ТРАНС-формации

1

Как чрез силата на хипнозата да постигнем трайна промяна

2

Richard Bandler‚s Guide to TRANCE-formation How to Harness the Power of Hypnosis to Ignite Effortless and Lasting Change Copyright © Dr Richard Bandler 2008 Translation copyright 2010, by Locus Publishing Ltd. All right reserved Ричард Бандлър ТРАНС-формации Как чрез силата на хипнозата да постигнем трайна промяна Превод © Евелина Пенева Художествено оформление © Огнян Илиев Редактор Гергана Рачева Коректор Цветана Грозева Компютърен дизайн Митко Ганев Формат 60/90/16, печатни коли 25,5 част от Локус Пъблишинг ЕООД мобилен: 0888 700 785 e-mail: [email protected] www.locus-publishing.com Печат Полиграфически комбинат “Димитър Благоев” ООД ISBN 978-954-783-125-4

3

Как да постигнем трайна промяна чрез силата на хипнозата

София, 2010

4

5

Съдържание Предисловие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Част 1. Извличане на информация и алгоритми за нейното обработване Как хората създават своята реалност и как да я разпознаваме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 1. Алгоритми, усвояване на ново познание и промяна Как да овладеем възможностите на своето съзнание . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20 2. По-всеобхватно използване на изпитаните и даващи резултат методи Тайната на постиганата с лекота промяна . . . . . . . . 25 3. Изграждането на “действителността” Зараждането на свободата на личността . . . . . . . . . 38 4. Език и промяна Изтънченото изкуство на заклинанията . . . . . . . . . . 52 5. Посоки или резултати Планиране на успеха . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 76 6. Поглед в черната кутия Сигнали за достъп, предикати и стратегии . . . . . . . . 92 7. Субмодални разлики Разликите, пораждащи промяната . . . . . . . . . . . . . . 109

6

Съдържание

8. Силата на нагласата Розовите пудели и плацебо ефекта . . . . . . . . . . . . . . 124 Част 2. Алгоритми за въвеждане в хипноза Хипнозата и изкуството да се създават състояния с огромен потенциал за усвояване на ново познание и умения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 137 9. Развиване на уменията Променени състояния на съзнанието, хипноза и потенциал за учене . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 138 10. Хипноза и контрол Успехът е променено състояние на съзнанието . . . . 154 11. Навътре и надълбоко Алгоритми за ТРАНС-формации . . . . . . . . . . . . . . . . . 167 12. Бързото достигане на дълбокия транс Техники за бързо въвеждане в транс и задълбочаване на транса . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 187 13. Със спомен за душевен покой Алгоритъм за въвеждане в хипноза със спомен за предишен транс . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 200 14. Объркването и възможностите, които открива Алгоритми на прекъсването, претрупаните реалности и вмъкнати примки . . . . . . . . . . . . . . . . . . 205 15. Сложни субмодалности Свобода, забавление и синтезия . . . . . . . . . . . . . . . . . 219 Част 3. Алгоритми за приложение Употреба на инструментите за ТРАНС-формация . . . 231 16. Назад към бъдещето Промяна на личната история . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 232 17. Преодоляване на границите Колебливост, праг и свободата отвъд границите . . . 252

Съдържание

7

18. Премоделиране на миналото Магията на фалшивите спомени . . . . . . . . . . . . . . . . 270 Част 4. ТРАНС-формацията в действие Сеанси с клиенти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 279 19. Структура на ТРАНС-формацията 1 . . . . . . . . . . . 281 Структура на ТРАНС-формацията 2 . . . . . . . . . . . . . . 290 Процесът на ТРАНС-формацията 1 Страх от игли . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 299 Процесът на ТРАНС-формацията 2 Страх от летене . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 326 Преглед на транс-състояние . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 343 20. В заключение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 354 Речник . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 362 Приложения: Приложение 1. Котви и закотвяне . . . . . . . . . . . . . . . . 367 Приложение 2. Сетивни предикати . . . . . . . . . . . . . . . 371 Приложение 3. Някои субмодални разлики . . . . . . . . 374 Приложение 4. Мета моделът накратко . . . . . . . . . . . . 375 Приложение 5. Милтън моделът . . . . . . . . . . . . . . . . . 380 Приложение 6. Извеждане и онагледяване на стратегии . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 393 Препоръчителна литература и аудиовизуални източници . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 395 Общество по невро-лингвистично програмиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 398 Индекс . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 400

8

На сина ми Джей, дъщеря ми Елизабет и д-р Гленда Бандлър – трите озаряващи живота ми светлини

9

Ïðåäèñëîâèå Да бъда редактор на настоящата книга на д-р Ричард

Бандлър, посветена на хипнозата и невро-лингвистичното програмиране е изключителна привилегия. Човек веднъж или два пъти през живота си се среща с магьосник, който не само да сътворява чудеса, но и да прави така, че от тях да се възползват и онези, които го заобикалят. Още от първата страница от “Структура на магията”, част I, прочетена преди много години, разбрах, че съм срещнал изключителна личност. Оттогава в продължение на вече много години провеждаме изследвания с Ричард и аз щедро черпя от невероятния му подход в обучението и личното му отношение, които той винаги споделя с изключителна любезност, щедрост и търпение. Редактирането на неговите текстове далеч не е лесна задача и не поради липса на достатъчно материал (малцина могат да се похвалят с несекващата творческа продуктивност на Ричард), тъкмо напротив: трудно е да се прецени каква част от материала да не бъде включена. Настоящата книга не изчерпва темите и търсенията в работата на д-р Бандлър. Никоя книга не може да бъде изчерпателна или представителна в това отношение. Книгата по-скоро съдържа съвкупност от текстове, написа-

10

Предисловие

ни от автора за новопрохождащите в невро-лингвистичното програмиране, което заедно със свързаните с него области бележат невероятно развитие. В настоящата книга Ричърд се връща към началото на своята работа: хипнозата, променените състояния на съзнанието и процесите, свързани със състоянието транс..., за които той твърди, че по същество са едно и също състояние и процес. След срещата с Милтън Ериксън, случила се преди около 40 години, интересът му към начините и пътищата, по които съзнателните и подсъзнателните процеси могат да лекуват очевидно неподаващи се на лечение заболявания, да премахнат тежки емоционални проблеми и да създадат изпълнено със светлина бъдеще за онези, които са готови да положат усилия. Д-р Бандлър търси границите на възможното, граници, които по неговите думи той все още не е видял. Нека читателите не остават разочаровани от измамната лекота, която внушава прилагането на описаните от д-р Бандлър принципи, процеси, техники и упражнения. Резултатите, до които те водят, са изключителни и илюстрират способността на Ричард да предава знанията с привидна простота, съчетана с чувство за хумор и една особена безгрижна непринуденост; способност, която прикрива невероятно сложни и амбициозни основи. Става ли дума за Ричард, “онова, което гледате, е онова, което виждате”. Виждате не само онова, което гледате... и видяното далеч надхвърля всичко, което сте забелязали, че той ви дава или очаквате да получите. Книгата е разделена на три основни части. Първата е посветена на структурата, процесите и разкриване на алгоритмите, с които работи човешкото съзнание (начините, по които хората изграждат своите уникални светове и пътищата, по които разбираме какво си мислят другите).

Предисловие

11

Втората част изследва променените състояния на съзнанието и ролята им в процесите на ускореното учене, а третата се съсредоточава върху някои от приложенията на тези принципи, процеси и техники при оптимизирането на човешкото поведение. Дадените в края на книгата приложения са предназначени главно за онези от читателите, които все още не познават работата на Ричард Бандлър. Вместо да утежняват възприемането на основния текст с твърде много илюстративен материал, подкрепящите изложението примери са отчетливо вплетени в основния текст на книгата, като предоставят на новопрохождащите в невро-лингвистичното програмиране и хипнозата, както и на опитните в тези области читатели, свободата да се обърнат към тях при необходимост от консултация. Уникални записи от сеанси на Ричард Бандлър с негови клиенти слагат край на изложението. Изключително съм благодарен за помощта и подкрепата, която Ричард ми оказваше при попълването на множеството празнини в моите собствени знания; за подкрепата му при работата ми върху моята собствена книга, “Приложение на магията” и при основаването на Общество на прилагащите НЛП в медицината, което подпомага популяризирането на неговия подход при изцелението и съхранението на здравето в медицинските среди. Хиляди доктори и специалисти от сферата на здравните грижи (както и техните пациенти) вече са установили ползата от обучението на подхода на НЛП в медицината. Искрено се надявам четенето на “ТРАНС-формации” на д-р Ричърд Бандлър” да ви донесе същата радост, каквато донесе на мен в процеса на редактирането на книгата. Гарнър Томсън Лондон, 2008 г.

