. Kha. - Във веда и санскрит означава високата част на универсалното Вместилище, където са Съществата и нещата: Небето, това, което покрива и защитава. На едно по-ниско ниво, това е атмосферата, която съдържа Водите и техните изпарения, както и Съществата - видими и невидими. - От тези идеи същият корен минава към смисъла сигурност, задоволство, удоволствие, щастие, добра сполука. ^85 Гръцки поет и астроном, 4-3 век пр.Хр.е 312

Сред най-простите съставни откриваме Kai, което изразява сила. чистота, пречистване, а също и изява на едно невидимо същество във видимия Свят. Освен значението Небе, археометрията на тази буква е замъглена в двата езика. Все пак, в съставните, откриваме Kumbha - ибрик, Водолей. СС. Ra. - Като гласна R се произнася Ri и означава всяко определено движение, което стига директно до своята цел. Във веда Ri означава слизам, умирам, a Rij - появявам се отново, съживявам, реагирам. Ri в Rita изразява всичко, което приема директното Слизане, живата Вода, атмосферната Яснота, Чистотата, Добродетелта, Истината. В Ri-Shi, инверсия на ISh-Ra; Светецът изкачващ се в седемте небесни Ришайи, Ri пред aR и Rishi, Arshi. Патриарх има свой еквивалент в Pitriarshi286. Като всички Школи, произлизащи малко или повече директно от археометричното Слово, примитивната Ведо-брахманска Школа, макар и разрушителна и лунарна, е запазила отпечатъка на това, което Свети Йоан нарича Печата на живия Бог. Приобщаването на дивашките цивилизации към изгубения модел на божествения Град е било цел на всички последователи, в една или друга степен ортодоксални или хетеродоксални, на първите Патриарси. Това показвам по-подробно в темата Археометър на древните и съвременни Общества. А тук ще се огранича да кажа, че седемте небесни Ришайи на Индия все още не са напълно изгаснали, въпреки дългия им упадък и “pessima coruptio”, каквато издават и най-добрите тела в разложение. Ra, като съгласна, изразява отразяването и пречупването, както и поглъщането на лъча, и оттам, светлината и топлината, бързината и горещината, всяко лъчене, Царската власт, Богатството, във веда - Raj. Сред най-простите съставни, Ri, съгласна във веда, означава: тека; във веда и санскрит Rahasa означава Морето, небесно или земно. Rahu възходящият възел Daitya с рибешка или змийска опашка. Змията играе важна роля във ведо-брахманската езотерика и екзотерика; а чрез нея, както чрез Гълъба, но в по-малка степен, двата Духа: Nahashisme и Ionisme, Адамизма и Падението от периода на разрушение, са оплетени с Ноахизъм като никъде другаде. Първичната археометрия на буквата Ra би била изтрита от Езиците и идеите на тази Школа, ако Археометърът на Божието Слово и на Иисус не ни бе обърнал внимание на това, което съдържат нейните отношения.

286 Лунните Питриси, дали материалната същност на първите човешки раси.

312

Лунарният Зодиак, когото възпроизвеждаме тук, също е изтрил, ако не в езика, то поне в мисълта, археометрията като Наука в съвременния и точен смисъл на тази дума. Откривам единствено думата Ravata, която свързва буквата Ra с Барабанчика от лунарния Зодиак и остава да намерим мястото на този Барабанчик. Това е Zeta в Риби, а оттам и астралното съответствие на буквата Ra. ССС. Sha. - Тази буква се замества в санскрит и веда от Sa и Са в зависимост от благозвучието. Sha означава Раят. Si, божествената Земя. Su, Господарят. Su, Синът, Роденият, Истинският, Красивият, Благото във висшия им смисъл. Shana, Вечната Година, Винаги, Вечността. Shani, Славата, Силата, Честта. Shah, Царствуването, Властта. Shaha, Земята на това Царствуване. Shanu, Небесата. Shahas, Месецът на Върха (ноември-декември), Agra-Hayana. £ а вместо Sha, Qiva, обръщане на ISh-Va. Shu-Ra, Сатурн. Тук не е необходим никакъв коментар, тъй като яснотата на значенията, без никаква сянка, позволява да се видят божествените съответствия на буквата Sha върху Археометъра на Божието Слово. CD. Tha. - Същата забележка за Tha, Та и Та, както за Sha, Sa и Са. Tha изразява същинското Съхраняване, Предпазването, в най-общ смисъл. Tat, Това, което се разгръща в цялата си пълнота. Tatha, Съвършеното Съответствие. Tathya, Пълната Истина. Titha, Огънят, Времето, Любовта в тяхната цялост. Tatva, Висшата Същност, абсолютните Действителност и Осъществяване; Духът и Разумът в цялата им сила на изява. Tat е една от трите начални формули на брахманската Молитва: О т ! Sas! Tat! Brahma Н ато! Първичната археометрия на That е забулена в горното. Първичното научно значение е било това, което припомня въплътеното Божие Слово, казвайки: “Аз съм Алеф и Тау.”, Единството и Универсалността, универсалните Радиус и Окръжност. Соларната Система на божествения Принцип, Печатът на Славата, Схемата на творящото Божие Слово имат своя съвършен кръг, определен чрез Триъгълника и Шестоъгълника. Той е определител за всички

314

Същества и неща чрез своите XXII творчески Сили и техните Еквиваленти. Той се прилага към двойната Вселена, тази на флуидните Небеса и тази на астралните Небеса, отгоре надолу по хармоничната и органична йерархия на Фактите. Лунарната Система, тази на временния произход, а не на вечния Принцип, е елипса с двоен фокус, която основателят на Брахманизма е взел за диархия (двувластие - от двете точки на фокусите - бел.пр.) от принципи, което би съответствувало на чистата Анархия. От живите Води, пластичната Лимфа, във всяко нещо тръгва Морфологията на зародиша, яйчника и овала. Затова смисълът на адамическата буква Tha е загубил своите словесни съответствия, макар че все още личат някои следи.

315

ИЗТОЧЕН

ЗОДИАК Изток

Запад

1-12. Зодиакални знаци. А. Слънцето. В. Луната. С. Марс. D. Меркурий. Е. Юпитер. F. Венера. G. Сатурн. Н. Глава на Дракон или Издигащия се възел. Опашка на Дракон или Слизащ възел.

I.

В центъра на Земята, обградена от Морето, са отбелязани така Е(О) изток. О(Х) - запад. N(Y) - север. S(Z) - юг, четирите посоки на света.

316

КНИГА III ПРИЛОЖЕНИЯТА НА АРХЕОМЕТЪРА

ГЛАВА ПЪРВА АРХИТЕКТУРАТА

Музикална струна на маркиз дьо Сент-Ив. Нейното приложение към Архитектурата и всички декоративни, графични и пластични изкуства. Като: декорация, керамика, мозайка, витражи, дантели, мебели, изделия на ковачеството и др. От Ш.Гужи, дипломиран архитект В различните клонове на човешкото познание емпиричните системи или тези, основани единствено на опита, са многобройни. Всяка точно доказана рационална система е Уникална. Такава днес е Теорията на светлината във физиката. Граф Камий Дюрют. д ’Ипре (основно резюме на хармоничната Техника)

Такава ще бъде и Теорията на пропорциите и формите в архитектурата, декорирането ... и т.н. Тъй като прилагането на музикалния словесен Принцип в изброените по-горе изкуства е чисто техническо и изискаващо, заради разбирането му и важността му, дълги разяснения и голям брой чертежи, в това изложение ние ще дадем само едно кратко резюме и няколко фигури, чрез които просто се обяснява Принципа, който се състои, преди всичко, в стриктното и точно прилагане на законите на музикалната хармония във всички изкуства и художествени занаяти. Сонометрията, установена от маркиз Сент-Ив, прави непосредствено практично, във всички случаи, прилагането на музиката или на Законите на хармонията към пропорциите и формите. (Към пропорциите - чрез струните с техните интервали и избрани акорди. Към формите - чрез вибрациите на същите тези струни, интервали и акорди.)

Тези закони са числата, същите като в музиката и в хармонията; но, разбира се, каквото е струната за измерването на звука, това е линията за измерването на пропорциите и формите. Това приложение съставлява една нова наука и, въоръжени с тази наука, всички изкуства ще могат да бъдат практикувани в едно архитехническо единство, каквото никоя цивилизация вероятно не е познавала, практикувала и нито дори е предполагала. Ресурсите, които този Принцип може да предостави, са неизчерпаеми и произлизат не само от многобройните акорди и интервали, които музиката ни дава, но и от октавите, които делят струната на неопределен брой малки интелвали, които също могат от своя страна винаги да се разделят и подразделят. Музикантът е далеч от възможността да притежава това безкрайно богатство от ресурси и комбинации, каквато има архитектът, защото първият има на свое разположение само малък брой от тези Октави (приблизително 8 или 9), в които практически може да се движи. Въпреки това тези закони на музикалната хармония, макар и относително ограничени за музиканта в сравнение с тези, които Словесният Принцип може да даде на архитекта, никога не са били за великите личности, вдъхновени от музиката, спънка за тяхната свобода или пречка за развитието на цялото им изкуство. Колко многобройни са произведенията, родени от техния гений и колко многобройни и тъй различни са Школите, формирани от тях ! При наличието на този факт, какво пречи да бъде същото и в архитектурата, защо нейната свобода да е по-ограничена, попарализирана, по-смутена от тази на музиканта?! Отговорът е в самия факт, че пълната липса на ресурси за архитектите и за другите изкуства, в която те се намират сега, се е превърнала в Закон; защото, трябва непременно да го кажем, съвършенството в пропорциите и формите не може да се постигне само с помощта на окото, колкото и добре обиграно да е то. Този ценен орган, но не така изтънчен като ухото, винаги ще се колебае и ще бъде несигурен, а оттам и ще може да създава само несигурни неща, а не съвършенството, което е едно единствено. В замяна на това, ухото не може да възприема благозвучно звуците, освен в случая, когато те са в едно пространство от около 8 Октави, докато окото, обратно, в нашата система, може да възприема по благоприятен начин дори една безкрайност. За Архитектурата е необходимо да бъде така, защото ограниченият брой на Октавите би бил недостатъчен и не би направил системата приложима във всичките нейни комбинации. Да вземем за пример една фасада. Тя ще се раздели първо на големи интервали, които дават точните места на стрехите на покрива, на корнизите, на фризовете и т.н. После ще се раздели на по-малки интервали, които ще фиксират размерите на запълнените и празните

318

пространства. И най-сетне тези стрехи, корнизи и фризове ще се подразделят на други много малки интервали, които ще генерират детайлите. Благодарение на безкрайния брой Октави, които дава Принципът, ние уверяваме, че това е възможно и че проблемът е разрешен. От друга страна, всички изпъкнали части на тази фасада биха могли да се регулират според същите закони, за да се проектират, първо върху самите себе си, а после едни върху други, сенките ще бъдат с размери в хармонични отношения помежду си и съобразени с избрания строй и акорд за ансамбъла (с цялостта на архитектурното творение). Както казахме по-горе, хармоничните Закони на Пропорциите (или на дължините на струните), на Формите (или на вибрациите) и хармоничните Закони на музиката (иначе казано на звуците) са еднакви. Оттам следва, че музиката на пропорциите и формите и музиката на звуците са неразделни и директно свързани, защото в тази система едните са следствия от другите. Тъй като струните, чрез техните вибрации, произвеждат звуци, съответстващи на техните дължини, можем да направим заключението, че едните са причината, а другите - следствието. Следователно, ако има хармония между няколко звука, задължително съществуват същите хармонични отношения между дължините на струните, които произвеждат тези звуци, като предположим, разбира се, че струните са точно и теоретично подобни, с други думи - със същия състав, от същата материя, същата големина, еднакво опънати и т.н. Иначе казано, - една и съща струна, от която по-малките струни, предполага се, са части. Сега да минем към музикалната линия.

315

Музикална линия на маркиз дьо СентИв Тази музикална линия се различава от другите, познати до сега, с това че тя отговаря на следните условия: Тя е аритмологична чрез своите Числа и дава Пропорциите. Тя е морфологична чрез своите вибрации и дава Формите. Тя е метрологична, защото съответствува точно на метъра. Накрая, тя е археометрична чрез своите съответствия с Археометъра. Този Еталон изпълнява всички погорни условия, което не може да направи никоя от музикалните линии, използувани във физическите лаборатории. Тя е съоръжена с двойна серия числа и представлява двойна пропорционална линия. В лявата й част всяка нога е отбелязана чрез напречно деление, свързано със съответствуващото на тази нота число. Тази линия е предназначена за пресмятане на естетическите пропорции и точно тя ни интересува за това приложение. От дясната страна са отбелязани броя на вибрациите, съответствуващи на всяка нота. Няма да се занимаваме понашироко с конструкцията на тази линия, но гарантираме, че тя е научно точна и в съвършено съответствие с тази, която ползуват физиците. Тя съответства на струната сол, разделена на 144000, а не на струната до, както е линията от кабинетите по физика.

Уу гт :1 Е тал о н <3« ^

г-.

l

1 t i O - S 76» г и •

саг*о a t

1. _ Vt

’i . •V>0 ■.1 f

!F

_ L ia f

tie .s o o -

22 S C I r 3 o * t 2 i 23.0% '

2VOOO

-*

*aoo

i 7 ' - .5 7 $ . f2v « IS l a 2Г 2 S 0 3 1

5 Г 4** z s

n t . t s s . ■го*

HS^OO 7 f

2 7 ' • 1 « <>>$•£ \*

I6C ’82S * , li*. 76-

-r j

2S i« 5

/8 0 -ь 'С - ;cn>

'u l

as ?

ISO 'S 7tr- IC’ biO n V 1SQ. >■

-

b z :-

- «3*574

■ - *
♦r a . .

i

«50

Si

io

» 5 v « 5 7<>

«« 090 ? r

й

г 7

T

~ .Г З Г

76’ x

a

— 1..ЦЛ. /+*>5 71. .< а . е - . .

&• V..0

? 17 S)

V

3

* 5* * вГ J

* '- . J

-

-

4

;•

76

- 5 0 . d> V

39 « e t 3 .' 3’ ? ; 0

- * " • £13 COG -3 a

l2 S -S 7 o .

777? J

! 2 i . i t 4-

тг.

u o . d C a*

7 2 .; .; vO

д 6 + -6 2 S

"

.

• u ’i I * ^ <*v 1

- * '.-У ! t l ,

S7 vu I

W» 'Л О

.S;

е*

J6 •

л. .

&е чг.

? 50

2-.. Т- L

.L 0

320

;

л'1 00

Серия

Използуване на музикалната линия в Архитектурата и при Формите За всички архитехнически и декоративни комбинации, които трябва да се разработят според Принципа, първо трябва да се избере акорда, който подхожда на комбинацията и който е най-близък до нейните пропорции. След като се направи това, трябва да се установи музикалната конструкция или фигурата на пропорциите. Двете следващи графики представляват два типа музикални конструкции в различни стилове, на база на които са построени двата малки параклиса, единият от които е в гръцки стил, а другият - в романски или пълен полукръг. И при двете конструкции е използувана струната на нота сол, разделена на 96, число от първия триъгълник или триъгълника на Иисус (в Археометър-а - бел.пр.). Първата от тези две фигури не съдържа вибрации, втората, напротив, е съоръжена с няколко от тези вибрации, които определят формата и стила на този малък паметник. За разлика от тези две фигури, всички останали са отнесени към струната на сол, разделена на 240, число от втория триъгълник на Мария (в Археометър-а - бел.пр.). За нашата демонстрация ще използуваме първия пример от тази втора серия или стила пълен полукръг, за който избраният и приложен акорд е ла-до-ми, съвършен минорен акорд с основно ла. Струната на ла или АВ на фигурата е най-дългата и в този пример е приета като струна на височината. Съоръжена е със своите интервали дс м и, взети точно от музикалната линия. Посоката е отгоре надолу, от тежкото (от ниските тонове - бел.пр.) към острото (към високите тонове бел.пр.), от по-големите интервали към по-малките. По този начин, умножаването на Октавите към по-острото доближава все повече интервалите и позволява да се разграничат всички форми и малки интервали, необходими за композицията. Втората вертикална струна CD. на противоположната страна на следващата фигура, е същата като горната, но обърната. Тя има същите интервали, но в обратен ред и действа обратно, от острото към тежкото, от най-малките интервали към най-големите.

Тип музикална конструкция Гръцки стил Музикално разпределение и интервали, отнесени към струната СОЛ, разделена на 96 - число от Триъгълника на Иисус(Археометъра) 322

След като регулирахме по този начин пропорциите във височината, да минем към пропорциите на ширината, за да се оформи пълната фигура на правоъгълника ABCD. И тук ще използуваме една и съща струна за двете страни и, за поголяма простота, ще приемем струната на ла 2 {ла от втора октава бел.пр.), половина и октава на първата струна. Струната ВС, съоръжена със същите интервали като по-горе, но в Октавата, се прилага от ляво надясно, от най-големите интервали към наймалките. Струната AD, обратно на върха, е обърнатата струна ВС и се прилага обратно - от дясно наляво. Накрая, хоризонталните и вертикални линии, минаващи през хармоничните деления на тези четири основни струни, ще съставят тази първа графика на музикалната конструкция. По този толкова обикновен начин всяко произведение на изкуството може да се установи в съответствие с научните Закони на хармонията. Тази графика определя един род, този на линиите или струните в покой. За да се получат формите, тези линии или струни, които съставят музикалната конструкция, трябва да се оживят като се накара да вибрира всичко, което движението може да оживи, без това да нарушава устойчивостта. Вибраторните амплитуди ще демонстрират своите закони, както и всеки факт от словесната музикална система. В този пример, в стил пълен полукръг, вибраторните амплитуди ще бъдат кръгове, затова всяка струна или всяка част от струна, съответствуваща на всеки интервал, става диаметър на кръга на своята вибрация и, тъй като всички тези струни и части от струни образуват чрез своите дължини хармонични отношения помежду си. следва, че всички тези кръгове ще бъдат построени според същите хармонични между себе си съотношения. Музикалната конструкция или фигура на пропорциите, оживена от своите вибрации, образува фигурата на формите. Въоръжен с тези две фигури, нанесени една върху друга в този пример, Артистът (човекът на изкуството - художник, проектант, архитект, инженер, дизайнер - бел.пр.) може директно да композира в Принципа, избирайки, както за пропорциите така и за формите, тези които ще пасват най-добре на неговото вдъхновение и на неговата творба. Тази проста фигура на пропорциите може да роди една безкрайност от вибрации, прекрояващи се и комбиниращи се помежду си и позволяващи да се композират безкрайно много форми. В желанието си да бъдем колкото е възможно по-ясни, в тази демонстрация, ние сме показали на тази фигура само вибрациите, необходими за конструкцията на нашия пример (стила пълен полукръг). 323

Тип музикална конструкция, хармонизирана към основните вибрации. Музикално разпределение и интервали, отнесени към струната СОЛ, разделена на 96 - число от Триъгълника на Иисус(Археометъра) Стил пълен полукръг

Следващите примери са построени върху същата фигура на пропорциите, но в различни стилове, някои са в стил пълен полукръг, други - в ъглестосводест стил (готически - бел.пр.) и всяка фигура на пропорции е съоръжена с вибрациите, съответстващи на нейния стил. От тези няколко примера лесно можем да си дадем сметка за безкрайността от възможности, която този Принцип съдържа, защото на базата на този безкраен брой струни, на техните многобройни разположения, на тяхното многократно делене в акорди и интервали, на безкрайния брой октави, на всички тези линии и извивки, комбиниращи се помежду си и накрая на базата на всички тези различни стилове, артистът ще може да състави толкова много различни графики, върху които ще работи с пълна сигурност. Каквито и да са акордите и стиловете, всички тези графики се конструират по един и същи начин и всички те са приложими не само към архитектурата, но и към всички декоративни изкуства, описани по-горе. без изключение. Целта на този труд е просто да покаже Принципа, да докаже, че неговото приложение е възможно и практично. Надяваме се, че благодарение на тези няколко примера, читателят ще види достатъчно, за да не остане в него съмнение, че става въпрос за някакво въображение, за празна магия, а, напротив, за една чиста и проста научна истина, приложена към изкуствата. Освен това, посочените по-долу пасажи от Библията потвърждават, че това приложение на музиката в архитектурата е не само възможно, но и че би трябвало винаги да бъде правило, което да се следва при построяването на нашите сгради и особено за изграждането на гробници, параклиси, църкви, култови предмети и т.н. Ще видим, че там всички размери са посочени в една и съща мярка, лакътя и че тази обща мярка има функция на модул и на база на всички системи от пропорции. Ако отнесем броя на тези лакти към музикалната струна на сол, разделена на 96, число от първия Триъгълник или Триъгълника на Иисус (от Археометъра), ще видим, че тези числа се намират в съвършено хармонични отношения помежду си. Също така ще констатираме, че тези числа не се дължат на случайността, а на категоричната воля на Бог и са наложени от Него под формата на заповеди. Този лакът е същият, описан от Шатобриан в неговите пиеси. Това е свещеният еврейски Лакът, който се е използувал специално за построяването на храмовете. Той е бил разделен на шест равни части или малки педи, които били подразделени на четири части. Общият брой деления и подразделяния бил, следователи (д в а д е с е т и четири. 325

Числото шест, отнесено към музикалната струна сол дава следните съответствия: 1 2 3 4 5 6 ре3 ре2 сол ре си бемол сол или съвършен минорен акорд на основно сол. Това е точно един музикален метър, подобен на този, който днес ни служи за нашите демонстрации. +—50 лакти СОЛ Бемол —+