12

13

Âúâåäåíèå Ч етири десетилетия изминаха, откакто започнах да пиша първата си книга “Структура на Магията”, част I. “Структура на магията” беше книга, която разкриваше как психотерапевтите несъзнателно използват определен тип говорене в терапевтичния процес. През изминалите години изучавах и извеждах моделите на несъзнателното поведение, не само при психотерапевтите, хипнотизаторите и великите комуникатори, но и при спортни специалисти, представители на много други различни области, както и хора, които са променили живота си в огромна степен без или със помощта на психотерапевти: хора с изумителна способност да израстват интелектуално, велики новатори и велики изобретатели. Натрупването на опит при извеждането на моделите в поведението на тези хора и развиването на поведенчески методики имаше за цел да бъде от полза на други хора при разрешаването на проблемите им и постигането на техните цели. Изминах дълъг път, който в много случаи беше невероятно успешен, дори в области, където други “специалисти” не бяха в състояние да помогнат. Тази книга представя малка част от постигнатите от мен в миналото резултати и алгоритми, които вече са били представени в книгите ми, включително в “От жаби в принцове” и “Структура на магията”. Вярвам, че голяма част

14

Въведение

от тези алгоритми все още може да намери своето приложение. Вършили са работа в миналото, вършат работа и в настоящето, затова ги предлагам на вашето внимание с надеждата, че познанието, което съм натрупал през годините, може да ви е полезно. Искам ясно да заявя, че работата ми съществено се различава от психотерапията. Хората, които ме познават, знаят, че упорито отхвърлям етикета “терапевт”, тъй като терапевтите се интересуват от проблемите и се мъчат да накарат клиентите си да ги осъзнаят, за да постигнат подобрение в състоянието им. Терапевтите вярват, че “вътрешното прозрение” е магическият ключ към положителната промяна. Само дето безкрайните години, прекарани в психоанализа не правят друго освен да дават нови основания на психоанализираните да си стоят впримчени в старите си привички и дори да поддържат състоянието си с непрестанното предъвкване на проблемите от миналото. Има психотерапевти, които се стремят да “подобрят състоянието” на своите пациенти, да ги накарат да изоставят лошото поведение, да ги насочат към поведението, което те намират за правилно. Психиатрите пък гледаха на медикаментите в психологията като на голям напредък в областта на психологията. Сега вече на пациентите могат да се предписват медикаменти, от които състоянието им не се подобрява, но след като ги изпият, май вече не се и интересуват какво точно им е състоянието. Други разглеждат мозъка и функциите му като истинска машина. За тях мозъкът е нещо като повреден механизъм, който се нуждае от техническа настройка. Навремето се сблъсках с неврохирург, според когото всеки психологически проблем можеше да се разреши, като го пипне леко “хладно, стоманено острие”. Специалността му

Въведение

15

бяха фронталните лоботомии: операции, при които се премахва част от челната мозъчна кора. След подобна операция хората наистина вече не изпитват нито потиснатост, нито тревожност, затова пък се мотаят безцелно като овце. Попитах неврохирурга защо той и колегите му се ограничават с премахването само на част от фронталния лоб. Защо не премахват направо целия мозък, нали така всички проблеми ще намерят своето разрешение веднъж и завинаги? От онези времена насам настъпи развитие. Неврохирурзите вече не правят толкова много фронтални лоботомии. Не им се налага. Разполагат с все по-силни и все по-силни медикаменти. Излезе ли поведението на пациентите от контрол, терапевтите могат просто да им влеят ударна доза химия. От друга страна, никога не ме е интересувало особено какъв е проблемът на даден клиент. Единственото, което съм искал, е да го разреша и той да си иде по живо по здраво. Желанието ми е било да го науча как сам да разрешава този и всеки друг проблем, с който евентуално ще се сблъска в бъдеще, след като отдавна си е тръгнал от кабинета ми. А когато видях положителните резултати от работата си, поисках да проправя пътя и на други специалисти, представители на “професиите, посветени на хората”, не само терапевти, но и всички, които преподават знания на заобикалящите ги хора. Исках да да им покажа, че хората не бива да се чувстват изгубени, съсипани или в безизходица в остатъка от живота си, че не бива да се отнасят към тях като към непълноценни личности, а да гледат на създалата се ситуация като на положение, в което от всички възможности за избор, те са избрали тази, която им е създала проблеми.

16

Въведение

Вярвам в способността на човек да израства като личност. Човешките същества учат автоматично. Усвояваме езика, на който говорим без усилия, защото притежаваме вродени механизми за натрупване на средства за общуване с хората като нас. Ние сме мощни машини за учене. А така също сме и машини за усвояване на модели на поведение. Някои от моделите, които усвояваме, се превръщат в лоши навици, а други стават изключително благотворни. Фактът, че сме в състояние да научим нещо изобщо, означава, че по-бързо и по-добре можем да усвоим и друго, по-полезно познание. Известно ни е вече, че ученето не отнема непременно дълго време и не налага големи мъчнотии. Всъщност хората учат най-добре, когато учат бързо, както и когато усвояват новите за тях факти на подсъзнателно ниво, за да може определяното от тях поведение да се проявява автоматично. Разбира се, винаги, когато усвоявяваме нови за нас факти или модели, отначало те ни се струват непривични и чужди. В същото време ние сме в състояние много бързо да се приспособим към новите поведенчески модели с упоритото им приложение. Когато за пръв път се качим на велосипед, на нас ни се налага да внимаваме за равновесието, да не забравяме да въртим педалите и всичко едновременно – карането на колело ни се струва невъзможно трудно. След това изведнъж настъпва магическият момент, когато координираме движенията без да полагаме усилия и така си остава до края на живота ни. Никога повече не забравяме да въртим педалите и да управляваме колелото, дори да не сме го правили години.

Въведение

17

По природа съм оптимист и се надявам, че всичко написано в тази книга може да намери своето развитие. Хората непрестанно повтарят, че оптимист е онзи, който счита чашата за наполовина пълна. Истинският оптимист обаче възприема далеч повече неща освен самата чаша. Ние, оптимистите, искаме да знаем откъде идва течността в чашата и как се е озовала в нея. Питаме се в какъв друг съд може да се налее и как да я пренесем от тук там. Обмисляме всички възможности, после ни обзема мисълта, че не просто сме напълнили чашата, ами че можем да напълним който и да е съд с различни видове течности и да ги отнесем, където ни се прииска по света. Иначе казано, търсим приложим и на други места и по други начини подход, за да сме в състояние да правим всевъзможни неща, които дотогава не сме правили. Точно това съвсем естествено правят успелите хора и творческите натури. Постигналите успех в деловата сфера, всъщност постигналите успех в която и да е област, не търсят краткосрочния успех, разрешение на наболелия проблем или изпитанието. Те не се интересуват от онова, което само “е”. Погледът им е насочен отвъд непосредствените препятствия, към причините довели до настоящото положение и начините, по които то да се подобри. Успелите хора прилагат тези принципи в разрешаването на много повече проблеми и предприемат много повече нови неща, за колкото се може повече хора. Време е да се научим да караме всякакъв вид колела: колело, което символизира свободата на личността. Харесва ми да повтарям, че веригите, които пречат на хората да са свободни, са единствено в техните умове. Страховете ви, съмненията ви, лутанията, навиците и натрапчивите импулси са единствено вторични следствия от на2. Транс-формации