Изход Глави XXV XXVI XXVII Скиния 326

+—50 лакти СОЛ Бемол —+

Иезекиил Глава XLI Храм

БИ БЛ Е Й С К И П РЕП РА ТК И ИЗХОД ГЛАВА XXV Стих 8 . И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им. Стих 9. Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките й съдове - така да направите. Стих 10. Направете ковчег от дърво ситим1: Дълъг два лакти и половина..................................... си бемол Широк лакът и половина........................................ сол И висок лакът и половина........................................ сол Стих 17. Направи също и очистилище от чисто злато: Дълго два лакти и половина.................................. си бемол И широко - лакът и половина................................ сол Стих 23. И направи трапеза от дърво ситим Два лакти д ъ л га...................................................... ре Лакът ш ирока......................................................... ре И лакът и половина ви сока................................ сол ГЛАВА XXVII Стих 1. Направи жертвеник от дърво ситим Дълъг пет л ак ти ...................................................... си бемол Широк пет л ак ти .................................................... си бемол И висок три лакти................................................... сол Стих 9. Направи двор на скинията... Стих 12. А по ширината на двора от западната страна да има завеси Дълги петдесет лакти.......................................... сол бемол Стих 18. Дължината на двора да бъде сто лакти .. сол бемол ГЛАВА XXX Стих 1. Направи кадилен жертвеник, от дърво ситим го направи: Стих 2. Един лакът да бъде надлъж ....................... ре И един лакът нашир .................... ре А на височина да е два л а к т и ....... ре

Червена (ливанска) акация 327

ТРЕТА КНИГА ЦАРСТВА ГЛАВА VI. - Описание на храма Стих 2. Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше: Дълъг шестдесет л ак ти .................................................... ми бемол Широк - двайсет............................................................. си бемол И висок - трийсет л ак ти ................................................. ми бемол Стих 3. Притворът пред храма беше: Дълъг двайсет л ак ти ....................................................... си бемол И широк - десет л ак ти .................................................... си бемол Стих 6. Долният кат на пристройката беше: Широк пет л ак ти ............................................................. си бемол Средният - широк шест л ак ти .................................... сол И т.н.

И ЕЗЕК И И Л ГЛАВА XL Стих 2. Във видения Божии ме заведе Той в земята Израилева и ме постави на твърде висока планина, и на нея откъм юг имаше като че (ли) градски здания. Стих 3. Заведе ме там, и ето, мъж,койтоизглеждаше като светла мед, а в ръка му ленена връв итръст за мерене, - и той стоеше при портите. ГЛАВА XLI Стих 1. После ме въведе в храма и измери стълбовете: Шест лакти ш ироки...................................................... сол Стих 2. Вратите Десет лакти широки...................................................... си бемол И от страни на вратите - пет лакти от едната страна и пет лакти от другата........................................... си бемол Стих 3. И влезе вътре, и измери стълбовете при вратите: Два л акти ......................................................................... ре Стих 4. И отмери в храма: Двайсет лакти н адлъж ................................................. си бемол И двайсет лакги нашир .............................................. си бемол Стих 5. И измери стената на храма: Шест лакти ..................................................................... сол 328

А ширината на стаите наоколо храма: По четири лакти............................................... ре Стих 8. И аз видях върха на Дома в цялата му окръжност; страничните стаи в основата имаха там мярка - цяла тръст, Шест пълни л ак ти .......................................... сол Стих 9. Ширината на стената на страничните стаи, които излизаха навън Пет лакти ........................................................... си бемол Стих 10. И между стаите имаше разстояние Двайсет л акти .................................................. си бемол Стих 13. И измери той храма Сто лакти дълж ина.......................................... сол бемол Стих 14. И ширината на храма отпред с площада от изток -пак Сто л акти .......................................................... сол бемол Стих 22. Жертвеникът беше дървен Три лакти висок .............................................. сол И два лакти д ълъг........................................... ре С изключение на предверието, което е било петдесет или сто лакти, числа, съответстващи на нотата сол бемол, разделена на 96, всички останали размери са в точни съответствия с нотите сол, си бемол и ре съвършен минорен акорд на сол, - деления и музикални съответствия на еврейския лакът. ГЛАВА XLII Стих 15. Когато свърши той измерването на вътрешния храм. изведе ме през вратите, обърнати към изток, и почна да го измерва наоколо. Той измери източната страна с мярката тръст и измери с нея всичко петстотин тръсти .................................................. сол Иезекиил посочва в Глава XLI, стих 8, че тръста, с който си служи ангелът за измерването на храма била шест лакътя. От друга страна, ние посочихме по-горе, че общият брой деления и подразделяния на лакътя е 24. 6 х 24 = 144 или мярката на тръста (пръчката) 144x500 = 72000 72000, отнесено към музикалния Еталон на маркиз дьо Сент-Ив. съответствува на сол2или октава на този Еталон, разделен на 144000. Тук също има музикално съответствие. Накрая, приключваме с тези отношения, цитирайки следващите няколко пасажа, извлечени, както и по-горе, от Пророк Иезекиил.

329

ГЛАВА XLIII Стих 10. Ти, сине човешки, обади на дома Израилев за тоя храм, та да се засрамят от своите беззакония, и да му измерят мярката. Стих 11. ... покажи им вида на храма ... и т.н. Стих 12. Ето закона на храма: навръх планината всичкото му пространство наоколо е Светая-светих; това е законът на храма. Тези пасажи доказват многократно същественото значение, което Бог отдавал на всички тези числа за построяването на своите Храмове, числа, които, не бива да се съмняваме в това, били и музикално Слово, и образували в своята цялост една съвършена хармония. Но трябва да добавим, че въпреки всичко, което изложихме, цялостта на този труд не може да бъде преценявана на база на тези прости данни и ето какво казва по този повод маркиз дьо Сент-Ив: “Археометричната система и нейните производни не изискват вяра. Те дават техническа сигурност на Изследването. Сигурност, действуваща не чрез философията, а чрез науката, опряна на Религията и тя се разкрива не чрез мнението, а чрез наблюдението и опита. Фрагментите могат да предизвикат учудване, но от тях не бива да се очаква те да убеждават. Убеждението може да се роди единствено от изследването или на Цялото, или на някоя от пълните серии на Системата.” Когато прилагането на тази Система в изкуствата стане добре известно и осъзнато, не се съмняваме, че всеки творец, жаден да опознае тази чиста истина, ще изпита безгранична признателност към г-н маркиза дьо Сент-Ив, а изразявайки тук към него цялото уважение , което той заслужава, ние знаем, че той би ни отговорил с думите, които е повтарял многократно: “Слава на въплътеното Божествено Слово, на нашия Господ Иисус Христос в неговия Принцип.” Ще добавим само още това. Поднасяме му, отвъд смъртта, тази най-голяма приятелска признателност и изразяваме нашето най-искрено уважение към спомена за него. Ш.Гужи Дипломиран архитект

330

ГЛАВА ВТОРА ГОВОРЕЩА И МУЗИКАЛНА АРХИТЕКТУРА /Р е зю м е н а р а з л и ч н и п р и л о ж е н и я /

1. Морфология на свещеното Слово. - 2. Вселената и водната капка, кристали, лилии, око, пластини. - 3. Еталонът и неговите производни. 4. Избрани вази в три стила. - 5. Свещените колони, седем диатонически стила. 6 . Параклисите със святото Име на Мария, четири стила. - Катедрални църкви, Катедрала със святото Име на Иисус Под името Археометър ние изобретихме, депозирахме и публикувахме, като наш печат и марка, една графика на науката за космологичните съответствия, основана на Словото и неговите Еквиваленти. Следователно, тук повече няма да го описваме, а ще го приложим като инструмент към музикалната архитектура, чиито Принцип и Закони той съдържа. Този принцип и тези закони засягат също и всички изкуства и художествени занаяти, които биха могли да се приложат при монументалния ансамбъл, свещен или светски, или да бъдат отделени от него. Казано иначе, архитектурното Пространство, определено чрез Словото или чрез неговите музикални Еквиваленти, може да дари с единството на своята хармония всичко, което Сградата съдържа като форми и цветове, комбинирани естетически, какъвто и да е използувания материал: орнаментиране, мозайки, фрески, витражи, оцветяване, килими, мебелиране, керамики, статуи, тъкани, драперии, дантели, дрехи, украшения от злато и желязо и т.н. Религиозната сграда е тази, която изисква най-голямо съобразяване с Принципа, най-голяма точност в съблюдаването на археометричните Закони и всичките им съответствия. Следователно, именно чрез такава сграда ще направим и нашата демонстрация; тя ще бъде още по-валидна и за прилагането на нашия метод в светските изкуства. За построяването на един паметник, според принципа и законите, ние използуваме множество точни инструменти, сред които: 1. Археометърът като универсален определител (инструмент бел.пр.);

331

2. Археометричният Еталон като аритмологична Линия на музикалните аритмология, метрология и морфология; 3. Градусната линия (транспортир - бел.пр.) на Археометъра, когато става въпрос за точно класифициране на цветовете, тяхната музика и техните универсални съответствия. Демонстрацията, която следва, съдържа описание на последните два инструмента, чиято употреба така ще стане по-добре разбрана. Нека вземем един прост архитектурен Вид, Параклиса. В емпиризма на Изкуството, което властва сега, той би бил едно произведение на въображението, опиращо се върху имитацията. Следователно то не би имало точна спецификация и би останало неразличимо и неопределено като предназначение. В научното и религиозно изкуство, което ние създаваме, това произведение ще бъде специфицирано и определено от името или от музикалния Еквивалент, които то ще трябва да изрази графично според Законите на музиката и на формите. Името, което избираме в този случай е MaRiE. Главните букви са тези, които ще трябва да се произнасят в мелодичното предоминиране. Останалите ще влязат в хармонията, която ще придружава мелодията. А РХ Е О М ЕТ Ъ Р

Името на Мария ни насочва към прилагането на Археометъра в Науката за Религиите, към тяхното точно място в Генезиса и в Синтеза на Божието Слово, към тяхната символика, към логичното значение на всички изрази на творящата Мисъл, - букви, числа, ноти, форми, цветове, ангелски или космологични функционалности, еквивалентности и съответствия на всички тези знаци на Божието Слово, хармонии, съответстващи на литургичната година, на месеците, на дните, на часовете и т.н. Религията на Божието Слово, която е принципът на сравнение за всички останали религии, се чете върху първите два триъгълника северен и южен, на Археометъра. Първият триъгълник носи на свещен език името на Божието Слово - Иисус, а вторият - името на Мария. Следователно ние ще изучим именно него - втория триъгълник, този на южното Слънцестоене на Словото. Като знаем, че Музиката е езикът на Числата, който ще ни даде езика на Формите, четем в триъгълника на Мария: М = 40 + R = 200 = 240. Деленето на това музикално число на 8 се чете в третата буква Е = 8. Освен това, четем М = 40 + Е = 8 = 4 8 . Литургичното отнасяне на това Число, елементарната музикалност се чете в Мойсей, Битие, Гл. IV, 332

стих 21: IOBaL = 48. Първата буква I посочва съответствия. 48/2 = 24 х 10(1) = 240

струната

и

нейните

МУЗИКАЛНА АРХЕОМЕТРИЯ НА ЛИТУРГИЧНИТЕ ЕЗИЦИ АНГЕЛСКИ ПОЗДРАВ Латински език

Маркиз дьо Сент-Ив д ’Алведр

Бас Камбани или арфа (* Орган или пиано

333

Следователно Археометърът ни дава музикалната система, с коятс трябва да си служим и която произлиза от тази на първия триъгълник и от Името на Божието Слово. 10 + 80 + 6 = 96, 96/2 = 48 и т.н. и т.н. След като определихме по този начин хармонията, остава само да прочетем мелодичния еквивалент на името, което сме избрали. Археометърът ни отговаря: М =ре, R = до, Е = ла. Произнесено по съвременен начин, това име дава следните тоналности: I = сол, тоналност на до като квинта, на ре като кварта. - А е радиусът или струната, която ще бъде избрана. Археометърът ни даде музикалните числа на името, което искаме да изградим и да се произнася от всеки художествен предмет, който ще бъде част от свещената Сграда. Сега ни трябват музикалните и модални серии, а накрая - тяхната. транспозиция от Аритмологията към Морфологията или, иначе казано , от езика на Числата в този на еквивалентните Форми.