18

Въведение

чина ви на мислене, а начинът ви на мислене определя чувствата ви, поведението ви и живота ви. В тази книга става дума не за страха ви от височините, паяците или срещите с непознати хора, а за усвоените от вас методи да се страхувате от високото, паяците или непознатите. Знаем, че бебетата се раждат само с два източника на страх: страх от падане и страх от високи шумове. Всичките ни останали страхове се усвояват впоследствие. Следователно както сме усвоили страха, така можем да се научим и да не се страхуваме. Ако сте се научили да постъпвате по един начин, можете да се научите да го правите и по съвсем различен и по-добър начин. Ученето е път към личната свобода. Хипнозата и НЛП са инструменти, с чиято помощ превръщаме ученето в лесен и забавен процес. Д-р Ричард Бандлър

19

Част 1

Извличане на информация и алгоритми за нейното обработване Как хората създават своята реалност и как да я разпознаваме

20

1. Àëãîðèòìè, óñâîÿâàíå íà íîâî ïîçíàíèå è ïðîìÿíà Êàê äà îâëàäååì âúçìîæíîñòèòå íà ñâîåòî ñúçíàíèå

Много книги съм написал и с много хора съм обсъждал

темата за хипнозата и НЛП, а все още между тях не се прави разлика и не се виждат приликите между двете. Надявам се, с тази книга да направя темата по-достъпна и да улесня разбирането за двете явления. Моето мнение е, че на един или друг етап всичко се свежда до хипноза. Хората не просто влизат или излизат от състоянието на транс, а преминават от едно транс-състояние към друго. Те преминават през транс-състояния, докато работят, в отношенията си със своята половинка, докато шофират, докато изпълняват ролята си на родители. Преминават през транс-състояния и в случаите, в които разрешават всевъзможни проблеми. Една от характеристиките на транса е, че той има свой модел. Моделът се повтаря и е неизменен. Той е и начинът, по който учим. С раждането си ние се изправяме пред огромно количество познание и множество умения, които трябва да усвоим. Тук се включва умението да ходим, да говорим,

1. Алгоритми, усвояване на ново познание...

21

да се храним, както и да вземаме решения относно нашите действия през остатъка от живота си, затова нашият разум бързо се научава как да автоматизира поведението. Това не означава, че мозъкът ни винаги усвоява и автоматизира “правилното” поведение, често разумът ни усвоява модели, които ни правят нещастни и дори ни разболяват. Ние учим чрез повторението. Ако извършим дадено действие определен брой пъти, действието изгражда свои собствени невронни пътища в мозъка. Всеки неврон се научава да се свързва и да възбужда следващия неврон от веригата, а поведението използва мрежа от невронни пътища. Сънят и сънуването са важна част от процеса на усвояване на ново познание. За Фройд сънищата били единствено “задоволяване на желанието”. Вероятно за него те са били такива. Само че за мен сънуването е несъзнателно повторение. Трябва ли да предприема някакво действие за пръв път, обикновено се прибирам у дома, лягам си и цяла нощ сънувам как го правя. Това е една от функциите на фазата на бързия сън. Сънят в тази фаза е начин, по който подсъзнанието обработва получената през деня информация. Този процес буквално повтаря модела на усвояването на ново познание на ниво неврони. Качеството на информацията и качеството на материала са важни за процеса на учене. Ако мозъкът не разполага със специфичен материал, върху който да работи, той обработва безсмислици. Щом сме решили да овладеем процеса на учене, трябва да осъзнаем, че е важно не само повторението, но и скоростта на учене. Мозъкът е устроен така, че да разчита алгоритмите, а алгоритмите трябва да се представят

22

Част 1. Извличане на информация...

достатъчно бързо, за да могат да бъдат уловени в тяхната цялост. Много хора са драскали фигурка след фигурка по празните полета на училищните им тетрадки, а после са ги прелиствали бързо, за да създадат илюзията да движение на фигурката. Знаем, че на всеки отделен лист има само по една-единствена, неподвижна фигурка, но мозъкът ще улови алгоритъма, който в конкретния случай е движението, ако прелистваме страниците достатъчно бързо. Без този процес нямаше да можем да се наслаждаваме на филмите. Нямаше да сме в състояние и да схванем историята, ако виждаме само по един кадър на ден. И така, докато сънуваме, ние преминаваме през нещата, които трябва да научим и не ги правим в реално време. “Вътрешното” време се различава от времето на часовника по това, че можем да го забавяме или забързваме. Ние учим с изключителна бързина, вероятно за петте минути преди да се събудим мозъкът ни извършва работа за осем часа в будно състояние. Изследователите на съня подкрепят това схващане. У пациентите, които разказват за изключително дълги и наситени сънища, с помощта на мозъчно сканиране се регистрират сънища с продължителност едва няколко минути или дори секунди. Сънят следователно е един от пътищата, по които ние се програмираме и препрограмираме. Ако се отнасяте с недоверие към тази своя способност, направете следния опит тази нощ: Докато се приготвяте за сън, погледнете към часовника и няколко пъти си повторете решително, че ще се събудите в определен час. Можете дори да нагласите часовника си да звъни, но ще се събудите секунда или две преди неговия звън.

1. Алгоритми, усвояване на ново познание...

23

Наблюдавал съм тази особеност в няколко различни култури. Някъде хората леко потупват глава о възглавницата, а броят на ударите е равен на часа, в който искат да се събудят. Други потупват главите си или челата си, за да “нагласят” събуждането си. Независимо от начина, принципът е един и същ, човекът разполага с вътрешен часовник, който може да нагласи с помощта на определен ритуал и без значение колко дълбок ще е сънят му, вътрешният му часовник ще го събуди също като часовника, който е нагласен да звъни. След като можем да се програмираме при такъв несложен процес, като да се събудим без будилник, можем да програмираме разума си да прави и много други неща. Може да решим да отидем до супермаркета. Да речем, че ни трябват хляб, мляко, фъстъчено масло и две кутии сок. Може да пропътуваме десет километра до супермаркета с колата, да минем покрай стотици продукти, да си поговорим дори по мобилния телефон и все така да помним, че трябва да купим сок, фъстъчено масло, мляко и хляб. Случва се представители на академичните среди да настоятелно да искат да им представя “доказателства”, както ги наричат. Искат да им изложа теорията, на която се основава работата ми, да им я разяснявам и ако може да ги препратя към съответните изследвания. Искали са от мен дори да им цитирам, откъде съм взел понятия и алгоритми, които сам съм съставил. Не считам обаче, че е е моя работа да доказвам – или дори да разбирам – всичко, което се отнася до работата на мозъка. Кой знае колко не ме интересува защо даден метод дава резултат. Искам да знам само КАК дава резултат, за да мога да помогна на хората да повлияват и да въздействат на онова, което са избрали да променят.

24


Истината е, че знаем ли как протича дадено явление, става лесно да го променяме. Така е, защото сме същества, които имат огромен потенциал за програмиране, макар това схващане да е все още изключително непопулярно в някои среди. Когато започнах да използвам термина “програмиране”, хората се възмутиха. Възразяваха ми с думи като: “Според вас сме машини. Ние сме човешки същества, а не роботи.” Всъщност твърдях тъкмо обратното. Ние сме единствените машини, които могат сами да се програмират. Тази способност ни превръща в “мета-програмируеми”, а това означава, че можем да създаваме програми, които работят самостоятелно, създадени са съзнателно, автоматични са и могат да се грижат за отегчителните, банални задачи, като по този начин освобождават ума ни за други, по-интересни и по-съзидателни занимания. Същевременно ако вършим автоматично нещо, което не би трябвало да вършим, като например редовно да преяждаме, да се страхуваме от асансьори или от външния свят, да живеем в депресия или да пожелаваме жената на ближния си, както се казва в Библията, тогава ние можем сами да се програмираме. Тази способност не ни превръща в роботи, това освобождава духа ни. За мен същността на свободата се състои в способността ни с помощта на своето съзнание да направляваме дейността на подсъзнанието. Подсъзнанието притежава изключителна мощ, но трябва да бъде направлявано. Оставите ли се, то да ви направлява, на съзнателно ниво ще бъдете парализирани, ще се окаже, че се ловите за сламки... а накрая ще осъзнаете, че и сламки няма.