335

ЕТА ЛОН ЪТ 1. Сонометрия на Числата на свещеното Слово, словесна серия, физическа серия. 2. Еталон и производни. - 3. Седемструнна диагония. 4. Осемструние. - 5. Прост хроматизъм. - 6. Двоен хроматизъм. - 7. Множествен хроматизъм Да се обърнем към втория ни точен инструмент, Еталона или музикалнага линия на Археометъра. Ето неговото кратко описание: Той е съставен от една метрична линия от 1 м. 44см. (144см - бел.пр,), която е маркирана напречно с деления, наречени интервали. Те са определени с числа, които носят от една страна името на Словесната Серия, а от друга страна името на Физическата Серия. Словесната серия е езикът на Числата, тяхната универсална музика. Числата от Физическата Серия са тяхната пропорционална инверсия, позволяваща всички възможни изчисления на вибрациите. Тази двойна система, дадена от Археометъра, потвърждава системата на физиците, базирана върху простите числа и техните също прости Отношения. Така той отговаря на съвремената Наука и, в същото време., на християнското Откровение, чиито аритмологични и аритмометрични отношения към Числата той носи - 144000 за музикалната Аритмология и 144 за съответстващата Метрология. Метрологията на Еталона следва същото развитие като Аритмологията му. Тя започва от най-голямата дължина на измервателното качествено Единство, както Аритмологията започва от яалголямото число, участващо в универсалното качествено единство, определящо серията словесно. 336

Един прост прочит ще покаже, че този Еталон свързва метъра със струната ре бемол и че по този начин цялата словесна серия на числата съвпада точно с френската система на изчисления и мерки, което е уникално и липсва при всички други сонометрични линии. При всички линии към метъра се прилага струна до и нейната скала, които не му съответствуват и присъствието на метъра до тази сонометрична линия на до по-скоро смущава вместо да служи за наблюдение, опити и изчисления, що се отнася до сонометрията от двойна гледна точка - словесна или музикална и физическа или вибраторна.

5-и стил или висок стил. - Параклис на Мария Върху Еталона ще прочетем, че точното място на струната на до съответствува на 1,08м. Така ре бемол съответства на 1,000м и точността на Еталона е разширена до 1,00м. На свой ред, до съответства на 1,080м и на Еталона е на 1,08000.

РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ “Свидетелството”, което се отнася най-вече за Еталона и неговите приложения, възпроизвеждаме тук “in extenso”. От 26 юни 1903 год. XII. - Прецизни инструменти 3. - Теглилки и мерки, математически инструменти

№ 333.393

Петнадесетгодишно свидетелство, поискано на 26 юни 1903 год. от г-н Жозеф-Александр дьо Сент-Ив, живущ във Франция. Начин за прилагане на музикалната линия към архитехнията, изящните изкуства, занаяти и индустрии, свързани с графичните и пластични изкуства, средство, наречено: археометричен Еталон. Регистрирано на 19 септември 1903 год.; публикувано на 23 ноември 1903 год. Това изобретение има за предмет едно средство, наречено: археометричен Еталон, което означава музикална скала, изобразена върху линия, позволяваща приложението в архитехнията, изкуствата и занаятите или графичните и пластични индустрии на математическите отношения на простите или комбинирани пропорции. Законите на тези математически отношения са числата, същите като тези в музиката и в хармонията, но приложени към пропорционалните линии и към формите, вместо към струните и към звуците. Този еталон се различава от другите музикални линии с това, че отговаря на следните условия: 1. Той е напълно аритмологичен, с други думи - снабден с двойна серия от числа, формиращи двойна пропорционална скала, предназначена за пресмятане на естетическите пропорции. 2. Той е морфологичен чрез своите интервали, отбелязани чрез напречни черти. Тези деления на струната или на линията са обосновани от съответстващите числа. 3. Той е метрологичен в рационално отношение и е свързан с десетичната метрична система, с метъра. 4. Той е археологичен и археометричен в рационално отношение и е свързан с археометъра, създаден от нас. Този археомегьр (виж фигурите) е един точен кръгов определител на съотношения, космологичен код за висшите религиозни, научни и художествени изследвания. Той е съставен от множество концентрични

зони на съответствия, съдържащи от обиколката към центъра: една двойна зона на градусите: една двойна зона на буквите; една двойна зона на числата; една двойна зона на музикалните ноти; една двойна зона на. цветове и една двойна зона на космологични знаци. Чрез своите ноти и музикални числа археометърът е послужил за създаването на този еталон. Но, нотите и числата имат, върху археометъра, и други еквиваленти като функционални изражения на научната логика. Следователно еталонът води, чрез своите точни отношения с археометъра, до всички свои възможни приложения в изкуствата, занаятите и индустрията, свързана с изкуствата, както са посочени по-горе. Освен това той предоставя на всички други скали и музикални линии, използувани за същите цели, всички или част от тези археометрични съответсвия. Илюстрацията показва как са съставени различните музикални линии и какви промени това изобретение внася в тях. Тя показва пет линии, една от които е самият метър: 1. Фиг.4, археометричния еталон; - 2. Фиг.5, сонометричната линия на физиците, тази на Птолемей; - 3. Фиг.6. френският десетичен метър; - 4. Фиг.7, линия на темперираната система; 5. Фиг.8, линията на системата на Питагор. Линиите от фиг. 5, 7 и 8 имат медиани/ и ос, чиято употреба ще обясним по-късно. Линиите от фиг.5, 6 , 7 съществуват на всички сонометри, тези от фиг.5 и 7 са без аритмологични скали. Музикалната скала на линиите от фиг.5 и 7 показва, че те са отнесени към струната на до, а самата тя е свързана с метъра, фиг.6 . Линията от фиг.5, тази на физиците, единствената, която е научно точна сама по себе си, е завършена пс отношение на струната на до и е снабдена с 22 енхармонични интервала. Тя не е директно аритмологична, защото на нея няма никаква серия от логически или физически числа, които да мотивират нейните напречни деления. Тя не е и директно морфологична, доколкото няма числа, които мотивират естетическите й интервали. Тя не е метрологична, защото струната на до, която тя представлява е делима на 9, значи на 6 и на 3. което не е десетичната система на метъра. Следователно, тя не е археометрична, поради липсата на тези научно точни съответствия. Линията от фиг.7, тази на темперираната система, още по-малко отговаря на тези условия, тъй като е неточна сама по себе си, без въобще да става въпрос за горните отношения. Тя съдържа само тринадесет хроматични интервала вместо двадесет и два енхармонични (т.е. с тонове, различни по название и графично изображение, но равни по височина в границите на дванадесетостъпния темпериран слой. Например: до диез и ре бемол, при което темперацията е точно установяване на височината и количеството на тоновете, които влизат в състава на една или друга исторически образувала се музикално-тонова система. Европейската музикално-тонова система е дванадесетостъпният равномерно темпериран строй, в който октавата се дели на дванадесет полутона-бел.пр.); и тази хроматична серия на до е също неточна, зле скроена и смесваща е пирично диеза и 339

бемола. Линията от фиг.6 е метърът, разделен на интервали 10, 100, 1000, 10000, 100000. Най-голямото число, с други думи - целия метър, има функция на интеграл, на аритмологично качествено единство, на числова и аритмологична универсалност. Той олицетворява цялата мярка за дължина, а в сонометричната система - цялата струна на до, основен звук. наречен тоника. В настоящото изобретение струната е линия, делима естетически на толкова интервали или вторични линии колкото серийни музикални звука включва цялото число. Следователно метърът има логичен смисъл, определено качествено значение, а не само физически или количествен смисъл. При делението на метъра на 10 части, единият край е маркиран с 10, другият край е маркиран с 0 , краят на серията и над нулата е отбелязан дециметър или нарастването на интеграла е 10. Същото е за 100, 1000, 10000, 100000. В последния случай интегралът е 100000 в края и ще бъде наречен тежък (нисък тон - бел.пр.); нарастването към острото (към високия тон - бел.пр.) ще бъде 1/100000 от метъра. И, в това приложение, ще бъде 1/100000 от естетическата линия, ако метърът, снабден с този интеграл, можеше да бъде свързан със сонометър или. иначе казано, ако сред 22-те енхармонични струни имаше поне една приложима към същия интеграл: 100000. Ясно е, че това число върху еталона, фиг.4, на словесната серия в лявата част, определя струната и, е този случай, линията ре бемол. Следователно до е отдалечено на 1 до 1.08м или на своя енхармоничен интеграл 108000. Това отдалечаване към тежкото е необходимо и както ще видим, дава отношението до 108: ре бемол 100 = 27 :25. Всички числа от скалата на 22-те енхармонични струни, като словесна серия, по този начин съответствуват, без изключение или разделяне, на съответните деления на метъра. Така съответствуващият точно на струната или на линията на ре бемол метър става едновременно и сонометър, а оттам и естетически морфометър. нещо, което не би могло да стане без това изобретение, без този археометричен еталон. Предимството, както на това директно приложение на метъра, така и на това съответствие, е в практическото им значение. Използуването им е опростено и улеснено не само за графичните и пластически композиции, но и за тяхното използуване от производителя, предприемача или изпълнителя. Освен това, доколкото словесната серия управлява физическата серия в дясната част на скалата, чрез пропорционална инверсия, точността на този еталон, не само вътре в себе си, но и във всичките му съответствия, позволява проверка на сонометрите като физически инструменти. Фигури 5, 7 и 8 показват, че има съответствие между дължината на тяхната музикална струна с метъра и това е точно ако струната е ре бемол вместо до. Но звукът на метричната струна е. благодарение на диапазона, фиксиран звук, както и самата струна, а не само пропорционален. Например, сега използуваният диапазон, базиран на емпиричния опит на музикантите и производителите на музикални