25

2. Ïî-âñåîáõâàòíî èçïîëçâàíå íà èçïèòàíèòå è äàâàùè ðåçóëòàò ìåòîäè Òàéíàòà íà ïîñòèãàíàòà ñ ëåêîòà ïðîìÿíà

Дълги години ме съпътстваха едни думи на семейния

терапевт Вирджиния. Каза ми: “Знаеш ли, Ричард, повечето хора си мислят, че най-силният инстинкт у човека е инстинктът за оцеляване, но не е така. Най-силният инстинкт у човека е да превръща непознатото в познато.” Оказа се, че е права. Познавам хора, които искат да се самоубият, защото не си представят живота без любимия, който е починал или пък ги е изоставил заради друг човек. Могат да изтръпнат от страх само при мисълта за евентуална промяна в живота си. Този страх си има своето основание. Един от начините, по които изграждаме модели на света, е чрез обобщението. Оцеляваме и постигаме напредък в живота си, като превръщаме непознатото в познато. А същевременно си докарваме и проблеми. Пред непознати врати заставаме всеки ден. На практика човек знае, че просто стои пред врата. Няма нужда

26


да се чуди що е то, нито да тренира как се отваря. Човек се ръкува с хиляди хора и макар че всеки път се ръкува с различна ръка, в събитието няма нищо ново, защото по някакъв начин съзнанието му го превръща в “едно и също” действие. Попълнило е местенце във вашия мозък, наречено: “ръкуване”. Отидете ли в друга страна, например Япония, където традициите се различни, като протегнете ръка, а вместо това човекът срещу вас направи поклон, действието му разклаща модела. Ще ви се наложи да се върнете назад към изграждането на модела и да преосмислите действията си в новата ситуация. Предполага се, че това е механизмът, който трябва да дава резултат. Когато съобразяваме поведението си според ситуацията, ние превръщаме непознатото в познато и така продължава, докато не възникне противоречие между поведението ни и ситуацията. Случи ли се, трябва да разсъдим върху модела на поведението си и да го преосмислим. Понякога превръщаме нещо в познато, но явно има разминаване между поведението ни и ситуацията, ние обаче запазваме поведението си, тогава несъответствието започва да разрушава живота ни. Вместо да обмислим новата ситуация и да съобразим поведението си с нея, ние продължаваме да си караме по старому... само, че сме по-упорити! Психолозите от популярната психология говорят за “зона на комфорт”, а всъщност е по-точно да се нарича “зона на близост”. Хората си остават в нея, дори когато им е изключително некомфортно, само по силата на навика. Или не осъзнават, че имат избор или пък изборът, пред който са изправени, като да прекарат в самота остатъка от

2. По-всеобхватно използване на изпитаните...

27

живота си в след раздяла със своя партньор-насилник, така ги ужасява, че отказват да променят ситуацията. Години наред психолозите изтезавали плъхове, като ги принуждавали да се лутат из лабиринти за парченце сирене. Любопитното било, че когато учените сменяли мястото на сиренцето, плъховете пробвали да го намерят по същия път три или четири пъти, а после започвали да търсят нови пътища, за да стигнат до него. Когато на мястото на плъховете застанат човешки същества обаче, те изобщо не се опитват да намерят нов път, ами упорито продължават да вървят по стария с надеждата, че резултатът ще се окаже какъвто им се иска, стига упорито да повтарят действията си. Освен че доказват колко плъховете са по-интелигентни от хората, тези експерименти ни демонстрират, че хората често се придържат към навиците си, докато не бъдат принудени да ги променят... или пък отказват да се променят с цената на живота си. Целият труд, който полагам, за да стигна до промяната, се основава на един важен принцип. Влизам в подсъзнанието и проверявам кои участъци работят и кои не работят. Премахвам неработещите участъци и ги замествам с нови състояния на съзнанието, които са продуктивни. Съвсем просто е. Аз виждам процеса така: има три етапа за постигане на трайна промяна. 1. На хората до такава степен трябва да им е дотегнало и да са се поболели от даден проблем, че наистина да решат да се променят. 2. Трябва да погледнат на своя проблем под нов ъгъл, да го възприемат в нова светлина.

28

Част 1. Извличане на информация... 3. Трябва да се намерят и изградят нови и привлекателни възможности, а усилията да се насочат към осъществяването им.

По този повод пак Вирджиния казва, че стига хората да имаха избор, щяха да направят най-добрия избор. Проблемът е, че често хората нямат избор. Тук, като изключително ценен инструмент, се намесва хипнозата. По принцип, ние трябва да променим състоянието на нашето съзнание, за да постигнем някакво изменение. Хипнозата не само улеснява процеса, но ни позволява и да сведем до минимум или да премахнем влиянието на миналите преживявания, както и да създадем и въведем на тяхно място по-нови, по-полезни и по-подходящи състояния. Хипнозата ни позволява да разкрием пред хората различни възможности за избор и да ги изследваме. И тъй като изкривяването на времето е характерен елемент от феномена, който наричаме “транс”, както е и при сънуването, промените могат да се случат в много кратък отрязък от време. Способността на променените състояния на съзнанието да усвояват ново познание ни позволява да накараме обекта на хипнозата да възприеме като свое новото изживяване, което да заеме същия отрязък от време, необходим и при обичайното будно състояние. Постигането на целта изисква от нас да намалим влиянието на отрицателните преживявания върху обекта на хипнозата, за да проправим път за нови и по-ползотворни начини, по които да възприемаме себе си и своя свят... Методът ми на работа (и техниката, която е предложена в тази книга) позволява на онзи, който е бил затворен в миналото си, да намери свободно пространство за промяна.


29

Някои от алгоритмите в тази книга карат хората да “съживяват” своето минало по нов начин, докато други правят така, че да могат да се обърнат към своето минало с усещането, че то вече им е чуждо. Само че за да използваме целия потенциал на методите, трябва да проумеем както начина, по който хората изграждат представата си за света, така да им помогнем да съградят нови и по-благотворни алтернативи. Въпросът “защо” хората се държат по един или друг начин е далеч по-маловажен от въпроса “какво” правят, за да създадат проблемните си състояния и “как” ги поддържат. Намерим ли отговорите на последните два въпроса, дори и “най-невъзможният” проблем може да намери своето разрешение. Когато бях начинаещ в хипнозата, питах различни психиатри кои според тях са най-трудните клинични проблеми. Без да се двоумят, повечето от тях ми отговоряха: “Фобиите.” Отговорите им са лесно обясними. Фобиите винаги имат своя първоизточник и проявлението им настъпва мигновено и неизбежно. Хората често казват, че “страдат от фобия”, докато всъщност ги мъчи някаква натрапчиво притеснение. Такива хора създават условията за пристъпите на страх, докато при страдащите от фобия не е така. На последните им стига да видят или да си помислят за асансьор и мигом се смръзват “Олелееее!”. При тях изключения няма. Фобиите могат да бъдат внушени например от родител или от възпитател, или пък придобити при внезапно свръхнаситено емоционално преживяване. Фобиите са нагледен пример за способността на мозъка да учи със светкавична бързина – често за един път.

30


Преодоляването на фобиите ме интересуваше по няколко причини. Не само че бях готов да се изправя пред предизвикателството на “невъзможния” за разрешаване проблем, но си давах сметка и колко полезно ще е хората да овладеят механизма за бързо учене, заложен в разума им и с лекота да усвояват по-полезни отговори. Колко различен би бил животът на хората, ако те можеха да се научат да усещат на мига пълно щастие, винаги когато видят своя партньор и обратното. Дори когато фобиите разстройват целия живот на хората, които страдат от тях, същите хора показват изключителна изобретателност при отключването и подхранването на пристъпите. Необходим им е уникален отключващ механизъм, налага им се да вземат сложни решения и да отговорят за по-малко време, отколкото им трябва, за да го опишат. Ако се страхуват от високото, трябва да знаят какво е точното “високо”, с което да предизвикат фобията. Една от най-странните форми на височинна фобия, с които съм се сблъсквал, беше на клиент от Мичиган. Попитах триста души дали някой от тях има наистина странна фобия и на въпроса ми отговори много изискан господин към петдесетте. Той вдигна ръка и каза: “Страх ме е от високото”. Нищо странно не открих в думите му, но когато го поканих да се качи на подиума, който се издигаше едва на две стъпки от пода, той пребледня и ми отвърна: “Не мога”. Протегнах ръка и го насърчих: “Изкачете само едното стъпало”, а той се отдръпна и коленете му се огънаха. За мен това си беше проявление на истинска, очевидна фобия. Слязох долу при публиката, обърнах го и напра-


31

вихме упражнението за лечение на фобии (виж глава 16). Попитах го какъв е по професия. “Пилот от гражданската авиация съм”, отвърна ми той. Явно беше забелязал слисването ми, защото допълни: “Знам какво ви минава през ума, само че кача ли се веднъж в самолета, вече е съвсем друго.” Господинът ми разказа, че за него е невъзможно да се качи в самолета по стълбата. Можел да лети само на самолети от серията 747, в които да се качва с рампа. Разказа ми как, докато бил във военовъздушните сили, му се налагало да затваря очи, а после да го качват гърбом в пилотската кабина. Веднъж качил се на борда на изтребителя, той вече се чувствал отлично. Да се качва по стълбата на самолета не можел, но можел да лети в самолета със скорост два пъти над скоростта на звука и да хвърля напалм над Виетнам без окото му да трепне. Проблемът му беше свързан с разликата, която правел в ума си за това колко високо е “високото”. Нямаше връзка с изкачването, а с поглеждането надолу. Щом се озовавал достатъчно високо, се чувствал добре. Дори ми каза: “Ако вляза в асансьор и се кача на осмия или деветия етаж, дори мога да погледна през прозореца или през балкона без да чувствам никакъв страх. Кача ли се обаче на първия етаж, проблемът е налице.” Изобщо не бил в състояние да си държи очите отворени в откритите асансьори. Не можел да се справи със страха си, ако се разхожда на първия етаж или гледа от първия етаж, но не чувствал никакъв страх, ако стаята му е на шестнайсетия етаж. Трябвало само да се качи до стаята си с гръб към стъклата, без да откъсва поглед от стената или от вратата.

32


Изтънченото проявление на тази фобия явно е развито по много сложен начин, който обаче не е важен. Важна е височината, от която би могъл да падне. Намирал ли се достатъчно високо, тогава се чувствал в безопасност. На достатъчно голяма височина фобията му просто изчезвала. Някъде в съзнанието му имаше точка на отключване на фобията и точка на изключване. И двете точки бяха строго специфични. И двете се задействаха без какъвто и да било съзнателен контрол от негова страна. С толкова ниска точка на отключване на фобия от височина, както при него, не се бях сблъсквал. След като напуснал военновъздушните сили и се прехвърлил в гражданската авиация да превозва пътници на борда на самолети от серията 747 не представлявало никаква трудност за него, а в същото време не бил в състояние и едно стъпало да изкачи. Естествено направих всичко по силите си, за да отстраня проблема му възможно най-бързо. Искам хората да запазват пълно самообладание и сетивата им да са в пълен ред, за да осъзнават ясно къде започва и къде свършва истинската опасност. Интересното е, че фобиите често си имат логика. Хората обикновено развиват фобии по отношение на явления, от които могат да пострадат в дадено състояние. Когато идват при мен и ми казват: “Изобщо не искам да ме е страх от паяци” или “Колкото и нависоко да съм изкачил, не искам да се страхувам”, винаги настоявам да премислят желанието си и да проявяват здрав разум. В някои краища на света като Австралия и Африка, липсата на всякакъв страх от паяци може да се окаже страшна глупост. Има паяци с невероятно силна отрова. Затова и на мъжа с фобията от височини, който държеше да тан-


33

цува безстрашно на балконските перила на четвъртия етаж, също му се наложи да премисли желанието си. Резултатът в лечението на фобии задължително се съобразява с факта, че част от човешкия мозък работи изключително ефикасно, щом се налага да принуди човек да избегне дадена опасност. Истинският проблем е прекомерно силната реакция. В този случай мозъкът се нуждае от нова гледна точка, за да промени реакцията си. По времето, когато започвах да изследвам фобиите, всички спореха за правилния подход в психотерапията. Съществуваха десетки, ако не и ако стотици школи в психологията. А най-любопитното беше, че никой не предлагаше резултатен подход. Всъщност никой никого не беше успял да излекува от страданието му. Страшно глупаво ми се струваше някакви хора, които нищо не могат да направят по даден въпрос да спорят какъв бил найдобрият начин да не се прави нищо. Терапевтите бяха ограничени от собствените си подсъзнателни поведенчески модели, които предопределяха провала им. Всички до един се бяха вторачили в същността на преживяното от техните клиенти (питаха се “защо”) и се мъчеха да открият какво не е наред, а също и да изнамерят лечебни способи. Хвърляха страшно много сили в тълкуване на какво били казвали клиентите им, а пренебрегваха действията им. Избрах друг подход. Дадох обявление във вестника, че издирвам хора с фобии, които са се излекували от тях. Предлагах възнаграждение за разказа им за преживяванията им, свързани с фобията и как са се отървали от нея. Очаквах да има едва неколцина кандидати, но обадилите се бяха далеч повече. Фобиите вече не мъчеха тези 3. Транс-формации

34


хора, които с радост щяха да ми разкажат за преживелиците си. Чух много пъти горе-долу една и съща история. Приблизително следната: “Един ден ми дойде до гуша. Рекох си: Стига вече! Край!” После до един повтаряха: “Погледнах се отстрани, видях що за нелепо държание имам и се разсмях страшно...”. Ето така настъпила и промяната у тях. Направи ми впечатление как у тези хора промяната е настъпвала, след като са видели отстрани поведението си. Отървалите се от своята фобия, вече не възприемаха свързаните с нея преживявания през собствените си очи, а буквално бяха съпреживели себе си от различна гледна точка – тази на наблюдателя. Без значение колко силна е била фобията, въздействието є върху тях се променило, след като погледнали на нея от отдалечена или “обективна” точка. Неусетно за самите тях, открили как да се дисоциират от проблемното изживяване. Хората, които все така страдаха от фобии пък, изживяваха страха си така сякаш паяците и самолетите, от които се смразяваха, наистина ги има. При възприемането на явленията те изхождаха от самото сърце на изживяването. Част от мозъка им реагираше, като че изживяването е действително и задълбочаваше паниката им. Разказите се отнасяха за различни фобии, за мен обаче единствената съществена разлика се състоеше в начина, по който събеседниците ми изграждаха за себе си представата за свързаните с фобията си преживявания. Затова накарах няколко души с фобия да приложат онова, което бях научил. Накарах ги да “излязат” от телата си и да наблюдават своята реакция, все едно седят в другия край на стаята. Действията ми дадоха резултат. Подложените


35

на експеримента бързо преодоляха фобиите си. Мозъкът на всеки от тях просто промени начина, по който възприема ситуацията и проблемите им се стопиха. Заради успеха на метода ми на работа, психиатрите започнаха да изпращат все повече и повече страдащи от фобии. Някои от тях се оказваха изключително забавни и изобретателни в начина, по който бяха създали проблемната ситуация. Имаше един мъж с фобия, която му пречеше да напуска Хънтингтън, Охайо. Човекът си шофирал съвсем спокойно из града, но стигнел ли покрайнините, намалявал и спирал, а после съвсем губел ума и дума. Четири години и половина не напуснал пределите на града. Понеже винаги търся по-лесни и по-бързи начини за разрешаване на проблемите, направих така, че да се види като Супермен. Накарах го да полети извън тялото си, да лети над пътя и да наблюдава себе си как кара своя пикап. Той прелетя няколко километра, после се видя как губи присъствие на духа и започва да изпада в паника... но не спря да лети! Трик предизвика обрат в ситуацията. В съзнанието си той не само съвсем спокойно летеше надалеч, но и напусна пределите на града за пръв път от години. Понеже част от мозъка му възприемаше това преживяване като истинско, започнах да свързвам стимула, по който се водеше, с начина, по който искаше да му отговори. Изпратихме го да попътува известно време и го нямаше в продължение на часове. Върна се изумен от себе си. Разказа как е шофирал до покрайнините на града, стигнал до моста, където свършвал Хънтингтън и през цялото време очаквал да го връхлети фобията му, но не спрял да кара.