инструменти, е ла 3 и той дава на своя интервал или на струната си 862,2 вибрации, а на тониката и на струната на до3 - 517,3 вибрации. Самият прочит на тези цифри показва, че те са емпирични и това не може да бъде друго, защото учените са ограничили музикалната скала на острото (високите звуци - бел.пр.), без да му предадат точните съответствия. Всички трудове по акустика и сонометрия впрочем твърдят, че този диапазон е прекалено висок. Отношенията на еталона с Археометъра са: 1. музикалните ноти; 2. диатоничните числа; 3. съответствията на диатониката (гама или последователен ред от звукове, които образуват пет тона и два полутона бел.пр.) с енхармониката; съответствията на двойния кръг от 360 градуса с енхармоничната скала на нотата сол. Тези отношения обвързват и всички останали серии от еквиваленти от Археометъра. Отношението на музикалните ноти е очевидно и не е необходима каквато и да било демонстрация. Отношението на диатоничните числа е фиксирано в съответствие с буквите R, 200 + М, 40 = 240, цяло число на струната сол, което е диатонична словесна серия. Съответствието на двойния кръг от 360 градуса с енхармоничната скала на нотата сол е фиксирано от това число 360 X 400, което е числото на буквата Th - последната от аритмологичните азбуки, използувани в Археометъра. Тези азбуки имат 22 букви, които са 22 числа, както енхармоничната скала има 22 интервала, 22 струни или 22 линии, управлявани от 22 числа. - 360 X 400 = 144000, енхармонична струна на сол. Логическата прогресия на словесната серия съответствува директно на метричната посока, от най-голямото към най-малкото число. Посоката на физическата серия е успоредна, но обратна, - от най-малкото към най-голямото число. Осовата линия f отбелязана на музикалните линии, фиг.4, 5, 7 и 8, представлява метрична струна, защото тези пропорционални линии са сонометри (уреди за изпитване на слуха или още уреди за изучаване законите на трептенията на струните - бел.пр.). Но тя представлява и естетическа линия, защото тези, същите инструменти представляват и естетически пропорционални линии. В този случай по осовата линия се разполага жлеб по такъв начин, че по него лесно да минава върхът на молив или чертожно перо. Така, когато артистът е избрал своите музикални интервали, той може да ги отбележи, както ще покажем, като пропорционални линии според числата, които са пред тези интервали. След това той просто трябва да комбинира тези прости линеарни отношения, като съблюдава тяхната аритмологична, аритмометрична, а оттам и морфологична хармония. Тези линии могат да бъдат изработени от прозрачна или полупрозрачна материя, обковани или не, като закалено стъкло или всяка друга материя. Освен това, тези метри могат да бъдат музикално начленени така, че да могат да се прегъват според музикалните деления. Накрая, те могат да бъдат и плъзгащи се като сметачните линии, 342

така че всеки от 22-та интервала или октави да образува според числото си модална пропорционална линия. И на последно място, тези линии могат да бъдат снабдени с механизъм, който позволява те да бъдат комбинирани във форма на линеал или многоъгълник. След като обяснихме конструкцията на тези линии, да минем към приложението на еталона, приложение, което ще е сходно за всички сонометрични линии. Това приложение е валидно за архитектурата, за всички изкуства и занаяти, приложими хармонично в монументалния синтез (свързан с изграждането на сгради и паметници - бел.пр.) като: орнаментиране, железарство, мебелировка, дърводелство, изработка на фрески, мозайки, витражи, статуи, керамики, бижута, тапицерии, килими, тъкани, покривки, дрехи, дантели, скъпоценности, строеж на градини и паркове, на гробници, обработка на мрамор и т.н. Четирите примера, които следват, всички в един и същи стил, са: параклис във височина и хоризонтален план, фиг.9 2 и 10, стол, фиг.11. шкаф, фиг.12, ваза, фиг.13. За всеки пример са взети трите мелодични ноти ла, до, ре, избрани от Археометъра, фиг.2, съответстващи на буквите М, R, Н, без да се навреди на хармоничния им акомпанимент, в зависимост от строя на тяхната тоника. За първата позиция на тези три ноти тониката е ла. Следователно вземаме музикалната линия на ла от съответствието й върху еталона от фиг.4 и я приемаме за линия и естетична линия /А А ’ - А ’А/ във височина, виж фиг.4а. След това вземаме нейната октава, нейната половина, линията и съответствуващата на тази октава /ВВ’ - В ’В/ линия и я приемаме като ширина под името ла 2. Тези линии са намалени на четвъртина в четирите примера. После плъзваме молива в жлеба / или по ръба на тези линии и получаваме интервалите е точки и черти. Нека вземем за пример фигури 9 и 10. Това е фасадата на параклис в стила, даден от избраните ноти и съответно от техните интервали и линии. АА’ е вертикалната струна на височината със своите интервали; прогресията е вертикална отгоре надолу, от тежкото към острото, от най-големите към най-малките интервали. По този начин мултипликацията на октавите към острото доближава все повече интервалите и позволява да се откроят формите в долната част, в основата на колоните, на вратата и т.н. А ’А, на противоположната страна, е същата струна или линия в обратна посока. По същия начин като по-горе се получават формите на горната част. Тази струна, която е същата като първата, но обърната, дава хармониките и морфологиите, в съответствие с техните закони, изразени в звуци върху музикалната струна. Хоризонталните линии, обозначени с пунктири, са удължени нарочно до интервалите на двете струни или вертикални линии, за да се покажат по-добре съответствията. След така регулираните пропорции във височина, минаваме към тези на ширината. 2 За съжаление много от споменатите фигури не са приложени към текста. 343

Там също се използува една и съща струна, тази на ла% половина или октава на предната и със същото обръщане. Хоризонталната струна или линия ВВ’, в основата, има посока от ляво надясно. Струната В ’В, на върха, има посока от дясно наляво. И тук, по същия начин като по-горе, мелодичните линии се обогатяват от хармониките си. Накрая, свързването на всички тези комбинирани хоризонтални и вертикални линии дава музикалната графика, в която се очертава монумента. Чрез този прост метод произведението на изкуството става съответстващо на научните закони на пропорциите, защото морфологията на тези закони е точен израз на тяхната аритмология. Предната графика определя един род, рода на линиите или струните в покой, който наричаме инертен. За да се оживи този род, тези струни или линии трябва да се накарат да вибрират. В избраните примери правоъгълникът има за съответствие вибрацията на пълния полукръг. Затова всяка струна, голяма или малка, става диаметър на кръга на своята вибрация. Тези вибрации, както и техните струни, са музикално пропорционални в самите себе си и в комбинациите помежду си. Така се получава, що се отнася до линиите или струните в покой, морфологичната музика на ансамбъла и на всички детайли в него. Но акордът до-ре-ла, неговите числа и интервали, може да има три позиции в съответствие с музикалните закони. Примерите от фиг.9, 10, 11, 12, 13 дават само едната от тези позиции, но това доказва съществуването и на другите две. Що се отнася до хармоничния акомпанимент на този акорд, той се осъществява в своя тонически строй, според примера, приет за демонстрацията, а пропорционалните линии, които произтичат от това, се получават и разглеждат както по-горе. Същитят начин на действие, същата позиция, същият стил се отнасят и към стола, фиг.11, шкафа, фиг.12 и вазата, фиг.13. 22-та интервала на гамата на формите или пропорционалните линии на красота, по силата на същите аритмологични закони като тези на 22-та звука, имат, както и звуците, почти безкраен брой възможни научни комбинации. Именно този нов ресурс предоставя приложението на музикалната линия в архитектурата и всички изящни изкуства и занаяти, свързани с изкуството, които сме изброили по-горе. Горните примери съответствуват на творческото композиране. Що се отнася до самото изпълнение, ръчно или промишлено, намаляването на четвъртина, споменато по-горе, позволява да си дадем сметка за простотата на тези инструменти, колкото и голяма да е скалата, която в археометричния еталон съответства точно на метъра. Що се отнася до музикалното съответствие на цветовете с формите, можем да го видим на хромичния Археометър, фиг.1: Н, ла = виолетово : синьобО/червенобО; R, до = оранжево : жълтобО/червенобО; М ,р е = зелено : синьобО/жълтобО; 344

и така нататък за всички останали ноти и археометрични съответствия. Фигура 3 представлява един транспортир от 120 градуса, отпечатан върху прозрачна или полупрозрачна материя. Този транспортир служи за определяне на точните хармонични пропорции на основните цветове, които трябва да влязат в меланж, съответствуващ на избрана хармония. Този транспортир се поставя върху хромичния Археометър, фиг.1, като центровете трябва да съвпаднат, а двата крайни лъча трябва да станат бисектриси на ъглите и многоъгълниците на двата основни цвята, чиито смесвания искаме да открием. Предоставено от Молво от името на: дьо Сент-Ив

От изложеното до тук следва, че цялата музикална Аритмология е в точно съответствие с френската десетична и метрична система. Еталонът на Археометъра може, в този смисъл, да приведе всички системи на света към Единството на своята Универсалност, но тук ние ще трябва да се ограничим до приложението, което е предмет на това изложение. Тъй като Числото дава словесен израз на Интервала, а последният на Формата, лесно ще се разбере как ще преобразуваме номиналните мелодия и хармония от аритмологичния език в морфологичния. В началото на серията, върху Еталона четем числото 240: 600 X 240 = 144000 240 е генератор на гама от XII звука, VIII диатоники, IV хроматики; това число е специфично за струната сол, която съответствува на буквата I. Веднага след 240 сол, идва втората диатоника - 216, която ще бъде една от нашите струни. След това откриваме на 180 до, на 160 р е - другите ни две струни. Така получаваме хармоничните серии, определени от Мелодията във връзка с двата рода - диатоничен и хроматичен. 345

Но, ако искаме да използуваме, вместо VIII и XII музикални числа в гамата, всички числа от троичната (свързана с Троицата - бел.пр.) система, наречена енхармонична, със същата лекота ще прочетем върху Еталона тази енхармония. Тя произтича от умножението на всяко диатонично бекар число. 1. по 600 = 24 X 25; 2. по 625 = 25 X 25, за да се получи бемола; 3. по 576 = 24 X 24, за да се получи диеза. Затова на словесната серия на Еталона четем: Сол = 240X 600 = 144000 Ла = 2 1 6 X 6 0 0 = 129600 До = 180X 600 = 108000 Ре = 160 X 6 0 0 = 96000 и така нататък. Съответните деления на Еталона позволяват да се използуват всички възможни музикални родове - диатонични, хроматични, енхармонични, както и те да бъдат преобразувани в езика на Формите чрез еквивалентните интервали: Числото 144000, единственото, което може да даде енхармонията на струната сол, е литургично в християнското откровение. Именно него свети Йоан определя като присъщо на небесната музикална система като неин аритмологичен печат. Числото 144 той определя като единица за морфологично измерване. Затова на Еталона съществува това отношение между 144000 като аритмология и 144 или 1.44м като метрология. Ние не сме търсили нарочно тези съответствия между Науката и Религията, те сами се появиха на нашия Археометър и на нашия Еталон. XXII букви на свещеното Слово XXII числа на свещеното Слово XXII метрични интервала на свещеното Слово XXII звука в енхармоничната гама XXII съответствуващи цвята ... и т.н. ... и т.н. Такива са петте Азбуки на петте езйка на свещеното Слово, които Археометърът и неговйят Еталон ни позволяват да приложим към Архитектурата и към всички Изкуства и естетически Занаяти. Енхармоничните комбинации за красота, които по този начин ние предоставяме на Изкуствата, като брой, представляват едно величествено число. 5.842.587.018.385.982.521.381.124.421. За да се изпишат в музикални ноти тези комбинации, ще е необходима работа по 12 часа дневно в продължение на 9 секстилиона години ! А в езика на логическите форми, който ние съставяме тук, трябва, впрочем, този брой възможни комбинации на музикалната азбука на 346