36


Няма нужда да споменавам, че имаше скептично настроени психиатри. Те не преставаха да ме убеждават, че промяната трябва да бъде болезнена и бавна, а аз им отвръщах: “Не съм забелязал да е така. Неведнъж и два пъти съм се променял и никакъв тормоз не е съпътствал промяната.” Всъщност всички ние сме се променяли. Сигурно ви се е случвало да прочетете нещо в някоя книга и прочетеното да преобърне живота ви. Или нечии думи мигновено са променили не само начина, по който вършите някои дейности, но и качествено са променили възприятията ви, свързани с тези дейности. Изведнъж, без да го съзнавате, нещо се случва, проблемът изключва и се задейства разрешението. Удивлявах се как сред всичките непримирими разногласия, неколцина терапевти пръснати из цялата страна, изглежда, успяваха да сътворят и задвижат промяната у клиентите си. Аз пък горях от желание да разбера как го постигат. И тогава, и сега имам правило: искаш ли да се научиш на нещо, което не умееш, намери човек, който го умее и го попитай как го прави. Днес наричаме този процес “моделиране”, макар някои излишно да го удължиха и усложниха. Когато за пръв път започнах да изследвам моделирането, останах учуден колко поласкани се оказваха изключително преуспели хора от проявения интерес към техния път към успеха и с радост разказваха неговата история. Само дето невинаги осъзнаваха как са го постигнали.


37

Упражнение: Промяна на отношението към преживяно събитие чрез дисоциация 1. Припомнете си минало изживяване, което ви натъжава или притеснява. Постарайте се, докато извиквате в ума си спомена за него, да го усетите, както е било в миналото. Възприемайте спомена през своите очи, изживявайте усещанията и свързаните с тях емоции с цялото си тяло. Обърнете специално внимание на звуците и шумовете; в това число всичко казано от вас или от някой важен участник от оригиналния сценарий. Вероятно ще се наложи да включите и вътрешния си диалог. Отбележете на ум до каква степен този спомен ви причинява страдание. 2. Сега си представете, че излизате от изживяването и гледате себе си отстрани. Като на екран. Започнете да се отдалечавате от сцената все по-далече и по-далече, а докато се отдръпвате, обърнете внимание как цветовете избледняват, а детайлите се размиват. Отблъснете сцената толкова далече, колкото е необходимо, до момента, в който усетите отчетлива разлика в начина, по който се чувствате спрямо нея. Забележка: Освен ако особено не държите отново да изживявате чувството на неудобство, свързано с този спомен, можете да оставите изживяването както си е, там някъде далече от вас или пък да го завъртите към космическото пространство и да го взривите в слънцето.

38

3. Èçãðàæäàíåòî íà „äåéñòâèòåëíîñòòà“ Çàðàæäàíåòî íà ñâîáîäàòà íà ëè÷íîñòòà

Невро-лингвистичното програмиране е направление, създадено преди много години. Отчасти е плод на събитията, случили се по време на вечерен семинар по хипноза. Участниците в семинара бяха в потънали в дълбоки хипнотични състояния и показваха впечатляващо хипнотично явление. Някои от тях изживяваха феномени като ограничено виждане и позитивни халюцинации, други контролираха кръвното си налягане. Едно момиче дори ускори единствено зрителното възприемане на околния свят и заобикалящият я свят за нея започна да се движи на забавен каданс. Без каквото и да било предварителни тренировки, тя успя да надвие майстор в бойни изкуства – мой приятел. Отстрани изгледаше така, сякаш тя се движеше два пъти по-бързо от своя противник. Разбира се, различните хора постигат различни нива на познания и умения и това ме наведе на определени размишления.

3. Изграждането на “действителността”

39

Занимаващите се с хипноза психолози вече бяха решили, че съществува такова понятия като “податливост на хипноза”, която можела да се изчисли. Ще рече, че някои хора са по-податливи на хипноза от други. Твърдението не можа да ме убеди. Не се прехласнах някак по идеята за скала на податливост на хипноза. Все питах: “Да има някой такава скала? Да сте я виждали въобще?” От изследването обаче разбрах, че един и същи начин за въвеждане в хипнотичен транс пред различни хора предизвиква и различен отговор. При хипнозата някои изпадат в по-дълбок транс от други. По-уместната аналогия ми изглеждаше така: ако удряш с юмрук на една и съща височина всеки от група изследвани, някои ще удариш в главата, а много високите по коленете. Тогава въпросът беше: Какво точно едни умееха да постигат с ума си, а други не? Всъщност май онези психолози измерваха не податливостта към хипноза, а собствената си неграмотност. Някои философи и учени изказаха предположението, че светът, който възприемаме със съзнанието си, е само представа за действителността, независимо каква е тя. Ханс Вайхингер, Алфред Корзибски и Грегъри Бейтсън изказват същото наблюдение. Всички те обсъждат една или друга версия на темата, че “личното ни възприемане на реалността е различно от самата реалност.” Някои стари култури също са стигнали до такова заключение. Още преди хиляди години представителите им са осъзнали, че онова, което е извън ума, не е като онова, което е в ума. Преодоляват разминаването между реалността и представата за нея с техники като медитирането, което продължа-

40


ва с години, води до просветление, при което се отърсват от “илюзията”. Само че за нас, останалите, проблемът си остава. Нека допуснем, че опитът ни е изграден в нашите умове и какво от това? Каква полза имаме от това познание? С какво то променя ситуацията? В първия том на “Структура на магията” написах: “Ние като човешки същества не живеем непосредствено в реалността. Всеки от нас създава собствена представа за света, в който живеем. Така си съставяме карта или модел, който използваме при изграждането на поведението си. Собствената ни представа до голяма степен определя как ще съпреживеем света, как ще го възприемаме, какви възможности за избор ще видим пред себе си, докато живеем в него.” Смисълът на думите ми е, че участниците в семинара, които успяваха да получат позитивни или негативни халюцинации, частична амнезия, или да премахнат болката в крайниците си, имаха различна представа за своя свят, от участниците, които не успяваха да изпитат изредените явления. Те възприемаха действителността другояче, променяха се нагласите им. Интересно е, че в някои случаи не само техният субективен опит претърпя промяна при внушението, а и тяхната психология. Хипнозата се оказа насъщно необходима за развитието на НЛП, защото ни позволява да изследваме променените състояния на съзнанието. Тя е инструмент, който ни помага да започнем изучаването на възможното и да разширим границите му. Започнем ли да гледаме на определени явления като на възможни, можем да започнем да изучаваме механизма на тяхното протичане и какво ни е


41

необходимо, за да повторим резултатите от тях. В този смисъл НЛП може да се счита за отчетливо представена “структура” на хипнозата. Психологията не ни беше от полза, не само защото психолозите люто спореха един с друг чия теория е повярна, ами се интересуваха и само от причините, поради които хората се разболяват, изпадат в безизходица или са стигнали до провала. Една зима прекарах в къщата на свой приятел психиатър и от чиста скука прочетох до една книгите, които имаше. Преживяването беше невероятно. Стотици написани от именити доктори и професори текстове обясняваха на читателя пространно и изчерпателно как хората се разболяват или как изпадат в безизходица, но нямаше нито един текст, който да дава дори бегла намек как да им помогнем да оздравеят. Сякаш и през ум не им е минало, че може пък да е от полза да насочат усилията си и в тази насока. А мен ме тормозеше въпросът непрекъснато как да се подобри състоянието на хората? Някои от тях наистина се подобряваха, понякога с помощта на лекарите и на психолозите. На други състоянието просто се подобряваше от само себе си. Интересът ми обаче не спираше дотам. Искаше ми се да знам как хората са постигнали целите си и как някои са се превърнали в изключителни специалисти в тяхната област. Исках да разбера как някои хора стават безупречни във всяко отношение. По онова време имаше неколцина добри терапевти, които постигаха далеч по-добри резултати от своите колеги. Живееха и практикуваха в различни части на страната. Методите им на работа се различаваха и не знаеха