формите да се повдигне на трета степен; при това третата степен пасва само на най-простата полигонална Морфология! Но богатството на аритмологичната наука, приложена към Изкуството, не спира до тук. Еталонът с неговата метрологична линия и чрез комбинирането на ХХИ-те музикални струни, които тя съдържа, дават само хармоничната Морфология на праволинейните и многоъгълни форми. Това ние наричаме кристален архитектурен род или музикална структура. Но ние ще накараме тези линии да вибрират като струните на арфата или цитрата. Така струните или линиите, прости или комбинирани, се сдобиват с музикални дъги, пропорционални на морфологичното Пространство, които управляват серията и различните стилове, които тази серия съдържа. Така цялото орнаментиране се специфицира според пространството и различните стилове и всичко, от ансамбъла до най-дребния детайл, се съгласува логично и хармонично; във всичко Божието Слово дава на човешкия Дух точните причина и смисъл на всяка красота и всяка хармония в красотата. Това ние наричаме живия или органичен род. трансформиране на инертното кристално в оживено. Затова в противовес на словесната серия на числата се намира другата серия - физическата, обратно пропорционална на цифрите, които позволяват изчисляването на вибрациите ако решим да използуваме Еталона като сонометър. Що се отнася до морфологичната вибрация, ние правим естетическата работа колкото е възможно по-точна и по-проста чрез закона, формулиран по-горе; Дъгата е пропорционална на Пространството и различните стилове, които съдържа. Горното ще бъде изяснено с примери.Преди това, не е без значение да покажем, че еквивалентността на Формата и Числото е факт и закон на Божието Слово.

Вибриращи плочки 347

Еталонът вече ни го доказа чрез еквивалентността на Интервалите и Числата, но вибриращите пластини ще подкрепят това доказателство. 1. Еквивалентност на Кръга и Зодиакалното число XII. Да вземем една кръгла пластина посипана с прах от плавун-3, добре нивелирана: вибрацията ще разкрие една система от форми, наречени Издутини и Възли, техният брой е 12 или е кратен на 12. Еквивалентността на Зодиакалното число XII и формата Кръг се потвърждава по този начин като законодателно слово на Божието Слово.

Църква. - Музикална конструкция в разрез и височина

3 Растението Lycopodium clavatum L. 348

Самата водна капка (виж фиг.на стр. 358 ), която има форма на кръг, при замръзване, показва многоъгълна кристална система, като се започне от равностранния триъгълник до комбинация от два, после четири триъгълника от същото естество, чиито ъгли ще бъдат последователно разположени на 180, 60 и 30 градуса един от друг. Това е определението на Зодиакалния кръг чрез правилни вписани многоъгълници. Затова ние приехме в нашия Археометър Зодиакалната форма за Кръга, а равностранните триъгълници - за определители на тази форма. Така се разкрива словесният принцип на Морфологията и Архитехнията чрез фактите или графиките на Закона. Формата е, както винаги, зависима от еквивалентите на числата.

Нека сега вземем една вибрираща пластина във формата на равностранен триъгълник. Тя е еквивалент на числото 3, както кръгът е еквивалент на 12. Според закона за вътрешното съдържание на числата: 3 съдържа 2 + 1, което, добавено към самото него прави 6 . Наистина, вибриращата плочка на равностранния триъгълник дава 6 шестлъчни звезди. Вътрешността на 6, прибавена към самото него, дава 21 (седем тройки бел.пр.). Същата вибрираща плочка дава и 21 кръга, полукръга и третини от кръгове. Тези примери са достатъчни за доказването на еквивалентността на Аритмологията и на Морфологията, както и на научната стойност на нашия Археометър и на неговия Еталон, приложени към Архитектурата. Да се върнем към нашата демонстрация. 345

Трите мелодични въплъщения на името на Мария могат да заемат 3 позиции (или ноти - бел.пр.), в съответствие с познатите правила на Музиката, но тези звуци имат това тройно словесно качество единствено в зависимост от числата. 1.216 180 160 - ( 54 45 4 0 ) 2.180 160 1 0 8 - (4 5 40 27 ) 3. 160 108 90 - ( 80 54 45 ) За да бъде демонстрацията ни проста и лесна, тук ние ще приемем Л а1 216 върху Ла2 108 като, разбира се, в този интервал октавата, минорната терца на До 180, както и квартата Ре 160 ще възпроизведат другите букви от името. Така ние ще вземем една от 3-те ноти като пример и тя ще ни даде 5 стила.

Църква. - Главна фасада 350

От нашата Линия-Майка ще отделим две вторични линии или струни, Ла и нейната октава. После ще ги разположим под формата на Т, след като сме ги разграфили на модални серии в съответствие с Еталона и неговата диатонична система. Октавата 108 ще служи за основа, хоризонтална линия и ширина, цялата струна ще служи за височина и ос на симетрия. Вижда се, че нашите некомбинирани струни са тройни. Едната дава възприетата гама, другата - нейното обръщане, което позволява да се открият съответствуващите морфологични хармоники, съгласните. Накрая, струната или метровата линия в средата събира, всички тези интервали, които се назовават както, когато докосваме с меката част на пръста струните на цитра в морфологичната точка, където имената събуждат хармонични съгласни звуци.

На базата на тези прости данни, музикалното пространство, избрано от нас, с други думи Л а1 върху Ла2, 216 върху 108, ще генерира пет рода или стила. 351

Видяхме, че струните или метрологичните линии образуват Т, то, от своя страна, образува един четириъгълник, а той - пет различни триъгълника. Тези пет триъгълника, които наричаме фронтони, генерират нашите пет стила, от които два са много близки и напомнят гръцкия. Затова за тях ще дадем само един пример. 1-ви стил ... Той напомня гръцкия, без да го имитира, защото нашият метод елиминира всяка възможност за имитация дори и единствено поради факта, че той е директно логически, словесен и музикално систематичен. Плочката с надпис, поставена под сградата, указва нейния стил. Първата фигура показва музикалната конструкция, според инертния кристален род, определен от основата и височината, общи за четирите примера, със специфичната разлика в триъгълниците, отбелязана на плочката. Тук няма нужда да регистрираме дадените музикално пропорции, защото те са много ясни за разчитане от самия пример. Струните До и Ре пеят музиката на формите в точките, отбелязани върху линията, а хармоничния стрий на Ла акомпанира и завършва тази мелодия. Съседната фигура показва прехода от този кристалнен стил към оживения стил, който се получава чрез комбинирането на дъгите от кръга или вибрациите, съответствуващи на триъгълника. 3-ти стил - - същите бележки 4-ти стил “ “ 5-ти стил “ “ Така, от една единствена позиция, получаваме пет стила, а можем да използуваме и трите позиции, което ще ни даде 15 стила. Искаме да посочим също увеличаването на октавите върху вертикалната струна, което позволява да се обогати, ако не и да се мултиплицира, всеки стил. Също така искаме да отбележим, че темата, разглеждана съгласно същия принцип и същите закони, но обратно, може да ни даде произнасянето на същото име в светската архитектура на вили, замъци, резиденции, дворци, което води до 30 стила за един вид, определен от едно единствено име. Няма да пропуснем да отбележим, като изучаваме внимателно тези примери, че оживяването на изяществото и възвисяването расте постепено от първия към петия стил. Също както първите два стила напомнят гръцкия, така третият напомня романския, четвъртият - готическия, а петият надхвърля онова, което съществува като стремеж и вдъхновение в класическите форми на предишните три стила. Освен това, след гръцкия, който е нещо като детство и неясно изразяване на архитектурното изкуство, виждаме, че в другите три стила се използува колоната, но доста различно. Тя вече не е украса на стряхата, чужда на сградата, а архитектурно въплъщение на реална опора. 352

В класическата система короната и антаблемента4 сами по себе си формират стила на архитектурата. Все пак те не принадлежат нито на него, нито на конструкцията, от която стилът е неделим. Но този същият стил, променлив в нашата система, в зависимост от безкрайността на своите видове, влиза като неразделна част в архитектурния ансамбъл и в цялостната конструкция. Това вече се вижда в третия стил и става все по-ясно в четвъртия и петия. АРХЕОМЕТЪРЪТ КАТО РЕГУЛАТОР Не искаме да прекъсваме приложението на нашия Еталон. Но преди да трансформираме струните от кристалния род в оживения род чрез пропорционални вибрации, ще проверим тази хармонична конструкция като я положим върху Археометъра. Ето описанието на тази проверка, което може да се проследи на съответната фигура.

4-ти стил (Неоготически). - Параклис на Мария 4Стряха - издадена покривна конструкция в страни от носещите зидове 353

Планът заема централната част на археометричния кръг като сградата е разгърната в две лица и два разреза. 1. Изглед на фасадата от север; 2. Изглед отзад от юг; 3. Разрез на основата от изток; 4. Страничен разрез от запад. По този начин се проверява изцяло хармонията на цялата сграда и на всичките й части по отношение на плана. Накрая, малкият вътрешен кръг, който е в центъра на плана, показва модула. Но той се прилага не само, както е в гръцкото изкуство, към външното орнаментиране, наречено стил, или с други думи, към колоната и антаблемента на стряхата или на перистила5. Нашият модул характеризира цялата музикална Сграда, неделим от конструкцията, както и от всяка вътрешноприсъща част от този хармоничен синтез на формите. Така, след като използувахме Археометъра като Откривател, сега го използуваме и като регулатор. Даваме археометричната проверка само на един пример, за да не удължаваме безполезно това описание. Археометърът-Откривател ни даде съответствията на Името на Мария, музикално и морфологично произнесени като параклис, чрез пренасяне върху Еталона. По същия начин тези два инструмента за точно измерване ни дават и катедрала със същото име. По силата на същия принцип, на същите закони и със същите инструменти можем да получим и катедрала на Божието Слово Иисус. Добавяме и една манастирска църква, създадена по същия начин, но без съобразяване със Словото, за да покажем, че музикалният Език на Формите може да се използува директно. Но, поради самия факт, че той е и еквивалентен Език, в този пример, той ни дава и съответстващото име. Разбира се, тези катедрали и тази църква са само един от петнадесетте примера, които можем да дадем за такива сгради, без да смятаме петнадесетте други полусветски монумента като първосвещенически или епископални дворци, семинарии, университети, училища, хосписи, обители, религиозни театри и т.н.

' Ред колони около сграда или пред фасадата на сграда 354

В ази

Що се отнася до предметите, които могат да влязат в свещената Сграда в морфологично съзвучие с нейната хармония, ще ограничим примерите до керамиката и бижутерството, свързани с вазите. Там също един вид, основан на една нота, а те могат да бъдат 3, ни дава 5 стила, от които 4 са ясно разграничими. Същото е и с всички други естетически предмети.

355

Колони Трябва да дадем и едно последно доказателство: получаването на колоната и простанството между колоните по същата система и в съответствие с модула на ансамбъла. Примерите, които представяме са от манастирската църква.