42


нищо един за друг, нито за прилаганите от тях методи. Но онези, които ги познаваха и са виждали как работят, описваха постигнатите от тях резултати като магически. А и в сравнение с постигнатите от техните колеги, наистина бяха магически. Последователите им ценяха таланта, интуицията или гения им, сякаш те обясняваха способностите им. Само дето никой не разбираше в действителност как са станали такива, каквито бяха, най-малко го разбираха самите терапевти. Като учен и математик, си давах сметка, че трябва да има алгоритъм и исках да науча какъв е. Знаех, че ако той може да бъде определен, ставаше възможно алгоритъмът да се повтори и дори други хора да бъдат обучени в приложението. Всеки може и има право стане магьосник. Известно време с Джон Гриндър1 изучавахме отблизо работата на терапевтите-чудотворци. Отначало се спряхме на семейния терапевт Вирджиния Сатир2, възпитаникът на школата в психологията Фриц Перлс3 и Милтън Ериксън4, родоначалникът на съвременната хипно1

Джон Гриндър (р. 1940) е американски лингвист и съавтор на направлението НЛП заедно с Ричард Бандлър. 2 Вирджиния Сатир (1916–1988) е известен американски психотерапевт, позната най-вече с подхода си във фамилната психотерапия. Тя е първият семеен психолог и една от първите, които изследват проблемите на психологията на семейството и семейната терапия. 3 Фридрих Перелс (1893–1970), известен като Фриц Перлс е бележит немски психиатър и психоаналитик от еврейски произход. Въвежда термина “Гещалт терапия”. Гещалт терапията се основава на осъзнаването, осъзнаването на единството на всички проявявани чувства, поведенчески модели и контакта между личността и средата. 4 Милтън Ериксън (1901–1980) е американски психиатър, специализирал медицинска хипноза и фамилна терапия.


43

терапия. Наблюдавахме ги, докато работят и вместо да следим какво точно правят, ние се съсредоточихме върху начина, по който говорят и синтаксиса на речта им. Наблюденията на тези елементи скоро направиха така, че моделите сами да се очертаят във всяко едно отношение: задаваните въпроси, използваните думи, жестовете, интонацията и темпото на речта им. Разбрахме, че макар наблюдаваните от нас терапевти да са много различни като личности, имат и общи черти. Работата на тези терапевти беше интуитивна. Имаха свои собствени карти или модели за терапия, които бяха хем сходни, хем различни. Често дори представа нямаха защо действията им са довели до успех. Всички обаче вярваха, че моделът за света на отделния клиент подлежи на промяна. Каквито и да бяха действията им или каквито и да са си мислели, че са действията им, вярваха, че са съдействали за обогатяване и разширяване на субективния опит на своя клиент. Невро-лингвистичното програмиране се основава на убеждението, че няма двама души с абсолютно еднакъв опит. Картата или моделът, който те създават, за да осмислят света и за да се ориентират в него, отчасти е базиран на техните преживявания и различните начини, по които всеки един ги възприема. Следователно моделът на всеки един от нас се различава в определена степен от модела създаден от друг човек. Ние живеем в различни реалности, някои са по-богати, а някои са много по-ограничени от другите. Този факт сам по себе си невинаги създава проблеми. Ние разполагаме с нещо, което се нарича консенсуална, или споделена реалност, което ще рече, че всички малко или много сме съгласни да действаме според едни и същи

44


халюцинации и това е много полезно. Необходимо е да се съобразяваме с определени правила. Трябва да сме постигнали общо съгласие кое е високо и кое ниско. Важно е да знаем какво е ляво и какво дясно; за себе си го открих, когато за пръв път бях в Обединеното кралство и осъзнах, че там, за разлика от Америка, шофират в другото платно. Да слезете от тротоара и да погледнете само в едната посока не е уместно поведение, ако все още действията ви са съгласувани за ситуация, която е в сила другаде. Ако картата или моделът адекватно представят действителността, която описват, човекът, който ги е създал, по всяка вероятност ще се държи адекватно в своя свят. Опитът ни обаче показва, че повечето хора идват при нас съсипани от страдание, затворени в някакви граници и с усещането, че нямат никакви възможности за избор. С други думи, хората не са ограничени от света, в който живеят. Бедните им карти ги държат впримчени в страданието и болката. Следователно, често се оказва по-продуктивно, а и много по-лесно, да се промени използваната карта вместо територията, на която живее онзи, който я използва. Терапевтите, чийто модел изследвахме и следвахме, ни разкриха терапевтичния си подход с помощта на своето поведение. Въпреки че някои хора, обикновено психотерапевти, вярват, че промяната се случва само след като е изминало дълго време и са положени усилия – а после и то само ако клиентът е податлив – хипнозата, постигащите резултати терапевти и онези, които са се променили, ни показваха, че промяната може да стане далеч по-бързо и полесно. По онова време не разполагахме с инструментите,


45

необходими ни да постигаме промяната бързо и с лекота, затова на мен ми се наложи да ги създам. С помощта на НЛП успях да развия познавателни принципи, процеси и техники, които правят промяната систематична и лесна. Както посочвам в първия том на “Структура на магията”, възприятието и преживяването са по-скоро активни, а не пасивни процеси. Всички ние създаваме субективни преживявания от външния свят. Една от причините създадените от нас карти да са различни е, че преживяванията ни се влияят от определени ограничения и задръжки: задръжките на нашата индивидуална мозъчна система (неврологични задръжки), обществото, в което живеем (социални задръжки) и нашите уникални лични истории (лични задръжки). Моделът на НЛП, който изградихме и разпространихме и с който по онова време обяснявахме този процес, беше опростен, но удържа забележително добре през годините. В основни линии моделът предполагаше, че всеки от нас използва петте си сетива малко по-различно от останалите, за да обработим възприеманата от външния свят информация. Моделите, които си създаваме, зависят от сетивото, което взима превес измежду петте, каква информация извличаме с него и каква излъчваме, както и как ние тълкуваме протеклата информация. Обобщено накратко: Неврологични задръжки. Получаваме информация за външния свят подредством пет входящи сетивни канала – визуален, слухов, кинестетичен (усещания), обонятелен (мирис) и вкус (вкусов). Вместо сетивата да имат еднакво значение, всеки от нас предпочита едно или две пред останалите. Знаем естествено, че до голяма степен частите на мозъка, които отговарят за работата на сети-

46


вата се припокриват, но обикновено някое доминира при приживяванията. Явлението е известно като сетивно предпочитание или преференциална сетивна система. Социални задръжки. Като част от определено общество, ние сме подвластни на няколко общоприети филтри, най-важният от които е езикът, който говорим от раждането си. Колкото по-нюансиран е нашият език, колкото повече разлики можем да правим, толкова по-богат опит от преживявания ще имаме. Тази концепция е основополагаща в прилагането на невро-лингвистичното програмиране и хипнозата. Думите са сила, а езиковите модели, които ще усвоите от тази книга, ще ви помогнат да овладеете тази сила за себе си и за другите. Индивидуални задръжки. Както се разбира от наименованието им, тази трета категория от задръжки се развива въз основа на личните преживявания. Всеки от нас се ражда при определена съвкупност от обстоятелства, а докато растем ние се сблъскваме с нарастващ брой изживявания, които в замяна увеличават специфичните подобия и различия, навици, правила, вярвания и ценности. Картите, които създаваме от тях, могат да станат богати и благотворни или ограничени и разрушителни и не проумеем ли как създаваме нашия собствен субективен свят, ние ще продължим да живеем в безпокойство и страдание. Хората не изпадат в отчаяние от безизходица, дори понякога и да изглежда така. В НЛП няма лоши, луди или болни хора. Ние считаме, че такива хора се ръководят от обедняла карта, с ограничен брой възможности за избор. С други думи, хората вземат модела за действителност. Това имаме предвид, когато казваме: Картата не е територията.