ХРОМОЛОГИЧЕН АРХЕОМЕТЪР 1. Хромология на свещеното Слово, Трите цвята. 2. Хексадата на божествените Слънцестояния. 3. Хексадата на Ангелските Равноденствия. 4. Вълновият Синтез - допълнение на анализа чрез радиации (излъчване). 5. Археометрална хронометрия. 6 . Гамите и строевете на хромичната музика: Диатония. 7. Гамите и строевете на хромичната музика: Хроматизъм и Енхармоника За да получим Езика на цветовете, еквивалентни на различните функционални знаци на Словото, използуваме два инструмента: 1. Хромологичния Археометър; 2. Неговият транспортир, част от неговата зона на градусите. Хромичният и хромологичен Археометър е сходен със системата на Шеврьол 6 по отношение на редуването на цветовете върху хромичния кръг, а се различава от нея в следните точки: Хромичният кръг на Шеврьол не показва създаването на цветовете чрез припокриване на повърхността, нито чрез математически пропорции. Той не може да го направи, защото свързва с тези същите цветове, като геометрично съответствие радиусите, а не вписаните многоъгълници. Впрочем, радиусът е в метрично съответствие с обиколката само по приближение и не е в морфологично съответствие. Сам по себе си той не създава форми; не кара кръга да говори. Също така, за да се получи апроксимативния закон на Пи (22:7 - бел.пр.), е трябвало да се подходи емпирично чрез вписани многоъгълници. За да се получи морфологията, словото на формите, в кръга, трябва да се прибегне до съответствието на радиуса с правилните вписани многоъгълници. Следователно, трябва да се използува като модел водната капка и нейната кристализация. Първият многоъгълник, който дава това Слово, е шестоъгълникът. Неговият анализ се осъществява чрез два равностранни вписани 6 Шеврьол, Мишел-Йожен - 1786-1889год., френски химик, създател на стеариновата свещ, работил в областта на багрилното производство 356

триъгълника, като всеки ъгъл е разположен на 60 градуса от съседния. Хордата на Дъгата от 60 градуса е равна на радиуса. Ако повторим шестлъчната звезда, така че последователните ъгли да са разположени на разстояние от 30 градуса един от друг, или с други думи, ако впишем, при тези условия, четири равностранни триъгълника., те ще генерират чрез застъпването си, три квадрата, чиято страна на свой ред е равна на радиуса. Следователно, по този начин, стигаме до троичните Принцип и Закон на Словото на формите, определени чрез вписани многоъгълници и тяхното отношение към радиуса. Ето това е първата фундаментална разлика между хромичния кръг на Шеврьол и Археометъра, който е морфологичен.

Църква. - Странична фасада. Втората разлика е, че хромичният кръг на Шеврьол не дава чистите цветове, а цветове, замъглени от последователно и пропорционално меланжиране на бяло и черно. 357

Доказателството за факта на съответствие на цветовете и Формите се прави чрез ротация. Ако се завърти хромичния кръг на Шеврьол около центъра му, той ще покаже, както и диска на Нютон, анулирането на всички цветове помежду им в полза на едно сивкаво бяло. Напротив, ако завъртим хромичния Археометър, ще видим, че цветовете се съставят музикално помежду си, взаимно се оживяват; и на този фон фотогенериращият лъч, жълтото, се утвърждава със сила, каквато не личи да има, когато археометричният кръг е в покой.

С първия си северен триъгълник, чиито ъгли са разположени на 120 градуса един от друг, Археометърът дава Принципа на троицата, хромична и хромометрична: синьо, 120, жълто, 120, червено, 120.. С двата си триъгълника, северен и южен, той дава тези три цвята плюс техните смесвания чрез равни части, на три двойки и позиции: 1. 60°/60° синьо/жълто 2. 60°/60° жълто/червено 3. 60°/60° червено/синьо С двойката триъгълници, запад и изток, освен предишните, той дава смесването на трите двойки първични цветове в пропорции 30/90, 60/60 и 90/30. Това са зодиакалните цветове. Тези последните, на свой ред, вписват сами своите интерференциални смесвания, които се получават при застъпването на равностранните триъгълници.

358

Тези интерференциални цветове вече не са зодиакални, а обикновени часови и комбинирани. Прибавени към 12-те зодиакални, общият брой на цветовете става 48. Друга възможност за получаване на часовите цветове е да се удвои броя на равностранните триъгълници, които определят Зодиака и, в този случай, 24-те цвята плюс добавените интерференциални ще дадат 168 цвята. За да се снабди Археометъра с хромични декани, са необходими 12 равностранни триъгълника; тогава интерференциите, добавени към 36-те ъгъла ще дадат общо 360 цвята. Никой от тези цветове не е изкуствен; всички са естествени и свежи. - За да ги затъмним, прибягваме до системата на Шеврьол. На разстояние 180 градуса, или в хомологичните им точки на противопоставяне, всяка двойка археометрични цветове се допълва взаимно. Радиусът или диаметърът, отбелязан в малкия централен кръг на. Археометъра, маркира тази хомология. Останалите съответствия на езика на цветовете са отбелязани върх> Археометъра и там няма какво повече да се добави. Всяка серия или език на археометрични Еквиваленти, следователно, съставлява една хромична класификация, която липсва в Изкуствата и Занаятите, работещи и използуващи цветовете, въпреки усилията на Шеврьол да сложи край на объркването и анархията в тяхната номенклатура. Същевремено Археометърът предлага толкова елементи на класификация, колкото са еквивалентите на Словото, които той съдържа. А, точно както дублирахме Археометъра с неговия Еталон по отношение на Аритмологията и Морфологията, така ще го дублираме и с един сегмент от неговата двойна градусна скала по отношение на хромологията. Така ще имаме една нова класификация според градусите, техните числа и пропорционални сегменти. ТРАНСПОРТИР Този инструмент за точни измервания се състои от един археометричен сегмент от 120 градуса, с други думи, от пространството между два основни цвята от Триъгълника на Божието Слово. Разграфяването, както и това на двойната зона на градусите на Археометъра, е в две посоки. По този начин композицията на сложните цветове се проверява, чрез две числа, които дават пропорцията на смесванията на двата основни цвята и сборът е винаги 120. Направен от прозрачна или полупрозрачна материя, този двоен транспортир се поставя върху хромичния Археометър. 355

Центровете на двата инструмента трябва да съвпаднат. Двата крайни радиуса на Транспортира трябва да са бисектриси на ъглите на археометричните многоъгълници, носещи двата основни цвята, чиито математически комбинации искаме да узнаем, управляваме или използуваме. Секторът е разделен на три концентрични зони.

Първата е наречена Зодиакална, втората - Часова, третата Деканска. Върху транспортира може да се разчете: Всяка двойка основни цветове на 120 градуса разстояние. Създаването на първото им смесване чрез равни части или 60/60. То, смесването 60/60, влиза в зодиакалната система и не е предмет на отделна зона. На базата на два основни цвята, разположени на разстояние 120 градуса, Зодиакалната зона дава три смесвания в пропорции 90/30, 60/60, 30/60: заедно с интерференциите това са 48 цвята. Радиусите, които посочват тези цветове върху Зодиакалната зона на Транспортира са бисектриси на ъглите на съответните многоъгълници. Същото е при Часовата зона с числата 15/105, 30/90, 45/75, 60/60, 75/45, 90/30, 105/15; заедно с интерференциите цветовете са 168. Същото е и при Деканската зона и нейните числа, като в този случай Археометърът е с 12 триъгълника и хромологичен кръг от 36 цвята, които дават, заедно с интерференциите, общо 360 цвята. Класификацията на цветовете, при използуване на двата инструмента, се резюмира така: 360

Аритметична номенклатура на цветовете чрез двойния Транспортир От синьото до жълтото: Серия на зелените. Зодиакална зона: синьо/жълто 90/30, 60/60, 30/90.

Археометричен екер. Часова зона: синьо/жълто 105/15, 90/30, 75/45, 60/60 45/75 30/90 15/105. Деканска зона: синьо/жълто 100/10, 100/20, 90/30, 80/40, 70/50 60/60, 50/70, 40/80, 30/90, 20/100, 10/110. От червеното до синьото е Серията на оранжевите, същите зони, същите числа като по-горе.

От червеното до синьото е Серията на виолетовите, същите зони, същите числа като преди. За твореца остава само да определи своето Синьо, Жълто и Червено, според наситеността, която му трябва. После той ще управлява цветовете и смесванията им с числата, посочени горе. И накрая ще си послужи с транспортира и съответствията от Археометъра. Нека сега се върнем към хромологичните съответствия, които касаят нашите параклиси. Двете крайни линии на Транспортира, поставени върху Археометьра като зодиак, ще бъдат бисектриси на синия и на жълтия зодиакални ъгли. Цветът на буквата М ще се чете като зодиакално зелен: 60 синьо/60 жълто. Същото действие, приложено върху комбинациите от червеното и синьото, ще разкрие буквата Е като зодиакално виолетово: 60 червено/60 синьо. Цветовете на името на Мария, принадлежащи на южния триъгълник, представляват следователно първите три диатонични комбинации на трите първични радиуса от северния триъгълник, този на Божието Слово - Иисус. Следователно те принадлежат на диатоничната система или на шестте тона от гамата, маркирана от числото 240 върху един и същ триъгълник. Но тази гама, която съдържа също и 4 хроматики или 12 интервала, позволява акомпанимента на Мелодията на Името, според диатоничната хармония или в съответствие със зодиакалната или хроматична хармония. Към цветовете, които формират мелодията на името на Мария, трябва да се добави и този, който съответствува на възнесението й като Дева-майка, Царица на Небето, на Ангелите, на патриарсите, на Светците. На Археометъра можем да прочетем, че този цвят е синьото, хрономичен 7 еквивалент на Мъдростта, на първата буква от Името на Отца и на Сина, на основната небесна струна, на знака на Девата и т.н. Това е I-то от името на Мария, отделила се от тленността чрез Божието Слово Иисус. М УЗИКА НА ЗВУЦИТЕ 1.

М узикални Генезис и Синтез. - 2. М узиката на Времето. 3. Седемте сонометрични правила. - 4. Седемте строя. 5. Тройният енхармоничен строй на слънцестоянията на Божественото Слово. 6. Карета на седемте интервала и записването им с цифри. 7. Ново космологично писмо, нотно Седемлиние.

В смисъл, включващ времето на един човешки живот

362

Всичко, което казахме до тук за Музиката на Формите и Цветовете, се прилага със същите числа към музиката на Звуците и към нейните съответствия с другите езици на Словото. Именно така всеки свещен или литургичен език се трансформира чрез Археометъра в мелодии, които носят директния отпечатък на духа на всеки език. Хармоничният акомпанимент, според числата, определящи мелодията, може да се направи така, че да съответствува на западната или на източните системи. Археометрията и нейният Еталон дават отправни знаци за това като връща тези системи в точната им точка на произход в универсалната и интегрална система, чиято Аритмология и Сонометрия те образуват.