47

Богатството и бедността на нашите карти се създават посредством три механизма на филтриране: заличаване, изкривяване и обобщение. Тези три процеса са ни необходими, за да съумеем да управляваме получаваната от нас информация без тя да ни залее. Проблемите се появяват, когато се заличава, изкривява или обобщава неправилната информация, когато се създават модели, които или не благоприятстват нашето състояние, или пък усилено го влошават. Изтриване. Заличаването става, когато напълно естествено насочваме вниманието си към определени части от съществуването ни за сметка на останалите. Представете си, че сте в претъпкана с хора стая и разговаряте с приятел. Вие несъзнателно се абстрахирате от шума, създаван от останалите... Докато не чуете някой в другата част на стаята да произнася името ви. Изтриването е необходим и полезен механизъм, с чиято помощ придавате съизмеримост на вашия свят, но съществуват и случаи, при които този механизъм може да доведе до болка и страдание. Досега например не съм срещал човек в депресия, който да си спомня моментите, в които е щастлив. Депресираните сякаш винаги са в депресия. И обратното, страдащите от хронична болка често не забелязват моментите, в които болката им е понамаляла или дори стихнала. Има хора, които вярват, че светът е враждебно място и просто не са в състояние да забележат как хората си оказват подкрепа или проявяват загриженост към останалите. Изкривяване. Изкривяването е качество, с което щедро са надарени всички творчески натури. Необходимо ни е да можем да преобразим значението – да го изкривим – на съществуващата действителност, за да създадем

48


нова. (Даровитите писатели и хората на изкуството са специалисти и половина в изкривяването.) Като създаващи модели същества обаче, ние имаме склонност и да изкривяваме действителността по начин, който ни причинява болка и страдание. Преди време седях в ресторант, заслушан в разговора на унесено спореща двойка на съседната маса. Мъжът изрече искрени и любезни думи с очевидното намерение да се помири с жената до себе си, а тя му се сопна: “Говориш ги такива, понеже искаш да ме накараш да се почувствам по-добре!” Естествено, че той се мъчеше да я накара да се почувства по-добре, нищо лошо не виждах в намеренията му. Само че дамата изопачи намерението му за помирение и му приписа зла умисъл. Затова се наклоних към тях и се намесих: “Права сте, що за злонамереност, нали! Представете си само, да иска да накара жената, която обича, да се чувства добре.” За миг и двамата замръзнаха. После се разсмяха и поведоха изпълнен с много повече разбиране разговор. Обобщаване. Третият механизъм е обобщението. Това е процесът, при който личността натрупва едно или две преживявания и решава, че винаги всичко се случва според развитието и следствията на тези няколко събития. Обобщаването е полезно умение при ученето. Порежем ли се в миг на невнимание с остър предмет, ние обобщаваме така, че у нас се изгражда убеждението, че “всички” остри предмети могат да ни наранят, затова внимаваме имаме ли си работа с такива. В продължение на стотици хиляди години ние сме оцелели като вид благодарение на обобщаването, защото сме се научили да го прилагаме.


49

Както вече беше споменато, то е механизмът, с който хората в целия свят разбират как се отварят врати просто защото са обработили информацията след едно или две формиращи обобщаването събития. В него обаче могат да се коренят и множество проблеми. Когато бях ученик, учителите вярваха, че левичарите трябва да бъдат насила приучени да пишат с дясната ръка. Методът им на обучение се състояше от дежурства до чиновете ни и перване с линиите през ръце, когато ни уловяха да пишем с “погрешната” ръка. За много неща след време ми се наложи да открия свой начин за правене. Останал съм си левичар и за да улесня живота си, обърнах всички врати в къщата си. Навсякъде другаде предната врата се отваря навътре. Моята се отваря навън, защото така ми е по-удобно. Дойдат ли ми на гости приятели, чувам: “Ей, вратата ти е заяла”, когато се опитат да влязат. Отивам до вратата и я отварям от другата страна. Следващия път, когато приятелите ми наминат към нас, пак се случва същото. Двигателният им модел просто не възприема изключението от наложеното в съзнанието им обобщение за “правилното” отваряне на вратите. Обобщаванията могат да имат и сериозно да повлияят съдбите на хората, когато последните не успеят да се отърсят от вече неуместно обобщение. Жертвите на тормоз в детството могат да решат, че всички мъже (или жени) или всички представители на властта са хора, от които трябва да се страхуват и да не харесват. Човек, преминал през няколко неуспешни връзки може да заключи, че любовта е за неудачниците и да се осъди на самотно съществуване. Сексуалното разстройство при някои мъже 4. Транс-формации

50


продължава, понеже вярват, че един провал задължително ще се повтори при физическото общуване. Като цяло, обобщаването се случва, когато някой прилага единствено правило към сходни с изходната ситуация, от която правилото е изведено. Контекстът е променен от “едно” към “всички” от “понякога” към “винаги”. Осмислянето на този механизъм ни дава разбиране за широк обсег от поведенчески прояви, които иначе биха останали необичайни или странни. Ако разберем, че правилото има смисъл в конкретна ситуация, можем да помогнем и на другите да възстановят поведението в ситуацията или ситуациите, от които произхожда обобщението, или да съдействаме за създаване на нови и по-уместни поведенчески модели. Въз основа на този НЛП подход, можем да кажем, че на определено ниво всеки поведенчески модел е породен от свое положително намерение. Свободата се разкрива като възможност пред нас, когато възстановим информацията върху обеднялата карта. Щом веднъж започнем да изследваме как е изградена всяка индивидуална действителност, ние изправяме себе си и останалите пред голям брой възможности. Вместо да се опитваме да премахнем дискомфорта у хората и техните нежелани поведенчески отговори, да ги накараме да “нямат” депресия, да не се тревожат или пък да не страдат от хранителни разстройства, ние създаваме нови възможности за избор пред тях, водени от убеждението, че ако разполагат с повече възможности за избор отпреди, те ще се възползват от тях по-пълноценно.


51

Упражнение: Определяне на сетивни предпочитания Можете да направите упражнението с партньор или самостоятелно. Ако сте сами, можете спокойно да говорите на висок глас или да направите запис, който по-късно да прослушвате и проучвате. 1. Представете си възможно най-живо разходка по плажа. Може да си представите както познат, така и напълно въображаем плаж. Целта ви е да опишете колкото се може повече подробности от своето преживяване, като използвате всяко едно от петте си сетива. Най-напред опишете всичко, което виждате – цвета на небето и океана, прелитащите чайки, бялата пяна, която полита във въздуха, когато вълните се разбиват в черните скали, разноцветните дрехи на децата, които си играят на пясъка и така нататък. После обърнете внимание на друго от сетивата си, например слуха, и опишете всеки чут от вас звук или шум, от стъпките ви по плажа до корабната сирена в далечината. Продължавайте, докато не допълните описанието с усещанията на петте си сетива. 2. Сега огледайте описанието и вижте кой тип описване ви се е удал най-много. Дали да обрисувате с думи картината, дали звуците или на усещанията като температурата на въздуха по кожата си. По-лесно ли ви е било да си представите соленото ухание на морския въздух или вкуса на хот-дога, който сте си купили от сергията на брега? Едно от тези сетива ще е доминиращо. То е и вашето сетивно предпочитание. Забележка: Ако наблюдавате у себе си превес на един вид сетивна модалност, това не означава, че не трябва да използвате останалите си сетива или че използвате предпочитаната от вас модалност във всяка ситуация. Ние всички имаме склонност да използваме всичките си сетива при обработването на информацията, но някои използваме в по-голяма или в по-малка степен.

ТРАНС-формации

Recommend Documents