Музиката и Археометъра

Музикалните ноти, планетарни и зодиакални отношения 363

Карета на шестте диатонични интервала и техните отношения в седемте строя и в цифрово означение Секунди и терци

Терци i t кшшти

Е в арт и и с епт и м и

При това, добре е да посочим тук някои данни, после пропорционалните археометрични таблици и, накрая, таблиците, които се използуват все повече от европейските народи. Всички тях ние можем да използуваме за едни и същи предмети, макар че предпочитаме онези от тях, които са точни, както от религиозна, така и от научна гледна точка. РЕЗЮ М Е Надяваме се да сме показали ясно, че трите инструмента, описани до тук, Археометърът, Еталонът и разграфеният Транспортир представляват едни нови средства, позволяващи множеството приложения, които изложихме. Всеки от тези инструменти може да бъде изиолзуван в своята цялост или частично, чрез елементите, които цялостта съдържа. Например, Археометърът може да бъде разделен на различните си зони и многоъгълници, те могат да бъдат мултиплицирани в часови, декански, прости, двойни, тройни и др. системи.

Същият инструмент може да бъде разделен на сегменти, редуцирани в таблици на съответствия, а тези таблици могат да бъдат разпределени във фрагменти или според Буквите, или според Числата, или в съответствие с техните комбинации. Еталонът, на свой ред, може да бъде разделен както на линии, така и на струни, които от своя страна да бъдат комбинирани в т-образна форма, в ъгли, екери, паралелограми, триъгълни фронтони и т.н. Накрая и разграфеният археометричен сектор може също да се намали или увеличи според нуждите на изследванията и приложенията. Що се отнася до археометричните цветове, тях можем да намалим в гами, в хармонични серии и, чрез ротация, да получим музикални зони от нови, непознати цветове за съвременните системи, които биха се 367

определили цифрово с комбиниране на огромни числа, управлявани от ХХИ-та интервала. Същото е валидно и за прилагането на нащия Еталон в инструментите за Сонометрия. Същото е и при системата от подвижни или фиксирани прегради (черти, прагове, лостове и др. за образуване на съответните тонове при музициране на съответните инструменти - бел.пр.), приложима в струнните инструменти като цитрата. В това приложение, сонометричното изследване ще установи съответствието на преградите или интервалите с числата, чиито серии искаме да изследваме, независимо дали това ще бъде просто или сравнително изследване.

Потир 368

Един подробен пример струва повече от много теоретични разсъждения, за да се покаже приложението на Принципите, дадени от Археометъра. Затова ние ще дадем една серия от рисунки, любезно предоставени от г-н Гужи, показващи в подробности приложението на акорда Ла, До и Ми в архитектурата. Големият параклис, ъглестосводест стил, съответствуващ на този акорд, е представен в следващите осем рисунки във всичките му аспекти и ние сме убедени,че изследването на тези фигури ще заитересува всички архитекти и любители на Изкуството. Нека си припомним, че, благодарение на Археометъра, всички предмети, принадлежащи на параклиса (1), както и витражите и украсите, са точно адаптирани към нотите, или с други думи, към буквите и името, което параклисът материализира. Стилът и цветът на всеки предмет се променят с всяко божествено име. За цветовете, цветовите гами и сградата ще се посочат отношенията. (1) Виж чашите горе.

Големия параклис. - Фасада /ъглестосводест стил/. - Акорд Ла, До, Ми.

Големия параклис. - Фасада /ъглестосводест стил/. - Акорд Ла, До,

Големия параклис. - Детайл от предверието и входната врата /ъглестосводест стил/. - Акорд Ла. До, Ми.

Големия параклис. - Разрез /ъглестосводест стил/. - Акорд Ла, До, Ми. 372

Големия параклис. - Разрез.

Големия параклис. - План /ъглестосводест стил/

374

Големия параклис /ъглестосводест стил/ - Акорд Ла, До, Ми. 375

Големия параклис. - Фасада и разрез за демонстрация /ъглестосводест стил/. - Акорд Ла, До, Ми. 376

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

“И сега, в старостта си, хвърляйки поглед назад към дългата следа на нашия изпълнен дълг, виждаме, с велик мир в душата и в ума, че тя не се е отклонявала нито в книгите ни, нито в личните ни или обществени деяния. Тя се извисява над незнанието и клеветата, високо над презрението, до божественото състрадание към тези нещастни слепци, водени от други слепци към човешкия Ад, който ще ги погълне. Това Милосърдие ни кара, въпреки най-жестокия траур, въпреки възрастта, въпреки болестта, да довършим този труд, нещо, което бяхме обещали на божествения Учител да започнем и завършим с негова помощ. Славата ще бъде, следователно, единствено за Иисус-Христос и в Него, за ангелската душа, с която Той ни събра и от която пожела дори и смъртта да не може да ни раздели.” Тези думи на нашия Учител, които завършват предговора на “Истинската мъдрост” са и логичен завършек на неговия възхитителен труд за Археометъра. Както старателният читател е успял да види, този Археометър припомня научно и позитивно, извън всякаква магия, най-големите тайнства на древните религии. Той е също и един забележителен инструмент със социално приложение и ние вярваме силно, че след като изучи настоящото произведение, читателят ще бъде подбуден да прочете възхитителните “Мисии на Сент-Ив” - Мисията на евреите, Мисията на суверените, Мисията на французите и, преди всичко, “Мисията на Индия”. Препоръчваме особено на извисените духом да изучат “Теогония на патриарсите”, приложение на ключовете на Археометъра в превода на Битие на Мойсей и Евангелието на Свети Йоан. Съществуват и няколко екземпляра от един том, посветен на музикалното приложение на Археометъра, който е ядрото на втората част на това произведение. Наред с Археометъра, считан за откривател на цялата древна мъдрост, видяхме и два също толкова забележителни инструмента, произлезли от самия Археометър: първо, Еталона, чиито възхитителни архитектурни приложения ни разкри г-н Гужи като, заедно с нашия Учител, напомни и за музиката на формите и второ - Естетическия Транспортир с неговите многобройни приложения. Не си правим никакви илюзии относно необходимия труд, който трябва да се положи, за да успее човек да започне да работи, с цялото нужно познание, с този инструмент за интелектуална, религиозна и социална трансформация, какъвто е Археометърът. 377

Ще са потребни, може би, двадесет или тридесет години за една школа или човек, за да преоткрие творчеството на Сент-Ив и да му въздаде заслуженото. Всъщност, като си помислим, че Вронски все още не е овъзмезден за положените усилия по синтеза, даваме си сметка за годините, които ще бъдат необходими да бъде оценен Археометъра по достойнство. В нашата епоха на интелектуална ленност, в която единствено провинциалните читатели имат нужното умствено спокойствие да четат и размишляват върху техническите творби, този труд несъмнено ще бъде счетен за забавна идеологическа система от критиците, бързащи и принудени да оценяват ежеседмично по наколко дузини нови произведения. Какво значение има това?! След много труд “Приятелите на Сент-Ив” успяха да покажат произведението, на което техният Учител беше посветил двадесет години на непрестанни усилия. Те знаят, че Учителят и неговият Ангел са живи отвъд и че ако някои произведения без невидими корени могат да изчезнат, Археометърът е една истинска светлина, към която ще придойдат много факли, явно или тайно, за да търсят освободителния огън, който ще победи завинаги Мрака във всякакъв смисъл.

378

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор към българското издание...............................................................3 Предупреждение..................................................................................................... 11 Сент-Ив и неговото творчество...................................................................... 14

ИСТИНСКАТА МЪДРОСТ КНИГА I ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА АРХЕОМЕТЪРА Посвещ ение.......................................................................................................... 18 АРХЕОМЕТЪРЪТ НА СЕНТ-ИВ Предговор............................................................................................................. 19 ПЪРВА ЧАСТ МЪДРОСТТА НА ЧОВЕКА И ЕЗИЧЕСТВОТО ГЛАВА ПЪРВА Умственият регрес От универсалния словесен Синтез към индивидуалната Философия. Езическото Образование и християнското Възпитание.................................26 ГЛАВА ВТОРА Триумфиращата грешка 1. - Борбата на Пигагор срещу езическия манталитет. - Усилията му за възстановяването на Прото-Синтеза..........................................................34 2. - Последователите на Питагор. - Златните стихове.................................42 3. - Фалшивото питагорейство, древно и съвременно. - Трите ментални раси.......................................................................................................................45 ГЛАВА ТРЕТА Духовната смърт Ренесансът и триумфът на Езичеството чрез съвременния хуманизъм... 52 ВТОРА ЧАСТ МЪДРОСТТА НА БОГ И ХРИСТИЯНСТВОТО ГЛАВА ПЪРВА Пътят 379

1. 2.

1. 2.

-Християнският Матез.................................................................................... 66 - Основните критерии на Матеза..................................................................73 Първи критерий..................................................................................................74 Втори критерий.Първа степен: Положителна......................................... 75 Втора степен: Сравнителна.............................. 80 Трета степен: Превъзходна.................................84 Трети критерий: Религията......................................................................... 87 ГЛАВА ВТОРА Истината - Идентичност на Християнството преди и след Въплъщението......91 - Езотерично Християнство......................................................................101

ГЛАВА ТРЕТА Животът 1. - Органичният Канон за Живот на Човечеството и неговото Откровение..................................................................................................... 118 2. - Божественият Живот и Откровението на Тайнствата.................... 129 Заключение.......................................................................................................... 142 Приложение I. - Хилядолетните цикли....................................................... 147 Приложение II. - Влияние на Езичеството върху Френската Революция. Демонизмът на Шарл дьо Секонда............................................................... 148 Приложение III. - Схема на пръстовия Ключ 5......................................... 152 Бележки върху кабалистичната Традиция...................................................

154

КНИГА II ОПИСАНИЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА АРХЕОМ ЕТЪРА 1. 2. 3.

4.

5. 380

- “Приятелите на Сент-Ив”........................................................................ 167 - Предварителни разяснения........................................................................170 - Словото и А збуките................................................................................... 174 Археометрична планисфера................................................................. 174 Космологическият Археометър....................................................... 183 - Небесните Триъгълници.................................................................... 217 Астрономията на посветителските храмове от древностга...... 217 Триъгълник на Иисус или на Земятя на Ж ивите.......................... 230 Триъгълник на Мария или на Живите В о д и ................................. 239 Триъгълник на светите Ангели или на Е тер а............................... 245 Триъгълник на Агнеца или на живителния О гъ н ........................ 249 - Археометърът и източната Традиция............................................... 252

Санскритската Азбука и нейните отношения с адамическата Азбука Археометрия на ХХН-те адамически букви.................................... 252

КНИГА III ПРИЛОЖЕНИЯТА НА АРХЕОМЕТЪРА 1. - Архитектурата. Общи принципи наприложение..............................317 Изложение на М .Гуж и...........................................................................317 Археометричният Е талон.................................................................. 320 2. - Говореща и музикална Архитектура.................................................. 331 Ангелически поздрав.......................................................................... 333 Еталонът................................................................................................. 336 Свидетелството....................................................................................... 338 Археометърът като регулатор..............................................................353 Хромологичен Археометър (тозина цветовете).............................356 Музика на Звуците.............................................................................. 362 Резю ме.......................................................................................................367 Приложна Архитектура.......................................................................369 Заключение............................................................................................ 377

Vibrations harmoniques.

381

0000006

*